НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
203
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Което човек сее
,
НБ
, София, 26.4.1936г.,
Нека всички ви
чукат
, и като ви
чукат
, най-после да кажат: Право е това учение.
Като излязъл от чутурата, пак казал: Право е моето учение. Най-после казали: Престанете да го грухате, защото всички, които го грухали, повярваха в неговото учение. Нека и вас ви груха, в света, докато всички, които ви грухат, станат като вас герои. Това е правото учение. Не е въпросът да се бяга.
Нека всички ви
чукат
, и като ви
чукат
, най-после да кажат: Право е това учение.
Прав е този човек. Когато приковаха Христа на кръста, Той извика и цялата земя се разтресе. Тогава всички около Него казаха: Прав е този човек! Праведен е Той! Голямо геройство имаше в Христа.
към беседата >>
2.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Счукаш
го на прах и изчезне омразата.
Аз съм независим. Казва: „Аз го мразя.“ Ти не може да мразиш. Как ще мразиш, кажете ми? Да кажем удариш се в един камък. Как ще го мразиш?
Счукаш
го на прах и изчезне омразата.
Като стане на прах, какво ще го правиш? Като го направиш на прах, ще се вдигне във въздуха, ще започнат да смъдят очите. Злото в света произтича от незаконната любов. В незаконната любов лежи злото в света. Ако може да го разберете.
към беседата >>
3.
Четирите качества
,
УС
, София, 3.5.1936г.,
„И тогава твоята молитва ще бъде послушана.“ Идва старецът и [светията] казва: „Аз ще се помоля за тебе, но ти ще идеш на една
чукара
и ще кажеш: „Господи, аз съм мерзост на запустението, бъди милостив и да ми простиш!
Явява се дяволът при него и му казва: „Аз съм голям грешник, помоли се заради мене на Бога, да ми се простят греховете.“ И той започнал да се моли, обезпокоил Господа, и Господ да прости на дявола. Идва един ангел и казва: „Слушай, молитвата ти не е приета.“ Защото този се явява като стар човек. И казва: „Този, старият, е дяволът. Но за да го познаеш, че той е, ще му кажеш да направи нещо.“ И му казва [да поиска от него да каже:] „Господи, аз съм мерзост на запустението, бъди милостив към мене! “ И [да] започн[e] този старец да се моли по този начин цяла една година.
„И тогава твоята молитва ще бъде послушана.“ Идва старецът и [светията] казва: „Аз ще се помоля за тебе, но ти ще идеш на една
чукара
и ще кажеш: „Господи, аз съм мерзост на запустението, бъди милостив и да ми простиш!
“ [...] Тогава му казал светията така: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел.“ Няма какво да се молите за дявола. На дявола аз бих му казал така: Ако ти се молиш за мен, и аз ще се моля за тебе. Моята формула: Ако ти се молиш за Господа и Господ те послуша, и аз ще се помоля за тебе. Но ще го туря така: Ако ти се помолиш на Господа и те послуша Господ, и аз ще се помоля за тебе.
към беседата >>
4.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
Запример, каменарят се нуждае от своя
чук
; писателят – от перото; цигуларят – от цигулката.
Каквото ви е нужно, ще го държите и ще работите с него. Онова, което не ви е потребно, ще раздадете на приятелите си. Можете ли да носите сто килограма жито на гърба си? Ако не можете да го носите, част от него ще раздадете на приятелите си, или на бедните. Потребните неща сами ще носите, а непотребните ще раздавате на своите ближни.
Запример, каменарят се нуждае от своя
чук
; писателят – от перото; цигуларят – от цигулката.
Всяко нещо е ценно на времето си. Умният човек знае, кое къде да употреби. Който не знае местото на нещата, той се намира в противоречие. Значи, всяко нещо, което за даден случай и на даден човек не може да услужи, е непотребно. Това, което е потребно за бащата, за детето е непотребно; това, което е потребно за майката, за дъщерята не е потребно.
към беседата >>
Чукът
важи при камъните.
(втори вариант)
Имаш един приятел, който ти е скъп. Ама скъп по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имаш един приятел, който е отличен. Та рекох, онова, което имате, вие сами го носите. Има неща, които вас ви са потребни.
Чукът
важи при камъните.
Перото важи за списателя. Цигулката също. Всяко нещо на времето има цена. Умното е, човек да знае всяко нещо къде да го употреби. И като не знае, той ще се намери в противоречие.
към втори вариант >>
5.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го
чукаш
хубаво, тъй да се набие и да се задържи.
(втори вариант)
Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той? " – Ама, говори по-меко.
Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го
чукаш
хубаво, тъй да се набие и да се задържи.
Та рекох, такива трябва да бъдат сегашните ви разсъждения. Трябва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетел както трябва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трябва. Много дарби имате, но не сте ги застъпили.
към втори вариант >>
6.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
И казал: „Това разбирам почивка.“ След една седмица идва един турски бей и повиква господаря в дома си да му крои дрехи
бирбучуклии
[54].
Той бил градинар, копаел. Казал си: „Не искам да копая, дотегна ми това.“ И казал: „Ще търся по-хубав занаят.“ И като разглеждал занаятите, казал: „Ще стана абаджия.“ Лесна работа. Ще вземеш една игла и ще работиш с нея. Отива при един господар и му казва: „Вземаш ли ме за чирак? “ „Ще те взема.“ И почнал да работи с иглата целия ден.
И казал: „Това разбирам почивка.“ След една седмица идва един турски бей и повиква господаря в дома си да му крои дрехи
бирбучуклии
[54].
Господарят имал работа и дал ножиците и плата на чирака, да отиде в дома на бея. И чакали да дойде господарят. Но беят, като погледнал чирака, видял му се доста угледен момък и му казал: „Защо ще чакаме господаря ти? И ти знаеш колкото господаря ти. Няма какво да чакаш.
към беседата >>
Беят казал: „Искам
бирбучуклия
дрехи.“ Като скроил чиракът, беят казал: „
Бирбучуклия
не излезе, тогаз салтамарка[55] скрой.“ И салтамарка почва чиракът, и пак не излиза.
Но беят, като погледнал чирака, видял му се доста угледен момък и му казал: „Защо ще чакаме господаря ти? И ти знаеш колкото господаря ти. Няма какво да чакаш. Ти скрой.“ Сегашните хора не приличат ли на този чирак? Някой е философ, свършил е и почва да реже.
Беят казал: „Искам
бирбучуклия
дрехи.“ Като скроил чиракът, беят казал: „
Бирбучуклия
не излезе, тогаз салтамарка[55] скрой.“ И салтамарка почва чиракът, и пак не излиза.
„Тогаз, поне една тютюнева кесия. И нея ако не можеш да направиш, ще те бия тогаз.“ Този пример сега се превежда така: кроиш една идея по един начин – не излиза. Ще опиташ тогаз по втори начин. Най-после, ако не може, ще направиш най-простата форма – тютюнева кесия – и ако не я направиш, тогаз ще дойдат страданията. И всичките страдания излизат от тютюневата кесия.
към беседата >>
Той е при вас, както някой скулптор, който, като вземе
чука
, и удря камъка.
Казваш: „Той е в мен.“ Хубаво, направи опит: ако е в теб, ти ще станеш радостен, весел. Ако е далеч от теб, ти ще се усещаш неразположен. Мога да ви приведа примери: целият сегашен живот е нещастен. Това нещастие показва, че Бог не е при вас. В този смисъл, в който казвам, не е.
Той е при вас, както някой скулптор, който, като вземе
чука
, и удря камъка.
Господ може да е при вас със Своя чук. И тогаз ще кажеш: „Побеля ми главата от страдания.“ Радвайте се, че ти е побеляла главата от страдания. Настанала е зима в теб. Като дойде пролетта, ще се стопи снегът и косата ти пак ще стане черна. А пък сега може да си турите козметика, да я боядисате.
към беседата >>
Господ може да е при вас със Своя
чук
.
Ако е далеч от теб, ти ще се усещаш неразположен. Мога да ви приведа примери: целият сегашен живот е нещастен. Това нещастие показва, че Бог не е при вас. В този смисъл, в който казвам, не е. Той е при вас, както някой скулптор, който, като вземе чука, и удря камъка.
Господ може да е при вас със Своя
чук
.
И тогаз ще кажеш: „Побеля ми главата от страдания.“ Радвайте се, че ти е побеляла главата от страдания. Настанала е зима в теб. Като дойде пролетта, ще се стопи снегът и косата ти пак ще стане черна. А пък сега може да си турите козметика, да я боядисате. Но някой път боята не хваща.
към беседата >>
7.
Новото събиране
,
ООК
, София, 9.9.1936г.,
Мислите ли, че всеки човек, който дяла с
чука
си някой камък, ще направи нещо, ще извае нещо – една статуя?
Последният казва: "Какво лошо намирате в този свещеник? Като този свещеник няма. Отлично знае да чете." Вие можете да се посмеете, но често вие правите същата погрешка – в себе си така се подкупвате. Този владика, това са човешките разсъждения. Вие казвате: "Този човек ще се поправи." Как ще се поправи човек?
Мислите ли, че всеки човек, който дяла с
чука
си някой камък, ще направи нещо, ще извае нещо – една статуя?
Някой път вие, млади и стари, скърбите и не знаете защо. Пишете сега "Защо скърби човек". Какво се добива от скръбта? Не може ли без скърби? Може. Само умният може без скърби.
към беседата >>
Буквата "Р" – това е
чук
.
Един окултен ученик в каквото и общество да влезе, той трябва да направи една промяна. Без да каже нищо, той трябва да направи една промяна. Някой казва: "Господ да направи чрез мене това." Че когато имаш в себе си ония хубавите подбуждения, не е ли Господ, Който ти говори? Та казвам сега: трябва едно превръщане. Ако не знаеш как да превърнеш буквата "Р", къде е твоето знание?
Буквата "Р" – това е
чук
.
Как ще превърнеш това "Р"? Ще го отвориш. (Учителят сви ръката си във вид на юмрук и след това я разтвори.) Когато искаш да му покажеш, че си силен, ще го блъснеш. (Учителят показва юмрука.) А пък другояче ще го милваш. И ако ти го блъснеш с чука, какво ще добиеш?
към беседата >>
И ако ти го блъснеш с
чука
, какво ще добиеш?
Буквата "Р" – това е чук. Как ще превърнеш това "Р"? Ще го отвориш. (Учителят сви ръката си във вид на юмрук и след това я разтвори.) Когато искаш да му покажеш, че си силен, ще го блъснеш. (Учителят показва юмрука.) А пък другояче ще го милваш.
И ако ти го блъснеш с
чука
, какво ще добиеш?
Аз разбирам, че точилото и ножът като се търкат, точилото ще направи ножа остър, но същевременно и точилото, и ножът се изтриват. Неща, които постоянно се търкат, се изтриват. Не играй ролята нито на точилото, нито на ножа. Нека в света правят така, то е друг въпрос. Казваш: "Трябва да се изтрие." Не изтривай.
към беседата >>
8.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
На един
чукар
, на един планински връх, ти можеш да кажеш: „Аз ще намеря вода!
То са закони. Ако първата мисъл в твоя ум е вярна и всичките мисли ще бъдат верни. Ако първата мисъл е крива, тази крива мисъл ще привлече всичките криви мисли. Една крива мисъл, трябва да знаеш обстановката. То е другото положение.
На един
чукар
, на един планински връх, ти можеш да кажеш: „Аз ще намеря вода!
“ Никаква вода няма да намериш там. Дето почвата е огъната, там може да намериш. Всякога водите са в ония огънатите пластове. Ако ти не се огънеш, никаква вода не може да се събере в тебе. Ако ти си чукара нагоре, то е друг въпрос.
към беседата >>
Ако ти си
чукара
нагоре, то е друг въпрос.
На един чукар, на един планински връх, ти можеш да кажеш: „Аз ще намеря вода! “ Никаква вода няма да намериш там. Дето почвата е огъната, там може да намериш. Всякога водите са в ония огънатите пластове. Ако ти не се огънеш, никаква вода не може да се събере в тебе.
Ако ти си
чукара
нагоре, то е друг въпрос.
Ако не ти върви, чукара си. Ако ти върви, долина си. И там страданията какви са? Страданията какви са? Страданията в живота не са нищо друго освен – има превръщане чукарите в долини, а в долините има, става хляб.
към беседата >>
Ако не ти върви,
чукара
си.
“ Никаква вода няма да намериш там. Дето почвата е огъната, там може да намериш. Всякога водите са в ония огънатите пластове. Ако ти не се огънеш, никаква вода не може да се събере в тебе. Ако ти си чукара нагоре, то е друг въпрос.
Ако не ти върви,
чукара
си.
Ако ти върви, долина си. И там страданията какви са? Страданията какви са? Страданията в живота не са нищо друго освен – има превръщане чукарите в долини, а в долините има, става хляб. Ще знаете.
към беседата >>
Страданията в живота не са нищо друго освен – има превръщане
чукарите
в долини, а в долините има, става хляб.
Ако ти си чукара нагоре, то е друг въпрос. Ако не ти върви, чукара си. Ако ти върви, долина си. И там страданията какви са? Страданията какви са?
Страданията в живота не са нищо друго освен – има превръщане
чукарите
в долини, а в долините има, става хляб.
Ще знаете. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Вземете в музиката, има един пробен камък. Един пее една песен правилно, но липсва нещо на песента. Дойде друг, като го слушаш, тебе ти е приятно. Какво има в един тон?
към беседата >>
9.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял
чукундур
пред него – сварен, но горещ.
Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път.
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял
чукундур
пред него – сварен, но горещ.
И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа.
към беседата >>
И като си отворил устата да го ухапе, турил му
чукундура
в устата.
В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ.
И като си отворил устата да го ухапе, турил му
чукундура
в устата.
Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?
към беседата >>
Три пъти като му турил
чукундура
в устата, няма да хапе, няма нищо!
Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата.
Три пъти като му турил
чукундура
в устата, няма да хапе, няма нищо!
1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние.
към беседата >>
Чукундура
ще влезе вътре в устата ти.
Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш.
Чукундура
ще влезе вътре в устата ти.
Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи.
към беседата >>
10.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен
чукан
с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път!
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен
чукан
с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
“ Извадил сабята и започнал да реже
чукана
... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял
чукан
.
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
“ Извадил сабята и започнал да реже
чукана
... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял
чукан
.
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“ Сега, какъв е изводът?
към беседата >>
Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян
чукан
и бъз наоколо.
(втори вариант)
В турско време един албанец пътува през гората с коня си. По едно време гледа една черна фигура на пътя седи, чака го. Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го. Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми! ” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха.
Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян
чукан
и бъз наоколо.
Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан. Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи.
към втори вариант >>
” Изважда сабята и започва да реже
чукана
.
(втори вариант)
Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го. Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми! ” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив!
” Изважда сабята и започва да реже
чукана
.
Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан. Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е?
към втори вариант >>
Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял
чукан
.
(втори вариант)
Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми! ” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана.
Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял
чукан
.
Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е? Страхът е на място.
към втори вариант >>
11.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един
чукар
.
Този човек е дошъл вече до любовта. Като дойде любовта, човек непременно ще я почувствува. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. „Как така? “ Това може да се докаже.
Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един
чукар
.
Там няма храна, нищо няма, човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни, там и храните, и водите, и светлината се събират. Всичко се събира в долината. Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите чукари на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.
към беседата >>
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите
чукари
на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие.
“ Това може да се докаже. Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един чукар. Там няма храна, нищо няма, човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни, там и храните, и водите, и светлината се събират. Всичко се събира в долината.
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите
чукари
на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие.
На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки, разлика трябва да прави човек. Един негър в Америка срещнал една богата американка и в тъмнината той си позволил да я целуне. Като не знаела, че този е негър, тя си помислила, че някой красавец бил се осмелил да я целуне и доволна от него, тя се хванала под ръка и започнали да се разхождат из тъмните алеи.
към беседата >>
На
чукарите
горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.
Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един чукар. Там няма храна, нищо няма, човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни, там и храните, и водите, и светлината се събират. Всичко се събира в долината. Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите чукари на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие.
На
чукарите
горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.
Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки, разлика трябва да прави човек. Един негър в Америка срещнал една богата американка и в тъмнината той си позволил да я целуне. Като не знаела, че този е негър, тя си помислила, че някой красавец бил се осмелил да я целуне и доволна от него, тя се хванала под ръка и започнали да се разхождат из тъмните алеи. Като дошли до една електрическа лампа, тя видяла, че въображаемият красавец бил негър.
към беседата >>
12.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
Ако ви безпокои, сложете три–четири панички със
счукана
захар и мухите постепенно ще дойдат, и няма да ви безпокоят.
Най-износното е това: три–четири панички със сладко. Те обичат сладкото. Вие ще отидете по-далеч. То е един метод, как трябва да развиете вашата вяра. Има нещо, което ви безпокои.
Ако ви безпокои, сложете три–четири панички със
счукана
захар и мухите постепенно ще дойдат, и няма да ви безпокоят.
Имате една своя мисъл, която ви безпокои. Вие може да накарате вашата мисъл да дойде при захарта и да седи, и да не ви безпокои. Искате сега методи. Или другояче казано. Имате едно лошо разположение на духа, ще дойде то.
към беседата >>
13.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Като ходи да
чука
, да работи така упорито, българинът иска да стане независим като баща си.
В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни. На българина баща му може да е богат, земя да има, всичко да има, но виждаш го – напуснал баща си, ходи, та опъва каиша.
Като ходи да
чука
, да работи така упорито, българинът иска да стане независим като баща си.
Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ще се освободиш ти от независимостта на баща си, че никой няма да те види – ще тръгне някой вълк да се освобождава от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не влагайте във вас идеята, че няма да мязате на вашите бащи, това е невъзможно. Сега, ще дойдем до същественото.
към беседата >>
Българите имат много земя, баща му е богат, земя има, всичко има, той напусне баща си, ходи да
чука
, да работи, иска да стане независим като баща си.
(втори вариант)
Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори. Ако вземете английското “аз”, той се крие зад него. Славяните са по-скромни донякъде.
Българите имат много земя, баща му е богат, земя има, всичко има, той напусне баща си, ходи да
чука
, да работи, иска да стане независим като баща си.
Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ти ще се освободиш от независимостта на баща си, че никой няма де те види. Ще се опита някой вълк да се освободи от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не мислете, че няма да приличате на баща си, но не мислете, че ще бъдете точно като баща си.
към втори вариант >>
14.
Естествена хладина и топлина
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
Щом позволиш сцеплението да стане, тогава ще трябва да работиш с
чукове
– да трошиш, да чупиш.
Ще изгуби свойството да се втвърдява. Ето една философия: туряй вода и бъркай, не туряй повече цимент! Разбърквай с водата малкото цимент, защото ако добавиш още, работата е лоша. Разбърквай, разбърквай докато се освободиш и желанието изгуби своята сила на сцепление. Лошите мисли и желания имат сила на сцепление, не им позволявай да се втвърдят.
Щом позволиш сцеплението да стане, тогава ще трябва да работиш с
чукове
– да трошиш, да чупиш.
Но тогава ще се образува болка, защото докато го отчупиш от мястото, ще бутнеш дето не трябва. Сега, да кажем, че дойде във вас едно безверие. Как ще го лекувате? Това, че си се обезверил, е лъжливо понятие. Обезверил си се, но все пак ти вярваш в нещо.
към беседата >>
Щом позволиш да стане сцепление, тогава ще работиш с
чукове
, ще трябва да трошиш, да
чукаш
, ще имаш болка.
(втори вариант)
Имаш желание, което може да се втвърди. Тури вода, бъркай, тури вода, бъркай, не туряй повече цимент. Ако туриш цимент, работата е лоша. Разбърквай, разбърквай, докато се освободиш, докато желанието изгуби своята специална сила. Не позволявай да се втвърдява.
Щом позволиш да стане сцепление, тогава ще работиш с
чукове
, ще трябва да трошиш, да
чукаш
, ще имаш болка.
Докато отчупиш от мястото, ще бутнеш дето не трябва. Да кажем, дойде във вас едно желание на безверие. Как ще го лекувате? Лъжливо понятие е, че си се обезверил. Ти си се обезверил в нещо, но вярваш в друго нещо.
към втори вариант >>
15.
Разумният човек
,
НБ
, София, 7.2.1937г.,
Ако му разправяте, че страдате от ревматизъм, достатъчно е само да
чукне
с пръчицата си, и ревматизмът изчезва.
Сега да оставим това нещо. Аз не искам да ви представям тъмната страна на живота. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита от какво се интересувате: имате ли някакво изкуство, обичате ли някаква наука или музика, художество, изобщо, какъв интерес, какъв стремеж имате към нещо. Това интересува разумния човек.
Ако му разправяте, че страдате от ревматизъм, достатъчно е само да
чукне
с пръчицата си, и ревматизмът изчезва.
Ако му се оплаквате, че очите ви са възпалени или че нищо не виждате, той с едно чукване само ви излекува. Той ви казва, че някъде сте сгрешили, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашият стремеж. После ще ви попита имате ли някаква идея, вярвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали.
към беседата >>
Ако му се оплаквате, че очите ви са възпалени или че нищо не виждате, той с едно
чукване
само ви излекува.
Аз не искам да ви представям тъмната страна на живота. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита от какво се интересувате: имате ли някакво изкуство, обичате ли някаква наука или музика, художество, изобщо, какъв интерес, какъв стремеж имате към нещо. Това интересува разумния човек. Ако му разправяте, че страдате от ревматизъм, достатъчно е само да чукне с пръчицата си, и ревматизмът изчезва.
Ако му се оплаквате, че очите ви са възпалени или че нищо не виждате, той с едно
чукване
само ви излекува.
Той ви казва, че някъде сте сгрешили, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашият стремеж. После ще ви попита имате ли някаква идея, вярвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали. Той ще ви каже, че всеки човек, който няма ум, Господ не съществува за него.
към беседата >>
16.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Ще издоиш кравата, ще
изчукаш
сам маслото, сам ще го изкараш.
Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш.
Ще издоиш кравата, ще
изчукаш
сам маслото, сам ще го изкараш.
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен. Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“.
към беседата >>
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще
изчукам
маслото.
Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш.
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще
изчукам
маслото.
Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен. Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни.
към беседата >>
17.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил,
почукал
на вратата му и помолил да го приеме.
Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани. Един американец-милионер чул, че един виден европейски цигулар ще даде концерт. Милионерът искал да посети тоя концерт, но закъснял.
Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил,
почукал
на вратата му и помолил да го приеме.
– „Какво обичате? “ – „Исках да ви чуя, но не можах. Моля ви да ми посвирите.“ – „Не мога, уморен съм, ще си лягам.“ – „Ще ви дам хиляда долара.“ – „Не съм съгласен.“ – „Ще ви дам още 500 долара.“ – „Добре, ще ви посвиря малко.“ След като благодарил на цигуларя, американецът казал: „Ще ви дам още една сума, да ми услужите с цигулката си, аз да ви посвиря, да проверите докъде съм стигнал“. Днес много хора са в положението на цигуларя, който свирил на американеца за 1500 долара. Щом му плащат, нека свири.
към беседата >>
Тогава аз се запитвам: Как бих
чукал
на вратата на човека?
(втори вариант)
Той се оплаква, а пък аз изучавам от плача у хората, кой доколко е музикален. Още като хлопа някой на вратата, аз зная, докъде е достигнал. Ако някой хлопа силно на вратата, това показва, че той не е музикален. Той е много сприхав човек. Такъв човек аз го наричам „султан - чорбаджия".
Тогава аз се запитвам: Как бих
чукал
на вратата на човека?
След това доде друг, съобразява, седи, чака, мисли, колко пъти да чукне. Някога някой хлопа само един път. Казвам: Не, няма да отворя. Друг хлопа два пъти. Това значи, може да му се отвори, а може и не.
към втори вариант >>
След това доде друг, съобразява, седи, чака, мисли, колко пъти да
чукне
.
(втори вариант)
Още като хлопа някой на вратата, аз зная, докъде е достигнал. Ако някой хлопа силно на вратата, това показва, че той не е музикален. Той е много сприхав човек. Такъв човек аз го наричам „султан - чорбаджия". Тогава аз се запитвам: Как бих чукал на вратата на човека?
След това доде друг, съобразява, седи, чака, мисли, колко пъти да
чукне
.
Някога някой хлопа само един път. Казвам: Не, няма да отворя. Друг хлопа два пъти. Това значи, може да му се отвори, а може и не. Три пъти, ако хлопне това е положително число.
към втори вариант >>
18.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Оре нивите, бие се; мъжът ще бъде
чук
, брадва и пр.
Да кажем, че мъжът е недоволен, че е мъж. Тогаз след време жената ще намери смисъла на своя живот и ще го изправи, и става доволна. А пък мъжът изгубва смисъла на своя живот и става недоволен. И стане жена. Той е недоволен от това, че е мъж.
Оре нивите, бие се; мъжът ще бъде
чук
, брадва и пр.
Дето той мине все разрушава. Това, което разрушава е мъж. Той отдето мине, всичко чупи, нищо не гради. Там, дето има разрушение в природата, това е мъжът; пък дето има градеж, това е жената. Тя обича да гради.
към беседата >>
19.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
С една кибритена клечка можеш да свършиш много по-голяма работа, отколкото с един голям
чук
.
Тебе на ден, колко храна ти трябва? С 33 грама тежест, храна можеш ли да се наядеш? – Не можеш да се наядеш. Ти с 33 грама влизаш там. Друг начин вече на разглеждане има.
С една кибритена клечка можеш да свършиш много по-голяма работа, отколкото с един голям
чук
.
С едно житено зърно можеш да свършиш много по-голяма работа, отколкото с милиони, които имаш в касата. Ако имате 20 милиона, а аз имам едно житено зърно. Да вземем да работим двата, кой ще успее повече, който има златото или който има житеното зърно? – Зависи от знанието. Ако аз при едното житено зърно имам знание, а ти при 20 милиона нямаш знание, достатъчно е 5–10 години да видиш, че твоето злато няма да те ползува.
към беседата >>
20.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Вместо брада има едно малко
чуканче
.
Природата е строго разпределила нещата. Тя е определила какви трябва да бъдат чертите на лицето на обикновения човек, на животинския човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Под думата „животински“ човек аз не разбирам нещо лошо, но човек, който се намира в съвсем низко положение на развитие. В човек, който се намира в животинско състояние още, двете челюсти са издадени напред, като у животните. Той почти няма брада.
Вместо брада има едно малко
чуканче
.
Които изучават френологията и физиогномията на човека, измерват Камперовия ъгъл и виждат, че засега у хората от петата раса той достига до 85 градуса, не е дошъл още до 90 градуса, а трябва да стигне до правия ъгъл. Когато някой художник иска да предаде нещо хубаво на своите типове, те турят този ъгъл равен на 90 градуса. Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща.Той тури в човека един спящ дух и една спяща душа; второто нещо: един буден ум и едно будно сърце. Първите две неща, които постави в спящо състояние, аз казвам за тях, че се намират не в спящо състояние, но в почивателно. Те са в положение на хора, които почиват и очакват да дойде техният ред.
към беседата >>
21.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Казвате: „Трябва да го
чука
Господ, за да се моли“.
– Който шапка няма. Казвате: „Да се молим“. Питам ви аз: Здравият, ученият, човек който всичко има, трябва ли да се молят? Казвате: „Трябва да се молим“. Аз трябва да стана болен за да се моля.
Казвате: „Трябва да го
чука
Господ, за да се моли“.
Ами той без да го чука не може ли да направи същото нещо? Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега. От окултно гледище дали сте българи е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто, или де фактум. Ако кажем де фактум има много спънки.
към беседата >>
Ами той без да го
чука
не може ли да направи същото нещо?
Казвате: „Да се молим“. Питам ви аз: Здравият, ученият, човек който всичко има, трябва ли да се молят? Казвате: „Трябва да се молим“. Аз трябва да стана болен за да се моля. Казвате: „Трябва да го чука Господ, за да се моли“.
Ами той без да го
чука
не може ли да направи същото нещо?
Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега. От окултно гледище дали сте българи е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто, или де фактум. Ако кажем де фактум има много спънки. Де факто е по-хубаво, може да станат работите.
към беседата >>
22.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Ти вземеш наздравица,
чукнеш
се.
То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“.
Ти вземеш наздравица,
чукнеш
се.
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш?
към беседата >>
23.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при
чукане
на камъните, насилието е потребно.
Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при
чукане
на камъните, насилието е потребно.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса.
към беседата >>
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от
чукове
, да удряме с тях камъни?
Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от
чукове
, да удряме с тях камъни?
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза.
към беседата >>
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с
чук
.
(втори вариант)
Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с
чук
.
При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
към втори вариант >>
При изливането на стоманата, при
чукането
на камъните.
(втори вариант)
То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
При изливането на стоманата, при
чукането
на камъните.
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място.
към втори вариант >>
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари
чукове
, с Тях да
чукаме
камъните?
(втори вариант)
Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните.
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари
чукове
, с Тях да
чукаме
камъните?
Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището.
към втори вариант >>
24.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една
чукара
и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че
чукарата
се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че
чукарата
била на мястото си.
Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър. „Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане.
Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една
чукара
и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че
чукарата
се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че
чукарата
била на мястото си.
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия. Не си създавайте излишни мъчнотии.
към беседата >>
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази
чукара
я се махне, я не се махне.“ И наистина,
чукарата
не се махнала.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си.
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази
чукара
я се махне, я не се махне.“ И наистина,
чукарата
не се махнала.
В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия. Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят.
към беседата >>
В този случай аз ни най-малко няма да се моля
чукарата
да се махне, но аз ще се махна от къщата.
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала.
В този случай аз ни най-малко няма да се моля
чукарата
да се махне, но аз ще се махна от къщата.
Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия. Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате.
към беседата >>
Но
чукарата
не може да ми представя някаква мъчнотия.
Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея.
Но
чукарата
не може да ми представя някаква мъчнотия.
Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си.
към беседата >>
25.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път
пречукват
някои работник.
Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки.
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път
пречукват
някои работник.
Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“.
към беседата >>
26.
Първата дума
,
УС
, София, 25.4.1937г.,
Казвам му: Слушай, ти да се пазиш да не те
пречукат
някъде.
(втори вариант)
Аз бих желал, всички да бъдете така изобретателни, да носите своя стан под палтото си отдолу. И действително той показа няколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкат. Той мисли за една машина, но милиони трябват. Този човек, с един малък капитал, сложни работи тъче.
Казвам му: Слушай, ти да се пазиш да не те
пречукат
някъде.
Освен, че фабрика няма да направят с твоето изобретение, ами ще те пречукат. Да, да казва, ще ме претрепат. И той ми разправя, че дошъл някой при него и му казва: Да ти купим всичките модели, ще ги купим да ги изгорим. Готови са да му дадат пари, за да унищожат изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приемат.
към втори вариант >>
Освен, че фабрика няма да направят с твоето изобретение, ами ще те
пречукат
.
(втори вариант)
И действително той показа няколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкат. Той мисли за една машина, но милиони трябват. Този човек, с един малък капитал, сложни работи тъче. Казвам му: Слушай, ти да се пазиш да не те пречукат някъде.
Освен, че фабрика няма да направят с твоето изобретение, ами ще те
пречукат
.
Да, да казва, ще ме претрепат. И той ми разправя, че дошъл някой при него и му казва: Да ти купим всичките модели, ще ги купим да ги изгорим. Готови са да му дадат пари, за да унищожат изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приемат. Те ще го купят, но ще искат да го унищожат, за да се освободят от него.
към втори вариант >>
27.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и
счука
на прах, който ще забърка добре в сто грама мед.
Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби. Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват.
Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и
счука
на прах, който ще забърка добре в сто грама мед.
В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него. Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна.
към беседата >>
И казват: Може да се направи един опит: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги
счукате
на прах тия попови прасета и след туй ще направите маджун с 100-ина грама мед, ще смесите в този прах и ще изядете.
(втори вариант)
А пък то било много полезно, туй попово прасе. То можело да лекува туберкулозните хора. И учените хора сега в Европа в Пастьоровия институт направили опит, че белите кръвни телца, тия фагоцити в кръвта на поповото прасе, когато се приемат в човешкото тяло, в което са влезнали, изцелявали туберкулозата. ТЕ като влезнат веднага ги обвиват в един пласт и ги правят безвредни и само няколко часа от тия вредни микроби, от тях нищо не остава! Остават само такива като празни шушулки вътре.
И казват: Може да се направи един опит: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги
счукате
на прах тия попови прасета и след туй ще направите маджун с 100-ина грама мед, ще смесите в този прах и ще изядете.
Като влезнат фагоците в кръвта, те веднага ще се нахвърлят върху тези вредните охтичави микроби на тялото на белите дробове и ще ги очистят. Учените обясняват, че силите, които са действували в фагоците продължават да съществуват и действуват, макар и самите попови прасета да са разрушени. Тъй щото поповото прасе като влезне в дробовете и като намери някои отровни микроби, ще ги унищожи. И тъй дробовете ще бъдат освободени от охтиката. Тези вещества, които съдържат поповите прасета, ще роват, роват в дробовете докато унищожат Всичките вредни вещества и дробовете ще оздравеят.
към втори вариант >>
28.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Който иска да проникне в душата на човека, трябва да знае нейния адрес, номера и къщата, и да
почука
вътре.
Ако аз съм на мястото на един от тези учители, когато влизам в клас и видя, че учениците дигат шум, веднага ще седна пред пианото и ще започна да свиря. Това ще внесе особен род енергия в учениците, вниманието им ще се концентрира, и те ще се смирят. В това отношение учителят трябва да бъде истински педагог, да знае как да постъпва с учениците си. Съвременните учители говорят за душата на детето, а сами не вярват в душата. Душата си има своя къща, има си и своя врата.
Който иска да проникне в душата на човека, трябва да знае нейния адрес, номера и къщата, и да
почука
вътре.
Като ти отворят, може да се разговориш с нея. Съвременните хора са напуснали Божествения ред на нещата – лесния път, по който могат да вървят, а са тръгнали по мъчния път. Какъв е изходният път днес, след като хората са хванали вече мъчния път? Срещам един, който ми се оплаква, че загазил, че объркал сметките си, преждевременно остарял. – Защо?
към беседата >>
29.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Всеки плод или
зеленчук
също е на мястото си.
Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си.
Всеки плод или
зеленчук
също е на мястото си.
Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод. Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат. – Малокръвен съм. – Яж краставици. Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря.
към беседата >>
30.
Ново сърце
,
НБ
, София, 9.5.1937г.,
За пример, няма какво да взема един
чук
и да разбивам леда.
При скръбта Бог показва, че онова, което ти правиш, не е за тебе. Нищо повече. Казва: „Тази работа беше за другиго, тя не е за тебе.“ Следователно когато човек прави туй, което не е заради него, тази работа не е нужна. Ти си се заел с една работа, която не е за тебе. За друг е тази работа.
За пример, няма какво да взема един
чук
и да разбивам леда.
Слънцето ще направи това. Аз ще оставя друг да бъде стопен. Като пекне Слънцето, като дойде Божественото, ледът ще се стопи. Питам: Ако мене ме съдят за едно престъпление, че съм счупил едно парче лед, престъпление ли е туй? Ами когато дойде Слънцето и счупи леда, тогава кого ще съдят?
към беседата >>
31.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
В животните ще видите, че
чуканчето
го няма.
Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
В животните ще видите, че
чуканчето
го няма.
Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат.
към беседата >>
32.
Упование на Божественото / Уповай на Божественото
,
УС
, София, 30.5.1937г.,
Те страдат, пъшкат, но Бог е далеч от тях, не ги
чука
.
– Страхуваш се да не проникне в тебе, да открие нещо, което не искаш другите да знаят. Изкуство е да търпиш всички хора. Ако аз бях като вас, колко хора щях да изпъдя! И на мене всички хора не са еднакво приятни. Казвате: „Бог е Любов." – Любов е Той, но има хора, които не заслужават Неговата любов, в смисъл, че не са готови още за нея.
Те страдат, пъшкат, но Бог е далеч от тях, не ги
чука
.
Как трябва да постъпва майката със своето непослушно, своенравно дете? Тя го измие, облече, нахрани, но то продължава да плаче, недоволно е, иска нещо друго. То плаче и денем, и нощем. Майката го оставя и си гледа работата, не му обръща внимание. Питам: Как трябва да се постъпва с вас, ако, след като всичките ви нужди са задоволени, вие продължавате да пъшкате и да ахкате.
към беседата >>
33.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
И по някой път идеята за възкресението седи на един
чук
върху главата върху верующите.
(втори вариант)
На своите си ученици, за да се усили вярата им. На света той остави да го не знаят. Той каза: стражарите взели тялото му. Като дойдоха неговите ученици да задигнат тялото и като отидоха да проверят тази работа и казаха: Ние ще уредим, малко ще понамажем колата, тук ще играят роля парите, после ще му дадем това-онова и работата ще се уреди. Тогава имаше подкуп, както и сега.
И по някой път идеята за възкресението седи на един
чук
върху главата върху верующите.
Защото един, като иска да възкръсне, казва - не можах...и оживея. Той седи с един страх, иска да възкръсне, мисли, че като се страхува, гледа това да не направи, онова да не направи, но все иска да възкръсне, и казва: Нито можах да възкръсна, нито можах да се понаживея хубаво в света. Аз не зная какво вие подразбирате онова благо, което вие търсите в Любовта. Тази Любов може да се прояви само когато възкръснете. Туй, което очаквате и туй, което хората очакват от другия свят като отидат, то е състоянието на възкресението.
към втори вариант >>
34.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Мъчение има, например, когато взема един
чук
, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
Сега да вземем тона до. Не можете да вземете вярно тона до. (Учителя пее думата "мъчение"). Къде е мъчението? Ние имаме само сянката на мъчението.
Мъчение има, например, когато взема един
чук
, ударя големия ви пръст и вие казвате: "Чувствам го!
" (Учителя пее фразата "Чувствам го! ") Понеже пръстът ви е ударен, има известно мъчение, не можете да вземете до. Сега нека пак вземем тона до (Учителя пее думите "мъчение, труд, работа"). Тонът е същият, но съдържанието не е същото - все с тона до пеете и мъчение, и труд, и работа. Значи те са степени.
към беседата >>
35.
Божествено ръководство
,
ООК
, София, 7.7.1937г.,
Това е неговата възлюблена, която умряла и сега му
чука
сол на главата.
Един американски виден проповедник влюбва се в едно бедно момиче, но след това баща му и майка му не са съгласни и той напуща това момиче. То се развращава и умира в един лош път. После той се учи, свършва богословие, оженва се за една знатна американка, на един много богат дъщерята и минава за виден проповедник – чист и свят живот има. Ражда му се едно дете и туй дете било толкова лошо, всичките лоши качества има. И всички се чудят откъде е дошло това лошо дете, при тази добра майка и при този добър баща.
Това е неговата възлюблена, която умряла и сега му
чука
сол на главата.
Сега аз искам да обърна вашето внимание върху онзи елемент, с който трябва да работите. Вие дойдете в едно положение. Понякой път, когато вие се съберете с един човек, който е много упорит, ако го обичате, и вие ще станете като него. Чувствувате в себе си неговият характер. Ако се съберете с един човек, който е много добър, щедър, добър, милостив, ако го обичате и вие ще вземете неговия характер.
към беседата >>
36.
Аз ще дойда
,
НБ
, София, 11.7.1937г.,
На втория ден, той взема
чуковете
и качил се да гради къщата.
Не можеш ли да направиш другояче света? Ти ме осакати. Сега съм неполезен.“ Пита го Зевс какво иска. Той казва: „Искам да суспендираш този закон, да бъдат краката ми здрави.“ Казва, точно така ще бъде законът. Краката му оздравяват.
На втория ден, той взема
чуковете
и качил се да гради къщата.
Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива. Чукът няма тежест. Догневяло го и хвърлил чука във въздуха. И чукът останал така, във въздуха виснал. Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха.
към беседата >>
Чукът
няма тежест.
Сега съм неполезен.“ Пита го Зевс какво иска. Той казва: „Искам да суспендираш този закон, да бъдат краката ми здрави.“ Казва, точно така ще бъде законът. Краката му оздравяват. На втория ден, той взема чуковете и качил се да гради къщата. Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива.
Чукът
няма тежест.
Догневяло го и хвърлил чука във въздуха. И чукът останал така, във въздуха виснал. Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха. Седял така два, три деня, останал гладен и започнал пак да роптае. „Зевсе – казва, – аз мислех, че ти ще направиш нещо по-хубаво, а пък то сега стана по-лошо.
към беседата >>
Догневяло го и хвърлил
чука
във въздуха.
Той казва: „Искам да суспендираш този закон, да бъдат краката ми здрави.“ Казва, точно така ще бъде законът. Краката му оздравяват. На втория ден, той взема чуковете и качил се да гради къщата. Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива. Чукът няма тежест.
Догневяло го и хвърлил
чука
във въздуха.
И чукът останал така, във въздуха виснал. Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха. Седял така два, три деня, останал гладен и започнал пак да роптае. „Зевсе – казва, – аз мислех, че ти ще направиш нещо по-хубаво, а пък то сега стана по-лошо. Този ред е по-лош, първият беше по-добър.
към беседата >>
И
чукът
останал така, във въздуха виснал.
Краката му оздравяват. На втория ден, той взема чуковете и качил се да гради къщата. Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива. Чукът няма тежест. Догневяло го и хвърлил чука във въздуха.
И
чукът
останал така, във въздуха виснал.
Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха. Седял така два, три деня, останал гладен и започнал пак да роптае. „Зевсе – казва, – аз мислех, че ти ще направиш нещо по-хубаво, а пък то сега стана по-лошо. Този ред е по-лош, първият беше по-добър. Но дай ми повече разбиране, повече живот, повече свобода, повече любов, за да изпълня твоята воля.“
към беседата >>
37.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Дълго време още
чукът
на великия скулптор трябва да работи върху тях, докато ги одяла.
Момите не са доволни от обходата на момците. Момците пък не са доволни от обходата на момите. И едните и другите трябва да знаят, че най-красивите моми и момци не са слезли още на земята. Засега на земята живеят ония моми и момци, които имат още да работят върху себе си. Те са много неодялани.
Дълго време още
чукът
на великия скулптор трябва да работи върху тях, докато ги одяла.
Като погледнете една съвременна мома или един съвременен момък, виждате, че те се представят такива, каквито не са. Те искат да изразят своя идеал, но не могат. Не само обикновените хора искат да се представят такива, каквито не са, но даже и светията има същите желания. Външно той изглежда смирен, свят човек, но всъщност не е толкова смирен. И той иска да бъде в положението на цар, да заповядва, да управлява, да бъде обичан и уважаван от всички, но не може да постигне това.
към беседата >>
38.
Разбиране и съзнание
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
Ако видите, как каменарят троши с
чук
камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши.
Всяко боледуване било свързано с красиви преживявания. Ако не беше минал през болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си. Та, когато видите, че някой човек се гневи, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсъждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен, да учи.
Ако видите, как каменарят троши с
чук
камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши.
Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето чука и троши камъните? Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нужни за градене на къщи. Те са необходими за физическия живот.
към беседата >>
Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето
чука
и троши камъните?
Ако не беше минал през болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си. Та, когато видите, че някой човек се гневи, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсъждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен, да учи. Ако видите, как каменарят троши с чук камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши.
Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето
чука
и троши камъните?
Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нужни за градене на къщи. Те са необходими за физическия живот. Мнозина искат да живеят на земята като ангели.
към беседата >>
39.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето:
чукне
го с клюна си и го изпие.
— Не могат. Каквото е разбирането на хората, такива са и работите им. Сега, може да се отиде още по-нататък. Влизате в друг дом, дето също отглеждат кокошки, но като вегетарианци, те ядат само яйцата на кокошките, а не и самите кокошки. В това отношение те мязат на свраките.
Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето:
чукне
го с клюна си и го изпие.
Не прави ли същото и господарката с малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката кудкудяка, господарката хваща детето си за ръка и отива към курника, да вземе яйцето от полога. Още топличко, прясно, тя го счупва и опържва в малко масло, за закуска на детето си. Може да се отиде още по-нататък. Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове, те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради вкусните им плодове.
към беседата >>
Щом крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го
чукне
с малко масълце.
(втори вариант)
Гледал съм, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасял яйца, да знаеш, колко мъчно се снасят яйцата. Щом снесе яйцето, като каже “кудкудяк”, свраките започнат да хвъркат. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекох, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка.
Щом крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го
чукне
с малко масълце.
Рекох, кокошката не ядат, но яйцата на кокошката ядат. Казват: “Не може ли другояче? ” - Не може. Идеш на друго място, кокошки не колят, яйцата им не ядат, плодове вече събират и ядат, минават за вегетарианци. Някои намират, че и туй не е право.
към втори вариант >>
40.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Нали сте правили опити с паница, за да познаете дали е пукната или не: когато я
почукате
, здравата паница има ясен тон, а пукнатата някак дрънчи.
Параходът, който има котва, тръгва в морето и възпява до. Животът е едно велико пътешествие в света и ти излизаш и влизаш в туй велико море. Трябва да знаеш, че ще срещнеш много бури, обаче трябва не само да тръгнеш, но и да стигнеш до пристанището! Ако потънеш някъде, тогава пътуването е безпредметно. Човек, който пее, от самия тон разбира, че корабът му няма да потъне.
Нали сте правили опити с паница, за да познаете дали е пукната или не: когато я
почукате
, здравата паница има ясен тон, а пукнатата някак дрънчи.
Щом един тон дрънчи като пукната паница, той не е верен. някой казва: "Нямам пари." Това не е музикално. Как ще изпеете фразата: "Имам пари"? Тук вече имаме звука и, а мисълта седи във високия тон. Как ще го изпеете тогава?
към беседата >>
41.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин
чука
кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ.
Кой е направил звездите, дърветата, цветята? — Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа.
Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин
чука
кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ.
Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще чукаш, аз ще казвам хъ, хъ. — Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари.
към беседата >>
Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще
чукаш
, аз ще казвам хъ, хъ.
— Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа. Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин чука кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ.
Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще
чукаш
, аз ще казвам хъ, хъ.
— Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари. Съдружникът му казал: Дай и на мене пари, нали работим заедно.
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който
чукал
кафе.
(втори вариант)
Ама аз говоря. Какво е говоренето. Ти с пръчката си размърдал водата. Като приказвам аз и след туй искаш напълно да участвуваш. Че си размърдал водата, че си направил някаква работа.
Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който
чукал
кафе.
Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха".
към втори вариант >>
Той
чукал
кафе и при Всеки удар, казвал „аха".
(втори вариант)
Какво е говоренето. Ти с пръчката си размърдал водата. Като приказвам аз и след туй искаш напълно да участвуваш. Че си размърдал водата, че си направил някаква работа. Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който чукал кафе.
Той
чукал
кафе и при Всеки удар, казвал „аха".
Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите.
към втори вариант >>
Ти ще
чукаш
кафето, пък аз ще казвам „аха".
(втори вариант)
Като приказвам аз и след туй искаш напълно да участвуваш. Че си размърдал водата, че си направил някаква работа. Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който чукал кафе. Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци.
Ти ще
чукаш
кафето, пък аз ще казвам „аха".
И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите. Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме.
към втори вариант >>
Онзи
чука
кафето, а той казва „аха".
(втори вариант)
Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който чукал кафе. Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци.
Онзи
чука
кафето, а той казва „аха".
Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите. Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах. Сега не си държи думата.
към втори вариант >>
Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който
чукал
кафето не му дава парите.
(втори вариант)
Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха".
Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който
чукал
кафето не му дава парите.
Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах. Сега не си държи думата. Не ми дава парите.
към втори вариант >>
Ти казва, ти не работи, аз
чуках
, ти казваше само „аха", другият го дава под съд.
(втори вариант)
Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите.
Ти казва, ти не работи, аз
чуках
, ти казваше само „аха", другият го дава под съд.
И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах. Сега не си държи думата. Не ми дава парите. Съдията казва: Ще направите една кутия.
към втори вариант >>
Той
чукаше
кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах.
(втори вариант)
И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите. Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме.
Той
чукаше
кафето, и намясто той да казва „аха", аз казвах.
Сега не си държи думата. Не ми дава парите. Съдията казва: Ще направите една кутия. Той ще вари кафето, ти ще зимаш парите, и през дупката на кутията ще ги пуснеш вътре. Парите като паднат в кутията, ще казват „тин“.
към втори вариант >>
42.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока
чукара
.
Когато ти се движиш с ума си бързо, разстоянието става по-голямо, отдалечаваш се. Щом умът ти се схваща, ти си близо до предметите. Когато се намира пред напреднали същества, човек пред тях не трябва да бъде бърз. Пред тях той трябва да намали, да спре малко движението си. Когато отидеш при прости хора и искаш да бъдеш добър, слез на техния уровен, приказвай на техния език.
Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока
чукара
.
Като се поставиш на техния уровен, ще ги зарадваш. Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо. Ако беше далеч, тя щеше да бъде недостъпна за нас и нямаше да се ползуваме от нейните енергии. Та казвам: Когато отиваме между хората, ние трябва да бъдем достъпни за тях. Аз имам предвид да бъдем достъпни за умните хора, а не за глупавите. Защо?
към беседата >>
43.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Ако прекарате тия гребени през косата си, въшките ще се хванат и после ще ги
чукате
.
Та онова, което сега се изисква от вас, то е да се заемете за своето самовъзпитание. Мнозина от вас сте нервни, не можете да търпите. Някой от вас да има един съсед, не може да го търпи, казва: „Да се махне този от тука.“ Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена: един гъст и един рядък и с тях да ги хванете.
Ако прекарате тия гребени през косата си, въшките ще се хванат и после ще ги
чукате
.
Така правят обикновено жените. Но те не трябва да постъпват по този начин. Като хванат въшките, те трябва да ги поставят в едно шишенце, което да затворят добре. Страшно нещо е човек да се напълни с въшки. Разправяше ми един познат: Ходил на едно място на гости.
към беседата >>
44.
Окото на Любовта
,
УС
, София, 9.1.1938г.,
Прецедете водата и в нея турете половин килограм мед, една-две лъжички
счукан
синап, една-две лъжички ленено семе.
Голямо е невежеството на обикновения. Той пражи лука и, като не разбира цената му, хвърля люспите навън. Ако можеше да ги използва, щеше да стане виден лекар. Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица. Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода.
Прецедете водата и в нея турете половин килограм мед, една-две лъжички
счукан
синап, една-две лъжички ленено семе.
Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън. Кашлицата е резултат на човешкото безлюбие. Който кашля, търси човек да го обича. За да се справите с кашлицата, възлюбете я.
към беседата >>
45.
Сърцето на природата
,
МОК
, София, 21.1.1938г.,
“ Той трябва да ги
чука
в хавана, да ги
чука
да ги направи на каша.
Казвате, че сърцето трябва да бъде добро, да има известни качества. /При/ разумното сърце вече умът взема участие. Сега аз виждам мъчнотията. Аз засягам един въпрос, но то е се таки на един стар човек, на когото са опадали зъбите, да му дам круши и ябълки, хубави работи да яде. Казва: „Защо не беше на млади години?
“ Той трябва да ги
чука
в хавана, да ги
чука
да ги направи на каша.
Новото учение иска много здрави зъби. Дето казват, аналитичен ум. Аналитичният ум, това са здравите зъби. Здраве се изисква. Какво ще критикуваш като нямаш зъби?
към беседата >>
46.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
При двойката ще се учиш да ореш земята, да сееш жито, да мелиш брашно, да месиш хляб; тя ще те учи да шиеш дрехи, обувки, да
чукаш
камъни.
Ако искаш да намериш правия път, правото в света, на това може да те научи само единицата. Единицата – това е правдата. Да се възстанови правдата, да намериш основата на живота, да намериш разрешението на всички въпроси, това само единицата може да направи. Тя ще те прати при двойката; двойката ще те прати при тройката; тройката ще те прати при четворката и така нататък до десетката. Това не са числа, но школи, през които трябва да минете.
При двойката ще се учиш да ореш земята, да сееш жито, да мелиш брашно, да месиш хляб; тя ще те учи да шиеш дрехи, обувки, да
чукаш
камъни.
Всичко, каквото животът изисква, ще се учи при двойката. Първата професорка за правене на хляба е майката. Тя дава най-добрите лекции. Тя учи и снахите, и дъщерите си да пекат хляб. Казвам: Хлябът се пече в пещ, но и човек се пече в пещ.
към беседата >>
47.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
След като си ял хубавото ядене, да видиш 10 милиона работници, които започват със своите
чукове
да работят онези химически процеси и всичко онова обработват и което не струва нищо, изпращат го навън по друг канал, а хубавото събират и го пращат в тялото.
Можеш преспокойно да се изявяваш в рая, без никакви противоречия в живота. Следователно, думата „Бог“ разбира да живееш без никакви противоречия в рая, дето нищо да не те смущава, да пътуваш като ангел от една слънчева система в друга слънчева система, от един свят в друг свят и без да виждаш лошите страни на хората. Лошата страна е в малките същества, в човека. Някой казва: „От какво произтича злото? “ Влез в стомаха на човека да видиш каква революция ще стане.
След като си ял хубавото ядене, да видиш 10 милиона работници, които започват със своите
чукове
да работят онези химически процеси и всичко онова обработват и което не струва нищо, изпращат го навън по друг канал, а хубавото събират и го пращат в тялото.
Какво ще кажеш ти, който не разбираш? Ще кажеш: Страшна работа. Но тази страшна работа, ако не ставаше в стомаха, човек не би живял сега както живее. Благодарение на страшните работи една част се изхвърля, а другата се оставя. Дотогава, докато вие страдате – аз разглеждам научно страданията, разглеждам страданията като процес, който става вътре в сърцето на човека.
към беседата >>
Ако прекарате един живак, той става твърд като камък, че може да забиете в живака един гвоздей и ако го ударите с
чук
, не може да държиш повече от 1 секунда, понеже като държиш, той ще се разпадне.
Мъжът на север, а жената на юг. Само за изяснение ви казвам това. Предполагам аз сега. Ако дойде Христос, може да ме корегира. Аз съм казал нещо, но съм убеден, че 99 без едно, защото на едно място четох, че учените хора са достигнали до абсолютния студ, до 272.9 градуса, значи до едно място, дето има абсолютен студ и при този абсолютен студ въздухът става течно тяло.
Ако прекарате един живак, той става твърд като камък, че може да забиете в живака един гвоздей и ако го ударите с
чук
, не може да държиш повече от 1 секунда, понеже като държиш, той ще се разпадне.
Казвам: Трябва ни още една част до абсолютния студ, 1/10 част ни трябва до абсолютния студ. Питам: След като намерят хората абсолютния студ, какво ще се постигне? Който разбира, ще се постигне. Има някои постижения. Питам тогава: Защо е така грамадна разликата?
към беседата >>
Един
чук
при този студ, разглобява се.
За топлината не се казва колко е абсолютната топлина. Топлината ни най-малко не съответствува. Какви са деленията тогава? Значи деленията на студа са големи. Студът и той изгаря.
Един
чук
при този студ, разглобява се.
Желязото при студа не може да издържи, разтопява се. Като дойдем при топлината има 1000–2000–10000–25000 градуса. Предполагат, че слънцето има 25 милиона градуса. А някои (предполагат, че е) 30–40–50 милиона градуса топлина. Каква топлина е тя?
към беседата >>
48.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
Ако можеш с четката да рисуваш, за художник си, ако можеш с
чука
да
чукаш
, за склуптор си.
След туй ще се науча да работя с ръцете си. Хиляди начини има, по които работата може да се изяви. Може да бъда художник, може да бъда цигулар, може да бъда каменар, може да бъда шивач, с ръцете си какво ли не мога да бъда? Казва някой: „Какво трябва да правя? “ Като имаш ръце, ще видиш.
Ако можеш с четката да рисуваш, за художник си, ако можеш с
чука
да
чукаш
, за склуптор си.
Ако можеш да държиш ралото да ореш, за орач си. Ако можеш да шиеш, за шивач си. Ако можеш да пишеш добре, за писар си. Тогава иде занятието с очите. Какво можеш да правиш с очите?
към беседата >>
49.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Вие не можете да вземете туй яйце да го блъснете с един
чук
, да го освободите, ни най-малко не може да го освободите по този начин.
Да кажем, искате да пеете. Другото правило – значи трябва да създадете ония условия, при които мъчнотиите може да се премахнат. Вземете сега, вие искате да направите една услуга на едно яйце. Представете си, че в едно яйце е затворено едно разумно същество, в тия лошите условия. Как ще го освободите?
Вие не можете да вземете туй яйце да го блъснете с един
чук
, да го освободите, ни най-малко не може да го освободите по този начин.
Но туй яйце ще го турите при някоя квачка, под нормалната топлина на квачката. След 21 ден тази топлина, която влиза, ще създаде всички негови органи, ще създаде всичко онова, което е необходимо. След като създаде органите вътре, тази същата сила ще разнищи външните условия и пилето ще излезе навън. Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани! “ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш!
към беседата >>
50.
Учение
,
МОК
, София, 11.3.1938г.,
Един турчин
чукал
кафе.
Идете двамата, издържите изпита, получите 6! Скръбта и вие като се върнете, скръбта вече станала радостна и вие сте радостни, вие сте проучили добре предмета си. Та сега скръбта е, която учи ученика. Ученикът без скръб не може да учи. Аз давам един пример.
Един турчин
чукал
кафе.
Те имат един такъв камък дето житото грухат, „кишке“ го казват. Чукал кафе и казвал „хъ“ при всеки удар. Минава друг и му казва: „Защо се мъчиш така, ти ще удряш, пък аз ще казвам „хъ“. Вие ще учите, ще дигате чука, скръбта ще казва „хъ“. Спестяване на труд.
към беседата >>
Чукал
кафе и казвал „хъ“ при всеки удар.
Та сега скръбта е, която учи ученика. Ученикът без скръб не може да учи. Аз давам един пример. Един турчин чукал кафе. Те имат един такъв камък дето житото грухат, „кишке“ го казват.
Чукал
кафе и казвал „хъ“ при всеки удар.
Минава друг и му казва: „Защо се мъчиш така, ти ще удряш, пък аз ще казвам „хъ“. Вие ще учите, ще дигате чука, скръбта ще казва „хъ“. Спестяване на труд. Та ще работите, когато дойде скръбта. Скръбта всякога подразбира една разумна работа.
към беседата >>
Вие ще учите, ще дигате
чука
, скръбта ще казва „хъ“.
Аз давам един пример. Един турчин чукал кафе. Те имат един такъв камък дето житото грухат, „кишке“ го казват. Чукал кафе и казвал „хъ“ при всеки удар. Минава друг и му казва: „Защо се мъчиш така, ти ще удряш, пък аз ще казвам „хъ“.
Вие ще учите, ще дигате
чука
, скръбта ще казва „хъ“.
Спестяване на труд. Та ще работите, когато дойде скръбта. Скръбта всякога подразбира една разумна работа. Скърбиш ли разумно, учи разумно. Скръбта, която е неразумна, ражда отчаянието.
към беседата >>
51.
Добрите плодове
,
УС
, София, 20.3.1938г.,
Някога каменарят, с
чук
в ръка, е ходил да чупи канарите и да троши камъните.
Големият син иска да стане господар, а малките да му се подчиняват. Някога голямата сестра иска да стане господар, малките да се подчиняват. Кой ще бъде господар, това зависи дали братът или сестрата е по-силна. Където има господарство, там редът и порядъкът е крив. Някога този порядък е бил на място, но в бъдеще той не може да се използва.
Някога каменарят, с
чук
в ръка, е ходил да чупи канарите и да троши камъните.
Но днес, когато камъните са станали живи хора, какъв смисъл има да ги трошите? Ако градите къща от тухли и камъни, има ли нужда да ги трошите? Щом натрошите тухлите, стените ще се съборят. Ако камъните са малки и добре прилягат в постройката, защо ще ги трошите? Помнете: Без Любов новото Учение не може да се разбере.
към беседата >>
52.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
Жената казва: „Дотегна ми да бъда жена, да готвя.“ Мъжът казва: „Дотегна ми да ходя да копая, да ора, камъни да
чукам
.“ Вземам това в хубавия смисъл.
Тия, женствените жени защо не карат мъжете да раждат, ами жените раждат? Защото жените са много меки, за да ги накарат да бъдат по-яки, те раждат, да се мъчат. И чрез страданието в тях се внася този мъжествен елемент. Мъжът отвън като влиза, работи с физическия свят, търси груба материя. И става женствен.
Жената казва: „Дотегна ми да бъда жена, да готвя.“ Мъжът казва: „Дотегна ми да ходя да копая, да ора, камъни да
чукам
.“ Вземам това в хубавия смисъл.
Казвам, трябва да знаете едно нещо: Срещне ви една мома и във вас чувствувате едно добро разположение, във вас ще стане едно чувство да станете по-женствен. Като срещнете момък, искате да станете строг. Не е лошо човек да бъде строг. Не е лошо и човек да бъде мек. Но трябва да бъде милосърд.
към беседата >>
А ако дадеш 14 или 12 лева, ще вземеш огризки,
начукан
.
Че туй, което купуваш, струва 1000. Ти за 50 лева искаш да развалиш сметките си. Гледам някой учител, който преподава по музика, бащата за 5 лева не се съгласява и търси друг учител, по-евтин. Но този, който взема по 25 лева, и знанието му е за 25 лева. Ако идеш да купиш ориз, ако дадеш 18–20 или 22 лева, ще вземеш най-хубавия ориз.
А ако дадеш 14 или 12 лева, ще вземеш огризки,
начукан
.
Казвам: Когато дойдем в света, да се не щадим, но да избираме по възможност най-хубавите работи. Бог е решил да даде най-хубавото. Добрите хора ги прекарва през най-големите изпитания, за да им даде най-хубавото. Питат ме някои: „Не може ли без тия страдания? “ Казвам: Кажете ми един добър човек в света, който да не е страдал.
към беседата >>
53.
Един момент
,
ООК
, София, 30.3.1938г.,
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те
пречукат
всякога.
При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите.
Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те
пречукат
всякога.
Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра.
към беседата >>
54.
Всичките народи
,
НБ
, София, 24.4.1938г.,
Сварява един
чукундур
и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото.
Този милиардер казал, ако се намери някой човек да ги опитомява, да се отучат от този нрав, ще го възнагради. Мисля, че това станало в Ню Йорк или в Бостон. Явява се един американец, професор, да опитомява коне. Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе?
Сварява един
чукундур
и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото.
Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от чукундура. Три пъти като хванал конят този горещия чукундур, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе. Сега, ако вие обичате да хапете, чукундурът ще дойде. Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят.
към беседата >>
Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от
чукундура
.
Мисля, че това станало в Ню Йорк или в Бостон. Явява се един американец, професор, да опитомява коне. Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе? Сварява един чукундур и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото.
Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от
чукундура
.
Три пъти като хванал конят този горещия чукундур, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе. Сега, ако вие обичате да хапете, чукундурът ще дойде. Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват.
към беседата >>
Три пъти като хванал конят този горещия
чукундур
, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе.
Явява се един американец, професор, да опитомява коне. Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе? Сварява един чукундур и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото. Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от чукундура.
Три пъти като хванал конят този горещия
чукундур
, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе.
Сега, ако вие обичате да хапете, чукундурът ще дойде. Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват. Отгоре ти ще плачат, ти ще седиш долу и ще те пита Господ, обичаш ли да хапеш ти?
към беседата >>
Сега, ако вие обичате да хапете,
чукундурът
ще дойде.
Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе? Сварява един чукундур и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото. Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от чукундура. Три пъти като хванал конят този горещия чукундур, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе.
Сега, ако вие обичате да хапете,
чукундурът
ще дойде.
Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват. Отгоре ти ще плачат, ти ще седиш долу и ще те пита Господ, обичаш ли да хапеш ти? Ти ще кажеш, че вярваш.
към беседата >>
55.
Някой си стотник
,
НБ
, София, 1.5.1938г.,
Ковачът и железарят по цял ден
чукат
, удрят желязото, докато осакатят ръцете си и стават негодни за работа.
Ние не знаем как да изразим деликатността спрямо себе си. Често хората биват много груби спрямо себе си. Те не знаят даже как да се обхождат с ръцете си. Виждате как хората осакатяват пръстите си даже от много работа, само за да получат стотина лева повече. Виждате как цигуларят свири по десет часа на ден и уморява пръстите си.
Ковачът и железарят по цял ден
чукат
, удрят желязото, докато осакатят ръцете си и стават негодни за работа.
Шивачът по цял ден боде пръстите си с иглата и то все, за да изкара нещо повече. Това са все едностранчиви работи. Това нищо не допринася за развитието ви. Вие имате едни очи, които с нищо не могат да се оценят. Въпреки това, вие не ги уважавате.
към беседата >>
56.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Не, онзи
чук
, който играе върху камъка, добро ли е това?
Ние не сме ги употребили както трябва и вследствие на това, дошло злото. Но няма такова зло, каквото ние мислим, то е наше разбиране. Писанието казва тъй: „Аз съм, Който творя доброто и злото.“ Тъй е казано в Свещеното Писание. Какво трябва да разбирате. Ако вие не разбирате свещения смисъл на думите, ще кажете, че Господ прави зло.
Не, онзи
чук
, който играе върху камъка, добро ли е това?
Онзи седи със своя чук и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави? Че, ако дойде някой сега със същия чук и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е? Но човек не се нуждае от тия чукове. Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва.
към беседата >>
Онзи седи със своя
чук
и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави?
Но няма такова зло, каквото ние мислим, то е наше разбиране. Писанието казва тъй: „Аз съм, Който творя доброто и злото.“ Тъй е казано в Свещеното Писание. Какво трябва да разбирате. Ако вие не разбирате свещения смисъл на думите, ще кажете, че Господ прави зло. Не, онзи чук, който играе върху камъка, добро ли е това?
Онзи седи със своя
чук
и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави?
Че, ако дойде някой сега със същия чук и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е? Но човек не се нуждае от тия чукове. Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва. Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно.
към беседата >>
Че, ако дойде някой сега със същия
чук
и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е?
Писанието казва тъй: „Аз съм, Който творя доброто и злото.“ Тъй е казано в Свещеното Писание. Какво трябва да разбирате. Ако вие не разбирате свещения смисъл на думите, ще кажете, че Господ прави зло. Не, онзи чук, който играе върху камъка, добро ли е това? Онзи седи със своя чук и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави?
Че, ако дойде някой сега със същия
чук
и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е?
Но човек не се нуждае от тия чукове. Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва. Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно. Казвам: Туй, отделното парче на някоя планина, остава ли на планината?
към беседата >>
Но човек не се нуждае от тия
чукове
.
Какво трябва да разбирате. Ако вие не разбирате свещения смисъл на думите, ще кажете, че Господ прави зло. Не, онзи чук, който играе върху камъка, добро ли е това? Онзи седи със своя чук и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави? Че, ако дойде някой сега със същия чук и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е?
Но човек не се нуждае от тия
чукове
.
Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва. Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно. Казвам: Туй, отделното парче на някоя планина, остава ли на планината? Започва да се търкаля и дойде в долината.
към беседата >>
За камъните е
чука
.
Някоя постъпка на физическото поле заради вас – туй е бой. Казвам: Ние трябва да се откажем от нашите лоши мисли. Трябва да се откажем от нашите лоши чувства и от нашите лоши постъпки. Те са един материал непотребен. Не че е бил непотребен по-рано.
За камъните е
чука
.
Но този чук е стар метод. Не трябва да се приложи на човека. Един баща ще каже: „Синко, направи това“. Така може да го каже. Ако си Драганчо може да каже: „Драганчо, иди на нивата, впрегни воловете, изори нивата.
към беседата >>
Но този
чук
е стар метод.
Казвам: Ние трябва да се откажем от нашите лоши мисли. Трябва да се откажем от нашите лоши чувства и от нашите лоши постъпки. Те са един материал непотребен. Не че е бил непотребен по-рано. За камъните е чука.
Но този
чук
е стар метод.
Не трябва да се приложи на човека. Един баща ще каже: „Синко, направи това“. Така може да го каже. Ако си Драганчо може да каже: „Драганчо, иди на нивата, впрегни воловете, изори нивата. Вземи книжките и иди на училище“.
към беседата >>
57.
Правият и кривият път
,
ООК
, София, 25.5.1938г.,
Казвам: Сега във вашия живот вие ще сложите вашите
чукове
и мистриите ще сложите, друго занятие вече имате.
Какво се постига с биенето? Биенето, това е градеж. Няма нужда сега от биене. Като се съгради една къща, ще направят мазилката. Като се свърши мазилката, ще влезете в къщата да турите другата обстановка.
Казвам: Сега във вашия живот вие ще сложите вашите
чукове
и мистриите ще сложите, друго занятие вече имате.
Сега кажете една дума, помислете как да я кажем. Да изпеем „Фир-Фюр-Фен“. Турете една българска дума с три слога. Светлина. Какво значи „Фир-Фюр-Фен“? „Фир-Фюр-Фен“ значи високо нещо.
към беседата >>
58.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни
бирбучуклии
гащи.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел.
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни
бирбучуклии
гащи.
Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“.
към беседата >>
Обикновено хората започват с големи работи – с
бирбучуклиите
гащи.
Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
Обикновено хората започват с големи работи – с
бирбучуклиите
гащи.
Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“.
към беседата >>
59.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си
бирбучуклии
гащи.
На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата.
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си
бирбучуклии
гащи.
Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество.
към беседата >>
60.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с
чука
си да го обработите, да изваете от него отлична статуя.
Иска ли да си въздействува, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи. Сладките думи имат отношение към живота. силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи.
Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с
чука
си да го обработите, да изваете от него отлична статуя.
За тази цел вие трябва да знаете да чукате. Скулпторът знае, къде и как да удари. Във вас има много неодялани камъни, които трябва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество.
към беседата >>
За тази цел вие трябва да знаете да
чукате
.
Сладките думи имат отношение към живота. силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи. Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с чука си да го обработите, да изваете от него отлична статуя.
За тази цел вие трябва да знаете да
чукате
.
Скулпторът знае, къде и как да удари. Във вас има много неодялани камъни, които трябва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество. При това положение вие викате, кряскате, оплаквате се, че имате големи страдания.
към беседата >>
61.
Качества на езика
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.7.1938г.,
После го
чукате
, за да счупите горната, твърда черупка.
Следователно, искате ли да победите смъртта, вие трябва да дойдете до правата мисъл, до правите разбирания и чувства. Срещнете ли един човек, потърсете красивото в него. Той е подобен на орех и, за да го разберете и познаете, вие трябва да снемете горните му черупки, да дойдете до сладкото в него. Кой яде ореха със зелената му обвивка? Дават ли ви такъв орех, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка.
После го
чукате
, за да счупите горната, твърда черупка.
Дойдете ли до ядката, първо я очиствате от нежната ципица върху нея и най-после пристъпвате към чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човека, вие трябва да го очистите от външните му обвивки и да опитате ядката му. От ядката ще познаете неговия вкус, т. е. истинското му естество. Привилегия е за човека да опита своя ближен.
към беседата >>
62.
От пръстите на ръцете
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.7.1938г.,
В празната глава на човека можете да грухате жито, да
чукате
сол, да биете масло, но нищо повече не може да излезе от нея.
Няма по-велика сила в света от любовта, която твори, организира и пресъздава нещата. Когато любовта посети човека, умът, сърцето и волята му проявяват разумна дейност. Дето умът, сърцето и волята на човека не работят разумно, там никаква любов не съществува. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Глава, която се изпразва от любовта, е далеч от любовта.
В празната глава на човека можете да грухате жито, да
чукате
сол, да биете масло, но нищо повече не може да излезе от нея.
към беседата >>
63.
Основи на здравето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1938г.,
Ще
счукате
орехи или стотина грама слънчогледови семена и ще ги турите в яденето.
След това прибавете 50 гр. оцет и оставете тенджерата настрана, докато непотребните вещества – киселини и соли – се утаят на дъното на тенджерата. Най-после внимателно отлейте маслото и го турете настрана. Така ще получите чисто, безвредно масло. Освен в този вид, вие може да си служите със слънчогледови семена или орехи.
Ще
счукате
орехи или стотина грама слънчогледови семена и ще ги турите в яденето.
Така използвано, маслото е безвредно. Приготвят ли го изкуствено, чрез разни киселини то се отразява вредно върху човешкия организъм. В духовния свят не съществуват такива масла. Там няма бакалници, както на земята. Там всеки човек вади масло от своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
64.
Първо и последно място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
Каменарят, който удря канарата с
чук
, лош човек ли е?
– Какво показва това? – Че всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, запример, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош?
Каменарят, който удря канарата с
чук
, лош човек ли е?
Ако, вместо канарата, той удари с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека.
към беседата >>
Ако, вместо канарата, той удари с
чука
си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек.
– Че всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, запример, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарят, който удря канарата с чук, лош човек ли е?
Ако, вместо канарата, той удари с
чука
си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек.
Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството.
към беседата >>
Колкото повече го удрят с
чук
, толкова повече той се освобождава от робството.
Ако, вместо канарата, той удари с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека.
Колкото повече го удрят с
чук
, толкова повече той се освобождава от робството.
Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат. Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място. Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата.
към беседата >>
Чукът
представя страданието.
Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството.
Чукът
представя страданието.
Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат. Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място. Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук?
към беседата >>
Който не разбира предназначението на този
чук
, той се счита нещастен, че го
чукат
.
Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието.
Който не разбира предназначението на този
чук
, той се счита нещастен, че го
чукат
.
Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място. Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях?
към беседата >>
Във физическия, в органическия и в психическия живот
чукът
е на място.
Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат.
Във физическия, в органическия и в психическия живот
чукът
е на място.
Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях? Можете ли с мек език да ги стопите?
към беседата >>
Как ще се справите с тия мисли: с перо или с
чук
?
Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го чукат. Във физическия, в органическия и в психическия живот чукът е на място. Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата.
Как ще се справите с тия мисли: с перо или с
чук
?
Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях? Можете ли с мек език да ги стопите? За ледените идеи е нужен огън. Ако нямате огън, слънчевите лъчи ще ви дойдат на помощ. – Ама ледът ще измени формата си.
към беседата >>
65.
Който има уши, нека слуша
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1938г.,
Ще хванеш халката, ще
почукаш
на вратата.
Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свършил писмото, ходжата запитал: Какъв е адресът на писмото? Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата - къща, на къщата - врата, на вратата - халка.
Ще хванеш халката, ще
почукаш
на вратата.
От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една.
към беседата >>
66.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Едно дете вземе, че с
чук
удари един орех, за да го строши.
Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
Едно дете вземе, че с
чук
удари един орех, за да го строши.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
към беседата >>
“ А като удари този
чук
ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
“ А като удари този
чук
ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто.
към беседата >>
Ако не бяха го
чукнали
с
чукчето
, този орех нямаше да се строши.
Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо?
Ако не бяха го
чукнали
с
чукчето
, този орех нямаше да се строши.
Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията.
към беседата >>
Тогава казват, че
чукът
е бил намясто.
“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Тогава казват, че
чукът
е бил намясто.
Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране. Запример боли те коремът.
към беседата >>
67.
Скрих таланта
,
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Или да вземе
чук
и като скулптор да отиде да
чука
някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
Не е лошо, че някой човек бил жена си. Това показва, че е силен. Важно е, че той бие жена си, от която нищо няма да получи. Да отиде с мотиката и да бие земята, има смисъл. Той все ще изкара нещо от земята.
Или да вземе
чук
и като скулптор да отиде да
чука
някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка.
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
към беседата >>
Засега е позволено да работи с
чук
само скулптора.
Или да вземе чук и като скулптор да отиде да чука някой камък, да го извае, все има смисъл, ще изкара нещо от камъка. Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения.
Засега е позволено да работи с
чук
само скулптора.
Изобщо, не е позволено да се играе с чук. Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки.
към беседата >>
Изобщо, не е позволено да се играе с
чук
.
Той бие жена си, върху която друг скулптор работи. Той работи върху чуждо поле, върху, което има кой да работи. И него ще го питат, кой му е дал право да работи върху чуждо поле. Това са ред разсъждения. Засега е позволено да работи с чук само скулптора.
Изобщо, не е позволено да се играе с
чук
.
Какво мисли мъжът, като бие жена си? Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга.
към беседата >>
68.
Постоянната връзка и единствената мярка
,
УС
, София, 23.10.1938г.,
Женитба значи узрялото жито да го ожънеш, да го вържеш на снопи, да го
счукаш
, да замесиш хляб и да ядеш.
Тук вземам думата „женитба“ в широк смисъл. Човек за всяка работа, която върши, той все се жени за нея. Вземеш лопатата, ожениш се за нея; вземеш мотиката, ожениш се за нея; впрегнеш вола, ожениш се за него; вземеш пианото, ожениш се за него. Дотегне ти, туриш ги настрани. На български „жена“ значи работа – жънеш с паламарка и туряш настрани.
Женитба значи узрялото жито да го ожънеш, да го вържеш на снопи, да го
счукаш
, да замесиш хляб и да ядеш.
Някой ще каже: „Това женитба ли е? “ Така го разбирам аз. Сега това са ред от разсъждения. Всяко едно разсъждение е полезно дотолкоз, доколкото може да даде един правилен извод или да допринесе нещо. Сега говоря за Христа.
към беседата >>
69.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
После я
чукна
да видя, какъв тон издава.
Понеже си излязъл от майка си и от баща си, ще ги обичаш. Вие можете да имате друга някаква философия, то е ваша работа. Но аз, след като съм опитал всички философии, дойдох най-после до тази. Как опитвам аз философиите? Като дойде някоя философия при мен, аз я помирисвам, да видя хубаво ли мирише.
После я
чукна
да видя, какъв тон издава.
След това я слушам да говори. После я разглеждам, как гледа на нещата. И най-после гледам, дали добре ходи и работи. Ако приятно мирише, има хубав тон, сладко говори, добре гледа на нещата и добре ходи, и работи, аз я приемам. Няма ли тия качества, казвам ѝ, че не е за мене.
към беседата >>
70.
Горе на планината
,
УС
, София, 13.11.1938г.,
Че за да имаш тия яйца, опържени с масло, ти трябва да издоиш кравата, да
очукаш
маслото, а за яйцата трябва да ги снесе някоя кокошка, а ти, умният човек трябва да ги опържиш и да ги изядеш.
Някой казва: „Без хляб може.“ Не, без хляб не може! Така се говори: „И без хляб може! “ Богатият казва тъй: „Аз много не искам от живота: сутрин – едно малко юрче, опечено – това ми стига.“ Или казва: „Аз много не искам – няколко яйца, опържени с масло, и малко хлебец. Повече не искам.“ Друг казва, че иска баница. Е хубаво.
Че за да имаш тия яйца, опържени с масло, ти трябва да издоиш кравата, да
очукаш
маслото, а за яйцата трябва да ги снесе някоя кокошка, а ти, умният човек трябва да ги опържиш и да ги изядеш.
И казваш, много не искаш. Че как? Та ти ангажирваш кравите, кокошките, ангажирваш и себе си. Но това са въпроси лични, оставени на вас, вие да ги разрешавате. Всеки сам трябва да си реши с какво да се храни.
към беседата >>
71.
Страдания и придобивки
,
МОК
, София, 18.11.1938г.,
Той вижда, че един турчин
чука
в една каменна чутура жито за кешкек.
Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа.
Той вижда, че един турчин
чука
в една каменна чутура жито за кешкек.
Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек.
към беседата >>
Той удрял с железен
чук
и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с
чука
и да викаш Ха“.
Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек.
Той удрял с железен
чук
и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с
чука
и да викаш Ха“.
Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд.
към беседата >>
Очуква
се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата.
Очуква
се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“.
към беседата >>
Парите взима само онзи, който
чукал
житото.
Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Парите взима само онзи, който
чукал
житото.
На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето.
към беседата >>
Казва: „Ортачихме се, той
чука
житото, аз виках само „ха“.
Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен.
Казва: „Ортачихме се, той
чука
житото, аз виках само „ха“.
Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“ Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност.
към беседата >>
Парите ще бъдат за онзи, който
чукал
житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“.
Парите ще бъдат за онзи, който
чукал
житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“.
към беседата >>
72.
Младост и старост
,
МОК
, София, 9.12.1938г.,
Вие вземете с един
чук
, ударете на пръста си отгоре.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта.
Вие вземете с един
чук
, ударете на пръста си отгоре.
Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
към беседата >>
Вземете
чука
, че ударите пръста си.
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание?
Вземете
чука
, че ударите пръста си.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука.
към беседата >>
Толкоз близко не дръжте
чука
.
Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът.
Толкоз близко не дръжте
чука
.
Най-малко една педя далеч. Вие сте влезли в една зона, дето чукът може да се сложи на вашия пръст. Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие. Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба.
към беседата >>
Вие сте влезли в една зона, дето
чукът
може да се сложи на вашия пръст.
Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч.
Вие сте влезли в една зона, дето
чукът
може да се сложи на вашия пръст.
Сега вие казвате, че страдате в света. На всичките ви страдания причината сте вие. Да допуснем, че вие сте турили захар в една торба. Носите тази торба. Времето са заоблачава, завалява дъжд, накваси торбата, стопи се захарта.
към беседата >>
Ти къде можеш да
чукаш
житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
Следователно, ти сам трябва да станеш на дърво. Казвате: „Това е един дървеняк.“ Че вие не разбирате какво нещо е дървото. Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте.
Ти къде можеш да
чукаш
житото – в дебелата ли чутура или в тънката?
Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава. Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те удари, да не смачка мозъка? Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели.
към беседата >>
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя
чук
и да
чука
, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
„Направи Бог небето и земята и земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над земята.“ Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си. Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия.
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя
чук
и да
чука
, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква.
към беседата >>
Колко е хубаво да те
очукат
и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Започнете вие сега сами да творите в себе си. Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример.
Колко е хубаво да те
очукат
и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.
към беседата >>
Страданията в света, това са
чукът
, който
чука
да извае нещо от вас.
Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма.
Страданията в света, това са
чукът
, който
чука
да извае нещо от вас.
И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя. Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата.
към беседата >>
Като погледна, виждам
чукът
как играе.
Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви.
Като погледна, виждам
чукът
как играе.
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя. Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки.
към беседата >>
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот
очуква
.
Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе.
Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот
очуква
.
Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя. Казвам: Ще имаме едно отлично мнение за природата. Тя има всичкото добро желание да ви помогне, ако я слушате. Щом не слушате, понякой път тя започва да си прави оглушки. Нали сте забелязали в училището, когато ученикът не е способен или поведението не е на място, не се учи добре, като мине, учителят даже не подига погледа.
към беседата >>
73.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
Ти ни най-малко няма да вземеш
чука
и да си туриш пръста да удряш.
Ние говорим за любовта, но един любовен свят е крайно организиран. Човек трябва да бъде крайно организиран. Той трябва да има интересите на другите хора както своите интереси. Във всеки един човек трябва да вижда себе си. Както спрямо себе си е внимателен, да не причини болка никому, както на себе си да гледа.
Ти ни най-малко няма да вземеш
чука
и да си туриш пръста да удряш.
Ти не го удряш, защото щом удариш, ще почувствуваш болка. Но ако вземеш един чужд палец и го удариш, той чувствува болката, ти не чувствуваш, казваш: „Да търпи.“ Щом препоръчваш търпението на другите хора, болката не е наша. Най-първо трябва да направите опит със себе си. Всяко страдание да ти е близко. Светът така може да се поправи.
към беседата >>
74.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
А ти хванеш кокошката и казваш: „Това е по Бога.“ Ти вземеш едно яйце от кошницата и го
чукнеш
в тигана и казваш, че това е по Бога направено.
Писанието казва: „Бог дава дъжда си на добрите и лошите; и слънце изгрява и за злите, и добрите, и за паяка и прочие.“ Че паякът изяжда една муха, Господ не се тревожи. И като че казва: „Много добре прави.“ Като че Господ казва на паяка: „Ти хубаво си изпреде паяжината, гледай да хванеш мухата добре.“ А пък на мухата казва: „Внимавай, той е един художник, фабрикантин е на платно. Ти отдалеч му гледай произведението.“ Че паякът си прави паяжината, не можем да го осъдим. Ние го съдим от наше гледище и казваме: „Хванал мухата.“ Че колко мухи ние хващаме! Че вие сте хванали една кокошка – кокошката кряка, паякът е хванал една муха и това е лошо, казвате.
А ти хванеш кокошката и казваш: „Това е по Бога.“ Ти вземеш едно яйце от кошницата и го
чукнеш
в тигана и казваш, че това е по Бога направено.
Ако свраката изяде едно яйце, казваш, че това не е по Бога. Ти, като изядеш яйцето, по Бога е. А пък свраката, като изяде яйцето, това не е по Бога, казваш. Да преведете тези величини: кога свраката трябва да изяде едно яйце и кога човек? Представете си, че хората правят яйцата.
към беседата >>
75.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Или като пътува в гората, големите
чукани
му се привиждат хора, разбойници.
Има нещо в човека, което го спъва. Страхът е едно чувство, което спъва човека. И ако страхът не се впрегне на работа, създава се една голяма неприятност. Някой път това чувство така се развива в човека, че човекът го е страх да седи сам вкъщи. В тъмно му се привиждат видения.
Или като пътува в гората, големите
чукани
му се привиждат хора, разбойници.
Разправят ми един пример. Един евангелски проповедник проповядвал, че човек трябва да има вяра, да бъде смел, решителен. Един ден жена му го накарала да чисти лук. Като рязал лука с ножа, клъцнал ръката си и потекли две капки кръв, и той паднал на гърба си. И този проповедник, който е свършил в Америка, един от най-способните – знаел 4–5 езика, с образование, знаел английски, френски, гръцки, турски и еврейски – от страх припада.
към беседата >>
76.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Аз ще взема слънчогледено семе и като ми трябва малко масло, ще го
счукам
.
Вземете си един чувал орехи. Вземи 20 ореха, извади черупките, тури ги в ястието, защо ти трябва шарлан! Защо ти трябва да купуваш шарлан, който се разваля? Чудни са. Трябва да има сега слънчоглед.
Аз ще взема слънчогледено семе и като ми трябва малко масло, ще го
счукам
.
Ще имам слънчогледово семе и ще имам машинка сам да ги правя. Сега ще ходиш да купиш маслото на този, на онзи. Но то не е пречистено. Следователно, аз казвам: Всички вие имате религиозни масла, които не са пречистени. Като продавате вашите религиозни масла, започва да ги сърби хората.
към беседата >>
77.
Един опит
,
МОК
, София, 10.2.1939г.,
Я виж, онзи
чук
не е ли сърдлив?
Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа. Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа.
Я виж, онзи
чук
не е ли сърдлив?
Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде. И ние искаме един много миролюбив свят. Де са миролюбивите хора?
към беседата >>
Ако не
чука
чукът
, може ли да стане нещо?
Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа. Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив?
Ако не
чука
чукът
, може ли да стане нещо?
Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде. И ние искаме един много миролюбив свят. Де са миролюбивите хора? Казвате: „Да бъдем много културни.“ Като вземете хляба, какво не го правите, дъвчете, дъвчете, мачкате.
към беседата >>
Онзи
чук
, който не троши камъни навсякъде.
Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата?
Онзи
чук
, който не троши камъни навсякъде.
И ние искаме един много миролюбив свят. Де са миролюбивите хора? Казвате: „Да бъдем много културни.“ Като вземете хляба, какво не го правите, дъвчете, дъвчете, мачкате. Ако той имаше съзнание, ще каже: „По-жестоки хора от тези не съм виждал. То бива, бива.“ Хлябът не е разбрал.
към беседата >>
78.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Един
чук
е потребен за камъните.
Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът.
Един
чук
е потребен за камъните.
Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света.
към беседата >>
Но един
чук
потребен ли е за водата?
Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните.
Но един
чук
потребен ли е за водата?
Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата.
към беседата >>
79.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го
очукали
хубаво, че му изкарали маслото.
Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие?
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го
очукали
хубаво, че му изкарали маслото.
Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние.
към беседата >>
Какво лошо има, че
очукали
млякото?
Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото.
Какво лошо има, че
очукали
млякото?
Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух?
към беседата >>
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви
пречукат
.
Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство.
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви
пречукат
.
Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх.
към беседата >>
80.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 15.3.1939г.,
И когато някой не се гневи да отиде да
чука
камъни и да каже: „Ти знаеш ли кой съм аз?
При ушите е животинският свят. Там има един център за чувството за разрушение. Когато се гневи човек този център работи. Хубаво е да се разгневи човек, защото ти като се разгневиш, пращаш храница към този център. Инак тези артерии там щяха да бъдат в бездействие и тогава щеше да се стесни главата ти много.
И когато някой не се гневи да отиде да
чука
камъни и да каже: „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ И като бие така да може да дойде повече кръв на това място и така той да стане по-енергичен. Ако тези чувства не са развити, тогаз вие сте много отстъпчиви. Отстъпваш от едно, от друго, нямаш сила. Когато това чувство е развито, главата е малко по-широка. Представете си, че една глава е дълга, не е сплесната.
към беседата >>
81.
Доста е на деня
,
НБ
, София, 2.4.1939г.,
Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един
чук
, за да счупите нещо.
Някои имат силно налягане и туй налягане издига черепа нагоре. Онези хора, които са мислили дълго време, има напрежение отвътре и челото се издава напред. Онези, които не са мислили, челото остава неоформено. Казвам: Трябва да има напрежение вътре. Напрежението иде от злото.
Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един
чук
, за да счупите нещо.
Доброто се занимава с ония деликатните, тънките неща. Един цигулар си служи с ръката, той употребява най-малкото зло, минималното зло, като тури струните, пак има зло, то е музикант, но той вече по възможност туря най-малкото зло, което може за да образува музиката. Художникът и той употребява злото като цапа, но той минимално зло употребява. Като рисува картините си той употребява минимални дози. Не може да рисува иначе.
към беседата >>
Иде един турски бей и викат господаря му да му ушие един
бирбучуклия
гащи.
Че кой живее добре, я ми кажете? Според туй разбиране, така не се живее. Аз привеждам един пример, той е следният: Един млад българин, след като работил 10 години градинарство, дотегнало му да копае, искал да намери един занаят, по-лесен. Отива в Солун, спира се в града, гледа един абаджия, казва си: „Това е занаят.“ Влиза вътре и го пита: „Приемаш ли ме за чирак? “ – „Приемам те.“ Влиза там и две седмици се учил с иглата да шие.
Иде един турски бей и викат господаря му да му ушие един
бирбучуклия
гащи.
Той дава ножиците на момчето и казва да върви с бея, пък той ще отиде след него. Случило му се друга работа, закъснял и беят казва: „Виждам, че твоят майстор няма да дойде, но виждам, че ти си голям.“ Изважда му един топ хубаво сукно и каза да му скрои гащите. Онзи не казва, че не знае и да не му падне достойнството, започва да реже, реже. Гледа беят и му казва: „Туй, синко, на бирбучуклия не става, поне една салтамарка ми скрой.“ Онзи крои, крои и беят пак казва, „то и салтамарка няма да стане, но поне една кесия за тютюн ми направи и ако и нея не ми скроиш, ще те бия вече.“ Гащи не можа и салтамарка не можа, тогава поне една тютюнева кесия. Така не се разрешават въпросите.
към беседата >>
Гледа беят и му казва: „Туй, синко, на
бирбучуклия
не става, поне една салтамарка ми скрой.“ Онзи крои, крои и беят пак казва, „то и салтамарка няма да стане, но поне една кесия за тютюн ми направи и ако и нея не ми скроиш, ще те бия вече.“ Гащи не можа и салтамарка не можа, тогава поне една тютюнева кесия.
“ – „Приемам те.“ Влиза там и две седмици се учил с иглата да шие. Иде един турски бей и викат господаря му да му ушие един бирбучуклия гащи. Той дава ножиците на момчето и казва да върви с бея, пък той ще отиде след него. Случило му се друга работа, закъснял и беят казва: „Виждам, че твоят майстор няма да дойде, но виждам, че ти си голям.“ Изважда му един топ хубаво сукно и каза да му скрои гащите. Онзи не казва, че не знае и да не му падне достойнството, започва да реже, реже.
Гледа беят и му казва: „Туй, синко, на
бирбучуклия
не става, поне една салтамарка ми скрой.“ Онзи крои, крои и беят пак казва, „то и салтамарка няма да стане, но поне една кесия за тютюн ми направи и ако и нея не ми скроиш, ще те бия вече.“ Гащи не можа и салтамарка не можа, тогава поне една тютюнева кесия.
Така не се разрешават въпросите. Знание трябва. Не е лесна работа. Онези, които са държавници, онзи капитан, който кара един параход, не е лесна работа. Един машинист или един техник, който поправя машината, или един техник, или електротехник, или един, който ръководи един аероплан, иска се ум, напрежение, а пък за да се води един отличен живот, колко знания трябват.
към беседата >>
82.
Съобразителност и разумност
,
ООК
, София, 12.4.1939г.,
Той със своите
чукове
започва и казва: „Ти простак!
Едвам е писано за страданията на Христа. Вие ще кажете: „Защо човек трябва да страда? “ Като влезете в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък – груб камък, неодялан.
Той със своите
чукове
започва и казва: „Ти простак!
“ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го! “ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък! “ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „
Очука
го!
“ Като влезете в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък – груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва и казва: „Ти простак! “ Удря тук, удря там.
Ти ще кажеш: „
Очука
го!
“ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък! “ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката.
към беседата >>
И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава
чукането
.
“ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го! “ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък! “ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни.
И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава
чукането
.
После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук.
към беседата >>
Страданията са
чука
.
И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека.
Страданията са
чука
.
Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря.
към беседата >>
Идва Божествения
чук
.
И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука.
Идва Божествения
чук
.
Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания.
към беседата >>
Той няма да утрепе, но ще се
очукват
непотребните работи, които не ти трябват.
После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук.
Той няма да утрепе, но ще се
очукват
непотребните работи, които не ти трябват.
Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне.
към беседата >>
Всички ще минете през тези
чукове
.
И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват.
Всички ще минете през тези
чукове
.
Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания?
към беседата >>
Големите и малки
чукове
ще играят роля.
Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове.
Големите и малки
чукове
ще играят роля.
И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания? Той, оставен между 6 хиляди римски войници, турят го за еврейски цар и започват да Му се подиграват.
към беседата >>
И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този
чук
да не удря.
Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля.
И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този
чук
да не удря.
И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания? Той, оставен между 6 хиляди римски войници, турят го за еврейски цар и започват да Му се подиграват. И с особени камшици почват да Го бият.
към беседата >>
83.
Иде и иди
,
ООК
, София, 3.5.1939г.,
Той веднъж пътувал и по пътя вижда един голям, изгорял
чукан
в тъмнината.
Децата се хвърлят на нея и ѝ казват: „Мамо, едно страшилище щеше да ни изяде! “ Тя им казва: „Няма нищо, аз ще се разправям с него.“ Та казвам сега, най-големите ви страдания на какво приличат, кажете ми? Смешни сте. Страданията ви в живота приличат на страданията на онзи албанец, арнаутин. Арнаутите са много честолюбиви, но този бил малко страхлив.
Той веднъж пътувал и по пътя вижда един голям, изгорял
чукан
в тъмнината.
Той мисли, че това е поп. И казва: „Отстрани се от пътя ми дядо попе, албанец минава тук. Казвам ти! Слушай, ако не се отстраниш, знаеш ли какво мога да ти направя? “ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия чукан и мислиш, че това е някой.
към беседата >>
“ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия
чукан
и мислиш, че това е някой.
Той веднъж пътувал и по пътя вижда един голям, изгорял чукан в тъмнината. Той мисли, че това е поп. И казва: „Отстрани се от пътя ми дядо попе, албанец минава тук. Казвам ти! Слушай, ако не се отстраниш, знаеш ли какво мога да ти направя?
“ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия
чукан
и мислиш, че това е някой.
Ти чувствуваш, в дадения случай, нещастието на изгорелия чукан. Та казвам: Често вие преувеличавате вашите страдания. Изгубваш, някой път, разположението да се молиш. Ако не си изправен в себе си, ти не можеш да се молиш. Ако имаш най-малкото лошо желание, най-малката лоша мисъл, тя ще спре този ток и ти вече не можеш да предадеш молитвите си нагоре в невидимия свят.
към беседата >>
Ти чувствуваш, в дадения случай, нещастието на изгорелия
чукан
.
Той мисли, че това е поп. И казва: „Отстрани се от пътя ми дядо попе, албанец минава тук. Казвам ти! Слушай, ако не се отстраниш, знаеш ли какво мога да ти направя? “ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия чукан и мислиш, че това е някой.
Ти чувствуваш, в дадения случай, нещастието на изгорелия
чукан
.
Та казвам: Често вие преувеличавате вашите страдания. Изгубваш, някой път, разположението да се молиш. Ако не си изправен в себе си, ти не можеш да се молиш. Ако имаш най-малкото лошо желание, най-малката лоша мисъл, тя ще спре този ток и ти вече не можеш да предадеш молитвите си нагоре в невидимия свят. Тогаз имате състояние, което мога да ви поясня със закона на електричеството.
към беседата >>
84.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Взима едно яйце,
счуква
го в друго, в трето и така изпочупил всичките яйца, за да намери бореца.
Казва: „Не искам да умра жаден.“ Всички ще се борят. Ако всичките хора започнат да се бият, за туй шише вода, знаеш ли на какво ще замяза това? Мене ми разправяха за един български свещеник. Бащата донесъл две кошници яйца, да ги боядисват за Великден. Синът му ученик и той искал да си намери най-якото яйце, да се бори със своите другари.
Взима едно яйце,
счуква
го в друго, в трето и така изпочупил всичките яйца, за да намери бореца.
Майката отива и вижда всичките яйца изпочупени. „Защо изпочупи яйцата? “ – „За да намеря един борец, който е силен.“ Но всичките тия хора, ще ги заведа на езерото и ще им кажа: Братя, ето вода. Но и там ще се карат ли? Казвам: Ние, съвременните хора се нуждаем от една Божествена Любов, от една Божествена Разумност Нас нищо не ни извинява.
към беседата >>
85.
Пред новата епоха
,
УС
, София, 11.6.1939г.,
За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя
чук
ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска.
Кой от вас е изпълнил Волята Божия така, както Бог иска? Кой от вас мисли така, както Бог мисли? Кой от вас чувства така, както Бог чувства? Кой от вас постъпва така, както Бог постъпва? Че как ще оправи Господ света?
За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя
чук
ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска.
И ако не се подчиниш, чукът ще играе отгоре ти. Ще кажеш: Другояче не може ли? Не може. В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева.
към беседата >>
И ако не се подчиниш,
чукът
ще играе отгоре ти.
Кой от вас мисли така, както Бог мисли? Кой от вас чувства така, както Бог чувства? Кой от вас постъпва така, както Бог постъпва? Че как ще оправи Господ света? За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя чук ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска.
И ако не се подчиниш,
чукът
ще играе отгоре ти.
Ще кажеш: Другояче не може ли? Не може. В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева. Когато някои дойдат да градят някоя стара къща, гладят ли къщата?
към беседата >>
С
чукове
събарят всичко, свалят керемидите и всичко и почнат да градят.
В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева. Когато някои дойдат да градят някоя стара къща, гладят ли къщата? Казват ли ѝ „Не бой се, нищо няма да стане с тебе! “?
С
чукове
събарят всичко, свалят керемидите и всичко и почнат да градят.
Това, което хората са градили досега, ще бъде съсипано до основи – човешкото, което е градено. И ще се тури на нови основи. Ще се тури основата на новата култура. И което остане, ще бъде Божествено, а пък което ще се разруши, ще се премахне, за да се гради. Та казвам: Само онези от вас, на които вярата е Божествена, ще устоят.
към беседата >>
86.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
Учителят изпя тоновете от долно „до“, до „ми“ на втора октава, като
чукаше
с пръстите на дясната ръка ставите на лявата по следния ред: виж фигурата).
„Лю“ е учудване. Той казва: „Лю! “ (Учителят с всички заедно изпя тона „до“) „Ре“ е „ра“. Това значи, че слънцето е изгряло. (След това Учителят с всички заедно изпя „ми“.
Учителят изпя тоновете от долно „до“, до „ми“ на втора октава, като
чукаше
с пръстите на дясната ръка ставите на лявата по следния ред: виж фигурата).
„До“ е в основата на палеца. „ре“ е следующата по-горна става на палеца и т.н. Това не го казвайте на другите. Утре може да се измени. Това е отчасти сега.
към беседата >>
87.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
Един, който търсил щастието, гледа турчин, че
чука
кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии.
Ако ти е зле, още веднъж не го повтаряй. Казвам: Във всичките, в нашите мисли, аз провождам […] Ти възприемаш една мисъл и 24 часа ще се молиш заради нея, докато тази мисъл оживее. Направиш една постъпка и 24 часа ще се молиш, докато оживее и придобие Божествен характер в себе си. Вие питате: „Ние от кои сме? “ Вие тук от кои сте, аз да ви кажа от кои сте.
Един, който търсил щастието, гледа турчин, че
чука
кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии.
Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„.
към беседата >>
Един голям дървен
чук
,
чука
кафето и като вдига
чука
, казва „хъ“.
Казвам: Във всичките, в нашите мисли, аз провождам […] Ти възприемаш една мисъл и 24 часа ще се молиш заради нея, докато тази мисъл оживее. Направиш една постъпка и 24 часа ще се молиш, докато оживее и придобие Божествен характер в себе си. Вие питате: „Ние от кои сме? “ Вие тук от кои сте, аз да ви кажа от кои сте. Един, който търсил щастието, гледа турчин, че чука кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии.
Един голям дървен
чук
,
чука
кафето и като вдига
чука
, казва „хъ“.
Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите.
към беседата >>
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще казвам “хъ„.
“ Вие тук от кои сте, аз да ви кажа от кои сте. Един, който търсил щастието, гледа турчин, че чука кафе, такива едни големи камъни имаха при своите джамии. Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци?
Ти ще
чукаш
кафето, а аз ще казвам “хъ„.
Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите. Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“.
към беседата >>
След като
счукали
кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите.
Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„.
След като
счукали
кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите.
Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който счукал кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“. Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас.
към беседата >>
Турчинът казва: “Ти не
счука
кафето, аз го
счуках
.„ И той не искал да му даде половината от парите.
Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите.
Турчинът казва: “Ти не
счука
кафето, аз го
счуках
.„ И той не искал да му даде половината от парите.
Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който счукал кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“. Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас. Ако не ме слушате, „тин“ ще бъде за вас.
към беседата >>
Парите ще бъдат за онзи, който
счукал
кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“.
Ти да не казваш “хъ„. След като счукали кафето направил кафето кафеджията и онзи иска да вземе от парите. Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“.
Парите ще бъдат за онзи, който
счукал
кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“.
Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас. Ако не ме слушате, „тин“ ще бъде за вас. Тайна молитва. Да направя едно пояснение, за да не остане една отрицателна мисъл. Туй, което измъчва човечеството и всички души, това е старият порядък, който съществувал преди при хората.
към беседата >>
88.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
С този ще се скараш, с онзи ще се скараш, това не е музика, това е цапане,
чукане
на пясък, разбъркване [на] кал.
Или сте чули, че някой пее някоя песен. Пеете песента „Давай, давай“. Какво ще даваш? Какво имаш, че какво ще даваш? „Давай, давай“ – какво ще даваш?
С този ще се скараш, с онзи ще се скараш, това не е музика, това е цапане,
чукане
на пясък, разбъркване [на] кал.
Аз това считам караницата. Много материалистическо изкуство е това правенето на цимента. Караницата, то е занаят. Да знаеш, то е цимент. Ще вземеш цимент, ще вземеш после малко вода, ще го объркаш с пясък, ако искаш да е по-силен, цимент ще туриш повече, ако искаш да е по-слаб ще туриш по-малко.
към беседата >>
89.
Вам завещавам царството
,
НБ
, София, 2.7.1939г.,
“
Чука
, отварят вътре и влиза, показва се пред този богатият, другите чакат какво ще стане с него вътре.
Един английски лорд, който имал 500–600 длъжници, един ден дал обявление, че на еди коя си дата, който иде точно в този час, той ще му прости дълговете. Всичките чели обявлението. В уречения ден се събрали около неговото жилище, разисквали какви са намеренията му, да не би да е някаква клопка. Седят всичките 500 души и все разискват. Обаче, идва един, най-бедният, със скъсани дрехи и казва: „Тука ли е къщата?
“
Чука
, отварят вътре и влиза, показва се пред този богатият, другите чакат какво ще стане с него вътре.
Англичанинът изважда часовника, гледа, изтича времето. И от 500 души само един се намира, който да повярва, че той ще му прости. Като излиза беднякът, другите виждат, че му простил и казват: „Изгубихме билета, отиде лотарийният билет.“ На всеки един от вас Бог ви е дал едно богатство. Всеки един от вас има един отличен ум, едно отлично сърце, едно отлично тяло.
към беседата >>
90.
Езикът на Любовта / Силата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1939г.,
Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя
чук
?
Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби.
Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя
чук
?
На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща.
към беседата >>
Когато човек страда, Провидението удря с
чука
си върху него, да се откъртят всички непотребни неща.
Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека.
Когато човек страда, Провидението удря с
чука
си върху него, да се откъртят всички непотребни неща.
При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, да им помогнат.
към беседата >>
” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя
чук
, мислите ли, че тези удари не са на место?
(втори вариант)
Как требва да говори един господар на коня си? Той му казва: “Синко, требва да работиш! Защо си мързелив? Защо си останал назад до сега? Носи този товар, за да станеш човек.” Като го удря отзад, казва му: “Назад няма да се връщаш, напред ще ходиш!
” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя
чук
, мислите ли, че тези удари не са на место?
Той ще откърти от камъка всички онези работи, които не са потребни. И страданията ви в света са подобно нещо. Когато страдате, отхвръкват от вас непотребните работи. Вие казвате, че много ви измъчват. С всяко страдание вие се освобождавате от мъчение.
към втори вариант >>
НАГОРЕ