НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя взе една мотичка и отиде да разкопава
зеленчука
.
РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
Учителя взе една мотичка и отиде да разкопава
зеленчука
.
Бяхме около десетина души и го последвахме в работата. След известно време, около 10 ч., седнахме на полянката за отмора. Времето беше слънчево и тихо. Почна разговор, в който Учителя каза следните мисли: Като дойдат Любовта, Доброто във вас, не се плашете; дошло е Царството Божие.
към текста >>
2.
2_21 ) Любовта ще съгради новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чукаш
желязото с
чук
и затова вдигаш много шум.
Досегашните форми на Любовта са внесли известни реформи, но не са били в състояние да обновят света. Сега иде новото разбиране на Любовта. Тя трябва да създаде един мощен подтик в света. Трябва да влезе в Живота като въздух. Както всички същества се ползват от въздуха, така трябва и да дишат и поемат любов; тогава непременно ще дойдат възможностите.
Чукаш
желязото с
чук
и затова вдигаш много шум.
Обаче, тури го в огъня и тогава без много шум ще му дадеш каквато форма искаш. Значи с Любовта нещата се постигат много лесно. Вие казвате: „Трябва да живеем добре! “ Не може да живеете добре, ако нямате Любов. Такива, каквито сме сега, в Царството Божие не можем да влезем.
към текста >>
3.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в
зеленчуковата
градина, работеше с пчелите и пр.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна.
Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в
зеленчуковата
градина, работеше с пчелите и пр.
След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата.
към текста >>
4.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Малките грехове приличат на кръчмарска чаша –
чукаш
се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат.
Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее.
Малките грехове приличат на кръчмарска чаша –
чукаш
се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат.
Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота.
към текста >>
5.
7_19 ) Страданието е закон за концентриране
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едни поливаха
зеленчука
, а други – цветята.
СТРАДАНИЕТО Е ЗАКОН ЗА КОНЦЕНТРИРАНЕ Беше надвечер и бяхме с Учителя из градината.
Едни поливаха
зеленчука
, а други – цветята.
След това отидохме на полянката, за да си починем. Учителя седна на пейката, която бе в центъра, а ние се струпахме около Него. Дошло е някое страдание; кажи си: „Ще изпълня Волята Божия! “ Веднага делото се прекратява и страданието престава. Влезеш ли в душата си, ще забравиш всичките си скърби, като че ли не са били.
към текста >>
6.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя взе една мотичка и отиде да разкопава
зеленчука
.
РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
Учителя взе една мотичка и отиде да разкопава
зеленчука
.
Бяхме около десетина души и го последвахме в работата. След известно време, около 10 ч., седнахме на полянката за отмора. Времето беше слънчево и тихо. Почна разговор, в който Учителя каза следните мисли: Като дойдат Любовта, Доброто във вас, не се плашете; дошло е Царството Божие.
към текста >>
7.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Медът се стопява, а индийските орехчета и черният пипер се
счукват
.
Това да се прави една седмица. След това ще има една седмица почивка. После пак ще се приема от тая вода една седмица и т. н. Три седмици ще се взема от тая вода. 3.2. Вземат се индийски орехчета, мед и чер пипер.
Медът се стопява, а индийските орехчета и черният пипер се
счукват
.
Забъркваме тези три неща и се получава един маджун, от който болният с кашлица приема в устата и гърлото си, но без да го гълта. Този маджун запарва и топли, от което кашлицата минава. 3.3. Взема се троскот, вари се петнадесет минути и се пие отварата. После се маже гърлото със зехтин и вътрешно се взема по малко зехтин. Зехтинът, от една страна, е хранителен, а от друга страна, действа лечебно.
към текста >>
8.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се
счукат
, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно.
Да прави слънчеви бани преди обяд. Главата да бъде на сянка. Скрофулите се лекуват чрез слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. 12. Артериосклероза
12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се
счукат
, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно.
Може да се употребява и чеснова есенция. 12.2. Всяка вечер да си измива краката с топла вода, за да подобри кръвообращението. 12.3. Да не употребява спиртни питиета. 12.4. Спокойствие, никакви тревоги. 12.5. За известно време суровоядство.
към текста >>
9.
22) Други болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
5.1. Да се налага натъртеното място със
счукан
лук и сол.
Тази вода се пресипва в леген и в него се потапя ръката. Това лекува екземата. 4.2. В джезве да възври вода и когато клокне, пуснете в нея три листа от тетра; джезвето веднага се отстранява от огъня, захлупва се и се оставя да постои. От водата се пие по една кафена чашка сутрин, обед и вечер. 5. Премазано или натъртено
5.1. Да се налага натъртеното място със
счукан
лук и сол.
5.2. Може да се наложи на местото и селски квас. Ще се избере едно от двете. 6. Изваждане на шрапнел от тялото През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения.
към текста >>
10.
25) Един педагогически разговор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След време децата ще засаждат цветни,
зеленчукови
и плодни градини.
Дай на всяко дете по една ябълка и после им кажи да посадят семенцата. Ако искаме да направим добро, ще посадим ябълкови семенца, и после, когато изникне дърво, от плодовете му ще правим добро. Или ще посеем с децата жито; ще поникне нива и от събраното жито ще правим добро с хляба. Ще посеят житото с песен, без да кажат нито една обидна дума. Всяко дете може да си посее по един квадратен метър с жито, да има и по едно дръвче, за което да се грижи, и по една малка лехичка със зеленчуци.
След време децата ще засаждат цветни,
зеленчукови
и плодни градини.
Когато децата почнат да засаждат плодни дървета в околните голи места, тогава Земята ще бъде рай. Чрез дихателни упражнения се влиза в интимно общение с Природата и затова децата всяка сутрин трябва да дишат дълбоко, преди да почнат занятие. Могат да се правят дихателни упражнения, придружени с движение. Когато ръцете се отдалечават от гърдите настрани, ще се прави вдишване, а когато се приближават към гърдите, ще се прави издишване. Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но за съжаление някои от движенията са неестествени.
към текста >>
11.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да прави обливни бани със слънчева вода, да употребява чеснов лук,
счукан
и смесен с чисто сурово дървено масло.
Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. За един такъв болен Учителя даде следните съвети: През летния сезон да прекара на високо в планината; тя ще укрепи, тонира и ще лекува нервната система.
Да прави обливни бани със слънчева вода, да употребява чеснов лук,
счукан
и смесен с чисто сурово дървено масло.
Това действа хубаво. Освен това може да се употреби и един духовен метод: една група от шест-седем души да практикува седемдневен пост подред, като се храни само вечер, в определен час и на обща вечеря. И в 3 ч. след полунощ да стават и да се молят за оздравяването на болния. Но вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за дейността ѝ, болният също трябва да не научи, иначе се губи силата.
към текста >>
12.
48) Някои заразни болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
4.1.
Счукани
маслини се налагат на мястото.
Освен това в една чашка ще се налее малко вода, ще се капнат във водата само няколко капки йодна тинктура и ще се изпие водата. 3. Жълтеница 3.1. Да се ядат лимони с корите – по няколко лимона на ден без захар. 3.2. Избягване на мазнини. 4. Заушка
4.1.
Счукани
маслини се налагат на мястото.
Да стоят цяла нощ. 4.2. Денем да се прави слънчева баня на мястото, като се държи главата на сянка. 5. Шарка 5.1. Да се пази болният на топло. Да живее в топла стая.
към текста >>
13.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чукайте
орехите и ги яжте“.
Трябва да имаме образ на Доброто. И преди всичко в училище учителят трябва да бъде образ на Любовта и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно. Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа.
Чукайте
орехите и ги яжте“.
Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога.
към текста >>
14.
69) Речник на остарели и чужди думи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гутаперча (мал.) – твърдо кожоподобно вещество с възтъмен или тъмночервен цвят, прилично на
каучук
, което се получава от сгъстения сок на някои тропически дървета, предимно от сока на гутаперчовото дърво; лош проводник на топлината и електричеството.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Атавистично (от атавизъм – лат.) – което се връща към нещо отживяло; когато у човека, в животинските и растителните видове се проявяват белези, свойствени само на техни далечни предци, предимно като уродства. Букаи (ост.) – окови.
Гутаперча (мал.) – твърдо кожоподобно вещество с възтъмен или тъмночервен цвят, прилично на
каучук
, което се получава от сгъстения сок на някои тропически дървета, предимно от сока на гутаперчовото дърво; лош проводник на топлината и електричеството.
Използва се в медицината и в техниката. Медлен (рус.) – бавен. Небулозно – от небулоза ( лат.) – големи облаци от разредени газове, или „звездни вселени“, които се виждат като обща мъглявина. Непреривно (рус.) – непрекъснато. Обленявам (рус.) – мързелувам (бел. ред.)
към текста >>
15.
31) Излизане от тринадесетата сфера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те идат като апостоли с по едно малко
чукче
в ръце, с него
чукат
по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите!
Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи.
Те идат като апостоли с по едно малко
чукче
в ръце, с него
чукат
по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите!
“ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света.
към текста >>
16.
67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бяхме отишли с Учителя и няколко братя и сестри в
зеленчуковата
градина, за да поработим.
ПЛОДОВЕ НА ШЕСТАТА РАСА – СВОБОДА И РАЗБИРАТЕЛСТВО
Бяхме отишли с Учителя и няколко братя и сестри в
зеленчуковата
градина, за да поработим.
Учителя прегледа и пчелите и като почивахме на полянката, Той каза: Колко сме платили за този хубав ден? Как днес Слънцето изгря лъчезарно, как е ясно небето над нас, как се освежихме с утринните упражнения и какво по-хубаво от това? А можеше да бьде облачно и ветровито. Това показва, че ако вървим по Божията Любов, всичко ще бъде на добре.
към текста >>
17.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Представете си, че имате една градина, в която
зеленчукът
е слаб; ако прекарате вода, ще се засили.
Този и онзи свят са едно. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на Земята. Земята трябва да им даде диплом, за да ги освободи. Имаш договор и докато не го изживееш, не можеш да се освободиш.
Представете си, че имате една градина, в която
зеленчукът
е слаб; ако прекарате вода, ще се засили.
Сега трябва вода. И без вода върви, но слабо. Подполковник Обрешков, който живееше във Варна, ми разправи една своя опитност. Излиза през месец май със сина си на лов и застрелва една гургулица. Лявото Ă краче увиснало.
към текста >>
18.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум,
чукане
и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др.
Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми. Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“ Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент.
С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум,
чукане
и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др.
Ще отбележим по нещо за някои от тези явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието.
към текста >>
19.
84) Речник на остарели и чужди думи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бир-
бучуклия
(тур.) – номер и половина
Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в. Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино
Бир-
бучуклия
(тур.) – номер и половина
Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън
към текста >>
20.
99) Трябва друг мироглед
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-
бучуклия
.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката.
Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката! “ Така работил весел и предоволен десет дни. Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва.
Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-
бучуклия
.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката.
Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия. И ако не можеш, ще заповядам да ти ударят десет тояги.“ Също така и нашите политици не знаят да кроят като този българин. Те са дошли до тютюневата кесия и ако не могат и нея да скроят, тогава ще ядат пердах. Редакторът: Положението е тежко. Положението не е тежко.
към текста >>
21.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и
чук
тези думи, за да се увековечат.
„Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! "
Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и
чук
тези думи, за да се увековечат.
Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>
22.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При всяко училище може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна,
зеленчукова
и плодна градини.
Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия.
При всяко училище може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна,
зеленчукова
и плодна градини.
За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко училище може да намери.
към текста >>
23.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Както детският труд в цветната,
зеленчуковата
и овощна градини и в околната природа, тъй и разходките и излетите преди всичко ще укрепят детето физически, а това е една от важните задачи на днешното училище.
Разходките се правят по-често. Те се правят в близката околност - в гората, на полето и пр., а излетите са по-дълги. Разходките и излетите не трябва да се считат като изгубено време. Не, те имат важна образователна мисия - здравна, научна и възпитателна. Те са необходими, за да се получи едно здраво поколение.
Както детският труд в цветната,
зеленчуковата
и овощна градини и в околната природа, тъй и разходките и излетите преди всичко ще укрепят детето физически, а това е една от важните задачи на днешното училище.
Излетите в планината ще помогнат за физичното укрепване не само чрез упражненията на мускулите, чрез дълбокото дишане и пр., но и чрез общение с енергиите, с които планината е богата. Тя е мощен акумулатор на електромагнитни и други сили. Богата е и на ултравиолетови лъчи, които са първостепенен здравен фактор. Знае се, че пребиваването на планината увеличава в много скоро време броя на червените кръвни телца. Второ значение на излетите и разходките е научното: детето ще прави наблюдения върху треви, цветя, дървета, извори, камъни и пр., и събираният по този начин познавателен материал ще се обработва в клас.
към текста >>
24.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За всяка дейност на детето в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, на полето, в гората, при извора, при реката може да има подходяща музика.
Трябва да се научат учениците да чувстват музиката, която пълни цялата природа. Учителят казва: „Ако аз обучавам децата по музика, ще ги изведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги заведа да слушат, какви тонове има във вятъра.” Детският труд сред природата може да се свърже с музиката.
За всяка дейност на детето в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, на полето, в гората, при извора, при реката може да има подходяща музика.
Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр.
към текста >>
25.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Между другото, например те са приложили детския труд в цветната,
зеленчукова
и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят.
От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и към такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано. Значи интересът му ще се разшири. * * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи.
Между другото, например те са приложили детския труд в цветната,
зеленчукова
и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят.
Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той:
към текста >>
Детската работа в градините - цветен парк и
зеленчуковата
като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна.
Детската работа в градините - цветен парк и
зеленчуковата
като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца.
към текста >>
Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от
зеленчуковата
и овощна градини, на употребеното в трапезарията.
Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане.
Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от
зеленчуковата
и овощна градини, на употребеното в трапезарията.
Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората.
към текста >>
Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в
зеленчуковата
градина, полето и реката.
„Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива.
Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в
зеленчуковата
градина, полето и реката.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
към текста >>
Излагахме в коридорите и екземпляри от
зеленчуковата
градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
Излагахме в коридорите и екземпляри от
зеленчуковата
градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура.
Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите.
към текста >>
Събраният в градината
зеленчук
употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.”
Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен.
Събраният в градината
зеленчук
употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.”
[1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр. [2] Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.
към текста >>
26.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работата на детето в цветната,
зеленчукова
и овощна градини и в околната природа.
Работата на детето в цветната,
зеленчукова
и овощна градини и в околната природа.
Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.”
към текста >>
Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, в гората, на полето и пр.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, в гората, на полето и пр.
Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.” От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи.
към текста >>
При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид
зеленчук
през ранните годишни времена.
У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма. Освобождение дръвчетата от гъсеници В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват. Отглеждане цветя и зеленчуци
При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид
зеленчук
през ранните годишни времена.
Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици. Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат. От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата. Последните изследвания доказаха, че всеки вид краска действа физиологически и психически върху човека, събужда у него известни идеи, чувства и подтици.
към текста >>
Продуктите от училищната
зеленчукова
градина могат да се използват за общи обеди в училището.
На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове. Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр. ***
Продуктите от училищната
зеленчукова
градина могат да се използват за общи обеди в училището.
Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането. На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и богатите. Така ще се развият у децата социални чувства.
към текста >>
В
зеленчуковата
градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата.
Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували. Работа в градината през зимата На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват.
В
зеленчуковата
градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата.
Ако есенното копане не стане, то се прави през зимата или в хубавите дни или в началото на пролетта. През зимата се отърсват клоните от снега. В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване. През пролетта отново се намазват стъблата с вар. В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда.
към текста >>
27.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То ще работи в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр.
Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа.
То ще работи в цветната,
зеленчукова
и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр.
Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата. Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа. Ето някои от основанията за това: А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето.
към текста >>
Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната,
зеленчукова
и плодна градини.
Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това.
Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната,
зеленчукова
и плодна градини.
в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание!
към текста >>
28.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой
чука
на вратата и пита за него.
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.
Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой
чука
на вратата и пита за него.
Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следа. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството. Тогава ще има предразположение към лъжа.
към текста >>
Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната
зеленчукова
и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр.
У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина. В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия – за детската градина.
Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната
зеленчукова
и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр.
Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко.
към текста >>
29.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да имаме една работилница с
чукове
и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа.
Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато то е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии, и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление. Учителят дава много примери за това. Ще приведем няколко от тях: „Гневът е набиране на излишна енергия. Центърът му е над ушите. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи.
Трябва да имаме една работилница с
чукове
и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа.
Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои - да копае, да сади и пр. - за да трансформира енергията.” Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин.
към текста >>
30.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам
чуковете
и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора."
Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели.
Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам
чуковете
и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора."
Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината.
към текста >>
31.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път работите ти вървят добре, а някой път град
очуква
гроздето и нивите.
Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек.
Някой път работите ти вървят добре, а някой път град
очуква
гроздето и нивите.
Та като завъртят ключа в Божествения свят, всички работи се уреждат, а като затворят ключа, всички работи отиват от лошо към по-лошо. Тук на Земята милиарди същества са измрели и са оставили навсякъде своите нечистотии. Земята е нечиста. И затова ще мине огън - всичко органическо трябва да изгори и Земята трябва да стане чиста. С огън ще се изчисти Земята.
към текста >>
32.
18. СТЪЛБАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едни изравняват местата за камъните, други ги
очукват
, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят.
Тя ще бъде близо до палатката на Учителя. Големи плоски камъни са вече донесени от близо и далеч. Те са струпани вече на мястото! Тъй са разхвърляни те сега безредно, но от тях ще излезе нещо стройно и красиво! Цял ден се работи тук.
Едни изравняват местата за камъните, други ги
очукват
, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят.
И ето, стълбата е вече готова! Широки простори се откриват за оня, който прекрачи нейните 51 стъпала! Той ще види голяма част от мощната Рилска верига с Мусала! Не са ли това 51 добродетели, които човек трябва да извоюва в себе си? С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба?
към текста >>
33.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
— Колко време
чукаш
на вратата?
А пък аз спя и виждам го, как идва и се безпокоя, като дойде, дали ще стана да го посрещна. И виждам го, че той наближава и хлопа на вратата. Чувам му хлопането, но не мога да стана. И по едно време се събуждам. Питам го:
— Колко време
чукаш
на вратата?
Онзи ми каза: — Три минути. Казвам на този познат: — Значи за тия три минути сте преминали от едно по-висше състояние в едно естествено състояние, в което организмът функционира. Та човек може да вижда и по-друг начин.
към текста >>
34.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам
чуковете
и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”
Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели.
Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам
чуковете
и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”
Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината.
към текста >>
35.
017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Камъкът, за да се полира, трябва да се
чука
и търка.
Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Камъкът, за да се полира, трябва да се
чука
и търка.
Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае. След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем. Страданието ще ви повдигне.
към текста >>
36.
039 БЪДИ СЪВЪРШЕН
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под изворчето се насади малка
зеленчукова
градина, която се поливаше от водите му.''
Направихме басейнче, в което отправихме водицата и тя започна да го пълни. Това беше второто изворче, което Учителят нарече "Изворът на здравето". С това, Учителят нагледно ни предаде урок: не пренебрегвайте и най-малките Божии блага.'' ''Изворчето се украси. Пътечката се поправи.
Под изворчето се насади малка
зеленчукова
градина, която се поливаше от водите му.''
''Урокът беше предаден нагледно, картинно. Така той никога няма да бъде забравен от учениците.'' ''Не прилича ли човек на малко изворче? '' ''Когато свършихме работата, Учителят даде пояснения върху третия закон:''
към текста >>
37.
069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оттук може да се черпи и да се полива
зеленчуковата
градина.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО Целият ден работихме, за да хванем водицата, която течеше в близкото долче и да я съберем в един вир.
Оттук може да се черпи и да се полива
зеленчуковата
градина.
Учителят се сети за това. Защо да не използваме водицата? Привечер, като привършихме работата, събрахме се около него и той започна да говори върху закона за частите и закона за цялото. - Някои казват, че светът е лош. Това е неразбиране на Живота.
към текста >>
38.
075 ДВАТА ПЪТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Насилието е подобно на
чук
или на брадва.
Хората на Новото Учение разполагат с такава сила, с каквато никой не разполага. Някой пита:" Какво ще правиш, ако някой извади револвер срещу тебе? " Ръката му ще остане във въздуха и дълго време след това ще трябва да работи, за да я свали долу. Сегашните хора мислят, че света ще се оправи с насилие. Насилието унищожава хората, но не ги изменя.
Насилието е подобно на
чук
или на брадва.
Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората. Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи.
към текста >>
Какво допринася
чукът
?
Някой пита:" Какво ще правиш, ако някой извади револвер срещу тебе? " Ръката му ще остане във въздуха и дълго време след това ще трябва да работи, за да я свали долу. Сегашните хора мислят, че света ще се оправи с насилие. Насилието унищожава хората, но не ги изменя. Насилието е подобно на чук или на брадва.
Какво допринася
чукът
?
След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората. Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува.
към текста >>
39.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той изпраща работници, които вземат
чуковете
си и работят върху къщите на хората.
Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, докато не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието. Понеже човечеството си е служило с отрицателни сили през хилядолетията, те сега се насочват срещу него. Хората са се отклонили от своя път и на това се дължат всички нещастия. Те са се отклонили от много работи и затова са останали назад в развитието си. Невидимият Свят иска да им помогне, за да се развиват правилно.
Той изпраща работници, които вземат
чуковете
си и работят върху къщите на хората.
Това наричат „неблагоприятни условия”. Хората с неразумния си живот развързват злото, идват страданията. Това, което преживява днес човечеството, и чувства, че тежи над главата му, е неговата карма. Това е дълг, който трябва да се изплати. Оная „жена, която се взема” в Евангелието на Матея, в 24 гл., ликвидира вече с тая карма, свободна е от задължения.
към текста >>
40.
113 БЕЗКОРИСТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на
чук
, ще мине през страдания.
Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание.
Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на
чук
, ще мине през страдания.
Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа. И колкото и да ги отричате, те оказват своето въздействие.
към текста >>
41.
119 МАЛКИТЕ БРАТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато
чукате
някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение.
Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание.
Когато
чукате
някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение.
Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение.
към текста >>
42.
Роди се новият човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света, и даде им възможност кой с перо, кой с мотика, кой с четка, кой с рало, кой със сърп,
чук
или машина; кой с живот или песен да хвалят и прославят великия Творец Живия Господ на Любовта.
Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек сеятелят на доброто семе великото Слово Божие, и остави го да никне, да расте и стократно да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение нито надясно, нито наляво, но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето и там някъде, на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа за мир и любов между човеците.
Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света, и даде им възможност кой с перо, кой с мотика, кой с четка, кой с рало, кой със сърп,
чук
или машина; кой с живот или песен да хвалят и прославят великия Творец Живия Господ на Любовта.
Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечногреещото слънце носителят на новото в света Учителя. От сестра Паша Тодорова, по случай 12 юли Петровден.
към текста >>
43.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път с малък дървен
чук
, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема.
Някой път с малък дървен
чук
, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>
44.
Новото човечество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес към девет часа сутринта Учителя отиде с няколко братя и сестри в
зеленчуковата
градина, дето всички работиха известно време.
НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Изгрев, 10 септември 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на полянката.
Днес към девет часа сутринта Учителя отиде с няколко братя и сестри в
зеленчуковата
градина, дето всички работиха известно време.
После Учителя отиде да прегледа пчелите. След това почна разговор на полянката. Учителя каза: Какво сме платили за този хубав ден? Както слънцето е изгряло, както е ясно небето, както сутринта направихме упражненията, какво по-хубаво от това?
към текста >>
45.
Цената на страданията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече
чукане
.
Колкото повече е страдал, толкова е по-повдигнат. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи.
Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече
чукане
.
Та страданията са такива удари на природата. Те са метод на растеж. Тогава борбата се увеличава и пр., но оттам насетне настава особен хармоничен живот. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
46.
Будността на съзнанието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Малките грехове приличат на кръчмарската чаша:
чукаш
се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва.
Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее.
Малките грехове приличат на кръчмарската чаша:
чукаш
се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва.
Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора. За мене животът от единия до другия край е Божествена красота. Един учител казал на двама свои ученици следното: На първия казал:
към текста >>
47.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разглеждали са подробно големия салон и са питали за значението на картините, после са разглеждали малкия салон и са питали за нашия общ стол, разглеждали са полянката и
зеленчуковата
градина, интересували са се от целия наш живот: от паневритмията, която играем всяка сутрин през пролетта и лятото, от екскурзиите, от нашето летуване на Рила и от идеите на Братството.
СТУДЕНТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Изгрев, 28 декември 1956 г. Любезни брат, Често студенти, журналисти, общественици, лекари, учители и други са идвали при Учителя на разговор. Те са се интересували от всичко.
Разглеждали са подробно големия салон и са питали за значението на картините, после са разглеждали малкия салон и са питали за нашия общ стол, разглеждали са полянката и
зеленчуковата
градина, интересували са се от целия наш живот: от паневритмията, която играем всяка сутрин през пролетта и лятото, от екскурзиите, от нашето летуване на Рила и от идеите на Братството.
След това мнозина от тях отново са се срещали с Учителя. Веднъж дойдоха от града група студенти и пожелаха да поговорят с Учителя. Той ги прие. Един студент запита: „Какво ще кажете за отношението между човека и природата? “
към текста >>
48.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ В този момент на вратата се
почуква
.
Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола. На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието му, дългогодишния труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси на живота и науката.“ Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли е той?
“ В този момент на вратата се
почуква
.
Влиза вестникарче и подава вестник на учения. Той взема вестника, набързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития в областта на науката и към края на колоната следва „Излезли нови книги от печат“. Окото му се спира върху заглавието „Разрешени спорни въпроси на живота и науката“. Авторът - името на един негов студент.
към текста >>
49.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и
чук
тези думи, за да се увековечат.
Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и
чук
тези думи, за да се увековечат.
Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и „Люби Бога, Обичай ближния си,
към текста >>
50.
05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама от леко нагънатото, потънало в зеленината на ниви, ливади и
зеленчукови
градини Софийско поле.
Когато чух за първи път тази дума, почувствах голямата топлота, с която приятелите я произнасяха. В ранно и ясно утро тръгвахме през Орловия мост, край обсерваторията (къпалнята, която сега е близо до нея, тогава я нямаше), минавахме по тесни, пълни с очарование и романтика пътеки. След това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовавахме на една чудно красива поляна, около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле. Тя беше заобиколена от север, запад и отчасти от изток с крехка борова горичка.
На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама от леко нагънатото, потънало в зеленината на ниви, ливади и
зеленчукови
градини Софийско поле.
А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше величествено Витоша. По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистият въздух напоен с аромат на бор и полски цветя, галещите лъчи на слънцето, спрели върху напъпилите пъпки - всичко това създаваше на Изгрева усещането, че човек се намира в някакъв кът от Райската градина, Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на Изгрева: "През 1922 година, месец март, отидох при Учителя в пределно скромната Му квартира на улица "Опълченска" №66. След приятни и полезни разговори, които имах, беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно.
към текста >>
51.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Правехме циментови блокчета,
чукахме
мрамор за мозаечни камъчета.
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче.
Правехме циментови блокчета,
чукахме
мрамор за мозаечни камъчета.
Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме занаята. Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че ние чак решихме да напуснем университета, за да се върнем към простия живот сред природата. В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше.
към текста >>
На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка лозе, 9 дка
зеленчукова
градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние.
Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията. Учителя казваше: "Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпада с нейните интереси за вашия прогрес." Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по-нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя. "На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна. В уреденото по образцов начин стопанство на братя Маркови, в местността "Свирчовица", близка до град Русе.
На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка лозе, 9 дка
зеленчукова
градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние.
Външните условия бяха много добри. Петимата братя Маркови, бяха не само опитни и здрави работници, но и добри организатори. При това имаха и най-големият колониален магазин в Русе. Тъй че в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. В комуната участваха и сестри.
към текста >>
52.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В този момент някой
почука
на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра.
Тези, които й бяха по-близки, взеха грижата присърце и й направиха малка дървена къщичка по-настрана. Аз не бях така близък до този случай, за да знам причините за нейното заболяване и защо тя не можа да оздравее. Един ден, чета за изпит в стаята си, а единият ми крак зачервен, подут, боли ме и не ми дава спокойствие да се занимавам. Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше.
В този момент някой
почука
на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра.
"Брат Николай - обърна се тя към мен, - сестра Дафинка почина и Учителя каза някой да се погрижи за нейното погребение." Какво да правя? Знаех, че уреждането на такива случаи е свързано с много ходене. Нямахме телефон - нито ние, нито пък наблизо, а за използване на някакво превозно средство не можеше и да се мисли. Оставаше единствено ходенето, за да се уреди всичко. А как да тръгна с този болен крак?
към текста >>
53.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Страданието е
чук
в ръката на Божествения скулптор.
Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло.
Страданието е
чук
в ръката на Божествения скулптор.
Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици.
към текста >>
54.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогава цялото това място беше само ниви и ливади, а по-надолу, по течението на рекичката –
зеленчукови
градини.
Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме. Оттам, с една двуколка, на която имаше монтирано буре от около сто литра, си доставяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-800 метра. По това време, по-младите братя измежду нас имахме възможността за физкултура, с докарването на това буре, пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк.
Тогава цялото това място беше само ниви и ливади, а по-надолу, по течението на рекичката –
зеленчукови
градини.
Нямаше никакви къщи или каквито и да е било постройки. Беше приятно, приказно място край бистрата рекичка. За това изворче ние положихме много грижи. Учителя прояви особено внимание към него. Облагородихме мястото, направихме бетонно мостче над рекичката, което водеше до изворчето зад нея.
към текста >>
Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в
зеленчукови
градини и във фабрика за правене на керемиди.
Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа. Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева.
Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в
зеленчукови
градини и във фабрика за правене на керемиди.
Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам. Към братските среди се приобщава още в Ямбол. Както от всеки град, така и от Ямбол идват някои приятели на летуване на Рила, между тях е и Ради. След свършване на летуването, той идвал на Изгрева и се позаседявал там. Като всеки здрав и работлив българин, с усет за онова, което трябва да направи, когато види нещо от своята специалност, бай Ради се залавя да оправи и поправи нашите пропуски в градинарството.
към текста >>
55.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък
чук
, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар.
Неговата краткост е езикът на едно мощно космическо волево концентриране. Той показва по-малко неща от другите, затова защото целта му не е да изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко.
Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък
чук
, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар.
Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието.
към текста >>
56.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв
зеленчук
, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов.
1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си." 2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще изгладнеете." 3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете." 4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват; защото бащите им така правеха на лъже пророците." (6;24-26) 5. "Но горко на вас фарисеите!
защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв
зеленчук
, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов.
Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42) 6. "Горко вам фарисеите! защото обичате първите столове в синагогите и поздрави по пазарите." (11;43) 7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44) 8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46)
към текста >>
57.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв
зеленчук
, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов.
Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто.
Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв
зеленчук
, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов.
Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят.
към текста >>
58.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи, откритото
чук
е под формата на знаци.
В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса. Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал.
Значи, откритото
чук
е под формата на знаци.
Значи, тук не трябва да търсим буквален смисъл, а трябва да търсим по-дълбок такъв зад знаците. Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата. То е едно мистично число, което съдържа в себе си покрай другите Тайни и Тайната на човешката седморна природа. Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр. Йоан се обръща към 7-те Църкви.
към текста >>
59.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден
чукал
, за да си изкара прехраната.
Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората.
Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден
чукал
, за да си изкара прехраната.
И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства.
към текста >>
60.
БРАТСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка -
схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи
брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка -
ще направиш секта; влез между хората, скарай ги - ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат.
към текста >>
Учителят
почукал
по
Когато Учителят бил в Айтос, спиритичната група се събрала и го поканили. Там бил и брат Георги. Почнали да разиграват масичката. След малко Учителят им казал да я оставят, той да поработи с нея.
Учителят
почукал
по
масичката и на други места из стаята започнало да се чука. Тогава Учителят им рекъл: „Угасете лампата и каквото всеки види, да не го казва." Всички видели червената чашка да се движи из цялата стая. Двамата спиритисти извикали:
към текста >>
масичката и на други места из стаята започнало да се
чука
.
поканили. Там бил и брат Георги. Почнали да разиграват масичката. След малко Учителят им казал да я оставят, той да поработи с нея. Учителят почукал по
масичката и на други места из стаята започнало да се
чука
.
Тогава Учителят им рекъл: „Угасете лампата и каквото всеки види, да не го казва." Всички видели червената чашка да се движи из цялата стая. Двамата спиритисти извикали: „Червената чашка се движи из стаята!
към текста >>
61.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не посмях да
почукам
на вратата.
Всичко беше сковано в мраз и лед. Отидох на улица „Опълченска", където живееше Учителят, като си правех сметка, че там все още може да има някой буден. Но когато пристигнах, всичко беше тъмно и аз
не посмях да
почукам
на вратата.
Реших да чакам, докато светне някоя лампа. Но студът беше толкова голям, че поседях едва половин час и почувствах, че замръзвам. Тръгнах да почукам, но се притесних, че ще събудя Учителя и само допрях дръжката на вратата. Щом я докоснах лампата на Учителя светна и след
към текста >>
замръзвам. Тръгнах да
почукам
, но се притесних, че ще събудя Учителя и само
все още може да има някой буден. Но когато пристигнах, всичко беше тъмно и аз не посмях да почукам на вратата. Реших да чакам, докато светне някоя лампа. Но студът беше толкова голям, че поседях едва половин час и почувствах, че
замръзвам. Тръгнах да
почукам
, но се притесних, че ще събудя Учителя и само
допрях дръжката на вратата. Щом я докоснах лампата на Учителя светна и след малко той тихо дойде до пътната врата и ми каза: „Не бива да стоите навън, ще замръзнете." Аз изживях един върховен момент, в който видях как великият човек се отзова на един нищо и никакъв и го прие в студената нощ.
към текста >>
Затова трябва да
почукаш
, за да ти отворя."
единият поиска и другият му даде, тогава се проявява любовта. Ако единият не иска, а другият не му дава, тогава любовта не може да се прояви. Това е своего рода насилие.
Затова трябва да
почукаш
, за да ти отворя."
Жената на един брат от провинцията, пощенски служител, заболяла тежко. Връщайки се вечерта от работа, той видял това и веднага написал писмо на Учителя, в което разказал за болестта и искал съвет за лекуването. Сложил писмото в джоба си, та сутринта да го прати препоръчано, за да замине бързо. На другия ден като отишъл в пощата на работа, преди още да е пуснал писмото,
към текста >>
62.
ВЛИЯТЕЛНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно
чукаше
на
Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна
гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно
чукаше
на
пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: „Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях.
към текста >>
Станах, отворих и гледам нашето чираче -
чука
на вратата и вика:
Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата.
Станах, отворих и гледам нашето чираче -
чука
на вратата и вика:
„Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето
към текста >>
63.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
детето ще бъде на прозореца, ще ти
почука
по стъклото и още от пътната врата
казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на Бога, да бъде волята Божия! " Тогава Учителят му рекъл: „Сега като си отидеш
детето ще бъде на прозореца, ще ти
почука
по стъклото и още от пътната врата
ще ти каже: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм! " Като чул това, баща ми веднага излязъл и се затичал към къщи. Наистина аз съм била на прозореца, почуквала съм по стъклото и съм викала: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра
към текста >>
почуквала
съм по стъклото и съм викала: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра
детето ще бъде на прозореца, ще ти почука по стъклото и още от пътната врата ще ти каже: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм! " Като чул това, баща ми веднага излязъл и се затичал към къщи. Наистина аз съм била на прозореца,
почуквала
съм по стъклото и съм викала: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра
съм." Баща ми се върнал веднага при Учителя и потвърдил, че всичко е станало по предричането. Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария.
към текста >>
Изпочукал
главите на тримата приятели. Те
Като стигнали до езерата, времето било много хубаво, слънчево и тихо. След малко започнали да се появяват черни облаци, които бързо се сгъстили, цялото небе станало тъмно и мрачно. След малко се изсипал град с големината на яйце, който се изливал като из ръкав.
Изпочукал
главите на тримата приятели. Те
успели с голяма мъка да се изкачат на Мусала и оттам да слязат на бивака, мокри като кокошки и гузни. Учителят през целия ден питал за тях. Брат Георги Попов, бивш учител от с. Горска поляна, Елховско, ми
към текста >>
64.
Светът на Великите души
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг пример: “Не давай маслото си, когато те
чукат
”.
• 131 • Светът на Великите души. Изреченията в тази книга са от Божествения свят, затова са вечни. Важни са, понеже се отнасят едновременно и за трите свята – физическия, Духовния и Божествения. Нека вземем например изречението: “Не се мий в река без глава”. Във физическия свят “река без глава” означава порой, който носи мътна вода; в Духовния свят означава идея, която не е в хармония с Божествените закони, а в Божествения свят означава идея, която няма Божествена основа, която не иде от Бога.
Друг пример: “Не давай маслото си, когато те
чукат
”.
Във физическия свят това изречение означава: противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина да изгубим нашия стремеж и надежда; за Духовния свят изречението означава: страданията, които срещаме в Живота, да не станат причина да изгубим своя Мир, своята Радост и добро разположение. Това е маслото. При такива условия слабият губи маслото си, а силният – не. За Божествения свят маслото е Любовта. Ако при страданията и противоречията в Живота ти изневериш на Любовта, това показва, че ти си дал маслото си.
към текста >>
65.
Пентаграмът като метод за работа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с
чука
като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат.
Това подразбира, че вие трябва да съедините всички ваши мисли и чувства с Бога, с първия Източник, от който сте излезли. Тъй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с
чука
като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат.
Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”. Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>
Не, ще
чукате
, докато отчупите нещо.
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат. Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”.
Не, ще
чукате
, докато отчупите нещо.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>
66.
Символите на Природата като методи за работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Символите, които ви дадох – копие,
чук
, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика.
Символите, които ви дадох – копие,
чук
, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>
Така копието е символ на марсовите енергии;
чукът
– на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии.
Така копието е символ на марсовите енергии;
чукът
– на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>
67.
ПРЕДИСЛОВИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За пробуждането на това именно Съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята, и когато
почуквахме
на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие.
Присъствието му носеше спокойствие, независимо дали разбирах или не онова, което той говореше. В продължение на 25 години почти не пропуснах негова беседа, дори когато понякога дремех от умора или недоспиване. На Изгрева, на общите обеди под сенчестите лешници или в малкия салон, на полянката при изгрев слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от братството, Учителят вземаше активно участие. Той живееше в Цялото. Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание.
За пробуждането на това именно Съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята, и когато
почуквахме
на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие.
Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня. Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25-30 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранната пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертава пред мен величието на неговия дух. Словото му - знамение за времето си - остава да трепти в пространството като слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се доближим до него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем.
към текста >>
68.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Почуках
на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи.
Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. Опълченска, завих наляво и повървях, докато стигна номер 66.
Почуках
на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи.
Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето.
към текста >>
Сестрата вървеше пред мен,
почука
на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето.
Почуках на дървена врата и влязох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата.
Сестрата вървеше пред мен,
почука
на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето.
Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове.
към текста >>
69.
ЕДИН ОБЯД
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На вратата се
почука
:
Нямаше какво да ям и си мислех: Ако действително Учителя вижда през пространството, може ли да ме види, че съм гладна, че нямам нищо за ядене? ... И още какви ли не мисли се рееха в главата ми. Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителя ще види и чуе мен през пространството. Сигурно той се занимава с големи и важни въпроси. Не е много важно, че някаква си Милка е гладна и няма какво да яде.
На вратата се
почука
:
- Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си. - А, няма нужда, - стеснително и недоумяваща отвърнах аз. Ами ако Учителя все пак ме е чул! - сепнато помислих и скочих
към текста >>
70.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Почуках
на вратата.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ Беше дъждовна есенна вечер. В приемната на Учителя светеше.
Почуках
на вратата.
Той отвори и ме покани. Свалих обувките си и влязох. Стана ми светло и приятно. Почувствах се в друг свят. Учителя ме погледна и ме заля с оная светлина, която излъчваше.
към текста >>
71.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На вратата се
почука
.
Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.
На вратата се
почука
.
Една сестра му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно. След като жената си отиде, Учителя постави крем карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към него и другите питателни яденета на етажерката и запитах:
към текста >>
72.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Почуках
на вратата на приемната.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС Това се случи по времето на моето духовно детство - през 1938 г.
Почуках
на вратата на приемната.
След доста дълго чакане Учителя ми отвори и без да каже дума, разбрах, че мога да вляза. Докато събувах обувките си в преддверието, той влезе в стаята, седна край масата и заговори: - Животът е най-силния стремеж на човешката душа. Животът е целта, познанията - методът за постигането на тази цел, а Бог е средата, условията, от които могат да се черпят сили. Всяко живо същество има нужда от среда и условия, в които да расте и да се развива.
към текста >>
73.
ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите,
почуках
на вратата му.
Смятах, че ще му бъде по-удобно да се храни на нея. А под неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за него, лъскава и елегантна. Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона; страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата.
Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите,
почуках
на вратата му.
Учителя я открехна и погледна. - Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка. Усмихнат, Учителя отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах, как може да се вози масичката.
към текста >>
74.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Изкачвах се по стълбите,
почуквах
тихо на вратата.
София бавно се възвръщаше към нормален живот. Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома. На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителя не всякога слиза в салона. Той често даваше беседа да чете брат Симеон. Когато ми домиляваше да го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева.
Изкачвах се по стълбите,
почуквах
тихо на вратата.
Той отваряше и аз щастлива казвах: - Учителю, Слънцето ви изпраща своята усмивка - и подавах плика с плодовете. Неговата осанка и светлият му поглед веднага ме въодушевяваха. Целувах ръката му и ободрена слизах тичешком по стълбата - и обратно по шосето, два трамвая и у дома. Така минаваше времето: на работа, у дома и от време на време при Учителя за минутка-две.
към текста >>
На следната суприн, точно в осем,
почуках
на вратата му.
Кога бихте ме приели? - запитах малко сконфузена, като разбрах, че той иска да ми каже нещо и е недоволен от моето постоянно бързане. - Ела утре в осем часа. -Добре, Учителю, благодаря Ви! Този път Учителя беше сериозен и замислен.
На следната суприн, точно в осем,
почуках
на вратата му.
Отвори ми сестра Савка, а след нея се появи и Учителя в сивата си пелерина, със снежно бяло шалче на врата, с бяла шапка на главата. - „Само Божията Любов" - поздравих с вдигане на ръка и веднага добавих: - Учителю, да Ви запаля ли печката в приемната, за да слезете на топло? Но без да ми отговори, той леко заслиза по стълбата и аз го последвах. Учителя отключи. Взехме от антрето дърва и борина и влязохме в приемната.
към текста >>
75.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Малко по-късно, между 3 и 5 години, детето започва само да
чука
по масата или да свири със свирката.
- Не е достатъчно да играем често гимнастика и да свирим каква и да е музика. Трябва да имаме план и системност в работата си. Всяка възраст и всеки случай при работата ни с малките има своя подходяща музика и игра. Бебето заспива при ритмично люлеене на люлката, при .тихата майчина песен или при нежната Шубертова музика. То се забавлява с тракането по прозореца, по масата или с шума на дрънкалката.
Малко по-късно, между 3 и 5 години, детето започва само да
чука
по масата или да свири със свирката.
С каква радост по-късно то обича да му пеят за ръчичките, крачетата или за доброто детенце! За деца до 6 години песничките трябва да бъдат къси и с познати думи. Тоновете ще се движат само в една октава. През тази възраст децата обичат да повтарят песните и игрите, които им харесват. Между 5 и 7 години те разнообразяват действията си с повече подвижни и подражателни игри.
към текста >>
76.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени:
зеленчукова
градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр.
Учителката трябва да владее децата. Няма ли интерес, тя е длъжна да го създаде. Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.). Изобщо всичко, което се работи в стаята, би могло да се пренесе и вън, ако условията позволяват. Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на дисциплината, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески.
Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени:
зеленчукова
градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр.
Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с кофа и глина. Една беседка или палатка за работилница, дърводелница или магазинче би изиграла голяма роля. Ако нямаме условия да се изнасят масичките навън, естествено е, че ще си приспособим заниманията, повече ще плетем, ще творим, ще садим и пр. Под каквато и да е форма заниманията на открито заемат съществено място при възпитателната ни дейност.
към текста >>
77.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Случва се децата да комбинират зеленчуци от глина, колибка от картон и река от хартия — всичко това наредено в пясъчника като
зеленчукова
градина.
Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби. След като добре изсъхнат моделираните предмети, боядисваме гй с постна боя, разтворена в туткалена вода. След като изсъхнат, лакир-ват се с безцветен лак, набавен от бояджийски магазини. От глина децата могат да правят: плодове зеленчуци, кошнички, чинийки, солнички, пепелници, вазички, саксийки, животни, птици и др. Много често децата обичат да моделират по своя инициатива или да илюстрират някоя приказка.
Случва се децата да комбинират зеленчуци от глина, колибка от картон и река от хартия — всичко това наредено в пясъчника като
зеленчукова
градина.
Не по-малко интересно е да се подреди и магазин с продукти от глина. Глина можем да си набавим от художествената академия, от грънчарските работилници, от пазара, гдето носят глинени произведения, или често се случва да има глинена почва в околността на по-малките градове и села. Такава глина, неомесена фабрично, ще я омесят децата, за да не се троши, и след това ще се работи. (Моделирането развива до голяма степен творчество, сръчност и търпение у децата). Картон — Бял, цветен или сив, можем да го набавим от всяка книжарница.
към текста >>
— Особено приятно на малките момченца е да
чукат
, да режат и сглобяват.
Ще сложим за по-здраво и ефектно цветна платнена подплата. За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал.
— Особено приятно на малките момченца е да
чукат
, да режат и сглобяват.
Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели. Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа. За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение.
към текста >>
Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях,
чукчета
, трион и т. н.
За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват.
Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях,
чукчета
, трион и т. н.
Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели. Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа. За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение. Освен дърводелство, интересно е за малките и резбарството.
към текста >>
Ще имаме пред вид, че при
чукането
се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа.
Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели.
Ще имаме пред вид, че при
чукането
се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа.
За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение. Освен дърводелство, интересно е за малките и резбарството. То изисква по-малко удобства: няколко лъкчета, триончета, трикатна дъска, няколко стеги, маткап и модели — прекопирани или направо залепени картинки (всичко набавено от книжарница). Дърводелството и резбата привикват децата към творчески труд внимание и сръчност. Лико. — Естествено , или боядисано с памучна и вълнена боя, от него могат да се изплетат и ушият различни предмети, напр., изплетено на коса, може да се нашие в кръг за поставка на чаша, табличка или саксия.
към текста >>
78.
2. Приложение и успех при ръчните занимания
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя,
зеленчукови
градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр.
Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй. Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна.
С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя,
зеленчукови
градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр.
С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>
79.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
в един ъгъл да наредим
зеленчуковата
градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н.
Всичко изложено трябва да бъде само детско. При организирането и подреждането на последната вземат участие децата и майките. Този контакт с родителите е от голямо значение, последните могат да ни бъдат полезни при много случаи. Подреждането на изложбите трябва да стане много внимателно, с вкус и маниер. Предметите могат да бъдат наредени по вид или комбинирани, напр.
в един ъгъл да наредим
зеленчуковата
градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н.
или в пясъчника ще композираме влак от кутийки, траверси от картон, мост и тунел от тухлички, гара от картон, градинка от изкуствени цветя, кантонери от резба и т. н. По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета, лозе, градинка и пр. Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени. През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и демонстрация — самите 'деца да работят.
към текста >>
80.
Обзавеждане на детската градина
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион,
чукчета
, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж.
Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята. В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т. Няколко картини — плодове, сладки или цветя — и няколко саксии биха допълнили обстановката. Евентуално тук бихме могли да сложим шкафа с материали и др.
Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион,
чукчета
, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж.
Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и кофата с глина, вместо в занималнята. Остава да влезем в последното отделение — умивалнята. Тук ще има една две чешми, поставени на ниско. От едната страна ще бъде окачалката с кърпа за ръце, а над нея може да има етажерка с чашки за вода. Зад вратата е мястото на кърпата за прах, метличката и лопатката.
към текста >>
81.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до
кючук
Томо фукарията.
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не!
Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до
кючук
Томо фукарията.
Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек.
към текста >>
Дедо Петър, клисарят, беше
счукал
нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата.
“ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората.
Дедо Петър, клисарят, беше
счукал
нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата.
Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек?
към текста >>
Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците:
счука
на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови.
Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа.
Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците:
счука
на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови.
Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия.
към текста >>
Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари,
чукане
с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете?
Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари,
чукане
с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш.
към текста >>
Посчука
от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин.
… Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Посчука
от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин.
От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник.
към текста >>
Ако
изчука
некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш.
От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник.
Ако
изчука
некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш.
Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша. Иго не беше умрел от божа смърт, а от нож. Убоде го Дели Ахмед бей, синът на Омер ага Трапензалията. Аркадашин му бил у млади години — заедно яли, пили и лудували. Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на крака.
към текста >>
82.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той не
чука
Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя.
Той не
чука
силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни
към текста >>
силно. Той ще
почука
много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще
бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука
силно. Той ще
почука
много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще
измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
към текста >>
83.
БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата,
чука
на вратата, а тя е затворена.
Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние.
Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата,
чука
на вратата, а тя е затворена.
Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
към текста >>
84.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и
зеленчукова
градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил.
Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон Фен е огромно.
Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и
зеленчукова
градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил.
Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета.
към текста >>
И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме
зеленчуковата
градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата.
С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен.
И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме
зеленчуковата
градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата.
Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги.
към текста >>
85.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Почуках
на вратата и ми отвори Цветана.
Тя беше много любезна, изслуша ме внимателно и каза, че Влайчо идва често в техните среди, но скоро не го е виждала. Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват. На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови.
Почуках
на вратата и ми отвори Цветана.
Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до стената. Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата – цигулка и книга. Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права.
към текста >>
Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих,
чукнах
едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре.
“ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата.
Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих,
чукнах
едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре.
Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти? “. – „Засега ти, майко, през деня те се хранят в столовете, където работят, а за вечер ще видим какво ще приготвяме“ – отговорих аз. Майка ми каза, че е съгласна с моето решение и разговорът приключи. През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата. Казвам на майка ми да вземе голямата тенджера и цялото да го свари.
към текста >>
Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя
почука
, вратата се отвори, показа се една жена на вратата.
Благодарих на Симеонов и се сбогувахме. Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа. Аз с готовност се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме. Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи.
Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя
почука
, вратата се отвори, показа се една жена на вратата.
Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния. Поканиха ни и влязохме. Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на леглото. Запознах се с него, д-р Давидова му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва. Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал.
към текста >>
86.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа,
почуках
на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат.
– Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“. Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол. На беседи идваше само когато е във ваканция, а аз ходех всеки ден, защото селото беше близо и имаше рейс. Често ходехме с брат ми на сутрешните беседи, които се провеждаха в 5 часа сутринта. От беседата отивах на рейса и стигах точно навреме в училището.
Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа,
почуках
на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат.
Тръгнах сама, ние живеехме на ул. „Евлоги Георгиев“, край канала. Вървях по тротоара, близо до сградите, никой не се появи по пътя ми, нито отпред, нито след мене. Казвах си тихичко молитви и формули. Стигнах до моста на ул.
към текста >>
87.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето,
почука
на вратата, но аз не отварям, когато
почука
на прозореца, станах и се показах.
Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка. Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“
В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето,
почука
на вратата, но аз не отварям, когато
почука
на прозореца, станах и се показах.
Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята. Учителя ми каза: „Сега разбра ли за какъв искаш да се омъжиш? Това е най-малкото зло, което сега ти се случи, но ако беше се омъжила, тогава щеше да се поболееш. Заслужава ли такъв човек да плачеш за него? “. – „Аз плача за подигравката, която ми причини“ – му отвърнах.
към текста >>
88.
09 Петровден в Ирина Кисьова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се
почука
на вратата.
На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса.
Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се
почука
на вратата.
Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес! “ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“
към текста >>
89.
27. Просякът
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Един ден дошъл един просяк и
почукал
на вратата на поп Константин Дъновски.
ПРОСЯКЪТ
Един ден дошъл един просяк и
почукал
на вратата на поп Константин Дъновски.
Той отворил вратата и просякът поискал десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари, затворил вратата и се върнал, мърморейки ядосано: ,Ама, че се навъдиха едни просяци! Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? ". В този момент влязъл синът му Петър и му казал: „Защо не даде на просяка каквото ти искаше?
към текста >>
90.
54. Козунакът
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева,
чукахме
се с яйца и раздавахме козунаци.
КОЗУНАКЪТ
На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева,
чукахме
се с яйца и раздавахме козунаци.
Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето.
към текста >>
91.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ние много се тревожим с майка ти, убиха брат ти и ако с тебе нещо се случи, няма да го преживеем." Велин
почука
на вратата му, Учителя излезе, здрависа се с тях и те му целунаха ръка.
Идваха много братя и сестри от провинцията да посетят Учителя. Когато свърши опасността от бомбите и стана спокойно, братята дойдоха и прибраха Учителя. Така завърши гостуването на Учителя и на всички братя и сестри, с които пристигна той при нас. Докато беше у нас Учителя, мобилизираха големия ми син. Той дойде с един приятел и каза: „Тате, заминавам за фронта." Отвърнах му: „Велине, влез при Учителя - да му целунеш ръка и да те благослови.
Ние много се тревожим с майка ти, убиха брат ти и ако с тебе нещо се случи, няма да го преживеем." Велин
почука
на вратата му, Учителя излезе, здрависа се с тях и те му целунаха ръка.
Каза им: „Препишете си 91 псалом и го сложете в джоба на куртките си - той ще ви пази от куршумите." Пожела им „добър път" и те заминаха. Руснаците подгониха германците и някъде в Австрия ги бяха обградили. Ротата на сина ми беше от картечари, избили всички, останал жив само той. Било вече привечер, синът ми, пълзейки, се местел от картечница на картечница, за да заблуди врага, че са много. Като се стъмнило, избягал по-навътре в някакво прикритие и така оцелял.
към текста >>
92.
72. За вселяването
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
След малко през тавана преминава и Георги Димитров,
почуква
на вратата и влиза: „Господин Дънов, моля Ви, скрийте ме, ще ме арестуват!
- Добре, щом настоявате, ще ви разкажа. Учителя и Георги Димитров са живеели в една къща-близнак на улица „Опълченска". В тази къща са се провеждали и беседите, преди да се направи селището на Изгрева. Една сутрин при Учителя влиза сестрата на Димитров - Елена, и казва: „Господин Дънов, има блокада, ще ме арестуват, моля Ви, скрийте ме! " Той извиква една сестра и й казва: ,Дайте й кърпа за главата и престилка, дайте й нож и да отиде да бели картофи в столовата." И Елена слязла в столовата със сестрата.
След малко през тавана преминава и Георги Димитров,
почуква
на вратата и влиза: „Господин Дънов, моля Ви, скрийте ме, ще ме арестуват!
" Учителя го погледнал и казал: „Застанете зад вратата! " Зад вратата имало закачалка-стойка, Димитров застанал точно в ъгъла, зад закачалката. След десет минути дошли военните, един от тях отворил вратата и видял Учителя - как седи на бюрото си и чете Библията, в стаята други мебели нямало, защото била малка стаичка. Военният казал: „Извинете, Господин Дънов, търсим престъпник." Учителя спокойно отговорил: „Рекох, търсете! " - и пак се навел да чете.
към текста >>
93.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове,
чукове
за дялане.
И ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този, новия Храм, всеки ще внесе своя дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са намясто. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите.
Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове,
чукове
за дялане.
Толстоистите носят хубави дрехи, премяна за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем и те ще отворят хамбарите. Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място." След това Учителя каза: „Сега ще се приготвите за утрешния ден, за да бъдете бодри.
към текста >>
94.
23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
Тук ще
почукнат
и ето - появи се малка къщичка, там ще
почукнат
- изникне друга.
Освободи ли се от работа - хайде горе. Излезе ли от лекция - хайде горе. А там нашият общ дом постепенно се устройва. И се устройва с голяма Любов! Братята студенти и ученици с радост станаха майстори.
Тук ще
почукнат
и ето - появи се малка къщичка, там ще
почукнат
- изникне друга.
Които са от провинцията, се приютяват да зимуват в новите домове. А нашите приятели от София си мислят: „Колко ли са щастливи, че живеят там заедно! " Учителя е все по-често на Изгрева. Той отива на „66", но почти всеки ден е горе и по всичко личи, че вече се установява там.
към текста >>
95.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
Току-що сме се завърнали от прекрасна зимна екскурзия и Савка
чука
на вратата - предлага на сестричките си картофена чорбица.
* „Когато някой страда, по-хубави стават беседите". 19 януари, Изгрев Красив и разнообразен е нашият живот. Планина от злато да дадат на човека пак няма да се зарадва с онази чиста и невинна радост, с която Бог е дарил децата.
Току-що сме се завърнали от прекрасна зимна екскурзия и Савка
чука
на вратата - предлага на сестричките си картофена чорбица.
Трогнати от детската прямота на обноските й, бързо забравяме леката умора. Чорбицата ли беше причина за това или сестринското чувство!? Колко красив и вълнуващ е нашият живот! * Учителя всеки ден е нов.
към текста >>
96.
РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с
чукане
на камъни."
РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ 10 октомври „Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Вземам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората.
Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета или с
чукане
на камъни."
Да, ние сме виждали това. Веднаж казаха на Учителя, че един брат е болен психически. Учителя взе едно длето и поправи прозореца на салона. В същото време братът пристигна и започна да благодари на Учителя, че е вече здрав. Друг път аз се оплаках на моя благ Учител от едно лошо държание на един стар брат.
към текста >>
97.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия
чук
.
10 октомври Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове. Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата!
Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия
чук
.
Сградата се крепи на нея! 25 октомври Из словото: „Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш.
към текста >>
98.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си
чукче
, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата.
- Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител. - Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си
чукче
, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата.
Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ! "
към текста >>
Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и
почука
на вратата.
Няколко чаши топла вода на глътки — с чаена лъжичка. Нали знаете! И вечер да си измивате краката под колената с топла вода, без да ги киснете. Сестрата благодари и се оттегли, а Учителя влезе в стаята си. Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си.
Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и
почука
на вратата.
Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави. - Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките. - А какво да яде, Учителю?
към текста >>
В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и
почука
на вратата на Любовта.
беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома. Наведен над един уред, който регистрираше денонощно промените в климата, Учителя записа показанията му в един дневник. След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от библиотеката и изледе. *
В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и
почука
на вратата на Любовта.
Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе. Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите. Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов". Други до младата борова гора съзерцаваха зората в очакване на изгрева.
към текста >>
99.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Той иска да се качи и да
почука
на вратата на Учителя, а аз му казвам: „Зает е!
В салона съм, но чувам стъпките ти и се питам какво ли прави Учителя горе? Не съм допускала, че мога да бъда тъй наблизо -да бъда при теб и да служа. Да чувам всеки ден стъпките ти и да гадая с какво се занимаваш. Понякога горе е много тихо и аз не гадая какво правиш. Но си казвам: „Учителя е зает." Сърцето ми се свива, когато някой посетител дойде точно в този момент.
Той иска да се качи и да
почука
на вратата на Учителя, а аз му казвам: „Зает е!
Ако може, почакайте! " Някой ще се вслуша в думите ми, а някой -не. - „Бързам", казва и хоп-троп нагоре по стълбата. Дочувам отварянето на вратата и говор. Учителю, ти винаги си добър и любящ баща, задоволяваш всеки човек в нужда или в беда и го изпращаш с любов.
към текста >>
100.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Правят кръстците, започва голяма буря с град, който
очуква
житото, но това на кръстците се запазва.
По време на жътва ненадейно малкият Петър казва на майка си: „Мамо, защо не ми вържеш една люлка да се полюлея? " Добра, като го чува да говори, му връзва веднага люлка. След това отива с него на нивите, където жънат житото. Петър оглежда небето и казва: „Веднага да съберат снопите и да ги направят на кръстци, понеже идва голяма буря." Майка му нарежда на работниците да изпълнят това, което казва синът й. Съседите, които също жънат до тях, се чудят защо Юргашеви по обед събират снопите, без да са доожънали нивата.
Правят кръстците, започва голяма буря с град, който
очуква
житото, но това на кръстците се запазва.
Петър преодолява тази трудност с говора. Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10-годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние.
към текста >>
НАГОРЕ