Търсене в текстове за 'Чук'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 167 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града.
Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община. Той единодушно бил избран за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
към текста >>

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
към текста >>

3. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал:
Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
към текста >>

4. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
към текста >>

5. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Нема друг път. По Него са минали всички и вие требва да мините. Не мислете, че за вас ще се направи изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ. Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия. Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни.
към текста >>

6. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

7. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

8. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си.У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред.
Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в Пътя си.После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни.Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си.У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях.Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си.
към текста >>

12. Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко?
Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни. Стъпката, която сте вземали, е да учите един урок и ако вие не обърнете внимание, ще ви турнат на операция.Нали трябва да се направи опорна точка, на която да се тури лостът, и тази опорна точка трябва да се причука яко? Не сте още вникнали да разбирате вашето призвание. Не бива да се плашите, че ще умрете; в заблуждение е този, който казва, че ще умре; нито пък бива да се плашите, че ще умрете гладни. Ако от горе се реши да ви дават някои мисли, то ще бъде за ваше добро, но тия мисли, които ви заобикалят, са мисли на вашето минало, които вие сами сте създали и сега в този живот трябва да си ги изплатите, тъй като в миналото прераждане сте направили тези дългове, които сега ще изплащате. Трябва най-напред да изчистите кармата си. И ако сега изгубите момента на живота, трябва да се скитате най-малко 1000 или 2000 години, но това по принцип говоря, а нямам предвид никого от вас.
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към текста >>

С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.
Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее.
към текста >>

Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават, но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също както онова детенце, което 12 години не видяло майка си, но когато се разболяло, докторът повикал майка му и когато майката дошла и се докоснала до него. то веднага казало: „Мамо! " И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се.
към текста >>

С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден.
Вие ще ги познаете също както онова детенце, което 12 години не видяло майка си, но когато се разболяло, докторът повикал майка му и когато майката дошла и се докоснала до него. то веднага казало: „Мамо! " И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се. например, формите на параходите, железниците и пр.
към текста >>

Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти.
В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел.
към текста >>

Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната.
Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа).
към текста >>

Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца.
Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас? ” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива. Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло. Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“.
към текста >>

17. Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи

Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък

Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

- „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода?
Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим. За да можеш направи това, трябва да си елин.Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън. Била в онзи свят, дето много хора млади и стари разгърнали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " - „Не" - отговорила тя. - „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода? Не можем да дадем друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго. А това вече не е работа.Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не служат на Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветяват окръжаващите същества. Това е, което подразбира Христос, Син Человечески, Който иска да се прослави в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи.
Когато има хармония във физическия свят, ако гледате себе си, правите една счупена линия и хората познават, че сте в своята форма. „Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма.Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли?
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина.Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и трябва да си научат уроците. Някой ще пита: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
към текста >>

22. Димитър Голов завършва земния си път.

Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал.
Голов, София, 11.VI.1917 г. Показанията написал сам. (14) През годините се случва така, че Никола Нанков, който събира материали за история на Братството се свързва със сина на Димитър Голов. Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д. Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение. Георги Христов Използвана литература:
към текста >>

23. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек?
към текста >>

(Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов.
И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира. Разпитва хората, но те изобщо не са виждали такъв човек. Връща се и съобщава на Дънов, че човекът - Христос, е изчезнал. (Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов. Всеки четвъртък Пеньо има среща с Архангел Михаил. От него получава задачи, които изпълнява точно и на следващата среща дава отчет за извършената работа. При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие.
към текста >>

24. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
към текста >>

25. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната.
И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха. Тогава отидоха и сестри и братя. Помня че и мен ме поканиха, но аз отказах да отида.
към текста >>

26. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>

Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)
към текста >>

Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
към текста >>

И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
към текста >>

27. Снимка на Боян Боев - Панагюрище

Седнали: Хазяите на семейство Чуклеви.
Снимка на Боян Боев - Панагюрище Снимка 121. Гр. Панагюрище -1923 г. Прави: 1. Боян Боев. 2. Мария Райнова, учителка. Седнали: Хазяите на семейство Чуклеви.
към текста >>

28. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще съборят света.
Знаете ли защо ви го давам? За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихме обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа преди да се събори зданието. Всички хора седят на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще съборят света. Такова събаряне ще има каквото никога не се е случвало. Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма. А за в бъдеще от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост.
към текста >>

29. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

След дълго тракане и чукане отново потегляме.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

След дълго тракане и чукане отново потегляме.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

След дълго тракане и чукане отново потегляме.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
към текста >>

33. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
- Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят.
към текста >>

След дълго тракане и чукане отново потегляме.
Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
към текста >>

34. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>

Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:
Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>

35. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>

Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
към текста >>

36. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>

Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
към текста >>

37. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>

Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
към текста >>

Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
към текста >>

Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни. Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга.
към текста >>

39. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага.
Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела. Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор. Наистина, това е магическата „Сезам”. Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница на неоценими блага. Лицата в сияние. Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава. Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие! Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена? - Отвори се Сезам!
към текста >>

40. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

После с чука го очуквате и му давате потребната форма, а големите майстори стопяват, изливат и получават исканата форма.
Но вие ще кажете: „Заради любовта аз ще му кажа". С казвание не става. То после ще дойде. Желязото го греете, то омеква. Това е умът, който казва: „Да омекне това желязо". После с чука го очуквате и му давате потребната форма, а големите майстори стопяват, изливат и получават исканата форма. И в нас, помните онзи Симеон поклонник, дойде една година и работи примерно, дойде и втората година, но не работи вече. Защо? Примерът е заразителен. Трябва работа и то от всички ви. Като дойдете до Бога ще оставите всички световни работи. Докато Бог не те освободи не почвай работа, стой и чакай.
към текста >>

Молил се, чул чукание на тавана и схванал, че трябва да пише.
Като се молите молитвата ви да дава резултат. Като се молите препращайте мисълта си и трябва да възприемете отговора. Примера с брат Земан в Казанлък. Преди три седмици станал, разказва брат Зах. Желев, брат Земан бил в много утруднено положение материално. Молил се, чул чукание на тавана и схванал, че трябва да пише. Попада му един вестник подръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: „Мир". Отговаря: „Мирът носи Божията радост". Продължава да пише: „О маловере, защо мислиш за утрешния ден. Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината". И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко капки.
към текста >>

41. Построяване на Салона на Изгрева

Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>

За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

- ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат.
Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата. Иначе кротка, разумна и тиха. Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата. Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика. След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни. Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни.Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас?
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях!
към текста >>

44. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие.
Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе.Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи].
към текста >>

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
„Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>

45. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

До изчукания текст са издялани фигури, които са също чертежи дадени от Учителя.
Следващите четири знака означават деня и месеца. А това е 25.VII. (юли). Последните два знака означават часа. А това е 12 часа. И така надписа означава: 1930 г., 25.VII, 12 часа. До изчукания текст са издялани фигури, които са също чертежи дадени от Учителя. Тяхното разчитане може да стане само чрез знанието на Учителя дадено в Неговото Слово. Спомням си, че в една от беседите Той разказва за тези символи. Бележка на редактора: Драган Петков бе онзи от съвременниците на Школата на Учителя, който само той знаеше тази дата. При едно посещение при Борис Николов той му я каза, на което и аз бях свидетел. И Борис я даде чрез своите спомени и това е отпечатано в „Изгревът“, том III, стр. 168.
към текста >>

46. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например:„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра.Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
към текста >>

49. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов 2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц.
към текста >>

Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

№ 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа.
Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т. XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35;Учителят пред чешмата - сн. № 36-37;Учителят пред котвата и чучура - сн. № 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа. Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност на езерата. Приижда тиха привечер и ние полека лека се приютяваме за всекидневния празник при огнището. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 25 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
Играем на слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят на решето. След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно. После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари. От огнищата се отделя приятна миризма на вкусни гозби. По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи на слънцето.Почва нарядът - за дърва. Мъкнем към огнището сухи коренища. Над Харамията се показва тънко рогче на млада месечина в другарство с блестящата Вечерница. След тях небето побелява от звезди.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място.
Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск. То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство.
към текста >>

53. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове.
Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението? " Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид.
към текста >>

Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката.
Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението? " Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?
към текста >>

Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи.
Откъде са дошли? - Все отнякъде са дошли. Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете.
към текста >>

54. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има.
Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Не си давай маслото, когато те чукат!
Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина! След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай в твоите дрипели! След като си направил едно добро, не бий тъпана! Не се вкисвай, когато те подквасват! Не си давай маслото, когато те чукат! Когато те бият, не плачи, а кога те мият, не благодари! Благодари само за това, когато виждаш, че любовта е с теб и можеш да виждаш що върши тя! Знанието само от едно място не идва и светлината само през един прозорец не влиза. И любовта през една уста само не говори, но са ХIIляди. Един е Духът, но много са духовете.
към текста >>

56. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

57. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи.
В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата, Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни.
към текста >>

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи.
Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата, Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни.
към текста >>

58. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още?
към текста >>

59. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още?
към текста >>

60. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още?
към текста >>

61. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Пет сестри мият и режат зеленчука, а двама братя поддържат огъня, носят вода за миене от езерото и отделно, с лодката - от бялата наша чешмичка - „Даващите ръце”.
Разкаляният бивак се почисти. Върху стъкменото огнище се награмадяват сухи дърва. Чайниците са поставени вече. Палатките се опъват под план. Всеки, който намери забито номерирано колче, има право да си построи палатката.Дежурство за готвене. Пет сестри мият и режат зеленчука, а двама братя поддържат огъня, носят вода за миене от езерото и отделно, с лодката - от бялата наша чешмичка - „Даващите ръце”. Бели калайдисани казани за готвене и за чиста гореща вода. Всяка сутрин, след слизане от Молитвения връх, тръбач надува бронзова лъскава тръба, после гърмогласно вика: „Вода за чай! ”. Вечерта, също така. Спускаме се като пилци към навеса кухня, построен от нас на западния край на бивака. Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят.
към текста >>

И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно.
Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите.Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме.
към текста >>

Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
Та за „Сърцето” става дума. След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш.Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика. Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете. Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски. Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни.
към текста >>

Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър.
Лягаме на същата полянка, гдето бързея грабна пръстена...Отгоре над колите багажа ни, а вътре - ние. Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.Отсреща и Витоша се видней.
към текста >>

Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници.
В една от групите си дойде и Учителят. Дошли гости от провинцията, само за да Го посрещнат... С какво богоговение пристъпват към Него; как жадно целуват неговата десница... Всички ни завиждат на изгорялата, разцъфнала кожа на лицето ни, пипат загрубелите ни ръце. Всеки ден прииждат нови и нови екскурзианти от Рила. Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли -_август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
към текста >>

62. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца.
* Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа.
към текста >>

Наоколо зеленчукови и други градини.
Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
към текста >>

63. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца.
* Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа.
към текста >>

Наоколо зеленчукови и други градини.
Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
към текста >>

64. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца.
* Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа.
към текста >>

Наоколо зеленчукови и други градини.
Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
към текста >>

65. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца.
* Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа.
към текста >>

Наоколо зеленчукови и други градини.
Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
към текста >>

66. Спомен с Учителя на Изгрева - София от Георги Събев, Великден

Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица.
И всеки мислел, че има право. Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте.
към текста >>

67. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща.
„Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш?
към текста >>

68. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април

Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си.
Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават.
към текста >>

Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си.
Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие - с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане. Човек да е извор, който постоянно тече.
към текста >>

69. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април

Чукне си крака, опитност добива.
Когато се сетиш за Бога... Не тълкувай по буквата и не тълкувай криво. При правилно тълкувание усещаш радост. В общия план всичко съдействува за добро. В частностите да внимава. Чукне си крака, опитност добива. Желанието на Бога е да сме здрави, силни, умни. 5 000 000 са дарбите и способностите, които Бог е вложил в нас. Да работим и да ги развием. Квасът действува магнетично. Изгревът - Том 17
към текста >>

70. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти.
В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел.
към текста >>

Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната.
Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа).
към текста >>

Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца.
Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас? ” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г.
към текста >>

71. Разговор на Учителя с жена от Норвегия, записан от Боян Боев. София

Чукаш желязото с чук и затова вдигаш много шум.
Досегашните форми на Любовта са внесли известни реформи, но не са били в състояние да обновят света. Сега иде новото разбиране на Любовта. Тя трябва да създаде един мощен подтик в света. Трябва да влезе в Живота като въздух. Както всички същества се ползват от въздуха, така трябва и да дишат и поемат любов; тогава непременно ще дойдат възможностите. Чукаш желязото с чук и затова вдигаш много шум. Обаче, тури го в огъня и тогава без много шум ще му дадеш каквато форма искаш. Значи с Любовта нещата се постигат много лесно. Вие казвате: „Трябва да живеем добре! “ Не може да живеете добре, ако нямате Любов. Такива, каквито сме сега, в Царството Божие не можем да влезем.
към текста >>

72. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 декември

А ви ударят с орех, чукнете го и изяжте го!
„Л" е лодка в морето. При ветрец плава добре. „Овца" - то е по-мека. Който може да ни помогне, го обичаме. И най-кроткото същество, гълъбицата, хвърля старите гълъбчета: „Баща ви да ви гледа, аз си свърших работата." А ви ударят с орех, чукнете го и изяжте го! Ако е ябълка, хванете я с ръка! Взимай ценните работи! Хващайте думите от балкона! Може по телевизионен начин да ви говоря. Споровете стават на жур-фикс.
към текста >>

73. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя чук ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска.
Кой от вас е изпълнил Волята Божия така, както Бог иска? Кой от вас мисли така, както Бог мисли? Кой от вас чувства така, както Бог чувства? Кой от вас постъпва така, както Бог постъпва? Че как ще оправи Господ света? За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя чук ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска. И ако не се подчиниш, чукът ще играе отгоре ти. Ще кажеш: Другояче не може ли? Не може. В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева.
към текста >>

И ако не се подчиниш, чукът ще играе отгоре ти.
Кой от вас мисли така, както Бог мисли? Кой от вас чувства така, както Бог чувства? Кой от вас постъпва така, както Бог постъпва? Че как ще оправи Господ света? За да ни оправи, Той като един железар майстор ще те тури в огъня, ще те нагорещи и със своя чук ще те накара да вземеш онази форма, която Той иска. И ако не се подчиниш, чукът ще играе отгоре ти. Ще кажеш: Другояче не може ли? Не може. В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева. Когато някои дойдат да градят някоя стара къща, гладят ли къщата?
към текста >>

С чукове събарят всичко, свалят керемидите и всичко и почнат да градят.
В нивата като отиде земеделецът, глади ли я? Тури плуга си и обърне всичката тази трева. Когато някои дойдат да градят някоя стара къща, гладят ли къщата? Казват ли ѝ „Не бой се, нищо няма да стане с тебе! “? С чукове събарят всичко, свалят керемидите и всичко и почнат да градят. Това, което хората са градили досега, ще бъде съсипано до основи – човешкото, което е градено. И ще се тури на нови основи. Ще се тури основата на новата култура. И което остане, ще бъде Божествено, а пък което ще се разруши, ще се премахне, за да се гради. Та казвам: Само онези от вас, на които вярата е Божествена, ще устоят.
към текста >>

74. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

”А Боянчо, Драганчо, Гради и Димитър, все с чукове в ръка, лопати, тесли, лостове, все на работа около бивака.Отиваме за дърва.
Като пчела тя търпеливо е вадила медец от тия прастари цветя на мисълта! Някои не им се слушаше. - Ех, отживяло времето си! А някои се тълпяха да слушат жадно и към края се чуват гласове: „Да се отпечата! ”. Други - „Това е за нас! ”А Боянчо, Драганчо, Гради и Димитър, все с чукове в ръка, лопати, тесли, лостове, все на работа около бивака.Отиваме за дърва. Всички слизаме към първото езеро. Там някога е горяла гората. Само да ни отсекат дърветата и ние ще ги отнесем горе. Но лесно ли се носи „нагоре”? Цял подвиг е това.
към текста >>

75. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар.
В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
към текста >>

76. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар.
В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
към текста >>

77. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар.
В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания.
към текста >>

78. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

79. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

80. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

81. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75

Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
_________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>

Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г.
към текста >>

82. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76

Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154.
Считам за длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му. Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете. Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб.
към текста >>

152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен.
_________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
към текста >>

Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
към текста >>

154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков.
Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

83. Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78

А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител.
На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива. А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
към текста >>

Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр.
към текста >>

84. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Кючукът194 е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия.
Доведох я в дома и реших да претърпя, каквото и да се случи. Бог даде и може да вземе. Та като си отива биволицата, по-рано си отидоха парите и пак с дълг оставам. Всичко това ти разправям, но и аз не знам защо. Молих се и като че някой насила ме накара да ти пиша. Кючукът194 е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия. Поздравлява те нарочно, също и Тодор те поздравлява. Книгите „Вихрушки“195, виж, яви ми на кому да ги изпратя. Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София. Чакам да ми явиш, за да ги изпратя, а също и парите му. Според както се [на]уча[вам], Мелкон изпаднал в много лошо положение.
към текста >>

194 Никола Кючуков, вж.
193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г.
към текста >>

85. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

– Трявна – Начо Кючуков
– Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи – Нова Загора – Димитър Стоянов – Бургас – Николина Балтова – Трявна – Начо Кючуков – Севлиево – Богдан Икономов – Пазарджик – Мария Недялкова – Търново – Здравка Попова и Гарвалов – Ямбол – Тодор Попов и Савов – Панагюрище – Михаил Влаевски
към текста >>

86. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града.
Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община. Той единодушно бил избран за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.
към текста >>

87. Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас

На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука.
След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
към текста >>

На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука.
Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом.
към текста >>

88. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк.
(в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора) Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”. Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк. Негов е пеещият петел върху етикета на сапуните „Петел“ от фабриката на Тевекелиев в Бургас. Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров.
към текста >>

89. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата.
Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена.
към текста >>

Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах.
Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи.
към текста >>

За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори.
След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер. Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето прекарано при Учителя беше всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха.
към текста >>

Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието."
Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето прекарано при Учителя беше всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята.
към текста >>

" - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на Бога." Повтаря казаното и излиза от салона.
Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна? " - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на Бога." Повтаря казаното и излиза от салона. След малко Учителя го извиква в приемната си и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда че след 20-ина минути с файтон идва Учителя.
към текста >>

90. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

— Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия.
Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал:
към текста >>

91. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук.
Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр.
към текста >>

Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора.
Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов.
към текста >>

92. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

Петър Манев и Олга Славчева наблюдават как Георги Томалевски изчуква с длето "Север-Юг"
Петър Пампоров, 3............ 4. Весела Несторова, 5. Учителят, 6. Олга Славчева, 7. Васил Харизанов. Петър Манев и Олга Славчева наблюдават как Георги Томалевски изчуква с длето "Север-Юг" За историята на тази снимка и стрелката „север - юг", виж „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 810-811 и снимка № 75. Виж и „Изгревът" том I (l-во издание 1993 г.), с. 474-476 или „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 562-564 - „Учителят пуска руснаците в България"; „Изгревът" том II, с. 318.
към текста >>

93. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща.
„Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш?
към текста >>

94. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек?
към текста >>

(Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов.
И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира. Разпитва хората, но те изобщо не са виждали такъв човек. Връща се и съобщава на Дънов, че човекът - Христос, е изчезнал. (Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов. Всеки четвъртък Пеньо има среща с Архангел Михаил. От него получава задачи, които изпълнява точно и на следващата среща дава отчет за извършената работа. При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие.
към текста >>

95. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Седнали: Хазяите на семейство Чуклеви.
Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав. Гр. Панагюрище -1923 г. Прави: 1. Боян Боев. 2. Мария Райнова, учителка. Седнали: Хазяите на семейство Чуклеви. Боян Боев и Учителя Боян Боев, Учителят, Янка Симеонова (Грънчарова) Весела Несторова и Боян Боев, 1938 г., пред Салона на Изгрева
към текста >>

96. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

— Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия.
Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас. — Когато почукахте, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия. - Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал:
към текста >>

97. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай.
Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер". Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани. Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене. Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени. Когато Учителя излизаше на поляната, никога не оставаше сам. Около Него се събираха ученици и започваха разговори на нескончаеми теми.
към текста >>

98. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

В този момент на вратата се почуква.
На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент.
към текста >>

Внезапно се почуква тихичко на вратата.
Нощ е. Савка и Еленка спят. Моето перо скърца, скърца. Минават часовете: десет, единадесет, дванадесет, един... Наоколо пълна тишина. Целият Изгрев спи. Внезапно се почуква тихичко на вратата. Стряскам се. Кой може да бъде в този късен час? - Сестра, отвори, шепне гласът на един брат. - Какво има? - Много съм разтревожен, искам да поговоря с теб.
към текста >>

Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо.
Седнеш ли пред нея, трябва да бързаш: или да диктуват или ти сам да преписваш, както беше при дешифриране на беседите. Стилизацията е работа от друг характер. И тази работа, да обработвам беседите с перо в ръка, ми беше също приятна и неуморима. Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя.
към текста >>

99. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

В този момент на вратата се почуква.
На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент.
към текста >>

Внезапно се почуква тихичко на вратата.
Нощ е. Савка и Еленка спят. Моето перо скърца, скърца. Минават часовете: десет, единадесет, дванадесет, един... Наоколо пълна тишина. Целият Изгрев спи. Внезапно се почуква тихичко на вратата. Стряскам се. Кой може да бъде в този късен час? - Сестра, отвори, шепне гласът на един брат. - Какво има? - Много съм разтревожен, искам да поговоря с теб.
към текста >>

Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо.
Седнеш ли пред нея, трябва да бързаш: или да диктуват или ти сам да преписваш, както беше при дешифриране на беседите. Стилизацията е работа от друг характер. И тази работа, да обработвам беседите с перо в ръка, ми беше също приятна и неуморима. Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя.
към текста >>

100. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце.
Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода. А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето. Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример!
към текста >>

Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка.
Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19077396392822