НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
159
резултата в
90
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо № 3
Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под
чукат
на своя май-стор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Нема друг път. По Него са минали всички и вие требва да мините. Не мислете, че за вас ще се направи изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити суетни, ако си стараете да избегните вашата участ.
Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под
чукат
на своя май-стор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни.
към текста >>
2.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Бахча (пер.-тур.) -
зеленчукова
или овощна градина.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност.
Бахча (пер.-тур.) -
зеленчукова
или овощна градина.
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
към текста >>
3.
№93 (Петър Дънов)
Женен е за Мария
Кючукова
–дъщерята на Никола
Кючуков
.
Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария
Кючукова
–дъщерята на Никола
Кючуков
.
При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>
4.
№75 (Пеню Киров)
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в
Кючукови
, където до 10 ½ часа разговаряхме.
_________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П.
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в
Кючукови
, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>
Новата година посрещнах в
Кючуков
: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в
Кючуков
: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г.
към текста >>
5.
№76 (Пеню Киров)
Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът,
Кючука152
, Гешов, Кортеза153 и Мария154.
Считам за длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му. Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете.
Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът,
Кючука152
, Гешов, Кортеза153 и Мария154.
Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб.
към текста >>
152 Никола
Кючуков
– член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен.
_________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол.
152 Никола
Кючуков
– член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен.
Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
към текста >>
Кючуков
(
Кючука
) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив.
Кючуков
(
Кючука
) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
към текста >>
154 Мария – дъщеря на Никола
Кючуков
.
Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея.
154 Мария – дъщеря на Никола
Кючуков
.
Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
6.
№78 (Пеню Киров)
А пък бащата на Мария – Никола
Кючука
, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител.
На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива.
А пък бащата на Мария – Никола
Кючука
, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител.
Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
към текста >>
Кючука
, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н.
Кючука
, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр.
към текста >>
7.
№93 (Пеню Киров)
Кючукът194
е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия.
Доведох я в дома и реших да претърпя, каквото и да се случи. Бог даде и може да вземе. Та като си отива биволицата, по-рано си отидоха парите и пак с дълг оставам. Всичко това ти разправям, но и аз не знам защо. Молих се и като че някой насила ме накара да ти пиша.
Кючукът194
е тука от няколко дни, дошъл като член от Постоянната комисия.
Поздравлява те нарочно, също и Тодор те поздравлява. Книгите „Вихрушки“195, виж, яви ми на кому да ги изпратя. Според както ми пише Голов, Узунов196 бил в София. Чакам да ми явиш, за да ги изпратя, а също и парите му. Според както се [на]уча[вам], Мелкон изпаднал в много лошо положение.
към текста >>
194 Никола
Кючуков
, вж.
193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
194 Никола
Кючуков
, вж.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г.
към текста >>
8.
Показалец на личните имена
Кючука
– Вж К ю ч у к о в, Никола
48, 54, 55 Коста – Вж С т а м о в, Константин Пенков Костадин – Вж И л а р и о н о в, Костадин Костадинов, Пано (Хасково) – П.К. 64 Кръстников, Александър (теософ) – П.К. 95 Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48
Кючука
– Вж К ю ч у к о в, Никола
Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К. 76, 78, 93 Кючукова, Мария (Сливен) – П.К. 76, 78 Логинов – П.
към текста >>
Кючуков
(
Кючука
), Никола (Сливен) – П.К.
Коста – Вж С т а м о в, Константин Пенков Костадин – Вж И л а р и о н о в, Костадин Костадинов, Пано (Хасково) – П.К. 64 Кръстников, Александър (теософ) – П.К. 95 Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48 Кючука – Вж К ю ч у к о в, Никола
Кючуков
(
Кючука
), Никола (Сливен) – П.К.
76, 78, 93 Кючукова, Мария (Сливен) – П.К. 76, 78 Логинов – П. К. 81
към текста >>
Кючукова
, Мария (Сливен) – П.К.
Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48 Кючука – Вж К ю ч у к о в, Никола Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К. 76, 78, 93
Кючукова
, Мария (Сливен) – П.К.
76, 78 Логинов – П. К. 81 Люцканов (финансов пристав в Лом) – У. 88 Малджиев (печатар, Русе) – У. 71
към текста >>
9.
Речник на остарели и чужди думи
бахча (пер.-тур.)
зеленчукова
или овощна градина.
агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност.
бахча (пер.-тур.)
зеленчукова
или овощна градина.
бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Женен е за Мария
Кючукова
–
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария
Кючукова
–
дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>
дъщерята на Никола
Кючуков
.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята на Никола
Кючуков
.
При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П.
към текста >>
отидох в сестрите, в
Кючукови
, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
отидох в сестрите, в
Кючукови
, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>
Новата година посрещнах в
Кючуков
: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в
Кючуков
: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г.
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
152 Никола
Кючуков
– член на Окръжната постоянна комисия в Бургас,
150 Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156. 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол.
152 Никола
Кючуков
– член на Окръжната постоянна комисия в Бургас,
представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г.
към текста >>
Кючуков
(
Кючука
) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив.
Кючуков
(
Кючука
) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през
към текста >>
154 Мария – дъщеря на Никола
Кючуков
.
Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея.
154 Мария – дъщеря на Никола
Кючуков
.
Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там.
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
194 Никола
Кючуков
, вж.
193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
194 Никола
Кючуков
, вж.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г.
към текста >>
13.
147 ПИСМО
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто
чукане
изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто
чукане
изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>
14.
184 ПИСМО
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени,
неочукани
.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си.
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени,
неочукани
.
Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>
15.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Ако малкото дете повдигне големия
чук
на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя
чук
?
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
Ако малкото дете повдигне големия
чук
на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя
чук
?
– Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
към текста >>
Да оставим тежките
чукове
за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили.
В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си.
Да оставим тежките
чукове
за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили.
А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон?
към текста >>
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с
чук
; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с
чук
или нож?
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с
чук
; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с
чук
или нож?
– Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
към текста >>
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с
чук
, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“.
– „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото.
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с
чук
, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“.
Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
към текста >>
Ако съвременните хора биха намерили чрез
чука
своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако
чукът
разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от
чука
и ножа?
Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“.
Ако съвременните хора биха намерили чрез
чука
своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако
чукът
разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от
чука
и ножа?
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби
чукът
против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим?
– Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа?
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби
чукът
против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим?
– Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>
16.
Светът на великите души
Не давай маслото си, когато те
чукат
.
След като си изказал една велика мисъл, не ù прави затвор. След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец. След като си нагостил някого, за всичко му говори, но не и за пари. Ако му говориш за пари, ти го съблазняваш, а себе си ощетяваш. Не се вкисвай, когато те подквасват.
Не давай маслото си, когато те
чукат
.
Не плачи за това, което не си постигнал. Не благодари, когато всички те хвалят. Благодари само тогава, когато знаеш, че любовта е с тебе и виждаш какво тя върши. Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието.
към текста >>
„Не давай маслото си, когато те
чукат
.“
За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава.
„Не давай маслото си, когато те
чукат
.“
За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи. За божествения свят: В божествения свят маслото е любовта.
към текста >>
17.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в
Хачуката
(гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се.
Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро. Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно одеяние, който постоянно спял в огромен ковчег с памук.
Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в
Хачуката
(гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се.
Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г. превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г. разбил християнската армия на Янош Хуниади на Косово поле. Синът му султан Мохамед II (1451 - 1482) през 1453 г.
към текста >>
18.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога - откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно. Даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате, инак повече ще страдате.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
към текста >>
19.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под
чука
на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Няма друг път. По него са минали всички и вий предстои да минете. Не мислете, че за нас ще се нап-рави изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити - суетни, ако се стараете да избегнете вашата участ.
Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под
чука
на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни.
към текста >>
Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под
чука
на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Няма друг път. По него са минали всички и вий предстои да минете. Не мислете, че за нас ще се нап-рави изключение. Не! Невъзможно е да се измени онова, което Бог е отредил. Не мудрувайте, всичките ви усилия ще бъдат напразни и всичките ви опити - суетни, ако се стараете да избегнете вашата участ.
Както желязото, което се готви за работа, трябва да мине под
чука
на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни.
към текста >>
20.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
Данов в Пловдив,
Русчук
, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л.
През 1879 г. сътрудничи на вестник „Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик. Наря-дила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г.
Данов в Пловдив,
Русчук
, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л.
Сомер, 1875". За живота и през периода 1880-1889 г. липсват данни. Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова. Отглежда две деца.
към текста >>
21.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
— Когато
почукахте
, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия.
Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон". След няколко дни Михаил Иванов посещава Учителя Беинса Дуно в хотела. Представили го. В момента Учителя свирел на цигулката си и някаква жена пеела с красив глас.
— Когато
почукахте
, пеехме една мелодия, която тъкмо композирах -обърнал се Учителя към влезлия.
- Ще пеете с нас. По време на първия им разговор насаме Учителя прочитал по някой стих от Библията, после го коментирал. — Как трябва да работиш, за да станеш ясновидец? - попитал Михаил. Отговорът на Учителя го изненадал:
към текста >>
22.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
В това време се
почука
на вратата и се показа муцуната на старшия стражар, който беше на Ташла-тепе.
По-късно разбрах, че градоначалникът лъже и че две седмици преди да дойде Учителя, д-р Жеков го е уведомил, че ще бъде на квартира у него. — Ето писмо от Савов - продължи той. - Пише му „Учителю благи! " Какъв учител е, Христос ли е Дънов!? — Пък може и да е Христос, ние не знаем!
В това време се
почука
на вратата и се показа муцуната на старшия стражар, който беше на Ташла-тепе.
— Докарахме ги, г-н градоначалник! Веднага изскочих на вратата и застанах от лявата страна на Учителя. В този момент стражарят пред вратата на градоначалника извика: — Да влезе г-н Дънов! Аз тръгнах с Учителя, но пред вратата разбрах, че не трябва да влизам и останах отвън.
към текста >>
Отидох пред кабинета на началника,
почуках
на вратата и влязох:
По негово мнение той във всяко отношение беше пръв в целия граничен сектор, а аз - най-младият капитан, но с най-добра домакинска и строева организация. Когато отиваше при другите офицери, караше им се, ругаеше ги, а дойдеше ли при мен, не му се тръгваше. Стоеше по два-три дни, разговаряше с майка ми и и казваше: „Тук ми е много хубаво, чувствам се много добре! " А тя баница ще му направи, хубаво ядене ще му приготви. Само един ми бил кусурът - дето не искам да се оженя...
Отидох пред кабинета на началника,
почуках
на вратата и влязох:
— Здраве желая, г-н полковник! — Ех, че не можаха да те арестуват тези стражари - извика той, -че какво щяхме да правим! — Още не са се родили такива стражари, които да ме арестуват! -отговорих му аз. — Аз мислех, че Гръблев е дошъл да види свят, дошъл да се повесели, а то било, защото Дънов бил тук!
към текста >>
23.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой
чукна
силно с
чук
.
Обърнахме дюлгерските корита -станаха столове, едно по-голямо корито стана маса. Настанихме се удобно. Динята се оказа чудесна. По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име.
В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой
чукна
силно с
чук
.
Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се чукна силно с чук. При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с чукане от гредите. Получи се нещо ритмично - като ударни инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра". *** Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя.
към текста >>
Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се
чукна
силно с
чук
.
Настанихме се удобно. Динята се оказа чудесна. По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име. В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой чукна силно с чук.
Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се
чукна
силно с
чук
.
При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с чукане от гредите. Получи се нещо ритмично - като ударни инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра". *** Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя. Мъжът й мълчеше.
към текста >>
При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с
чукане
от гредите.
Динята се оказа чудесна. По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име. В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой чукна силно с чук. Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се чукна силно с чук.
При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с
чукане
от гредите.
Получи се нещо ритмично - като ударни инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра". *** Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя. Мъжът й мълчеше. Когато разбра, че кака Станка не е вече стопанка на сградата, жената с пламнали от ярост очи се обърна към мъжа си с думите: „Гьордун му бе, гьордун му?!
към текста >>
24.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи
чука
си.
У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
към текста >>
25.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Нашите думи в живота са
чук
, но с
чука
можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали.
Нашите думи в живота са
чук
, но с
чука
можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към текста >>
С
чука
не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.
Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С
чука
не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората.
В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко
почукване
на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено".
вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 ч. вечерта до 11 ч. преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 ч. след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в 4,30 ч. заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата.
А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко
почукване
на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено".
Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, и казват: „Едно време беше по-набожен, сега се изменил." И вашето лице в известно време изменя своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкова развълнуван, че лицето му имаше черен цвят - беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма.
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия, та никога няма да ви даде добра форма. Например вземете куба или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи." Кои са добрите форми - набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли?
към текста >>
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат по този необходим закон, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж е разпънат и сега идва в Своята слава и победа.
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват - но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон - Любов за Любов. Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
към текста >>
29.
Писма до семейство Иларионови - 1906
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто
чукание
― изобилно масло.
Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто
чукание
― изобилно масло.
Така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек.
към текста >>
30.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди,
чукани
бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>
31.
1913 ГОДИНА
„Сегашните ви страдания са Божественият
чук
, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма.
става голямо земетресение в Търново. По този повод Учителя идва в града. Запазени са интересни спомени на Е. Иларионова от това време. Учителя идва в Търново и на 6 декември държи беседата „Постоянството, Благословение от Бога“:
„Сегашните ви страдания са Божественият
чук
, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма.
От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобие, иска се постоянство... Вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва...Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са както на едно дете, което плаче за своите кукли.“ През 1913 г.
към текста >>
32.
1914_2 Писма до семейство Иларионови
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни,
нeoчукани
.
Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaчвaнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си.
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни,
нeoчукани
.
Днеска сме долу. Bcички си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все–тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда.
към текста >>
33.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма.
Всяка мисъл, която влезе в човека, е като
чук
, който работи.
Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи".
към текста >>
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат, по този необходим закон – че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа.
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и
чуковете
си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
към текста >>
34.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Почука
той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла.
Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
Почука
той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла.
Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се дьржи хубаво. Кина Маркова.
към текста >>
Ако чуеш да се
чука
по стените или по тавана, да не се плашиш.
Ето ти стаята, където ще спиш! " А в къщата — стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш.
Ако чуеш да се
чука
по стените или по тавана, да не се плашиш.
То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лампа нямам." Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна.
към текста >>
Но поред нощ започна да се
чука
по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах.
Но поред нощ започна да се
чука
по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата.
към текста >>
Изгоних котката, затворих прозореца, но този път
чукането
по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
Изгоних котката, затворих прозореца, но този път
чукането
по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града.
към текста >>
35.
1921_10 Спомени на Райна Калпакчиева
Чука
,
чука
, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре.
живяхме на Братската колиба, на долния етаж. Бяхме общо шест души в две стаи. На горния етаж на колибата живееха Михаил и Кръстьо, "духовни братя". Баща ми ги смяташе за светци. Спомням си, че един път, като се върна от магазина, накара баба ми Мариола да му даде чисти чорапи и дрехи да се преоблече и да отиде да се посъветва нещо с Михаил и Кръстьо.
Чука
,
чука
, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре.
Той дойде при нас и ни каза: „Какво сте ядосали братчетата, че те не искат да ме приемат? " А ние никога не сме ги ядосвали. Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха. Значи, чакаха всичко наготово. По това време, в комина на колибата си направиха гнездо бухали, но тъй като това не е добро знамение, Михаил и Кръстьо се качиха на покрива, уловиха бухалите, вързаха им краката един за друг с една връв и ги пуснаха, като изрекоха: „Оттук нататък да не се връщате тук!
към текста >>
36.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Всеки един град да има братска градина: плодна градина,
зеленчукова
градина, от 5-20-30 декара, колкото имате.
Нека от вас самите да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се съберат двама, трима или петима души, да се съгласят да разменят чрез писма мисли, как да работят във физическо отношение: да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо, навсякъде да се проявява вашата инициатива. (124 стр.) Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини.
Всеки един град да има братска градина: плодна градина,
зеленчукова
градина, от 5-20-30 декара, колкото имате.
Ония от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да се позанимават, да вложат труда си, и от туй, което излиза, да се ползват ония братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва? Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги сложите в действие.
към текста >>
37.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
Учителя опита с
чукане
няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета.
Исках да изненадам събора. Отговорих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи бостана и лозята. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко, после се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини.
Учителя опита с
чукане
няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета.
Той взе две, аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили са те духовете! " Тези думи ми подействаха като врял душ и реших в себе си, в бъдеще да не допусна повече духовете да ме мамят. И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме.
към текста >>
38.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Ако вие сте един каменар и вдигате
чука
си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава.
Ако вие сте един каменар и вдигате
чука
си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>
Като ударите първия път скалата,
чукът
отскача и нищо не отчупвате.
Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Като ударите първия път скалата,
чукът
отскача и нищо не отчупвате.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)
към текста >>
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият
чук
отскача.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият
чук
отскача.
И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
към текста >>
И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще
чукате
, докато отчупите нещо.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще
чукате
, докато отчупите нещо.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
към текста >>
39.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Тъкмо се канех да
почукам
, вратата се отвори и отвътре излезе едър селянин.
Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която, фабриката изплащаше един-два месеца по-късно, след проконтролиране на приемателните документи. Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката. На портала, застанал като Цербер, вратарят не пущаше даже пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и отидох право в канцеларията на шефа.
Тъкмо се канех да
почукам
, вратата се отвори и отвътре излезе едър селянин.
Аз използвах отворената врата и влязох. Гледам, двама души: единият – хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг – прав, едър мъж. Седналият, който именно беше шефът Бернкопр, се обърна към мене и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля, ако е възможно, да ми изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца, съгласно установения ред, и изключение не правят никому.
към текста >>
40.
1925_15 Спомени за търновските събори
Тъкмо да си ляга, на вратата му се
чука
. Отваря.
Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята.
Тъкмо да си ляга, на вратата му се
чука
. Отваря.
Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ
към текста >>
41.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва
Кючук
-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл.
Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание. Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове от 1841 г., дейността на формираната през 1862 г. Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.). Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга.
Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва
Кючук
-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл.
7 от който Османската империя признава на руския император пълно и действително опекунство над православните народи в пределите на Турция и по-специално признава правото на Русия да покровителства в църковно отношение християните във Влашко и Молдавско2, с тенденция това право да се разпростре и върху населението на българските земи. Такава интервенция на Русия по отношение на църковните въпроси на християнските народи е била призната много по-рано, още при съглашението на европейските държави с Турция от 1699 г. в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това. През XIX век по различни поводи Русия води редица войни срещу Турция. Това помрачава техните отношения и дава основание на турците да се опълчат срещу Русия и да поверят църковната опека на християнските народи на гръцката патриаршия в Цариград, със седалище в квартала “Фенер”, откъдето води прозвището си “Фенерско духовенство” и производното от това име фанариоти.
към текста >>
42.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Тя е кацнала на една
чука
върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север.
Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения. Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13.
Тя е кацнала на една
чука
върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север.
За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода:
към текста >>
43.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на
чука
върху звънливата мед.
Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик.
Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на
чука
върху звънливата мед.
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни.
към текста >>
44.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Веднъж един просяк
чука
на вратата на поп Константин Дъновски.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов
Веднъж един просяк
чука
на вратата на поп Константин Дъновски.
Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
към текста >>
45.
УЧИТЕЛЯТ
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги
очука
.
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги
очука
.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
към текста >>
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били
очукани
до зърно.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били
очукани
до зърно.
Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
към текста >>
46.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Почуках
и влезнах в стаята.
Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя.
Почуках
и влезнах в стаята.
Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях.
към текста >>
47.
ИГНАТ КОТАРОВ
По едно време на вратата и прозорците се
чука
силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Игнат вижда, че това не е вече сън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и няма шега с Онзи, Който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в печката тайни книжа. Те пламват, а той с духане изгася клечката. Слага я на масата върху кибрита. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
По едно време на вратата и прозорците се
чука
силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Запалват лампата и започват обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че в стаята му е имало нелегално комунистическо събрание на действаща бойна група комунисти. През цялото време Игнат мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи.
към текста >>
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво. Дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох, а смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите.
към текста >>
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят: "На теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, накрая - както ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи "Ти луда ли си?
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят: "На теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Той се спря, седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри разбраха каква била работата и ми казаха: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат." Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме.
към текста >>
48.
ЦАНКА ЕКИМОВА
Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да
чукам
на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде.
И щях да си замина. Особено след като се създаде конфликт и противоречие между баща ми и съпруга ми Юрдан заради търговията им, понеже и двамата бяха търговци и фабриканти. В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло, три седмици не се хранех и спях денонощно. Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля Учителя за помощ.
Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да
чукам
на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде.
Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара".
към текста >>
49.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще
чукам
на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата".
Три дена не пуска никого вътре. Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство.
С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще
чукам
на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата".
Почуках и Учителят отвори вратата. Казвам: "Учителю, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата". Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора.
към текста >>
Почуках
и Учителят отвори вратата.
Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата".
Почуках
и Учителят отвори вратата.
Казвам: "Учителю, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата". Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри.
към текста >>
Почукаха
, Учителят им отвори и цял час ги държа.
Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
Почукаха
, Учителят им отвори и цял час ги държа.
Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида ще си разправи всичко".
към текста >>
Почукаха
, Учителят им отвори и цял час ги държа.
Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
Почукаха
, Учителят им отвори и цял час ги държа.
Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е".
към текста >>
Я да
почукаме
, да го попитаме.
И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е". Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато Учителят е тука.
Я да
почукаме
, да го попитаме.
Той все ще ни каже нещо добро". Я помислих и казвам: "Добре". Почукахме и влязохме при Учителя. Казваме: "Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е". А Той каза: "Ще те пусна, ама не можеш го намери и да отидеш.
към текста >>
Почукахме
и влязохме при Учителя.
Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е". Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато Учителят е тука. Я да почукаме, да го попитаме. Той все ще ни каже нещо добро". Я помислих и казвам: "Добре".
Почукахме
и влязохме при Учителя.
Казваме: "Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е". А Той каза: "Ще те пусна, ама не можеш го намери и да отидеш. Сега германците са го заобиколили околовръст, заграден е, в засада, пък нашите войски с аероплан му пускат храна отгоре, но някой път падне при него, та хапне, но рядко пада при него. Ама има едно дере при него, има диви киселици, та яде диви киселици. Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение.
към текста >>
50.
СПИРИТИЗЪМ
Учителят
чуква
един път с моливчето си на Неговата масичка.
Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо.
Учителят
чуква
един път с моливчето си на Неговата масичка.
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
към текста >>
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно
чукане
.
Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка.
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно
чукане
.
Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете.
към текста >>
Учителят
чуква
три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с
чукане
три пъти.
Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане.
Учителят
чуква
три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с
чукане
три пъти.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю".
към текста >>
51.
ЖЕНИТБА
- "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я
чукнал
по нослето.
Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят.
- "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я
чукнал
по нослето.
За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова
към текста >>
52.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има
зеленчукова
градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има
зеленчукова
градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>
53.
ПАНЕВРИТМИЯ
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се
чука
- влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се
чука
- влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем".
към текста >>
Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че дори и да
чука
някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че дори и да
чука
някой - да не може да се чува.
Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от Слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>
54.
МУЗИКА
По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я да видим какво ще ви се даде." И
чукна
по пианото.
Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат. Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене. Сцената се изпълни.
По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я да видим какво ще ви се даде." И
чукна
по пианото.
Тон, два, три... Братята музиканти бързат да записват. Ние слушаме. Мелодия! Каква прекрасна мелодия! Игрива, жива и лека, лека за заучаване. Той свири и повтаря, ние след Него тананикаме.
към текста >>
55.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
семки от тиква
счукани
, сурови белени, на гладен стомах.
За стомах: Да се пие мента - тревата. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода, тя разрежда кръвта и не могат да се размножават микробите. За глисти: Да се изяждат по 100 гр.
семки от тиква
счукани
, сурови белени, на гладен стомах.
И след това очистително. Същото важи и за тения. За възпаление на очите: Да се плискат с топла вода. За анемия: Да говори малко повече и да диша дълбоко. За газове в стомаха, оригване: млечна храна и топла вода.
към текста >>
56.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
Една рецепта за кашлица: мед, чер пипер, ленено семе, индийско орехче - всичко
счукано
и смесено много добре, се взема на всеки час.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
Една рецепта за кашлица: мед, чер пипер, ленено семе, индийско орехче - всичко
счукано
и смесено много добре, се взема на всеки час.
Тези от вас, които кашлят, един цяр ще им дам. Ще настържете черна ряпа и от сока й всяка вечер ще изпивате по една кафена чашка. Отлично действа на стомаха. За кашлица вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата за кашлицата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин.
към текста >>
Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички
счукан
синап, 1-2 лъжички ленено семе.
Много го хулят, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има той. Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица: Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода.
Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички
счукан
синап, 1-2 лъжички ленено семе.
Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън. Кашлицата е резултат на човешкото безлюбие. Който кашля, търси човек да го обича. За да се справите с кашлицата, възлюбете я.
към текста >>
По едно време един ангел дойде при него и му подшушна следното: Вземи 7 глави червен лук, нарежи ги и ги
счукай
ситно.
Който има ревматизъм, ишиас, трябва иначе две-три-четири години да го лекува. Ще викате лекар, излагане на слънце и пр. И то е хубаво. Представете си, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може да върви. Той се моли, обръща се към своя вътрешен учител за помощ.
По едно време един ангел дойде при него и му подшушна следното: Вземи 7 глави червен лук, нарежи ги и ги
счукай
ситно.
Тури в тях 25 г сол. Тури този лук на стъпалата на краката си и го дръж 10-12 часа. През това време ще усетиш малко сърбеж на краката. Сутринта ще махнеш лука и ще усетиш микроскопическо подобрение на краката си. След това ще направиш още два такива компреса и ще можеш да се движиш.
към текста >>
За язва ще кажа следното: 150 г чист зехтин се смесва със ситно
счукан
чесън, така че да се получи гъста каша.
За глисти - Професорът му препоръчва 3-4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. За възпалението на сляпото черво (апандисит) - няколко дни абсолютен пост, без храна и вода. Да не се яде месо един месец, да се мият краката с топла вода, колкото може да се търпи, да се измиват слабините с топла вода и тогава да се ляга за спане. За лекуването на язва болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио). Освен това да се избягват храни, в които има люспи.
За язва ще кажа следното: 150 г чист зехтин се смесва със ситно
счукан
чесън, така че да се получи гъста каша.
Да се взема три пъти на ден по една чаена лъжица. За язва: нека се откаже от месото и да пости по един ден в седмицата,като не яде нищо и през този ден да взема по една кафена чашка зехтин. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите им - там е центърът на живота. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Не позволявайте човек, неприязнено настроен към вас, да ви пипа на това място, нито пък да пипа децата ви.
към текста >>
57.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и
чук
, за да ги има.
Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще".
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и
чук
, за да ги има.
Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство.
към текста >>
58.
РАБОТА
Някой
чука
по цял ден, но като не знае как да
чука
, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи.
Някой казва: Дотегна ми вече да работя! Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с приятност, с любов, никога да не се отегчава. Който правилно прилага, той си почива. Който неправилно прилага, той се уморява.
Някой
чука
по цял ден, но като не знае как да
чука
, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи.
Който знае да чука, той в 5 минути може да свърши работата си. Приложението иска умение, а не усилие. Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите. Нима съвременните хора работят?
към текста >>
Който знае да
чука
, той в 5 минути може да свърши работата си.
Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с приятност, с любов, никога да не се отегчава. Който правилно прилага, той си почива. Който неправилно прилага, той се уморява. Някой чука по цял ден, но като не знае как да чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи.
Който знае да
чука
, той в 5 минути може да свърши работата си.
Приложението иска умение, а не усилие. Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите. Нима съвременните хора работят? Това не е работа, то е мъчение, труд.
към текста >>
59.
ЯСНОВИДСТВО
Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се
почуква
, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка.
Спомням си, разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямало какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди.
Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се
почуква
, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка.
Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
към текста >>
Изкачих се по стълбата,
почуках
.
Утре, в други ден, по-нататък може да се намерят пари, но днес няма. Притесних се силно. Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него.
Изкачих се по стълбата,
почуках
.
Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан. "Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика.
към текста >>
През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно
чукаше
на пътната врата.
" Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата.
През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно
чукаше
на пътната врата.
Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ.
към текста >>
Станах, отворих и гледам нашето чираче -
чука
на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили!
Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата.
Станах, отворих и гледам нашето чираче -
чука
на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили!
Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете.
към текста >>
60.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Като
чукнах
с пръста си, чух звука от моето
чукане
и се събудих.
Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма. Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта.
Като
чукнах
с пръста си, чух звука от моето
чукане
и се събудих.
Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи за вас може да е лъжа, за мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло - вече съм на 83 години.
към текста >>
Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги
счукаш
, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш.
Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги
счукаш
, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях. Мала Желева, с. Горица, Поморийско Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва: "Ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон.
към текста >>
Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги
счукате
с костилките, ще
счукате
и чесън и ще ги размесите.
На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми.
Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги
счукате
с костилките, ще
счукате
и чесън и ще ги размесите.
От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено.
към текста >>
61.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Майката пристига на Изгрева,
почуква
на вратата, Учителят отваря.
Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни".
Майката пристига на Изгрева,
почуква
на вратата, Учителят отваря.
Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя.
към текста >>
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се
чука
.
След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си. Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се
чука
.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
към текста >>
62.
ЧУДОТВОРСТВО
Почукал
на вратата три пъти.
От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос.
Почукал
на вратата три пъти.
Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго.
към текста >>
Чука
се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе.
Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така.
Чука
се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе.
Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята.
към текста >>
След като
почукал
, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря.
Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влезе. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго.
След като
почукал
, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря.
Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: "Не се допирай до Мен". След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид.
към текста >>
63.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Чукнала
на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров.
Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика. Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета.
Чукнала
на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров.
"На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила.
към текста >>
Почуках
несмело.
Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде, не зная, но аз ще отида, за да се успокоя. Купих една бяла питка и отидох на Изгрева. Вън нямаше никой. Учителят беше сам в стаята си. Сякаш мене чакаше.
Почуках
несмело.
Той веднага отвори и ме покани. "Учителю, - казах със задавен от стеснение глас - сънувах, че ми казахте да Ви купя питка. Не разбирам какво може да значи този сън и реших да Ви купя една питка. Може да не я ядете, може на други да я дадете, не зная." Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде.
към текста >>
64.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Чукаме
на вратата.
Те дойдоха да засвидетелстват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Галилей Величков С Учителя отиваме на Бакаджиците. Тогава беше монашески манастир още.
Чукаме
на вратата.
Вратите са много големи, високи, четири крила бяха. Излиза монахът. Имали три кучета. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: "Аз изтръпнах, като излезе кучето." Защото било много лошо и на никого не прощавало.
към текста >>
65.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора.
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи
чук
и
начукай
камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>
66.
СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
Архитектът знае колко пъти да сложи
чука
си.
Ако не знаеш как да слизаш от Небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата Истина. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използвам, макар през най-големите трудности! Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те е ударил, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка...Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Стойте спокойни, даже когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате.
Архитектът знае колко пъти да сложи
чука
си.
Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Щом твоите трептения са по-силни от тия на едно животно, то няма да те нападне, а ще бяга. Мъчнотиите в живота приличат на страшните животни. При големите душевни мъчнотии ще опиташ Божията сила. На всеки е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе навън, да зарази неговия ближен.
към текста >>
67.
ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Не си давай маслото, когато те
чукат
!
Щом си послушен, ще бъдеш мъдър. Щом си внимателен, ще си и разсъдлив. В чужди работи не се бъркай! На хорски думи внимание не обръщай! Не се вкисвай, когато те подквасват!
Не си давай маслото, когато те
чукат
!
Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един друг! Не сравнявайте себе си със себе си, т.е.
към текста >>
68.
ГНЯВ
Ако почнете да се гневите за нещо, веднага си вземете няколко ореха или бадеми,
счукайте
ги и ги изяжте.
Щом се разгневиш, погледни се в огледалото да видиш какъв си. Като се огледаш, или ще се възмутиш от себе си, или ще се засмееш. Ако си нервен, сприхав, нетърпелив, попипни си леко върха на носа. Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине.
Ако почнете да се гневите за нещо, веднага си вземете няколко ореха или бадеми,
счукайте
ги и ги изяжте.
Разгневиш ли се, веднага започни нещо да работиш. Гневът, меланхолията, неразположението - това е все излишна енергия, която може да се трансформира като покопаем малко из градината Когато ви дойде наум една лоша мисъл или искате да си отмъщавате някъде, а не можете, колебаете се, идете и покопайте в някоя градина; или изкопайте една дупка и там, в дупката, кажете лошата мисъл или дума и я заровете. Носите ли тази мисъл в себе си, ще се пръснете от напрежение. Ако детето ви е нервно, накарайте го да полива цветя.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Чука
се на вратата.
Нищо не е в състояние да го накара да измени решението си. Българите си приличат с евреите по едно - както българите, така и евреите, са твърдоглави. Само че у евреина има досетливост, той цени времето, той слага всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват оттам, че той все отлага, казва, че има време. Зает съм с нещо.
Чука
се на вратата.
Все по-силно се чука. Излизам. - "Само три минути, Учителю! " Пусна го вътре. Стои три часа, пет часа. Българинът няма никаква мярка за времето.
към текста >>
Все по-силно се
чука
. Излизам.
Българите си приличат с евреите по едно - както българите, така и евреите, са твърдоглави. Само че у евреина има досетливост, той цени времето, той слага всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват оттам, че той все отлага, казва, че има време. Зает съм с нещо. Чука се на вратата.
Все по-силно се
чука
. Излизам.
- "Само три минути, Учителю! " Пусна го вътре. Стои три часа, пет часа. Българинът няма никаква мярка за времето. Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи.
към текста >>
70.
ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО
Насилието е подобно на
чук
или брадва.
Досега, вместо с Любов, съвременните държави са поставяли закона, мъчението, насилието и парите. Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя.
Насилието е подобно на
чук
или брадва.
Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъка, той се е изтъркал и унищожил. Така постъпват всички насилници и тирани. По този начин се самоунищожават. Днес хората повдигат въпроса: "Трябва ли да се налага смъртно наказание?
към текста >>
Какво допринася
чукът
?
Съвременният обществен строй е задръстен; в тръбите му има камъни, пясък и др. За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя. Насилието е подобно на чук или брадва.
Какво допринася
чукът
?
След като е удрял няколко години върху камъка, той се е изтъркал и унищожил. Така постъпват всички насилници и тирани. По този начин се самоунищожават. Днес хората повдигат въпроса: "Трябва ли да се налага смъртно наказание? " - Според законите на живата Природа, смъртното наказание не се позволява.
към текста >>
71.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
И моя милост решава да
почука
на вратата.
" А тя искаше да се изчисти от мръсотията. Елена Андреева Аз ще разкажа един случай с мене. Една вечер късно, в 12 часа, отивам при Учителя като жена. Говореха, че Учителят приема тази, онази, не знам какви сестри.
И моя милост решава да
почука
на вратата.
Как съм дръзнала, не знам. Отивам и чукам на вратата. Учителят е бил в молитва изглежда. Излиза на вратата по долни дрехи, вълнени. Аз леко хвърлих поглед само и когато Го погледнах в лицето - два реда сълзи текат, така се почувствах нищожество пред Него.
към текста >>
Отивам и
чукам
на вратата.
Аз ще разкажа един случай с мене. Една вечер късно, в 12 часа, отивам при Учителя като жена. Говореха, че Учителят приема тази, онази, не знам какви сестри. И моя милост решава да почука на вратата. Как съм дръзнала, не знам.
Отивам и
чукам
на вратата.
Учителят е бил в молитва изглежда. Излиза на вратата по долни дрехи, вълнени. Аз леко хвърлих поглед само и когато Го погледнах в лицето - два реда сълзи текат, така се почувствах нищожество пред Него. Той ме запита: "Какво искате? " Аз като видях сълзите, как да кажа, нямам думи да кажа, наведох си главата и си казах: "Как дръзнах?
към текста >>
72.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Учителят поискал от дежурните глава лук, която
чукнал
с юмрук и започнал да яде лук със солчица.
Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа. За обяд трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака. Прочели молитва и обедът започнал.
Учителят поискал от дежурните глава лук, която
чукнал
с юмрук и започнал да яде лук със солчица.
Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът свършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и Го попитали: "Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте.
към текста >>
73.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат
изчука
ръце като улей, през които изтичаше водата.
Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала.
Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат
изчука
ръце като улей, през които изтичаше водата.
Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът!
към текста >>
74.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Често отивахме у тях, защото те имаха
зеленчукова
градина и си купувахме зарзават от тях.
Не мина много време след тези изказвания, Елиезер заболя от рак на черния дроб и си замина в адски мъчения. Симеон Арнаудов Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Той живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството в местността Свирчовица. Аз бях ученичка в Немската търговска гимназия в Русе.
Често отивахме у тях, защото те имаха
зеленчукова
градина и си купувахме зарзават от тях.
Веднъж като отидох, там сварих Стою. Не зная в какво настроение беше, но започна да говори против Учителя. Казваше: "Ние сме отишли на Рила, където спим на земята, макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове", а Учителят - той бил видял - спял на кожи. При това Стою беше много груб и се изрази така: "Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " Това изказване ме потресе и никога няма да го забравя.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи
чук
и
начукай
камъка, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора.
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи
чук
и
начукай
камъка, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>
76.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Те идат като апостоли с по едно малко
чукче
в ръце и с
чукчето
чукат
по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите!
Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават мисионери, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея. Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи.
Те идат като апостоли с по едно малко
чукче
в ръце и с
чукчето
чукат
по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите!
" Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина". Остава още една война да има в далечното бъдеще. Тази война ще се прекрати, но ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще.
към текста >>
77.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Боян веднага изтича и
почука
на вратата на Учителя.
Казвам си: "Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него." Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казах: "Кола за болен до Чам Кория." Получих бележката, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Слагам пред него бележката, но не му казвам как съм я взел.
Боян веднага изтича и
почука
на вратата на Учителя.
Вратата се открехва, подава се Учителят. Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: "Учителю, взехме кола до Чам Кория! " Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята Си, държи го отвън и изведнъж отсича: "Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам! " Боян остава като попарен, връща се, едва върви, огънят у него е угаснал. Идва при мене и промълвява: "Учителят на кола, взета с лъжа, не иска да се качи." Сега вече нещо мен ме попари.
към текста >>
Отивам в службата, качвам се при началника,
чукам
на вратата му и влизам.
Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: "Учителю, взехме кола до Чам Кория! " Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята Си, държи го отвън и изведнъж отсича: "Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам! " Боян остава като попарен, връща се, едва върви, огънят у него е угаснал. Идва при мене и промълвява: "Учителят на кола, взета с лъжа, не иска да се качи." Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града.
Отивам в службата, качвам се при началника,
чукам
на вратата му и влизам.
На бюрото стои млад човек с офицерска униформа, със светло лице и симпатичен. Казвам му: "Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Кория." Младият човек ме погледна, взе листче от бюрото си и написа "да", подписа се, подаде листчето, никакъв въпрос, нито дума. Вземам втората бележка, но вече без лъжа. Сега аз летя нагоре към Изгрева.
към текста >>
78.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
Милка Периклиева идва при Учителя и
почуква
на вратата.
Ще предам разказа на сестра Милка Периклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята - покрита със сняг. Учителят се премества от горницата като спуска пердетата на прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата Той започва да спи в приемната си.
Милка Периклиева идва при Учителя и
почуква
на вратата.
Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в Себе си и почти не говори. Сестрата Го пита някои неща, но Той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: "Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове!
към текста >>
79.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Около сградите - парцели по един декар, за да може всеки да има овощна и
зеленчукова
градина и всеки брат или сестра да упражняват някакъв занаят.
РАЗМИШЛЕНИЕ: Причината за преждевременното заминаване на Учителя е непослушанието на учениците. След като разбира, че няма около себе си тези ученици, които могат да прилагат законите на Новото Учение, Учителят изпраща Борис Николов да потърси заравнени поляни - няколко хиляди декара за построяване на Новия Изгрев. Според откъслечни спомени на ученици проектът е: две сгради на два етажа във формата на полукръг, разположени една срещу друга. В едната сграда са братята, а в другата - сестрите.
Около сградите - парцели по един декар, за да може всеки да има овощна и
зеленчукова
градина и всеки брат или сестра да упражняват някакъв занаят.
Работата със земята и упражняването на занаяти от много хора, събрани на едно място, са динамичен център на положителна енергия. Обаче този проект не се осъществява! Учениците не искат да овладяват занаяти, не приемат и не подкрепят плана за Изгрева. При това положение заминаването на Учителя е напълно разбираемо и естествено последствие. В последните дни, Той изрича следните думи:
към текста >>
80.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО
Във всяко време се
чукаше
на Неговата врата.
Учителя намираше във всекиго нещо хубаво, добро и върху него спираше вниманието си, от него почваше. С недостатъците на хората не се занимаваше. И ако на някого посочваше някои недостатъци, то само ония, които той можеше да изправи, като му и помагаше в това. На нажалените Той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – Светлина, на отчаяните – подтик за работа, на болните – начин да се лекуват. Учителя работеше много, без да дава вид, че работи.
Във всяко време се
чукаше
на Неговата врата.
При Него се вървяха непрекъснато посетители, всеки със своите скърби, неволи, болести, противоречия. Той изслушваше търпеливо, внимателно всички. Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч Светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да вдъхне вяра в обезверените, да помогне на болните. Това беше голяма и трудна работа, за която се изискваше търпение, сила и най-вече Любов. Понякога човек чувства нужда да разкрие пред някого душата си, да изкаже болката си.
към текста >>
81.
СТРАДАНИЕТО
Каквото представляват ударите с
чука
на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Сега, без да го питат, човек сам казва: “Ще любя.” Омекнал е вече. Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип. За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания.
Каквото представляват ударите с
чука
на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Великият Скулптор удря с чук, за да отстрани всичко отрицателно. Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта. Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта.
към текста >>
Великият Скулптор удря с
чук
, за да отстрани всичко отрицателно.
Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип. За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания. Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Великият Скулптор удря с
чук
, за да отстрани всичко отрицателно.
Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта. Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта. Заедно със страданието постепенно приижда и тя.
към текста >>
82.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда
зеленчукови
и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята.
За да изясним тези три форми на труда, ще си послужим за по-нагледно с три картини. Някога в древността египетските роби са приготвяли кирпичи и тухли, строели са здания, обработвали са ниви. Всичко това се извършвало под бича на надзирателя. Тази форма на труда Учителя нарича мъчение. Тук подтикът към труда е насилието.
Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда
зеленчукови
и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята.
Или може да работи друга някоя работа самостоятелно, или при някой работодател. И пак получава възнаграждение за труда си. Този вид дейност Учителя нарича труд в тесния смисъл на думата. Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие.
към текста >>
83.
УЧЕНИКЪТ
Те трябва да се развиват чрез дейност, така както работим с инструменти – трион,
чук
, длето, свредел – и добиваме сръчност.
Днес е неделя. Мнозина от приятелите са дошли от София специално за този ден. Някои са пътували през цялата нощ, за да присъстват на утринното Слово на Молитвения връх. След беседата при палатката на Учителя почна разговор: Човек идва на Земята със известни способности.
Те трябва да се развиват чрез дейност, така както работим с инструменти – трион,
чук
, длето, свредел – и добиваме сръчност.
Има положения в света, които приличат на положението на младата мома, която се готви за бал. Тя маже лицето си с масло, изписва веждите и устните си. Но важното не седи във външната дреха и външните обикновени разговори, които води, но в ума във вътрешното, което носи. Законът е такъв: в оборота, който прави човек, важна е печалбата, която остава. Ти можеш да работиш с милиони, но като ликвидираш, оставаш с 50 лева.
към текста >>
84.
ТРИТЕ СВЯТА
„Не давай маслото си, когато те
чукат
.“
„Не се мий в река без глава.“ Във физическия свят „река без глава“ означава порой, който носи мътна вода. В духовния свят означава идея, която не е в хармония с Божествените закони. А в Божествения свят означава идея, която няма Божествена основа, не иде от Бога. Друг пример:
„Не давай маслото си, когато те
чукат
.“
За физическия свят това изречение означава: противоречията и страданията, които срещаме при постигането на нашата цел, да не бъдат причина да изгубим нашия стремеж и надежда. За духовния свят: страданията, които срещаме в живота, да не станат причина да изгубим своя мир, своята радост и добро разположение. Това е маслото. При такива условия слабият губи маслото си, а силният – не. За Божествения свят: в Божествения свят маслото е Любовта.
към текста >>
85.
ШКОЛАТА
Нашите думи в живота са
чукът
, но с
чука
не можем само да пробием нещата, докато Духът е оня, който ги стопля.
Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие работите за Бога. Ще дойде време, когато ще познавате тези ваши братя, които си имат своите отличителни белези и се разпознават, но те никога няма да дойдат при вас, за да ви се препоръчат. И така, когато срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната си връзка с тях и няма да стане въпрос за вашата религиозна принадлежност или за ваший път. Те са хора, които само помагат на света u мълчат. Има някои, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали.
Нашите думи в живота са
чукът
, но с
чука
не можем само да пробием нещата, докато Духът е оня, който ги стопля.
С чука не можем да се спасим, но с огъня можем. С огъня, който е Любовта, ще можем да стоплим сърцата на хората. Затова всеки, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото Той е изворът... Верига? Това означава, че ние се движим във Веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякох ви с нишките на Любовта".
към текста >>
С
чука
не можем да се спасим, но с огъня можем.
Ще дойде време, когато ще познавате тези ваши братя, които си имат своите отличителни белези и се разпознават, но те никога няма да дойдат при вас, за да ви се препоръчат. И така, когато срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната си връзка с тях и няма да стане въпрос за вашата религиозна принадлежност или за ваший път. Те са хора, които само помагат на света u мълчат. Има някои, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чукът, но с чука не можем само да пробием нещата, докато Духът е оня, който ги стопля.
С
чука
не можем да се спасим, но с огъня можем.
С огъня, който е Любовта, ще можем да стоплим сърцата на хората. Затова всеки, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото Той е изворът... Верига? Това означава, че ние се движим във Веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякох ви с нишките на Любовта". Божественият ум стои над всички същества.
към текста >>
86.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Той не
чука
силно.
Душата ще ни говори на ума и на сърцето. Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога. Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват. Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя.
Той не
чука
силно.
Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите. Приготви се за неговото идване! И не забравяй, че когато духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.
към текста >>
Той ще
почука
много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот.
Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога. Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват. Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно.
Той ще
почука
много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот.
Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите. Приготви се за неговото идване! И не забравяй, че когато духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори. Не отваряй вратата, преди духът да е дошъл!
към текста >>
87.
Седма част
За онези, които ме слушат днес, аз имам един "
чук
" и всяко сърце, което не се отвори за Господа, ще го "смажа".
Ще бъде една небивала радост! И тогава ще се прояви у вас новото съзнание и ще кажете: "Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена мъдрост! " Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и чувствата за себе си.
За онези, които ме слушат днес, аз имам един "
чук
" и всяко сърце, което не се отвори за Господа, ще го "смажа".
Дошъл е Господ и "хлопа"... Това е символ. Под думата "чук" разбирам онзи велик кармичен закон, според който съдбата така ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пихтия. Затова някои нещастия идват в домовете ви, тъй като, когато Господ е "похлопал на вратите", не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И така впрегнете ума си на работа, четете, мислете, любете не мен, а себе си и мъжа си.
към текста >>
Под думата "
чук
" разбирам онзи велик кармичен закон, според който съдбата така ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пихтия.
" Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и чувствата за себе си. За онези, които ме слушат днес, аз имам един "чук" и всяко сърце, което не се отвори за Господа, ще го "смажа". Дошъл е Господ и "хлопа"... Това е символ.
Под думата "
чук
" разбирам онзи велик кармичен закон, според който съдбата така ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пихтия.
Затова някои нещастия идват в домовете ви, тъй като, когато Господ е "похлопал на вратите", не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И така впрегнете ума си на работа, четете, мислете, любете не мен, а себе си и мъжа си. Една жена, която е жена, да обича мъжа си и мъжът да обича жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е любов. Хармонично да се обичате, дом с дом да се люби, общество с общество.
към текста >>
88.
Тринадесета част
Необходим е и
чук
.
Недей да мразиш! " Това са стари методи на възпитание. Кажете на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си." Като му говорите за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие?
Необходим е и
чук
.
Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш кога и как да чукнеш. Когато удряш с "чука" на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе още дълго време ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете...
към текста >>
Ще
чукнеш
няколко пъти, докато го забиеш.
" Това са стари методи на възпитание. Кажете на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си." Като му говорите за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Необходим е и чук.
Ще
чукнеш
няколко пъти, докато го забиеш.
Важно е да знаеш кога и как да чукнеш. Когато удряш с "чука" на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе още дълго време ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете... Аз говоря за хората на новото учение.
към текста >>
Важно е да знаеш кога и как да
чукнеш
.
Кажете на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си." Като му говорите за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Необходим е и чук. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш.
Важно е да знаеш кога и как да
чукнеш
.
Когато удряш с "чука" на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе още дълго време ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете... Аз говоря за хората на новото учение. Те са представители на новата култура, съградена от вечните добродетели.
към текста >>
Когато удряш с "
чука
" на своята воля, невъзможните неща стават възможни.
Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Необходим е и чук. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш кога и как да чукнеш.
Когато удряш с "
чука
" на своята воля, невъзможните неща стават възможни.
Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе още дълго време ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете... Аз говоря за хората на новото учение. Те са представители на новата култура, съградена от вечните добродетели. Новият човек човекът на бъдещето, ще се отличава коренно от сегашния.
към текста >>
За да се махне ледът, трябва да се разбива с
чукове
, с търнокоп.
Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Казано е в Писанието, че "Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед.
За да се махне ледът, трябва да се разбива с
чукове
, с търнокоп.
Иначе не може да се живее. Но с чук е трудно да се разбива леда, само Слънцето ще го стопи. "Ледовете" символизират сплавта на грешните хора. Какво може да стане с тях? Ще изчезнат.
към текста >>
Но с
чук
е трудно да се разбива леда, само Слънцето ще го стопи.
Казано е в Писанието, че "Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее.
Но с
чук
е трудно да се разбива леда, само Слънцето ще го стопи.
"Ледовете" символизират сплавта на грешните хора. Какво може да стане с тях? Ще изчезнат. И какво ще последва? "Наводнение". То пък е символ на "добрите хора".
към текста >>
89.
Петнадесета част
Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите
чуканите
.
У тях има вътрешен страх, затова в известно отношение светските хора са по-умни от християните. Духовенството се страхува от мен. Искат да ме премахнат, за да не им мътя водата. Но не знаят, че това не зависи от тях да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш.
Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите
чуканите
.
Лозето трябва да се прекопае... Чудни са и хората, които делят народите. "А друго падна на по-добрата земя." Добрата почва е Любовта. Любов трябва на българите. Духовенството трябва да чуе това. Ще попитате: "Какво е новото учение?
към текста >>
90.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за
зеленчукови
и овощни градини.
С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител.
Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за
зеленчукови
и овощни градини.
Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си.
към текста >>
НАГОРЕ
