НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и
чука
на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и
чука
на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
към текста >>
2.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време на вратата и прозорците се
чука
силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
По едно време на вратата и прозорците се
чука
силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал.
към текста >>
3.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бяха наети при Бертоли и
чукаха
камъни за мозайка.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
Бяха наети при Бертоли и
чукаха
камъни за мозайка.
В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек.
към текста >>
Почуках
на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Но положението ставаше все по-нетърпимо. Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя. Срам не срам, отивам и толкоз. Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача. Накрая се престраших и се качих.
Почуках
на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е?
към текста >>
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да
чукаш
, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука?
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да
чукаш
, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
" Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
към текста >>
По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и
зеленчук
.
Още по времето на Учителя мнозинството от сестрите бяха учителки по селата. Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена. За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.
По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и
зеленчук
.
Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек? Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята. И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.
към текста >>
4.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Почукахме
на портата, стопанката излезе и ни прие.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата.
Почукахме
на портата, стопанката излезе и ни прие.
Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври!
към текста >>
5.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно.
към текста >>
"На теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят.
"На теб ти се свири, а на мен ми се
чука
тенекия".
Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху".
към текста >>
6.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и
почукал
на вратата на стаята Му.
Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала.
Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и
почукал
на вратата на стаята Му.
Учителят отворил и казал: "Дойде ли? " И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север? " Това се повторило три пъти.
към текста >>
7.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отивам при Учителя,
чукам
на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена.
Отивам при Учителя,
чукам
на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми.
към текста >>
8.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" После тя отиде,
почука
на вратата и влезна при Учителя.
След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него. Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи!
" После тя отиде,
почука
на вратата и влезна при Учителя.
След малко се върна и ми каза да тръгна след нея. Въведе ме при Учителя, аз Му целунах ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво. Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва.
към текста >>
9.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се
чука
- влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се
чука
- влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>
Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да
чука
някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да
чука
някой - да не може да се чува.
Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>
10.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и
чук
- издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и
чук
- издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там. Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството.
към текста >>
11.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Чука
на врата и влиза.
Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя.
Чука
на врата и влиза.
Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел.
към текста >>
12.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един брат
изчука
ръце на човек като улей, през който изтичаше водата.
А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават".
Един брат
изчука
ръце на човек като улей, през който изтичаше водата.
Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът".
към текста >>
13.
5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и
чукат
на барачката.
Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите.
Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и
чукат
на барачката.
Излиза Руси. "Учителят те кани да отидеш с Него на концерт." Руси остава като гръмнат. "Ама мене ли ме кани? " "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят?
към текста >>
14.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Не смее и да
почука
, но усеща, че замръзва.
Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум.
Не смее и да
почука
, но усеща, че замръзва.
Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска.
към текста >>
Само помахва, не
почуква
.
Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя.
Само помахва, не
почуква
.
В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята.
към текста >>
" Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не
почука
, но помаха към вратата - поиска!
Чайникът завира. Учителят поставя две чашки, отрязва лимончета, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка. Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна?
" Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не
почука
, но помаха към вратата - поиска!
" Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде! " Този брат беше Петър Камбуров.
към текста >>
15.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и
зеленчукова
градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората.
Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и
зеленчукова
градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
към текста >>
16.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за
зеленчукова
и овощна градина.
Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години.
Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за
зеленчукова
и овощна градина.
Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора.
към текста >>
17.
5_56 Времето на Доброто и времето на Злото
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Като че ли някой с длето
изчука
каменни букви в нас.
Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото! " Ние седяхме на пейките долу и разговаряхме помежду си. Това се заби у нас.
Като че ли някой с длето
изчука
каменни букви в нас.
Учителят се прибра в стаята. Ние седяхме приковани на пейката. Тогава годините и събитията бяха бурни. В Европа се воюваше, умираха по фронтовете милиони хора. Злото косеше с косата на смъртта всеки, който му се изпречи.
към текста >>
18.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има
зеленчукова
градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
"Построяване на "Изгрева" Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има
зеленчукова
градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>
19.
3. ОПАСНАТА ИГРА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с
чукове
.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с
чукове
.
Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара.
към текста >>
Където намеря
чук
взимам го и започвам да
чукам
.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове.
Където намеря
чук
взимам го и започвам да
чукам
.
Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни.
към текста >>
Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези
чукове
и вътрешно се възпротивяваше.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам.
Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези
чукове
и вътрешно се възпротивяваше.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни.
към текста >>
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с
чука
, с камъните и с правене на мозайки.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с
чука
, с камъните и с правене на мозайки.
И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
към текста >>
Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с
чук
и с камъни.
Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара.
Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с
чук
и с камъни.
Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>
20.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Почука
той, развика се и след малко от там излезе една жена, възрастна цялата побеляла.
Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой.
Почука
той, развика се и след малко от там излезе една жена, възрастна цялата побеляла.
Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се държи хубаво. Облечена с достойнство.
към текста >>
Ако чуеш да се
чука
по стените или по тавана, да не се плашиш.
" А в къщата стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание. А ти остани тук да спиш.
Ако чуеш да се
чука
по стените или по тавана, да не се плашиш.
То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ.
към текста >>
Но посред нощ започна да се
чука
по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах.
Но посред нощ започна да се
чука
по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата.
към текста >>
Изгоних котката, затворих прозореца, но този път
чукането
по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
Изгоних котката, затворих прозореца, но този път
чукането
по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>
21.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен
чук
, хей толкоз голям
чукат
камъни.
Хранехме се оскъдно и трудно преживявахме. Когато се запознах с Бертоли, тогаз той беше много сприхав. Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе. Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници.
Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен
чук
, хей толкоз голям
чукат
камъни.
Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат? И аз да седна с тези дриплювци да чукам камъни. А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях.
към текста >>
Тогава мозайките се
чукаха
на ръка, нямаше още машини.
Когато се запознах с Бертоли, тогаз той беше много сприхав. Помня го, когато го попитах за работа, той ме погледна с такова безверие, но каза: „Иди там, имам работилница от Подуяне към орханийското шосе. Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници. Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни.
Тогава мозайките се
чукаха
на ръка, нямаше още машини.
И какво ми предлагат? И аз да седна с тези дриплювци да чукам камъни. А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях. То не се превива лесно.
към текста >>
И аз да седна с тези дриплювци да
чукам
камъни.
Там ще ти дадат работа." Отивам аз и гледам един голям двор. А там наредени хора, които работят като каторжници. Едни мръсни, окъсани, брадясали, седнали пред едни големи плочи и с един дървен чук, хей толкоз голям чукат камъни. Тогава мозайките се чукаха на ръка, нямаше още машини. И какво ми предлагат?
И аз да седна с тези дриплювци да
чукам
камъни.
А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях. То не се превива лесно. Да се унижиш сам, да се смалиш до най-долните слоеве на обществото. Обаче преодолях това чувство.
към текста >>
Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да
чукам
.
А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях. То не се превива лесно. Да се унижиш сам, да се смалиш до най-долните слоеве на обществото. Обаче преодолях това чувство.
Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да
чукам
.
Но надвих това чувство. И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя.
към текста >>
Ние ще
начукаме
мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета.
И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче.
Ние ще
начукаме
мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета.
Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни.
към текста >>
След университета отивахме там да
чукаме
камъни.
И така почнах да работя. Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа.
След университета отивахме там да
чукаме
камъни.
Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни.
към текста >>
„Ти сега
чукаш
камъни.
Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо.
„Ти сега
чукаш
камъни.
Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни.
към текста >>
Дано с това
чукане
ти дойде акъла в главата.
Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни.
Дано с това
чукане
ти дойде акъла в главата.
Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи.
към текста >>
Цял живот ще
чукаш
камъни.
След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно.
Цял живот ще
чукаш
камъни.
А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме.
към текста >>
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот
чукам
камъни.
„Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това?
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот
чукам
камъни.
Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар.
към текста >>
Там правехме циментови блокчета,
чукахме
камъни, правехме плочки и какви ли не още работи.
Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни.
Там правехме циментови блокчета,
чукахме
камъни, правехме плочки и какви ли не още работи.
С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари.
към текста >>
С
чук
и с длето.
Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи.
С
чук
и с длето.
Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари. Пиехме го със захарин.
към текста >>
22.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ха отиди след това да
чукаш
камъни или да учиш уроци за университета.
Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот.
Ха отиди след това да
чукаш
камъни или да учиш уроци за университета.
Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден.
към текста >>
23.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Работим след обед на Подуяне - там
чукаме
камъни.
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
Работим след обед на Подуяне - там
чукаме
камъни.
Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите.
към текста >>
24.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи,
зеленчук
и ние работехме вече тези закупени места.
Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета. Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап.
Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи,
зеленчук
и ние работехме вече тези закупени места.
Затова тук спяхме увити с одеала между боровете. но вече с голямата палатка и с леглата ние се очовечихме - имахме жилище с шест легла за шестима младежи. Мина и някой и друг слънчев есенен ден, но изведнъж дойдоха дъждовни дни и невероятни есенни дъждове. Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна.
към текста >>
25.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз
чукам
на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам.
Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше.
Аз
чукам
на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам.
„Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък.
към текста >>
26.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Никола отива в уречения ден и час,
чука
на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал.
Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде.
Никола отива в уречения ден и час,
чука
на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал.
Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги.
към текста >>
27.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше лозя около 25 декара,
зеленчукови
градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние.
В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено.
Имаше лозя около 25 декара,
зеленчукови
градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние.
Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри.
към текста >>
Сестрите работеха в
зеленчуковата
градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова.
Сестрите работеха в
зеленчуковата
градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара.
Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
към текста >>
28.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят
зеленчукови
и овощни градини.
Учителят замина за село Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара. На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност.
Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят
зеленчукови
и овощни градини.
Ако бяхме купили места на Бистрица имаше братя и сестри, които бяха готови да се заселят там и да поддържат живота на това място. Обаче обстановката през 1944 г. се промени изцяло. В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в село Мърчаево и беше там до есента. На 9.IX.
към текста >>
29.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но Учителят накара приятелите да
изчукат
острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време.
Но Учителят накара приятелите да
изчукат
острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен. Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата.
към текста >>
30.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун.
Почуква
.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя.
Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун.
Почуква
.
Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив.
към текста >>
31.
12. ЦВЕТЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тъкмо да си ляга, на вратата му се
чука
.
12. Цветята Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечерята обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка.
Тъкмо да си ляга, на вратата му се
чука
.
Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те.
към текста >>
32.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се
чука
.
Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се
чука
.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом.
към текста >>
33.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чукат
, никой не се обажда.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена.
Чукат
, никой не се обажда.
Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи.
към текста >>
34.
49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Стигат на Изгрева, питат за Учителя,
почукват
на вратата Му.
Вървят край гората няколко комунисти и разговарят, между тях Ради Найденов, Тачо Даскалов и др. Разговарят и за Братството. Минават край Изгрева и решават да се срещнат с Учителя. Ради Найденов и Тачо Даскалов ругаят Учителя. Спорят по въпроса за Учителя дали е честен и дали не е измама това Братство.
Стигат на Изгрева, питат за Учителя,
почукват
на вратата Му.
Учителят отваря и ги пита: „Какво обичате? " „Искаме да поговорим с Вас." Учителят ги гледа строго и казва: „Какво има да говорим? Вие допреди малко ме ругаехте в гората. Нямам време сега, за такива като вас. Зает съм." И ги отпраща.
към текста >>
35.
87. МИСИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сестрата не посмяла да
почука
, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря.
Командирът му дава отпуска, но казва, че като отиде в София, да се отбие в главната квартира да иска да го преместят. Братът пристига в София и най-напред отишъл при Учителя. Този ден Учителят не излизал никъде, нито за обед слязъл, никого не приемал. Седял затворен в стаичката си. Някаква важна работа имал.
Сестрата не посмяла да
почука
, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря.
Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си. Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт.
към текста >>
36.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Накрая дядо Петър започнал често да му
чука
на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира.
Накрая дядо Петър започнал често да му
чука
на стаята, да го посещава и да разговаря с него.
Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго.
към текста >>
37.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мария
чука
на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща.
„Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан.
Мария
чука
на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща.
Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш?
към текста >>
38.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(Иглата) Трака,
чука
във реката, Брашно бълва в торбата.
Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това?
(Иглата) Трака,
чука
във реката, Брашно бълва в торбата.
Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>
39.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако му
чукнеш
през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село.
А вие с вашата доза колко спасихте? Николко! Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта. А сега може да ме съдите! " Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд.
Ако му
чукнеш
през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село.
Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите. И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села.
към текста >>
40.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят
чуква
един път моливче-то си на Неговата масичка.
Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо.
Учителят
чуква
един път моливче-то си на Неговата масичка.
И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът".
към текста >>
И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно
чукане
.
Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път моливче-то си на Неговата масичка.
И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно
чукане
.
Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете.
към текста >>
Учителят
чуква
три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с
чукане
три пъти.
Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път моливче-то си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно чукане.
Учителят
чуква
три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с
чукане
три пъти.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю".
към текста >>
41.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги
очукват
като ги подготвят за зидария.
А брат Георги Куртев организираше работната ръка, изпращаше хора на строежа. Аз ръководех тука. Като му кажа: „Брат Георги, днес ще ми трябват 20-25 коли за камъни. Идват 50 коли със селяни. Такава готовност от приятелите не съм виждал.
Мъкнат тежки камъни и ни ги подават, други ги
очукват
като ги подготвят за зидария.
Ние каптираме, ограждаме с камъни там, откъдето извира водата с тежки камъни. И зад камъните набиваме с глина, да не може външна влага и вода да влиза вътре в извора. Като слизахме надолу с копането, стигнахме до римски каптаж. В римско време е правен каптаж. Той бе правен от тухли, пясък и вар, в който имаше тухли.
към текста >>
Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или
чукнато
, да я поправиме.
След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно.
Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или
чукнато
, да я поправиме.
Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали?
към текста >>
42.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Достигат голяма порта -
чукат
.
Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове. Чува се шум на чешма. Войникът слиза да пие вода, и като се качва на кончето, зад зида се чува нещо като песен или под-викване някакво дивашко. Вървят край зида.
Достигат голяма порта -
чукат
.
След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава войник с фенер: „Кои сте? " „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети. Питат: „Къде се намираме? " „Тук е военното комендантство на областта. Комендантът още не си е легнал." Докладват на коменданта за задачата, която им е дадена.
към текста >>
43.
23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян веднага изтичва при Учителя и
почуква
на вратата.
Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква. Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал.
Боян веднага изтичва при Учителя и
почуква
на вратата.
Вратата се открехва, подава се Учителят. Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи". Сега вече нещо мен ме попари.
към текста >>
Отивам в службата, качвам се при началника,
чукам
на вратата му, отварям и влизам.
Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи". Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града.
Отивам в службата, качвам се при началника,
чукам
на вратата му, отварям и влизам.
На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа.
към текста >>
44.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки,
чукове
и брадви.
Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете. Така ние се разплащахме с власите и с тях никога не сме имали разправии. Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може.
Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки,
чукове
и брадви.
Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето.
към текста >>
45.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Освен това Владо
изчука
и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство.
Освен това Владо
изчука
и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята.
към текста >>
46.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С длето и с
чука
Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
С длето и с
чука
Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България.
към текста >>
47.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и
чук
, за да ги има.
Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще".
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и
чук
, за да ги има.
А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето. Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме.
към текста >>
48.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На тези чудесни скали аз изсякох с длето и
чук
формули, които Учителят е дал.
Наистина тука имаше кътчета, които те привличат, канят и казват: „Заповядай, почини си, помисли! " И ако ти е отворена душата можеш да разговаряш с съществата, които живеят тук. При една екскурзия Учителят се загледа в този свят на чудновати форми с тези удобни поляни, заветни, закътани, че можеш да прекараш в самота, а и някоя малка група може да проведе съкровени разговори. Учителят посочи с ръка: „Вижте колко салони имате тук, за всекиго едного по един салон." От тогава приятелите нарекоха това място „Салоните". Но и скалите тука бяха една основна необходимост, за да се почувства силата на природата.
На тези чудесни скали аз изсякох с длето и
чук
формули, които Учителят е дал.
На една от скалите изсякох: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина". Това са-правила за учениците, те важат за всички времена, за всички епохи и никога не могат да се изменят.
към текста >>
49.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше стопанство, овощна градина,
зеленчукова
градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета.
Имаше стопанство, овощна градина,
зеленчукова
градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по скръбта към Учителя. Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака. Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите.
към текста >>
50.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да
чукам
камъни, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя. Кухнята ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше.
Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да
чукам
камъни, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
към текста >>
51.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се
чукаме
.
Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора.
Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се
чукаме
.
Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете! " А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея.
към текста >>
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се
чукаме
за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят.
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се
чукаме
за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя.
към текста >>
52.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да
чукам
камъни.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството.
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да
чукам
камъни.
Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор.
към текста >>
53.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със
зеленчукова
и ябълкова градина и лозя.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира.
По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със
зеленчукова
и ябълкова градина и лозя.
Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
към текста >>
54.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Посаждане и обработване на
зеленчукови
, овощни и цветни градини.
Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата.
Посаждане и обработване на
зеленчукови
, овощни и цветни градини.
При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора.
към текста >>
55.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и
зеленчуковата
градина, даваща продукти за кухнята.
На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават.
А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и
зеленчуковата
градина, даваща продукти за кухнята.
При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство.
към текста >>
Отчуждават се поляната, Салона,
зеленчуковата
градина за детски дом и детски игрища.
Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели.
Отчуждават се поляната, Салона,
зеленчуковата
градина за детски дом и детски игрища.
В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници.
към текста >>
56.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.
Чуклев
, Н.
6, при съседи: П. Чулев, бр. Калеви, Д. Кръстаров. 5.1/2 (една втора) ид. части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с.
на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.
Чуклев
, Н.
Гьондов, Бр. Колеви, Д.Н.Грънчаров. 6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с. на Васил Апостолов Славов.
към текста >>
57.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер,
чуковете
на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват.
- Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа.
Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер,
чуковете
на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват.
Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила.
към текста >>
58.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Други се спираха на идеята за
каучуков
провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара.
Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация.
Други се спираха на идеята за
каучуков
провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара.
Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие.
към текста >>
59.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Без колебание
почуках
на вратата на приемната.
Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит. Най-спокойно пристъпих прага на Изгрева.
Без колебание
почуках
на вратата на приемната.
Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева.
към текста >>
60.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите
почукват
на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест.
... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си".
Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите
почукват
на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест.
- Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!...
към текста >>
61.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Почуках
на остъклената врата.
24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ Южна вечер. Прохладна е поляната. „Параходът" е осветен. Тъй наричахме домът на стенографките. Там често се отбиваше УЧИТЕЛЯТ.
Почуках
на остъклената врата.
Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор. След отговорната и твърде сериозна работа, закачливите и безобидни реплики са като прохладен полъх. Сестрата умееше да се шегува. Излязох от „парахода".
към текста >>
62.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да
чукне
клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото.
Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да
чукне
клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента.
Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота.
към текста >>
63.
ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Чуках
на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата.
Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя.
Чуках
на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата.
За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него. Той не беше поръчвал никому да Му носи вестници. Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше. Той знаеше много добре събитията в света и у нас.
към текста >>
64.
ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Почуках
в Горницата.
Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона.
Почуках
в Горницата.
Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен.
към текста >>
65.
ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да
почука
на вратата, вероятно за прием при Учителя.
То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие. Същият ден Учителят споделя пред Симеон Арнаудов (дякона): „Те бяха решили да поставят адска машина в салона и да вдигнат във въздуха целият салон по време на беседа. Е, така по този начин се отървахме от взрива." Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна. Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие. На другия ден след обед сестра Йорданка Жекова идва да подреди приемната на Учителя.
Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да
почука
на вратата, вероятно за прием при Учителя.
С поглед тя попитала Учителя - какво да прави: „Поканете го! Той Мене търси. Това е вчерашният младеж от побоя срещу Мене." Йорданка замръзнала от уплаха. Помислила, че този побойник отново идва да бие Учителя. Учителят повторно й казал: „Поканете го!
към текста >>
66.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Почуках
на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка.
Той се подписа и аз бързо се отправих за влака. В купето прочитах много пъти пощенската картичка. Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева. Разбрах, че се касае за особена среща с Учителя. Пристъпвам на Изгрева с военната си униформа.
Почуках
на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка.
„Веднага иди при Учителя! Той има скъп гост - Блудният син. Вчера на клас чухме за първи път търсеният от Него дълги години музикален мотив. Каза, че утре, в неделя, вместо редовното утринно Слово, ще свири на цигулката Си. Иди веднага при Учителя." Савка това го изрече на един дъх през отвореното прозорче.
към текста >>
Почуках
плахо на Неговата врата.
Каза, че утре, в неделя, вместо редовното утринно Слово, ще свири на цигулката Си. Иди веднага при Учителя." Савка това го изрече на един дъх през отвореното прозорче. Дори не можах да се здрависам с нея. На един дъх изкачих стъпалата на осветената стълба от нощната лампа. Беше се вече мръкнало.
Почуках
плахо на Неговата врата.
Той я отвори. Шеговито ме запита: „Избяга ли, или те пуснаха в отпуск? " „В домашен отпуск съм до понеделник", отговорих бързо и високо по войнишки. „Тогава утре ела на клас. Поканен си на концерт.
към текста >>
67.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Съпругата пристига в София, отива при Учителя,
почуква
на вратата.
Да дойдеш в България е моето мнение. 3. Да не се ожениш, и да работиш за Господа." Завръща се, обаче оженва се и има две дъщери и работи в Ямбол като лекар. Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението.
Съпругата пристига в София, отива при Учителя,
почуква
на вратата.
Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол! " И така се разделят с Учителя. Тя пристига с влака в Ямбол.
към текста >>
68.
3.08. Болните сливици
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Почуках
на вратата.
Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя.
Почуках
на вратата.
Излиза Учителят, а брат ми остана долу, при стълбите. Пита ме - с разположение винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга. Той ме пита: „Какво има, брат? " „Учителю, имам едно братле, което така и така със сливиците му, гърлото му, цяла нощ не можахме да спим, сливиците не спадат." Той пита: „Къде е момчето? " Казвам: „Долу е при стълбите." „Извикайте го" - и брат ми веднага по стълбите се качва горе, и аз стоя отстрани.
към текста >>
69.
3.13. Изгонената болест
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева,
почуква
на вратата, Учителят отваря, както винаги.
А майката се поболяла от мъка. Дъщерята расте и става мома 16-18 години. Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като момиче, лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически, или духовни".
И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева,
почуква
на вратата, Учителят отваря, както винаги.
Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му. Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени.
към текста >>
70.
3.18. Съботата - денят на Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота -
почуква
на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден? " Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам?
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота -
почуква
на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата. След петнадесет минути пак чука.
към текста >>
След пет минути пак
чука
същото момиче.
" Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм! " и затваря вратата.
След пет минути пак
чука
същото момиче.
Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата. След петнадесет минути пак чука. Учителят отваря: „Какво има? " „Много важна е моята работа и много за кратко време, за късо въпросът ми е, моля Ви се".
към текста >>
След петнадесет минути пак
чука
.
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм! " и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата.
След петнадесет минути пак
чука
.
Учителят отваря: „Какво има? " „Много важна е моята работа и много за кратко време, за късо въпросът ми е, моля Ви се". „Добре, заповядайте". Приема я. „Заповядайте, седнете, кажете какъв е Вашият случай?
към текста >>
71.
3.22. Брат Темелко иска прошка
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и
почуква
.
Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си. Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на вечеря. Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри.
И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и
почуква
.
Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било. Брат Темелко ми казваше: „От този момент и сега, и докато съм жив, от този момент - а той е над 85-86-годишен - докато съм жив, няма да питам посетителя кога си дошъл, колко време ще останеш, кога ще си отиваш, никакъв въпрос не му задавам. Къщата не е моя и нямам право на никого да задавам такива подобни въпроси." Така, един такъв спомен ми разказа този брат. Да, но това бе живот тогава, съчетан от Слово и Дух и той днес, утре ще бъде не само спомен, но жив образ в едно време, което не прихожда и което е вечно.
към текста >>
72.
4.02. Укротяването на коня
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Изкарвам си хляба с
чук
, подкови и подковаване." Учителят продължава: „Аз все за този кон ви говоря на всички - това е ума на човека." Всички ахват. Замълчават.
Тогава Учителят Го прави и конете се усмиряват, след което биват подковани. Всички се чудят. Учителят се е върнал в къщата и говори с останалите приятели. След като подковават двата луди коня, съседът отива при Учителя да Му благодари за съвета. Учителят се усмихва и казва: „А сега е време да укротиш своя кон." „Ама, Учителю, аз нямам никакъв кон - аз съм беден човек.
Изкарвам си хляба с
чук
, подкови и подковаване." Учителят продължава: „Аз все за този кон ви говоря на всички - това е ума на човека." Всички ахват. Замълчават.
Примерът е удачен. Той е пред тях. Остава да се укроти и новият кон, който е у всички - да се укроти умът на човека. И след това да се подкове с Духът на Истината. А Духът на Истината ще Го намерите в Словото на Учителя, защото Глава на Твоето Слово е Истината.
към текста >>
73.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Чукам
на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево.
Непрекъснато си пея песни на висок глас. А наоколо е станало нападение от партизани върху военни обекти. Но аз нито съм чула, нито съм видяла. Вървя и си пея. Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта.
Чукам
на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево.
Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая? " Вдигам рамене. „Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна.
към текста >>
74.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при
Кючуков
, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение.
И какво стана по-нататък. Стана това, което аз казах. Мястото на Учителя до 1970 г. беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя. Имаше и милиционер, който обикаляше и не позволяваше да се ходи, нито да се прескача през телената ограда.
По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при
Кючуков
, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение.
Каква е поуката. Навремето им казах: „Недейте, не правете това. Не заключвайте, защото и за вас ще заключват. Не само това, но и самите вас отвън и отвътре ще ви заключат." Така и стана. Днес някои са заключени и отвън и отвътре, затова нищо не върви.
към текста >>
75.
5.27. Лечение за Славата Божия
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
" „Няма да умре, а ще оживее." Сутринта рано, в 5 часа, ми
чукат
на вратата.
От две - три къщи събраха много квас. Имах зехтин, намазах ръката му, сложихме отгоре до долу на ръката му кваса и увихме ръката му с повой. Ни жив, ни умрял. Казах, че така ще стои. „Ама той до сутринта ще умре!
" „Няма да умре, а ще оживее." Сутринта рано, в 5 часа, ми
чукат
на вратата.
„Учителко, ела." Отивам и виждам, че е пробило вече. Потекло е гной. Свалих кваса. Взех един леген и започнах да изстисквам гнойта от ръката в него. „Олеле, учителко, колко си малка, а колко боли като ме стискаш.
към текста >>
76.
5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше
Кючуков
.
Салонът беше заключен с катинар, не се играеше Паневритмия в гората и беше забранено летуването на Рила. Тази година почина сестра ми Цветанка. Ние започнахме да се събираме у дома в сряда и неделя и да четем беседи. Събирахме се около 30-40 човека. Много пъти приятелите молеха моят брат Иван, който беше юрист и познаваше законите, да направи някакви постъпки за Братството, за да се събираме някъде.
Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше
Кючуков
.
Обажда се д-р Кадиев по телефона и казва на брат ми, да отиде в Министерството, че там е Димитър Кочев, Георги Томалевски и Тодор Симеонов, които поднасят молба, да бъде отново назначен Борис Николов за председател на Братския съвет. А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува. Беше обяд. Брат ми Иван отива там и им казва, че като юрист е изпратен от д-р Кадиев. Казват му: „Няма нужда от тебе.
към текста >>
Качват се горе и
Кючуков
им казва: „Не мога да ви приема.
" По това време там е Таню Танев. Казват му: „Ние сме трима, а ти си четвърти, не ни трябваш. Отивай си! Нарушаваш числото три от Кабалата! " Таню се ядосал и си тръгнал.
Качват се горе и
Кючуков
им казва: „Не мога да ви приема.
Сега съм зает." И те си тръгнали омърлушени. Ето, вижте сега какъв е законът. Изгониха брат ми, който беше юрист и тях също ги изгониха. Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при Кючуков! " И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при Кючуков.
към текста >>
Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при
Кючуков
!
" Таню се ядосал и си тръгнал. Качват се горе и Кючуков им казва: „Не мога да ви приема. Сега съм зает." И те си тръгнали омърлушени. Ето, вижте сега какъв е законът. Изгониха брат ми, който беше юрист и тях също ги изгониха.
Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при
Кючуков
!
" И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при Кючуков. Приема ги. Започват да говорят. Брат ми обяснява. Кючуков му казва: "С Вас мога да се разбера, Вие сте интелигентен човек, Вие сте юрист, Вие разбирате нещата.
към текста >>
" И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при
Кючуков
.
Качват се горе и Кючуков им казва: „Не мога да ви приема. Сега съм зает." И те си тръгнали омърлушени. Ето, вижте сега какъв е законът. Изгониха брат ми, който беше юрист и тях също ги изгониха. Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при Кючуков!
" И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при
Кючуков
.
Приема ги. Започват да говорят. Брат ми обяснява. Кючуков му казва: "С Вас мога да се разбера, Вие сте интелигентен човек, Вие сте юрист, Вие разбирате нещата. С Вас ще се разбера.
към текста >>
Кючуков
му казва: "С Вас мога да се разбера, Вие сте интелигентен човек, Вие сте юрист, Вие разбирате нещата.
Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при Кючуков! " И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при Кючуков. Приема ги. Започват да говорят. Брат ми обяснява.
Кючуков
му казва: "С Вас мога да се разбера, Вие сте интелигентен човек, Вие сте юрист, Вие разбирате нещата.
С Вас ще се разбера. Какво искате? " А брат ми казва, какво искаме. Даде ни разрешение да се събираме редовно у дома. И ние се събирахме редовно.
към текста >>
След като си замина, отидохме при
Кучуков
да питаме, какво да правим.
до 1973 г. ходехме на Рила и после отново забраниха, понеже нямаше кой да отговаря пред властите за този лагер. Горе на лагера се явиха десет ръководители и се караха помежду си, кой да бъде по-горен, но когато дойде време някой от тях да отговаря пред властите за лагеруването на Братството, съгласно тогавашните закони, тогава всички се отдръпнаха. А предварително се бяха изпокарали помежду си. Брат ми Иван си замина от този свят на 29 октомври 1972 г.
След като си замина, отидохме при
Кучуков
да питаме, какво да правим.
Искахме да го замести или д-р Кадиев, или Томалевски. А той ни каза: „Вие ще бъдете! " „Но ние сме жени", извикахме Люба и аз. „Не, Вие ще бъдете! " Тогава се събрахме и направихме едно ръководство от седем човека.
към текста >>
А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при
Кючуков
и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон.
А той ни каза: „Вие ще бъдете! " „Но ние сме жени", извикахме Люба и аз. „Не, Вие ще бъдете! " Тогава се събрахме и направихме едно ръководство от седем човека. Влизаха: Драга Михайлова, Люба Михайлова, Възкресен Анастасов, Кирил Михайлов (Кирчо Лъвчето), Желю Танев, Георги Йорданов, Стефан Кадиев.
А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при
Кючуков
и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон.
Тогава още не беше разрушен Изгрева. Кючуков се съгласява и му дава бланка образец, за да се изпрати до всички Братства в цялата провинция, да ги попълнят и подпишат, и след което да ги върнат обратно. Брат ми изпрати тези образци с обратна разписка до всички Братства. Те се върнаха, но никой не отговори и не изпрати обратно попълнените образци. Тогава Борис Николов бе изпратил Нестор Илиев в провинцията, да обиколи и съобщи неговото нареждане, да не се попълват и да не се изпращат образците.
към текста >>
Кючуков
се съгласява и му дава бланка образец, за да се изпрати до всички Братства в цялата провинция, да ги попълнят и подпишат, и след което да ги върнат обратно.
„Не, Вие ще бъдете! " Тогава се събрахме и направихме едно ръководство от седем човека. Влизаха: Драга Михайлова, Люба Михайлова, Възкресен Анастасов, Кирил Михайлов (Кирчо Лъвчето), Желю Танев, Георги Йорданов, Стефан Кадиев. А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при Кючуков и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон. Тогава още не беше разрушен Изгрева.
Кючуков
се съгласява и му дава бланка образец, за да се изпрати до всички Братства в цялата провинция, да ги попълнят и подпишат, и след което да ги върнат обратно.
Брат ми изпрати тези образци с обратна разписка до всички Братства. Те се върнаха, но никой не отговори и не изпрати обратно попълнените образци. Тогава Борис Николов бе изпратил Нестор Илиев в провинцията, да обиколи и съобщи неговото нареждане, да не се попълват и да не се изпращат образците. И никой не отговори. Аз пазя тази документация.
към текста >>
Кючуков
след това бе сменен и на негово място дойде Баръмов.
Ако се бяха регистрирали тогава, щяха да запазят Салона и местата. Салонът не беше разрушен, легациите също не бяха построени. Борис не се съгласи, понеже той и другите около него бяха пожизнени ръководители. Там е цялата работа. Така се дойде до забраната на лагера 1973 г.
Кючуков
след това бе сменен и на негово място дойде Баръмов.
Той бе голям комунист. Отначало не искаше да ни приеме, но секретарката на Кючуков беше останала на същия си пост. А тя ни познаваше, говори му и той веднъж ни прие и даде съгласие да се събираме у нас. Но за Рила не позволи. Ето, това е вече история.
към текста >>
Отначало не искаше да ни приеме, но секретарката на
Кючуков
беше останала на същия си пост.
Борис не се съгласи, понеже той и другите около него бяха пожизнени ръководители. Там е цялата работа. Така се дойде до забраната на лагера 1973 г. Кючуков след това бе сменен и на негово място дойде Баръмов. Той бе голям комунист.
Отначало не искаше да ни приеме, но секретарката на
Кючуков
беше останала на същия си пост.
А тя ни познаваше, говори му и той веднъж ни прие и даде съгласие да се събираме у нас. Но за Рила не позволи. Ето, това е вече история. Ние минахме през този етап. Той не може да се върне.
към текста >>
77.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
След като ги
изчука
Владо тези ръце, показаха ги на Учителя и Той нареди да ги заровят в „Извора на Доброто".
Защо съм дошъл при тебе? Знам, че ти си смела. Има една работа, която искам да свършим заедно. Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват. Та това да бъде дружбата между България и Съветска Русия.
След като ги
изчука
Владо тези ръце, показаха ги на Учителя и Той нареди да ги заровят в „Извора на Доброто".
Но Любомир Лулчев се възпротивил на Учителя. „Учителю, не искаме с руснаците дружба! Аз не позволявам". Но Учителят го отстранява с ръка, казва му да си върви по пътя и после ги зазидат тези ръце с Владо. А Лулчев беше с германците.
към текста >>
78.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
бе взел разрешение от
Кючуков
, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома.
51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ Събирането на братя и сестри у нас, в наши дни, започна от 1970 г. месец април, след заминаването на сестра ми Цветанка. В начало събиранията бяха за помен на сестра ми Цветанка и постепенно се превърнаха в редовни събирания в ден сряда за четене на беседи от Словото на Учителя. Над 200 броя братя и сестри от София и провинцията преминаха за една година през нашите събирания у дома. Брат ми Иван Михайлов през 1972 г.
бе взел разрешение от
Кючуков
, директор на Вероизповеданията, да се събираме у дома.
Беше отворено едно малко прозорче за Бога, бе дадено едно малко кандилце, бе открит пътя за съживяване и възобновяване живота на Братството. До този момент, след процеса 1957/58 г., беше забранено да се събираме. Започнато с няколко души, постепенно броят им растеше и достигна 50-60 редовни посетители. Апартаментът бе твърде тесен за тях. При срещите се работеше както при Учителя - с песни, молитви, беседи и накрая пак молитви и песни.
към текста >>
79.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Декларатор: (подпис) София Бележка на редактора Към № 51 трябваше да публикувам двете официални писма, дадени от
Кючуков
.
Драга Михайлова Иванова, л.п. сер. В, N 0940543. Издаден на 27.\/.1985 г. от РУ - Искър МВР - София. 28.IX.1995 г.
Декларатор: (подпис) София Бележка на редактора Към № 51 трябваше да публикувам двете официални писма, дадени от
Кючуков
.
Драга Михайлова ги бе дала на Таню Танев. Аз му изпратих две писма, но той не можа да ги предаде за печат. Не били у него. След това лично Драга ги поиска, но той заяви, че ги е дал на Благовест Жеков. Драга ги поиска от него.
към текста >>
80.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Решително
почуках
на вратата на малката бяла къща.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от манастира, пристигнах в София в ранна утрин. Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66.
Решително
почуках
на вратата на малката бяла къща.
Излезе една стара жена, която ме въведе в двора. Там всичко беше тъй чисто и просто. По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син.
към текста >>
81.
6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
се тури първата копка от Учителя за бъдещата
зеленчукова
и овощна градина на Изгрева.
Той оставяше човека свободен. Това е най-великата черта на Неговото Слово. Истина, която освобождава отвътре и отвън човека. Трябва да спомена, че на този ден - 22. 03.1922 г.
се тури първата копка от Учителя за бъдещата
зеленчукова
и овощна градина на Изгрева.
Дните от първия ден на пролетта започнаха да се нижат като някаква красива мелодия на приказна песен. Така започнаха да се пишат страниците в историята на посвещението на Братството.
към текста >>
82.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Братската градина се състоеше от лозе, овощна и
зеленчукова
градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.
Братската градина се състоеше от лозе, овощна и
зеленчукова
градина.
В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>
За
зеленчуковата
градина се грижеше дядо Ради.
Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града. Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят.
За
зеленчуковата
градина се грижеше дядо Ради.
Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
към текста >>
83.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Преди
Кючуков
да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах.
Така че врага беше вътре при нас, а те само извикаха онези отвън, та да разрушат Изгрева. Един ден стоя там, където е мястото на Учителя и съм се замислил на пейката. По едно време пристига един висок човек, хубав човек, заедно с още един и сядат на пейката. Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва. Единият му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко.
Преди
Кючуков
да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах.
Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт. Казах му: „Жалко, че преди духовенството, както и предишната власт, пък и сегашната власт не можаха да оценят и да разберат това Учение в Неговата чистота." Той ме изгледа и каза: „Напротив, аз знам всичко. И затова идвам да се поклоня на гроба на г-н Дънов.
към текста >>
84.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Баща ми дойде, видя бараката,
чукна
я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило.
Нейните спомени записах на магнетофон. Трябваше да ми предаде тетрадката, в която собственоръчно ги бе написала. Ха днес да ги предаде, ха утре и до днес остана непредадена. В онези години Изгревът се вдигаше, разрушаваше се и аз исках да закупя нейната барака. Уговорихме се за 500 лв., а това правеха пет лекарски заплати.
Баща ми дойде, видя бараката,
чукна
я оттук и оттам с бастуна и ми каза: „Та това е съборетина, всичко е изгнило.
По-хубаво е за тези 500 лв. да си купиш пет кубика чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака". „Да, но тази барака е историческа. Лично Учителят Дънов е дал чертежа да се направи." „Като историческа ценност вземи, че я заснеми с фотоапарат от край до край, направете чертежи и така ще остане като историческа ценност". И така направих.
към текста >>
85.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
Облякох си скъсаната рокля, сложих си старите обувки,
очукани
, оглозгани и излезнах.
Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза. След това им хрумна да ми крият роклите, а аз бях от заможно семейство и имах хубави рокли, защото майка ми се стараеше единствената им дъщеря да бъде облечена и гиздава. Искаше да се хвали с мен, а и с това да ме подготви като добра партия, за да ме омъжи. Започнаха да крият хубавите ми официални рокли и обуща, като смятаха, че аз като видя, че ги няма на определеното място ще спра и ще Мирувам и кротувам у дома. Но аз не се предадох, а се облякох със старите и скъсани рокли, износени и захвърлени, за да служат само когато трябва с тях да работя някаква мръсна работа.
Облякох си скъсаната рокля, сложих си старите обувки,
очукани
, оглозгани и излезнах.
За проклетия в този ден всички познати на майка ми, заради които майка ми ме обличаше официално и заради които ме водеше на разни официални посещения ме срещнаха в този ден и ме оглеждаха. А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя. Като се върнах у дома беше настанала цяла олелия, че съм излезнала с тези дрехи и съм ги направила за посмешище пред света. Аз им казвам, че за мен това е без значение.
към текста >>
86.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Отивам рано,
чукам
, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята.
Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители.
Отивам рано,
чукам
, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята.
Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона. Там той приемаше посетители. Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята.
към текста >>
87.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Стигна се до там, че на Изгрева се направи
зеленчукова
градина и от там се снабдявахме с много продукти.
После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята. Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше.
Стигна се до там, че на Изгрева се направи
зеленчукова
градина и от там се снабдявахме с много продукти.
Този ден трябваше да се донесе вода. Сестрите чакаха да дойде някой от братята да вземе кофите и да донесе вода, но те не идваха. Тогава аз взех една лейка, с която се поливаха цветята и се спуснах към разсадника. Там налях лейката с вода и поех пътя нагоре по една алея, която по моя сметка трябваше да излезе на поляната на Изгрева. Но като повървях по алеята разбрах, че тя не отива към Изгрева, а съм взела погрешен път.
към текста >>
88.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва,
почуква
и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване.
По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране.
Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва,
почуква
и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване.
Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място". Всички го гледали, стояли като изумени и не посмели нито да мръднат, нито да шавнат, нито да продумат. Той си отишъл, а те стояли и не знаели какво да правят. Накрая решили да чакат, за да видят какво ще да става. Чакали ден, чакали два, седмица и месец с неразопакования багаж.
към текста >>
89.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
Аз застанах там и
зачуках
.
Тропала съм, когато съм имала нужда, вътрешна нужда и нещо което съм търсила, за да получа от този Божествен извор, който излизаше от Учителя. Аз така го възприемах. И така отивах, когато похлопвах с пръсти на вратата му. Един ден отидох при него и пристъпих първите стъпала и реших да похлопам както при други случаи. Но Учителят не беше горе в стаята си, а беше долу в приемната.
Аз застанах там и
зачуках
.
Учителят излезна от вратата и не ме погледна, мина покрай мене и не ме поздрави. Друг път ме погледне, поздравява ме, а понякога ми е разрешавал някой проблем дори с поглед - в него прочитах разрешението на задачата. Друг път мине и ме поздрави и по интонацията на поздрава, който понякога е символичен аз получавам разрешение на задача си или помощ от него. Но сега нямаше нищо - нито поглед, нито поздрав, нито внимание. Учителят отиде до салона, след това излезна, срещна се с една-две сестри, размени с тях по две три думи и пак се върна в приемната.
към текста >>
90.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да
почуква
леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.
и това бе есента, след като се върнахме от Рила от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината когато бяха нанесли побой върху Учителя и той полупарализиран се качи на седемте Рилски езера. И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя. Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов.
Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да
почуква
леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.
След беседата ние пеехте песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите. Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори вътрешната завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом. Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите усещах, че целият въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него. Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя, защото всички бяхме в едно особено състояние.
към текста >>
91.
57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Аз прекрачвам през прага,
чукам
на вратата, влизам, а вътре Учителят ме посреща с усмивка: „Е, днес каква е програмата?
Седнах и започнах да се занимавам с онази задача, която Учителят ми беше дал при предишното мое посещение при него. Подготвих се. На следващият ден се запътих и бях точно в девет часа сутринта. Този път кака Гина ме посрещна все едно, че нищо не е било вчера и че вчерашния ден изобщо не е съществувал и че не е имало никаква среща между мен и нея. Аз стоя изумена, а тя ми казва да постоя малко, отиде, обади се на Учителя, върна се след малко и ме съобщи, че вече ме очакват и мога да влизам.
Аз прекрачвам през прага,
чукам
на вратата, влизам, а вътре Учителят ме посреща с усмивка: „Е, днес каква е програмата?
" Аз сядам на стола, ученикът седеше пред своят Учител. Друг път отивам в девет часа сутринта и там са се събрали ръководителите на братските кръжоци от провинцията. Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни.
към текста >>
92.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Слагам
зеленчука
, варя и пека в тепсията и манджата е готова.
Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги. Думата ми е за онези верни, предани сестри, които останаха до края. Спомням си имаше един много смешен и забавен случай, който накрая стана трагичен. Един от младите братя се ожени за една красавица в града, отиде да живее в нейния дом, но понеже беше станал вегетарианец, беше дал ултиматум пред бъдещата си съпруга, че ще се ожени за нея ако тя му готви вегетарианска храна. Тя казала: „Ами това е най-лесното.
Слагам
зеленчука
, варя и пека в тепсията и манджата е готова.
Важното е да ме обичаш и да мога да живея с теб". Минали години. Как са се обичали не зная, но живяха сносно. По едно време този брат залиня. Всички се чудиме какво е станало с него.
към текста >>
93.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му
чукат
по прозорците и търсят помощ от него.
Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея.
По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му
чукат
по прозорците и търсят помощ от него.
В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната.
към текста >>
94.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа -
чукаше
едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам.
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа -
чукаше
едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>
95.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше
зеленчук
, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше
зеленчук
, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
към текста >>
96.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше
зеленчук
, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше
зеленчук
, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
към текста >>
97.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Или ще дойде да ти
чука
на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа. Но винаги в такива състояния, които не траеха много дълго, защото все ще се намери някой, който да прекъсне това необикновено състояние.
Или ще дойде да ти
чука
на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине.
Или пък ще дойде да ти каже някоя обидна дума, или някоя забележка, или пък ще търси да се скара с теб. Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята. А онзи си отиде и изведнъж усетиш, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма. Изчезнало ли е, изхвръкнало ли е, простреляно ли е? Няма го и толкоз.
към текста >>
98.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади
зеленчук
и други неща, с които може да се изхранва.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ Този случай е лесно да се опише, но е много по-труден да се разбере. На времето се изумихме от този невероятен случай.
На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади
зеленчук
и други неща, с които може да се изхранва.
Целта бе да се изкупят местата, за да не дойдат чужди хора между нас и да правят пакости, а освен това всеки от нас би имал възможност да прави онези опити, които Учителят ни даваше. Но вие вече знаете, че говорихме за непослушанието на първите приятели, които изобщо не приеха да изпълнят нареждането на Учителя като смятаха, че Учителят е духовен човек и разбира само от духовни неща, но не разбира от материални неща. И понеже ние учениците сме от света, то ние знаем много неща, някои от старите приятели бяха богати, имаха знания и опит и въртяха търговия и още много неща и по този начин те смятаха, че са много по-вещи в материалните неща. Така по този начин разглеждаха Учителя и затова не изпълниха нареждането му. Аз лично имах възможност да видя, да чуя много неща и направо съм се хващала за главата от недоумение.
към текста >>
99.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се
чукат
и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват.
Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се
чукат
и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват.
Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота.
към текста >>
100.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се
почуква
, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка.
На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди.
Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се
почуква
, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка.
Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
към текста >>
НАГОРЕ