НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
197
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
И за този
късмет
никой не се явява сега.
След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек.
И за този
късмет
никой не се явява сега.
Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище.
към беседата >>
2.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват :
Късметът
прави човека щастлив, или нещастен;
късметът
му носи радости, или страдания.
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити.
Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват :
Късметът
прави човека щастлив, или нещастен;
късметът
му носи радости, или страдания.
Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени.
към беседата >>
Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с
късмет
, а когато не му върви изобщо, че е нещастен.
(втори вариант)
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които постигат хората индивидуално, обществено, народно. Изобщо цялата бяла раса е поставена на един голям изпит. Тези страдания или щастие, които сполетяват човечеството, българите си ги обясняват по два начина.
Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с
късмет
, а когато не му върви изобщо, че е нещастен.
Когато кажем, че един човек е щастлив, а друг - нещастен, ние с това определяме два резултата. Ако имате например една пропорция, на която и двете страни са равни, нали трябва да знаете какво се крие в тази пропорция? Ако имате дадено уравнение, нали трябва да го решите? Що е решението на дадено уравнение? Да намерите корените му.
към втори вариант >>
3.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
(Отговарят: На
късмет
, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е
късметлия
.
После пак спор - кой ще раздава тези пари. Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? (Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н.
(Отговарят: На
късмет
, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е
късметлия
.
Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда.
към беседата >>
Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по
късмет
.
Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? (Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия.
Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по
късмет
.
Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка.
към беседата >>
4.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
После ще гледа да дойде някой
късметлия
, да я продаде някак си.
“ – Можем, можем. Това е новото учение, това е учението, което Христос проповядва. Казвате: „Само майките могат да направят това за своите деца, които те са родили“. Аз виждам много майки, които това не вършат. Една майка ще отхрани днес дъщеря си и после ще ѝ каже: „Слушай, ти гледай да се храниш добре, да се харесаш“.
После ще гледа да дойде някой
късметлия
, да я продаде някак си.
Той ще гледа здрава ли е, пълничка ли е, ще може ли да готви, има ли прикя, има ли повече пари, това-онова, най-после ще прати сватове и ще гледат да се оженят. Оженят се, но след 2–3 месеца виждаш я нещастна, върне се при майка си, която казва: „Непрокопсана е“. Когато майката роди една дъщеря, тя не я ражда да се жени, разбирате ли? Според Христовото учение, тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия, а само Господ жени хората в света, нито владици, нито попове имат това право. Никой няма право да жени дъщеря си, освен Онзи, Който я изпратил на земята.
към беседата >>
5.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки
късмет
, а след това, ще изгубиш
късмета
си.
Казваш: Духът работи в мене. – Ходиш ли със светлина в живота? – Не ходя. – Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен.
При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки
късмет
, а след това, ще изгубиш
късмета
си.
Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени.
към беседата >>
Питам: Може ли
късметът
да се мери с ока?
– Ходиш ли със светлина в живота? – Не ходя. – Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си.
Питам: Може ли
късметът
да се мери с ока?
Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
към беседата >>
През първата половина ще имаш девет оки[2]
късмет
, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш
късмета
си".
(втори вариант)
Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина. Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле.
През първата половина ще имаш девет оки[2]
късмет
, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш
късмета
си".
Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала.
към втори вариант >>
Късмет
може ли с оки да се мери?
(втори вариант)
Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина. Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си".
Късмет
може ли с оки да се мери?
Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
6.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
И такъвъ човѣкъ, който носи Божественото учение може да го познаете по това, че неговото тѣло е тонизирано вече, той може да не говори нищо за Бога, той може да говори обикновени работи, но щомъ дойде въ дома ви, ще усѣтите приятните течения на неговото тѣло, и такива хора българитѣ ги наричатъ щастливи,
късметлии
хора.
– Едни ще кажатъ: Е, любовь проповѣдва. „Не, кажете ни нещо конкретно какво проповѣдва, за да го приложимъ“. И едни ще кажатъ едно, други – друго, и тогава всички ще кажатъ: „Вие сте заблудени хора, халосани хора, вие знаете само да гладувате, да постите, да правите шашарми, да се карате помежду си, не ви ли знаемъ ние? “ Не, въ това Божествено учение има нещо сѫществено. Онзи човѣкъ, който е влѣзълъ въ Божественото учение, трѣбва да има другъ духъ, тѣлото му трѣбва да почне да мирише другояче, нещо ново трѣбва да има у насъ, разбирате ли?
И такъвъ човѣкъ, който носи Божественото учение може да го познаете по това, че неговото тѣло е тонизирано вече, той може да не говори нищо за Бога, той може да говори обикновени работи, но щомъ дойде въ дома ви, ще усѣтите приятните течения на неговото тѣло, и такива хора българитѣ ги наричатъ щастливи,
късметлии
хора.
Въ душата си единъ такъвъ човѣкъ носи една възвишена идея, той е единъ отъ тия благородни хора. Той седи и ти пожелава добро. И като си отиде, ще усѣтишъ неговото отсъствие. А може да ти дойде нѣкой богатъ, ти го угощавашъ, а той седи и си казва: „Ехъ, да имамъ такава кѫща, такава жена и т.н.“ Той седи, а ти си казвашъ: „Ехъ, по дяволите той! “ Не се мине 1–2 дни слѣдъ неговото заминаване, и вижъ, че жена ти умрѣла.
към беседата >>
7.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Казватъ: „Такава е сѫдбата му,
късметътъ
му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“.
Онова дѣте, което е интелигентно, може да взѣме цигулката да свири; мисълта въ него ще върви правилно, послѣдователно. Човѣкъ може да взѣме да направи една кола, да напише една книга, да изсвири едно парче, ако е художникъ – да нарисува една картина. Туй показва, че разумниятъ законъ дѣйствува въ реалния, въ видимия свѣтъ. Да допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго. Едно дѣте се роди – умира; второ дѣте се роди – умира; твоето дѣте се роди – умира.
Казватъ: „Такава е сѫдбата му,
късметътъ
му е такъвъ, или пъкъ урочасало е нещо дѣтето, или пъкъ, майката, като бремѣнна още, като вървѣла нѣкога изъ улицата, уплашила се отъ нещо“.
Не, не сѫ тамъ причинитѣ. Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него да направите баница? Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори единъ разказъ. Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли да помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ да помагашъ на хората, който не се биятъ“.
към беседата >>
8.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Те вярват на
късмет
.
Те са хора на въображението. Един човек, върху когото Луната оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затуй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра.
Те вярват на
късмет
.
Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“. У тези хора челото им горе е широко.
към беседата >>
Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от
късмета
, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти.
Един човек, върху когото Луната оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затуй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет.
Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от
късмета
, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти.
Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни.
към беседата >>
Те не обичат да работят, надяват се на
късмета
си.
Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята.
Те не обичат да работят, надяват се на
късмета
си.
Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са отлични.
към беседата >>
Турците казват: „Ако ми е
късмет
, на крака ще ми дойде“.
Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си.
Турците казват: „Ако ми е
късмет
, на крака ще ми дойде“.
У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са отлични. Те са смели, решителни, мускулести, по темперамент – холерици, войнствени хора.
към беседата >>
9.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
„Той не е
късметлия
човек.“ Не мисли за него.
Вървите правилно по един стръмен път и ви дойде на ума за някой човек, когото не обичате, и казвате: „Какъв човек е този Иван! “ И като вървите тъй, хоп на задницата си! Да кажем, че е някой си Иван или Петър, когото не обичате, безразлично е – не мисли за него. Ти с това вредиш и на себе си, вредиш и на него. И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си.
„Той не е
късметлия
човек.“ Не мисли за него.
Така се образуват лошите отношения между хората. Първото нещо: като ученици на окултната Школа, ще се стараете да бъдете изправни към вашите мисли по отношение на Бялото Братство или по отношение на вашия Велик учител, който се намира в другия свят. Често онези, които си кривят обущата навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят обущата навътре, са несправедливи към себе си. Аз онзи ден на екскурзията гледах, на мнозина от вас бяха изкривени токовете. Трябват ви широки токове, за да не ги кривите.
към беседата >>
10.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Някой вярва, че в живота има
късмет
, има щастие.
Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни.
Някой вярва, че в живота има
късмет
, има щастие.
Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи. Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност.
към беседата >>
11.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Българите казват: "Роди ме, мамо, с
късмет
, че ме хвърли на боклука!
Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер.
Българите казват: "Роди ме, мамо, с
късмет
, че ме хвърли на боклука!
" Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема.
към беседата >>
12.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Те казват: „Ако ми е
късмет
, на краката ми да дойде.“ Някои гледат не само как свири музикантът, а и как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави, като свири.
Някои схващат формата от някое музикално парче, други ще схванат идейното в него. Някои ще се интересуват от това как свири артистът, други ще се интересуват само от музиката, трети от публиката. На някои хора ръката е малка, значи преобладава аналитичният ум. И естетика има у такива хора, те са миролюбиви.
Те казват: „Ако ми е
късмет
, на краката ми да дойде.“ Някои гледат не само как свири музикантът, а и как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави, като свири.
Доброто е всякога красиво като закон. Но красивото не всякога е добро. Когато в красотата няма доброта - не е красота, тя е маска. В лицето трябва да има всякога известни черти, които да останат неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят. Това говори за добър, установен характер.
към беседата >>
13.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на
късмет
, на краката да ми дойде“.
Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли.
Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на
късмет
, на краката да ми дойде“.
Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас.
към беседата >>
И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на
късмет
, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото.
(втори вариант)
Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения. Обикновено вътре в човека има нещо, което се противи - то е наследствено. Преди много години, когато човекът е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава Природата е била много богата: крушите и другите плодове падали на земята направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал и човекът.
И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на
късмет
, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото.
Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви.
към втори вариант >>
14.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на
късмета
богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“.
Ако си роденъ да бѫдешъ богатъ, богатството ще си дойде и безъ да го търсишъ. Тия, които сѫ богати, то е не защото сѫ много умни, не че сѫ съумѣли да го добиятъ, но то само си идва. Рѣкитѣ какъ идватъ? Не мислете, че за да дойдатъ рѣкитѣ, земята прави нѣкакви усилия. Не, тѣ сами си идватъ.
Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на
късмета
богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“.
Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
към беседата >>
Турците казват: „Ако ти е определено на
късмета
богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“.
(втори вариант)
Ако си роден да бъдеш богат, богатството ще си дойде и без да го търсиш. Тия, които са богати, то е не защото са много умни, не че са съумели да го добият, но то само си идва. Реките как идват? Не мислете, че за да дойдат реките, земята прави някакви усилия. Не, те сами си идват.
Турците казват: „Ако ти е определено на
късмета
богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“.
Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството.
към втори вариант >>
15.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Има учени хора, които вярват на
късмет
.
Всякога Божественото носи ентусиазъм. Където понякога някои губят куража си, то е човешкото. - Кога изгубвате куража си? - Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Например съвременните учени хора в Бог не вярват, а вярват в невъзможни работи.
Има учени хора, които вярват на
късмет
.
В късметен номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева. Тегли веднъж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. - Как се обяснява тази вяра? - Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства. Той си има цяла една книга написана за богатства от древността, заровени в земята.
към беседата >>
В
късметен
номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева.
Където понякога някои губят куража си, то е човешкото. - Кога изгубвате куража си? - Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Например съвременните учени хора в Бог не вярват, а вярват в невъзможни работи. Има учени хора, които вярват на късмет.
В
късметен
номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева.
Тегли веднъж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. - Как се обяснява тази вяра? - Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства. Той си има цяла една книга написана за богатства от древността, заровени в земята. Та ми разправя колко места е прокопал.
към беседата >>
Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в
късмет
, в лотария и др.
(втори вариант)
Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм. Когато някои хора губят кураж, това се дължи на човешкото в тях. Кога изгубвате кураж? – Когато правите Земята от диамант, когато градите къща върху окото си. Значи мислите за неща невъзможни.
Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в
късмет
, в лотария и др.
Някой от тях вземе лотариен билет и чака да спечели първа премия от петстотин хиляди лева. Тегли веднъж – нищо не печели; тегли втори път – пак нищо; тегли трети път – празен номер, но все пак вярва. Как се обяснява тази вяра? Преди две години един господин ми разправяше следното: от двадесет години наред той се занимавал с търсене на имане – заровени богатства, съкровища. Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от древността, заровени в земята.
към втори вариант >>
16.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Много хора вѣрватъ въ
късметъ
, въ нищо друго.
За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа? Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота. Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ.
Много хора вѣрватъ въ
късметъ
, въ нищо друго.
Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане.
към беседата >>
Много хора вярват в
късмет
, в нищо друго.
(втори вариант)
За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа? Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават.
Много хора вярват в
късмет
, в нищо друго.
Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане.
към втори вариант >>
17.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Българите смятат –
късмет
.
Вие сте всички здрави, но имате зародиши на болести, може някой след година, две, три, четири, някой след няколко месеца, някой след няколко седмици, такива малки болести може да имате. Ще ви дам един признак да изучаване, да знаете кога сте в болестно и кога в здраво състояние. То е само за вас. Само за себе си ще го имате. Щом почнат да се появяват бели петна на ноктите – на лявата имат едно значение, на дясната друго, то е един симптом на едно болестно състояние.
Българите смятат –
късмет
.
Какъв ти късмет. Късмет на изгубените пари. Туй всякога показва едно пресилено състояние на нервната система, което води към заболяване. В такъв случай ще гледате туй напрежение да го измените, да внесете някоя хубава идея и да се премахнат тези петна. Ноктите ви да бъдат чисти.
към беседата >>
Какъв ти
късмет
.
Ще ви дам един признак да изучаване, да знаете кога сте в болестно и кога в здраво състояние. То е само за вас. Само за себе си ще го имате. Щом почнат да се появяват бели петна на ноктите – на лявата имат едно значение, на дясната друго, то е един симптом на едно болестно състояние. Българите смятат – късмет.
Какъв ти
късмет
.
Късмет на изгубените пари. Туй всякога показва едно пресилено състояние на нервната система, което води към заболяване. В такъв случай ще гледате туй напрежение да го измените, да внесете някоя хубава идея и да се премахнат тези петна. Ноктите ви да бъдат чисти. Тези петна се явяват някой път при големи душевни сътресения.
към беседата >>
Късмет
на изгубените пари.
То е само за вас. Само за себе си ще го имате. Щом почнат да се появяват бели петна на ноктите – на лявата имат едно значение, на дясната друго, то е един симптом на едно болестно състояние. Българите смятат – късмет. Какъв ти късмет.
Късмет
на изгубените пари.
Туй всякога показва едно пресилено състояние на нервната система, което води към заболяване. В такъв случай ще гледате туй напрежение да го измените, да внесете някоя хубава идея и да се премахнат тези петна. Ноктите ви да бъдат чисти. Тези петна се явяват някой път при големи душевни сътресения. Те са предупредителни знаци.
към беседата >>
18.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Ако линията на щастието у някой човек е скъсана, или я няма никаква, съдбата на този човек казва: Слушай, ти не вярвай на щастие, на
късмет
.
Дойде някой при мене. Казва ми: кажи ми, какво ще бъде моето бъдеще. В дадения случай бъдещето на човека е определено, то е написано на ръката, на главата, на лицето. Ако линията на живота у някой човек е скъсана на 2-3 места, това показва, че той е осъден да умре - нищо повече. Нищо не е в състояние да го спаси.
Ако линията на щастието у някой човек е скъсана, или я няма никаква, съдбата на този човек казва: Слушай, ти не вярвай на щастие, на
късмет
.
Нито баща ти, нито майка ти са оставили нещо в наследство, затова опретни се да работиш да си копаеш сам нивата и лозето. Погледна главата някому, виждам я широка, къса, казвам му: слушай, приятелю, от прадядо си имаш наследена една лоша черта - отмъстителност. При тази черта с никого не можеш да живееш Трябва да впрегнеш тази енергия на работа. - Какво да правя? - Ще впрегнеш този дявол на работа и нищо няма да му казваш.
към беседата >>
19.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
Такъв ученик разчита вече на щастие, на
късмет
, както казват турците, и той очаква да му се падне нещо, което знае.
Като се разсъждава така, може да се дойде до закона на вероятностите в математиката. Всеки, който познава и изучава този закон, знае, че в живота се срещат повече или по-малко случаи за реализиране на нещо, а някога тия случаи могат да се реализират 100% - значи вероятността е абсолютна, пълна. Например, ученикът, който редовно учи уроците си през годината, знае всичкия материал, и вероятността за него да издържи изпита си успешно е 100%. Обаче, за ученик, който оставя някои предмети ненаучени, вероятността да издържи изпита си успешно се намалява. Следователно, колкото по-малко учи един ученик, толкова по-малка е вероятността да издържи той изпита си.
Такъв ученик разчита вече на щастие, на
късмет
, както казват турците, и той очаква да му се падне нещо, което знае.
Ако той знае само един предмет, има само единица вероятност да издържи изпита: ако му се падне някой въпрос от този предмет, това значи, че между сто празни билети има само един пълен. Тогава вероятността да се падне този билет е едно на сто. Опитвали ли сте, колко пъти трябва да бръкнете в кутията, за да извадите пълен билет? Сега, всички съвременни културни хора, т.е. хората на цивилизацията имат по една такава кутия и всяка сутрин бъркат в нея, да извадят пълен билет.
към беседата >>
В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до
късмет
, всички вярват.
Опитвали ли сте, колко пъти трябва да бръкнете в кутията, за да извадите пълен билет? Сега, всички съвременни културни хора, т.е. хората на цивилизацията имат по една такава кутия и всяка сутрин бъркат в нея, да извадят пълен билет. И майки, и бащи, и деца, и учени и прости, и свещеници - всички бъркат в тази кутия, но работите им пак не вървят добре. Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него.
В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до
късмет
, всички вярват.
Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди да започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле. Да вярва човек в късмет, това е атавизъм. Въпросът не седи във вярата на човека в късмет или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва. Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия? - Ще ви трябва едно въже или един прът.
към беседата >>
Да вярва човек в
късмет
, това е атавизъм.
хората на цивилизацията имат по една такава кутия и всяка сутрин бъркат в нея, да извадят пълен билет. И майки, и бащи, и деца, и учени и прости, и свещеници - всички бъркат в тази кутия, но работите им пак не вървят добре. Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него. В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до късмет, всички вярват. Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди да започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле.
Да вярва човек в
късмет
, това е атавизъм.
Въпросът не седи във вярата на човека в късмет или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва. Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия? - Ще ви трябва едно въже или един прът. Този прът, или въжето представляват вярата на човека. Следователно, колкото и да е слаб този прът, т.е.
към беседата >>
Въпросът не седи във вярата на човека в
късмет
или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва.
И майки, и бащи, и деца, и учени и прости, и свещеници - всички бъркат в тази кутия, но работите им пак не вървят добре. Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него. В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до късмет, всички вярват. Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди да започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле. Да вярва човек в късмет, това е атавизъм.
Въпросът не седи във вярата на човека в
късмет
или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва.
Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия? - Ще ви трябва едно въже или един прът. Този прът, или въжето представляват вярата на човека. Следователно, колкото и да е слаб този прът, т.е. колкото и да е слабо веруюто на човека, то все ще му помогне да премине реката.
към беседата >>
20.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
Съвременните хора вярват в
късмет
, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде.
Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори какво е положението на народите днес. Всеки цар на земята има свои приятели, но същевременно има и свои неприятели. Така ли ще бъде, обаче, ако той живее в държава, чийто поданници са хора на Любовта? На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чиито министри са всеки момент на щтрек за своя живот.
Съвременните хора вярват в
късмет
, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде.
И затова много хора казват: “Времето ще оправи работите.” - Не, времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: “Ти трябва да отидеш при живата природа, да те научи на своите закони, да ти покаже, как трябва да се живее. След това трябва да отидеш при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена.” Казвате: “Щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има еднообразие. - Не, във великия Божи закон се крие разнообразието на цялата вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на живота, и съществата там водят ангелски живот.
към беседата >>
21.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Ако е наш
късмет
, при краката ни да дойде!
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас.
Ако е наш
късмет
, при краката ни да дойде!
– Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре. И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си.
към беседата >>
22.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Да станеш милиардер, това не зависи от
късмета
, както го наричат турците.
Ако по някакъв начин се използват, те създават нещастията на хората. Има страдания в живота на човека, които се дължат на факта, че той иска да постигне неща, които за него, при дадените условия, в които се намира, са невъзможни. Например, някой иска да стане милиардер, и като не успява, чувства се нещастен. Знаете ли, колко е малка вероятността, българин да стане милиардер? Има американци милиардери, но те са умни хора.
Да станеш милиардер, това не зависи от
късмета
, както го наричат турците.
За късмета, например, те казват: „Ако нещо ми е на късмет, да дойде при краката ми! " – Знанието само никога няма да дойде при краката ви. Вие трябва да учите, първо – основно училище, после – прогимназия и гимназия, най-после и университет, за да придобиете поне малко знания. Късметът, щастието никога няма да дойде само при краката ви; вие трябва усилено да търсите, за да го придобиете. Слънцето няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него.
към беседата >>
За
късмета
, например, те казват: „Ако нещо ми е на
късмет
, да дойде при краката ми!
Има страдания в живота на човека, които се дължат на факта, че той иска да постигне неща, които за него, при дадените условия, в които се намира, са невъзможни. Например, някой иска да стане милиардер, и като не успява, чувства се нещастен. Знаете ли, колко е малка вероятността, българин да стане милиардер? Има американци милиардери, но те са умни хора. Да станеш милиардер, това не зависи от късмета, както го наричат турците.
За
късмета
, например, те казват: „Ако нещо ми е на
късмет
, да дойде при краката ми!
" – Знанието само никога няма да дойде при краката ви. Вие трябва да учите, първо – основно училище, после – прогимназия и гимназия, най-после и университет, за да придобиете поне малко знания. Късметът, щастието никога няма да дойде само при краката ви; вие трябва усилено да търсите, за да го придобиете. Слънцето няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Също така и доброто няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него.
към беседата >>
Късметът
, щастието никога няма да дойде само при краката ви; вие трябва усилено да търсите, за да го придобиете.
Има американци милиардери, но те са умни хора. Да станеш милиардер, това не зависи от късмета, както го наричат турците. За късмета, например, те казват: „Ако нещо ми е на късмет, да дойде при краката ми! " – Знанието само никога няма да дойде при краката ви. Вие трябва да учите, първо – основно училище, после – прогимназия и гимназия, най-после и университет, за да придобиете поне малко знания.
Късметът
, щастието никога няма да дойде само при краката ви; вие трябва усилено да търсите, за да го придобиете.
Слънцето няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Също така и доброто няма да дойде при вас, вие трябва да отидете при него. Христос казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е резултат на любовта. Дето има любов, там има и търпение; дето няма любов, там и търпение няма. Следователно, когато любовта дойде в света, с нея заедно иде и знанието.
към беседата >>
23.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Тогава той трябва да вярва в щастие, в
късмет
.
Когато някой роптае против мъчнотиите, това показва, че той е взел стока, продал я, но е забравил да я плати. Макар по-късно и с по-голяма лихва, но той трябва да изплати тази полица. Мъчнотиите са полици, които човек неизбежно трябва да плаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трябва да прави човек, ако нито парите може да плати, нито стоката да върне?
Тогава той трябва да вярва в щастие, в
късмет
.
Ето защо, човек първо започва с противоречието, с дисхармонията в живота и постепенно върви към хармонията. Човек сам вижда противоречията в себе си и сам ще ги примири. Някой друг не може да види неговите противоречия, нито може да ги примири. Щом примири противоречията в себе си, едновременно с това той се справя и с външния свят. Той започва да вижда хармонията във външния свят, която по-рано не е виждал.
към беседата >>
24.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е
късмет
, при краката ми да дойде!
От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е
късмет
, при краката ми да дойде!
" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба.
към беседата >>
25.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
Сега много хора - и учени, и прости, вярват в
късмета
.
(втори вариант)
Когато казваме, че правото е на всички, това е една равнодействаща линия, която трябва да ни покаже как трябва да действаме в живота. Когато правото е на слабия, пак трябва да се роди една аномалия. Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. Силният вол с рогата си се разправя. Силният вол, силният кон с рогата и с копитата си издават решение, като някой съдия - тъй и тъй да се постъпи с обвиняемия, и лесно проправят пътя си.
Сега много хора - и учени, и прости, вярват в
късмета
.
Смешното е, че тия хора от краен материализъм вървят към крайно суеверие. Много хора и в Англия, и в Германия си гадаят на кафе или на карти и казват: „Дали ще успеем в тази работа, или няма да успеем? " И много българи - чорбаджии от турско време си хвърляха боб - да видят дали някоя работа ще им върви. У нас много хора вярват, че като ги срещне поп, работата им няма да върви, и бързат да вържат възел на кърпата си. Други вярват, че ако са тръгнали по работа и се случи да се върнат за нещо, работата им пак няма да върви.
към втори вариант >>
26.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Повиках те да пиеш един чай, защото ти си с
късмет
.
(втори вариант)
Ако кажеш: “Днес не съм разположен”, туй неразположение го няма в природата, то е само едно специфично неразположение на тебе. А това е своенравие. Ти повикай приятеля си, нищо няма да ти коства. Ще му кажеш: “Ще ме извиниш, бях склонен да си вървиш, но направих го заради себе си. Ха сега, пий един чай, че да ми върви.
Повиках те да пиеш един чай, защото ти си с
късмет
.
И ако ти пиеш един чай, ще ми върви, а ако не пиеш, няма да ми върви целия ден.” Не мислете, че вашите приятели, които са дошли, са без съдържание. Те имат съдържание и ако вие сте постъпили неправилно към тях, така се съгражда и вашият характер. А ако вашата постъпка е правилна, вие сте разрешили правилно въпроса за този ден. А ако пренебрегнете тия малките постъпки на отношенията, този човек ще остане недоволен.
към втори вариант >>
27.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Ако ние изгубим тази вяра, ще дойдем до положението да вярваме във врачки - те да ни казват какъв
късмет
имаме.
(втори вариант)
Истински болен разбира да останеш без никаква подкрепа нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят, и при това да останеш непоколебим. Това е истинският човек. Има нещо в човека, в което той вярва. Той не може да си обясни какво е това нещо, но все вярва, че по някакъв начин работите му ще се довършат. То е Божественото в човека.
Ако ние изгубим тази вяра, ще дойдем до положението да вярваме във врачки - те да ни казват какъв
късмет
имаме.
По-добър врач от самия човек няма. Човек сам трябва да си врачува. Той може да стане врач на всички онези, които са врачували. Като ходя тук-там по съвременните банки и видя кой колко има да плаща, ще му кажа: „Ти имаш да плащаш сто полици с такъв и такъв падеж, толкова пъти си пресрочвал и т.н." Питам: отде знае врачът какво има да ти се случи? Ти сам не знаеш, а той знае.
към втори вариант >>
28.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Ще кажете: “Да си опитам
късмета
.” Но това не е научно.
(втори вариант)
Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш?
Ще кажете: “Да си опитам
късмета
.” Но това не е научно.
Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно.
към втори вариант >>
29.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
И дето хората вярват в
късмет
, това е заблуждение.
Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение. Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят.
И дето хората вярват в
късмет
, това е заблуждение.
Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата.
към беседата >>
30.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на
късмета
.
(втори вариант)
И има известни дни през годината, които мязат на детето. И тогава онези от древността, които са изучавали тази философия, те са врачували с числата, като са ги наричали числа на мъжа, числа на жената и числа на децата. И ако разделите 365 дни на годината на три, ще познаете кои числа съответстват на мъжа, кои на жената и кои на детето и по колко числа от годината. И тогава съобразно тези числа ще трябва да постъпвате всеки ден. Тогава онези, които не разбират този закон, ще попаднат в две крайности.
Могат да дойдат до едно крайно суеверие - да започнат да вярват на
късмета
.
Даже и най-големите без- верници, които не вярват в Бога, вярват, че могат да спечелят на някой лотариен билет. Той взел марки от някоя лотария, и вярва човекът. Не е лошо, че вярва. Но питам, каква възможност, каква вероятност има в тази вяра? Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват.
към втори вариант >>
31.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Ако по някой път вие обичате някои животни, някои животни например считате, че са
късметлии
.
(втори вариант)
Всичките елементи разни видове енергия внасят. Може да кажем, че хората се различават според количеството на материалите, които са вътре в организма, и силите, които действат в тия полета на тази материя. Сега за вас то е научен въпрос. Аз ви казвам само за да има какво да мислите. Не че вие ще го разрешите.
Ако по някой път вие обичате някои животни, някои животни например считате, че са
късметлии
.
Ако дойде една котка вкъщи, вие считате, че е късметлия. То е числата, които тая котка носи със себе си. Количеството на котките има по някой път известна материя, която е необходима. И животните, котките, кучетата, я внасят. Кокошките допринасят, змиите допринасят, птиците допринасят.
към втори вариант >>
Ако дойде една котка вкъщи, вие считате, че е
късметлия
.
(втори вариант)
Може да кажем, че хората се различават според количеството на материалите, които са вътре в организма, и силите, които действат в тия полета на тази материя. Сега за вас то е научен въпрос. Аз ви казвам само за да има какво да мислите. Не че вие ще го разрешите. Ако по някой път вие обичате някои животни, някои животни например считате, че са късметлии.
Ако дойде една котка вкъщи, вие считате, че е
късметлия
.
То е числата, които тая котка носи със себе си. Количеството на котките има по някой път известна материя, която е необходима. И животните, котките, кучетата, я внасят. Кокошките допринасят, змиите допринасят, птиците допринасят. Материите, силите, които му носят, или вървят успоредно с човека, или му противодействат.
към втори вариант >>
32.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
Казва, какъв ще бъде
късметът
?
(втори вариант)
Някои от вас не може да бъдат богати, понеже са родени в такава зодия, когато човек богат не може да стане. Каквото и да правите, богат човек няма да станете, понеже вие сте родени при условия на беднотия, вие не може да измените тия условия, тия съчетания. Някои от вас сте родени при други условия и без да искате, богатството ще дойде при вас. Някой богат чичо ще остави наследство. На някои от вас баща ви ще остави дълг, нищо не оставя, но дълг трябва да плащате.
Казва, какъв ще бъде
късметът
?
Късметът ще бъде, ще носите раница, богат няма да бъдете, сух хляб ще ядете. Докога? Докато Йосиф беше в затвора, страданията продължаваха. Докато изкупи своята карма, лежа в затвора две години. Влезе в затвора, след това беше турен от съдбата в други условия. Той имаше красива зодия.
към втори вариант >>
Късметът
ще бъде, ще носите раница, богат няма да бъдете, сух хляб ще ядете. Докога?
(втори вариант)
Каквото и да правите, богат човек няма да станете, понеже вие сте родени при условия на беднотия, вие не може да измените тия условия, тия съчетания. Някои от вас сте родени при други условия и без да искате, богатството ще дойде при вас. Някой богат чичо ще остави наследство. На някои от вас баща ви ще остави дълг, нищо не оставя, но дълг трябва да плащате. Казва, какъв ще бъде късметът?
Късметът
ще бъде, ще носите раница, богат няма да бъдете, сух хляб ще ядете. Докога?
Докато Йосиф беше в затвора, страданията продължаваха. Докато изкупи своята карма, лежа в затвора две години. Влезе в затвора, след това беше турен от съдбата в други условия. Той имаше красива зодия. Трябва да разбирате законите, да минавате от едно състояние в друго.
към втори вариант >>
33.
Вътрешно единство
,
ИБ
,
БР
, София, 29.8.1930г.,
А глупавият отива на
късмет
, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Божествените работи са точно определени, в тях няма никакво изключение.
И ако изпълниш волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови, хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там, където е водата. Копае и излиза вода.
А глупавият отива на
късмет
, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Божествените работи са точно определени, в тях няма никакво изключение.
Не се става лесно светия. Под думата „светия“ разбирам човек, който разбира живота добре и на физичното поле, и в духовния свят, и в Божествения свят. Един светия където и да го турите, може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи. Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога.
към беседата >>
34.
Трудните неща
,
ИБ
,
БР
, София, 30.8.1930г.,
Българинът казва: „
Късмет
.“ Под „
късмет
“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
Отишъл един българин да копае имане. Копал до два метра и казал: „Това е празна работа.“ Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тука? “ И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този, последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде“.
Българинът казва: „
Късмет
.“ Под „
късмет
“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни, къде е слабо въжето, като войник да видите къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конецът. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще ни атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държиш.
към беседата >>
35.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Чул това и друг един бедняк и решил и той да си опита
късмета
.
– Я ми кажи, на кокошката кое е най-сладкото? – Трътката. – Браво! – казал султанът и наредил да му дадат 250 лири за умния отговор. Взел си човекът парите, после разправял как само за казването на думата „трътка", че тя е най-сладката част от кокошката, получил 250 лири.
Чул това и друг един бедняк и решил и той да си опита
късмета
.
И той отива при султана и се оплаква: – Аз, султан ефенди, обеднях само от ядене и пиене. Султанът попитал: – Кажи ми, на вола кое е най-сладкото? – Задницата.
към беседата >>
36.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Има гадатели, казват: "Имаш девет оки
късмет
." Така не се гадае.
(втори вариант)
Змията казва: "Освен че няма да умрете, но като Бога ще бъдете." Описа едно такова величие и слава за сила. Жената повярвала. Колко е човек лековерен. Аз може да дойда при вас, вие сте много положителен. Казвам ви - имате това, имате онова.
Има гадатели, казват: "Имаш девет оки
късмет
." Така не се гадае.
Много гадатели казват - това имаш, онова имаш. Има някои хора дойдат някой път, трябва да се каже истината. Преди двайсет години идва при мене един учител и ми казва: "Ти разбираш, аз искам да следвам музика. Ти ми кажи сега мога ли да успея, сериозна ли е тази работа. Кажи ми ще успея ли." Непременно той искаше да му кажа.
към втори вариант >>
37.
Законът на вярата и Любовта
,
ООК
, София, 13.4.1932г.,
Един евангелист проповядвал, проповядвал, казва ми: "Някой ден си тръгнал като онзи да проповядваш." Но аз говоря за
късмета
на хората.
(втори вариант)
Да не ти дотяга животът, дa не ти дотяга словото на Бога. Хлябът е словото. Ако носиш това слово - някои хора не приемат. Цял ден си проповядвал, обръщал си хората към Господа и се връщаш обезсърчен. Кажат му: "Не ти струва хлябът." Казвам му: "Прави го, да струва."
Един евангелист проповядвал, проповядвал, казва ми: "Някой ден си тръгнал като онзи да проповядваш." Но аз говоря за
късмета
на хората.
Кой как да стане богат. Онзи ми казва: "Да не ме лъжеш? Онзи искаше да ме замотае по един начин, а ти по друг начин." Ще направим един малък опит. Ще кажа - на някое място има заровени пари. Има сто турски лири, заровил ги е някой турчин.
към втори вариант >>
38.
Запечатаната книга
,
НБ
, София, 24.4.1932г.,
Най-големи
късметлии
сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват.
Но какво те ползва? Аз наричам знание, когато може да се ползваш от него, но когато не може да се ползваш? Да оставим тези въпроси, те са тежки. Туй, възможното, пред вас стои. Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности.
Най-големи
късметлии
сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват.
По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма. Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако оттам се откачи и падне долу, по-лошо падане от това няма. Та, казвам: Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговата душа. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия ум. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия дух.
към беседата >>
По-
късметлии
хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.
Аз наричам знание, когато може да се ползваш от него, но когато не може да се ползваш? Да оставим тези въпроси, те са тежки. Туй, възможното, пред вас стои. Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват.
По-
късметлии
хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.
Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако оттам се откачи и падне долу, по-лошо падане от това няма. Та, казвам: Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговата душа. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия ум. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия дух. Не какво са писали другите хора.
към беседата >>
39.
Пътища на Мъдростта
,
ИБ
,
БС
, София, 12.5.1932г.,
Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете
късметлии
.
А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи? ” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.”
Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете
късметлии
.
Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал.
към беседата >>
40.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Някои от вас сте много даровити, но чакате някой
късмет
да ви дойде.
Аз не искам да ви наложа това, нека вие да си го наложите. Аз ще се радвам да опитате и да се убедите, че е така. Моите Възгледи ни най-малко не искам на вас да ви ги наложа. Мене ме интересуват вашите възгледи. Искам хубавото във вас да се развива.
Някои от вас сте много даровити, но чакате някой
късмет
да ви дойде.
Късметът от главата трябва да излиза. Аз ще ви приведа един пример какво може да направи човек. В Америка един от знаменитите проповедници бил обущар преди. В него туй чувство да говори за Бога било много разбито. То му казвало: "Ти ще станеш виден проповедник." Един ден отива и става член на църквата.
към беседата >>
Късметът
от главата трябва да излиза.
Аз ще се радвам да опитате и да се убедите, че е така. Моите Възгледи ни най-малко не искам на вас да ви ги наложа. Мене ме интересуват вашите възгледи. Искам хубавото във вас да се развива. Някои от вас сте много даровити, но чакате някой късмет да ви дойде.
Късметът
от главата трябва да излиза.
Аз ще ви приведа един пример какво може да направи човек. В Америка един от знаменитите проповедници бил обущар преди. В него туй чувство да говори за Бога било много разбито. То му казвало: "Ти ще станеш виден проповедник." Един ден отива и става член на църквата. Иска той да говори, но му казват: "Седни си, като не знаеш да говориш.
към беседата >>
41.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Второто изречение: „Ако е
късмет
, на краката ми да дойде“.
Кой как влезе при мене, трябва да казва, че ще го бъде, за да се прослави името ми“. Казвам: кой как влезе при вас и каже за нещо, че няма да го бъде, налагайте го на общо основание, докато най-после каже, че ще го бъде. Ето, давам ви това правило, което трябва да употребявате при всички случаи на живота си, да се ползвате от него. Сега ще цитирам две философски изречения от вашите дневници. Едното от тях е следното: „Лесно се говори, но мъчно се прави“.
Второто изречение: „Ако е
късмет
, на краката ми да дойде“.
Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора. Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив. Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на късмета си. Хората очакват късмета си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни.
към беседата >>
Тъй щото, когато казват, че
късметът
трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив.
Сега ще цитирам две философски изречения от вашите дневници. Едното от тях е следното: „Лесно се говори, но мъчно се прави“. Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“. Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора.
Тъй щото, когато казват, че
късметът
трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив.
Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на късмета си. Хората очакват късмета си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни. Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява.
към беседата >>
Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на
късмета
си.
Едното от тях е следното: „Лесно се говори, но мъчно се прави“. Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“. Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора. Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив.
Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на
късмета
си.
Хората очакват късмета си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни. Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата.
към беседата >>
Хората очакват
късмета
си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни.
Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“. Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора. Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив. Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на късмета си.
Хората очакват
късмета
си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни.
Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата. Богатството дохожда, когато всичко е събрано.
към беседата >>
42.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Казвам, доста тежък му е
късметът
.
Една единица с 15 нули след нея. Това е половината и като турите още толкова, тогава ще имате цялото число. Често са ме занимавали, дойде някой и разправя за нещастията си. Аз зная по кой начин може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че той я носи от дядо си, виждам какво богатство носи той.
Казвам, доста тежък му е
късметът
.
„Не съм станал още късметлия.“ Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш – звонкове има вътре, и ще видиш, и ще видиш, че твоето щастие седи в тоягата. Или казано на друг език, щастието на човека седи в неговата воля. Волята има нещо навинтено, трябва да развинтиш. Във волята има нещо скрито.
към беседата >>
„Не съм станал още
късметлия
.“ Това е ключът.
Това е половината и като турите още толкова, тогава ще имате цялото число. Често са ме занимавали, дойде някой и разправя за нещастията си. Аз зная по кой начин може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че той я носи от дядо си, виждам какво богатство носи той. Казвам, доста тежък му е късметът.
„Не съм станал още
късметлия
.“ Това е ключът.
Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш – звонкове има вътре, и ще видиш, и ще видиш, че твоето щастие седи в тоягата. Или казано на друг език, щастието на човека седи в неговата воля. Волята има нещо навинтено, трябва да развинтиш. Във волята има нещо скрито. Сега мнозина търсят лесния път.
към беседата >>
Та казвам, туй именно е едното състояние, в което хората вярват, наричат го
късмет
.
Аз зная, тази работа ще се уреди утре.“ И каквото каже, ще стане. Мене ми разправяше един селски чорбаджия, имал един слуга и не може да му се кара. Чорбаджията казваше: „Той като ме погледне, мене ми става весело.“ Счупила му се колата, той е готов да бие всички. Слугата казва: „Няма нищо, утре колата ще се оправи.“ Утре, погледнеш, иде един майстор и казва: „Има ли счупена кола? “ Каквото казвал този слуга, ставало.
Та казвам, туй именно е едното състояние, в което хората вярват, наричат го
късмет
.
Късметът са тия двамата души: единият е умен, а другият не е умен. И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият минава за глупав. Но тия, глупавите, дето ги наричат, аз съм ги наблюдавал. Той, като мине, поусмихне се и каже: „Ще мине.“ Та тези глупавите хора някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: „Изкопах гърне със злато, не ми трябва, вземи го.“ Той такива гърнета има заровени.
към беседата >>
Късметът
са тия двамата души: единият е умен, а другият не е умен.
Мене ми разправяше един селски чорбаджия, имал един слуга и не може да му се кара. Чорбаджията казваше: „Той като ме погледне, мене ми става весело.“ Счупила му се колата, той е готов да бие всички. Слугата казва: „Няма нищо, утре колата ще се оправи.“ Утре, погледнеш, иде един майстор и казва: „Има ли счупена кола? “ Каквото казвал този слуга, ставало. Та казвам, туй именно е едното състояние, в което хората вярват, наричат го късмет.
Късметът
са тия двамата души: единият е умен, а другият не е умен.
И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият минава за глупав. Но тия, глупавите, дето ги наричат, аз съм ги наблюдавал. Той, като мине, поусмихне се и каже: „Ще мине.“ Та тези глупавите хора някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: „Изкопах гърне със злато, не ми трябва, вземи го.“ Той такива гърнета има заровени. Господарят казва: „Будала!
към беседата >>
Казвам: Д оста тежък му е
късметът
.
(втори вариант)
Една единица с 15 нули след нея. Това е половината и като сложите още толкова, тогава ще имате цялата вечност. Често са ме занимавали с нещастията си. Аз зная как този човек може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му го кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че тя е от дядо му, виждам какво богатство носи той.
Казвам: Д оста тежък му е
късметът
.
Не съм станал още късметлия. Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш звонковите монети, които са вътре и ще видиш, че твоето щастие е било в тоягата. Или казано другояче, щастието на човека седи в неговата воля. Във волята има нещо скрито, навинтено, трябва да се развинти.
към втори вариант >>
Не съм станал още
късметлия
.
(втори вариант)
Това е половината и като сложите още толкова, тогава ще имате цялата вечност. Често са ме занимавали с нещастията си. Аз зная как този човек може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му го кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че тя е от дядо му, виждам какво богатство носи той. Казвам: Д оста тежък му е късметът.
Не съм станал още
късметлия
.
Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш звонковите монети, които са вътре и ще видиш, че твоето щастие е било в тоягата. Или казано другояче, щастието на човека седи в неговата воля. Във волята има нещо скрито, навинтено, трябва да се развинти. Сега мнозина търсят лесния път.
към втори вариант >>
Това именно хората наричат
късмет
.
(втори вариант)
Разправяше ми един селски чорбаджия. Имал той един слуга на когото не можел да се кара. Чорбаджията казваше: "Той като ме погледне, ми става весело." Счупила му се колата, той е готов всички да бие. Слугата казва: Няма нищо, утре колата ви ще се оправи." И наистина, на другия ден иде един майстор и казва: Има ли тук някоя счупена кола? И се сбъднало това, което слугата казал.
Това именно хората наричат
късмет
.
Късметът са тия двама души: единият е умен, а другият не е умен. И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият за глупав. Но аз съм наблюдавал тия дето ги наричат глупави. Той като мине, поусмихне се и каже: "Всичко ще се оправи." Всъщност, тези глупавите хора, някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: "Изкопах гърне със злато, но не ми трябва, вземи го." Господарят казва: "будала".
към втори вариант >>
Късметът
са тия двама души: единият е умен, а другият не е умен.
(втори вариант)
Имал той един слуга на когото не можел да се кара. Чорбаджията казваше: "Той като ме погледне, ми става весело." Счупила му се колата, той е готов всички да бие. Слугата казва: Няма нищо, утре колата ви ще се оправи." И наистина, на другия ден иде един майстор и казва: Има ли тук някоя счупена кола? И се сбъднало това, което слугата казал. Това именно хората наричат късмет.
Късметът
са тия двама души: единият е умен, а другият не е умен.
И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият за глупав. Но аз съм наблюдавал тия дето ги наричат глупави. Той като мине, поусмихне се и каже: "Всичко ще се оправи." Всъщност, тези глупавите хора, някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: "Изкопах гърне със злато, но не ми трябва, вземи го." Господарят казва: "будала". А той иска да каже: "Изучавай будалата.
към втори вариант >>
43.
Като дете
,
НБ
, София, 23.10.1932г.,
Като му кажеш за
късмет
, той се интересува, почти не съм срещал изключения.
Водата откъде иде в София? Иде от Витоша, тя е дошла отнякъде и ние сме дошли. Сега ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си или да живеем, тъй както трябва. Запример аз съм изследвал българина. Той за философия не се интересува, за поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен.
Като му кажеш за
късмет
, той се интересува, почти не съм срещал изключения.
Даже аз съм срещал един от българските философи – студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, и той се интересува. Като се гадае по ръката, и той си поглежда ръката, но тъй – да не го видят. Казва: „Трябва да има нещо.“ Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си.
към беседата >>
Само като му говориш за
късмет
, проявява голям интерес.
(втори вариант)
Иде от Витоша. Тя е дошла отнякъде и ние също сме дошли. На нас ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си, да живеем тъй както трябва. Запример, аз съм изследвал българина. Той от философия не се интересува, от поезия още не се интересува, но пък е крайно любознателен.
Само като му говориш за
късмет
, проявява голям интерес.
Не съм срещал изключения от това. Аз познавам един от българските философи студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гадаенето, и той се интересува Като се гадае на някого по ръката и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят. Казва: Трябва да има нещо. Щастието на човека, това е наука.
към втори вариант >>
44.
Механични и съзнателни процеси
,
УС
, София, 30.10.1932г.,
Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е
късмет
, да дойде при краката ми.“ –
Късметът
ходи, но не дохожда при краката.
За този опит ще вземете чиста планинска вода, подобна на дестилирана. Така ще имате отлични резултати. Вие не сте правили опит да излизате сутрин, при зазоряване, и да отваряте и затваряте окото си на всяка минута. Ако преди това сте били тъжни, след опита ще се обновите. Казвате: Кой ще стои там да отваря и затваря очите си!
Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е
късмет
, да дойде при краката ми.“ –
Късметът
ходи, но не дохожда при краката.
Той върви по един строго определен път. Късметът изгрява и залязва. Ако излезеш вън, когато той изгрява, каквото поискаш, ще ти даде. Ако не излезеш навреме, той нищо не дава. Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж.
към беседата >>
Късметът
изгрява и залязва.
Вие не сте правили опит да излизате сутрин, при зазоряване, и да отваряте и затваряте окото си на всяка минута. Ако преди това сте били тъжни, след опита ще се обновите. Казвате: Кой ще стои там да отваря и затваря очите си! Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е късмет, да дойде при краката ми.“ – Късметът ходи, но не дохожда при краката. Той върви по един строго определен път.
Късметът
изгрява и залязва.
Ако излезеш вън, когато той изгрява, каквото поискаш, ще ти даде. Ако не излезеш навреме, той нищо не дава. Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж. Ново ви трябва, и то съвсем ново. Обърнете ума си към новото, но на никого не говорете за него.
към беседата >>
45.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
Ти се свързваш с хора, които не са
късметлии
.
(втори вариант)
Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“ Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс.
Ти се свързваш с хора, които не са
късметлии
.
Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония.
към втори вариант >>
46.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Някой ще каже: „Това е
късмет
.“ Не.
(втори вариант)
Трябва да я бутнеш на пъпа, и тогава тя ще се търколи. Отишъл някой да се бие с мечката, но тя му счупила крака. Отишъл друг, силен като Голиат, мечката на него счупила ръката. Отишъл един слаб да се бие с мечката. Мечката го съборила, но той я бутнал за пъпа, и победил мечката.
Някой ще каже: „Това е
късмет
.“ Не.
Този човек има ум, той знае слабата страна на мечката. В живота ти трябва да знаеш следното. Всичките мъчнотии в живота се побеждават, като знаем, че силните неща се намират в слабата, но разумна страна. Мечката е една мъчнотия, една задача за разрешение. Като не може да я разрешиш, това е една задача недовършена.
към втори вариант >>
47.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Аз ви препоръчвам да носите една златна монета в себе си винаги, за да бъдете
късметлия
.
(втори вариант)
То цъфти, завързва и узрява. И като узрее, става жълто. И като узрее, има известен мирис. Ако вие като пчелите имате тяхното ухание, вие щяхте да знаете къде има злато. Вие мирисали ли сте злато някой път?
Аз ви препоръчвам да носите една златна монета в себе си винаги, за да бъдете
късметлия
.
Има известно ухание златото. Вие се оплаквате. И ако имате развито ухание, ще ви заведа за някое място и ще изкопаете златото. Но само ако чувстваш уханието на златото. То вече идва при тебе, и ти отиваш при него.
към втори вариант >>
48.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без
късмет
, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
(втори вариант)
Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш.
Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без
късмет
, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен. Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил.
към втори вариант >>
49.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Когато Юпитер влияе на хората, прави ги хората много
късметлии
.
Следователно, физиогномията е наука, която разкрива този кръг. Съотношение има между небесните тела и човешкия живот, понеже според туй гледище материята, от която човек е направен, не е взета само от земята. Тази материя, от която първобитният човек е направен, тъй нареченият този космически човек, неговата материя е взета от цялата Вселена, от всичките слънца и планети – по една малка част, и е сглобено сегашното тяло. Следователно на основание на това каквато част от планетата сме взели, тази материя е свързана и тя има влияние върху нас. Какво влияние има чрез Юпитер?
Когато Юпитер влияе на хората, прави ги хората много
късметлии
.
После прави ги лениви, мързеливи, прави ги надути, прави ги големи думбази, прави ги да мислят за себе си, че са някакви божества, че те са родени да управляват света, да водят хората. Какви ли не неща. Това е юпитеровият тип. Търсиш ли музика, да разбираш музика, търсиш ли изкуство, едва ли ще го намериш. Дойдеш ли до управлението, капелмайсторът е пръв.
към беседата >>
Когато Юпитер влияе на хората, прави ги
късметлии
.
(втори вариант)
Според окултната наука, материята, от която човек е направен не е взета само от земята. Материята, от която първоначално е направен тъй нареченият космически човек е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети е взета по една малка част и е сглобена в сегашното тяло. Следователно, според това, каква част от дадена планета сме взели, нейната материя е свързана с нас и има влияние върху нас. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова е и въздействието, което те ще окажат върху нас във физическо и психическо отношение. Какво влияние приемаме чрез Юпитер?
Когато Юпитер влияе на хората, прави ги
късметлии
.
После прави ги лениви, мързеливи, прави ги надути, кара ги да мислят за себе си, че са някакви божества, че са родени да управляват света, да водят хората. Това е юпитеровият тип. Търсиш ли дали юпитеровият тип разбира от музика, от изкуство, едва ли ще намериш това в него. Дойдеш ли до управлението, там той е пръв капелмайстор, може да дирижира най-големите оркестри, смел е. Ще ви приведа един пример: Това е станало преди 30 години.
към втори вариант >>
50.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Вие искате
късмет
.
Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате
късмет
.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
към беседата >>
Има хора с
късметлийски
ръце; има хора с
късметлийски
крака; има хора с
късметлийско
спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет.
Има хора с
късметлийски
ръце; има хора с
късметлийски
крака; има хора с
късметлийско
спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
към беседата >>
Пък има хора – толкова
некъсметлии
, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си.
Пък има хора – толкова
некъсметлии
, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
към беседата >>
Та някои казват: „Какъв му е
късметът
?
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън.
Та някои казват: „Какъв му е
късметът
?
“ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
към беседата >>
“
Късметът
е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът?
“
Късметът
е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града.
към беседата >>
Късметът
на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста.
Късметът
на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?
към беседата >>
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия
късмет
със себе си.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия
късмет
със себе си.
Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи
късметът
.
Та някои казват: „Какъв му е късметът? “ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи
късметът
.
Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!
към беседата >>
Вие искате
късмет
.
(втори вариант)
Не бързайте да приемете едно ново учение. Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце.
Вие искате
късмет
.
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
към втори вариант >>
Има хора с
късметлийски
ръце; има хора с
късметлийски
крака; има хора с
късметлийско
стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло.
(втори вариант)
Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет.
Има хора с
късметлийски
ръце; има хора с
късметлийски
крака; има хора с
късметлийско
стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло.
Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
към втори вариант >>
Пък има хора толкова
некъсметлии
, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
(втори вариант)
Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си.
Пък има хора толкова
некъсметлии
, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
към втори вариант >>
Някой пита какъв му е
късметът
.
(втори вариант)
Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън.
Някой пита какъв му е
късметът
.
- Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът.
към втори вариант >>
-
Късметът
е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
(втори вариант)
Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът.
-
Късметът
е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика.
към втори вариант >>
Късметът
на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
(втори вариант)
Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста.
Късметът
на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици.
към втори вариант >>
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите
късмета
със себе си.
(втори вариант)
Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста.
Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите
късмета
със себе си.
Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи
късметът
.
(втори вариант)
Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи
късметът
.
Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
към втори вариант >>
51.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Българинът казва така: „Роди ме, майко, с
късмет
, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.
Казва: „Заповядайте, на ваше разположение съм.“ Казвам, де е силата? Тази мома не е свършила четири факултета, нищо не е свършила, а на нея веднага дава 20 хиляди долара. Ще кажете, че го е омагьосала. Но тази мома има един здрав мозък, има здрави дробове, здрави еманации има, а на този студент му липсва нещо.
Българинът казва така: „Роди ме, майко, с
късмет
, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.
Та казвам, съвременните хора се нуждаем от едно: ние не сме хора на вярата, ние даже не сме хора на съвременния разум. Преди 15 или преди повече от 20 години разисквам с един млад, много интелигентен човек. „Слушай – казва – аз уважавам твоите възгледи, но мене ми се струва, че тези са празни работи, това не съществува, онова не съществува. Аз не вярвам в това, което ти вярваш.“ Казвам: „Нищо не значи абсолютно. Е, в какво вярваш?
към беседата >>
Българинът казва така: роди ме мамо с
късмет
, пък ме хвърли на смет.
(втори вариант)
Казва й: Заповядайте, на ваше разположение съм. Питам: Къде е силата? Тази мома не е свършила четири факултета, нищо не е свършила, а на нея веднага дава 20 хиляди долара. Ще кажете, че го е омагьосала. Но тази мома има здрав мозък, здрави дробове, здрави еманации има, а на онзи човек му липсва нещо.
Българинът казва така: роди ме мамо с
късмет
, пък ме хвърли на смет.
Значи, роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата, ще видиш тогава какво мога аз да направя. Казвам: Съвременните хора се нуждаем от едно: ние не сме хора на вярата, ние не сме хора даже на съвременния разум. Следователно, нужни са ни вяра и разум. Преди 15 или преди повече от 20 години, разисквам с един млад много интелигентен човек. Слушай, казва, аз уважавам твоите възгледи, но на мене ми се струва, че те са празна работа, това не съществува, онова не съществува.
към втори вариант >>
52.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Значи не работи
късметят
.
(втори вариант)
Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи.
Значи не работи
късметят
.
Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина. Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци.
към втори вариант >>
53.
В правда и съдба
,
НБ
, София, 21.5.1933г.,
Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям
късмет
.“ Казвам: „На какво?
Но в нас има неща, които няма. Има една любов, в нас я няма, няма място де да влезе. Отвън е любовта. Тъй както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е. Та казвам, всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин.
Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям
късмет
.“ Казвам: „На какво?
“ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде. Той това го счита за голям късмет. „Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави?
към беседата >>
Той това го счита за голям
късмет
.
Отвън е любовта. Тъй както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е. Та казвам, всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин. Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям късмет.“ Казвам: „На какво? “ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде.
Той това го счита за голям
късмет
.
„Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави? “ „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Той това го счита за късмет.
към беседата >>
„Ама туй не е никакъв
късмет
, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система.
Тъй както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е. Та казвам, всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин. Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям късмет.“ Казвам: „На какво? “ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде. Той това го счита за голям късмет.
„Ама туй не е никакъв
късмет
, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система.
Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави? “ „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Той това го счита за късмет. Пръстът трябва да бъде прав, малка кривина се допуска.
към беседата >>
Той това го счита за
късмет
.
Той това го счита за голям късмет. „Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави? “ „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил.
Той това го счита за
късмет
.
Пръстът трябва да бъде прав, малка кривина се допуска. Щом се изкривят пръстите, то е едно анормално състояние. Щом се изкривят краката, то е анормално състояние; щом се изкриви гръбнакът, то е анормално състояние; щом се изкриви лицето, то е анормално състояние. Щом се изкриви носът, очите, твоята работа е свършена. И тогава ние казваме: „Господ ще оправи всичко.“ Ще викаш Господа отвътре да оправи всичко.
към беседата >>
Все
късмет
търсят, дали ще бъде богат, или не.
Как ще свърша живота си. Момата я е страх за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени. После какви ще бъдат децата. Все пиявици.
Все
късмет
търсят, дали ще бъде богат, или не.
И гледаш го, някой път прави своите заключения: „Някои хора нямат никакво щастие. Съдбата им е такава.“ Съдбата им зависи от тях. Те никъде нищо не са вложили в банката, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам, ти може да се поправиш само като работиш.
към беседата >>
Казвам: „Ти си от
късметлиите
.“ „Защо?
Съдбата им е такава.“ Съдбата им зависи от тях. Те никъде нищо не са вложили в банката, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам, ти може да се поправиш само като работиш. А някой път виждаш – той е вложил в тази банка, в онази банка.
Казвам: „Ти си от
късметлиите
.“ „Защо?
“ „Работил си.“ Започни и ти да внасяш в банката на природата. Туй, което ти внесеш в банката на природата, то върви, има един свят. В книжата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим, мислите, които ние проектираме, чувствата, които проектираме, постъпките, които правим, всичко това действа за нашето повдигане. Туй е капиталът, с който ние поправяме своето бъдеще.
към беседата >>
Когато правех своите изследвания, дойде един и ми каза: Аз имам голям
късмет
.
(втори вариант)
В нас я няма любовта, защото няма откъде да влезе. Отвън е любовта, така както светлината не може да влезе през кепенците на прозорците в стаята и там е тъмно. Същото е и с любовта Тя ще влезе у нас, когато се отворим за нея. Много науки се изучаваш сега в света. Аз изучавам човека по един нов начин.
Когато правех своите изследвания, дойде един и ми каза: Аз имам голям
късмет
.
Казвам: На какво? Той ми показа ноктите си, които бяха нашарени с бели петна. Това той счита за голям късмет. Това не е никакъв късмет, това е едно ненормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да я поправиш, един ден като се ожениш, всичките ти деца ще бъдат инвалиди.
към втори вариант >>
Това той счита за голям
късмет
.
(втори вариант)
Много науки се изучаваш сега в света. Аз изучавам човека по един нов начин. Когато правех своите изследвания, дойде един и ми каза: Аз имам голям късмет. Казвам: На какво? Той ми показа ноктите си, които бяха нашарени с бели петна.
Това той счита за голям
късмет
.
Това не е никакъв късмет, това е едно ненормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да я поправиш, един ден като се ожениш, всичките ти деца ще бъдат инвалиди. Че как така? Баба ми и дядо ми и те бяха като мене. Казвам му: Във вашия род колко здрави има?
към втори вариант >>
Това не е никакъв
късмет
, това е едно ненормално състояние на твоята нервна система.
(втори вариант)
Аз изучавам човека по един нов начин. Когато правех своите изследвания, дойде един и ми каза: Аз имам голям късмет. Казвам: На какво? Той ми показа ноктите си, които бяха нашарени с бели петна. Това той счита за голям късмет.
Това не е никакъв
късмет
, това е едно ненормално състояние на твоята нервна система.
Ако ти не обърнеш внимание да я поправиш, един ден като се ожениш, всичките ти деца ще бъдат инвалиди. Че как така? Баба ми и дядо ми и те бяха като мене. Казвам му: Във вашия род колко здрави има? Няма здрави.
към втори вариант >>
Това той счита за
късмет
.
(втори вариант)
Че как така? Баба ми и дядо ми и те бяха като мене. Казвам му: Във вашия род колко здрави има? Няма здрави. Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил.
Това той счита за
късмет
.
Пръстът трябва да бъде прав. Никакви кривини не се допушат. Щом се изкривят пръстите, това е едно анормално състояние. Щом се изкривят краката и това е анормално състояние. Щом се изкривят гръбнакът, лицето, очите, твоята работа е свършена.
към втори вариант >>
Казвам: И ти си от
късметлиите
. Защо?
(втори вариант)
Съдбата им зависи от тях. Те нищо не са вложили в никоя банка, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам: Ти можеш да се поправиш само ако работиш. А виждаш, че друг е вложил в тази банка, в онази банка.
Казвам: И ти си от
късметлиите
. Защо?
Работил си. Започни и ти да внасяш в банката на природата. Това, което ти внесеш в банката на природата, то е твоят късмет. В книгата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим и чувствата, които проектираме, постъпките, които вършим, всичко това съдейства за нашето повдигане.
към втори вариант >>
Това, което ти внесеш в банката на природата, то е твоят
късмет
.
(втори вариант)
Та казвам: Ти можеш да се поправиш само ако работиш. А виждаш, че друг е вложил в тази банка, в онази банка. Казвам: И ти си от късметлиите. Защо? Работил си. Започни и ти да внасяш в банката на природата.
Това, което ти внесеш в банката на природата, то е твоят
късмет
.
В книгата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим и чувствата, които проектираме, постъпките, които вършим, всичко това съдейства за нашето повдигане. Това е капиталът, с който ние създаваме своето бъдеше. Сега някои от вас ще се намерите в положението на онзи 84 годишен старец, на когото аз говорих така: Той ми казва: Е, синко, много хубаво говориш, защо не ми говори това преди 30 години, защо толкова си закъснял да дойдеш при мене? Аз го попитах: Ти защо не дойде преди 30 години при мене?
към втори вариант >>
54.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Срещнал един дервиш и поискал да види, какъв му е
късметът
.
Веднага хората влагат еротичното в това чувство. Какво лошо има, че обичаш някого? Вие приличате на онзи турчин, който след женитбата си бил принуден да отиде на гурбет. Жена му още не била родила. След 20 години той се върнал у дома си.
Срещнал един дервиш и поискал да види, какъв му е
късметът
.
Дервишът му казал: Три пъти мисли, преди да направиш нещо. Той си казал: Не го ли зная това? Жал ми е за парите. По пътя си мислел за жена си, дали ще я намери жива. Като стигнал в къщи, гледа: Жена му жива и здрава, при нея седи един млад момък.
към беседата >>
Като се връщал, минал покрай един дервишин и искал да си гледа, да си види какъв ще му бъде
късметът
.
(втори вариант)
Ние даже сме започнали да опорочаваме любовта. „Тя, казва, го обича.“ Тя обича някого, той обича някоя, веднага едно еротично чувство влагате. Обича го, че какво лошо има в това. Ние често мязаме на онзи турчин, който като се оженил, условията го заставили да иде на гурбетлък. Отива той и жена му още не била родила, и след 20 години се връща.
Като се връщал, минал покрай един дервишин и искал да си гледа, да си види какъв ще му бъде
късметът
.
Дервишинът му казва: „Три пъти мисли, преди да направиш нещо.“ Той си казва: „Туй, хубавото не го ли зная, язък[4] за парите.“ Турчинът искал да види първо жена си. Жива ли е или не. Той гледа жена му, до нея седи един млад момък, целува я прегръща я. „О-о“, казва. Взема пушката, но веднага дошла идеята на дервишина: три пъти мисли преди да правиш.
към втори вариант >>
Казва: „Ти си
късметлия
.“
Късметлия
си, ако си разумен.
(втори вариант)
Погледнеш ръката, да знаеш ще спечеля или не. Ако искаш да знаеш в къщи как ще върви работата, погледни от вътрешната страна. Сега отиват да ти врачуват на боб. Казвате: „Много правилно гледа на боб.“ Казва някой: „Много добре ще ти върви.“ Добре върви само на разумния човек. На глупавия човек нищо не му върви.
Казва: „Ти си
късметлия
.“
Късметлия
си, ако си разумен.
Тук на ръката има знаци турени. Ако си глупав, започват да се нареждат тия знаци на противоположна посока. Квадрат се образува. Има и други признаци, не искам да разправям. Първото нещо е: Като туриш ръцете, да ти е приятно, да може да четеш каква линия е в тебе и да знаеш правилно ли се развива или не.
към втори вариант >>
55.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Ти седиш, имаш известен
късмет
, искаш да бъдеш силен.
(втори вариант)
Тя даже не се нуждае, даже от пудра. Тази сестра никога не се е пудрила. Сега вземете, светът е пълен с пудри. Мисли – пудри. То не е на физическото поле.
Ти седиш, имаш известен
късмет
, искаш да бъдеш силен.
Трябва да работиш. Има известни начини, по които може да бъдеш силен. Сега понякой път виждам някои хора, колко са търпеливи, които са минали по известни изпити, да може едновременно да контролираш. Нетърпението иде от чувствата, не от неговия ум. Ако чувствата си не може да прецениш, задължен си от своите чувства.
към втори вариант >>
56.
Великата реалност
,
МОК
, София, 7.7.1933г.,
Ще кажеш, че всичко зависи от
късмета
, т.е.
И в двата случая печелиш. – Защо? – Знаеш истината. Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно: Ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено.
Ще кажеш, че всичко зависи от
късмета
, т.е.
от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи, щастлив ли ще бъдеш, или нещастен. Съвременните хора са суеверни: едни повече, други – по-малко. Няма човек на земята, който да не е суеверен. Някой си купил лотариен билет и си казва: „Колко ли ще спечеля?
към беседата >>
Ще кажеш, че всичко зависи от
късмета
, т.е.
(втори вариант)
Трябва да знаеш истината, способен ли си, или не. И в двата случая печелиш. Защо? Знаеш истината. Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно, ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено.
Ще кажеш, че всичко зависи от
късмета
, т.е.
от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи щастлив ли ще бъдеш, или нещастен. Съвременните хора са суеверни: едни повече, други по-малко. Няма човек на земята, който да не е суеверен. Някой си купил лотариен билет и си казва: „Колко ли ще спечеля?
към втори вариант >>
57.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Дойде една циганка и казва: „Ти имаш 9 оки
късмет
.“ Че как го е мерила?
Но единият казва на другия: „Докато има такива будали, на които да врачувам, аз ще бъда щастлив.“ Другият казва: „И аз така мисля.“ С това се отличаваме. Но тъй като гадателите вървят, то и минало. Има гадания. Може да се предсказва, но навсякъде в гаданията има несъобразности. Има гадания в природата, може да се предскаже, но ние вървим на едно място, накъдето има несъобразности.
Дойде една циганка и казва: „Ти имаш 9 оки
късмет
.“ Че как го е мерила?
„Тебе – казва – мъжът ти ще те обича, но той си има и друга жена.“ Пуска един фитил. Та тука има един човек, умориха го така. Заблудиха го, умориха го. Отива един гадател и казва: „Слушай, жена ти не е честна. Тя ти изневерява на тебе.“ Започва той да подозира и след време той узнал, че тази работа не е така.
към беседата >>
Дойде една циганка и казва: Ти имаш 9 оки
късмет
.
(втори вариант)
- И аз така мисля - отговаря вторият. С това се отличаваме. Има гадания. Може да се предсказва, но винаги в гаданията има и несъобразности. Има гадания в природата, много неща могат да се предскажат, но ние се отклоняваме натам където има несъобразности.
Дойде една циганка и казва: Ти имаш 9 оки
късмет
.
Как го е мерила? Тебе, казва тя, мъжът ти ще те обича, но той си има и друга жена. Пуска един фитил. Така тука заблудиха един човек и го умориха. Отишъл един гадател и му казал: Слушай, жена ти не е честна.
към втори вариант >>
58.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че
късмет
ги очаква.
Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата.
Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че
късмет
ги очаква.
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини.
към беседата >>
Казват: „В младини не сме имали
късмет
, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си
късметлия
, и на старини няма да бъдеш.
Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква.
Казват: „В младини не сме имали
късмет
, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си
късметлия
, и на старини няма да бъдеш.
Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
към беседата >>
59.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
Турците имат една поговорка, казват: „Ако е
късмет
, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът.
Може да ти турят цяла една тепсия с баклава или баница – пак същото. Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш да възприемеш. И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото. В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат.
Турците имат една поговорка, казват: „Ако е
късмет
, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът.
Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът. Късметът иде. И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици.
към беседата >>
Ако е
късмет
, то е така, ще дойде
късметът
.
Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш да възприемеш. И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото. В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът.
Ако е
късмет
, то е така, ще дойде
късметът
.
Късметът иде. И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре.
към беседата >>
Късметът
иде.
И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото. В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът. Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът.
Късметът
иде.
И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре. Тъй щото, турците са взели, във физическия свят малко се изменя този закон.
към беседата >>
И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е
късмет
, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине.
В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът. Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът. Късметът иде.
И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е
късмет
, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине.
Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре. Тъй щото, турците са взели, във физическия свят малко се изменя този закон. При другото ние трябва да поставим малко труда.
към беседата >>
60.
Ангелите на светлината. Новите възгледи
,
ООК
, София, 18.10.1933г.,
За някои работи вие казвате: „
Късмет
!
Умният човек може да прекара и през най-малкия прозорец, да привлече тази струя въздух към себе си. А глупавият човек и при изобилието на въздух, пак ще диша нечист въздух. Или да ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано да духне вятър, че да падне плод и да го вземе от долу. Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода.
За някои работи вие казвате: „
Късмет
!
“ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот.
към беседата >>
“
Късмет
има само за недъгавите хора.
А глупавият човек и при изобилието на въздух, пак ще диша нечист въздух. Или да ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано да духне вятър, че да падне плод и да го вземе от долу. Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода. За някои работи вие казвате: „Късмет!
“
Късмет
има само за недъгавите хора.
В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет.
към беседата >>
В тази смисъл
късмет
ли е това?
Или да ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано да духне вятър, че да падне плод и да го вземе от долу. Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода. За някои работи вие казвате: „Късмет! “ Късмет има само за недъгавите хора.
В тази смисъл
късмет
ли е това?
Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това.
към беседата >>
Аз ще считам
късмет
, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша.
Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода. За някои работи вие казвате: „Късмет! “ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това?
Аз ще считам
късмет
, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша.
Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това. Що е кармата?
към беседата >>
А
късмет
в света, това е разумният живот.
За някои работи вие казвате: „Късмет! “ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това.
А
късмет
в света, това е разумният живот.
Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това. Що е кармата? Това са сплетени нишки на разумния живот на миналото и сплетени нишки на сегашния живот, физическия живот. Ако търсите един живот на късмет или щастие, обясняват, какво нещо е щастие.
към беседата >>
Разумен ли е човек, има
късмет
, не е ли разумен, няма
късмет
.
“ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот.
Разумен ли е човек, има
късмет
, не е ли разумен, няма
късмет
.
Ще кажете, карма е това. Що е кармата? Това са сплетени нишки на разумния живот на миналото и сплетени нишки на сегашния живот, физическия живот. Ако търсите един живот на късмет или щастие, обясняват, какво нещо е щастие. Щастието е един Божествен процес.
към беседата >>
Ако търсите един живот на
късмет
или щастие, обясняват, какво нещо е щастие.
А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това. Що е кармата? Това са сплетени нишки на разумния живот на миналото и сплетени нишки на сегашния живот, физическия живот.
Ако търсите един живот на
късмет
или щастие, обясняват, какво нещо е щастие.
Щастието е един Божествен процес. И ако ти влезнеш и се свържеш с този Божествен процес, ти ще бъдеш щастлив, но ако не се свържеш с този процес, ти ще бъдеш нещастен или не можеш да бъдеш щастлив. Ако се свържеш с процеса на щастливия въздух, веднага ще дишаш чист въздух, но ако не се свържеш, ще дишаш нечист въздух. Та казвам, най-първо трябва да си определите отношенията, които съществуват. Вие имате отношения едни към други.
към беседата >>
61.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Каквото и да стане, на
късмет
." Който има
късмет
, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели.
Мога да ви приведа много примери. Или искате да държите реч. Казвате: „Ами ако ме освиркат? " Може да се откажеш. По някой път казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си.
Каквото и да стане, на
късмет
." Който има
късмет
, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели.
Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат. А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти си го направи. Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет. По същия закон. Но не че аз го желая това.
към беседата >>
А пък на хората без
късмет
, казвам:
Късметът
ти си го направи.
Казвате: „Ами ако ме освиркат? " Може да се откажеш. По някой път казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си. Каквото и да стане, на късмет." Който има късмет, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели. Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат.
А пък на хората без
късмет
, казвам:
Късметът
ти си го направи.
Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет. По същия закон. Но не че аз го желая това. Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 - 15 банки, ще бъдете късметлии. Но имали сте пари, не сте ги вложили, отивате в банката, не ви кредитират никъде.
към беседата >>
Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям
късмет
.
" Може да се откажеш. По някой път казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си. Каквото и да стане, на късмет." Който има късмет, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели. Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат. А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти си го направи.
Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям
късмет
.
По същия закон. Но не че аз го желая това. Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 - 15 банки, ще бъдете късметлии. Но имали сте пари, не сте ги вложили, отивате в банката, не ви кредитират никъде. Вие ще кажете сега: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи." Така е, вярно е, Той ще се погрижи, но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал.
към беседата >>
Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 - 15 банки, ще бъдете
късметлии
.
Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат. А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти си го направи. Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет. По същия закон. Но не че аз го желая това.
Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 - 15 банки, ще бъдете
късметлии
.
Но имали сте пари, не сте ги вложили, отивате в банката, не ви кредитират никъде. Вие ще кажете сега: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи." Така е, вярно е, Той ще се погрижи, но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал. Всички сте учили геометрия. Ако аз ви туря една точка на книгата, какво ще направите с нея, я ми кажете? Да ви кажа, че вашето щастие зависи от това: Ако напиша тази точка и я турите в джоба си, от това зависи вашето щастие.
към беседата >>
Казваш: „Без
късмет
съм." Онези, които разбират кармата, казват, че този човек в миналото не е живял добре.
Сега, в този живот, си дошъл за някоя малка погрешка, за някое престъпление направено преди 1-2 прераждания. И в този живот трябва да го изкупиш. Мислиш, мислиш, нищо не си спомняш. Сиромах си, каквото захванеш, не ти върви. Тук те обрали, там те обрали, къщата ти запалили.
Казваш: „Без
късмет
съм." Онези, които разбират кармата, казват, че този човек в миналото не е живял добре.
Един съвременен човек казва: „Аз не помня нищо от тогава, може да съм пил, но нищо не помня." Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите. Казват: „Имаш да даваш." В това отношение законът на кармата е, че е писано там и те държат отговорен. Сега с многото говорене създаваме на стенографките повече работа. Даже са претрупани с работа и даже не трябва да стенографират, а вие седите така и не знаете какво нещо е стенографирането. Някои от вас не си вземате бележки и казвате: „Запомнихме това." Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият за в бъдеще.
към беседата >>
62.
Две правила
,
УС
, София, 17.12.1933г.,
Тази тояга ще ти бъде за
късмет
.
Но ако този пример не може да стане плът и кръв във вас, да ви даде една светлина, тогава той е едно забавление, една залъгалка за вас. Хубаво е ако вие можете да изкарате от примера скритото богатство. Ще ви дам един пример, за да видим вие как ще го тълкувате. Бащата на заминаване казва на сина си: Нямам голямо богатство, имам само една тояга, която е останала от дядо ти. Тази тояга ти завещавам.
Тази тояга ще ти бъде за
късмет
.
Навсякъде я носи и гдето и да отидеш, служи си с нея - ще успееш. Така казал и дядото на сина си. Но синът схванал думите на баща си по буква и 15 години ходил с тоягата, но не му вървяло. Той си казал: Какъв будала бях да вярвам в тази тояга. Не ми върви.
към беседата >>
63.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Например събираш конски петали оттук, оттам за
късмет
.
Ти никога не може да обичаш това, което не е полезно. Ти обичаш хляба, понеже той ти е необходим, полезен ти е. Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може да ти бъде полезно. Кое ще обичаш? Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не си губи времето с него.
Например събираш конски петали оттук, оттам за
късмет
.
Ще събереш доста петали на вратата. Това са поверия. Защо именно, хората обичат конските петали. Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може да ти тръгне напред. Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако си болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
към беседата >>
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на
късмет
.
Той минава и заминава. При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило. Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило.
Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на
късмет
.
Късметът е едно изключително условие. Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо.
към беседата >>
Късметът
е едно изключително условие.
При известен случай само, той ме взема на каруцата и ме прекарва през реката. Аз не мога да взема това като правило. Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет.
Късметът
е едно изключително условие.
Например вземаш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери.
към беседата >>
Например вземаш един билет на
късмет
.
Аз не мога да взема това като правило. Трябва да вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи. Но там, гдето има 99 изключения, това не е правило. Понякога има съвпадения [в] живота, тъй че мнозина поставят работата на късмет. Късметът е едно изключително условие.
Например вземаш един билет на
късмет
.
Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години, като вземеш билет, ще ти се падне нещо. И всеки един [от] вас може да провери. Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
към беседата >>
Вие седите и чакате
късмет
.
Той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
Вие седите и чакате
късмет
.
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
към беседата >>
Късметът
на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят. Вие седите и чакате късмет.
Късметът
на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Късметът
на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора. Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят. Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
Късметът
на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Късметът
е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Болните хора са най-слаби. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят. Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното.
Късметът
е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Късметът
на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят. Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов.
Късметът
на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината. Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Късметът
на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Късметът
на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
Това са силите на човешкия
късмет
.
Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва. Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
Това са силите на човешкия
късмет
.
към беседата >>
64.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Тогава защо говорите за
късмет
?
Казват: „Този да стане сиромах! “ И става. „Този да стане богат! “ И става. Каквото кажат, става.
Тогава защо говорите за
късмет
?
Защо поддържате, че от човека зависи неговото бъдеще? Да, от човека зависи неговото бъдеще, но ако той е разумен. Ако един цигулар може отлично да свири, от него зависи да печели много пари. Но ако не знае да свири, какво ще зависи от него? Ако един каменар знае добре да деля камъните, от неговото деляне зависи и неговото бъдеще.
към беседата >>
65.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
“ Невежият пък ще каже в този случай: „
Късметът
ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта?
Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето! “ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест? “ Така пита религиозният. А ученият казва: „Защо природата е допуснала болестта?
“ Невежият пък ще каже в този случай: „
Късметът
ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта?
“ Болестта седи в една много малка причина. Една много малка причина може да създаде големи нещастия. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. В реката Нил има едни малки жабчета, които плуват във водата. Крокодилите, като плуват също из водата, гълтат разни жертви и като им попадне в устата една от тези малки жабички, казват: „Много малка си ти, но хайде, и тебе ще погълна.“ Като го глътне, крокодилът казва: „Като тебе такива със стотици съм гълтал.“ И като влезе в устата му, жабчето напъне крачето си и цяло влезе в корема на крокодила.
към беседата >>
66.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Казвате: „Човек
късмет
да има!
Ти с благоговение да ядеш! Като вземеш хляба, да считаш, че този хляб е свещен. Като го погледнеш, да знаеш, че в него Божият живот е и да го цениш. Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може да постигнеш. Тогава ние сме взели едно правило: проповядва ни се едно учение, което е много лесно.
Казвате: „Човек
късмет
да има!
Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на бунището! “ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея.
към беседата >>
Роди ме, мамо, с
късмет
, пък ме хвърли на бунището!
Като вземеш хляба, да считаш, че този хляб е свещен. Като го погледнеш, да знаеш, че в него Божият живот е и да го цениш. Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може да постигнеш. Тогава ние сме взели едно правило: проповядва ни се едно учение, което е много лесно. Казвате: „Човек късмет да има!
Роди ме, мамо, с
късмет
, пък ме хвърли на бунището!
“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи.
към беседата >>
“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с
късмет
, ще го хвърли на купището?
Като го погледнеш, да знаеш, че в него Божият живот е и да го цениш. Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може да постигнеш. Тогава ние сме взели едно правило: проповядва ни се едно учение, което е много лесно. Казвате: „Човек късмет да има! Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на бунището!
“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с
късмет
, ще го хвърли на купището?
Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи. Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша.
към беседата >>
Роди ме, мамо, с
късмет
, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея.
Казвате: „Човек късмет да има! Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на бунището! “ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл.
Роди ме, мамо, с
късмет
, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея.
Това значи. Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша. Туй значи човек с късмет да е роден. Той троши челюстите на смъртта. Имаме такива примери.
към беседата >>
Роди ме, мамо, с
късмет
, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша.
“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи.
Роди ме, мамо, с
късмет
, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша.
Туй значи човек с късмет да е роден. Той троши челюстите на смъртта. Имаме такива примери. Христос като влезе в утробата на смъртта, тя се намери в чудо. И Иона, когото глътна онази голямата риба, че като се намери Иона вътре, започна да се моли и като призва Господа, слезе Господ и рибата се намери в чудо.
към беседата >>
Туй значи човек с
късмет
да е роден.
Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи. Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша.
Туй значи човек с
късмет
да е роден.
Той троши челюстите на смъртта. Имаме такива примери. Христос като влезе в утробата на смъртта, тя се намери в чудо. И Иона, когото глътна онази голямата риба, че като се намери Иона вътре, започна да се моли и като призва Господа, слезе Господ и рибата се намери в чудо. Като дойде Господ, тя се уплаши.
към беседата >>
67.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Казвате: „Парите отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „Да си опитам, хайде, пак
късмета
!
Всички тия неща не ги съзнаваме правилно. Ние сме от ония хора, които са взели лотариен билет и постоянно мислят за лотарийния билет, кой колко ще спечели. Очаквате лотарията, дойде денят, тегли се билетът, няма нищо. Дойде следующата лотария, тегли се, пак няма нищо. Всичко е свързано с обезсърчение.
Казвате: „Парите отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „Да си опитам, хайде, пак
късмета
!
“ Не е лошо нещо и това. В лотарията се усилва вярата. Лотарийните билети донасят това, че се усилва вярата. Ако в лотарията не може да спечелиш, ще ви кажа коя е причината. Вярата ви е малка.
към беседата >>
68.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Онези, които не познават тия петна, казват:
късмет
.
Електричеството е, което движи човешкото сърце. Жизненото електричество в природата, което свива човешкото сърце и по силата на електричеството става кръвообращението. Вие казвате, че от само себе си се свива. Казвам сега: Има един лекар, който е дошъл, проучава болестите. Запример, една болест може да се проучи и често се явяват известни бели петна по ноктите.
Онези, които не познават тия петна, казват:
късмет
.
Да, късмет, голям късмет. Ще боледуваш, ще боледуват децата ти, ще похарчиш 10 000 лева, голям късмет е, лотариен билет е той. Тия петна зависят от едно неестествено положение. Ти не си господар на своите мисли и на своите чувства. Туй показва.
към беседата >>
Да,
късмет
, голям
късмет
.
Жизненото електричество в природата, което свива човешкото сърце и по силата на електричеството става кръвообращението. Вие казвате, че от само себе си се свива. Казвам сега: Има един лекар, който е дошъл, проучава болестите. Запример, една болест може да се проучи и често се явяват известни бели петна по ноктите. Онези, които не познават тия петна, казват: късмет.
Да,
късмет
, голям
късмет
.
Ще боледуваш, ще боледуват децата ти, ще похарчиш 10 000 лева, голям късмет е, лотариен билет е той. Тия петна зависят от едно неестествено положение. Ти не си господар на своите мисли и на своите чувства. Туй показва. Следователно, за да ги премахнеш, трябва да започнеш да дишаш.
към беседата >>
Ще боледуваш, ще боледуват децата ти, ще похарчиш 10 000 лева, голям
късмет
е, лотариен билет е той.
Вие казвате, че от само себе си се свива. Казвам сега: Има един лекар, който е дошъл, проучава болестите. Запример, една болест може да се проучи и често се явяват известни бели петна по ноктите. Онези, които не познават тия петна, казват: късмет. Да, късмет, голям късмет.
Ще боледуваш, ще боледуват децата ти, ще похарчиш 10 000 лева, голям
късмет
е, лотариен билет е той.
Тия петна зависят от едно неестествено положение. Ти не си господар на своите мисли и на своите чувства. Туй показва. Следователно, за да ги премахнеш, трябва да започнеш да дишаш. Три пъти на ден ще правиш по 6 вдишки дълбоки.
към беседата >>
Той е
късметлия
.
Всеки човек не е във формата, но в живота, който той носи. Това трябва нас да ни интересува. Сега, по какво се отличава животът на един човек? Този човек, когото срещнем, ето по какво се отличава: онези, които имат живот, ако животът му е нормален, нормалните хора и анормалните хора, щом срещнете един човек, който е здрав, в него органическата, жизнената сила преодолява. След като го срещнеш, чувствуваш една голяма приятност, и в мислите ти, и в чувствата ти е приятно.
Той е
късметлия
.
Като дойде в дома ти, носи благословение. То е факт. Аз говоря, може да го проверите. Аз говоря в известни факти, ще ги проверите. И ако не са верни, ще дойдете да ми кажете.
към беседата >>
69.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
Казват
късмет
.
То е знание вече. Детето не знае. В сравнение с детето, възрастният има по-солидни знания при ходенето. И следователно всеки, който знае как да уреди живота си, знае повече отколкото онзи, който не знае как да го уреди. Той може да е свършил 4 факултета, но не му върви.
Казват
късмет
.
Никакъв късмет не е. Но не знаеш как да говориш, не знаеш как да мислиш право и не знаеш как да постъпваш. А ти мислиш, че знаеш. После често се заблуждават някои с наследствени черти. Човек може да има някои наследствени черти.
към беседата >>
Никакъв
късмет
не е.
Детето не знае. В сравнение с детето, възрастният има по-солидни знания при ходенето. И следователно всеки, който знае как да уреди живота си, знае повече отколкото онзи, който не знае как да го уреди. Той може да е свършил 4 факултета, но не му върви. Казват късмет.
Никакъв
късмет
не е.
Но не знаеш как да говориш, не знаеш как да мислиш право и не знаеш как да постъпваш. А ти мислиш, че знаеш. После често се заблуждават някои с наследствени черти. Човек може да има някои наследствени черти. Всичките наследствени черти, са второстепенни фактори в живота.
към беседата >>
70.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Това е
късметът
на човека.
Има знание, което баба ви на картина ви го е показала. Има знание, което е като този, който ходил в града и видял царя. А съществено е знанието да ви бъде приятел царят. Знанието може да ви бъде приятел. Доброто, това е капитал, възможност в живота.
Това е
късметът
на човека.
Турците имат една поговорка и казват: „Късметът ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват късметът им на крака да им дойде. Казват: „Тъй, както Господ го даде.“ Когато Господ го даде както Той намери за добре, тогава питат: „Защо го даде? “ Най-първо бяха съгласни както Господ го даде, после намериха едно противоречие. Ние всякога казваме: „Както Господ даде“, [но] имаме една своя идея, нищо Божествено. Онзи човек, който казва: „Както Господ дал“, той всякога има една човешка идея и казва: „Дано стане както мисля!
към беседата >>
Турците имат една поговорка и казват: „
Късметът
ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват
късметът
им на крака да им дойде.
Има знание, което е като този, който ходил в града и видял царя. А съществено е знанието да ви бъде приятел царят. Знанието може да ви бъде приятел. Доброто, това е капитал, възможност в живота. Това е късметът на човека.
Турците имат една поговорка и казват: „
Късметът
ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват
късметът
им на крака да им дойде.
Казват: „Тъй, както Господ го даде.“ Когато Господ го даде както Той намери за добре, тогава питат: „Защо го даде? “ Най-първо бяха съгласни както Господ го даде, после намериха едно противоречие. Ние всякога казваме: „Както Господ даде“, [но] имаме една своя идея, нищо Божествено. Онзи човек, който казва: „Както Господ дал“, той всякога има една човешка идея и казва: „Дано стане както мисля! “ И като стане, казва: „Господ ме научи.“ А пък като не стане както той мисли и както той иска, той се учудва защо нещата не стават тъй.
към беседата >>
Туй, което хората наричат
късмет
, това не е нищо друго освен връзка с известни разумни същества, които са богати в своята опитност, богати в своите сили, богати в много неща.
То ти говори по радиото, възприемаш, казва ти: „Така и така ще постъпиш.“ Постъпваш. Работата тръгва. Или някой път забравил си някой предмет или някоя книга, някои от тия същества те заведат и казват: „В еди-коя си библиотека иди, в еди-кой си шкаф“ да намериш някоя книга. Всичко туй ще ти каже. Някои хора нямат такива помощници, тяхната работа върви малко по-мъчно.
Туй, което хората наричат
късмет
, това не е нищо друго освен връзка с известни разумни същества, които са богати в своята опитност, богати в своите сили, богати в много неща.
Те може да ви помогнат и упътват в правия път. Някои ги наричат божества, някои ги наричат светии, някои ги наричат гении, някои ги наричат дарби. Както и да е, но те съществуват. Както и да вярвате вие, аз сега не искам да ви карам да вярвате, но аз искам да вярвате в туй, което е. Вие не може да вярвате, докато вашата вяра не е развита.
към беседата >>
71.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Тази гарга я откраднала.“ Жена му казала: „Остави огърлицата, това е
късмет
, който е дошъл при тебе.“ Но той отива при господаря и му разказва цялата история.
Гледа огърлицата и вижда инициалите на господарката на фабриката. Тя се миела и оставила огърлицата, гаргата я погълнала и умряла. Той казал на жена си: „Господ промисли сега. Аз трябва да занеса тази огърлица на господаря сега. Тя е негова.
Тази гарга я откраднала.“ Жена му казала: „Остави огърлицата, това е
късмет
, който е дошъл при тебе.“ Но той отива при господаря и му разказва цялата история.
Той се замислил и си казал: „Аз ще се погрижа за този човек.“ Назначил го наново и му удвоил заплатата. Ако хората могат да възстановят онази любов, слугата да не изнудва господаря, но като работи, да работи като за себе си. Старият не трябва да гледа, че онова дете е малко. Той трябва да гледа на това дете с уважение, понеже малкото дете може да бъде старо. Онзи, богатият трябва да гледа на бедния, че и той може да стане богат.
към беседата >>
72.
Призоваха Исуса
,
НБ
, Русе, 23.9.1934г.,
Ето, например, много хора вярват в
късмет
.
Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. Веруюто, което Бог е вложил в душата на човека, не е това, в което хората външно вярват.
Ето, например, много хора вярват в
късмет
.
Те си купуват лотарийни билети с години наред, но работите им не вървят напред, не се уреждат. Други пък се интересуват от въпроса де има заровено имане в земята, искат да копаят, да го намерят. Това е лесно. Всеки човек има дарба в себе си, посредством която може да открие де има заровени пари в земята и да ги намери. Той трябва също да развие тази дарба в себе си.
към беседата >>
73.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Казвате: "Аз не съм
късметлия
човек." Какво разбирате под думата "
късмет
"?
Къде ще търсите Бог? Вън от себе си вие не можете да Го намерите. Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите?
Казвате: "Аз не съм
късметлия
човек." Какво разбирате под думата "
късмет
"?
Турците казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета. Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният късмет е в Духа. Но има един закон, който регулира нещата. Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: "Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях.
към беседата >>
Турците казват: "Ако нещо ми е на
късмет
, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на
късмета
.
Вън от себе си вие не можете да Го намерите. Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите? Казвате: "Аз не съм късметлия човек." Какво разбирате под думата "късмет"?
Турците казват: "Ако нещо ми е на
късмет
, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на
късмета
.
Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният късмет е в Духа. Но има един закон, който регулира нещата. Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: "Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях. Каквото успееш да си купиш в тези пет-шест часа, твое ще бъде.
към беседата >>
Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният
късмет
е в Духа.
Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите? Казвате: "Аз не съм късметлия човек." Какво разбирате под думата "късмет"? Турците казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета.
Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният
късмет
е в Духа.
Но има един закон, който регулира нещата. Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: "Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях. Каквото успееш да си купиш в тези пет-шест часа, твое ще бъде. След това ще си замина." Той взел торбата с парите и отишъл на пазара.
към беседата >>
Като изминало определеното време, отива най-после при този господин, който го чакал у дома му, предал му торбата неотворена и казал: "Нямам
късмет
." Господинът взел торбата си и си заминал.
Отива за дрехи - магазинът затворен. Отива за обувки - също магазинът затворен. Отива да си купи храна, хляб - пак затворено. Отива да търси майстори да поправят нещо в къщите му - никъде няма майстор. Поглежда часовника си - времето лети, а той още нищо не си е купил.
Като изминало определеното време, отива най-после при този господин, който го чакал у дома му, предал му торбата неотворена и казал: "Нямам
късмет
." Господинът взел торбата си и си заминал.
Това значи, че човек може да носи знанието в себе си, без да го разбира и да може да го използва. Какво представя горният кръг? Той представя човешката глава и възможностите, които са вложени в нея. Главата представя Божествения свят, с който е свързан човек чрез мисълта си. Дробовете му представят ангелския свят, а стомахът - човешкия свят.
към беседата >>
74.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Някой вярва в
късмет
, но
късмет
има само при три случая.
Ако е за знание, и него нямате много, имате едва за себе си. Някога знанието, което имате, не ви стига да се освободите от белите, които имате. Ако е въпрос за сила, силата ви е толкова малка, че много пъти се нуждаете от други да ви освобождават. Ако е за вяра, вярата ви е толкова слаба, че сте повече суеверни. Суеверието е една слабост в човека.
Някой вярва в
късмет
, но
късмет
има само при три случая.
Ако вярваш в Любовта, ще имаш късмет; ако вярваш в Мъдростта, ще имаш късмет и ако вярваш в Истината, ще имаш късмет. И при това положение, ако вземеш лотариен билет, още при първото теглене ще имаш печалба. Напоследък пишеше (за) един случай в унгарските вестници: един богат човек западнал, и колкото пари му останали, решил с тях да си купи един лотариен билет, като си казал: И тъй загубих всичко, ще дам парите си за билет, че да зная поне защо страдам. Купил един лотариен билет и спечели от него 500 хиляди унгарски ленги. Като получил тия пари, той веднага ги раздал на бедни работници.
към беседата >>
Ако вярваш в Любовта, ще имаш
късмет
; ако вярваш в Мъдростта, ще имаш
късмет
и ако вярваш в Истината, ще имаш
късмет
.
Някога знанието, което имате, не ви стига да се освободите от белите, които имате. Ако е въпрос за сила, силата ви е толкова малка, че много пъти се нуждаете от други да ви освобождават. Ако е за вяра, вярата ви е толкова слаба, че сте повече суеверни. Суеверието е една слабост в човека. Някой вярва в късмет, но късмет има само при три случая.
Ако вярваш в Любовта, ще имаш
късмет
; ако вярваш в Мъдростта, ще имаш
късмет
и ако вярваш в Истината, ще имаш
късмет
.
И при това положение, ако вземеш лотариен билет, още при първото теглене ще имаш печалба. Напоследък пишеше (за) един случай в унгарските вестници: един богат човек западнал, и колкото пари му останали, решил с тях да си купи един лотариен билет, като си казал: И тъй загубих всичко, ще дам парите си за билет, че да зная поне защо страдам. Купил един лотариен билет и спечели от него 500 хиляди унгарски ленги. Като получил тия пари, той веднага ги раздал на бедни работници. Всички се чудили колко богат бил този човек.
към беседата >>
Оттам насетне
късметът
престанал.
Всички се чудили колко богат бил този човек. След това купил още един билет и спечелил един милион. Пак раздал парите на бедните. Купил си и трети билет, от който спечелил един и половина милиона лева. От тези пари той задържал една част и за себе си.
Оттам насетне
късметът
престанал.
Следователно, щом човек изгуби вярата си в Любовта, в онова знание, което ръководи живота, както и в Истината, неговите козове няма да имат повече печалби. Казвам: Какво струва на жената да се обърне към мъжа и да каже: „Дързай! “? Казвам на мъжете, които ги искат жените: „Дързайте! “ Ще ме извините, това не е за вас тук.
към беседата >>
75.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Има ли такива неща като
късмет
?
В миналото се объркаха и сега не се оправиха, и пак са объркани." И той ме гледа така. Сега да оставим това. Той ми разправяше повече от два часа цялата история, как се е случило. Аз го слушам и той ме пита: "Има ли магия? Такива неща има ли?
Има ли такива неща като
късмет
?
" Казах му: "Остави сега тези неща, остави магията. Магията зависи от ума на човека, каквото мисли човек. Магията е в ума." Той ми каза: "Аз ходих при един ваш гледач, който ми каза, че на едно място на прага закопал пари." Започнахме с дъщеря му и дойдохме до парите. Дойде един българин и казва, че магия има заровена в двора и искаше сто лева да му платим, за да извади всичката магия. Казах му: "Ти защо даваш тези пари, за да извадиш всичката магия?
към беседата >>
76.
Законът на любовта
,
МОК
, София, 2.11.1934г.,
Ще каже: „
Късмет
е това.“ Защо?
Ако хората не ядяха, нямаше да крадат. Щом ядеш, имаш възможност да крадеш. И няма някой от вас, който да не е пооткраднал малко. Като деца сте крали и даже, като сте станали възрастни, пак сте пипали. За пример кой от вас, като мине по пътя и види посипани златни монети, френски или английски, няма да си вземе, да си тури в джоба?
Ще каже: „
Късмет
е това.“ Защо?
За ядене. Ще каже: „Трябва ми един хубав обяд.“ Най-първото нещо е яденето. Кражбата няма физически произход. Има чисто астрален произход. Тя е издънка на човешкото сърце.
към беседата >>
77.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Значи, макар и реалист, той все пак вярвал на
късмет
.
– Не, не, повече нищо не искам. Сега мога да ви приведа още ред доказателства, които са чудни, изумителни просто. Но всички тия случаи показват, че има един Промисъл в природата, в живота, ако човек следи това нещо, ще разбере този Промисъл. Аз зная, че и всички вие вярвате, няма човек в света, който не вярва. Разправят за френския романист Емил Зола, че когато пишел своите романи, колкото и да не вярвал, колкото и да бил реалист в живота, той всякога си написвал билетчета, които поставял в една кутия, и когато написвал някой нов роман, преди още да го даде под печат, вадил от тези билетчета, за да види ще му върви ли или не.
Значи, макар и реалист, той все пак вярвал на
късмет
.
По тези билетчета познавал дали романът му ще бъде добре приет или не. Той вярвал в числата, в щастливите и в нещастните числа. Той сам се чудил на себе си, отде накъде тази вяра в него. Това показва, че макар и невярващ, той все имал някакво верую. Казвам: Във всеки човек има една способност, едно чувство, което го кара да се подава на някаква вяра, на някакво вътрешно чувство.
към беседата >>
78.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Ще направим опит, да видим колко числа има и дано числата да са
късметлии
.
(Да бъдат неженени.) Да направим така. Една стара сестра и една млада сестра, неженена, и един млад брат, неженен. Така ще имате една сестра женена и двама души неженени. „Отче наш” Ще намерим в тези пари кои числа преодоляват.
Ще направим опит, да видим колко числа има и дано числата да са
късметлии
.
(Това всяка неделя ли да става?) Не, то може да стане само веднъж. Изберете сега трима. (Избраха се Боев, Гинева и Димитрина Атанасова.)
към беседата >>
79.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Късметът
е твой, вземи този билет!
Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш.
Късметът
е твой, вземи този билет!
– Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно.
към беседата >>
Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто
късмет
не вярвах.
Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех.
Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто
късмет
не вярвах.
И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл.
към беседата >>
80.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Той казва: "За
късмет
." В себе си трябва да развивате онзи магнетизъм.
Загубил я на планината и казал: "Който я намери, ще му дам едно голямо възнаграждение." С магнетизъм ще притеглиш една желязна карфица и ще я представиш на царя. И щом дойде сиромашията, вземете вашата подкова. Гледам в една къща една конска подкова, конско петало. Прав е този човек. За какво е това?
Той казва: "За
късмет
." В себе си трябва да развивате онзи магнетизъм.
Ти започваш да се нервираш и тогава се демагнетизираш. Не се нервирай, понеже след това ти се демагнетизираш, изгубваш тази магнетическа сила, а пък тя е полезна в живота. Хубостта и красотата на живота ти зависят от магнетическата сила, която живее в твоето тяло и ако я изгубиш, ще дойде едно нервно състояние. Дойде ти едно изкушение. Хвани го и го тури настрана Ти казваш: "От глад ще умра." - От глад никога няма да умреш, ако си умен.
към беседата >>
81.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Като насадиш, това е
късмет
.
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това.
Като насадиш, това е
късмет
.
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши,
късметът
ти ще тръгне.
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет.
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши,
късметът
ти ще тръгне.
Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето. Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете да си купите.
към беседата >>
82.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Търговецът казва: „
Късмет
е това.
Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
Търговецът казва: „
Късмет
е това.
Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава. Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
към беседата >>
Този път
късметът
не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това.
Този път
късметът
не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил?
към беседата >>
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много,
късметлия
човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
" „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам.
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много,
късметлия
човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа. Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава.
към беседата >>
83.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за
късмет
?
(-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за
късмет
?
За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?) Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също.
към беседата >>
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за
късмет
?
(втори вариант)
(Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за
късмет
?
− За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?) Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката.
към втори вариант >>
84.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Има хора, които толкова са
късметлии
, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
(втори вариант)
Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно.
Има хора, които толкова са
късметлии
, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята.
към втори вариант >>
НАГОРЕ