Търсене в текстове за 'Късмет'

ТОМ 2

За неговите познати това бе човек роден с късмет.
Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания.
към текста >>

3. 188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО

ТОМ 2

Ако се случеше някой от нас да вземе лека кола, беше голям късмет.
Не ставаха всеки ден. Минаваха дни, а може и седмица без въздушно нападение. Учителят винаги подсказваше кога ще има нападение от самолетите без да се създава страх, но ще даде знак, че днес предстои бомбардировка. И така 43 пъти излезе Учителят от София до Витоша. Обикновено ходехме пешком. Ако се случеше някой от нас да вземе лека кола, беше голям късмет. Тогава нямаше бензин. Всичко беше с купони. Плащахме на частните шофьори много добре, за да закара Учителят с няколко човека до Симеоново. И от там излизахме нагоре пешком. Но през тези дни Учителят беше много сериозен, мълчалив и много малко говореше.
към текста >>

4. 14. ЗАКОНЪТ ЗА ОПУЛЕНС

ТОМ 2

14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта.
14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта. Той гласи: „Каквото правиш, прави го заради Господа. Каквото искаш да постигнеш, представи си го живо и то ще стане! " Божествените работници работят по този закон. Като имат ясна картина за това, което желаят, то се реализира. Ние принадлежим към Големия живот.
към текста >>

5. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва.
Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа.
към текста >>

6. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

ТОМ 5

Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби.
И така се развиха точно нещата както каза Учителя в моят живот от следващите петдесет години. А преди това в София бях намерила на улицата едно синджирче, а на него едно златно ключе. Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе. Но това ключе не се купува с пари на някоя сергия, защото госпожицата си го е купила вече с пари и си го е сложила на врата и това е вече символ и че нейното може да се отключи с обич и любов проявена взаимно от двамата бъдещи възлюбени. Ето такъв беше смисъла на онези златни ключета надянати на златни верижки, които се носеха около вратовете на младите госпожици. Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби. Така смятах, че ключето ще й донесе благословение и здраве. Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих. Той ме изслуша и ми се скара: „Защо го даде? " „Ами, Учителю, да го поноси малко, но тя го загуби." Учителят бе много строг. Аз мълчах.
към текста >>

7. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията.
Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката".
към текста >>

8. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията.
Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката".
към текста >>

9. 4. ДЪНОВИСТКАТА

„Може да имаш и ти късмет за заминеш с него.
Ще опиша само един епизод, който има отношение към идеята, с която съм започнала да пиша тези спомени. След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си намерихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва. „Може да имаш и ти късмет за заминеш с него. Нали мечтаеш да следваш? " Аз бях доста стеснителна и мълчалива, но той беше доста отворен и словоохотлив, че успя да завърже някаква дружба с мене. Какво сме разговаряли, как сме се разбирали, не помня. Помня само, че веднъж той ми се поядоса малко и извика: „Каква си такава? Приличаш на дъновистка!
към текста >>

10. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Решил и той да опита късмета си в Америка.
На него е бил разказан от наша сестра, приятелка на една жена от града. Тази жена била женена за добър, но беден човек. Имали две деца. Колкото и да се стараел съпругът, не можел да подобри материалното състояние на семейството и те бедствували. По онова време бедните хора отивали в Америка да работят и се връщаха богаташи. Решил и той да опита късмета си в Америка. Оставя семейството си и заминава. И наистина, провървяло му и той почнал да праща пари и да пише често на жена си. Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя. Но, случило се така, че той се запознал с някаква американка, в която се влюбил и почнал да забравя жена си и децата си. Почнал да пише по-рядко и по-рядко да праща пари и все по-малко, и по-малко, докато престанал съвсем да се обажда.
към текста >>

11. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

Голям късмет сме имали.
Ние се досетихме, че той е български войник. Войникът ни извика: „Как може да ходите в това време пеш, не знаете ли, че имаме полицейски час и че може да бъдете застреляни след 7 часа вечерта? Населението може да се движи само до 7 часа вечерта, не по-късно." Войничето каза още, че преди два дни така бил убит някакъв човек, който бил излязъл из двора си и бил отишъл до тоалетната. Наредбата се спазвала много строго. Можел направо да ни убие без предупреждение. Голям късмет сме имали. „Как така се движите по това време? ", запита той. Ние в отговор му казахме причината, която ни е заставила да тръгнем толкова късно. Тогава той ни заведе при градоначалника, където отново трябваше да обясним какъв е случаят. Разказахме цялата история и той ни запита: „В кой хотел нощувате когато идвате в гр. Сурдулица".
към текста >>

12. 11. СКИТНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Все страшилища, но добре, че съм имала късмет да се отърва.
Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне. От тогава не смея да погледна нито бивол, нито бик. Страшно нещо беше. И бивол ме е гонил и бик сега ме гони. Все страшилища, но добре, че съм имала късмет да се отърва. Тук живеехме, когато един неделен ден чухме един ужасен тътен - гърмеж от София. А то било атентата в „Св. Неделя" на 16 април 1925 г. До тук има много неща да се кажат, но има много неща, които вече не помня. От Павлово (спирка) отидохме чак в Подуяне на ул.
към текста >>

13. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе".
Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега. Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе". Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо.
към текста >>

Но и тук късмета ме остави.
Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега. Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе". Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо. И четоха едно писмо, къде са били и какво са правили, всичко беше описано. За първи път чувах подобни неща. После, като дойде баща ми да ме взима привечер и ме попита как сме прекарали, аз му разправих всичко дума по дума. Той ме хвана за ръка ядосан и ме затътри към Петров да го търси.
към текста >>

Значи нямах късмет и за балета и тук.
„Г-н Петров, край! Мойта дъщеря повече няма да стъпи тук! " „Ама защо, г-н Печеников? „Така и така и... край! " Така стана и край, повече не стъпих поради моята наивност, както и при тоя случай. Значи нямах късмет и за балета и тук. Веднъж имаше вечеринка в „Славянска беседа". И баща ми пощуря и каза: „Ти ще отидеш там да играеш казачок! " Отидох разбира се. Бях в казашко косткомче, с червени ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова. Това беше блясъкът на моята балетна кариера.
към текста >>

14. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Той също излезна късметлия.
Паднали, но след това угаснали. Можеха да причинят пожар. Ако бях останала тук в къщата щях да преживея ужас. Затова не трябваше да се тегли онзи ластик, за който Учителят говореше. Баща ми беше също в Сливен. Той също излезна късметлия. Всички бомбардировки над София, които станаха той все някъде преди това бе заминал. Но на 10.1.1944 г. когато стана голямата бомбардировка над София цялото семейство беше тук. На другия ден всички заминахме за град Сливен. Като пътувахме до Мърчаево с трамвай пътувахме до Княжево, а след това пешком.
към текста >>

15. 7. Полковият командир и мисията от небето

„Опълченска“ 66 му казва: „Ти, брат, може да имаш късмет.
И полкът тръгва. Минават през София. Илия отива при Учителя да пита дали да поиска да го освободят, като инвалид с ръката. Него ден Учителят не приема никой, връща всички. Василка от ул. „Опълченска“ 66 му казва: „Ти, брат, може да имаш късмет. Стой тука на пейката пред стаята на Учителя, ще Му донеса някои книги“. Пристига Василка, отваря вратата Учителят. Илия става и поздравява отдалеч. Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“.
към текста >>

Василка казва: „Имаш късмет“.
„Опълченска“ 66 му казва: „Ти, брат, може да имаш късмет. Стой тука на пейката пред стаята на Учителя, ще Му донеса някои книги“. Пристига Василка, отваря вратата Учителят. Илия става и поздравява отдалеч. Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря.
към текста >>

16. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

“ И той ми вика: „Чоджум, ако на тях не им вървеше така, ако нямаха късмет, нямаше да бъдат най-богатите хора в селото“.
Така ги наричат тия парцели, които селяните изтеглят по жребие. Всеки си изтегля по едно билетче от общите билетчета, на които са написани номерата на участъците. И ние също си вземахме едно билетче и после отидохме да си сечем участъка. И тъй отидохме и набрахме дървата, обаче ми направи впечатление, че на големите чорбаджии им се падаха дебели дърва - габер, дъб, дори повече дъбови и една кола шума, вейки, клоне. А пък ние отидохме и напълнихме две-три коли с вършина и аз гледах, гледах и викам на дядо Михаил: „Дядо Михале, защо на еди кой си писар Петко и Вълкан, нали големци, се падат такива хубави дървета, а пък на нас вършина? “ И той ми вика: „Чоджум, ако на тях не им вървеше така, ако нямаха късмет, нямаше да бъдат най-богатите хора в селото“. После, като пораснах разбрах как е ставало това, понеже си вземали билетчетата предварително в ръкава и бъркат уж, а те си били избрали най-хубавите участъци. Още не ходех на училище, мама като се върна от нивата и брат ми започна да плаче. Мама го пита: „Какво има, защо плачеш? “ „Ами, днеска бати ме препика“. Пък ние нали така, като хлапета правим такива работи, и аз наистина бях го препикал.
към текста >>

17. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

На връщане карам по една пътека напряко, да не е по шосето, което обикаля и от един дол край една рекичка излезе един човек с кон на 4-5 метра пред мене и ми вика: „Ей момче, имал си голям късмет“.
Веднъж като вършеехме, счупи се някаква част на вършачката и кой, кой, пратиха мене. А имаха един хубав, голям жребец и ми дадоха писмо, пари и частта, която е счупена. Аз бях ходил няколко пъти до Карнобат. Казаха ми къде да ида и отидох. Поправиха частта. На връщане карам по една пътека напряко, да не е по шосето, което обикаля и от един дол край една рекичка излезе един човек с кон на 4-5 метра пред мене и ми вика: „Ей момче, имал си голям късмет“. Аз почти не разбрах, а той мислил, че съм син на чорбаджийката, да ми тегли куршума, понеже искал да му отмъсти за нещо. Обаче, нали нищо не стана. Отидох на чифлика и занесох поправената част. А пък аз имах долу-горе понятие от вършачка, щото като ученик лятно време помагах на брат Димитър Вергиев, който имаше вършачка, трактор, мелница. Той беше от с.
към текста >>

После като видях чорбаджийката сестра Нейчева й разправих, как като пътувах на коня по пътеката надолу, а тя беше една стръмнина така, едва се седи на коня, че един човек изскочи от дерето, прекоси ми пътя и извика: „Момче, имал си късмет“.
Даже веднъж отидохме да орем с трактора и селата там към с. Горица и аз съм се качил на трактора, вече бях понаучил как да карам трактор. Добре,но вместо на преден ход съм дал заден ход и за малко да смачкам брата на сестра Деспа - Георги Попов. (Георги Попов и Стоян Попов - директора ми, бяха братя.) Георги Попов беше голям комунист и хубав човек. Той беше ходил в Цариград и разказваше, как като минавали по един мост по време на робството, трябвало да плащат за преминаването по моста и те, за да не дават повече пари, се качвали един на друг като на магаре докато преминат моста. После като видях чорбаджийката сестра Нейчева й разправих, как като пътувах на коня по пътеката надолу, а тя беше една стръмнина така, едва се седи на коня, че един човек изскочи от дерето, прекоси ми пътя и извика: „Момче, имал си късмет“. Извика силно и пак отиде в другото дере. Тя горката заплака и вика: „Ей, добре че не пратихме моя син Зарко“. Последният следваше нещо, та за малко да изям куршума вместо него. След това, като извършахме снопите, тръгнахме по селата да вършеем и аз прекарах така към два месеца и нещо и един ден викам на брат Сотиров: „Аз ще си отивам вече“, защото предполагах да ида на някоя постройка, да строя и тогава ще взема повече пари. Той ме кандърдисва, тъй било, инак било, говори ми за Учителя и т.н.
към текста >>

18. 20. Мъглата

Но независимо от това, хайде да слезем и каквото видиш, на късмет“.
20. МЪГЛАТА Трябва да ви кажа, че съм ходил много често в Сливен у брат Иван Калканджиев и бях много близък с него. С него сме ходили няколко пъти на „Сините камъни“ и той ме е развеждал там, където Учителят е прекарвал лятно време на лагер с братя и сестри и аз имам много хубави спомени от там. Веднъж пък ходихме с брат Стоян Каравълев на един водопад, там където не бях ходил до тогава. Той ми каза: „Ела, ще те заведа на водопада“. Беше много хубаво времето, обаче като отидохме до водопада, на полянката, където вече се спуща водата нали, виждаме, че мъглата е до полянката и брат Стоян ми вика, а то много гъста мъгла: „Няма да може да видим водопада, а той е много красив. Но независимо от това, хайде да слезем и каквото видиш, на късмет“. И какво ни беше учудването, като почнахме да слизаме по пътечката надолу - ние слизаме и мъглата се оттегля постепенно и най-голямото ни учудване беше, че като слязохме чак долу на водопада, мъглата отиде близо към един метър под нас. По такъв начин ние имахме възможност да се полюбуваме на красивия водопад и това впечатление ще ни остане в съзнанието. А още по-голямо беше учудването ни, когато почнахме да изкачваме пътечката нагоре, да отиваме пак към скалите. Мъглата започна да заема отново своето предишно положение. Ние се изкачихме горе на полянката и мъглата закри всичко.
към текста >>

19. 27. Майсторите

Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“.
Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира. Когато бях в Петрич брат Крум ме заведе при гледачката Ванга. По едно време тя като излезе, а имаше доста народ пред мен и тя вика: „Тука има един от София, да дойде той“. Като отидох, а аз знаех, че тя не вижда, прие ме и първите й думи бяха: „А вие защо идвате от София чак тука? “ Аз помислих и й казах: „Дойдох да видя сестра Ванга, какво прави?
към текста >>

20. 40. Баба Гунка

А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето.
Аз й препоръчах от 22.март до 22.септември всяка заран да става преди изгрев слънце и да посреща изгрева, обаче да мига едновременно, да приема слънчевите лъчи и да приижда кръв в очите й. Като се вдигне слънцето една педя да престане, защото не е полезно за очите да се гледа повече слънцето. Значи полезно е да се гледа докато излезе една педя и след това вече да се отдръпне.“ „И аз“, каза, „като го прочетох много се зарадвах. А пък това беше през февруари ли, март ли. Наближаваше значи 22.март“. А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
към текста >>

21. 43. Летуване на Рила с Учителя

Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“.
Него ден аз си определих да следя жена му с кого ходи, къде ходи, какво прави, за да му докладвам. И за сведение, целия ден я наблюдавах, тя сменяше компаниите, ходеше тук-таме, но нищо лошо не видях в нейното държане и след това казах всичко на мъжът й.“ Казах: „Мисля, че е доволно, вие познавате братството, но другаря полковник не го познава, да има представа“ Те ме почерпиха нещо, аз си взех довиждане и си тръгнах. Стигнах Гюлечица и след това се запътих за Говедарци. Още далеч от Говедарци ме настигна джипката, но като ме замина спря. Полковника ми каза: „Побързайте, ние ще слезем в Говедарци и ще ви вземем за София понеже джипката се освобождава, хората почти всички слизат“. Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“. И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха. Но минаха 20-30 крачки ли какво и джипката отново спря. Аз отидох до тях и полковника ми вика: „Я стъпи тука на стъпалото“. Стъпих аз. Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран.
към текста >>

22. 11. Изповедта на Любомир Лулчев

Васко Искренов

И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път.
И: нищо не помня, съжалявам, че съм я загубил. В нея той разправя и предава разказа с един старец, а стареца му разправя как Учителя го е обичал, как му е давал познания, а той ги е преписал на себе си. Често пъти, когато Лулчев е бивал изпращан от Учителя да си отиде, е поискал да се връща, да върви по една посока, а Учителят му е попречвал и го е превеждал по друг път.И след туй той е узнавал, че на този път и на едно място са го очаквали да го убият. В: И това се случвало много пъти. И: Да, случвало се е много пъти. И даже ако не се лъжа дори изпратените убийци после разказвали, че този Лулчев имал голям късмет, понеже върви, но не се връща по един и същи път. В: Аз знам, че са му правили атентат. И: Да. Най-после стареца от книжката като му казал тия работи, Лулчев хуква да бяга и стареца го пита, къде? „Отивам да целуна нозете на Учителя.“ В: Това е към книжката, така ли? И: Това е към книжката.
към текста >>

23. 68. ГЪШЕТО СТАДО

След година ортака му казва: "Абе, ти си имал голям късмет.
"Ама аз отидох по работа при Учителя, а се отклоних с тези гъски. Сега ме е срам да отида втори път." Седнал на стола и се замислил за какво щеше да пита Учителя. Да, трябваше да пита какво трябва да направи със съдружника си. Да го търпи или да го изгони! По едно време се сеща за думите на Учителя: "По-лесно е да ги търпя, отколкото да ги изгоня." Братът решава да изтърпи и той съдружника си. След година ортака му казва: "Абе, ти си имал голям късмет. Ако беше решил да ме изгониш, аз бях направил така, че ти щеше да фалираш за броени месеци. А сега виждаш, че спечелихме двамата и трябва да делим по равно". Братът мълчи. Пред очите му белеят белите кърпи и белите одежди на онези сестри, седнали пред прага на Учителя, които му изглеждаха като гъски. Не като гъски, а като гъше стадо.
към текста >>

24. 12. ОТКУПЪТ

Но все пак имал съм късмет.
В: Той нарочно ли стреля или бе игра. Д: Виж какво, хайде да не говорим. Не е важно, нали така. Да не търсим виновен. И така, голяма засада ми бе устроена. Но все пак имал съм късмет. Иде си. Но до този момент аз почувствувах, аз разчитах, че Учителят ще направи нещо за мене, но както казва Той в закона, че Бог в доброто остава неразбрано, защото човек е подготвен органически да изживее кармата си. Виж колко интересен закон. В: Всеки човек е подготвен и има сили да издържи всички страдания, които биха му дошли. Д: Да, така.
към текста >>

Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет.
Не мога, каквото ще да направя. Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение. Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент. Там където е моето слънце, там е неговият Асцендент. Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет. Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него. В: Спомняте ли си някои други екскурзии с Учителя? На Витоша, на Рила? Бил ли сте на летуване на Рила с тях? Или може да сте минавали мимоходом.
към текста >>

25. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Д: Добре се развива и дано да има късмет да живее в тия времена, защото съвременния човек трябва да си намери външните условия, за да може да работи с вътрешните.
Той има някои работи много добре изработени. Или по право аз на неговите години ги нямах. Той сега пее в хора на "Александър Невски" и в хора на "Ангелогласния". Аз му търся работа някъде, която още се бави, но ще му търся, защото там е хоноруван. В: Значи днес е 17.У.1983 г. Д: Добре се развива и дано да има късмет да живее в тия времена, защото съвременния човек трябва да си намери външните условия, за да може да работи с вътрешните. Той завърши музикалното училище като обой, а продължи полувисшето като певец. Но той понеже е бас му трябват 2-3 години, за да узрее баса. Те по-кьсно се развиват. Даже са го чули в радио-хора, харесали го, но му трябва време да стане типичен бас. Той е 24 години вече.
към текста >>

26. 22. НЕОБЯСНИМОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Д: С Веселин Стоянов, с когото учих композиция, а при Ненов учих пиано.Имах късмета да имам двама най-добри преподаватели професори.
В: А той коригира ли се там по отношение на това, приеха ли те в академията? Д: А не. Виж какво, в това време войната беше почнала и аз си продължих композицията направо при професор. Защото какво ще търкам като студент чиновете аз когато на мен ми трябват дисциплини, които аз съм ги учил, но с Веселин Стоянов работих много хубаво. В: С кой? Д: С Веселин Стоянов, с когото учих композиция, а при Ненов учих пиано.Имах късмета да имам двама най-добри преподаватели професори. В: Кои бяха те? Д: Димитър Ненов по пиано и Веселин Стоянов. С него бяхме и приятели даже, защото той имаше тогава едни много тежки години в живота си. И така, даже на моето пиано си довърши там "Саламбо" ли беше операта, или "Бай Ганю" не мога да си спомня. Той беше един много добър музикант, много така подготвен, да, хубава култура носеше и даваше солидна подготовка, и бе добър педагог.
към текста >>

27. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

ТОМ 9

И знаеш ли, че този Андро има късмет.
Андро като ме видя: „Брей момиче, какво стана, аз какво мислех пък то какво стана". И това беше всичкото. Някак тука Учителят пресече кармичната ми връзка, така намирам. Защото сега, нали брат му арестуван, и той арестуван и има един човек, който ходи между двамата и им носи новините. Естествено, че е така. И знаеш ли, че този Андро има късмет. Лятото преди да стане промяната през 1944 год. той пада някъде, в някаква дупка и от раздвижването на куршума умира, иначе той беше народен представител и щеше да бъде арестуван заедно с брат си. В.К.: Коя година стана това? Е.А.: Тази, преврата когато стана -1944 год. В.К.: Значи пада и умира.
към текста >>

28. 167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Разбираш ли това, имах късмет.
Ама не я поглеждам. Нито слагам вода да опитам, нищо. Слагам я в раницата и тръгвам. По жребие тръгнахме. Да тръгна пета или шеста вечерта след полунощ. Разбираш ли това, имах късмет. Щото аз отидох рано, стоях, правих си упражнения, всичко и когато дойде Учителя, Белева иска да Му напълни стомната. Той на нея не даде. Пък на мене даде да я напълня. И аз като я напълних наУчителя, хайде казвам и моята стомна да си напълня. И напълних.
към текста >>

29. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се.
Ето, нося си и бухчалъка. Всичко ми е готово." - „Не думай тъй, Гюлсум", казал брат Куртев. „Аз съм българин, ти -туркиня, как може така? " - „Не ти ли харесвам? " - „Слушай, Гюлсум, тук не е въпрос на нехаресване, но ти ще си намериш човек, който ти прилича, а аз ще се оженя за българка. Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се. Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев, когато бил повикан войник. Преди да бъде повикан за войник, искал да следва санитарна школа и родителите той предсказва смъртта си. И действително, на 14 февруари 1961 година, в 3 часа без 15 минути през нощта той напуска земния живот. В. К.: Това не го знаех, че той след 80 години започва да разказва. Г. С,: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи.
към текста >>

30. 09 - 178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

- „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя.
Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият.
към текста >>

31. 20 - 1. СИНЬОТО ОКО

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

СИНЬОТО ОКО Късметът в моя живот бяха родителите ми, а щастието - срещата ми с Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно на физическия свят, макар и кратко.
ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - ЯМБОЛ /р.1928 г./ 1. СИНЬОТО ОКО Късметът в моя живот бяха родителите ми, а щастието - срещата ми с Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно на физическия свят, макар и кратко. По този повод дядо ми казваше: „Ако майка ти и баща ти не си играеха на следване, ами се бяха оженили навреме, и ти щеше да се родиш по-рано." От ранно детство ми правеше впечатление, че у нас, освен близките ни роднини идваха и хора, към които отношението на родителите ми беше особено задушевно. Когато ги попитах кои са, те ми отговаряха: „Това е чичо еди-кой си и леля еди-коя си." И така до края на живота си те останаха мои лели и чичовци. Понякога се затваряха в стаята, някой четеше нещо, следваха разисквания, песни, а понякога и ожесточени спорове. От време на време идваше и един висок, слаб човек с черно манто, бяла коса и брада и беше много интересен. Това беше чичо Петко Епитропов.
към текста >>

32. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Отговарят: - На късмет, кому което се падне.
Е, пак избраните 7 души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? Някои отговарят: - Ще се разделят децата помежду. - После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. Отговарят: - На късмет, кому което се падне. - Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача.
към текста >>

- Когато човек си знае урока, всякога е късметлия.
Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? Някои отговарят: - Ще се разделят децата помежду. - После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. Отговарят: - На късмет, кому което се падне. - Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги отглежда.
към текста >>

Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет.
Как ще наредите най-практично тази работа? Някои отговарят: - Ще се разделят децата помежду. - После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. Отговарят: - На късмет, кому което се падне. - Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги отглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка.
към текста >>

33. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

“ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“ Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии.
Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал. Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи? “ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“ Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща.
към текста >>

34. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трети разговор с Учителя:

ТОМ 12

Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави.
Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. ([За]Сотирка): Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер.
към текста >>

35. 15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата.

Паша Теодорова

ТОМ 13

- „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии.
Билетът може да излезе празен. Ако е пълен, може да ти се падне мъж, жена или дете." - „Мога ли да се откажа от печалбата си? " - „Ти не може да се откажеш. Право на отказ е даден само на онзи, който влиза като номер в билета." Питам вече крайно смутена: „Ако ми се падне мъж, какво да го правя? " - „Твоя работа." - „Ако ми се падне дете, и това е невъзможно за мене." - „Да си мислила навреме" - отговаря строгият господин. - „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии. Взимайте билета и си вървете." - „Господи, спаси ме" - тихо, едва чуто си шепнах. „Хайде, излизай, че други чакат вън." - „Моля, моля, само още един въпрос. Да не съм попаднала в бюро за женитби? " - „Нищо подобно. Вън ще разискваш.
към текста >>

36. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде".
И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота.
към текста >>

Българинът казва: „Късмет".
Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува.
към текста >>

Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна.
към текста >>

37. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане.
Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействуват затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувствува подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет, обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университета беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе." „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души тръгнахме пешком, по мокрия и кален път, а обувките ни съвсем не бяха подходящи за такова пътуване.
към текста >>

38. 4. ЛУНАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Вярват на късмета.
Хилаво тяло ще му създаде Сатурн, а Луната болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лишите условия на живота. Лунните типове никога не прокопсват, те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много вяра. Вярват на късмета. Не обичат да работят, надяват се на късмета си. Челото им горе е широко. Лицата са валчести, доста правилни. Вярват в добрата страна на съдбата. Всички хора, които приличат на Месечината, са крайно догматични, обичат външната страна на нещата.
към текста >>

Не обичат да работят, надяват се на късмета си.
Луната има желание да му помогне, да го подтикне към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лишите условия на живота. Лунните типове никога не прокопсват, те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много вяра. Вярват на късмета. Не обичат да работят, надяват се на късмета си. Челото им горе е широко. Лицата са валчести, доста правилни. Вярват в добрата страна на съдбата. Всички хора, които приличат на Месечината, са крайно догматични, обичат външната страна на нещата. Те са големи материалисти.
към текста >>

39. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот.
IX. Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца 1. Очерк от Елена Пенева Петкова, дъщеря на Пеню Ганев и Каменка Несторова Много стихове и песни са изпяти в прослава на майката. Най-свещеното същество на земята е майката и то истинската майка, която всеотдайно посвещава живота си в отглеждането на своите деца и животът й минава в грижи за семейството. Именно такава беше нашата майка Каменка. Кръстена е така с пожелание да е здрава и дълголетна като камък, понеже много деца е раждала нейната майка, но за жалост нито едно не е оживявало. Но за късмет, майка ми наистина живя един достоен за пример живот. Родена на 19.ХII.1915 год. в гр. Радовиш, Македония, изкарва едно тежко детство с много труд, несвойствен за възрастта й. Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р.
към текста >>

40. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие.
Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр.
към текста >>

Отстрани имаше хора, които гледаха, че керемдите ще ме ударят, но не можаха, защото аз се запрях и си рекох: „Ако е късмет, не ще ме ударят", и така останах неповредим.
Но едната кладня така я изронили от вземането снопите, та останалата част се срути. Не знам как, имаше някой, който поднесе огън да кладе около хармана, но аз го предупредих, че ще запали хармана със снопите, та нищо не ще остане. Видях как някои си хвърлиха огън изпод снопите, или пък светеше нещо и го затрупаха със снопи, но пожар не се произведе, значи огънят е изгаснал изпод снопите. След това се намерих пак всред градината, при много високо строяща се кооперация -здание. Внезапно, като че ли от взрив, хвърлен във въздуха, керемиди, парчета от керемиди се разхвърчаха из въздуха и почнаха да падат около ми. Отстрани имаше хора, които гледаха, че керемдите ще ме ударят, но не можаха, защото аз се запрях и си рекох: „Ако е късмет, не ще ме ударят", и така останах неповредим. * Станах в 7 ч без 25. Нишавската долина пълна с мъгла. Небето облачно, само на изток над земната линия и между небесните облаци има пояс разяснено небе, което иска да покаже на хората где е изтокът. След като се изпрах и почетох малко от книгата на Гр. Петров - „Черния Мойсей", съм позадрямал.
към текста >>

41. 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде.
Халкаузи - името на царската дъщеря. Човек трябва да вярва в постижимото. Само постижимото е реално. Постижими са нещата само за разумния, който обича истината. Несгодите показват, че в дадения случай на нас ни липсва нещо - например недоволството и пр. Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде. Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено. Спокойствието разрешава ли въпроса? Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш. Ако ти при водата не изпереш дрехата си, де е погрешката?
към текста >>

42. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. добродетели.
Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала", или каквато и да е друга обидна дума, защото будалатъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Често ние търсим щастието там, дето го няма. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове! Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. добродетели. Всеки човек за себе си има един специфичен начин, по който той трябва да работи и той трябва да го намери сам, защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте.
към текста >>

43. 35.Моралът

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш.
Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е.
към текста >>

44. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

1899; От късмета е всичко на тоя свят.
Автор е на либрето за операта „Тахир беговица" (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов. СЪЧ.: Така се лъже човек. Хумореска. 1899; Три срещи. Спомени от миналото. 1899; От късмета е всичко на тоя свят. 1904; Бирникът дошел. Драматизация. 1905; Тахир беговица. 1910; Разкази и хуморески. Т. 1-2.1919-21; Избрани разкази. В Зт.
към текста >>

45. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини.
Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък.
към текста >>

Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
към текста >>

46. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

За мой късмет у дедо Андрови имало на другия ден голем праздник.
На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край. Един беше дедо Андро не само у Метковец, но и по целата каза. Един беше и по имот и по чест, па и по ум. Щото и да рече дедо Андро, това е толко, като да си го прочел из наустницата, или из псалтира. Посрещнаха ме, както що не може по-харно и да бъде. За мой късмет у дедо Андрови имало на другия ден голем праздник. Дедо Андровия първенец, Спас, щеше да си празднува на другия ден праздника, а това беше тамън на Спасовден. - На такъв ден нема да те пусна да си отидеш, па макар какво да е - думаше дедо Андро и, като поръча на домашните си: колко кокошки, колко гъски и колко агнета да се приготвят за праздника, той нареди и кои от неговите сватове и кумове да бъдат поканени още от вечерта за утрешния зайфет. Една дълга софра, под големия орех в двора на дедо Андровата къща, бе запълнена с около четиридесет до петдесет души зайфетлий, кой от кой по-весели, по-шенлий!... Но от всички, най-весел, най-доволен беше дедо Андро, комуто Бог бе дал, що е реч, и с двете шепи... бол-бол!... Чорба, яхния, сърми от лозов лист, всичко се изреди вече, какво що си му е редът.
към текста >>

47. 13. Учителят в Дългопол, Варненско

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет.
13. Учителят в Дългопол, Варненско Учителят идва в Дългопол. Баща Му не го приема. Учителят отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш. Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол. Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал.
към текста >>

48. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина!
Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по- лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най- много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре си работил Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза).
към текста >>

49. 3. Ученичеството на Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

За негов късмет, това се случило съвсем скоро.
Един ден, преди да изведе овцете на паша, бай Трайко, както обикновено, се обръснал. Порязал се. Къде се измил, къде - не, продължил привичната работа покрай овцете. Не се минало и половин час след бръсненето, и усетил, че му става много лошо. Повикал жена си и помолил, ако мине докторът покрай тях, да го повика. За негов късмет, това се случило съвсем скоро. Баща ми се приближил до леглото на бай Трайко и с ужас видял, че лицето му било много силно подуто. От дясната му страна имало оформено нещо като цирей. И без термометър, ръката на доктора безпогрешно определила опасно висока температура. Огледал го внимателно и повикал съпругата на бай Трайко - леля Яна. Написал рецепта и й наредил веднага да слезе в града и да купи от най- близката аптека (в селото нямаше аптека) лекарството.
към текста >>

50. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

ТОМ 19

При съвпад дава на човека ценни качества и подтика, склонността към артистични изяви и много добър шанс - късмет в живота, и другите добри аспекти дават добрия шанс.
Те са обикновено по-високи, мускулести, със здрава костна система, обичат пресилените спортове и пресилените смелости и решителност, затова по тях почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение - ретроградно, всичко казано за него се подсилва. Разбира се и тук точните аспекти са с изключителна сила по отношение на отбелязаното. Ако няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било стремеж към спортни изяви, туризъм и какъвто и да било израз на мускулно напрежение, без необходимост и постигане на практични задачи. ВУЛКАН - ЮПИТЕР Като външна планета, той също може да има всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на човека ценни качества и подтика, склонността към артистични изяви и много добър шанс - късмет в живота, и другите добри аспекти дават добрия шанс. Такива хора, при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога ще се оправят добре и благополучно. Тези аспекти дават на човека да схваща и разбира правилно идеите и методите за изпълнението на всяка поставена задача, имат голяма инициатива, когато ще трябва да се свърши или предприеме нещо, особено от практично значение. Правилна разпоредителност за осъществяване на всичко, което има да се прави. Затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве и като характер са разположени към всички, с подчертана бащинска обхода към тях.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Те вярват на късмет.
Месечината и тя упражнява известно влияние върху хората. Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затова такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тьй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадатели има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета. Тия хора са още иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят. Надяват се на късмета си. У тези хора челото им горе е широко.
към текста >>

Колкото гадатели има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета.
Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затова такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тьй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадатели има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета. Тия хора са още иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят. Надяват се на късмета си. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни.
към текста >>

Надяват се на късмета си.
Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадатели има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета. Тия хора са още иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят. Надяват се на късмета си. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са смели, решителни, мускулести, войнствени хора. Щом го закачиш, тегли ножа си, особено като пие 1/2 кг вино готов е да се бие.
към текста >>

52. 1. Влиянието на планетите

ТОМ 19

Те вярват на късмет.
Те са хора на въображението. Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И за туй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде”. У тези хора челото им горе е широко.
към текста >>

Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти.
Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И за туй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде”. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни.
към текста >>

Те не обичат да работят, надяват се на късмета си.
Те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде”. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са отлични.
към текста >>

Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде”.
Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в Земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде”. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са отлични. Те са смели, решителни, мускулести, по темперамент - холерици, войнствени хора.
към текста >>

53. ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА БРАТЯ И ДЯДО ГОСПОД

(В. «Живот», г. I, бр. 10, 24.V. 1929 г., стр. 1)

ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА БРАТЯ И ДЯДО ГОСПОД Явили се пред Господа двама братя, да си измолят късмет.
ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА БРАТЯ И ДЯДО ГОСПОД Явили се пред Господа двама братя, да си измолят късмет. - Господи - казал единият, - моля Те да ме направиш министър на България. Ще Ти служа тогава от все сърце. Ще направя закони най-строги, ще бдя да не става нищо лошо. Към всички крадци, хайдути, особено тия, които имат с хиляди и пак крадат - ще бъда безмилостен. Говорел просителят въодушевено, а Господ търпеливо слушал.
към текста >>

54. 15. Отглежда човек хубав кон... (СВОБОДНИЯТ)

Силният кон за силния ездач е благословение и късмет; за слабия - мъка, терзание и нещастие.
10, 24. V.1929 г., стр. 1) «Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.» * * * «Ние сега живеем в своето минало - в него страдаме и се мъчим... А това, в което се радваме - то е новото, то е животът.» От «Книгата на Живота» Отглежда човек хубав кон, изхранва го добре, но когато му се качи - вижда: конят е по-силен от него и го влачи не където иска ездачът, а където иска самият той. И труди се човекът ден-два, да го обладае - после маха ръка и казва: «Така е било и тъй ще бъде! » А нито винаги е било така, нито винаги така ще бъде! Силният кон за силния ездач е благословение и късмет; за слабия - мъка, терзание и нещастие. Печели човек, всеки ден се труди - кон отглежда - капиталец да събере. Събере - и после конят го влачи; забравя свой, забравя човещина - само за парите мисли и работи. Те го водят, подбуждат, решават - той е само слуга... Възлюби момък красива мома - силни чувства; харен кон отглежда всеки ден със зоб го храни - хубава надежда... Но идва час, злокобно време - изгора другиго поглежда... Повлича кон ездача свой... За слава се бори учен - да го знаят в целия свят! Кон е това - но когато той разбере истинското знание - той всичко ще остави, за да има него. Бури и терзания, мъки и неволи, страдания - море цяло от страдания ето това за повечето от днешните хора е животът!
към текста >>

55. (42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им.271 Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя.
Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много. - Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша.269 - Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент, който им струва доста много и от когото те чакат да се прояви вече и оправдае похарченото... Ей, много живее този човек! - каза княгинята и аз потръпнах, защото тя говореше като за чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано - преди 5-6 години, бяха безобразни и пълни с ненавист...270 Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията. От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им.271 Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина272.
към текста >>

56. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

- То е късмет.
Започна да ми говори за крака си, а после разговорът мина върху царицата и се задържа доста на тая интимна тема. След това разговорът мина на неговата среща с Потьомкин, за когото ми говори надълго, като го описа като човек, а също и разговора, който е бил крайно интересен по съдържание и по маниера на воденето, в които царят е трябвало да бъде много внимателен. В главни черти този разговор е минал върху претенциите на България, като Потьомкии ни е обвинил, че и сега сме максималисти и пречим на общото разбирателство на Балканите. При това той отначало се е опитал да каже, че положението е много важно и за династията, и за народа, което царят е отбил, като е казал, че династията на Балканите е от малко значение, но добруването на един народ е нещо съществено и трябва да се направи нещо за него, че «ние сме доста търпеливи и ще чакаме, но няма да се откажем от това, което си с наше» - това е било реплика на въпроса, че сме искали чужди земи. «Ние това, което сме изгубили на война, не го искаме - казал царят. - То е късмет. Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът. Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното - нещо неопределено, тъмно. Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми.
към текста >>

57. 22. ИМАШЕ ВРЕМЕ, КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци?
Но сега хиляди българи пълнят занданите, гният по затворите, тънещи в мръсотия, ядени от въшки. И новият министър на правосъдието, потресен, види се, от тази картина, е издал разпореждане да им се подобри положението и им се даде възможност да пазят по-голяма чистота. Това бе дълг не министерски, а общочовешки, на всекиго, който бе повикан да пази и изпълнява закона. Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта.Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество, застраховайте се за всеки случай, знаете. Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта биволи не могат го изтегли от двора, т. е. не от двора, но от блатото в двора на Инвалидния дом. Там, зер, там ви каня.
към текста >>

58. IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

В последно време обаче беше се отдръпнал от него, сам ми го е казал, понеже бил чул какво сестрата на Лулчев в провинцията разправяла и се хвалила, че брат й бил приятел на царя, и добави: “Абе, такъв ми е бил късметът - всички хора, с които съм бил добър, ми правят зло.” Тук трябва да кажа в защита на моя брат, че той не се е водил сляпо от домогванията на Лулчева или чрез него - на Дънова.
Говорили сме по обществени, политически или семейни въпроси, но не се е опитвал да ми влияе. Не съм насърчавала Царя да става дъновист. Той си беше религиозен човек, но без прекален мистицизъм. Ходеше си на църква, палеше на този или онзи светия свещи, както всеки от нас прави. Зная от самия Цар, че не е искал никога да се среща с Дънова, често дори с насмешка е критикувал пред Стоянови техните принципи и идеи, правейки изключение за Лулчев, когото наричал премного човек със сърце, социално чувствителен и ум. В последно време обаче беше се отдръпнал от него, сам ми го е казал, понеже бил чул какво сестрата на Лулчев в провинцията разправяла и се хвалила, че брат й бил приятел на царя, и добави: “Абе, такъв ми е бил късметът - всички хора, с които съм бил добър, ми правят зло.” Тук трябва да кажа в защита на моя брат, че той не се е водил сляпо от домогванията на Лулчева или чрез него - на Дънова. Натоварен с толкова отговорности, в невъзможност да има приятелство с равни нему умове, сам всъщност в живота, въпреки семейство, човекът Борис е търсил отдушник и си е казал болките на човека Лулчев. Но че сам е преценявал съветите, дадени нему, и не ги е сляпо последвал, самите събития го доказаха.
към текста >>

59. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди.
Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи! Днес идва министър Ляпчев тук да се видиме.* Поговорихме за мястото. Той хитрец. Много му хареса - бараките и ми казва, че няма да го даде на други, но колкото за цената - щял да си помисли, и пак щял да ми прати хабер. Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди. Вярвам, ако отида към Бургас, да намеря още двама и тогава ще бъде три на = 350 + 350 + 450 = 1150 метра, колкото е цялото. Друго нещо особено няма. Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”?
към текста >>

60. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: Неделна беседа; 21 ноември, 1926 г.

Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички.
Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош. Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградатабе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме.
към текста >>

61. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

ТОМ 22

А пък гражданите бяха взели образа на коминочистача, като среща с онзи, който ще им донесе късмет.
Та аз им бях коминочистачът, изчиствах им кюнците. После се качвах на покрива на къщите им и им изчиствах и пробивах с топуза задръстените им комини. И така ставах от черен по-черен, защото бях доброволно поел ролята да бъда коминочистач. Аз ги заварих тези хора, коминочистачите да вървят от къща на къща в София. А като се качваха на комините, те имаха едно специално провикване и огласяваха с него всичко наоколо. А пък гражданите бяха взели образа на коминочистача, като среща с онзи, който ще им донесе късмет. Имаше картички с изобразени коминочистачи в знак на предстоящ късмет. Та гражданите очакваха да се яви коминочистачът и да прокара топузи през собствения им комин вътре в тях, да го пробие този запушен задръстен комин и да разчисти живота им. Ето това е ролята, която бях поел. А бях поел и друга роля, освен да бъда изповедник и коминочистач, да им бъда отводящ канал. Как ви се струва това?
към текста >>

Имаше картички с изобразени коминочистачи в знак на предстоящ късмет.
После се качвах на покрива на къщите им и им изчиствах и пробивах с топуза задръстените им комини. И така ставах от черен по-черен, защото бях доброволно поел ролята да бъда коминочистач. Аз ги заварих тези хора, коминочистачите да вървят от къща на къща в София. А като се качваха на комините, те имаха едно специално провикване и огласяваха с него всичко наоколо. А пък гражданите бяха взели образа на коминочистача, като среща с онзи, който ще им донесе късмет. Имаше картички с изобразени коминочистачи в знак на предстоящ късмет. Та гражданите очакваха да се яви коминочистачът и да прокара топузи през собствения им комин вътре в тях, да го пробие този запушен задръстен комин и да разчисти живота им. Ето това е ролята, която бях поел. А бях поел и друга роля, освен да бъда изповедник и коминочистач, да им бъда отводящ канал. Как ви се струва това? Ще го издържите ли?
към текста >>

62. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада.
Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година. Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада. И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията. И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха. 3.
към текста >>

63. 21. Учителят в Дългопол, Варненско

ТОМ 24

Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет.
Д-р Стефан Кадиев Учителят идва в Дългопол. Баща Му не Го приема. Учителят отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал: - Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш. Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол. Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си взимат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал.
към текста >>

64. 7. Противоречията в живота

ТОМ 24

Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките.
София, АСК 93,1998, с. 243-245. "... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам". Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите - с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш?
към текста >>

С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
"... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам". Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите - с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай.
към текста >>

Късметлиите хора навсякъде имат късмет.
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите - с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам.
към текста >>

Едните са късметлии с любовта, другите - с пари.
Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите - с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам.
към текста >>

65. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Спряхме ли малко-много вътре в европейските брегове, Турция щеше да бъде безумна да не си опита още веднъж късмета след дългото време, което и даваше примирието, когато тя можа да си натрупа войска от Азия.
Дали не щеше да се разреши веднъж за винаги проклетия „Източен въпрос" и тъй да миряса „Ближния изток"? Но във всеки случай, едно щеше да бъде сигурно, че Русия щеше да постигне една крачка напред в своята политика на Дарданелите, когато сега, след нашето изпъждане от Родосто и Одрин и настаняването на Германия, нейната политика даже удари назад... Невлизането в Цариград е нашата първа капитална грешка. Д-р Данев беше прав, когато казваше зимъс в Народното събрание, че войската е крива за безсилието на българската дипломация. Не беше грешка атакуването на Чаталджа, а непродължаването на атаката. Па и най-после, ако желанието да се атакува Чаталджа и да се влезе в Цариград ни доведе най-малко до Кара-су, една естествена преграда поради блатистите си брегове - и до тясната шия на Галиполиския полуостров, то ние трябва да сме благодарни, защото на това вече обстоятелство дължим успехите си във втората война. Спряхме ли малко-много вътре в европейските брегове, Турция щеше да бъде безумна да не си опита още веднъж късмета след дългото време, което и даваше примирието, когато тя можа да си натрупа войска от Азия. Но твърде неблагоприятните условия на Кара-су и на Булаирската теснина не й помогнаха. Ами каква щеше да бъде нашата участ ако нямаше тези две благоприятни условия, или ако бяхме останали на Еркене? Или ако Турция имаше успех на 26 януари, на Булхарския бой? Тогава, главното командване като се знаело това стратегическо значение на вземането Цариград, или по-право излизането на морския - бряг, защото за нас не важеше вземането на градове, а пропъждането противника зад морето, - то защо не е повторило и потретило атаката, или ако не е било възможно, защо е започнало? Казват холерата била главната причина; но ако тази болест на 4 ноември не е била толкова разпространена, щото началниците да решат атаката, как е станала изведнъж толкова много и страшна, щото на 5 да стане вече невъзможно да се преповтори атаката?
към текста >>

66. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им!
Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря! "... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец.
към текста >>

Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши!
Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива! Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши! " Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници. Почивка бе дадена. Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине! " отговаряха.
към текста >>

67. 8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

ТОМ 25

Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде.
Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори, какво е положението на народите днес. Всеки цар на земята има свои приятели, но същевременно той има и свои неприятели. Така ли ще бъде, обаче, ако той живее в държава, чийто поданици са хора на Любовта? На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чийто министри са всеки момент нащрек за своя живот. Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде. И затова много хора казват: "Времето ще оправи работите." - Не. времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: Ти трябва да отидеше при живата природа, да те научи на своите закони, да ти покаже, как трябва да се живее. След това трябва да отидеше при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена." Казвате: "Щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има еднообразие. - Не.
към текста >>

68. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки.
Той ми прави сериозно предложение и ме моли да му остана „Treue bis zum Grabe”. [(нем.) вярна до гроб] Работим на студено. Радиаторите едвам пущат по малко топлинка. Изплетох си топли ръкавици. Но те изчезват от ръцете ми след два-три дена. Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки. Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на студа. А шарманката пее, пее. Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си! Няколко време не ходя нито на спевки, нито на „Беседи”. Кашлям и се гуша в тънкото жикетче.
към текста >>

69. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И тя не се жени - късмет.
Седнала до грамадния Рихард съм като дете. Лицето ми е тъжно. Посещавам Саша Гладиева, винаги заета с благотворителност. Сърди ми се, че още не съм се оженила. - Ще съжаляваш, момиче, казва тя. И тя не се жени - късмет. А тя би могла да бъде съпруга на някой предостоен човек. Защо не става? Виждам, че желае. За себе си, не зная. Мисля, че това не е лъжица за моите уста.Струва ми се, че ми предстои нещо огромно да извърша, но не зная що е.
към текста >>

70. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

- Хубав, завиден късмет - казват колежките.
Поискал ме писмено от майка ми и тя дала съгласието си. Камък - на сърцето ми. Ето, напълно „благородни” изгледи за мой покрив, другар и миндерчета. Усърдно посещава беседи с мене и „клони” към вегетарианството... Често пъти по време на разходките ни попадаме на същата пейка, където душа с душа седяхме с Richard. Каква разлика! - Хубав, завиден късмет - казват колежките. Будевска чете моята „Дриничка” в Славянска беседа. Е, това се казва радост. Тя не я чете, тя я преобразява. Прави я жива и нагледна, че ти сякаш виждаш бедното средногорче да яде хляб със зелеви кочани. Ах, тия очи черни въглени и тия гъсти щръкнали вежди като на разярена птичка.
към текста >>

71. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя два пъти ходи до Америка да търси късметя си, но все се връща тук и чака да й се усмихне щастието тук.
Всичкото бельо минава през ръцете ми. Ново правя, старото кърпя. Когато свърша шева по-рано и ми остане някой недоработен полуден, мия прозорци и с малка четцица и сапун измивам голямата парадна стълба. Людмила от таванските стаи казва, че тя би умряла от срам и мъка, ако й се случи по този начин да живее. Аз я изгледах. Тя два пъти ходи до Америка да търси късметя си, но все се връща тук и чака да й се усмихне щастието тук. Даже се сгоди и разгоди за един руснак, който имал жена в Германия. Когато тя си отиде, аз обърсах добре последното стъпало и го целунах. Боже мой, дай ми чрез труда Свободата! Колко ми е хубаво жилището! Чешмата ми е излъскана.
към текста >>

72. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но то е рядко изключение, защото мен, въобще на късмети не ми върви.
След изпита разтварям врати и прозорци, чистя, мия, тупам, пера. Каква радост! Чудя се как минах по физика! Чудо беше. Падна ми се нещо, което знаех. Но то е рядко изключение, защото мен, въобще на късмети не ми върви. Колко е хубаво сега в моето жилище. Имам широка уютна спалня и малка светла кухня. Всичко свети, грее от чистота и аз пея, пея. Ах, ще видя в градината А. и ще му се похваля.
към текста >>

73. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

На късмет!
Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си. Сега, свободно! Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци. На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля. Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя.
към текста >>

74. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9.
В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6. Робиня в дома и робски труд – стр.104 13.7. Как Мария приготовлява ястията – стр.104 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9. Денят на Учителя - 27 декември. Сладкишите ме чакаха – стр.106 13.10. Капанът за мишките – стр.107 14. Болният Борис и истинския Борис – стр.108 14.1. Как се даде кода за стенограмата на Савка Керемидчиева – стр.108 14.2.
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 24.1.
Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни!
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 25.
Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни! – стр.191 25.3. Остри ревматични пристъпи – стр.192 25.4.
към текста >>

75. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9.
В търсене на домашна прислужница – стр.102 13.4. От домашна прислужница става слугиня и робиня – стр.103 13.5. Дворът на Мария Тодорова – стр.103 13.6. Робиня в дома и робски труд – стр.104 13.7. Как Мария приготовлява ястията – стр.104 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година.... – стр.106 13.9. Денят на Учителя - 27 декември. Сладкишите ме чакаха – стр.106 13.10. Капанът за мишките – стр.107 14. Болният Борис и истинския Борис – стр.108 14.1. Как се даде кода за стенограмата на Савка Керемидчиева – стр.108 14.2.
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 24.1.
Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни!
към текста >>

Късметчетата от баницата – стр.189 25.
Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени! – стр.188 24. Късметчетата от баницата – стр.189 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария – стр.189 24.2. Късметчетата от баницата – стр.189 25. Как записах изпълнението на песните на Учителя на пиано от Мария Тодорова – стр.190 25.1. За какво служеха песните на Учителя при Мария – стр.190 25.2. Подготовка за записи, разиграванията са безкрайни! – стр.191 25.3. Остри ревматични пристъпи – стр.192 25.4.
към текста >>

76. 13.8. Братските празници, късметчета за Нова година

КЪСМЕТЧЕТА ЗА НОВА ГОДИНА Обикновено идваха т.н.
13.8. БРАТСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. КЪСМЕТЧЕТА ЗА НОВА ГОДИНА Обикновено идваха т.н. братски празници. Те бяха на 22 март, те бяха на 12 юли - Рождения ден на Учителя, бяха 18 и 19 август - Съборните дни, 22 септември - започването на Новата Учебна година, 27 декември -деня, когато Учителят Си заминава от този свят, Нова Година, че и 22 март на следващата година. Обикновено за тези братски празници подготовката беше много голяма. А пък за Нова Година, трябваше да се правят баници, трябваше да се слагат късметчета в тези баници. И кое беше най-интересното, когато за пръв път ми се падна един такъв късмет?
към текста >>

А пък за Нова Година, трябваше да се правят баници, трябваше да се слагат късметчета в тези баници.
13.8. БРАТСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. КЪСМЕТЧЕТА ЗА НОВА ГОДИНА Обикновено идваха т.н. братски празници. Те бяха на 22 март, те бяха на 12 юли - Рождения ден на Учителя, бяха 18 и 19 август - Съборните дни, 22 септември - започването на Новата Учебна година, 27 декември -деня, когато Учителят Си заминава от този свят, Нова Година, че и 22 март на следващата година. Обикновено за тези братски празници подготовката беше много голяма. А пък за Нова Година, трябваше да се правят баници, трябваше да се слагат късметчета в тези баници. И кое беше най-интересното, когато за пръв път ми се падна един такъв късмет? Първо - то беше увито в нещо като найлон. А това беше една материя тогава, чрез която се продаваше, те бяха едни пликчета, найлонови пликчета, където се слагаше прясното млеко и се продаваше. Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец.
към текста >>

И кое беше най-интересното, когато за пръв път ми се падна един такъв късмет?
КЪСМЕТЧЕТА ЗА НОВА ГОДИНА Обикновено идваха т.н. братски празници. Те бяха на 22 март, те бяха на 12 юли - Рождения ден на Учителя, бяха 18 и 19 август - Съборните дни, 22 септември - започването на Новата Учебна година, 27 декември -деня, когато Учителят Си заминава от този свят, Нова Година, че и 22 март на следващата година. Обикновено за тези братски празници подготовката беше много голяма. А пък за Нова Година, трябваше да се правят баници, трябваше да се слагат късметчета в тези баници. И кое беше най-интересното, когато за пръв път ми се падна един такъв късмет? Първо - то беше увито в нещо като найлон. А това беше една материя тогава, чрез която се продаваше, те бяха едни пликчета, найлонови пликчета, където се слагаше прясното млеко и се продаваше. Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината.
към текста >>

И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги.
А това беше една материя тогава, чрез която се продаваше, те бяха едни пликчета, найлонови пликчета, където се слагаше прясното млеко и се продаваше. Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница!
към текста >>

И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре!
Разкъсваше се пликчето, изсипваше се млекото в тенджерата и се вареше, а пликчето се използваше за различни практични неща в едно домакинство. Така, че Мария разрязваше от тези найлонови пликчета, преди това тя пишеше на едни листчета някои мисли и изречения от Учителя, завиваше ги по особен начин, увиваше ги с тези найлонови обвивки, и ги завързваше с конец. Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница?
към текста >>

И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место.
Слагаше тези неща в баницата, така че да няма никаква възможност тези листчета да се увредят или от водата, или от мазнината или от топлината. Това беше целта. И когато баницата се поднасяше, когато ние започвахме да ядеме поднесените парчета, тогава попадахме на тези късметчета, отваряхме ги. И което е най-важното, за наша изненада - баницата беше вкусна, тя беше добре опечена, но тези късметчета бяха непокътнати отвътре! Самият текст бе написан с химикал или с мастило с почерка на Мария, и те беха запазени. И аз си ги запазих тези късметчета, и ги пазя на едно место. Може би има 15-20 такива запазени неща. И когато преди известно време попаднах на тех, отведнъж ми замириса на баница! И започнах да се оглеждам, откъде ли идва този мирис на тази баница? А аз съм сам, няма никой! Бях в Своге, няма никой около мене.
към текста >>

Така, че тези късметчета си имаха своето предназначение.
Представяте ли си?! Да ти дойде мирис от баница, която си ял 30 години преди това? Как ви се струва това нещо? - Чудновато, нали? Не съм го измислил, защото ми се напълниха устата със слюнка, след като този мирис влезна в мене. Така, че тези късметчета си имаха своето предназначение.
към текста >>

77. 24. Късметчетата от баницата. 24.1. Подготовката за бъдни вечер от Мария

24. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА 24.1.
24. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА 24.1. ПОДГОТОВКАТА ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР ОТ МАРИЯ Обикновено за Бъдни вечер се приготовляваше баница. Подготовката за този празник се започваше от по-рано - най-малко една седмица. Подготвяха се много неща, купуваха се много неща и най-важното, трябваше да се направят много лакомства, много сладкиши и курабии. И най-големия помощник тука, беше слугинята Станка. Тя бе прислужницата в този дом, тя беше работната ръка в този дом.
към текста >>

Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета.
А пък аз бях млад, тялото ми искаше храна и налиташе на храна. И когато Мария сипваше в чинията, тя доливаше с един черпак, аз исках допълнително. И Мария много се радваше, че съм харесал сготвеното от нея! Слагаше ми пълен черпак и едно голямо парче от сладкишите. И след това добавяше: „Като бяхме навремето млади като теб и ние се хранехме така. Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета. На всеки се слага парче от баницата, и всеки очаква с нетърпение какво ще му се падне!
към текста >>

78. 24.2. Късметчетата от баницата

24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета.
24.2. КЪСМЕТЧЕТАТА ОТ БАНИЦАТА Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета. Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното.
към текста >>

Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета.
Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата.
към текста >>

И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата.
А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г. И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година. Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание! Дали ходя или не ходя - не знам, но бих желал да ходя, и се старая. Второ листче - „Духовен и материален възход." Сега, духовен възход - не зная, опитвам се. Материален възход също нямам, но пък имам 22 тома отпечатани на „Изгревът".
към текста >>

Та това е въпроса с късметчетата.
Да се уточниме! Ученик означава връзка на онзи, който е на Земята, директна връзка със своя Учител, директна връзка с Неговото Слово, директна връзка с Неговата Школа. И живота си да посвети на тази Школа, и на Неговото дело. Аз това нещо не го намерих! Макар, че имам още 10-15 листчета, останали от баницата на Мария, трябваше да ги включа и тех, но не знам защо не съм ги включил. Та това е въпроса с късметчетата. Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене. Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше.
към текста >>

79. 5. Голямата лъжа на американците и англичаните и невероятната им измама към българите

Началникът на караула взима удостоверението, прочита го внимателно и му казва: „Слушай какво, ти имаш късмет, че е подписано 1945 г., когато и ние му вярвахме на Никола Петков.
Отговарят им, че са се запили и разприказвали, и затова са закъсняли. Тогава началникът им казал: „Разбрано. Разотивайте се, за да не ви арестуваме всички." Тогава баща ми му казал: „Ние не сме чужди, ние сме свои хора, ние сме от левите земеделци." - „Само земеделци да не чуваме. За всичко може, но не и за тях." И за да докаже баща ми, че е ляв земеделец, изважда от портфейла си едно удостоверение, в което е записано името му и се удостоверява, че е от левите земеделци, и е подписано, не от другиго, а лично от Никола Петков с печата му с дата 1945 г. В бележката пишело още, че баща ми е активист на БЗНС и да му се съдействува от властите. Началникът на караула взима удостоверението, прочита го внимателно и му казва: „Слушай какво, ти имаш късмет, че е подписано 1945 г., когато и ние му вярвахме на Никола Петков. Но той ни предаде, стана агент на американците, и скоро главата му ще падне от раменете му." Баща ми се стреснал и уплашил! Всички наоколо вече гледат уплашено. Тия са въоръжени и могат да ги разстрелят като предатели, и никой няма да им каже нещо. Като видял, че ги стреснал с изказването си, то началникът на караули подава бележката на баща ми и му казва: „На, вземи я и на никого да не я показваш, защото и на теб ще хвръкне главата като и на този предател Никола Петков! " Уплашени всички бърже, бърже напускат гостилницата. 5.4.
към текста >>

80. 2. Сказание за человекът земен

Абе някое от децата ни има късмет и заради него това се случва!
Искаха да ми счупят главата с камъни. И да ме няма повече на Земята! 26. Родителите ми преминаваха през много трудни моменти. И винаги накрая изведнъж изневиделица се явяваше нещо или някой, което спасяваше положението! Няколко пъти чувах родителите ми да си говорят следното: „И този път се измъкнахме и се спасихме. Абе някое от децата ни има късмет и заради него това се случва! " А ние бяхме 3 деца. Мен изобщо не ме включваха в сметката! Мен никой не ме зачиташе! Но аз знаех, че всичко това става заради мен. И че аз съм този, заради когото е това съдействие и разрешение!
към текста >>

81. 2.7. Белият гълъб

ТОМ 32

Нея година имахме късмет - държахме малка таванска стаичка.
2.7. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ Като студенти живеехме или в сутерените, или по таваните. Разбира се предпочитахме таваните - поне бяха сухи, немаше влага. Нея година имахме късмет - държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясната задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка. Срещу нас на същата височина, имаше подобна на нашия капандур. Там живееха семейство гълъби - баща, майка и две подрастващи гълъбчета, които вече летяха. Човек можеше да се поучи от тях на внимание и обхода. От време на време една милостива ръка отваряше малкото прозорче до сандъка и сипваше храна.
към текста >>

82. 2.55. Манастирчето „Св. Спас”