Търсене в текстове за 'Късмет'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва.
Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа.
към текста >>

2. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

На късмет!
[Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs. Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си.Сега, свободно! Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци. На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя. Напразно извръщам глава.
към текста >>

3. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде".
И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота.
към текста >>

4. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Българинът казва: „Късмет".
Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна.
към текста >>

Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни.
Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи.
към текста >>

5. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде.
Халкаузи - името на царската дъщеря. Човек трябва да вярва в постижимото. Само постижимото е реално. Постижими са нещата само за разумния, който обича истината. Несгодите показват, че в дадения случай на нас ни липсва нещо - например недоволството и пр. Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде. Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено. Спокойствието разрешава ли въпроса? Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш.
към текста >>

6. Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.

Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр.
Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти благодари, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща. Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте.
към текста >>

7. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

“ Невежият пък ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта?
Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето! “ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест? “ Така пита религиозният. А ученият казва: „Защо природата е допуснала болестта? “ Невежият пък ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта? “ Болестта седи в една много малка причина. Една много малка причина може да създаде големи нещастия. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. В реката Нил има едни малки жабчета, които плуват във водата. Крокодилите, като плуват също из водата, гълтат разни жертви и като им попадне в устата една от тези малки жабички, казват: „Много малка си ти, но хайде, и тебе ще погълна.“ Като го глътне, крокодилът казва: „Като тебе такива със стотици съм гълтал.“ И като влезе в устата му, жабчето напъне крачето си и цяло влезе в корема на крокодила.
към текста >>

8. Упражнение с пръстите

Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата.
Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте. Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст (безименния) има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в Природата. Ако на малкия пръст имате кал, търговска кал е.
към текста >>

9. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва.
Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа.
към текста >>

10. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели.
Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.”
към текста >>

11. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината.
ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология.
към текста >>

12. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада.
Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година. Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада. И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията. И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха.
към текста >>

0.14946794509888