Търсене в текстове за 'Късмет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет".
Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди.
към текста >>

2. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината.
Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология.
към текста >>

3. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели.
Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера.
към текста >>

4. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека.
Поколение, което ще е готово да служи на великия общо-човешки идеал на правда, мир, братство и любов между всички живи същества. Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието. А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето. Г. С. Г. Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят.
към текста >>

И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака.
Поклон пред великото дело на майката. За това нека всички, които желаем колективно добруване, да я подкрепим, в трудното, но велико дело на възпитанието. А доброто възпитание е най-ценния дар в храмът на бъдещето. Г. С. Г. Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят. Всички противоречия в живота ни се дължат на един факт, който не можем да променим.
към текста >>

И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път.
Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:“Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран. И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път. Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума.
към текста >>

Ефремов, със следното съдържание: Хора с късмет и без късмет.
В надвечерието на синтетичната епоха — Georg Nordmann.; Пътят на постиженията — Г. С. Г.; Строежа на ухото и човешкия характер — Карл Хутер; Влиянието на електричеството върху човешкия организъм — В.; Из нашия живот: Към езерото на чистотата — Боян Боев и пр. „Добро здраве“ брой 1. год. XIII. под редакцията на Д р Г. Ефремов, със следното съдържание: Хора с късмет и без късмет. Пълнотата и нейното лекуване. Семейството като место за създаване и оформяване на характера. Мадам Кюри — откривателката на радия. Преди да пристигне бебето. Златни правила.
към текста >>

6. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV.
Исканията на българското въздържателно движение Последният общ конгрес на Българската въздържателна федерация, която обединява целокупното българско въздържателно движение, със специални резолюции е приел е днешни искания на въздържателно движение, както следва: I. По алкохолизма: Изработване общ национален план за борба с алкохолизма; създаване от инспектората по алкохолизма при Д. Н. З. творчески институт и общ ръководител на борбата против алкохолизма; въвеждане въздържателно образование в програмите на всички учебни заведения в страната; възстановяване правото на народа с референдуми да затваря кръчмите по села и градове; признаване въздържанието като обществена добродетел и предпочитане на въздържатели, при равни други условия, при назначаваме на всички държавни и обществени служби, особено: учители, лекари, свещеници и пр. II. По наркотизма: Строго забраняване пушенето от учащите се, но същевременно и забраняване на учителите да пушат в училищата; строго забраняване пушенето във всички държавни, и обществени заведения, трамвай увеличаване вагоните за непушачи по влаковете и пр. III. По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони. IV. По разврата: Енергични мерки за борба срещу проституцията на принципа на абсолютно премахване публичните домове и търпимостта на проститутката; строг контрол на филма: допускане в контролната комисия при М. Н. П. представител на Б. В. Ф. и засилване санкциите с максимални глоби на всички съдържатели на кина, в които бъдат заловени малолетни зрители на филми неразрешени за тях; ефикасни мерки за борба срещу порнографската литература и пр.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им.
Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия.
към текста >>

Всеки ученик, който учи, добър късмет има.
Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят.
към текста >>

Който не учи, той няма късмет.
Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света.
към текста >>

Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо.
С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля.
към текста >>

Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора.
С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора.
към текста >>

Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия.
Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави.
към текста >>

Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света.
Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш.
към текста >>

Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора.
Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него. Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора.
към текста >>

Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него.
Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него. Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора. Благословение е да имаш един умен приятел, благословение е да имаш умен баща, умна майка, умен брат и умна сестра. Благословение е да имаш един умен ученик, благословение е да имаш един умен учител. Само когато влезе във връзка с разумните хора в света, човек има условие да проникне в глъбините на своята душа, и да изнесе от там скритото от вечността знание в нея. Вашата душа е книгата със седемте печата, за която се говори в Откровението.
към текста >>

Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора.
Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него. Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора. Благословение е да имаш един умен приятел, благословение е да имаш умен баща, умна майка, умен брат и умна сестра. Благословение е да имаш един умен ученик, благословение е да имаш един умен учител. Само когато влезе във връзка с разумните хора в света, човек има условие да проникне в глъбините на своята душа, и да изнесе от там скритото от вечността знание в нея. Вашата душа е книгата със седемте печата, за която се говори в Откровението. И вие сте човекът, който сте повикани да отпечатате тази книга, и да видите какво има в нея.
към текста >>

8. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

—Ще се върна, пък какъвто ни е късмета!
По добре хич да не беше я водил на пазар... Децата ги гледали като втрещени, а по челото на чичо Радой капали едри капки пот от мъка и тревога. Цел се претърсил той, но кърпата с парите не намерил. — Ще се върна назад, рекъл той, може да съм ги извадил някъде из пътя. Ще се върна да ги потърся. —Ех, върни се, казала плачешком жена му, върни се, ама то толкова хора от пазар се връщат, до сега може да ги е намерил някой. —Ще се върна, пък какъвто ни е късмета! И тъкмо се канел чичо Радой да прекрачи прага и излезе от къщи, една птичка прилетяла, втурнала се в стаята и пуснала пред краката му една кърпа. После изхвръкнала навън и кацнала на крушата при кладенеца. Навел се бързо чичо Радой и какво да види — неговата кърпа и парите вътре вързани - парите от кравата н телето. — Господи Боже, извикал той, какво е това чудо? — и излизал да види пак птичката.
към текста >>

9. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Имал си голям късмет!
На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци.
към текста >>

10. -

— В съседното село ги венчаха и напуснаха родния кът за да отидат да си търсят късмета по света.
— Щом ми забраняваш, аз ще отида да живея при него, каза Пенка. Не ща ти ни богатството, ни имането — Цено ми е всичко на света — или Цено — или никой друг!.. ... Един неделен ден те се срещнаха при потока, както всякога, но този път разговорът им бе сериозен. — Нещо разискваха — някакъв план крояха. Най-подир решиха. — В съседното село ги венчаха и напуснаха родния кът за да отидат да си търсят късмета по света. Заселиха се в гр. К., разположен в южните склонове на Ст. планина. Цено беше завършил техническо у-ще и се надяваше да намери в този индустриален град някоя подходяща работа. Беше м. декември — зима.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“.
Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника. Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ?
към текста >>

„Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет.
Еджворт Мурад Нещастникът (Разказ) Всеки знае, че Великият Владетел обичаше да се забавлява, като обикаля нощем улиците на Цариград тъй, както и в миналото Харун Алрашид обикаляше Багдат. Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение.
към текста >>

„А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието.
Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре.
към текста >>

Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ?
Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет. „А аз съм убеден, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието. Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре. Моето мнение е, че хората смятат за щастливи или за злощастни някои лица, само защото знаят външната страна на техния живот, а не знаят случаите, при които тия лица са били благоразумни или неблагоразумни.
към текста >>

Сега, например, аз познавам двамина, които са известни, единият по това, че е много късметлия, а другият — че е нещастен.
Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре. Моето мнение е, че хората смятат за щастливи или за злощастни някои лица, само защото знаят външната страна на техния живот, а не знаят случаите, при които тия лица са били благоразумни или неблагоразумни. Сега, например, аз познавам двамина, които са известни, единият по това, че е много късметлия, а другият — че е нещастен. Единият се нарича „Саладин Щастливецът“ а другият „Мурад Нещастникът“. — Аз мисля, че ако ние узнаем живота им в подробности, ще видим, че единият е благоразумен, а другият не е такъв“. „Де живеят те? “ пресече го султанът. „Преди да легна тая вечер, аз трябва да чуя истината за живота им от самите тях“.
към текста >>

От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме разкошно и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин.
Аз бях осем годишен, когато баща ми се върна от чужбина. На следната година се роди брат ми Саладин. който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие. От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме разкошно и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин. „Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че разкоша, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации. „Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи китайски вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви. Стиховете се предполага да действат като талисман върху съдбата на тия, които притежават вазите. „Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите.
към текста >>

Тя даже потвърждаваше схващането, че не- кои са родени с „късмет“, а други „без късмет“.
Виждал съм палатки, надупчени от куршуми. В палатките войниците стояха спокойно, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката. „В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението. „Когато някой куршум убиеше някой от техните другари, те само забелязваха, едва снемайки лулите от устата си: „Нашият час още не е дошъл, да загинем не е по волята на Мохамеда“. „Признавам че тази безумна небрежност ми се струваше отначало чудна, но скоро тя престана да ме учудва. Тя даже потвърждаваше схващането, че не- кои са родени с „късмет“, а други „без късмет“. „Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях. „Не може“, казвах си аз, „човек чрез благоразумието си да отвърне удара, който съдбата му готви. Може-би ще умра утре, затова нека се веселя днес“. „И така аз си поставих за цел да си доставям колкото е възможно повече удоволствия. Бедността ми, както можете да си представите, ме възпираше от разточителност и от крайности, но аз скоро намерих способ, чрез който да харча това, което в същност не ми принадлежеше.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“.
Те избухнаха, блъснаха ме силно на земята и аз бях зле наранен. Тая случка, господа, аз считам за една от най-щастливите в моя живот, защото тя послужи да се поправи моята прекомерна себеувереност и гордост. През времето, когато лежах болен на легло, французинът идваше често да ме посещава. Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер. Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах.
към текста >>

Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет.
Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер. Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах. Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите китайски вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам. Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено.
към текста >>

Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах.
Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер. Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах. Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите китайски вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам. Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено. Съжалявам че не мога да ви кажа, че съм се губил в някоя пустиня, никога не съм страдал от чума, нито пък съм преживял корабокрушение. През целия си живот аз съм живял в Цариград и съм водил тих и твърде еднообразен живот.
към текста >>

Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар.
Не минаваше нощ, да не сме били събуждани от викове поради пожар. Тези чести пожари ставаха още по-ужасни поради злодейците, които постоянно търсеха начини, с които да увеличат смута, който те използваха, като ограбваха къщите на нещастниците. Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си. Те хвърляха през прозорците кибрит и други запалителни вещества, които при сгоден случай лесно подпалваха складовете. Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки. Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар. Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната. Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея. Тия предпазителни мерки се оказаха много полезни. Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“.
Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив. Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието.
Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те се явяват в къщата на новороденото дете на третата нощ след раждането и определят късмета или съдбата му: най-напред говори най-младата, след това средната и най после най-старата.
Тогаз майка му изнищяла и казала: „Право си думаше този старец, че кой каквото прави, на себе си го прави“. Този закон е изразен и в една по-дълга народна приказка: „Пътищата божии“. Във връзка с това, нека споменем за вярата на народа в тъй наречените орисници или наречници. Това е едно алегорично загатване за кармата. Орисниците или наречниците са три жени с бели дрехи. Те се явяват в къщата на новороденото дете на третата нощ след раждането и определят късмета или съдбата му: най-напред говори най-младата, след това средната и най после най-старата. Това, което казва най-старата, то е валидно. Легендата за орисниците е загатване за една окултна истина, загатване за онези висши разумни същества, които регулират човешката карма. Защо народът ги представя с бели дрехи? -Заради тяхната издигнатост и чистота. Приказки за орисниците могат да се намерят в Министерския сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Напр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53256011009216