Търсене в текстове за 'Късмет'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъдете като онзи бакалин, който турял по пет грама отгоре на стоката за късмет, без да изтъква, но който би проверил, би знаел за това.
Обаче той нарежда, нарежда и тъкмо ги нареди, умира. Затова още в настоящия момент почнете работа за Бога. Когато човек работи за себе си, няма резултат, понеже образува дълги вълни; те са бавни и отиват наблизо. Когато работи за Бога, той образува къси вълни, които са бързи, отиват надалеч и дават голям резултат. Да се върши Волята на Бога, без да се говори много за това. Бъдете като онзи бакалин, който турял по пет грама отгоре на стоката за късмет, без да изтъква, но който би проверил, би знаел за това. Има Един, който живее в хората и като правите услуга някому, правете я заради Него. Постъпвайте така, както Бог постъпва към вас. Всяка една работа Бог я започва, после я предава на хората да извършат и те нещо и да имат дял в нея, за да получат благословение; след това накрая пак Той я завършва. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. Ако иска да получи Възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: първо, всяка сутрин и вечер да изпраща на всички хора от своето благо, което е вложено в душата му, и второ, скрито да люби хората и да им слугува по цял ден, дори и тогава, когато те го мразят и вършат зло.
към текста >>

2. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола.
Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“ Някои българи не съзнават, че животните имат душа. Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят! “ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на стопанина: „Отлична порода е този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен. Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна.
към текста >>

3. Добрата хигиена - Боян Боев (1883 – 1963)

Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр.
Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти благодари, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща. Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте.
към текста >>

4. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота.
Когато Марс има обратно (ретроградно) движение, всичко, казано за него по-горе, се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила. Ако липсват аспекти, пред нас е човек без каквито и да било стремежи към спортни изяви, туризъм и други форми на мускулно напрежение. С Юпитер. Като външна планета, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота. И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички.
към текста >>

5. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство.
към текста >>

6. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека.
НОВИТЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят.
към текста >>

И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака.
НОВИТЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕКА Капиталът на човека, това е доброто, което е вложено в него; това са възможностите в живота, то е късметът на човека. И всички хора очакват сега късмета им да дойде на крака. Или пък казват: Както Господ даде! А когато Господ го даде, както Той знае, те не го приемат, а казват: Защо, Господи ми даде това? Всякога, когато съвременните хора казват: „Както Господ даде“, те имат една идея, как трябва да бъде, и си казват: Дано да стане, както аз мисля. И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят. Всички противоречия в живота ни се дължат на един факт, който не можем да променим.
към текста >>

И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път.
Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:„Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран. И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са богати със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път. Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума.
към текста >>

7. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ?
А на Гергьовден няма ли да навържем люлки ? Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа.
към текста >>

8. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини.
— Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави:
към текста >>

Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
към текста >>

9. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина!
Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза).
към текста >>

10. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

“. – Той ми отговори: „Откъснал се е бентът на язовира и водата е заляла всички ниски места, имахме късмет, че повредата е малка и ще могат да я оправят.“ Събудих се и записах този сън.
Като ме видяха, двете жени ми казаха: „Добре, че идваш, защото приготвяме голям банкет, изпратихме човек да те извика, колегите отидоха да купят пиене и други работи.“ (Аз бях десет дена в отпуска тогава.) Благодарих им за поканата, но отказах да остана. Излязох от предприятието и гледам: по улиците тече вода като река, но по средата на пътя – сухо. Тръгнах по сухото, стигнах до спирката на трамвая и се качих. Когато стигнах до „Патриарха“ – на моята спирка, виждам, че при нас е сухо, няма вода. Попитах ватмана: „Каква беше тази вода по улиците, като не е валяло? “. – Той ми отговори: „Откъснал се е бентът на язовира и водата е заляла всички ниски места, имахме късмет, че повредата е малка и ще могат да я оправят.“ Събудих се и записах този сън. Дълго не можах да заспя, чудех се какво означава този така ясен сън. В четвъртък срещу петък пак сънувам: с моите колежки и колеги сме тръгнали на екскурзия до Румъния с автобус. Стигаме до моста на Дунава в Русе и шофьорът внезапно спря автобуса, слязохме всички и видяхме как нивото на реката се е вдигнало толкова много, че съвсем малко остава да залее моста. Шофьорът категорично заяви, че се отказва да продължи пътуването към Румъния, защото водата може да отнесе моста. Аз поканих моите спътници да минем пеша моста, но никой не се съгласи.
към текста >>

11. 67. Трамвайната катастрофа - Радка Левордашка (1920-2014)

На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача.
ТРАМВАЙНАТА КАТАСТРОФА Една сутрин бях на гимнастика и както винаги бързах за работа, затова не играх до края. Като отидох на трамвайната спирка, имаше много хора, трамваят дойде препълнен и едва успях да се кача от последната врата - щом се качих, вратата се затвори. На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача. Оказа се, че дълго време не е имало трамвай, защото предишният трамвай е катастрофирал и това е забавило движението им. В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни! " - „Божичко, мили, няма къде да седна! " - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва.
към текста >>

12. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

- Е, щом реши, ще вървим - отвърна Йоргаки - нека е за твой късмет и за добро на народа.
Нарочили го бяха някои патриаршески копои и кой знае какво можеха да му сторят. Не е лесно да си недоволен от султанските таксилдари, нито от патриаршеските, които не си даваха сметка, че ятаганът над техния народ е като тоя над българите. А пролетта беше вече нахълтала в Родопа, звъняха капчуците по бакърените котли. Юрна се пролетният вятър над родната планина и по тучните поляни и в просеките на вековните смърчове и ели се усмихваха модро сините очи на минзухарите. - Ще вървим, вуйко Йоргаки - каза една вечер Константин и вече стягаше своята премяна в козените си дисаги. - Е, щом реши, ще вървим - отвърна Йоргаки - нека е за твой късмет и за добро на народа. Годината е 1847. Тогава Константин беше на 17 години. Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като занаятчийски работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна. Напускането на родното селце, отправянето му към нови хоризонти отгръща нова страница от живота на Константин Дъновски. Това е вторият период от неговото житие, изпълнено с надежди и разочарования, с опити за отдаването на монашество и остър завой към непоколебим устрем за борба срещу неправдите и националната робия.
към текста >>

13. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Днес късметят ти дойде на крак.
- каза един от двамата мъже. - Тебе, чорбаджи Атанас, съдбата ти го изпрати. - Как мислиш за това, което ти дума чорбаджи Атанас? - запита първият господин, а по-дребното старче с ланеца, като сложи на носа си едни очила с пиринчени рамки, загледа го, като че ще го купува и му рече: - Хей, младежо! Днес късметят ти дойде на крак. Ако питаш мене, не губи нито минута и тръгвай! - Нали все пак човек трябва да поразмисли. - Не е за мислене тази работа. Не виждаш ли, че съдбата нагласява тук всичко? Пък ако не знаеш кой е чорбаджи Атанас, аз ще ти разкажа.
към текста >>

14. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

- Имам ли късмет?
Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги.
към текста >>

- Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек.
На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това?
към текста >>

15. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

За наш късмет, случи се тука да летуват няколко семейства наши приятели.
МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ ова лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти 50 километра по непознати и безлюдни места, при това боси. Привечер стигнахме в малкото манастирче „Свети Спас“, разположено на един хълм недалеко от Ямбол, на юг. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет, случи се тука да летуват няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си и, увлечени в разговори, не видяхме как се беше свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода! Какво ще правим сега? “ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?
към текста >>

16. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка.
След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение. Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени. Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка. Естествените норми и правила на поведение претърпяват деформация, когато се засили формалната им страна или едностранчиво се преувеличи значението им. Някой пък ви убеждава, че искреният и прям човек е благословен от Бога. Тази максима може наистина да се превърне в благословение не само за личността, но и за обществото, когато хората престанат да толерират лъжата в личния си живот. Искате да бъдете откровен, да говорите винаги истината и онова, което мислите. Но една свещена мисъл занимава ума ви, много хубаво чувство е изпълнило сърцето ви и вие се вълнувате, а не виждате с кого бихте споделили свещения трепет, който ви е обзел.
към текста >>

17. Късмет - Крум Въжаров (1908- 1991)

Късмет
Късмет Крум разказва, че като бил в запас, баща му пратил пари със запис, и понеже те непрекъснато пътували, записът го следвал и почти обиколил България. Накрая, когато Крум получил записа, решил да купи един лотариен билет от тези пари, които удивително го преследвали. Така той спечелил една четвърт от милиона. За това Учителят казва в беседа: „Тук, на Изгрева, имало няколко кандидати и от няколко години те чакат да им се падне милионът. Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа?
към текста >>

Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81]
Накрая, когато Крум получил записа, решил да купи един лотариен билет от тези пари, които удивително го преследвали. Така той спечелил една четвърт от милиона. За това Учителят казва в беседа: „Тук, на Изгрева, имало няколко кандидати и от няколко години те чакат да им се падне милионът. Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81] С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално. Също така купил място в София, в района на „Дианабад“. По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена. [81] Учителят. Старата и новата команда, общ окултен клас, 12 май 1943. Ръкопис.
към текста >>

18. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Първо някой открадна лентата с музиката, така че се наложи Роза да записва на магнетофон всичко наново - добре че имахме късмет с една цигуларка.
Следващата година в Лабораторията по биоинформация аз четях лекции по Гурджиев и постепенно вплитах в тях разкази за учението на Учителя. Около тези лекции и разкази се образува малка група хора, които се заинтересуваха от Учението. През пролетта започнахме да играем Паневритмия. Предполагайки, че трябва да започнем на 22 март, както в България, в този ден ние излязохме от града (на станция Мичуринец, близо до известния Переделкин) и като отъпкахме пътечка в дълбокия сняг, сложихме в центъра на кръга магнетофон „Романтик“ - и криво-ляво затанцувахме (до този момент Леон в една зала вече ни беше показвал упражненията). Практикуването на Паневритмията не мина без инциденти. Първо някой открадна лентата с музиката, така че се наложи Роза да записва на магнетофон всичко наново - добре че имахме късмет с една цигуларка. Друг път се явиха проблеми с „органите“, но после се изясни, че те не са се интересували от нас, а са гонели някакви други... Групата около нас продължаваше да се занимава и с други практики. Спомням си, че през тази година у нас бяха популярни медитациите по годишния цикъл на Смирнов („Когато слънцето върви на север“ - в духа на М. Колинз). Но мнозина почнаха да разучават песните на Учителя, мнозина научиха български и почнаха да четат беседите на Учителя. През лятото на 1975 г.
към текста >>

19. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад дава на човека ценни качества и склонност към артистични изяви и много добър късмет в живота.
Той обикновено е по-висок, мускулест, със здрава костна система, обича пресилените спортове и пресилените смели решения, затова по него почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение (ретроградно), всичко казано за него се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила по отношение на отбелязаното. Ако няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било стремеж към спортни изяви, туризъм и каквито и да било движения, израз на мускулно напрежение, без усилия и без постигане на практични задачи. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЮПИТЕР Като външна планета, Юпитер също може да има всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на човека ценни качества и склонност към артистични изяви и много добър късмет в живота. И другите добри аспекти дават добрия шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога ще се оправят добре и благополучно. Тези аспекти дават на човека способност да схваща и разбира правилно идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача. Имат голяма инициатива, когато ще трябва да се свърши или предприеме нещо, особено от практично значение; притежават правилна разпоредителност за осъществяване на всичко, което има да се прави. Затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации.
към текста >>

20. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета.
От 16 януари до 28 февруари : Зима и предпролет. Социални теми Отново на училище. Първата седмица минава в празнично настроение под впечатление от празниците. Ще бъдем внимателни и търпеливи да изслушаме всички. Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета. Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание, ударна работа, чистота и др. Точно сега удобно време е да запознаем децата и с други големи хора, борци за народна свобода. Казаното трябва да бъде близко до детския мир, просто, ясно и живо.. През този месец ще довършим зимните си радости, ще си илюстрираме зимни приказки и дейности. През февруари Слънчо ни се усмихва по-често. Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца.
към текста >>

Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание, ударна работа, чистота и др.
От 16 януари до 28 февруари : Зима и предпролет. Социални теми Отново на училище. Първата седмица минава в празнично настроение под впечатление от празниците. Ще бъдем внимателни и търпеливи да изслушаме всички. Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета. Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание, ударна работа, чистота и др. Точно сега удобно време е да запознаем децата и с други големи хора, борци за народна свобода. Казаното трябва да бъде близко до детския мир, просто, ясно и живо.. През този месец ще довършим зимните си радости, ще си илюстрираме зимни приказки и дейности. През февруари Слънчо ни се усмихва по-често. Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца. Пролетта ни носи нови радости и идеи.
към текста >>

21. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет".
Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди.
към текста >>

22. И така ... - Атанас Славов

Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк.
Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото. Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина.
към текста >>

23. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите.
И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена.
към текста >>

Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война. Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия.
към текста >>

Така че в това Чакалов извадил късмет, но в останалото - не.
На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата. След парада госпожицата Елен Стоун и Иванка Акрабова намериш Чакалов и още две момчета от американското училище и ги поканили да се настанят при господин Марш в конгрегашката мисия. Измили се те и се настанили в една стая с отделни легла и докато били в Пловдив, закусваш и вечеряш там. Само на обед били на общ казан. Така че в това Чакалов извадил късмет, но в останалото - не. Учениците, кажи-речи веднага, ги „снижиш“ като доброволци. Писали ги в състава на отделен ученически легион. Облечи ги в хубави униформи, сложили им за ротен командир подпоручик Петев, в когото се влюбиш веднага, и с него минали единичното обучение, но - защо ученически легион? Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост.
към текста >>

24. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор.
Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал.
към текста >>

25. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане.
Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души тръгнахме пешком, по мокрия и кален път, а обувките ни съвсем не бяха подходящи за такова пътуване.
към текста >>

0.3659451007843