НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
281
резултата в
97
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Биографични бележки
Дядо
по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост.
(11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
Дядо
по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост.
Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г.
към текста >>
Дядо
по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи) (1805 г., с. Голица (Гулица), Варненско – 1865 г., Цариград)
Дядо
по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г.
към текста >>
2.
Неподправеният Петър Дънов
Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев
дядо
на Дънов по майчина линия.
две, за 1899 г. пет, за 1900 г. четири и за 1902 г. едно. Първото е от 1 ноември 1898 г., а последното от 4 юли 1902 г.
Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев
дядо
на Дънов по майчина линия.
Писмата са подготвени за печат през 1992 г., но поради трудности с издаването им едва сега стигат до читателя.
към текста >>
3.
УВОД
Дядото
по майка на П.
Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в.
Дядото
по майка на П.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.
към текста >>
4.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Дядото
по майка на П.
Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)
Дядото
по майка на П.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.
към текста >>
5.
13.Червено тефтерче
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и
дядо
поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов. Направи онова, което е угодно, според твоята воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин.
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и
дядо
поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
към текста >>
6.
Пеню Киров - №5
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби.
към текста >>
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли? 22 Същий ..................
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)
към текста >>
7.
Петър Дънов - №23
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №34
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>
9.
Пеню Киров - №43
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
10.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
За мен, що бях ти писал, че съм край някои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пресилването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от понеделник". Понеже няколко дни помежду нямаше работа, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера натоварихме вагоните.
И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава
дядо
ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.
Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби.
към текста >>
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли? 22 Същий ..................
19. В семейната йерархия с „
дядо
" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.
(П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)
към текста >>
11.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (
дядо
на Петър Дънов, баща на майка му Добра).
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>
12.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „
Дядо
попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г.
сливналията
дядо
Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.
Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.
към текста >>
13.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на
дядо
ни Велико се именувал Драган.
Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми.
На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на
дядо
ни Велико се именувал Драган.
Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил.
към текста >>
Дядо
ни Велико водил две жени.
Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван.
Дядо
ни Велико водил две жени.
Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
към текста >>
Тази си първа жена
дядо
ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил.
На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
Тази си първа жена
дядо
ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил.
Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
към текста >>
От тази си жена
дядо
ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и.
От тази си жена
дядо
ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му.
към текста >>
Баба ми Ана - втората жена на
дядо
ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула.
Баба ми Ана - втората жена на
дядо
ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността.
към текста >>
А
дядо
ми Велико изхожда от самия Сливен.
Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
А
дядо
ми Велико изхожда от самия Сливен.
Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ.
към текста >>
Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от
прадядовците
ни, някъде от 200 години време.
За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни.
Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от
прадядовците
ни, някъде от 200 години време.
Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.
към текста >>
Баща ми и другите деца на
дядо
ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин.
Баща ми и другите деца на
дядо
ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров
към текста >>
После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си
дядо
Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.
Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия.
После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си
дядо
Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.
Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно.
към текста >>
Дядо
П.
Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото. И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си". Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен.
Дядо
П.
Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен.
към текста >>
14.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Дядото
Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с.
Георги Миркович (1826-1905) Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство.
Дядото
Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с.
Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
към текста >>
Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на
дядо
Йосиф като глава на Унията в България.
Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г.
Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на
дядо
Йосиф като глава на Унията в България.
Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
към текста >>
Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи
Дядо
Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович
Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи
Дядо
Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителя Петър Дънов. По време на разговора д-р Миркович го запитал: „Учителю, много работи сте ни казвали и всички са се сбъдвали.
към текста >>
15.
№47 /Пеню Киров/
1 С „
дядо
“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
Съдържа (175) сто седемдесет и пет написани листа [бел. на П. К. на самостоятелен лист]. _____________________________________________ Обяснителни бележки:
1 С „
дядо
“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г.
към текста >>
16.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>
17.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
-------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39.
към текста >>
18.
№62 (Петър Дънов)
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Ако пишеш на бр. Тодор, поздрави го. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
Поздрави и госпожа си и
дядо
си.
Същий --------------------- 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност.
към текста >>
19.
№54 /Пеню Киров/
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при
дядо
си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
[до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при
дядо
си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие. Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа.
към текста >>
20.
№88 (Петър Дънов)
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.
към текста >>
21.
№ 81 (Пеню Киров)
Относително работата при
дядо
ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др.
Относително работата при
дядо
ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса.
към текста >>
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък
дядо
ми; нито пък искат да купя крава.
Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък
дядо
ми; нито пък искат да купя крава.
Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса. Те не изпратили другите книги, защото не стигнали парите.
към текста >>
22.
№83 (Пеню Киров)
Сега [...] ставаме около 8-9 человека с
дядо
Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива.
Сега [...] ставаме около 8-9 человека с
дядо
Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 170 Атанас В.
към текста >>
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г.
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Името не се появява по-нататък. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
23.
№100 (Петър Дънов)
Ще опитате с
дядо
си.
И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате.
Ще опитате с
дядо
си.
Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи.
към текста >>
24.
№85 (Пеню Киров)
Дядо
ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.
Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много. За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих.
Дядо
ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.
За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд. По-добре за никого да ти не говоря. Тъй стоя, по-нанакратко казано. С поздрав.
към текста >>
25.
№88 (Петър Дънов)
От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на
дядо
ми, който всячески иска да ме погълне.
№ 88 (Пеню Киров) гр. Бургас, 18 ноемврий 1904 г., четвъртък [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Последното ти писмо от София притежавам.
От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на
дядо
ми, който всячески иска да ме погълне.
Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата. Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то. Понеже му преча да остане като наследник, иска да ме махне отпреде си.
към текста >>
26.
№91 (Пеню Киров)
Макар че изново около 10 пъти бях канен от
дядо
ми за същата работа, а така и за друга.
Сега, търпението в мен е чакание. Послушанието – за да мога да бъда спокоен – подчинявам на разума. Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката. Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо.
Макар че изново около 10 пъти бях канен от
дядо
ми за същата работа, а така и за друга.
Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини. До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света.
към текста >>
Това бе казал, когато аз бях решил да остана при
дядо
ми.
До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си.
Това бе казал, когато аз бях решил да остана при
дядо
ми.
Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб. Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве. Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре прекарахме няколко вечери. Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора.
към текста >>
27.
№100 (Пеню Киров)
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с
дядо
ми, то и почнах.
Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема.
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с
дядо
ми, то и почнах.
И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
към текста >>
28.
№102 (Пеню Киров)
Стоянов изпращайте, защото направо изпратените
дядо
ми ги отваря.
Прочее, виж какво ще направиш и извести ни. Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки239 и всички други, които питат. С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас. Твой верен всякога Господу: П. Киров Заб.: Писмата ми чрез Т.
Стоянов изпращайте, защото направо изпратените
дядо
ми ги отваря.
Едно твое е отворил, Петковото и др. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 231 Петко Гумнеров.
към текста >>
29.
Показалец на личните имена
Дядо
Георги (Бургас) – П.К. 83
Стефанова–Хаджи Кондова – Вж Х а д ж и К о н д о в а, Добра Д. Стефанова Добрев, Илия (Варна) – У. 59, 75;П.К. 52 Доктора; Д-ра – Вж М и р к о в и ч, Георги Вълков
Дядо
Георги (Бургас) – П.К. 83
Дядо ми – т. е. тъста му Анастас Георгиев – П. К. 47, 85 Ерифили (съпруга на Пеню Кирова) – У. 98; П.К.
към текста >>
Дядо
ми – т. е.
Вж Х а д ж и К о н д о в а, Добра Д. Стефанова Добрев, Илия (Варна) – У. 59, 75;П.К. 52 Доктора; Д-ра – Вж М и р к о в и ч, Георги Вълков Дядо Георги (Бургас) – П.К. 83
Дядо
ми – т. е.
тъста му Анастас Георгиев – П. К. 47, 85 Ерифили (съпруга на Пеню Кирова) – У. 98; П.К. 75, 84
към текста >>
30.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
1 С „
дядо
“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
Обяснителни бележки към писмата В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г.
1 С „
дядо
“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от
към текста >>
31.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
Дънов – от
дядото
Атанас Георгиев.
Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период. 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович.
към текста >>
32.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от
Дядо
Благо (Стоян Русев).
Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през 1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
към текста >>
33.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов. 171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г.
172 Няма данни за
дядо
Георги.
Името не се появява по-нататък. 173 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
34.
262 ПИСМО
Дядо
ви е добре.
Всеки, който е дошъл на земята, трябва и обратно да се върне в другия свят при своите си. Блажени от нине, които заминат в Господа, те ще си починат от своите (...). Но са по-близо, отколкото когато са били на земята. Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат.
Дядо
ви е добре.
Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат. Дядо ви замина като делегат от вашия дом. Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред.
към текста >>
Дядо
ви замина като делегат от вашия дом.
Затова именно, когато някой си замине, става ни по-мил, понеже духовно го виждаме по-добре. Вашите домашни да се утешат. Дядо ви е добре. Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия свят. Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя свят трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат.
Дядо
ви замина като делегат от вашия дом.
Блажени, които посрещат Христа. Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят на човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред. Моят привет вам, на домашните ви и на всички приятели в Казанлък. Бъдете благословени от Отца всички, които вършите Неговата свещена Воля. (Свещеният подпис)
към текста >>
35.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
по споразумение между
дядо
Ананас и варненските български първенци едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата Девня, В.
Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г. цариградските българи начело с Иларион Макариополски провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 май 1860 г.
по споразумение между
дядо
Ананас и варненските български първенци едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата Девня, В.
Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюнлоглу, Чатмата и Куюджук. На него било решено, че се отказват оттук нататък от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават за свое църковно началство новата Българска църква в Цариград начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в Хадърча на ново едно събрание на селата във Варненско тоя забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград.
към текста >>
36.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
(по споразумение между
дядо
Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски.
Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива. И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в с. Хадърджа било свикано за целта на 21 май 1860 год.
(по споразумение между
дядо
Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски.
Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр. 556-557, съобщава сведения, които той дължи несъмнено на устни съобщения, предимно на Константин Дъновски, зет на Атанаса Чорбаджи (вж. Спомените на същия в Изв.
към текста >>
37.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел
дядо
Георги сина си Атанаса да го учи.
Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел
дядо
Георги сина си Атанаса да го учи.
Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
към текста >>
Докато отиде
дядо
Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и
дядо
Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали.
Докато отиде
дядо
Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и
дядо
Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите.
към текста >>
За добра чест
дядо
Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите).
През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
За добра чест
дядо
Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите).
И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия.
към текста >>
И така отпуснали всичките затворени, между които бил и
дядо
Георги.
във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите).
И така отпуснали всичките затворени, между които бил и
дядо
Георги.
След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
към текста >>
Дядо
Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия.
Дядо
Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил. След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел.
към текста >>
Като си наредил
дядо
Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил.
След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
Като си наредил
дядо
Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил.
След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел. авт.)... с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии.
към текста >>
След 5-6-годишен спокоен живот
дядо
Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа.
През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил.
След 5-6-годишен спокоен живот
дядо
Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа.
Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в град Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от град Варна, а два часа - до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(не се чете - бел. авт.)... с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията".
към текста >>
Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но
дядо
Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието.
Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но
дядо
Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села.
към текста >>
Когато свършили зданието,
дядо
Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
Когато свършили зданието,
дядо
Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
към текста >>
На
дядо
Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села.
На
дядо
Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села.
към текста >>
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така
дядо
Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така
дядо
Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
към текста >>
След Кримската война на
дядо
Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
След Кримската война на
дядо
Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
към текста >>
Дядо
Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял.
Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица".
Дядо
Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял.
Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
към текста >>
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и
дядо
Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и
дядо
Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
към текста >>
Преди да замине обаче,
дядо
Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
Преди да замине обаче,
дядо
Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме.
към текста >>
Дядо
Лука от с.
„Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски
Дядо
Лука от с.
Девня Коси и Ефендито Стоян... В. Козлудже Сярю и дядо Димитър... Караач Баику... Хасърджик Атанас и Кел Михал... Юшенлий Демир... Кумлудже
към текста >>
Сярю и
дядо
Димитър... Караач
Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Лука от с. Девня Коси и Ефендито Стоян... В. Козлудже
Сярю и
дядо
Димитър... Караач
Баику... Хасърджик Атанас и Кел Михал... Юшенлий Демир... Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер
към текста >>
Дядо
Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак.
Атанас и Кел Михал... Юшенлий Демир... Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук.
Дядо
Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак.
В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С.
към текста >>
Дядо
Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата.
Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Дядо
Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата.
На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
към текста >>
Дядо
Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.
На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
Дядо
Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.
Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>
38.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел
дядо
Георги сина си Атанаса да го учи.
Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението.
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел
дядо
Георги сина си Атанаса да го учи.
Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище.
към текста >>
Докато отишъл
дядо
Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена.
Не стигало само това, а трябвало и турски да научи Атанас; за тази цел той ходил при един ходжа. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере на село при родителите си. През 1920-1921 г. във време на Гръцката завера отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени. Тая същата участ била постигнала и дяда Георги.
Докато отишъл
дядо
Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена.
Отец Михаил бил откаран и заедно с други хвърлен в морето. За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение. Затворниците били закарани до село Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ).
към текста >>
За добра чест
дядо
Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение.
През 1920-1921 г. във време на Гръцката завера отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени. Тая същата участ била постигнала и дяда Георги. Докато отишъл дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена. Отец Михаил бил откаран и заедно с други хвърлен в морето.
За добра чест
дядо
Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение.
Затворниците били закарани до село Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ). И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги. В Руско-турската война през 1828-1829 г.
към текста >>
И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и
дядо
Георги.
Отец Михаил бил откаран и заедно с други хвърлен в морето. За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение. Затворниците били закарани до село Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм калан християнларън джянларънъ).
И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и
дядо
Георги.
В Руско-турската война през 1828-1829 г. Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в село Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото. Като грамотен той скоро добил уважение от своите съселяни - българи и турци.
към текста >>
Когато свършили зданието,
дядо
Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.
Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква.
Когато свършили зданието,
дядо
Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.
И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък.
към текста >>
Дядо
Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.
След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица".
Дядо
Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.
Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста).
към текста >>
Преди да замине обаче,
дядо
Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.
От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград.
Преди да замине обаче,
дядо
Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.
Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл.
към текста >>
В събранието председателствал
дядо
Атанас.
Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик.
В събранието председателствал
дядо
Атанас.
Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме.
към текста >>
На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили
дядо
Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).
За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме. С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи) Атанас съобщил това решение в Цариград.
На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили
дядо
Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).
Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище). В Добрич бил известен под название Джумалъ Хаджи Чорбаджи. От Джумая се преселил в Добрич през 1833 г., отдето неговите двама синове Стоянчо и Господин се преселили във Варна през 1854 г. X. Вълков се поминал на 130-годишна възраст; в еничарско (кърджалийско) време той бил на 18 години. Помнел седем войни.
към текста >>
39.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
Доньо е брат на моя втори
прадядо
- поп Димен.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) Любен Хаджииванов от Смолян Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон).
Доньо е брат на моя втори
прадядо
- поп Димен.
Поп Димен е бил свещеник в маданските села със седалище Якърска махала. През време на потурчването, около 1700 г., поп Димен избягва със семейството си в Устово. Със себе си взел и най-малкото си братче Доньо. Когато пораснал, се оженил за устовка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща.
към текста >>
40.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с
дядо
попа.
покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с
дядо
попа.
Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
към текста >>
След време много от преживелиците на
дядо
попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още".
След време много от преживелиците на
дядо
попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
към текста >>
в отделна брошура спомени на
дядо
попа за тая случка.
Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
в отделна брошура спомени на
дядо
попа за тая случка.
София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим.
към текста >>
Аз ще цитирам разказа на
дядо
поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*.
И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия.
Аз ще цитирам разказа на
дядо
поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*.
„На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора.
към текста >>
Дядо
поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** "
Дядо
поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал:
към текста >>
На свои близки
дядо
поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край.
На свои близки
дядо
поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично.
към текста >>
Дядо
попа познавах лично.
На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! "
Дядо
попа познавах лично.
Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот.
към текста >>
41.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/
дядо
П.
Дойнов и Ан. Бойнов - три големи самуна хляб, 6/ Гина Гумне-рова, Ел. Иларионова и Величка Стойчева - 3 оки пресни лешници, 7/ Д. Цанев и Н. Янев - 4 кила вино, 8/ Пеньо Киров и В.
Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/
дядо
П.
Тихчев и Н. Ватев - 7 кила от едрите смокини, 11/ Серафим Шиваров и Сава Великов - 6 кила сливи от едрите и жълтите, 12/ Ан. Желязкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе три оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
към текста >>
Георгиев,
дядо
П.
Желязкова, К. Иларионов, Елена Иларионова, Гина Гумнерова, Величка Стойчева, Кънчо Стойчев, Ив. Дойнов, П. Епи-тропов, Серафим Шиваров, Сава Великов, Пеньо Киров, Никола Янев, Д. Цанев, М.
Георгиев,
дядо
П.
Тихчев, Петко Гумнеров, Ан. Бойнов, Милкон Партомиян, Ил. Стойчев и Т. Стоянов. Преди всичко по покана на г-н Дънов се прочетоха следните места от Книгата Господня: Тодор Бъчваров прочете Матея: 26; 26-30, Петко Гумнеров прочете Марка: 14; 22-26, П. Тихчев прочете Лука: 22; 14-20, Тод.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди;
дядо
Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство.
към текста >>
Георгиев,
дядо
П.
Шиваров, С. Великов, П. Киров, Н. Янев, Д. Цанев, М.
Георгиев,
дядо
П.
Тихчев, Петко Гумнеров, Ан. Бойнов, М. Партомиян, Ил. Стойчев и Т. Стоянов. Преди всичко по покана на г-н Дънов се прочетоха следните места от Книгата Господня: Т.
към текста >>
Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и
дядо
Тихчев.
Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов. Приложение към протокола от 1910 г.101 На 13 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица.
Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и
дядо
Тихчев.
На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов102 и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства: Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас." Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие.
към текста >>
На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов102 и
дядо
Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства:
Приложение към протокола от 1910 г.101 На 13 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев.
На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов102 и
дядо
Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства:
Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас." Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.
към текста >>
Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103,
дядо
Петър Тихчев.
Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта.
Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103,
дядо
Петър Тихчев.
Между другото г-н Дънов каза: Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух.
към текста >>
Тачев,
дядо
Сапунов от Айтос106, Д.
Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направен а астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук. На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И.
Тачев,
дядо
Сапунов от Айтос106, Д.
Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следнияред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов - Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова - Псалом 63:3-4, С.
към текста >>
106
Дядо
Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
106
Дядо
Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Единогласно се избра
дядо
П.
Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: Господ казва: Всичко това ще ви бъде на всички вас. После, Господ казва още и така: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога каквото мислите - всичко е пред Неговото Лице. Изберете сега едного измежду вас да избере и каже една страница от Библията.
Единогласно се избра
дядо
П.
Тихчев, който заяви, че избира 999-а страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном 13-а глава, от 3-ти стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 ч. В 5 ч. след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза:
към текста >>
Дядо
П.
М. Георгиев: Моля да ми каже Доктора защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва? На този въпрос д-р Миркович отговори: - Върви и издръж докрай изпита си. М. Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? - Ти си, който можеш да носиш.
Дядо
П.
Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен? - Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам. Т. Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? - Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в десет, и в двадесет и пет години.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
П.
189 В 21,30 ч. – в протокола на П. Гумнеров: в 21 ч. 14 август, неделя В 5 ч.
сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
П.
Тихчев в служение и с помощта на И. Зурков отслужиха нещо от рода на църковно- православна литургия, от която всички приятели се доволстваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 ч., т.е. подир свършването на гореизказаното славословие от двамата казани приятели, започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше.
към текста >>
Киров прочете от Матея 26:26-30,
дядо
П.
Господнята вечеря В 7 ч. вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов П.
Киров прочете от Матея 26:26-30,
дядо
П.
Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д. Голов - от Йоанна 6:53-58,199 М. Попов - от Йоанна 13:1-29,200 Т. Стоименов - Първо Коринтяном 11:23-32, Римляном 5:15 се прочете най- после пак от П. Киров.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път.
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
към текста >>
Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
П.
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, И. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния 2:42-47, Йоанна 6:47-59, 13:1-19 286, Матея 26:26-30, Първо Коринтяном 11:23-32, Лука 22:14-20, Марка 14:22-25.
Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
П.
Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата.
към текста >>
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път.
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Дядо
П.
На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг - има разни духове, царства, страни и държави. Така най-напред ще ви се изпречат четири велики царства. Първото е царството на гномите, духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди320 и лаборатории; златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство; те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ви приемат радушно...
Дядо
П.
Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват.
към текста >>
Дядо
П.
Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! "
Дядо
П.
Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го! Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 ч. събранието се прекъсна, а в 4 ч.
към текста >>
47.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Дядо
Тихчев: Ама някой не усети, че е лоша, и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
- Съобщете я на някой добър ваш приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима - ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо - ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър.
Дядо
Тихчев: Ама някой не усети, че е лоша, и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
" П. Киров: Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: Ами оголването на жените? - Тази форма съществува.
към текста >>
48.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
106
Дядо
Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
106
Дядо
Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица.
към текста >>
49.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Дядото
по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище.
наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Дядото
по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище.
Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр.
към текста >>
50.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.
Единогласно се избра
дядо
Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
към текста >>
51.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление. Михалаки Георгиев: Моля да ми каже Докторът защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва? На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш.
Дядо
Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?
— Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам. Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? — Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш.
към текста >>
52.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето
дядо
Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към текста >>
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30;
дядо
Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.
Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
към текста >>
53.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.
По внушение на Духа
дядо
Тихчев избра стр.
1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
към текста >>
54.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов
дядо
Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък.
към текста >>
55.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Дядо
Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?
Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...
Дядо
Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?
Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през Царството на саламандрите – духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични – те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл.
към текста >>
Дядо
Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! "
Дядо
Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
– Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление).
към текста >>
56.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
(
Дядо
Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
(Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър.
(
Дядо
Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?
" (П.Киров): Ами формата на дрехите? (Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат. (Я.Янев): Ами оголването на жените? (Учителя): Тази форма съществува.
към текста >>
57.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Той се казваше
дядо
Стефан*.
И докато се оправя със спомените, скръцна вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме чардака и разговаряхме.
Той се казваше
дядо
Стефан*.
Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.
към текста >>
Дядо
Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.
Той се казваше дядо Стефан*. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа.
Дядо
Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.
И друга дарба имаше, вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Има странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха. След малко се връща хазайката с още няколко души.
към текста >>
Започна да си приказва нещо на
дядо
Стефан и си шушукат, та аз да не чуя.
И друга дарба имаше, вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Има странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха. След малко се връща хазайката с още няколко души.
Започна да си приказва нещо на
дядо
Стефан и си шушукат, та аз да не чуя.
След малко при мен идва хазайката: „Братко ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва". Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква, аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата. В туй време пристигат и други хора — мъже и жени — и се събраха около 20 човека.
към текста >>
Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои
дядо
Стефан.
Влезнахме в една голяма стая, която че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха.
Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои
дядо
Стефан.
По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности.
към текста >>
Дядо
Стефан говори и чрез него говореха все велики хора.
Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти.
Дядо
Стефан говори и чрез него говореха все велики хора.
И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди.
към текста >>
И това всичко става и се говори чрез устата на
дядо
Стефан.
А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде.
И това всичко става и се говори чрез устата на
дядо
Стефан.
За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си.
към текста >>
Накрая
дядо
Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с
дядо
Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете.
Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях.
Накрая
дядо
Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с
дядо
Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете.
А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън.
към текста >>
А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а
дядо
Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си.
И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете.
А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а
дядо
Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си.
Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън. Имаме работа.
към текста >>
58.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от
дядо
ти, ела да си го вземеш".
Ще каже някой: „Има време". – Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време! (113-114 стр.) Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова.
Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от
дядо
ти, ела да си го вземеш".
Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна. Тогава ще започне да се разведрява вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо; и по-младите, и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после, старите. (125 стр.)
към текста >>
Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от
дядо
си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна.
– Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време! (113-114 стр.) Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от дядо ти, ела да си го вземеш".
Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от
дядо
си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна.
Тогава ще започне да се разведрява вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо; и по-младите, и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после, старите. (125 стр.) II. Групова работа
към текста >>
59.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от
дядо
ти.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая.
Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от
дядо
ти.
Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това.
към текста >>
Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от
дядо
му, но я намерил.
Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти.
Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от
дядо
му, но я намерил.
Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза."
към текста >>
60.
001. За книгата и нейния автор
Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (
дядо
на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки.
Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (
дядо
на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание.
към текста >>
61.
002. Увод
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е
дядо
, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски.
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е
дядо
, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни. Пред прозорливия наблюдател обаче се очертават две одухотворени фигури, чиято дейност има своето естествено място всред плеядата български възрожденци.
към текста >>
62.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават
Дядо
Иван.
в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това. През XIX век по различни поводи Русия води редица войни срещу Турция. Това помрачава техните отношения и дава основание на турците да се опълчат срещу Русия и да поверят църковната опека на християнските народи на гръцката патриаршия в Цариград, със седалище в квартала “Фенер”, откъдето води прозвището си “Фенерско духовенство” и производното от това име фанариоти. По този начин върху християните на Балканския полуостров и в частност върху българите се учредява нова опека, този път фанариотска. С това се увеличава потискането на националното самочувствие у българите и се унижава тяхното лично достойнство.
Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават
Дядо
Иван.
Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута.3
към текста >>
Оттогава
Дядо
Иван става нарицателното име на очаквания освободител в продължение на цели три века.
В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.”5 Известният руски пътешественик и познавач на Близкия изток А. Н. Муравьов в своята книга “Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм” (1858 г.) пише: “През декември 1558 г. първият московски цар Иван IV Василевич Грозни дал две пътни грамоти (разрешителни) на старците от Рилския манастир за събиране на милостиня из Русия...”6 Това оказано благоволение на руския самодържец спрямо хилендарските и рилските монаси, както и спря--мо българите изобщо, не остава незабелязано от поробеното славянско население на полуострова, у което се разпалва вярата им за освободителна братска помощ от “Московията”.
Оттогава
Дядо
Иван става нарицателното име на очаквания освободител в продължение на цели три века.
На руската помощ разчитат не само българите. На нея възлагат надежди и всички поробени балкански народи. По този повод един венециански дипломат през 1576 г. пише, че българи, сърби, гърци гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7. За това, че освобождението ни ще дойде от Русия, се търси потвърждение къде ли не.
към текста >>
63.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная,
дядо
Костадина.
Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят.
Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная,
дядо
Костадина.
Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски. За единство с общовъзприетия фонетичен изговор в нашето изследване ще я изписваме Дъновски (за бащата), респективно Дънов за сина.
към текста >>
64.
009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна
Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча –
дядо
Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18
Богородица”.8 Така Константин напуска бакърджийския дюкян на вуйчо си и се отдава на църковно служене, което не изоставя до края на живота си. Освен черковното пеене, което младият Константин Дъновски бил изучил още като ученик в Татар-пазарджишкото училище, той владеел говоримо и писмено гръцки език. Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му. Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи. Така Константин Дъновски се свързва и сприятелява с Никола и Сава Георгиевич, Рали х.
Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча –
дядо
Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18
Новата служебна и обществена среда променя коренно живота на Константин Дъновски. Неусетно той бива въвлечен в обществото на варненската българска интелигенция, у която зрее бунтът срещу фанариотското и османското потисничество.
към текста >>
65.
010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи
Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с
дядо
Атанас Георгиев-Чорбаджи.
010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи
Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с
дядо
Атанас Георгиев-Чорбаджи.
Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско.
към текста >>
66.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
Изселването на семейс-твото на
дядо
Георги не е изолиран факт.
Скътана грижливо в подрасника му, той тръгва на път с нея по неведомите пътеки на поробена България, за да хлопа на чутките души и да им сочи нетленния светилник, който е понесъл със себе си. Така, тръгнал от Халкидика, Паисий се насочва на североизток и стига до най-източния край на полуострова, където през 1765 г. в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу.
Изселването на семейс-твото на
дядо
Георги не е изолиран факт.
То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях.
към текста >>
Организационният талант на
дядо
Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото.
Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу.
Организационният талант на
дядо
Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото.
Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>
Така
дядо
Георги се издига до степен първенец в селото.
Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото.
Така
дядо
Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>
67.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
Ценейки просветата,
дядо
Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
Ценейки просветата,
дядо
Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас.
В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги.
към текста >>
Дядо
Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо.
Дядо
Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила.
В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език. Не стигало само това.
към текста >>
Това не задоволило обаче
дядо
Георги.
Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения).
Това не задоволило обаче
дядо
Георги.
Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език. Не стигало само това. Баща му пожелал син му да овладее и турски език, за която цел той намерил за учител един ходжа. В скоро време младежът Атанас усвоил говоримо и писмено и третия език.
към текста >>
През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил,
дядо
Георги и много други селски първенци от Гулица.
Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език. Не стигало само това. Баща му пожелал син му да овладее и турски език, за която цел той намерил за учител един ходжа. В скоро време младежът Атанас усвоил говоримо и писмено и третия език. Настанали размирни години и младият Атанас трябвало да се прибере при родителите си.
През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил,
дядо
Георги и много други селски първенци от Гулица.
Вързани, те били закарани в Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени пред съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море. Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето.
към текста >>
Към втората група подсъдими бил причислен
дядо
Георги.
Вързани, те били закарани в Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени пред съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море. Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето.
Към втората група подсъдими бил причислен
дядо
Георги.
Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствал лично на лобното място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените от втората група да бъдат качени на лодката и откарани навътре в морето, изневиделица връхлетяла страшна буря, която така изплашила пашата, че в изстъпление на ужас той извикал: “Баашладъм халал християнларън джянларън” (подарявам душите на останалите християни). Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20 След потушаването на гръцката завера настъпило за-тишие, което не било задълго. През 1828-1829 г.
към текста >>
Така по чудо
дядо
Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20
Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствал лично на лобното място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените от втората група да бъдат качени на лодката и откарани навътре в морето, изневиделица връхлетяла страшна буря, която така изплашила пашата, че в изстъпление на ужас той извикал: “Баашладъм халал християнларън джянларън” (подарявам душите на останалите християни).
Така по чудо
дядо
Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20
След потушаването на гръцката завера настъпило за-тишие, което не било задълго. През 1828-1829 г. се започва Руско-турската война. Руските войски преминават Дунава и навлизат в най-източните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им.
към текста >>
Синът на
дядо
Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин.
Руските войски преминават Дунава и навлизат в най-източните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им. Безпризорните българи плъзнали из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на с. Гулица. До свършване на войната те се скитали където им очи видят.
Синът на
дядо
Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин.
След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия. Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с. Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
към текста >>
Дядо
Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г.
Безпризорните българи плъзнали из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на с. Гулица. До свършване на войната те се скитали където им очи видят. Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин. След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия.
Дядо
Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г.
Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с. Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край. Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка.
към текста >>
Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на
дядо
Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин. След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия. Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с.
Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на
дядо
Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л.
към текста >>
Пооглеждайки околностите,
дядо
Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя.
След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия. Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с. Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
Пооглеждайки околностите,
дядо
Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя.
Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с.
към текста >>
Скоро тук
дядо
Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.
Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23 Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори.
Скоро тук
дядо
Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.
към текста >>
68.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа
Николаевка,
дядо
Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа Недълго след заселването си в с. Хадърджа, днешното с.
Николаевка,
дядо
Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас.
Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в семейството, но и в селото. Той бива избран за мухтар и скоро придобива почетното звание чорбаджи. Прозвището чорбаджи в съзнанието на българския народ днес извиква негативни асоциации, тъй като много от чорбаджиите-българи от предосвобожденския ни период са помрачавали с делата си това почетно звание. По своето обществено предназначение чорбаджията бил длъжен да посрещне, да нахрани и даде подслон на минаващите през селото пътници, които поради липса на хан и гостилница е нямало къде да отседнат и се нахранят. Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (стая), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица.
към текста >>
Както
дядо
Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици.
Пътниците получавали паница бобена чорбица, която денонощно вряла на оджака. По тази причина всички преминаващи през селището пътници търсели чорбаджията. Гостоприемството, оказвано от хазаина, се смятало като почетно задължение и било безплатно. Деформирането на чорбаджийството в съзнанието на българина се е получило поради това, че една част от тези чорбаджии, приемайки като свои гости преминаващите през селото турски управници, бирници, заптиета (полицаи) и др., са се сприятелявали с тях. В желанието си да получат някакви материални изгоди, тези чорбаджии често са се превръщали в послушни оръдия на османските управници и са ставали предатели на родните си братя-българи.(III)
Както
дядо
Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици.
Те не само че не са се възползвали от създаденото им обществено положение като чорбаджии на селото, но и на драго сърце са жертвали свои лични удобства и материални средства, за да услужат на всеки нуждаещ се българин. За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21
към текста >>
69.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски
Събралите се селяни обаче намират направените от
дядо
Атанас предложения за практически неосъществими.
Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски. Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните. Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”.
Събралите се селяни обаче намират направените от
дядо
Атанас предложения за практически неосъществими.
Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа. Това обаче не обезсърчава смелия възрожденец. Той решава сам на своя глава и риск, без ничия помощ и със собствени парични средства да осъществи проектираните две родолюбиви инициативи. Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници. Така той попада във Варна на Константин А.
към текста >>
70.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
И това желание на
дядо
Атанас Чорбаджи било удовлетворено.
Назначена е била комисия, която отишла в селото да разследва случая. Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии. Така сградата била официално утвърдена от властите и в скоро време била завършена. Половината от постройката била заделена за църква, а другата – за училище. Трябвало да се получи разрешение и от гръцкия владика Порфирий, а също така и пашата да даде своето съгласие за осветяване на църквата.
И това желание на
дядо
Атанас Чорбаджи било удовлетворено.
На 26 октомври 1851 г. се издава височайши ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствал дори и самият гръцки владика Порфирий. Църквата била наименована “Свети Атанасий Александрийски”, която съ-щес-твува и се използва за църковно служение и до днес. Село Хадърджа започнало да се сочи за пример в цялата околия. За неговия пълен разцвет обаче попречва Кримската война (1853-1856 г.).
към текста >>
Така
дядо
Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички.
Село Хадърджа започнало да се сочи за пример в цялата околия. За неговия пълен разцвет обаче попречва Кримската война (1853-1856 г.). През време на войната селата по цяла Добруджа били ограбвани и опустошавани от османския аскер. Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната.
Така
дядо
Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички.
Големите успехи и постижения на Атанас Чорбаджи не са били в състояние да задоволят амбициите и плановете на ентусиазирания Константин Дъновски. Заобикалящата го робска действителност и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм. Пълният с ентусиазъм и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая. Първата половина на ХІХ век е периодът, който носи изненади, страдания и беди на българското население, особено на това от Черноморската област на Балканския полуостров. Разорителната Руско-турска война от 1828-1829 г.
към текста >>
71.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
По това време
дядо
Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.
След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци.
По това време
дядо
Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.
Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия. Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г.
към текста >>
То се председателствало от
дядо
Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола.
Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша. На събранието присъствали първенци от цялата околия.
То се председателствало от
дядо
Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола.
Последният имал приблизително следното съдържание: “Днес, 21 май 1860 г., ние, долу-подписаните първенци и старейшини от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоуду, Чътма и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме.” Следват подписите на представители на дванадесетте села, включително подписът и на Атанас Чорбаджи, като представител на с. Хадърджа.22
към текста >>
72.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание
дядо
Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград На 24 юли 1860 г.
се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание
дядо
Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г.
и на 21 май същата година. Всички присъстващи единогласно приели съставения в с. Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си.
към текста >>
Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили
дядо
Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград На 24 юли 1860 г. се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание дядо Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г. и на 21 май същата година. Всички присъстващи единогласно приели съставения в с.
Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили
дядо
Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна.
към текста >>
След като получил тези пълномощия,
дядо
Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си.
се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание дядо Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г. и на 21 май същата година. Всички присъстващи единогласно приели съставения в с. Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква.
След като получил тези пълномощия,
дядо
Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си.
За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила.
към текста >>
73.
028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград
След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост
дядо
Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград.
028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград Същата година българите във Варна и Варненско трябва да преживеят една голяма загуба.
След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост
дядо
Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград.
Като верен войник на своя пост той не напуска Цариград по време на чумната епидемия през 1865 г., на която става жертва. Погребан е в цариградските гробища в местността Егри Капу на 20 юли 1865 г. За да характеризираме дейността на Атанас Чорбаджи и общественото мнение за него, ще приведем писаното през 1895 г. в списание “Памятник”, където се казва: “По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Чорбаджи от с. Хадърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на пет години да представлява българите от Варненско, без да бъде честит да дочака разрешението на въпроса.
към текста >>
в списание “Памятник”, където се казва: “По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се
дядо
Атанас Чорбаджи от с.
Същата година българите във Варна и Варненско трябва да преживеят една голяма загуба. След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост дядо Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград. Като верен войник на своя пост той не напуска Цариград по време на чумната епидемия през 1865 г., на която става жертва. Погребан е в цариградските гробища в местността Егри Капу на 20 юли 1865 г. За да характеризираме дейността на Атанас Чорбаджи и общественото мнение за него, ще приведем писаното през 1895 г.
в списание “Памятник”, където се казва: “По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се
дядо
Атанас Чорбаджи от с.
Хадърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на пет години да представлява българите от Варненско, без да бъде честит да дочака разрешението на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име...”22 В книжка VІ от 1895 г. на същото списание Илия Р.
към текста >>
Блъсков, като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи, пише: “Няма ги вече тия стари сили като
дядо
Атанас Георгиев Чорбаджи и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите...”
Хадърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на пет години да представлява българите от Варненско, без да бъде честит да дочака разрешението на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име...”22 В книжка VІ от 1895 г. на същото списание Илия Р.
Блъсков, като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи, пише: “Няма ги вече тия стари сили като
дядо
Атанас Георгиев Чорбаджи и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите...”
Професор д-р Петър Ников в спомените си за Ата-нас Чорбаджи предава мнението на варненско-прес-лав-ския митрополит Симеон, като пише: “Атанас Чорбаджи беше буден и пъргав човек, облечен във френски дрехи и с турски чизми до под коленете. Обстоятелството, че той остава да действа в Цариград в помощ на Българската патриаршия и не я напуска дори и по време на чумата, както това сториха другите представители на българските епархии, показва, че той е човек, въодушевен от месианското дело, на което посвещава живота си.”21
към текста >>
74.
031. Период след Освобождението
Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител
дядо
Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии.
Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г. По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините.
Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител
дядо
Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии.
Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине.
към текста >>
Старите варненци си спомнят за
дядо
поп Константина с особено уважение.
По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините. Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии. Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна.
Старите варненци си спомнят за
дядо
поп Константина с особено уважение.
Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св.
към текста >>
75.
032. Послеслов
Ние, махленските малчугани, щом видехме, че
дядо
поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата.
Ние, махленските малчугани, щом видехме, че
дядо
поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка.
Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни.
към текста >>
Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че
дядо
поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони!
Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че
дядо
поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>
С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път
дядо
поп.
При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път
дядо
поп.
Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>
Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с
дядо
поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета.
Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с
дядо
поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>
76.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дядо
поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
Дядо
поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
към текста >>
Тогава църковниците са смятали, че чрез
дядо
поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез
дядо
поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
към текста >>
Дядо
поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо
поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
към текста >>
Дядо
поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо
поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
"
Дядо
поп го загледал: "Кой беше?
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
"
Дядо
поп го загледал: "Кой беше?
" - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад.
към текста >>
Изпита я си отиде."
Дядо
поп е вече разтревожен и уплашен.
Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той? " Дядо поп го загледал: "Кой беше? " - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.
Изпита я си отиде."
Дядо
поп е вече разтревожен и уплашен.
"Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова
към текста >>
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така
дядо
поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така
дядо
поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него.
към текста >>
Къщата, в която живееше
дядо
поп, бе ниска, едноетажна.
Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата.
Къщата, в която живееше
дядо
поп, бе ниска, едноетажна.
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
към текста >>
Дядо
поп ще направи кафе.
Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там.
Дядо
поп ще направи кафе.
А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
към текста >>
Много добро отношение имаше Учителят с
дядо
поп.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
Много добро отношение имаше Учителят с
дядо
поп.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
към текста >>
Въпреки всичко положително, което знаем за
дядо
поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов
Въпреки всичко положително, което знаем за
дядо
поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и
дядо
поп отишли на нивата.
Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година.
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и
дядо
поп отишли на нивата.
Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.
към текста >>
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на
дядо
поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на
дядо
поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
към текста >>
Другите селяни гледали как жътварите на
дядо
поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Другите селяни гледали как жътварите на
дядо
поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
към текста >>
Дядо
поп решил да я сгодява за един богаташки син.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
Дядо
поп решил да я сгодява за един богаташки син.
Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.
към текста >>
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но
дядо
поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но
дядо
поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
към текста >>
Дядо
Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.
През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник.
Дядо
Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.
Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря.
към текста >>
Понякога разговарял с двете дъщери на
дядо
Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери на
дядо
Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
към текста >>
През зимата на третата година съпругата на
дядо
Петър започнала да се безпокои непрекъснато.
Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
През зимата на третата година съпругата на
дядо
Петър започнала да се безпокои непрекъснато.
Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира.
към текста >>
По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала
дядо
Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря.
Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря.
По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала
дядо
Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище.
към текста >>
Дядо
Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим".
Дядо
Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.
към текста >>
Накрая
дядо
Петър започнал да го посещава и да разговаря с него.
Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира.
Накрая
дядо
Петър започнал да го посещава и да разговаря с него.
Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго. Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока.
към текста >>
Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали
дядо
Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище.
По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него.
Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали
дядо
Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище.
Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго. Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока. Създало се изключително напрежение.
към текста >>
А
дядо
Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.
Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче. Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога.
А
дядо
Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.
Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока. Създало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве. Над дома им се събрали тежки облаци.
към текста >>
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна
дядо
Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве.
Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго. Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока. Създало се изключително напрежение.
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна
дядо
Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве.
Над дома им се събрали тежки облаци. А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва. Но един ден, голямата дъщеря, внезапно се разболяла и след три дни починала. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението той заплакал: "Ожени ли я, жено?
към текста >>
Гръмотевица раздира дома на
дядо
Тихчев.
Създало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве. Над дома им се събрали тежки облаци. А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва. Но един ден, голямата дъщеря, внезапно се разболяла и след три дни починала.
Гръмотевица раздира дома на
дядо
Тихчев.
След погребението той заплакал: "Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата плачела и дълги години не могла да прежали голямата си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села. Той продължава по своя път, но не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините, когато Петър Дънов е живял в неговия дом.
към текста >>
Дядо
Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села.
А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва. Но един ден, голямата дъщеря, внезапно се разболяла и след три дни починала. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението той заплакал: "Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата плачела и дълги години не могла да прежали голямата си дъщеря хубавица.
Дядо
Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села.
Той продължава по своя път, но не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините, когато Петър Дънов е живял в неговия дом. За ученическите години на Петър Дънов в град Свищов разказва Гавраил Душков: "Дънов беше с две години по-голям от мене. Беше в по-горен клас: аз - в четвърти, а той - в шести клас. Имахме възможност да бъдем заедно, да се срещаме и беседваме.
към текста >>
Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред
дядо
поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква.
Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред
дядо
поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник.
към текста >>
Дядо
поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време.
Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Дядо
поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време.
Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник. Той не отказва да стане проповедник, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата.
към текста >>
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат. И така Учителят се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ. На 25 юни 1900г.
в дома на
дядо
поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат. И така Учителят се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ. На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на
дядо
поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
78.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература,
дядо
Благо - Стоян Русев, поет и писател.
Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания.
В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература,
дядо
Благо - Стоян Русев, поет и писател.
Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи.
към текста >>
79.
УЧЕНИЦИ
- Чета,
дядо
, новините - отвърнах му аз - да видя, докъде са стигнали германците в Русия.
Беше топла лятна утрин, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им да разбера докъде са стигнали германците в Русия. В този момент видях човешка сянка до мене. Обърнах се, гледам белобрад старец. Той ме запита: - Какво четеш, сине?
- Чета,
дядо
, новините - отвърнах му аз - да видя, докъде са стигнали германците в Русия.
- Това не е за вас - каза ми тихо Той. - У вас имате шкаф с две чекмеджета, в едното чекмедже имате мухлясала Библия. Погледнах го учудено. Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му:
към текста >>
-
Дядо
, аз нямам време да чета Библия.
- Това не е за вас - каза ми тихо Той. - У вас имате шкаф с две чекмеджета, в едното чекмедже имате мухлясала Библия. Погледнах го учудено. Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му:
-
Дядо
, аз нямам време да чета Библия.
- Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтвориш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това,което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата. - Виж тоя дядо какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше.
към текста >>
- Виж тоя
дядо
какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше.
И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтвориш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това,което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата.
- Виж тоя
дядо
какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше.
Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път? "Чудна работа!
към текста >>
Истинското име на
дядо
Благо е Стоян Русев.
Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов
Истинското име на
дядо
Благо е Стоян Русев.
Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.
към текста >>
Дядо
Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче".
Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев.
Дядо
Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче".
На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
към текста >>
Оттогава всички почват да му викат
дядо
Благо и така остава известен.
Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата.
Оттогава всички почват да му викат
дядо
Благо и така остава известен.
Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г.
към текста >>
Дядо
Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.
Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата.
Дядо
Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.
На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван.
към текста >>
На другия ден
дядо
Благо отива на гости у бай Иван.
Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине".
На другия ден
дядо
Благо отива на гости у бай Иван.
В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци.
към текста >>
Дядо
Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци.
Дядо
Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
към текста >>
Но на мен бай Иван ми е казвал, че
дядо
Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.
А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че
дядо
Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.
Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.
към текста >>
Някакъв близък на
дядо
Благо починал и
дядо
Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън.
Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г.
Някакъв близък на
дядо
Благо починал и
дядо
Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън.
Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
към текста >>
Преди да си замине,
Дядо
Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Преди да си замине,
Дядо
Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах".
към текста >>
За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за
дядо
Благо.
Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за
дядо
Благо.
Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек.
към текста >>
Дядо
Благо беше духовен човек.
За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов
Дядо
Благо беше духовен човек.
Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад.
към текста >>
" Само
дядо
Благо каза "Аз".
Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои?
" Само
дядо
Благо каза "Аз".
Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде есента.
към текста >>
80.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и
дядо
Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха.
Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и
дядо
Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
към текста >>
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата,
дядо
Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата,
дядо
Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>
Дядо
Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.
Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Дядо
Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов
към текста >>
Този факт
дядо
Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят.
Този факт
дядо
Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча.
към текста >>
81.
КАТЯ ГРИВА
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "
Дядо
Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я!
към текста >>
Затова,
дядо
Благо, пусни я!
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка.
Затова,
дядо
Благо, пусни я!
Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>
Учителят говори на
дядо
Благо, а него го няма, не се вижда.
Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я! Тя вече ще има послушание."
Учителят говори на
дядо
Благо, а него го няма, не се вижда.
Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
към текста >>
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява".
"
Дядо
Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. Мария Тодоров
към текста >>
82.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Едни от тях бяха
дядо
Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя.
То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Едни от тях бяха
дядо
Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя.
В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят".
към текста >>
И кой да е дванадесетият -
дядо
Благо.
Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша." Елена Андреева Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет.
И кой да е дванадесетият -
дядо
Благо.
Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят.
към текста >>
По-късно вече
дядо
Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител".
Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя.
По-късно вече
дядо
Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител".
Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
към текста >>
Всички единадесет са били хитреци, побутват
дядо
Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора?
Всички единадесет са били хитреци, побутват
дядо
Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
към текста >>
Пробутват
дядо
Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.
Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
Пробутват
дядо
Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.
Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет.
към текста >>
Продължаваме с
дядо
Благо.
Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет.
Продължаваме с
дядо
Благо.
Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка.
към текста >>
83.
МУЗИКА
Например, Учителят е давал на
дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на
дядо
Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Той дава идеята, а
дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята, а
дядо
Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева
към текста >>
Така
дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така
дядо
Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила.
към текста >>
Учителят дава и развива мисълта Си, а
дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а
дядо
Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня.
към текста >>
84.
ЯСНОВИДСТВО
Дядо
поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.
В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото. Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре. Много си умислен".
Дядо
поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.
Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
към текста >>
Дядо
поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота.
Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо
поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота.
Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. "Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си, умножи олтарите. Според хубостта на земята си, хубави направи истуканите".
към текста >>
Замисля се
дядо
поп на онова, което е прочел и си казал: "Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител, ама и този, дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. "Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си, умножи олтарите. Според хубостта на земята си, хубави направи истуканите".
Замисля се
дядо
поп на онова, което е прочел и си казал: "Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител, ама и този, дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет.
към текста >>
Дядо
Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова
Дядо
Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
към текста >>
Веднъж Учителят посетил
дядо
Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Веднъж Учителят посетил
дядо
Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
към текста >>
" - попитал
дядо
Филип.
Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
" - попитал
дядо
Филип.
Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
към текста >>
Друг път
дядо
Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
Друг път
дядо
Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
към текста >>
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил
дядо
Филип и скоро прекопал цялата градина.
Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил
дядо
Филип и скоро прекопал цялата градина.
Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев
към текста >>
Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но
дядо
Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
" - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина.
Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но
дядо
Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г.
към текста >>
Дядо
Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Дядо
Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам.
към текста >>
Разказал
дядо
Филип на Г. Събев
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Разказал
дядо
Филип на Г. Събев
През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя.
към текста >>
85.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Случая ми разправи
дядо
Благо, който беше близък с Тодор Стоименов.
Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят.
Случая ми разправи
дядо
Благо, който беше близък с Тодор Стоименов.
Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал. Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре.
към текста >>
86.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Те бяха братя на моя
дядо
- баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов.
Една вечер предупредиха майка ми, че тази вечер "Докторът ще свър- ши". Всички вкъщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева.
Те бяха братя на моя
дядо
- баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов.
Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи.
към текста >>
87.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца
дядо
Влайчо от село Коньово, Сливенско.
Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско. В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява. Минават години, но жена му е бездетна. Тя пие билки, давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда.
Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца
дядо
Влайчо от село Коньово, Сливенско.
Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него. А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Руси стои пред него и чака.
към текста >>
Но
дядо
Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.
В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява. Минават години, но жена му е бездетна. Тя пие билки, давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско.
Но
дядо
Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.
Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него. А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Руси стои пред него и чака. "Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
към текста >>
Тръгнал Руси от село на село по следите на
дядо
Влайчо.
Минават години, но жена му е бездетна. Тя пие билки, давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско. Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.
Тръгнал Руси от село на село по следите на
дядо
Влайчо.
Накрая се срещнал с него. А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Руси стои пред него и чака. "Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца.
към текста >>
А
дядо
Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него.
Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско. Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него.
А
дядо
Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него.
Руси стои пред него и чака. "Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, Иван пораснал и отишъл войник. Същата година Руси с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение.
към текста >>
"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез
дядо
Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него. А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Руси стои пред него и чака.
"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез
дядо
Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.
След това му се раждат още две деца. Минали години, Иван пораснал и отишъл войник. Същата година Руси с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Учителят му казал: "Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник. Там ще искаш да ти преместят момчето на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
към текста >>
88.
ОТВЪДЕН СВЯТ
И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите
дядовци
.
Тия, които плачат тук на Земята, те плачат от съвсем други съображения. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам: Ония, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото ако са на този свят. Нашите хубави мисли към заминалите са храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате.
И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите
дядовци
.
За самоубийството ще кажа: Не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
към текста >>
89.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Тогава Учителят подканя
дядо
Ради да разкаже за случилото се.
Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни." На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател! " Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат.
Тогава Учителят подканя
дядо
Ради да разкаже за случилото се.
Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър. Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника - дали всичко е точно и дали всичко съвпада. Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков
към текста >>
90.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Бащата на моя
дядо
е бил много як човек, като дъно.
Пеню Ганев ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Записки от беседите на Учителя Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним.
Бащата на моя
дядо
е бил много як човек, като дъно.
От тази дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето - интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно! Горко на оня, който няма дъно! Когато ви нарекат "дъновисти", ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно.
към текста >>
91.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Дядо
Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели.
Тогава ние я хванахме и повдигнахме да я целунем. Много се умъчлихме и плакахме, Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. Мария Златева
Дядо
Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели.
Почти всеки ден са общували. Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов, дядо Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине. За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу, но не са способни физически да извършат действието. Дядо Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи. Той е здрав, силен, може да свърши тази работа." Отива при брат Иван и му казва: "Дете, ние се събрахме и решихме, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине.
към текста >>
Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов,
дядо
Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине.
През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. Мария Златева Дядо Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели. Почти всеки ден са общували.
Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов,
дядо
Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине.
За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу, но не са способни физически да извършат действието. Дядо Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи. Той е здрав, силен, може да свърши тази работа." Отива при брат Иван и му казва: "Дете, ние се събрахме и решихме, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине. И за да не стане тая работа тук, да Го свалим долу. Ама само тебе те бива да свършиш това." А брат Иван като го изгледал, казал: "Старче, ти знаеш ли, аз пък сега вземам брадвата, отивам при палатката на Учителя и който смее, нека да дойде и да Го мръдне!
към текста >>
Дядо
Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи.
Мария Златева Дядо Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели. Почти всеки ден са общували. Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов, дядо Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине. За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу, но не са способни физически да извършат действието.
Дядо
Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи.
Той е здрав, силен, може да свърши тази работа." Отива при брат Иван и му казва: "Дете, ние се събрахме и решихме, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине. И за да не стане тая работа тук, да Го свалим долу. Ама само тебе те бива да свършиш това." А брат Иван като го изгледал, казал: "Старче, ти знаеш ли, аз пък сега вземам брадвата, отивам при палатката на Учителя и който смее, нека да дойде и да Го мръдне! " Дядо Благо: "Ти си един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа. Ние гледаме тайна да пазим." - "Вие си пазете тайната, аз си вземам брадвата и отивам.
към текста >>
"
Дядо
Благо: "Ти си един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа.
За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу, но не са способни физически да извършат действието. Дядо Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи. Той е здрав, силен, може да свърши тази работа." Отива при брат Иван и му казва: "Дете, ние се събрахме и решихме, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине. И за да не стане тая работа тук, да Го свалим долу. Ама само тебе те бива да свършиш това." А брат Иван като го изгледал, казал: "Старче, ти знаеш ли, аз пък сега вземам брадвата, отивам при палатката на Учителя и който смее, нека да дойде и да Го мръдне!
"
Дядо
Благо: "Ти си един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа.
Ние гледаме тайна да пазим." - "Вие си пазете тайната, аз си вземам брадвата и отивам. Пък нека някой да дойде при Учителя! " Той обаче не взема брадвата. То е само достатъчно, че им е казал това и те се отказват от идеята да свалят Учителя от езерата. Искам да вмъкна едно мнение на брат Иван: "За мене Учителят не беше в тялото си.
към текста >>
92.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием." Обаче получава
дядо
Сапунов писмо от Учителя.
" - "Не, за всичко съм те слушал, но сега - не. Попа ще го бием! " Една неделя вече ще бият попа. Тате отива и казва: "Божиле, внимавайте! Няма да правите това." - "Няма да те слушаме, бай Георге.
Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием." Обаче получава
дядо
Сапунов писмо от Учителя.
Той праща сина си: "Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде вкъщи." Още църквата не е пусната. Отива тате, прочита писмото. Учителят пише: "Като отидете в църквата, кръстите се в Името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието - кръстът нали е символ на страданието. И второ, каните се да биете попа." Учителят от София съобщава това. Тате бяга в църквата и вика: "Божиле!
към текста >>
Дядо
Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост.
Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели мишки, зайци и т.н. След 9 септември 1944 г. проф. Консулов е уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник. Божията правда действаше като закон Божий. Борис Николов
Дядо
Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост.
Даже два пъти е постил по 40 дни. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора.
към текста >>
При него идваше
дядо
Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора.
Дядо Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост. Даже два пъти е постил по 40 дни. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително.
При него идваше
дядо
Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора.
А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло.
към текста >>
Една вечер
дядо
Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости."
Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора. А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад.
Една вечер
дядо
Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости."
Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло. Йорданка Попова - Ямбол Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина.
към текста >>
Дядо
Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло.
При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора. А нали всички ние бяхме под наблюдение, веднъж идва един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква; обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният полковник едва успя да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости."
Дядо
Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло.
Йорданка Попова - Ямбол Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството.
към текста >>
Кметът се обръща към него: "
Дядо
попе, ти сега си пийнал.
Селяните се събират в кръчмата, там е кметът на селото, който е наш приятел, присъства и попът. Пият вино, пеят песни, един от селяните вдига чаша и казва: "Да пием за дъновистите, те ни докараха тока." Попът чува и леко пийнал, скача от мястото си и извиква: "Аз от днес обявявам война на г- н Дънов. До три дни ще му отрежа брадата и ще го изгоня, от селото! " Макар и пийнали, всички млъкват. Тази закана не е малка.
Кметът се обръща към него: "
Дядо
попе, ти сега си пийнал.
Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел, отива при Учителя и Му докладва за случилото се, А Той му отговаря: "Не се коси. Всичко ще се уреди." На следващия ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.
към текста >>
Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но
дядо
поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си.
Пият вино, пеят песни, един от селяните вдига чаша и казва: "Да пием за дъновистите, те ни докараха тока." Попът чува и леко пийнал, скача от мястото си и извиква: "Аз от днес обявявам война на г- н Дънов. До три дни ще му отрежа брадата и ще го изгоня, от селото! " Макар и пийнали, всички млъкват. Тази закана не е малка. Кметът се обръща към него: "Дядо попе, ти сега си пийнал.
Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но
дядо
поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си.
Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел, отива при Учителя и Му докладва за случилото се, А Той му отговаря: "Не се коси. Всичко ще се уреди." На следващия ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го.
към текста >>
Всичко ще се уреди." На следващия ден
дядо
поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.
Кметът се обръща към него: "Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел, отива при Учителя и Му докладва за случилото се, А Той му отговаря: "Не се коси.
Всичко ще се уреди." На следващия ден
дядо
поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.
Погребват го. кметът идва и съобщава на Учителя, а Той го пита: "Нали попът три пъти ми обяви война за по три дни? Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха." Кметът пресметнал наум трите закани с по трите дни и сметката излязла точна. Отива и съобщава на селяните защо дядо поп си заминава на деветия ден от обявяването на войната.
към текста >>
Отива и съобщава на селяните защо
дядо
поп си заминава на деветия ден от обявяването на войната.
Всичко ще се уреди." На следващия ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го. кметът идва и съобщава на Учителя, а Той го пита: "Нали попът три пъти ми обяви война за по три дни? Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха." Кметът пресметнал наум трите закани с по трите дни и сметката излязла точна.
Отива и съобщава на селяните защо
дядо
поп си заминава на деветия ден от обявяването на войната.
Имаше и други противници на Учителя в Мърчаево. Понеже всички бяха свидетели на официалната прокламация за обявяването на войната, то те се уплашиха и повече не създаваха проблеми на Учителя и Братството. Борис Николов На 9.IX.1944 г. дойдоха комунистите на власт и започнаха да се разправят със съд и без съд със своите политически противници.
към текста >>
" И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "
Дядо
, за какво ти е тази гъдулка?
Това, което разказвам се случи през 1992-1993 г. Имах един съсед, който беше голям шегаджия и като води разговор, не можеш да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува. Един ден съм у тях и той ме пита: "А бе, комшу, можеш ли да ми направиш една гъдулка? " А в това време жена му, която е наблизо, възразява: "Ами, притрябвала ти е гъдулка! За какво ти е тази гъдулка?
" И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "
Дядо
, за какво ти е тази гъдулка?
" Дотук разговорът се води сериозно и всички мислим, че съседът наистина има намерение да си поръча гъдулка. А той отговаря на внучето: "Как за какво, дядовото, ще сложа един синджир на врата на баба ти и ще я водя из махалата като мечка. Аз ще свиря, а пък тя ще играе." Внучето започна да се смее с глас, но на жена му никак не й стана приятно от тази шега, защото през последните години беше доста напълняла и започна да се кара: "Чуй се, чуй се хубаво какви глупости говориш на детето! "
към текста >>
А той отговаря на внучето: "Как за какво,
дядовото
, ще сложа един синджир на врата на баба ти и ще я водя из махалата като мечка.
" А в това време жена му, която е наблизо, възразява: "Ами, притрябвала ти е гъдулка! За какво ти е тази гъдулка? " И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "Дядо, за какво ти е тази гъдулка? " Дотук разговорът се води сериозно и всички мислим, че съседът наистина има намерение да си поръча гъдулка.
А той отговаря на внучето: "Как за какво,
дядовото
, ще сложа един синджир на врата на баба ти и ще я водя из махалата като мечка.
Аз ще свиря, а пък тя ще играе." Внучето започна да се смее с глас, но на жена му никак не й стана приятно от тази шега, защото през последните години беше доста напълняла и започна да се кара: "Чуй се, чуй се хубаво какви глупости говориш на детето! " Та такъв си беше шегаджия този съсед и около него често се събираха от махалата на приказка. Един ден у тях на двора, той и още няколко съседи водят разговор. И така, както разговарят, без всякакъв повод и без да има някаква връзка с разговора, съседът изтърси една цветиста псувня.
към текста >>
93.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Единствен страничен наблюдател е бил
дядо
Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош.
Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство, бяха обменени. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от Изгрева, за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ, неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на Изгрева.
Единствен страничен наблюдател е бил
дядо
Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош.
Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на Изгрева, за да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха, впоследствие, корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957-1958 г.
към текста >>
94.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
И ако всички българи се съединят с Бога и заработят заедно с Него, българският
Дядо
с бялата брада, с благородното сърце, с възвишения ум и с бялата тога на тялото, ще дойде между тях.
Любовта ще дойде от България. Любовта ще изтече от тях на целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като мине през тебе, ти ще бъдеш носител на Божественото!
И ако всички българи се съединят с Бога и заработят заедно с Него, българският
Дядо
с бялата брада, с благородното сърце, с възвишения ум и с бялата тога на тялото, ще дойде между тях.
И ако те Го познаят, Той ще тури основа на Новата култура у тях и ще внесе мир, радост и веселие между всички хора. И тогава всички хора ще повярват, че в света е настанало нещо ново, нещо велико. Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат и тогава ще бъде приятно да преминаваш от единия край до другия. Ще бъдеш като в Рая! Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога.
към текста >>
95.
ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА
Имате да вземате от някого пари; кажете: “Заради Онзи, Който живее в мен, ще простя дълга на своя ближен.” Ако можете да простите дълга на ближния си заради Любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете някъде, дето
дядо
ви е заровил гърне със злато.
Казано е: “Любете враговете си.” Не е лесно да се разбере този стих. Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и е направил ред пакости? От Божествено гледище той ви е направил голямо Добро – той е изгорил старата ви къща, за да направи нова; взел е книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.
Имате да вземате от някого пари; кажете: “Заради Онзи, Който живее в мен, ще простя дълга на своя ближен.” Ако можете да простите дълга на ближния си заради Любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете някъде, дето
дядо
ви е заровил гърне със злато.
Учителя обяснява в какво се състои Трето и Четвърто посвещение. Това са изпити, които човек ще срещне в своя път: Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, за да ви покаже какви са отношенията на всички хора, едни от които са ви правили Добро, а други – зло. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред онези, които не са ви обичали и само са ви пакостили.
към текста >>
96.
19 август 1927, 7 часа сутринта
Вие трябва да оправите работата и на
дядо
си, и на
прадядо
си на всички четири поколения преди вас.
Необходима ви е хармонична среда. Събирайте се с хора, които не само говорят за Бога, но и живеят в Бога! Събирайте се с хора, които не само говорят за Любовта, но и проявяват Любовта! Събирайте се с хора, които не само говорят Истината, но на които Истината е постоянна мярка в живота! Когато се проповядва един велик морал, той не се отнася само до досегашния живот; той се отнася и за миналото, и за бъдещето.
Вие трябва да оправите работата и на
дядо
си, и на
прадядо
си на всички четири поколения преди вас.
Вие трябва да премахнете лъжата, която е съществувала във всички четири поколения преди вас, докато дойдете до самите вас. Направите ли това, само тогава ще се свържете с Бога, ще възстановите хармонията си, и работите ви ще се оправят. Ако искате вашата вяра да се усили, направете първия опит. Когато говорим за Божественото Учение, ние подразбираме коренно реформиране на целокупния живот. Затова трябва да се научим да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да действуваме правилно.
към текста >>
97.
Втора част
Баща й и
дядо
й неучени хора, простаци.
Под думата "свободомислещ" разбирам човек, който е приятел на истината. Не си ли такъв, ти си първокласен лъжец. И в семейството има митар и фарисей. Мъжът е фарисей, а жената митар. Мъжът е от високо потекло, богат, строен, красив благороден човек, а жената от просто семейство.
Баща й и
дядо
й неучени хора, простаци.
Той, като я погледне надменно, казва: "Знаеш ли от какво положение съм те извадил? " А тя като се посгуши и като няма какво да отговори, ще се сниши и ще му сготви. Всяко помръдване с пръст на фарисея, че не е сготвила хубаво, е последвано от мъмрене Такава проста, невъзпитана жена аз не искам, изрича фарисеят и я разплаква. На друго място жената пък е фарисей, а мъжът митар. Тя е от богата фамилия, а баща й е издигнал мъжа й, който бил чирак при него.
към текста >>
НАГОРЕ