НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се
молили
и за своя народ.
И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.
Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се
молили
и за своя народ.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Веднъж го
помолили
да им посвири.
Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това.
Веднъж го
помолили
да им посвири.
Той се съгласил. Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички. Когато го попитали от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал. Това е мелодията "Завръщане на блудния син". За нея виж в "Изгревът," т.
към текста >>
3.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като
помолил
лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител. На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне.
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като
помолил
лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
към текста >>
4.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 26.09.1898 г.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се
молил
усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се
молил
усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се
молил
за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се
молил
за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се
молил
.
Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.
Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се
молил
.
И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро.
към текста >>
7.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Аз съм се
молил
за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити.
Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате.
Аз съм се
молил
за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити.
И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате.
към текста >>
8.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов
помолил
да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците.
В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов
помолил
да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците.
И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава.
към текста >>
9.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се
помолил
и заболял от тежка дизентерия.
е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бог Отец. 4. На 15-годишна възраст, 1883 г., за първи път е излязъл в чужбина. 5. На 17-годишна възраст, 1885 г. е постъпил доброволец в Сръбско-българската война. Бил е към Кула.
Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се
помолил
и заболял от тежка дизентерия.
Така го изпращат на лечение в болница в гр. Русе, където и го заварва примирието. 6. На 19-годишна възраст, 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г. 7. На 27-годишна възраст, 1895 г.
към текста >>
10.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Вие като сте се
помолили
и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа.
И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни. Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си. Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил.
Вие като сте се
помолили
и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа.
Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци. Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали. Според старите учители и кабалисти думата „Яме" е сила и значи, че да се събираме в Името Божие, то ще рече да се събираме вие Неговата сила. Името Божие е сила, а не само понятие. И който призовава Името Божие като активна сила, той всякога ще има отговор.
към текста >>
11.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Баба Величка се
молила
да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Баба Величка се
молила
да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Така магарето едно време се
молило
на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно.
Така магарето едно време се
молило
на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е
молил
.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас.
И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е
молил
.
За 12-те петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 часа; а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часове, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12-те петъка и другите 40 петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, от гдето желаете на книгата Господня. Само че, това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате. А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят които могат 36 часа, а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се
молили
, но защо като са се
молили
, пак потъваха?
Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се
молили
, но защо като са се
молили
, пак потъваха?
Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши.
към текста >>
Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих
помолил
за вас и бих ви дал доказателства, които искате.
За мен не са важни доказателствата — аз не искам доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил.
Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих
помолил
за вас и бих ви дал доказателства, които искате.
Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът.
към текста >>
15.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Бившата негова жена отива при него и го
помолила
да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно.
Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла.Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен.
Бившата негова жена отива при него и го
помолила
да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно.
Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това.Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос. Изгревът - Том 11
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Много души от невидимия свят сега са
молили
да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало.
малко повече от половин ден.Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Иордан, когато ще бъдем на Ханаанската земя. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра. Сега е именно времето да имате мир.
Много души от невидимия свят сега са
молили
да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало.
Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си. Светът от нищо няма да ви лиши. Ако е въпрос за поминък, ето казвам ви, не бойте се: насъщния хляб ще го имате.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Приличаме на онзи турчин, който се
молил
на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате.
Приличаме на онзи турчин, който се
молил
на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма.
към текста >>
18.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев
помолил
и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му.
Т. Стоименов разказва интересна случка с Д. Голов при последния сеанс на д-р Миркович: „През 1905 г. Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! “ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7)
Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев
помолил
и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му.
Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя (не е ясно името на получателя), 1918
, 1918 г.
Да бихте се
молили
тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца!
Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца.
Да бихте се
молили
тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца!
Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане. Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта. Няма Любов като Божията Любов.
към текста >>
20.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се
молил
на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице".
Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява.
При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се
молил
на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице".
Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него. Учителят накрая го запитва: „Е, рекох позна ли ме? " „Познах те. Ти винаги си бил мой Учител от край века, та до край века". „Да винаги съм бил твой Учител, но не винаги ти си бил мой ученик".
към текста >>
21.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе
замолила
, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи в своя път. Учителя - обзорна книга УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време.
Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе
замолила
, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха.
към текста >>
22.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Аз се бях
молила
горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен.
Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея? Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед.
Аз се бях
молила
горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен.
И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал.
към текста >>
23.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Молил
се, чул чукание на тавана и схванал, че трябва да пише.
Като се молите молитвата ви да дава резултат. Като се молите препращайте мисълта си и трябва да възприемете отговора. Примера с брат Земан в Казанлък. Преди три седмици станал, разказва брат Зах. Желев, брат Земан бил в много утруднено положение материално.
Молил
се, чул чукание на тавана и схванал, че трябва да пише.
Попада му един вестник подръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: „Мир". Отговаря: „Мирът носи Божията радост". Продължава да пише: „О маловере, защо мислиш за утрешния ден. Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината". И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко капки.
към текста >>
Това е било гласа на майка му, която в този момент се е
молила
за него и със силата на мисълта си, му е помогнала.
Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка! " Драсва и около му тревата се запалва и лъвът избягва.
Това е било гласа на майка му, която в този момент се е
молила
за него и със силата на мисълта си, му е помогнала.
И вие сега ще турите силата на мисълта. Ще се молите един за друг и нищо тяхно да не се реализира. Нали сега на 8 май ще имат конгрес - ще насочите мисълта си: Да се изпълни волята Божия, а не тяхната воля. Към тях можем да бъдеме снизходителни, но не и да изпълниме тяхната воля. Ние трябва да имаме само едно мнение: Да бъде славата Божия - а това е възкресението на хората - да служат на Бога!
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
В един американски хотел една бедна жена се
помолила
за нещо.
" - Преди да поискаме нещо, Господ го е дал. А ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е значението й. Някой се моли и иска да бъде изпълнено моментално. - Постепенно, постепенно ще стане!
В един американски хотел една бедна жена се
помолила
за нещо.
В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молитвата на жената и на другия ден й пратил онова, за което се молела. Така и вие, когато се молите на Бога за нещо, отгоре Невидимият свят чува и дава. * Винаги, когато се връщаме, правим молитва на поляната и след това поемаме надолу.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Изпърво се търкалял, плакал,
молил
се.
Лягаме на припек и се наслаждаваме от прекрасния ароматичен въздух. Облаци се събират по небето и пак се разпръсват. Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее.
Изпърво се търкалял, плакал,
молил
се.
После се изправял на колене, после на патерици. Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички. Лекарите го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете. И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева).
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 17 август
, 17.08.1930 г.
Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се
молили
, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека.
Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар.Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир. Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”.
Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се
молили
, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека.
Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас...Това съобщение ни донесе голяма радост. Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи дрехи да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва. После обграждаме огъня и пеем. Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново.
към текста >>
27.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август
, 29.08.1930 г.
Ако не беше се
молил
кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят.
Като се молиш ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се тази работа ще мине! " Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната, и на сутринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси.
Ако не беше се
молил
кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят.
Бог сега ви опитва, чрез вашия живот- каквато каша сте варили, той ви кара да я ядете, да я опитате, защото, ако не я ядете няма да имате понятие, вкусна ли е или не. Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: Това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш.
към текста >>
28.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се
молил
20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек.
Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф.
Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се
молил
20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек.
Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим.
към текста >>
Цяла година се е
молил
, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя.
За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш.
Цяла година се е
молил
, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя.
Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук? " И копал още една педя и взел имането.
към текста >>
29.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари
, 3.02.1935 г.
- Ела ме пусни -
замолила
се мишката - и аз ще ти направя добро.
Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите. 39. Времето на малката мисъл 3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон Един човек видял мишка в капан.
- Ела ме пусни -
замолила
се мишката - и аз ще ти направя добро.
- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал. След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я.
към текста >>
30.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми.
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми.
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми.
към текста >>
33.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често. Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля.
Молих се тъй, както рядко съм се
молил
.
Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми.
към текста >>
34.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Баба Величка се
молила
да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия.
Баба Величка се
молила
да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ.
към текста >>
35.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Един евангелски проповедник се
молил
дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов.
Много отъ новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната.
Един евангелски проповедник се
молил
дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов.
След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека.
към текста >>
Една вечер, както се
молил
, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща.
Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност.
Една вечер, както се
молил
, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща.
Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат.
към текста >>
36.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №50
, 21.03.1901 г.
Аз бях се
молил
, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца.
Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града.
Аз бях се
молил
, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца.
И тъй и направих. Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре. После ми каза Гавраил, че това било дело на Сатана, но Бог осуетил неговите намерения.
към текста >>
37.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
Някой вдига ръцете си нагоре, моли се на Бога, казва: „Аз се помолих вече.“
Помолил
се веднъж, и всичко свършил.
Да се помолиш 10 минути, да знаеш как да ядеш. Да знаеш как се смила храната, да си благодарен от онази храна. „Любовта дава живот“, „Правилно верую“, стр. 267. Хората на новото учение не трябва да се екзалтират, но трябва да се вдъхновяват. Ония, които се екзалтират, те са далеч още от принципите на новото учение.
Някой вдига ръцете си нагоре, моли се на Бога, казва: „Аз се помолих вече.“
Помолил
се веднъж, и всичко свършил.
Не, изгрее ли Слънцето веднъж, то никога не трябва да залязва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете! “ Значи и като спи, човек пак трябва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно.
към текста >>
38.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът
помолил
: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?
“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха? “ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът.
Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът
помолил
: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?
“ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи.
към текста >>
39.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е
молил
: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”.
За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г.
става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е
молил
: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”.
През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”. От следващата година Жечо Панайотов е войник. Минават три трудни военни години, но той през цялото време усеща закрилата на Учителя и на светлите същества. През 1923 г.
към текста >>
40.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Той ги
молил
да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война.
И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната! ” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров.
Той ги
молил
да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война.
Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена.
към текста >>
Така че, бих те
помолил
да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.”
Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло.
Така че, бих те
помолил
да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.”
Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя.
към текста >>
41.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и
помолил
Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение.
Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление.
Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и
помолил
Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение.
Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев.„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон.Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят?
към текста >>
Противоречиви слухове се носят за него и вън от Израел, затова Кейт Брукс, редактор на списанието „Професи", го
помолил
за едно негово лично свидетелство.
Той каза, че евреите трябва да приемат Исуса за техен Месия и Спасител, иначе те ще страдат много и занапред. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници. Една конференция от равини, която се състоя в Тел Авив, го обяви за душевно болен и препоръча неговото интерниране в някоя клиника. Той бе уволнен като равин и сега живее на стари години в бедност. Съветът на равините постоянно напомня на евреите в Израел да нямат нищо общо с него и все пак симпатиите на народа са на страната на преследвания равин, като мнозина идват да го слушат.
Противоречиви слухове се носят за него и вън от Израел, затова Кейт Брукс, редактор на списанието „Професи", го
помолил
за едно негово лично свидетелство.
През юни 1951 година д-р Брукс получи следното писмо на еврейски език: „Мили братко, получих Вашето любезно писмо и бързам да Ви отговоря и да Ви разкажа как намерих моя Месия - Христос. Моята вяра се развиваше в сърцето ми в разстояние на 20 години бавно. Аз растях в една среда, която беше неприятелски настроена спрямо името Исус. Аз лично някога разкъсах един екземпляр Нов Завет.
към текста >>
НАГОРЕ