НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
248
резултата в
87
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
За вас сега остава следната емблема (посочва на всички
Пръчката
, разделена на три с четири подразделения43).
Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувства с душата42. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага.
За вас сега остава следната емблема (посочва на всички
Пръчката
, разделена на три с четири подразделения43).
(Фиг. 6) Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата. Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът.
към беседата >>
Фотография на
Пръчката
– свещен символ на Веригата.
Това трябва да се почувства с душата42. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Липсва Фигура 6.
Фотография на
Пръчката
– свещен символ на Веригата.
Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.
към беседата >>
Четирите халки на тази емблематична
Пръчка
са четирите естества, които има човек.
(Фиг. 6) Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата. Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът.
Четирите халки на тази емблематична
Пръчка
са четирите естества, които има човек.
Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа.
към беседата >>
Още: в тази
Пръчка
имате Света Троица в християнството.
Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
Още: в тази
Пръчка
имате Света Троица в християнството.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина.
към беседата >>
Тази
Пръчка
е с шестдесет и един сантиметра дължина.
Още: в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България.
Тази
Пръчка
е с шестдесет и един сантиметра дължина.
Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.7). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня.
към беседата >>
А дебелината на
Пръчката
е един сантиметър в диаметър.
Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
А дебелината на
Пръчката
е един сантиметър в диаметър.
Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.7). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна. Липсва Фигура 7.
към беседата >>
Друго – в тази
Пръчка
вие имате и седемте краски.
Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа.
Друго – в тази
Пръчка
вие имате и седемте краски.
Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата,
пръчката
, която се даде миналата година на 16 август 1909 г.
Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата,
пръчката
, която се даде миналата година на 16 август 1909 г.
преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към беседата >>
Същевременно, тази
пръчка
— емблема показва и троякото проявление на Бога.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете.
Същевременно, тази
пръчка
— емблема показва и троякото проявление на Бога.
Ние сме се качили в първия Божествен етап. Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза: — Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава
пръчка
на мотиката.
„Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава
пръчка
на мотиката.
И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
към беседата >>
4.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 6.10.1912г.,
Този стих прилича на стиха, че лозената
пръчка
трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод.
Интересни са за случая думите "Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери".
Този стих прилича на стиха, че лозената
пръчка
трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод.
В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава.
към беседата >>
5.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе прокълната и отсечена, всяка
пръчка
на лозата, която не дава плод, т.е.
Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро. Както размножението на растенията и животните е възможно само при светлината, така и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при виделината. От синовете на виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна.
Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе прокълната и отсечена, всяка
пръчка
на лозата, която не дава плод, т.е.
не се умножава, също се отсича, а плодните се окастрят, за да дадат повече плод. Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, и само по този път ще се дойде до обединение.
към беседата >>
6.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята
пръчка
, ние ще създадем най-приятната музика в живота си.
Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят. Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва да внимават и да се ръководят от него. И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило.
Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята
пръчка
, ние ще създадем най-приятната музика в живота си.
Забележете, че кръстът е велико благословение, с което Господ ни посещава на земята: от него излиза най-великата симфония, музика, пеене, което се нарича спасение. В такова пеене е спасението. Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха. Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител. Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене.
към беседата >>
“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с
пръчката
и всички изведнъж слушат и започнат да свирят.
Ако един цигулар трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение? Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово. Когато Христос казва на своите ученици: „Мир вам!
“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с
пръчката
и всички изведнъж слушат и започнат да свирят.
Когато и Христос казва: „Мир вам! “, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата.
към беседата >>
Когато Господ вдигне своята
пръчка
и каже: „Мир вам!
Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам! “, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете.
Когато Господ вдигне своята
пръчка
и каже: „Мир вам!
“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!
към беседата >>
7.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Знаете ли колко време е трябвало на лозовата
пръчка
да събере туй вино?
Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино.
Знаете ли колко време е трябвало на лозовата
пръчка
да събере туй вино?
И още знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, после почва да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние. Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение.
към беседата >>
8.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Кучето квичи от
пръчката
, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава.
Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж.
Кучето квичи от
пръчката
, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава.
В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“.
към беседата >>
Електрическият ток, като мине през желязна
пръчка
, магнитизира я.
“ – То е най-лесното нещо: ако не можете непосредствено, можете духовно да помагате на хората. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост. Казвате му: „Господ да те благослови! “ Господ чрез вас благославя хората. Ама казвате: „Нека намери другиго, не чрез мене“.
Електрическият ток, като мине през желязна
пръчка
, магнитизира я.
Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете? И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани. Не са съсипани. У вас са се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млекопитаещи и когато се очистите от тях, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ.
към беседата >>
9.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една
пръчка
.
Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му.
„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една
пръчка
.
В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие! “ И вие щом изговорите „Равновесие! “, катастрофата е избегната.
към беседата >>
Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една
пръчка
остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!
Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“.
Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една
пръчка
остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!
“ И вие щом изговорите „Равновесие! “, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата „умрял“ в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете.
към беседата >>
10.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една
пръчка
, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много.
Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ? Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ. Когато нѣкой отъ васъ е киселъ, недоволенъ, той е още въ зародиша си. Рекохъ, не му се сърдете, той е едва завързалъ, слѣдъ десеть Божествени години той ще стане сладъкъ.
Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една
пръчка
, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много.
Ошурджията е дошълъ: „А-а-а? “ Обърне навѫтрѣ тоягата и почва да мисли какъ ще се плаща. Нѣкои казватъ: „Ошурджия Господь нѣма“, и си рѣжатъ. „Ама Господь иде.“ – „Тъй ли? “ Обърне тоягата навѫтрѣ и почва да размишлява.
към беседата >>
Той излизал пред пътната врата, взимал
пръчка
и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси.
(втори вариант)
Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е. когато има основание. В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен.
Той излизал пред пътната врата, взимал
пръчка
и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси.
Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага.
към втори вариант >>
– веднага българинът се стряскал, обръщал
пръчката
към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си.
(втори вариант)
В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде!
– веднага българинът се стряскал, обръщал
пръчката
към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си.
Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бейден – бей си.
към втори вариант >>
Мъжът дяла
пръчката
на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията.
(втори вариант)
Намерят някой мъж или някоя жена и се обвързват. Те изгубват свободата си и падат по-долу от княз. После се оженват – стават обикновени. Най-после се развеждат – стават за посмешище на хората. Щом са направили погрешка, ще я изправят.
Мъжът дяла
пръчката
на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията.
Не се свързвайте с хора, които имат да плащат на ошурджията. „За да се изпълни все що е писано". С други думи казано: Съд Божи иде в света! – Кога ще дойде Божият съд? – Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот.
към втори вариант >>
11.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Всяка
пръчка
в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”.
Как може да се освободи човек от лошите качества? Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. Да скъса човек тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човек трябва да мине първо през Мойсеевия закон, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Като изпълни този закон, той е готов да изпълни и Христовия. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.
Всяка
пръчка
в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”.
Това значи: всяка пръчка в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод. Отец я отрязва и хвърля настрана. Какви са признаците, по които познаваме, кой човек убива? – Вкисването, т.е. недоволството. Започне ли човек да се вкисва, да се дразни, да бъде недоволен, той е готов да убива.
към беседата >>
Това значи: всяка
пръчка
в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод.
Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. Да скъса човек тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човек трябва да мине първо през Мойсеевия закон, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Като изпълни този закон, той е готов да изпълни и Христовия. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”.
Това значи: всяка
пръчка
в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод.
Отец я отрязва и хвърля настрана. Какви са признаците, по които познаваме, кой човек убива? – Вкисването, т.е. недоволството. Започне ли човек да се вкисва, да се дразни, да бъде недоволен, той е готов да убива. Христос казва още: „Не кради!." Какво да не крадем?
към беседата >>
12.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
Бог е пратил Своите синове на училище на земята и понеже не се учат, бягат от училището, затова иде
пръчката
, затова са страданията сега.
Питат ме мнозина - защо нашият ум не взема този полет, да разбере тази тайна? - Ако птиците имат много багаж на гърба си, могат ли да летят? Да сме свободни от всякакъв товар в ума и сърцето и се обосновем на тази вяра в Божия разум. До 21 години бащата трябва да се грижи за децата. Ние не сме още на 21 години, сега сме на 12-13 години, дълго ще работи Бог и ангелите за нас.
Бог е пратил Своите синове на училище на земята и понеже не се учат, бягат от училището, затова иде
пръчката
, затова са страданията сега.
Чрез страданията, които понесе, Христос искаше да покаже на съвременните хора, че всяка погрешка ще си понесе последствията. Страданията са тониране на човешката душа. Кръстът, който спасява, трябва да е съставен от два необходими елемента. Да не е от дърво, глупав, с главата надолу; да не е своенравен (своенравие подразбира роптанието при страданията, тогава сме с гърба към Бога). Съвременните хора носят тия два кръста.
към беседата >>
13.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
По- нататък се казва: „Който пребъдва в мене, и аз в него, той пренася плод много.“
Пръчката
пребъдва върху кочана на лозата, но все пак й липсва нещо, за да живее самостоятелно – тя няма свой корен.
Казват на някого: Не бъди глупав! Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата. „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Чрез този стих Христос определя, какви трябва да бъдат отношенията между учителя и учениците. Учителят е лозата, учениците – пръчките.
По- нататък се казва: „Който пребъдва в мене, и аз в него, той пренася плод много.“
Пръчката
пребъдва върху кочана на лозата, но все пак й липсва нещо, за да живее самостоятелно – тя няма свой корен.
Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките. Следователно, докато пръчката научи великия закон на поляризиране, т.е. докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. „Тя пренася плод много.“ Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота.
към беседата >>
Следователно, докато
пръчката
научи великия закон на поляризиране, т.е.
Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата. „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Чрез този стих Христос определя, какви трябва да бъдат отношенията между учителя и учениците. Учителят е лозата, учениците – пръчките. По- нататък се казва: „Който пребъдва в мене, и аз в него, той пренася плод много.“ Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак й липсва нещо, за да живее самостоятелно – тя няма свой корен. Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките.
Следователно, докато
пръчката
научи великия закон на поляризиране, т.е.
докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. „Тя пренася плод много.“ Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота. Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод. В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е.
към беседата >>
Пръчката
може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод.
Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките. Следователно, докато пръчката научи великия закон на поляризиране, т.е. докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. „Тя пренася плод много.“ Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота.
Пръчката
може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод.
В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен живот. „Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи.
към беседата >>
В това състояние
пръчката
представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е.
Следователно, докато пръчката научи великия закон на поляризиране, т.е. докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. „Тя пренася плод много.“ Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота. Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод.
В това състояние
пръчката
представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е.
материален, но и като вътрешен, духовен живот. „Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън.
към беседата >>
„Ако
пръчката
не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо?
„Тя пренася плод много.“ Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота. Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод. В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен живот.
„Ако
пръчката
не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо?
-Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика.
към беседата >>
Ако
пръчката
пребъдва в лозата, соковете й ще възлизат нагоре и ще хранят
пръчката
.
Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът – в своя учител.
Ако
пръчката
пребъдва в лозата, соковете й ще възлизат нагоре и ще хранят
пръчката
.
Значи, материалният живот на корените възлиза нагоре, към пръчките, и се превръща в духовен. Когато пръчките дават цвят и плод, духовният живот се превръща в Божествен. Този живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава. Корените представят основата на живота. Всяко растение, на което корените са здрави, стои на едно място, дето ту работи, ту почива.
към беседата >>
Ако не пребъдва на лозата,
пръчката
няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно, няма да принесе никакъв плод.
Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много.“ Следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него.
Ако не пребъдва на лозата,
пръчката
няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно, няма да принесе никакъв плод.
Само онази пръчка принася плод, която пребъдва на лозата. Пребъдването е вътрешен процес, а не външен. Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл. Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко. Външният живот е повече механически; той има смисъл, когато се свърже с вътрешния, като негова обвивка.
към беседата >>
Само онази
пръчка
принася плод, която пребъдва на лозата.
Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много.“ Следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него. Ако не пребъдва на лозата, пръчката няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно, няма да принесе никакъв плод.
Само онази
пръчка
принася плод, която пребъдва на лозата.
Пребъдването е вътрешен процес, а не външен. Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл. Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко. Външният живот е повече механически; той има смисъл, когато се свърже с вътрешния, като негова обвивка. Външните отношения на хората са пълни със заблуждения и илюзии.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си.
Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята – в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно. Щом излезе вън от Бога, той изопачава живота си.
Затова Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си.
Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства.
към беседата >>
Така родено, детето може да се уподоби на лозова
пръчка
, която принася много плод.
Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства. През времето на своята бременност, тя е пазила детето си като зеница на своето око. През това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина.
Така родено, детето може да се уподоби на лозова
пръчка
, която принася много плод.
Това е въпросът, върху който Христос е беседвал с учениците си. При това, тук се изнася само външната страна на въпроса. Човек трябва много да учи, докато дойде до вътрешно разбиране за нещата. Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение съществува между учител и ученик, между майка и дете. Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот.
към беседата >>
Христос казва, че всяка
пръчка
, която не дава плод, се отрязва и на нейно място дохожда друга.
Те не знаят, че едни други могат да си помагат. Едно е нужно: да сменят местата и службите си. Един от великите закони в природата е законът за обмяната. Този закон се изявява и в природата. Затова, когато един човек пада, друг става; когато един се понижава, друг се въздига.
Христос казва, че всяка
пръчка
, която не дава плод, се отрязва и на нейно място дохожда друга.
Това показва, че в природата няма празни пространства. С това се обяснява законът на присаждането: едно клонче се отрязва и на негово място се поставя друго. Страхливият ще каже като Павла: „Да не би аз, който се стремя към Бога, да бъда отхвърлен? “ Бог може да отхвърли от себе си човека, само когато последният е огорчил Духа. Представете си, че една мома се ожени за богат учен, добър, благороден момък, който е внимателен към нея, създава й всички удобства, задоволява нуждите й, а тя е постоянно недоволна от него.
към беседата >>
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата
пръчка
.
Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата
пръчка
.
Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения.
към беседата >>
Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова
пръчка
?
Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива.
Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова
пръчка
?
Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота. Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот.
към беседата >>
Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата
пръчка
към лозата.
Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка?
Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата
пръчка
към лозата.
Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота. Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот. Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.
към беседата >>
Както
пръчката
смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване.
Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата.
Както
пръчката
смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване.
Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота. Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот. Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня. Съвременните хора се намират във първата стадия на живота – във физическия живот на лозата.
към беседата >>
Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата
пръчка
, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот.
Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота.
Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата
пръчка
, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот.
Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня. Съвременните хора се намират във първата стадия на живота – във физическия живот на лозата. Затова се казва, че днес повечето хора живеят в стомаха си. Иде вече новото време, когато човек влиза в дробовете си, пречиства мислите и чувствата си, за да изпрати в мозъка си чиста, червена кръв, чрез която да се свърже с възвишените същества и оттам – с Бога. Само така човек ще разбере отношенията между своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата
пръчка
започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.
Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота. Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот.
Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата
пръчка
започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.
Съвременните хора се намират във първата стадия на живота – във физическия живот на лозата. Затова се казва, че днес повечето хора живеят в стомаха си. Иде вече новото време, когато човек влиза в дробовете си, пречиства мислите и чувствата си, за да изпрати в мозъка си чиста, червена кръв, чрез която да се свърже с възвишените същества и оттам – с Бога. Само така човек ще разбере отношенията между своите мисли, чувства и постъпки. Така, именно, той ще разбере връзката между физическия, духовния и Божествения живот.
към беседата >>
Ето защо, като се говори за живота на лозата и на лозовата
пръчка
, разбираме всичките положения, през които минава човешката душа.
Какво ви даде красивата ябълка? Тя ви свърза със съдържанието си. Значи, външната форма и красота на нещата е подтик към вътрешното им съдържание. Вие изяждате ябълката, използвате сока й и го изпращате в мозъка си като преработена, пречистена кръв, която внася енергия за работа на мисълта. Вие започвате да мислите за отношенията на нещата.
Ето защо, като се говори за живота на лозата и на лозовата
пръчка
, разбираме всичките положения, през които минава човешката душа.
Така тя разбира Божиите пътища и закони. Като се говори върху различни въпроси, мнозина казват, че вместо да разберат нещата, повече се объркват. Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камък във водата. Както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около себе си, така и неразбирането им расте все повече. Едно се изисква от човека: Христос да пребъдва в него.
към беседата >>
И той е
пръчка
, като всички хора.
И обратно: светските мислят, че са лози, а религиозните – пръчки. И едните, и другите са на крив път. Една е лозата, много са пръчките. Следователно, Христос е лозата, а хората – пръчките. Който мисли, че е лоза, той или не разбира истината, или се заблуждава.
И той е
пръчка
, като всички хора.
Една е Божествената лоза и за нея Христос казва, че тя се е разпространила по целия свят и го храни. Да мислиш, че си лоза, това значи, да мислиш, че си господар на света. – Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо. – Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата. Да мислиш свободно и право, това е велико изкуство.
към беседата >>
Когато види, че лозовата
пръчка
не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня.
Каквото и да правиш, нищо не се постига насила. Чрез насилие нито богатият обръща кесията си, нито ученият отваря ума и сърцето си. Има смисъл да дойде някой учен в дома ти, но да е готов да нахвърля в двора ти от своите камъни, с които да градиш. Това е любов. Така постъпва и Христос.
Когато види, че лозовата
пръчка
не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня.
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много. Всяка лозова пръчка, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос си служил, е символичен. Така Той изнасял истината на хората без да ги засегне. Не е лесно да се говори на хората. Символичният език е същевременно и научен.
към беседата >>
Всяка лозова
пръчка
, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос си служил, е символичен.
Има смисъл да дойде някой учен в дома ти, но да е готов да нахвърля в двора ти от своите камъни, с които да градиш. Това е любов. Така постъпва и Христос. Когато види, че лозовата пръчка не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.
Всяка лозова
пръчка
, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос си служил, е символичен.
Така Той изнасял истината на хората без да ги засегне. Не е лесно да се говори на хората. Символичният език е същевременно и научен. Целта на говорителя е да повдигне слушателите си, а не да ги обижда и изобличава. Мощен е езикът на истината, но за онези, които го разбират.
към беседата >>
Всяка
пръчка
, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня.
Веднъж тя му се явила на сън и му казала: Престани да плачеш. Аз съм добре. Твоята привързаност към мене е особен род партизанство. Тук не се допуща никакво партизанство. Днес и Христос казва на съвременните християни да се откажат от всякакво партизанство и да разберат, че ножът играе върху лозата.
Всяка
пръчка
, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня.
Време е вече християните да се определят и да бъдат или с Христа, или вън от Него. Който разреши този въпрос в положителен смисъл, ще се повдигне и ще даде сладки, изобилни плодове. – Какво ще стане с България? – Оставете този въпрос настрана. Има кой да се занимава с България.
към беседата >>
Това значи, да станете отново
пръчка
на лозата и Божествените сокове да потекат във вас.
Ето, аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас и в бъдеще пак ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застъпя за вас пред Господа, да ви запише отново за ученици. Ето защо, като се върнете по домовете си, отворете нов лист на вашата книга.
Това значи, да станете отново
пръчка
на лозата и Божествените сокове да потекат във вас.
Бъдете смели, бодри, радостни и вслушвайте се в тихия глас в себе си. За умрелите не плачете. За изгубеното време не тъжете. Турете миналото настрана и работете за настоящето и бъдещето. Много време има пред вас.
към беседата >>
14.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Отиваш на лозето да режеш пръчките, но трябва да знаеш, коя
пръчка
е за рязане.
Любовта ще оправи света, а не безлюбието. Любовта носи свобода, а безлюбието – насилието. Дето е насилието, нищо добро не излиза. Какво ще придобиеш, ако обесиш някого? Знаеш ли кой човек трябва да обесиш?
Отиваш на лозето да режеш пръчките, но трябва да знаеш, коя
пръчка
е за рязане.
Ако режеш здравите и пълни с енергия пръчки, ти вредиш както на лозата, така и на цялото общество. Горко на онзи лозар, който реже пръчки, на които има по две-три пъпки! Това се забранява. Горко на онзи, който беси и убива своя ближен! Христос казва: “Горко на вас книжници и фарисеи, които изопачавате Словото Божие!
към беседата >>
15.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Зъбите са инструментите, а езикът е
пръчката
, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага.
Отново започват да тъкат и пак не върви. Дойде втори, трети – все режат, но не върви. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат, защото сватбата дава нови условия за Живот. Когато искате да повдигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика.
Зъбите са инструментите, а езикът е
пръчката
, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага.
Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние.
към беседата >>
16.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Във време на разговора те взимат някоя
пръчка
и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
Във време на разговора те взимат някоя
пръчка
и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората.
към беседата >>
“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат
пръчката
едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко
пръчката
.
Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?
“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат
пръчката
едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко
пръчката
.
Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество.
към беседата >>
Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем
пръчката
на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме
пръчката
ситно.
Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката.
Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем
пръчката
на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме
пръчката
ситно.
Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона.
към беседата >>
Във време на разговора те си вземат някоя
пръчка
и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои.
(втори вариант)
Често изпълняването на един закон може да стане по един чисто материален, външен, физически начин - заставят те насила да го изпълниш. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
Във време на разговора те си вземат някоя
пръчка
и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка? " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората.
към втори вариант >>
" „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат
пръчката
едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко
пръчката
.
(втори вариант)
Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка?
" „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат
пръчката
едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко
пръчката
.
Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишаване от наследство, изключване от обществото или от някое дружество, или от духовния живот.
към втори вариант >>
Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем
пръчката
на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе
пръчката
ситно.
(втори вариант)
Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка? " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката.
Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем
пръчката
на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе
пръчката
ситно.
Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишаване от наследство, изключване от обществото или от някое дружество, или от духовния живот. Ще кажете: „Ами нали всеки си има свои схващания, разбирания?
към втори вариант >>
17.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше
пръчката
и биеше ученика.
(втори вариант)
Ние мязаме на онези ученици, които казват, че си знаят уроците, но като ги дигнат, казват на другарите си да им подсказват. Някой път си написват на ръката някои по-мъчни формули и като ги дигнат, оттам поглеждат - четат бъдещето си. Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на ученика, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти! Много си умник." Сега Христос, като дойде, ще погледне на ръката на всеки мъж и на всяка жена - какво има написано.
Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше
пръчката
и биеше ученика.
Старите учители следяха само за този кир, който се набираше по ноктите, но Христос като дойде, ще погледне на чертите на ръцете и ще каже: „А, много хубаво е написано. Я дай другата ръка." Христос не си служи с тояжка, с фаланга, както старовременните учители си служеха. Способни бяха тогава учениците, защото ги биеха по краката с такива фаланги. Това бяха хубави масажи. Но сега няма фаланги.
към втори вариант >>
18.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Ако близо до боба турите суха
пръчка
, той ще се увие около нея.
Днес, на сто души едва ли ще се намери един истински човек, който мисли по Божествен начин. Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са.
Ако близо до боба турите суха
пръчка
, той ще се увие около нея.
Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него. В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си.
към беседата >>
Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата
пръчка
, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него.
Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея.
Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата
пръчка
, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него.
В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане.
към беседата >>
В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата
пръчка
.
В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея. Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него.
В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата
пръчка
.
– Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане. „И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Освободете се от сухите пръчки.
към беседата >>
19.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Която
пръчка
не плаче, тя е суха.
Това е естествено. Какво става с лозата, когато земеделецът я обрязва? – Лозата започва да плаче. – Кои пръчки плачат? – Здравите.
Която
пръчка
не плаче, тя е суха.
Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня. Питам за някого: Плаче ли този човек? – Плаче. Значи, той е добър. Аз съжалявам онзи, който не страда и не плаче.
към беседата >>
20.
Разговор
,
ИБ
, Сливен, 15.6.1920г.,
Един порасъл боб се увива на сухи пръчки, но като има сурова
пръчка
, жива, отива на нея, прескача сухата.
Българите (славянството) ще играят важна роля. Ще се развие много интелектът. В славяните има най-много, най-голямо самопожертвувание. Култура без самопожертвувание не може да има. В някои случаи растенията са по-умни.
Един порасъл боб се увива на сухи пръчки, но като има сурова
пръчка
, жива, отива на нея, прескача сухата.
И сега хората, като ме питат какво да правят със старото, казвам им: Увийте се на новото. В някои случаи „старо“ значи реално, от санскритската дума „сад“. Человек трябва да бъде всякога млад по сърце, стар по ум, а не обратно. По сърце децата са по-умни от старите, на ум са по-глупави. Когато човек остарее по сърце, той е вече умрял и затова Христос казва да станете като децата.
към беседата >>
21.
Двата принципа / Съчетание на отношенията
,
ИБ
,
БС
, София, 8.8.1920г.,
Ако аз пусна
пръчката
, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя.
Може да разбирате криво. „Искам“ – това е един човешки израз, това е желание на невидимия свят или желание на Бога всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам – това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент.
Ако аз пусна
пръчката
, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя.
Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените, то е светотатство.
към беседата >>
22.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Взима
пръчката
и набива детето.
Ако нямате възможност да удължите носа си, ще потърсите помощ в чувствата си, ще гледате да разширите носа си. Това значи да направите психическа промяна в своя живот. По тоя начин човек може да избегне много нещастия. Когато майката се гневи и сърди на децата си, носът ѝ се разширява. Вместо да трансформира състоянието си, тя разширява своя нос.
Взима
пръчката
и набива детето.
Това не е правилно разрешаване на задачата. Наблюдавали ли сте как плачат децата ви? Ако не сте наблюдавали, защо сте се женили? Защо ставате баща или майка, само да раждате ли? Така и рибите раждат.
към беседата >>
Взимате една
пръчка
– тупъ, тупъ, натупвате дѣтето.
(втори вариант)
Като знаете, че вашиятъ носъ се разширява и това разширение създава неприятно чувство, тогава ще трѣбва да продължите носа си, да усилите мислитѣ си. Ако има опасность отъ продължение на вашия носъ, тогава ще трѣбва да го разширите, ще направите една психологическа промѣна въ вашия животъ. Ако така бихте мислили, много нещастия въ вашия животъ бихте ги избѣгнали. Да допуснем, че майката е недоволна отъ дѣцата си и крайно инервирана, разширява се носа ѝ. Какъ постѫпвате по стария методъ?
Взимате една
пръчка
– тупъ, тупъ, натупвате дѣтето.
И виждашъ, онѣзи дѣца триятъ очитѣ си. Ако носътъ ѝ [е] разширенъ, казватъ, че майката много неправилно разрѣшила въпроса. Ако е продълженъ надолу, казватъ, че дѣтето говори на единъ много правиленъ математически езикъ. Наблюдавали ли сте какъ плачатъ вашитѣ дѣца? Защо се жените тогава?
към втори вариант >>
23.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Тази единица, тази
пръчка
показва, че всички нѣща въ свѣта трѣбва да се мѣрятъ съ тази единица, която нито увеличава, нито намалява нѣщата.
(втори вариант)
Днесъ царува царь Алмаръ и всички прѣстѫпници е турилъ въ такива затвори. Тѣзи затворници иматъ и килими и канапета, всичко си иматъ, но цукалата си трѣбва да изнасятъ сами навънъ. А на праведнитѣ казва: „Вие, които живѣете по Бога, ще имате градини и ниви, ще орете, ще сѣете и по 10 пръчки на задницата ще ви удрятъ.“ Казвате: „Това значи да правишъ добро! “ Днес царува царь Алмаръ и хората не сѫ го разбрали. И Писанието казва: „Когото Господь обича, наказва го, а когото не обича – не го наказва.“ Въ какво седи наказанието?
Тази единица, тази
пръчка
показва, че всички нѣща въ свѣта трѣбва да се мѣрятъ съ тази единица, която нито увеличава, нито намалява нѣщата.
Слѣдователно, всѣки, който разсѫждава съ тази единица, ще има най-вѣрни схващания за живота. Ако жената схваща своя животъ като Божественъ, като сѫщество, което е излѣзло отъ Бога, ако разбира, че животътъ не я ограничава, че мѫжътъ не я ограничава, тя ще издържа прѣспокойно всички нещастия. И за мѫжа е сѫщото. Но когато започнемъ да мислимъ, че свѣтътъ е такъвъ-онакъвъ, когато го измѣрваме съ числото 2, нещастията започватъ да се увеличаватъ. Вие казвате: „Ние това го знаемъ.“ Не го знаете, опитъ не сте направили.
към втори вариант >>
24.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
И сега е дадена заповед от Природата, и тя е дигнала
пръчката
си, и от тия народи ще се дига само прах и пух.
25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, инвалиди, значи всичко 50 милиона. А Христос е казал: „Не убивай! “ И помислете тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в небето. Тия народи не са християнски, а езически под християнска табела.
И сега е дадена заповед от Природата, и тя е дигнала
пръчката
си, и от тия народи ще се дига само прах и пух.
Ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. Това е, което казва Христос за онези, които не са извършили Божията воля. Сега в тия народи има зародиш на ново човечество и ще излезе друг народ на братство, на сестринство и майчинство. Следователно следващата раса, в която ще се народят новите народи, ще бъде раса на братство, сестринство и майчинство.
към беседата >>
25.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Бъдете смели да посрещнете кармата добре - като гост, дошъл в дома ви; бягате ли от нея, тя ще ви настигне с
пръчка
и така ще се разправи с вас.
(втори вариант)
И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризират в една или в друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всяко нещо в Живота се поляризира. Казвате например старо и Ново учение; оставете старото учение да функционира в корените, а Новото учение - в клоните. Старото учение ще послужи за тор на дървото, което ще расте и ще се развива, ще даде плодове, от които ще изникне ново дърво - Новото учение, и тогава, според Новото учение, кармата няма да внася страх за хората - защо? Защото ще знаете, че кармата обича смели хора.
Бъдете смели да посрещнете кармата добре - като гост, дошъл в дома ви; бягате ли от нея, тя ще ви настигне с
пръчка
и така ще се разправи с вас.
Благородство има в кармата - тя може да ви бие, да ви плюе, но в края на краищата ще ви отмине, без да ви напакости. Тя има мечешки характер - когато иска да нападне някого, обикаля, ходи около него, глади козината си, прави се, че не вижда; нейната козина става гладка, но кожата на човека отива. Когато не иска да нападне човека, мечката минава покрай него, настръхне, нахохори се, наплюе го и заминава - в този случай кожата на човека остава здрава, но голям страх преживява. За смелия кармата е подобна на настръхнала мечка: тя минава покрай него, на- хохори се, наплюе го и заминава; казва: „Хайде, от мен да замине! ". Вие ще и благодарите, че не се е докоснала до кожата ви.
към втори вариант >>
26.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с
пръчката
, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия.
В какво се изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на тази задача – с плода. Там, дето има плод, има разумен живот, а там, дето няма плод, няма разумен живот. Сега тия плодове в природата се различават по качеството, различават се по състава, различават се и по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят.
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с
пръчката
, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия.
И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих! “ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
към беседата >>
27.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
А когато едно ваше дете е направило погрешка, а не я признава веднага, вие вземате
пръчката
и тогава то казва истината.
Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната ѝ да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пуснете ли я вън от кочината, пак си е старата свиня. И когато ние, съвременните хора, говорим за възпитание, аз казвам, че това не е възпитание, а нашите съвременни методи са методи само за дресиране: в съвременната култура нямаме още истински методи за възпитание. Аз казвам „възпитание“ на следното: когато вземеш едно дете в училището, в първо, второ, трето, четвърто отделения и после в университета, ако работиш една година върху него със същите закони, както един градинар, ще можеш да имаш резултати, а не само дресировка. Възпитание трябва, не само привидно, но съществено, да се прояви онова Божествено съзнание, че този индивид или това дете само себе си да познае, да се регулира без контрола.
А когато едно ваше дете е направило погрешка, а не я признава веднага, вие вземате
пръчката
и тогава то казва истината.
Най-първо ще каже: „Мамо, не бутнах захарта“. – „Бутна ли? “ – „Не бутнах.“ Втори път пак не бутна, трети път – „Бутнах“, друго казва на един път „Бутнах“, второ, втори път: „Бутнах“. Значи някои деца казват истината при 3, някои при 4, а някои при 5, 6 удари. Тъй щото математически можем да определим кое дете при кой удар ще каже истината.
към беседата >>
“ Аз казвам: Вие сте деца и някои от ония, които страдат, още при първата
пръчка
казват истината, други при втората и т.н.
– „Бутна ли? “ – „Не бутнах.“ Втори път пак не бутна, трети път – „Бутнах“, друго казва на един път „Бутнах“, второ, втори път: „Бутнах“. Значи някои деца казват истината при 3, някои при 4, а някои при 5, 6 удари. Тъй щото математически можем да определим кое дете при кой удар ще каже истината. Сега някои хора ме питат: „Защо има в света много страдания?
“ Аз казвам: Вие сте деца и някои от ония, които страдат, още при първата
пръчка
казват истината, други при втората и т.н.
Много страдания, много тояги природата ти е сложила, много тояги, за да кажеш истината. Сега не в този обикновен смисъл да кажем истината, а да разберем истината защо сме дошли на земята. Ако вас ви запитат: „Имате баща, но защо ви е този баща; имате майка, защо ви е тази майка; имате братя, защо ви са тези братя, имате сестра, защо ви е тази сестра? “ А вие ще кажете, че знаете защо: „Така е наредил Господ“. Наредил добре, законите знаете ли ги, знаете ли се вие по този закон, който Господ е наредил, почитате ли вие бащи и майки, по този закон, който Господ е наредил, братя и сестри почитате ли се по този закон, знаете ли, че този закон носи живот вечен?
към беседата >>
28.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Българите казват: „Забий
пръчка
и пий винце“.
За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж.
Българите казват: „Забий
пръчка
и пий винце“.
Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме.
към беседата >>
29.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Христос казва, че всяка лозена
пръчка
трябва да даде плод.
– Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете ѝ узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете ѝ, обаче, може да раздавате на всички.
Христос казва, че всяка лозена
пръчка
трябва да даде плод.
Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи. Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“?
към беседата >>
Христос казва, че всяка лозена
пръчка
трябва да даде плод.
– Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете ѝ узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете ѝ, обаче, може да раздавате на всички.
Христос казва, че всяка лозена
пръчка
трябва да даде плод.
Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи. Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“?
към беседата >>
30.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Както
пръчката
черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.
Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора. Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята. „Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря" (– 3 ст.).
Както
пръчката
черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.
»Отец ми е земеделецът." Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика. „Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде." (– 7 ст.).
към беседата >>
Представете си, че и вие сте
пръчка
на тази лоза, т.е. присадка.
За да имате успех в живота си, дръжте се за доброто в човека. Това не става насила. Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат. Христос казва: „Аз съм истинната лоза".
Представете си, че и вие сте
пръчка
на тази лоза, т.е. присадка.
Следователно, не търсете Христа вън от себе си, но считайте, че сте присадени на Христа, както пръчките на лозата, и се стремете да научите Неговия език. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика. Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде." Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор.
към беседата >>
Това е сравнение между лозовата
пръчка
и отношенията, които ученикът проявява.
(втори вариант)
Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора. Първата фаза в нея се съдържа в стиха за пръчките. Чрез тях е изразено Царството Божие, което се развива сега на земята. Втората фаза е показана в стиха "Вие сте чисти заради Словото, което ви говорих".
Това е сравнение между лозовата
пръчка
и отношенията, които ученикът проявява.
Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си. В това негово развитие земеделецът е Бог-Отец. Трябва да знаете, че именно в закона на прераждането семката на плода се пресажда. Не мислете, че като се отделите от правия Път, ще можете да бъдете посадени където и да е Не, съществува подобие в пресаждането, поради което сте длъжни да спазвате този закон. "Ако пребъдвате в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще попросите и ще ви бъде." В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловният свят: "Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принося плод много.
към втори вариант >>
Както
пръчката
черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си.
(втори вариант)
Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора. Първата фаза в нея се съдържа в стиха за пръчките. Чрез тях е изразено Царството Божие, което се развива сега на земята. Втората фаза е показана в стиха "Вие сте чисти заради Словото, което ви говорих". Това е сравнение между лозовата пръчка и отношенията, които ученикът проявява.
Както
пръчката
черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си.
В това негово развитие земеделецът е Бог-Отец. Трябва да знаете, че именно в закона на прераждането семката на плода се пресажда. Не мислете, че като се отделите от правия Път, ще можете да бъдете посадени където и да е Не, съществува подобие в пресаждането, поради което сте длъжни да спазвате този закон. "Ако пребъдвате в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще попросите и ще ви бъде." В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловният свят: "Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принося плод много. В това се прославя Отец Ми, да приносяте плод много.
към втори вариант >>
Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една
пръчка
, присадена в Христа.
(втори вариант)
Не се спирайте върху маловажните слабости у другите, те са посторонни неща, които ви отдалечават от Истината. Само по този практически начин ще успявате. Не го вършете насила, а се старайте да правите опити. Както младата госпожица е придобила това изкуство, така и вие може да го придобиете. Христос казва: "Аз съм истинната лоза".
Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една
пръчка
, присадена в Христа.
Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една пръчка и се старайте да разберете езика на лозата. Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа. И когато го научите и проговорите на него, тогава нищо, което поискате, няма да ви се откаже. Ако искате да научите уроците Му, ще научите езика на Христа и ще отидете да го говорите.
към втори вариант >>
Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една
пръчка
и се старайте да разберете езика на лозата.
(втори вариант)
Само по този практически начин ще успявате. Не го вършете насила, а се старайте да правите опити. Както младата госпожица е придобила това изкуство, така и вие може да го придобиете. Христос казва: "Аз съм истинната лоза". Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една пръчка, присадена в Христа.
Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една
пръчка
и се старайте да разберете езика на лозата.
Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа. И когато го научите и проговорите на него, тогава нищо, което поискате, няма да ви се откаже. Ако искате да научите уроците Му, ще научите езика на Христа и ще отидете да го говорите. Ако не говорите на Неговия език, ще видите, че Той е вдълбочен в нещо и може да Му приказвате цели дни, без да повдигне главата си.
към втори вариант >>
31.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Следователно, ако лозовата
пръчка
е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде!
Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден.
Следователно, ако лозовата
пръчка
е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде!
Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мене, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални. Чудни са хората, като мислят, че първо трябва да се осигурят материално. За да се справи с материята, човек трябва да владее духовните закони.
към беседата >>
Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти, Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази
пръчка
да оживее.
Върху такъв човек смъртта няма сила. Ако в душата на майката проникват любовта, мъдростта и истината, като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете, и то да оздравее. Защо Христос, само с докосване на ръката си, лекуваше болни и възкресяваше мъртви? – Защото той носеше великата любов, мъдрост и истина в себе си. На ръката на Христа бяха отпечатани любовта, мъдростта и истината.
Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти, Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази
пръчка
да оживее.
Така казваше, и пръчката оживяваше. – Коя пръчка? – Която е присадена на истинната лоза. Този опит може да се направи и днес, но условията трябва да бъдат същите. Ако в ума ви се яви най-малкото съмнение, няма да имате резултат.
към беседата >>
Така казваше, и
пръчката
оживяваше.
Ако в душата на майката проникват любовта, мъдростта и истината, като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете, и то да оздравее. Защо Христос, само с докосване на ръката си, лекуваше болни и възкресяваше мъртви? – Защото той носеше великата любов, мъдрост и истина в себе си. На ръката на Христа бяха отпечатани любовта, мъдростта и истината. Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти, Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази пръчка да оживее.
Така казваше, и
пръчката
оживяваше.
– Коя пръчка? – Която е присадена на истинната лоза. Този опит може да се направи и днес, но условията трябва да бъдат същите. Ако в ума ви се яви най-малкото съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
към беседата >>
– Коя
пръчка
?
Защо Христос, само с докосване на ръката си, лекуваше болни и възкресяваше мъртви? – Защото той носеше великата любов, мъдрост и истина в себе си. На ръката на Христа бяха отпечатани любовта, мъдростта и истината. Той носеше Божия Дух в себе си и казваше: Отче, Ти, Който си земеделецът, чрез Тебе искам тази пръчка да оживее. Така казваше, и пръчката оживяваше.
– Коя
пръчка
?
– Която е присадена на истинната лоза. Този опит може да се направи и днес, но условията трябва да бъдат същите. Ако в ума ви се яви най-малкото съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. В какво трябва да се съмнява човек?
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките." Важно е, вие да се присадите на тази лоза, да бъдете
пръчка
от нея.
В щастие аз не вярвам. В Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Вие вярвате в щастието, като последствие, а в причината на нещата, т. е. в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул.
Христос казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките." Важно е, вие да се присадите на тази лоза, да бъдете
пръчка
от нея.
Това е кардинален въпрос. Вие сте присадени вече. Пръчки сте от истинната лоза – друг път няма. Сегашните хора са дошли до критични моменти. Няма да се минат и десет години, те ще преживеят тази криза.
към беседата >>
Сега аз задавам въпроса и на свещениците, и на вас: Опитали ли сте тази
пръчка
?
Пръчки сте от истинната лоза – друг път няма. Сегашните хора са дошли до критични моменти. Няма да се минат и десет години, те ще преживеят тази криза. Ако бубата не се завие в пашкул, положението й е опасно. И сегашните хора мислят много, и това е на място.
Сега аз задавам въпроса и на свещениците, и на вас: Опитали ли сте тази
пръчка
?
Знаете ли положително, че тя е от истинната лоза? Ако Христос е истинната лоза, а вие – пръчките, първо, трябва да имате любов; второ, трябва да имате вяра, да бъдете разумни, защото вярата е присъща само па умните, на интелигентните, а не на простите хора. Възвишеният свят е за разумните хора. Време е хората да бъдат изпитани. Аз съм готов да направя опит с всички майки и бащи.
към беседата >>
32.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Ще кажете, че
пръчката
е излязла от рая, затова съдържа енергия в себе си.
– Какви отношения ще има този син към баща си? – Ще го намрази. Когато Бог хлопа на вашата врата, а вие биете сина си, той непременно ще измени отношенията си към вас, ще ви намрази. – С какво бият днес децата? – С пръчица.
Ще кажете, че
пръчката
е излязла от рая, затова съдържа енергия в себе си.
Бий детето си с любов. Влей в него всичката си любов. Докато биеш детето си без любов, то всякога ще ти се сърди и ще те избягва. Син или дъщеря, бити с любов, всякога са благодарни и признателни към родителите си.
към беседата >>
33.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Въ края на краищата, всичко, което сме съградили, всичко ще бѫде помѣтено, и ние ще останемъ като една суха
пръчка
.
Туй наместо агънцата. И казватъ послѣ, че било опрѣдѣлено да ги колимъ. Не, тази сѫдба показва, че отъ това, такива ще бѫдатъ резултатитѣ. Туй показва провидѣнието. Така ще бѫде и съ нашитѣ лъжливи учения, съ нашитѣ криви убеждения.
Въ края на краищата, всичко, което сме съградили, всичко ще бѫде помѣтено, и ние ще останемъ като една суха
пръчка
.
Питамъ: Нашиятъ животъ безъ любовь какво струва? Нашиятъ животъ безъ мѫдрость какво струва? Ако твоитѣ пръсти, крака, рѫцѣ, езикъ, всичко туй е парализирано, питамъ: Защо ти сѫ краката, рѫцѣтѣ, езика? Ами ако твоятъ умъ нѣма абсолютно никаква свѣтлина, защо ти е той? Ако твоето сърдце нѣма абсолютно никаква чистота, защо ти е то?
към беседата >>
Човек ще остане като суха
пръчка
.
(втори вариант)
Страшна съдба! След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните. Не, тази страшна съдба показва, че лошите дела имат такива последствия. Това са резултатите на лъжливите учения, на кривите възгледи и заблуждения. В края на краищата, всичко старо ще бъде пометено.
Човек ще остане като суха
пръчка
.
Питам: Какво струва животът без любов, без мъдрост и без истина? Какво струва животът без чистота, без светлина и без свобода? Ако ръцете, краката и езикът ти са парализирани, за какво са те? Ако в ума си нямаш никаква светлина, защо ти е той? Ако в сърцето си нямаш никаква чистота, защо ти е това сърце?
към втори вариант >>
34.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
Защо да взимате
пръчка
?
Туй е здравословно и за мислите, и за чувствата, и за волята ви. Знаете ли това нещо за вас, за в бъдеще ще знаете как да възпитавате децата си. Децата много се лесно подават. Ще кажете: „Ела мама! “ Ще направите едно движение, друго движение и те ще възприемат.
Защо да взимате
пръчка
?
Има ред упражнения, при които и вие ще се упражнявате, и детето заедно с вас. Ще кажете: „Ами че ние възрастните хора с такива работи ли ще се занимаваме? “ Ами мислите ли, че тия наши движения, които сега вършим, са на мястото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Едните носят добродетелите, а другите носят злото в света.
към беседата >>
35.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Ако тази
пръчка
е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж. Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени.
Ако тази
пръчка
е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури.
към беседата >>
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази
пръчка
да живее.“ И оживяваше. Защо?
Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази
пръчка
да живее.“ И оживяваше. Защо?
Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
към беседата >>
Защото е насадена на тази
пръчка
.
Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
Защото е насадена на тази
пръчка
.
Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
към беседата >>
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази
пръчка
, това е важно, туй е един много кардинален въпрос.
Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази
пръчка
, това е важно, туй е един много кардинален въпрос.
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е.
към беседата >>
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази
пръчка
имате ли я.
Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто. „Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази
пръчка
имате ли я.
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения.
към беседата >>
36.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Ако например аз бих ви научил, като тропнете с
пръчката
си, да имате това, което искате, вие току изведнъж ще кажете: „Знаете ли какво мога да направя аз?
Почувства ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия – да схваща и да прилага нещата. Методите, които сега съществуват в света, са най-слаби. Тези методи, които употребяваме сега, са играчка. Ако ви дам другите методи, всички ще се намерите в следното положение. Вие ще приличате на деца, всеки един от вас ще тръгне да се хвали кой какво е получил.
Ако например аз бих ви научил, като тропнете с
пръчката
си, да имате това, което искате, вие току изведнъж ще кажете: „Знаете ли какво мога да направя аз?
“ Тропнете. На друг кажете: „Ти знаеш ли какво мога да направя аз? “ Пак тропнете. И тогава започва това тракане. Питам? Каква цел ще се постигне?
към беседата >>
37.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Мъжът, като по-силен от жената, мисли, че има право да си служи със закона на
пръчката
и я прилага на общо основание.
Зависи, на каква жена, или на какъв мъж сте попаднали. Всички мъже и жени не са еднакви. Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега аз говоря за големите деца, за мъжете и за жените. Обаче, каквито са големите деца, такива са и малките.
Мъжът, като по-силен от жената, мисли, че има право да си служи със закона на
пръчката
и я прилага на общо основание.
Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. — Защо? — Слаба е. Вечерта, когато мъжът заспи, тя връзва ръцете и краката му с въже, набива го добре и му казва: Разбираш ли сега и ти този закон? Втори път ще ми даваш ли такъв урок?
към беседата >>
38.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Бръкни с една
пръчка
в земята, посей семенцето един сантиметър навътре в почвата, сипи му малко водица отгоре, и свършена работа!
(втори вариант)
Седне някой, мисли си нещо. Какво мислиш бе, братко? Вземи едно семенце и го посей в земята! Ама чакай да прочета някоя книга, да видя как се посяват семенцата. Не ти трябва никаква книга, никаква наука.
Бръкни с една
пръчка
в земята, посей семенцето един сантиметър навътре в почвата, сипи му малко водица отгоре, и свършена работа!
Ти посаждай, Господ ще му мисли. Ама чакай да видя по какъв план да ги наредя. Бе посаждай и не мисли! Ние все чакаме друг да нареди тази работа. Така е и по отношение правенето добро.
към втори вариант >>
39.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Малките деца знаят
пръчката
. Добре.
В неделните беседи пък се засяга главно вашето сърце: ще чувствате и прилагате. Умът ще разбира и ще учи, а сърцето ще чувства и ще прилага. Необходимо е всяко нещо да се разбира. Ако ви покажа една малка линийка, какво означава тя? – Тя може да представлява една пръчица.
Малките деца знаят
пръчката
. Добре.
Същевременно на тази пръчка може да турим една малка сиджимчица, една малка връвчица. Такава пръчица децата я вземат и със сиджимчицата удрят. С тази пръчица майка им ги удряше, тя ги учеше на първия урок в живота – на послушанието. Детето, като обича тази пръчица, взема я и започва да размахва с нея из въздуха. И накъдето мине, всичко засяга.
към беседата >>
Същевременно на тази
пръчка
може да турим една малка сиджимчица, една малка връвчица.
Умът ще разбира и ще учи, а сърцето ще чувства и ще прилага. Необходимо е всяко нещо да се разбира. Ако ви покажа една малка линийка, какво означава тя? – Тя може да представлява една пръчица. Малките деца знаят пръчката. Добре.
Същевременно на тази
пръчка
може да турим една малка сиджимчица, една малка връвчица.
Такава пръчица децата я вземат и със сиджимчицата удрят. С тази пръчица майка им ги удряше, тя ги учеше на първия урок в живота – на послушанието. Детето, като обича тази пръчица, взема я и започва да размахва с нея из въздуха. И накъдето мине, всичко засяга. Но защо детето туря една малка сиджимчица на тази пръчица?
към беседата >>
40.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка
пръчка
, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“.
Прѣди много милиони години човѣкътъ е билъ едно плодно растение. Чудни сѫ хората! Казватъ: какъ, азъ да съмъ билъ дърво, азъ да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно! Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове? Връзки имаме ние съ тѣхъ, живѣли сме заедно съ тѣхъ, били сме въ тѣхното положение, затова ги обичаме.
Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка
пръчка
, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“.
Не е унижение да бѫдешъ ябълка! Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ. Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ да разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ да служимъ на човѣчеството. Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората. За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо.
към беседата >>
Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена
пръчка
, отколкото да нося единъ патрондашъ.
Казватъ: какъ, азъ да съмъ билъ дърво, азъ да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно! Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове? Връзки имаме ние съ тѣхъ, живѣли сме заедно съ тѣхъ, били сме въ тѣхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“. Не е унижение да бѫдешъ ябълка!
Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена
пръчка
, отколкото да нося единъ патрондашъ.
Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ да разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ да служимъ на човѣчеството. Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората. За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо. Тѣзи отъ васъ, които сѫ готови, ще разбератъ тази велика истина, а нѣкои може да кажатъ: не, ти ни кажи сега нѣщо реално, какво трѣбва да направимъ, за да излѣземъ отъ туй безизходно положение. Казватъ: добрѣ, твоето безизходно положение е за 1,000 лв.
към беседата >>
Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка
пръчка
, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“.
(втори вариант)
Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение. Чудни са хората! Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме.
Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка
пръчка
, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“.
Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш. Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството. Правдата е, която определя отношенията между хората. За в бъдеще пред нас седи едно велико благо.
към втори вариант >>
Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена
пръчка
, отколкото да нося един патрондаш.
(втори вариант)
Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка!
Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена
пръчка
, отколкото да нося един патрондаш.
Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството. Правдата е, която определя отношенията между хората. За в бъдеще пред нас седи едно велико благо. Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може да кажат: Не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва да направим, за да излезем от туй безизходно положение. Казват: Добре, твоето безизходно положение е за 1000 лв.
към втори вариант >>
41.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Ако си представите, че линията АВ е една захарна
пръчка
, и вие близнете само единия ѝ край, ще знаете ли дали цялата
пръчка
е захарна?
Той ги погледне, погледне, пък им каже: „Е, деца, един ден, когато пораснете, ще поумнеете, ще разберете, че не трябва да правите така, но сега сте малки още.“ Не съм срещал като този човек, бих ви го препоръчал като един похвален пример. Вие не бихте изтърпели това. Такъв човек може да продължи живота си. Сега какво мислите: ако си представим, че линията АВ в триъгълника АВС е разумна, тя ще схване ли ясно в съзнанието си целия кръг, който може да се опише около него? Ако всички тия линии са разумни, тогава линията АВ ще знае ли какво е състоянието на линиите ВС и АС?
Ако си представите, че линията АВ е една захарна
пръчка
, и вие близнете само единия ѝ край, ще знаете ли дали цялата
пръчка
е захарна?
Философски погледнато, човек в даден случай знае само една своя мисъл, само едно свое желание и само едно свое действие. – Нищо повече. Цялата наша философия седи в една мисъл. Много желания не са ваши, те са чужди. Там е заблуждението, когато някой казва: „Аз имам много желания.“ Многото желания са на вашите клетки.
към беседата >>
За да може да мушка повече, той си служи с тази
пръчка
, на която бяха заковани ръцете на Христа.
апример не е вярно преведен стихът: „Аз ще се похваля с кръста Христов.“ В оригинала се казва: „Аз ще се похваля със страданията на Христа.“ И като поставиха хората кръста на първо място в живота, с това развратиха Божия закон. Страданията са нещо смислено, но кръстове не ни трябват. Сега всички хора говорят за кръста Христов, но от него са излезли всички съвременни ножове. Всички ножове на военните са направени от кръстове. Войникът мушка с дългата част на кръста.
За да може да мушка повече, той си служи с тази
пръчка
, на която бяха заковани ръцете на Христа.
Следователно всеки, който ти дава кръст, същевременно те мушка; и като те мушне, дойдат други, които те занасят в болницата. И след това ще кажат: „Това правим, за да се похвалим с кръста Христов.“ В това няма никакъв смисъл. И ако вашите мисли, вашите желания са кръстообразни, вие сте на края на пътя. Свещеникът носи кръста и ти казва: „Целуни го! “ По същия закон и военният носи кръста и с дългата му част те промушва.
към беседата >>
42.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Разумниятъ лозаръ казва на тази
пръчка
: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ.
Разумниятъ лозаръ казва на тази
пръчка
: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него.
към беседата >>
Разумният лозар казва на тази
пръчка
: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
(втори вариант)
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот.
Разумният лозар казва на тази
пръчка
: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
към втори вариант >>
43.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка
пръчка
, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения. И този, който избира най-лекия пѫть, избира въ сѫщность най-опасниятъ пѫть. Да носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо. Благословение е да носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито! То ще тѣ запознае съ всички хора.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и всѣка
пръчка
, която не прѣбѫдва на мене, отрѣзва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на извѣстно обрѣзване и обработване.
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва да прѣбѫдва на Божественото. Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носимъ онази въшка и искаме съ нея да се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме. Нѣкой казва: ние не носимъ въшки. Ами когато си неразположенъ, какво показва твоето неразположение? Всѣко неразположение е въшката.
към беседата >>
Всѣка една
пръчка
така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва да изправя прѣстѫплението. Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши. Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“.
Всѣка една
пръчка
така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ. Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби.
към беседата >>
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и всяка
пръчка
, която не пребъдва на мене, отрязва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на известно обрязване и обработване.
(втори вариант)
Всички добри хора, всички светии носят тези чували, носят своите благословения. И този, който избира най-лекия път, избира в същност най-опасния път. Да носиш една въшка 100 години, това е най-опасното нещо. Благословение е да носиш един чувал от 100 кг жито! То ще те запознае с всички хора.
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и всяка
пръчка
, която не пребъдва на мене, отрязва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на известно обрязване и обработване.
„Ако не пребъдвате на мене“, това подразбира, че човешкото трябва да пребъдва на Божественото. Ако сегашният ни живот не е тясно свързан с Божествения; ако всеки ден нямаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носим онази въшка и искаме с нея да се отървем лесно, на крив път сме. Някой казва: Ние не носим въшки. Ами когато си неразположен, какво показва твоето неразположение? Всяко неразположение е въшката.
към втори вариант >>
всяка една
пръчка
така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
(втори вариант)
Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши. Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“.
всяка една
пръчка
така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби.
към втори вариант >>
44.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш
пръчката
.
– Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас.
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш
пръчката
.
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга!
към беседата >>
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без
пръчка
.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение:
пръчката
е благословено нещо, защото е излязла от рая.
Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката.
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без
пръчка
.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение:
пръчката
е благословено нещо, защото е излязла от рая.
Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга?
към беседата >>
Откак Адам излезе от рая, той взе
пръчката
и я употреби като остен за млекопитающите.
Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това?
Откак Адам излезе от рая, той взе
пръчката
и я употреби като остен за млекопитающите.
Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не!
към беседата >>
45.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Вследствие на това старите хора се подпират с
пръчка
.
Същото нарушение и възстановяване на равновесието се забелязва и в човешкия мозък. Той се намира в постоянно движение. В него става непрекъснато течение на магнетични сили. Центърът на тежестта в здравия човек е някъде в корема. Започне ли да остарява, той постепенно се пригърбва, не може да пази равновесие, което показва, че центърът на тежестта в него е променил мястото си.
Вследствие на това старите хора се подпират с
пръчка
.
Същият закон е верен и по отношение на морала. Ние едва сега се учим да пазим равновесие в морално отношение. Следователно първото и главно нещо, което се изисква от всеки дом, от всяко общество и от всеки човек, е да запази равновесие между мислите, чувствата и действията си. Някой казва: „Еди-кое си общество ми препятства в работата." Дето и да сте, все ще ви препятства някой. Ако сте птица, ще ви гонят; ако сте заек, пак ще ви гонят; ако сте мечка, колкото и силна да сте, и за вас куршум ще има.
към беседата >>
46.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка
пръчка
расте и се развива.
Вие трябва да се докачате от онази слаба вяра, която имате в живота. Какви трябва да бъдете тогава? За вас има само едно, велико бъдеще. Казвам: кой от вас, като онзи добър майстор-благодарник, знае условията, при които растат пръчките? Всеки от вас трябва да изучи всички видове пръчки.
Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка
пръчка
расте и се развива.
Но, когато дойдем до човека, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте, вие по себе си, при какви условия могат да растат чувствата у човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума в човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човека? Вие ще кажете изведнъж: е, както даде Господ.
към беседата >>
Всяка добродетел е като
пръчка
във вашия мозък.
Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот. Това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите; а когато подтикът иде първо отвътре, а после отвън, ние започваме с онзи разумен, вътрешен живот. Питам ви: вие, като интелигентност, разглеждали ли сте вашия мозък, да видите, в какво се проявява неговата сила? Например: знаете ли, на кое място във вашия мозък седи добродетелта? Тя се намира в мозъка ви, но на кое определено място, именно?
Всяка добродетел е като
пръчка
във вашия мозък.
Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира твърдостта? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира майчината любов или Любовта ви към Бога? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира центъра на разсъдъка, или центъра на паметта и ред други центрове?
към беседата >>
Той не трябва да изкоренява тази
пръчка
.
Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле. Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо? - Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него.
Той не трябва да изкоренява тази
пръчка
.
Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил. Знаете ли, на какво се дължи упадъка на днешната култура. Днес се избиват най-малко 40 - 50 - 100 000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза.
към беседата >>
47.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Взимам една
пръчка
, пъхам я в гърлото на курната и бъркам в нея.
Тия курни, които съвсем не текат, те са на хора съвършено неразумни. Тогава, искам да видя, каква е моята курна! Пророкът ме заведе. Поглеждам, моята курна едва цицерика. Искам да я отпуша.
Взимам една
пръчка
, пъхам я в гърлото на курната и бъркам в нея.
Обаче, както бърках, пръчицата се счупи и остана в чучура, вследствие на което водата съвсем престана да тече. Идва след това пророкът и ми каза: “Който е недоволен на малкото, остава и без него” – и изчезва. Събуждам се сутринта, отивам на работа. Какво забелязвам? До този ден все идваха хора в дюкяна ми, но от там нататък никой вече не влиза в дюкяна ми, съвсем се запуши.
към беседата >>
48.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Ако направим опит с една желязна
пръчка
, да намалим бързината на движението на нейните частици, тази желязна
пръчка
ще започне сама по себе си да се руши, като пясък.
Следователно, окото на човека не трябва бъде поставено върху такъв камък. В Писанието под думата камък се разбира възвишения, устойчив живот, поради което се казва, че Бог е канара. Значи, само разумното у човека е канара, само то може да бъде поставено на камък. То постоянно се движи у човека. Ето защо, когато нещата загубят своята устойчивост, започват да се разкапват.
Ако направим опит с една желязна
пръчка
, да намалим бързината на движението на нейните частици, тази желязна
пръчка
ще започне сама по себе си да се руши, като пясък.
Та докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси, този човек е мъртъв. Питам: кучетата страх ли ги е тогава от мъртвите лъвове? Хора, които разсъждават по този начин са съвършено умрели. Какъв идеал може да съществува при такова материалистическо схващане на нещата?
към беседата >>
49.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Казано е в Евангелието: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, отсича се." Следователно радвай се, че страдаш, за да дадеш плод.
Казвам: Ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва да се впрегнат на работа. Щом работят, те ще имат всичко и недоволството ще ги напусне. Някой се оплаква, че страдал. Погледна го, виждам, че е здрав момък, юнак и му казвам: Радвам се, че страдаш. Страданието ще те повдигне.
Казано е в Евангелието: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, отсича се." Следователно радвай се, че страдаш, за да дадеш плод.
Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда. Това може да се докаже математически. Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб. Ако имаше истинска радост в света, тя би донесла най-голямото веселие. Веселието е по-високо от радостта.
към беседата >>
50.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
И след всичко това казват, че
пръчката
е излязла от рая.
В това отношение хора, които минават за волеви натури, са изложени на повече страдания от онези, които нямат своя воля, а изпълняват Божията воля. Такива хора минават за безволни. Според мене пък безволните хора именно са разумни. Казват за такъв човек: „Голям глупец е този, ще го набия." Питам: Кой учител, като е бил и наказвал учениците си, е имал тяхното уважение? Кой баща, като е теглил ушите на децата си, е имал тяхното уважение?
И след всичко това казват, че
пръчката
е излязла от рая.
За каква пръчка се говори? Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората.
към беседата >>
За каква
пръчка
се говори?
Такива хора минават за безволни. Според мене пък безволните хора именно са разумни. Казват за такъв човек: „Голям глупец е този, ще го набия." Питам: Кой учител, като е бил и наказвал учениците си, е имал тяхното уважение? Кой баща, като е теглил ушите на децата си, е имал тяхното уважение? И след всичко това казват, че пръчката е излязла от рая.
За каква
пръчка
се говори?
Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази пръчка.
към беседата >>
Тъй щото, като се говори за
пръчката
в рая, тя символизира Божията Правда.
Кой баща, като е теглил ушите на децата си, е имал тяхното уважение? И след всичко това казват, че пръчката е излязла от рая. За каква пръчка се говори? Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат.
Тъй щото, като се говори за
пръчката
в рая, тя символизира Божията Правда.
Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази пръчка. Магическа пръчка е тя! Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот. Говорете малко, мислете много!
към беседата >>
Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази
пръчка
.
За каква пръчка се говори? Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората.
Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази
пръчка
.
Магическа пръчка е тя! Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисълта се придружава с тревоги, тя се осакатява.
към беседата >>
Магическа
пръчка
е тя!
Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? – Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази пръчка.
Магическа
пръчка
е тя!
Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисълта се придружава с тревоги, тя се осакатява. Както халките в една верига вървят непрекъснато една след друга, така и мисълта трябва да върви гладко, непреривно.
към беседата >>
51.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа
пръчка
, с която мога всичко да направя.
– С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя.
Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа
пръчка
, с която мога всичко да направя.
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия.
към беседата >>
52.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист,
пръчка
или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.
Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали.
За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист,
пръчка
или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.
Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
към беседата >>
Има на пътя някоя
пръчка
турена; казвате: «Тази работа не е моя.» От невидимия свят казват: «Вземи тази
пръчка
, премести я!
(втори вариант)
Самата идея, тези, малките идеи: да премести човек един камък, да го тури на правото място – той гради в себе си. То е един малък импулс. То е както на платното: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление. При сегашния живот младите разрушават най-хубавите идеали. Вий вървите по пътя, искате да преместите нещо.
Има на пътя някоя
пръчка
турена; казвате: «Тази работа не е моя.» От невидимия свят казват: «Вземи тази
пръчка
, премести я!
Ти си човекът, който трябва да я премести.» Ако ти преместиш тази пръчка, ти в себе си преместваш един голям недъг. По същия закон ти дава стимул. За туй как човек мисли, как действа – в малките работи той трябва да бъде прецизен. (Англичаните.) Минава някой студент – някоя малка книжка, той ще я вземе, ще я тури. И видите, по пътищата листа няма.
към втори вариант >>
Ти си човекът, който трябва да я премести.» Ако ти преместиш тази
пръчка
, ти в себе си преместваш един голям недъг.
(втори вариант)
То е един малък импулс. То е както на платното: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление. При сегашния живот младите разрушават най-хубавите идеали. Вий вървите по пътя, искате да преместите нещо. Има на пътя някоя пръчка турена; казвате: «Тази работа не е моя.» От невидимия свят казват: «Вземи тази пръчка, премести я!
Ти си човекът, който трябва да я премести.» Ако ти преместиш тази
пръчка
, ти в себе си преместваш един голям недъг.
По същия закон ти дава стимул. За туй как човек мисли, как действа – в малките работи той трябва да бъде прецизен. (Англичаните.) Минава някой студент – някоя малка книжка, той ще я вземе, ще я тури. И видите, по пътищата листа няма. Или плод няма да видите разхвърлян.
към втори вариант >>
53.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Христос изнася един закон, който изразява с думите: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Следователно, човек трябва да се постави в живота си в положението на
пръчка
върху тази лоза и да знае нейните закони.
Това са само хипотези, предположения. Човек има хиляди клетки в себе си, хиляди желания, вследствие на което той никога не може да бъде сам. Че не може да бъде сам, се вижда по това, от какво в известни случаи той е недоволен. Значи, ако беше сам, той трябваше да бъде доволен. Щом не е доволен, това показва, че в него има друг някой, който е недоволен.
Христос изнася един закон, който изразява с думите: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Следователно, човек трябва да се постави в живота си в положението на
пръчка
върху тази лоза и да знае нейните закони.
Народите на изток си служат със съкратена, с образна реч. Лозата, в този случай, е образ. Ако разбирате отношенията на нещата, вие ще видите, че лозовата пръчка съдържа в себе си повече неща от самото грозде. Било е време, когато гроздовият сок не е ферментирал. Било е време, когато крушите не са гниели и буболечици не са ги наяждали, както днес.
към беседата >>
Ако разбирате отношенията на нещата, вие ще видите, че лозовата
пръчка
съдържа в себе си повече неща от самото грозде.
Значи, ако беше сам, той трябваше да бъде доволен. Щом не е доволен, това показва, че в него има друг някой, който е недоволен. Христос изнася един закон, който изразява с думите: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Следователно, човек трябва да се постави в живота си в положението на пръчка върху тази лоза и да знае нейните закони. Народите на изток си служат със съкратена, с образна реч. Лозата, в този случай, е образ.
Ако разбирате отношенията на нещата, вие ще видите, че лозовата
пръчка
съдържа в себе си повече неща от самото грозде.
Било е време, когато гроздовият сок не е ферментирал. Било е време, когато крушите не са гниели и буболечици не са ги наяждали, както днес. Било е време, когато през зимата водата не е замръзвала. Откакто водата започнала да замръзва, и животът се е изменил. Казвате: Водата замръзва при 0°.
към беседата >>
От цитирания стих се вижда, че всяка лозова
пръчка
има отношение към самата лоза.
Откакто водата започнала да замръзва, и животът се е изменил. Казвате: Водата замръзва при 0°. Учените хора не са разрешили напълно този въпрос. Те казват, че водата замръзва, когато се намали топлината й. Значи, на леда липсва топлина.
От цитирания стих се вижда, че всяка лозова
пръчка
има отношение към самата лоза.
Ако тази пръчка пребъдва на лозата, тя ще бъде почитана, ще дава плод и от този плод ще се оценява. Следователно, по отношение на целокупния живот, човек представлява малка лозова пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка от някоя лоза. Щом е така, той няма защо да се безпокои какво ще стане с него.
към беседата >>
Ако тази
пръчка
пребъдва на лозата, тя ще бъде почитана, ще дава плод и от този плод ще се оценява.
Казвате: Водата замръзва при 0°. Учените хора не са разрешили напълно този въпрос. Те казват, че водата замръзва, когато се намали топлината й. Значи, на леда липсва топлина. От цитирания стих се вижда, че всяка лозова пръчка има отношение към самата лоза.
Ако тази
пръчка
пребъдва на лозата, тя ще бъде почитана, ще дава плод и от този плод ще се оценява.
Следователно, по отношение на целокупния живот, човек представлява малка лозова пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка от някоя лоза. Щом е така, той няма защо да се безпокои какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките.
към беседата >>
Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или
пръчка
от някоя лоза.
Значи, на леда липсва топлина. От цитирания стих се вижда, че всяка лозова пръчка има отношение към самата лоза. Ако тази пръчка пребъдва на лозата, тя ще бъде почитана, ще дава плод и от този плод ще се оценява. Следователно, по отношение на целокупния живот, човек представлява малка лозова пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои.
Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или
пръчка
от някоя лоза.
Щом е така, той няма защо да се безпокои какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. Някой казва: Какво ще стане с мене? Питам: Ти пръчка ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво? Ти крак ли си, или ръка от някое животно?
към беседата >>
Питам: Ти
пръчка
ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво?
Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка от някоя лоза. Щом е така, той няма защо да се безпокои какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. Някой казва: Какво ще стане с мене?
Питам: Ти
пръчка
ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво?
Ти крак ли си, или ръка от някое животно? Ако си нещо подобно, работата ти е осигурена. Ако пък си специфично лозова пръчка, работата ти пак е осигурена. Съвременните лозари, които изучават модерното лозарство, режат пръчките на лозите на общо основание. Те казват: Тази пръчка трябва да се отреже.
към беседата >>
Ако пък си специфично лозова
пръчка
, работата ти пак е осигурена.
Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. Някой казва: Какво ще стане с мене? Питам: Ти пръчка ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво? Ти крак ли си, или ръка от някое животно? Ако си нещо подобно, работата ти е осигурена.
Ако пък си специфично лозова
пръчка
, работата ти пак е осигурена.
Съвременните лозари, които изучават модерното лозарство, режат пръчките на лозите на общо основание. Те казват: Тази пръчка трябва да се отреже. Те режат по своему, като оставят по едно, по две, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно. Сега, като говорим за лозовата пръчка, ние разбираме единството, което съществува във вътрешния свят.
към беседата >>
Те казват: Тази
пръчка
трябва да се отреже.
Питам: Ти пръчка ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво? Ти крак ли си, или ръка от някое животно? Ако си нещо подобно, работата ти е осигурена. Ако пък си специфично лозова пръчка, работата ти пак е осигурена. Съвременните лозари, които изучават модерното лозарство, режат пръчките на лозите на общо основание.
Те казват: Тази
пръчка
трябва да се отреже.
Те режат по своему, като оставят по едно, по две, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно. Сега, като говорим за лозовата пръчка, ние разбираме единството, което съществува във вътрешния свят. Ако се зададе въпросът каква нужда има човек от дясната, или от лявата си ръка, какво може да се отговори? Човек никога не е бил и не може да бъде с една ръка по следните съображения: Има служба, която дясната ръка по никой начин сама не може да извърши.
към беседата >>
Сега, като говорим за лозовата
пръчка
, ние разбираме единството, което съществува във вътрешния свят.
Ако пък си специфично лозова пръчка, работата ти пак е осигурена. Съвременните лозари, които изучават модерното лозарство, режат пръчките на лозите на общо основание. Те казват: Тази пръчка трябва да се отреже. Те режат по своему, като оставят по едно, по две, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно.
Сега, като говорим за лозовата
пръчка
, ние разбираме единството, което съществува във вътрешния свят.
Ако се зададе въпросът каква нужда има човек от дясната, или от лявата си ръка, какво може да се отговори? Човек никога не е бил и не може да бъде с една ръка по следните съображения: Има служба, която дясната ръка по никой начин сама не може да извърши. Например, ако горната част на дясната ръка е нечиста, тя сама не може да се измие, затова лявата ръка трябва да й дойде на помощ. Това пък, което дясната ръка сама може да направи, лявата ръка и да й дойде на помощ, нищо няма да я ползва. Същото може да се каже и за лявата ръка.
към беседата >>
Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, Отец ми я отрязва; и всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Това значи: Всяка идея, всяка връзка, всяко желание, които не са в съгласие с Бога, ще се разрушат, ще изчезнат.
Това значи: Животът на всички същества се определя от Бога. Следователно, когато хората казват, че ние сме вън от Бога, и Той е вън от нас, това са идеи, които могат само да заблудят човека, но не и да го просветят. И затова съвременните хора са придали на Бога качества, каквито те познават в себе си, но този образ за Бога е техен личен образ. Този не е истинският Бог, Който непрестанно работи в тях. Божественият живот в човека постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждат до правилно разрешаване на важните проблеми в живота.
Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, Отец ми я отрязва; и всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Това значи: Всяка идея, всяка връзка, всяко желание, които не са в съгласие с Бога, ще се разрушат, ще изчезнат.
От тях ще останат само някои неща, които ще говорят за някогашното тяхно величие. Те ще представляват нещо подобно на разкопките, които и до днес продължават да правят в Египет, в Америка, в Африка и другаде. Тези разкопки говорят за съществуването на някаква велика култура, от която днес намираме само останки. Тази велика култура на миналото днес лежи дълбоко заровена в недрата на земята. И други култури има заровени във Великия Тихи океан, както и в Атлантическия океан, и от тях намираме от време на време само известни останки.
към беседата >>
Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята,
пръчката
няма защо да се грижи за своя живот.
– Ангелите никога не спят, но хората спят. Защо хората спят? – Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да помогнат на себе си, да задоволят всички свои желания, и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия се проповядва и поддържа от хиляди години насам.
Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята,
пръчката
няма защо да се грижи за своя живот.
Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една пръчка от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си. След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази пръчка в земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десет пъти и отново пониква, най-после тя ще се изроди. След десет посаждания пръчката вече се превръща в кол. Този е неестествен път на присаждане.
към беседата >>
Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една
пръчка
от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си.
Защо хората спят? – Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да помогнат на себе си, да задоволят всички свои желания, и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, пръчката няма защо да се грижи за своя живот.
Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една
пръчка
от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си.
След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази пръчка в земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десет пъти и отново пониква, най-после тя ще се изроди. След десет посаждания пръчката вече се превръща в кол. Този е неестествен път на присаждане. Единственият естествен път на присаждане е чрез семка.
към беседата >>
След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази
пръчка
в земята, тя отново ще може да поникне.
– Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да помогнат на себе си, да задоволят всички свои желания, и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, пръчката няма защо да се грижи за своя живот. Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една пръчка от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си.
След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази
пръчка
в земята, тя отново ще може да поникне.
Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десет пъти и отново пониква, най-после тя ще се изроди. След десет посаждания пръчката вече се превръща в кол. Този е неестествен път на присаждане. Единственият естествен път на присаждане е чрез семка. Стане ли присаждането с калем, с присадка, в края на краищата, се стига до израждане.
към беседата >>
След десет посаждания
пръчката
вече се превръща в кол.
Тази философия се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, пръчката няма защо да се грижи за своя живот. Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една пръчка от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си. След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази пръчка в земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десет пъти и отново пониква, най-после тя ще се изроди.
След десет посаждания
пръчката
вече се превръща в кол.
Този е неестествен път на присаждане. Единственият естествен път на присаждане е чрез семка. Стане ли присаждането с калем, с присадка, в края на краищата, се стига до израждане. При сегашните условия присаждането е необходимо, но когато се дойде до истинския живот, човек трябва сам да излезе от Божествената семка. Божественото запазва своите качества и в корена, и в стъблото, и в клончето.
към беседата >>
„Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка
пръчка
от нея представлява живота на един човек.
Адептите на науката знаят тези неща. Те знаят защо платното не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н. Един ден, когато и вие стъпите върху това платно, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести. Някои учени наричат тази почва канара. Как се хлъзга земята по това платно, какъв е съставът на платното, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат.
„Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка
пръчка
от нея представлява живота на един човек.
Когато всички тези пръчки дойдат в съгласие с общия живот на лозата, те ще могат да разберат живота и на самата лоза. На това основание всеки от вас ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа. Познаете ли Бога, ще познаете и Любовта, която няма начало, няма и край. Казва се, че Бог е Любов. Речете ли да определите какво нещо е Любовта, вие ще се забъркате.
към беседата >>
От Тебе научих великия пример в живота.“ Сега разбрах смисъла на изречението: „Ти си лозата, аз
пръчката
.“ От днес вече тази
пръчка
ще дава своя плод.
Ставате ли сутрин, помолете се: „Господи, простри и днес ръката си върху мен! “ Мнозина се молят на Бога да им даде богатство, сила, власт и т. н. Не заповядвайте на Бога, но кажете: „Господи, простри ръката си върху мен, да придобия малко от Твоето знание! Когато бях в калта, Ти ми служеше с Любов. По същия начин и аз днес ще Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
От Тебе научих великия пример в живота.“ Сега разбрах смисъла на изречението: „Ти си лозата, аз
пръчката
.“ От днес вече тази
пръчка
ще дава своя плод.
към беседата >>
54.
Начeртаният план
,
ООК
, София, 6.4.1927г.,
На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една
пръчка
в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси.
Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. Така постъпва циганинът с циганката. Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси.
На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една
пръчка
в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси.
Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш. Дяволът е създал положението на циганите, на разбойниците, на крадците, на лъжците.
към беседата >>
Хвърли дисагите от гърба си, хвърли
пръчката
от ръката си и престани да просиш.
Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси. На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш.
Хвърли дисагите от гърба си, хвърли
пръчката
от ръката си и престани да просиш.
Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш. Дяволът е създал положението на циганите, на разбойниците, на крадците, на лъжците. Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил.
към беседата >>
55.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Дойдете ли до това положение, вие трябва да имате магическата
пръчка
на Мойсея, и като ударите с нея по канарите, да протече вода.
Ти можеш да си почерпиш вода от него, колкото искаш. Когато казвам, че доброто не обещава, аз уподобявам доброто на извор, който постоянно тече. Злото пък уподобявам на пресъхнал извор, който едва прокапва, едва тече. Той помни, че някога е давал, но днес вече не може да дава нищо, не тече. Хора, които само обещават и не изпълняват, мязат на щерни, пълни с дъждовна вода; те лесно пресъхват и казват: сухо е това място, вода няма.
Дойдете ли до това положение, вие трябва да имате магическата
пръчка
на Мойсея, и като ударите с нея по канарите, да протече вода.
И тъй, станете ли сутрин рано, сложете хубав обяд на двамата синове. Тогава ще кажете на единия: синко, иди да работиш на нивата! Той ще обещае да отиде, но няма да изпълни. Ще кажете на втория: синко, иди да работиш на нивата! Той ще откаже, но после ще се разкае и ще свърши работата.
към беседата >>
56.
Една стъпка
,
ООК
, София, 13.4.1927г.,
Вие държите
пръчка
в ръката си и наблюдавате.
Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки.
Вие държите
пръчка
в ръката си и наблюдавате.
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи.
към беседата >>
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на
пръчката
да избавите змията от страдания.
Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате.
Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на
пръчката
да избавите змията от страдания.
Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи.
към беседата >>
57.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Глад и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с
пръчка
в ръка.
Като ученици, всички сте изучавали математика; задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси - например как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука изобщо можете да разрешите въпроса за глада? Всъщност какво нещо е гладът - гладът е сила, която заставя човека да работи; без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива.
Глад и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с
пръчка
в ръка.
Първите учители са употребявали пръчка, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата. Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили. И Природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи; за всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини; след време обаче родителите умират, слугите и слугините напускат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват.
към беседата >>
Първите учители са употребявали
пръчка
, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата.
Като ученици, всички сте изучавали математика; задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси - например как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука изобщо можете да разрешите въпроса за глада? Всъщност какво нещо е гладът - гладът е сила, която заставя човека да работи; без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива. Глад и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка.
Първите учители са употребявали
пръчка
, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата.
Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили. И Природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи; за всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини; след време обаче родителите умират, слугите и слугините напускат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват. Това са методи, с които Природата има предвид развитието на различните индивиди; каквито и методи да употребява, Природата има една крайна цел - да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мъчнотии и да се развива; не постигне ли човек това нещо, причината е в него - това показва, че не е работил съзнателно, вследствие на което не е използвал условията, определени специално за него.
към беседата >>
58.
Работа на природата
,
ООК
, София, 20.7.1927г.,
Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”.
Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. Ако дървото е посадено на място, кой как мине покрай него, ще пожелае да го полее. Ако не е посято на място, това дърво ще изсъхне. То трябва да се премести някъде, дето всички ще го виждат.
Христос казва: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”.
Това не значи, че вие сте такива пръчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, след като получавате от Бога хиляди блага, всеки трябва да си зададе въпроса, какво той е направил за Господа? Казано е в Писанието: „Да просветнат лицата ви пред человеците, за да видят славата Божия”. Това се изисква от човека. Някой казва, че иска да умре.
към беседата >>
59.
Божествената мисъл
,
МОК
, София, 4.9.1927г.,
Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадиш лозената
пръчка
в земята, за да ти даде винце.
Също така и теченията, т.е. енергиите, които действат в живота, трябва да се префинят, да се организират, да подготвят човека към нов живот. Как се постига новото? – Чрез съзнателна работа, външна и вътрешна. Добрите резултати не се постигат чрез бързане, но чрез постоянство и любов.
Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадиш лозената
пръчка
в земята, за да ти даде винце.
Не е така. Първо, ще разкопаеш земята, след това ще посадиш лозовата пръчка, ще се грижиш за нея и едва след 3–4 години ще очакваш плод. Природата работи постоянно, планомерно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, са големи. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Първо, ще разкопаеш земята, след това ще посадиш лозовата
пръчка
, ще се грижиш за нея и едва след 3–4 години ще очакваш плод.
Как се постига новото? – Чрез съзнателна работа, външна и вътрешна. Добрите резултати не се постигат чрез бързане, но чрез постоянство и любов. Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадиш лозената пръчка в земята, за да ти даде винце. Не е така.
Първо, ще разкопаеш земята, след това ще посадиш лозовата
пръчка
, ще се грижиш за нея и едва след 3–4 години ще очакваш плод.
Природата работи постоянно, планомерно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, са големи. Това е криво разбиране. Всички същества страдат, независимо от това, дали са ученици, или не. Раненият заяк не страда ли?
към беседата >>
60.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Който служи на Бога, той владее магическата
пръчка
: ще тропне с нея, и пред него ще се изнесат най-хубавите дрехи и обуща, направени от най-възвишена материя.
Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи. Това, което хората правят, то е резултат още на старата култура. Това са човешки неща, и като такива, те са временни. Който служи на Бога, той не се нуждае нито от земи, нито от къщи, нито от дрехи и обуща. – Ами гол ли ще ходи?
Който служи на Бога, той владее магическата
пръчка
: ще тропне с нея, и пред него ще се изнесат най-хубавите дрехи и обуща, направени от най-възвишена материя.
С какви дрехи ходеше Христос? Той си направи една дреха само, и с нея прекара цял живот. За тази дреха, именно, се говори в Писанието, че римските войници я разделили помежду си. Ние сме хора на Божествения живот! Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, за което съвременните хора даже не подозират.
към беседата >>
61.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Ако дадете в ръцете на лозаря една лозена
пръчка
, той ще я прегледа и ще ви каже, че тази
пръчка
е, например, от едногодишна лоза.
Някои тълкуват, че последните дни са сегашните. Казвате: Как могат тия хора да тълкуват? –Наблюдавали са, правили са ред научни изследвания. Питам: как могат лозарите, по пръчките на лозата, да познават с точност, коя лоза на колко години е? Те са се занимавали по този въпрос, правили са ред научни изчисления.
Ако дадете в ръцете на лозаря една лозена
пръчка
, той ще я прегледа и ще ви каже, че тази
пръчка
е, например, от едногодишна лоза.
Как познава? По устройството на тази пръчка. Всяка изтекла година слага особен отпечатък върху лозата, по който лозарят чете годините й. На същото основание, когато човек говори, по неговата мисъл може точно да се определи възрастта му. На земята живеят млади и стари души: младите души се познават по това, че като са живели малко на земята, нямат много опитности.
към беседата >>
По устройството на тази
пръчка
.
–Наблюдавали са, правили са ред научни изследвания. Питам: как могат лозарите, по пръчките на лозата, да познават с точност, коя лоза на колко години е? Те са се занимавали по този въпрос, правили са ред научни изчисления. Ако дадете в ръцете на лозаря една лозена пръчка, той ще я прегледа и ще ви каже, че тази пръчка е, например, от едногодишна лоза. Как познава?
По устройството на тази
пръчка
.
Всяка изтекла година слага особен отпечатък върху лозата, по който лозарят чете годините й. На същото основание, когато човек говори, по неговата мисъл може точно да се определи възрастта му. На земята живеят млади и стари души: младите души се познават по това, че като са живели малко на земята, нямат много опитности. Старите души пък са живели много; те разполагат с много знания, с големи опитности. Следователно, ако една стара душа греши, тя съзнателно греши; ако прави добро, тя пак съзнателно прави добро.
към беседата >>
62.
Кръгове на съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1927г.,
Аз сам ще се чудя, ако мога да превърна една желязна
пръчка
в златна.
Наистина, вие сте далеч от това знание. Както ви гледам сега, за да дойдете до това знание, трябват ви поне още хиляда години учение, и то само половината от вас могат да направят това. На останалата половина трябват още хиляда години, за да дойдат до положение да превръщат желязото в злато. Изобщо изискват се още три хиляди години, докато част от човечеството бъде в състояние да превръща желязото в злато. И тъй, виждате какво нещо е съзнанието, колко бавен е процесът на разширяване и пробуждане на човешкото съзнание.
Аз сам ще се чудя, ако мога да превърна една желязна
пръчка
в златна.
Сила е това! Кой няма желязо в своята мисъл? Изкуство е обаче това желязо да се превърне в злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство в себе си, обичате някого. Значи намирате се под влиянието на Венера.
към беседата >>
63.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Добрият, разумният лозар е свързан с лозената
пръчка
.
В един от стиховете на Исая се казва: „Защо си ни допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боим? Върни се заради рабите си, племената на Твоето наследие." (–17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинският лозар я погледне оттук-оттам и казва: Ти имаш 20 пръчки, а трябват ти само една-две. Той взима ножа, изрязва всички пръчки на лозата, като оставя само ония, които й са нужни. Като погледне сълзите й, той казва: Сега можеш да плачеш, колкото искаш, но след време ще видиш доброто, което съм ти направил.
Добрият, разумният лозар е свързан с лозената
пръчка
.
Значи, между лозаря и пръчката има вътрешна връзка, Това показва, че между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка. Това се обуславя от великия закон на Любовта. Когато Любовта срещне човека, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! – Не, аз не искам да те измъчвам. Човекът се показва учтив, внимателен.
към беседата >>
Значи, между лозаря и
пръчката
има вътрешна връзка, Това показва, че между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка.
Върни се заради рабите си, племената на Твоето наследие." (–17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинският лозар я погледне оттук-оттам и казва: Ти имаш 20 пръчки, а трябват ти само една-две. Той взима ножа, изрязва всички пръчки на лозата, като оставя само ония, които й са нужни. Като погледне сълзите й, той казва: Сега можеш да плачеш, колкото искаш, но след време ще видиш доброто, което съм ти направил. Добрият, разумният лозар е свързан с лозената пръчка.
Значи, между лозаря и
пръчката
има вътрешна връзка, Това показва, че между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка.
Това се обуславя от великия закон на Любовта. Когато Любовта срещне човека, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! – Не, аз не искам да те измъчвам. Човекът се показва учтив, внимателен. Тогава Любовта му казва: Щом не искаш да те нося, не искаш да ме измъчваш, аз ще се кача на гърба ти.
към беседата >>
64.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Тези две думи представят
пръчката
, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът.
". Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш на време, това е едно от великите качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще! ". По-хубава дума от тази няма.
Тези две думи представят
пръчката
, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът.
Важно ли е за случая, от какво е направена тази пръчка? Пръчката може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела. Пръчката, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота. След това се казва, че от онзи час оздрави жената. Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода?
към беседата >>
Важно ли е за случая, от какво е направена тази
пръчка
?
Тъй щото, не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще! ". По-хубава дума от тази няма. Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът.
Важно ли е за случая, от какво е направена тази
пръчка
?
Пръчката може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела. Пръчката, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота. След това се казва, че от онзи час оздрави жената. Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода? Значи, не е важно само човек да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на човека, да протекат през нея изворите на живота.
към беседата >>
Пръчката
може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела.
Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще! ". По-хубава дума от тази няма. Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът. Важно ли е за случая, от какво е направена тази пръчка?
Пръчката
може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела.
Пръчката, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота. След това се казва, че от онзи час оздрави жената. Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода? Значи, не е важно само човек да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на човека, да протекат през нея изворите на живота. Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше да бъде здрава.
към беседата >>
Пръчката
, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота.
Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще! ". По-хубава дума от тази няма. Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът. Важно ли е за случая, от какво е направена тази пръчка? Пръчката може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела.
Пръчката
, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота.
След това се казва, че от онзи час оздрави жената. Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода? Значи, не е важно само човек да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на човека, да протекат през нея изворите на живота. Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше да бъде здрава. „Дерзай, дъще!
към беседата >>
Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна
пръчка
, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода?
Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът. Важно ли е за случая, от какво е направена тази пръчка? Пръчката може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела. Пръчката, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота. След това се казва, че от онзи час оздрави жената.
Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна
пръчка
, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода?
Значи, не е важно само човек да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на човека, да протекат през нея изворите на живота. Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше да бъде здрава. „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременните хора, и въпрос даже не може да става за високо познаване на света.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може да направи." „Всяка
пръчка
, която пребъдва на лозата, дава плод много.
Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в рая. „Дерзай, дъще! " Тези думи Бог отправя към всички хора. Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата си.
Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може да направи." „Всяка
пръчка
, която пребъдва на лозата, дава плод много.
Всека пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва да вярва, че е пръчка от лозата, и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите от наслояванията на миналите векове. Хората се обвиняват едни други. – Ако има някой, който трябва да съди света, това е само Бог. Що се отнася до хората, те имат право само да учат, за да разберат великия Божествен път и да използват великите Божии блага.
към беседата >>
Всека
пръчка
, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва да вярва, че е
пръчка
от лозата, и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива.
Ако говорите за радостите, вие живеете в рая. „Дерзай, дъще! " Тези думи Бог отправя към всички хора. Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата си. Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може да направи." „Всяка пръчка, която пребъдва на лозата, дава плод много.
Всека
пръчка
, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва да вярва, че е
пръчка
от лозата, и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива.
Мислете всички така, ако искате да се освободите от наслояванията на миналите векове. Хората се обвиняват едни други. – Ако има някой, който трябва да съди света, това е само Бог. Що се отнася до хората, те имат право само да учат, за да разберат великия Божествен път и да използват великите Божии блага.
към беседата >>
65.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Вие очаквате да дойде някой маг с някоя
пръчка
и да се изменят всичките условия в живота.
(втори вариант)
В окултната наука има ред методи и начини. Сага, аз като говоря върху този въпрос, резултати не може да се постигнат в една година. За да имате един микроскопически резултат, трябва да работите усилено по десет часа на ден в три години, за да имате един малък резултат. Като дойдете до този резултат, ще бъде като в радиото ефикасен, с него може да слушате навсякъде. Като ви говоря тъй насърчително, мнозина от вас очакват големи резултати.
Вие очаквате да дойде някой маг с някоя
пръчка
и да се изменят всичките условия в живота.
Възможно е някой път да се изменят, но магическата пръчка зависи от състоянието на хората или от тяхната карма. Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа пръчка ще дойде. На някои хора кармата е тежка, следователно този закон не може да проработи. Той все работи, но той улеснява техния път. Тъй щото всякога трябва да знаете, че когато вие се учите, все-таки спомагате за вашето развитие.
към втори вариант >>
Възможно е някой път да се изменят, но магическата
пръчка
зависи от състоянието на хората или от тяхната карма.
(втори вариант)
Сага, аз като говоря върху този въпрос, резултати не може да се постигнат в една година. За да имате един микроскопически резултат, трябва да работите усилено по десет часа на ден в три години, за да имате един малък резултат. Като дойдете до този резултат, ще бъде като в радиото ефикасен, с него може да слушате навсякъде. Като ви говоря тъй насърчително, мнозина от вас очакват големи резултати. Вие очаквате да дойде някой маг с някоя пръчка и да се изменят всичките условия в живота.
Възможно е някой път да се изменят, но магическата
пръчка
зависи от състоянието на хората или от тяхната карма.
Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа пръчка ще дойде. На някои хора кармата е тежка, следователно този закон не може да проработи. Той все работи, но той улеснява техния път. Тъй щото всякога трябва да знаете, че когато вие се учите, все-таки спомагате за вашето развитие. Но ще се трудите, да дойде самообладанието.
към втори вариант >>
Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа
пръчка
ще дойде.
(втори вариант)
За да имате един микроскопически резултат, трябва да работите усилено по десет часа на ден в три години, за да имате един малък резултат. Като дойдете до този резултат, ще бъде като в радиото ефикасен, с него може да слушате навсякъде. Като ви говоря тъй насърчително, мнозина от вас очакват големи резултати. Вие очаквате да дойде някой маг с някоя пръчка и да се изменят всичките условия в живота. Възможно е някой път да се изменят, но магическата пръчка зависи от състоянието на хората или от тяхната карма.
Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа
пръчка
ще дойде.
На някои хора кармата е тежка, следователно този закон не може да проработи. Той все работи, но той улеснява техния път. Тъй щото всякога трябва да знаете, че когато вие се учите, все-таки спомагате за вашето развитие. Но ще се трудите, да дойде самообладанието. Когато ние говорим за самообладанието, подразбираме винаги твърдата материя.
към втори вариант >>
66.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате
пръчка
.
(втори вариант)
С туй трябва да започне самовъзпитанието. Сега това е постижимо. Аз искам да кажа, че ония усилия, които сте направили досега, те ви донесли нещо. Дошли сте до едно положение и оттам трябва да подемете. Вие сте дошли, услужили сте на тази мадам.
Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате
пръчка
.
Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години, пръчката дойде и вкъщи има такова красиво пеене. Но някой път мадамата се разправя, казва: "Тъй-тъй..." Красивото без наказания не може. Ако ние не може да използваме всичките страдания, животът е обезсмислен. Всичките страдания в живота трябва да се използват. Сега основната мисъл.
към втори вариант >>
Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години,
пръчката
дойде и вкъщи има такова красиво пеене.
(втори вариант)
Сега това е постижимо. Аз искам да кажа, че ония усилия, които сте направили досега, те ви донесли нещо. Дошли сте до едно положение и оттам трябва да подемете. Вие сте дошли, услужили сте на тази мадам. Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате пръчка.
Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години,
пръчката
дойде и вкъщи има такова красиво пеене.
Но някой път мадамата се разправя, казва: "Тъй-тъй..." Красивото без наказания не може. Ако ние не може да използваме всичките страдания, животът е обезсмислен. Всичките страдания в живота трябва да се използват. Сега основната мисъл. Каква е основната мисъл, която би останала у вас?
към втори вариант >>
67.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
" Яков знаеше изкуството да заставя овцете да раждат все
пръчкави
и шарени агнета, затова каза на Лаван: „Всички
пръчкави
и шарени овце и кози са мои, а останалите – твои".
Яков трябваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овцете, за да изучи Божиите закони и от тях да разбере, какви са човешките закони и разпоредби. Не само Яков, но всеки човек трябва да мине през тази вътрешна опитност. Яков прекара 14 години на работа при Лаван и реши най-после да се върне в бащиния си дом. Той рече на Лаван: „Пусни ме да си отида на моето място, и на моята земя." Лаван му отговори: „Забелязвам, че Господ ме благослови заради тебе. Затова, определи ми заплатата си, и ще ти я дам!
" Яков знаеше изкуството да заставя овцете да раждат все
пръчкави
и шарени агнета, затова каза на Лаван: „Всички
пръчкави
и шарени овце и кози са мои, а останалите – твои".
Лаван се съгласи на този договор, но скоро след това измени на условията. Тогава Яков се обърна към Господа и получи отговор на своята молитва: „Видях всичко, що ти прави Лаван. Стани сега, та излез из тази земя и се върни в земята на рода си". Той взе жените си, децата си и богатството си и тръгна при баща си в Ханаанската земя. И в третия ден обадиха на Лаван, че Яков побягна.
към беседата >>
68.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата
пръчка
!
Казва му Карнаци: "Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш". Ден след ден отивал Севадин на морския бряг и преписвал своите изречения. И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка.
По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата
пръчка
!
" След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече". И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро.
към беседата >>
Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с
пръчка
по главата.
Някой казва: аз съм търпелив човек. — Колко си търпелив? Като ти ударят една-две пръчки, издържаш, но ударят ли ти 25 пръчки, викаш вече: ох, убиха ме! — Това не е търпение. Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва.
Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с
пръчка
по главата.
Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усетил нито един от ударите на това дете. По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с пръчка в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук? " — Ти нищо ли не усети? — Не. — Чудно нещо!
към беседата >>
По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с
пръчка
в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук?
Като ти ударят една-две пръчки, издържаш, но ударят ли ти 25 пръчки, викаш вече: ох, убиха ме! — Това не е търпение. Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва. Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с пръчка по главата. Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усетил нито един от ударите на това дете.
По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с
пръчка
в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук?
" — Ти нищо ли не усети? — Не. — Чудно нещо! Аз те удрях досега с тази пръчка по главата. — Не съм усетил нищо.
към беседата >>
Аз те удрях досега с тази
пръчка
по главата.
Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усетил нито един от ударите на това дете. По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с пръчка в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук? " — Ти нищо ли не усети? — Не. — Чудно нещо!
Аз те удрях досега с тази
пръчка
по главата.
— Не съм усетил нищо. — Не брои ли, колко пъти те ударих? — Не. Колко пъти ме удари? — 1000 пъти.
към беседата >>
69.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Понеже детето е вървяло по една наклонена площ и тогава енергията от
пръчката
се предава на детето.
(втори вариант)
Някое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Някой път може да остане само с плакането, а някой път може да получи някой подарък. Подаръкът може да бъде двояк. Някой път това, което иска детето, му се дава, а някой път бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подарък.
Понеже детето е вървяло по една наклонена площ и тогава енергията от
пръчката
се предава на детето.
Минава енергията, тя се трансформира. И от детето известна енергия протича в тоягата. А бащата, понеже е умен, то тази енергия протича в известен резервоар и бащата я складира за бъдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бъдеще няма да забогатее. Този въпрос има известна философска страна.
към втори вариант >>
Първия път, когато го бият, детето не знае какво нещо е тънката
пръчка
и подава ръката си.
(втори вариант)
И ако бащата не прави така, то това дете за бъдеще няма да забогатее. Този въпрос има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката някъде във вас, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата в ръката. Старите учители биеха децата.
Първия път, когато го бият, детето не знае какво нещо е тънката
пръчка
и подава ръката си.
Но втори път детето си оттегля ръката. В живота се явяват ред противоречия в сегашното развитие на човека. И ние седим и размишляваме защо животът е създаден по един или по друг начин. Той е създаден по чисто научен начин. Имаш известна мъчнотия, то е една задача.
към втори вариант >>
70.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена
пръчка
, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение.
“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние. Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи?
Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена
пръчка
, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение.
Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества.
към беседата >>
Всяка
пръчка
, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка
пръчка
, която дава плод, се отглежда“.
Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките.
Всяка
пръчка
, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка
пръчка
, която дава плод, се отглежда“.
Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската. Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си.
към беседата >>
71.
Магическата пръчица
,
МОК
, София, 8.2.1929г.,
Мисълта, това е магическата
пръчка
!
(втори вариант)
Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния. Върхът е нещо разумно, например има психичен връх. В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките. Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето. Ще запомните едно: трябва да се мисли!
Мисълта, това е магическата
пръчка
!
Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли.
към втори вариант >>
72.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова
пръчка
.
След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват. Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек?
Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова
пръчка
.
Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек. Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае.
към беседата >>
Един ден, когато лозовата
пръчка
даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова
пръчка
в човек.
– Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод.
Един ден, когато лозовата
пръчка
даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова
пръчка
в човек.
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар.
към беседата >>
73.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с
пръчка
водата.
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него.
Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с
пръчка
водата.
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка. „Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил.
към беседата >>
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с
пръчка
, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с
пръчка
.
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата.
Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с
пръчка
, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с
пръчка
.
„Лазаре, излез вън! " Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си.
към беседата >>
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи
пръчка
в ръка.
Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват. Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ.
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи
пръчка
в ръка.
– Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
към беседата >>
Богаташът се приближил до светията, хванал
пръчката
, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш?
Богаташът се приближил до светията, хванал
пръчката
, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла. Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва.
към беседата >>
Светията спокойно държал в ръката си горещата
пръчка
, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
Погледнал към светията, но какво било учудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла.
Светията спокойно държал в ръката си горещата
пръчка
, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него.
към беседата >>
И вие можете, като светията, да хванете тази
пръчка
в едната си ръка и да се топлите с нея.
– Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла. Казвам: това е веруюто, което проповядваме.
И вие можете, като светията, да хванете тази
пръчка
в едната си ръка и да се топлите с нея.
Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение.
към беседата >>
Огън има в тази
пръчка
!
– Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла. Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея.
Огън има в тази
пръчка
!
Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън!
към беседата >>
74.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
" После взема, че обърна
пръчката
на друго място.
(втори вариант)
Бог, кой Го знае къде е, никой не Го виждал. Да оставим тия набожни работи. Казвам, на вас ви трябват парици. Взема, че започна да копая, извадя едно гърне от десет килограма. Казвам: "Стига ли ви?
" После взема, че обърна
пръчката
на друго място.
Изваждам друго гърне, от двайсет килограма. Казвам: "Да ви предам едно изкуство. Бедни сте. Но с едно условие. Ще извадите толкоз, колкото ви е нужно." Аз имам тази магическа пръчка.
към втори вариант >>
Ще извадите толкоз, колкото ви е нужно." Аз имам тази магическа
пръчка
.
(втори вариант)
" После взема, че обърна пръчката на друго място. Изваждам друго гърне, от двайсет килограма. Казвам: "Да ви предам едно изкуство. Бедни сте. Но с едно условие.
Ще извадите толкоз, колкото ви е нужно." Аз имам тази магическа
пръчка
.
Има ли Господ, или няма? Кое е важно сега? Вас ви трябват пари, да си купите книги, защото, ако нямате книги, няма да бъдете учени хора. Като имате пари, ще имате книги, ще имате учител, защото без пари никой не ви учи. Ще си направите къща.
към втори вариант >>
Който разбира, то е скрито вътре в
пръчката
.
(втори вариант)
После, ще имате автомобил. После, конче с малко кабриолетче. Сега ще кажете вярването какво е? Вие оставете вашето вярване, какви са вашите практически вярвания. Хубаво, аз като покажа с тази пръчица къде има богатство, има ли разумност в нея, или не?
Който разбира, то е скрито вътре в
пръчката
.
Казва: "Ще ме носиш." Аз като го нося, той открива парите, той е маг. Като открие, взимам. Втория ден дойдем и двамата на мястото. Казвам: "Как сте? Парите, които извадихте?
към втори вариант >>
75.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Щом виждали, че техният учител носи
пръчка
в ръката си, те знаяли, че бой ще има.
Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги.
Щом виждали, че техният учител носи
пръчка
в ръката си, те знаяли, че бой ще има.
Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка.
към беседата >>
Обаче, сегашните учители не влизат при децата с
пръчка
.
Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има.
Обаче, сегашните учители не влизат при децата с
пръчка
.
Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен.
към беседата >>
И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося
пръчка
в ръката си.
В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има. Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата.
И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося
пръчка
в ръката си.
Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив.
към беседата >>
Не, аз влизам без
пръчка
.
Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има. Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си.
Не, аз влизам без
пръчка
.
Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
към беседата >>
Когато учителят влиза в клас с
пръчка
, голяма част от енергията му отива в нея.
Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен.
Когато учителят влиза в клас с
пръчка
, голяма част от енергията му отива в нея.
Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори.
към беседата >>
Учителят не трябва да влиза в клас с
пръчка
.
Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея.
Учителят не трябва да влиза в клас с
пръчка
.
Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.
към беседата >>
Днес тази
пръчка
е заместена с перо, с молив.
И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка.
Днес тази
пръчка
е заместена с перо, с молив.
Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.
към беседата >>
Тя е магическата
пръчка
, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив.
Тя е магическата
пръчка
, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.
към беседата >>
Щом виждали, че техният учител носи
пръчка
в ръката си, те знаели, че ще има бой.
(втори вариант)
Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, те се стряскат. В това отношение те приличат на онези малки деца от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги.
Щом виждали, че техният учител носи
пръчка
в ръката си, те знаели, че ще има бой.
Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън. Обаче сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си.
към втори вариант >>
Обаче сегашните учители не влизат с
пръчка
при децата.
(втори вариант)
Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, те се стряскат. В това отношение те приличат на онези малки деца от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че ще има бой. Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън.
Обаче сегашните учители не влизат с
пръчка
при децата.
Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея.
към втори вариант >>
Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося
пръчка
в ръката си.
(втори вариант)
Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че ще има бой. Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън. Обаче сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата.
Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося
пръчка
в ръката си.
Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив.
към втори вариант >>
Не, без тояга, без
пръчка
влизам аз.
(втори вариант)
Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън. Обаче сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си.
Не, без тояга, без
пръчка
влизам аз.
Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
към втори вариант >>
Когато учителят влиза в клас с
пръчка
, голяма част от енергията му отива в нея.
(втори вариант)
Обаче сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен.
Когато учителят влиза в клас с
пръчка
, голяма част от енергията му отива в нея.
Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за Абсолютната Чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при Петото езеро, ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори.
към втори вариант >>
Учителят не трябва да влиза в клас с
пръчка
.
(втори вариант)
Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея.
Учителят не трябва да влиза в клас с
пръчка
.
Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за Абсолютната Чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при Петото езеро, ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледище на Абсолютната Чистота.“
към втори вариант >>
Днес тази
пръчка
е заместена с перо, с молив.
(втори вариант)
Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка.
Днес тази
пръчка
е заместена с перо, с молив.
Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за Абсолютната Чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при Петото езеро, ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледище на Абсолютната Чистота.“
към втори вариант >>
Тя е магическата
пръчка
, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
(втори вариант)
Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив.
Тя е магическата
пръчка
, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава.
И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за Абсолютната Чистота. И като ви запита някой какво ви се говори при Петото езеро, ще кажете: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледище на Абсолютната Чистота.“
към втори вариант >>
76.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Плътта е една подложка, една
пръчка
, а духът е присадка, която ще се присади на нея.
(втори вариант)
Те искат да създадат нови форми, нов начин на живеене. Та казвам, не разрушавайте стария си живот. И той има своето място. Ти искаш да разрушиш грешния живот, да се освободиш от него, да дойде първичния живот. Ако човек се освободи от плътта, която го измъчва, той, духовният човек в него, не може вече да живее.
Плътта е една подложка, една
пръчка
, а духът е присадка, която ще се присади на нея.
Когато духовните хора казват, че имало борба между плътта и духа, борбата е в присадката, докато хване и докато развие своите сокове. Борбата е в присадката, дето се сменят енергиите. И християните трябва да разбират този закон на смени, на превръщане на енергиите. И ако вие не знаете да се молите, нищо няма да стигнете. Аз ви говоря като на деца, не като на философи, не като на вещи, които имат нови определени убеждения.
към втори вариант >>
77.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 27.11.1929г.,
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха
пръчка
, за която Христос е казал: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха
пръчка
, за която Христос е казал: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
към беседата >>
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха
пръчка
, за която Христос е казал: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
(втори вариант)
Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха
пръчка
, за която Христос е казал: „Всяка
пръчка
, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му.
към втори вариант >>
78.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Когато е отишъл при фараона, той е разполагал с много знания: хвърлил си
пръчката
и накарал тази
пръчка
да оживее.
(втори вариант)
За някои неща той е могъл чрез наблюдение да схваща как е бил създаден светът, как е бил създаден човекът и се е опитал в едно кратко резюме донякъде да изложи въпросите за създаването на целия свят, както и създаването на човека. Имайте предвид, че Мойсей не е бил невежа. Той е бил сведущ човек, първокласен учен. Ако сега би се явил Мойсей пред сегашните учени хора, едва ли те биха могли да се сравнят с него. Мойсей е знаел всички учени теории за светлината, той е разбирал законите за електричеството, законите на магнетизма, той е знаел и биологическите закони.
Когато е отишъл при фараона, той е разполагал с много знания: хвърлил си
пръчката
и накарал тази
пръчка
да оживее.
Той е разполагал с много знания, не е бил тъй шашав. Обаче неговите ученици изопачили учението му и Мойсей изчезнал, а останал мойсеизъм, едно изопачено учение. Това вече не е Мойсей, но според разбиранията им - учение. Не че неговите ученици са имали лошото желание, но така са разбирали и затова са го изопачили. Същото е станало и с християнството.
към втори вариант >>
79.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Тя е магическата
пръчка
в живота на всеки човек.
Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Като виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя всички неща.
Тя е магическата
пръчка
в живота на всеки човек.
Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения. Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид един от великите закони в света. Този закон работи във всички форми и, според степента на неговата проява, съдим за развитието на дадена форма.
към беседата >>
Който е придобил тази
пръчка
, той всичко може да постигне.
Като виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя всички неща. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек.
Който е придобил тази
пръчка
, той всичко може да постигне.
Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения. Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид един от великите закони в света. Този закон работи във всички форми и, според степента на неговата проява, съдим за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различават един от друг.
към беседата >>
Ангелите седят с
пръчка
около слънцето, затворено е там и човек не може да влезе.
(втори вариант)
Всички вие желаете да направите в живота си нещо най-хубаво, най-възвишено, най-гениално, а при това нито един случай не ви се отдава да го направите. Ще ви приведа следния пример. Кой от вас не е пожелал да отиде до слънцето. Погледнете нагоре към слънцето и казвате: „Не мога да хвръкна. - Казвате: - Учените казват, че там имало огън." Огън има действително.
Ангелите седят с
пръчка
около слънцето, затворено е там и човек не може да влезе.
Той трябва да има билет, даден му от Христа, за да влезе в слънцето. Даже и много от българските светии са се опитвали да отидат до слънцето, но пак са се връщали назад. Тази мисъл няма нищо общо със стиха, който разглеждаме. Тя може да не е вярна. Казвате: „Защо българските светии са се опитвали да отидат на слънцето?
към втори вариант >>
80.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Като видят, че някой не иска да учи, казват му:
Пръчка
ти трябва!
Мнозина казват: Минаха добрите времена. - Защо се губи доброто? Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие.
Като видят, че някой не иска да учи, казват му:
Пръчка
ти трябва!
Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета.
към беседата >>
Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с
пръчката
.
- Защо се губи доброто? Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва!
Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с
пръчката
.
Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки.
към беседата >>
Майката възпитава децата си с
пръчка
, учителят възпитава учениците си с
пръчка
, проповедникът проповядва с
пръчка
.
Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва! Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката.
Майката възпитава децата си с
пръчка
, учителят възпитава учениците си с
пръчка
, проповедникът проповядва с
пръчка
.
В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието.
към беседата >>
В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че
пръчката
е излязла от Рая.
Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва! Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка.
В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че
пръчката
е излязла от Рая.
Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание.
към беседата >>
Как е възможно
пръчката
да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала?
Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва! Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая.
Как е възможно
пръчката
да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала?
В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна.
към беседата >>
Пръчката
символизира знанието.
Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки.
Пръчката
символизира знанието.
Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си.
към беседата >>
Всеки учен е носел в ръката си
пръчка
, да покаже на хората, че разполага със знание.
В края на краищата, за свое оправдание всички казват, че пръчката е излязла от Рая. Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието.
Всеки учен е носел в ръката си
пръчка
, да покаже на хората, че разполага със знание.
Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш!
към беседата >>
Като види, че знанието не помага, той взема
пръчката
си и започва да я движи на една, или на друга страна.
Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание.
Като види, че знанието не помага, той взема
пръчката
си и започва да я движи на една, или на друга страна.
Значи, майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш! - Трябва да те слушам, но как?
към беседата >>
Значи, майката и бащата, които често слагат
пръчката
върху гърба на детето си, минават за учени хора.
В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна.
Значи, майката и бащата, които често слагат
пръчката
върху гърба на детето си, минават за учени хора.
Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш! - Трябва да те слушам, но как? Питам: Може ли детето винаги да разбира волята на баща си и да я изпълнява?
към беседата >>
Като налага детето си с
пръчката
, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш!
Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взема пръчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата "боли" представлява математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си.
Като налага детето си с
пръчката
, бащата казва: Ти трябва да ме слушаш!
- Трябва да те слушам, но как? Питам: Може ли детето винаги да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква от детето послушание, това подразбира, че на детето предстоят известни мъчнотии. Само онзи, който се намира пред мъчни, неразрешими задачи, трябва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начина за правилно разрешаване на своите задачи.
към беседата >>
Обаче, ако баща ви знае колко са плодовете в градината, няма да ви пита късали ли сте, или не, но ще вземе
пръчката
и ще ви даде добър урок, да не си позволявате втори път да късате без негово разрешение.
Кой обикновен човек, като влезе в овощна градина и знае, че никой не го вижда, няма да откъсне няколко плода? Когато баща ви дойде в градината ще познае ли, че сте късали плодове? Понеже не е броил плодовете, той няма да познае дали сте яли от тях, или не. Ако баща ви не е броил плодовете и не знае, че сте късали, вие ще мислите, че винаги можете да си откъсвате по няколко плода. От друга страна баща ви ще загуби авторитета си пред вас.
Обаче, ако баща ви знае колко са плодовете в градината, няма да ви пита късали ли сте, или не, но ще вземе
пръчката
и ще ви даде добър урок, да не си позволявате втори път да късате без негово разрешение.
Защо баща ви не позволява да късате от плодовете на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у вас, да не се поддавате на изкушение. При това, има плодове в живота, с които човек не трябва да се храни. Вкуси ли от тези плодове, той сам се осъжда на смърт.
към беседата >>
Според мене, наказанието не е нищо друго, освен
пръчка
, която се вдига и слага върху гърба на човека.
Тя е толкова по-нечиста, през колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластовете пък зависи от тяхната изправност към общите сили, които действат в земята. От действието на външните и вътрешни сили на земята, пластовете се снишават и възвишават. На обикновен език това снишаване и възвишаване на пластовете наричаме наказание. Хората се страхуват от тези наказания.
Според мене, наказанието не е нищо друго, освен
пръчка
, която се вдига и слага върху гърба на човека.
Защо пръчката играе върху човешкия гръб? - Да го направи умен. Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си.
към беседата >>
Защо
пръчката
играе върху човешкия гръб?
Чистотата на пластовете пък зависи от тяхната изправност към общите сили, които действат в земята. От действието на външните и вътрешни сили на земята, пластовете се снишават и възвишават. На обикновен език това снишаване и възвишаване на пластовете наричаме наказание. Хората се страхуват от тези наказания. Според мене, наказанието не е нищо друго, освен пръчка, която се вдига и слага върху гърба на човека.
Защо
пръчката
играе върху човешкия гръб?
- Да го направи умен. Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си. Селянинът немилостиво ги биеше.
към беседата >>
Той ги удряше с
пръчка
върху гръбначния стълб.
- Да го направи умен. Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си. Селянинът немилостиво ги биеше.
Той ги удряше с
пръчка
върху гръбначния стълб.
Обаче, колкото повече ги биеше, толкова повече те упорстваха, не искаха да вървят. Като наблюдавах това нещо, аз се спрях и казах на селянина: Представи си, че си войник, участваш във войната и те хванат пленник. След това турят на гърба ти товар от сто килограма тежест и те заставят да го изнесеш на известна височина. Какво ще правиш с този товар? - Ще кажа, че не мога да го нося.
към беседата >>
Щом не можеш да носиш,
пръчката
ще играе върху гърба ти, както ти постъпваш с воловете си.
Като наблюдавах това нещо, аз се спрях и казах на селянина: Представи си, че си войник, участваш във войната и те хванат пленник. След това турят на гърба ти товар от сто килограма тежест и те заставят да го изнесеш на известна височина. Какво ще правиш с този товар? - Ще кажа, че не мога да го нося. - Ти ще кажеш, че не можеш да го носиш, но никой не влиза в положението ти.
Щом не можеш да носиш,
пръчката
ще играе върху гърба ти, както ти постъпваш с воловете си.
Какво ще бъде положението ти? - Да ме пази Господ! Дано не дойда до това положение. Ако товарът ми е по-лек, ще го нося, но ако е голям, загубен съм. - Ето, такова е положението и на твоите волове.
към беседата >>
81.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Два дни преди Коледа господарят ти ще застане пред тебе с дигната
пръчка
във въздуха и, като капелмайстор, ще почне да те управлява.
Остане ли в кочината, тя е глупава свиня. – Ама условията на живота били такива, че трябвало да се живее в кочина. Ако условията на живота въвеждат човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той да бъде толкова неразумен, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бъдат последствията на този живот? Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря си.
Два дни преди Коледа господарят ти ще застане пред тебе с дигната
пръчка
във въздуха и, като капелмайстор, ще почне да те управлява.
Ти ще запееш нова, миньорна песен – песен на прощаване с живота. Влезе ли тази пръчка в сърцето ти, и песента престава. Не е лесен животът в кочината, не е лесен животът в затвора. Следователно, за да се освободят от миньорните песни на живота, хората трябва да го разбират, да имат ясна представа за него. Те трябва да освободят живота от примесите в него, да разплетат заплетените конци.
към беседата >>
Влезе ли тази
пръчка
в сърцето ти, и песента престава.
Ако условията на живота въвеждат човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той да бъде толкова неразумен, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бъдат последствията на този живот? Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря си. Два дни преди Коледа господарят ти ще застане пред тебе с дигната пръчка във въздуха и, като капелмайстор, ще почне да те управлява. Ти ще запееш нова, миньорна песен – песен на прощаване с живота.
Влезе ли тази
пръчка
в сърцето ти, и песента престава.
Не е лесен животът в кочината, не е лесен животът в затвора. Следователно, за да се освободят от миньорните песни на живота, хората трябва да го разбират, да имат ясна представа за него. Те трябва да освободят живота от примесите в него, да разплетат заплетените конци. Не направят ли това, те ще се движат между две области – между областта на лъжата и областта на истината, между вероятните и невероятни неща. Вероятни и невероятни неща има и в религията, и в науката, и в изкуството, а всичко това трябва да се отдели: вероятното да се тури на една страна, невероятното – на друга.
към беседата >>
82.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Умният човек, като му ударят една
пръчка
, от едната
пръчка
разбира, казва: „Стига.
(втори вариант)
Че човек в една година може да преживее тия числа. Нищо повече. Всичката тая философия седи в следното. За да се втълпи в съзнанието на хората, че има страдание. Има страдания.
Умният човек, като му ударят една
пръчка
, от едната
пръчка
разбира, казва: „Стига.
Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо? " „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи.
към втори вариант >>
83.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Днес нито фалагата е на място, нито седенето на колене, нито удрянето с
пръчка
по ръцете.
Какво представят гайдата и пианото? Те са израз на неблагородните и невъзпитани мисли и чувства на човека, които препятстват за развитието му. Между мислите и чувствата съществува известно съответствие: добрите мисли раждат добри чувства, а лошите мисли – лоши чувства. Добрите мисли и чувства, пък раждат добри постъпки. Задача на съвременния човек е да възпита мислите и чувствата си, но не така, както едно време учителите са възпитавали учениците.
Днес нито фалагата е на място, нито седенето на колене, нито удрянето с
пръчка
по ръцете.
Това са отживели методи на възпитание, които не могат вече да се приложат. За да се възпита младото поколение, преди всичко трябва да се възпитат родителите. Майки, бащи, учители, свещеници, управници – всички трябва да се превъзпитат. Цялото човечество трябва да се превъзпита, да преобрази своята мисъл. Мисълта пък ще преобрази чувствата, а те заедно ще преобразят постъпките.
към беседата >>
84.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Ако бъркаш в долапа,
пръчката
ще слезе от конеца.
(втори вариант)
Може да не употребяват пръчицата, но все таки капелмайсторът, колкото за адет, ще я откачи някога. Бащата и майката направят един закон за детето. Заръчат много хубави долапи. В тия долапи има нещо за ядене: орехи, захар, сладко. Направят закон, казват на детето: „Няма да бъркаш в долапа." Това е първият закон.
Ако бъркаш в долапа,
пръчката
ще слезе от конеца.
Бащата излезе, детето погледне пръчката, то разсъждава, казва: „Вързана е." Отвори долапа. Някой път яде толкоз майсторски, че не може да познаят. Някой път го хванат. Когато детето е на 7 години, направят един закон. Когато е на 14 години, направят други закон.
към втори вариант >>
Бащата излезе, детето погледне
пръчката
, то разсъждава, казва: „Вързана е." Отвори долапа.
(втори вариант)
Бащата и майката направят един закон за детето. Заръчат много хубави долапи. В тия долапи има нещо за ядене: орехи, захар, сладко. Направят закон, казват на детето: „Няма да бъркаш в долапа." Това е първият закон. Ако бъркаш в долапа, пръчката ще слезе от конеца.
Бащата излезе, детето погледне
пръчката
, то разсъждава, казва: „Вързана е." Отвори долапа.
Някой път яде толкоз майсторски, че не може да познаят. Някой път го хванат. Когато детето е на 7 години, направят един закон. Когато е на 14 години, направят други закон. Когато е на 21 години, направят трети закон.
към втори вариант >>
85.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Какво представя магическата
пръчка
?
Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.
Какво представя магическата
пръчка
?
Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица.
към беседата >>
86.
Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата
,
МОК
, София, 30.5.1930г.,
Казва: „Не трябва да си отваряте очите." Представете си, че имате един господар и той ви тури капаци на очите; вземе една
пръчка
- дава ви я, и ти с
пръчката
трябва да напипаш нещата.
(втори вариант)
Ги трябва да знаеш как да представиш конкретно тази идея на физическото поле - или като идея на чувствения свят, или като идея на умствения свят; като идея, която се занимава със стомаха ти; като идея, която се занимава с дробовете ти [или] като идея, която има отношение с мозъка ти. Запример идеята за Бога какво отношение има -тъй, както вие я разбирате? Защо трябва да вярваме в Бога? Да определим конкретно какво нещо е вярата. Представете си, че вашите очи са били затворени - че някой човек ви е турил восък на очите.
Казва: „Не трябва да си отваряте очите." Представете си, че имате един господар и той ви тури капаци на очите; вземе една
пръчка
- дава ви я, и ти с
пръчката
трябва да напипаш нещата.
Каже ви: „Слушай, няма да си отваряш очите, само ще пипаш нещата." Представете си сега, тази пръчка - това са логическите разсъждения. Логика е това. Той гледа да няма някой камък на пътя. Ти си проправяш пътя с пръчката, но има голяма мъч-ност в движението. Дойде някой човек и ви попита вас: „Ти вярваш ли в слънцето.
към втори вариант >>
Каже ви: „Слушай, няма да си отваряш очите, само ще пипаш нещата." Представете си сега, тази
пръчка
- това са логическите разсъждения.
(втори вариант)
Запример идеята за Бога какво отношение има -тъй, както вие я разбирате? Защо трябва да вярваме в Бога? Да определим конкретно какво нещо е вярата. Представете си, че вашите очи са били затворени - че някой човек ви е турил восък на очите. Казва: „Не трябва да си отваряте очите." Представете си, че имате един господар и той ви тури капаци на очите; вземе една пръчка - дава ви я, и ти с пръчката трябва да напипаш нещата.
Каже ви: „Слушай, няма да си отваряш очите, само ще пипаш нещата." Представете си сега, тази
пръчка
- това са логическите разсъждения.
Логика е това. Той гледа да няма някой камък на пътя. Ти си проправяш пътя с пръчката, но има голяма мъч-ност в движението. Дойде някой човек и ви попита вас: „Ти вярваш ли в слънцето. Че със затворени очи, казва, не съм го виждал - какво ще вярвам." Най-първото нещо - трябва да заставите този човек да снеме тези люспи от очите си и да отвори очите си.
към втори вариант >>
Ти си проправяш пътя с
пръчката
, но има голяма мъч-ност в движението.
(втори вариант)
Представете си, че вашите очи са били затворени - че някой човек ви е турил восък на очите. Казва: „Не трябва да си отваряте очите." Представете си, че имате един господар и той ви тури капаци на очите; вземе една пръчка - дава ви я, и ти с пръчката трябва да напипаш нещата. Каже ви: „Слушай, няма да си отваряш очите, само ще пипаш нещата." Представете си сега, тази пръчка - това са логическите разсъждения. Логика е това. Той гледа да няма някой камък на пътя.
Ти си проправяш пътя с
пръчката
, но има голяма мъч-ност в движението.
Дойде някой човек и ви попита вас: „Ти вярваш ли в слънцето. Че със затворени очи, казва, не съм го виждал - какво ще вярвам." Най-първото нещо - трябва да заставите този човек да снеме тези люспи от очите си и да отвори очите си. Той след като види слънцето, какво ще стане с него? След като извадите превръзките и той като види слънцето, какво ще каже? Той най-първо е носил един бастун, с който се е подпирал постоянно.
към втори вариант >>
87.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Само онзи може да се ползва разумно от златото, който владее магическата
пръчка
.
Не желайте да постигнете всичко изведнъж. Изучавайте се всеки ден, да видите, докъде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, къде има заровено злато в земята? Хората преди вас извадиха много злато от земята, но какво направиха с него? Вместо да го претопят, да го използват за своето облагородяване, да проникне в кръвта им, те го превърнаха в пушки и топове, с които днес се убиват едни други.
Само онзи може да се ползва разумно от златото, който владее магическата
пръчка
.
Достатъчно е да я завърти два-три пъти във въздуха, и златото ще излезе на повърхността на земята. Без да копае земята, той ще има злато в ръцете си и ще знае, как да го използва. Той не се нуждае от много злато. Днес има нужда от една златна монета – толкова му се дава. На другия ден има нужда от две златни монети – толкова изважда от земята.
към беседата >>
НАГОРЕ