Търсене в текстове за 'Пръчка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_01 ) Разумност в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако туриш суха пръчка до бобово растение, то се обвива около нея; има съзнание в боба.
Силите, с които Природата се движи, са Разумни същества. Неразумното е произлязло от Разумното. В Природата има закономерност, която е разумна, а не механична. Разумното управлява всичко и е абсолютно свободно. Външната страна на Природата е механична, неразумна, но има Разумни сили, които стоят зад нея. Ако туриш суха пръчка до бобово растение, то се обвива около нея; има съзнание в боба. Разумната Природа обгръща неразумната. Материята е само външен израз на Духа. Разумното е извън материята, както Разумното не е в колелата на машината. Всички неща са определени и са на мястото си. Онези, които са създали света, са били умни.
към текста >>

2. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка.
Стана въпрос за търсене на подземни води. За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него. Където има подземна вода, там тревата е по-буйна, дърветата са по-кичести. За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология. Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка. Каква велика целесъобразност има в Природата! Забележете, нечистата вода, колкото и да се чисти, даже да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират. За да се получи идеално чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода. Един брат запита: „Как се обяснява нестинарството? “
към текста >>

3. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят.
У пчелите има ясновидство. Те работят в кошера, който е добре запушен и отвън не влиза никаква светлина. Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила. Те са ясновидци. Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред.
към текста >>

4. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре?
към текста >>

5. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре?
към текста >>

6. 4_09 ) Международен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ.
И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана – човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.
към текста >>

7. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие.
Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас. Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота. Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă! “ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод.
към текста >>

8. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива.
Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича? - Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болни. При Любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка и веднага пред него ще се появи трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива. Какво изисква Любовта от човека? - Да обича всички без те да знаят, да вярва във всички без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. Докато сте на земята никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека?
към текста >>

9. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр.
„От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.
към текста >>

10. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка.
10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро.
към текста >>

11. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод.
Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта.
към текста >>

Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене."
Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела.
към текста >>

12. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже.
И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов.
към текста >>

13. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки:
Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта. И няма по-светло чувство от чувството на любовта. Затова винаги си почивайте в любовта. Като ви говоря за любовта подразбирам онова, от което ние се ползуваме. Съвършенството е в закона на любовта. Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели.
към текста >>

14. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя?
Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята. Тогава детето казало: „Искам да станем приятели". Не си представлявайте препятствията по-силни, отколкото са. Справете се с тях така, както юнакът се справил с това дете.
към текста >>

15. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод.
Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход. Ето защо свързването с Христа е необходимо за повдигането на човешката душа. Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта.
към текста >>

Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.”
Това свързване може да става по много начини. Един от начините е размишление върху евангелията. Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела.
към текста >>

16. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Древните адепти и мъдреци са си служили с магическа пръчка или тояжка, която държали в ръката си.
Сегашните технически знания на хората са много малки в сравнение с онези, които са имали преди 60 000 години в културата на Агарта. Апаратите, с които са летели тогава, наричали са ги "огнени змейове". Но тези знания са били достояние само на малцина, а сега знанията се дават на цялото човечество. Невъзможно е да разберете материалния свят, ако нямате връзка с идеалния свят; с други думи - трябва да имате връзка с Бога. Ние трябва да се стремим към великата Божествена Наука, която ще ни даде правилно разбиране. Древните адепти и мъдреци са си служили с магическа пръчка или тояжка, която държали в ръката си. Обаче, истинските адепти и мъдреци не носят никаква тояжка или пръчица. Има наука на децата, има наука на ангелите, има Наука и на Бога. Вие казвате, че много знаете. Радвам се, че знаете, но това знание е човешко. Вие учите ли науката на ангелите?
към текста >>

17. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива.
Как можете да познаете дали някой ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата тояжка и веднага пред него ще се яви трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива. Какво изисква любовта от човека? Да обича всички, без те да знаят, да вярва във всички, без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека?
към текста >>

18. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

„И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен.
Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола.
към текста >>

19. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот.
Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича.
към текста >>

20. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

пръчка. Това е символ на безплодните и безполезни начинания.
Бъдещето е нива, която трябва да се разработва. В доброто, както и в злото всеки труд донася своите плодове. 26-ти Аркан: Робът на Скиптъра. Число 7, букви О и 3. Картината представя бедно облечен човек, който посажда пръчка. Това е символ на безплодните и безполезни начинания. получени вследствие на лоши съчетания. Мръсни, гнусни занятия; лошо прилагане на способностите. В хороскопа показва: " Твоите трудове са безполезни. Ти не ще събереш никога плода и бедността ще те сполети, ако ти не изоставиш твоите напразни проекти. Не се доверявай на егоистичните интереси и на страстите на тези, които те заобикалят, ако не искаш да изпаднеш в робство''.
към текста >>

21. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Вашата магическа пръчка е вашият език.
- Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот. По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.
към текста >>

22. Посвещение - Влад Пашов (1902- 1974)

Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител.
• 145 • Посвещение. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влиза в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в Моята Любов”. Това е особено посвещение. За всички ученици от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи и с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.
към текста >>

23. Петнадесета глава от Евангелието от Йоана - Влад Пашов (1902- 1974)

Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител.
• 227 • Петнадесета глава от Евангелието от Йоана. Петнадесета глава от Евангелието от Йоана е за учениците, а не за обикновените хора. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влезе в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в моята Любов”. Да пребъдеш в Божията Любов, това е особено Посвещение. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.
към текста >>

24. ЗАДАЧА ЗА ДЕСЕТ ДЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не си готов да дигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство и желание.
Така изпълнена, задачата представя само една от страните й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение и на вътрешната страна: това значи всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права посока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети. Ако не си готов да дигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство и желание. Изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Тази задача е добър метод за самовъзпитание и възпитани.
към текста >>

25. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира.
Уран, Нептун и Плутон се считат като октава съответно на Меркурий, Венера и Марс. *** Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират като положителен полюс - полюсът, от който идват импулсите, който дава ход на енергията. Той се намира в Слънцето. Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, изпълнявани от него в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира. По тази начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Планетите като възприемащи центрове поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на Вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на даден цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има седем тона, а спектърът - седем цвята, но това е само по отношение настоящия стадий на развитие на човешкото съзнание.
към текста >>

26. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши.
Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp.
към текста >>

27. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в действителност?
Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н. „здрав разум", истинската същност на това, което наричаме материя, е нещо твърде парадоксално. Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в действителност? Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"? Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос.
към текста >>

28. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил.
Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде герой, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно. Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи.
към текста >>

Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата.
Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!
към текста >>

29. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Някои от стругарите си ловяха понякога, но не с въдици – кой ти има време да виси над вировете с пръчката?
Не беше добре от тях и на овцете, и на козите – и те често пострадваха. Овчарите отбягваха тази долина. Лешница е дива, дивна, девствена река. В бистрите ѝ води се въдеше най-хубавата балканска пъстърва, на червени капки. Тя си живееше тук – нямаше много охотници и за нея. Някои от стругарите си ловяха понякога, но не с въдици – кой ти има време да виси над вировете с пръчката? Те просто отбиваха някой ръкав на реката и в поизпразнените вирове си събираха риба колкото искат, като подбираха едрата, а дребната оставяха – да расте. При това никога не ловяха повече, отколкото им трябваше. После пускаха пак водата да си тече. Реката имаше и тази особеност, че на някои места се изгубваше под земята и по-долу пак излизаше изведнъж на открито. И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня.
към текста >>

30. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
към текста >>

31. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“.
“ Майка й й каза: „ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих“. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца) „Ами можеш ли си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяxмe за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов“. Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането.
към текста >>

32. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна пръчка, за да измери града, портите и стената му.
Който победи, ще наследи всичко, и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде Син. А колкото за страхливците, невярващите, злодеите, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел.“ Това е втората смърт. Тогава дойде един от седемте ангели, които бяха натоварени със седемте последни беди и държеха седемте чаши, и ми проговори, като каза: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, обгърнат с Божествена Слава, светейки като скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше висока стена с дванадесет порти, и на портите - дванадесет ангели, и над портите написани имена, които са имената на дванадесетте колена на Израил: към изток три порти, към север три порти, към юг три порти и към запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъни с имената на дванадесетте апос- толи на Агнеца. И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна пръчка, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина, равна на ширината му. И като измери града с пръчката, той излезе дванадесет хиляди стадии - дължината, ширината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешката мярка, употребена от ангела. Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист.
към текста >>

И като измери града с пръчката, той излезе дванадесет хиляди стадии - дължината, ширината и височината му са еднакви.
Тогава дойде един от седемте ангели, които бяха натоварени със седемте последни беди и държеха седемте чаши, и ми проговори, като каза: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, обгърнат с Божествена Слава, светейки като скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше висока стена с дванадесет порти, и на портите - дванадесет ангели, и над портите написани имена, които са имената на дванадесетте колена на Израил: към изток три порти, към север три порти, към юг три порти и към запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъни с имената на дванадесетте апос- толи на Агнеца. И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна пръчка, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина, равна на ширината му. И като измери града с пръчката, той излезе дванадесет хиляди стадии - дължината, ширината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешката мярка, употребена от ангела. Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
към текста >>

33. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите.
А Порфирий наистина няма нищо срещу огорчения поп Константин, защото му е най-сладкият събеседник, слънчице весело! И ще каже пред мърморанците си, че русите се застъпват - какво толкоз, малко отстъпка, пък после може да се върнат нещата назад - нали ние, гърците, уж сме дипломати! И ето че на 12 март 1860 става такова чудо, че Порфирий дава разрешение един път седмично в църквата „Св. Георги“ поп Константин да държи служба на славянски за Рачински и русите от консулството! Малко има подхилване, но каква победа е това! Какъв възторг! Малко има подхилване, защото сред гърците отдавна става дума тая църква да я съборят. Или поне да я затворят. Работата е там, че „Св. Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой? И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче.
към текста >>

34. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината.
Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача.
към текста >>

Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора.
Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е.
към текста >>

35. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“.
На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот. Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци. Вечер всичко стихва донякъде и както го описва 0'Хенри в тогавашните си скици, пада нощта и двете грандами на Ню Йорк си говорят от разстояние - Статуята на свободата с корона и факел в ръка на каменния си пиедестал на островчето в Горния залив и Златната Диана с лъка си върху позлатеното кубе горе в Манхатън сред богатия парк на Медисън Скуеър Гардън. Говорят си за растежа на града, за строежите, за богаташките къщи, произшествията, вълните на емигрантите... Може би за първото изпълнение на четвъртата симфония на Чайковски от Нюйоркското симфонично дружество през май 1890 година.
към текста >>

36. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред.
Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е. чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята.
към текста >>

37. IV. Мисли на Учителя за Синархията - Георги Христов

Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ.
Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана - човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите. „По отношение на колективния економически въпрос, у нас постепенно се създават условия за едно ново и оригинално разрешение, което не се среща, може би, у никое от съществуващите досега икономически теории, с изключение донякъде на така наречената синархия. Изобщо, от чисто окултно гледище е еднакво трудно да се преодолеят известни материални несгоди, както и разумно да се справи човек с известно натрупано материално богатство.“ (К.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2197630405426