Търсене в текстове за 'Пръчка'

Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно момиче имам и балерина да го дам.
Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление. Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина. Но в тези години и времена се смяташе балерината като професия недопустима за едно семейство от нашата среда. Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно момиче имам и балерина да го дам. Как пък не." И ме наложи няколко пъти с пръчката - тя ме гони, а аз бягам от стая в стая. И не даде друг път изобщо тази дума да се изрече пред нея. А след време когато споделях този случай с Учителя той ми каза: „В далечното минало много хубаво си играла". И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било.
към текста >>

Как пък не." И ме наложи няколко пъти с пръчката - тя ме гони, а аз бягам от стая в стая.
Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина. Но в тези години и времена се смяташе балерината като професия недопустима за едно семейство от нашата среда. Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно момиче имам и балерина да го дам. Как пък не." И ме наложи няколко пъти с пръчката - тя ме гони, а аз бягам от стая в стая. И не даде друг път изобщо тази дума да се изрече пред нея. А след време когато споделях този случай с Учителя той ми каза: „В далечното минало много хубаво си играла". И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня.
към текста >>

4. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя.
Така видяхме една скрита роля на този котарак. Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя. „Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна. По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор.
към текста >>

5. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи.
Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
към текста >>

6. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка.
Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка.
към текста >>

Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв".
Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други.
към текста >>

Отново произнесе същото и я наложи с пръчката.
" В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата.
към текста >>

7. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Учителят се наведе към земята и започна да чертае с една пръчка една окръжност и да пише нещо в нея.
Имаше една сестра, чийто син по време на войната бе заминал на фронта и дълго време не бе получавала писмо от него. Като всяка майка тя бе разтревожена и уплашена и накрая тръгна да търси Учителя на Изгрева. Той по това време беше на екскурзия в Симеоново. Сестрата пристига там и разказа, че синът й е на фронта и че няма никаква вест от него. Попита Учителя сина й жив ли е? Учителят се наведе към земята и започна да чертае с една пръчка една окръжност и да пише нещо в нея. След малко вдигна глава и каза: „Отивай в София. Като си отидеш у дома твоят син ще бъде там". Сестрата е разтревожена, уплашена, разплакана, целува ръка на Учителя и бърже, бърже се запътва към София. Отива си у дома и какво да види: синът й се върнал жив, здрав и целеничък. Само онзи, който е свързан с Небето може да получи чрез него необходимата помощ.
към текста >>

8. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Като с някаква магическа пръчка отрицателните състояния у нас двете се бяха трансформирали в едно хармонично състояние.
Среща ме Паша и зарадвано ми показва, че Учителят й е подарил такива хубави и скъпи обувки. Аз ги оглеждам, възхищавам се на обувките й и цялата радостна вълна от Паша преля у мен и всичкото онова отрицание, което беше у мен спрямо нея се стопи изведнъж. Паша се смее и сълзи й потичат от очите от радост, а аз също се радвам и тази радостна вълна ме е обзела и накрая и аз заплаках от радост и умиление. Паша плаче за онази грижа проявена от Учителя към нея и към нейните нужни, а аз плача от умиление пред моето несъвършенство представено пред Учителя. Плачем заедно и после се разделихме, така всеки отнесе своята радост. Като с някаква магическа пръчка отрицателните състояния у нас двете се бяха трансформирали в едно хармонично състояние. Знаех, че зад това седи Учителя, но той ми показа методите, чрез които може да се постигне хармония. Мина известно време и Паша вероятно също бе забелязала, че се е променило у нея отношението й към мен така както то се беше вече изменило и в мен. Спря ме веднъж и каза: „Аз разбрах, че и ти имаш пръст в тази случка с обувките, които ми подари Учителя". Аз мълча, нищо не казах. Тя ме поглежда изпитателно: „Чули ме или да ти повторя още веднъж?
към текста >>

9. 21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...

Мария Райчева

Надежда Георгиева Кьосева

От завоя срещу мене се подадоха две босички момиченца, които носеха на раменете си котле )надяното на пръчка.
Широкия път, който води от Семинарията направо до Изгрева не беше още прокаран и аз трябваше да мина през стария път, зашумен от двете страни от млади храсти на акации. Когато навлязох в него изпитах такъв страх, че ми идеше да се върна назад. Но това щеше да бъде безпредметно, защото пътят, който бях извървяла до тука беше все толкова дълъг и пуст, както и този, който ми оставаше до Изгрева. Вървях безпокойно по зигзаговидните зашумени пътеки. Чух стъпки. От завоя срещу мене се подадоха две босички момиченца, които носеха на раменете си котле )надяното на пръчка. Попитах ги къде отиват. Без да забавят стъпките си или да извърнат глава, те отговориха, че отиват в града за занесат храна на баща си. Засрамих се пред куража на тези беззащитни дечица, с който те изпълняваха дълга си. Като отидох при Учителя, разказах Му това. Той ми каза: „Помнете, че когато сте в молитва, не може да ви се случи никакво зло." Тези думи на Учителя ми се врязаха в паметта и ми дадоха силно оръжие в ръката за други случаи след това.
към текста >>

10. 10. СЕАНСИ

Надежда Георгиева Кьосева

Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука.
10. СЕАНСИ Друг един момент на преживяване в Княжево беше следният: дойде у нас моя вуйчо Георги, брат на майка ми, който е бил учител по фрески и български език в Делиормана. Много хубав човек беше. Той вярваше в задгробния живот. Веднъж решихме с брат ми, Крум Въжаров и той да направят сеанс. Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука. Те ни казаха да гледаме спокойно и да не се смеем, защото ние се смеехме. А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката. По наше желание беше, те да си затворят очите, защото не им вярвахме. Така, че това, което се записваше се движеше с друга сила, а не от тях, както ние смятахме, че те го движат, което малцина вярват, Поиска и се на Сашка да викаме духа на майка ни. Помня, че голям плач имаше тогава.
към текста >>

А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката.
Много хубав човек беше. Той вярваше в задгробния живот. Веднъж решихме с брат ми, Крум Въжаров и той да направят сеанс. Те хващаха една заострена, кръгла пръчка и я задвижваха върху една кръгла дъска с азбука. Те ни казаха да гледаме спокойно и да не се смеем, защото ние се смеехме. А Сашка трябваше да записва буквите, които показваше пръчката. По наше желание беше, те да си затворят очите, защото не им вярвахме. Така, че това, което се записваше се движеше с друга сила, а не от тях, както ние смятахме, че те го движат, което малцина вярват, Поиска и се на Сашка да викаме духа на майка ни. Помня, че голям плач имаше тогава. Особено от нейна страна, защото думите, които се изглеждаха бяха отправени към нея. Сашка е безверна.
към текста >>

11. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха.
Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура. Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха. Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка. Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово.
към текста >>

Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка.
Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви. Тримата държаха една заострена пръчка над дъската и със затворени очи се молеха. Пръчката, която те тримата леко държаха започна да се движи над дъската с буквите и по тоя начин се получаваха думи и изречения, които голямата ми сестра Сашка записваше в една тетрадка. Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета.
към текста >>

12. 6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Паньо Славов

А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер.
Веднъж го извикали в милицията и го питали: „Ти като говориш за Бога, познаваш ли Го? " А той им отговорил: „Вие като говорите за Ленин, познавате ли го? " Те го изпратили в мазето да постои няколко дни за поумняване. Брат Паню говорил с един агроном веднъж и между другото го запитал: „Ти като агроном и си чел много, знаеш ли кога расте житото? " Агронома отговорил, че не знае. А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер. По такъв начин следял през деня и нощта кога расте класа. Указало се, че житото растяло сутрин рано. Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите. Брат Паню имал 2000 лв. Извикал човека, отишли в банката?
към текста >>

13. 3. ЗАКАЛКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Георги Сотиров

Там пред смокинята клекна, взема една пръчка и започна с нея да прави разни движения около стъблото и листата на смокинята.
" Проговорих Му пак: „Не може ли това нещо да мине някак по- леко, да мога да го издържа? " Тогава Учителят ми каза: „Ела с мене". И започнахме да обикаляме полянката на Изгрева (там дето се изпълняваше Паневритмията). През това време ние обиколихме полянката два-три пъти, чувам, че Учителят едва доловимо за слуха се моли, като казваше: „Господи, Господи, Господи! " Най-после Учителят ми каза: „Ела да видим при тази смокиня дали има нещо". Там пред смокинята клекна, взема една пръчка и започна с нея да прави разни движения около стъблото и листата на смокинята. Най-после Той стана и ми каза: „Всичко е свършено, уреди се твоята работа! Всичко ще мине по-леко". Аз благодарих на Учителя, целунах Му ръка и си заминах.
към текста >>

14. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

" И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово".
Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите? " Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука? " Разказал му: „Ами не знаех, че е забранено да се говори с елховската интелигенция?
към текста >>

15. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие.
Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи. Така прасковите, които са дребни падат още отначалото през малките дупки, после по-големите и най-сетне остават да паднат през най-големите дупки най-големите, най-хубавите.
към текста >>

16. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Покрай нашия двор пасяха коне и аз като вземах една пръчка, та отивам да ги гоня там с пръчката.
Сега го казвам като един хубав урок, та всички да знаят какво значи сусамовия тахан. Но сега къде да търсиш от тоя сусамов тахан, не можеш да го намериш. А сусамената халва се прави със сусамов тахан. Едно време сме яли само това, не е имало сегашните сладкиши. Понеже сега стана въпрос за уста и език ще спомена нещо, което ми се случи като дете. Покрай нашия двор пасяха коне и аз като вземах една пръчка, та отивам да ги гоня там с пръчката. А те бяха два коня спънати. Обаче какво стана. Като ме ритна единия кон със задния си крак, та за сведение и до днес имам белег на езика си. Езикът ми беше разкъсан от копитото на коня. А това беше станало на сто-сто и петдесет крачки от къщи.
към текста >>

17. 11. Велик Дух и Велик мъченик

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

Веднъж минавам и виждам как Учителя слиза по стъпалата с една пръчка.
Не са Го слушали Учителя. „Ако Ме слушате, една стотна да изпълните, ще бъдете щастливи, 1/100 от Учението Ми да изпълните.“ Всеки си кара по своему. Та всичките беседи да ги четете, щом едно не изпълните, това нищо не е. Затова малко да четеш, ама да го разбереш. Хубави работи пише Учителя. Веднъж минавам и виждам как Учителя слиза по стъпалата с една пръчка. Отпред стоят Маргарита Мечева и Теофана Савова. Учителят е строг и ги подгонва с пръчката: „Да отидете да работите, та да си изкарате за пенсия“. Сега дойдоха години, че само с пенсията живеем. Сега да кажа нещо за Дарлинг? Тя била свирела.
към текста >>

Учителят е строг и ги подгонва с пръчката: „Да отидете да работите, та да си изкарате за пенсия“.
Та всичките беседи да ги четете, щом едно не изпълните, това нищо не е. Затова малко да четеш, ама да го разбереш. Хубави работи пише Учителя. Веднъж минавам и виждам как Учителя слиза по стъпалата с една пръчка. Отпред стоят Маргарита Мечева и Теофана Савова. Учителят е строг и ги подгонва с пръчката: „Да отидете да работите, та да си изкарате за пенсия“. Сега дойдоха години, че само с пенсията живеем. Сега да кажа нещо за Дарлинг? Тя била свирела. Това не го знам, като не съм видяла! Ходила при Учителя да свири, пък нито един път не е дошла на гимнастики да свири.
към текста >>

18. 7. „УПАНИШАДАТА 1937 г.

ТОМ 8

Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода.
При Карнобад има една спирка на влака на име "Нейчево". Нейчево, на името на г-жа Нейчева,която имаше 5000 декара чифлик, нейна собственост. Тя беше много енергична жена. Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода. Това пътуване считахме за голяма чест. Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук". Наистина бликна изобилно чудесна, студена вода. А радостта ни беше двояка, защото в този момент съобщиха по радиото, че се е родил престолонаследника Симеон. Целият народ ликуваше.
към текста >>

Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук".
Тя беше много енергична жена. Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода. Това пътуване считахме за голяма чест. Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук". Наистина бликна изобилно чудесна, студена вода. А радостта ни беше двояка, защото в този момент съобщиха по радиото, че се е родил престолонаследника Симеон. Целият народ ликуваше. Беше 16 юни 1937 г.
към текста >>

19. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е характерно и характеризира нас. И после аз много късно си видях къде ми е грешката. Имахме една врата, на вратата имаше едно прозорче. На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето. Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво. Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка". Сега как съм го казала, вижте, защото едно казване и едно нещо е начинът по който се казва, много значи. Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам. Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях.
към текста >>

Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка".
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е характерно и характеризира нас. И после аз много късно си видях къде ми е грешката. Имахме една врата, на вратата имаше едно прозорче. На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето. Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво. Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка". Сега как съм го казала, вижте, защото едно казване и едно нещо е начинът по който се казва, много значи. Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам. Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях. Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях.
към текста >>

Затова Той дойде и направи забележка, а пък ние тъкмо за това бяхме казали, бях аз настоявала, да купиме месингова пръчка.
А пък за нея беше мъчно да върши това. Например да пере, да мие дъски, тя беше мъчна работа за нея. Паша се впущаше. И Паша някога ще вземе и тя ще умие, пък тогава ги миехме с четка, със сапун, да бъде чисто. Та съм им правила такива забележки, може би това се е натрупало и с други неща. Затова Той дойде и направи забележка, а пък ние тъкмо за това бяхме казали, бях аз настоявала, да купиме месингова пръчка. И Учителят като дойде сгълча ме мене, че не давам свобода. Това помня, че за това беше забележката, която ми направи и така ми се поскара.Ние трите сме отпреде така вънка пред вратата на „Парахода" ни, другите слушат, но това не ме смущава. Ние вече не се смущаваме. Паша се опита да ме защити. Той и нея смъмра.
към текста >>

Трябваше да отида на пазара, да купя една месингова пръчка, да го направя и да го туря, а не да споря със Савка.
По-късно, много пъти когато съм била при Учителя исках да Му кажа: „Учителю, тогава ми се скарахте, защо ми се скарахте, аз не мога да разбера защо ми се скарахте, затуй че, аз искам да бъде с месинг, е добре, аз така го харесвам, пък Савка го харесва другояче. Защо пък аз да съм виновна, пък тя да не е? " Вижте, аз от гледище на справедливост исках да питам. Добре, ама нещо ми рече вътре, ти ще го разбереш. И чак след като си отиде Учителя го разбрах, какво е трябвало да направя. Трябваше да отида на пазара, да купя една месингова пръчка, да го направя и да го туря, а не да споря със Савка. И не да казвам, да съберем пари помежду си, щото дребна работа беше. Аз там съм се показала дребнава, разбирате ли? Там ми беше грешката. Сега вече си съзнавам и казвам си, грешката ми е там. Учителят даже да се скара за едно нещо, но да събуди у тебе друго, за друго да бъде кавгата.
към текста >>

20. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент.
Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г.
към текста >>

Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния.
Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
към текста >>

21. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка.
Дали Савка е почувствала това мое настояване като ограничение на свободата й не зная, защото аз повече не попитах, не се намесих, а оставих да направи така, както намери за добре. Тогава аз не можах да разбера къде ми е грешката. Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш. Минаха години, дори и след заминаването на Учителя, аз още не бях намерила грешката си. Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания.
към текста >>

22. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана.
Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл, и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати. Какво ще кажете? Ще кажат, той се е заблудил. Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлекъл, добре. Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана. Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете ПРОВОДНИЦИ на БОЖЕСТВЕНОТО в себе си.
към текста >>

23. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

623, 5 ред отгоре надолу да бъде: пръчката се навежда силно надолу.
603, № 6, 3 ред отдолу нагоре да бъде: здраво за музиката... 152. Стр. 604, № 1,15 ред отдолу нагоре да бъде: Той се посещава... 153. Стр. 605, № 3,11 ред отгоре надолу да бъде: Започнало да вали дъжд. 154. Стр. 611, 24 ред отгоре надолу да бъде: „Да бих те слушал" 155. Стр. 623, 5 ред отгоре надолу да бъде: пръчката се навежда силно надолу. 156. Стр. 627, 20 ред отдолу нагоре да бъде: за вестниците „Алфа" и „Живот". 157. Стр. 647, № 8, 3 ред отдолу нагоре да бъде: като към свой рожден брат. 158. Стр.
към текста >>

24. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Лулчев, който да отиде на мястото, за да открие дълбочината на главния извор с помощта на лескова пръчка.
Това е било в началото на 1929 г., когато при обсъждането на въпроса за Кайнака на някой от тях хрумнала идеята този извор да се превърне на чешма. Но за реализирането на такава идея били нужни много средства, с каквито те не разполагали, ето защо решили да отнесат въпроса до брат Георги Куртев, бай Георги, както по този край го назовавали. Поканили го и той дошъл, споделили с него идеята си и решили да отидат на самото място и там да преценят какво може да се направи. Бай Георги не само възприел идеята, той я намерил за прекрасна, но преди да се взема каквото и да било решение, трябвало да се допита до Учителя. Той писал писмо на Учителя и получил отговор, в който Учителят ги насочвал към брат Л. Лулчев, който да отиде на мястото, за да открие дълбочината на главния извор с помощта на лескова пръчка. Брат Лулчев пристигнал в Тополица, заедно с брат Куртев. Събрали се братята и отишли на самото място, където брат Лулчев направил необходимите проучвания, открил посоката на подземното течение и ги насочил къде трябва да копаят. Братята били готови и веднага десет чифта здрави ръце почнали да копаят с кирки и лопати и тъй работата почнала. На 10 август се турило начало на работата по направата на чешмата. Било през 1929 година, която година валели по-малко дъждове, а това благоприятствало за работа на мочурливи места.
към текста >>

25. 08 - 17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" И в туй време чула зад гърба си като че ли някой стъпил на някаква суха пръчка и я счупил с крака си.
" - отговорил той. И така, един ден тръгва тя самичка още в тъмни зори, минава през Симеоново, както обикновено и нагоре по тъмното, по урвите - тогава не е имало такъв път, какъвто има сега. Сега вече пътят е очертан, дори сега има някаква станция преди голямата урва, пресича се и се тръгва нагоре. Като стига там пада гъста мъгла и вече не може да види накъде да се движи. Спряла и започнала да се моли: „Учителю, изгубих се! " И в туй време чула зад гърба си като че ли някой стъпил на някаква суха пръчка и я счупил с крака си. Обърнала се и видяла Учителя, който й посочвал накъде да върви, мълчаливо само посочил посоката. И тя си рекла наум: „А, значи Учителят е тука. Той ме следи." И поела нагоре по посоката. След малко мъглата се загубила, денят бил ясен, светъл, хубав и Савка прекарала един прекрасен ден. Вечерта, като се върнала, бързо отишла да се похвали на Учителя: „Учителю, много ви благодаря, че ми съдействахте." А Учителят се държал така, като че както казват „ни лук ял, ни лук мирисал", а всъщност той и бил посочил пътя в мъглата.
към текста >>

26. 09 - 201. ПРОКЪЛНАТИЯТ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина. Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата, змия да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел. Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка. Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката. Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от змията място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ. Разказал: Крум Божинов. Пазете се от лоши думи и пожелания, макар и на шега казани, защото има един природен закон, който гласи: Каквото и да пожелаеш, добро или лошо, то ще обиколи света и пак ще се върне при тебе.
към текста >>

Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката.
201. ПРОКЪЛНАТИЯТ През лятото на 1963 година една жена от село Долня Рибница /Благоевградско/ поливала зеленчуковата си градина извън селото. Но тъй като не след много водата се загубила, тя тръгнала по вадата да търси мястото, където се е отбила водата и разбрала, че била отбита от един неин съсед, за да пои своята градина. Казала му: „Ангеле бре, Ангеле, ти ли ми отби водата, змия да те яде." /Тъй кълнат жените по него край./ Денят отминал, взело да се здрачава, когато всички си тръгнали за дома, тръгнал си и Ангел. Когато излязъл на главния път, видял нещо шарено на пътя и посегнал да го вземе, като предполагал, че това е шарена пръчка. Но то не било шарена пръчка, а змия, която го ухапала за ръката. Имало и други хора с него, които веднага му пристегнали ръката над ухапаното от змията място и веднага го пратили в София, където едва го спасили с инжекции, благодарение на бързата лекарска помощ. Разказал: Крум Божинов. Пазете се от лоши думи и пожелания, макар и на шега казани, защото има един природен закон, който гласи: Каквото и да пожелаеш, добро или лошо, то ще обиколи света и пак ще се върне при тебе.
към текста >>

27. 11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Хич не съм се плашила, обаче той дръпна с бастуна на баща ми, дръпна, аз с пръчката, отваряме си път, обаче има едно изворче, от което е много хубава водата.
Верка: Много. Чакайте, ще ви кажа, но ги изтрепаха. По друг начин. Аз ще ви кажа. Има една скамейка, един хендек около лозето, пълно със змии, смоци, смоци. Хич не съм се плашила, обаче той дръпна с бастуна на баща ми, дръпна, аз с пръчката, отваряме си път, обаче има едно изворче, от което е много хубава водата. Отидохме с бастуна, бутнахме, измих си ръцете, плиснах си малко и той, аз с това правя и пак се връщаме, и си отиваме. Отиваме горе, майка ми приготвила супата и си хапнахме. Но аз почнах, сама искам да се разхождам, понеже майка ми в града, аз останах там. Един ден казвам: „Тате, аз мисля да изляза нагоре, както е братската градина." Оттам минаваме един дълъг път, отивам на Петровия връх, от Петровия връх отивам още нагоре и се връщам по една много хубава алея 2 пъти, три пъти го минавам тоя път и се лекувам по тоя начин. И действително, аз оздравях по тоя начин.
към текста >>

28. 12 - 27. ПРИЯТЕЛИТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Надка: Вземах аз една пръчка и ги изгоних.
Грабнах един кол и хукнах да го гоня. В.К.: Ами нали огънят там не гори ли? Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват. В.К.: Ха-ха-ха. Ядат варени тикви. Надка: Вземах аз една пръчка и ги изгоних. Викам: „Пенке, трябва да я хвърлим." - „Как, вика, ще я хвърлим? То е магаре, муцуните на магарето, вика, са чисти. Магаре пие само бистра и чиста вода, докато овцата може да пие мътно." Избухнах в смях. И направихме така, с чистите муцуни, взехме тавите и дойдоха всички. Викат: „Их, че хубава тиква." И наистина много хубава, като локум тъй хубава тиква.
към текста >>

29. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И една учителка, завеждащ помощник-директор ходи с пръчка, бие един ученик, не може да го примири и разваля реда на целия клас.
Такива работи. Та учителка една среща баща ми: „Бай Георге, Надито нека да дойде, ще й плащаме там нещо, да даде също това, да образува такава трупичка в училище, да ги занимавам така." После бях така на нашия клас, в училището на моите деца, отговорничка в родителско-учителския комитет. Аз бях член. Избраха ме. И веднъж там, пак с учителката, класна наставница на класа на моите деца ходим на обиколка на децата. И една учителка, завеждащ помощник-директор ходи с пръчка, бие един ученик, не може да го примири и разваля реда на целия клас. И като ме избраха, аз трябваше да ходя, да обикалям на нашия клас децата. Отивам, това едно дете, тъй шапката му се върти, имаше едни гугли се плетяха, че с тука така и то си мести това и размирица в междучасието, между чиновете, това, онова. Аз четох за този, Макаренко там, как той най-големите хулигани че ги направил инженери, лекари и т.н., как ги е възпитавал. И отивам в училище, класната наставница, учителите ми бяха много близки и те ми се оплакват: този, вашият клас така, така, така. Рекох: „Чакайте.
към текста >>

30. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

" - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая.
И най-после брат Божил не изтърпява. Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа. Аз, ние двама, трима братя ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим? " - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая. Надка: Обаче има един брат, Владо Сапунов, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен. Получава едно писмо от Учителя, пък него ден, неделя, вече ще бият попа. Тати отива и казва: „Божиле, внимавайте! Ние, няма да правите това." - „Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием.
към текста >>

31. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

За вас сега остава една емблема (показва пръчката).
Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят.
към текста >>

Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.
към текста >>

32. IV.Програма за 17 август 1909 г.

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

- Пръчката прилича на една флейта.
Програма за 17 август 1909 г. В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. - Пръчката прилича на една флейта. И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТА Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си. Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него.
към текста >>

Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ.
Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш на Бога в сърцето си. Аз съм Господ, Който ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното Слънце на живота. Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте Ме и внимавайте на постъпките си. Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него." - Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха. Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето. Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука.
към текста >>

33. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г.
За тази прочетената от г-н Дънов молитва сам той се изрази: - Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли на почивка в двора, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: - Вчера, 14 август, събота, господствуваше портокалената краска -цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господствува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние, хората. Утре, 16 август, понеделник, ще господствува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи духовете; другиден, 17 август, вторник, ще господствува синята краска -цифрите 1 и 7, значи синовете Божии. В 8 часа и половина сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, дето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: - Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката се нарича еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
към текста >>

Същевременно тази пръчка-емблема показва двоякото проявление на Бога.
Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без форма никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Втората картина представлява еманципацията, която е петоъгълник, дето са петте велики добродетели, които представят Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината и Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази пръчка-емблема показва двоякото проявление на Бога. Ние сме се качили на първия Божествен етап. Показа се от г-н Дънов на всички и другата емблема на Веригата - ножът, след което каза: - Всяко събитие, за да се появи, трябва да има сила - този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките молнии, които се извършват отгоре, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема и представя меча Божи и затова го виждаме в кръстообразна форма.
към текста >>

34. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

(Показва пръчката.) Това ще си пазите за вечно възпоминание.
Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата. Когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема. (Показва пръчката.) Това ще си пазите за вечно възпоминание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото - е човешкият свят. Четирите точки представят четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш. Второто показва майката, която може да възприема -макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. После третото иде - човешкият свят - синът на Бога.
към текста >>

Това е закон, с който трябва да се управлява България - тази пръчка, 61 см дължина, 1 см в дебелина.
Четирите точки представят четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш. Второто показва майката, която може да възприема -макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. После третото иде - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е закон, с който трябва да се управлява България - тази пръчка, 61 см дължина, 1 см в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския манастир. Имате още една емблема. (Показва ножа.) Това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за това не е позволено да се казва никъде. И никому.
към текста >>

Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.
Отговарят: Благодарни сме. Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа. Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, 12 стих и нататък. 3) Програма за 17 август 1909 година: В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк).
към текста >>

Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ.
Забележка на редактора: В писмо на Учителя П. Дънов от24.02. 1899г. от град Варна е дадено е друга редакция. Виж „Изгревът", том II, стр. 18. Във веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха. Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува от всичките работи на България: в икономическо, политическо и материално положение България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция. Подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общия план на Небето. Трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тори почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр.
към текста >>

35. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе проклета и отсечена, „всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е.
Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, като се казва, че ние трябва да бъдем Синове на Виделината, значи, че трябва да умножаваме и да използуваме всички условия, в които сме, за доброто на нас и на ближните си. Както умножението на растенията и животните е възможно само при светлината, тъй и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при Виделината. От Синовете на Виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не вечно безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна. Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе проклета и отсечена, „всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е. не се умножава, също се отсича, а плодните се окастрят, за да дадат повече плод". Прочее, да посеем семето на Любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготьрпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от тьрнения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, само по този път ще се дойде до обединение.
към текста >>

36. Наряди за 1930 г.

Тези хора сега идат, те са между вас, един ден ще ги видите, че движат магическата пръчка с ръката си.
Ние искаме да служим на държавата без юлар, на обществото, на дома да служим без юлар. Това еучението на СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА. Ако го вържете във вериги, той всичко разтопява; ако го затворите, той всичко разрушава. Писанието казва: „Когато дойдат СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА, вратата на всички затвори ще се отворят, всички заблуждения в света ще изчезнат, всички раздори, всички недоразумения, няма да има болни хора. Царството Божие ще се въдвори на земята. Тези хора сега идат, те са между вас, един ден ще ги видите, че движат магическата пръчка с ръката си. Христос е говорил интимно на своите ученици, понеже ги е подготвил, изучил ги е на законите и им е казвал: „По-големи чудеса ще правите. Аз сега ще замина, но втори път като дойда на земята, бъдете готови за тогаз; тогаз ще приложите тези закони." В Откровението се говори, че когато затръби седмата тръба, тогава всички царства ще станат царство на Господа и ще настъпи едно царство, ЦАРСТВОТО НА ВИДЕЛИНАТА. Някой казват: „Новото е опасно." Не, Новото носи Живот. Досега сме имали синове на тъмнината, които са водили война, строили са затвори, убивали са, създали са настоящия ред и порядък в света. Ние революция не правим, но създаваме Новото.
към текста >>

37. Наряди за 1947 г.

За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод.
Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание. Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа. Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух. Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии.
към текста >>

Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии.
За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа. Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух. Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира.
към текста >>

38. Наряди за 1948 г.

Ученикът се учи винаги от Словото на своя Учител, прилага Неговите принципи и живее, и черпи сокове от Неговия Дух, както лозената пръчка от дънера.
Той ни учеше: „Влезте в закона на Любовта, защото Любовта е най-великата непобедима сила в живота! " „Пътищата на Любовта ще ви изведат в пътищата на Мъдростта; пътищата на Мъдростта ще ви изведат в пътищата на Истината, а Истината ще ви направи свободни." Истината, това е Божествената огнена пещ, в която ще се стопи всичко нечисто. Верният ученик носи дълбоко в душата си духовния образ на Учителя. Той знае, че всичко в живота е преходно и че е изложено на вечни еволюционни промени. Той мълчаливо търси дълбокия смисъл на всяка проявена мисъл и чувство и тогава им дава ход. Ученикът се учи винаги от Словото на своя Учител, прилага Неговите принципи и живее, и черпи сокове от Неговия Дух, както лозената пръчка от дънера. Ние изпращаме към Бога и към Учителя нашата всеотдайна любов и им изказваме нашата безгранична благодарност за всичко, което те правят за нас и сме готови да работим с всичкия си ум, сърце, душа и дух за великия Божествен идеал - идване Царството Божие на земята, изразено в братска любов и разбирателство между всички хора! Амин! София - Изгрев 5. IX. 1948 г. 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в сряда, на 22 септември, 5 ч.
към текста >>

39. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага.
Започват да тъчат и пак не върви. Дойде втори, трети - все режат и не върви напред. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъчат, защото сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото като възприемеш една мисъл или желание, то се обръща на храна, която после влиза в твоята кръв, в живота ти, и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел, стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще питате: „Кое [е] нормалното състояние?
към текста >>

40. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Тодорица Панталеева Карастоянова

Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя.
Може да разбирате криво, „искам“ е един човешки израз. Това е желание на Невидимия свят, или желание на Бога - всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам, това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единствения човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия. Онази майка, която носи детето си в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон.
към текста >>

41. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Първото изречение било - „Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка".
Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг. Забелязал, че немного далече от него седи Севадин, веднага го извиква: „Ти си беден, без работа, знаеш ли да пишеш? " Казва му да вземе лист и молив, да върви след него и да записва онова, което ще му каже. На пясъка имало написани няколко изречения. Карнаций чете, а Севадин записва. Първото изречение било - „Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка". Второто изречение: „Пий от живата вода, която тече". Третото изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Карнаций оценил тези изречения, но решил, че те трябва и да се приложат. Пожелал да приложи третото изречение и запитал Севадин - „Кое считаш ти за най-малкото добро? " Севадин му отговорил - „Помисли малко".
към текста >>

42. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен".
Сегашното развитие на хората, особено по-младите с добре поставен интелект, не можеш да им обясняваш нещата, за посрещане изгрева на слънцето, а това е много хубаво, много полезно, много Божествено, много духовно. Трябва да му го обясниш със закон даден от някой гениален, учен човек. Затуй, аз написах тази работа за ползата от отиването да посрещаме слънцето със закона на Доплер. Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност. По всяка вероятност той е основател на това братство. В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен". За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".
към текста >>

43. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 15

Ако не става за кошница пръчката се хвърля в огъня и край.
Да Му благодариме, че Той ни отвори поне едното око за да могат двете ръце да хващат предмета и да се опгъват[1] от огъня. Брат ти Борис. -------------------------------------------- [1] На времето онези, които са плели от лозови пръчки кошници или от върбови пръчки трябвало е на огъня да се греят и тогава след като са ги „опгъвали" на огъня са ги плели. Аз заварих тези хора, но този занаят замря след като изчезнаха от този свят тези хора. Така, че рано или късно всеки ще бъде хвана т с двете ръце положен на огъня, ще се „ опгъне" и от него трябва да се оплете кошница. Ако не става за кошница пръчката се хвърля в огъня и край. Огънят пречиства нещата. А всеки на земята чрез своя живот трябва да оплете собствената си кошница, да я напълни с плодове и блага, и да я раздаде на нуждаещите се. Само за онези, които търсят. Поредицата „Изгревът" е тази кошница.
към текста >>

44. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Предварително бях написал нотната стълбица на черната дъска и едно от децата излезе и с една пръчка показваше нотите и децата ги изпяваха.
Заведох ги в гр. Годеч, а околията бе голяма-това бе бившата Цариградска околия и имаше на конференцията събрани около 150 учители. Започна моят урок. Хубавото на тази система и метод на педагога Борис Тричков, от когото бях заимствувал, е, че учениците сами водят учебния час по пеене. Те сами дават тон, сами се разпяват на един глас, децата сами се сменяват, без аз да се намесвам, защото аз съм седнал при учителите, дошли на конференцията. Предварително бях написал нотната стълбица на черната дъска и едно от децата излезе и с една пръчка показваше нотите и децата ги изпяваха. После излезе друго и започна да посочва нотите, но вече с две пръчки. С лявата ръка - първия глас и с него се разхожда по всички ноти, а с дясната ръка - за втория глас задържа на някои ноти. Голямо преживяване е това - особено ако се съчетавате вдъхновение тези комбинации. После излезе ново дете и започна да показва онова, което умее, като с едната пръчка усилваше темпото, а с другата пръчка правеше разни качвания и сваляния по нотната стълбица. Като ги слушах, на мен ми настръхна кожата, а камо ли на останалите учители, които за пръв път виждаха такова чудо, дошло от едно малко и бедно планинско селце.
към текста >>

После излезе ново дете и започна да показва онова, което умее, като с едната пръчка усилваше темпото, а с другата пръчка правеше разни качвания и сваляния по нотната стълбица.
Те сами дават тон, сами се разпяват на един глас, децата сами се сменяват, без аз да се намесвам, защото аз съм седнал при учителите, дошли на конференцията. Предварително бях написал нотната стълбица на черната дъска и едно от децата излезе и с една пръчка показваше нотите и децата ги изпяваха. После излезе друго и започна да посочва нотите, но вече с две пръчки. С лявата ръка - първия глас и с него се разхожда по всички ноти, а с дясната ръка - за втория глас задържа на някои ноти. Голямо преживяване е това - особено ако се съчетавате вдъхновение тези комбинации. После излезе ново дете и започна да показва онова, което умее, като с едната пръчка усилваше темпото, а с другата пръчка правеше разни качвания и сваляния по нотната стълбица. Като ги слушах, на мен ми настръхна кожата, а камо ли на останалите учители, които за пръв път виждаха такова чудо, дошло от едно малко и бедно планинско селце. Най-после децата си извадиха нотните тетрадки и започнаха да пеят едно или друго нотно упражнение, като сами си тактуваха - едно, две, три. Пяха децата много работи и после аз им написах едно упражнение на дъската. И без да са го упражнявали, те го изпяха на „прима виста". С това завърши моят урок пред учителите.
към текста >>

45. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка.
Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни. След това сънувах, че сме се събрали, селяните Равнени, на събрание. Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до убиване, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто. Аз се изплаших да не го убие. * Хората се изнизаха и отидоха в Годеч на събор.
към текста >>

46. 2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Сега разбрах смисъла на изречението: Ти си лозата, аз - пръчката." И аз ти пожелавам: Господ да простре ръката Си върху тебе и да придобиеш малко от Неговото знание!
Аз му писах, за да се запознаем, че като дойде, да сме познати. Ще привърша писмото със следните думи на Учителя: Ставате ли сутрин - „Господи, простри и днес ръката Си върху мен, да придобия малко от Твоето знание! Когато бях в калта, Ти ми служеше с любов. По същия начин и аз днес ще Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научих великия пример в живота. Сега разбрах смисъла на изречението: Ти си лозата, аз - пръчката." И аз ти пожелавам: Господ да простре ръката Си върху тебе и да придобиеш малко от Неговото знание! Еленка Като дойдеш, Изгрева ще намериш украсен с много чешми. Поздрави от братята Боев, Тахчиев и Звездински. Много поздрави имаш от семейство Янкови и Благо. Ходжови почнаха да прекланят глава и да водят преговори за примирение, като струват всичката вина на старата, както и е. Днес получих запис за 193 лв.
към текста >>

47. 134. Всеки свят си има свои закони

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си.
После майка му го оставя; после в къщи само го оставя и то мисли защо майка му не му служи. Тя му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш! " Побие го някога. „Как е възможно? " - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка.
към текста >>

Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде.
Тя му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш! " Побие го някога. „Как е възможно? " - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си.
към текста >>

Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага.
„Как е възможно? " - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий!
към текста >>

Може и без суха пръчка.
" - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите.
към текста >>

Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка.
Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновените мислят за себе си и не щат да учат.
към текста >>

Сухата пръчка нищо не взема за себе си.
Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновените мислят за себе си и не щат да учат. Геният учи и оценява малкото.
към текста >>

Със сурова пръчка не бий!
Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Може и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновените мислят за себе си и не щат да учат. Геният учи и оценява малкото. Ако сме недоволни хора, обикновени сме. От всичко да съберем, не можем човек да направим.
към текста >>

48. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва.
Както казах и по-напред, съвременната, както и древната астрологична система, включва в планетните течения, които проучава, и теченията на Слънцето и Луната. Защото, както казах, тя проучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и в човешкото съзнание. Така че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които и ние ще изучим, са следните: Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс. * * * Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание.
към текста >>

49. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста.
Аз съм бил свидетел. Ще видите какво означава живия окултизъм. 13. Баба ми Кета (а името й бе Параскева) ме води със себе си и аз нося две торби, в които имаше неща потребни за всяко едно раждане. Влизаме при онази, която трябва да роди. Тя лежи и се вторачва в баба ми: „Бабо Кето, кога ще родя и ще го ли родя? ” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста. Взима една паница, тогава нямаше чинии, а калени, изпечени от глина паници. Напълва я с вода и дава я на бременната жена да я поеме с двете си ръце и да изпие три глътки вода. После слага пръчката с разклоненията, които в момента са свити един до други в паницата с вода. Изчаква известно време и наблюдава прьчките. След малко казва: „Днес няма да родиш.
към текста >>

После слага пръчката с разклоненията, които в момента са свити един до други в паницата с вода.
Влизаме при онази, която трябва да роди. Тя лежи и се вторачва в баба ми: „Бабо Кето, кога ще родя и ще го ли родя? ” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста. Взима една паница, тогава нямаше чинии, а калени, изпечени от глина паници. Напълва я с вода и дава я на бременната жена да я поеме с двете си ръце и да изпие три глътки вода. После слага пръчката с разклоненията, които в момента са свити един до други в паницата с вода. Изчаква известно време и наблюдава прьчките. След малко казва: „Днес няма да родиш. Аз си тръгвам. Ще дойда утре” Всичкия гледат учудено. Помълчат, защото знаят, че друга баба за бабуване и за израждането в селото няма.
към текста >>

Излизам и я питам: „Бабо, как позна с пръчката, че няма да роди днес?
След малко казва: „Днес няма да родиш. Аз си тръгвам. Ще дойда утре” Всичкия гледат учудено. Помълчат, защото знаят, че друга баба за бабуване и за израждането в селото няма. Освен това тя е с голям авторитет и когато говори с езика си, „сече наляво и надясно”. Излизам и я питам: „Бабо, как позна с пръчката, че няма да роди днес? ” - „Утре ще видиш.” На следващия ден ние отиваме при нея. Баба ми отново налива вода в паницата, дава й да пие три глътки, след това потопява разклоненията на пръчката които са свити и са почти прилепнали едно до друго. И баба ми се навежда и гледа. След малко може би към 1 ÷ 2 минути, пръчките започват да се разтварят, да се разтварят, че запълват цялата паница. Това става пред моя поглед, пред погледа на бременната и пред очите на всички 4 ÷ 5 човека, които ни бяха заобиколили.
към текста >>

Баба ми отново налива вода в паницата, дава й да пие три глътки, след това потопява разклоненията на пръчката които са свити и са почти прилепнали едно до друго.
Ще дойда утре” Всичкия гледат учудено. Помълчат, защото знаят, че друга баба за бабуване и за израждането в селото няма. Освен това тя е с голям авторитет и когато говори с езика си, „сече наляво и надясно”. Излизам и я питам: „Бабо, как позна с пръчката, че няма да роди днес? ” - „Утре ще видиш.” На следващия ден ние отиваме при нея. Баба ми отново налива вода в паницата, дава й да пие три глътки, след това потопява разклоненията на пръчката които са свити и са почти прилепнали едно до друго. И баба ми се навежда и гледа. След малко може би към 1 ÷ 2 минути, пръчките започват да се разтварят, да се разтварят, че запълват цялата паница. Това става пред моя поглед, пред погледа на бременната и пред очите на всички 4 ÷ 5 човека, които ни бяха заобиколили. Всички гледат с уплаха. Баба ми отсича: „Прьчките се отвориха много бърже и то всичките и раждането ще бъда добро и то днес до обяд.” Мен ме изпратиха да си вървя.
към текста >>

50. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен.
Съберете всичкия хляб и когото срещнете - раздайте! И ако ви питат: - Какви са вашите идеи? Кажете: - Чисти бъдете! - И вашето верую? - Чистота! Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен. Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас. И тъй, пишете сега във вашето съзнание: - Абсолютна чистота!
към текста >>

Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас.
И ако ви питат: - Какви са вашите идеи? Кажете: - Чисти бъдете! - И вашето верую? - Чистота! Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен. Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас. И тъй, пишете сега във вашето съзнание: - Абсолютна чистота!
към текста >>

51. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

И той начерта с една особена пръчка, като че ли на самата стена, няколко кръга.
- И все пак, струва ми се, че ако имате малко търпение и повечко внимание, след пет минути само Вие ще имате съвсем друго мнение. - Само това ми се вижда невъзможно, но във всеки случай говорете, аз ще слушам най-внимателно. - Тогава нека формулираме още веднъж кратко и ясно, което Вие твърдите, т.е. което официално се приема. Ето как се вижда Слънцето от различните планети, според Вас. И той начерта с една особена пръчка, като че ли на самата стена, няколко кръга. Те бяха направени от фосфорически зеленикав дим - движеха се, като че не бяха мъртви фигури, а змии от пушек, които меняват постоянно своя изглед, макар че запазваха все пак основния си вид. Той видя недоумението ми и каза: - Да, това са живи фигури. Те не могат да траят много - скоро ще се разтопят, защото мисълта е, която ги поддържа. - Как мисълта? Нали Вие ги начертахте?
към текста >>

Частиците на въздуха, докарани във високо фреквентно състояние, вследствие силно поляризиращ ток, който минава през тая пръчка.
Нали всяко дело има предшественик своята мисъл в съзнанието или подсъзнанието - в последния случай го наричаме инстинкт? - Но от каква материя са направени тия зеленикави кръгове, които се въртят и гънат като живи? - Материя... хъм. Най-близо до истината, т.е. до възможната истина, това е, ако ви кажа, че това е йонизиран въздух. Частиците на въздуха, докарани във високо фреквентно състояние, вследствие силно поляризиращ ток, който минава през тая пръчка. - Тая малка пръчка! Мога ли да я опитам? Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия.
към текста >>

- Тая малка пръчка!
- Но от каква материя са направени тия зеленикави кръгове, които се въртят и гънат като живи? - Материя... хъм. Най-близо до истината, т.е. до възможната истина, това е, ако ви кажа, че това е йонизиран въздух. Частиците на въздуха, докарани във високо фреквентно състояние, вследствие силно поляризиращ ток, който минава през тая пръчка. - Тая малка пръчка! Мога ли да я опитам? Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила?
към текста >>

- Но как може такава малка пръчка да има такава сила?
- Тая малка пръчка! Мога ли да я опитам? Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява.
към текста >>

- Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете?
- Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!... Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима?
към текста >>

- Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо?
Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима? - Ами че мислите ли каква голяма енергия се изисква да йонизирате един сух обикновен въздух, както тоя в стаята?
към текста >>

Отгде взима сила Вашата пръчка?
- Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима? - Ами че мислите ли каква голяма енергия се изисква да йонизирате един сух обикновен въздух, както тоя в стаята? Попитайте някой специалист и той ще Ви каже това.
към текста >>

52. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

Всяка пръчка в мене, която не дава плод, той я отрязва и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
Аз го вземам като човек. И ако е да черпим пример от някого, той е най-достойният- независимо от това дали ние ще приемем неговите схващания и идеи като наши. Заедно с това той е употребявал и ред методи на мисъл, неговото съзнание е работело по особени пътища, непривични за нас самите, обикновените, но откриващи нови посоки, форми и дълбочини на мисълта и следователно - на схващане на самата природа. Но нека прочета още малко от Евангелието, а след туй с няколко думи ще се опитам да очертая по-дълбокия смисъл, който искам да разкрия пред Вас. «Аз съм истинската лоза и Отец ми е земледелецът. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, той я отрязва и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говоря. Пребъдвайте в мене - и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие - ако не пребъдвате в мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в мен и аз - в него, той дава много плод, защото отделени от мен, не можете стори нищо...» Ученикът притвори Евангелието.
към текста >>

Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие - ако не пребъдвате в мене.
Но нека прочета още малко от Евангелието, а след туй с няколко думи ще се опитам да очертая по-дълбокия смисъл, който искам да разкрия пред Вас. «Аз съм истинската лоза и Отец ми е земледелецът. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, той я отрязва и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говоря. Пребъдвайте в мене - и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие - ако не пребъдвате в мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в мен и аз - в него, той дава много плод, защото отделени от мен, не можете стори нищо...» Ученикът притвори Евангелието. Малката седеше, прибрала крака под себе си, протегнала ръце, като да се молеше неволно за нещо. Царят бе се облегнал на едно дърво и слушаше с голямо внимание. Един или два пъти му се стори странно, като че ли някаква завеса се вдигаше за мигновение.
към текста >>

53. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности.
При това са подигнати мимоходом много мисли, които сами по себе си са твърде ценни, защото отварят нови хоризонти за размисъл. Въпросът за влиянието на войната върху климата е повдиган много пъти поради фактическото съвпадение на особени климатически промени във време на сражения. И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически. Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия, ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва.
към текста >>

Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро!
И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически. Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия, ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва. Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека.
към текста >>

54. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4)

Магическата пръчка (Сп.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии: 1. Магическата пръчка (Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43) 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди (В.
към текста >>

Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди (В.
Магическата пръчка (Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43) 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди (В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4) 3. Землетресенията и тяхното предсказване (Сп. «Житно зърно», г.
към текста >>

МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Waniel* (Сп.
В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 9, стр. 280, 281) 1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Waniel* (Сп. «Житно зърно», г. I, бр. 9-10, XIII.1924 г., стр. 29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена.
към текста >>

29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка.
280, 281) 1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Waniel* (Сп. «Житно зърно», г. I, бр. 9-10, XIII.1924 г., стр. 29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
към текста >>

Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
9-10, XIII.1924 г., стр. 29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
към текста >>

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг.
Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
към текста >>

„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>

Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи.
Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
към текста >>

Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно.
към текста >>

Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно.
Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава.
към текста >>

– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките.
Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
към текста >>

В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях.
Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
към текста >>

Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години.
към текста >>

В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му!
към текста >>

Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките.
към текста >>

Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му!
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати.
към текста >>

Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка.
Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
към текста >>

Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода.
Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
към текста >>

И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди.
към текста >>

По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи.
към текста >>

в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали.
към текста >>

За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>

В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство.
3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати.
към текста >>

Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место.
Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.
към текста >>

С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото.
Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева.
към текста >>

На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение.
Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите.
към текста >>

Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.
Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м).
към текста >>

Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева.
С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
към текста >>

Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички.
към текста >>

При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си.
Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва.
към текста >>

Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта.
3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки.
към текста >>

През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода.
Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не.
към текста >>

Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни.
Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват.
към текста >>

Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват.
Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти.
към текста >>

В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°.
към текста >>

1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически.
Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани.
към текста >>

Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление.
Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см.
към текста >>

През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми.
Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели.
към текста >>

Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
към текста >>

При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока.
За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени.
към текста >>

При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания.
към текста >>

Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
към текста >>

Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
към текста >>

Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи.
към текста >>

Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
към текста >>

4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
към текста >>

Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
към текста >>

Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката.
към текста >>

От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
към текста >>

се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират.
към текста >>

Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха.
От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
към текста >>

При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката.
Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
към текста >>

При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>

При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри.
Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата.
към текста >>

С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати.
към текста >>

На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно.
към текста >>

Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати.
С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна.
към текста >>

Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км.
Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия.
към текста >>

Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>

Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата.
Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
към текста >>

В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката.
Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки!
към текста >>

Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят.
А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

55. 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди

2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ (В.
2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ (В. «Живот», г. I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища.
към текста >>

В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища.
«Живот», г. I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка.
към текста >>

Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно.
I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка. (Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV.
към текста >>

Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение.
4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка. (Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV. 1913 г.) Преди Европейската война Франция много искаше да има поташ, който се намерваше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове.
към текста >>

Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка.
В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка. (Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV. 1913 г.) Преди Европейската война Франция много искаше да има поташ, който се намерваше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове. Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове във Франция. Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин, скромен търсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В.
към текста >>

Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3 000 000 златни франка.
(Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV. 1913 г.) Преди Европейската война Франция много искаше да има поташ, който се намерваше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове. Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове във Франция. Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин, скромен търсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В. Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3 000 000 златни франка. Германия е търсела също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка. Геолозите се оказали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучава в много скоро време мястото и се получа- ват отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене на злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използуват.
към текста >>

Пишущият тези редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители - интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици), на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръчката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта ѝ или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.
Геолозите се оказали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучава в много скоро време мястото и се получа- ват отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене на злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използуват. В нас действието на тия пръчки се гледат още като свръхестествено или официално се смята за заблуждения и шарлатанство. Пишущият тези редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители - интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици), на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръчката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта ѝ или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсение подземни води и изследвание на находящи се руди и други е дало досега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.* Навремето си указахме на една кожена фабрика, че в района ѝ има под- земна вода, въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното - с водата, намерена на 48 метра дълбочина, се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна. Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***... Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области).
към текста >>

В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше.
В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене на злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използуват. В нас действието на тия пръчки се гледат още като свръхестествено или официално се смята за заблуждения и шарлатанство. Пишущият тези редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители - интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици), на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръчката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта ѝ или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсение подземни води и изследвание на находящи се руди и други е дало досега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.* Навремето си указахме на една кожена фабрика, че в района ѝ има под- земна вода, въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното - с водата, намерена на 48 метра дълбочина, се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна. Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***... Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта.
към текста >>

С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта.
В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсение подземни води и изследвание на находящи се руди и други е дало досега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.* Навремето си указахме на една кожена фабрика, че в района ѝ има под- земна вода, въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното - с водата, намерена на 48 метра дълбочина, се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна. Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***... Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е на Запад, и разумно да се употреби, за да се спести време, труд и средства.**** __________________________________ * Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се спра- вят любопитните. (бел. а.) ** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) ** * Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Виларов» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци.
към текста >>

56. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен инструмент.
Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г-н Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности, и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г-н Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен инструмент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот.
към текста >>

Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния.
Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности, и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г-н Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен инструмент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот. Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в общение в известни моменти.
към текста >>

57. (65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови

Учителят каза: - Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката - той ще яде боя.
«Едно време и Наполеон беше подпомогнат да реформира Европа, а щом взе да си прави династия и пр., отиде на «Света Елена».441 И с Хитлер ще стане същото, ако не издържи.442 Англия беше обещала да направи справедливи промени и се помагаше, но сега, като не издържа, търпи тези бедствия443... Сега в Русия е личният егоистичен егоизъм - Господ като не е на земята, няма Го и на небето; в Германия - колективният личен егоизъм.444 Новото в света е Божественото - да даде съответните блага на органите за благото на целия организъм.445 Нали е казано, че като дойде Христос, всички ще Го видят - и сега, да им кажем една тайна: тия, които са Го разпънали някога, тия ще Го видят сега (защото те са тук!). Германската политика е модернизирано ев-рейство...446 Евреите... Христос, като мислеха, че ще работи за тях... Царят, като пише, нека каже, че каквото му е казано, е станало - и сега ще бъде същото. Божествената правда е много строга.447 Ето какво стана и с този (Кирчо). Той не плати на тия, които нападнаха Изгрева - да се бие по задницата може! 448» Казах му, че аз не дадох тогава. Учителят каза: - Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката - той ще яде боя. Това е закон. Христа Го не пощадиха, а Го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание449 - един Божествен език. Хора ранени, осакатени, не разбрали Божествения (език) закон - най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр., и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги продали обратно - изкрали ги.
към текста >>

58. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX

«Овцете гледаха резките бели на пръчките и раждаха стадата пръчкави, капчести и пъстри.» А как става това, се вижда в гл.
451. 29. За мисълта при зачеването - това е един окултен закон, показан и в Библията. В «Битие» (гл. 30, ст. 37-43) е описано как Яков взима пръчки от топола, леска и явор, прави на тях бели резки, туря ги пред стадото, където е водопоят на стадата, и където идват да зачеват. «Овцете гледаха резките бели на пръчките и раждаха стадата пръчкави, капчести и пъстри.» А как става това, се вижда в гл. 31, ст. 1-12. И ангел Божий идва насън и му показва, че овните и пръчовете, които се качват на овцете и козите, са все пръчкови, капчести и пъстри. Но това е насън, а наяве овните и пръчовете са обикновени, но овците и козите раждат пъстри агнета и козлета, понеже се поят пред пъстрите пръчки. Учителят Петър Дънов разглежда подробно този въпрос в Словото Си. Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска дреха.
към текста >>

59. XVI. Бележки за Любомир Лулчев: 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»,

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

Как Лулчев е открил с лескова пръчка главното течение на подпочвената вода на голямата чешма в с.
А в «Изгрева», том XIV, на снимка №11 неговата глава е зад главата на Учителя. Има го и на снимка №12 зад Учителя, изправен, облечен в бяла винтяга. Бил е Маринчевски при Учителя и го е имало. И сега го има в «Изгревът», както в том VIII, в том XIV на снимки, така и в том XX на снимки. Радвай се, Маринчевски, че те има и че не те е забравил Вергилий. 69. Как Лулчев е открил с лескова пръчка главното течение на подпочвената вода на голямата чешма в с. Тополица със зодиакалните знаци, може да прочетете в «Изгревът», том X, стр. 85. 70. За спасяването на българските евреи чрез Лулчев говори и Милка Говедева в «Изгревът», том XIII, стр. 472-473. 71. Опитите на Лидия Аладжем да докаже на евреите в София кой е спасителят им остават неуспешни.
към текста >>

60. Светозар Няголов

По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери.
За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тя търси и затова тия 900 жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи на боговете им. Така той прекъсва връзката си с Йехова и завършва живота си с падение. Знаем историята по-нататък от Библията. Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията на покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот на техния цар Соломон. След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело. По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос.
към текста >>

Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г.
Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът. Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡ По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори.
към текста >>

61. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

първа част - писма от 1908г до 1912г

Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа.
Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов. Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”. Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма. Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма. Не чакаме подкрепата и на тези, които живеят около властта с „далавери”, защото при нас ортаци на далаверджиите няма.
към текста >>

62. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Всяка пръчка, която в мен пребъдва и приноси плод, Отец ми я очистя, за да принесе повече.
Любезна Е. Стойчева, Получих писмата ви. Подвизавате се в добрия път на животът и Господ ще преобърне всичко да съдействува за ваше добро. Мъчнотията не е в започванието на една работа, но в нейното завършвание. Желая като добро семе да растете на добра почва. Всяка пръчка, която в мен пребъдва и приноси плод, Отец ми я очистя, за да принесе повече. Имайте жива вяра и тя ще внесе мир и радост в душата ви. Относително вашето желание имайте търпение. Това става според разпорежданието на Небето. Ако се нареди, Аз ще ви съобщя. Моя поздрав на всинца ви, Живейте в Духът на Божията Любов, тя ще хвърли виделина в душите ви.
към текста >>

63. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Ако едно дърво се премести на едно място от друго, ако една пръчка се реже [...]**, за ваше добро е.*** С хиляди години Господ ви дава живот и здраве, а вие какво сте направили за Бога?
Няма нищо по-хубаво от смелостта и чистотата в душата... Може да се даде помощ само на този, който е готов, на когото душата е отворена, а който е отрицателно настроен - нему не може да се помага. Тогава се помага на такъв насън. Обидите много помните. Всички седмици до събора да се прекарат в мълчание (събранията) - да имате Божието благословение. Щом си измените настроението, Бог ще се оттегли от вас и ще бъдете в борба със себе си. Ако едно дърво се премести на едно място от друго, ако една пръчка се реже [...]**, за ваше добро е.*** С хиляди години Господ ви дава живот и здраве, а вие какво сте направили за Бога? Какво ще занесете пред Него, какви дела? Смъртта не разрешава въпросите. Желаеш да умреш - искаш значи да се отървеш от страданията. Искаш да живееш - значи искаш да придобиеш нещо. Но има смърт и смърт.
към текста >>

И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр.
Има смърт, в която нищо не остава от човека. * Виж „Изгревът”, том IX, стр. 162 ÷ 164, № 68. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Думата не се чете. (бел. М. И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр. 233 ÷ 234 в печатаната беседа) Говоря на онези от учениците, които разбират. Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога.
към текста >>

64. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал.
Кой друг е направил толкова много за страдащите и гонени комунисти? Освен това, този брат е имал огромни знания по окултизъм, хипноза, френология, астрология и ясновидство. Владеел е природни сили и лесно се е справял с враговете си. Те са треперели от него. А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал. Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми ядаде, и се говори в мъжки род. А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други.
към текста >>

65. Лекуване на хора- Мария Шопова

ТОМ 22

Една голяма пръчка се забива в кракът й.
До нейното място сега е международната станция на лифта от Симеоново до „Алеко". Имаше дотам коларски път и зет й Павел я закарваше дотам с багажа й. Там Мария прекарваше в тишина и спокойствие повече от месец. На изток от там се виждаше добре изгрева на Слънцето. Веднъж сестра ми Величка отива при нея и по пътя се спъва и пада. Една голяма пръчка се забива в кракът й. Мария изважда пръчката, промива и бинтова раната й. Тя беше изключително мека и благородна, с голямо добро сърце и разположение към всички страдащи хора. Мария е родена в Пловдив и семейството й било комунистическо и някой от нейните роднини загиват. Благодарение на това, че отива да учи шивачество в София, тя се спасява от честите провали, които ставали с комунистите от Пловдив и остава жива. В хороскопа й на Асцендента й изгрява зодиакалният знак Водолей с Уран на Асцендента съвпад с Марс.
към текста >>

Мария изважда пръчката, промива и бинтова раната й.
Имаше дотам коларски път и зет й Павел я закарваше дотам с багажа й. Там Мария прекарваше в тишина и спокойствие повече от месец. На изток от там се виждаше добре изгрева на Слънцето. Веднъж сестра ми Величка отива при нея и по пътя се спъва и пада. Една голяма пръчка се забива в кракът й. Мария изважда пръчката, промива и бинтова раната й. Тя беше изключително мека и благородна, с голямо добро сърце и разположение към всички страдащи хора. Мария е родена в Пловдив и семейството й било комунистическо и някой от нейните роднини загиват. Благодарение на това, че отива да учи шивачество в София, тя се спасява от честите провали, които ставали с комунистите от Пловдив и остава жива. В хороскопа й на Асцендента й изгрява зодиакалният знак Водолей с Уран на Асцендента съвпад с Марс. Това й дава голяма изобретателност, силна интуиция и голяма сръчност в работата си.
към текста >>

66. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално.
Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече. След третият котел вряла армея, канелката се отпушила и армеята започнала да тече нормално. Ангел опитал на вкус армеята и разбрал, че армеята станала много хубава за пиене, а зелето се оказало, че е цяло и не се е схумило - занесъл на майка си в чаша да опита армеята и след като я изпила се разплакала. Попитал я защо плаче. „Защото най-малкият ми син направи такова голямо добро на семейството ни и оправи зелето, нашата насъщна храна." Леля му се омъжила за един много богат земеделец, който имал зеленчукова градина и произвеждал почти всички видове зарзавати.
към текста >>

67. 68. Васил Раджев Гарджев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взема една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил.
Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде герой, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно. Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил - когато е бил много пиян, е сложил въжето сам на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взема една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните и очи.
към текста >>

Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата.
Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил - когато е бил много пиян, е сложил въжето сам на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взема една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните и очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!
към текста >>

68. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

» Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.» Съобщава: Рачо Г. Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията.
към текста >>

69. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Представете си, че АВ е една жива захарена пръчка, близнете едина й край - може ли да познаете дали цялата е сладка?
В душата си не оставяйте никакво петно! Трябва да имате ограда, както военните. Има две качества съществени: 1) здрава мисъл; 2) широчина на чувствата - за удължение на човешкия живот. (фиг. 12.1) Линията от триъгълника АВ, ако я представим за разумна, как ще представите в съзнанието си триъгълника? Да допуснем, че тия линии са разумни; тогава АВ може ли да познае какво е състоянието на ВС и СА? Представете си, че АВ е една жива захарена пръчка, близнете едина й край - може ли да познаете дали цялата е сладка? Всичката философия седи в една мисъл, едно желание, а другите мисли, желания са на клетките. А едната основна мисъл е на централната монада. Човек не може да воюва със себе си. Ако и да победи - ще бъде за вреда за него. Не се борете със злото, не може да го отстраните.
към текста >>

70. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Всяка пръчка, която не дава плод, я очистят, обрязват, да даде плод.
Ний мислим за Господа, но мисълта ни е разхвърляна. Мисълта за Бога да образува верижка, а не разхвърляни халкички. На здрав няма да му запаля печката. Здравият сам да си шета. Щом страдаш, аз се радвам. Всяка пръчка, която не дава плод, я очистят, обрязват, да даде плод. Не всяка радост е радост и не всяка скръб е скръб. Истинската радост ще донесе веселие. Радва се разумният, а веселието е закон на Любовта. Бог се радва по закона на Любовта, а ние се радваме по Мъдростта. Той се весели за великия плод, който ще излезе.
към текста >>

71. 184. Песен за житното зърно

Весела Несторова

ТОМ 24

Учителят изпя темата" От житено зърно, аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам", след което даде само думите: "Днеска за първи път, добре пременена на лозена пръчка кацнах", и каза: "Направете една песен сега".
184. Песен за житното зърно Интересно бе създаването на песента "Житното зърно". Учителят изпя темата" От житено зърно, аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам", след което даде само думите: "Днеска за първи път, добре пременена на лозена пръчка кацнах", и каза: "Направете една песен сега". В къщи я разработих и когато я изпях на Учителя, той я одобри. Песен на житното зърно Бях житено зърно заровено в земята във сън дълбок; живота не познавах, но дойде лъч при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам, днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах, и от сладкото грозде за първи път хапнах. "Колко хубав е живота! " тогава си казах.
към текста >>

От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам, днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах, и от сладкото грозде за първи път хапнах.
184. Песен за житното зърно Интересно бе създаването на песента "Житното зърно". Учителят изпя темата" От житено зърно, аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам", след което даде само думите: "Днеска за първи път, добре пременена на лозена пръчка кацнах", и каза: "Направете една песен сега". В къщи я разработих и когато я изпях на Учителя, той я одобри. Песен на житното зърно Бях житено зърно заровено в земята във сън дълбок; живота не познавах, но дойде лъч при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам, днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах, и от сладкото грозде за първи път хапнах. "Колко хубав е живота! " тогава си казах. Учителят даде други думи за песен: "Красив е животът, когато е озарен от лъчите на Любовта. Тогава сърцето тупти, умът мисли, душата се радва, а Духът човешки се весели." Той запя тези думи, но не записахме мелодията и впоследствие написах нова мелодия за тях.
към текста >>

72. 8. Ваклото агънце

Весела Несторова

ТОМ 24

Когато заскърцали колелетата, той спира колата, повдига всяко едно колело и го намазва с катран с една пръчка, около която е завито кълчища, за да се маже по-лесно.
А катраницата се намира под колата." Симеон нищо не разбира. Не може да проумее какво му казва Учителят. След време те се скарват и Весела му казва: "Аз с тебе се разсипах, разглобих се като строшена кола и колелата ми се търкулнаха и ето, вече не мога да идвам на Изгрева, понеже нямам сили". И тогава Симеон се сеща за катраницата. Навремето всеки селянин е държал катраница под колата си. Когато заскърцали колелетата, той спира колата, повдига всяко едно колело и го намазва с катран с една пръчка, около която е завито кълчища, за да се маже по-лесно. Сеща се, но вече е късно, защото вече колата се е разглобила и колелетата са се изтъркулили на всички страни. Така не спазил съвета на Учителя. Това той го разказва в "Изгревът" т. VI, с. 449-450, под № 23.
към текста >>

73. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен.
Весела: Написах я, нотирах я и му изпях с този текст. И много песни той даваше и на учениците да направят. Даваше една част, например "Житеното зърно". "Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок. Животът не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е живота, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани? Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко?
към текста >>

74. 4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ

БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Неделна беседа; 19. X. 1921 г.

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

И сега е дадена заповед от природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух.
25 милиона християни станаха жертва на бойното поле, а още 25 милиона останаха осакатени, инвалид, значи, всичко 50 000 000. А Христос е казал: "Не убий! " И помислете тогава, как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в небето. Тия народи не са християнски, а езически, под християнска табела. И сега е дадена заповед от природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух. Ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. Това е, което казва Христос за онези, които не са извършили Божията воля. Сега в тия народи има зародиш на ново човечество - ще излезне друг народ на братство, на сестринство и майчинство. Следователно, следующата раса, в която ще се народят новите народи, ще бъде раса на братство, сестринство и майчинство.
към текста >>

75. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

Която пръчка на плаче, тя е суха.
Това е естествено. Какво става с лозата, когато земеделецът я обрязва? - Лозата започва да плаче. - Кои пръчки плачат? - Здравите. Която пръчка на плаче, тя е суха. Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня. Питам за някого: Плаче ли този човек? - Плаче. Значи, той е добър. Аз съжалявам онзи.
към текста >>

76. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

М: Нещо започна пръчката да маха и аз като се засилих бърже и как се подхлъзнах, точно на брега така както е стръмното тука, единия крак ми се вдига на мен и имаше един кол забит в земята, чаталест и крака ми да влезе вътре в крака.
М: Аз имам случай, когато просто провидението ме пази бе. Да, и то вече станаха няколко случаи с такива. Бях на язовир, на едно от бащините ми неща, точно както ми е палатката, на 3-4 м е водата. Обаче, беше много придошла и язовира точно пред моето място, където аз се хвърлям, бях въдичар, не по-малко от 5-6 метра беше от брега и то отвесен бряг. В: Да. М: Нещо започна пръчката да маха и аз като се засилих бърже и как се подхлъзнах, точно на брега така както е стръмното тука, единия крак ми се вдига на мен и имаше един кол забит в земята, чаталест и крака ми да влезе вътре в крака. В: В чатала. М: В чатала и аз увиснах на кола, увиснах, разбирате ли? И трябваше полека-лека, полека, нямаше никой наоколо...в София и полека, полека, от крака, въпреки че се наби много крака ми и се нарани, забра после и т.н., обаче спасих се. В: Иначе щяхте да паднете в езерото. М: Свърши се с мен, нямаше никой, направо във водата и край.
към текста >>

77. 9. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 декември 1912 г., село Подима

Минчо Сотиров, писма

Нека О, Христе, пояждающий огън да огори всяка пръчка, която не дава плод.
Твоите ангели небесни провъзгласиха вече Славата Божия в висините небесни. Остава още да се провъзгласи мирът на Земята между человеците. Благоволението Божие е прозърнало вече и в тая посока. Да настъпи О, Иисусе Царството Ти на Земята. По волята на Благия Небесен Отец да изчезне завинаги лъжливото Учение и да настъпи Светлината, Истината, Правдата. Нека О, Христе, пояждающий огън да огори всяка пръчка, която не дава плод. Учителю, с настъпванието на Новата 1913 г. поднасяме пред Вас нашите най-покорни и послушни със слабите ни сили поздрави от все душа! Приемете ги Учителю! Съдействувайте ни с настъпванието на годината да принесеме своята слаба мощ на Божествената нива, като последни слаби работници по волята на Отца. И слабите труженици, подкрепени с Божията десница правят чудеса.
към текста >>

78. 137. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 февруари 1925 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И изобщо моля Вашите Учителски наставления и съвети за дейността ми и моля съдействувайте да не попадна в грешка, а да бъда всякога добър работник на Божията нива - на Божието лозе - да бъда пръчка с преизобилен плод.
И сам да остана, обещанието ми в мене - пред Бога ще изпълня. А ако обича някой друг, нека присъствува." Това е вкратце Учителю. Вие Учителю, Който всичко знаете, моля в интереса на Божието дело в града ни и да бъда изпълнител само на Волята Божия, съобщете ми: трябва ли да се преустановят тия събрания, както биле преустановени казват същите приятели във всички градове и даже в София. Така им казали бр. Кирил Паскалев и Добран Гарвалов, като бяха напоследък през януари тук. И изобщо моля Вашите Учителски наставления и съвети за дейността ми и моля съдействувайте да не попадна в грешка, а да бъда всякога добър работник на Божията нива - на Божието лозе - да бъда пръчка с преизобилен плод. Но дайте ми сок от лозата, която сте Вие Учителю. Н. Л. К. Б. Л. Целувам Ви Десницата. Ваш всякога верен, предан, послушен ученик М. Сотиров. Бургас 26.II.1925 г, четвъртък -------------------------------- [1] Бележка на съставителя: В писмото са поставени сгънати две банкноти по 1000 лева.
към текста >>

79. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

ТОМ 26

Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря.
Учителят в средата. Правим плавни и красиви упражнения. С нас има старци и старици, дори 4-5 годишни деца, които не по-зле от възрастните извиваха нежните си ръчички и крачка за исканото упражнение. Как хубаво свиват юмручета и опъват слабата си детска гръд... Настъпва голямо освежаване. Учителят заговори. Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам да се чисти, да се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря. Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме. Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем: Да знаем, че Бог ни обича Да знаем, че ближните ни обичат Да знаем, че ние обичаме ближните си. Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина. Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не!
към текста >>

80. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни.
Да, хората бяха различни и се движеха с различен темп. Ритъмът определяше всичко, най-вече мисленето, а след това и живота. Всеки си беше избрал един геометрически елемент и като на стан тъчеше съдбата си. Не беше важно кой беше този елемент, важното беше движението, вихъра, който изразено с езика на математиката определяше измеренията. На физическия свят те бяха познати, уточнени и сведени до разбирането на средно образования човек. От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни. Това познание, обаче, не пречеше на хората да се различават. Трите, познатите измерения не лежаха само отвън, като понятия, те бяха средство само чрез което се измерваха дължините, широчините и дълбочините на видимите предмети. Измеренията бяха живи и те циркулираха не само на физическия свят, до тях не се стигаше само по пътя на нашето зрение, те проникваха невидимо и незнайно света на мисълта, на идеите, на философията. Хората построяваха живота и живееха върху тях. От измеренията зависеше всичко.
към текста >>

81. 6. “Говоря ли Истината?

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

Процесът продължава до момента, когато посятото ще роди плод, ако ли не принася плод, пръчката се отрязва и се хвърля в огъня.
Именно в узряването на плода е скрит целия смисъл срещата между Учител и учение. Мистичното значение на онова, което Учителят дава и ученикът Възприема е в поникването на семето, цъфтенето и узряването. В строгата икономика на природата не се позволява никакво разхищение, там има изобилие, но разхищение няма. За всяко посято семе се държи сметка. Щедростта на Учителя не подразбира само даване. Процесът продължава до момента, когато посятото ще роди плод, ако ли не принася плод, пръчката се отрязва и се хвърля в огъня. Колкото и скрит да е този закон, върху него почиват отношенията на всички живи същества. Голямо е богатството, което Учителя дава на своите ученици. Няма полза, ако ситите и здрави семена останат в хамбара. По същия начин приел веднъж богатствата от своя Учител, ученикът трябва да тури в ход богатството, което е получил от Учителя си. Всичките Учители на човечеството са имали една цел, да научат хората да живеят правилно.
към текста >>

82. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? ” Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”.
към текста >>

83. Прераждане

1. Що е окултизъм?

ТОМ 30

което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка”.
- Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката? ” - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я”. Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма. аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче. което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка”. Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно. само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество". Съобщава: Рачо Г.
към текста >>

84. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ТОМ 30

Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка".
" На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката”, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я". Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка". Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество”. Съобщава: Рачо Г. Даскалов Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането.
към текста >>

85. 6.5. Големите песове се хранеха с моята половин лекарска заплата цели 3 години!

ТОМ 31

Тогава Станка отиваше до вратника, преминаваше някъде към 40 метра от къщата и с ключ отваряше вратата, и там имаше една пръчка.
6.5. ГОЛЕМИТЕ ПЕСОВЕ СЕ ХРАНЕХА С МОЯТА ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЦЕЛИ 3 ГОДИНИ! По това време те бяха завъдили две кучета, ама големи кучета, големи песове. Борис обичаше животните и как е станало, че той ги прибра, вкара ги в двора и започна да ги храни. Те стояха там и понеже ги хранеше вероятно добре, те започнаха да пазят къщата и да лаят много настървено и много добре, за да покажат, че си заслужават своята прехрана! Така, че те така лаеха, че никой не можеше да влезе в двора. Тогава Станка отиваше до вратника, преминаваше някъде към 40 метра от къщата и с ключ отваряше вратата, и там имаше една пръчка. Тя я взимаше, махаше с нея налево-надесно и умиряваше кучетата, и така въвеждаше поредния гост. И аз веднъж отивам, тези песове започнаха да ме лаят, и аз не можех да влезна в двора. Изведнъж се огледах, хванах едно дърво и така го стоварих върху единия, който не ме пускаше, и тогава се озърнах да не би да ме ухапе другия - втория. И към него замахнах с голямата тояга, и го ударих! Аз се чудя, че как така стана, че не ме ухапаха, но ударите от мен бяха много бързи.
към текста >>

86. 12.5. Котаракът Мачо реве като магаре

ТОМ 31

Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол.
" Те мълчат, не отговарят на моя въпрос. Гледам котарака и казвам: „Сега духовете влезнаха в котарака и се разхождат в стаята в неговата котешка форма, карат го да ми пречи като мяука и реве по този начин, и да спре нашия разговор." Това го казвам, те ме оглеждат и мълчат. С това нещо завършва моето наблюдение. И той ме оглежда недоволен от това, което казвам за него, вдига опашка и надава още по-силен и яростен вой. Така, че Борис не издържа, скача, протегна дългата си ръка и то лява ръка, защото той е левак - работи с лявата си ръка. Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак!
към текста >>

А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята.
Гледам котарака и казвам: „Сега духовете влезнаха в котарака и се разхождат в стаята в неговата котешка форма, карат го да ми пречи като мяука и реве по този начин, и да спре нашия разговор." Това го казвам, те ме оглеждат и мълчат. С това нещо завършва моето наблюдение. И той ме оглежда недоволен от това, което казвам за него, вдига опашка и надава още по-силен и яростен вой. Така, че Борис не издържа, скача, протегна дългата си ръка и то лява ръка, защото той е левак - работи с лявата си ръка. Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи.
към текста >>

И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче.
И той ме оглежда недоволен от това, което казвам за него, вдига опашка и надава още по-силен и яростен вой. Така, че Борис не издържа, скача, протегна дългата си ръка и то лява ръка, защото той е левак - работи с лявата си ръка. Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата?
към текста >>

И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката.
Така, че Борис не издържа, скача, протегна дългата си ръка и то лява ръка, защото той е левак - работи с лявата си ръка. Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата? " Борис отговаря: „От много отдавна!
към текста >>

И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак!
Че като хвана една голяма пръчка, която беше към 2 метра, и която стоеше изправена до вратата, че като замахна срещу него, но не можа да го удари, защото пръчката беше голяма, и той удари някакъв стол. А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата? " Борис отговаря: „От много отдавна! " -„Тази пръчка за какво служи?
към текста >>

Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи.
А котаракът Мачо като видя, че Борис взе пръчката, моментално си сви опашката, за да покаже, че той напуска стаята. И той напусна стаята, отиде в коридора, обаче, Борис го следваше. И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата? " Борис отговаря: „От много отдавна! " -„Тази пръчка за какво служи? " Борис отговаря: „За две неща - да махам пердето на прозореца сутрин, когато се събуждам и за котарака."
към текста >>

Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата?
И чувах, как пръчката бие по стената на малкото килерче. И накрая, Борис вероятно успя да го наложи с пръчката. И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата? " Борис отговаря: „От много отдавна! " -„Тази пръчка за какво служи? " Борис отговаря: „За две неща - да махам пердето на прозореца сутрин, когато се събуждам и за котарака."
към текста >>

" -„Тази пръчка за какво служи?
И накрая се чу един наистина съзерцателен вой на ударен с пръчка котарак! Борис се връща, остава пръчката там до стената, и сяда на стола си - мълчи. Мария също седи в стола си, недоволна, че е ударен котарака, но мълчи. Аз се обръщам и питам: „Тази пръчка от колко време седи тука, изправена до вратата? " Борис отговаря: „От много отдавна! " -„Тази пръчка за какво служи? " Борис отговаря: „За две неща - да махам пердето на прозореца сутрин, когато се събуждам и за котарака."
към текста >>

87. 4.9. Песните на Учителя и Песнарките на Кирил Икономов