НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
От
оправдание
няма нужда.
Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Ан. Железкова, за да я сготви за ядене; само да се внимава, щото рибата да бъде точно дванадесет риби – ни повече, ни по-малко. 14 август, четвъртък Събрахме се в 10,30 ч., когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая.
От
оправдание
няма нужда.
На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
към беседата >>
Оправданието
, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници.
Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга.
Оправданието
, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници.
Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
към беседата >>
Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше
оправдание
.
Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи.
Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше
оправдание
.
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага.
към беседата >>
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и
оправдание
?
Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и
оправдание
?
И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
към беседата >>
Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и
оправдание
– са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и
оправдание
– са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
към беседата >>
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето
оправдание
– търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух.
Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро.
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето
оправдание
– търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух.
В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.
към беседата >>
2.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
Ще се спра върху двете думи
оправдание
и спасение.
Ще се спра върху двете думи
оправдание
и спасение.
Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка жена се стреми към независимост. Докато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си – ризи, възглавници, постелки; дарува тези- онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, така добре наредена къща.
към беседата >>
Понятието
оправдание
произлиза от израза да оправим нещата.
Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си? ” Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.” 1
Понятието
оправдание
произлиза от израза да оправим нещата.
Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има Знание, да разбира смисъла на нещата около себе си, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условие да може да я използва, като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж, на своите деца.
към беседата >>
Това не е място за
оправдание
и спасение.
Но високопоставените дами, па и всички, ходят на разходка не по-далече от Борисовата градина, и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! ” Казвам: нагълтахте се с прах. Често хората, когато възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи изтъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам”. То е, защото си гълтал прах.
Това не е място за
оправдание
и спасение.
Думите оправдание и спасение имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното значение и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака. Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща.
към беседата >>
Думите
оправдание
и спасение имат седем значения.
Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! ” Казвам: нагълтахте се с прах. Често хората, когато възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи изтъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам”. То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение.
Думите
оправдание
и спасение имат седем значения.
Аз ви говоря сега за едното значение и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака. Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа?
към беседата >>
3.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
За
оправдание
, ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел, да се осигуриш на земята, да направиш живота си по-лек и радостен.
Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже: Върви след мене! Ти ще й даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари. Колкото и да си богат, тя ще те вземе със себе си. Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита, защо си толкова окъсан.
За
оправдание
, ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел, да се осигуриш на земята, да направиш живота си по-лек и радостен.
Христос ще ти каже: Криво си разбрал моето учение, криво си разбрал радостта. Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Само добродетелният човек може да се радва. Задачата на човека не се заключава в печелене на пари, но в прилагане на истината, правдата и добродетелта. Ако човек не говори истината, не постъпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчет за делата си.
към беседата >>
4.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое
оправдание
.
– Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта. Щом знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлъчвате онова, което Бог е съчетал. Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си. Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа. Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти, държал хората в църква, с часове.
Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое
оправдание
.
– Владико небесни, казал свещеникът, вярно е това, което говорят против мене. Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа. Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на себе си. С това си обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно.
към беседата >>
Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има оплакване противъ тебе, какво ще кажешъ за твое
оправдание
?
(втори вариант)
Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ. Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка. Ще ви приведа единъ анекдотъ, за да обясня мисъльта си. Наклеветили единъ свещеникъ прѣдъ владиката, че нѣкой пѫть свършвалъ службата си за половинъ часъ, а нѣкой пѫть – за четири–петь часа и съ това измѫчвалъ енорияшитѣ си. „Дотегна ни вече този попъ,“ казвали енорияшитѣ.
Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има оплакване противъ тебе, какво ще кажешъ за твое
оправдание
?
“ Свещеникътъ започналъ да се оправдава и казва: „Нѣкой пѫть, като отивамъ въ църква, дохождатъ ангелитѣ и светиитѣ да ми помагатъ и за половинъ часъ свършвамъ службата си, а нѣкога за четири–петь часа не мога да я свърша, защото ангелитѣ не ми помагатъ и тогава виждамъ голѣмъ зоръ.“ Тъй е опрѣдѣлилъ Господь. Черѣшата, слѣдъ като цъфне, узрѣва по-скоро. Ще ви разкажа единъ анекдотъ. Като направилъ Господь плоднитѣ дървета, изпратилъ всички духове да си избератъ по едно такова дърво.
към втори вариант >>
5.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Ще каже[те] за ваше
оправдание
: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки.
(втори вариант)
Нѣкога вие имате една прѣкрасна мисъль, чувствувате се като че ли сте на небето, дойдатъ вашитѣ синове, вкаратъ пуяцитѣ изъ стаитѣ и ви развалятъ хубавото настроение, хубавитѣ дни, отиде, изчезна Спасовъ день. Когато майкитѣ излизатъ навънъ, трѣбва да затварятъ стаята съ деветь куфара, за да не влизатъ синоветѣ съ пуяцитѣ. Не е виноватъ за това нѣщо синътъ, защото той намира отворено и започва да прави опити въ кѫщата на майка си съ царевици и мисирки. Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Думата „държа“ се отнася до човѣшката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка.
Ще каже[те] за ваше
оправдание
: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки.
Въ свѣта ние сами се спъваме. Когато Господь постави хората въ рая при най-благоприятни условия, кой ги спъна? – Тѣ сами, тѣхнитѣ пожелания. Слѣдователно ние не можемъ да прѣцѣнимъ нашитѣ пожелания, дали сѫ потрѣбни или не. Напримѣръ единъ милионеръ отъ Америка се развелъ съ жена си по много проста причина.
към втори вариант >>
6.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите. Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто.
към беседата >>
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
(втори вариант)
Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
— Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%.
към втори вариант >>
7.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Ще кажете, че това е само за
оправдание
.
Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме.
Ще кажете, че това е само за
оправдание
.
И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато? Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени.
към беседата >>
8.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое
оправдание
?
В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти.
После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое
оправдание
?
Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон.
към беседата >>
Конят за свое
оправдание
рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе.
(втори вариант)
Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб." Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си.
Конят за свое
оправдание
рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе.
Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил." Ние съвременните хора постоянно завеждаме дела за избитите си зъби. Защо? Защото не сме спазили етикециите на коня, да посрещнем един човек отпред, откъм лицето му, а не отзад.
към втори вариант >>
9.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за
оправдание
, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така.
Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят.
Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за
оправдание
, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така.
Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя живот. Кармата има отношение само към грешките и глупостите на човека, но тя не може да определи пътя на неговото движение. Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естествен път на развитие.
към беседата >>
10.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
За
оправдание
той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“.
Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи.
За
оправдание
той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“.
Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път? “ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила.
към беседата >>
11.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Това е за
оправдание
.
Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи.
Това е за
оправдание
.
Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край. Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост.
към беседата >>
12.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Когато се говори за Божествен Морал, човек трябва да го приеме и приложи без никакво
оправдание
.
И те ще го приемат като свой гост. — Трябва ли да сечем горите? — Не трябва. — Тогава как ще се отопляваме? — Когато хората дойдат до съзнание да не секат горите, тогава те ще използват електрическата енергия не само за осветление, както днес, но и за отопление.
Когато се говори за Божествен Морал, човек трябва да го приеме и приложи без никакво
оправдание
.
Как ще се отопляваме, отде ще взимаме строителен материал, за това не трябва да се мисли. Приложи този морал, и не мисли. Той ще ви донесе своите блага. Човек не живее само един път на земята. Ето защо, каквото днес изработи, то ще принесе своето бъдеще благо.
към беседата >>
13.
Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика
,
ИБ
,
СБ
, В.Търново, 30.8.1922г.,
Никаква лъжа, никакво
самооправдание
, никакво самоосъждане!
Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени!
Никаква лъжа, никакво
самооправдание
, никакво самоосъждане!
Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен.
към беседата >>
Защото
самооправданието
и самоосъждането са грях пред Бога.
Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане!
Защото
самооправданието
и самоосъждането са грях пред Бога.
Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.
към беседата >>
14.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Никакво
оправдание
!
Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: „Ако Учителят направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси“. А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа!
Никакво
оправдание
!
Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване.
към беседата >>
Млади и стари, без
оправдание
!
Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление.
Млади и стари, без
оправдание
!
После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване. Много болести се лекуват чрез музиката. Заставете болния да пее, и той ще се излекува. Когато човек почне да се разболява, той не пее вече.
към беседата >>
15.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
– За
оправдание
, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща.
– И едните са прави, и другите са прави, но де са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите – с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. – Старите трябва да приемат Божията Мъдрост в себе си, а младите – Божията Любов. Само така ще разберете смисъла на думите: „Боже мой, защо си ме оставил? " Питам: Защо мъжът напуща жена си, и жената напуща своя мъж?
– За
оправдание
, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща.
И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Ще кажете: Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си.
към беседата >>
16.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
“ – „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно
оправдание
, че си на раменете на владиката.
Жена му се радвала. Заминава той за онзи свят и тя се готви след него да иде. След време и тя заминава. Търси го навсякъде из рая, няма го там. Най-после го намира в чистилището или в ада и му казва: „Как си влязъл тук по погрешка, дали пътя не си намерил?
“ – „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно
оправдание
, че си на раменете на владиката.
В тия му думи пак човешкото изпъква. „Да не мислиш, че аз съм на толкова долно място, от моето има по-долно.“ Сега, къде е нашата погрешка? На нас като ни кажат: „Ама вие трябва да бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие! “ Казвате: „Ама ние сме на раменете на животните“.
към беседата >>
Туй не е едно
оправдание
заради нас.
„Да не мислиш, че аз съм на толкова долно място, от моето има по-долно.“ Сега, къде е нашата погрешка? На нас като ни кажат: „Ама вие трябва да бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие! “ Казвате: „Ама ние сме на раменете на животните“. Значи животното е владиката.
Туй не е едно
оправдание
заради нас.
То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че това е така с животното. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири. Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия.
към беседата >>
17.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
За
оправдание
на грешките си мнозина търсят причината във възпитанието, други – в науката.
(втори вариант)
Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш? "Синът ще ви освободи." – Кой е Синът? – Разумното начало в човека. То ще научи хората да не грешат. Днес и хората, и обществата, и народите грешат.
За
оправдание
на грешките си мнозина търсят причината във възпитанието, други – в науката.
И като страдат, пак намират причината за страданията вън от себе си. Страдаш, защото не спазваш закона за малките величини. Според някои адвокатите развалили света. Не е така, вината за развалянето на света не е нито в адвокатите, нито в учените. – Тогава министрите, държавниците са виновни.
към втори вариант >>
18.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
– Това не е
оправдание
.
(втори вариант)
Какво става всъщност? Дойде 20 март, и ти не връщаш парите. Минава април, май, дългът стои неизплатен. Най-после дохожда съдебен пристав да продава вещите ти. – Светът е такъв.
– Това не е
оправдание
.
Щом светът е такъв, това показва, че няма любов между хората. Любовта регулира отношенията. Когато се приложи любовта, хората ще бъдат абсолютно точни. Когато обичаш някого, ти си точен. Колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен.
към втори вариант >>
19.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
За свое
оправдание
вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“.
В невидимия свят овцата мисли като човека, а на земята се проявява като животно. Като ви говоря така, аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението, там има нещо, което куца. Това трябва да се признае.
За свое
оправдание
вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“.
Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта, така е трябвало да бъде.
към беседата >>
20.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
Ако в този човек има повече светлина, той ще констатира факта тъй, както си е, без да търси причини за
оправдание
.
Има наистина една разлика между това, което бяхте по-рано и това, което сте сега. Тази разлика седи в следното: едно врме имахте по-малко разноски в ядене и пиене, имахте по-малко отношения с хората, имахте по-малко изкушения и изпити, а сега имате повече отношения с хората, повече изкушения, изобщо повече сте изложени. Ще ви дам следния пример: вземете един учен човек, който постоянно говори за морал и вижте как старателно смекчава своите грешки. Той счупи някоя чаша, за пример, и веднага в него се явява мисълта как да се оправдае, как да смекчи погрешката си. Какво трябва да направи?
Ако в този човек има повече светлина, той ще констатира факта тъй, както си е, без да търси причини за
оправдание
.
Често и вие постъпвате така. Някой път правите и други погрешки. Даде ви се някоя тема и вие казвате: Тази тема е маловажна. Щом кажете така, веднага още сте направили в ума си една основна погрешка. Вземете за пример днешната тема, която ви дадох: „Основните елементи на геометрията“.
към беседата >>
21.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
– Че имате деца, че живеете на земята, това не е
оправдание
.
– Ние сме хора на 20-ти век, културни хора сме. – Аз познавам само една култура, според която, не се позволява абсолютно никакво престъпление! – Невъзможно ни е да приложим тази култура в абсолютния й смисъл. Ние живеем на земята, имаме деца, трябва да се грижим за тях. Не можем да бъдем абсолютно честни, все ще поизлъжем, ще пооткраднем нещо.
– Че имате деца, че живеете на земята, това не е
оправдание
.
Ще живеете без лъжа, без кражба. Майките лъжат на общо основание, бащите – също. Майката казва на детето си: Иди, майка, да свършиш тази работа, ще ти дам нещо. Детето свърши работата, но нищо не получава. Втори път – пак същото: майката иска нещо от детето си, обещава, че ще му даде една ябълка, но не изпълнява обещанието си.
към беседата >>
22.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Когато става между прости хора, за тях ще се намери
оправдание
.
Погледнах нагоре и видях - един сокол задигнал птичката. Ето какво представя живата природа. Като не разбирате, защо иде този сокол, вие казвате: Сокол грабна птичето! – Така е, но какво ще кажете, когато това става между хора, които минават за културни, за християни, учени? И то сега, в 20-ти век!
Когато става между прости хора, за тях ще се намери
оправдание
.
Но как ще се извинят учените професори, които учат другите на морал? Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления? Ще кажат, може би, че са слаби, че имат недостатъци, пороци. Съгласен съм с това, но слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи. Нека имат доблестта на Сократа.
към беседата >>
23.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Например, някой пиянствува и, за
оправдание
, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила.
Това е най-голямото безумие, което може да се очаква от тези учени. Природата ще им покаже, че те не са прави. Тя казва: Главите ви трябва да узреят. В нашите очи, природата е най-разумното, най-реалното проявление на Бога. Тя няма само външна, видима страна, но и вътрешна, скрита от погледа на обикновения човек.
Например, някой пиянствува и, за
оправдание
, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила.
– Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие! Това е инстинкт, вложен от природата. – Природата никога не влага такива инстинкти в човека.
към беседата >>
24.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за
оправдание
казва, че тръгнала след Бога.
Значи, като дойде смъртта, всичките работи на човека се оправят. Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога?
Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за
оправдание
казва, че тръгнала след Бога.
– Не е така. Жената напуща дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: Не ме интересува вече никакъв мъж. Отивам с Бога, на Него да служа. Зная, че ти ще се грижиш за децата, както аз се грижих за тях. Един запасен офицер ми разказваше една опитност от своя живот.
към беседата >>
25.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Ако не знаете тези правила, оправдани сте, но като ги знаете и не ги спазвате, няма
оправдание
.
Не трябва да миете главата си нито с много гореща, нито със студена вода. Тя трябва да бъде толкова топла, че като турите в нея пръста си, да издържа. Сега аз не искам да спазвате нещата буквално, но да гледате на тях разумно. Дето е разумността, там е изключено всякакво раздвояване. Че си миеш главата често, това не е грях, но не е здравословно.
Ако не знаете тези правила, оправдани сте, но като ги знаете и не ги спазвате, няма
оправдание
.
Ще страдате, без да знаете причината за това. – „Как да махнем пърхута от косата? “ Като живеете редовно. Нередовният живот е причина за пърхута. Кожата обеднява поради нередовния живот.
към беседата >>
26.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Сега, за свое
оправдание
, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
Сега, за свое
оправдание
, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
към беседата >>
Сега, за свое
оправдание
, вие може да кажете: Ама ние може да не сме чули този пътник, може да сме били на гости.
(втори вариант)
Не съм го приел, това е едната страна; но, ако този брат, който идва отвън, постоянно хлопа по прозорците, и иска да му отворят, мислите ли, че той е от онези Божествени братя, който са пратени от Бога? Ами, ако дойде един брат в името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка в нея, той от Бога ли е пратен? Че кой апаш днес не дохожда, не отваря касата и не бърка в нея? Не, за всеки пътник има един закон. Той е следният: на пътника е позволено да тропне само три пъти на прозореца, и като потропа четвъртия път – няма право повече.
Сега, за свое
оправдание
, вие може да кажете: Ама ние може да не сме чули този пътник, може да сме били на гости.
Е, аз взимам факта тъй, че сте били в къщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пътник, или не, а на пътника е позволено да хлопне 3 пъти по 3, значи 9 пъти, и още един път, но пак по 3 удара, значи всичко 12 пъти. Числото 12 е целият кръг на човешкия живот. Този брат, когото не са приели в този дом, ще тръгне от къща в къща по цялото братство и ще разправя: Представете си, снощи ходих при еди-кой си брат, похлопах, но не ме приеха.
към втори вариант >>
27.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Бога забравихте и за свое
оправдание
казвате: „Много работа имам, и то важна работа!
“ Вашият стремеж към Бога вече не е същият, вие не сте готов да жертвате за Него всичко. Защо? – Станала е някаква промяна във вас. Вие сте били беден и всеки ден сте се молили на Бога Той да ви помогне да излезете от това трудно положение. Бог ви помогне да излезете от сиромашията и вие успявате да стане пръв министър в България. Преди да станете министър, всеки ден ходехте в църка, свещи палехте, но сега, като министър, вече не ходите в църква, свещи не палите.
Бога забравихте и за свое
оправдание
казвате: „Много работа имам, и то важна работа!
“ По-важна работа от тази, да се помолиш на Бога, няма – но ти си забравил Господа. Ти мислиш, че си се осигурил вече, затова не се молиш на Господа. Защо стават тия работи? Вие ще кажете: „Това е в реда на нещата, такава е човешката натура. Това е пътят на неговата еволюция.“ – Не, това са несмислени приказки.
към беседата >>
28.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Сега, нѣкои хора, за
оправдание
на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
– Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички.
Сега, нѣкои хора, за
оправдание
на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
Сега, някои хора, за
оправдание
на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави?
(втори вариант)
– Задръж я! Да я задържи значи, да сготви нещо от нея. Но, ако на тази жена, донесат развалено месо да сготви нещо, ще каже: вън скоро това месо! То не е за готвене. Щом се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася за парите, казва, нека останат тия пари в къщи, макар че са миризливички.
Сега, някои хора, за
оправдание
на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави?
Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата със злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил.
към втори вариант >>
29.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
И най-послѣ, за свое
оправдание
, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва да живѣе!
Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ да е, и той е крайно жестокъ. Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто! Паякътъ постѫпва като нѣкой касапинъ, който взима единъ волъ, втори волъ, забие ножа въ врата имъ и ги закаля. Тѣ мучатъ, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н.
И най-послѣ, за свое
оправдание
, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва да живѣе!
Нима обществото на гълѫба не трѣбва да живѣе? И тъй, сегашнитѣ страдания въ живота на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на прѣдшествуващи причини отъ миналото. Понеже природата сама по себе си е разумна, тя държи отчетъ за всички наши постѫпки. Най-важното и най-мѫчното нѣщо въ свѣта е човѣкъ да създаде своя индивидуаленъ животъ. Създадешъ ли разуменъ, индивидуаленъ човѣкъ, тогава дома, обществото и човѣчеството много лесно може да се създадатъ.
към беседата >>
И най-после, за свое
оправдание
, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее!
(втори вариант)
Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток. Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място! Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа във врата им и ги заколва. Те мучат, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н.
И най-после, за свое
оправдание
, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее!
Нима обществото на гълъба не трябва да живее? И тъй, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предшестващи причини от миналото. Понеже природата сама по себе си е разумна, тя държи отчет за всички наши постъпки. Най-важното и най-мъчното нещо в света е човек да създаде своя индивидуален живот. Създадеш ли разумен, индивидуален човек, тогава дома, обществото и човечеството много лесно може да се създадат.
към втори вариант >>
30.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово
оправдание
.
Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания. Това е правата философия на живота.
Някой казва: „Такива са условията, такива са обстоятелствата на живота.“ – Това е за негово
оправдание
.
Какви са условията? – „Студено е сега на Земята.“ Кой ви каза, че е студено? Има ли студ в света? – Няма студ. Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот.
към беседата >>
31.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Това не е
оправдание
.
Всеки човек трябва да бъде облечен като в броня в своята възвишена мисъл. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? – В онова възвишеното, благородното, което живее в него. Той може да каже: ама аз не зная как да се облека.
Това не е
оправдание
.
Онова, малкото дете, знае ли да се облича? – Не знае. Кой го облича? – Майка му. Да, но като порасне, майка му вече не го облича.
към беседата >>
32.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое
оправдание
казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете.
Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за дъщеря си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.? Добре щеше да бъде, но в края на краищата всички тия хора умират. Какво ще кажем тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата?
Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое
оправдание
казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете.
Питам ви: тази мисъл права ли е? Възможно ли е банкерът да нареди да му се чупят съдовете? Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерът не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки. Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така.
към беседата >>
Ние за свое
оправдание
казваме: природата е наредила така.
Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете. Питам ви: тази мисъл права ли е? Възможно ли е банкерът да нареди да му се чупят съдовете? Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерът не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки.
Ние за свое
оправдание
казваме: природата е наредила така.
Създадем си един лош навик, служим му и после казваме, че природата го е създала. Казвам: природата не е създала този лош навик, но са го създали твоят дядо и прадядо преди толкова хиляди години. Онова, което природата е създала, то е само по себе си вечно, безсмъртно. Тъй е писано в Божествената книга. Тъй е писано и в свещената книга, Библията, която ако четете, ще видите, че това, което Бог създава, е вечно, а това, което хората създават, е смъртно.
към беседата >>
33.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
И какво ще кажете за свое
оправдание
, като се върнете на Небето?
Когато Христос влезе в Ерусалим, там Го посрещнаха с финикови вейки и викаха: “Благословен е този, които иде в името Господне! ” После римските войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и след това Го разпнаха. Същият този народ, който викаше за Христа “Благословен, които иде в името Господне! ”, после викаше: “Разпни го! ” Питам: Как ще примирите тези противоречия?
И какво ще кажете за свое
оправдание
, като се върнете на Небето?
Страданията на Христа – това е скритата страна на Христовия живот, за която съвременните писатели нищо положително не могат да кажат. След всичко това хората плачат, скърбят, че Христос, който дойде да ни спаси, пострада от самите нас. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще узнаят едва след хиляди години. Мнозина казват, че да спасиш човека, това значи да го извадиш от вода или да го нахраниш да не умре от глад.
към беседата >>
34.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Как ще обясниш това противоречие, какво ще кажеш за свое
оправдание
?
Направите една грешка и не искате да я признаете. Казвате: „Аз не мога да направя такава грешка“. Може би, ти да не си направил тази грешка, но фактът е на лице, тя е сложена в твоята кесия. Например, без да знаеш ти някой слага в твоята кесия фалшиви пари. В това време идва комисия да проверява касата и в твоята кесия намира фалшиви пари.
Как ще обясниш това противоречие, какво ще кажеш за свое
оправдание
?
Комисарите ще те питат: „Ти ли направи тези пари? “ Ти ще кажеш: „Аз не правя пари“. Да, но фалшивите пари са намерени в твоята кесия. В кесията ти има и същински пари, но има и фалшиви. Следователно всички лоши мисли в живота ви не са ваши, но и добрите мисли не са ваши.
към беседата >>
35.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
И аз искам като младите да работя, но краката не ме държат." Питам:
Оправдание
ли е това, че краката му не държат?
Всички съвременни хора живеят в 20 век и говорят за културата на този век, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Същевременно се говори, че тази култура вече залязва. Следователно вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват. Старият се оправдава с думите: „Какво да правя?
И аз искам като младите да работя, но краката не ме държат." Питам:
Оправдание
ли е това, че краката му не държат?
Нека старият си отговори защо преди години краката го държаха, а сега не го държат? Той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат." Затова той казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш." Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред студентите си и да им каже: „Господа студенти, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините! " Какво ще кажат студентите на този професор? Те ще му кажат: „Щом си изветрял, време е вече да слезеш от катедрата. Нека на твое място дойде някой млад професор, готов за работа и труд."
към беседата >>
За свое
оправдание
стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно.
Какво ги спъва: краката на стария или умът на изветрелия професор? Могат ли да се оправдават с това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава с това, че водата от нея изтича, защото е пукната? Важно е защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щом стомната се е пукнала веднъж, водата неизбежно ще изтича.
За свое
оправдание
стомната ще каже: „Само на едно място съм пукната, отгоре съм съвсем здрава." Казвам: Дали на едно или на повече места е пукната стомната, не е важно.
Въпросът е, че водата от стомната изтича навън. Днес има много пукнати стомни, пукнати бъчви, от които водата и виното изтичат навън. Трябва ли хората да се оправдават, че не могат да направят това или онова, защото са пукнати някъде? Не, човек е в състояние да направи всичко. Като казвам, че човек може да направи всичко, разбирам, че той може да направи всичко, което е разумно.
към беседата >>
Казвате: „Аз да си кажа истината, а той, ако е прав, нека се защити." Ами ако те го пребият от бой, без да му позволят да каже дума за свое
оправдание
?
Ако не говорите истината на хората, Бог няма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понякога вие искате да угодите на хората, да им кажете истината, без да сте запитали Бога в себе си трябва ли да им се каже и ако трябва, как да им я кажете. Представете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражар или разбойник, който иска да хване приятеля ви. Трябва ли да му кажете истината?
Казвате: „Аз да си кажа истината, а той, ако е прав, нека се защити." Ами ако те го пребият от бой, без да му позволят да каже дума за свое
оправдание
?
Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятел с казването на истината? Предадохте го, нищо повече. Преди да сте казали истината, трябваше да влезете в тайната си стаичка и да се посъветвате с Бога, да ви каже какво да направите. Този въпрос лесно се решава от човек, който следва Божия път.
към беседата >>
36.
Последната постъпка
,
ООК
, София, 8.12.1926г.,
Някой човек краде и за свое
оправдание
казва: „В Свещената книга е писано, че всички неща в света принадлежат на Бога." Друг убива човека и пак намира причини да се оправдае.
Вие трябва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия представя вече света на първото измерение. Питам: Защо хората се движат? Съвременните хора говорят за морал, но ако ги питате коя е мярката за морала и те не знаят. Кои неща са морални?
Някой човек краде и за свое
оправдание
казва: „В Свещената книга е писано, че всички неща в света принадлежат на Бога." Друг убива човека и пак намира причини да се оправдае.
Ако някой счупи крака на същия този човек или го нарани някъде, той ще започне да протестира как смеят да му счупят крака! Значи, докато нещастията се трупат върху главите на хората, този човек поддържа една философия; щом дойдат до неговата глава, той има друга философия. Помнете следното: ония ученици, които имат подобни възгледи, ще останат като запъртъци яйца, които при никакви условия не могат да се измътят. Има яйца в природата, които с милиони години не могат да се измътят. Някои хора, които нямат основна идея в живота си, казват: „Лесна работа, ще работим, както можем и колкото можем.
към беседата >>
37.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Какво казва попът за свое
оправдание
?
Значи лесно е да товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: “Дано не стане така! ” При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: Той няма добро мнение за владиката и казва: “Владиката знае само да се разхожда със своята патерица, и да си угажда. Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват. Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката. Питам: Как ще вярват тогава на тяхната проповед?
Какво казва попът за свое
оправдание
?
Той казва: “Моят стомах е малко слаб, затова трябва да хапна мазничко, че да го засиля. След това ще прочета няколко молитви, и греховете ми ще се простят.” Казвам: Ако с една-две молитви могат да се простят греховете на попа, защо да не се простят греховете и на простите хора? Казвам: Въпросът за поста трябва да се разреши принципиално. Това, което православната църква счита за пост, не е този пост, който църквата е наредила още от първите времена на своето създаване. Истинският пост е метод за урегулиране чувствата и мислите на хората.
към беседата >>
38.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Докато жената се приготовлявала да каже нещо за свое
оправдание
, събеседникът й се намесил в разговора и казал на мъжа й: Извинете, господине, аз от дете още имам навик да затварям от време на време окото си, за което много пъти съм вече бит, но не можах и до сега да се откажа от него.
Той имал навик да намигва с окото си. Този човек говорил с жената по един, по втори въпрос, и по свой навик намигвал. Жената слушала внимателно разговора. Мъжът забелязал това нещо и започнал да се съмнява, че те си правят някакви знаци. Не се стърпял и казал на жена си: Какви са тези знаци, тези наговаряния, които правиш с този мъж?
Докато жената се приготовлявала да каже нещо за свое
оправдание
, събеседникът й се намесил в разговора и казал на мъжа й: Извинете, господине, аз от дете още имам навик да затварям от време на време окото си, за което много пъти съм вече бит, но не можах и до сега да се откажа от него.
Знайте, че не правя това нарочно, със зла умисъл. Често и вие, като този мъж, прибързвате в своите изводи и давате криви заключени за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. Лесно е да осъдите човека, но аз виждам, как и най-големият престъпник вечер плаче, моли се, съжалява за своята погрешка. Значи, има две същества, които живеят едновременно в човека.
към беседата >>
39.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво
оправдание
.
Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания? – Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората.
Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво
оправдание
.
Праведният няма какво да се оправдава. Той сам за себе си е оправдан. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере?
към беседата >>
40.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за
оправдание
.
Ако ми помогнеш, ще ти запаля една голяма свещ. След молитвата, той се опитал да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля. При това, както виждаш, цял се измокрих. И съвременните хора, какво ли не обещават на Бога?
Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за
оправдание
.
Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри.
към беседата >>
41.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
За свое
оправдание
, мнозина цитират стиха от Писанието: „В грях ме зачна майка ми." – Че майка ти те е заченала в грях, това е нейна работа, а твоя работа е да живееш по Бога, да учиш Божествените закони.
Изкушенията, мъчнотиите са на място. Те дават възможност на човека да се бори, да работи върху себе си. Докато работи, докато се бори, той е на прав път. Неприятелят може да те мачка, да те събори десет пъти на земята, но ти не трябва да отстъпваш. Ще се бориш, ще падаш, ще ставаш, докато най-после застанеш лице в лице срещу него.
За свое
оправдание
, мнозина цитират стиха от Писанието: „В грях ме зачна майка ми." – Че майка ти те е заченала в грях, това е нейна работа, а твоя работа е да живееш по Бога, да учиш Божествените закони.
Ще кажете, че много от греховете ви се дължат на вашето невежество. Преди два деня в стаята ми на „ Изгревът" влязла една малка мишка и яла без позволение, каквото намерила. Един ден я виждам в стаята си и я питам: ти защо яде без позволение? Нали си гостенка? Трябваше да чакаш, аз сам щях да ти дам нещо да си хапнеш.
към беседата >>
42.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Който обича да пие, за
оправдание
пред другите, той често казва: Водата не е за хората, тя е за жабите.
Никой не може да разубеди упорития човек в това, което той е намислил да прави. Ако разгледате главата на упорития човек от френологична гледна точка, ще видите, че центърът на твърдостта в него е силно развит. От какво се нуждае този човек? – От вода. Хора, които пиянстват, това показва, че организмът им се нуждае от повече вода.
Който обича да пие, за
оправдание
пред другите, той често казва: Водата не е за хората, тя е за жабите.
Обаче, ако вие успеете да убедите този човек да пие вода, вместо спиртни питиета, той ще престане да пиянства, и в скоро време здравословното му състояние ще се подобри. Казвате: Как може да се лекува пиянството? Заставете пияницата да изпива на ден по две-три кила вода, и той ще се излекува. В процеса на лекуването си той трябва да започне от най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първият ден да изпие една чаша вода, вторият ден – две чаши, третият ден – три чаши, после – четири, пет, шест чаши, докато достигне до 15-20 чаши на ден. Ако изпълнява тези наставления, в скоро време той ще се откаже от употребата на спиртни питиета.
към беседата >>
Сегашните хора бързо ядат, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита, или не, като за
оправдание
цитират ред стихове.
Стомах, който изисква четири часа, зз да смели храната, не е нормален. Във функциите на такъв стомах има някаква аномалия. Всъщност, колко време е нужно за храносмилането? Природата е точно определила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бъде абсолютно чиста!
Сегашните хора бързо ядат, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита, или не, като за
оправдание
цитират ред стихове.
Те казват, че външната чистота не била толкова важна. Човек трябвало да обръща внимание главно на вътрешната чистота. Храната, която днес се употребява, е толкова нечиста, че стомахът трябва да употреби известна част от времето само за изчистването й. След това вече той пристъпва към смилане на храната. Ако се случи част от тия сокове да проникнат в кръвта, тя става нечиста.
към беседата >>
43.
Божествените условия
,
МОК
, Русе, 9.10.1927г.,
За свое
оправдание
казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост?
Не може ли сам да излезе от тази кал, той минава за слаб човек. Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облечен и нагизден. Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг. Той се страхува да не се удави.
За свое
оправдание
казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост?
Ако не мина през моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, няма да търси мост, но направо ще се хвърли в реката и ще я преплава. След това ще се чуди, как е прегазил реката без мост и без ничия помощ. Защо има убеждения човек, ако в момент на мъчнотии не може да си помогне с тях?
към беседата >>
44.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое
оправдание
, нека вземат и другата му страна, да бъдат поне последователни.
Т трябва да разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл. Казвам: когато хората разглеждат нещата буквално, те дохождат до заключението на месоядците, които оправдават яденето на месо по съвсем крив начин. Те казват, че Бог е позволил да се яде месо, защото сам Той е спуснал на Петра от небето плащеница с разни животни за ядене. Питам: ако е вярно, че трябва да се яде месо, защо хората ядат само кокошки и агънца, а не ядат всякакви видове животни и гадини? Ако месоядците тълкуват този въпрос буквално, тогава нека ядат точно такива животни, каквито имало в плащеницата.
Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое
оправдание
, нека вземат и другата му страна, да бъдат поне последователни.
В същност, сам Петър не разбра този символ буквално. Той се позамисли малко и разбра неговия вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората ядат месо, те трябва да го обосноват по друг начин, да не си служат с Писанието. Яденето на месо е временно положение. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат месо.
към беседата >>
45.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
За
оправдание
на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява.
Ако бракът, наистина, е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи, това са човешки, а не Божествени работи.
За
оправдание
на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява.
Тук, именно, е тяхната грешка. Те трябва да знаят, че женитбата е последната фаза на земния живот. Когато свърши всичките си работи и стане философ, най-после човек се оженва и с това завършва учението си на земята. В това отношение, женитбата е диплом, с който хората отиват на гилотината. Това става не само с мъжа в дома, но и с жена му, и с децата му.
към беседата >>
46.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
Някой прави каквото иска и за свое
оправдание
казва: „Аз имам учител.” – Кой няма учител?
За това има дълбоки причини, които ти не знаеш. В света съществува велик закон на компенсация. Един ден вашите неприятели ще ви станат добри приятели.Това значи правете си приятели от богатството на неправдата. И обратното е вярно: един ден вашите добри приятели могат да ви станат неприятели. И тъй, пазете връзката си с Бога и прилагайте любовта Божия, всеки според разбиранията си.
Някой прави каквото иска и за свое
оправдание
казва: „Аз имам учител.” – Кой няма учител?
И вълкът има учител, и овцата има учител, и крадецът има учител. – Кой е учителят на крадеца? –Който пръв го е научил да краде. И просякът има учител. – Кой е учителят на просяка?
към беседата >>
47.
Основна идея
,
МОК
, София, 22.6.1928г.,
За свое
оправдание
, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон.
Какво трябва да направи този професор? – Да се спре пред коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без идея.
За свое
оправдание
, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон.
Никакви оправдания не го извиняват. Щом няма кой да помогне на коня, професорът е длъжен да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагат, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е кон, крава, вол, магаре, че те не страдат като човека.
към беседата >>
48.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за
оправдание
.
Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време. Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай.
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за
оправдание
.
Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие. Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието.
към беседата >>
49.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
За
оправдание
на своите неуспехи, мнозина казват, че вярата им е отслабнала.
Започне ли една работа, човек трябва да знае, на какво, в себе си, да разчита. Следователно, задачата на всеки човек е да намери една основна идея в себе си, на която да разчита при всички условия. Същевременно, той трябва да знае, коя черта от характера му е най-силна, за да разполага с нея при реализиране на основната си идея. Само така той може да развива своите дарби и способности, да стане талантлив и гениален. Ако идеята на човека не издържа при всички изпитания, тя не е истинска; ако добротата му не издържа при най-големи напрежения, тя не е истинска; ако постоянството му не може да види резултатите на своя труд и работа, и то не е истинско.
За
оправдание
на своите неуспехи, мнозина казват, че вярата им е отслабнала.
– Истинската вяра никога не отслабва. Други пък казват, че Бог ги изоставил. Това е неразбиране и непознаване на Бога. Любовта на Бога е неизменна. А любовта никога не изоставя човека.
към беседата >>
50.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Питам вярно ли е
оправданието
на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз?
Питам вярно ли е
оправданието
на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената?
Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други.
към беседата >>
51.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
За
оправдание
вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
За
оправдание
вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре. Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо?
към беседата >>
52.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
За свое
оправдание
, той ще каже: Човек не може да обича другиго повече от себе си.
Правилната обхода произтича от човека. Който има любов в себе си, той знае, как да се отнася с хората, с всички живи същества. Ако три дена е жадувал и намери една чаша вода, той ще бъде готов да раздели водата си с всеки, който би му поискал. Няма ли любов в себе си, той ще каже: Аз съм жадувал три дена. Следователно, първо аз трябва да задоволя жаждата си.
За свое
оправдание
, той ще каже: Човек не може да обича другиго повече от себе си.
Трябва ли да режа от месото си, за да дам на другите да се хранят? За човека, който не носи любовта в сърцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другите. Обаче, има хора, които са готови да режат месо от себе си, за да дадат на някого, който умира от глад. Един пример из английския живот илюстрира добре, какво се крие в човешкото естество и на какво е способен човек при критични моменти. При една катастрофа по море, един английски параход пострадал.
към беседата >>
53.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
За свое
оправдание
хората казват, че интересите им налагат да постъпват по един или по друг начин.
Днес и мечето, и мечката се страхуват от чужди погледи. Израсне ли мечето и стане голяма мечка, никой няма да се страхува. Като знаете това не се отклонявайте от пътя си, да плашите малките мечета, или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятел. Сега, като разсъждавате върху този пример, ще видите, че това се случва навсякъде в живота. Навсякъде слушате все речено-казано и в края на краищата уплашвате мечето на някоя мечка, за което тя започва да ви плюе.
За свое
оправдание
хората казват, че интересите им налагат да постъпват по един или по друг начин.
Дали право или криво постъпвате, резултатите ще покажат. Ако приложите някоя своя добродетел не на място, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетел. Ако употребите един свой порок за добро, вие повдигате и себе си, и своя порок. Например влизате в дома на един милионер и взимате от касата му сто хиляди лева. Срещате след това млад, способен момък, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а няма средства.
към беседата >>
54.
Естествени връзки
,
ООК
, София, 19.6.1929г.,
За свое
оправдание
мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е.
Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина, задето се лишавате от благото на живота?
За свое
оправдание
мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е.
всички хора са счупвали шишетата си с нектара поне един път в живота си. – Това още нищо не значи. Ако хората са сити, а вие три дена не сте яли, какво се ползвате от това? Или, какво се ползвате от това, че се движите между гладни хора? За човека е важно да бъде нахранен, да не гладува.
към беседата >>
55.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
За
оправдание
на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му.
За
оправдание
на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
– И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
към беседата >>
56.
Постоянни и преходни неща. Козметика
,
ООК
, София, 31.7.1929г.,
Като се намери в някакво затруднение, за свое
оправдание
той казва: Аз така разбрах.
Този човек иска да се задоволи, да докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бъдат резултатите по-нататък, той не се интересува. Земята все ще спре своето движение, но не от човешката мисъл. За да спре движението на земята, човек трябва да знае, какво е представлявала тя първоначално и какво представлява днес. Същевременно той трябва да знае, през какви фази е минала земята. Разумност се иска от човека, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения.
Като се намери в някакво затруднение, за свое
оправдание
той казва: Аз така разбрах.
– Не е важно, какво разбира човек; важно е да мисли право. Апостол Павел казва: "Като бях младенец, мислех по младенчески. Като станах възрастен, другояче мисля". Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец. Той никога не трябва да настоява на своето убеждение, което всеки ден търпи промени.
към беседата >>
57.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
За свое
оправдание
те казват: Какво да правим, когато животът е такъв?
Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно. Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не си готов още за истината. И ако не вярваш, че бедният може да ти даде същата сума на заем, само защото е беден, и в този случай не си готов за истината. Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха. Хората не могат да възприемат истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в себе си.
За свое
оправдание
те казват: Какво да правим, когато животът е такъв?
Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна действителност. Ако животът на сегашните хора беше идеален, те трябваше да бъдат свободни, външно и вътрешно, да се разбират добре, да имат правилни отношения помежду си като между здрави организми. И тъй, докато между хората не съществуват правилни отношения, те са далеч от идеалния живот, те не са още здрави хора. Истински здрав човек е онзи, който от сутрин до вечер е подвижен, лек, готов за работа. Истински здрав е онзи, който не знае, какво е болест.
към беседата >>
58.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво
оправдание
.
– Каква опитност може да придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден, си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво
оправдание
.
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово.
към беседата >>
Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво
оправдание
.
(втори вариант)
Тази година има да дава пет хиляди лева, догодина ще станат десет хиляди лева, после - петдесет, после сто хиляди лева, след това един милион. Докато най-после се отчае, тегли си един куршум - и свършва. Каква еволюция има в това? И сега хората казват - гледай да си оправиш работите, по какъвто начин ти се падне - този обери, онзи обери, на този един куршум, на онзи един куршум, докато си оправиш работите. Така не се оправят работите.
Това е краят на една философия, която не почива на никаква логика и която няма никакво
оправдание
.
Христос казва: „Духът Господен на мене ме прати да благовествам на сиромасите." Духът, това е най-възвишеното, най-разумното, което може да дойде някога у човека. Дали ти ще го приемеш, или не, то е друг въпрос. То е най-възвишеното, най-благородното. И когато то дойде, тогава човекът човек става. Когато Духът Господен дойде и те прати да благовестваш разумното слово, то е човекът.
към втори вариант >>
59.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
За
оправдание
човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал.
За
оправдание
човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
към беседата >>
60.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Които не са придобили тези качества, за
оправдание
цитират стиха, в който апостол Павел казва: „Мога да се похваля със своята немощ.“ Като говори за своята немощ, апостол Павел има предвид своята слабост в правене на престъпления.
Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре.
Които не са придобили тези качества, за
оправдание
цитират стиха, в който апостол Павел казва: „Мога да се похваля със своята немощ.“ Като говори за своята немощ, апостол Павел има предвид своята слабост в правене на престъпления.
Аз рекох: „Богове сте“. Това значи: във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божи. Няма по-велико нещо за човека от това, да се нарече Син Божи. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божи, човек, бил той мъж или жена, ще мине през ред фази, през известни мъчнотии и изпитания.
към беседата >>
61.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
В края на краищата, за свое
оправдание
всички казват, че пръчката е излязла от Рая.
Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: Пръчка ти трябва! Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка.
В края на краищата, за свое
оправдание
всички казват, че пръчката е излязла от Рая.
Как е възможно пръчката да е излязла от Рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В Рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание.
към беседата >>
62.
Призовете ги на сватба
,
НБ
, София, 9.3.1930г.,
Това не е
оправдание
.
Не е важно, че човек се изменя и външно, и вътрешно; важно е да знае, защо се изменя. Когато не може да си обясни нещата, човек казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Нямам пари. Когато не иска да свърже приятелство с някого, казва: Не те обичам. Когато не иска да учи, казва: Нямам разположение към науката.
Това не е
оправдание
.
Към какво има човек разположение? Към ядене и пиене. Когато се откаже от учене, от ядене и пиене, какво остава от човека? Ако се откаже от всичко, човек трябва да се видоизмени, да приеме нова форма. Обаче, за това се изискват нови условия.
към беседата >>
63.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
За свое
оправдание
човек казва, че условията са го направили грешник.
Който не вярва, може да направи опит, но за това се иска голямо съсредоточаване на мисълта. Не може ли да съсредоточи мисълта си, човек може да падне само от един метър височина и да се убие. В Писанието е казано, че грешните ще погинат. Кои са тия грешни? Това са яловите крави.
За свое
оправдание
човек казва, че условията са го направили грешник.
Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вътрешни условия в човека, за които той сам е отговорен. От него зависи да подобри или да влоши своите вътрешни условия. Например, ако в периода на своята бременност майката е минала през неблагоприятни външни условия, те ще се отразят и върху детето. Обаче това дете разполага с вътрешни възможности и условия, с които може да преодолее външните. Добрият артист не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява с него и преодолява условията.
към беседата >>
64.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
(„Значи едно огъване включва и едно прегрешение, и едно
оправдание
.") Запример онзи честният човек, той върви тъй изправен по площта.
(втори вариант)
Милионерът изпраща своите слуги и му задигат овцата. Това е престъпление. И тогава, след такова едно съгрешение, идат в света огънатите площи. Огънатите площи са направени от греха. Всяка една огъната площ, това е закон на прегрешението.
(„Значи едно огъване включва и едно прегрешение, и едно
оправдание
.") Запример онзи честният човек, той върви тъй изправен по площта.
Но щом направи едно малко престъпление, той почва вече да се огъва, като че дебне някого. Вече огъната площ е той. И този закон на огъната площ съществува навсякъде. И според огъването на змията или на котката може да се съди за техните мисли. И ще видиш - колкото площта е по-огъната, толкова и желанието е по-силно в това същество.
към втори вариант >>
65.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Но че има пяна, това ли служи за
оправдание
.
(втори вариант)
Чрез устата излиза неговият говор, неговата разумна реч. Чрез устата някой път излиза пеница. Все хубави работи излизат. Всичко най-хубаво сладко, което може да се свири, из устата излиза. По някой път и оттам не излиза, но то е в реда на нещата.
Но че има пяна, това ли служи за
оправдание
.
Сладко без пяна може ли? Сега вашето сладко, което може вие да варите, поне един човек може да свари сладко в сърцето да няма пяна. Ако няма пяна, показва, че не е майстор на сладката. Зависи от материалите, които взел. Ако материалите, с които вариш сладкото, са чисти, пяна няма да излиза.
към втори вариант >>
66.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
За свое
оправдание
, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк.
За свое
оправдание
, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът.
Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек.
към беседата >>
67.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Той тръгнал по света да търси място, дето да се самоубие и да намери
оправдание
на решението си.
Бъдещите раси, народи и епохи ще носят друго нещо, съвършено различно от това на миналите и настоящи епохи, раси и народи. Например, в предисторически времена народите не са имали такива имена, каквито имат днес. Ние делим днес народите на англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н. Човек трябва да разбира живота, да знае, защо се е родил на земята и каква работа трябва да свърши. Един от видните философи на християнството се обезсърчил от живота, не намирал никакъв смисъл в него и решил да се самоубие.
Той тръгнал по света да търси място, дето да се самоубие и да намери
оправдание
на решението си.
Като скитал по света, срещнал го един от видните князе на небето, архангел Михаил, престорен на човек, и го запитал: Братко, къде отиваш? – Дотегна ми живота. Имам една философия, която хората не приемат и, според нея, минавам за посмешище пред тях. Всички ми се смеят и ме подиграват, считат ме смахнат. Исках да се прочуя, да стана виден философ, но като не можах да постигна това, отчаях се и реших да се самоубия.
към беседата >>
68.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
Нека седят парите, то не е
оправдание
, хич няма да кажеш: „Да си ги взел.“ Ще кажеш: „Не оставяйте в мене парите, понеже нямам кесия да ги държа.
(втори вариант)
Каквато и да е мисъл, каквото и да е желание, щом пожелаеш, ако в туй желание има известно задължение, ти се обвързваш. Някой казва: „Свободен съм.“ Щом имаш желания в себе си, ти си вързан. Ако туй желание, което съществува в тебе, то е, без да те задължава, ти си свободен. Казваш: „Дай ми сто лева.“ Дръж ги за мене, нека седят във вас. То е вече ангажиране.
Нека седят парите, то не е
оправдание
, хич няма да кажеш: „Да си ги взел.“ Ще кажеш: „Не оставяйте в мене парите, понеже нямам кесия да ги държа.
Често ние се ангажираме с ненужни мисли, с ненужни желания, които после донасят цели страдания. Трябва да се освободим от вярвания, които за нас са непотребни. Някой ще каже - нещо по-съществено. Ако аз построя една къща на триъгълник, как бихте живели вътре, как бихте живели в триъгълника? Щеше да ви стане много тясно.
към втори вариант >>
69.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Питам, какво
оправдание
може да даде младият момък, че житото се е разсипало?
(втори вариант)
Защото, ако се направи един опит, постижение ще има, но това постижение ни най-малко няма да съответства на това, което вие искате или което вие мислите. Ще ви приведа един пример. Минава един земеделец - млад момък, но разсеян. На нивата захвърлил чувала, замислил се той и кара колата, пък чувалът останал отворен, по пътя всичкото жито се разсипва, събират се всичките мрави по пътя и събират житото. Връща се той да събира, но мравите изнесли житото.
Питам, какво
оправдание
може да даде младият момък, че житото се е разсипало?
Той се пита: „Какъв отчет ще дам на господаря? " Той не може да каже, че е бил невнимателен. От друга страна, мравите пък се радват, защото това е едно благо зарад тях. Какво трябва той да каже сега? Те ще го питат кои са причините, защо остави чувала да се отвори и житото да изтече?
към втори вариант >>
70.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Да говориш истината, това значи, да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво
оправдание
или извинение.
Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата. Кой човек е истински герой? - Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи, да се самоосъждаш.
Да говориш истината, това значи, да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво
оправдание
или извинение.
Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината.
към беседата >>
71.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
За свое
оправдание
те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки.
Хората казват, че които си приличат те се обичат. Ако това твърдение е вярно, питам: Каква прилика съществува между котката и рибата? Съвременните хора се нуждаят от нова философия, от нов начин на разсъждение. Те обичат да си служат със сравнения и аналогии, но това е само за философите и мъдреците. Когато обикновените хора прилагат аналогията, те дохождат понякога до смешни заключения.
За свое
оправдание
те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки.
Вярно е, че като живее, човек прави погрешки, но важно е да се учи от грешките си. Като рисува, като свири, човек непременно ще греши, но важно е да се учи от грешките си и да напредва. Човек трябва да внесе нещо ново в мисълта си, да се освободи от обикновените форми и образи на нещата. Запример, хората нямат ясна представа за жената и за мъжа. Според някои, жената е същество, облечено в рокля, а мъжът – с панталони.
към беседата >>
72.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво
оправдание
пред себе си.
Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога.
Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво
оправдание
пред себе си.
Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки. Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши.
към беседата >>
Що се отнася до прошката, до
оправданието
, това е работа на Бога.
Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда.
Що се отнася до прошката, до
оправданието
, това е работа на Бога.
Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки. Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си.
към беседата >>
73.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването.
Какво ще кажете за свое
оправдание
?
Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се.
към беседата >>
74.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
За
оправдание
ще кажете, че дворът е малък, че не знаете къде са дупките, или пък сте забравили, че има отворени дупки.
Ако не я запълниш, на нейно място ще израсте едно лошо чувство. Празнините в човешкото сърце и душа представят големи дупки, от по 3–4 метра дълбочина. В тях трябва да се посади нещо. Ако не се попълнят, като завали дъжд, ще се напълнят с вода. И вечер, като се разхождате, може да хлътнете в една от тези дупки, пълни с вода.
За
оправдание
ще кажете, че дворът е малък, че не знаете къде са дупките, или пък сте забравили, че има отворени дупки.
Има пресъхнали кладенци, които някой е изкопал преди стотина години във вашия двор. Като не ги знаете, лесно може да попаднете в един от тези кладенци. Обаче незнанието не ви оправдава. Ако вечер паднете, през деня трябва да ги запушите, да не падне друг някой в тях. Какво представляват кладенците в психичния живот на човека?
към беседата >>
75.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
За свое
оправдание
лекарят казва, че се е явило някакво усложнение.
Както казва, така става. Той не се съмнява в своето чувство. Друг някой заболява, вика лекар да го лекува. Лекарят казва, че след две седмици болният ще оздравее, но не става така. Минават две седмици, минава месец, болният още лежи в леглото.
За свое
оправдание
лекарят казва, че се е явило някакво усложнение.
– Защо думите на лекаря не се сбъднаха? – Защото той излиза от гледището на вярването, а не на вярата. Болният пък се обезсърчава и започва да търси баби, те да го лекуват. Той изхожда от своето суеверие и очаква да стане някакво чудо и да оздравее, но не оздравява. Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, като в приказките от „хиляда и една нощ“.
към беседата >>
76.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Вън от нея злото няма никакво
оправдание
.
Тя му казва: Доведи ми всички онези, на които отне живота. И пред любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда, какво им е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато някой пита, защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота.
Вън от нея злото няма никакво
оправдание
.
В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: Един дял ли искате, или два дяла? Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него.
към беседата >>
Вън от това злото няма никакво
оправдание
.
(втори вариант)
Всичките изядени на земята като отидат при любовта, тя дава двоен дял. Защо трябва да ти направят зло? Да ти дадат двоен дял. Ако не те изядат, няма двоен дял. То е философия.
Вън от това злото няма никакво
оправдание
.
Значи онзи, който прави добро, има един дял, когато доброто действа, има един дял. Онзи, върху когото злото действа, има два дяла. Господ казва: "Колко искаш - един дял или два дяла? " Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде. Защо само злото е в сила да даде два дяла.
към втори вариант >>
77.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
За
оправдание
, човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал.
Причината е проста: на любовта му липсва нещо; в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. Всяко изкушение е професор, който се явява във форма на красива мома или красив момък. Докато не получи задоволителен отговор, професорът няма да си отиде. Той иска отговор на два въпроса: Защо се молиш? И защо, като се молиш, не получаваш отговор на молитвата си?
За
оправдание
, човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал.
Така е, има задачи в математиката, които и най-добрият математик не може да реши. Има задачи в живота, които не могат да се решат на физическия свят. Задачи, които не се решават на физическия свят, лесно се решават в духовния. Задачи, които не се решават в духовния свят, се решават в Божествения. Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отношение към чувствата, а Божественият свят - към мислите.
към беседата >>
78.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
За свое
оправдание
, жената казваше: Аз повярвах в думите на змията, защото знаех, че тя е създадена от Господа.
Опасността тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън. Никой не може да те измами отвън; ти сам ще се излъжеш. – На кого трябваше да се сърди жената? – Първо на себе си, а после на змията. Тя и повярва, помисли, че змията говори истината.
За свое
оправдание
, жената казваше: Аз повярвах в думите на змията, защото знаех, че тя е създадена от Господа.
Бог запита жената: Защо не дойде при мене да ме питаш, дали змията говори истината, или не. Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво, а змията им каза да ядат, и те и повярваха. Трябваше да отидат при Господа, за да разберат истината. Змията им каза, че, ако ядат от забранения плод, ще станат като Бога. Те не се запитаха, като кой Бог ще станат.
към беседата >>
79.
Физическият и Божествения живот
,
ООК
, София, 2.3.1932г.,
За
оправдание
на своя кратък живот на земята, хората казват, че това се дължи на интензивността на живота.
Те гледат на животните и растенията като на глупави, прости същества. Много естествено, те не проникват в тяхната същина и не се запитват, защо някои животни и растения са дълговечни. Има животни, които по отношение на дългия живот надминават човека. Това показва, че те знаят нещо повече от него за продължителността на живота. Сегашният човек едва достига до 120 години.
За
оправдание
на своя кратък живот на земята, хората казват, че това се дължи на интензивността на живота.
Значи, интензивният живот отнема силите на човешкия организъм. От една страна, човек изразходва повече сили, отколкото трябва, а от друга страна, няма достатъчно храна, с която да уравновеси тия сили. Щом е така, не му остава друго, освен да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е определено, да си замине човек по-рано. Според мене, определените неща са разумни.
към беседата >>
За
оправдание
, ще кажете: Ние не знаехме, че нашият нос доказва съществуването на Бога.
Отговарям: Ако носът ви е на мястото си, Бог съществува. Ако не е ма мястото си, не съществува. Носът е свидетелство за съществуването на Бога. Щом имате нос, Бог съществува. Един ден ще ви съдят,защо, след като имате нос, отричате Господа.
За
оправдание
, ще кажете: Ние не знаехме, че нашият нос доказва съществуването на Бога.
Тогава носът и всички същества, свързани с него, ще отидат при Господа и ще кажат: Ние говорихме на човека, доказвахме му, че Бога съществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска от човека? – Вяра, която да не се колебае от никакви външни и вътрешни бури. Бъдете здрав, голям параход, който да издържа и на най-големите бури и вълнения, без да пострада. Вълните ще ви бият от всички страни, но щом имате вяра, ще излезете благополучно на спасителния бря г.
към беседата >>
За
оправдание
на своя кратък живот хората казват, че това се дължи на интензивния живот, който те прекарват на земята.
(втори вариант)
Някои животни например живеят около 500 или 800 хиляди години. Даже и за рибите, за които мислят, че живеят малко време, някои от тях живеят много дълъг живот. Това показва, че тия животни разбират от науката за дългия живот. В това отношение човекът, който седи на високо стъпало в лествицата на развитието, живее малко време на земята. Съвременният човек не може да достигне даже и 120 години.
За
оправдание
на своя кратък живот хората казват, че това се дължи на интензивния живот, който те прекарват на земята.
Те казват, че вследствие на интензивния живот те нямат достатъчно сила да издържат. Питам, в какво седи интензивният живот на хората? Човек има възможност да живее дълъг живот, но той няма достатъчно храна и затова трябва да замине от земята. Животът трябва да се поддържа с известно количество храна. И ако човек с тази храна не може да уравновеси организма си, той трябва да напусне земята по-рано, отколкото му е определено.
към втори вариант >>
80.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
Често хората, за
оправдание
на своя неуспех, казват: „Деца, жена имаме, не можем да се справим с положението си“.
Като мине някой пътник, той ще го вземе. Тъй щото, за да вървим заедно, трябва да носим еднаква тежест. Това подразбира да имаме еднакви идеи. Ако си позволиш да ми предложиш аз да взема част от твоя товар, не си на прав път. Нито пък можем да сменим раниците си.
Често хората, за
оправдание
на своя неуспех, казват: „Деца, жена имаме, не можем да се справим с положението си“.
– Никакви деца нямаш. Ти си въобразяваш, че децата са твои. Бог ги създаде, а не ти. Щом Бог ги е създал, Той си има грижа за тях. Той е сложил на всяко дете по един килограм раница, колкото може да носи.
към беседата >>
81.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Това е
оправдание
, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
Това е
оправдание
, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък.
към беседата >>
82.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
За
оправдание
на своите грешки, някои казват, че те се дължат на слабостите им.
И двамата издържали изпита си. Те казват: Да благодарим на Бога, че ни даде светлина, да се справим с тях. Ако бяхме се поддали на думите им, щяхме да направим много пакости. Мъжът казва: Сега, жена, сложи трапезата, тури яденето, прясната питка, да си хапнем и да благодарим на Бога за благата, които ни дава. Мъжът, жената, децата се наредят около трапезата, нахранят се добре и благодарят на Бога, че не са послушали съветите на своите професори.
За
оправдание
на своите грешки, някои казват, че те се дължат на слабостите им.
– Няма слабост в света. Слабостите са в това, че слушате съветите на вашите професори. Като говоря така, аз навлизам в една област, която не искам да засягам. Така дохождаме до вътрешната страна на школата. Там се разглеждат общите принципи.
към беседата >>
83.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Всяко
оправдание
води в лабиринт, от който не може да се излезе.
Според мене, ти имаш право само на 25 % от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. После се чудиш, защо идват страданията в живота. Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела.
Всяко
оправдание
води в лабиринт, от който не може да се излезе.
При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25 %, ближният ви – също 25 %, а Бог и природата – 50 %. Значи, 75 % от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат. Не, само 25 % от студентите ще те обичат, 25 % няма да те обичат, а 50 % ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си.
към беседата >>
84.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
С това
оправдание
българите искат да дойдат до положение, господарите на плодните дървета да не ги дават под съд.
Казвате: „Бива, бива, но толкова будали да бъдем! “ Най-после, хората пак се изхитрили. Те казват: „Как може да посеем семената на краставицата, когато тя е зелена? “ Това е нова философия. Ще се оправдаваш, че семената не били узрели.
С това
оправдание
българите искат да дойдат до положение, господарите на плодните дървета да не ги дават под съд.
Те казват: „Как ще сеем семената на незрели краставици? “ Сега, всички краставици дават българите под съд, където не са яли зрели краставици. Това е една математическа формула, която трябва да се реши. Всеки математик може да реши тази формула. Минаваш през една зеленчукова и плодна градина и не знаеш защо краставицата е краставица; защо тиквата е тиква; динята – диня; ябълката – ябълка.
към беседата >>
85.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
За
оправдание
казвате: „Ние сме чада Божии“.
Те са дрешки на овцете. Хората колят и убиват овцете и после носят дрехи от тях. В това отношение хората ограбват овцете и се обличат от тях. В края на краищата всички се оправдават и казват: „Господ ни е дал вълната и кожата на овцете и на други животни“. Вие носите хубави обувки от кожата на животните и не мислите за ограбването и убийството на тези животни.
За
оправдание
казвате: „Ние сме чада Божии“.
– Да, чада Божии, които носят кожата на убити и умрели животни. Казвам: Освободете се от кожите на умрелите животни. – „Как, голи и боси ли да ходим? “ – По-добре да си бос, отколкото с обувки от умряло животно. – „Как да разберем това?
към беседата >>
86.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
За
оправдание
на своите грешки мнозина са ме запитвали: „Какво ще правиш, ако си гладувал три–четири дни и някъде ти предложат печена кокошка?
Първата жена не е имала опитност, обаче втората знаеше, че могат да я излъжат. Защо не се ползваше от опитността на първата? Нали знаят, че който е вкусил от забранения плод, нищо не е постигнал. Защо пак повтарят същата погрешка? Въпреки всичкото знание хората пак грешат.
За
оправдание
на своите грешки мнозина са ме запитвали: „Какво ще правиш, ако си гладувал три–четири дни и някъде ти предложат печена кокошка?
“ Вегетарианец си, но си гладен. Няма какво да правиш. – „Ти какво би направил? “ – За мене въпросът е абсолютно решен. – „Аз ще ям, няма да умра от глад.“ – Тогава ти не си вегетарианец.
към беседата >>
87.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
За
оправдание
на лошавината си, казваш: „Раздразниха ме“.
Отговарям: Голям ремонт се прави в ада. Той не е тъй страшен, както си го представят. Страшен е вътрешният ад в човека, когато той е в дисхармония с Бога. Страшно е, когато човек е в противоречие със себе си. Някога мислите, че сте добри, а някога – че сте лоши.
За
оправдание
на лошавината си, казваш: „Раздразниха ме“.
– Как може да бъде това, ако изобщо не се дразниш? Как могат да те запалят, ако в тебе няма вещество, което лесно се запалва? Ако има в тебе вещество, способно да гори, ти си изложен на опасност. Който не мисли, той се намира в положението на дете и всеки момент може да бъде в опасност. Ще дойде ден, когато човек ще започне да мисли.
към беседата >>
88.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
За
оправдание
на това, казвате, че външният свят е лош.
Това е механическо разбиране на живота. Когато детето е изопачено от родителите си, външният свят ли е виновен за това? В семейството има нещо развалено. Щом се махне причината, домът е хубав, животът в него е приятен. Светът, в който живеем, е красив, уреден, но във вас има нещо неуредено.
За
оправдание
на това, казвате, че външният свят е лош.
Не, светът, създаден от Бога е добър. Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл. – Измъчих се.
към беседата >>
89.
Три вида процеси
,
МОК
, София, 23.6.1933г.,
Това не е причина за
оправдание
.
Някога слугите обичат да лъжат. – Кога лъжат те? – Когато не са изпълнили задълженията си. И човек, като не храни коня си навреме, той лъже. Слугата се оправдава с това, че не знае къде е храната на коня.
Това не е причина за
оправдание
.
Ти не си постъпил разумно спрямо себе си. Разумност се иска от всички. Често младият казва: „Ще се самоубия“. – Защо ще се самоубиеш? Че работите ти не вървят добре.
към беседата >>
Това не е причина за
оправдание
.
(втори вариант)
Някога слугите обичат да лъжат. Кога лъжат те? Когато не са изпълнили задълженията си. И човек, като не храни коня си навреме, той лъже. Слугата се оправдава с това, че не знае къде е храната на коня.
Това не е причина за
оправдание
.
Ти не си постъпил разумно спрямо себе си. Разумност се иска от всички. Често младият казва: „Ще се самоубия.“ Защо ще се самоубиеш? Че работите ти не вървят добре. Той минава за смел, решителен, за герой, а иска да се самоубие.
към втори вариант >>
90.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Кръчмарят пък за свое
оправдание
ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си.
Кръчмарят пък за свое
оправдание
ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“ Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене.
към беседата >>
НАГОРЕ