Търсене в текстове за 'Оправдание'

96. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

Задоволени аспирациите на българите в тая смисъл, естествено тия престават да бъдат русофили и оправдание за русите, в интервенциите им по дипломатически или военен път; и, освен това, българите стават културни васали на една държава, Франция, която не преследва никакви териториални придобивки на Балканите, държейки здраво за целостта на турската империя.
Ето защо, на край, то излиза от резервата си и косвено иска да застави българите да признаят върховенството на папата. Аали паша, министър на външните работи и култа, твърде хитър източен държавник, предлага на Илариона да направи заедно с българските първенци едно посещение на Патриарха и да му изкаже своите почитания, като на свой духовен началник. Той е убеден, че това едва ли може да стане. И той разчита на психологическия момент, когато българите ще предпочетат наместо позорно отстъпление - унията, с всички нейни изгледи за национален триумф. Това би било и в интерес на Портата. Задоволени аспирациите на българите в тая смисъл, естествено тия престават да бъдат русофили и оправдание за русите, в интервенциите им по дипломатически или военен път; и, освен това, българите стават културни васали на една държава, Франция, която не преследва никакви териториални придобивки на Балканите, държейки здраво за целостта на турската империя. В услугите на тая туркофилска, католишка и противоруска политика, и като помагачи на Франция, идат и поляците. Изтъкнахме вече по-рано връзките на полските емигранти в Турция, и особено на Чайковски, с нашите народни водители, Неофит и Иларион. Когато тези връзки не дават никакви резултати, пропагандата подиря други, по-удобни агенти между българите. И тя не закъснява да ги намери. Защото нейните аргументи, национално-политически главно, могат да пробудят надежда за по-добра съдба на българското племе и внасят радост в покрусените български сърца.
към текста >>

97. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание.
В сряда и петък и през четирите пости на годината храната им се състои от сух хляб. Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия. Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание. И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в манастира. В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни. След всичко това началниците им ги пращат с писма сред народа да събират милостиня за нещастните християни. Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14.
към текста >>

98. 5.4.2.4. Писмо №4

ТОМ 35

На сичките въпроси, що той ми зададе, аз все му отговарях по един начин, чрез който търсех оправданието си - като в заключение казах, че аз от нищо нямам известие; че това не е нищо друг освен една фабрикация от страна на Дорча, който търси да се яви предан на властта, за да се избере за Екзарх на нашата нова Екзархия.
Мръкна се, съмна се, никого не виждам да пристъпи към мене, да ме попита как съм, освен Тома Младенов само, който идеше да ми подаде малко храна, която аз едва ли поглеждах! На третия ден вечерта, по мръкнало, когато излезоха и си разотидоха сичките службаши, гледам пашата влиза в моята стая при мене. Щом го видях, станах и му се поклоних. Като седна, каза и на мене да седна, и почна да разговаря с мене по въпроси. Вероятно той беше дошел дано да може в разговора да открие нещо по делото. На сичките въпроси, що той ми зададе, аз все му отговарях по един начин, чрез който търсех оправданието си - като в заключение казах, че аз от нищо нямам известие; че това не е нищо друг освен една фабрикация от страна на Дорча, който търси да се яви предан на властта, за да се избере за Екзарх на нашата нова Екзархия. „Манол, на когото аз никога не съм говорил, нито писал подобни неща, каквито той ми пише, да дръзне да ми пише по един подобен начин, това ми дава да мисля, че под туй действие се крие някоя негова задня мисъл, вероятно еднаква с тая на владиката, защото додето бях в Берковица още, получих, чрез последния, едно друго подобно писмо, което като прочетох, скъсах и хвърлих на пътя през прозореца, пред очите на владиката; на този аз се скарах за съдържанието и си излезох без да отида веки при него.” На туй пашата само ми каза зачудено: „Скъса го и хвърли! ” „За доказателство на тези мои думи, ваше превъзходителство, имате тук, по тез работи няколко души в затвора, ако един от тях или друг някой излезе и докаже, че аз съм му казвал нещо подобно на това, що ме обвиняват, или че съм му дал нещо за домогване на подобно дело, то без повече дръпнете въжето и ме обесете. В противен случай сичко що е казано за мене е лъжа. Колкото за писмото, което ми праща Манол, нека отговаря той.” Като знаях слабото телосложение на Маноля, още и степента на неговата гръдна болест, без съмнение бях не в положението, в което се нахождаше, и той няма да оцелее, което и се случи в късо време. Това ме окуражаваше да говоря положително в полза на самозащитата си, като бях уверен, че с нас няма да бъдат съвременни изпити.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0070171356201