Търсене в текстове за 'Оправдание'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Истината не търпи оправдание.
Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате? “ Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас. Един път пътувах с един господин и той ми каза: „Знаете ли какво пишат вестниците за Вас? “ Казах му: „Бъдете уверен поне в това, че не съм ги подкупил, щом пишат така заради мен.
към текста >>

2. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Истината не търпи оправдание.
Така Божествената книга ще я затворя. На малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи за вас, защо не се защитавате? “ Учителя каза: Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава истината? Няма защо да бързаме. Вековете са пред нас, т. е. бъдещето е наше. Времето работи за нас.
към текста >>

3. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен.
През пролетта на 1942 година имах предприятие за търговия на едро. Един ден, следобед, като седях в магазина си, в мен се породи непреодолим подтик да отида на Изгрева. Времето беше потискащо облачно, но това не ме спря. Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в очакване, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен. Заключих, че идването ми е било напразно. Нито можах да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време. В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той излезе навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик ден не сте имали!
към текста >>

Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време.
Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в очакване, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен. Заключих, че идването ми е било напразно. Нито можах да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време. В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той излезе навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик ден не сте имали! " Аз Го погледнах и се изненадах - приличаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв далечен мир. Очите Му отразяваха светлина, носеща се от безпределни глъбини. Той всякога ходеше с добре вчесана коса, но този път тя беше някак бухнала и малко разрошена.
към текста >>

Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание.
Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално.
към текста >>

4. 41 ОСКУБАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка.
Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите. Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те оскубят." По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно.
към текста >>

5. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание.
Тя имаше кръгъл плочник, на който, от мозайка бяха изработени фигурите на дванадесетте зодии. Другата, която беше край горичката, имаше изваян красив барелеф. Въпросът с продоволствието беше също толкова важен. Магазините в града бяха на не по-малко от три километра. С търговия нито един от нас не се беше занимавал. Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ето, че дойде разрешението – оригинално и може би, единствено в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство. В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол.
към текста >>

" Вече по-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането на един продоволствен магазин вече можеше да намери своето оправдание.
Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева той всякога се отзоваваше за всяка работа с радост. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му излиза сметката. С топла, детинска усмивка той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката! " Вече по-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането на един продоволствен магазин вече можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволственият въпрос беше разрешен. Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме.
към текста >>

6. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже.
След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината.
към текста >>

Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха".
Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините.
към текста >>

7. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си.
човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне.
към текста >>

Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога.
Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние.
към текста >>

8. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/.
Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога.
към текста >>

Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога.
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
към текста >>

9. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/.
" /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка."/4;24-26/. "Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/. "Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/. "Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/. "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/. "Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/.
към текста >>

10. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще си турите за правило вътре в Школата, в себе си, в съзнанието си, не допущайте никаква лъжа и никакво оправдание.
Защото Истината може да се каже и при лъжата. Когато Ученикът направи една погрешка, няма да се извинява с условията или с другите хора, но ще си каже конкретно, че е направил погрешка и ще бъде извинен. Щом човек излъже, той се свързва с отрицателните сили в Природата, които ще изчерпят всички сокове на живота и човекът ще остане сухо дърво. Опасността от лъжата е в това, че човек се свързва с тези отрицателни сили. Затова щом кажеш една лъжа, признай в себе си, че си казал лъжа и ще прекъснеш нишката на лъжата и ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат Божествените сили в тебе. Ще си турите за правило вътре в Школата, в себе си, в съзнанието си, не допущайте никаква лъжа и никакво оправдание. Говорете фактите както са и ще видите как ще почувствувате в себе си едно вътрешно обновление. 256. Правило за Ученика. Като Ученици на Школата, никому няма да четете морал. Вътре в Школата ще имате братски, приятелски отношения. Ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са.
към текста >>

11. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така.
Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно. Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време.
към текста >>

12. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях.
Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения. И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина.
към текста >>

13. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание.
И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си!
към текста >>

14. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Според Учителя те не трябва да търсят оправдание за леността си, а незабавно да приемат работата като съществена част на ежедневието.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА Известно е, че личностите със слаб характер са склонни да избягват трудностите, с които се сблъскват в своето ежедневие. Те винаги намират добра причина, за да не правят усилия, а в крайни случаи и въобще да не работят. Според Учителя те не трябва да търсят оправдание за леността си, а незабавно да приемат работата като съществена част на ежедневието. Отлагането на каквато и да е работа за по-късно има за резултат отслабване на психическите сили. Учителя казва: „ Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти най-силната буря не може да издържиш, то и най-силната топлина не ще може да издържиш. Тия две неща са равносилни."
към текста >>

Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости.
Всеки човек, който е предразположен към психическо заболяване, няма ясна цел в живота си. Той не е мотивиран нито да работи, нито да се бори за реализирането на една благородна идея извън неговите лични интереси и желания. Вследствие на това той изпада в противоречия и непрекъснато се колебае в решенията си. Неуспехи и разочарования го преследват много често. Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота. Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията. Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем: „Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата.
към текста >>

15. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То има своите причини, своя дълбок смисъл и оправдание.
54 а). Хора със слабо отделени, прилепнали до главата уши имат слаба жизненост, слаба съпротивителна сила срещу неблагоприятните условия и не са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54 б). Това разделение на ухото не е плод на някакъв произвол или случайност. То има своите причини, своя дълбок смисъл и оправдание. Троичността е подчертана на много места в Природата. Тя се основава на факта, че когато човек се проявява, този процес минава през три фази. Първо човек мисли върху идеята, която го е завладяла, т.е. минава през един мисловен процес. После тази идея се изживява, проявява се емоционалната му природа и се събужда вдъхновението.
към текста >>

16. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

намиране на предлози за оправдание.
Колкото такава линия е по-дълга, толкова тези качества са по-силни Твърде слабо очертана умствена линия показва слаб ум, слаб разсъдък н неуспехи. Две чертички в началото на умствената линия, свързващи я с линията на живота, показват човек, който умее ла говори за практични и полезни неща. Ако линията на ума се разделя на два клона, от които единият отива към Меркуриевия хълм, а другият - към Марсовия, това означава прекалена склонност, смелост и ловкост в комерчески операции. Ако линията на ума се разклонява, като единият клон отива към Марсовия хълм, а другият към Лунния, то при къси клонки показва разностранност, вживяване в положението на другите, психолози, артисти, адвокати. Ако клонките са дълги, имаме двуличие. намиране на предлози за оправдание. Когато пък двете клонки отиват към Лунния хълм, това е твърде неблагоприятен признак на неуравновесеност и лоши наклонности, при което, колкото те са по-дълги, толкова е по-зле. При много дълги клонки може да настъпи безумие, особено ако разклоненията започват под Сатурновия хълм. Прекъсвания в умствената линия означават повреда в главата или в нервната система. Кръст или звезда на умствената линия показват прекалено мозъчно напрежение. Малки успоредни линийки до линията на ума показват подсилване на мисълта.
към текста >>

17. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>

0.27413702011108