НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на
ограничението
в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници.
Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на
ограничението
в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
към беседата >>
2.
Съединителната линия
,
ИБ
, , 8.4.1912г.,
Не бива от едно
ограничение
да влизате в друго Не си навличайте бремена.
Аз сега искам да отвадя* тия плочи от вас, та да не ви налягат. И ще сторя това не само с всеки човек, но колективно с всички добри хора в света. Тия мисли нахвърлям сега пред вниманието ви, за да размишлявате. Г-н Дънов прочете 12 глава от Евангелието на Лука и добави Давайте си свобода един друг.
Не бива от едно
ограничение
да влизате в друго Не си навличайте бремена.
Аз например няма да отида в кръжок, пред когото стърчат икони, на които се уповава. Просто аз ще се отстраня от подобно ограничение и няма да участвувам в тях, та и ако искате да знаете, ще изпратя даже своите мисли на разрушение.
към беседата >>
Просто аз ще се отстраня от подобно
ограничение
и няма да участвувам в тях, та и ако искате да знаете, ще изпратя даже своите мисли на разрушение.
Тия мисли нахвърлям сега пред вниманието ви, за да размишлявате. Г-н Дънов прочете 12 глава от Евангелието на Лука и добави Давайте си свобода един друг. Не бива от едно ограничение да влизате в друго Не си навличайте бремена. Аз например няма да отида в кръжок, пред когото стърчат икони, на които се уповава.
Просто аз ще се отстраня от подобно
ограничение
и няма да участвувам в тях, та и ако искате да знаете, ще изпратя даже своите мисли на разрушение.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние
ограничение
и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.
и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.
Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние
ограничение
и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.
Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате.
към беседата >>
4.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от
ограничението
, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.
Актът е съединителната нишка в земята, за да даде плод. Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. "Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта. Другояче не може се появи у нас любов.
Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от
ограничението
, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.
Любовта започва всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение. С виделината Бог ни показва само Своето присъствие. Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза. Когато сме добре разположени на себеотрицание, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада.
към беседата >>
5.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно
ограничение
на свободата.
Под думата "свобода" да разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от свобода, е падане. При изгубване условията за развиване свободата се ограничава. Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата.
Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно
ограничение
на свободата.
Истината е условие да се възвърне свободата на духа. Свободата подразбира три условия. Първо, свобода на тялото. Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата.
към беседата >>
6.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Това може да смути ума ви, но формата е
ограничение
, което заставя съществото да мисли.
Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек.
Това може да смути ума ви, но формата е
ограничение
, което заставя съществото да мисли.
И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа. „Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе.
към беседата >>
Това може да смути ума ви, но формата е
ограничение
, което заставя сѫществото да мисли.
(втори вариант)
Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ.
Това може да смути ума ви, но формата е
ограничение
, което заставя сѫществото да мисли.
И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа. „Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе.
към втори вариант >>
7.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо
ограничението
– Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.
Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си. Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази.
След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо
ограничението
– Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.
Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект. Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота.
към беседата >>
Следъ това ще се издигне паметникъ на тази граната, защото, вмѣсто безлюбието, тя донесе любовьта, вмѣсто невежеството — знанието, вмѣсто
ограничението
— свободата и най- после, вмѣсто смъртьта — безсмъртието.
(втори вариант)
Нека всѣки отъ васъ се обяви доброволецъ за новия фронтъ — да воюва противъ злото, противъ отрицателнитѣ прояви въ себе си. Въ войната, която днесъ обявявамъ, ще давамъ награди и кръстове на онѣзи, които не лъжатъ и не крадатъ, които сѫ честни, добри, умни и справедливи и които обичатъ цѣлото човѣчество. Въ войната, която днесъ обявявамъ, пакъ ще има топове и орѫдия на любовьта, които нѣма да рушатъ и убиватъ, но ще повдигатъ хората. Тѣ ще действуватъ на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на любовьта, всичко ще преобрази.
Следъ това ще се издигне паметникъ на тази граната, защото, вмѣсто безлюбието, тя донесе любовьта, вмѣсто невежеството — знанието, вмѣсто
ограничението
— свободата и най- после, вмѣсто смъртьта — безсмъртието.
Тази граната ще се различава отъ сегашната и по тежесть. Тя ще тежи повече отъ нея, най-малко съ хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особенъ ефектъ. Време е вече, човѣкъ да излѣзе отъ дребнавоститѣ на своя животъ и да се обърне къмъ великото и възвишеното. Той трѣбва да си изработи една положителна философия за живота.
към втори вариант >>
8.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Следователно, лъжата произлиза от вътрешното
ограничение
на човешката душа, т. е.
Що е лъжа? Тя си има свои причини и е лъжа само при дадени условия. Например, ако човек няма какво да вземе от вас, ще ви излъже ли, ще ви ограби ли? Но ако имате пари, скъпоценни камъни или друго, той ще ви излъже. Или пък ако се е родил във вашия дом и му давате всичко, ако разполага с всичкото ваше състояние и му казвате: “Приятелю, всичко това е твое”, каква нужда има той да ви лъже?
Следователно, лъжата произлиза от вътрешното
ограничение
на човешката душа, т. е.
ограничете човека и ще създадете лъжата. Например, майка казва на детето си да не пипа еди-къде, но то пипва и за да прикрие простъпката си, излъгва. Не ограничавай детето си, а му кажи: “Имаш всичко на разположение”. Не говоря за сегашните ви деца, а за вас, т. е. за това как трябва вие да мислите днес.
към беседата >>
9.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Ограничението
на чувствата предизвиква известна промяна в мозъка, мозъкът – в кръвообръщението, кръвообръщението – в стомаха и т.н.
Целия свят няма да повдигнете, но на вашия свят и на вашите близки можете да помогнете. Ако устните ти са бледи, моли се да се зачервят; ако носът ти е сплеснат, дишай дълбоко, за да се разшири; ако очите ти са мъжделиви, моли се да се изяснят. Негативната страна трябва да стане положителна. Ако усещаш сърцебиене, това показва, че в твоите чувства има някакво раздвояване. Тури повече любов в сърцето си, пусни свободно чувствата си, сърцебиенето ще изчезне.
Ограничението
на чувствата предизвиква известна промяна в мозъка, мозъкът – в кръвообръщението, кръвообръщението – в стомаха и т.н.
Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства. Премахнете борбата, и сърцебиенето ще изчезне. Имаш главоболие, махни мисълта, която те мъчи, примири противните мисли, и главоболието ще изчезне. Някой фалирал търговец започва да се безпокои, и глава го заболи. Премахнете противодействието в мисли и в чувства, и вие ще бъдете здрави.
към беседата >>
10.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Под думата „буква“ всякога се разбира
ограничение
.
Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота, както и евреите. Евреинът счита за грях даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява“.
Под думата „буква“ всякога се разбира
ограничение
.
Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: „Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е. в дома ми ще бъдеш свободна. Аз ще те любя, ще те обичам“. Но щом се ожени, той тури другата събота и казва: „Това не е като у вас“. Започва тя да работи в кухнята и оттам никъде другаде не може да излезе, не ѝ се позволява никаква събота.
към беседата >>
Това
ограничение
произлиза от факта, че в нашата душа няма събота.
“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това?
Това
ограничение
произлиза от факта, че в нашата душа няма събота.
Някои ме запитват: „Кога ще се облагороди човечеството, кога ще се запознаем с новите идеи? “ Казвам: Новите идеи не могат да дойдат, докато не дойде съботният ден, докато не се научим да правим добро в събота. Вземете всички съвременни писатели, от какъвто калибър и да са, и ми покажете един от тях, колкото виден и да е той, който да посочи един начин, един прав път, по който трябва да живеем. Всички имат една тактика, започват въведението, а като прочетеш цялата книга, същественото остава неразрешено. Този автор пише в книгата си, че разрешението на този въпрос ще намерите в книгата на еди-кого си.
към беседата >>
11.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Това не е
ограничение
на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля.
Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен. И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Това не е
ограничение
на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля.
Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля. Волята започва с грях.
към беседата >>
12.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
С много доказателства, с много примери мога да ви докажа ъгъла на
ограничението
на вашето зрение.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят? Другият свят и този свят са едно и също нещо. Ако имате един обширен замък, а живеете само в една-две от неговите стаи, целия замък ли обитавате? Тези една-две стаи представляват само част от целия замък. Така и земята е част от Вечното, Необятното.
С много доказателства, с много примери мога да ви докажа ъгъла на
ограничението
на вашето зрение.
Вие казвате: „Аз виждам един човек." Да, но ако чрез окултните закони докараме светлината в такова положение, че човекът да стане невидим, какво ще кажете вие? Следователно всички сенки се дължат на ъгъла на светлината, на отраженията, които се явяват, и вследствие на което предметът не се вижда. Измени ли се ъгълът на светлината на 45 градуса, веднага у вас ще се открие друг свят. Тази истина е тъй ясна, че се чудя как хората не я разбират. Ще направя едно философско разсъждение.
към втори вариант >>
13.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Думата „раб“ означава
ограничение
, тя е носител на чувството страх.
Ще се спра само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел.
Думата „раб“ означава
ограничение
, тя е носител на чувството страх.
Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият.
към беседата >>
14.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Всяко
ограничение
на физичния свят показва, че зад
ограничението
се крият разумни същества, които сами се бранят, сами си слагат граници.
Не е важно, че съществуват различни полета; важно е защо на едното поле е дадено името физическо, на другото поле – астрално, ментално и други. Важно е също какво е отношението между мислите и чувствата, между чувствата и действията, между мислите и действията, или между мислите и причините на нещата. Това е дълбока философия, която нито християните, нито вие можете да разрешите. Всеки свят се определя от степента на развитието на разумните същества, които живеят там. Всяка форма на физичния свят е резултат на дейността на разумна сила, която я създала в миналото.
Всяко
ограничение
на физичния свят показва, че зад
ограничението
се крият разумни същества, които сами се бранят, сами си слагат граници.
Ако градината ви е заградена с колци, това показва, че зад тях се крие едно живо, разумно същество. Ако дойда в дома ви и намеря, че навсякъде е заключено, това показва нещо. Ако вляза в един град и видя, че вратите и прозорците на всички къщи са затворени, аз правя заключение за културата на тоя град. Това показва, че жителите на тоя град нямат доверие един към друг, или обичат да пооткрадват. Ако жените на тоя град са забрадени, това говори за морала на тия граждани.
към беседата >>
Всѣко
ограничение
, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това
ограничение
има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си граница.
(втори вариант)
Въ окултната литература срѣщате, че свѣтоветѣ се дѣлятъ на разни полета, които сѫ наименувани различно: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свѣтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свѣтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дѣйствията или между мислитѣ и чувствата или между мислитѣ и причинитѣ, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврѣменнитѣ християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрѣшите. Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ. Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала.
Всѣко
ограничение
, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това
ограничение
има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си граница.
Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже.
към втори вариант >>
15.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Злото в света не е нищо друго, освен
ограничение
на Доброто.
Тогава как тъй ще бръснеш на чужда глава? Първо се научи да бръснеш своята. И тъй, от чисто мистично гледище великият закон се състои в това, че Доброто ние обясняваме като нещо, в което има всички възможности и няма никакви ограничения. Щом влязат най-малките ограничения, вече се създава злото в света. Доброто – това са безкрайните възможности да виждаш нещата тъй, както Бог ги е създал.
Злото в света не е нищо друго, освен
ограничение
на Доброто.
Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създал, а злото значи, че нямате всички възможности да правите Добро. Например щом се появи у вас мисъл, че Господ ви е изоставил, че не ви е дал такъв мъж или жена, каквито сте очаквали, не ви е дал такива деца, каквито сте желали, не ви е дал къщи, вие имате съмнение в Бога и следователно от този ден започват всички ваши нещастия. Може да имате един външен комфорт, но вътре ще имате всички нещастия. И мислете, че Той е всемъдър. Щом съзнаеш, че Бог е благ, че Той е Същество съвършено, че Той е Любов, че в Него няма изключения, веднага ще почувстваш една радост.
към беседата >>
16.
Живо течение
,
ИБ
, София, 19.12.1921г.,
Да искаш, това е нещо външно, затова идва
ограничението
.
Учителят отговори: При желание може и да не постигнеш. Ако ти искаш, значи и целия си живот, ако трябва, да го дадеш, но трябва да постигнеш. Да искаш, това е радост. Когато изядеш един плод, ти се радваш, защото освобождаваш семката, да роди новото дърво. Да желаеш, това е разумно.
Да искаш, това е нещо външно, затова идва
ограничението
.
Искането е един външен процес, а желанието е вътрешен. Искането да съвпада с желанието на душата. Свободен е само Бог. Има три вида желания. 1. Които произтичат от Духа.
към беседата >>
17.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Следователно онзи, който иска в Природата правилно да се освободи от злото, от
ограничението
, което е над него, непременно трябва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевите лъчи, и трябва да бъде отворен квадратът.
Буквата представлява един квадрат, който по-напред е бил затворен, понеже всички престъпления, всички борби в света стават все в ограничено място, което квадратът обема, т.е. във всяка жива твар, която се ограничи в каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда престъпление. Следователно целувката е един пряк начин да се освободим от злото. Тъй че целувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата „Ц“. Това в Природата аз наричам цъфтене.
Следователно онзи, който иска в Природата правилно да се освободи от злото, от
ограничението
, което е над него, непременно трябва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевите лъчи, и трябва да бъде отворен квадратът.
В Природата трябва да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: „Пътят на твоето спасение е да цъфнеш“. Това означава целувката. Кой трябва да целува?
към беседата >>
18.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Смъртта подразбира
ограничение
на живота.
Съвременните хора казват: „Нито един не е проверил що е смърт! “ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете! Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“.
Смъртта подразбира
ограничение
на живота.
Смъртта – това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива. Така определям аз смъртта. Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“.
към беседата >>
Смъртта – това е най-тежкото
ограничение
, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива.
“ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете! Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“. Смъртта подразбира ограничение на живота.
Смъртта – това е най-тежкото
ограничение
, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива.
Така определям аз смъртта. Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“. Значи Бог, като Истина, ще ни привлече към себе си, а Христос ще ни покаже истинския път на туй вътрешно движение.
към беседата >>
19.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза,
ограничение
на живота.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира?
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза,
ограничение
на живота.
Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
към беседата >>
20.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има
ограничение
.
Няма да бъде много трудна. Трябва да я изпълните. Една задача ще ви дам, но не сега. Сега, ако ви я дам, задачата няма да принесе тия плодове, които се изискват. Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не.
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има
ограничение
.
Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят.
към беседата >>
Защото формите на насилието, на
ограничението
, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне.
(втори вариант)
Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека? ". Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място; когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място; когато човек изгуби Правдата, безпра- вието дохожда на нейно място; когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си; и тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва Любовта си, иска да я завладее чрез насилие; обаче закон е: всеки, който се опита да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си - защо?
Защото формите на насилието, на
ограничението
, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ. В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си.
към втори вариант >>
Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи
ограничение
, лишаване от свобода.
(втори вариант)
За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор.
Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи
ограничение
, лишаване от свобода.
Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите.
към втори вариант >>
21.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Това
ограничение
или обсебване на образите хората наричат любов.
Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа.
Това
ограничение
или обсебване на образите хората наричат любов.
Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен.
към беседата >>
Това
ограничение
или обсебване на образите хората наричат любов.
Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа.
Това
ограничение
или обсебване на образите хората наричат любов.
Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен.
към беседата >>
22.
Здравец
,
ИБ
, Витоша, 24.5.1922г.,
Първото
ограничение
на Бога е Духът.
Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен.
Първото
ограничение
на Бога е Духът.
Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното.
към беседата >>
23.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Законът – това е първото
ограничение
на разумния живот.
Законът – това е първото
ограничение
на разумния живот.
За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата. Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи.
към беседата >>
24.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
Ограничението
на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали.
Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и в плодовете даже в по-голямо количество и в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията от природата, да я приеме от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората – от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата. Засега енергията, която хората придобиват от природата, е ограничена, понеже и те сами са ограничени.
Ограничението
на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали.
Едва сега се забелязва слабо освобождаване от ограниченията. За ограниченията много е помогнал човешкият ум, който от гледището на науката се е стремял да докаже със статистически данни, че месната храна е най-здравословна. Тогава как ще си обяснят причината на многото смъртни случаи и на многото раждания? Това са аномалии в природата, резултат на неестествения живот на хората, както и на неестествения начин на хранене. Някои учени поддържат мисълта, че колкото повече деца се раждат, толкова по-добре.
към беседата >>
Ограничението
на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали.
Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и в плодовете даже в по-голямо количество и в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията от природата, да я приеме от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората – от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата. Засега енергията, която хората придобиват от природата, е ограничена, понеже и те сами са ограничени.
Ограничението
на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали.
Едва сега се забелязва слабо освобождаване от ограниченията. За ограниченията много е помогнал човешкият ум, който от гледището на науката се е стремял да докаже със статистически данни, че месната храна е най-здравословна. Тогава как ще си обяснят причината на многото смъртни случаи и на многото раждания? Това са аномалии в природата, резултат на неестествения живот на хората, както и на неестествения начин на хранене. Някои учени поддържат мисълта, че колкото повече деца се раждат, толкова по-добре.
към беседата >>
25.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Тъмнината е
ограничение
, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта.
Сега, ако нямаше никак тъмнина на земята, би ли имало растеж на физическия свят? /Отговарят: – „Не! “/ Светлина и тъмнина, това са две състояния на душата. В тъмнината душата познава себе си, като се ограничава.
Тъмнината е
ограничение
, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта.
Без светлина Любовта не може да се познае. И тъй, най-силната черта на светлината е да познаем Любовта. Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта.
към беседата >>
Туй е
ограничение
.
Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината.
Туй е
ограничение
.
Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение.
към беседата >>
И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото
ограничение
.
Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак.
И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото
ограничение
.
Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе. И тъй, у човека кое е първото ограничение? Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си.
към беседата >>
И тъй, у човека кое е първото
ограничение
?
Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе.
И тъй, у човека кое е първото
ограничение
?
Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява.
към беседата >>
", с това Той създал първото
ограничение
.
(втори вариант)
Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина!
", с това Той създал първото
ограничение
.
Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: кое е първото ограничение на човека? Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата.
към втори вариант >>
Питам: кое е първото
ограничение
на човека?
(втори вариант)
Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина! ", с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе.
Питам: кое е първото
ограничение
на човека?
Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина!
към втори вариант >>
Жертвата е първото
ограничение
на човека.
(втори вариант)
Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина! ", с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: кое е първото ограничение на човека?
Жертвата е първото
ограничение
на човека.
Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина! " и стана виделина.
към втори вариант >>
", с това Той е създал първото
ограничение
.
(втори вариант)
Светлината е процес на Умствения свят; когато Умственият свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисълът на тия форми - по този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва Светлината с процеса на познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина!
", с това Той е създал първото
ограничение
.
Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на Светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина!
към втори вариант >>
Питам кое е първото
ограничение
на човека - жертвата е първото
ограничение
на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си.
(втори вариант)
Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина! ", с това Той е създал първото ограничение. Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе.
Питам кое е първото
ограничение
на човека - жертвата е първото
ограничение
на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си.
Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на Светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина! " и стана Виделина. Когато в човека настане Виделина с цел да разграничи в него Светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно; ако в човека не се яви никаква Светлина и тъмнина, и жертвата не е направена или ако е направена, има някаква неправилност в нея.
към втори вариант >>
26.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Ще кажете, че това
ограничение
е необходимо за Духа, да придобие известни опитности.
Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи?
Ще кажете, че това
ограничение
е необходимо за Духа, да придобие известни опитности.
Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното. Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх.
към беседата >>
Ще кажете, че това
ограничение
е необходимо за Духа, да придобие известни опитности.
Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи?
Ще кажете, че това
ограничение
е необходимо за Духа, да придобие известни опитности.
Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното. Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх.
към беседата >>
27.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Смъртта, това е най-голямото
ограничение
, което може да се наложи на човешката душа.
Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване.
Смъртта, това е най-голямото
ограничение
, което може да се наложи на човешката душа.
Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление.
към беседата >>
Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото
ограничение
.
Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа.
Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото
ограничение
.
Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си.
към беседата >>
Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото
ограничение
.
Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение.
Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото
ограничение
.
Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден кръстосваме правия път, по крива линия вървим.
към беседата >>
Е, стиснат те един, двама, трима, четирима, петдесет, сто, петстотин души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го.“ После, имаме другата любов – любовта на
ограничението
.
Нали сте виждали жени – като намерят някое дете, прегърнат го и го стискат, стискат. Аз съм виждал някой път, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска.
Е, стиснат те един, двама, трима, четирима, петдесет, сто, петстотин души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го.“ После, имаме другата любов – любовта на
ограничението
.
Ти обичаш някого, но искаш той само с теб да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите казват на учениците си: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това друго учение няма, всичко друго е лъжливо.“ – Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някого, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате.
към беседата >>
28.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Той съществува като една необходимост, като едно
ограничение
за физическия свят, там той е потребен.
Ти Любов имаш отвън, страх отвътре: пфу – плюе те. Тъй трябва да тълкувате. Като се върнеш у дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа Истината.“ Ами ако като заека бягаш по 10 пъти на ден! Страхът – туй е нещо конкретно. Страхът и той си има място, но само за физическия свят – за Духовния свят не е нужен.
Той съществува като една необходимост, като едно
ограничение
за физическия свят, там той е потребен.
Но в Духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим Духовния свят. Ако го турим като един принцип в Духовния свят, значи да развалим света. И тъй, ще турим страха във физическия свят, ще му кажем: „Тук ти е мястото.“ Любовта ще турим в Духовния свят. А сега сме турили страха в Духовния свят, Любовта във физическия – сега е с главата надолу.
към беседата >>
Повидимому всяко
ограничение
ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести – от разни степени са те.
И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е разсърден, да не може да измени състоянието си за една минута. Всяко сърдене ще изчезне и ще се чудите на вашата промяна. Чудни сте, като кажете не мога. Мога и не мога – туй зависи от съзнанието ви. Ако забия в ръката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа ръката ви с някое лекарство, болката ще изчезне.
Повидимому всяко
ограничение
ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести – от разни степени са те.
Често, когато сме забравили живота, бутнем някой бутон, създадем някое нещастие, ограничение. На това Божият закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона.“ Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: „Днес няма хляб. Какво ще правим?
към беседата >>
Често, когато сме забравили живота, бутнем някой бутон, създадем някое нещастие,
ограничение
.
Всяко сърдене ще изчезне и ще се чудите на вашата промяна. Чудни сте, като кажете не мога. Мога и не мога – туй зависи от съзнанието ви. Ако забия в ръката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа ръката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести – от разни степени са те.
Често, когато сме забравили живота, бутнем някой бутон, създадем някое нещастие,
ограничение
.
На това Божият закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона.“ Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: „Днес няма хляб. Какво ще правим? “ Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя?
към беседата >>
29.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Безлично – значи без
ограничение
.
Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля вас да ви пратя, аз казвам: ако усвоите или ако не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега като казвам, че зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично.
Безлично – значи без
ограничение
.
В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму.
към беседата >>
30.
Едно с Бога
,
КД
, В.Търново, 19.9.1922г.,
Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма
ограничение
.
Пентаграмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентаграмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта.
Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма
ограничение
.
Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя. Будя - изгрява моето слънце в моята душа. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух.
към беседата >>
31.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
–
Ограничение
.
Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност, без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх. Без светлина и водач в пътя, човек всякога изпада в заблуждения. – Какво представя заблуждението?
–
Ограничение
.
То свързва човека. Когато поставят капаци на очите на коня, и той се ограничава, но с това го предпазват да не се плаши. Страхливият кон не трябва да се впряга. Под „кон" разбирам човешкия ум. Значи, когато умът се стряска, всякога може да хвърли човека.
към беседата >>
32.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
Един от първите начини на управление е бил монархизмът, ретроградството, т.е.
ограничението
.
Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любовта, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците — хамбарите си; господарите да освободят слугите си. Ами държавата, управлението, какво трябва да даде на Любовта?
Един от първите начини на управление е бил монархизмът, ретроградството, т.е.
ограничението
.
Аз взимам това управление като символ, само за обяснение. Тези обяснения наричам обяснения от първа степен. Това значи разглеждане на символа, тъй, както се отразява върху народа. После ще вземете друг символ — в преносен смисъл — значи, обяснение на символа от втора стенен. Такъв символ е изгасването на свещта.
към беседата >>
33.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
Който си запалва свещта, той влиза в
ограничението
на пещерата и му трябва светлина.
Ще ви дам нов начин да мислите: представете си, че двама души седят пред една пещера. Единият си запалва свещта, другият я загасва. Вие питате: „Защо този си запалва свещта, а другият я изгасва? “ Нали казваме ние, да ходим със запалена свещ? Казвам: Този, който си запалва свещта, влиза в пещерата вътре, а който изгасва свещта, той излиза из пещерата.
Който си запалва свещта, той влиза в
ограничението
на пещерата и му трябва светлина.
Казват: „Защо тези хора са загасили свещите си? “ Защото са излезли из пещерите. Пещерата, това е съвременното общество, съвременният свят, съвременният живот. Щом като влезеш, трябва да носиш свещ, там има опасни места. Но като излезеш из тази пещера навън, из този живот, защо ти е тази свещ?
към беседата >>
34.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Ще станат богове, но на робството и на
ограничението
.
Достатъчно е човек да хапне едно пилюлче, за да се чувства задоволен от храна за цели 24 часа. – Това не е достатъчно. Питам: Кой учен е могъл да създаде един плод, като тези на природата? Никой не може да надмине природата, нито да я подчини. Въпреки това, учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на природата, да станат богове.
Ще станат богове, но на робството и на
ограничението
.
Когато хората хванат един здрав, силен вол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре. Казват: Този вол е бог на воловете. Под „Бог" разбират силно същество. Обаче, всякога силното хваща слабото и го туря на работа. Христос казва: „Станете да отидем оттук!
към беседата >>
35.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Злото е
ограничение
, изстиване.
Ангелската любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества.
Злото е
ограничение
, изстиване.
Следователно, студът произлиза от омразата, а топлината – от любовта. Дето има топлина, там е любовта. В заключение на всичко това, казвам: Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота. – Не може без пороци.
към беседата >>
36.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Но туй
ограничение
е временно.
И тъй, помнете, сегашното ви положение да не ви смущава, то не може без това, но вътрешно разсъждавайте разумно. Туй положение ще се измени. Вие сте пратени на земята временно, за 60 години, в известна форма, ограничени сте. Вашият череп е направен по известен модел. Вашият нос, вашите ръце, във всички неща вие сте ограничени в известна степен.
Но туй
ограничение
е временно.
В следващия живот ще има условия да се видоизмени вашата съдба. Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек за няколко години може да измени своя живот, може да измени своята съдба. Аз имам факти и данни. На някои хора за 4–5 години носът им се продължава с един сантиметър – при усилена умствена деятелност. Някои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена деятелност, челото им се изправя с 2 сантиметра.
към беседата >>
37.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно
ограничение
, това не е свобода.
Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ.
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно
ограничение
, това не е свобода.
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха.
към беседата >>
Под „клетва” разбирам
ограничение
, стеснение, стягане.
(втори вариант)
Кажи си: За никакви блага няма да си изтрия нечистите ръце в мантията на Бога. Дръж в душата си Неговата мантия чиста, светла, неопетнена. Ако те поставят пред клетва, кажи: Аз съм готов да говоря истината, но да опетня името Божие, да се кълна в Неговото име, това никога не мога да направя! Клетвата е вътрешен процес. Човек може да даде клетва, но на себе си.
Под „клетва” разбирам
ограничение
, стеснение, стягане.
И тъй, вложете в ума си мисълта: Никога не произнасяйте името Божие напразно! Както и да ви предизвикват, останете верни на този закон. Отивам един ден в писалището на един мой приятел, адвокат. При него имаше един господин. Те се бяха навели, пишеха някакво заявление.
към втори вариант >>
Дето има педантизъм,
ограничение
, насилие, там няма закон.
(втори вариант)
– Ама защо да ме лъже? – Нищо, кажи си, че и ти си дал сто лева за сватбата на този младеж. Думата ви да бъде „Ей-ей; не-не”. Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: Да се изпълни законът. Те не подозират, че буквата на закона носи смърт.
Дето има педантизъм,
ограничение
, насилие, там няма закон.
– Ама да бъдем справедливи! – Не е въпросът за справедливостта. Тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; може да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. Ти не знаеш скритата цел на човека.
към втори вариант >>
38.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
Изясненото всякога показва вътрешно
ограничение
на една велика Истина.
Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ! Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се, без да се ограничи!
Изясненото всякога показва вътрешно
ограничение
на една велика Истина.
По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загуба. Този, който ви люби, след 4–5 дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено!
към беседата >>
39.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
Това
ограничение
има лоши последствия.
Та тази свобода е потребна за всинца ни. Не говоря за свобода, която пречи на другите, но в свободата си мога да изразя своята мисъл. Сега тия състояния са необходими, те ще внесат едно здраве, една приятна мисъл, едно приятно състояние. Всякога, когато чувствата се ограничават, това носи болести. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние.
Това
ограничение
има лоши последствия.
Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни! И после, когато почнеш да говориш, трябва да знаеш колко време да говориш. Ученикът всякога трябва да знае колко време да говори, защото всяка ваша мисъл се проектира в пространството, тя се предава и ще бъде или за ваша полза, или за ваша вреда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише.
към беседата >>
40.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Това не е ли впрягане, не е ли
ограничение
?
Аз виждам какви тежки хомоти носите. Че си професор, съдия, учител – всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят.
Това не е ли впрягане, не е ли
ограничение
?
Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна. Това не е ли ограничение? Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва да приемем Божествения принцип и да кажем: „Дерзай, аз съм! “ Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: „Дерзай!
към беседата >>
Това не е ли
ограничение
?
Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна.
Това не е ли
ограничение
?
Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва да приемем Божествения принцип и да кажем: „Дерзай, аз съм! “ Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: „Дерзай! “ Гостилничарят ще те кредитира. – „Ти си честен човек.
към беседата >>
41.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Някои ученици, приятели идват при мен, оплакват се, че усещат едно
ограничение
.
Много практична е тя. Добре е даже и ние да я приложим помежду си, да създадем работа за всеки. И като работи човек, знае, че туй, което яде, го заслужава, работил е заради него. Друго нещо: в Школата трябва да се създаде известна хармония за развиване на нашите умове. Засега, ако дойде някой между вас, той ще почувства ли в себе си един подем да мисли?
Някои ученици, приятели идват при мен, оплакват се, че усещат едно
ограничение
.
Даже явиха се при мен две ученички и ми казаха: „Искаме тъй, да се поотстраним малко“. Какво показва това? Или че тази набрала се енергия в мозъка им не може да намери място да се пласира и търси друго място, или че средата, в която живеят, не е в състояние да им помогне. Между нас ние трябва да насърчаваме музиката и изкуствата, всички работи, и най-малките дори, трябва да ги поощряваме. И физическия труд, всичко добро трябва да поощряваме.
към беседата >>
42.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Човешкото учение е
ограничение
; от него вие всички имате опитности.
Както детето е свързано с майка си, чрез която връзка то се развива, преобразува и оформя своето тяло, така и при връзката ни с Бога – Бог ще извае нашите тела, ще ни изведе на добър край. Тогава ние ще видим Неговото лице. Следователно Божественото учение е учение на светлина. То е учение на свобода. То е учение на Любовта.
Човешкото учение е
ограничение
; от него вие всички имате опитности.
„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.“ Всички човешки учения и заповеди трябва да останат на заден план. Всички трябва да се заемат да изпълнят великото Божествено учение. Всички трябва да имаме само една мисъл – да зачитаме Божията мисъл, Божията Любов и да я приложим в живота си. Това е учението, което сега иде в света.
към беседата >>
43.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Под думата „тяло“ разбирам
ограничение
.
Туй, което можеш да стискаш, и далеч от тебе да е, пак вложиш да живее без него, обаче в дадения момент туй е едно твое състояние, но там е всичкото заблуждение. Този предмет може да бъде неодушевен, може да бъде и одушевен, законът е все същият. Важното е какви трябва да бъдат отношенията ви към предмета. Някой път казваме: „Как е възможно човек да живее без тяло? “ – Може да живее без тяло.
Под думата „тяло“ разбирам
ограничение
.
Ако ние кажем, че без тяло не може, значи тялото е една абсолютна реалност, на която душата е сянка. Не е така. То е все същото, ако кажем: „Аз без къща не мога да живея“. Как не можеш? Птиците как могат да живеят?
към беседата >>
44.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Ние определяме смъртта така: най-голямото
ограничение
в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви.
Сега вие ще ми кажете: „Това не е вярно“. Аз казвам, че това е вярно. Невярно – смърт, вярно – това е живот. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. Страданията, ограниченията, това е смъртта.
Ние определяме смъртта така: най-голямото
ограничение
в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви.
Сега в тази философия ние трябва да изучаваме законите на живота. Всеки един от вас трябва да си зададе онзи велик въпрос: към какво трябва да се стремим? – Към Любовта. Да, но трябва да знаете признаците на тази Любов. Когато дойде Любовта у вас, вие усещате един срам в себе си.
към беседата >>
45.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Моралът, това е
ограничение
на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се туря на парахода, та като се обстрелва от неприятеля, да пречи, да не се пробие този параход.
Тяхното мнение е меродавно. „По твоята заповед ще хвърля мрежата.“ Съвременният свят има един морал, на който по някой път аз се смея. Не се смея на самия морал, но на кривото схващане. Интересно е, че от 8,000 години хората се морализират и този морал не може да им помогне.
Моралът, това е
ограничение
на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се туря на парахода, та като се обстрелва от неприятеля, да пречи, да не се пробие този параход.
Казват: „Този човек е морален“. Но знаете ли каква тежест представлява този морал? Знаете ли каква тежест представлява тази броня? При това, този наш морал издържа ли напора на тези сили, които съществуват вътре в природата? Някои казват: „Този човек има морал“.
към беседата >>
46.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Който пее истински, той трябва да пее само за себе си, защото, щом мисли за обкръжаващата среда, това е
ограничение
.
Как станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самите дървета, а техните духове. И тъй, музиката е проявление на Любовта във вашата душа. Музиката, пеенето е събуждане. По някой път има механическо пеене, но в истинското пеене има едно успокояване.
Който пее истински, той трябва да пее само за себе си, защото, щом мисли за обкръжаващата среда, това е
ограничение
.
Щом пее за себе си, той в дадения момент е по-голям от всички хора наоколо: физически той е по-малък, но духовно е по-голям. Щом съзнаваш, че всички хора са като тебе, значи се съединяваш с тях. Всеки човек е единица от едно велико Цяло. Следователно в дадения момент може да схващам всички хора като материални единици, а същевременно може да ги съзнавам като души, като тела, като сърца и като умове. Значи в пеенето има едно разширение, едно успокояване.
към беседата >>
Бог като люби, и Любовта живее в нас, но туй е само едно
ограничение
на Бога.
Где ще го турим? Ще му кажем: „Молим ти се, седи си на мястото.“ Ние обаче можем да отиваме на гости на Слънцето и там има място за нас. Бог при нас не може да дойде. Вие ще кажете: „Бог живее в нас.“ Това е друг въпрос. Това, дето казваме, че Бог живее в нас – това е само проявление на Бога, проявление на Любовта.
Бог като люби, и Любовта живее в нас, но туй е само едно
ограничение
на Бога.
Животът седи в малките неща. Бог като Живот може да се прояви у нас, но Бог като Любов, във всичката своя пълнота, сега не може да се прояви у нас, няма още условия за това. Един ден, когато дойде Любовта, ние ще отидем при Него. Той няма да дойде при нас. И тъй, като Живот Бог идва при нас, а когато трябва да Го познаем като Любов, ние ще идем при Него.
към беседата >>
47.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Ако обкръжаващата го среда, слушателите му не са разположени спрямо него, могат да го стеснят и той ще усеща едно стеснение, едно
ограничение
.
Едно от качествата на Духовния свят е Абсолютната свобода, а от Божия страна няма абсолютно никакво притеснение за никого. И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен. Тия състояния, които сега имате, са създадени от вас. Тия ограничения са плод на човешкия ум, който не разбира условията. Да кажем, например, един оратор говори.
Ако обкръжаващата го среда, слушателите му не са разположени спрямо него, могат да го стеснят и той ще усеща едно стеснение, едно
ограничение
.
А даже и най-гъгнивият оратор, щом обкръжаващата среда е разположена спрямо него, той се окуражава. Най-първо трябва да турите в ума си мисълта, че обкръжаващата среда, Небето, е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Някой път ви наблюдавам: у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществуване. Аз ги наричам традиции на внушението.
към беседата >>
48.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Законът, това е едно
ограничение
, а приложението на закона, приложението на тия сили, които са в живота, в разумната природа, те трябва да станат достъпни за човешкия дух, за човешката душа.
Мислите ли, че в тях няма този стремеж към добро? – Имат, но те се намират пред една грандиозна задача. Ние можем да ги осъждаме, но не е тъй лесно с един замах да се създаде един закон. Ако е така лесно с един закон да се подобри човечеството, досега хората биха го направили. Не, от друго нещо се нуждае човечеството.
Законът, това е едно
ограничение
, а приложението на закона, приложението на тия сили, които са в живота, в разумната природа, те трябва да станат достъпни за човешкия дух, за човешката душа.
Следователно човешкият дух и човешката душа, това са Божествени прояви; умът и сърцето са прояви на духа и душата, а тялото е само едно следствие. Следователно ние, хората, посветяваме целия си живот на тялото, на следствията. Там е всичката погрешка. Майката посвещава на тялото на детето си целия си живот. Тя му милва очичките, ръчичките, носа, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види туй, което се крие вътре в нея.
към беседата >>
49.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това
ограничение
– в този живот!
Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това
ограничение
– в този живот!
Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога. Но къде е Господ?
към беседата >>
50.
Двете противоположности
,
ИБ
, София, 22.3.1924г.,
Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и
ограничение
.
Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят. Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде.
Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и
ограничение
.
Тогава идват всички тия недоразумения и страдания. Сега мисля, че между вас няма какво да се зараждат въпросите, кой е Христос, какъв е Христос. Това е само външната страна Христос по външен начин, физически не може да се познае. По какво може човек да ви обича? Ако рече човек по физически начин да ви обича, вие не сте Бог знае какво красиво нещо Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата душа.
към беседата >>
51.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата.
Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот? “ Какво ще ви каже? – „Дано ми върне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено.
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата.
Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществувание ви е приел в дома си, дал ви е 10 000 лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате и да му кажете: „Аз ви дължа още 10 000 лева.
към беседата >>
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
(втори вариант)
Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено.
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата.
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ.
към втори вариант >>
52.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
Следователно човек трябва да излезе из тия условия на
ограничение
само тогава, когато намери духовния път.
Къде може да бъдете по това време? Вън от стаята сине може да бъдете. Само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: аз мога да изляза. Можеш, но къде ще идеш?
Следователно човек трябва да излезе из тия условия на
ограничение
само тогава, когато намери духовния път.
Птиците, запример, с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон. Като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в живота.
към беседата >>
53.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Кой е причината за това ви
ограничение
?
За едно разумно същество е унизително да ограничи когото и да е. Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава, и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора. Казва, че те го ограничават. Ако вие се хвърлите от една висока скала и си навехнете крака, ще бъдете ли свободни да ходите? – Няма да можете.
Кой е причината за това ви
ограничение
?
– Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгоре и сте си навехнали крака. Следователно в Умствения свят човек сам може да навехне ума си. И сега, за да може умът ви да се развива правилно, трябва да имате Любов към Бога. Има една любов, която хората проявяват към Бога, но тя ги затъпява.
към беседата >>
54.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и
ограничението
.
" – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата. Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата. Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата. Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения.
Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и
ограничението
.
Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения. Някой мисли, че е свободен. – Не, ти си свободен, само когато любиш. Ако не приложиш любовта вън от себе си, да обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не си свободен. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата.
към беседата >>
55.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и
ограничението
.
Когато се намери в затруднение, човек започва да се интересува от всичко, което по-рано не го е интересувало. – Защо се проповядва на хората и какво им се проповядва? – Обикновено, на хората се говори и проповядва за онова, което им липсва. Като проповядваме на хората за любовта, ние подразбираме, че те живеят в безлюбие. Когато им се проповядва за мъдростта, ние подразбираме, че те живеят в невежество.
Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и
ограничението
.
Когато им говорим за доброто, подразбираме, че те служат на злото. И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и ограничението, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто. Много естествено, умният никога не говори за умни работи – той говори все за глупави работи. Човекът на любовта никога не говори за любовта – той говори все за безлюбието. Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото.
към беседата >>
И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и
ограничението
, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто.
– Обикновено, на хората се говори и проповядва за онова, което им липсва. Като проповядваме на хората за любовта, ние подразбираме, че те живеят в безлюбие. Когато им се проповядва за мъдростта, ние подразбираме, че те живеят в невежество. Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и ограничението. Когато им говорим за доброто, подразбираме, че те служат на злото.
И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и
ограничението
, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто.
Много естествено, умният никога не говори за умни работи – той говори все за глупави работи. Човекът на любовта никога не говори за любовта – той говори все за безлюбието. Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото. – Защо е така ? – Защото животът на земята е построен между контрасти.
към беседата >>
– Христос е първото
ограничение
на Бога.
Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот. „Аз ще дойда и ще го изцеля." Значи, в Христа има доброто желание да помогне. Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2 000 години. Те се питат: Кой е Христос?
– Христос е първото
ограничение
на Бога.
Самоограничението и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос. Той не е в формата, понеже тя се мени. През всичките векове, Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света; червеите имат друго схващане; рибите имат особено схващане. Обаче, схващанията на хората за света е съвършено различно от тези на ангелите.
към беседата >>
Самоограничението
и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос.
Във всяка частичка на материята има живот. „Аз ще дойда и ще го изцеля." Значи, в Христа има доброто желание да помогне. Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2 000 години. Те се питат: Кой е Христос? – Христос е първото ограничение на Бога.
Самоограничението
и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос.
Той не е в формата, понеже тя се мени. През всичките векове, Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света; червеите имат друго схващане; рибите имат особено схващане. Обаче, схващанията на хората за света е съвършено различно от тези на ангелите. Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса, като Любов.
към беседата >>
56.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи
ограничението
?
Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават.
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи
ограничението
?
Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинският път.
към беседата >>
Ограничението
седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
Ограничението
седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинският път. Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности.
към беседата >>
Туй не е
ограничение
.
Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате.
Туй не е
ограничение
.
Това е истинският път. Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна?
към беседата >>
57.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Видимото, което имате, е
ограничение
.
Когато дойде светлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато Слънцето грее, това показва, че светлината е дошла. Ако дойде Христос, ще има повече Живот. Как мислите, че ще дойде Христос – във видима форма ли?
Видимото, което имате, е
ограничение
.
Ако аз ви покажа през едно перде пръста си, вие виждате моя пръст. Е, сега Христос показва на света само пръста си, а хората казват: „Този пръст дали е Христов, или не? “ – Всичките пръсти са Христови. Само Христос има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли?
към беседата >>
Видимото, което имате е
ограничение
.
(втори вариант)
Когато дойде светлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато слънцето грее, това показва, че светлината е дошла. Ако дойде Христос, ще има повече живот. Как мислите, че ще дойде Христос, във видима форма ли?
Видимото, което имате е
ограничение
.
Ако аз ви покажа през едно перде пръста си, вие виждате моя пръст. Е, сега Христос показва на света само пръста си, а те казват: този пръст дали е Христов или не? - Всичките пръсти са Христови. Само Христос има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли?
към втори вариант >>
58.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
– Силната воля седи в
ограничението
на едно твое малко желание.
Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой живот? – На обикновения живот. Някой казва: „Да имаш силна воля! “ В какво седи силната воля!
– Силната воля седи в
ограничението
на едно твое малко желание.
То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, тя може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не Ă даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример, е следният: не се стремете към великите работи в света! Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите.
към беседата >>
59.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога –
ограничението
– Му създава вътрешни страдания.
(втори вариант)
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога –
ограничението
– Му създава вътрешни страдания.
Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно. Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания.
към втори вариант >>
60.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Но, по какъвто начинъ и да изтълкуваме тия вериги, тѣ сѫ едно
ограничение
.
Нѣкои казватъ, че ангелътъ е нѣщо като сѣнка. Какъ е възможно, туй, което е сѣнка да бѫде вързано и да бѫде хвърлено въ бездната? Какъ ще примиримъ туй противорѣчие, че ангелитѣ били вързани съ вериги? Значи, за да бѫдатъ вързани съ вериги, да могатъ да се задържатъ тия вериги, прѣдполага се, че ангелитѣ иматъ крака, и то по-дебели отъ тия на хората. Или, ако вземемъ тия думи въ прѣносенъ смисълъ, ние можемъ да изтълкуваме другояче тия вериги.
Но, по какъвто начинъ и да изтълкуваме тия вериги, тѣ сѫ едно
ограничение
.
Тия сѫщества сѫ хвърлени въ бездната, ограничени сѫ заради тѣхнитѣ грѣхове. Значи, най-първо тия грѣхове, тия прѣстѫпления сѫ станали горѣ, тамъ сѫ причинитѣ, а послѣдствията сѫ станали въ Содомъ и Гоморъ. Тъй че двата града Содомъ и Гоморъ отговарятъ на падналитѣ ангели. Защо сѫ пропаднали тия градове? Защото въ тѣзи градове е сѫществувалъ нечуванъ, небивалъ развратъ.
към беседата >>
Но, по какъвто начин и да изтълкуваме тия вериги, те са едно
ограничение
.
(втори вариант)
Някои казват, че ангелът е нещо като сянка. Как е възможно, туй, което е сянка да бъде вързано и да бъде хвърлено в бездната? Как ще примирим туй противоречие, че ангелите били вързани с вериги? Значи, за да бъдат вързани с вериги, да могат да се задържат тия вериги, предполага се, че ангелите имат крака, и то по-дебели от тия на хората. Или, ако вземем тия думи в преносен смисъл, ние можем да изтълкуваме другояче тия вериги.
Но, по какъвто начин и да изтълкуваме тия вериги, те са едно
ограничение
.
Тия същества са хвърлени в бездната, ограничени са заради техните грехове. Значи, най-първо тия грехове, тия престъпления са станали горе, там са причините, а последствията са станали в Содом и Гомор. Тъй че двата града Содом и Гомор отговарят на падналите ангели. Защо са пропаднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат.
към втори вариант >>
61.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
– Защото въ живота всѣкога има едно
ограничение
.
Тѣ изучаватъ любовьта въ една отъ нейнитѣ прояви. Сега, гледамъ, мнозина се запалили, казватъ: гори ми сърдцето. Да, но горението не е любовь. То е едно проявление на любовьта. Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо?
– Защото въ живота всѣкога има едно
ограничение
.
Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ!
към беседата >>
– Защото в живота всякога има едно
ограничение
.
(втори вариант)
Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо?
– Защото в живота всякога има едно
ограничение
.
В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот!
към втори вариант >>
62.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
То не е
ограничение
, тъй ще схващате вие.
не да умре, но вашето състояние се трансформира от едно в друго, по-високо. Тогава кажете: „Действително, всичко постигнах“, т.е. постигнал си да трансформираш своите желания. Смърт значи трансформиране от едно състояние в друго, минаване от един образ в друг. Не е страшна смъртта.
То не е
ограничение
, тъй ще схващате вие.
И тогава ще бъдете близо до истината. Щом дойдат някои неприятности, вие ще спрете и ще кажете в себе си: „Ще бъде, ще бъде.“ Тихичко ще го кажете и отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания. Голяма погрешка е това. Никога не влизайте в борба със себе си.
към беседата >>
В този случай смъртта не е страшно нещо, тя не е
ограничение
.
(втори вариант)
“ Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, кажете: „Ще бъде, ще бъде! “ – и там го оставете. И като умре вашето циганче, това показва, че вашето по-низше състояние се е трансформирало в по-висше. Тогава ще си кажете: „Действително, всичко постигнах.“ Това значи, че си постигнал да трансформираш своите желания. Смъртта означава трансформиране на едно състояние в друго, минаване от един образ в друг.
В този случай смъртта не е страшно нещо, тя не е
ограничение
.
Тъй трябва да схващате нещата. Разбирате ли ги така, ще бъдете близо до Истината. Щом ви дойдат някои неприятности, вие ще се спрете и ще си кажете тихичко: „Ще бъде, ще бъде! “ – и ще си отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания!
към втори вариант >>
63.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Едно
ограничение
ще ви дам: Допущат се само разумните неща!
Така пътят е безопасен. Ако само допуснеш нещата и не работиш върху тях, тогава може да се изложиш на изкушение. Например ти допущаш, че можеш да станеш музикант и почнеш да работиш в това направление: пееш, свириш и най-после станеш музикант; допуснеш, че можеш да станеш художник. Като допуснеш това, ти започнеш вече да работиш в това направление и ще постоянстваш дотогава, докато ти реализираш това, което си допуснал. Но не всичко човек може да допуска.
Едно
ограничение
ще ви дам: Допущат се само разумните неща!
Защото, ако допуснеш известна аксиома, това е все нещо разумно. Има известен закон вътре в природата: ти не можеш да допускаш в себе си туй, което не е разумно. Например, не можеш да допуснеш, че човек с празна глава, без мозък може да мисли. Празна глава като чутура и да може да мисли, туй разумният човек не може да го помисли. Един глупав човек тези неща може да ги предполага, но един умен човек никога не може да допусне, че празна глава може да мисли.
към беседата >>
" Ще турите едно малко
ограничение
.
Туй можеш да го помислиш, но да го допуснеш не можеш. Има по-висши същества, които ще ти кажат, че туй, което си намислил, ти не можеш да го допуснеш. Не ти позволява това. Затова и в света ние можем да оперираме само с известни сили, които са разумни. Например често казвате: "Аз мога всичко да направя." Е, какво разбирате под: "Аз мога всичко да направя?
" Ще турите едно малко
ограничение
.
Самото изречение не е пълно. Липсва му нещо. "Аз мога да направя всичко, което е разумно! " Така изречението е пълно, а: "Аз мога всичко да направя", така говорят само хора, които не разбират законите. В себе си ти ще кажеш: "Аз мога да направя всичко, което е разумно." Тогава законът работи отлично.
към беседата >>
Има едно
ограничение
в допусканията, а именно: допускат се само разумните неща.
(втори вариант)
Ако само допуснете нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че можеш да станеш музикант, и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник, и започваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш дотогава, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща.
Има едно
ограничение
в допусканията, а именно: допускат се само разумните неща.
Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща. Например не може да се допуска, че човек с празна глава, без мозък, може да мисли. Един глупав човек може да допусне това нещо, но един разумен човек никога не може да допусне, че една празна глава, една чутура може да мисли. Разумният човек никога не може да помисли, че житото може да расте върху леда или че може да се съгради една къща върху окото.
към втори вариант >>
64.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Аз наричам
ограничение
това, когато сам се ограничиш.
Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим.
Аз наричам
ограничение
това, когато сам се ограничиш.
Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
към беседата >>
Нашето
ограничение
има чисто духовен характер.
Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради.
Нашето
ограничение
има чисто духовен характер.
По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас. И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог.
към беседата >>
По-добре да си наложим духовно
ограничение
, за да не дойде материалното.
Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер.
По-добре да си наложим духовно
ограничение
, за да не дойде материалното.
Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас. И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог.
към беседата >>
Ако ние сами не си наложим духовно
ограничение
, ще дойде материалното.
Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното.
Ако ние сами не си наложим духовно
ограничение
, ще дойде материалното.
Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас. И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име.
към беседата >>
65.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Следователно, ако нямаш никакво
ограничение
наоколо си, ако животът ти е тъй широк като океана, пак вълните на твоите мисли, чувства и желания ще се блъскат една в друга и пак ще има смущение в тебе.
Представете си обаче, че вълните се блъскат една в друга. Питам ви тогава: защо се блъскат тия вълни, какво ще придобият от това блъскане в океана? Учените хора казват, че по този начин ставало обмяна на водата в океана – той се оживявал, придавало му се повече живот. Ако не ставало такова раздвижване на водата, тя щяла да се вмирише. Възможно е да е така.
Следователно, ако нямаш никакво
ограничение
наоколо си, ако животът ти е тъй широк като океана, пак вълните на твоите мисли, чувства и желания ще се блъскат една в друга и пак ще има смущение в тебе.
Сега вие си представяте, че като се качите на Небето между ангелите или ако отидете в рая между най-щастливите хора, ще бъдете щастливи. Да, така е, но какво трябва да правите, като сте на Земята? Можете ли да бъдете щастливи при следното положение? Представете си, че сте в един чужд град и нямате дори пет пари в джоба си. Какво ще правите?
към беседата >>
66.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Слѣдователно, въ втората реалность движението на дължина е непрѣривно, но на широчина е прѣривно – все ще се усѣти нѣкакво
ограничение
на чувствата.
Тази реалность има посока на дължина и на ширина. Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението си на широчина е ограничена. Запримѣръ, една рѣка е ограничена въ широчината си, но дължината и не е ограничена. Тази рѣка се движи непрѣривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-послѣ ще се влѣе въ океана, и слѣдъ като се влѣе въ океана, пакъ ще продължава своето движение.
Слѣдователно, въ втората реалность движението на дължина е непрѣривно, но на широчина е прѣривно – все ще се усѣти нѣкакво
ограничение
на чувствата.
Много хора въ свѣта се поврѣждатъ. Отъ какво? – Отъ разширение на своитѣ чувства. Въ чувствата трѣбва да има стрѣмежъ, но никога чрѣзмѣрно разширение. Увеличаватъ ли се чрѣзмѣрно, образува се едно ограничение, а послѣ се явява едно вѫтрѣшно движение, едно вѫтрѣшно въртене.
към беседата >>
Увеличаватъ ли се чрѣзмѣрно, образува се едно
ограничение
, а послѣ се явява едно вѫтрѣшно движение, едно вѫтрѣшно въртене.
Слѣдователно, въ втората реалность движението на дължина е непрѣривно, но на широчина е прѣривно – все ще се усѣти нѣкакво ограничение на чувствата. Много хора въ свѣта се поврѣждатъ. Отъ какво? – Отъ разширение на своитѣ чувства. Въ чувствата трѣбва да има стрѣмежъ, но никога чрѣзмѣрно разширение.
Увеличаватъ ли се чрѣзмѣрно, образува се едно
ограничение
, а послѣ се явява едно вѫтрѣшно движение, едно вѫтрѣшно въртене.
Туй психологически е вѣрно. Много хора заболѣватъ именно по тази причина, че не могатъ да реализиратъ туй чрѣзмѣрно проявление на чувствата си. За да могатъ тия имъ чувства да се реализиратъ, трѣбва да иматъ цѣль, къмъ която да се стремятъ, да се движатъ. Или, съ други думи казано, човѣкъ трѣбва да обича нѣкого. Ние обичаме Бога.
към беседата >>
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво
ограничение
на чувствата.
(втори вариант)
Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво
ограничение
на чувствата.
Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
към втори вариант >>
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно
ограничение
, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
(втори вариант)
Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно
ограничение
, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене.
Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога.
към втори вариант >>
67.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Понякога съзнанието на другите хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сянка, или като малка светлинка, или само като приятно впечатление, а понякога то се отразява върху вас и като известно
ограничение
.
Ще ви питам как бихте намерили Божественото съзнание? Как ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитност? Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате един с друг.
Понякога съзнанието на другите хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сянка, или като малка светлинка, или само като приятно впечатление, а понякога то се отразява върху вас и като известно
ограничение
.
Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които чувствата са благородни и мислите са възвишени и трезви, вие придобивате полет в Духа си, както птиците се чувстват в своя полет към висините. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благоприятно върху вас. Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствате в себе си стеснение, ограничение и слизане надолу. Казвам: всички хора взаимно си влияят. Това влияние не може да се избегне.
към беседата >>
Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствате в себе си стеснение,
ограничение
и слизане надолу.
Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате един с друг. Понякога съзнанието на другите хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сянка, или като малка светлинка, или само като приятно впечатление, а понякога то се отразява върху вас и като известно ограничение. Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които чувствата са благородни и мислите са възвишени и трезви, вие придобивате полет в Духа си, както птиците се чувстват в своя полет към висините. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благоприятно върху вас.
Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствате в себе си стеснение,
ограничение
и слизане надолу.
Казвам: всички хора взаимно си влияят. Това влияние не може да се избегне. Ето защо всеки човек трябва да бъде естествен, да познава състоянието и степента на развитието на своето съзнание, което го определя като душа и което никога не се мени. Правили ли сте опит да видите де се намира неизменното у вас? Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания.
към беседата >>
68.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
За всяко
ограничение
има закони, които са вложени в самия живот.
Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения.
За всяко
ограничение
има закони, които са вложени в самия живот.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата.
към беседата >>
69.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Това стягане, това
ограничение
, което и вие изпитвате, създава у вас подтик да вървите нагоре.
За интелигентността на човека например не се съди от целия мозък, а само от неговото чело, или по-право – от съответния център, който заема определено място и част на челото. За да се достави необходимата материя за създаване органа на правата мисъл, от човека се изисква нормален, природосъобразен живот. Само така човек ще стане добър проводник на чистата природна мисъл. Ето защо съвременните хора трябва да развиват, да обработват своя мозък. Когато се разработва човешкият мозък, в първо време се забелязва набиране на известна енергия, която прави човека нервен, привидно недоволен от живота.
Това стягане, това
ограничение
, което и вие изпитвате, създава у вас подтик да вървите нагоре.
Сега вие искате да се разширявате. Не, вие имате достатъчно разширение – сега ви е нужно движение нагоре. Нагоре трябва да се движите! Движението ви нагоре ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно, т.е.
към беседата >>
70.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Това не е свобода, това е
ограничение
.
свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик. В този живот човек може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумните действия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни действия.
Това не е свобода, това е
ограничение
.
Вие, младите, как разбирате свободната воля? От ваше гледище отде започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младият човек? Представете си, че вие сте дете, което иска да бъде свободно. Какво ще иска това дете от баща си и от майка си?
към беседата >>
71.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Съвременните учени хора разглеждат външните форми на всички живи същества, изучават тяхното размножаване, като го обясняват със силния им стремеж да се освободят от това състояние на
ограничение
, в което се намират.
“ В Природата съществува пестеливост, а икономията сега се изучава. Тя се проявява във физическия свят чрез ред ограничения на човека в неговата деятелност. Например вижте какво е положението на микроба. Неговото съзнание е много ограничено в деятелността му. Той се движи в един малък кръг, намира се в дъното на гъстата материя.
Съвременните учени хора разглеждат външните форми на всички живи същества, изучават тяхното размножаване, като го обясняват със силния им стремеж да се освободят от това състояние на
ограничение
, в което се намират.
Те мислят, че чрез размножаване ще подобрят своята еволюция По-висшите сили използват тяхното бързо размножаване. Духът в човека, като по-висока форма, работи в него съзнателно и с това той придобива по-голяма свобода. Питам: ограничението на микроба от Природата ли е дадено? Свободата на човека от Природата ли е дадена? Някога човекът е бил на това положение, дето се намира микробът сега.
към беседата >>
Питам:
ограничението
на микроба от Природата ли е дадено?
Неговото съзнание е много ограничено в деятелността му. Той се движи в един малък кръг, намира се в дъното на гъстата материя. Съвременните учени хора разглеждат външните форми на всички живи същества, изучават тяхното размножаване, като го обясняват със силния им стремеж да се освободят от това състояние на ограничение, в което се намират. Те мислят, че чрез размножаване ще подобрят своята еволюция По-висшите сили използват тяхното бързо размножаване. Духът в човека, като по-висока форма, работи в него съзнателно и с това той придобива по-голяма свобода.
Питам:
ограничението
на микроба от Природата ли е дадено?
Свободата на човека от Природата ли е дадена? Някога човекът е бил на това положение, дето се намира микробът сега. Няма защо да съжаляваме микробите, които сега се намират в тия ограничителни условия. Те работят и един ден ще се намерят в по-добри условия. Ако някой микроб пита защо се намира в такива условия, ще му се каже, че трябва да работи.
към беседата >>
72.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Когато дойде Христос, този новият Христос в света, Той трябва да носи три неща: живот безграничен - без смърт; светлина без тъмнина; свобода без робство и
ограничение
.
– Светлина и топлина. Какво донася топлината? – Разширение на организма. Когато организма се разширява, кръвта почва да се движи по-усилено. От друга страна пък светлината осветява човешката мисъл.
Когато дойде Христос, този новият Христос в света, Той трябва да носи три неща: живот безграничен - без смърт; светлина без тъмнина; свобода без робство и
ограничение
.
Значи Христос трябва да носи живот, светлина и свобода. Светлината подразбира знание, понеже знанието произтича от светлината. Има ли светлина, ще има и знание – няма ли светлина, няма и знание. Знанието е резултат. И тогава аз казвам така: Любовта не може да говори прямо на сегашния човек.
към беседата >>
73.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина,
ограничение
– всеки се свива в черупката си.
Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и предпазливост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В Разумната Природа всичко говори за великата Радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов.
Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина,
ограничение
– всеки се свива в черупката си.
Най-големият студ е във физическия свят. Толкова голям е вече студът, че ледът започва да се троши. Колкото повече се увеличава студът, толкова по-трошливи стават телата. В това отношение и големият студ може да развали хубавите чувства у човека. Много ниската температура и много високата температура са опасни за обикновените хора.
към беседата >>
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй
ограничение
, студенина, всеки се свил в своята черупка.
(втори вариант)
Тази философия трябва да ви даде полет. Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание. Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно. Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост. Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души.
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй
ограничение
, студенина, всеки се свил в своята черупка.
Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи? При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
74.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Туй е едно
ограничение
.
Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
Туй е едно
ограничение
.
Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне. Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов.
към беседата >>
75.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно
самоограничение
на личността,
самоограничение
на дома,
самоограничение
на народа,
самоограничение
на ангелите,
самоограничение
на Бога.
Всеки един капитал, който най-малко даже се мени, това е маска на човека, а всичко друго, което не се мени, което човек носи всякога и през всички времена със себе си, това е неговият истински капитал. Гледате някой човек тежи 50-70-100 кг., но хване ли го някоя тежка болест, той остава до 30-40 кг., мяза вече на светия. Един болен, за да остане да живее на земята, трябва да тежи най-малко 30-40 кг., иначе ще го носят въздушните течения. Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека.
Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно
самоограничение
на личността,
самоограничение
на дома,
самоограничение
на народа,
самоограничение
на ангелите,
самоограничение
на Бога.
Това е именно проявлението на Любовта. Днес в българския език няма дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее. И дето има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притича на помощ на всички.
към беседата >>
76.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
Стеснителните условия в живота не са едно
ограничение
, но ако ги оставим да мине повече време, отколкото трябва, яйцето ще се развали в черупката.
(втори вариант)
Имаш ли резултати, ще разсъждаваш, нямаш ли резултати, ще мълчиш. Ще мълчиш, тъй както пилето в яйцето. Пилето, докато е в яйцето, ще мълчи, като излезне из яйцето, може да се произнася за света. Докато човек се намира в стеснителни условия, трябва да насочи ума си навътре, докато благоприятните условия отвън му помогнат да се премахнат тези ограничения. Тези ограничения не са едно зло.
Стеснителните условия в живота не са едно
ограничение
, но ако ги оставим да мине повече време, отколкото трябва, яйцето ще се развали в черупката.
След една-две години яйцето изгубва своята сила. Тогава имаме един вътрешен закон, който определя възможностите на нашите желания, нашите мисли, нашите действия – в какъв период могат да се изпълнят. Просрочим ли, ние изгубваме възможностите. Затова в някои отношения не трябва да се бърза. Преди време, докато не е снесено яйцето, не може да се мъти, а като се снесе, не може да се остави дълго.
към втори вариант >>
77.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Първото
ограничение
в живота е кръгът.
Представете си, че до вас достигат някакви звукове от цигулка. Можете ли да възприемете тези звукове, без да си представите, че зад цигулката, която произвежда тоновете, седи някое разумно същество? Няма движение в Природата, колкото и да е малко, в което да не се крие живот. Думата живот започва с буквата ж. В тази буква диагоналите са най-дългите линии.
Първото
ограничение
в живота е кръгът.
Той има четири важни точки – точките, в които два перпендикулярни диаметъра пресичат кръга. Обаче, като се движат диаметрите, с тях заедно се движат и точките. Следователно всички точки на окръжността стават важни. Точките на окръжността са точки и на живота. Двете точки са отрицателни (магнетични), а двете – положителни (електрични).
към беседата >>
Значи първото
ограничение
– това е кръгът.
(втори вариант)
Запример слушате – цигулар произвежда звукове. Може ли да се произведе какъв да е звукът, без да мислим, че зад този звук седи една интелигентна сила? В природата законът е такъв – и най-малкото движение в света, това е един признак на живота. Напишете буквата „ж", но хубаво. Защо другите две линии (диагоналите) са по-дълги?
Значи първото
ограничение
– това е кръгът.
Следователно в кръга има само четири важни точки. Но понеже тези точки се движат, всяка една точка на кръга става важна. Това са точките на живота, двете са отрицателни (магнетични), а двете положителни (електрични.) Геометрически тази същата идея можем да я изразим с „ж". Сега според същия закон да допуснем -това са действащи сили. Първата сила действа от А
към втори вариант >>
78.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи
ограничение
.
Да се върнем към стиха, който казва: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен." Аз искам вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Бог е същество, от което произтича всичкия живот във Вселената. Като започнеш от всички същества, от най-малките до най-големите, животът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички неща. Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е.
когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи
ограничение
.
Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си.
към беседата >>
Свобода без
ограничение
не съществува.
Бог е същество, от което произтича всичкия живот във Вселената. Като започнеш от всички същества, от най-малките до най-големите, животът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички неща. Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение.
Свобода без
ограничение
не съществува.
Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега някой казва: аз не искам да ме ограничават.
към беседата >>
Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира
ограничение
.
Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично.
Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира
ограничение
.
Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега някой казва: аз не искам да ме ограничават. Не, ще се ограничиш. Туй е новото гледище. Аз искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете.
към беседата >>
Щом животът дойде, той ще произведе първото
ограничение
, т.е.
Ние трябва да любим. Защо? Защото ще се облечем в своята любов. Какво подразбираме под думата любов? Защо ни е необходима любовта? – Любовта в света е необходима, за да дойде живота.
Щом животът дойде, той ще произведе първото
ограничение
, т.е.
първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат.
към беседата >>
Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това
ограничение
, искаме да отидем в онзи свят.
Какво подразбираме под думата любов? Защо ни е необходима любовта? – Любовта в света е необходима, за да дойде живота. Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата.
Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това
ограничение
, искаме да отидем в онзи свят.
Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им.
към беседата >>
Значи, това, което вие наричате
ограничение
, то е един от великите признаци, че сте свободни.
Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа.
Значи, това, което вие наричате
ограничение
, то е един от великите признаци, че сте свободни.
Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното.
към беседата >>
Щом съзнаваш
ограничението
си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата.
Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни.
Щом съзнаваш
ограничението
си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата.
Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата.
към беседата >>
Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е
ограничението
?
Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата.
Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е
ограничението
?
– Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата?
към беседата >>
–
Ограничението
е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното.
Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението?
–
Ограничението
е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното.
Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.
към беседата >>
Не е
ограничение
това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело.
Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл. И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте?
Не е
ограничение
това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело.
Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение? В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри.
към беседата >>
Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това
ограничение
?
Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл. И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело.
Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това
ограничение
?
В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода?
към беседата >>
Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното
ограничение
.
В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода?
Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното
ограничение
.
Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш.
към беседата >>
– Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на
ограничението
.
Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как?
– Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на
ограничението
.
Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. Някой съвременни хора казват: ние искаме да бъдем свободни.
към беседата >>
Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно
ограничение
Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш.
Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва.
Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно
ограничение
Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш.
И мисленето, и любовта са ограничения. Някой съвременни хора казват: ние искаме да бъдем свободни. Можете да бъдете свободни, но щом някой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбите някого, трябва да се ограничите. Ще ви запитам сега: коя майка не ограничава детето си?
към беседата >>
Не казвам, че това е някакво
ограничение
.
– Че няма клиенти. Някой земледелец тъжи. Защо? – Че нивите му не родили. Всички тъжим за нещо. И приятно е да се тъжи!
Не казвам, че това е някакво
ограничение
.
Човек все трябва да тъжи за нищо. Съзнава, че нещо му липсва, тъжи за него. За хляб тъжи, за вода тъжи, за знание тъжи, за добро тъжи, за сила тъжи и т. н. Някои казват: дотегна ни това робство! Защо?
към беседата >>
Единственият обект в свита, за които ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на
ограничението
.
И кога Господ ще забрави всичките ви грехове и престъпления! – Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да мислим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнем да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и няма да ги поменава. Да си върна към мисълта си. Божието свидетелство се отнася само до Истината.
Единственият обект в свита, за които ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на
ограничението
.
Любовта е изразителна на живота, Мъдростта създава формите, начина, по който човешката мисъл може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човешката мисъл. В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга са живи, написани са от най-хубавите семенца на всички растения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всяко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като почнем от кристалите, ще свършим с ангелите.
към беседата >>
И колкото
ограничението
е по-малко, толкова туй
ограничение
е по-тежко.
Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота. Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си.
И колкото
ограничението
е по-малко, толкова туй
ограничение
е по-тежко.
В духовния свят пък законът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща са тежки, а в невидимия свят, ако турят едно житно зърне на гърба на някого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и радостен ще бъде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-поеле ще ме питате: може ли да се тури целата земя на гърба на един ангел?
към беседата >>
79.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Най-първо в вас ще се зароди едно вътрешно
ограничение
, един силен стремеж нагоре, и тогава вашият ум ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почувствувате, че сте силни.
Да любите, това не е ваше изкуство. Ние трябва да любим Бога, за да се научим на изкуството – да любим и другите. Какво се разбира под думата „любов"? – Да обърнем погледа на съзнанието си по-нагоре, към Бога, да търсим този извор на живота. И като го намерите, тогава ще се появи в вас втория закон – любов към ближния.
Най-първо в вас ще се зароди едно вътрешно
ограничение
, един силен стремеж нагоре, и тогава вашият ум ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почувствувате, че сте силни.
И аз ви казвам: ако вие се домогнете до Божията Любов, вие ще разрешите правилно задачата на Любовта. Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа.
към беседата >>
80.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Да направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на
ограничението
.
За да се обезсърчи човек, не се изисква някакъв голям талант. Да се съмнява човек или да се гневи, и за това не се изисква голям талант. Обаче, за да прояви човек Доброто в себе си, това изисква усилие. Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия Дух.
Да направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на
ограничението
.
Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянства, да прилага волята си. При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може всичко да вижда. За да вижда всичко, човек трябва да разполага с особен орган.
към беседата >>
Но това, което носи добро за човека, изисква се едно мощно усилие на човешкия дух, усилия – не се старайте, когато дойде едно
ограничение
веднага да скъсате.
(втори вариант)
Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства.
Но това, което носи добро за човека, изисква се едно мощно усилие на човешкия дух, усилия – не се старайте, когато дойде едно
ограничение
веднага да скъсате.
Най-първо се опитайте полека, тъй, постепенно. Ако цял един ден направите едно постоянно напрежение, може да скъсате това въже, но ако речете тъй един, два пъти изведнъж, и не можете, ще се образува един навик. Тъй се покварява умът, така се покварява разумът, вие искате с един замах да разрешите всичко. При сегашните условия не може. Ако вие искате с очите си всичко да виждате, не може.
към втори вариант >>
81.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Докато човек не приеме великата Истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в
ограничение
и няма достойнството на човек.
Когато той говори, неговата душа трябва да трепти от радост. Като вижда, че има страдания в света, той трябва да се радва, че може да работи за Бога. Когато виждам, че хората грешат, радвам се, че е дошло времето, когато Господ може да се изяви. Аз съм ви говорил много пъти за страданията и техния смисъл, сега няма пак да ви говоря, но казвам, има един велик закон, на който може да построите вашия живот, за да придобиете този вътрешен мир, тази вътрешна светлина и тази вътрешна свобода. Гордостта у човека, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота.
Докато човек не приеме великата Истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в
ограничение
и няма достойнството на човек.
Ако ти си един първокласен глупак, а мислиш, че знаеш много, утре ще те заведат в участъка, ще те набият и като излезеш от там, ще умреш сетен сиромах. Къде остава твоето знание? Ти ще кажеш: такъв е животът! Не, ако имаш Истината, ще бъдеш свободен човек, търсен от всички. Ако имаш Мъдростта, ще носиш светлина за всички.
към беседата >>
НАГОРЕ