Търсене в текстове за 'Ограничение'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
към текста >>

2. ***

Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението.
ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА! Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител. Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота.
към текста >>

3. 150–200

Свобода – ограничение.
Желание. Желай, което е разумно! Желай, което е добро за всички! Желай, което желае Бог! 174 Свобода – ограничение. Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо.
към текста >>

4. 250–300

В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен.
Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само се учи на земята, а живее на друго място. 260 Блаженство. Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен. В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен. Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света. 261 Силата на душата. Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея.
към текста >>

5. Светът на великите души

Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
Неуловимото е светлината. Неразбраното е любовта. Непостижимото е свободата. Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея. Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение. Посрещай този, който слиза. Изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието.
към текста >>

6. МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Бог е Свобода без ограничение.
" се произнасят подчертано волево и то три пъти. Определение на понятието Бог, дадено от Учителя: Бог е Светлина без сенки. Бог е Живот без прекъсване. Бог е Знание без погрешки. Бог е Свобода без ограничение. Амин.
към текста >>

7. Определение на понятието Бог

Бог е свобода без ограничение.
Определение на понятието Бог Бог е светлина без сенки. Бог е живот без прекъсване. Бог е знание без погрешки. Бог е свобода без ограничение. Амин.
към текста >>

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива.
Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.
Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни" и „широки", което не би трябвало да бъде. Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате.
към текста >>

11. Френологично изследване на Константин Иларионов

Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава.
Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза. Капитан К. Иларионов
към текста >>

12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.
и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате.
към текста >>

13. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

„Безлично" значи без ограничение.
ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам „зная", добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. „Безлично" значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви.
към текста >>

14. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата.
Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат. Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
към текста >>

15. ЛЮБОВ

Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение.
Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова е казано: "Любовта е изпълнение на закона". Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение. Живот без любов е живот на велики несрети. Живот без знание е живот на велики несрети. Живот без истина е живот на велики огорчения. Без Любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон.
към текста >>

16. СВОБОДА И РОБСТВО

То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение, въздъхва и си казва: "Колко щастлив бях в своето детинство!
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща като изгубва свободата си, изгубва живота си на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение, въздъхва и си казва: "Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в Рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство." Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят, как да се приспособят на външните условия. Проблемът, следователно е, не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установените обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
към текста >>

17. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.
към текста >>

18. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ

Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение.
Същото се отнася за Мъдростта и Истината. В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение. Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през вечността. Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях.
към текста >>

19. НЕ ПРОТИВОДЕЙСТВАЙ НА ЛЮБОВТА

Ако спрямо Любовта си послужим с желание за обсебване, ограничение, користолюбие и прочее, тогава имаме разрушителни последствия.
Докато то тече в теб, ти живееш. Отбиеш ли го, ти си осъден на смърт. Любовта е тиха и спокойна, но същевременно е мощна в своите действия. Когато сме в хармония с Любовта, добре, но не сме ли в хармония с нея, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. Затова трябва да бъдем много внимателни към нея. Ако спрямо Любовта си послужим с желание за обсебване, ограничение, користолюбие и прочее, тогава имаме разрушителни последствия.
към текста >>

20. ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ

Всяко ограничение на мислите и на чувствата на човека внася ограничение в Любовта му.
Всеки човек трябва да служи на Любовта по вътрешно разбиране, по Свобода. Не търгувайте с Любовта. На никого не казвайте да направи това или онова за вас, ако ви обича. Ако някоя външна необходимост, ако законът те застави да обичаш, това не е Любов. Вие смесвате делничната любов с Безграничната. Всяко ограничение на мислите и на чувствата на човека внася ограничение в Любовта му. Ограничава ли Любовта в себе си, човек ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога в себе си, човек се натъква на големи противоречия, той влиза в стьлкновение със себе си. Любовта не търпи никакви бентове. Не трябва да критикуваме пътищата на Любовта. Обичате ли някого, не го учете как да ви обича.
към текста >>

21. ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА И БРЕМЕТО НА МИНАЛОТО

Когато човек направи и най-малкото отклонение от Любовта, създава с това външно и вътрешно ограничение.
У ч и т е л я Любовта дава сила на човека да понася противоречията, да ги отстранява от пътя си. Който има Любов, може да се справя с тях. Божествената Любов примирява всички противоречия в ума, сърцето и тялото на човека и всички външни противоречия. Любов, която не премахва противоречията, е слаба. Когато човек направи и най-малкото отклонение от Любовта, създава с това външно и вътрешно ограничение. Идат ограничителните условия на Живота. Има само един път, който може да освободи човека от страданията, от бремето на миналото. Това е Любовта. Когато човек изгуби Любовта, идат страданията на нейно място. За да ликвидира човек с противоречията и бремето на миналото, трябва да се свърже с Любовта.
към текста >>

22. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Живот без Любов е робство, ограничение.
Тя е основа на всичко. Божественият ден започва с Любовта. С нея човек влиза във вечния Божествен ден. Живот без Любов е смърт. Живот без Любов е нощ. Живот без Любов е робство, ограничение. Посещението на Любовта – това е пробуждане. Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов. Аз говоря за първия момент, когато Любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувства като братя и да каже: “Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря! ” Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.”
към текста >>

23. ЧЕТИРИТЕ СТЪПАЛА В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА

Насилието винаги ражда неразумното ограничение.
ПЪРВОТО СТЪПАЛО – НАСИЛИЕТО В насилието има животински елемент. Докато законът на насилието е закон на животинското царство, където правото е на силния, то правната норма се явява вече в човешкия свят. В човечеството влиза вече идеята за правото. С правото се явява човешкият свят, излиза се от животинския свят. Насилието винаги ражда неразумното ограничение. Учителя казва: Почнат ли да ограничават човешките мисли, чувства и действия, в света идват нещастия и катастрофи. Насилие има, когато силата иска да се наложи и върши безправие над другите. Сила без Любов води към насилие. Разумната Природа е винаги на страната на слабия.
към текста >>

24. ЕСТЕСТВОТО НА СВОБОДАТА

Свобода, която няма в себе си Любов, Знание и разширение без никакво ограничение, не е Свобода.
Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е Свобода? Що изисква Свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, Знание и разширение без никакво ограничение, не е Свобода. У ч и т е л я Свободата трябва да се разбира външна и вътрешна. Ако нозете, ръцете, очите и прочее на човека са здрави, той е физически свободен. Но той може да не е свободен умствено или сърдечно, може да е в умствено или сърдечно робство. Свободата има три отношения към човека – отношение физическо, отношение умствено и сърдечно и отношение духовно.
към текста >>

25. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Ако изкажете Любовта си, с това ще внесете известно ограничение.
Затова като обичаш, недей държа сметка дали те обичат. Аз за Любовта си никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света. Когато обичате някого, не му говорете за Любовта си. Който много говори за Любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи. Ако изкажете Любовта си, с това ще внесете известно ограничение. Възприемайте Любовта, без да я поставяте на лична основа, т. е. без да говорите за своята Любов. Трябва да обичаме всички, без те да знаят. Щом искате да знаете колко ви обича един човек, и това е хубаво. Но вие си вземате вече данта.
към текста >>

26. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Ако изкажете Любовта си, с това ще внесете известно ограничение.
Затова като обичаш, недей държа сметка дали те обичат. Аз за Любовта си никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света. Когато обичате някого, не му говорете за Любовта си. Който много говори за Любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи. Ако изкажете Любовта си, с това ще внесете известно ограничение. Възприемайте Любовта, без да я поставяте на лична основа, т. е. без да говорите за своята Любов. Трябва да обичаме всички, без те да знаят. Щом искате да знаете колко ви обича един човек, и това е хубаво. Но вие си вземате вече данта.
към текста >>

27. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Защото само там няма ограничение.
ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ Една сестра запита Учителя за свободата. Той каза: – Свободата може да се прояви само в Необятното. Защото само там няма ограничение. Това, което не може да се ограничи, в него е свободата. Всичко, каквото желае душата ти, можеш да го направиш – това е свободата. Физическият свят е проявление на духовния, а духовният е проявление на Божествения. Всеки, който не прави добро, прави зло. Доброто е съдържание.
към текста >>

28. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
И тъй, онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите. Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към текста >>

29. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението.
Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях.
към текста >>

30. Дванадесета част

Законът е първото ограничение в разумния живот.
Ние сме винаги в Небето. И в деня, в който осъзнаем, че в Него живее нашият Отец на Любовта, това Небе ще ни се усмихне, както и всички цветя, а животните ще ни проговорят... "Онзи" свят не е за живеене, светът е тук, един е светът. Вие сте в Божия свят, в рая, но сте болни, като оздравеете, ще видите, че светът е един... Той се разделя вече със старата култура и тя ще се "стопи" напълно... "И знаем, че неговата заповед е живот вечен." /Евангелие от Йоана -12:50/ Законът е първото ограничение в разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи. Стремежът е вътрешен разумен подтик, а движението е физическата страна на нещата. Христос казва: "...И знаем, че Неговата заповед е живот вечен", значи вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-напред установява принципа, т.е.
към текста >>

31. Дванадесета част

Законът е първото ограничение в разумния живот.
Ние сме винаги в Небето. И в деня, в който осъзнаем, че в Него живее нашият Отец на Любовта, това Небе ще ни се усмихне, както и всички цветя, а животните ще ни проговорят... "Онзи" свят не е за живеене, светът е тук, един е светът. Вие сте в Божия свят, в рая, но сте болни, като оздравеете, ще видите, че светът е един... Той се разделя вече със старата култура и тя ще се "стопи" напълно... "И знаем, че неговата заповед е живот вечен." /Евангелие от Йоана -12:50/ Законът е първото ограничение в разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи. Стремежът е вътрешен разумен подтик, а движението е физическата страна на нещата. Христос казва: "...И знаем, че Неговата заповед е живот вечен", значи вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-напред установява принципа, т.е.
към текста >>

32. Четиринадесета част

Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта.
Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който носи ангелска любов в сърцето си, има топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа.
към текста >>

33. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг.
В тая фаза човечеството работи предимно с материалните сили и закони. Силите на духа са ограничени. Човечеството е в затворен кръг. Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния. Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика.
към текста >>

34. Слънчеви лъчи 1942г.

Но ето, идва моментътъ на освобождение отъ ограничението на затворения крѫгъ.
Въ тая фаза човѣчеството работи предимно съ материалнитѣ сили и закони. Силитѣ на духа сѫ ограничени. Човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ. Това е изразено именно въ въртението. Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния. Но ето, идва моментътъ на освобождение отъ ограничението на затворения крѫгъ. Въртението престава. Членоветѣ на двойкитѣ се залавятъ за рѫце и пѣятъ пѣсеньта „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила.“ Този процесъ, презъ който минава човѣчеството, до известна степень е изразенъ и въ българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пѫтя на народната душа. Пѫтьтъ, по който върви българската народна душа, е изразенъ въ българската народна музика. Кое е характерно въ последната?
към текста >>

0.41859006881714