НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
104
резултата в
84
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега светът се намира в
ограничение
.
Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели.
Сега светът се намира в
ограничение
.
В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува.
към текста >>
2.
2_19 ) Изпити на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-малкото
ограничение
на Любовта внася отрова в човека.
И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи. И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крана на Любовта. Не подпушвайте Любовта.
Най-малкото
ограничение
на Любовта внася отрова в човека.
Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание. В разговора стана въпрос за ревността.
към текста >>
3.
4_02 ) Свободата
- Боян Боев (1883 – 1963)
При нарушение на Божия закон няма Свобода, тогава за човека иде
ограничението
, защото като се събори неразумно построената къща, ти оставаш отдолу.
Да те обичат другите, това е тяхна работа и работа на Бога, защото Бог е, който ще ги подбуди да те обичат. Да ме обичат, това е без закон; не мога да налагам на другите да ме обичат. Ние сега искаме да се наложим да ни обичат; това не е правилно. Всички други работи освен Божественото са товар. Истински човек е онзи, когото никога не можеш да заставиш да направи това, което не иска.
При нарушение на Божия закон няма Свобода, тогава за човека иде
ограничението
, защото като се събори неразумно построената къща, ти оставаш отдолу.
Защо хората не са свободни днес? Защото не знаят да използват правилно условията, които съществуват. При каквито и условия да си, знаеш ли законите, ти си свободен. Представете си един човек, който има знания за природните сили и закони. Гонят го и той веднага ще произведе голяма буря с бързина 200 км/ч.
към текста >>
Ограничението
е първото качество на Свободата.
Нали има голямо разнообразие, колко видове цветя има! Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно. Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така. Ще оставиш хората да живеят както разбират. Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш.
Ограничението
е първото качество на Свободата.
Свободата започва само при ограничението. Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става. Да не се мисли, че физическата близост е и вътрешна близост и че физическата далечина е и вътрешна далечина. Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети.
към текста >>
Свободата започва само при
ограничението
.
Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно. Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така. Ще оставиш хората да живеят както разбират. Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш. Ограничението е първото качество на Свободата.
Свободата започва само при
ограничението
.
Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става. Да не се мисли, че физическата близост е и вътрешна близост и че физическата далечина е и вътрешна далечина. Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети. При Любовта не трябва да се привързваш.
към текста >>
4.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
- Боян Боев (1883 – 1963)
В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко
ограничение
.
Земният живот представлява една от Великите школи. Засега по-велико училище от това за нас няма. Тук, на Земята, щом живеете добре, има шанс в бъдеще да бъдете Ангели, но ако като хора не живеете добре, Ангели не може да бъдете. Трябва да се даде стимул на душата, за да се освободи от ограниченията. Човек доброволно е станал роб на условията.
В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко
ограничение
.
Най-първо ти се намираш на плоска повърхност, но после идваш до една повърхност с малък наклон и изгубваш вече част от своята сила. После наклонът става все по-голям и по-голям, ти ще започнеш да се хлъзгаш надолу и най-сетне ще слезеш до дъното. Тъй че, когато паднеш в първото сражение, губиш. Ето защо човек в първото сражение трябва да бъде силен. Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават.
към текста >>
5.
7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дотогава той живее в един свят на
ограничение
.
Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен.
Дотогава той живее в един свят на
ограничение
.
В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.
към текста >>
6.
7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в
ограничение
, в страдание, за да се повдигне.
Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките.
Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в
ограничение
, в страдание, за да се повдигне.
Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. На една сестра, която е много остра, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни. Някой е много апатичен и ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност и да го извадят от апатията, в която се намира.
към текста >>
7.
12) Всичко е за Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно
ограничение
.
Методите ще дойдат, те не могат да се кажат изведнъж. Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“. Важно е, че у вас има добра воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече.
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно
ограничение
.
Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си.
към текста >>
8.
24) Духовно лекуване на болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
“, защото болестта не е нещо друго, а едно
ограничение
.
Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за духовното лекуване на болестите. Възможностите за лечение на всяка болест се усилват, когато се почне от Умствения свят. В Божествения свят е възможно всичко. Бог е абсолютна свобода и при болест трябва да носиш идеята: „Да бъда свободен!
“, защото болестта не е нещо друго, а едно
ограничение
.
При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл отвън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения; така веднага се явява и висока температура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свобода и когато станеш сутрин, кажи: „Аз съм в Царството Божие и затова няма болест“. Щом си в Царството Божие, изключена е дисхармония. Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Божие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление. Винаги се свързвай с всички здрави хора на Земята.
към текста >>
9.
54) Орбитите им се преплитат
- Боян Боев (1883 – 1963)
Втора смърт означава второ
ограничение
.
Сега хората още разглеждат парахода, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават. На Слънцето живеят Ангели, те изпращат Светлина и плодове. Цялото Растително царство е под тяхно ведомство. Една сестра попита: „Какво значи втора смърт, за която се говори в Писанието? “.
Втора смърт означава второ
ограничение
.
към текста >>
10.
19) Да съградим мост на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Остарееш ли, животът за теб става едно
ограничение
и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува.
Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш. Знаете ли колко е мъчно човек да се освободи от своите заблуждения? Като не знаеш как, други ще те освобождават, но щом знаеш, сам можеш да се освободиш. Човек става такъв, в каквото вярва: понеже си повярвал, че си стар, ставаш стар, а като повярваш, че си млад, ще се подмладиш.
Остарееш ли, животът за теб става едно
ограничение
и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува.
Тогава ще влезеш в друг свят, по-реален. Почнеш ли да умираш, ще дойдат да те посрещнат роднини, приятели, които те обичат. Когато някой изгуби съзнание при умиране, то е за да не се мъчи. Между този и онзи свят трябва да съградим моста на Любовта, по който ще минаваме. А като липсва този любовен мост, трябва да дойде някой ангел, за да те преведе.
към текста >>
11.
34) Какво учение имате
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако ние доброволно не си наложим
ограничение
, то ще дойде отвън, за да ни се наложи.
КАКВО УЧЕНИЕ ИМАТЕ Намирахме се в приемната и една сестра попита Учителя кое е характерното за духа, който трябва да царува на Изгрева. Тук, в Братството, нямаше никакви правила и някои казваха за Изгрева, че е много свободен.
Ако ние доброволно не си наложим
ограничение
, то ще дойде отвън, за да ни се наложи.
Една аналогия: ако сам не си наложиш ограничение в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле. Аз ви проповядвам за онази Велика безсмъртна Любов, която ще въведе Братството такова, каквото никога не е съществувало в света. Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България.
към текста >>
Една аналогия: ако сам не си наложиш
ограничение
в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле.
КАКВО УЧЕНИЕ ИМАТЕ Намирахме се в приемната и една сестра попита Учителя кое е характерното за духа, който трябва да царува на Изгрева. Тук, в Братството, нямаше никакви правила и някои казваха за Изгрева, че е много свободен. Ако ние доброволно не си наложим ограничение, то ще дойде отвън, за да ни се наложи.
Една аналогия: ако сам не си наложиш
ограничение
в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле.
Аз ви проповядвам за онази Велика безсмъртна Любов, която ще въведе Братството такова, каквото никога не е съществувало в света. Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, те всякога се явяват, за да ви спасят.
към текста >>
12.
58) Общение с Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въплътяването е голямо
ограничение
и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в душите.
ОБЩЕНИЕ С ХРИСТА В частен разговор с един брат Учителя каза : От Христа почва еволюцията. Той донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да го приемем, или не. Христос действа вътре в глъбините на човешката душа.
Въплътяването е голямо
ограничение
и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в душите.
Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите. Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос.
към текста >>
13.
66) План за повдигане на човечеството
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мъчно се пробужда човечеството, но
ограничението
ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и лятото чезнат.
ПЛАН ЗА ПОВДИГАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и един от тях запита за мисията на славянството. Учителя каза: Има една статия „Бъдещето е на славяните“, прочетете я. Работа, работа трябва.
Мъчно се пробужда човечеството, но
ограничението
ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и лятото чезнат.
В Русия ще има широко поле за работа, скоро ще се отвори Русия. Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни. Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
към текста >>
14.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото
ограничение
на живота.
Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират.
Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото
ограничение
на живота.
Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате.
към текста >>
15.
3 април 1952 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смъртта е най-голямото
ограничение
на живота.
Животът е непреривен. Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано.
Смъртта е най-голямото
ограничение
на живота.
Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука.
към текста >>
16.
Мисията на майката
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като вземем предвид това
ограничение
в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Като вземем предвид това
ограничение
в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят.
към текста >>
17.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на
ограничението
, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на
ограничението
, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>
18.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно
ограничение
.
Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си.
Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно
ограничение
.
Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават.
към текста >>
19.
Общение с Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въплътяването е голямо
ограничение
.
Общение с Христа В частен разговор с един брат Учителя каза: - Христос действува вътре в дълбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява, а ще се вселява.
Въплътяването е голямо
ограничение
.
Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта. Ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христа почва еволюцията. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи; понеже Го няма сега, затова ходим с парцалите.
към текста >>
20.
Екскурзия на Витоша на 10 октомври 1940 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Втората смърт значи второ
ограничение
.
Хората тепърва има да учат това. Птиците знаят бояджийството по-добре от хората. Също и растенията го знаят. Една сестра попита: - Що значи втора смърт, за която се говори в Писанието?
- Втората смърт значи второ
ограничение
.
към текста >>
21.
05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смъртта значи е най-голямото
ограничение
.
Да има човек непреривна любов, това е безсмъртие. Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен! Животът е непреривен. Хората, като са съгрешили, почнали да умират. По-рано те не са умирали, но впоследствие, когато са станали несправедливи, неразумни и недобри.
Смъртта значи е най-голямото
ограничение
.
Умрелият има съзнание, но не може да се мръдне и слуша (чува), не може да се прояви. Това е дълбока наука, която трябва да изучавате. И да ви говоря повече, тия неща лесно не може да познаете, без да учите. Вярвайте, аз ви говоря за това, което е. Душата е полуматериално и полудуховно нещо.
към текста >>
22.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако обичате само един човек, това е
ограничение
на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее.
Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
Ако обичате само един човек, това е
ограничение
на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее.
Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати.
към текста >>
23.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и
ограничение
.
Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа.
Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и
ограничение
.
За основа на живота трябва да се тури доброто. И тогава човек всичко може да получи: може да бъде богат, учен, силен и пр... Тогава работата, която ще върши, добива смисъл. Един от присъстващите каза: – Прочитането на „Новият ден" събуди много въпроси в мен. Напр. какво е отношението между вътрешните възможности на човека и външните условия?
към текста >>
24.
47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек наруши божествените закони, тогава идва
ограничението
.
Когато обичаш хората, ти поливаш градините им. Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта.
Когато човек наруши божествените закони, тогава идва
ограничението
.
Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него.
към текста >>
25.
Работа върху Евангелието на Иоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на
ограничението
, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на
ограничението
, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>
26.
Разговор със семинаристите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смъртта е най-голямото
ограничение
за хората.
Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано.
Смъртта е най-голямото
ограничение
за хората.
Смъртта е там, дето има съзнание, че нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не е тъй, слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука.
към текста >>
27.
В училището на планината
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно
ограничение
, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно
ограничение
, това е при обикновеното разбиране на нещата, това е човешкото.
А при Божественото разбиране, ако му дадеш пари, няма да мислиш да ти ги върне. В небето бяхте гениални. Но като слязохте на земята, не сте гениални. Причината е във вашата инсталация. Във всеки човек има скрита божественост.
към текста >>
28.
Цената на страданията
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
ограничение
, в страдание, за да се повдигне.
Пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават за човешкото изправление. Ако хората искат да се отстранят страданията, трябва да премахнат погрешките. Иначе ще си носят товара. Който наруши нещо и не може да се изправи по друг начин, турят го в затвора, т. е.
В
ограничение
, в страдание, за да се повдигне.
Но има един начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако този материал, който е предвиден за 15 години, го мине за 3 години и го научи, той след 3 години се освобождава. Значи съкращава се срока. Това е за всеки вид страдание. На една сестра, която много страда, казах:“Небето ти даде това страдание в краката., за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни.
към текста >>
29.
Божествена и човешка любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божествената любов не прави
ограничение
на онзи, когото обича.
С хората не трябва да има връзка, а отношения. При човешката любов има изгаряне, а при Божествената Любов има светлина, при която плодовете зреят. Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е била една фаза, през която е минал човекът, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича, ограничава другия.
Божествената любов не прави
ограничение
на онзи, когото обича.
Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес. А влюбването е преяждане. Това е човешката любов. Щом имаш влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразумението и пр.
към текста >>
30.
Законите на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-малкото
ограничение
на любовта внася отрова в човека.
Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в любовта. Един човек, който обича, не го спъвай. Който се е опитвал да ограничава любовта в себе си или в другите, си е създавал най-големите страдания.
Най-малкото
ограничение
на любовта внася отрова в човека.
Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън любовта. Ревността не е нищо, което вие сте проявили.
към текста >>
31.
Плодовете на Божията Любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато ние съзнаем това, ще се освободим от съвременното робство, в което се намираме, от съвременното
ограничение
, в което се намираме.
Ние с нашите мисли, чувства и воля спъваме пътя на любовта, която трябва да се прояви в нас. Благодарение че съществува безкрайна любов в света, безкрайна доброта, безкрайна свобода и безкрайна истина. Всичко онова, което виждаме в света, целият свят, е едно предметно учение за Божията Любов. Ще четете етикета на дървото, че то е любов, при камъните ще четете етикета им. че те са любов, също и при изворите, в Слънцето, навсякъде ще видиш, че единственото реално нещо, което въздига човека, е любов.
И когато ние съзнаем това, ще се освободим от съвременното робство, в което се намираме, от съвременното
ограничение
, в което се намираме.
Любовта изпълва всичко. Няма място, което Любовта да не изпълва. Не мислиш право, като казваш, че не те обичат. Слънцето те обича, водата те обича, звездите те обичат, ангелите те обичат. Бог те обича.
към текста >>
32.
Връзка с Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един начин на
ограничение
на злото.
А всеки, който се приближава до своя център, съзнанието му се разширява. Човек, който е близо до разумната реалност в света, има преимущества, а този, който е далеч от нея, няма преимущества. Първият е толкова щастлив, колкото е по-близо до разумната реалност. Дарен човек е този, който е близо до реалността. Има велики закони: всеки, който се приближава до реалността, тя всякога му дава нещо.
Има един начин на
ограничение
на злото.
Когато се приближава към центъра, то най-сетне спира, по-нататък не може да приближи. Когато се отдалечава от центъра, то има възможност да се усилва. Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото. Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш.
към текста >>
33.
Сеятелят на Божията нива
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без
ограничение
.“
Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул. „Опълченска“, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми. Ще кажа няколко от тези теми за размишление: „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват.
- Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без
ограничение
.“
Учителя донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителя донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата Земя.
към текста >>
34.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на
ограничението
- Тиа-Мат.
В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“. Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“. В кристалите се проявяват два основни принципа.
Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на
ограничението
- Тиа-Мат.
При кристалите енергията на отделните атоми от веществото, които образуват даден кристал е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче, те се свържат в дадена форма, то те губят голяма част от енергията си, която отива за връзка между отделните атоми, като при това тази връзка е възможно най-икономична по отношение съхранението на енергията, а постройките са здрави и закономерно стройни. Вторият принцип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвършенството - Мардук. И наистина, растенето при веднъж създадения кристал става по строго определен ред. Различните атоми и градивни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава при условието на тяхното нареждане.
към текста >>
35.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез
самоограничение
частица от Силовия океан.
Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз.
Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез
самоограничение
частица от Силовия океан.
Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
към текста >>
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към
ограничение
на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към
ограничение
на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>
36.
Учителят за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на
самоограничението
на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период.
И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ.
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на
самоограничението
на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период.
А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
към текста >>
37.
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на
ограничението
и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и
ограничението
, което тя носи, в добро.
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха Църквата в Смирна представя Втората културна епоха - Древноперсийската, която се е развила преди повече от 50006000 години, ръководена и организирана от Великия Учител Заратустра. Това, което е най-характерно за тази културна епоха, е това, че човешкото съзнание е слязло по-дълбоко в материята, но я счита за едно зло, което е символизирано от бога Ариман, бог на тъмнината и злото. Задачата на тази култура е да организира и одухотвори материята, да победи Ариман.
Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на
ограничението
и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и
ограничението
, което тя носи, в добро.
Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички. После той е въвлечен в материята, където царува Ариман, дух, изостанал назад в еволюцията. Със слизането си в материята човек внася в нея една сила, противна на Ариман, която постепенно трябва да се увеличава и да организира материята, да победи Ариман. И съединявайки се с Духа на Светлината, човек е имал за задача да организира и одухотвори материята. Тогава богът на злото ще бъде победен от Бога на Доброто и Светлината, Който ще възстанови властта и царството на Доброто и Светлината на Земята.
към текста >>
38.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното
ограничение
и насилието.
Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин.
Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното
ограничение
и насилието.
По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът.
към текста >>
39.
8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Смъртта е най-голямото
ограничение
, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух.
Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот.
Смъртта е най-голямото
ограничение
, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух.
Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения.
към текста >>
40.
7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без
ограничение
, не е свобода.
Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата.
Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без
ограничение
, не е свобода.
Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас.
към текста >>
41.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече
ограничение
.
Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва.
Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече
ограничение
.
Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта.
към текста >>
Ограничението
си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието.
Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение.
Ограничението
си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието.
То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“.
към текста >>
42.
1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не, вярата е закон на
ограничението
.
Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо. Но Абсолютният Бог вярва ли в нещо?
Не, вярата е закон на
ограничението
.
Има нещо абсолютно и вечно в света, което е ограничено, а има и нещо вечно, което е неограничено. Но това са дълбоки проблеми, които не са за обикновените умове. Защото знанието, което не можете да употребявате в живота си, е един товар. Човек трябва да има толкова знание, колкото му е потребно, а знанието е потребно за постигане на известни цели в живота. Знанието е необходимо, за да познаем законите и силите, които функционират в Битието, да познаем Истината.
към текста >>
43.
5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата)
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво
ограничение
.
Истината не може да се каже, но тя се живее. Мога да ви кажа един факт, но това не е Истина. Истината, това е Целокупният живот. Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности.
Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво
ограничение
.
Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си. Тогава той разбира хората и влиза в положението им. Най-първо, за да разберете един човек и да му дадете нещо, трябва да го обичате.
към текста >>
44.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тяхното
ограничение
се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл.
Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава.
Тяхното
ограничение
се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл.
На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос.
към текста >>
45.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ограничението
и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота.
За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен.
Ограничението
и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота.
Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши.
към текста >>
46.
Допускане
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има едно
ограничение
в допусканията, а именно: допущат се само разумни неща.
Ако само допускате нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че може да станеш музикант и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник и почваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща.
Има едно
ограничение
в допусканията, а именно: допущат се само разумни неща.
Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща. Човек може да допусне и направи всичко, което е разумно. Кажете ли така, законът работи отлично.
към текста >>
47.
Вътрешното знание
- Влад Пашов (1902- 1974)
При всяко противоречие има два пътя: Пътя на Живота и Свободата и пътят на
ограничението
и смъртта.
Това, което сам си придобил, то ще те полза. Без външна помощ нищо не се постига, но ако и вие сами не работите, външната помощ нищо няма да ви ползва. Реалността е съчетание между една възможност и една невъзможност. Това е противоречие, но без него не може. Ако се явят две възможности, нищо не се постига.
При всяко противоречие има два пътя: Пътя на Живота и Свободата и пътят на
ограничението
и смъртта.
Първият от тях е правият път. Дето има големи противоречия, бъди последен; дето няма противоречия, бъди пръв.
към текста >>
48.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурн, то това ще се прояви като едно
ограничение
- било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика песимистично и меланхолично състояние у човека и ще разклати здравето.
За нея споменахме в изложението на херметичната наука. По-нататък ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология са животът и съдбата на човека, неговият темперамент, характер, състояние на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и прочие. Чрез астрологическо проучване на човека ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. Чрез предсказателната астрология изчисляваме как точно би се проявило дадено качество или би настъпило известно събитие - ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим.
Например, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурн, то това ще се прояви като едно
ограничение
- било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика песимистично и меланхолично състояние у човека и ще разклати здравето.
Когато в Космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има съчетанието в хороскопа си, ще преживее това ограничение - било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурн и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, ще остане незасегнат от споменатото космично съчетание. Това показва,че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал Космосът при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в Космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първият принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието.
към текста >>
Когато в Космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има съчетанието в хороскопа си, ще преживее това
ограничение
- било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурн и Слънцето в хороскопа.
По-нататък ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология са животът и съдбата на човека, неговият темперамент, характер, състояние на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и прочие. Чрез астрологическо проучване на човека ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. Чрез предсказателната астрология изчисляваме как точно би се проявило дадено качество или би настъпило известно събитие - ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. Например, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурн, то това ще се прояви като едно ограничение - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика песимистично и меланхолично състояние у човека и ще разклати здравето.
Когато в Космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има съчетанието в хороскопа си, ще преживее това
ограничение
- било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурн и Слънцето в хороскопа.
Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, ще остане незасегнат от споменатото космично съчетание. Това показва,че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал Космосът при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в Космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първият принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. От този мощен космичен център животът като едно мощно течение се разнася по цялата Вселена.
към текста >>
49.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В низшата си природа се изразява в различни форми на
ограничение
, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Като студена енергия той подкосява живота и затова, там където действа в органичния свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост. Засяга частите, които владее, а именно костите, зъбите и прочие. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - низше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение, защото всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата.
В низшата си природа се изразява в различни форми на
ограничение
, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Неговото място в хороскопа е от голямо значение и той или издига човека до най-високото положение в живота, или го сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими.
към текста >>
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение,
ограничение
, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите:
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение,
ограничение
, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
към текста >>
50.
Изчисление на аспектите
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това правим преценка на аспектите, които планетите образуват, като вземем под внимание, че дисхармоничните аспекти се явяват като
ограничение
в проявлението на космичните енергии, а хармонични аспекти благоприятстват проявлението на тези енергии.
След като нанесем планетите по знаците и домовете, пристъпваме към изчисляване на аспектите между планетите, на които се спряхме в края на тази глава. След пресмятане на аспектите пристъпваме към обща преценка на хороскопа. Първата работа при този анализ е да определим типа, който ни е даден в асцендентния знак. След това гледаме как са разположени планетите по домове и знаци, което ще ни даде ключа да отгатнем как те ще се проявят в живота на даден човек. Това значи да видим дали планетите са силни или слаби, дали са в хармонични или дисхармонични знаци и домове.
След това правим преценка на аспектите, които планетите образуват, като вземем под внимание, че дисхармоничните аспекти се явяват като
ограничение
в проявлението на космичните енергии, а хармонични аспекти благоприятстват проявлението на тези енергии.
В коя сфера на живота ще се прояви даден аспект зависи от планетите, които го образуват и от знаците на домовете, в които се намират планетите. Така че един и същи аспект може да има различни тълкувания, в зависимост от това между кои планети е образуван и от кои знаци и домове изхожда. Също така трябва да се държи сметка дали аспектът е образуващ се или разрушаващ се. След този поглед върху хороскопа се пристъпва към подробно разглеждане на отделните сфери от живота, които се определят от различните домове.
към текста >>
51.
11-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго отношение - спънка и
ограничение
.
Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм за да се отдели чистото от нечистото, прахът да падне долу и каквото остане от нея да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат и формули от астралния свят и от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Та когато се казва: "Убий всяко желание", това се отнася до специален случай, до ученици, които влизат в известна област на Живата Природа с цел да я изучават. При такива случаи човек трябва да се отрече от известни желания. Тъй че, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специално състояние, в което той се намира.
В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго отношение - спънка и
ограничение
.
4. Някои отиват в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та да им разкрият много неща. Ще отидат там да придобият своето първо посвещение. Какво ще бъде то? За да ви приемат в Школата си, ще ви турят на един каменен кръст, за да стоите там 5-6 дена, за да видите какво можете да научите от камъка. Някои, които са ходили, като се върнат в Европа така инициирани ще кажат: Ние минахме през кръста.
към текста >>
52.
18-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек може да излезе от тези условия на
ограничение
само когато намери духовния път.
18 - то писмо V. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА И УЧЕНИКЪТ (продължение) 12. Някой път вие сте недоволни, но знаете ли, че за да бъдете в това положение, в което сте сега, да бъдете ученици на окултната Школа, за вас са работили и небето, и земята, и ангелите с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас, за да ви доведат до това положение, да ви дадат тези знания, а вие сте недоволни.
Човек може да излезе от тези условия на
ограничение
само когато намери духовния път.
13. Невидимият или духовният свят взема живо участие в живота на разумните хора. Разумните същества от този свят посещават всеки ден тези, които разбират. Затова и ние искаме да подготвим условията за вас да разбирате вече небесния език. Защото ангелите говорят отлично на нашите земни езици, те ни разбират отлично когато им говорим, когато идват при нас, и няма да ни карат да учим техния език. Но ние като отидем горе, те няма да ни говорят на нашия език, а ще говорят на техния си език, и ние трябва да се учим да говорим на техния език.
към текста >>
53.
22-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в
ограничение
.
3. Аз ви говоря за отличителните черти на Учителите на двете Школи, за да се научите да различавате кой говори Истината и кой не говори Истината. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината, носи в себе си три неща: Свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Учителят на Черното Братство носи в себе си: Робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване за сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната Школа, които всеки е опитал. Ако попаднете в черната Школа, там веднага ще почнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините.
Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в
ограничение
.
Дълго време трябва да мине докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза из железните обръчи на робството. Кой може да ви освободи? - Истината. Кой може да донесе светлина за ума ви?
към текста >>
54.
29–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
За предпочитане е една свобода придобита по негативен път, отколкото едно
ограничение
.
Това значи, каквото кажат на човека, да го направи, без никакво противоречие, без никакво противодействие. Робство има и в умствения свят, тогава ти не си свободен да мислиш каквото искаш. Робство има и в духовния свят. Ти не си свободен да чувстваш каквото искаш. Докато другите ти определят едно верую, докато другите ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.
За предпочитане е една свобода придобита по негативен път, отколкото едно
ограничение
.
Ограничения има навсякъде. Но в живота на Ученика обаче няма ограничения. Там всяка негова постъпка е разумна и съзнателна. 17. Старозаветният човек го пращат на земята без да го питат иска или не иска и къде иска. Старозаветният човек изкупва греховете си и се мъчи.
към текста >>
Те трябва да изучават вътрешното
ограничение
.
А като дойдете на земята като Ученик, ще изучавате първо правилата, чрез които Любовта може да се приложи в живота. При Любовта, Ученикът определя себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Като Ученик, вие ще говорите на другите, както говорите на себе си. Ще бъдете тъй снизходителни към другите, както към себе си. 18. Които искат да влязат в Пътя на Ученичеството, трябва да имат висок идеал.
Те трябва да изучават вътрешното
ограничение
.
При всяко страдание, вие сте заровени в земята. При всяка тъмнина и скръб, вие искате да умрете, но това не е ваше желание. Това са внушения, които идват от вън. Това са ваши другари от миналото които ви дават тези съвети. 19. Животът е голямата дъщеря на Бога и тя ще ви заведе при вашия Учител.
към текста >>
55.
41-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
А мисли, които носят тъмнина и
ограничение
, идват от изостанали духове.
Всички спорове лесно биха се уредили. Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух.
А мисли, които носят тъмнина и
ограничение
, идват от изостанали духове.
17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ.
към текста >>
56.
45-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази мисъл носи робство и
ограничение
.
Второ правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт. Трето правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяка мисъл, която не носи тази свобода, не е от Бога.
Тази мисъл носи робство и
ограничение
.
Дето е робството, там е смъртта. Знаете ли тези правила, вие ще опитвате своите мисли, чувства и постъпки откъде идват и какво носят. След това ще проверявате какви са мислите, чувствата и постъпките на другите хора, с които сте в общение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки, както и тези на ближните ви, не отговарят на трите правила, вие се намирате пред смъртта. Дойде ли някой да ви говори за Любов, проверявайте дали мислите му носят соковете на Любовта.
към текста >>
Да обичаш човек, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичащ Човек, чиито мисли и чувства носят
ограничение
и робство, не разбирам.
Не се мъчете да ги правите сладки. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 112. За Любовта. Някой казва: Обичам еди кого си.
Да обичаш човек, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичащ Човек, чиито мисли и чувства носят
ограничение
и робство, не разбирам.
Злото, омразата, лъжата, престъпленията по никакъв начин не могат да се обичат. Невъзможно е човек да обича отрицателните прояви, защото те са качества, които носят смърт. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 113. Правило: Каже ли човек нещо, той трябва да го направи.
към текста >>
57.
59-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата.
Пренесете тия мисли, това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. 438. Животът на Ученика. Животът на Ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено.
Това не е
ограничение
на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата.
439. Правило за Ученика. Сега вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия дух. Вашият Дух е Духът на Господа, Който работи у всички ви. И всяка добра мисъл, която мине у вас, подпишете я, а всяка лоша мисъл, която мене през вас, наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли се учете, на добрите се подписвайте.
към текста >>
58.
Думите на Видния Странник Буди-Са
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Злото отначало дава свобода, а в края -
ограничение
и робство.
Пък ако и с това сърце нищо не стане - не съжалявай - ще научиш Истината! Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благо- родното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто.
Злото отначало дава свобода, а в края -
ограничение
и робство.
А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото!
към текста >>
А доб- рото в началото е
ограничение
и слугуване, а в края - Свобода и добруване!
Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благо- родното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто. Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство.
А доб- рото в началото е
ограничение
и слугуване, а в края - Свобода и добруване!
Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото! Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и услови- ята, които моментът ти носи!
към текста >>
59.
Човек
- Георги Радев (1900–1940)
Защото там, където има
ограничение
, има и
Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса.
Защото там, където има
ограничение
, има и
страдания. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него (ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява), щяхте да видите колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия.
към текста >>
60.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
- Теофана Савова
Глаголът „води" подразбира известно
ограничение
.
- Написа се изречението: Само истината води към живота. - Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания.
Глаголът „води" подразбира известно
ограничение
.
Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си?
към текста >>
61.
8 декември 1926 г., сряда
- Теофана Савова
Означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи
ограничението
и да се започне възраждането.
Общ окултен клас, VI г., 12 лекция. В тази лекция при много хубавите и ценни мисли, които каза Учителя, той даде и музикален образ: „Киамет Зену". Думата Киамет означава Великото в живота, онова, което се развива във времето и пространството. То представлява началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество. Тази дума означава и метода, начина, чрез който се изразява това творчество.
Означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи
ограничението
и да се започне възраждането.
Киамет Зему значи да влизаш в едно красиво място, толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Махар Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен.
към текста >>
62.
ВРЪЗКА С БОГА
- Теофана Савова
Но като греши, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава, сам се подчинява на закона на
ограничението
, който не му носи добро.
Кога мълчи човек? - Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши.
Но като греши, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава, сам се подчинява на закона на
ограничението
, който не му носи добро.
Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тия прояви са различни. При първия начин, в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода.
към текста >>
И тъй, два закона съществуват в света: закон на
ограничението
и закон на свободата.
Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава, сам се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода.
И тъй, два закона съществуват в света: закон на
ограничението
и закон на свободата.
Свободата се проявява по два начина, но последствията на тия прояви са различни. При първия начин, в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен.
към текста >>
Доброто значи води човека от заробването, от
ограничението
, в което се намира, към свобода.
Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще останеш на мястото." Богатият веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене на добро.
Доброто значи води човека от заробването, от
ограничението
, в което се намира, към свобода.
За пример даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като спечели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения.
към текста >>
За пример даден човек е заробен от някакво
ограничение
, но е богат, има много пари.
Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене на добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода.
За пример даден човек е заробен от някакво
ограничение
, но е богат, има много пари.
Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като спечели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения. Задълженията произтичат от факта, че всички хора са органи на Божественото тяло.
към текста >>
63.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
- Теофана Савова
Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им
ограничение
.
Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината. 1 август, 5 часа сутринта Проучвайте Любовта и нейната чистота. Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота.
Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им
ограничение
.
Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне.
към текста >>
64.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
- Теофана Савова
Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без
ограничение
.
Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света.
Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без
ограничение
.
Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли.
към текста >>
65.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно
ограничение
, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно
ограничение
, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Да каже: „ Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото в древните окултни школи всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа.
към текста >>
66.
Учителят за Христа
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Христос е първото
ограничение
на Бога - Негово проявление в битието.
Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа.
„Христос е първото
ограничение
на Бога - Негово проявление в битието.
Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“ Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат.
към текста >>
67.
Закони
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ограничението
, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога.
16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека.
Ограничението
, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога.
Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат. Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело.
към текста >>
68.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
- Константин Златев
Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво
ограничение
, не е свобода."
"Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство.
Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво
ограничение
, не е свобода."
(Учителят П. Дънов) а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни?
към текста >>
Всеки акт на
ограничение
в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество.
Всеки акт на
ограничение
в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб.
към текста >>
Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното
самоограничение
.
В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма.
Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното
самоограничение
.
Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди.
към текста >>
69.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
- Константин Златев
Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно
ограничение
като проявление на нивото на Битието.
Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората.
Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно
ограничение
като проявление на нивото на Битието.
Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение.
към текста >>
70.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
- Константин Златев
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото
ограничение
на Бога - Неговото проявление в Битието.
Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото
ограничение
на Бога - Неговото проявление в Битието.
Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание.
към текста >>
Въплъщението е голямо
ограничение
.
Дънов не е необходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Вселена. Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие. Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява.
Въплъщението е голямо
ограничение
.
Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество.
към текста >>
Независимо от самоналоженото Си колосално
ограничение
Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце.
Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.).
Независимо от самоналоженото Си колосално
ограничение
Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце.
В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П.
към текста >>
71.
XIII. ЖЕНИТБАТА
- Константин Златев
Щом това така ясно изразено
ограничение
се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?!
И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията.
Щом това така ясно изразено
ограничение
се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?!
Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).
към текста >>
72.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
- Константин Златев
В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно
самоограничение
, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло.
Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!).
В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно
самоограничение
, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло.
Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е.
към текста >>
73.
Грехопадение на съзнанието
- Павел Желязков
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният
ограничение
на съзнанието.
Целта на Духовната школа е ученикът да влезе и заживее в това състояние на съзнанието. Затова Учителят Беинса Дуно казва: „От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т. е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният
ограничение
на съзнанието.
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия". При грехопадението човек е загубил условията, при които е била възможна широта на съзнанието му и онзи вътрешен живот, в който душата намира своята свобода. Тогава мисълта му е била помрачена и той заживява в ограниченията на съзнанието и самосъзнанието. Идеалът на окултния ученик в школата на Бялото Братство е да постигне онзи простор за съзнанието си, онова духовно извисяване, което ще освободи душата му от ограничителните условия на материалния свят.
към текста >>
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на
ограничението
.
Затова Учителят Беинса Дуно казва: „От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т. е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният ограничение на съзнанието.
Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на
ограничението
.
Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия". При грехопадението човек е загубил условията, при които е била възможна широта на съзнанието му и онзи вътрешен живот, в който душата намира своята свобода. Тогава мисълта му е била помрачена и той заживява в ограниченията на съзнанието и самосъзнанието. Идеалът на окултния ученик в школата на Бялото Братство е да постигне онзи простор за съзнанието си, онова духовно извисяване, което ще освободи душата му от ограничителните условия на материалния свят. Затова Учителя казва:
към текста >>
74.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
- Павел Желязков
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без
ограничение
."
Нормално е човек да търпи влияния на възвишени и благородни духове, от които може да получи сила и духовна подкрепа в трудни моменти. Тези влияния идват от Света на великите души, записани от Учителя като „Слово на планината". Мислите, които идват от този свят, дават сила, предпазват от лоши влияния, съветват и предупреждават: „Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея." „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват.
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без
ограничение
."
„Мисли само за това, което носи живот в себе си." „Знай, че пътищата на изгряващото слънци и пътищата на залязващото слънце се различават." „Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога Вечната и неизменна любов на Битието." Връзката със света на великите души носи радост. Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло усещане в слънчевия си сплит.
към текста >>
75.
Първи думи към един странен свят
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към
ограничение
на живота и към разрушение и смърт.
Други често срещани символи са: пречупеният кръст, наречен свастика. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата. Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението.
Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към
ограничение
на живота и към разрушение и смърт.
Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера.
към текста >>
76.
Знаците по хълмовете
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Кръг върху даден хълм на дланта или върху някоя линия сочи за
ограничение
в изявите на този човек в областта, определена от хълма или от линията, неприятности, мъчителни състояния.
ЗНАЦИТЕ ПО ХЪЛМОВЕТЕ По хълмовете и линиите на дланта понякога имаме знаци - геометрични форми, които са елементи в тълкуването на ръцете.
Кръг върху даден хълм на дланта или върху някоя линия сочи за
ограничение
в изявите на този човек в областта, определена от хълма или от линията, неприятности, мъчителни състояния.
Островчета, които имат елипсовидна форма, показват същото, само че в по-силна форма - страдания. Това са известни ограничения, изразени още в Звездното тяло на човека, оттам - в неговите качества, способности и устрем за изява, а също и в пътя на живота му и във физическото му тяло. Петна също могат да се срещнат по хълмовете и линиите, но те не трябва да се смесват с точките. Една точка е голяма колкото пробождане с игла. Петната са по-големи, имат размери от 3 - 4 - 5 милиметра и притежават по-друго значение от точките.
към текста >>
77.
Великото противостоене на Марс
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези четири основни условия за развитието на живота са в голямо
ограничение
на тази планета.
Тази прозрачност позволява да се наблюдава повърхнината на планетата добре, което за останалите планети на Слънчевото семейство не е в сила. Топлината на Марс е малко. Там е много по-студено, отколкото на Земята. Общо измерено е, че средната годишна температура на Марс е между минус 15 и минус 30 градуса, докато на Земята е плюс 14 градуса по Целзий. От всичко казано до тук може да се заключи, че Марс е една бедна планета - с малко почва, малко вода, малко въздух, малко топлина.
Тези четири основни условия за развитието на живота са в голямо
ограничение
на тази планета.
Оттам и нейното влияние ще носи белезите на суровост, оскъдица и примитивни прояви. Със своето влияние върху човека и обществото тя ще дава жадност към заграбване на ценности, необходими за развитието на живота, които тя няма, а оттам и устрем към войни. Защото войната не е нищо друго освен добре организиран грабеж в голям мащаб. Последните изследвания, както и снимките, направени от изпратените през 1971 г. космични станции, показват, че на повърхността на Марс има много кратери.
към текста >>
78.
Карма
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и
ограничението
, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и
ограничението
, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>
Който постъпва неразумно, противопоставяйки се на тия закони, той сам се обрича на все по-голямо
ограничение
и робство.
Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия характер. Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така: Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие. Защото човек сам пази свободата си и сам се заробва. В даден случай той има право на свободен избор, той може да постъпи както иска, но веднъж взел решение и направил постъпката, той е вече зависим от нейния резултат, който може или да го освобождава или да го заробва, според това дали постъпката е разумна или не. Който постъпва разумно, в хармония със законите на живота, той се движи към все по-голяма и по-голяма свобода.
Който постъпва неразумно, противопоставяйки се на тия закони, той сам се обрича на все по-голямо
ограничение
и робство.
към текста >>
79.
Животът е скрит във въздуха
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Не показва ли този общопознат и неоспорим факт, че тъкмо въздуха е великата и тайнствена, безкрайно богата и неизчерпаема съкровищница на живота, от която ний можем да черпим без мярка, без
ограничение
, без да ни се държи каквато и да било сметка за количеството сила и живот, които сме почерпали от там?
ЖИВОТЪТ Е СКРИТ ВЪВ ВЪЗДУХА Ние всички знаем, че без храна можем да живеем ден, два, пет, десет, двадесет, четири- десет, а дори и повече, но без въздух ние не можем да живеем дори и няколко минути. Защо това е така? И не показва ли то, че във въздуха наистина се крие есенцията, същината, най-необходимият елемент за нашия, както и за всеки друг живот?
Не показва ли този общопознат и неоспорим факт, че тъкмо въздуха е великата и тайнствена, безкрайно богата и неизчерпаема съкровищница на живота, от която ний можем да черпим без мярка, без
ограничение
, без да ни се държи каквато и да било сметка за количеството сила и живот, които сме почерпали от там?
Велик, безграничен океан от сила и живот, от любов и мъдрост, от щастие и благоденствие, от светлина и топлина, от непрестанни и все повече разширяващи се успехи, е скрит във въздуха. Велик и неизчерпаем извор на всичко, което е необходимо, както за нашия физически, така също и за нашия умствен и духовен живот е въздуха. Към него трябва да се обърнем и в него трябва да потърсим и намерим ключа на нашето щастие и на нашите всестранни успехи. Но как, по какъв начин може да стане това? По какъв начин да влезем в тази съкровищница и как да намерим ключа към съдържащите се в нея неоценими блага?
към текста >>
80.
Един общочовешки език
- Сава Калименов (1901 - 1990)
— Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и
ограничение
самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други.
Ние вземаме само посоката на движението и мерим с мащаба на историческия развой. Днес всеки гимназист знае, че всички езици имат един (и същ произход. Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици?
— Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и
ограничение
самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците.
към текста >>
81.
Човѣшката душа
- Георги Радев (1900–1940)
Човѣшката душа Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно
ограничение
.
Човѣшката душа Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно
ограничение
.
Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува.
към текста >>
Цѣлото естество на човѣка чувствува това
ограничение
— и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му.
Човѣшката душа Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята.
Цѣлото естество на човѣка чувствува това
ограничение
— и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му.
Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка.
към текста >>
82.
Челото на човека
- Георги Радев (1900–1940)
На това умствено
ограничение
се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
На това умствено
ограничение
се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело.
към текста >>
83.
5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
- Георги Христов
Ограничението
не трябва да става на видимия свят.
Дълговете показват, че си работил. Злото е един фактор и ние ще го вземем като необходимо. Разширението на съзнанието ще го вземем в закона на хармонията. Един човек при едно общество е добър, а при друго - лош. То е, че не му се дават условия да прояви доброто си.
Ограничението
не трябва да става на видимия свят.
Ако някого искаме да ограничим, той става като шило. На умния може28 . Имате във вашето общество човек, когото не можете да търпите, а той другаде се е появил много добре. Може и при вас да се прояви, но не го изолирайте, поощрявайте го, за да се освободи и да заработи. Според нас съвет се дава само на умния, а, на които не са готови, съвет не се дава.
към текста >>
84.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
- Георги Христов
Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е
ограничение
и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката.
Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142. Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди.
Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е
ограничение
и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката.
Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания. От една страна, те, а от друга - анархистите с фанатизма за безвластието, с утопичната постановка на въпроса за уредбата на бъдещето общество. Ние трябва да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци.
към текста >>
НАГОРЕ
