Търсене в беседите за 'Шилер'

Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“.

И Господ му казва: „Не говориш истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях. Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях? Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора. Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“. Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош. Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава. И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител“. Казва му Господ: „Ако бях те турил на негово място, какво щеше да бъдеш?
към беседата >>

Друг иска да пише нещо от литературата за Шекспир, за Шилер или за друг някой писател.

Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества по-ниски от вас да ви заповядват. Вие искате да бъдете поет, писател, учен. Питам: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповядвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате от главоболие, а при това искате с тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запример някой иска да пише нещо за Цезар или за Александър Велики. Друг иска да пише нещо от литературата за Шекспир, за Шилер или за друг някой писател. Някой ще каже: Какво отношение имат тия личности към нас? Какво ни интересува техния живот, тяхната дейност? Казвам: всички велики хора имат отношение към нас. Ние не трябва да ги разглеждаме като отделни лица, като отделни единици. Те са дошли на земята, работили са, извършили са някаква мисия, показали са на хората някакъв нов път, нов начин на работа.
към беседата >>

В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой, Шекспир, Гьоте и все търсиха отрицателните страни. (втори вариант)

В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой, Шекспир, Гьоте и все търсиха отрицателните страни. (втори вариант)
Какво е недоизказаното? Какво му е липсвало на този пророк? Това, което на Иеремия е липсвало, аз имам ли го? И ако и на мене липсва, тогава и аз съм като Иеремия. И тогава и вие вървите по една низходяща линия. В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой, Шекспир, Гьоте и все търсиха отрицателните страни. Търсиха какви отрицателни страни е имал еди кой си поет и писател. И казваха: „И аз ги имам.“ Чете друг писател и види някоя отрицателна черта, казва: „И аз я имам.“ И той имал всички отрицателни качества на великите хора. Обратната страна: Толстой има самоотрицанието да напусне своите възгледи, да напусне своите възгледи, да хване новите. Имам ли аз това качество? Има една страна в Толстоя, която аз харесвам.
към втори вариант >>

Шилер чете, или Кант чете, или Толстой, и най-после казва: „Аз имам всичките качества на великите хора.

Ако се влюбиш в неговите недостатъци, то е човешкото. Преди години имаше в българските гимназии една мода такава, както тънките чорапи. Всичките ученици обичаха да четат биографиите на великите хора. И като намерят някои слабости на великите хора и намерят, че еди-коя си слабост, която и той я има и мисли, че той мяза на него. Чел някой за Гьоте и той имал някаква слабост, намери тази слабост в себе си и мисли, че и той е като Гьоте. Шилер чете, или Кант чете, или Толстой, и най-после казва: „Аз имам всичките качества на великите хора. Мязам на тях.“ Казва: „Знаеш ли, аз не подозирах досега, че имам качествата на еди-кой си философ. Четох биографията, той е бил ексцентричен. И аз съм като него, мязаме си.“ Един ексцентричен човек не е в своите отрицателни качества. Той се съдържа в своите добродетели, в своя ясен и прозорлив ум. Има нещо, което отличава великите хора.
към беседата >>

По-добър писател, по-знаменит от Шекспира, от Шилера има ли?

Животът почива върху един закон на любовта, върху един закон на мъдростта, върху един закон на истината. Ако ти не разбираш закона на любовта, ако ти не разбираш закона на мъдростта и ако ти не разбираш закона на истината, не може да живееш. Щом не разбираш, тогава иде смъртта, иде ограничението. Ако четете Толстой, той се намира в такова едно противоречие. „Учен човек бях, какво съм добил аз, по какво се отличавам? По-добър писател, по-знаменит от Шекспира, от Шилера има ли? Какво от това? Ти си нещастен човек. Писател си, но страдаш, неспокоен си. На хората им давам, на себе си не може да дам. Хората искам да възпитавам как да бъдат щастливи, пък аз сам съм нещастен.“
към беседата >>