Търсене в текстове за 'Шилер'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Той е бил свещеник и след това е бил последовател на Гьоте и Шилер.
Първите бяха до кръста, над тях втори пак до кръста и така трети и четвърти, от които последните бяха най-светли. Всички стояха в изключително мълчание, сякаш очакваха нещо. В това време влезе Учителят, облечен в бяла престилка като лекар. След него брат Боян Боев, а след него Емил Бог. Последният сам ми каза името си. Той е бил свещеник и след това е бил последовател на Гьоте и Шилер. Брат Боев и другият брат също бяха в бели престилки. Учителят отстъпи и даде възможност на брат Боев да мине и застане до главата ми. Щом като той застана до мен, сложи си ръката на главата ми. Учителят си сложи ръцете на болния ми бъбрек, а Емил Бог ми хвана лявата ръка и ми каза на есперанто: „Ми дезирас ал ви мулте да санон", което значи: „Желая ви много здраве". В това време надойдоха много братя и сестри заминали в другия свят.
към текста >>

2. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

Отивам и влизам в един осми клас, смесени момичета и момчета - и първата ми лекция беше върху една балада на Шилер.
Кирил и Методий". Аз с една черна престилка с бяла якичка. Директорът беше математик: "О, вие ли сте госпожице Величкова? " Викам: "Да". "Ама те учениците ще ви посрещнат и приемат като нова ученичка." Бях слабичка, така. Отивам и влизам в един осми клас, смесени момичета и момчета - и първата ми лекция беше върху една балада на Шилер. Много се радвах, че гимназията се нарича "Св. Кирил и Методий". Много хубави, будни деца имах там. Завърших си аз лекцията и преди да пристъпя от катедрата, за да си изляза, един ученик излиза, прави знак на учениците да станат и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер.
към текста >>

симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер.
Отивам и влизам в един осми клас, смесени момичета и момчета - и първата ми лекция беше върху една балада на Шилер. Много се радвах, че гимназията се нарича "Св. Кирил и Методий". Много хубави, будни деца имах там. Завърших си аз лекцията и преди да пристъпя от катедрата, за да си изляза, един ученик излиза, прави знак на учениците да станат и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер. Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно. И така започнах много хубава работа с тези деца, имах и някои частни уроци. Но по едно време беше някъде към пролетта, едно тъжно, дъждовно време и моята хазайка ми казва: "Госпожице Величкова, насреща ви живее италианка. Знам че вие сте учили италиански. Знаете ли, тя преживява нещо много тъжно сега".
към текста >>

3. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

Лекцията ми беше върху една балада на Шилер.
Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по естествознание. Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер. За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен. Това изпълни душата ми с особено вдъхновение и ме окрили в работата ми. За моя голяма радост констатирах, че голяма част от моите ученици и ученички бяха хубави деца, интелигентни и работливи. Нека спомена, че квартирата, в която се настаних да живея беше много приятна. Там се срещнах с мили и светли души: хазайката ми виенчанка Берта Бочарова и две учителки: едната детска - Милка, другата - италианка Адрияна, с които имах много хубав контакт.
към текста >>

За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен.
Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер. За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен. Това изпълни душата ми с особено вдъхновение и ме окрили в работата ми. За моя голяма радост констатирах, че голяма част от моите ученици и ученички бяха хубави деца, интелигентни и работливи. Нека спомена, че квартирата, в която се настаних да живея беше много приятна. Там се срещнах с мили и светли души: хазайката ми виенчанка Берта Бочарова и две учителки: едната детска - Милка, другата - италианка Адрияна, с които имах много хубав контакт. С Адрияна си останахме приятелки за цял живот.
към текста >>

4. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР В: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н. Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер. Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ. Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27. година ли, 25 г.
към текста >>

Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора.
С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи. Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него". В: А кога организира Школата си? Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора. Той много уважава Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия. Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий".
към текста >>

И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар.
Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора. Той много уважава Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия. Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва. Казва: "Г-н Рудолф Щайнер, в моя дом ще намерите квартира и пълна обслуга. А в замяна на това вие ще бъдете така добър да занимавате моите синове". Не знам как става, но той се оженва за нея.
към текста >>

Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар.
И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план.
към текста >>

5. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония.
Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства.
към текста >>

6. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура.
А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно. Фигурата Пентаграм е известна още на древните Мъдреци.
към текста >>

7. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората!
Никой не го приемаше (вътрешно), никоя група, и така той намери за добре, за да се развива още по-добре, да живее в града и да идва често да се учи при Учителя - единственият, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи. Какво правех в града? Само Господ и Учителят знаят, даже Богомил Малджиев, с когото живеех, не знаеше всичко точно. И така - 20 години, мили брат, непрестанни упражнения и учение. Докато един ден Великият Учител реши да му даде една мисия, една служба, защото там нямаше място за него! Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората! Един поискал това, друг поискал онова, докато нищо не останало на края на краищата от земните блага, защото всички заграбили кой ливади, кой земи, дървета, пари, оръжие и пр.; най-после пристига поетът, а за него нищо не останало. - «Какво прави досега толкова време, когато се раздаваха всичките дарове на земята? » - «Съзерцавах красотата на Твоите небеса, Господи», отговорил поетът. - «Тогава небесата са за тебе», отговорил Творецът, Който винаги е бил справедлив! Този пример съвпада чудесно с моя случай!
към текста >>

8. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Белчева, влезе в ръцете на Гьоте, Шилера и др.
Аз съм дете на прост народ. Що съм аз и що мога да направя? Но аз работя, както ми дойде под перото. То не идва случайно - от главата, а главата ми е още несъвършена. Ах, ако този сюжет, наистина, както казва М. Белчева, влезе в ръцете на Гьоте, Шилера и др. колко хубаво нещо ще излезе, но те едно, че не се вдъхновяват от такива идеи, друго, сега такива великани като тях не се раждат. Още не смея да я представя на Учителя! Статията за художника Борис Георгиев е одобрена от редакционния комитет на „Житно зърно”, но трябва да се препише по-пригледно. Прилагам портрета на баща ми. Ето го, миличкият и непознат за мене родител.
към текста >>

9. 78. Атанас Николов

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Пък ние там в Севлиево, аз получих сега как да кажа от търговски или материални съображения, бях сложил един план така да издадем книги за учащите се, които се търсят много, понеже самата програма на гимназиите те са разглеждали гръцка, класическа литература, руска, българска литература из западните тези - френска, това-онова, които се считат класическа, Шекспир, Шилер, там руските Пушкин, Лермонтов, българските като вземеш Ботев, Вазов и т.н., всичко, което се изучава в гимназията.
Сега има значение, че той беше външно приветлив, симпатичен, млад човек и друго по отношение на самата книжарница. Но друго, по отношение на книгоиздателството, когато в 1943 г. стана голямата бомбардировка в София, дезорганизира се цялата книгоиздателска дейност тука на тукашните книгоиздателства, като вземеш с най-голямото „Хемус”, „Факел”, не знам кои, всичко в София напусна, избяга едновременно и с тия хора. Даже на Стоян Атанасов беше паднала бомба из складовете му, изгорила му книгите и т.н., но изобщо пълна дезорганизация и тия хора не знам сега, може да са могли нещо да транспортират. Ама изобщо може във връзка с туй у нас почнаха много големи поръчки за книги за учащите. Пък ние там в Севлиево, аз получих сега как да кажа от търговски или материални съображения, бях сложил един план така да издадем книги за учащите се, които се търсят много, понеже самата програма на гимназиите те са разглеждали гръцка, класическа литература, руска, българска литература из западните тези - френска, това-онова, които се считат класическа, Шекспир, Шилер, там руските Пушкин, Лермонтов, българските като вземеш Ботев, Вазов и т.н., всичко, което се изучава в гимназията. Тия книги, аз пример видях от софийските издатели. И като почнах по тази линия, особено след туй тази дезорганизация, почнаха големи поръчки изобщо доби се един голям замах така, на материални така доходи, и бяхме добре. Та сега като правихме баланс с Атанаса, аз направих там едно нещо, понеже аз смятам, че ний сме се събрали и така си беше, не да работим за лична печалба, което за Атанаса беше пък от много голямо значение всъщност, щото той още в начало така, ама ще има ли полза, още преди да влезем, ще има ли доход, така се интересуваше от туй, както и да е. За мен дохода не е бил в парите, но както и да е, парите дойдоха в голямо количество, та ако до тогава сме правили баланси, правили сме и преди това баланси, щото то са доста години. Това беше 12 години, вече е при мене правили сме баланси може би не всяка година, на две години.
към текста >>

10. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов.
„Душевно здраве”, редакторът на последното д-р Кирил Чолаков започва статията си под заглавие „Петър Дънов” със следните думи: „Проповядването на следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелствуват за психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население е с психопатични заложби”, заявява също така, че „трябва да имаме всякога предвид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”. Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч.
към текста >>

11. 14. Принципите на композирането и Божествената Любов. (20.09.1941, събота, София - Изгрев)

На края на живота си, когато е композирал Деветата симфония, когато е работел над текста на Шилера - „Одата на радостта”, за братство и любов между человеците - Невидимият свят му открехнал за миг само едно малко прозорче, през което той зърнал Любовта, преди да си замине от земята.
Буквата Б в началото на името му - показва покълване, растене. Бетховен е неспокоен, силно честолюбив, амбициозен и горд. Невидимият свят е оставил Бетховена в нищета и страдания, за да търси Истината с музиката си. Учителят каза: Ако съдбата беше го поставила при благоприятни условия, той нямаше да остави това творчество на человечеството. Бетховен през целия си живот не е познал Божествената Любов. На края на живота си, когато е композирал Деветата симфония, когато е работел над текста на Шилера - „Одата на радостта”, за братство и любов между человеците - Невидимият свят му открехнал за миг само едно малко прозорче, през което той зърнал Любовта, преди да си замине от земята. - Учителю, кои планети са влияели на Бетховен? - Той е имал влиянието на Венера, Юпитер, а по-късно се явява и Сатурн. Шопен също не е познал Любовта. В неговите ноктюрни и валсове има нещо болезнено, сантиментално. Неговите композиции трябва да се свирят пред богати охранени хора със затъпени чувства.
към текста >>

12. 45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев)

Аз носех и програмата от концерта, в която беше отпечатана „Одата на радостта” от Шилер.
45. ДЕВЕТАТА СИМФОНИЯ НА БЕТХОВЕН С КАРЛ БЬОМ 10.05.1943 г. [понеделник], Изгрева, София На другия ден след изнасянето на Деветата симфония с Карл Бьом на 10 май, с брат Христо отидохме при Учителя. Два пъти изнесохме Деветата симфония с Карл Бьом в зала „България“. След заминаването му изпълнихме няколко пъти Деветата симфония с Атанас Маргаритов51. Аз носех и програмата от концерта, в която беше отпечатана „Одата на радостта” от Шилер. Гласно я прочетох на Учителя и тихо изпях част от моето соло. Прочетох Му и печатания разбор за Бетховеновото творчество от Христо Панчев52. Брат Христо Му разправи за успеха на Деветата симфония и за присъствието на царицата и Министерския съвет, и чуждите легации. Аз казах: - Учителю, първата част трае около 45 минути. Досега при изнасянето на тази симфония солистите чакаха зад кулисите и влизаха на сцената малко преди да запеят.
към текста >>

13. 190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението

„Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер.
Сега... В.К.:... това е... Л.Т.: ... .Деветата” от професор Христо Панчев - разбор на „Деветата”. Той пусна ученици от Музикалното училище това да го продават, когато пеех „Деветата”. Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това. В.К.: Сега в „Деветата”: „Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер. По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен.
към текста >>

Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри.
Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това. В.К.: Сега в „Деветата”: „Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер. По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не стигаха до слуха му. Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят.
към текста >>

от немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, прославяща братството и разбирателството на цялото човечество.
Така. В.К.: Да, така, по дължина ще го сложа. Л. Т: Ето го Карл Бьом. Чакай. Ето ги и солистите: Лилиана Табакова, ето... В.К.: Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров. Л.Т.: Сега затворете ги. ___________________________ 206) Одата на радостта (An die Freude) е ода, създадена през 1785 г. от немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, прославяща братството и разбирателството на цялото човечество. Одата е най-добре позната от музикалната композиция на Лудвиг ван Бетховен във финалното Presto на неговата „Девета симфония“. През 1972 г. творбата на Бетховен е избрана от Съвета на Европа за европейски химн, а през 1985 г. - от тогавашната Европейска общност (Европейски съюз след 1993 г.) за свой химн. 207) Паралели: голямото списание.
към текста >>

14. 259. Бетовен - въведен в новото учение

празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер.
Сега, в списание „Паралели”, това е Девета - разбор от професор Христо Панчев. Когато се изпълняваше Деветата, ученици ходеха между публиката и ги продаваха. В.К: Да. Л.Т.: Ето тука сега четете. В.К.: [Чете] „В Париж, на 5 май т.г. празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер. Статията е „Прегърнете се, милиони! ” По тоз начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложили в нея двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си. Бодрост, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г.
към текста >>

Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си.
Л.Т.: Ето тука сега четете. В.К.: [Чете] „В Париж, на 5 май т.г. празненствата „Седмица на Европа 1972 г.” ще бъдат открити с „Кантатата към Радостта” от четвърта част на Деветата симфония на Бетховен по текст на Шилер. Статията е „Прегърнете се, милиони! ” По тоз начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложили в нея двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към Радостта е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изгради в Деветата симфония по един космически, може да се каже, начин основата на философията си. Бодрост, мъка нетърпима, помощ от нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, заплатена с кръв дори, смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г. Кертнетор театър във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти с последните акорди на Деветата симфония на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен.
към текста >>

15. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

Тъй, освен руските автори, набавиха се още тогава пълния сбор от съчиненията на Волтер, Расин, Буало, Монтескьо, Ламартин, Виктор Хюго, Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Байрон, Шекспир, Данте и др.
гимназията се снабдява със собствена печатница, която обслужва не само на училището, като се печатат в нея разните гимназиални книжа и учебници, но и на другите учреждения в цяла Бесарабия, понеже бе единствена в тази област, както и на обществото с печатането на разни книги, вестници и списания - български и ромънски. На 1861-62 г. при гимназията се открива библиотека с оглед да се развие в „народна читалня". За тази цел постепенно се набавят в оригинал съчиненията на най-добрите френски, немски, английски, руски и др. автори, почти всички тогавашни български издания, както и избрани ромънски. Тъй, освен руските автори, набавиха се още тогава пълния сбор от съчиненията на Волтер, Расин, Буало, Монтескьо, Ламартин, Виктор Хюго, Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Байрон, Шекспир, Данте и др. Библиотеката още в началото си е получавала около 35 разни списания и вестници, като не броим всички български; между тях: ромънските-Tribuna Romana, Revista Carpatilor, Instructiuna publica; френските - La Lecture, Gonseiller d’enseignement public, Revue des deux Mondes, La Science pour touts, Journal general de I’intruction publique, La valeur; английската - The illustrated London news; немските - Padagogisches Archiv, Journal fur Buchdracken; сръбския Видов дан; руските - Русюй вестник, Одессш вестник, Журнал для воспитаыя, Учитель, День, Колоколь, Рускм инвалид, MipcKoe слово, Земледельческая газета, Филологичесюя извесля, Педагогичесюй сборник, Будущность, Голось, Москвич и прочие. Освен тази библиотека при гимназията на 1872 г. се учредява ученическо дружество „Събуждание" със своя ученишка библиотека, при цел: „умствено и нравствено развитие на членовете му”. В това дружество, под ръководството на учителите и педагозите, учениците са се упражнявали в излагането и развитието на разни научни теми из областта на учебната и литературна материи. На 1862-63 г.
към текста >>

0.59466910362244