Търсене в текстове за 'Шилер'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер.
Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството. И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството.
към текста >>

2. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена?
Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове.
към текста >>

3. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Затова Шилер казва: „От говора на един човек можем да узнаем, за какъв той иска да бъде считан, обаче това, какъв е той в действителност, трябва да търсим да узнаем от неговите мимични движения, от неговото държание и движенията, които несъзнателно прави".
Единствено в инервацията на този нерв ние намираме една двойственост. Двете мозъчни половини могат да влияят върху вида и движенията на лицевите мускули. Освен това, ядката на нерва е във връзка с останалите автоматични нервни центрове на продълговатия мозък, Затова мимиките на лицевите мускули могат да бъдат и несъзнателни, рефлекторни дразнения. Както съзнателният така и подсъзнателният ни живот намират израз върху лицето. С други думи, в лицевия ни израз се застъпват както несъзнателните физиологични явления на тялото, така и съзнателните мимични прояви. Затова Шилер казва: „От говора на един човек можем да узнаем, за какъв той иска да бъде считан, обаче това, какъв е той в действителност, трябва да търсим да узнаем от неговите мимични движения, от неговото държание и движенията, които несъзнателно прави". — „От изразните движения, които са винаги говор на душата, ние трябва да свикнем да отделяме и ония неми такива, които природата показва независимо от душевното ни разположение. Те изразяват родовия вид на лицето и крият зад себе си действителната личност". „Не е лесно да сложим граница между немите и говорещите линии на лицето. Непрестанно съграждащата творческа и първична сила от една страна, а от друга временният афект постоянно спорят върху лицето ни. Но събуденият дух успява да си извоюва влияние върху всички телесни движения.
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр.
Изворски МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ Майките и бащите на високо талантливите, гениалните, великите люде изобщо, са също така рядко явление между человеците, както и самите велики люде. В биографиите и автобиографиите на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители. А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите и величави духовни образи и големите добродетели на тези майки. Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като починем от Джордано Бруно, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Галилей, Коперник, Кеплер, Нютон, Шекспир — Бекон, Спиноза, Гьоте, Шилер, Лайбниц — и всички велики светила на западната мисъл — са били, кои съзнателно, кои несъзнателно, във връзка с посветените от тази школа.
В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася. От тази школа, чиито посветени и днес работят на Запад, имаме много ценно знание и литература, които ни разкриват дълбините и величието на Космоса и възможностите и мощта на човешкия дух. Като център на школата е великия Божествен Дух — Христос — който винаги е бил върхове ръководител и покровител на школата. Задачата на този клон, но тази школа, е била да посочи на човечеството методите, по които да се приложи Божественото учение. От посветените на тази школа са били вдъхновени всички научни и културни работници от Ренесанса до наши дни. Като починем от Джордано Бруно, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Галилей, Коперник, Кеплер, Нютон, Шекспир — Бекон, Спиноза, Гьоте, Шилер, Лайбниц — и всички велики светила на западната мисъл — са били, кои съзнателно, кои несъзнателно, във връзка с посветените от тази школа. Все под ръководството на тази велика школа са работили и алхимиците от средните векове, между които най-известни стигнали до нас са имената и съчиненията на Парацелз и Хенри Кунрат, които са били в съзнателна връзка с школата. Под същият импулс са работили и Яков Бьоме и Сведенборг. В по-ново време под нейно ръководство се развиват и работят школите на Сент Мартен и Сент Ив. Далвейдър във Франция, от които имаме останала много ценна литература. За отбелязване като ученик от школата на Далвейдър е Папюс, от когото също така има много и ценни съчинения.
към текста >>

6. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл.
По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито. Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл. Те знаят кой беше този огън, който гореше в сърцето на западна Европа и разтопяваше ледовете, които сковаваха човешкия дух в неговия полет. Като легенда се носи на Запад съществуването на някакви тайни общества, на некакви тайнствени личности, които се явявали на този — на онзи и им разкривали чудесни неща. Но кои с те, какви с в същност, не е ли измама и шарлатания това—малцина знаят — знаят само онези, които са имали тази опитност и техните приятели и ученици. Но както и да е. Тези центрове и истински фактори на културното развитие на Европа, и до ден днешен стоят скрити от обикновения човешки поглед и дават нова насока на човешкото развитие, подхранвайки и окриляйки човешкия ум и човешкия дух откривайки им перспективите на един нов живот и нови възможности за изследване творчество.
към текста >>

7. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шилер, чиято голяма интелигентност не пропусна да отбележи факта, е поставил пръста си на самата рана, пишейки: „Всяко разширение на науката в нови области плаши професионалния учен, защото то предполага една нова работа или прави безполезни много минали усилия.
За да не говоря за нещата, които и днес се намират под възбраната да науката, недопускани от нейната карантина, нека спомена случая при откриването спътниците на Юпитера. Тогавашните хора на науката, със своя голям авторитет, въстанаха вкупом против тази „невъзможност“. Те отказваха дори да гледат в телескопите, защото смятаха, че е достатъчно да отрекат и опровергаят теоретически съществуването на спътниците. Истината е, че, през всички времена, както казва Д-р Анкос, „един фатален закон заповядва, щото всичко, което изглежда че е вън от тесните граници на общоприетото, да бъде предварително обречено на осъждане“. На какво се дължи това странно състояние на духовете? Шилер, чиято голяма интелигентност не пропусна да отбележи факта, е поставил пръста си на самата рана, пишейки: „Всяко разширение на науката в нови области плаши професионалния учен, защото то предполага една нова работа или прави безполезни много минали усилия. Всяко истински ново нещо го кара да беснее, защото то разрушава старите форми, които той с такъв труд е усвоил и към които е толкова привързан; то заплашва с унищожение цялата работа на неговия досегашен живот. Кой най-много е хулил и отричал реформаторите, откривателите на нещо ново, ако не тълпата от професионални учени? Кой повече от тях е спъвал хода на революциите в областта на знанието? Всяка светлина, запалена от някой щастлив гений, безразлично в коя област на науката, е срещнала поставените от тях пречки. Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване.
към текста >>

8. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вилхелм Тел, от Шилер, преведе от оригинала Д-р Николаев.
Макбет, от Шекспир. преведе от оригинала С. Калименов. Сид, от Корней, преведе от оригинала Н. Николаев Тартюф, от Молиер, преведе от оригинала Мих. Въгленов. Бранд, драматична поема от Ибсен. Вилхелм Тел, от Шилер, преведе от оригинала Д-р Николаев. (под печат) Библиотека „Всемирна литература“ ще продължи излизането си, като си поставя за цел да издаде в хубави преводи и на евтини цени всички класични произведения, които се изучават а нашите гимназии. 3. БИБЛ. „ОТБРАНИ ПРИКАЗКИ“ Великанът егоист, от Оск. Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Принцеса — Гримаска.
към текста >>

9. -

Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов.
Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч.
към текста >>

10. -

И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа.
В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“ из в. „Радио-свят“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в. „Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света.
Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“.
Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
към текста >>

В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“.
По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания.
Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства. Това ще влияе несъзнателно за облагородяване на характера му. Изобщо в днешния материалистичен век малко внимание се обръща на стила. Повечето къщи с еднообразни, прилични на казарми. Днешната култура иска само удобни помещения, и нищо друго.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на Шилер.
Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят.
Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството?
към текста >>

Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“.
Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството? Не показва ли ти тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни? Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“. За Толстой Любовта е едничкия пълен израз на истинския живот15). Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието. Това изтъква и г. Дънов в горния цитат. Както казва той, този велик възпитателен фактор още не е приложен.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“.
Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“. Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно. Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания.
Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“. Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне. Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“. Д-р Щайнер не само е писал много върху изкуството, но и сам е бил творец в разните области на изкуството. В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик. В архитектурата се проявява със стила на „Гьотеанум“. В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“.
към текста >>

0.32706189155579