Търсене в беседите за 'Утешение'

Мога да му дам само това утешение.
Сега вие искате да ви разказвам за Бога. Какво да ви разказвам, когато още сте разпнати, още не сте олекнали. Казвате: „Разкажете за Любовта”. Какво да ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки. Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. Мога да му дам само това утешение. Такава е свободата на хората – трябва да минат през процеса на страданията, пример за които е дал сам Христос. И тъй, Христос е поставил в нашия мозък Началото за Словото. Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. Значи, първоначално Ангелите се движат от Бога и Той е в тях. И когато евангелистът казва: ”И Словото стана плът и всели се между нас”, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека.
към беседата >>

Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”.
Та казвам: когато Христовият радий дойде, трябва да преустроите вашите възгледи и живот издъно и коренно. И тъй, в цитирания стих Йоан се обръща към ония, които разбират. Това е най-дълбокият въпрос в Евангелието. Ония, за които то е писано, са разбрали. Един ден и вие ще започнете да разбирате. Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”. Когато ви огрее Слънцето, този въпрос ще бъде ясен за вас. Стига да бъдете искрени и да стоите на мястото, на което Бог е поискал да ви постави. Според тия закони, условията за вашето растене непременно ще дойдат, само че трябва да се почака. Но онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат, да не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва да имат съдържание. Също така мислите ви трябва да имат и цел, към която да се стремите.
към беседата >>

2. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към беседата >>

Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението.
За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас.
към беседата >>

3. Скръб и радост

Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта.
Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта. Е, хубаво, каква философия има в това? Ще съставят един акт, ще го подпишат, ще кажат: „Намерихме как стана това“. Стане някое нещастие, война, всички вестникари ще дойдат, ще констатират как стана тази война.
към беседата >>

4. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. (втори вариант)
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува. Христос казва: „Скърби ще има в света“.
към втори вариант >>

5. Светлият път на Знанието

„Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“
Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания. Затова именно и ние страдаме. Това е от една страна, а от друга страна, Христос, като помага на падналите души, ние пък изпитваме страданията на Христос. „Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“
към беседата >>

6. Бог е Дух

Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки".
В Писанието думата „почивка", почина си Авраам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Авраамово" – при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.»Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот. Значи, в Писанието се изнася живота и опитностите на велики души, които трябва да се изучават. Някои ще запитат: „Дали е вярно всичко това, което се говори? " Тогава аз ще ви запитам: „Всичко, което е писано в книгите, в учебниците, вярно ли е? Всичко, каквото проповядват учителите и свещениците, вярно ли е?
към беседата >>

7. Двата стълба

Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари. Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите.
към беседата >>

8. Стотникът

Що е утешението? (втори вариант)
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах." Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце.
към втори вариант >>

9. Отношение на два закона

Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче.
Някой казва: „Няма какво да се прави, пред силата човек трябва да отстъпва. Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така.
към беседата >>

Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора.
Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така. Тези работи ние сме ги наредили, а не Бог.
към беседата >>

10. Разбраната скърб / Разбраните скърби

Какво ще й кажеш за утешение?
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си. Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
към беседата >>

11. От смърт в живот

" - казвал за свое утешение.
Лекар, който няма необходимия елемент на лекарството в себе си, той не е роден за лекар, той е един професионалист лекар, по-често уморява хората, отколкото да ги лекува. В средновековието един лекар лекувал хората с топла вода. Той пущал кръв на болните и им давал топла вода. И цял живот като ги лекувал така, всички ги уморявал. „Досега нито един човек не съм излекувал, но нима другите лекари ги изцеряват? " - казвал за свое утешение. Да допуснем, че вие имате едно просто главоболие., Според съвременните теории, то се дължи на натрупване на известни полуорганични вещества, на събирането на повече водород или повече кислород, или повече азот, или повече въглерод, или други елементи в слепите очи. Този водород, този кислород, или този азот, или въглерод стават среда за събиране на известни енергии, които в дадения случай не употребявате в работа. Усещате едно напрежение в главата, като че ли ще се пукне. Как трябва да се лекувате? Българите имат стари баби лечителки.
към беседата >>

12. Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)

РБ

Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението.
Сега ще се спра малко върху блаженствата. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ? - За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно. "Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник.
към беседата >>

Нажаляването е по-високо нещо от утешението.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ? - За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно. "Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си.
към беседата >>

Утешението става чрез ума.
- За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно. "Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие.
към беседата >>

Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. (втори вариант)
За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно. Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче. “Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник.
към втори вариант >>

Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. (втори вариант)
Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно. Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче. “Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие.
към втори вариант >>

Утешението е качество на ума. (втори вариант)
Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно. Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче. “Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята.
към втори вариант >>

13. Постигнати резултати

МОК

Но това не е едно утешение. (втори вариант)
Това, това са крайности, разбира се. Всичките американци не са високи нито по два, нито по два и десет, нито по два и трийсет сантиметра високи. Това са крайности, но има и високи американци. Та казвам, по същия начин аз виждам, че има неща, които аз ви говоря. Те ви се виждат много отвлечени, нямат никакво приложение, но ви казвам - това, което аз ви говоря сега, след сто, след двеста години то ще има приложение. Но това не е едно утешение. Някои неща, които ви говоря, ще имат приложение днес още, защото, ако те нямат никакво приложение, то е само губене на време. И аз ви разправям за хляба. Сега за пример я ми кажете какви са тези двата плода? Какъв е този? (Учителят показва голяма хубава тъмночервена праскова.)
към втори вариант >>

14. Силата на ума

МОК

Ще ти каже: „Така ще правиш, така ще се спасиш.“ Един ден ще имаш един паметник - и сиромах да си, и богат да си, но това ни най-малко не е утешение. (втори вариант)
Умният няма да пита какво да прави. Направил си погрешка, поправи погрешката, не ходи да се извиняваш. Поправи погрешката. Господ не прощава, той казва: „Шишето трябва да дойде тук.“ Онзи господар, който вие търсите, той е умен. Той като дойде, той ще ти каже как да се спасиш. Ще ти каже: „Така ще правиш, така ще се спасиш.“ Един ден ще имаш един паметник - и сиромах да си, и богат да си, но това ни най-малко не е утешение. Някому на бойното поле му откъснат крака и му турят кръст. Аз бих желал да нямам кръст, но да имам крака си. Аз без този кръст съм живял, защо ми е този кръст? Сега умни трябва да бъдете. Сърцето прилича на една щерна.
към втори вариант >>

15. И помаза

Съжалявам и за науката, която учих." После за утешение си казвал: "Нима другите лекари са излекували своите болни?
Те имат пари повече, отколкото им трябва; те имат хляб в излишък, но знание имат малко. И знание имат много, но това знание в повечето случаи не е дало добри резултати в живота. Един от средновековните лекари лекувал болните си по свой начин – с топла вода и с пущане на кръв. Цели 20 години практикувал този метод, но нито един от пациентите му не оздравял. Като виждал резултатите на своя метод, казвал: "Съжалявам, че след 20-годишна практика не можах да излекувам нито един болен. Съжалявам и за науката, която учих." После за утешение си казвал: "Нима другите лекари са излекували своите болни? И техните пациенти умират." – Не, не трябва да се правят такива опити – да пущате кръв и да давате топла вода. Това значи да изтече кръвта на болния. Какво правят другите хора, били те лекари или учени, това не може да ви успокоява. Външно всеки човек е свободен да има, каквито ще възгледи, но вътрешно неговите възгледи трябва да бъдат в съгласие с тия на Природата, да бъдат общи за всички хора. Например всеки има две очи, с които може да гледа, каквото иска и когато иска, но тези очи трябва да бъдат хубави, т. е.
към беседата >>

16. Колко е хубава твоята любов

Това не е утешение.
На едного умряла дъщеря му, а друг го утешавал: Не тъжи толкова! Господ те е обичал, за това е взел дъщеря ти. – По-малко да ме обичаше, но дъщеря ми да не беше взел. – Така не се утешава човек. Господ го обичал, че взел дъщеря му. Това не е утешение. Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери. Като даде нещо, че после да си го вземе. Той не е причина за нашата смърт. Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли да казва, че такава е Волята Божия? Бог не се нуждае от моето масло.
към беседата >>

17. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието

УС

Не е въпросът в страданието, но когато ние усетим, че в страданието има известно утешение, ние не съжаляваме.
Някой от вас като иска да види красивата мома, две плесници ще има. Нищо повече! Но в тия две плесници ти ще разбереш смисъла на живота. Ще разбереш вътре какво се крие. Може другите хора да не са доволни – нищо не значи, но ти сам за себе си отдалеч ще бъдеш доволен, че имаш известно постижение. Не е въпросът в страданието, но когато ние усетим, че в страданието има известно утешение, ние не съжаляваме. Ние съжаляваме за ония страдания, в които нямаме никакви постижения. Страдаш, но защо? – „Постижение нямам.“ Ето какво аз разбирам под постижение. То е, преди 60–70 години се е случило това нещо.
към беседата >>

Единият начин е: ще идеш при съседката си, при един твой приятел, ще му разправиш за своята скръб и временно ще намериш утешение.
А в Божественото за нищо няма да платиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал. Та, два начина има. Ти ще се наскърбиш – по два начина ще се лекуваш. Единият начин е: ще идеш при съседката си, при един твой приятел, ще му разправиш за своята скръб и временно ще намериш утешение. А може да се лекуваш чисто по Божествения начин. Сега аз не зная колцина от вас употребявате втория начин. Вие имате една болка, ходите да просите пари, разправяте: „Еди-кой си е болен, да го гледат лекарите.“ Нали апостолите казват, от тях искаха да ги лекуват. Казва: „Аз пари нямам, но това, което имам, ще дам.“ (Деяния на апостолите, гл. 3, ст.
към беседата >>

18. Което човек сее

Никакво утешение на влюбените.
Не съжалявайте онези, които са влюбени. Не съжалявайте онези, които страдат от любов. Блажени са, които страдат от любов. Че страдат от любов, не се смущавайте. Не ги утешавайте, любовта ще се погрижи за тях. Никакво утешение на влюбените. Любовта сама ще ги утешава. Вие искате да утешавате влюбените. Оставете ги. Ако любовта не може да утеши влюбените, кой друг ще ги утеши? Любовта само ще оправи живота на влюбените.
към беседата >>

19. Ликвидация на века

УС

„И ще го водя и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.“ (Исаия 57:18).
от Йоана, 14:16: „Ще ви даде друг утешител да пребъде с вас вовеки.“ – Значи, като се откажете от договора, който сте подписали, ще ви се даде друг утешител във вярата. Понеже ще плащате голяма глоба, ще дойде друг, който ще ви утеши. Знайте, че всичко е за добро. И тази глоба е за добро. Да отворим още веднъж книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ще ни се падне – стр. 11. „И ще го водя и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.“ (Исаия 57:18). „И ще обърше Бог всяка сълза от очите им.“ (Откровение 21:4). – Кога ще стане това? – Когато се откажете от стария договор. Тогава, именно, Бог ще обърше всяка сълза от очите ви. Това наричам ликвидация със старото, със старата карма.
към беседата >>

20. Иде и иди

Това не е само за утешение, обаче не да кряскаш, когато плачеш.
И като заплаче, майката се радва. Ако не заплаче това дете, то си отива на онзи свят. Питат някой път: „Защо плачете? “ – За да живеете. Щом не плачете, свърши се. Това не е само за утешение, обаче не да кряскаш, когато плачеш. Та казвам, някой казва: „Този човек много плаче.“ – Ако много плаче, зле е. И ако никак не плаче е още по-зле. Сега някои, които не разбират, считат за плач потичането на сълзи от очите. Всякога плача го свързвате с протичането на нещо. Донякъде това е верно.
към беседата >>

21. Слушане и чуване. Музикални упражнения

Махар е Този Великия, Който носи тяжестите на цялото битие, а пък Бену е Който дава живот, украшение, утешение на всичко.
Ти, за да пееш, трябва да разбереш идеята. Иначе не можеш да пееш. Като разбереш идеята можеш да пееш добре думата Махар. А пък Бену е Този, Който въздига нещата, възкресява ги, възрастява ги. Значи дава красота, облича ги, благославя ги. Махар е Този Великия, Който носи тяжестите на цялото битие, а пък Бену е Който дава живот, украшение, утешение на всичко. Ако не разбираш, нищо няма да получиш. А пък ако се спреш по закона на интуицията, пак ще схванеш от самите слогове, как трябва да се пее. На български „Ма“ е много силен слог. Казваме: „ма ма“. Какво значи „мама“?
към беседата >>

22. Вратата на любовта / През вратата на Любовта

РБ

Старият човек казва, че повторението е утешение. (втори вариант)
Застоят прилича на един човек, който расте, и няма нищо ново в него. Очаква само смъртта - да умре. Не се занимава с нищо друго, освен със своя минал живот - как е живял на младини. Това повтаря ден след ден и нищо не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че повторението е утешение. Има и верующи, които също остаряват и казват: “Едно време бяхме въодушевени, играхме, как се обичахме! ” И това го повтарят. Това е застой на живота. Да повтаряш нещата, да ги декламираш, това е едно нищо. Христос казва в прочетената глава: “Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.” А пък Царството Божие е онзи свят, към който душите се стремят.
към втори вариант >>

23. Майката на съвършенството

УС

Тогава туй утешение е намясто.
Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. „Блажени нажалените“. Ако си нажален и има кой да те утеши, разбирам, но ако си нажален и няма кой да те утеши, какво те ползува? Малкото дете, като плаче, майката приближи, утеши го. Тогава туй утешение е намясто. „Духът Божи“. Съвременните хора страдат от две неща. Някои страдат от изобилие, някои страдат от недоимък. Някои са сухи станали, като клечки, четат им се ребрата, а пък някои са толкова тлъсти, мязат на угоени биволици. Преди години имахме една болна сестра.
към беседата >>

24. Най-мъчната работа

Това утешение прилича на кражбата, която един циганин направил.
– Нечистото не се обича. Ако пазиш чистотата си, всички ще те обичат. Един мой познат се оплакваше, че оставил един ден другаря си да свири в дома му, а той излязъл по работа. Като се върнал, другарят му го нямало вече, но и парите, които били на масата, изчезнали. За да го успокоя, казах му шеговито: Другарят ти е свирил толкова хубаво, че даже парите се възхитили и доброволно влезли в неговия джоб. Това утешение прилича на кражбата, която един циганин направил. Съдят циганина, че откраднал един кон. Той казал на съдията: Господин съдия, не съм откраднал коня, напразно ме обвиняват. Един ден бях в гората и се качих на едно дърво, под което пасеше конят. Подхлъзнах се и паднах на гърба на коня. Уплашен, той хукна да бяга и ме занесе точно в дома ми.
към беседата >>

Хората казват: „Без кал плодородие няма." То е за утешение. (втори вариант)
" Сега, противоречията за хората не са противоречия за птиците. Една птица ще хвръкне, няма да си окаля краката. Един човек ще мине по калния път. В дадения случай птицата дава един начин да се освободиш от земната кал. Хората казват: „Без кал плодородие няма." То е за утешение. Казваме: „Като страда човек, придобива нещо." То е за утешение. Право е. Но не може да кажем, че всеки човек трябва да страда. Че има страдания, има. Някой живот изисква страдания, някой живот не изисква страдания.
към втори вариант >>

Казваме: „Като страда човек, придобива нещо." То е за утешение. (втори вариант)
Сега, противоречията за хората не са противоречия за птиците. Една птица ще хвръкне, няма да си окаля краката. Един човек ще мине по калния път. В дадения случай птицата дава един начин да се освободиш от земната кал. Хората казват: „Без кал плодородие няма." То е за утешение. Казваме: „Като страда човек, придобива нещо." То е за утешение. Право е. Но не може да кажем, че всеки човек трябва да страда. Че има страдания, има. Някой живот изисква страдания, някой живот не изисква страдания. Тогава - законът на любовта, имате „Л".
към втори вариант >>

25. Безопасното място / Посока на движение