Търсене в текстове за 'Утешение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му.
към текста >>

2. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак.
Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му. Той даваше Словото на Бога, Учението му бе съобразно Високият идеал, а учениците му правеха и вършеха отвън точно противното, дори постъпваха много по-лошо от онези, които бяха долу в града. Явиха се и други такива съпружески двойки с нехармонични брачни взаимоотношения, ставаха скандали и накрая това всичко даваше повод на обществото да си създава отрицателно мнение към Учителя, да хвърля кал върху името му.
към текста >>

3. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак.
Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По- късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му. Той даваше Словото на Бога, Учението му бе съобразно Високият идеал, а учениците му правеха и вършеха отвън точно противното, дори постъпваха много по-лошо от онези, които бяха долу в града. Явиха се и други такива съпружески двойки с нехармонични брачни взаимоотношения, ставаха скандали и накрая това всичко даваше повод на обществото да си създава отрицателно мнение към Учителя, да хвърля кал върху името му.
към текста >>

4. 26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА СУЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

За утешение на простосмъртните и за нас самите, то нашите приятели фотографи заснеха тази задача със своите апарати и вие можете да видите на снимки днес как ние като верига сме заобиколили езерото и плискаме с ръце водите му.
Един ден ще се видите на този филм". Ние бяхме ощастливени от това изживяване с плискането на водата. Оглеждахме се, взирахме се наоколо, но нашите очи и сетива виждаха само човешките ни тела и нищо друго. Другото, което виждаше Учителят, ние не виждахме и не можехме да усетим. То бе в едно друго поле, непознато нам за нашите сетива, а също и за една епоха, идваща, която трябваше да дойде и която също бе непозната нам. За утешение на простосмъртните и за нас самите, то нашите приятели фотографи заснеха тази задача със своите апарати и вие можете да видите на снимки днес как ние като верига сме заобиколили езерото и плискаме с ръце водите му. Тези фотографии са за вас. А за адептите от Индия има други заснети неща от едно друго измерение, което е невидимо за нас и непонятно за нас. Но за нас остана живият живот, който се вля в нас като опитности и преживявания на учениците с Учителя на 7-те Рилски езера.
към текста >>

5. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух.
На 9 август бъдете двамата с Величка в Търново. Ваш верен П. К. Дънов Редът 9 (22) П. Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш. Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде.
към текста >>

6. 06 - 27. НАПИСАНО ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух.
* 1918 Март. Ставане в четири. Приготвяне. Почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12. точки, съдържащи се в Нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат Смисъла на Любовта, която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистия Дух на Живота. Да схванат образа на Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. “ Амин, тъй да бъде.
към текста >>

7. 12 - 29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И казва: „Да, защото ето там в еди-кой си гроб никой не отива, а той е вързан там в гроба и хубаво е там свещеник да ходи и прави молитви за утешение на душата." В.К.: М-м-м.
Задушница било и идват много хора, нали на задушницата, при своите гробове. Станал Учителят и казал: „Дайте по един стол да седнем тук, на балкона." Сядат и наблюдават как хората ходят. Тати казал: „Учителю, вие какво ще кажете, нужно ли е да се ходи на гробищата, на гробовете? " - „Да", казва, тогава е казал така, това преди много години. Аз съм вече 77-годишна, а ме е нямало на света, когато Учителят го е казал. И казва: „Да, защото ето там в еди-кой си гроб никой не отива, а той е вързан там в гроба и хубаво е там свещеник да ходи и прави молитви за утешение на душата." В.К.: М-м-м. значи е хубаво да се молим за заминалите. Но все пак на гроба на Учителя защо се ходи? Надка: Не ходите ли вие? В.К.: Рядко. Надка: Аз ходих сега.
към текста >>

8. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни".
Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
към текста >>

9. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение.
Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*. Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии.
към текста >>

10. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни.
И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
към текста >>

11. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети.
Хадърджа, с. Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц.
към текста >>

12. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина.
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
към текста >>

Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението.
За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо?
към текста >>

14. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

Изпрати ни благодатта на Твоя Святи Дух, който да ни даде способността да разбираме, да укрепим нашите душевни сили, за да можем като слушаме преподаването на учения на Учителя, да пораснем за слава на Тебе, нашия създател, за утешение на родителите ни, за полза на народа ни и Отечеството ни.
В името на разпятието, погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ми Истината, за която ти се моля. Амин. 68. Господи, огради ме с бронята на Любовта, която да ме пази от всички вражи сили, които враждуват около мен. Нека изгонени далеч от моя хоризонт, да влезат в бездната и там да се стопят. 69. Преблаги Господи. Изпрати ни благодатта на Твоя Святи Дух, който да ни даде способността да разбираме, да укрепим нашите душевни сили, за да можем като слушаме преподаването на учения на Учителя, да пораснем за слава на Тебе, нашия създател, за утешение на родителите ни, за полза на народа ни и Отечеството ни. Амин. 70. Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове и в нашите сърца, и в нашите души и да го приложим в живота си. Амин. Тъй да бъде. 71. Милостивий, Святий и Благи Господи, изяви ми светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. (Няма по-силни думи от „Милостивий, Святий и Благи Господи", ето защо това е свещена формула.) 72.
към текста >>

15. НАРЯД за 1918 година

Летопис Вергилий Кръстев

Да изпълни Господ Мой и Господ Ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух.
Ставане 4 ч. Приготвяне. Почване: 1) С „Добрата молитва", с размишления върху 12-те точки, съдържащи се в нея. 2) Прочитане на „Истината" и размишления върху основните мисли на беседата. 3) Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ Ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисълът на любовта, която е Бог, изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм. 4) Прочитане на „Лозинката" и „Отче наш". „Моето благословение и благословението на Господа Бога с всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин, тъй да бъде!
към текста >>

16. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърдчение.
Духът не трябва да приема върху си ничие ограничение, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен. Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противобожествени постъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление. Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърдчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля. Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за средата, в която се движим. „Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следователно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов.
към текста >>

17. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух.
Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея. 2. Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата. 3. Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която е Бог изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм. 4. Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин тъй да бъде.
към текста >>

18. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Савка Керемидчиева

С плач е утешение, без плач е мъчение.
Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание - за човечеството. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123.Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога!
към текста >>

19. V. Учителят за музиката

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Махар е натовареният, който носи всички тежести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение.
Трябва да пееш, да развиеш тази способност. Тя ще служи за основа и за друпи способности да развиваш. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовният свят, добре разбран, става Божествен. Божественият свят, добре разбран, става физически. Махар е натовареният, който носи всички тежести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Всеки един от вас е едно проявление на Бога. (10. V.1939 г., сряда) 5. Благословение на Бога Когато пеете, трябва най-първо да помислите. Щом имаш разположение, пее ти се. Това е нормално положение.
към текста >>

20. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

„Махар Бену" Махаре натовареният, който носи всичките тяжести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение.
Трябва да пееш, да развиваш тази способност; [тя става основа] и за други способности да развиваш. Когато пеете, [да] помислите. Щом имаш разположение, на тебе ти се пее, това е нормално положение. Щом не ти се пее, не си в нормално положение. (10У.1939год., сряда) 213. „Махар Бену" Махаре натовареният, който носи всичките тяжести, който слиза, а Бену е този, който дава живот, украшение, утешение. Мах - майка. Бен - баща. Най-първо всеки един от вас е проявление на Бога, Ако Го слушате и чувате, ще дойдат всички хубави работи. Когато Той ти говори, ти слушай. Не Го запитвай.
към текста >>

21. 28. Обмяната

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Като ги вадим от заблуждение, то е утешение.
Обмяна да става, с помагане. Които скърбят, са в долината; които се радват, са в планината. Като се ровиш в живота на някого, ти злото ровиш. Като разравяш доброто, усилваш доброто му. Въпросът е да се учат хората, не да ги утешаваме. Като ги вадим от заблуждение, то е утешение. Кога ти турят една единица, към Бога ще вървиш. Кога ти турят 2, ще се впрегнеш да работиш, впрегнат те. Кога ти турят 5, ще жениш. Кога ти турят 6, ще биеш. Знаеш ли единицата, като я хванеш?
към текста >>

22. 69. Страданието и радостите

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Като ги вадим от заблуждение, то е утешение.
Обмена да става с помагане. Които скърбят, са в долината; които се радват, са в планината. Като се ровиш в живота на някого, ти злото ровиш. Като разравяш доброто, усилваш доброто му. Въпросът е да се учат хората, не да ги утешаваме. Като ги вадим от заблуждение, то е утешение. Кога ти турят една единица, към Бога ще вървиш. Кога ти турят 2, ще се впрегнеш да работиш, впрегнат те. Кога ти турят 5, ще женеш. Кога ти турят 6, боздуган ти дават, ще биеш. Знаеш ли единицата, като я хванеш?
към текста >>

23. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

Исках да й кажа всичката си скръб, да изплача на гърдите й моите сълзи, да намеря утешение в нея и ако иска да се оженим - да съединя живота си с нея, за да тръгнем заедно по пътя, който съдбата ни е определила.
Това ме страшно изненада и аз в яда си му казах някои горчиви упреци -че има каменно сърце и че не ме обича. Тогава той се много разсърди и ми каза, че отсега нататък вече не съм негов син и че нито иска да ме чуе, нито види повече; че моят дял от наследство ще даде по-добре на чужденци, които знаят да го почитат. И толкова беше сърдит, че заповяда да ме изблъскат навън от къщи и да ме не пропущат вече по никой начин пред очите му. И наистина мене престанаха да ме пущат в бащината ми къща, не ми даваха да се срещам и с брат си. Разгласиха това и пред всички познати и аз взех да се чув-ствувам като молепсан от чума... Всички почнаха да бягат от мене или се преструваха, че ме не познават... Тогава аз потърсих моята възлюблена. Исках да й кажа всичката си скръб, да изплача на гърдите й моите сълзи, да намеря утешение в нея и ако иска да се оженим - да съединя живота си с нея, за да тръгнем заедно по пътя, който съдбата ни е определила. И тя, и аз бяхме млади и аз вярвах, че можехме да имаме дни на радост в бъдеще... Като отидох у тях, отначало ми казаха, че тя е много болна и не искаха по никакъв начин да ме пуснат при нея. Но когато аз, отчаян от това ново нещастие, се забравих и насилих да вляза при нея, тя сама излезе пред мен, здрава и читава, и ми каза, че с просяци не искала да има работа и да си търся това, което ми подобавало... Тогава ми стана ясно, че съм излишен, никому непотребен - и тръгнах като безумен из улиците на града. Как съм вървял и как съм стигнал тук, не помня. Някога и с нея сме бивали тук и може би неволно съм направил същия път... Само че тогава идвахме да се радваме на сините води и да мечтаем, а сега исках да намеря край на всичко в тия пенливи вълни. Въпреки желанието си, нямах куража досега... Момъкът млъкнал и заплакал отново... Старецът мълчал доста време замислен, вгледан в бързите вълни на пенливата река.
към текста >>

24. 30. Писма до познати и непознати

(В. «Братство», бр. 301 (6), 20.1.1943 г., стр. 3)

Това нека Ви служи за утешение.
Ще кажете, че едни вярват само в материята, други в духа. Не е важно на какво вярват хората; важно е, че всички търсят изходния път от положението, в което се намират. Засега смятам, че това Ви е достатъчно. Ако все пак останете в нещо незадоволени, ще ми кажете това писмено или устно. Във всеки случай, който искрено търси, ще намери истината, когато и да е. Това нека Ви служи за утешение.
към текста >>

25. 17. В светлината на Учителя

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 3, стр. 86)

И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има - че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави!
Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш. Когато някой те вдъхнови и напишеш книги - книгата остава - и твоята любов, която е родила книгата. А дали «това», което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече - радвай се, че ще има какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко - ти си го накичил с цветовете на собствената си душа - нищо не е изгубено. И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има - че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави! Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено - една оса не си струва толкова труд и грижи, - защото той ми каза: - Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!
към текста >>

26. (103) Среща с Царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови, от 8 и 20 ч до 10 и 20 ч

Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там.
Царят поискал да ги проучи, като преди това възразил доста добре и на тях. Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен, но си държал устата -наплашени хора. Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, и че бил компетентен и пр. В главни точки предложеното [е било] повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия - да си я вземем, и понеже Турция имала агресивни намерения, то - и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите - България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там. Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. - «Но във всеки случай, да проучим въпросите, дайте ни един препис.» - Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически ний сме на два полюса, но географически сме на едно място и защо да разваляме съседстването заради тяхната политика?
към текста >>

27. 47. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)

А Любовта - чрез утешението, което ни дава, защото никой никого не може да утеши, ако не го обича.
13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Человек трябва да добие истината и свободата си.” Зная, че много работи ви интересуват - и за много ви бих писал, ако мястото, което ми отреждат за тия писма, не бе тъй строго определено. Но нека е малко, та сладко. Знайте, че скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва един човек доколко е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; учениците - чрез силата на своето знание; силният - чрез своята сила. А Любовта - чрез утешението, което ни дава, защото никой никого не може да утеши, ако не го обича. Ако искате да научите нещо, трябва да знаете да мълчите. Не чакайте в света да ви посрещнат с венци и хваления - я погледнете - онзи големия параход, като го пускат в морето, как го посреща то? Мислители, че то ще утихне заради него? Не, щом още излезе в открито море, всички вълни ще се нахвърлят върху него. Повдигат се ветрове, бури, хали, но той не се спира да се разправя стия вълни, той не се страхува от тях.
към текста >>

28. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.
Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората. Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ. Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение. Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.
към текста >>

29. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството.
А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд. Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I.
към текста >>

30. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа.
Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за църквата, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота. Аз исках от името на Настоятелството на църквата "Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на църквата, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка. Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа. От страна на Църквата Проф. 1 Cm. Томов В) Почитане на паметта от Съюза на българските писателки Възпоменателно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г.
към текста >>

31. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Утешението е, че "Любовта ни спасява от всички нещастия.
Познавам, че човек ме обича по температурата - ако тя се повиши, обича ме този човек. Имаме уред, с който познаваме чувствата. Никой не може да излъже себе си, ближния си и Бога. Бог не се съблазнява. Антихрист е тоя, който казва, че от себе си върши нещата." Учителят ни предупреди, че "в света идат големи изпитания, всички ще минете през огън". Утешението е, че "Любовта ни спасява от всички нещастия. На Бога не можем да угодим без любов. Единственото нещо, да угодиш на ближния си, е любов към него. Умират глупавите, умният не умира. Човек трябва да умре за всички съмнения в душата си, за глупостите в ума си, за злорадството в сърцето си, за лошите постъпки. Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път.
към текста >>

32. 74. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 14 декември 1917 г., Варна

Минчо Сотиров, писма

На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението.
Аз ще ви осветля върху много висящи въпроси и всякога ще бъда с вас. Бъдете постоянен в Любовта, твърд във вярата и силен в Надеждата. Развивайте в себе си Божествената Воля. Отличавайте чуждите мисли от Божиите. Кукувичи яйца не мътете, нека кукувицата сама да си ги мъти. На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението. Само така земния живот придобива смисъл, цел и стремеж правилен. Да сме във връзка духовна с всички хора навсякъде. Проучвайте хората, носете със себе си мечът на Духа, шлемът на вярата и поясът на Истината. Всякога бивайте с тях опасани. Дръжте така връзката си и не бойте се.
към текста >>

33. 22. СЪЛЗИТЕ

Тодор Божков

Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни.
Като ги свързвам с моментите, когато те бяха паднали от очите на Учителя, аз разбирам, че това бяха сълзи за нас, оплакващи не само страданията, смъртта, безнадеждността ни, но бяха сълзи за необикновеното Божие разбиране и отношение към нашите необикновени преживявания и несправедливи терзания. Това бяха сълзи за онова, което е било в миналото с нас, което е сега и което ще бъде и това, което ние нито сме го разбирали, нито сме имали за него даже и най-малката представа. Защото ние не познаваме нещата, нито познаваме живота и себе си. Не познаваме и не знаем какво ни чака. Сълзи за нашето незнание, за нашите грешки и безсилие. Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни. С очертаване на нашия далечен път към неизвестното бъдеще. С тези сълзи Учителят ни сочеше далечна някаква цел и готовността да понесем всичко заради Бога и да имаме вяра и надежда, че. няма да бъдем оставени, защото Той всичко знае и вечно ще бъде с нас. Благословени сълзи, пред които аз се прекланям, благоговея и оставям вечно признателен на Учителя за тях.
към текста >>

34. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение.
Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя?
към текста >>

35. 19. Подаръците

I. В кабинета на подполковника

” - И за утешение си помисли: „Х-е-е, ще се предадеш и ти, виждам те, много си хитър, искаш скъпо да се продадеш!
” И сега нито дума! - „Това е вече безобразие! ” - помисли си доставчикът. - „Такъв чудак не съм виждал и срещал! - Не, това е тактиката на човек врял и кипял в доставките - майстор е да ме изнуди! ” - И за утешение си помисли: „Х-е-е, ще се предадеш и ти, виждам те, много си хитър, искаш скъпо да се продадеш! И все пак ще те купя! Колко полковници, генерали и министри съм купил досега! ” - И смени тактиката: - Господин полковник, аз зная, че Вие сте човек на науката, че четете наша и чужда литература, че пишете статии и книги. Във военните списания излизате с Ваши материали, под псевдонима „Маглуар”, а в другите списания псевдонимът Ви е „Холера ностра”. Зная също, че сте активен борец против „офицерската лига”.
към текста >>

36. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него.
Съвестта ни е, възлюблени чада наши, чиста пред всесветаго Бога, и ние с душевна радост отиваме да пострадаем за правдата и истината. Нам не ни е мъчно да претърпим и самата смърт за светостта на името Божие, което се хули с беззаконното постъпвание на фанариотските калугери. Но нашата душевна радост ще пораства от ден на ден по-много, ако слушаме, че вие всички, въодушевени от любов към православната наша Вяра, постоянствовате с твърдост, която е прилична на светото нейно име, да добие народът ни правдините, които ни тя заповяда да си искаме, без да се уклонявате нито на десно, нито на ляво, нито към Фанариоти, нито към папищаши, нито към някоя друга страна. За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните свети начала. С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри. То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж.
към текста >>

Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години.
Нам не ни е мъчно да претърпим и самата смърт за светостта на името Божие, което се хули с беззаконното постъпвание на фанариотските калугери. Но нашата душевна радост ще пораства от ден на ден по-много, ако слушаме, че вие всички, въодушевени от любов към православната наша Вяра, постоянствовате с твърдост, която е прилична на светото нейно име, да добие народът ни правдините, които ни тя заповяда да си искаме, без да се уклонявате нито на десно, нито на ляво, нито към Фанариоти, нито към папищаши, нито към някоя друга страна. За нейното име ние страдаем, с нейното име и вас увещаваме да стоите верни на нейните свети начала. С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри. То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело.
към текста >>

Те са нашето общо утешение.
Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието. Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт. Представителите на първий естествено требваше да надделеят над защитниците на втората. Така и стана, както ще видим в следнята глава. _____________________________________________ 220) Бележка на Е.
към текста >>

37. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение.
Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини. Въпреки всичко те трябваше да ги напуснат с най-голямо равнодушие само и само де се избавят от нечестивото и непоносимо турско иго. За да стигне човек до такова решение, щото да пожертвува всички блага на своето благоденствие и да се изложи на нови нещастия с неизвестен завършек, показва и всеки трябва да повярва, че турското владичество е най-страшното от всички, което въпреки всичко това някои именуващи се християнски народи защищават с най-големи жертви и поддържат още запазването на тази държава всред останалите държави за срам на човечеството и на гигантския напредък на цивилизацията на настоящия век.” Българският народ тогава се е намирал в страшна нужда, за да се реши той, който е така привързан към своето родно място, към своята къща и земя, във вид на огромни кервани, които са обхванали повече от 100 хиляди души, да остави своите родни огнища и да се напъти към Влахо-Молдавия и Русия. „Човек трябва да е видял сам, пише Селимински, колко голяма скръб и душевно сътресение изпитваше народът, когато се виждаше принуден против собствената си воля да напусне преди всичко светилищата, оставени от дедите му, и гробовете на прадеди, деди и други близки сродници. Това място на последната му молитва беше същото, където той винаги отиваше да се моли и получаваше благата и благословиите на небесния отец, където се извършваха всички свещенодействия, където се кръщаваше новороденото дете, където се благославяше бракът, където получаваше опрощение на греховете си, където чуваше поучението за справедливото възмездие на неговите деяния - смъртта, където се извършваха молебствия за умрелите, където слушаше божието слово, където най-после намираше ежедневно утеха за скърбите и нещастията си и обещание за възмездие на добродетелните си дела. Той трябваше да посети за последен пътгробищата, където почиваха прадедите, родителите, роднините, приятелите и децата му, за да ги прекади, да направи последните обичайни помени за упокоение на душите на всички покойни, да ги целуне и пролее последната сълза за свое утешение. О, колко здраво е свързан човек с родното си място! - възкликва Селимински. - Той предпочита много пъти да падне в сражение за защита на отечеството си, отколкото да го остави и да се пресели на друго място, ако и да е много по-хубаво.” Настъпил последният час на раздяла. Едни, които според Селимински били по-опитни и по-далновидни, искали да бъде изгорен градът по две причини: 1) да не се ползуват от оставените неща онези, които цели 5 века са им причинявали нещастие върху нещастие, и 2) да изчезне надеждата у изселниците за обратно връщане. Други са били на обратною мнение.
към текста >>

38. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

Но таквози утешение не може да ни напълни очите.
За това ли сме отбивали от хапката си и сме крепили училищата си, за да ги видим един ден вън от ръцете си? По другите места, дето училищата се поддържат с правителствени пари и дето с време правителствата са зели под своето управление школското учение, там стават днес борби за освобождение на учението от властите. А ний тука сега се залавяме да туряме закони, кое трябва да учат хората и кое не. Това е за нас времето! Искат да кажат, че нищо не губим от прережданието на училищата, защото според плана за новите нареди, Българският език си оставал учебен език в Българските училища. Но таквози утешение не може да ни напълни очите. Нашите училища, в които се преподава, освен закон Божий, и сичкия елементарен курс на науките, и които ний се мъчим да изравним от тая страна с европейските, нали ще се турят на една височина с турските, в които, освен голо механическо прочитание, друга наука още няма? Малко ще ни ползува Българский език, когато училищата ни ще вървят наспоред турските. Като иска да се натовари с лишни трудове, вилаетското управление трябва да има някаква си мисъл и ний не ще се излъжем, ако кажем, че тая мисъл е следующата: Училищата ни се считат като разсадници на някакви лошотии, за това да се тури над тях едно ограничение, един близък надзор, каквото да се подкоси тяхното влияние. До колко е истинно таквози мнение, явно е за секиго, който знае нашите училища. Лошотиите не се пръскат от училищата, в които се учат дребни деца, а от тези, които ни закачат за мило и драго.
към текста >>

0.61319589614868