Търсене в текстове за 'Утешение'

За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно.

Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли. В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи. Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си. Домакините се засмяха и ми напълниха чинията. За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно. Сигурен съм, че не сте чели договора си с него. Да, туй е вярно, признах аз. – Добре, каза Андреас. Стелла, понеже той признава простодушието си, поднеси му още нещо... И моите приятели ми угаждаха колкото се може по-добре, като че ли бях техен син. Не бях ли глупав да увеличавам със сръдните си злото, което ми причини измамата на един трговец?
към текста >>

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.

В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
към текста >>

– Ти никога не ще го забравиш, каза той с тон на утешение.

И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум. Дъждът и всичко друго има връзка със същества, които живеят. Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов. – Да, аз бях забравил това, прошпнах аз. – Ти никога не ще го забравиш, каза той с тон на утешение. Ти знаеш добре, ние сме служители на Христа, на Словото. Но истинското Слово - това е делото. Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе. Колко бързо се бяха изминали тези часове! И колко въпроси имах още, за колко нужди имах да му говоря, колко желания имах да му изказвам!
към текста >>

Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.

Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.
Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?
към текста >>

И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има — че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави!

Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш. Когато някой те вдъхнови и напишеш книги — книгата остава — и твоята любов, която е родила книгата. А дали „това", което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече — радвай се, че ще има, какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко — ти си го накичил с цветовете на собствената си душа — нищо не е изгубено. И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има — че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави! Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено — една оса не си струва толкова труд и грижи — защото той ми каза: — Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!
към текста >>

ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.

В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
към текста >>

Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване.

Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване.
И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес.
към текста >>

Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане.

Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная.
към текста >>