Търсене в беседите за 'Толстой'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 227 резултата в 81 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

СБ

Да, Сократ е сегашният Толстой.
Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата.
към беседата >>

Толстой е същинското прераждане на Сократ.
И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но такива хора има, които познават Исус Христос. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явствува3 от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: „Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата“. Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят.
към беседата >>

2. Житното зърно

НБ

В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?
Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон. Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад!
към беседата >>

3. Духът и плътта. Приливи и отливи в

НБ

Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си.
Нека се освободим от страха, нека си турим за девиз да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направим ли грешка, да кажем: „Съгреших“, а не: „Еди-кой си е причината; аз седя малко по-високо от него – като фарисеина, – имай за мене по-високо мнение“. Тогава сме в областта на закона на контрастите, в тъмница. Нека си кажем правото: „Аз направих това“, защото като изповядваме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един–два такива примера има в историята. Можете ли да направите такава изповед? Ако искате да станете благороден, ангел, светия, то е много лесно. На ден можете да станете 10 пъти и ангел, и дявол. Някои не вярват в прераждането, ама вие 10 пъти на ден можете да се преродите.
към беседата >>

4. Великден

НБ

Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“.
Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна. Ще каже някой: „Докажи! “ Мога да ви го докажа; но ще заемете същите отношения.
към беседата >>

5. Молитва

НБ

През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство.
И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята... Има много примери за силата на молитвата. През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство. Той им дава храна и пари, за да им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето си заминало от този свят... Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай. Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева. Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г. издържал шестстотин хиляди проповедници.
към беседата >>

Толстой кога стана Толстой?
И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение. Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
към беседата >>

6. Истината

НБ

Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“.
“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!
към беседата >>

„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка.
Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие! “ И вие щом изговорите „Равновесие! “, катастрофата е избегната.
към беседата >>

Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!
“ И вие щом изговорите „Равновесие! “, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата „умрял“ в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие! “ „Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“.
към беседата >>

7. Закхей

НБ

Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот.
Важни са думите: “Днес стана спасението на този дом”. Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза – да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората той си казал: “И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза “Помилвай ме, Господи”, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник”. Христос казал на Закхей: “Ти днес стана причина на твоето спасение”. Коя е била причината за неговото спасение?
към беседата >>

То е съзнателният Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото.
Ако нямате тази смелост, ще минат много дни, много животи, но все пак ще трябва да се качите на черницата, т. е. на Божественото дърво. Змията се качи на едно дърво и излъга Ева, а Закхей се качи на Дървото на живота и Христос го повика. Сега и вие трябва да се качите на Дървото на живота. Кое е това дърво? То е съзнателният Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото. Старото е една ненужна и отровна храна за нас. С какво сте пълни сега? Ако ви разчепкам, ще намеря във вашите килери и гостилници завист, омраза, гняв, песимизъм, маловерие, неблагоразумие. Ще кажете, че това е обидно. Аз бих желал да надникнете и в моите килери, за да видите какво има там.
към беседата >>

8. Растете в благодат! / Растене и познание

НБ

Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда.
Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света. В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
към беседата >>

И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!...
– помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество.
към беседата >>

Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. (втори вариант)
И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят отгоре ви, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, и всички, които биха вършили лошо с тебе - Аз ще ти помогна." А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаваме реалния живот, да познаем Твоята воля", а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят." Често четем Божията молитва: „Да се свети Името Ти, да бъде волята Твоя." Ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява.
към втори вариант >>

Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! (втори вариант)
„Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре. Войникът много приличал на Александър Първи, затова той съблича дрехите си, дава ги на войника и казва: „Ще бъде той на мое място и ще кажете, че съм умрял." Останалите четири хиляди тояги били ударени на Александър Първи. Така се скитал той дълго време и умрял най-после в Кавказ. Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции, готвим се за небето. Ето какъв е вътрешният смисъл - човек да познае сенките на нещата. Да освободиш една душа, да понесеш всички страдания - това е смисълът на растенето. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина - да дадат място на един плод, който ще се яви и завърже.
към втори вариант >>

9. Марта и Мария

НБ

Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?
И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча? “ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? “ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи! “ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? “ Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица от този гигант.
към беседата >>

10. Блажените

НБ

да не е богат, да не е и сиромах, обаче да бъде в положението на Толстой – да раздава, да помага на бедни.
Господ е отворил вече книгата и всичко ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човечеството на трезвен живот. Не трябва да мислим, че сме много свети – това искам да кажа. Светията трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да няма нищо в ръцете си, т.е. да не е богат, да не е и сиромах, обаче да бъде в положението на Толстой – да раздава, да помага на бедни. Такъв е истинският светия. На Небето Господ класифицира светиите на големи и малки. Онези, за които е най-много говорено, които са най-много страдали и са изнесли достойно всичко, те са светии. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички техни грехове.
към беседата >>

11. Радвайте се

НБ

Толстой, като не признава чудеса, тълкува това нѣщо така: „Понеже Христосъ е проповѣдвалъ равенство и братство, то всѣки отъ тѣхъ си носилъ хлѣбъ и насѣдали да ядатъ.“ А въ сѫщность може ли да се увеличи хлѣба? (втори вариант)
Онзи хлѣбъ, който се добива, добива се чрѣзъ Словото Божие. Словото Божие е една субстанция много по-висша, една духовна материя, отъ която може да се извлѣкатъ необходимитѣ екстракти за нашия животъ, а не отъ нисшата материя, която покварява нашия животъ. Христосъ е казалъ: „Всѣко слово, което излиза отъ Бога, съ него ще се храни човѣкъ.“ Това нѣщо Христосъ го доказа. Той взема петь хлѣба и петь риби и така се нахраниха 5000 души. По кой начинъ? Толстой, като не признава чудеса, тълкува това нѣщо така: „Понеже Христосъ е проповѣдвалъ равенство и братство, то всѣки отъ тѣхъ си носилъ хлѣбъ и насѣдали да ядатъ.“ А въ сѫщность може ли да се увеличи хлѣба? – Може. Вие сѣете едно житно зрънце и отъ него се явяватъ 250 зрънца. Посаждате една сѣмка отъ ябълка и слѣдъ десетина години ще имате 3000–4000 ябълки. Питамъ, отъ гдѣ черпи ябълката тази енергия? Ще кажете: „Отъ земята.“ – Не, отъ слънцето отгорѣ.
към втори вариант >>

12. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

НБ

А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. (втори вариант)
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения. Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
към втори вариант >>

13. В истия час

НБ

Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни частици.
Следователно, отворете сърцата си за съкровищата на Небето, т.е. за плодовете на Духа. Отворете сърцата си за плодовете на Духа, за Божията Любов и ги вложете във вашата съкровищница горе на Небето. Бъдете щедри и от нищо не се страхувайте. Трябва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашат? Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъл работила усилено в ума му, докато станала неразделна от него. Той живял с голям страх, докато, наистина, един ден паднал на земята и умрял – сърцето му се пръснало. Много от сегашните хора живеят със страх да не се счупят, да не стане нещо особено с тях. Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта?
към беседата >>

Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. (втори вариант)
Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало. Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта?
към втори вариант >>

14. Двете жени

НБ

Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците.
Казвам: за глухите хора звукът още не е дошъл; за слепите светлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците. Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той.
към беседата >>

Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. (втори вариант)
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
към втори вариант >>

15. Двамата братя

НБ

Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола.
Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати.
към беседата >>

16. И отиде та се представи

НБ

Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов.
Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство.
към беседата >>

17. Добрият пастир

НБ

Толстой казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно – господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли? Толстой казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас.
към беседата >>

Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. (втори вариант)
Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно - господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли? Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас.
към втори вариант >>

18. Аз съм жив

НБ

Може Толстой да е написал някоя велика книга, която да ви повлияе, може Матей, Йоан или Лука да е - безразлично. (втори вариант)
В небесния език не е позволено душа да обижда душа. Трябва да сме нежни и деликатни, тъй както Бог е нежен и деликатен към нас. Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за светилници. Вие трябва да имате тези светилници, тези седем духове. Тези духове може да се изразят чрез кого и да е. Може Толстой да е написал някоя велика книга, която да ви повлияе, може Матей, Йоан или Лука да е - безразлично. Всеки човек, който може да видоизмени живота ви, да ви даде подтик, той е човек, в когото може да вярвате. Безразлично е кой е изказал истината. Онзи човек, който казва истината, той е едно с Бога. Може да е някое дете, но казва ли истината, аз ще го слушам тъй, както бих слушал всекиго, ще се ползвам от това дете. Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв.
към втори вариант >>

19. Запалят свещ

НБ

Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други.
Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Днес повечето хора искат да играят видни роли в живота, както добрите актьори се прославят на сцената. Казват за някой актьор, че играе добре ролята на Хамлет, на някои от героите на Толстой, на Ибсен или на други. Според мене, всички хора са актьори в живота, няма защо да се стремят към сцената. Ако не можеш да играеш добре ролята си, като мъж пред своята жена, никакъв актьор не си. Ако не можеш да изиграеш добре ролята си със своите близки, ти не си актьор. Как ще играеш в театъра? Казват за някого, че е отличен актьор.
към беседата >>

20. Работете с Любов

ИБ

БС

Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят.
Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намирате в различни състояния, някой казва: „Неразположен съм.” Ние не разбираме тази философия и когато се сближаваме, не се спогаждаме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път той се намира в състоянието на едно дърво, на което всички листа и цветове са окапали, а вие казвате: „Изменихме мнението си за него.” Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече. Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква.
към беседата >>

21. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

НБ

Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой.
Всички ще кажат: „Господи, познахме Те! “ Във водата няма частна собственост. – „Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли? “ – Не чакайте това време. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна. Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе.
към беседата >>

Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия.
“ Във водата няма частна собственост. – „Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли? “ – Не чакайте това време. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна. Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе. Казвате: „Ние сме готови“.
към беседата >>

Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна.
“ – Не чакайте това време. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна. Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе. Казвате: „Ние сме готови“. Като дойде времето, ще изпълним Божията воля. – Това не е готовност. Като говоря така, не искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, за да ви избавя от излишни страдания.
към беседата >>

Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство, азъ не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му. (втори вариант)
Хванатъ слона обърнатъ го нѣколко пѫти на гърба му и съ това, въ петь минути толкова много се укротява, че е неузнаваемъ. Така сега и Господь ще направи, ще хване всички хора – мѫже, жени, свещеници, проповѣдници, учители, сѫдии, ще ги обърне нѣколко пѫти на гърба имъ и ще ги прѣтъркули въ водата. Тѣ ще кажатъ: „Господи, познахме Те.“ Въ водата нѣма частна собственость. Ще ми кажете: „Ние ще дочакаме това нѣщо, ще бѫдемъ свидѣтели на тѣзи врѣмена.“ Не стойте да дочаквате това врѣме! Гледайте да не направите грѣшката, която жената на Толстоя направи. Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство, азъ не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му. Наистина, слѣдъ 30 години се сбѫдна прѣдсказаното отъ Толстоя. Така и вие, не стойте въ бездѣйствие, а се гответе. Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность. Като ви говоря това, не разбирайте, че искамъ да напуснете свѣта, но ви проповѣдвамъ учение, съ което да разберете дълбокия смисълъ на Божествения свѣтъ и да ви избавя отъ излишни страдания. Нашиятъ животъ тукъ на земята е частица отъ великия Божественъ свѣтъ.
към втори вариант >>

22. Ненаписаните закони

НБ

Толстой привежда един пример.
Но ще му кажа и друго: „Един ден и ти ще станеш такова кебапче за малките ти братя; и тебе ще опекат, както ти правиш сега“. И тъй, учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с тази слънчева енергия; да мислят, че Господ живее в тях. Кой Господ? – Господ на Любовта, и всякога, дори и при най-лошо разположение, не им се позволява да се оплакват, а, напротив, те трябва да благодарят за всичко. Толстой привежда един пример. Двама братя, отшелници, се връщат в града си и единият брат казва на другия: „Знаеш ли каква е волята на Христа? Като отидем в една къща и ни изпъдят, и отидем навсякъде и не ни приемат, тогава, като излезем вън, да благодарим и да се радваме, че никъде не са ни приели“. Това е Христовото учение. Каквито и да сте – мъже, жени или деца с такова едно разположение, и вие ще дадете едно благословение. И, следователно, ония хора са много скромни, които всичко имат, т.е.
към беседата >>

23. В дома на Отца

НБ

“ И сега за Толстой казват, че оглупял, едно време бил много велик автор, писал много книги, но като се обърнал към Бога, оглупял.
– Почне да го изсушава, докато остане само кости и мозък, и тогава го питат: „Има ли Господ или няма? “ Този огън е Любовта. Той скача и казва: „Няма Господ“. Хубаво, усилва се този огън, докато се разтопи тази форма в него и тогава казва: „Има Господ“. Разбира Любовта и казва: „В какво заблуждение съм бил! “ И сега за Толстой казват, че оглупял, едно време бил много велик автор, писал много книги, но като се обърнал към Бога, оглупял. Питам: В какво седи гениалността на неговите книги, преди да се обърне? Нека вземем „Война и мир“. Какво е великото в тоя роман? Той е описал същността на нещата, но после, като проникнал по-дълбоко, почнал да говори за Любовта. И когато ние почнем да говорим на хората за небето, всякога ни правят глупави.
към беседата >>

24. Четирите правила / Важни правила

ООК

Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората.
Няма защо да се безпокои, от многото учене няма опасност. Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата.
към беседата >>

Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората.
Няма защо да се безпокои, от многото учене няма опасност. Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата.
към беседата >>

25. Твоето Слово

НБ

И Толстой разсъждава тъй: „Ти ще ги нахраниш, но един ден те ще умрат, значи да даваш повече материал на смъртта“. Не.
Ще кажат някои: „Какво е това нещо? “ Какво ли? Трябва да го видиш, чуеш и опиташ, то не може да се опише! Някои религиозни хора казват: „Всичко в света върви към една цел“. Но ти пишеш само за да нахраниш жена си и децата си. И Толстой разсъждава тъй: „Ти ще ги нахраниш, но един ден те ще умрат, значи да даваш повече материал на смъртта“. Не. Всеки един баща или майка, брат, сестра, приятели, всички трябва да говорят само Истината. Тя е нашето спасение. Да излезем из рамките на временното, на смъртта, и да влезем във вечната свобода. Някой казва: „Като умрем“. – Не, не.
към беседата >>

26. Новият живот

СБ

Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов.
И сега седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на Природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов. „Не противи се злому“, казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиките сега са турени да действат с оръжие. Свещениците казват: „Всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: „Всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там, дето прилагат насилие – не са прави.
към беседата >>

27. Много плод принася

СБ

Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога да не дава пари.
Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове. Не ни е за парите. Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим – той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той вземал инструментите си и отивал да работи в къщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ушивал обуща, но никога пари не давал. И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си – обуща му уший. Преди десетина години минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари – давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че съм същият, иска пари, че е беден.
към беседата >>

28. Новият и старият живот

СБ

В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадтски11и дойде сегашното пречистване там.
Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! “ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадтски11и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение „Не противи се злому“. Нали Христос е казал: „Любете враговете си“!
към беседата >>

29. Окултна медицина

ООК

Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли.
Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари.
към беседата >>

30. Развитие на мозъчните центрове

МОК

Ако не ви се работи, изучавайте Толстой.
Човек трябва да се кали в живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате.
към беседата >>

31. Първото правило

МС

Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой.
Мислите, желанията - това са живи същества, те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой. В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея.
към беседата >>

32. Ще хвърля мрежата

НБ

Толстой имаше тази опитност.
Идем при някой болен, но лекарят му е забранил да говори, защото дихателната система е слаба, и там вътре нещо ще се разкъса. А ние имаме желание да му поговорим. Не, мълчете, постойте търпеливо, като англичанина, и кажете: „Като свършиш с твоя вестник, с твоята болест, пратете я и на мене“. Вие ще кажете: „Защо да ни я прати? “ От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо. Толстой имаше тази опитност. След всяка една болест ставаше една промяна в състоянието му, придобиваше една идея. След всяко такова състояние неговите схващания, неговите идеи, възрения ставаха по-широки. А у нас, като дойде някоя болест, скоро викаме лекар, консулиум. Бог казва: „Слушай, ти ще легнеш 10–15 дена и аз ще ти направя една операция“. А ние, тези операции, които прекарваме, тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки.
към беседата >>

33. Скръб и радост

НБ

Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка.
– Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта.
към беседата >>

34. Колко пъти да прощаваме?

НБ

Веднъж Ломброзо отишъл да посети Толстой и казва: „Аман от руските детективи!
Какво правят хората днес? – Прощават, но по старому си взимат парите, а отгоре на това и по 12% лихва. Ще простиш, но по старому, отгоре на това ще има рокля, чепичета ще има, всичко. И държавата прощава, дава амнистия, но все те държи в черния списък. Ще те простят, но ще знаеш, че ще има детективи след тебе. Веднъж Ломброзо отишъл да посети Толстой и казва: „Аман от руските детективи! Дойде някой да го посети и веднага ще дойдат да разберат защо са дошли, какво говорят и т.н. Все поглеждат! “ Така и тук. Аз гледам, дошли някои да ме слушат и казват: „Виждаме го ние, той уж от името на Бога говори, но има воля, надълбоко рови. Е-е-е, този шмекерства, ние ги знаем!
към беседата >>

35. Искаш ли да оздравееш?

НБ

Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество.
Там е всичката погрешка. Майката посвещава на тялото на детето си целия си живот. Тя му милва очичките, ръчичките, носа, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види туй, което се крие вътре в нея. Тя казва: „А, моето ангелче! “ Но тя не знае още какво могат да направят тези ръце. Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество. Като казвам „Христос“, разбирам човекът, който има непреодолима Любов към човечеството, който е намерил доброто, благото в живата природа, и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го намерил за себе си. Това е целта на Христа. И следователно ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото учение и сме турили вътре в Него неща, които не са верни. Запример, като кажем, че трябва да имате Любов, вие казвате: „Да, но с любов само не става“. Е, щом не става с любов, с какво става?
към беседата >>

36. Господи, да прогледам!

НБ

Единият е Августин, а другият – Толстой.
Ще кажете: „Не, аз направих една малка погрешка“. Как? За съвършения човек погрешките са изключени! Още като направи погрешката, той я изглажда. Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертва човек!
към беседата >>

Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа!
За съвършения човек погрешките са изключени! Още като направи погрешката, той я изглажда. Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертва човек! Не мислете, че царството Божие тъй лесно може да се добие!
към беседата >>

И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си.
Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертва човек! Не мислете, че царството Божие тъй лесно може да се добие! „А – казвате, – ще напиша една вдъхновена статия, ще издам един вестник.“ Не, не минава с това. Не мислете, че тази беседа, която ви държа тук, е всичко!
към беседата >>

37. Новитѣ схващания на ученика

МОК

В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва.
Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа.
към беседата >>

Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа.
В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас?
към беседата >>

Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. (втори вариант)
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа.
към втори вариант >>

Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. (втори вариант)
Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните. Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
към втори вариант >>

38. Да угоди на народа

НБ

И Толстой казваше, че може безъ пари, но се качваше на треноветѣ и пѫтуваше съ тѣхъ.
Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари? – Само умниятъ човѣкъ може да живѣе безъ пари. Не разбирайте, че тия пари трѣбва да ги имате въ джоба си. И Толстой казваше, че може безъ пари, но се качваше на треноветѣ и пѫтуваше съ тѣхъ. Ако ние възприемемъ това положение, че може безъ пари, тогава не трѣбва да се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пѣшъ трѣбва да ходимъ. Тогава и безъ обуща трѣбва да ходимъ, и да носимъ само това, което сами можемъ да си направимъ. Толстой като проповѣдваше това, влѣзе въ едно противорѣчие. Ние можемъ безъ пари, но паритѣ трѣбва да се замѣстятъ съ друго нѣщо. Като казвамъ, че можемъ безъ пари, то ще бѫде само тогава, когато сърдцата на хората се обсебятъ съ Божествената Любовь.
към беседата >>

Толстой като проповѣдваше това, влѣзе въ едно противорѣчие.
– Само умниятъ човѣкъ може да живѣе безъ пари. Не разбирайте, че тия пари трѣбва да ги имате въ джоба си. И Толстой казваше, че може безъ пари, но се качваше на треноветѣ и пѫтуваше съ тѣхъ. Ако ние възприемемъ това положение, че може безъ пари, тогава не трѣбва да се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пѣшъ трѣбва да ходимъ. Тогава и безъ обуща трѣбва да ходимъ, и да носимъ само това, което сами можемъ да си направимъ. Толстой като проповѣдваше това, влѣзе въ едно противорѣчие. Ние можемъ безъ пари, но паритѣ трѣбва да се замѣстятъ съ друго нѣщо. Като казвамъ, че можемъ безъ пари, то ще бѫде само тогава, когато сърдцата на хората се обсебятъ съ Божествената Любовь. Любовьта трѣбва да служи като размѣнна монета. Какво значи да работимъ безъ пари, и любовьта да бѫде размѣнна монета помежду ни? Да допуснемъ, че ти дойдешъ въ моя домъ да работишъ безъ пари и отъ любовь.
към беседата >>

И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на влаковете и пътуваше с тях. (втори вариант)
Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари? – Само умният човек може да живее без пари. Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на влаковете и пътуваше с тях. Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва да се качваме на никакви влакове, на никакви коли, все пеш трябва да ходим. Тогава и без обувки трябва да ходим, и да носим само това, което сами можем да си направим. Толстой като проповядваше това, влезе в едно противоречие. Ние можем без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. Като казвам, че можем без пари, то ще бъде само тогава, когато сърцата на хората се обсебят с Божествената Любов.
към втори вариант >>

Толстой като проповядваше това, влезе в едно противоречие. (втори вариант)
– Само умният човек може да живее без пари. Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на влаковете и пътуваше с тях. Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва да се качваме на никакви влакове, на никакви коли, все пеш трябва да ходим. Тогава и без обувки трябва да ходим, и да носим само това, което сами можем да си направим. Толстой като проповядваше това, влезе в едно противоречие. Ние можем без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. Като казвам, че можем без пари, то ще бъде само тогава, когато сърцата на хората се обсебят с Божествената Любов. Любовта трябва да служи като разменна монета. Какво значи да работим без пари, и любовта да бъде разменна монета помежду ни? Да допуснем, че ти дойдеш в моя дом да работиш без пари и от любов.
към втори вариант >>

39. Да Го посрещнат

НБ

Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. (втори вариант)
Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави?
към втори вариант >>

40. Тесният път

НБ

Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ великанъ, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ.
„Тѣсенъ е“, казва Христосъ, „Пѫтьтъ“! Е, тѣсенъ е, разбира се. Да кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ. Ако вие обичате отъ сърдце вашитѣ ученици и почнете да имъ прѣдавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днесъ ще ви държатъ въ това училище? Мислите ли, че ако почнете като държавникъ да прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость! Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ великанъ, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ. Значи, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, всички ония, които иматъ обекти въ живота си, сѫ умни хора, а всички ония, които нѣматъ обекти въ живота си, сѫ малко смахнати, оглупѣли, обезумѣли хора. Днесъ всички питатъ: гдѣ е животътъ? Гдѣ е смисълътъ на живота? – Животътъ е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му. Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть.
към беседата >>

Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. (втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора. Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.
към втори вариант >>

41. Значение на изслушването

ООК

Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета.
“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище. В тия неща има съвпадение. Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите?
към беседата >>

42. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

НБ

Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н.
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ. Вие сте само изразители на Божественото. Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя. Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета.
към беседата >>

Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. (втори вариант)
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя. Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета.
към втори вариант >>

43. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето

НБ

Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой.
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
към беседата >>

Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. (втори вариант)
Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес.
към втори вариант >>

44. Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)

ИБ

БС

Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето... Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят.
към беседата >>

45. Саваат - Амон-Ра

НБ

Ломброзо, като правил своите опити, отишъл при Толстой и почнал да го наблюдава, дали има престъпнически прояви.
Всички хора, които заемат служби на бащи, майки, сестри, братя, трябва да се различават едни от други. Истинският брат трябва да има лице на брат, истинската сестра трябва да има лице на сестра, истинският приятел трябва да има лице на приятел. В природата това е строго определено. Аз не искам да изнасям тия данни, понеже ще ме разберете криво. Вие ще ги прилагате криво и ще търсите във вашите близки само престъпнически проявления. Ломброзо, като правил своите опити, отишъл при Толстой и почнал да го наблюдава, дали има престъпнически прояви. Накъдето мръднел Толстой, Ломброзо все записвал, а това много стеснявало Толстой. Ломброзо описва паталогическите, болезнените състояния на човека, но това не е наука. Наука е да изучаваш здравословното състояние на човека, а не неговите болезнени прояви. Болезнените прояви не ни интересуват. Всяко отклонение представлява съвсем друго нещо.
към беседата >>

Накъдето мръднел Толстой, Ломброзо все записвал, а това много стеснявало Толстой.
Истинският брат трябва да има лице на брат, истинската сестра трябва да има лице на сестра, истинският приятел трябва да има лице на приятел. В природата това е строго определено. Аз не искам да изнасям тия данни, понеже ще ме разберете криво. Вие ще ги прилагате криво и ще търсите във вашите близки само престъпнически проявления. Ломброзо, като правил своите опити, отишъл при Толстой и почнал да го наблюдава, дали има престъпнически прояви. Накъдето мръднел Толстой, Ломброзо все записвал, а това много стеснявало Толстой. Ломброзо описва паталогическите, болезнените състояния на човека, но това не е наука. Наука е да изучаваш здравословното състояние на човека, а не неговите болезнени прояви. Болезнените прояви не ни интересуват. Всяко отклонение представлява съвсем друго нещо. В света има една норма.
към беседата >>

46. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите

МОК

Това, казват, е портретът на Толстой. (втори вариант)
Значи хората трябва да бъдат морални. И в съвременната наука, и в изкуството, във всички изкуства – пак същото. Вземете в рисуването. Рисуваш един човек, трябва да имаш идея. Тези фотографи, които фотографират хората, вършат голяма пакост, изкарат те, приличаш на арапин, това е толкова смешно. Това, казват, е портретът на Толстой. Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. Най-първо как е мислил, какво е било състоянието на неговите чувства, на неговото сърце, и волята му каква е.
към втори вариант >>

Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. (втори вариант)
И в съвременната наука, и в изкуството, във всички изкуства – пак същото. Вземете в рисуването. Рисуваш един човек, трябва да имаш идея. Тези фотографи, които фотографират хората, вършат голяма пакост, изкарат те, приличаш на арапин, това е толкова смешно. Това, казват, е портретът на Толстой. Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. Най-първо как е мислил, какво е било състоянието на неговите чувства, на неговото сърце, и волята му каква е. Ама, казва, някой прилича на учен човек.
към втори вариант >>

Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. (втори вариант)
Вземете в рисуването. Рисуваш един човек, трябва да имаш идея. Тези фотографи, които фотографират хората, вършат голяма пакост, изкарат те, приличаш на арапин, това е толкова смешно. Това, казват, е портретът на Толстой. Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. Най-първо как е мислил, какво е било състоянието на неговите чувства, на неговото сърце, и волята му каква е. Ама, казва, някой прилича на учен човек. Че кой не прилича от вас?
към втори вариант >>

Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. (втори вариант)
Рисуваш един човек, трябва да имаш идея. Тези фотографи, които фотографират хората, вършат голяма пакост, изкарат те, приличаш на арапин, това е толкова смешно. Това, казват, е портретът на Толстой. Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. Най-първо как е мислил, какво е било състоянието на неговите чувства, на неговото сърце, и волята му каква е. Ама, казва, някой прилича на учен човек. Че кой не прилича от вас? Някой от вас прилича на Гьоте, друг на Платон, на Сократ и т.н., това са уподобявания.
към втори вариант >>

Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. (втори вариант)
Тези фотографи, които фотографират хората, вършат голяма пакост, изкарат те, приличаш на арапин, това е толкова смешно. Това, казват, е портретът на Толстой. Хъм.... Щом видя образа на Толстой, аз вземам какво е неговото чело, носът му какъв е, после веждите, ширината на брадата, фигурата. Донякъде тези външни очертания, вече имаме една груба фигура на Толстой – математически трябва да работите, да си строите. Щом видите образа на Толстой, не се спирайте на външната краска. Най-първо вземете носът какъв е, ушите, веждите, започнете да работите математически – дойдете да разберете какво нещо е бил Толстой. Най-първо как е мислил, какво е било състоянието на неговите чувства, на неговото сърце, и волята му каква е. Ама, казва, някой прилича на учен човек. Че кой не прилича от вас? Някой от вас прилича на Гьоте, друг на Платон, на Сократ и т.н., това са уподобявания. Сега ще дойдете до здравата мисъл.
към втори вариант >>

47. Ще ми изявиш

НБ

Толстой е писал донякъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота.
Или, ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го всъщност? Знаят ли те самите какъв е смисълът на живота? За пример, често чувам някои да казват какво е писал Шопенхауер за смисъла на живота. Вие разбрали ли сте какво е знаел Шопенхауер. Толстой е писал донякъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота. Та казвам: засега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Какво ще кажем, ако ние посветихме целия си живот само за другите хора? Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за дъщеря си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.?
към беседата >>

48. Скритото имане

НБ

Толстой, например, имал големи уши.
Ето защо, при съвременното възпитание, всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва. Запример, проучвали ли сте вие защо вашето чело е построено по този начин, а не по друг? Дали ли сте разрешение на въпроса, защо устните на някои хора са дебели, а на други по-тънки? Разрешили ли сте въпроса, защо ушите на някои хора са по-големи, а на други по-малки? Толстой, например, имал големи уши. Разрешили ли сте въпроса, защо космите на някои хора са по-дебели, а на други - по-тънки? Защо на някои хора космите са по–остри, а на други - по-меки? Или защо на някои хора космите са по-сухи, а на други - по-влажни? Съвременните физиогномисти изучават всички тия въпроси. Те казват определено: човек с такъв и такъв нос има еди–какъв си характер.
към беседата >>

Някой казва: аз зная много, чел съм много неща, Кант съм чел, Шопенхауер съм чел, Толстой съм чел и много още поети и писатели съм чел.
От тук се вижда каква възможност има за развитието на всяка душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от Слънчевата система и ще мине в системата на Сириус. Знаете ли колко милиони години ще трябва да се прекарат и там, докато се напишат почти толкова големи книги, колкото и тук? Казвам: Знание ви трябва и то много знание! Някой казва: аз зная много, чел съм много неща, Кант съм чел, Шопенхауер съм чел, Толстой съм чел и много още поети и писатели съм чел. Да, разумният човек трябва да е чел всички поети от създаването на света до сега. Той трябва да е чел всички книги на гениалните, на разумните, на учените хора. Един разумен музикант трябва да е свирил всички съчинения, всичките пиеси, които са известни до това време. Какво е останало от музиката на първата раса, на нашите предци, които сега пак идват на Земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нещо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката.
към беседата >>

49. В своите си

НБ

Толстой бил гениален.
От изследванията, които правим, виждаме, че днес всички хора боледуват. Казват за някого: този човек е гениален. Що е геният? Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога.
към беседата >>

Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят.
Що е геният? Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога. Едно дете казвало на майка си: мамо, не трябва да ме съдиш, но да ме облечеш. Любовта разрешава всички въпроси.
към беседата >>

Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота?
Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога. Едно дете казвало на майка си: мамо, не трябва да ме съдиш, но да ме облечеш. Любовта разрешава всички въпроси. Когато говорим за любовта разбираме най-възвишения живот, в който може да се прояви човешкия дух.
към беседата >>

50. Посока на растене / Посока и растене

МОК

Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. (втори вариант)
Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? «Ама, казва някой, като идем в другия свят.» Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използуваш условията на Земята, как ще използуваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Трябва да знае, че този разбойник ще го срещне, той ще има разправия с него. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. Смъртта като го нагълта, той да не може да се смели в стомаха ù, и [тя] да го изплюй навън. Както китът изплю Йона. Три дена се моли вътре, и го изхвърли навън.
към втори вариант >>

51. Няма пророк

НБ

Толстой се опита да направи същото, но не можа.
Ще им потекат няколко сълзи и с това всичко ще се свърши. Те ще бъдат доволни, че той ги осигурява. Това е най-важно за тях. Постъпката на този човек е Божествена. Днес колко мъже и жени биха постъпили по този начин? Толстой се опита да направи същото, но не можа. Той раздаде имането си и се помъчи да убеди и жена си да направи същото, но тя не се съгласи. Най-после той избяга от дома си. Защо? - Защото никой не го почиташе. Руският народ считаше Толстоя за неуравновесен човек. Друг важен въпрос, който интересува съвременните хора е за женитбата.
към беседата >>

52. Сам с ума си

НБ

Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи.
Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
към беседата >>

През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние.
към беседата >>

В чудо се е видял Толстой!
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек.
към беседата >>

53. Което оправя

ООК

Или какво знаят африканците за Толстой?
Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли.
към беседата >>

54. Дело свършено

НБ

Кога стана Толстой велик?
Тя нищо не искала от него, освен да съзерцава неговата красота. Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат.
към беседата >>

Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега?
към беседата >>

“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог.
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма.
към беседата >>

От този момент в живота на Толстой стана голям преврат.
Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
към беседата >>

Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада!
към беседата >>

Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог.
Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега? “ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът.
към беседата >>

Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>

55. Праведният

НБ

Вземете пример с Толстой, който беше такъв виден писател и щом изнеса своите убеждения пред света, всички казаха: Чудно нещо, Толстой, който беше толкова умен и интелигентен човек, като остаря, започна да оглупява и да вярва в такива неопределени неща!
Някои хора вярват в света, а не вярват в Бога. Такива хора по отношение на света са праведни и вярващи, а по отношение на Бога са неправедни и неверници. Друг някой казва: Аз поддържам висшата Правда и вярвам в Бога. Такъв човек по отношение на света е неправеден и безверник, а по отношение на Бога е праведен и вярващ. Въз основа на този закон ние можем да си обясним психологически, защо като тръгне някой човек в Божия път, колкото и да е учен, хората го оплюват и наричат извеян. Вземете пример с Толстой, който беше такъв виден писател и щом изнеса своите убеждения пред света, всички казаха: Чудно нещо, Толстой, който беше толкова умен и интелигентен човек, като остаря, започна да оглупява и да вярва в такива неопределени неща! Толстой им отговори: Аз живях вече по правдата и вярата на света, т. е. по материалната правда и вяра, опитах ги и зная, какво носят те за човека. След това живях по правдата и вярата на духовния свят, и тях опитах, но и те оставят човека обиден, онеправдан и наскърбен. И най после аз пожелах да живея според Правдата и вярата на Божествения свят. Казвам: Сега, именно, трябва да се внесат Божествената Правда и вяра в света.
към беседата >>

Толстой им отговори: Аз живях вече по правдата и вярата на света, т. е.
Такива хора по отношение на света са праведни и вярващи, а по отношение на Бога са неправедни и неверници. Друг някой казва: Аз поддържам висшата Правда и вярвам в Бога. Такъв човек по отношение на света е неправеден и безверник, а по отношение на Бога е праведен и вярващ. Въз основа на този закон ние можем да си обясним психологически, защо като тръгне някой човек в Божия път, колкото и да е учен, хората го оплюват и наричат извеян. Вземете пример с Толстой, който беше такъв виден писател и щом изнеса своите убеждения пред света, всички казаха: Чудно нещо, Толстой, който беше толкова умен и интелигентен човек, като остаря, започна да оглупява и да вярва в такива неопределени неща! Толстой им отговори: Аз живях вече по правдата и вярата на света, т. е. по материалната правда и вяра, опитах ги и зная, какво носят те за човека. След това живях по правдата и вярата на духовния свят, и тях опитах, но и те оставят човека обиден, онеправдан и наскърбен. И най после аз пожелах да живея според Правдата и вярата на Божествения свят. Казвам: Сега, именно, трябва да се внесат Божествената Правда и вяра в света. Божествената Правда иде за пръв път на земята.
към беседата >>

56. Планетни влияния

МОК

Толстой разправя за един свой спомен още от най-ранната си възраст, от пеленаче: един ден той усетил, че нещо силно го стяга, вследствие на което изпитал крайно възмущение; той преживял това чувство само за момент и повече не се повторило - изпаднал в забрава.
Красиво и приятно е да гледате как детето застава сериозно пред своите играчки и си въобразява, че са негови ученици: то ги учи да пеят, да играят и се радва, че има ученици; има желание да ги съживи, да станат живи и да разговаря с тях. Красиво нещо е детството. И като възрастен, и като стар човек трябва да запази детинското в себе си - то представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека. Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания от най-ранна възраст до най-дълбока старост - на ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието. Нека всеки от вас си даде отчет коя е най-ранната възраст, от която носи спомени. Толстой разправя за един свой спомен още от най-ранната си възраст, от пеленаче: един ден той усетил, че нещо силно го стяга, вследствие на което изпитал крайно възмущение; той преживял това чувство само за момент и повече не се повторило - изпаднал в забрава. Духът му се примирил с положението, в което се намирал, с надежда, че скоро ще израсне и ще се освободи от оковите на пелените. Не изпитва ли човек и в Умствения свят същото стягане? Той мисли, иска да изнесе някаква идея, но веднага окръжаващата среда - майка, баща, учители, цялото общество, започва да го стяга, слага му пелени, повои и човекът се принуждава да отстъпи. Докога отстъпва - докато порасне; щом порасне, щом сам се убеди и засили в идеята си, той скъсва повоя и излиза от ограничителните условия. Сега и на вас казвам: докато сте деца, занимавайте се със своите кукли и играчки; докато сте деца във Великия живот, занимавайте се с малки работи.
към беседата >>

Виктор Юго, Сент-Ив, Кант, Лаплас, Толстой? (втори вариант)
Когато искате да измените във философско отношение вашия характер, трябва да употребявате известна храна – или череши, или сливи, или портокали, или лимони. Чрез плодовете човек може да си въздейства. При това – чрез четене на някои писатели. Трябва да разделите и писателите. За пример романите на Жул Верн [към] кои спадат? Виктор Юго, Сент-Ив, Кант, Лаплас, Толстой? (- В Юго – Слънцето и Юпитер.) При едно четене трябва да систематизирате всички списатели съобразно с астрологията и в разните възрасти човек да избира. За бъдеще храната ще бъде съобразно с развитието – всеки ден ще имаш определена храна. Днес ти е определена храна от Венера, утре – от Меркурий, всеки ден ще гледаш. На втория ден пак ще започнеш. Ще избираш авторите по същия начин.
към втори вариант >>

Толстой разправя за една своя опитност. (втори вариант)
Във всяка една кукла има известна идея. Туй дете не е тъй глупаво. То е представено тъй, то иска да бъдат куклите живи. То казва тъй: «Ако аз съм едно божество, ще направя тези кукли живи.» То знае, че не може да ги направи, понеже не е могло да ги направи. Да не мислите, че детето е било глупаво – то предполага, че са живи куклите. Толстой разправя за една своя опитност. Когато се пробудило неговото съзнание, когато го повивали като дете, усетил се, че го стегнали с такъв въркозун, и той се възмутил: как да го свържат, че да не си маха свободно ръцете! И след това казва, че туй чувство изчезнало, но все помни туй чувство на възмущение като дете, че са го свързали. И после човек се примири, казва: «Ще търпя, докато израсна, да ми снемат този повой, да бъда свободен.» Туй е хубаво. Много пъти вашите идеи, окръжающата среда, вашите приятели, бащи, майки свържат ви с повой. С негодувание приемате.
към втори вариант >>

57. Скрити сили

МОК

И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота.
Гениалният не може да бъде грозен; грозен ли е, той не е истински гений. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години - няколко светии, а на две хиляди години - един Велик Учител. Геният е тяло на светията, светията - облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога. Геният е все още свързан със Земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити - те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят; само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения, или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени". Като ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е самообладание.
към беседата >>

Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл.
Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години - няколко светии, а на две хиляди години - един Велик Учител. Геният е тяло на светията, светията - облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога. Геният е все още свързан със Земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити - те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят; само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения, или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени". Като ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е самообладание. Ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в свят на пълна хармония, заобиколен съм с Разумни и Възвишени същества, които са готови да ми помагат" - знайте, че тези Същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могат да ви помагат.
към беседата >>

За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени".
Геният е все още свързан със Земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити - те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят; само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения, или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени". Като ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е самообладание. Ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в свят на пълна хармония, заобиколен съм с Разумни и Възвишени същества, които са готови да ми помагат" - знайте, че тези Същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могат да ви помагат. Те искат от вас разумност; ако сте разумни и знаете как да се отнасяте с тях, те всякога са на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави; мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създал. Бащата е готов всякога да помага на сина си, но синът трябва да бъде разумен, да не обижда баща си.
към беседата >>

Вземете Толстой – гениален, той имаше една слабост. (втори вариант)
Геният, той е още на физическото поле. И затуй всякога казват, че гениите имали много такива особености у тях, някои специфични слабости. Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите, Шекспир, казват, имал такъв недостатък, намираха тази слабост в себе си. Казват: «Мяза на Шекспира, мяза на Байрона.» Почват да изучават такива гении – после станат такива едни, отрицателни гении. И действително всички гении си имат по една слаба черта. Вземете Толстой – гениален, той имаше една слабост. Ходеше няколко пъти в гората да се самоубие и мисли, мисли, и най-после, като не можа да намери дърво... Мисли да се самоубие, няма смисъл в живота. И най-после, сенките на гората, тези сенки между дърветата – от тях разбрал смисъла на живота. Казва: «Моùто положение прилича на злия разбойник, за когото нямало дърво, на което да се обеси.» Тогава той казва: «Само един разбойник може да бъде разпънат. Първият разбойник беше разпънат и нямаше какво да прави, казваше на Христа: «Помни ме в царството Си! » И аз съм един жив разбойник, но не мога да се убия.
към втори вариант >>

Толстой, който е бил умен, много свои произведения е чел на децата. (втори вариант)
В гениалния човек личните чувства са много силно развити, той е като кон, прах не дава да падне върху него. Ако се осмелиш да му кажеш някоя погрешка, втори път няма да те срещне. Той не че не знае погрешките си. Той, само като те погледне, само от лицето ти ще познае – не му казвай, че не струва; той, като го прочете, ще забележи какво не достига. Ще изправи погрешката си. Толстой, който е бил умен, много свои произведения е чел на децата. Той казва: «Ако тези могат да ме разберат, тогава другите нямат извинение.» Сега, първото състояние – трябва ви самообладание. Поставете в ума си идеята така. Щом си разтревожен, ще си кажеш, че ти живееш в един свят, където има пълна хармония и около теб има разумни същества, които са разрешили този въпрос, който ти не можеш да разрешиш и тези разумни същества, ако ти си разумен, те са готови да ти помогнат, да ти услужат. «Ама как?
към втори вариант >>

58. Принципи на нещата

ООК

И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си.
Казвате: „Добре е човек да чете различни книги, там да намира силни характери“. – От мое гледище това не е необходимо. Който пише романи или някакви драми, той се излага на ред падения. За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор. Лицето Жан Валжан не се среща в живота. И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: „Тук се изнасят велики истини“. Не, това още не са велики истини. Без да искат, авторите на тези романи са скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пък и всеки не познава истината.
към беседата >>

59. Координиране на силите / Координация на силите

МОК

Не е позволено на ученика да седи без работа; ако някой не може да следва в университет и ходи със скъсани обувки, нека стане обущар - ако Толстой знаеше да кърпи и шие обувки, колко повече вие трябва да правите това.
Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее, ето защо всеки трябва да работи умерено - нито много, нито малко; ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема висшите, духовните вибрации, а ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот - живот на удоволствия. Природата обича леките упражнения, т. е. упражнения, които са по силите на човека. Копае ли на нивата или на лозето, човек трябва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата; видите ли, че някой е взел тежка голяма мотика и копае с голямо напрежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато и работа да върши, духовна или физическа, човек трябва да работи с Любов и разположение; щом изгуби разположението си, той трябва да промени работата си - промяната на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи без работа; ако някой не може да следва в университет и ходи със скъсани обувки, нека стане обущар - ако Толстой знаеше да кърпи и шие обувки, колко повече вие трябва да правите това. Младият иска да бъде самостоятелен, а не работи, очаква всичко наготово. За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде сръчен, да може сам да прави всичко, от което има нужда; това не значи, че той трябва да бъде и шивач, и обущар, и дърводелец, но да разбира от всичко по малко: скъса ли се дрехата му, да може сам да я закърпи; скъсат ли се обувките му някъде, да може да ги закърпи. Във всички случаи на изненада в живота си човек трябва сам да си помага. Като е дошъл на Земята, на човека е дадена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближните си. Той е пътник в живота, в торбата на когото трябва да има всякакви пособия - коя е торбата му?
към беседата >>

Ако един Толстой научи занаята обущарство... Набий клечки на обущата си, то е хубаво. (втори вариант)
А и да седиш целия ден и в писането пак да се безпокоиш – казвам, пак е чукане. Ако имаш вдъхновение, пиши; ако не, ще си намериш някаква работа. Не оставайте никога празни. Ако не можеш да пишеш, научи един занаят. Някой от вас ходи със скъсани обуща – научи един занаят, да си закърпиш обущата. Ако един Толстой научи занаята обущарство... Набий клечки на обущата си, то е хубаво. Всеки един от вас да знае да си зашие дрехите в дадения случай. Ще се научите на самостоятелен живот. Първо, за да бъдете самостоятелни, трябва туй, от което имате нужда, да знаете да си го правите сами. Туй трябва да бъде ваш идеал. Не че дрехите си трябва да ги шиете сами, но по някой път.
към втори вариант >>

60. Сто пеняза

НБ

Така са говорили много философи и писатели, като Толстой и други; така говорят и сега в България много видни мъже и жени, като обясняват, защо е необходимо да се работи всред простата маса.
Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Истинската красота не развращава човека. Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов, не е красота. Съвременните хора говорят за някакви идеали, че трябвало да се слезе при простата маса, при бедните, при страдащите хора и да се работи за тяхното подигане. Така са говорили много философи и писатели, като Толстой и други; така говорят и сега в България много видни мъже и жени, като обясняват, защо е необходимо да се работи всред простата маса. Питам: ако, наистина, бедните, страдащите хора са идеал за съвременното човечество, какво търсят хората из университетите, както и из домовете на изкуствата? Не е ли по-добре, вместо някоя хубава картина, да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица, или един остен и т.н.? Обаче, същите тези хора идеализират простия народ в ума си, поставят го като идеал в своя живот, но същевременно го наричат маса, тълпа, простаци. Как е възможно от една страна да ги наричат маса, тълпа, а от друга страна да ги идеализират и считат за идеал в живота си? Какъв идеал може да бъде бедният човек?
към беседата >>

В това отношение Толстой беше ясновидец.
Например, говори се за самоотричане, за отказване от старото. Някои ще кажат: какво ще стане с нас, ако се откажем от старото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Нашите дядо и баба не се ли отказаха от всичко? Тогава, не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава, иска не иска, да се откаже? В това отношение Толстой беше ясновидец. Той предвиждаше, че този закон ще се наложи, и затова предварително казваше на жена си: хайде да се откажем от всичко старо, да се откажем от богатството си. Жена му, обаче, не се съгласяваше. Не мина много време, дойдоха болшевиките и наложиха този закон насила. Казвате: страшно нещо са болшевиките! Да, страшни са, но те са ангелите на смъртта, които дойдоха, и без да питат някого, взеха всичко до стотинка.
към беседата >>

61. Светлият кръг

МОК

Вие четете например романа Възкресение от Толстой, но не знаете кое го е заставило да напише този роман.
За да се реализира една идея, тя трябва да мине през подсъзнанието или през свръхсъзнанието - там идеята узрява и излиза на бял свят, готова за реализиране. Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото, там са складирани опитностите на човека; достатъчно е човек да напрегне мисълта си, да се концентрира, за да извади нещо от склада на своето далечно минало. Всеки човек трябва да работи върху концентриране на мисълта си; не работи ли доброволно, насила ще го заставят. Великите хора се отличават с голяма концентрация на мисълта си; за да я постигнат, те са минали през големи страдания и тежка дисциплина. За да напише едно велико произведение, писателят е минал през такава дисциплина, каквато обикновеният човек не подозира. Вие четете например романа Възкресение от Толстой, но не знаете кое го е заставило да напише този роман. Кога може да възкръсне човек - когато поправи своето минало. Като работи върху самовъзпитанието си, човек трябва да се стреми към чистота. Няма по-красиво нещо на физическия свят от чистотата; да бъдеш чист на Земята, това значи да живееш в Рая. Чистотата е свързана със здравето; чистият външно и вътрешно човек е абсолютно здрав. За да бъдете здрави и да запазите чистотата си, не увеличавайте тежестта на желанията си - всяко желание има определена тежест и колкото по-ниско е, толкова по-голяма е неговата тежест.
към беседата >>

Чели ли сте живота на Толстой? (втори вариант)
И като се мине известно време, дойде ти вдъхновение, и тогаз запали лампата и пиши! Прекрати ли се вдъхновението, престани. Дойде ти пак вдъхновение, ти в това време копаеш – остави копането и пиши! Турците казват: «Капка по капка – вир става.» Значи, днес една малка идея, утре една малка идея и всичко това остава в нас като склад на нашия живот. Ако се занимавате с живота на всички велики хора, ще видите, че те са минали през такава строга дисциплина, през такива страдания, каквито вие даже не подозирате. Чели ли сте живота на Толстой? Чели ли сте романа «Възкресение» от Толстой? Каква е идеята на тоя роман? По кой начин трябва да възкръсне човек? Трябва да поправи всичкото свое минало. При своето самовъзпитание човек трябва да добие чистота!
към втори вариант >>

Чели ли сте романа «Възкресение» от Толстой? (втори вариант)
Прекрати ли се вдъхновението, престани. Дойде ти пак вдъхновение, ти в това време копаеш – остави копането и пиши! Турците казват: «Капка по капка – вир става.» Значи, днес една малка идея, утре една малка идея и всичко това остава в нас като склад на нашия живот. Ако се занимавате с живота на всички велики хора, ще видите, че те са минали през такава строга дисциплина, през такива страдания, каквито вие даже не подозирате. Чели ли сте живота на Толстой? Чели ли сте романа «Възкресение» от Толстой? Каква е идеята на тоя роман? По кой начин трябва да възкръсне човек? Трябва да поправи всичкото свое минало. При своето самовъзпитание човек трябва да добие чистота! Няма по-хубаво нещо на Земята от чистотата!
към втори вариант >>

62. Типове и образи

МОК

Имаме едно съвпадение – Толстой е събрал много изречения в «Пътят на живота». (втори вариант)
(- Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.) Забележете, той събира Притчите, после – «Еклисиаст» и «Песен на песните». Има и други книги, които минават за негови. Но по какво се отличават Притчите? Какъв тип трябва да бъде онзи, който пише притчи? В Притчите се явява тщеславието на Соломона. Имаме едно съвпадение – Толстой е събрал много изречения в «Пътят на живота». Чрез Притчите Соломон, като съзнава своите погрешки... Той е написал Притчите, като ги четат хората, да изправят своите погрешки. Те са притчи, чрез които човек може да изправи своите погрешки. А в «Еклисиаст»? (- Проявява се като стар Сатурнианец-мъдрец.) Йоан към кои типове спада?
към втори вариант >>

63. Отличителни черти

ООК

С какво се отличава Толстой?
Гърците са хитри, те се отличават със слаб морален устой. Например, след като воюваха десет години с Троя, те измислиха най-после една хитрина: направиха един голям дървен кон, с който превзеха Троя. Гърците са на по-високо стъпало на развитие от евреите: те умъртвиха Сократа с отрова, с по-изтънчено средство, а евреите продадоха Христа и Го разпнаха на кръста. Затова, именно, Сократ трябваше да се бори с по-големи престъпления. Най-после ще дойдем до Толстоя. С какво се отличава Толстой? Той е славянин. Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата. Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане.
към беседата >>

Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните.
Той е славянин. Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата. Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане. Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните. Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости.
към беседата >>

По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа.
Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане. Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните. Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират. Като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща.
към беседата >>

Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират.
Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират. Като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща. В това отношение, Толстой има по-хубави черти от тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не са завършили още своето развитие. В бъдеще те ще дойдат на по-висока степен на развитие. И тъй, всеки човек е минал или минава през формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя.
към беседата >>

В това отношение, Толстой има по-хубави черти от тия на Соломона и на Сократа.
В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират. Като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща. В това отношение, Толстой има по-хубави черти от тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не са завършили още своето развитие. В бъдеще те ще дойдат на по-висока степен на развитие. И тъй, всеки човек е минал или минава през формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломон е прекарал един живот само на ядене и пиене, физически живот. За такъв живот се изискват хора.
към беседата >>

Казвам: Соломон, Сократ и Толстой са три типа, които носят в себе си известни сили.
Дрехите му не били, каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи, вследствие на което техният почерк не е правилен. Енергиите на техните сили и способности не се проявяват правилно. Ако някой графолог разглежда почерка на съвременните хора, по него свободно може да чете характера на техните желания. Казвам: Соломон, Сократ и Толстой са три типа, които носят в себе си известни сили. Всеки тип, изобщо, крие в себе си известни сили, но от всички типове един ден ще се оформи общ тип, в който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този тип ще представя една митическа книга, от която ще се изучава историята и развитието на цялото човечество. Като помислим за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомним за голямото влияние, което те са упражнили върху човечеството. Обаче, те не са първокласни единици; има и по-високи върхове от тях, но понеже днес четохте темата „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя", затова говориме за тях. Положението на Соломона, като цар, представя условия за придобиване на знание и мъдрост.
към беседата >>

64. Духът на Господа

СБ

Един от съвременните писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой.
В първите години на своята младост бях такъв, какъвто ме описваш, но днес, с помощта на моята благообразна Ксантипа, изправих всичко това“. Така казва преданието. Но кой може да говори така? – Само онзи човек, у когото съзнанието се е пробудило. Действително, в края на живота си Сократ имал пробудено съзнание. Един от съвременните писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Де седи приликата между двамата? – В черепа, в челото и в носа им. Веждите на Толстоя са като тия на Сократа. И двамата са имали обективен ум, не се занимавали с отвлечени въпроси. Те се занимавали повече с реалния живот.
към беседата >>

65. По-долен от ангелите

НБ

Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си.
Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
към беседата >>

Тази среща Толстой описал в своя дневник.
Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти.
към беседата >>

Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Хората могат да внесат в човека много идеи и идеали, но онзи вечен идеал, който осмисля живота, който дава истинско направление на човешкия дух, това е връзката ни с Първата Причина, с Великата Божия Любов. Това подразбира познаване на Онзи, Който ни е създал, Който ни е дал условия да живеем, да растем и да се развиваме. Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
към беседата >>

66. Целесъобразни среди

МОК

Запример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение.
Ще им дадете по няколко ореха. Като видят орехите, децата ще забравят стомната. Същевременно вие ще се запознаете с тях и те няма повече да замерват стомната ви с камъни. Следователно, когато обществото отвън ви преследва или когато външните условия са неблагоприятни за вас, подхвърлете им нещо – орехи, пари, с което да ги залъжете да се занимават, да не ви безпокоят. Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. Запример, Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. Някой си счупил крака и страда. Ако нищо не придобие от това страдание, напразно е счупил крака си. Но ако чрез боледуването той се запознае с лекаря, с цялото му семейство и създаде от тях добри приятели, страданието му се оправдава. Човек страда и не се ползва от страданията си дотогава, докато гледа на физическия свят като на някакъв отделен, случайно създаден свят, без никаква разумност.
към беседата >>

67. Ни мъж, ни жена

НБ

Във време на големия глад, когато Толстой обикалял Русия, да помага на гладни, на страдащи хора, той се натъкнал на много интересни случки из живота на хората, дето Бог се е проявявал.
Ето защо, когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, оставете настрана всички заблуждения, всички криви разбирания и понятия за Бога, и като деца, свободни от външни влияния, обърнете се с молба към Него, да ви помогне в този труден час. Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта. Не само ще чуете гласа на Бога, но ще можете и да Го видите. Много примери из живота потвърждават тази истина. Във време на големия глад, когато Толстой обикалял Русия, да помага на гладни, на страдащи хора, той се натъкнал на много интересни случки из живота на хората, дето Бог се е проявявал. Той разправя следния интересен случай. В едно руско село гладът бил много голям: хляб не дохождал отникъде. Стотици хора от това село измрели от глад. Едно семейство от същото село било осъдено вече на смърт, три деня гладували, а при това нямало изглед да дойде отнякъде хляб. Най-малкото дете в това семейство, което било най-духовно, казвало на родителите си: Не се безпокойте, ние ще бъдем спасени.
към беседата >>

68. Време и вечност

ООК

Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството.
Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението си? " Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия за-кон. Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон.
към беседата >>

69. Идат дни

НБ

Толстой даже пише в своите бележки за това посещение от Ломброзо, като казва, че не се е чувствувал свободен в негово присъствие. Защо?
Знание е нужно на хората, но в ръцете на невежия знанието е опасно. Някои хора не се ползват от своето знание на място. Ако някой от тях е добър френолог, например, той използува това знание да търси дефектите на хората. Запример, няколко години наред Ломброзо е изучавал престъпните типове, вследствие на което, когото срещал, наблюдавал го, дали няма на лицето му някаква черта на престъпник. Като ходил в Русия, той пожелал да види Толстоя, и през всичкото време го наблюдавал, какви особени черти ще схване на лицето му. Толстой даже пише в своите бележки за това посещение от Ломброзо, като казва, че не се е чувствувал свободен в негово присъствие. Защо? Наблюдавал го е Ломброзо. Няма защо хората да изучават престъпните типове. Те са отклонение от естествените, от нормалните типове. Ако е въпрос за наука, изучавайте нормалните типове. Запример, измерена е височината на човешкия мозък, от центъра до периферията; тя е около 15 см.
към беседата >>

70. Реалното в човека

МОК

Един е Достоевски, един е Толстой, един е Христос.
При това положение човек няма да остане в ада. Вратата на ада ще се отвори и той ще излезе вън, на свобода и простор. Само така човек съзнава, че е дошъл на земята да изпълни Божията воля, в кръга на своите възможности и знания. Много хора четат Достоевски, възхищават се от него, искат да бъдат като него. Това е невъзможно. Един е Достоевски, един е Толстой, един е Христос. Нещата не се повтарят. Следователно, ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак.
към беседата >>

71. Дерзай, дъще!

НБ

Например, ако Толстой стана велик, това се дължи на хората.
Тази дума дава подтик, импулс на хората. С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе човек може да стане. Отправете тази мисъл към другите хора, за да я отправят и те към вас. Закон е: човек сам себе си велик не може да направи. Тази мисъл може да ви се вижда чудна, но така е. Например, ако Толстой стана велик, това се дължи на хората. Хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? – Еврейският народ. Един народ сам не може да стане велик, ако другите народи не го признаят такъв.
към беседата >>

Хората направиха Толстой велик, а не той сам.
С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе човек може да стане. Отправете тази мисъл към другите хора, за да я отправят и те към вас. Закон е: човек сам себе си велик не може да направи. Тази мисъл може да ви се вижда чудна, но така е. Например, ако Толстой стана велик, това се дължи на хората. Хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? – Еврейският народ. Един народ сам не може да стане велик, ако другите народи не го признаят такъв. Никой музикант не може да стане велик, ако народът му не го обича.
към беседата >>

72. Остани с нас!

НБ

Толстой казва обратното: обществата създават героите.
– Човешкият дух е по-силен и от обществото, и от условията. Ако вярвате, че човек е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от обществото? Обществото е част от това Велико Начало. Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човека. Едното мнение е на един английски писател, който казва, че героите създават обществата. Толстой казва обратното: обществата създават героите. В една своя критика за Наполеон, Толстой казва, че Наполеон сам нищо не е направил. Ако той правеше всичко сам, защо при Бородино издаде една заповед, която после отмени? Кой го накара да издаде заповедта и после да я отмени? В приложенията си, и двата възгледа са прави. Според първия възглед, обществото е слама, а героят е искрицата, която запалва тази слама.
към беседата >>

В една своя критика за Наполеон, Толстой казва, че Наполеон сам нищо не е направил.
Ако вярвате, че човек е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от обществото? Обществото е част от това Велико Начало. Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човека. Едното мнение е на един английски писател, който казва, че героите създават обществата. Толстой казва обратното: обществата създават героите. В една своя критика за Наполеон, Толстой казва, че Наполеон сам нищо не е направил. Ако той правеше всичко сам, защо при Бородино издаде една заповед, която после отмени? Кой го накара да издаде заповедта и после да я отмени? В приложенията си, и двата възгледа са прави. Според първия възглед, обществото е слама, а героят е искрицата, която запалва тази слама. Не, обществото не може да бъде слама. Защо?
към беседата >>

Толстой поддържа, че почвата създава семето, а английският писател поддържа точно обратното.
Защото, ако обществото е слама, като изгори сламата, нищо не остава от нея. Така ли е в същност? Обществото е почва, а героят е семето, което се посажда в тази почва. Ако семе имате, а почва нямате, как ще израсте това семе? Зърното само ли се произвежда, или почвата го произвежда? Толстой поддържа, че почвата създава семето, а английският писател поддържа точно обратното. Ако почвата не съществуваше, семето нямаше отде да черпи сокове. И ако семето не е близо до почвата, тя не ще може да го издържа. Това са външните страни на тези два възгледа. Външните условия са само служби. Например, някой е герой: герой в яденето, герой в борбата, герой в носенето и т.н.
към беседата >>

73. Служба на уравненията

ООК

Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди.
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос.
към беседата >>

Толстой разправя, че сънувал една вечер, че е женен и зачнал, и носи дете. (втори вариант)
Ние сме млади." Че какво подразбира младият? "Ама ние сме стари, женени." Оставете. Нито сте млади, нито стари, нито сте женени. Как ще докажете, че сте женени? Вие ще мязате в онова положение, дето Толстой разправя, че сънувал една вечер, че е женен и зачнал, и носи дете. Цяла нощ се мъчи да роди дете, че едва го роди. Събудил се и видял, че не е жена, а мъж. Казва: "Ако раждането е така, не си струва, опасна работа е." Някои дават тълкувание, че това може да е неговото учение, много мъчно родил. То е второстепенна работа. Усеща той, че е бременен.
към втори вариант >>

74. Ще хвърля мрежата

НБ

В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него.
Някои хора са успели да намерят заровено имане, но всички не могат да успеят. Ние поддържаме, че всичко в живота е постижимо, но при съвсем други условия от сегашните. За да се постигнат добрите желания на човека, за да се реализират стремежите на неговата душа, изисква се нов живот, нова наука, нови методи за работа. Обаче, аз не считам, че несполуките са никакво зло за човека. И в несполуките има поне малко щастие. В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него. В този разказ се разправя за един учен, който тръгнал по света да прави научни изследвания, с цел да открие нещо, с което да подобри положението на човечеството. Обаче, един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и, на общо основание, почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки.
към беседата >>

75. Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“

МОК

Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой?
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н.
към беседата >>

Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската.
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците“ и „Война и мир“, какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си. Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят.
към беседата >>

Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо.
Първата ръка се уподобява на чист, праведен човек, а втората – на грешен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен. Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
към беседата >>

Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов.
Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен. Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш.
към беседата >>

Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия.
И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен. Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
към беседата >>

В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си.
към беседата >>

Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
към беседата >>

Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си.
към беседата >>

С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога.
Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника.
към беседата >>

Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане.
Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор.
към беседата >>

На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
към беседата >>

Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор.
Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата.
към беседата >>

Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите. Юго, обаче, поддържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се меси в отношенията. Единият поставя Бога в къщата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва: Аз давам къщата си под наем.
към беседата >>

Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата.
Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>

Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават.
Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Силният може да се противи на злото; слабият трябва да отстъпва, докато се засили.
към беседата >>

Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. (втори вариант)
Сега вътрешната страна на тия двама списатели каква е? Те и двамата са от два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго от латинската раса, имате Лев Толстой от славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могат да пишат. I - В.Х. - Л II - Л.Т. - С
към втори вариант >>

Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. (втори вариант)
I - В.Х. - Л II - Л.Т. - С Понеже всеки един народ живее при различни условия и писателите от всеки народ се различават. Хюго живее при известни условия, Толстой живее при други условия. Тук имате I-ва и II-ра категория. Вземаме един писател, който живее в полярните страни. III П.С. и друг, който живее в тропическите страни, той от IV-та категория. Този, който живее в полярните страни, какво ще описва?
към втори вариант >>

Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. (втори вариант)
Да допуснем другото изяснение: в началото двете реки, които изтичат от върха А, имат еднаква чистота, обаче мястото, по което минават, не е едно и също. Едното място е планинско и затова тази река от единия край до другия е бистра, а другата е мътна. Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна? Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия.
към втори вариант >>

Толстой разглежда общия живот. (втори вариант)
Първоначално и тя е била бистра, но към края си вече е мътна. Ние казваме: едната река е грешна, а другата е праведна. Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна? Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова.
към втори вариант >>

Толстой взема Наполеон и Кутузов. (втори вариант)
Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна? Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
към втори вариант >>

Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. (втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона?
към втори вариант >>

Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. (втори вариант)
Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция?
към втори вариант >>

После Толстой изнася фактите такива каквито са. (втори вариант)
Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб.
към втори вариант >>

Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. (втори вариант)
Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна.
към втори вариант >>

Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. (втори вариант)
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз.
към втори вариант >>

А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. (втори вариант)
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен.
към втори вариант >>

Толстой искал да покаже това. (втори вариант)
В туй седи издигането на човека, в една постъпка. Епископът казва: „Светилникът е мой, светилникът съм аз, но същината на този живот не е моя. Аз не може да кажа, че този живот е мой. Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“ Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални.
към втори вариант >>

Толстой възстава против войната. (втори вариант)
Следователно, аз трябва да се отнеса към Първичната причина, щом се касае до живота. Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“ Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират.
към втори вариант >>

Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. (втори вариант)
Понеже този, малкият живот в мене не може да съществува без обширния живот, отдето е излязъл.“ Толстой искал да покаже това. Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен.
към втори вариант >>

Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. (втори вариант)
Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности. Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой.
към втори вариант >>

Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. (втори вариант)
Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности. Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор.
към втори вариант >>

Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. (втори вариант)
Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности. Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас.
към втори вариант >>

Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? (втори вариант)
Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности. Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор. Има и друг един външен фактор. Сега можем да кажем така: Бог е, Който всичко върши и ние няма какво да правим. Другите пък казват: „Не, ние всичко можем да направим и Господ няма какво да се меси в нашата работа.“ Едните поставят Бога извън къщата, а другите казват: „Той създаде къщата заради нас. И ние имаме право да живеем, както искаме.“ И действително, във вашия интимен живот дали са ви една къща под наем, господарят на къщата казва: „Мъжът и жената може да се бият, може да си скубят косите, това не ме интересува, но наемът да ми плащат навреме, от това се интересувам.“ После, прозорците да държат здрави, после канализацията, инсталацията да се пазят.
към втори вариант >>

Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. (втори вариант)
Природата още не е установила частната собственост. Ние сме наемници. Може да живееш под наем 10, 15, 20, 60 до 120 години, но след 120 години господарят ще дойде и ще каже: „Сега ще излезете, защото аз искам да направя нов ремонт.“ Та рекох, при сегашния строй, при който живеете, вие се намирате в едно затруднение при някои прояви на живота. Рекох, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата са прави. Индивидът, обществото и Бог трябва да се съединят в едно цяло. Те всички са удове на това цяло. Така трябва да се разглеждат по ред. Индивидът не трябва да се противопоставя на обществото и обществото не трябва да се противопоставя на Бога. Един народ не трябва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е в зависимост.
към втори вариант >>

Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. (втори вариант)
“ Пак същият закон. Запример тук българите могат да обесят някой българин и никой нищо няма да каже. Но, ако вземат тук и обесят един английски консул, цяла България ще хвъркне и ще стане източен въпрос. Пък даже България може да хвъркне, пак английският консул не могат да го обесят. Сега да се повърнем към нашите списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот.
към втори вариант >>

Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. (втори вариант)
И трябва да дойдат ред други списатели, които малко да обобщят тия идеи и да дадат нова насока. Сега светът е разделен: едни, които вярват в себе си; втори, които вярват в обществото и трети, които вярват в Бога. Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция.
към втори вариант >>

Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. (втори вариант)
Сега, какво трябва да се прави? Трябва да се даде една нова насока на отделния човек и на обществото. Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи.
към втори вариант >>

Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. (втори вариант)
Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше?
към втори вариант >>

Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. (втори вариант)
Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон.
към втори вариант >>

И Толстой не можа да изкаже своята идея. (втори вариант)
Това са етапи на разсъждение. И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин.
към втори вариант >>

Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. (втори вариант)
Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен.
към втори вариант >>

В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. (втори вариант)
Защото в такъв случай той би станал еретик. И Толстой не можа да изкаже своята идея. След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен. Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.
към втори вариант >>

Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! (втори вариант)
След „Война и мир“ той е писал „Анна Каренина“, но и там не изказва всичката истина. След това написва „Възкресение“ и там не е изнесъл всичко. Още една книга трябваше да напише Толстой, но нея остави втори път като дойде. В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен. Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.
към втори вариант >>

Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго. (втори вариант)
В „Война и мир“ Толстой има един широк замах, поставя как трябва да се разреши въпроса, какво че трябва да се отстъпва, но не само отстъпване трябва. Отстъпването е само един начин. Толстой изнася в своето учение проблемата: „Не противи се злому! “ Това е Кутузов, нищо повече. На злото не може да се противиш, докато не си силен. Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.
към втори вариант >>

76. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)

МОК

Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания. Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални. Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода.
към беседата >>

В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си.
към беседата >>

Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
– Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
към беседата >>

Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните.
Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си. Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
към беседата >>

В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си.
След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си. Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“. Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят.
към беседата >>

Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват.
Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете. В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им. Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
към беседата >>

Това показва, че Толстой е реалист.
Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им. Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
към беседата >>

Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им. Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
към беседата >>

Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? (втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
към втори вариант >>

П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. (втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
към втори вариант >>

Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. (втори вариант)
П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка.
към втори вариант >>

Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. (втори вариант)
Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
към втори вариант >>

Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. (втори вариант)
Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става.
към втори вариант >>

Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. (втори вариант)
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане?
към втори вариант >>

Толстой снима своя герой. (втори вариант)
Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек.
към втори вариант >>

Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. (втори вариант)
Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона?
към втори вариант >>

Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. (втори вариант)
Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му?
към втори вариант >>

Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? (втори вариант)
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция?
към втори вариант >>

Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? (втори вариант)
Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
към втори вариант >>

И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. (втори вариант)
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
към втори вариант >>

Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. (втори вариант)
Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
към втори вариант >>

И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. (втори вариант)
Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли.
към втори вариант >>

Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? (втори вариант)
И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден.
към втори вариант >>

И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. (втори вариант)
Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
към втори вариант >>

Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. (втори вариант)
“ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беден. Толстой иска да каже: „Не допущай, че си беден, не допущай, и че си гладен.“ Щом допущаш, че си гладен, и гладен ще бъдеш. Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание. Да бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича от факта, че ти бързаш да преодолееш и да задоволиш глада си. Искаш да преодолееш другите хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нещо.
към втори вариант >>

И Толстой и Хюго са били съвестни. (втори вариант)
Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена. И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари.
към втори вариант >>

Сега имайте на ум Толстой и Хюго! (втори вариант)
В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
към втори вариант >>

А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. (втори вариант)
Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
към втори вариант >>

Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. (втори вариант)
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците.
към втори вариант >>

Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. (втори вариант)
А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва.
към втори вариант >>

Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. (втори вариант)
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него. Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте?
към втори вариант >>

Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? (втори вариант)
И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него. Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите.
към втори вариант >>

77. Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата

МОК

Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. (втори вариант)
Някои от тия знаци съществуват, но нямат същото предназначение вътре. Тук имате форми, които са преходни. Може една наука да замени знаците с други и пак да означава същия процес. Сега онова, което искаме да извлечем, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тук има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: „Нищо няма.“ Теоремата на Питагор на геометричен език е следната:[3] И другата формула на геометричен език е:* Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. Туй, което те са писали, може да са мислили по този начин, но може и никак да не са мислили така. Може да е вярно, и може да не е вярно по отношение на тях. Известни форми, които съществуват в природата, се подържат от усилената деятелност на човешката мисъл. Има известна усилена деятелност, която е създала очите. Сега законът, който искам да извадя, е следующият: Защо трябва да мислим и защо трябва правилно да чувствуваме?
към втори вариант >>

78. Разбиране на живота

ООК

Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“.
Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявите на човека са различни, но не и силите, които се съдържат в него. Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга.
към беседата >>

79. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)

МОК

Толстой, който е признат за велик философ и мислител, е дохождал до състояние на самоубийство.
Прилагайте методите, които ви се дават в школата, да сменяте състоянията си. Различните методи представят условия за дисциплиниране на човека. През такава дисциплина са минали всички велики хора. Колко пъти са тупали те на своите даарета, докато дойдат до положението на планински върхове, каквито ги виждаме днес! И те са минали през големи мъчнотии и страдания. Толстой, който е признат за велик философ и мислител, е дохождал до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видял сянката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек трябва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Като намерил смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“.
към беседата >>

Като намерил смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“.
Толстой, който е признат за велик философ и мислител, е дохождал до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видял сянката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек трябва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. Като намерил смисъла на живота, Толстой написа романа „Възкресение“. Всеки ще мине по пътя на повдигане и ще разреши въпросите си по свой начин.
към беседата >>

Толстой, който се е подигнал толкова много, колко пъти му е идвало на ум да се самоубие. (втори вариант)
Това е философия на живота, която може да ни научи в дадения случай да живеем правилно и да можем да се справим с известни състояния и да си проправим пътя. При сегашното състояние тия методи са потребни. Защото ако четете живота на учените хора, всички са минали през такава дисциплина. И много от учените хора са били това дааре, за да си проправят пътя и да израснат. Сега, като са израснали т като планински върхове, вас ви се вижда, като че ли т не са минали през никакви мъчнотии. Толстой, който се е подигнал толкова много, колко пъти му е идвало на ум да се самоубие. Казвал е: „Няма смисъл животът.“ И най-после, като видял сянката на един дънер в планината, едно малко, нищожно явление, казал си: „Човек може да живее и по друг начин. Има смисъл да се живее“. Той писал „Война и мир“, „Ана Каренина“ и казвал: „Животът няма смисъл.“ Недоволен бил от живота, искал да се самоубие. Защо? Това е от набиране на енергия в задната част на главата. И Толстой дълго време се е борил, докато е прекарал енергията в горната част на главата си, за да се развият моралните му чувства.
към втори вариант >>

И Толстой дълго време се е борил, докато е прекарал енергията в горната част на главата си, за да се развият моралните му чувства. (втори вариант)
Толстой, който се е подигнал толкова много, колко пъти му е идвало на ум да се самоубие. Казвал е: „Няма смисъл животът.“ И най-после, като видял сянката на един дънер в планината, едно малко, нищожно явление, казал си: „Човек може да живее и по друг начин. Има смисъл да се живее“. Той писал „Война и мир“, „Ана Каренина“ и казвал: „Животът няма смисъл.“ Недоволен бил от живота, искал да се самоубие. Защо? Това е от набиране на енергия в задната част на главата. И Толстой дълго време се е борил, докато е прекарал енергията в горната част на главата си, за да се развият моралните му чувства. И от тогава животът му се изменил. И написал романа „Възкресение“. И всеки от вас ще се намери в трудно положение. Ако един Толстой се намери в трудно положение, камо ли вие няма да се намерите? Но както той е разрешил въпроса, така и вие по своя начин може да го разрешите.
към втори вариант >>

Ако един Толстой се намери в трудно положение, камо ли вие няма да се намерите? (втори вариант)
Това е от набиране на енергия в задната част на главата. И Толстой дълго време се е борил, докато е прекарал енергията в горната част на главата си, за да се развият моралните му чувства. И от тогава животът му се изменил. И написал романа „Възкресение“. И всеки от вас ще се намери в трудно положение. Ако един Толстой се намери в трудно положение, камо ли вие няма да се намерите? Но както той е разрешил въпроса, така и вие по своя начин може да го разрешите.
към втори вариант >>

80. Илия вече дойде

НБ

И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него.
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях. Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората. Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия. – Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане.
към беседата >>

И в невидимия свят Толстой е видно лице.
–Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
към беседата >>

Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души. И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка.
към беседата >>

81. Сторете да насядат

НБ

Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата.
Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.
към беседата >>

В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана.
В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска.
към беседата >>

В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.
Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен.
към беседата >>

НАГОРЕ

0.72087097167969