Търсене в текстове за 'Толстой'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 243 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд.
Той ще помогне на този човек като на една душа, ще ù помогне „сега", свободен от своето и нейно „вчера" и „утре". Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно. И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми. А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта.
към текста >>

Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа.
Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно. И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми. А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа.
към текста >>

Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно.
И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми. А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
към текста >>

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
към текста >>

От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой.
Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси.
към текста >>

Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа.
Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан.
към текста >>

3. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой.
Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
към текста >>

Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
към текста >>

Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси.
към текста >>

Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

5. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Толстой в „Пътя на живота" стр.
10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ.
Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите.
към текста >>

Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите.
Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение?
към текста >>

Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой.
Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него?
към текста >>

7. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот.
към текста >>

Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина.
към текста >>

Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
към текста >>

За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно.
към текста >>

Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина.
Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
към текста >>

Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
към текста >>

Толстой стана учител за мнозина.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?
към текста >>

И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно.
За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.
към текста >>

Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
към текста >>

Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
към текста >>

И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
към текста >>

В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
към текста >>

Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
към текста >>

И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
към текста >>

Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството.
Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1].
към текста >>

Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни.
Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми.
към текста >>

И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството.
И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем.
към текста >>

– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
към текста >>

Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми.
Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
към текста >>

В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

9. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя!
Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека.
към текста >>

10. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях.
И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
към текста >>

11. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение.
към текста >>

12. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата.
Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те.
към текста >>

13. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Толстой като жив) Под печат били във второ издание и книгите: „В страната на белите лилии" и „Изкуство и живот”.
Вече били дадени за печат четири книги: 1. Завет към българската младеж 2. Философия на труда. 3. Женският въпрос. 4. Гениален роман (животът на Л. Толстой като жив) Под печат били във второ издание и книгите: „В страната на белите лилии" и „Изкуство и живот”. Желаещите да вземат участие в разпространението на много интересните и навременни за България книги на Гр. Петров да се отнесат до Д. Божков, ул. „Патриарх Евтимий" 96 София. Всички книги на Гр.
към текста >>

14. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

15. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

16. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Толстой, които ще издаде на серии Кооперат.
Печатало е и чешкото есперантско списание за движението и учението на „Бялото Братство" в България. Забелязва се доста голям интерес на запад и на изток към учението на „Бялото Братство”. В Италия - учат български, за да могат да се ползуват от беседите на Учителя направо от оригиналите, а във Франция един квакер свободно чете вече беседите на български и е превел „Високия идел" на френски. Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник". Под печат е първа серия: 1) Господар и слуга, 2). Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев.
към текста >>

Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно.
Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев. Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно. На 15 того се изпращат първите 2 книги. Молим всички, на които е изпратена настоящата втора книжка от четвъртата годишнина на списанието ЖИТНО ЗЪРНО, и не желаят да станат абонати за през годината, да я върнат обратно в редакцията, а ония, които желаят да станат такива, да съобщят своевременно това. Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение, като запишат, поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 60 лева.
към текста >>

17. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой.
правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство.
към текста >>

18. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Толстой като художник, мислител и моралист.
От Четиво наука и живот: № 38 Проф. (А Берже - Агонията и смъртта на земята. Популярно изложение. Цена 6 лева. от Великани на човечеството: № 6, Жорес и Короленко - За Толстоя. Толстой като художник, мислител и моралист. цена 12 лв. Даровете на блатата (черното злато). Отглеждане на кърмачетата. Всички са издания на „Акация", София, ул. Витошка 29.
към текста >>

19. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.
Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта.
към текста >>

20. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха.
То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто.
към текста >>

21. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учението на Толстой там е малко познато.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие).
към текста >>

22. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи.
O. G. R. начело с проф. Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
към текста >>

23. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота.
Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството.
към текста >>

24. КОЙ - Г. КАПИТАНОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мара Белчева[1] ТОЛСТОЙ Степ.
Мара Белчева[1] ТОЛСТОЙ Степ. Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски. Шап подел[2], той почука: „Нищ отверженик нерад".
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Толстой – Мара Белчева 10. Кой?
Лулчев 7. Нови влияния в биологията – Б. Боев 8. Нашият социален идеал – А. Томов 9. Толстой – Мара Белчева 10. Кой? – Г. Капитанов 11. „Доброто желание" – един магически фактор – Ели 12. При „Ръцете, който дават" – Т. 13. Съдържание
към текста >>

26. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой.
В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички. Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени.
към текста >>

Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой.
Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек.
към текста >>

Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой?
И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр.
към текста >>

27. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения.
По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература. Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и любовта са общочовешки. Езикът е сочен, свеж, красив и главно понятен, разбран. Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи. И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово. Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения. Да разгледаме съдържанието на тези разкази поотделно смятам за неуместно тук, па и за ненужно. Специалистите могат да го направят и сигурно ще го направят. Те ще анализират, критикуват – то е тяхна работа. Аз предавам моите впечатления като един читател. И мога само да кажа: прочетете ги, за да преживеете сами онази свещена радост, красиво чувство, което окриля живота, нещо повече, което го осмисля и обезсмъртява.
към текста >>

28. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

(значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз).
Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони.
към текста >>

29. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно.
Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент.
към текста >>

30. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Издание на вегетарианското дружество „Лев Толстой" в Бълград.
Книгата е 162 стр. и струва иначе 30 лева. Волите животине. № 8 от вегетарианската библиотека. Уредник Живоин Костич. Издание на вегетарианското дружество „Лев Толстой" в Бълград. Цена 10 динара. Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др. Духът, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните! Някои от тези разкази са из живота на ловци, които след някои покъртителни преживявания са се отказвали завинаги от лова. Някои разкази са с вегетарианска или въздържателна тенденция.
към текста >>

Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др.
Волите животине. № 8 от вегетарианската библиотека. Уредник Живоин Костич. Издание на вегетарианското дружество „Лев Толстой" в Бълград. Цена 10 динара. Тая книга съдържа ред разкази от Лев Толстой, Мамин Сибиряк, Тургенев, Томсон, Живоин Костич и др. Духът, който прониква всички тези разкази, е един: Любов към животните! Някои от тези разкази са из живота на ловци, които след някои покъртителни преживявания са се отказвали завинаги от лова. Някои разкази са с вегетарианска или въздържателна тенденция. Много се радваме за усилването на вегетарианското движение в Югославия; много се радваме, че новите свободни духовни течения се усилват у нашата съседка. Те са именно залогът за красиво бъдеще на всяка страна.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което учили по-рано богомилите.
Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”. И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което учили по-рано богомилите. Обществото на чешките братя подари на човечеството Коменски. А знае се, какво важно място заема той в историята на педагогиката. Обществото на мартинистите във Франция, което има разклонения в разни страни, е родено от розенкройцерското движение, а понеже последното има богомилски произход, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на богомилството. А знае се каква голяма роля игра мартинизмът в културния развой на Европа. Чрез розенкройцерството богомилството простира своето влияние и в Англия.
към текста >>

32. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой.
Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа.
към текста >>

Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин.
„6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир.
към текста >>

33. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр.
Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
към текста >>

34. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше.
Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите. Такива вежди са имали Рафаел, Моцарт и Гьоте. Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура. Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше. Също и Бисмарк е притежавал такива гъсти, китни вежди, които придават на главата му юпитеровия белег. Колкото по-фино и равномерно издути се явяват веждите над очите, толкова повече те говорят за един фин Дух и за една натура, която не се подкопава от скръбта. Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек.
към текста >>

35. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б. от 30 г. излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово".
към текста >>

36. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български.
В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка? " В списание „La Estrella de Occidente", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), е печатана в испански превод книгата „Светът на Великите Души" от Беинса Дуно. В същото списание по-рано беше печатана в превод и „Новата Ева" от Учителя. Нова статия за богомилите Мощното движение в България — „богомилството", все повече почва да се схваща в правилно осветление.
към текста >>

37. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой.
Каква дълбока промяна става с него! У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности. И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен. Той е вече съвсем друг. Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята изповед" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната. По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой. Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят.
към текста >>

Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото.
Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа!
към текста >>

38. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
към текста >>

Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой.
Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам".
към текста >>

Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>

39. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.
Дават се портретите на лицата, чиято характеристика се излага. При самата характеристика винаги една или друга черта се свързва с даден френологичен или физиогномичен белег. По този начин у читателя чрез внимателно изучаване на книгата ще оживят известни принципи на френологията и физиогномията. Една оригинална черта на книгата, която я прави по-увлекателна и интересна, е използуването принципа на контрастите; при този метод по-ярко изпъкват особеностите на лицето. Например прави се съпоставка на Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон. Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Друга особеност на книгата, която издига стойността й е, че тук не се прави обикновена характеристика на лицето. Не, задачата на автора надраства тая цел: Той описва дадена личност във връзка с културните течения на дадена епоха, като представител на дълбоките сили, които действуват в дадена епоха или поколение. ------------------------------------------------------------------------------ [1] Левитация се нарича издигане на човек или на някой предмет във въздуха и оставане там без видима външна подпора. Левитацията наглед противоречи на известни закони, главно на закона на гравитацията.
към текста >>

40. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи.
Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура. Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

41. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов.
към текста >>

Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата".
към текста >>

век, и Толстой.
Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него. Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия". Из в. „АБВ".
към текста >>

Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия".
Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него. Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия". Из в. „АБВ".
към текста >>

42. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време.
Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно.
към текста >>

Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр.
всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно. Доставя се от издателството и от всички по-големи книжарници в страната.
към текста >>

43. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време.
Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада.
към текста >>

В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало.
Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

45. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

* Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли.
Окултната наука може да обясни с логическа последователност тия особени явления при земетресенията. Тя е в състояние да хвърли светлина върху по-дълбоките причини на земетресенията. Съвременната наука не може да обясни горните явления. Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората.
към текста >>

Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой.
Те показват, че животните обладават известна свръхчувствителност, която човек е загубил поради отдалечеността си от природата. Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората. Препоржчваме горещо на читателите на списанието всички книги от Библ. Безсмъртни мисли. Д-р Е. К.
към текста >>

Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение!
Окултната наука има други по-дълбоки разбирания за причините, предизвикващи земетресенията, които се различават от схващанията на материализма. * Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората. Препоржчваме горещо на читателите на списанието всички книги от Библ. Безсмъртни мисли. Д-р Е. К. „Игри и занимавки по смятане — аритметика", от Петър X. Сотиров.
към текста >>

Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората.
* Шопенхауер, от Томас Ман и Толстой, от Стефан Цвайг, излязоха от печат като том IV и V от Библиотека Безсмъртни мисли. Цена 60 лв. тома. И тези книги представят изящно издание, което прави чест на издателството. Имената на двамата големи писатели — Ман и Цвайг са една гаранция за подбора на материала и илюстрацията на тия великани на човешката мисъл и дело — Шопенхауер и Толстой. Има нещо, с което убеденият привърженик на ненасилието не може да се съгласи с мнението на Цвайг за Толстой по този въпрос, но това остава едно негово мнение! Важно е, че сам Цвайг счита Толстой като предтеча за новото време, за новото устройство на Русия, а ние можем да добавим, че Толстой е предтеча за новото устройство на братство и любов, което иде да цари в света, между хората. Препоржчваме горещо на читателите на списанието всички книги от Библ. Безсмъртни мисли. Д-р Е. К. „Игри и занимавки по смятане — аритметика", от Петър X. Сотиров. Библиотека „От живота за живота", № 2.
към текста >>

46. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това се вижда ясно от съчиненията на Достоевски, Толстой, Гогол и пр.
Броят на будните души расте от ден на ден. Рушат се известни духовни ценности, но се създават нови. Всеки, който гледа по-дълбоко на живота, ще види ония светли симптоми в него, които говорят, че един дълбок процес се извършва днес в душата на човечеството и чрез него то, обновено, ще закрачи смело към една слънчева култура. Книга за мисията на славянството Валтер Шубарт от Рига е написал книгата „Европа и душата на Изток", печатана в Швейцария в 1938 год. В тая книга се говори за дълбоко религиозния дух на руската душа и въобще на славянството. Това се вижда ясно от съчиненията на Достоевски, Толстой, Гогол и пр. Един особен дух отличава славянството; това е чувството на братство. И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните.
към текста >>

Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот.
Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота.
към текста >>

Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир.
Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува.
към текста >>

18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост.
Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува. Тази истина е абсолютна, но има и произтичащи из нея истини относителни — приложения. Първата от тези относителни истини е възгледът на руския народ върху собствеността. Руският народ отрича най-трайната собственост, най-независимата от труда: собственост върху земята. Това е факт, който се е проявил — в задругите на селяните и на казаците — (в общото владение на земята).
към текста >>

Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав.
Биография Л. Н. Толстого — П. Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост".
Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия.
33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

48. СЪЩЕСТВЕНОТО - Н. Попов Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Толстой – П.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4 бр. Единствената реалност Граждани на всемирната държава – Боян Боев Из учението на Учителя за Любовта – Д-р Ел. К. От електрона до клетката – Д-р Ил. Стр. Представители на славянския гений: Лев Н. Толстой – П. Г. П. Същественото - Н.Попов (статията е добавена в края) Из нашия живот – Великденски разговор с Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака. Телец – Стрелец Мир вам! – Ек. М-ва Стихове – Д.
към текста >>

49. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота.
Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл.
И. Д. Изворски МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ Майките и бащите на високо талантливите, гениалните, великите люде изобщо, са също така рядко явление между человеците, както и самите велики люде. В биографиите и автобиографиите на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители. А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите и величави духовни образи и големите добродетели на тези майки.
към текста >>

51. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други.
Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура. Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и народите. Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество. Те бяха пратени от Бялото Братство да подготвят човечеството да приеме импулса, който Учителя носеше. Същата мисия и задача имаше и антропософското движение на Рудолф Щайнер, който направи преоценка и равносметка на западно-европейската култура и каза, че западно-европейската култура залязва и на Изток възниква нова култура, културата на славянството.
към текста >>

52. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им.
В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
към текста >>

53. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една от тях е Толстой.
Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора.
към текста >>

54. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой?
Тази книга съдържа: Ранобудните — Г.; Събудете се, деца на светлината! — *** ; Простата, но велика истина — G. Nordmann; Афоризми — Г. Тахчиев; Великата тайна — Вл. Пашов; Из миналото на българите — Люб. Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой? — Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т. „Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души.
към текста >>

55. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой.
събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"? Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората. Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос.
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой драматизирал А.
За да демаскира коварството на фабрикантите на оръжие и да обърне вниманието на народите върху факта, че те, поради невежество и заблуда, се оставят да бъдат разигравани като кукли от фабрикантите на оръжия, Брокуей написал още през 1914 г. предлаганата от нас в превод комедия. Веднага след обявяването на войната всички екземпляри били конфискувани и изгорени, а след войната книгата била преиздадена. Тази комедия се играе в Англия с успех от „Театър за Мира“, който дава своите представления в цялата страна. 3. „Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л. Толстой драматизирал А. М. Доусон. Превод от 4. изд. Цена 10 лв. 4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев. Цена 50 лв. 5.
към текста >>

Толстой; съкратено изложение от В. Мазурин.
Превод от 4. изд. Цена 10 лв. 4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев. Цена 50 лв. 5. „Пътят на живота“, от Л. Толстой; съкратено изложение от В. Мазурин. Превод от руски. Цена 20 лв. Всички тези книги ще струват 100 лева. За абонати — 50 лева. Срок за записване абонати — декември 1933 г.
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Н. Толстой!
„Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой! Вегетарианството е един стадий на развитие, през който всички трябва да минат, да го възприемат и да продължат по-нагоре. Вегетарианството като идея има две страни: етична и хигиенична. И двете са важни. Етичната се базира на Любовта и ненасилието, хигиеничната на здравето. Любовта е единствената най мощна сила, която крепи и поддържа живота.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес.
Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой, - 6 Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2 Тютюнът е отрова, от п, оф.
Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание. Да ядем ли месо, д-р Келог 30, - Пионерите на вегетарианството от Хр. Досев, - 15 Храната на народа от Д-р М. Хиндхеде, - 8 Първо стъпало, Л. Толстой, - 6 Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2 Тютюнът е отрова, от п, оф. Д-р Г. Бунге, - 3 Азбука на житното градинарство от Ев. Ив. Попов, - 8 Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45 Българска вегетарианска кухня, от P. М. Стефанова и Илия Стефанов, - 15 Разни. Автобиография, от М. К.
към текста >>

Толстой, - 5 Паневропа и обединението на южните славяни, - 10 Росна капка, № 1, 2, 3 и 4 X 6, - 24 В хармония с безкрайното, от Р. У.
Паскалев, - 60 Религиозно философския мироглед на П. Дънов, - 8 Учителят, - 5 Съвременния обществен морал и Дънов, - 8 Мисълта — творец на характера от Дж. Ален, - 5 През дверите на доброто, от Дж. Ален, - 5 Против смъртното наказание от В. Хюго, - 5 Доброволно робство, от Ет.Лабоеси, - 2 Двамата старци, Л. Толстой, - 5 Паневропа и обединението на южните славяни, - 10 Росна капка, № 1, 2, 3 и 4 X 6, - 24 В хармония с безкрайното, от Р. У. Трайн, - 10 Целта на образованието от П. Г. Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О. Славчева, - 25 Озарения връх, Еделвайс, - 7 Бранд, от X. Ибсен, - 15 Песни на всемирното братство, подвързана, - 40 В-к Братство, I. до IV. год.
към текста >>

(44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л.
Трайн, - 10 Целта на образованието от П. Г. Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О. Славчева, - 25 Озарения връх, Еделвайс, - 7 Бранд, от X. Ибсен, - 15 Песни на всемирното братство, подвързана, - 40 В-к Братство, I. до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р.
към текста >>

Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I.
Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О. Славчева, - 25 Озарения връх, Еделвайс, - 7 Бранд, от X. Ибсен, - 15 Песни на всемирното братство, подвързана, - 40 В-к Братство, I. до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р. Тагор, - 13 Моето училище, Р.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„ Изтълкувай ни тази притча“ ХРОНИКА 25 години от смъртта на Лев Толстой.
Според тези закон човек сам избира къде ще живее. Накъдето е насочена вашата любов да работите, там ще отидете. Като върви по този път, загадките на живота една по една ще се разрешават и светът тогаз ще бъде за него една отворена книга, с която той ще проучава проявлението на божията мисъл и дела. 29. IX. 935 год. „ Изтълкувай ни тази притча“ ХРОНИКА 25 години от смъртта на Лев Толстой. На 19 ноември т. г. се навършват 25 години от смъртта на великия старец от Ясна Поляна. Няма страна, в която неговото слово да не е издигнало безбройни живи паметници, които ще продължават да говорят на поколението за безсмъртното му дело. По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България. Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му.
към текста >>

По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България.
935 год. „ Изтълкувай ни тази притча“ ХРОНИКА 25 години от смъртта на Лев Толстой. На 19 ноември т. г. се навършват 25 години от смъртта на великия старец от Ясна Поляна. Няма страна, в която неговото слово да не е издигнало безбройни живи паметници, които ще продължават да говорят на поколението за безсмъртното му дело. По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България. Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му. За това изминалите 25 години от неговата смърт у нас ще намерят едни от най-сърдечните и предани съчувственици На всякъде в страната ще бъдат организирани литературни четения, театрални представления и пр. По този случай в София е учреден специален инициативен комитет от представители на Българския Вегетариански Съюз и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой. Големи облекчения в облагането на гроздовия сок. След няколкократни постъпки на Българската Въздържателна Федерация и получения до сега предостатъчен вече опит от органите за измерване на гроздовия сок, Министерството на Финансите най-сетне се е вслушало в справедливите искания на производителите.
към текста >>

По този случай в София е учреден специален инициативен комитет от представители на Българския Вегетариански Съюз и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой.
се навършват 25 години от смъртта на великия старец от Ясна Поляна. Няма страна, в която неговото слово да не е издигнало безбройни живи паметници, които ще продължават да говорят на поколението за безсмъртното му дело. По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България. Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му. За това изминалите 25 години от неговата смърт у нас ще намерят едни от най-сърдечните и предани съчувственици На всякъде в страната ще бъдат организирани литературни четения, театрални представления и пр. По този случай в София е учреден специален инициативен комитет от представители на Българския Вегетариански Съюз и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой. Големи облекчения в облагането на гроздовия сок. След няколкократни постъпки на Българската Въздържателна Федерация и получения до сега предостатъчен вече опит от органите за измерване на гроздовия сок, Министерството на Финансите най-сетне се е вслушало в справедливите искания на производителите. С окръжна наредба под № 22116. М. Ф. е разпратило следните нареждания из цялата страна: 1.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: 25 години от смъртта на Лев Толстой (С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 140 - год. VIII. Севлиево, 24 ноември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: 25 години от смъртта на Лев Толстой (С. Калименов) Новото (В. С. Н.) Буря (N) Зърно, колкото кокоше яйце (Лев Н. Толстой) Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание (Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С.
към текста >>

Толстой) Словото на Учителя.
Севлиево, 24 ноември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: 25 години от смъртта на Лев Толстой (С. Калименов) Новото (В. С. Н.) Буря (N) Зърно, колкото кокоше яйце (Лев Н. Толстой) Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание (Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С. Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N. Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света.
към текста >>

Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“.
Н.) Буря (N) Зърно, колкото кокоше яйце (Лев Н. Толстой) Словото на Учителя. Самопознание и самовъзпитание (Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год.) 350 учени против войната (Писмо) Духът на новото възпитание (Г. С. Г.) Белият лотос (Продължение от брой 139 - Мейбъл Колинз) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя), N. Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо.
към текста >>

Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна.
Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек.
към текста >>

Толстой Зърно, колкото кокоше яйце Едни деца намерили веднъж в един дол нещо голямо, колкото кокоше яйце, с улейче по средата и прилично на зърно.
А ти помисли ли за тия хиляди тебе подобни, в чийто души сега има страх и ужас? Да дадем нашите сили в помощ на ония, които бедстват. Да дадем своето знание духовна мощ за прекратяване на бурята; да отворим сърцата си и приемем останалите вън и им дадем утеха. Да бъдем готови за братска помощ. N Лев Н. Толстой Зърно, колкото кокоше яйце Едни деца намерили веднъж в един дол нещо голямо, колкото кокоше яйце, с улейче по средата и прилично на зърно. Един минувач видял това нещо, купил го за петаче, занесъл го в града и го продал като рядкост. Царят повикал мъдреците и им заповядал да узнаят какво нещо е това: яйце или зърно? Мислили, мислили мъдреците — не могли да отговорят. Стояло това нещо на прозореца, влязла една кокошка, захванала да го кълве и прокълвала една дупка; и всички видели, че това е зърно. Тогава мъдреците отиват при царя и му казват: това е ръжено зърно.
към текста >>

се навършват 25 години от смъртта на великия писател и духовен будител на човечеството Лев Толстой.
Какво да правя? — Не бой се — отвърнал Овчарят. Така те скоро ще се довършат, ще се изядат и на тебе ще ти олекне! * * * Затвори лошите мисли в себе си, не давай им ход И те ще се затрият, като всеки вълчи род. Дядо Благо ХРОНИКА На 19 т. м. се навършват 25 години от смъртта на великия писател и духовен будител на човечеството Лев Толстой. По тоя случай навсякъде по света се урежда тържествено честване паметта на Толстоя. Не ще остане назад в това честване и Съветска Русия. Съобщава се, че там са правени големи приготовления да се отпразнува годишнината от толстоевата смърт по най-тържествен начин. В България почти всички вестници поместват статии по тоя повод. Ще .има събрания, на които ще говорят писатели и последователи на Толстоя.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой — гласът на живия Бог (П. Г.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 141 - год. VIII. Севлиево, 1 декември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски) Към славянската жена (Auroro) Истинският водач (N) Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни.
към текста >>

Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П.
Един е истинския водач, много са неговите помощници. И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот. N Л. Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П. Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало.
към текста >>

И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. 3.
към текста >>

„Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот.
Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим?
към текста >>

В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това.
Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си.
към текста >>

Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство.
са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството.
към текста >>

В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си.
В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край! П. Г. Пампоров Словото на Учителя Забравените неща Днес ще говоря за забравените неща.
към текста >>

Толстой изразява великата мисия на славянството.
Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край! П. Г. Пампоров Словото на Учителя Забравените неща Днес ще говоря за забравените неща. Ще ви прочета 10 гл. от пророк Данаил.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев) Лев Толстой и войната (Зъболекар Стоицев) Макрокосмични песни (Орион) Словото на Учителя.
Севлиево, 22 декември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кой и кога освободи българския народ? (М.) Изгрява новий ден! (В. С. Недев) Лев Толстой и войната (Зъболекар Стоицев) Макрокосмични песни (Орион) Словото на Учителя. Кротките ще наследят земята. (Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г.) Белият лотос (Продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота (Влад Пашов) Към майките (Benitta) Учителят (Т. Ч.) Доброто мнение (Лъч) Кой и кога освободи българския народ? Има много писано по този въпрос, н понеже освобождението на един народ е едно велико дело, почти всички, които са се изказали, гледат по някакъв начин да припишат тази заслуга на института, на който служат.
към текста >>

Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“.
Изгрява новий ден! От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност?
към текста >>

А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности.
към текста >>

— Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия.
към текста >>

Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва.
Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя — „Моята вяра“, четем: В 1897 год. видния духовен ръководител Филарет, е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и бръснат по цяла Русия. Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война?
към текста >>

Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро.
са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой и мн. други.
Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота.
към текста >>

Толстой и мн. други.
Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл.
Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини Деви Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини.
към текста >>

ТОЛСТОЙ Четири дена преди изчезването на вуйчо ми Л. Н.
* Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт. * Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага. Г. Т. ЕДНО ПСИХИЧЕСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА Л. Н. ТОЛСТОЙ Четири дена преди изчезването на вуйчо ми Л. Н. Толстой, аз бях щастлива да беседвам с него цял час върху крайно интересни въпроси, за които и бях отишла на поклонение в Ясна Поляна, тъй като исках да чуя от самите уста на вуйчо си, до къде са достигнали възгледите му за Бога и безсмъртието на душата. Беше доста късно, когато влязох в кабинета му дето го сварих легнал на миндера и гледащ вторачено в пода. Купчината писма и книги ма масата показваха, че той преди малко е оставил работата и сега лежи изморен и почива. Аз седнах и открих целта на посещението си. След малко колебание, вуйчо се съгласи на молбата ми.
към текста >>

Толстой, аз бях щастлива да беседвам с него цял час върху крайно интересни въпроси, за които и бях отишла на поклонение в Ясна Поляна, тъй като исках да чуя от самите уста на вуйчо си, до къде са достигнали възгледите му за Бога и безсмъртието на душата.
* Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага. Г. Т. ЕДНО ПСИХИЧЕСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА Л. Н. ТОЛСТОЙ Четири дена преди изчезването на вуйчо ми Л. Н. Толстой, аз бях щастлива да беседвам с него цял час върху крайно интересни въпроси, за които и бях отишла на поклонение в Ясна Поляна, тъй като исках да чуя от самите уста на вуйчо си, до къде са достигнали възгледите му за Бога и безсмъртието на душата. Беше доста късно, когато влязох в кабинета му дето го сварих легнал на миндера и гледащ вторачено в пода. Купчината писма и книги ма масата показваха, че той преди малко е оставил работата и сега лежи изморен и почива. Аз седнах и открих целта на посещението си. След малко колебание, вуйчо се съгласи на молбата ми. „Но, — прибави той разпалено — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последна, защото не обичам да ми бъркат, когато мислено съзерцавам работата на живота си.
към текста >>

Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир.
Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази. В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си. Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир. Книжнина Житно зърно. год. X. кн. 7, 8 със следното съдържание: Ключ не живота; Ели — Отношението към Великото в живота; Г. — Притчата за самарянина; Боян Боев — Инволюция и еволюция; Г. — Две оси в главата не човека и др. Год.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония.
Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.
към текста >>

69. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена.
С. К. Книжнина „Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха. Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули. И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет. Георги Радев ни доказва, че това е възможно. Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена. Когато човек чете книгата на Г. Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон.
А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание.
към текста >>

Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов.
Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен. Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се заемат за неговото реализиране. И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето. Под този импулс се развиват и работят и всички идейни и духовни движения по цялата земя.' Мнозина ще кажат, че ученията. които ги има в християнството, ги има и в другиго религии, които предшестваха християнството, и от които християнството ги било взело. Това говори за неразбиране на християнството и вътрешната страна на човешкото развитие. Че ученията за християнството ги има в предшестващите го религии, това е факт, който трябва правилно да се изясни.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.
Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево. * * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята.
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи.
Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали. Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство. Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и народи.
към текста >>

„Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др.
Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кант, Бергсон, Айнщайн, Едисон, Вагнер, Шуберт, Ибсен, д’Анунцио, Лилиенкрон, Новалис, Хинденбург, Амундсен, Толстой, Ленин, Гладстон, Клемансо, Мусолини и Ганди.
По всичко личи че, г-н Радев познава историята и проблемите на характерологията. Но неговата цел не е да ни изложи някаква физиономична система, нито пък да обсъди научно тия проблеми. След като ни дава в отделна част от книгата ключа за едно характерологично тълкуване формите на главата и лицето (стр. 9--22), авторът се е опитал да ни нарисува физиономичните портрети на 20 видни фигури из духовния живот на последните 150 години. Тук са засегнати: Гьоте, Ницше. Кант, Бергсон, Айнщайн, Едисон, Вагнер, Шуберт, Ибсен, д’Анунцио, Лилиенкрон, Новалис, Хинденбург, Амундсен, Толстой, Ленин, Гладстон, Клемансо, Мусолини и Ганди. Пред всеки духовен портрет е даден видимият образ (лицето, главата на съответният човек). — Характеристиките на г-н Радев са в по-голямата си част една тънка и умна работа. Като говори, за Айнщайн например, той изтъква: „Способен на най-проникновения математичен анализ и на най-отвлечената от всички видове умствена дейност, при която умът мисли чрез математички символи“, създателят на релативната теория е същевременно „способен да преживява абстрактните откровения на математичното съзерцание“ и оттам — смята, че той лично „принадлежи към най-дълбоко религиозните хора в света“. Също тъй интересна е характеристиката на Бергсон (стр. 35 — 38).
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лица и души: Физиогномични паралели между Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и д’Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди, — с портретите на всички тия общоизвестни бележити люде.
Може ли съвършената хармония на небесните сфери и великата разумност, вложена в устройството на организмите, да бъде дело на слепи механични закони? Освен обективно разглеждане на тези въпроси, книгата съдържа и подробен анализ на разнородните енергии в слънчевата радиация. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. Обща форма на главата. Лицето. Лица и души: Физиогномични паралели между Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и д’Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди, — с портретите на всички тия общоизвестни бележити люде. Белите братя, (кои и какви са белите братя — дъновистите) — наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир. В тази малка книжка, (печатана първом като три последователни статии във в. Зорница), извисявайки се временно до истинско пророческо прозрение, покойният Ст. Ватралски ни сочи с огнени слова в кое именно се състои истинското величие на България в миналото и сега. Книгата съдържа: 1.
към текста >>

Толстой и молитвата, от Влад. Чертков.
Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса.
към текста >>

Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното.
Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра.
към текста >>

Въздържание и вегетарианство Първо стъпало, от Л. Толстой.
Платен, съкратено системно изложение на природния, физико-диетичния лечебен метод. Книгата се състои от две части: теория и практика, и е обобщение на всичко направено до сега в областта на природното лекуване от главните негови представители, стр. 940. Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство у артритиците от П .Картон. В съгласие с природата, или пътят към телесното възраждане, д-р Винш. Хигиена — Здрав и млад от Л. Лулчев. Въздържание и вегетарианство Първо стъпало, от Л. Толстой. Въздържанието от месна храна е първа стъпка към нов живот. За вегетарианството, от Елизе Реклю. Да ядем ли месо, от Д-р Кел от. Съдържа: Естествената храна на човека от научно гледище. Болести, които се дължат на храненето с месо.
към текста >>

Златоуст, Монтен, Милтон, Волтеръ, Русо, Линей, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Реклю, Толстой и др.
Болести, които се дължат на храненето с месо. Какво ни учи човешката опитност. Мнението на бележити хора за вегетарианството. Пионерите на вегетарианството, от Хр. Досев. Почти всички истински велики хора са били вегетарианци: Питагор, Буда, Платон, Овидий Сенека, Плутарх, Климент Александрийски, Порфирий, Ив. Златоуст, Монтен, Милтон, Волтеръ, Русо, Линей, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Реклю, Толстой и др. Трите вредни храни, от Д-р П. Картон. Научните основания на вегетарианството, от Д-р Ана Кингсфорд. Съдържа: Месояден ли е човек. Какво нещо е храната. Таблици за съставните части на месните и растителните храни.
към текста >>

Dio unu роr сiuj, Л. Толстой.
Bulgara antologio. Ив. X. Кръстанов. Bulgaraj rakontoj, от Ив. Вазов. Животът на Заменхоф, Едмонд Прива. Lev Tolstoj kaj la universala vero, Г Посадов. Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой.
към текста >>

Толстой .
Bulgaraj rakontoj, от Ив. Вазов. Животът на Заменхоф, Едмонд Прива. Lev Tolstoj kaj la universala vero, Г Посадов. Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой.
към текста >>

Unua Uupo, Л. Толстой.
Животът на Заменхоф, Едмонд Прива. Lev Tolstoj kaj la universala vero, Г Посадов. Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой.
към текста >>

Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой.
Lev Tolstoj kaj la universala vero, Г Посадов. Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой.
към текста >>

Dio vidas veron, Л. Толстой.
Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой. La influo de la vegetarismo al la morala kaj socia progresado, de Karl Nebenzahl La songo de Makaro, разк.
към текста >>

Du maljunuloj, Л. Толстой.
Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой. La influo de la vegetarismo al la morala kaj socia progresado, de Karl Nebenzahl La songo de Makaro, разк. от Короленко.
към текста >>

Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой.
Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой. La influo de la vegetarismo al la morala kaj socia progresado, de Karl Nebenzahl La songo de Makaro, разк. от Короленко. La kormalsanoj, jliaj kauzoj kaj kontraiibatalo.
към текста >>

Siego de Sebastopolo, Толстой.
Unua Uupo, Л. Толстой. Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой. La influo de la vegetarismo al la morala kaj socia progresado, de Karl Nebenzahl La songo de Makaro, разк. от Короленко. La kormalsanoj, jliaj kauzoj kaj kontraiibatalo. Populara priskribo de D-rо Barwinkel.
към текста >>

Kaukaza milltkaptito. Толстой.
Per kio homoj estas vivaj, Л. Толстой. Dio vidas veron, Л. Толстой. Du maljunuloj, Л. Толстой. Kie estas a mo, tie estas Dio, Л. Толстой. Siego de Sebastopolo, Толстой. Kaukaza milltkaptito. Толстой. La influo de la vegetarismo al la morala kaj socia progresado, de Karl Nebenzahl La songo de Makaro, разк. от Короленко. La kormalsanoj, jliaj kauzoj kaj kontraiibatalo. Populara priskribo de D-rо Barwinkel. Revizoro, komedio en 5 aktoj de N. Gogol.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой предава една своя опитност.
Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете.
към текста >>

77. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни.
В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др. И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами. В чем, следовательно, миссия славянства ? Создать новую культуру братства всех людей и народов — в этом великая миссия славянства. Вдохнуть душу в бездушную культуру; вдохнут любовь и братское чуваво и в экономи ческия и политическия отношения; признать что Божественная справедливость обязательна во всех областях жизни, это значит создать новую культуру, изключающую насилие, рабства кого бы то ни было. Славяне должны прославить Бога, изявить Слова, возвестить Правду, осуществит Любовь, жить для Целаго, для всех, в свободе и братстве.
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Индия ида своя Саду-Сундар-Синг и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П.
(следва) Сл. Камбуров ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Писмо от Грац (Австрия), Драги брат, Първом сърдечно ти благодаря за трите броя на в-к „Frateco.“ Като прочетох вестниците, аз се много зарадвах, че и в България има такова подобно духовно движение както нашето „Nov – Salem“ в немските области. Твърде голямо доказателство за мен, че Господ е посетил и посещава всички народи и племена — всички според тяхната светлина и способност да схващат. И във всяка епоха е имало откровения. Всеки народ сега си има свой пророк или вдъхновители. Индия ида своя Саду-Сундар-Синг и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П. Дънов и т. н, а германците имаха Сведенборг, Бьоме, Шелинг, а още продължава да живее със своите съчинения Яков Лорбер ново откровение в 25 тома. Лорбер е живял най-много в моя рожден град Грац. И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр. 9 — 10 в статията „Христос“ от П.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел.
* Към благодарни и към зли тез капки ся добри към вси: те себе си отдадоха живот на други дадоха! Дим. Станев БЕЗКОРИСТИЕ Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш. Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава. Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем. Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие.
към текста >>

80. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из необятна Русия прозвуча мощния глас на Толстой, който сам е бил един от тези, на когото душата се е разкъсвала от неразрешими проблеми и намирайки се в големи противоречия и обезсмисляне на живота дохожда по вътрешен път до скритата в Християнството мъдрост, и вижда в християнството — не църковното, но в учението на Христа — великото учение на живота, учението, което може да обнови живота във всяко отношение и да даде разрешение на всички проблеми, които разкриват човешките души.
То не можа да вникне в онази нова мъдрост, която християнството съдържаше в себе си, не можаха да разберат смисъла и тайната на Христовия импулс, от който идваха жизнените сокове за западната култура. По този начин те се спънаха в своя път и не можаха да оправдаят надеждите на жадуващото за светлина и знание за живота човечество. Но човечеството не беше изоставено. Имаше очи, които следяха всека негова стъпка и го подкрепяха там където трябваше. Из зад завесата на историческата сцена все така невидимо и незабелязано излязоха тези, които бяха душата на европейската култура и в края на 19 век и началото на 20 век, един вид като реакция на древната мъдрост на теософското движение, се разнесе новата мъдрост скрита в Християнството. Из необятна Русия прозвуча мощния глас на Толстой, който сам е бил един от тези, на когото душата се е разкъсвала от неразрешими проблеми и намирайки се в големи противоречия и обезсмисляне на живота дохожда по вътрешен път до скритата в Християнството мъдрост, и вижда в християнството — не църковното, но в учението на Христа — великото учение на живота, учението, което може да обнови живота във всяко отношение и да даде разрешение на всички проблеми, които разкриват човешките души. По същото време, пак като реакция на теософското движение, работи Владимир Соловьов, който според теософите бил причина, да не може теософското движение да проникне в Русия, защото той с авторитета си попречил на Блаватска да работи в Русия. Все по това време на запад в Германия, възниква Антропософското движение на Рудолф Щайнер, което в светлината на западната окултна школа разкрива дълбоката мъдрост скрита в Християнството. И нещо повече — разкрива мисията и задачата на Християнството и неговата бъдеща роля в развитието на човечеството. Все от същия източник получи импулса си и Макс Хайндел, който основа своето движение с център Калифорния. Всички те ни разкриват дълбоката мъдрост скрита в Християнството и посочват стойността на тази мъдрост за живота.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н.
Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи. Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж.
към текста >>

82. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лев Толстой, М.
Патологични прояви в почерка. III. Характеристики. Разбор — образец на почерка на С. Есенин (посочени са признаците, въз основа на които се прави разбора) Графологично изследване почерците на А. Луначарски, Н. Семашко. Лев Толстой, М. Горки, Пушкин, Чехов, Анри Барбюс, Вайан Кутюрие. Вс. Иванов. Мих. Кольцов, Ек. Гельцер, Л. Собинов, В.
към текста >>

83. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си.
Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света. Казвам: всичко, което сега става в света, носи едно просветление. Иде доброто в света, затова всички трябва да се молим из Бога да превърне всичко в добро. Всички трябва да дадем добър пример, да вярваме, че всичко, което става в света, ще се превърне в добро. Не питайте, защо се бият хората.
към текста >>

84. -

Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов.
Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч.
към текста >>

85. -

Разгледани са паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Мусолини и Ганди.
Идеята, че всеки трябва да живее за себе си е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот , на новата култура. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Тази книга е един ключ, с помощта на който можем да проникнем, чрез външната форма на човешката физиономия, до това, което се крие в душата на човека. Разгледани са паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Мусолини и Ганди. Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осб. Йивс. С приложение: - „Символичният език на цветните лъчи“. Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов свят — света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език. Благословение, ромон от Люб.
към текста >>

86. -

Вземете дори един писател, какъвто е Толстой — и той не можа да разреши един семеен въпрос.
Има малко думи които са чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате за пример думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Сега, щом кажеш „любов“, разбира се това, което не е. Трудно е днешния човек да се справи с въпросите на живота. Вземете дори един писател, какъвто е Толстой — и той не можа да разреши един семеен въпрос. На стари години той не може да се разбере с жена си. Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири.
към текста >>

Този приятел е вън от Толстой.
Ако извадите човек из въздуха навън, и той умира. Всеки човек, ако го извадите от неговата подходяща среда, той започва да страда. Следователно, докато човек е потопен в средата на любовта, той расте. Щом го из вадите от тази среда, той започва да линее. Можете да кажете, че другарката на Толстоя си намерила още един приятел и че какво има от това. Този приятел е вън от Толстой. Човека не бил прост, но музикант, човек на изкуството. После, тя поддържала негови ученици, и това никак не се харесвало на Толстоя. Те са частични възгледи. Толстой остави де разреши въпроса в другия свят. Всеки човек счита, че това, което той прави, е в реда на нещата.
към текста >>

Толстой остави де разреши въпроса в другия свят.
Можете да кажете, че другарката на Толстоя си намерила още един приятел и че какво има от това. Този приятел е вън от Толстой. Човека не бил прост, но музикант, човек на изкуството. После, тя поддържала негови ученици, и това никак не се харесвало на Толстоя. Те са частични възгледи. Толстой остави де разреши въпроса в другия свят. Всеки човек счита, че това, което той прави, е в реда на нещата. Право е това, да те обичат. Право е това, което е в твой интерес. Щом нещата не са във ваш интерес, вие казвате, че не е право. Сега често слушам хората да казват: Да си уредим живота.
към текста >>

Толстой например страдал от навика на миналото.
Сега често слушам хората да казват: Да си уредим живота. Обикновените хора го уреждат по един начин, талантливите — по друг, гениалните — по трети, светиите и те уреждат живота си, всеки урежда живота си. Дотогава, докато човек не се научи да жертва себе си за другите, той не може да разбере смисъла на живота. Дотогава, докато чака другите да се жертват заради него, той не разбира живота. Има основания за това. Толстой например страдал от навика на миналото. Той знаел от миналото, че другите трябва да се жертват. Когато дошъл до положението, че трябва сам той да се пожертва, той казва на жена си: Много неща направих, но по кой начин може да се разреши този въпрос? И, след дълги съмнения и лутания, най-после той казва: Или ти, или аз трябва да умрем, един от нас трябва да умре. И той схващаше, че той именно трябва да умре. Но в неговите разсъждения се забелязва едно особено разбиране.
към текста >>

И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой.
По отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние не искаме да направим жертва. Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва. Най-после, това ще стане, по какъвто и да било начин. Ако не искаш доброволно, ако се откажеш, ще дойде смъртта и пак ще направиш жертвата. И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой. Неговата възлюблена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюблена да се откаже от света, да приеме неговото учение и да тръгне след него. Неговата възлюблена обаче казва: Ти ще тръгнеш по моя път. Най-после тя какво направи? Предаде го на властта да го разпнат.
към текста >>

87. -

„Окултизъм и наука“ Толстой психопат ли е?
Калименов Истинска победа Наука или ограничения? – С. Калименов Словото на Учителя. Като роди дете. (из неделна беседа – 6 октомври 1940г.) Разговор с непознатия – Из в. „Окултизъм и наука“ Толстой психопат ли е? – Д. К. Хей, славяни! (стих.) – Величка Трифонова Из науката и живота. Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К.
към текста >>

ТОЛСТОЙ ПСИХОПАТ ЛИ Е?
— Къде живеете? — Виждали са ме по цял свят. Живея там, дето има обич, мъдрост и почит към всичко велико. Из в. „Окултизъм и науки“ Д. К. ТОЛСТОЙ ПСИХОПАТ ЛИ Е? В редактираното от д-р Кирил Чолаков сп. „Душевно здраве“ има постоянен отдел „именити психопати“. Този път о реда на именитите психопати е поставен Лев Толстой. Статията е на г. Чолаков (кн.
към текста >>

Този път о реда на именитите психопати е поставен Лев Толстой.
Из в. „Окултизъм и науки“ Д. К. ТОЛСТОЙ ПСИХОПАТ ЛИ Е? В редактираното от д-р Кирил Чолаков сп. „Душевно здраве“ има постоянен отдел „именити психопати“. Този път о реда на именитите психопати е поставен Лев Толстой. Статията е на г. Чолаков (кн. 9 — 10, год. II) и в нея са повторени същите клишета (готови, изтъркани, неизменни фрази), каквито сме срещали н и в по-раншните годишнини и книжки на същото списание. В това няма нищо чудно.
към текста >>

Като „социално отвърнат“ характер Толстой предпочитал да живее всред руската аристокрация.
Чолаков не се стеснява до обяви за „социално отвърнати“ и такива лица, които са известни със своята социална отзивчивост и с прякото си участие в обществени или религиозни борби И понеже всяка високонадарена личност проявява сложни черти на ума и характера, г. Чолаков успява да направи такъв подбор от тия черти, които да говорят за правотата на неговото схващане. В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено младите си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности. Нямам намерение, нито пък имам възможност да се спирам подробно върху този страна от писанията на г. Чолакова. Ще спомена тук само за обяснението, което той ни дава на личността и на известна страна в творчеството на великия писател на великата руска земя. Като „социално отвърнат“ характер Толстой предпочитал да живее всред руската аристокрация. Аристократичната среда, според г. Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени. Когато на Толстоя дотегнала аристокрацията, той постъпил на военна служба Военната организация, пак според г. Чолакова, била също по-изгодна за „социално отвърнатите, защото отношенията, между хората тук се определяли от устави и правилници, което ги правило по безболезнени. Допускам, че това е така, макар да зная, че отношенията между чиновете на руската армия през 50-те години на мин.
към текста >>

столетие, когато Толстой е служил, са били доволно груби.
Аристократичната среда, според г. Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени. Когато на Толстоя дотегнала аристокрацията, той постъпил на военна служба Военната организация, пак според г. Чолакова, била също по-изгодна за „социално отвърнатите, защото отношенията, между хората тук се определяли от устави и правилници, което ги правило по безболезнени. Допускам, че това е така, макар да зная, че отношенията между чиновете на руската армия през 50-те години на мин. столетие, когато Толстой е служил, са били доволно груби. Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост.
към текста >>

Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан.
Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени. Когато на Толстоя дотегнала аристокрацията, той постъпил на военна служба Военната организация, пак според г. Чолакова, била също по-изгодна за „социално отвърнатите, защото отношенията, между хората тук се определяли от устави и правилници, което ги правило по безболезнени. Допускам, че това е така, макар да зная, че отношенията между чиновете на руската армия през 50-те години на мин. столетие, когато Толстой е служил, са били доволно груби. Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения.
към текста >>

Болезненият Толстой не се спира и тук.
Чолакова, била също по-изгодна за „социално отвърнатите, защото отношенията, между хората тук се определяли от устави и правилници, което ги правило по безболезнени. Допускам, че това е така, макар да зная, че отношенията между чиновете на руската армия през 50-те години на мин. столетие, когато Толстой е служил, са били доволно груби. Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“. Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти!
към текста >>

Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти!
Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“. Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти! Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“). Смисълът но всичко туй е в страха на Толстоя от литературната критика. Като „социално отвърнат“ човек, той се е боял да не би да го засегне неодобрителното отношение към неговите трудове от страна на пишещите братя!
към текста >>

Толстой живеел като отшелник в Ясна поляна!
Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“). Смисълът но всичко туй е в страха на Толстоя от литературната критика. Като „социално отвърнат“ човек, той се е боял да не би да го засегне неодобрителното отношение към неговите трудове от страна на пишещите братя! Г-н Чолаков си е дал доста труд за да включи фактите в предварително приготвената от него теоретическа ризница, за да се получи впечатление но някаква видимост на истина! Но ризницата оказва твърде малка за колосалната фигура на яснополския мъдрец, така че психиатърът вместо ни даде истинския му образ, ни поднася доволно безвкусна карикатура. Толстой живеел като отшелник в Ясна поляна! За всеки който си е дал труд да се запознае с живота на великия писател, е известно, че това не е истина и за никакво отшелничество на Толстоя през този период от живота му не може да се говори. Тъкмо обратното! В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца. Вън от туй той е във връзка с хора от целия свят, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна. Та дори нашият скромен пътен книжар, покойният Георги Шопов, е гостувал на Толстоя в Ясна поляна и е бил в преписка с него и по-после!
към текста >>

В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца.
Г-н Чолаков си е дал доста труд за да включи фактите в предварително приготвената от него теоретическа ризница, за да се получи впечатление но някаква видимост на истина! Но ризницата оказва твърде малка за колосалната фигура на яснополския мъдрец, така че психиатърът вместо ни даде истинския му образ, ни поднася доволно безвкусна карикатура. Толстой живеел като отшелник в Ясна поляна! За всеки който си е дал труд да се запознае с живота на великия писател, е известно, че това не е истина и за никакво отшелничество на Толстоя през този период от живота му не може да се говори. Тъкмо обратното! В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца. Вън от туй той е във връзка с хора от целия свят, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна. Та дори нашият скромен пътен книжар, покойният Георги Шопов, е гостувал на Толстоя в Ясна поляна и е бил в преписка с него и по-после! Но особено несъстоятелен е г. Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г.
към текста >>

Първокласен талант, обезпечен при това материално, Толстой изживява докрай щастието на творец.
То иде преди всичко от колосалния му талант на творец. Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление. А не се изискват кой знае какви познания, доде разбере човек, че дейността е извор на радост. Колкото по-висока е дейността, толкова по-интензивна с радостта. Затуй творческата радост с най-голямото щастие под небето. Първокласен талант, обезпечен при това материално, Толстой изживява докрай щастието на творец. За необикновеното му трудолюбие е влияла и сложността на въпросите, който той е третирал. Той е ненадминатият до сега в световната литература писател — психолог. То се знае, че за Толстоя и за неговото творчество може да се каже много нещо. Но за моята цел това е достатъчно. Смятам, че за читателя е ясно, до каква степен г.
към текста >>

88. -

Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора.
„Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили. Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“: „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод.
към текста >>

89. -

Това е червената нишка във философията на всички велики синове на човечеството, като Буда, Рама, Кришна, Лао-Тце, Питагор, Мойсей, Христос, Толстой и др.
„Красотата“ поетите наричат „мълчалива музика но формите и багрите“, която чрез очите се възприема, а чрез сърцето преживява. Класическото разбиране на красотата, като симетрия, хармония между частите не е надживяно. Красота има навсякъде и във всичко, но човек трябва да се научи да я търси и намира, а затова се изисква усилена работа, дълго школуване. Мисълта, че красотата е привилегия само за някои хора е погрешна. В природата няма произвол, но има справедливост и целесъобразност. Това е червената нишка във философията на всички велики синове на човечеството, като Буда, Рама, Кришна, Лао-Тце, Питагор, Мойсей, Христос, Толстой и др. Красотата е резултат на работа, на много и непрекъснати усилия на Духа, да си създаде подходяща форма, чрез която да се прояви в своята пълнота и единство с Великото и Вечното в живота. Даром ни е даден само живота, всичко останало само с работа, само с много усилия се постига. В тоя ред на мисли идваме до извода, че и красотата в свой ред е резултат на работа, предимно съзнателна. Телесните форми не създават сами себе си. те са плод на едно вътрешно усилие на духа, но не само през един само човешки живот, а далеч от по преди.
към текста >>

Толстой Бял или чер хляб, П.
Стоицев В съгласие с природата, Д-р Винш Пътят към здраве, Махатма Ганди Да ядем ли месо? Д-р Келог Научните основи на вегетарианството, Д-р Ана Кингсфорд За вегетарианството, Елизс Реклю Трактат за вегетарианството. П. Б. Шели Първо стъпало. Л. Н. Толстой Бял или чер хляб, П. Георгиев Душата, доказателство, че съществува. Ана Безант Прераждането надеждата ма човечеството, Ърв. Купър Лица и души, физиогномични портрети, Георги Радев Учителят Великият закон. П. Дънов Абсолютна чистота Трите основи на живота Доставя книжарница „Братство“- Севлиево
към текста >>

90. -

В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М.
Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и свещенодействие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей. Почерк и личност, от Д. М. Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ. читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк. Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев.
към текста >>

Лондон Морски Вълк, Дж, Лондон Петър Първи, Алексей Толстой Дванадесетте стола, Илф и Петров
Грубешлиева Берта, Фани Хърст Градът без тайни, Вики Баум Без догма, Хенр. Сенкевич Евсей Климков, Максим Горки Изгнанница, Пърл Бък Кралят на автомобилите, Ъптон Синклер Гвади Бигва, Лео Киачели Край ледниците, Г. Будковски Алексей Жмакин, Юрий Герман Мартин Идън, Дж. Лондон Студентката по химия, Вики Баум Четирите конника от Апокалипсиса, Бласко Ибанес До Адама, Дж Лондом Ингебор, Келерман Малката стопанка на голямата къща, Дж. Лондон Сияйна зора, Дж. Лондон Морски Вълк, Дж, Лондон Петър Първи, Алексей Толстой Дванадесетте стола, Илф и Петров
към текста >>

91. -

Толстой Научните основи на вегетарианството, Д-р А.
Делич Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше Основния закон на здравето, Е. Г. Оуен Чрез топлина към здрав, Д-р Вииш Нова лечебна наука, Луи Куне Наука за лице израза, Луи-Куне Фитотерапия, Д-р К. Кант Лекуване чрез цветните лъчи, А. Осборн Ийвс Лекуване с треви, Х.Досев Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство, Д-р Пол Картон Лекуване чрез пост, Д-р Ридлин В съгласие с природата, Д-р Винш Нервните болести и природосъобразното им лекуване, Д-р Капферер На слънце, А. В. Никола Първо стъпало, Л. Н. Толстой Научните основи на вегетарианството, Д-р А. Кингсфорд Трактат за вегетарианството, П. Б. Шели Етика на храната или пионери на вегетарианството, Хр. Досев Да ядем ли месо, Д-р Келог Вегетарианска готварска книга, Кръстю Кадънков Храната на народа, Д-р М. Хиндхеде Алкохолът и душевните болести, Д-р М. Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов Изповед на един пияница, М.
към текста >>

Толстой Изповед, Л.
Досев Да ядем ли месо, Д-р Келог Вегетарианска готварска книга, Кръстю Кадънков Храната на народа, Д-р М. Хиндхеде Алкохолът и душевните болести, Д-р М. Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов Изповед на един пияница, М. Илин Бял или чер хляб, П. Георгиев Отец Сергей, Л. Толстой Изповед, Л. Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем.
към текста >>

Толстой Кройцерова соната, Л.
Хиндхеде Алкохолът и душевните болести, Д-р М. Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов Изповед на един пияница, М. Илин Бял или чер хляб, П. Георгиев Отец Сергей, Л. Толстой Изповед, Л. Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем. Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр.
към текста >>

Толстой Против смъртното наказание, В.
Хиндхеде Алкохолизма и въздържателното движение, Славчо Арсов Изповед на един пияница, М. Илин Бял или чер хляб, П. Георгиев Отец Сергей, Л. Толстой Изповед, Л. Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем. Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев Корали и хора, легенда, Н.
към текста >>

92. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лев Толстой.
Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело. Кръвта на земята. Прев.
към текста >>

Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V.
А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д. Л. Д-ва). VII. Суеверните американци. 17. Книжнина: I.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание.
Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности.
към текста >>

„И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е.
Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
към текста >>

Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно.
Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно. Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни. Щом то е заключило своето сърце, ти си вече отчужден от него. Ние искаме от учениците да стоят като заковани по чиновете си във време на час, да не говорят, даже да не си шепнат и пр. И им казваме, че ако не правят така, ще ги наказваме.
към текста >>

3) Толстой: „Мисли по възпитанието“.
Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“. 4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос. 5) Д-р Цигелрот: „Нервозността в наше време, причини и средства за отстраняването и“. 6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III.
към текста >>

Знак на водата ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец) Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П.
в десц. Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост. в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления. () КАНЦЕР — Рак Владетел . Знак на водата ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец) Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П. Блаватска, Кайзер Вилхелм II, Емил Зола. (Последните два случая ни показват, колко много планети в един знак (същевременно и в М. С.) могат да влияят върху външностьта и характера. Кайзер Вилхелм има и в М. С. (в ) и Зола , , , , всички в М. С.
към текста >>

Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет. Няма вече империи и царства, на тяхното место изпъква една „федерация на народите“. Четири гиганта се запазват: англосаксонците, латинците, славяните и монголите... . . . След 1925 год. виждам една голяма промяна в религиозните чувства и схващания.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота.
Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata).
към текста >>

И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората.
Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето? Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7. и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило. И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа. Истинско морално. възпитание на ученика може да се получи само върху религиозни основи. Окултизмът твърди това въз основа на дълбокото познание на човешката душа. С това, разбира се, съвсем не искам да кажа, че е достатъчно едно външно зачуване на известни церемонии или обреди, едно запомняне на известни библейски събития.
към текста >>

У Толстой дошла веднъж една учителка от Н-ска губерния.
2) Те говорят против религиозното обучение, понеже досега то е служило на господстващите класи да приспиват масите. И тяхното отрицание на религията трябва да се счита като реагиране против това злоупотребление. Но днес религиозното възпитание не трябва да служи на интересите на господстващите класи, за приспиване на масите. При религиозното възпитание трябва да се имат пред вид само интересите на детската душа. Значението на религиозното възпитание в човешкия живот е схванато добре от Толстоя. У Толстой дошла веднъж една учителка от Н-ска губерния. Поговорила насаме с Толстоя. Тя прочела с глас в трапезарията дневника на своите училищни знания, от който се виждало, че тя внушава на децата вредата от ракията, виното и тютюна. Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа. „Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи. Тези частни правила ся.
към текста >>

Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа.
При религиозното възпитание трябва да се имат пред вид само интересите на детската душа. Значението на религиозното възпитание в човешкия живот е схванато добре от Толстоя. У Толстой дошла веднъж една учителка от Н-ска губерния. Поговорила насаме с Толстоя. Тя прочела с глас в трапезарията дневника на своите училищни знания, от който се виждало, че тя внушава на децата вредата от ракията, виното и тютюна. Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа. „Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи. Тези частни правила ся. безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год.
към текста >>

„Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи.
Значението на религиозното възпитание в човешкия живот е схванато добре от Толстоя. У Толстой дошла веднъж една учителка от Н-ска губерния. Поговорила насаме с Толстоя. Тя прочела с глас в трапезарията дневника на своите училищни знания, от който се виждало, че тя внушава на децата вредата от ракията, виното и тютюна. Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа. „Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи. Тези частни правила ся. безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр.
към текста >>

Учението на Лев Толстой. Ц.
Д-р А. Хейг. Диета и храна (за здрави и болни). Ц. 4 лв. същото книгоизд. 4. Д. Т. Кацаров. Учението на Лев Толстой. Ц. 1 лв. Същото книгоиздателство. 5. Лев Толстой. Ясно-полянското училище. Ч. I.
към текста >>

Лев Толстой.
същото книгоизд. 4. Д. Т. Кацаров. Учението на Лев Толстой. Ц. 1 лв. Същото книгоиздателство. 5. Лев Толстой. Ясно-полянското училище. Ч. I. Обща характеристика на училището. Ц. 1.50 лв. Същото книгоиздателство: 6.
към текста >>

8. Л. Н. Толстой.
Същото книгоиздателство, София. 7. П. Буланже, Животът н учението на Сидарта Була. Ц. 1.50 лв. Същото книгоизд. 8. Л. Н. Толстой. Детска мъдрост. Ц. 2 лв. 9. Е. П. Карма. Индийско учение за деятелността. Прев. С. А. Ц.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лев Толстой.
Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело. Кръвта на земята. Прев.
към текста >>

Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега.
Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“.
към текста >>

Лев Толстой.
Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2. 2) „Свободное воспитанiе“, кн. IV, год. IV. 1910 год. Лев Толстой. Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот.
към текста >>

Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт.
Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила.
към текста >>

И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора.
Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи.
към текста >>

Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел.
Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V.
А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д. Л. Д-ва). VII. Суеверните американци. 17. Книжнина: I.
към текста >>

(Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога.
Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението. Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна. Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието.
към текста >>

Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н.
И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза. И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия. 2) Дойранска околия. Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми.
към текста >>

Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела.
И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия. 2) Дойранска околия. Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми.
към текста >>

Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой.
След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се. в свръхчовешка форма, която ние даже трудно можем да си въобразим. В тоя висш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“. 2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна. „Сбогом“ Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство. Последните вести от, нея бяха, че тя вече се поправя и чувства почти добре.
към текста >>

Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“.
В тоя висш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“. 2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна. „Сбогом“ Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство. Последните вести от, нея бяха, че тя вече се поправя и чувства почти добре. Но това време, обаче, един понеделник срещу вторник. аз сънувах.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Толстой: Пътят на живота, стр. 407).
16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа.
към текста >>

(Толстой: Пътят на живота, стр. 87).
Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа. Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията.
към текста >>

„И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“.
Човешката душа има божествен произход. Опитността, която събира тук душата, я учи, и тя постепенно се качва по стъпалата на еволюционната стълба в течение на прережданията. Смъртта не е край на човешкия живот, а само един момент от човешката еволюция. Духовният мироглед е в състояние да ни даде велик морален импулс. Тогава човек почва да разбира, че едничката ценна, вечна, трайна придобивка е тази, която обогатява неговия дух. „И така, както казва Толстой, човек ще подчини телесния си живот на духовния, ще се издигне от телесния (вегетативния) живот към духовния“. Смисълът на живота ще се намира в непрекъснат духовен растеж на човека и на човечеството. Еволюционната стълба Човешката душа не е стара 20 — 30 — 50 — 60 години. Нейният живот не почва от момента на раждането тук на земята. Човешката душа е по-стара от света. Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи.
към текста >>

Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства.
Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год.
Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров.
към текста >>

Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII.
Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от .
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“.
Висшето изкуство изразява духовното във външни форми. Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си.
към текста >>

Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия.
Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте.
към текста >>

Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение.
Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората.
към текста >>

Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност.
Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Толстой, имаше доста последователи у нас, но те почнаха постепенно да намаляват.
7 л. 14. Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4. „Толстоизмът“, както обикновено наричат „учението“ на руския писател граф Лев Н. Толстой, имаше доста последователи у нас, но те почнаха постепенно да намаляват. Изглежда, че философията на Толстоя не задоволява напълно напредничавите умове. Сега се знае нещо повече и по-положително от сухите разсъждения за разумния живот, основани на буквата на евангелието. Най- новите научни изследвания доказват безсъмнено, че учението на Христа не е плод на схоластични умозаключения, а се корени дълбоко в законите на живата природа. Опровергана е фактически и последната, предсмъртната, мисъл на Толстоя, възпроизведена в кн. 3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53469610214233