НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
283
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Учителят и толстоистите" Лев
Толстой
е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава.
"Учителят и толстоистите" Лев
Толстой
е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава.
Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести.
към текста >>
Бащата на
Толстой
е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава.
Бащата на
Толстой
е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година.
Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва.
към текста >>
Лекарят, който придружава
Толстой
, се казва Душан Маковицки.
През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година.
Лекарят, който придружава
Толстой
, се казва Душан Маковицки.
Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?.
към текста >>
Това е публикувано в биографията на
Толстой
от Бирюков, на стр. 241.
А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България.
Това е публикувано в биографията на
Толстой
от Бирюков, на стр. 241.
И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир".
към текста >>
Защо Лев
Толстой
, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?.
Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия.
Защо Лев
Толстой
, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?.
Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов.
към текста >>
През 1907 година Христо Досев посещава
Толстой
в Ясна поляна и има много разговори с него.
И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир".
През 1907 година Христо Досев посещава
Толстой
в Ясна поляна и има много разговори с него.
Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо.
към текста >>
До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на
Толстой
, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов.
До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на
Толстой
, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България.
към текста >>
През юни 1910
Толстой
изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София.
Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
През юни 1910
Толстой
изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София.
По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого.
към текста >>
По това време
Толстой
е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора.
След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София.
По това време
Толстой
е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора.
В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът.
към текста >>
В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на
Толстой
в България е много голямо.
През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора.
В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на
Толстой
в България е много голямо.
То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна?
към текста >>
Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на
Толстой
да избяга от дома си и да пътува за България.
До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него.
Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на
Толстой
да избяга от дома си и да пътува за България.
За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна? Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
към текста >>
За да пътува към България,
Толстой
идваше да се срещне с някого.
През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България.
За да пътува към България,
Толстой
идваше да се срещне с някого.
Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна? Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България.
към текста >>
Лев
Толстой
бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна?
Лев
Толстой
бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България.
към текста >>
На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев
Толстой
бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна? Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев
Толстой
бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така че нещата за тази мистерия се изясняват.
към текста >>
От друга страна, имаме документирано, че
Толстой
е тръгнал да пътува за България.
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос.
От друга страна, имаме документирано, че
Толстой
е тръгнал да пътува за България.
Така че нещата за тази мистерия се изясняват. Но защо Толстой бе тръгнал да се срещне с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година.
към текста >>
Но защо
Толстой
бе тръгнал да се срещне с Учителя?
Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така че нещата за тази мистерия се изясняват.
Но защо
Толстой
бе тръгнал да се срещне с Учителя?
Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието.
към текста >>
След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на
Толстой
и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там.
Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така че нещата за тази мистерия се изясняват. Но защо Толстой бе тръгнал да се срещне с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на
Толстой
и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там.
На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад.
към текста >>
Учителят много пъти спомена за пътя на
Толстой
- че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Така че нещата за тази мистерия се изясняват. Но защо Толстой бе тръгнал да се срещне с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година.
Учителят много пъти спомена за пътя на
Толстой
- че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
към текста >>
Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше
Толстой
- с любов.
И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат.
Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше
Толстой
- с любов.
"Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр.
към текста >>
42-43) Така че пътят, който показа
Толстой
на руския народ, бе отхвърлен.
"Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр.
42-43) Така че пътят, който показа
Толстой
на руския народ, бе отхвърлен.
А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата в Русия са причина за болшевишката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България.
към текста >>
Например Пампоров изнесе: "Теософията и
Толстой
- предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и
Толстой
на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати.
Например Пампоров изнесе: "Теософията и
Толстой
- предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и
Толстой
на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа.
към текста >>
Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а
Толстой
на изток подготвя Русия за Новото Учение.
Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а
Толстой
на изток подготвя Русия за Новото Учение.
Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога.
към текста >>
Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев
Толстой
и за него ще намерите много написани неща.
И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата.
Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев
Толстой
и за него ще намерите много написани неща.
Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип.
към текста >>
Учителят каза, че Лев
Толстой
е прероденият Сократ.
И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата. Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща.
Учителят каза, че Лев
Толстой
е прероденият Сократ.
Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна.
към текста >>
Така че
Толстой
не беше случаен дух.
А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата. Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ.
Така че
Толстой
не беше случаен дух.
Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна?
към текста >>
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев
Толстой
, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна.
Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип.
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев
Толстой
, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна.
към текста >>
Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев
Толстой
.
И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев
Толстой
.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
към текста >>
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев
Толстой
е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев
Толстой
е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
към текста >>
Толстой
е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало.
Толстой
е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е .
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество.
към текста >>
Онова, което е написвал
Толстой
с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
Онова, което е написвал
Толстой
с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
към текста >>
София Андреевна е била запозната много добре с идеите на
Толстой
, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество.
София Андреевна е била запозната много добре с идеите на
Толстой
, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
към текста >>
София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от
Толстой
като творчество, трябва да остане за семейството им.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от
Толстой
като творчество, трябва да остане за семейството им.
Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България.
към текста >>
Според Учителя,
Толстой
тук не разрешава задачата си.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
Според Учителя,
Толстой
тук не разрешава задачата си.
Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае.
към текста >>
Така че
Толстой
избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време.
Така че
Толстой
избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси.
В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение".
към текста >>
Лев
Толстой
е ученик на Бялото Братство.
Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае.
Лев
Толстой
е ученик на Бялото Братство.
Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха.
към текста >>
Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев
Толстой
, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество.
Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител.
Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев
Толстой
, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество.
А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение.
към текста >>
Учителят се спря на тези проблеми с
Толстой
и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите.
В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко.
Учителят се спря на тези проблеми с
Толстой
и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите.
Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години.
към текста >>
Самият факт, който е документиран, че
Толстой
тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик
Толстой
бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години.
Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли?
Самият факт, който е документиран, че
Толстой
тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик
Толстой
бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години.
Това само е достатъчно за проумяване. А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия. Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш!
към текста >>
А другите изказвания на Учителя за
Толстой
са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев
Толстой
в Русия.
А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години. Това само е достатъчно за проумяване.
А другите изказвания на Учителя за
Толстой
са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев
Толстой
в Русия.
Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата.
към текста >>
Учителят бе казал, че
Толстой
отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя.
Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години. Това само е достатъчно за проумяване. А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия.
Учителят бе казал, че
Толстой
отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя.
А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата. Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря".
към текста >>
Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев
Толстой
тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря".
Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата.
Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев
Толстой
тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря".
Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя. Ето така стои въпросът с толстоистите в България. И ако утре тръгнете да се кланяте на толстоисти, то знайте, че вашият път е път на отклонението от Школата на Учителя. Запомнете това много добре!
към текста >>
2.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Толстой
се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България.
Толстой
се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин.
Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука.
към текста >>
3.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на
Толстой
и мечтае.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на
Толстой
и мечтае.
Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
към текста >>
4.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Толстой
казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
Следователно Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и на държавите такива са и на отделните хора. Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват.
Толстой
казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.
към текста >>
И
Толстой
ще дойде в Шестата раса.
Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце.
И
Толстой
ще дойде в Шестата раса.
Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение. От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план.
към текста >>
5.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на
Толстой
- големият руски писател.
Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си.
УЧИТЕЛЯТ разкри и прераждането на
Толстой
- големият руски писател.
Той е Сократ - атинският философ. Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност.
към текста >>
Толстой
и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина.
Величави образи. Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост.
Толстой
и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина.
И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот.
към текста >>
На
Толстой
не достигна времето от един живот.
Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ.
На
Толстой
не достигна времето от един живот.
Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус.
към текста >>
Толстой
пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми.
Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус.
Толстой
пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми.
Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията. Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята. Питагор успя.
към текста >>
6.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той изнесе реферат на тема: „Теософията и
Толстой
, предвестници на Новото Учение".
Къде е Лондон, къде е София. Прочетох писмото на Учителя, който така лъчезарно се усмихна: „Те разноските по пощата струват повече, отколкото да си купи от там панталон. По-хубаво е да си намери там панталон". Написах му писмо и след време се завърна от Лондон с бял панталон от бял английски шевиот. И такива неща имаше при Учителя.
Той изнесе реферат на тема: „Теософията и
Толстой
, предвестници на Новото Учение".
Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и Толстой на Изток са предвестници на Новото Учение. След няколко часа Учителят взе думата и отговори на всички повдигнати въпроси. Той каза: „Новото Учение ще разтопи света! " Ето, така се реши въпросът с теософите на Запад и толстоистите на Изток. Симеон Симеонов.
към текста >>
Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и
Толстой
на Изток са предвестници на Новото Учение.
Прочетох писмото на Учителя, който така лъчезарно се усмихна: „Те разноските по пощата струват повече, отколкото да си купи от там панталон. По-хубаво е да си намери там панталон". Написах му писмо и след време се завърна от Лондон с бял панталон от бял английски шевиот. И такива неща имаше при Учителя. Той изнесе реферат на тема: „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение".
Доказваше, че Новото Учение на Учителя си има свои предтечи, че теософията на Запад и
Толстой
на Изток са предвестници на Новото Учение.
След няколко часа Учителят взе думата и отговори на всички повдигнати въпроси. Той каза: „Новото Учение ще разтопи света! " Ето, така се реши въпросът с теософите на Запад и толстоистите на Изток. Симеон Симеонов. Играеше голяма роля в музикалния живот на братството, особено в началните години, при организирането на музикалните прояви.
към текста >>
„Теософията и
Толстой
, предвестници на Новото Учение".
Един скромен и тих човек. Един нрав на християнин, с християнска душа. Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си. Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров.
„Теософията и
Толстой
, предвестници на Новото Учение".
Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски. Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак.
към текста >>
Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък
Толстой
подготвя славянството за Новото Учение.
Един нрав на християнин, с християнска душа. Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си. Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение".
Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък
Толстой
подготвя славянството за Новото Учение.
А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски. Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак. Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя.
към текста >>
Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и
Толстой
е руснак.
„Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски.
Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и
Толстой
е руснак.
Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен.
към текста >>
Толстой
издига една формула: „Не противи се злому!
А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр. 43от I-ви Младежки събор. Толстоизмът. Най-интересното е, че и двете идеологии - и теософията, и толстоизмът, са славянски и то - руски. Елена Блаватска, която е родоначалник на теософията, е рускиня, както и Толстой е руснак. Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя.
Толстой
издига една формула: „Не противи се злому!
" - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен. А и Толстой имаше специални симпатии към българския народ. Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София.
към текста >>
А и
Толстой
имаше специални симпатии към българския народ.
Те се явяват като предвестници на Новото Учение на Учителя. Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен.
А и
Толстой
имаше специални симпатии към българския народ.
Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги.
към текста >>
7.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Реферат „
Толстой
и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4.
Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа) Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3.
Реферат „
Толстой
и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4.
Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б.
към текста >>
8.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША
,
,
ТОМ 6
„Той е нещо като
Толстой
." Но в душата и на езика ми остана: „И много, много повече от него." Тогава този брат, благовиден до сега, като чу да говоря така възторжено за Учителя и като видя беседите изпадна в някакво изстъпление и почна така безобразно и цинично да ругае Учителя, че аз си помислих, че този човек е полудял.
В това време влезе един от тези, които ме пратиха. Аз се втурнах към него с думите: „Какъв човек! Какъв човек! Защо вие никога не сте ми говорили за Него? " И му подадох плика.
„Той е нещо като
Толстой
." Но в душата и на езика ми остана: „И много, много повече от него." Тогава този брат, благовиден до сега, като чу да говоря така възторжено за Учителя и като видя беседите изпадна в някакво изстъпление и почна така безобразно и цинично да ругае Учителя, че аз си помислих, че този човек е полудял.
Впоследствие, след известни години той наистина полудя. Тогава аз се разплаках и отидох да се оплача на друг един от големите братя и му разказах всичко. Той не държа толкова циничен език, но извика: „Той да не иска да те прави дъновистка? " И започна да говори разни нелепости по адрес на Учителя, една от които беше, че Той пиел вода само със златна чаша. 62 Аз бях дълбоко оскърбена и разочарована от тях.
към текста >>
9.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело,
Толстой
, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!?
Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа.
А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело,
Толстой
, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!?
И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г.
към текста >>
10.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на
Толстой
смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд.
Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец.
Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на
Толстой
смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд.
Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец. Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска. Значи всичко е така както трябва да бъде. Вече успокоен аз спрях пред г-н Дънов и Го помолих за един разговор.
към текста >>
Благодарение на
Толстой
бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец.
Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот.
Благодарение на
Толстой
бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец.
Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини.
към текста >>
11.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф
Толстой
.
Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше. Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист.
Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф
Толстой
.
Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха. Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка.
към текста >>
Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на
Толстой
в читалище „Надежда".
Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството. Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с разположение. Така той омекна и се разположи към приятелите от комуната, а по-късно и към Учителя. През 1922 г. в Търново имаше събор на толстоистите.
Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на
Толстой
в читалище „Надежда".
Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г. Съборът на толстоистите се състоя една седмица преди събора на Бялото Братство в същия салон на читалището в Търново. Петър Камбуров ме заведе на събора. С мен беше още един мой приятел и така ние присъствувахме на събора на Бялото Братство. Аз бях почнал да чета беседи на Учителя.
към текста >>
Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на
Толстой
е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата.
Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него. На следващия ден Учителят изпрати по Петър Камбуров три негови книги: „Сила и Живот", „Мировата Любов и Космичната обич" и още една друга книга. Това беше подарък от Учителя за баща ми. Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново.
Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на
Толстой
е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата.
Това той изповядваше, а мен ме записа да следвам в духовната семинария в Пловдив при архимандрит Ефтимий. Понеже рода ми до трето поколение назад бяха все попове, затова рода ми ме върза за църквата. Родът смяташе - интуитивно, че аз имам да играя някаква роля в църквата за благото на всички родови духове, но аз това не осъзнавах. Аз го осъзнах по- късно, когато Учителят за това нещо ми говори дълго, за тези попски духове. Но и това, което ми говори аз не го изпълних.
към текста >>
12.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
В Русия не послушаха
Толстой
, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там.
Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! " Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение вече две хиляди години се измъчват.
В Русия не послушаха
Толстой
, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там.
В Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение „Не противи се злому". Нали Христос е казал; „Любете враговете си!
към текста >>
13.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
18. ТОЛСТОИСТИ И
ТОЛСТОЙ
Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя.
18. ТОЛСТОИСТИ И
ТОЛСТОЙ
Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя.
Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка.
към текста >>
По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък
Толстой
.
18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ Сънувам сън, че сме на Присоите на Витоша с Учителя. Братството се е разположило около запаления огън. Зима е и снегът е дълбок до колене.
По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък
Толстой
.
Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши. На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него.
към текста >>
На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с
Толстой
.
Зима е и снегът е дълбок до колене. По едно време виждам, че горе от върха на Витоша слиза и върви по снега, прехвърлил през рамото си торба сам самичък Толстой. Така, както го знаем - с брада, с рубашка и с торба на гърба. Приближава към нас, които сме заобиколили огъня и пием горещ чай, застава пред Учителя и Му целува ръка. Сънят свърши.
На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с
Толстой
.
Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен. Разбрах, че това е вече истински случай, а не само сън. Затова стоя и не мърдам от Него. Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство".
към текста >>
Накрая ми каза: „Той сега
Толстой
е ученик на Бялото Братство".
На следващият ден аз разказвам на Учителя своя сън с Толстой. Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен. Разбрах, че това е вече истински случай, а не само сън. Затова стоя и не мърдам от Него.
Накрая ми каза: „Той сега
Толстой
е ученик на Бялото Братство".
Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там. И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя. Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление.
към текста >>
Толстой
в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там.
Той седи, мълчи, нищо не казва, все едно, че не се отнася до Него. Аз вече имах много такива разказани живи сънища на Учителя и Той по същия начин се държеше към мен. Разбрах, че това е вече истински случай, а не само сън. Затова стоя и не мърдам от Него. Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство".
Толстой
в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там.
И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя. Каза ми: „Толстой беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление. Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието".
към текста >>
Каза ми: „
Толстой
беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление.
Накрая ми каза: „Той сега Толстой е ученик на Бялото Братство". Толстой в своите писания приличаше и на йогите, които признаваха Универсалния Дух и Бога, но Азът си го държат в съзнанието, говорят и се държат за разума на човека и не отстъпват от там. И от там не могат да преминат и прескочат бариерата, отвъд където е мистицизмът и където се намират дълбоките и високи страни на Битието. Това го слушах и от баща ми, който бе също толстоист. Тогава споделих моите разсъждения с Учителя.
Каза ми: „
Толстой
беше посланик на Небето, да покаже на руския народ план за обновление.
Но те не го послушаха и дойдоха болшевиците да им покажат другия път на насилието". Моят баща беше зает с идеята за вегетарианството и с толстоизма. Той беше много зает със себе си и това беше негов път. Баща ми имаше имущество - къща, имот. Трябваше да го препише на децата.
към текста >>
Така, че толстоистите в България не можаха да си свършат работата както трябва, така както и самият
Толстой
не можа да я свърши по ред причини и обстоятелства в Русия.
Така имота му се загуби, не достигна до нас, но пък се сбъднаха думите на Учителя. При следващата среща Учителят каза: „Твоят баща не можа да свърши работата както трябва". А той беше свещеник, вегетарианец, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник. Но не можа да изработи някои неща. Ако беше ни преписал имота си, на своите наследници, по друг начин щеше да разреши с нас поне родовата си карма.
Така, че толстоистите в България не можаха да си свършат работата както трябва, така както и самият
Толстой
не можа да я свърши по ред причини и обстоятелства в Русия.
към текста >>
14.
1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Учителят каза за
Толстой
следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето".
Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери.
Учителят каза за
Толстой
следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето".
А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично. А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината.
към текста >>
А
Толстой
го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината.
Учителят каза за Толстой следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето". А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично.
А
Толстой
го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината.
За мен в толстоизма и вегетарианството имаше хубави неща. Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града.
към текста >>
15.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Баща му имаше лична кореспонденция с
Толстой
, но какво стана с нея - не зная, загуби се.
Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията. Но не успя нито в трите области. Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не.
Баща му имаше лична кореспонденция с
Толстой
, но какво стана с нея - не зная, загуби се.
Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев.
към текста >>
Толстой
тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици.
Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г.
Толстой
тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици.
И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше.
към текста >>
Та
Толстой
е имал къде да дойде тук и да отседне.
Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист.
Та
Толстой
е имал къде да дойде тук и да отседне.
Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше. Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето.
към текста >>
16.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
2. С РАЗКАЗИТЕ НА
ТОЛСТОЙ
Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА
ТОЛСТОЙ
Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет.
Моят баща също е ходил на печалба две години в Америка. Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула. Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух. Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро.
към текста >>
После научих, че разказите са от
Толстой
.
Моят баща също е ходил на печалба две години в Америка. Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула. Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух. Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро.
После научих, че разказите са от
Толстой
.
Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от Толстой. Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета. С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука. Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости художника Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село.
към текста >>
Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от
Толстой
.
Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула. Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух. Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро. После научих, че разказите са от Толстой.
Един от разказите, който ми направи най-силно впечатление е „Сестри" от Мопасан, преработен от
Толстой
.
Всичко, което слушах така дълбоко ме затрогна, че аз и досега го помня съвсем ясно. По-после Злата започна да ми дава и на мене, самата аз да ги чета. С това отчасти се задоволяваше жаждата ми за наука. Един ден, когато бях отишла у кака Злата да й поискам пак някоя книга, дойде й на гости художника Минчо Кацаров от Брезово, на 15 км от нашето село. Той беше с една нормална ръка - лявата, а дясната беше съвсем недоразвита.
към текста >>
Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно
Толстой
е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му.
Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля. Прозорецът му бил отворен и той през него е следял кога хазайката му ще излезе и мине покрай него, за да отиде някъде, където му била казала, че ще отиде. В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа.
Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно
Толстой
е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му.
Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче? Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата?
към текста >>
17.
4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от
Толстой
.
Аз му казах чистосърдечно, че не зная, защото още не съм виждала влак и не съм се качвала на такъв. Той ме погледна мило и се усмихна братски на моето чистосърдечие. После ми каза да отида и да попитам от коя гара ще тръгнем. Аз отидох при Стою Кацаров и той ми каза, че ще тръгнем от гара Филипово. Съобщих това на Иван Милчев, без да подозирам, че той е искал да пътуваме заедно.
Във влака на прозореца той ме разпитваше от кога съм станала вегетарианка и какво съм чела от
Толстой
.
Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев. Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал. На гара Беловец, ние от нашето село слязохме, а другите продължиха за Стара Загора.
към текста >>
Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на
Толстой
.
Иван е роден в село Козанка, Старозагорско. Останал сирак без баща, когато е бил на две години, а когато е бил на 7 години починала и майка му. От осем годишен е бил даден овчарче в близкото село. До 17-годишен той бил все овчарче в близките села. След това той отишъл в кантората на Досю Вълев в Стара Загора като чирак.
Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на
Толстой
.
На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички работници, работел е с тях наравно. Обличал се е скромно, макар и с вкус и никак не е държал за богатството на баща си, както това правели другите му братя. Със своя начин на живот, със своето човешко държание, той бил пример за подражание. В него са виждали истински християнин. Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от Толстой и чийто убеждения той възприел в своя живот.
към текста >>
Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от
Толстой
и чийто убеждения той възприел в своя живот.
Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на Толстой. На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички работници, работел е с тях наравно. Обличал се е скромно, макар и с вкус и никак не е държал за богатството на баща си, както това правели другите му братя. Със своя начин на живот, със своето човешко държание, той бил пример за подражание. В него са виждали истински християнин.
Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от
Толстой
и чийто убеждения той възприел в своя живот.
Моят Иван и още двама или трима от работниците възхитени от Христо Досев, са започнали и те да четат книгите на Толстоя и са станали вегетарианци.
към текста >>
18.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Когато аз отидох като съпруга на Иван Милчев, той вече познаваше не само
Толстой
, но се бил запознал с Учителя Дънов и неговото учение, основател на Бялото Братство в България.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Когато аз отидох като съпруга на Иван Милчев, той вече познаваше не само
Толстой
, но се бил запознал с Учителя Дънов и неговото учение, основател на Бялото Братство в България.
Учението на Учителя Дънов се е видяло на Ивана с много по-голяма широта, духовна задълбоченост и най-вече с даване методи за един правилен живот на земята. Иван четеше книгите на Учителя Дънов, аз също ги четях и ми се харесваха много, само не можех да възприема идеята за прераждането. Мислех си, че ако приема прераждането, то ще почна да се обленявам, няма да работя така ревностно, за да постигна всичко още в този живот, а ще почна да отлагам за друг живот. Точно за това не исках да се занимавам с този проблем и го отхвърлят изцяло. Аз се ожених през 1922 година, а на 27 декември 1923 година сънувах сън, че отивам в София да търся Учителя Дънов.
към текста >>
19.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Отвътре до вратата стоеше един от последователите на
Толстой
- Кръстю Кадънков.
Искам да ви представя един от миналите ви животи". Тръгнахме заедно. Стигнахме пред пътните врати на някаква сграда. На голяма табела отвън пишеше „Сиропиталище". Той отвори вратата и ме пусна да вляза първа.
Отвътре до вратата стоеше един от последователите на
Толстой
- Кръстю Кадънков.
Моят ръководител му каза: „Хайде с нас" и тръгнахме заедно. Минахме през голям двор и стигнахме до вратата на една сграда. Той отвори вратата и ни пусна да минем ние напред. Тръгнах аз първа, слез мене Кръстю и после Той. Качихме се на втория етаж.
към текста >>
20.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
И Достоевски, и
Толстой
, и френски класици, всичко се прочете.
Тя носи палтото пет години и аз го носих още пет, докато завърша. Изкарвах си от плетене, за да си купя черна престилка, за учебници, за тетрадки. Когато дните бяха малки, след вечеря се събирахме. Ние със сестра ми и майка ми плетяхме, а голямата сестра ни четеше. Когато се умори, чете брат ми.
И Достоевски, и
Толстой
, и френски класици, всичко се прочете.
А в последните два класа в педагогическия отдел учеха по 7 часа - сутрин 5, почивка 1/2 час и след обед 2 часа. Които живееха наблизо отиваха да се нахранят, други по-богатите отиваха на ресторант, някои си носеха по нещо, а аз нищо. Без закуска, без обед, изчаквах до 7 часа вечерта. От 5 - 7 си приготвях уроците за следния ден. Бях станала на вейка, слаба едвам вървях.
към текста >>
21.
43. Летуване на Рила с Учителя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
И по едно време се обърнах и му казах: „Вие сигурно знаете за Лев
Толстой
.
Полковника и майора седнаха на задната седалка, пък аз седнах до шофьора. Тръгнахме и пътуваме. По едно време полковника ме пипа по рамото. Аз се обърнах и той ми казва: „Колко хубав човек си, а пък не ядеш месо, не пиеш, що за човек си? “ Аз помислих за момент и казах: „Ще ви отговоря, но малко ще помисля“.
И по едно време се обърнах и му казах: „Вие сигурно знаете за Лев
Толстой
.
Аз като малък, още в отделенията като учех съм чел от него брошурки. Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя. Но аз не желая такова нещо. Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има.
към текста >>
22.
11. Пророк Илия и брадвата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Както е казал за
Толстой
, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели.
Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“. Нали и заради това тая аналогия,която дава Учителят така може би пряко или за хората,които са били край Него, точно направо не е визирал нещата, не е казвал нещата, но ги е казвал в такава форма, че умния да се досети, а другия, той ще мени и ще замине край тия Слова без да разбере нищо. И така Учителят е подсказвал, нали за всеки един, ако е ставало нужда, да подскаже кой какъв е.
Както е казал за
Толстой
, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели.
Та така е завършила тая случка с бай Иван, със свети Илия и със секирата. Да. Секирата не е могла да влезе в действие, но Учителят е взел мерки нали да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин. И наистина успява Учителя, а бай Иван вече сменя по-нататък нещата. Той не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго становище, оставя го оня да си върви в своя път. Трябвало е да започне да се връща назад от своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя.
към текста >>
23.
3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Така из един път спомените на всички такива образи като Тагоре, Леонардо,
Толстой
, такъв образ няма като че ли.
Не само както с молитвите. Тя е единствената Школа, в която се роди музиката. В: Кое беше първото ви впечатление, когато дойдохте на Изгрева? Кое най-много ви направи впечатление и на кое се учудвахте и кое одобрявахте? Д: Аз първо когато видях Учителя, аз бях поразен.
Така из един път спомените на всички такива образи като Тагоре, Леонардо,
Толстой
, такъв образ няма като че ли.
Така нещо, което докосна душата ми. Той ме посрещна много добре и нареди, та отгоре от тавана свалиха Неговата палатка и я построиха срещу салона, там имаше едни маси гдето се храним. Зад тях я построиха и там аз имах първите опитности. Даже има една беседа тогава на другия ден, понеже тогава за пръв път Учителят пусна сестрите да се качат горе, тогава. И това ми е направило впечатление.
към текста >>
24.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като
Толстой
, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени.
Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант.
Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като
Толстой
, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени.
Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата. БРАТЯ КАМБУРОВИ В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те? Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола.
към текста >>
25.
ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ
,
,
ТОМ 8
Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като
Толстой
, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени.
Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант.
Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като
Толстой
, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени.
Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата.
към текста >>
26.
XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Да направим, както
Толстой
казва „Дай всичкото си имане.
Прочетете внимателно и вижте разликата. Разликата в текста, в смисъла води до целенасочено отклонение. Друг пример: Фонд 1534, арх. ед. 389 - „Люби Бога", 12 год., 7 лекция от 2.XI.1932 год. В оригинала завършва така: „По добре е да се отречем, преди да е дошла смъртта.
Да направим, както
Толстой
казва „Дай всичкото си имане.
Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат на сила, което имате сега. Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене". Графиня е тя. И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат.
към текста >>
Жената на
Толстой
му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене".
Друг пример: Фонд 1534, арх. ед. 389 - „Люби Бога", 12 год., 7 лекция от 2.XI.1932 год. В оригинала завършва така: „По добре е да се отречем, преди да е дошла смъртта. Да направим, както Толстой казва „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат на сила, което имате сега.
Жената на
Толстой
му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене".
Графиня е тя. И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане." А сега проверете как завършва тази беседа в томчето „Новата мисъл" на Общия окултен клас, год. XII, 1932-1933 год. т.
към текста >>
27.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Толстой
или Учителят 157.
Ако видя, ще се усили вярата ми 152. Опитност на Младен Попов 153. Как бе спасен животът ми 154. Подпиши декларация 155. Стоте зелки 156.
Толстой
или Учителят 157.
Отслужил с чужди пари 158. Четири категории хора 159. Четири вида души 160. Виждането на Ледбитер и на Учителя 161. Учителят за Николай Райнов 162.
към текста >>
28.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Толстой
, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките.
Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н.
Толстой
, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките.
Също така е правел и брат Генчо. Хрумнела ли му някаква идея, веднага се залавял за четката и боите. Настанело ли творческо безплодие, той почвал да подвързва. По тоя начин всичкото време се оползотворявало. След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия.
към текста >>
29.
09 - 156. ТОЛСТОЙ ИЛИ УЧИТЕЛЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
156.
ТОЛСТОЙ
ИЛИ УЧИТЕЛЯТ Идеите на Лев Николаевич
Толстой
почнаха да проникват в България още преди Европейската война.
156.
ТОЛСТОЙ
ИЛИ УЧИТЕЛЯТ Идеите на Лев Николаевич
Толстой
почнаха да проникват в България още преди Европейската война.
Сава Ничев, Христо Досев и Георги Ст. Шопов са пионерите на тези идеи у нас. Издателство „Георги Ст. Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската книжнина с Толстоевите произведения. Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател Толстой.
към текста >>
Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател
Толстой
.
156. ТОЛСТОЙ ИЛИ УЧИТЕЛЯТ Идеите на Лев Николаевич Толстой почнаха да проникват в България още преди Европейската война. Сава Ничев, Христо Досев и Георги Ст. Шопов са пионерите на тези идеи у нас. Издателство „Георги Ст. Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската книжнина с Толстоевите произведения.
Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател
Толстой
.
Ето защо дядо Толстой се радваше на голяма популярност у нас. След Европейската война се образуваха групи от съмишленици на Толстой под името Толстоисти /в село Ясна Поляна край Бургас, край Ямбол и пp./. Същите тия групи по-късно се обединиха в Български Вегетариански съюз, със седалище София. В град Бургас също имаше значителна група Толстоеви привърженици. Един от тия привърженици бе и брат Георги Казанджиев.
към текста >>
Ето защо дядо
Толстой
се радваше на голяма популярност у нас.
Сава Ничев, Христо Досев и Георги Ст. Шопов са пионерите на тези идеи у нас. Издателство „Георги Ст. Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската книжнина с Толстоевите произведения. Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател Толстой.
Ето защо дядо
Толстой
се радваше на голяма популярност у нас.
След Европейската война се образуваха групи от съмишленици на Толстой под името Толстоисти /в село Ясна Поляна край Бургас, край Ямбол и пp./. Същите тия групи по-късно се обединиха в Български Вегетариански съюз, със седалище София. В град Бургас също имаше значителна група Толстоеви привърженици. Един от тия привърженици бе и брат Георги Казанджиев. След Европейската война идеите на Бялото Братство също почнаха да пускат корени сред българския народ, като макар и бавно, но все повече взеха да се изграждат групи по градове и села, за които ще се спрем по-подробно при друг случай.
към текста >>
След Европейската война се образуваха групи от съмишленици на
Толстой
под името Толстоисти /в село Ясна Поляна край Бургас, край Ямбол и пp./.
Шопов са пионерите на тези идеи у нас. Издателство „Георги Ст. Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската книжнина с Толстоевите произведения. Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател Толстой. Ето защо дядо Толстой се радваше на голяма популярност у нас.
След Европейската война се образуваха групи от съмишленици на
Толстой
под името Толстоисти /в село Ясна Поляна край Бургас, край Ямбол и пp./.
Същите тия групи по-късно се обединиха в Български Вегетариански съюз, със седалище София. В град Бургас също имаше значителна група Толстоеви привърженици. Един от тия привърженици бе и брат Георги Казанджиев. След Европейската война идеите на Бялото Братство също почнаха да пускат корени сред българския народ, като макар и бавно, но все повече взеха да се изграждат групи по градове и села, за които ще се спрем по-подробно при друг случай. Брат Георги Казанджиев следеше вестник „Братство", който отначало бе периодически лист, после двуседмичник в четири малки страници, а няколко години след това се установи като седмичник.
към текста >>
Тъй като Казанджиев бе прегърнал идеите на дядо
Толстой
, считаше, че по-велик от дядо
Толстой
няма на земята.
В град Бургас също имаше значителна група Толстоеви привърженици. Един от тия привърженици бе и брат Георги Казанджиев. След Европейската война идеите на Бялото Братство също почнаха да пускат корени сред българския народ, като макар и бавно, но все повече взеха да се изграждат групи по градове и села, за които ще се спрем по-подробно при друг случай. Брат Георги Казанджиев следеше вестник „Братство", който отначало бе периодически лист, после двуседмичник в четири малки страници, а няколко години след това се установи като седмичник. На втората страница на „Братство" се печатаха резюмета от неделните беседи, които по това време се държаха от Учителя в София.
Тъй като Казанджиев бе прегърнал идеите на дядо
Толстой
, считаше, че по-велик от дядо
Толстой
няма на земята.
Но след като следял той най-ревностно словото на Учителя, печатано всяка седмица и като го сравнявал с Толстоевото, в неговия ум се зародило съмнение кой е по-велик, Толстой или Учителят. Веднъж той, като четял школните лекции, в една от тях намери отговора на вълнуващия го въпрос. Там се казвало, че Толстой дойде до вратата на окултната школа и там спря. Това за брат Казанджиев било достатъчно. Той вече бе получил отговор на вълнуващия го въпрос, а това му помогнало да се установи и самоопредили към Бялото Братство.
към текста >>
Но след като следял той най-ревностно словото на Учителя, печатано всяка седмица и като го сравнявал с Толстоевото, в неговия ум се зародило съмнение кой е по-велик,
Толстой
или Учителят.
Един от тия привърженици бе и брат Георги Казанджиев. След Европейската война идеите на Бялото Братство също почнаха да пускат корени сред българския народ, като макар и бавно, но все повече взеха да се изграждат групи по градове и села, за които ще се спрем по-подробно при друг случай. Брат Георги Казанджиев следеше вестник „Братство", който отначало бе периодически лист, после двуседмичник в четири малки страници, а няколко години след това се установи като седмичник. На втората страница на „Братство" се печатаха резюмета от неделните беседи, които по това време се държаха от Учителя в София. Тъй като Казанджиев бе прегърнал идеите на дядо Толстой, считаше, че по-велик от дядо Толстой няма на земята.
Но след като следял той най-ревностно словото на Учителя, печатано всяка седмица и като го сравнявал с Толстоевото, в неговия ум се зародило съмнение кой е по-велик,
Толстой
или Учителят.
Веднъж той, като четял школните лекции, в една от тях намери отговора на вълнуващия го въпрос. Там се казвало, че Толстой дойде до вратата на окултната школа и там спря. Това за брат Казанджиев било достатъчно. Той вече бе получил отговор на вълнуващия го въпрос, а това му помогнало да се установи и самоопредили към Бялото Братство. Толстой дойде да подготви съзнанието на човечеството за първото стъпало, първата стъпка за един възходящ път, докато Учителят идва да трасира този път за идните столетия.
към текста >>
Там се казвало, че
Толстой
дойде до вратата на окултната школа и там спря.
Брат Георги Казанджиев следеше вестник „Братство", който отначало бе периодически лист, после двуседмичник в четири малки страници, а няколко години след това се установи като седмичник. На втората страница на „Братство" се печатаха резюмета от неделните беседи, които по това време се държаха от Учителя в София. Тъй като Казанджиев бе прегърнал идеите на дядо Толстой, считаше, че по-велик от дядо Толстой няма на земята. Но след като следял той най-ревностно словото на Учителя, печатано всяка седмица и като го сравнявал с Толстоевото, в неговия ум се зародило съмнение кой е по-велик, Толстой или Учителят. Веднъж той, като четял школните лекции, в една от тях намери отговора на вълнуващия го въпрос.
Там се казвало, че
Толстой
дойде до вратата на окултната школа и там спря.
Това за брат Казанджиев било достатъчно. Той вече бе получил отговор на вълнуващия го въпрос, а това му помогнало да се установи и самоопредили към Бялото Братство. Толстой дойде да подготви съзнанието на човечеството за първото стъпало, първата стъпка за един възходящ път, докато Учителят идва да трасира този път за идните столетия. Когато четенето се свърже с размишлението, проясняват се идеите и се идва до принципите, които ръководят живота.
към текста >>
Толстой
дойде да подготви съзнанието на човечеството за първото стъпало, първата стъпка за един възходящ път, докато Учителят идва да трасира този път за идните столетия.
Но след като следял той най-ревностно словото на Учителя, печатано всяка седмица и като го сравнявал с Толстоевото, в неговия ум се зародило съмнение кой е по-велик, Толстой или Учителят. Веднъж той, като четял школните лекции, в една от тях намери отговора на вълнуващия го въпрос. Там се казвало, че Толстой дойде до вратата на окултната школа и там спря. Това за брат Казанджиев било достатъчно. Той вече бе получил отговор на вълнуващия го въпрос, а това му помогнало да се установи и самоопредили към Бялото Братство.
Толстой
дойде да подготви съзнанието на човечеството за първото стъпало, първата стъпка за един възходящ път, докато Учителят идва да трасира този път за идните столетия.
Когато четенето се свърже с размишлението, проясняват се идеите и се идва до принципите, които ръководят живота.
към текста >>
30.
09 - 325. МОЕТО ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Толстой
, а след това - книгите на д-р Георги Ефремов.
После книгата на М. Платен. Прочетох и нея. След това намерих сборника „Природно лекуване" от Петър Димков. Опитах много лечебни средства и положението ми отиваше към подобрение. По-късно почнах да чета Л. Н.
Толстой
, а след това - книгите на д-р Георги Ефремов.
Случайно се запознах с Тодор Чаушев и Димитър Станев, и чрез тях се свързах със Словото на Учителя и намерих общество Бяло Братство. Болестта ми се стопи и изчезна незабелязано в търсене на моя духовен път. Болестта ме принуди да търся начин да се лекувам, като навсякъде намирах по нещо ново, което ме радваше, но все още не ме задоволяваше. Чак когато намерих Словото на Учителя, изпитах пълно удовлетворение за моя най-голяма радост, Разказано от Мария Кочева - Троян.
към текста >>
31.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Той говореше за
Толстой
, за великите композитори, за които е чел в беседите и какво е казал Учителят за тях.
Вземаше я, разлистваше я и пак я оставяше. Все ме питаше докъде съм стигнала. Той не беше едностранчив в интересите си. Интересуваше се от наука, обичаше да говори за Айнщайн. Аз за първи път чух от него да говори за този велик учен.
Той говореше за
Толстой
, за великите композитори, за които е чел в беседите и какво е казал Учителят за тях.
Още в детството си съм чувала тия имена от дядо и после в живота си съм ги преоценявала какво представляват. Отношението му към близките. Той имаше „милозливо", както казваше, отношение към близките си. С милост се отнасяше и тази дума често я употребяваше. Обичаше всички мои лели - неговите дъщери, които са били седем на брой.
към текста >>
32.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Толстой
взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б.
Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П.
Толстой
взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б.
Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба? " Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко.
към текста >>
Толстой
искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П.
Толстой
искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
„Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания.
към текста >>
Толстой
счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея.
По всичко изглежда, че той е избягнал да спомене в Записката си за това събитие, може би защото е предполагал, че императорът не е бил осведомен още за него. Обаче бележката на Александра II, че „това го вече има", т.е., че българите вече са заговорили за своите права да имат автокефална Църква, и че „и сам патриархът цариградски не вижда в това нещо разрушение на православието", открито говори, че императорът вече е знаел за настроението на българите да се сдобият с автономна Църква, като се откажат да признават патриарха, а може би и за самия акт от 3. април. Оттук явно става, че предричанията на обер-прокурора не могли да произведат нужния ефект и да въздействат върху императора да промени становището си по българския църковен въпрос. Макар че обер-прокурорът да признава, какво „да се разсъждава по това какви могат да бъдат при тия обстоятелства политическите намерения и задължения, опасения и надежди на руското правителство, не влиза в компетенцията на духовното ведомство", относно което императорът право заявява: „това е моя работа и, като следя за него бдително, аз верно нема да принеса в жертва православието", все пак гр. А. П.
Толстой
счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея.
„По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с гибелно за православното раздвоение на православната Църква на Изток. [Срещу тези думи Александър II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"]. А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква".
към текста >>
Но в своите предричания граф
Толстой
отишъл още по-надалеч.
[Срещу тези думи Александър II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"]. А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития.
Но в своите предричания граф
Толстой
отишъл още по-надалеч.
По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния?
към текста >>
" Въз основа обаче на нея граф
Толстой
продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул?
" Въз основа обаче на нея граф
Толстой
продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква.
към текста >>
" За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф
Толстой
предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо.
По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния?
" За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф
Толстой
предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо.
„Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим.
към текста >>
При тая страшна за Русия картина граф
Толстой
свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ!
" но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
При тая страшна за Русия картина граф
Толстой
свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ!
Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство! " Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак Александър II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство! " *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П. Толстой била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и първите три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св.
към текста >>
Толстой
била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и първите три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св.
При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство! " Колкото ефектни и да са тия фрази, все пак Александър II разбрал тяхната неуместност в случая, защото той пита: „Ако българите сполучат да имат своя национална иерархия, каквато ние имаме, то де е тук отцепването от вселенското единство! " *** Предаденото по-горе съдържание на занимаващата ни тук Записка право говори, че целта на обер-прокурора граф А. П.
Толстой
била да представи в нея, колкото е възможно в по-страшни черти както новата фаза в развитието на българския въпрос през 1859 и първите три месеца на 1860 г., тъй и предполаганите съдбоносни сетнини от нея за източната Църква изобщо и в частност за руската, в случай, че се удовлетворят българските искания, и чрез това да въздействува върху императора да усвои мнението на Св.
Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия. От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното паство, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод. Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св. Синод се въздържал веднага след 3. април 1860 г.
към текста >>
33.
Наряди за 1923 г.
,
,
ТОМ 12
сутринтаПесен.Молитва.Реферат „
Толстой
и теософията - предтеча на Новото учение" - Пампоров (7.308.30 ч.).Реферат „Новото учение и анархизма" - М.
Начало 2 ч.Песен.Молитва.Откривание на сбора.Реферат „Ученичество" - бр. Д. Гарвалов (2.30-3.30 ч.).Реферат „Комуналния братски живот"-бр. Г. Радев (3.30-4.30 ч.).Почивка.Разисквания върху прочетените два реферата (5-7 ч.) Ден вторий, понеделник, 2 юлий 1923 год. Преди обед. Начало 7ч.
сутринтаПесен.Молитва.Реферат „
Толстой
и теософията - предтеча на Новото учение" - Пампоров (7.308.30 ч.).Реферат „Новото учение и анархизма" - М.
Константинов (8.30-9.30 ч.)Почивка.Разисквания върху четените реферати (10-12 ч.) След обед. Начало 3 ч.Реферат „Наука и окултизъм". - Б. Боев (3-4 ч.)Реферат „Окултни науки" (4-5 ч.)Почивка (5-5.30 ч.).Разисквания по четените реферати. Ден третий, вторник, 3 юлий 1923 г.
към текста >>
34.
Наряди за 1949 г.
,
,
ТОМ 12
Великият руски гений
Толстой
е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси.
Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи.
Великият руски гений
Толстой
е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси.
Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее. Тя носи в себе си мъдростта и истината.
към текста >>
35.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Работете с тази любов, за която
Толстой
говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко и да останеш тъй, че да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят.
“ Ако вървиш в пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намираме в разни състояния, някой казва: „Неразположен съм.“ Като не разбираме тази философия, щом се сближаваме, не се разбираме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път се намира в разположението на едно дърво, на което всичко е окапало - листа, цветове, и казвате: „Изменихме мнението си за него.“ Няма какво, той се е съблякъл, но плътта пак ще се облече. Работете с любов!
Работете с тази любов, за която
Толстой
говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко и да останеш тъй, че да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят.
Това е любов - да се съблечеш от всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да подигне хората. Да, но после да не се разкайваш. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен.
към текста >>
36.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
Толстой
сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, не, тя е нещо меродавно, тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Може би някога в някоя болест се крие вашето щастие.
Толстой
сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Някой път човек седи, гледаш го, нито тук е, нито на Небето. Но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това, да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе, на Небето. Та, сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия живот. Гледам ви, сега между вас има едни особени навици, които аз си обяснявам съвсем другояче.
към текста >>
37.
18. ПЕНТОГРАМЪТ
,
Тодор Ковачев
,
ТОМ 12
Нито Достоевски, нито
Толстой
, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си.
Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си.
Нито Достоевски, нито
Толстой
, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си.
Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно.
към текста >>
38.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев
Толстой
, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр.
На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо.
И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев
Толстой
, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр.
Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито. Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света?
към текста >>
39.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
че
Толстой
не е прав), а Д. Отричаше.
става все по-загадъчна сила за нас. Ний не се съмняваме вече че той е една велика сила. Веднъж Ников и той се препираха. Предс. на Т.О. настояваше, че на злото трябва да се съпротивляваме със сила (т.е.
че
Толстой
не е прав), а Д. Отричаше.
Добре, каза Н, тогава какво ще правиш, ако някой се спусне срещу тебе с нож в ръка? Няма ли да се защитиш? Да, но не така, отговори Д, а ще му скова ръката да не може да мръдне и тъй ще си остане! Разбрахме се тогава, само Н. не може да се помири с факта.
към текста >>
40.
II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Толстой
, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си.
Условията, които Генчо е имал за работа в Братската градина, са възможно най-добрите, които е имал през целия си живот. Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания. Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин. Говори се например за А. Н.
Толстой
, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си.
Също така и Генчо в дни на творческо безплодие оставял молива или четката с боите и почвал да подвързва. Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1.
към текста >>
41.
4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев
,
Вяра Христова
,
ТОМ 13
Причина за това стана Лев
Толстой
, неговите книги.
Завършил съм Столарското училище в Русе, но понеже когато завърших, резбарството беше в криза, нямаше работа и аз започнах работа по столарските фабрики в гара Белово, в Новоселци, бях моделчик 2-3 години. Войник не съм бил, защото съм против войната. Понеже ние, които завършихме занаятчийско училище, нямаше да ходим войници, ако поемем задължението 12 години да работим занаята, който сме учили, за което време ни облагаха с данък. В Чепино-баня когато бях, оттогава станах вегетарианец. Щом не искам да убивам хора, няма да убивам и животните.
Причина за това стана Лев
Толстой
, неговите книги.
Първата книга, която прочетох, е „Идиот". Тогава бях на 18 години в гара Белово. Хареса ми тъй, както никоя друга книга не ми е харесвала. Бях решил да не се женя тогава, но като станах приятел с бащата на Ана - Тодор Пецанков, постепенно се сближихме с нея, със сестра й Мария и синът на Мария - Стефан. Баща й беше много сърдечен човек, специалист като зидар, борил се е за прехранването на семейството си.
към текста >>
42.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Толстой
3-4 пъти е преработвал своите произведения.
Трябва да се пазят Божиите закони: Колкото вземеш, трябва да дадеш. Най-малкото. То е закон в природата, даваш ли ще имаш. То е закон на равновесие. Постоянно трябва да става правилна обмяна. В стихотворенията трябва да се гледа идеята каква е.
Толстой
3-4 пъти е преработвал своите произведения.
„Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат.
към текста >>
43.
28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тогава прочетох „Война и мир" от
Толстой
, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други.
Споменавам в записките си за начина, по който Учителят излекува възпалението на очите ми. Предполагам, че възпалението се дължеше на прекалено много четене разни книги, които ми попадаха. Обичах да чета много, види се по наследство от майка ми. Докато бях в Стралджа, при леля ми Анастасия, изчетох книгите от библиотеката на едно приятелско семейство - тогавашна художествена литература. След това, живеейки във второто роднинско семейство, открих един сандък с книги, оставени на съхранение в склада на свако Димитро.
Тогава прочетох „Война и мир" от
Толстой
, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други.
Това пресилено четене на увлекателни книги са повредели очите ми. Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня. За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема.
към текста >>
44.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
С особено силно влияние се ползуваше в света и у нас
Толстой
- граф Лев Николаевич
Толстой
.
И през време на едно от многочислените пътувания на Блаватска и Олкат, много им харесало едно голямо място, в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. С помощта на местни индуски членове на обществото, това място било закупено. Това е Адиар, добре известната главна квартира на Теософското общество. Там е преживял и полковник Олкат, до самата си смърт в 1907 г. За нов председател се избира много енергичната и интелигентна Ана Безант, която заедно с Ледбитер и индуса Джинараджаса, подемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места в света и у нас Теософски общества.
С особено силно влияние се ползуваше в света и у нас
Толстой
- граф Лев Николаевич
Толстой
.
У нас в България имаше добре развито общество на толстоистите. Те издаваха списание и книги, които агитираха предимно за вегетарианството, въздържанието от алкохол, тютюн, упойващи вещества и се застъпваха за простия, близко до природата, живот. Откриха и вегетариански ресторант. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.[3] Дойде и есперантото, идеите на Заменхов, за общ международен език. И те имаха своето общество и тук в България.
към текста >>
Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на
Толстой
, защото те изиграха една значителна роля в нашето общество и в добро, и в неблагоприятно отношение.
Те издаваха списание и книги, които агитираха предимно за вегетарианството, въздържанието от алкохол, тютюн, упойващи вещества и се застъпваха за простия, близко до природата, живот. Откриха и вегетариански ресторант. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.[3] Дойде и есперантото, идеите на Заменхов, за общ международен език. И те имаха своето общество и тук в България. Изявиха се още всевъзможни клонки от по-специалното разбиране на християнството или по точно от утвърдената православна религия, като съботяни, евангелисти, баптисти, ангелска тръба и пр., но те бяха само някакъв вял повей в екрана на епохата.
Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на
Толстой
, защото те изиграха една значителна роля в нашето общество и в добро, и в неблагоприятно отношение.
В добро - Теософското общество за това, че разкриваше нещо от древната мъдрост и отвъдния свят, и с това подтикнаха и подсилиха интереса към тях. А в лошото, за това, че изнесените от тях възможности за бърза и ускорена еволюция и постигане на свърхчовешки способности и сетива, погълнаха вниманието особено на младите, като тласнаха някои от тях в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и по естествения, близко до природата живот, беше нещо като предтеча в делото на Учителя. Защото това беше, като нещо необходимо условие за онези, които искаха да следват Учителя, но и тук се явиха крайности, които спънаха. Тук ще приведа само по един случай от спънките, които донесоха на Братството, теософските и толстоевите идеи приети в тяхната неправилна форма, със своите примамливи възможности.
към текста >>
Толстой
пък със своето въздържание, вегетарианство и по естествения, близко до природата живот, беше нещо като предтеча в делото на Учителя.
И те имаха своето общество и тук в България. Изявиха се още всевъзможни клонки от по-специалното разбиране на християнството или по точно от утвърдената православна религия, като съботяни, евангелисти, баптисти, ангелска тръба и пр., но те бяха само някакъв вял повей в екрана на епохата. Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашето общество и в добро, и в неблагоприятно отношение. В добро - Теософското общество за това, че разкриваше нещо от древната мъдрост и отвъдния свят, и с това подтикнаха и подсилиха интереса към тях. А в лошото, за това, че изнесените от тях възможности за бърза и ускорена еволюция и постигане на свърхчовешки способности и сетива, погълнаха вниманието особено на младите, като тласнаха някои от тях в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища.
Толстой
пък със своето въздържание, вегетарианство и по естествения, близко до природата живот, беше нещо като предтеча в делото на Учителя.
Защото това беше, като нещо необходимо условие за онези, които искаха да следват Учителя, но и тук се явиха крайности, които спънаха. Тук ще приведа само по един случай от спънките, които донесоха на Братството, теософските и толстоевите идеи приети в тяхната неправилна форма, със своите примамливи възможности. Ето какво отбелязвам в една моя статия за такова отклонение. --------------------------------------------------------------------- [1] Започва т.н. „Перестройка " в СССР от Горбачов.
към текста >>
45.
15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това го разправяше моя брат Борис Николов.* „Ние група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на
Толстой
, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живота по прост и близък до природата, сме обхванати от неудържим устрем, да заживеем всред природата в общ колективен братски живот.
Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство е един бавен, но величествен процес. Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество. И част от тези братя, най-интелигентните, най-добрите, най-надеждните от Школата на Учителя, се устремиха да правят братски общества, като изоставят току-що започналата Школа на Учителя. Този устрем, беше преди всичко под влиянието на Толстоевите идеи, за простият и близък до природата живот. Ето как един от тях описва, тази тяхна фатална стъпка и последствията от тази дейност.
Това го разправяше моя брат Борис Николов.* „Ние група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на
Толстой
, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живота по прост и близък до природата, сме обхванати от неудържим устрем, да заживеем всред природата в общ колективен братски живот.
Тази идея ни бе обхванала изцяло. Ние горяхме като факли. За провеждането й решихме, че трябва да имаме земя, за да образуваме земеделско стопанство, да бъдем независими, свободни за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме бедни студенти. При това, бяхме отказали вече да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме.
към текста >>
46.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
За реализирането на тази своя идея, те привличат и друг един наш брат - Петър Пампоров, в когото клокочеше с голяма сила идеите на
Толстой
, за въздържанието и простият, близък до природата, живот и вегетарианството.
Учителят му казал: „Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенното си перо, да запалят света. Измежду тях, двама братя студенти - Георги Марков и Методи Константинов, разговарят често с Учителя. Тези разговори ги подтикват към идеята чрез едно списание, да изнасят на света за новите идеи. Идеи на светлина и братски отношения между хората.
За реализирането на тази своя идея, те привличат и друг един наш брат - Петър Пампоров, в когото клокочеше с голяма сила идеите на
Толстой
, за въздържанието и простият, близък до природата, живот и вегетарианството.
И тримата напущат университета, нещо което Учителят не е одобрявал и с устрем се хвърлят към осъществяването на своята идея, като решават да издават списание „Нов живот".* Идеята, членовете на едно общество, като нашето да издават списание, е повече от похвална и належаща. Но това списание, предназначено, както за хората от света, така и за тези от нашето общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да носи нещо ново за тях, наситено с фактически материал и събития, които те ще разбират и да бъдат близки до техния вътрешен живот. Бавно да ги запознават, приемлива последователност с по-висшите области на мистичното. Те не вземаха под внимание казаното от Учителя и не разбраха смисъла му, че: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света".
към текста >>
47.
34. МЕЗОНИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Легендата изнесена от Лев
Толстой
, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина.
Какво бе станало, ако всякога когато приемам храна, за да можех да влизам в контакт с този свят. Тогава непрекъснато бих бил в онова състояние, което преживях. Тогава бих бил вечно млад, енергичен, пълен с радост и светлина, с доволство. Такъв един контакт не е невъзможен. В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението.
Легендата изнесена от Лев
Толстой
, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина.
Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото. Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие. На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава.
към текста >>
48.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев
Толстой
, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда.
Духът на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия.
Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев
Толстой
, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда.
Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
към текста >>
Самият
Толстой
биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха.
Самият
Толстой
биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
към текста >>
49.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Толстой
, получиха отплатата си.
Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно. Руският народ дълго време бе потискан от една безкрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни. Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев. Н.
Толстой
, получиха отплатата си.
Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога. Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използува държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства, и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога.
към текста >>
50.
83. Приложение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
В Индия кой е подражател на
Толстой
?
Като ще се разболее някой, затлъстява и ще се разболее, а като изтънява, има повече шанс да се повдига нагоре. Сега хората са поумнели. Турили богатството си в банките, да не се изкушават разбойниците. Големи удобства имат хората. Ако човек иска да се подготви за земята, да действува с Хата-йога, ако за духовния свят - с Раджа-йога.
В Индия кой е подражател на
Толстой
?
- Ганди...
към текста >>
51.
88. Реалното и идеалното постижение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Толстой
сам си направи обуща и почна да оре.
Няма нищо, което, като го помислиш, да не стане. Само по отношение на тебе може да не стане, но в света е вече станало. Идеалното е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек. Най-хубавата храна е Хлябът (Словото Божие), другото е за допълване. Буквата „е" е знак за разширение, умножение.
Толстой
сам си направи обуща и почна да оре.
Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества. Всички прегрешения са окал- вания.
към текста >>
52.
122. Многоженството
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Толстой
искаше да изпълни Христовото (учение).
Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала.
Толстой
искаше да изпълни Христовото (учение).
Жена е, която знае добре да живее. Мъж е, който знае добре да мисли. Няма право да се жени 10 пъти. Всеки мъж и жена могат да бъдат и мъж, и жена, не им трябват ни мъж, ни жена. Сегашното разглеждане е патологично.
към текста >>
53.
10. Сп. Житно зърно, год. VI, кн. 1,1931 г.
,
III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Мара Белчева *)
ТОЛСТОЙ
Степ.
10. Сп. Житно зърно", год. VI, кн. 1,1931 г.
Мара Белчева *)
ТОЛСТОЙ
Степ.
Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запре пред тъмните врата мънастирски. Щап подел, той почука: „Нищ отвърженик нерад." - „Всякой е добре дошел, влез." Прегърбен влезе старец белобрад.
към текста >>
54.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тя наподобяваше школата на
Толстой
в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия.
Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя. От голямата овощна градина е останала малка част, гдето се намира гробното място на Учителя П. Дънов, запазено до днес. На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа".
Тя наподобяваше школата на
Толстой
в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия.
Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др. Георги Димитров.
към текста >>
Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници:
Толстой
, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др.
Дънов, запазено до днес. На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа". Тя наподобяваше школата на Толстой в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия. Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света.
Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници:
Толстой
, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др.
Ленин чрез др. Георги Димитров. Учителят Дънов беше и добър музикант, с всички разбирания [за музиката], като средство за духовно израстване на човека. Той е написал текст и музика на повече от 200 песни с духовен характер, за възпитание на душата на човека, за живота на човека и Природата. Учителят казва: „Музиката е първият елемент за възпитанието на децата." Тук трябва да споменем конкретни факти из постоянното гонение на Учителя и на последователите му в страната от фашистките държавници и синодалните старци преди 9.IX.
към текста >>
55.
21. Сфера на Сатурна
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един
Толстой
, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера. Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизирай в образа на Йоана Кръстителя и се стигне до най-низките му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречения „природосъобразен живот”. У всички има едно основно душевно състояние — разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чист, пo-смислен живот, в по-близък досег с природата.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един
Толстой
, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа,
Толстой
от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота — от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време” и „съдбата” - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хроноса, гръцкото име на Сатурна. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя.
Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа,
Толстой
от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена”, ала по-малки от „най-малките в Царството Божие”. Затова сам Йоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам”. Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>
56.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Соловьов и писателите
Толстой
и Достоевски.
Най-важните, основните отличителни качества на люде, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние, са: общочовешка мечтателност за щастието на всички човеци, наричана утопизъм, блян за хармония, братско единомислие и чист и възвишен живот между човеците, духовна романтика, почиваща върху принципа на Божествената любов, която е основата на техния живот. В постигането на висшите и общочовешки цели те изключват напълно всяко насилие и всяка лъжа. С мислите, чувствата, словата и делата си те са всякога носители, изявители и служители на най-висшите, най-напредничави, най-човечни, най-духовни и най-изтънчени общочовешки идеи. Най-великият представител на хармоничното Слънчево-Нептуново влияние до днес между човеците е Христос. Израз на това влияние са идеите, и схващанията, и разбиранията на философията на Вл.
Соловьов и писателите
Толстой
и Достоевски.
В областта на музиката под същото влияние са Чайковски, Шуберт, Менделсон. Хармонията между Слънцето и Нептун показва, в зависимост от нейната сила, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи ученик и е изучавал и прилагал принципите и законите на Божествената Любов. По силата на хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп можем да съдим до каква степен правилно са устроени и развити централните мозъчни органи в предна горна част на главата, където са разположени най-висшите дарби и способности, чрез които човек може да възприема, разбира и оползотворява силите и благословенията, идващи от най-висшия свят на Божествената Любов. Люде с хармоничното влияние на Слънцето и Нептун, е зависимост от силата на хармонията, се проявяват като творци в областта на изящните изкуства. Нептуновото влияние се смята като втора октава на Венера, затова именно при хармония между Слънцето и Венера се раждат най-добрите изпълнители е областта на изкуствата, а при хармония между Слънцето и Нептун се раждат най-значителните и най-вдъхновени творци.
към текста >>
57.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Между философите такъв най-силен аспект има Сведенборг и Кант, между музикантите - Бетовен, между писателите - Достоевски и
Толстой
, между художниците - Леонардо да Винчи.
Учени със същия аспект винаги успяват да направят големи и епохални открития в своята област. Мислителите, философите с този аспект стават основоположници на философски системи, създават идеи и учения от общочовешки характер. Литератори и артисти със същия аспект създават най-оригиналните творения, които преживяват стотици, хиляди години. Човек, който има хармония между Юпитер и Уран, непременно ще се прояви като оригинален творец в своята област на дейност. Силата на хармонията между Юпитер и Уран определя степента на творческите способности и прояви.
Между философите такъв най-силен аспект има Сведенборг и Кант, между музикантите - Бетовен, между писателите - Достоевски и
Толстой
, между художниците - Леонардо да Винчи.
Когато Юпитер и Уран са в хармония помежду си, а поотделно всеки от тях получава силни дисхармонии от злосторниците, в такъв случай човек пак ще се прояви като творец в някоя област, обаче преди това ще има да премине много изпитания, пречки, несгоди, ограничения и лишения. Но ако Юпитер и Уран са в хармония и всеки от тях поотделно получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, успехите на такъв човек ще бъдат много големи, защото всички обществени среди ще го обичат и ще бъдат в негова помощ. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с УРАН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни, по- многобройни и по-големи са заблужденията на такъв човек, неговите изопачени схващания, разбирания и прояви по отношение на науката, философията, изкуството и всяко творчество изобщо. Люде с такива аспекти се отличават със силни амбиции да заемат винаги първите места, да бъдат ръководители и да направляват всяка човешка дейност. Но на тях им липсват съответните знания и качества за ръководството, към което се стремят.
към текста >>
Типичен в този смисъл е случаят с
Толстой
.
в съвпад и същевременно и двамата се издигат към меридиана, ръководното положение в случая ще има тази планета, която върви по- напред към меридиана - нейното влияние ще бъде по-силно и ръководещо. Юпитер и Нептун в съвпад всякога показват вродени и силно изявени духовни стремежи, духовни и общочовешки идеали, любов към идеите за общочовешко побратимяване и общочовешко щастие. Това са великите мечтатели - угописти за създаване на щастие в целия свят, копнеещи за възвишен човешки живот и за трайна красота и духовност във всички човешки отношения. Винаги трябва да се помни, че влиянието и хармонията между Юпитер и Нептун може да се схваща и разбира напълно съзнателно едва след 30-годишна възраст на човека. Ако Юпитер и Нептун са в хармония и са подхоризонта (екватора) в хороскопа, такъв случай тяхното влияние ще се почувства, разбере и прояви от човека в средна или в старческа възраст.
Типичен в този смисъл е случаят с
Толстой
.
Силната хармония между Юпитер и Нептун свидетелства, че такъв човек в минали животи е бил верен носител, изявител и служител с мислите, чувствата, желанията, словата и делата си на най-висшите идеали и стремежи, чрез които се изразява Божествената любов, такъв човек е бил творец в областта на философията, религията, изящните изкуства и е създал ценни творения, от които се е ползвало цялото човечество. Хармонията между Юпитер и Нептун е свидетелство до каква степен човек е бил с висшия си разум верен служител на волята на Бога и на ангелите, доколко е възприемал и оползотворявал Божествените и ангелските благословения. Хармонията между Юпитер и Нептун е свидетелство още доколко човек е съгласувал дейността на висшия си разум с вдъхновението и ръководството, идещи от висшите светове. Тя показва също така до каква степен човек правилно схваща, разбира и проявява внушенията, словото и проявите на висшите светове в мислите, чувствата и желанията си. Тази хармония най-после показва количеството и силата на приятелите, които човек е спечелил от висшите светове.
към текста >>
Такъв аспект има Л. Н.
Толстой
.
Но при хармония между Юпитер и Слънцето, ако Юпитер има преобладаващи дисхармонични аспекти от другите светила, човек пак ще има висши идеали, висши замисли и стремежи, ще се стреми към тяхното реализиране, но ще срещне много пречки и трудности, и много от идеалите му ще останат неосъществени. Такова съчетание показва, че в минали животи човек е бил окултен ученик или духовник, но не е изпълнявал добросъвестно службата си, поради което през последния си живот ще има трудности. При хармония между Юпитер и Слънцето, ако Слънцето заема ръководно положение, в такъв случай човек всякога се ръководи от принципите иа Божествената Любов, Мъдрост и Истина, и най-добре, най-точно и най-пълно разграничава доброто от злото. При хармония между Юпитер и Слънцето, ако Юпитер заема ръководно положение, т. е. стои по-високо в хороскопа и е по-силен по знак и дом, ако в същото време той има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, тогава Слънцето ще усилва положителните качества на Юпитер и такъв човек ще има най-добрите условия и възможности да заема високи длъжности и служби, да бъде държавен ръководител, висш духовник, основател на духовни общества, носител и изразител на висши идеали, дадени от велики учители.
Такъв аспект има Л. Н.
Толстой
.
Ако при хармония между Юпитер и Слънцето, Юпитер стои по-високо и е ръководещ, но има преобладаващи нехармонични съчетания с другите светила, в такива случаи човек ще има възможности да заема високи обществени постове, но с големи трудности, ще губи тези служби, както и почестите си и ще има много горчивини. Всякога трябва да се помни, че щом в хороскопа има хармония между Юпитер и Слънцето каквото и да става в живота на човека, в края на краищата, то ще се преобърне на добро, защото такъв човек винаги съзнава всички свои погрешки и всякога се стреми да ги поправи. Когато такъв човек греши, той има за цел доброто, уверен е, че това, което прави, е за добро, затова природата му дава възможности бързо да изправя грешките си и да се поучава от тях. Когато Юпитер е в дисхармония със Слънцето и Слънцето заема ръководно положение, в такъв случай човек има богати условия и възможности в живота, но неговият творчески разум е заслепяван от славата и почестите, вследствие на което не може да свърши никаква ползотворна работа, животът му минава в празни приказки за „значителното”, в големи обещания, в малки или почти никакви дела. Такива люде обичат да дават разпореждания, които другите трябва да изпълняват.
към текста >>
Н.
Толстой
.
При хармоничните съчетания на Юпитер с повечето светила човек може правилно да възприема и оползотворява жизнедателните сили на въздуха. Обратният на този резултат имаме при преобладаващи дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците, особено със Слънцето. В такива случаи органите и системите, управлявани от Юпитер, са неправилно устроени и слаби, предразположени към разстройство и заболяване, в зависимост от силата на дисхармониите, които Юпитер образува със злосторниците. Светилото, с което Юпитер образува най-голямата хармония, показва откъде може да дойде най-голямото добро, какво може да бъде то по количество, качество и трайност, както и в коя област човек може да има най-голямо творчество, успехи и постижения. Съзнателно, разумно и целесъобразно човек може да получава хармонични въздействия от Юпитер по много начини: като дружи с лица, които имат силно хармоничен Юпитер в хороскопа си, като проучва задълбочено творчеството на писатели със силно хармонично влияние на Юпитер, какъвто е например Л.
Н.
Толстой
.
Всички философи, които се занимават с религиозни въпроси, попадат под влиянието на Юпитер. Литератори със силно хармонично влияние на Юпитер се занимават с религиозни и обществени въпроси. Основният цвят на Юпитер е синият. Той има отношение към вярата. Следователно, който иска да усили вярата си, нека възприема хармоничното Юпитерово влияние от синия цвят чрез цвета на облеклото и околната обстановка.
към текста >>
58.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Пишеш: тьй казал Кант, Шопенхауер.
Толстой
.
Значи, подсъзнанието е един процес, в които живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос.
Пишеш: тьй казал Кант, Шопенхауер.
Толстой
.
Всичко това не е твое, ти се просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи настрана, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес.
към текста >>
59.
22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»
,
,
ТОМ 20
Нима
Толстой
не бе военен?
Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно. Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин.
Нима
Толстой
не бе военен?
А и пишещият тия редове бе от същото министерство. Една малка искрица бе само достатъчна да проникне в душата му, за да се сети и той за нуждата от единния фронт, защото няма друга сила като Божата любов!
към текста >>
60.
37. НАШЕНСКИ БУКЕТ
,
37.1. НА ЕДРО
,
ТОМ 20
Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не
Толстой
, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога.
Това се нарича топтан казано. Сигурно отчето, което е писало, ще е чел сега «Алфа» толкова, колкото някога и «Анхира». Не знаем и кои му са мерките за «доброкачествеността», но изглежда, че не ще да са от особена висока проба. Толкова несъобразни работи да защищават. Представете си - и Толстоя, комунизма и анархизма... Големи очи има страхът, наистина!
Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не
Толстой
, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога.
Ако нещо светлината ви пречи или ви осветява зашитите с бели конци одежди - извинявайте, то е между другото - без да щем. А за похвалата на «Анхира» благодарим - българска похвала е тя: «Бог да го прости - добър човек беше! » Дано редакторите на «Алфа» не дочакат никога подобна похвала.
към текста >>
61.
40. СТАРОТО И НОВОТО
,
,
ТОМ 20
Тоя зов се разнася из обширната руска земя от пророка на новото време Лев
Толстой
; тоя зов иде от тайнствената многомилионна Индия, която в лицето на Ганди иска да даде един велик урок на европейците, чрез своята любов и ненасилие.
Християнството победи, Истината, прогласена от Христа, беше посята в човешките души. Но християнството - след трети век - бе изопачено от лъжата. Истината за любовта между всички хора като върховен закон бе замъглена - трябваше хиляди години да минат, за да може посятото семе в душите на хора да поникне и да израсне, за да даде плод. Човечеството още 2000 години след Христа трябваше да опитва учението на насилието и убийството, Мойсее-вия закон: «око за око, зъб за зъб»; трябваше да изпие до дъно горчивата чаша на страданията, да изходи цялото поле на всички възможности за насилническо устройство, за да се убеди, че по тоя път няма изход, няма благо, няма живот. И ето - сега - след 2000 години, отново се подема гласът на Божиите пратеници131 да се възприеме и приложи учението на Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, да оставим всяко насилие, всяка вражда и неправда, да се откажем от всяка лъжа и всяка глупост, да заживеем като братя - хората от всички народи; защото цялото човечество е едно семейство.
Тоя зов се разнася из обширната руска земя от пророка на новото време Лев
Толстой
; тоя зов иде от тайнствената многомилионна Индия, която в лицето на Ганди иска да даде един велик урок на европейците, чрез своята любов и ненасилие.
Тоя зов иде и от запад - от всички най-велики и будни синове (Ромен Ролан, Ед. Карпентер и др.), на изгубилите пътя европейски народи, които не знаят какво да правят в тоя хаос. Тоя зов за любов и братство между всички хора и народи се повдига и в България, която преди 1000 години даде богомилското учение, даде най-възвишените Христови идеи на тогавашния свят и сега също тъй е призвана да даде на света синтеза за западната наука и източната религиозна мъдрост, хармонията на славянското сърце и западноевропейския ум - единството на Божията мъдрост. И ето - отново крепителите на старото, защитниците на съществуващия несъвършен строй, от който всички хора са недоволни и всички искат да го изменят - тези крепители отново въстават против Божественото учение и искат да го спрат, да го задушат. Кои са те?
към текста >>
62.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и
Толстой
), да извади църквата от нейните заблуждения.
» И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги!
След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и
Толстой
), да извади църквата от нейните заблуждения.
Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици».
към текста >>
63.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев
Толстой
в България, които са наброявали хиляди хора.
английският посланик в Анкара се явява на преговорите и ги спира. По-късно Турция съобщава, че ако България остане неутрална, няма да се намеси Балканският пакт срещу нея. 201. Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил. Евдокия си прави къща на мястото, отпуснато от генерал Алекси Стоянов близо до Изгрева. 202.
Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев
Толстой
в България, които са наброявали хиляди хора.
После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели. Към тази група спадат и привържениците на международния език Есперанто. В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници.
към текста >>
64.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев
Толстой
в България, които са наброявали хиляди хора.
английският посланик в Анкара се явява на преговорите и ги спира. По-късно Турция съобщава, че ако България остане неутрална, няма да се намеси Балканският пакт срещу нея. 201. Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил. Евдокия си прави къща на мястото, отпуснато от генерал Алекси Стоянов близо до Изгрева. 202.
Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев
Толстой
в България, които са наброявали хиляди хора.
После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели. Към тази група спадат и привържениците на международния език Есперанто. В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници.
към текста >>
65.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Толстой
в Русия как го приеха?
Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител? А Ян Хус не изгориха ли? За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес? Трагедията с умопобъркания Галилей? А дванадесетгодишното измъчване на Христофор Колумб, да установи учени академици, че пътят за Индия може да бъде и на запад?
Толстой
в Русия как го приеха?
А днес не са ли пръснати неговите последователи из цял свят?... Ами ексцентричният полковник от Хановер - Хинденбург, не беше ли наречен от силния и авторитетен кайзер Вилхелм II „смахнат утопист” и разиграван от град в град? Този утопист не стана ли фелдмаршал Хинденбург и днешен председател на Германската република? Трябва человек да се поразходи из Германия, Франция, Италия, Австрия, за да види грамадните каменни паметници, музеи, издигнати и създадени в памет на носителите на новото, на „утопистите”, „завеяните”, „опасните”; да разгърне книгите „Мъченици на науката, Реформацията XVI и XVII век”, за да се убеди в каква тъмнота са работели първите пионери на новото. Какви жертви са правили те, с какви мъки са пробивали път и налагали новото.
към текста >>
66.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
Обаче народът си остана същият, както го знаем описан от
Толстой
във “Война и мир”: с широка душа, добросърдечен, вярващ в доброто у човека и гостоприемен като славянин.
Считам, че проверката им е потвърдила напълно тяхната достоверност, в смисъл, че аз съм казал истината, защото в допълнителните ми разпитвания не бях нито по един пункт от тях изобличен или упрекнат от тези, които ме разследваха, че не съм казал истината или че съм се опитал да заблуждавам органите на властта. Накрая на моята изповед, моля да ми бъде позволено да кажа и това, че още като бях в Съветския съюз през 1939 г., от видяното там се убедих, че въпреки миролюбието на руския народ, поради промените, които бяха станали в неговия бит и голямото строителство, което се провеждаше във всички области на стопанския му живот, този народ, ако бъде нападнат, ще се бие отчаяно и не ще допусне да бъде заробен от никого. Макар че бях отявлен привърженик на германо-съветското разбирателство, когато се очертаха вероятностите руският народ да бъде нападнат от германците, за мен, и като българин, и като славянин, нямаше място за колебание - моите симпатии изцяло бяха на страната на руския народ, с който при това България не беше във война. За мен няма голямо значение идеологията, тъй като идеологиите се менят с времето, но народите си остават и те са в края на краищата, които се бият, които страдат, и които дават кървавите жертви. Ние видяхме колко промени станаха в самата Русия от Първата световна война до днес.
Обаче народът си остана същият, както го знаем описан от
Толстой
във “Война и мир”: с широка душа, добросърдечен, вярващ в доброто у човека и гостоприемен като славянин.
В тази вече напреднала възраст, в мен заговори чувството на признателност към него, с което чувство съм закърмен още като дете, когато четях “Нива” и слушах от баща си за нашите освободители руси. При това, като стопановед, който познавам материалните сили и възможности на воюващите страни, аз още тогава прецених, че макар и да нанасяше такива големи победи на запад и на юг, Германия само в Европа не може да спечели крайната победа. Нейният естествен съюзник беше съседът й от изток и докато беше в сила германо-съветският договор, България се намираше в едно изключително благоприятно положение за затвърдяването на постигнатото национално обединение в нейните исторически граници, осъществено от Н. В. Царя Обединител. Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война.
към текста >>
67.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на
Толстой
и други за вегетарианството.
Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял. Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи.
Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на
Толстой
и други за вегетарианството.
Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството.
към текста >>
68.
43. Мария Михайлова Тодорова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
От млади години се увлича от идеите на Лев
Толстой
и често мечтае за общ братски живот.
43. Мария Михайлова Тодорова* Друг ярък представител на Братството, живял в аурата на Учителя е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20 февруари 1898 г.
От млади години се увлича от идеите на Лев
Толстой
и често мечтае за общ братски живот.
Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" 66. След интересния разговор, който провеждат, Той и предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и упътвания. Учителят и задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на З години е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите.
към текста >>
69.
45. Крум Иванов Няголов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на
Толстой
и други издания за вегетарианството.
45. Крум Иванов Няголов* Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи.
Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на
Толстой
и други издания за вегетарианството.
След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие.
към текста >>
70.
3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов
,
,
ТОМ 22
Толстой
казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно - господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли?
Толстой
казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха.
Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате , България няма да пострада ? Когато се върна на небето при Господа , ще М у разкажа цялата истина . Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас.
към текста >>
71.
Д-р Михаил Стоицев (1870-1962 г.) Познание на Бога, Еволюция на човешката душа
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
«Лев
Толстой
и войната» (бр.
Десет зрънца Б. «Пробудените за Словото на Учителя» X. Три песни от д-р Михаил Стоицев: «Песен за Седемте рилски езера», «Морето, небето, сърцето» и «Блага дума» XI. Публикации на Михаил Стоицев във в. «Братство» 1.
«Лев
Толстой
и войната» (бр.
144, 22.XII.1935 г.) 2. «Един плодовит курс по есперанто» (бр. 272,15.II.1941 г.) 3. «Химн на пролетта» - песен с текст от Михаил Стоицев (бр. 189, 23.V.1937 г.) 4.
към текста >>
72.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич
Толстой
.
глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма.
За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич
Толстой
.
Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка.
към текста >>
Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана
Толстой
.
на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи.
Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана
Толстой
.
Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение.
към текста >>
Ако
Толстой
, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен.
Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение.
Ако
Толстой
, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен.
Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора.
към текста >>
Затова, нека ме прости самият
Толстой
, макар че си е заминал.
Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство!
Затова, нека ме прости самият
Толстой
, макар че си е заминал.
Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем. Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват.
към текста >>
Според издигнати духовни хора,
Толстой
ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело.
С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал. Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем.
Според издигнати духовни хора,
Толстой
ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело.
Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите! » Този израз е велик.
към текста >>
73.
XI. ПУБЛИКАЦИИ ОТ Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ ВЪВ В. «БРАТСТВО»
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Лев
Толстой
и войната. В.
XI. ПУБЛИКАЦИИ ОТ Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ ВЪВ В. «БРАТСТВО» 1.
Лев
Толстой
и войната. В.
«Братство», бр. 144 от 22.XII.1935 г. 2. Един плодовит курс по есперанто. В. «Братство», бр. 272 от 15.11.1941 г. 3.
към текста >>
74.
1. Лев Толстой и войната
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
1. Лев
Толстой
и войната В.
1. Лев
Толстой
и войната В.
«Братство», бр. 144, 22.XII. 1935 2. Една от най-ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху шестата заповед: «Не убий! » А от планинската проповед на Христа за «не противете се злому», Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
към текста >>
» А от планинската проповед на Христа за «не противете се злому»,
Толстой
провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
1. Лев Толстой и войната В. «Братство», бр. 144, 22.XII. 1935 2. Една от най-ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху шестата заповед: «Не убий!
» А от планинската проповед на Христа за «не противете се злому»,
Толстой
провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух, да се застъпи за прилагане на тия заповеди - не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не самд да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото животът е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим... Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности.
към текста >>
Сега
Толстой
бе станал проводник на Божия Дух, да се застъпи за прилагане на тия заповеди - не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
144, 22.XII. 1935 2. Една от най-ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху шестата заповед: «Не убий! » А от планинската проповед на Христа за «не противете се злому», Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота.
Сега
Толстой
бе станал проводник на Божия Дух, да се застъпи за прилагане на тия заповеди - не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си.
Значи, Бог иска от нас не самд да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото животът е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим... Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя - «Моята вяра», четем: В 1897 г. видният духовен ръководител филарет е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и пръснат по цяла Русия.
към текста >>
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което
Толстой
проповядва.
Значи, Бог иска от нас не самд да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото животът е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим... Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности. В една от книгите на Толстоя - «Моята вяра», четем: В 1897 г. видният духовен ръководител филарет е съчинил един тълкувателен молитвеник, който с височайша заповед е отпечатан в няколко милиона екземпляра и пръснат по цяла Русия.
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което
Толстой
проповядва.
Ето съдържанието: «Коя е шестата заповед Божия? «Не убий! » Бог забранява да се убива, т.е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпникът със смърт и да се убива неприятелят на война?
към текста >>
75.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Като светило в последните години за вегетарианството е покойният Лев
Толстой
, затова те се наричат и толстоисти.
Вегетарианците съществуват също из целия свят. Същинският вегетарианец е порядъчен, набожен и пълен въздържател от тютюн, алкохол и месо. Въздържанието от месо те базират на здравословната страна за организма; главно те обаче държат на етическата страна - милосърдието и състраданието към хората и животните, да се не убиват, с което считат, че се изпълва и Божията заповед: «Не убий». Значи, от една страна - полза за организма, от друга - издигане на душата. Тяхната крайна цел е да се дойде до естествената (природна) храна за човека, а главният им девиз е: замяна на войните с братска любов между хората и горе-долу еднакви блага за всички хора на земята.
Като светило в последните години за вегетарианството е покойният Лев
Толстой
, затова те се наричат и толстоисти.
Толстоистите - това са нашите симпатични и енергични братя, които се стремят да живеят и по Христовото учение; обаче, желателно е да оставят настрана скритото щестлавие - че те са на правата страна, а да се смирят и да проследят с присърце заедно с толстоизма и теософията и Христовия окултизъм, защото целта е издигането на човешката душа. След време те ще узнаят защо им са нужни тези знания. 5. У нас в България, макар и малко, има и адвентисти - или съботяни, които са също набожни хора, изучават Евангелието и се стремят да живеят по него. Те поддържат, че всички трябва да живеят нравствен живот, защото скоро ще дойде второто пришествие. Те предписват да се изпълняват буквално и точно заповедите Божии, една от които е: «Почитай съботата».
към текста >>
76.
III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на
Толстой
у нас, наречени толстоисти.
Ето защо отбелязаното от автора на тази брошура не е вярно, както не е вярно твърдението на т. нар. ученици, че той е прероденият поп Богомил. За справка виж «Изгревът» том I, стр. 260-262, 262-267, а за Богомилския клон на Бялото Братство прочети на стр. 265-267. 28.
Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на
Толстой
у нас, наречени толстоисти.
За тях виж «Изгревът», том I, стр. 256-260. Те откриват във всички по-големи градове вегетариански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г.
към текста >>
77.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
После продължи: -
Толстой
четири пъти преработвал романа си «Война и мир».
Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев.
После продължи: -
Толстой
четири пъти преработвал романа си «Война и мир».
Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Панев- ритмията. - Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.» 3.
към текста >>
78.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев
Толстой
, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание.
Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев
Толстой
, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката.
За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар. "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура.
към текста >>
79.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
Ватралски, който е познат като "Български
Толстой
" е на гости в тази страна, за да присъствува на тридесетгодишното събрание на своя клас в Хардварския университет.
Завършил Харвардския университет в 1894 г., християнски джентълмен (благородник), български патриот, първостепенен учен, това е г-н Ватралски. Американският поет Джон Г. Хуитиер в писмото си до Оливър У. Холмс, казва: -Той е способен и високоблагороден, горещ почитател на нашата страна и нейните институти. Редакторът на сп."Конгрегейшионалист", казва: - Г-н Стоян Кр.
Ватралски, който е познат като "Български
Толстой
" е на гости в тази страна, за да присъствува на тридесетгодишното събрание на своя клас в Хардварския университет.
Той е един деятелен международен миротворец, и в 1912 г се яви на платформата в Европа, в името на "Съединени Щати на Балканите", в които той още вярва. Редакторът на сп. The Orient, казва: - Г-н Ватралски има свой оригинален стил и е много влиятелен. Той е реален мислител и завършен говорител и неговите слушатели просто зяпат в устните му. Той винаги говори епиграматически и със силата на здраво убеждение, и всякога оставя дълбоко впечатление, дори ако не е напълно убедителен.
към текста >>
Г-н Джон Хънтър Сенджук в седем колони, ситен шрифт е описал живота, борбите, копнежите, идеите и идеалът на "Българския
Толстой
" от Красно село.
Той е една внушителна фигура, и голям тъпак трябва да е човека, комуто не прави впечатление неговото присъствие, особено неговите мечтателни очи. А излизащия в Бостън вестник Evening Transcript, в броя си от 18 окт. 1924 г. в литературния отдел, наред с биографията на Марк Твен, е посветил цяла страница на г-н Ватралски под громкото заглавие: "Стоян Ватралски се връща в своята Алма Матер" На същата страница са поставени две клишета - портрета на баща му в неговия овчарски костюм от с. Вакарел, Софийско, и до него портрета на самия поет Стоян Ватралски.
Г-н Джон Хънтър Сенджук в седем колони, ситен шрифт е описал живота, борбите, копнежите, идеите и идеалът на "Българския
Толстой
" от Красно село.
Той почва така своето описание: "- Дошъл е в тази страна един балканец, син на един балкански овчар, свършил Харвардския университет, притежател на безмерно богатство, което му спомага да излъсква стихове, които пише и кастри своите плодовите дръвчета в тишината на полския живот и с остротата на своята добра съвест. Този балканец е Стоян Ватралски, и аз имам удоволствието да пиша за неговата работа, неговата обстановка и за самия него. Г-н Ватралски иде от една страна много по-хубава, отколкото повечето от нас можем да знаем, и той води един живот, на който бихме завидели. В своето стопанство в Красно село, три мили далеч от София, той обработва земя и дървета, пише стихове и. статии, мисли и се вдълбочава - и всичко това прави в преснотата на въздуха.
към текста >>
Този планинец, поет, хуморист и чифликчия, с право е наречен "Българският
Толстой
".
За препитанието си почнал да работи: рязал дърва на американците, носил вода и им пазарувал за в къщи. Срещу това му дали да живее в една турска къща, която била без прозорци и служила за обиталище на добитък. Със спестените пари си купувал само книги. ..И в един приятен ден той стъпил на американска земя и в 1894 г. завършил Харвардския университет с титлата Bachelor of Arts.
Този планинец, поет, хуморист и чифликчия, с право е наречен "Българският
Толстой
".
С Толстоя, той вярва, че религията е главният фактор в живота, и че няма мъжество без нея. С Толстоя той споделя чувството на ужас при бруталността на войната, и несправедливостта, социална и политична, които така често характеризират войната. Чрез своята собствена вяра и размишления той е достигнал да вижда вечната пропаст между учението на Исуса и войната. Но той не е християнски анархист и той не вярва в учението на "не се противи злому", което се самонарича миролюбиво. Той не вярва в атакуване, но той вярва, че човек трябва да защити домът си.
към текста >>
80.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Толстой
в работната си стая, срещу ликът на Теодор Рузвелт стои изваян от гипс бюста на г. Гладстона.
Ватралски, ще Ви моля да ми направите едно удоволствие. Ще Ви моля да приемете от мен един спомен - бюста на г. Гладстона". О, каква бе радостта ми! - Вашият подарък е безценен за мен, му казах и го приех. (На бюрото, наред с художествената картина на г. Л.
Толстой
в работната си стая, срещу ликът на Теодор Рузвелт стои изваян от гипс бюста на г. Гладстона.
И тъй, в библиотечния олтар на г. Ватралски бюстът на Гладстона сега заема първото място). Най-после, нека ти кажа за "динето" - публично угощение, което даде в моя чест Либералния Колониален Клуб. Това бе за изпращане. То се председателствуваше от г.
към текста >>
81.
4.3.11. Един следобед при писателя-поет
,
,
ТОМ 24
Като гледах тая хубава и тиха обстановка, която създава неволно настроение за духовно творчество, и крупната фигура на Ватралски, помислих си: - Ето нашият
Толстой
в България!
Вази с росни и пъстроцветни китки. По стените - картини. Тъкмо срещу голямата писалищна маса - образа на Спасителя с трънен венец върху главата. Кроткият му умилен и страдалчески поглед като че е устремен върху нас. В единия ъгъл е леглото на писателя, покрито с белоснежна покривка.
Като гледах тая хубава и тиха обстановка, която създава неволно настроение за духовно творчество, и крупната фигура на Ватралски, помислих си: - Ето нашият
Толстой
в България!
Отдалечен от шумния живот, предаден на умствен труд и земеделие, той макар на почтена възраст вече, с побеляла глава и брада е бодър, смел, жизнерадостен. Фигурата му лъха здраве и сила. Ватралски, като че схвана мисълта ми. Той каза: - Мъчех се да съчетая духовното с физическото. И го е постигнал.
към текста >>
82.
4.3.15. Библията и Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Понякога го наричат "Български
Толстой
".
Стоян Кръстов Ватралски Бележка. Тази статия бе първо писана от автора й, по покана, на английски и бе печатана заедно с неговия портрет в една интернационална редица (серия) в месечното сп. "The Bible in the Word" със следната бележка на англичанинът редактор. .. ."Първата статия в редицата е писана от един българин. Стоян Ватралски е поет, публицист и земледелец.
Понякога го наричат "Български
Толстой
".
Той е завършил образованието си в Харвардския университет, С. Д. А. (Съединените Държави, Америка), в 1894, и се е познавал с поетите Джон Г. Хуитиер и Оливер Уендел Хомс. Неговите писания носят отпечатък на дълбока любов за всичко Добро и Красиво.
към текста >>
83.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Затова мнозина -
Толстой
, проф.
б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток.
Затова мнозина -
Толстой
, проф.
Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант.
към текста >>
"Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." -
Толстой
.
Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията.
"Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." -
Толстой
.
"Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж.
към текста >>
Н.
Толстой
.
"Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л.
Н.
Толстой
.
Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда. * * * Изисква се следователно - 4. Да ходиш благоговейно със своя Бог Без това и правдата, и милостта ти ще бъдат празни думи.
към текста >>
84.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Добрева чете разказа "Иляс" по
Толстой
от Ватралски.
- салонът е препълнен. Песен 380 (Номерата са от евангелската сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; П-р Марков чете Евангелието. "Молитва" - Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите. Г-ца С.
Добрева чете разказа "Иляс" по
Толстой
от Ватралски.
Г-н Люб. Бакалов чете студията "Поет на евангелски принципи" (том "Уводни" на библ. "Ватралски") от М. Ж. Марков. П. -288. Г-н Коста К.
към текста >>
85.
6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
Толстой
прави такава разлика... Как стои въпросът за спасението чрез вяра и чрез дела?
Следният въпрос бе: 3. Въпросът за изкуплението и спасението. В това отношение има ли разлика между Исуса според 4-те евангелисти и между ап. Павла в неговите послания и кн. "Деяния на апостолите"?
Толстой
прави такава разлика... Как стои въпросът за спасението чрез вяра и чрез дела?
- В старо време, щом човек е бил роб, трябвало да се откупи. И като се откупи, какво трябва да прави? - Трябва да работи. Това е по изкуплението, а по спасението, ето друг пример. Някой се дави, спасяват го от водата.
към текста >>
86.
6.8. Черковна заядлица
,
,
ТОМ 24
Толстой
минава също така под сатъра на г. г.
Неговите недомислия и двусмислици подготвят почва за безнравствен живот (с. 360). 9. Дънов внушава на своите ученици пакостни идеи за личността и обществото. Верните му ученици прогресивно оглупяват и губят усет в отношенията се към личността и Бога, личността и обществото (с. 361). Л. Н.
Толстой
минава също така под сатъра на г. г.
Дюлгеров и Цаневски, както Дънов. Това изнасяме без коментарии само да се види за какви черковни заядлици и религиозен пустош се изждивяват огромни средства от държавния бюджет! Минко Въчев, член от надзорния съвет на православната църква в с. Дерманци, Луско.
към текста >>
87.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
Имаше всички съчинения на
Толстой
, Достоевски и на немските класици заедно с Ницше." Слави Гюдеров завършва Държавната търговска гимназия "Димитър X.
След това заедно пътуват до Свищов. Тук се ражда и по-малкият им брат Методи. По спомени на племенницата му Фанка Мушмова - Георгиева Слави Гюдеров е бил по-особен, с интелектуални наклонности младеж, силно привързан към четенето, притежаващ богата библиотека, търсещ смисъла на живота и с изявен интерес към философските учения на Рабиндранат Тагор, Зороастризма, Толстоизма и други. Някои от тези книги например Веста Зороастризъм - персийската свещена книга са на английски език - като част от по-голям сборник. По-нататък Фанка Мушмова споделя: "Тогава бях прогимназиална ученичка и той ми даваше възможност да прочета нещо от неговата библиотека.
Имаше всички съчинения на
Толстой
, Достоевски и на немските класици заедно с Ницше." Слави Гюдеров завършва Държавната търговска гимназия "Димитър X.
Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година. Проявява интерес към рисуването, литературата и философията. Направил е много сполучливи рисунки между които и няколко автопортрета. Желае да продължи образованието си в Художествената академия, но родителите му не се съгласяват. Същата година записва право в Софийския университет.
към текста >>
88.
163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Толстой
е писал много хубави работи за Любовта, но тя е обвита в много обвивки, които трябва да се свалят.
Любовта не е наша. Да дойдеш до положение нищо да не те дразни и изкарва из хармония в себе си. Нашата задача е да будим Любовта, Божественото в другите. Кои са наши? Които приемат Любовта и предават Любовта, са наши.
Толстой
е писал много хубави работи за Любовта, но тя е обвита в много обвивки, които трябва да се свалят.
Как да обичаме и да сме добри - това е въпроса. Добрият човек привлича възвишени същества, които и на него и на другите помагат. 7 X 7=49 - седем тела и седем чувства - четиридесет и девет чувства има човек, с които да се съобщава с другите светове. Един ден човек ще го питат за същественото. То сега още се започва.
към текста >>
89.
12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ
,
ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.
,
ТОМ 25
Толстой
още преди 20 години предсказа какво ще стане с Русия и казваше на жена си: "Хайде да раздадем богатството си, да се уединим някъде и да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля." - "Раздай своето богатство, аз не искам да направя същото", отговаряше жена му.
Така сега и Господ ще направи, ще хване всички хора - мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, ще ги обърне няколко пъти на гърба им и ще ги претъркули във водата. Те ще кажат: Всички ще кажат: "Господи, познахме Те! " Във водата няма частна собственост. Ще ми кажете: "Ние ще дочакаме това нещо, бъдем свидетели на тези времена." Не стойте да дочакате това време! Гледайте да не направите грешката, която е жената на Толстоя направи.
Толстой
още преди 20 години предсказа какво ще стане с Русия и казваше на жена си: "Хайде да раздадем богатството си, да се уединим някъде и да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля." - "Раздай своето богатство, аз не искам да направя същото", отговаряше жена му.
Наистина, след 30 години се сбъдна предсказаното на Толстоя. Така и вие, не стойте в бездействие, а се гответе. Ще кажете: "Ние сме готови да изпълним Волята Божият, когато дойде времето за това." Това не е готовност. Като ви говоря това, не разбирайте, че искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, с което да разберете дълбокия смисъл на Божествения свят и да ви избавя от излишни страдания. Нашият живот тук на земята е частица от великия Божествен свят.
към текста >>
90.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
А
Толстой
!
Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
А
Толстой
!
Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия.
към текста >>
Нима не можеше
Толстой
да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога.
За Елиезера той е най-големият духовен гений след Христа, който е дал разрешение на всички нравствени проблеми. Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената етика. Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил?
Нима не можеше
Толстой
да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога.
И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани. Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд... Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.
към текста >>
И ми се струва, че
Толстой
много го усуква, когато иска да каже нещо.
Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената етика. Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога.
И ми се струва, че
Толстой
много го усуква, когато иска да каже нещо.
Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани. Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд... Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето. Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
към текста >>
91.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Навремето
Толстой
в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор.
Великите закони се нарушават и последствията идват неизбежно. Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в живота. Според библейските сказания и закони има ли по-голямо нарушение от това да се опълчиш срещу волята на Бога?.. Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи.
Навремето
Толстой
в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор.
Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи. Русия не прие Толстоя, руското духовенство не отвори вратите за него, а се погрижи да го анатемоса и да спре течението. Толстой беше глас на велика правда и любов между хората и народите. Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го.
към текста >>
Толстой
беше глас на велика правда и любов между хората и народите.
Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи. Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор. Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи. Русия не прие Толстоя, руското духовенство не отвори вратите за него, а се погрижи да го анатемоса и да спре течението.
Толстой
беше глас на велика правда и любов между хората и народите.
Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го. Последствията от това нарушение дойдоха ли? Дойдоха. Жертвите не ги дадоха други, даде ги руския народ. Трябваше да дойдат други и с брутална сила да развържат кармичния възел и доказаха, че законите са непоклатими.
към текста >>
Толстой
беше голям човек -църквата си направи своето - заби нож в плътта на народа и след това зачака да види последствията.
Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го. Последствията от това нарушение дойдоха ли? Дойдоха. Жертвите не ги дадоха други, даде ги руския народ. Трябваше да дойдат други и с брутална сила да развържат кармичния възел и доказаха, че законите са непоклатими.
Толстой
беше голям човек -църквата си направи своето - заби нож в плътта на народа и след това зачака да види последствията.
Дали ги е видяла не е наша работа. Историята ще се произнесе един ден. Нека се върнем на българския народ и приключим с въведението -петвековното робство беше следствие, зад следствието стояха причините. Историята охотно ни ги поднася. Народът бил разяден вътрешно, а турската сила била млада и вихрена, прииждала като хала.
към текста >>
92.
1. Необикновеното
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
По онова време имаше много учения - философски, етични, имаше модерна натурфилософия, не липсваха мъдри сказания, теософия -Ани Безант, Ледбитер, Метерлинг,
Толстой
, Тагор.
Ако предстои да се опише живота на ученика, съвременната белетристика ще се обогати и освежи премного. Откъм идейност и дълбочина тя е много обедняла. Съвременните белетристи няма какво повече да ни откриват и ако не внесат нещо ново, тя ще си остане белязана с най-пагубното свойство на произведенията - еднообразието. А ние търсехме новото, търсехме го упорито и мълчаливо. Търсехме същественото, трайното, което не умира на което можеше да се разчита по всяко време и при всичките условия.
По онова време имаше много учения - философски, етични, имаше модерна натурфилософия, не липсваха мъдри сказания, теософия -Ани Безант, Ледбитер, Метерлинг,
Толстой
, Тагор.
Учението на големият руски реформатор, който проповядваше Евангелието в най-чист вид си пробиваше път у нас и последователите му в България бяха най-многочислена група. На един конгрес беше присъствувал и Булгаков. По онова време печатът беше свободен и имаше богата окултна литература: източна и западна. Нашето време не беше лишено от духовен блясък и от духовни търсения, ако можем да се изразим така. Нямаме желание да подценим всичко онова, което озонираше атмосферата и вероятно ни помогна да се закрепи и засили устрема ни да търсим и да вървим напред обхванати и възпитани в духа на възрожденската епоха.
към текста >>
93.
Съдържание
,
,
ТОМ 30
Лев
Толстой
и България.
Списание „Всемирна летопис", Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 25. Тодор Бъчваров 25.1. Грядуще. Стихотворение. 25.2. На сърдечните врата. Стихотворение, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 26. Толстоистите в България, 27.
Лев
Толстой
и България.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 28. Запознанството с Толстой 29. Спомени за Христо Досев 29.1. За Христо Досев в България 29.2. За Христо Досев в Русия 30.
към текста >>
Запознанството с
Толстой
29.
На сърдечните врата. Стихотворение, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 26. Толстоистите в България, 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 28.
Запознанството с
Толстой
29.
Спомени за Христо Досев 29.1. За Христо Досев в България 29.2. За Христо Досев в Русия 30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“, 31. Колонията на „Възражданци” в България.
към текста >>
94.
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев направен през 1982 г. във вилата на Сава Калименов, Софийско, Горна баня
,
ТОМ 30
Лев
Толстой
и България.
Списание „Всемирна летопис", Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 25. Тодор Бъчваров 25.1. Грядуще. Стихотворение. 25.2. На сърдечните врата. Стихотворение, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 26. Толстоистите в България, 27.
Лев
Толстой
и България.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 28. Запознанството с Толстой 29. Спомени за Христо Досев 29.1. За Христо Досев в България 29.2. За Христо Досев в Русия 30.
към текста >>
Запознанството с
Толстой
29.
На сърдечните врата. Стихотворение, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 26. Толстоистите в България, 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 28.
Запознанството с
Толстой
29.
Спомени за Христо Досев 29.1. За Христо Досев в България 29.2. За Христо Досев в Русия 30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“, 31. Колонията на „Възражданци” в България.
към текста >>
95.
17. Запознаване с толстоизма
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Иначе външно се държа прилично, щото тя възрастна жена, а другата казва, да ти донеса, казва, нещо от
Толстой
.
И какво е казала не знам, обаче тя е същата, а да, тя е идвала у нас де, ония години и тя е имала контакт с Денка, от Денка е взела окултизма. И тази по-възрастната казва: „Да ти донеса, казва Библията”. Аз така се позамълчах, ама на ума си викам, какъв ти е акъла, викам, Библията да ми носиш, щото аз съм анархист. Библия ще ми даваш на мен. Аз съм чел Бакунин, чел съм Кропоткин, чел съм какво ли не, „Наука и религия”, Библията ще ми носиш, на ума си викам.
Иначе външно се държа прилично, щото тя възрастна жена, а другата казва, да ти донеса, казва, нещо от
Толстой
.
Викам: „А, донеси ми”. И сега дали тя помена заглавието не си спомням, обаче донесе ми „Пътят на живота”. Това е едно от капиталните съчинения на Толстой, макар, че фактически то можем да кажем, че 80% да не е и повече, това са мисли на световно известни и най-издигнати духовно хора на човечеството. То сега и като философия, но главно като религиозни такива водачи, основатели, кой не там, почти всички, които са по-велики хора, той е събирал тези най-важни мисли, техни изказвания и го е разделил на глави. В.К.: Да, запознат съм с тази книга.
към текста >>
Това е едно от капиталните съчинения на
Толстой
, макар, че фактически то можем да кажем, че 80% да не е и повече, това са мисли на световно известни и най-издигнати духовно хора на човечеството.
Библия ще ми даваш на мен. Аз съм чел Бакунин, чел съм Кропоткин, чел съм какво ли не, „Наука и религия”, Библията ще ми носиш, на ума си викам. Иначе външно се държа прилично, щото тя възрастна жена, а другата казва, да ти донеса, казва, нещо от Толстой. Викам: „А, донеси ми”. И сега дали тя помена заглавието не си спомням, обаче донесе ми „Пътят на живота”.
Това е едно от капиталните съчинения на
Толстой
, макар, че фактически то можем да кажем, че 80% да не е и повече, това са мисли на световно известни и най-издигнати духовно хора на човечеството.
То сега и като философия, но главно като религиозни такива водачи, основатели, кой не там, почти всички, които са по-велики хора, той е събирал тези най-важни мисли, техни изказвания и го е разделил на глави. В.К.: Да, запознат съм с тази книга. С.К.: „Пътят на живота” на руски - „Путь жизни”, както и да е, тази книга ми донесе. И аз я приех, нали Толстой за мене беше, нали един голям авторитет, не ще и дума, приех я книгата. И сега той там тъй да се каже не те въвежда направо във вярата, защото и самия той малко е куцал в туй отношение, сега ще се изразя, може да се засегне някой от това в такъв смисъл.
към текста >>
И аз я приех, нали
Толстой
за мене беше, нали един голям авторитет, не ще и дума, приех я книгата.
И сега дали тя помена заглавието не си спомням, обаче донесе ми „Пътят на живота”. Това е едно от капиталните съчинения на Толстой, макар, че фактически то можем да кажем, че 80% да не е и повече, това са мисли на световно известни и най-издигнати духовно хора на човечеството. То сега и като философия, но главно като религиозни такива водачи, основатели, кой не там, почти всички, които са по-велики хора, той е събирал тези най-важни мисли, техни изказвания и го е разделил на глави. В.К.: Да, запознат съм с тази книга. С.К.: „Пътят на живота” на руски - „Путь жизни”, както и да е, тази книга ми донесе.
И аз я приех, нали
Толстой
за мене беше, нали един голям авторитет, не ще и дума, приех я книгата.
И сега той там тъй да се каже не те въвежда направо във вярата, защото и самия той малко е куцал в туй отношение, сега ще се изразя, може да се засегне някой от това в такъв смисъл. Гледай сега в какъв смисъл. Че тогаз, по това време на Толстоя, на Достоевски, материализма е бил такава сила, срещу която абсолютно нищо не е можело да се възрази, против материализма, не е можело. Всеки интелигентен човек, просто епохата на материализма е бил много по-силен от сега, много. Щото сега има възражение, сега са събрали литература, след туй се яви спиритизма, той тогаз беше се явил, обаче Толстой го отрече и го осмя и го отхвърли спиритизма.
към текста >>
Щото сега има възражение, сега са събрали литература, след туй се яви спиритизма, той тогаз беше се явил, обаче
Толстой
го отрече и го осмя и го отхвърли спиритизма.
И аз я приех, нали Толстой за мене беше, нали един голям авторитет, не ще и дума, приех я книгата. И сега той там тъй да се каже не те въвежда направо във вярата, защото и самия той малко е куцал в туй отношение, сега ще се изразя, може да се засегне някой от това в такъв смисъл. Гледай сега в какъв смисъл. Че тогаз, по това време на Толстоя, на Достоевски, материализма е бил такава сила, срещу която абсолютно нищо не е можело да се възрази, против материализма, не е можело. Всеки интелигентен човек, просто епохата на материализма е бил много по-силен от сега, много.
Щото сега има възражение, сега са събрали литература, след туй се яви спиритизма, той тогаз беше се явил, обаче
Толстой
го отрече и го осмя и го отхвърли спиритизма.
Та Толстой въпреки верующ, въпреки последовател на Христа, въпреки, че издига Христовото учение над всичко друго човешко, въпреки туй Толстой отрече в Евангелието всичко друго човешко, всичко, което от едно обикновено човешко гледище не може да се приеме, той всички необясними събития, той ги отхвърля. Туй, което се нарича „чудеса” в Евангелието, той ги изхвърля. И той има едно Евангелие със забележки, аз не бях го чел, даже и сега не съм го чел, тук-там. В.К.: Забележки към 4-те Евангелия. С.К.: Може и така да е, както и да е, и той не можа да приеме тия „чудесата”.
към текста >>
Та
Толстой
въпреки верующ, въпреки последовател на Христа, въпреки, че издига Христовото учение над всичко друго човешко, въпреки туй
Толстой
отрече в Евангелието всичко друго човешко, всичко, което от едно обикновено човешко гледище не може да се приеме, той всички необясними събития, той ги отхвърля.
И сега той там тъй да се каже не те въвежда направо във вярата, защото и самия той малко е куцал в туй отношение, сега ще се изразя, може да се засегне някой от това в такъв смисъл. Гледай сега в какъв смисъл. Че тогаз, по това време на Толстоя, на Достоевски, материализма е бил такава сила, срещу която абсолютно нищо не е можело да се възрази, против материализма, не е можело. Всеки интелигентен човек, просто епохата на материализма е бил много по-силен от сега, много. Щото сега има възражение, сега са събрали литература, след туй се яви спиритизма, той тогаз беше се явил, обаче Толстой го отрече и го осмя и го отхвърли спиритизма.
Та
Толстой
въпреки верующ, въпреки последовател на Христа, въпреки, че издига Христовото учение над всичко друго човешко, въпреки туй
Толстой
отрече в Евангелието всичко друго човешко, всичко, което от едно обикновено човешко гледище не може да се приеме, той всички необясними събития, той ги отхвърля.
Туй, което се нарича „чудеса” в Евангелието, той ги изхвърля. И той има едно Евангелие със забележки, аз не бях го чел, даже и сега не съм го чел, тук-там. В.К.: Забележки към 4-те Евангелия. С.К.: Може и така да е, както и да е, и той не можа да приеме тия „чудесата”. Може туй до известен етап на живота си, по-късно той изглежда, преди смъртта си е влязъл в непосредствен контакт с духовния свят и си е променил, но като по-млад, въпреки, че е възприел християнството, тия „чудеса” не е можал да ги възприеме.
към текста >>
И може да се каже, че
Толстой
може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното.
Един ум не може да го приеме. Даже и Достоевски на едно място, сега той не го казва от свое име, той го казва от името на един свой герой, но мисля е този от „Братя Карамазови”, Иван ли беше, Димитър ли, казват: „Бога приемам, но света му не приемам”. Значи това е една критика на Бога пак. Приемам Бога, но света му не приемам. Значи Достоевски и той даже, макар че туй може да го отнесем пак по един по-ранен период на Достоевски, щото той после потъва напълно в тая мистична действителност на духовното.
И може да се каже, че
Толстой
може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното.
Но както и да е, аз се отклонявам пак, но ще се върна към тази книга, която беше преломна, прага, който ме подготви, не напълно, но подготви ме по един особен начин. А именно: сега нали, той Толстой минава като един голям антимилитарист. Туй за мене сто на сто добре дошло. Против войната, против всички тия работи, против частната собственост, също. Против власта, насилие, против държавата.
към текста >>
А именно: сега нали, той
Толстой
минава като един голям антимилитарист.
Значи това е една критика на Бога пак. Приемам Бога, но света му не приемам. Значи Достоевски и той даже, макар че туй може да го отнесем пак по един по-ранен период на Достоевски, щото той после потъва напълно в тая мистична действителност на духовното. И може да се каже, че Толстой може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното. Но както и да е, аз се отклонявам пак, но ще се върна към тази книга, която беше преломна, прага, който ме подготви, не напълно, но подготви ме по един особен начин.
А именно: сега нали, той
Толстой
минава като един голям антимилитарист.
Туй за мене сто на сто добре дошло. Против войната, против всички тия работи, против частната собственост, също. Против власта, насилие, против държавата. То е, нали има един толстоев анархизъм, да речем в такъв смисъл. Всички тия работи аз ги приемам пък и всичко изобщо съм приел.
към текста >>
96.
26. Толстоистите в България,
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Толстой
е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора.
Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин. Та тази много литература, тя е дошла до много съзнания будни и така се туриха основите на толстоевското движение в България. Имаше и книгоиздателство „Възраждане”. Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно.
Толстой
е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора.
Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна. Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня.
към текста >>
Толстой
беше основал книгоиздателство „Посредник” в Москва.
Обаче туй дело е продължило с все по-нарастваща сила и когато аз, вече след Първата световна война така се свързвам с духовния живот на Братството, съществува едно много силно толстоическо движение, много силно. В.К.: Какво ще ми кажете за антропософите по онова време? С.К.: То в България антропософи като изключение малко специално, членове на антропософското дружество едва ли е имало, но почитатели на Щайнер е имало, и сега има, и Учителя се отнася с голямо уважение към Рудолф Щайнер, но мога да ти каже пък кое ги е разделило с теософите. Защото ний минаваме някои работи за толстоистите, за които има още много да говорим, но хайде сега да ги оставим. Когато дойде време да пиша, тогаз ще пиша, щото много работи има, които аз съм живял, работил съм при тях в тяхното книгоиздателство „Посредник” в София.
Толстой
беше основал книгоиздателство „Посредник” в Москва.
И те тука освен книгоиздателство „Живот” на Георги Шопов и „Възраждане”, те основаха, по-младите вече толстоисти тука в София книгоиздателство „Посредник”, което издаваше вестник „Нов живот”. Чакай, то отначало не беше така, но после издаваха този вестник всяка седмица, аз така се присъединих към тяхната печатница, работихме заедно. Издаваха отначало вестник „Свобода”, сега си спомням и после го прекръстиха „Нов живот” по-късно. Аз когато бях, беше вестник „Свобода” и паралелно с него те имаха есперантски букви и издаваха списание „Либеро”. „Либеро” пак значи „Свобода” на есперанто, обаче не вестник, а списание, щото то по-рядко излизаше, мисля, че месечно излизаше и то беше предназначено за целия свят, не само за България.
към текста >>
Издаваха много литература на
Толстой
.
„Либеро” пак значи „Свобода” на есперанто, обаче не вестник, а списание, щото то по-рядко излизаше, мисля, че месечно излизаше и то беше предназначено за целия свят, не само за България. От друга страна, понеже в България имаше много есперантисти, нали имало е и тук кой да го подпомага, да не се разчита само на външни, та издаваха. Аз бях лично участник в тая работа и така като обикновен словослагател работех, та имам много ясна представа за тяхната работа. Там имаше и две севлиевки, които минаваха хем за толстоистки, хем за анархистки, те бяха уволнени като учителки и работеха там по него време. Та издаваха вестник „Свобада”, списание „Либеро”, което бе на есперанто и пак значи свобода.
Издаваха много литература на
Толстой
.
За толстоизъм и сходна подобна литература даже, чакай, те ли издадоха на Кропоткин за взаимопомощта, май, че те я издадоха за взаимопомощта на Кропоткин, макар, че той е анархист, обаче тая книга е положителна. И много книги издаваха, издаваха и книги на есперанто, малки книги на есперанто издаваха, изобщо работеха много. Сега хайде да не говоря всички неща. Редактор беше тука в София Иван Куюмджиев, обаче като един по-духовен, по-издигнат, по-силен и по-предан, по-издържлив до край остана Йордан Ковачев, който беше в Пловдив. Той, ако беше тука би трябвало той да застане начело, обаче, аз пак се отклонявам, но тия неща са важни.
към текста >>
97.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
27. ЛЕВ
ТОЛСТОЙ
И БЪЛГАРИЯ Константинов, Георги.
27. ЛЕВ
ТОЛСТОЙ
И БЪЛГАРИЯ Константинов, Георги.
Лев Толстой в България. София: печ. Пряпорец, 1929, с. 3. (Библиотека Свободна мисъл) А.П. Семеновский, лекар, извикан от София Андреевна в Астапово, гдето Толстой вече е на смъртно легло, предава в своите спомени за последните дни на великия писател следния забележителен диалог между Душан Петрович Маковицки, който придружава Толстоя в бягството му и София Андреевна: “София Андреевна пита за къде са тръгнали. Д.П.
към текста >>
Лев
Толстой
в България.
27. ЛЕВ ТОЛСТОЙ И БЪЛГАРИЯ Константинов, Георги.
Лев
Толстой
в България.
София: печ. Пряпорец, 1929, с. 3. (Библиотека Свободна мисъл) А.П. Семеновский, лекар, извикан от София Андреевна в Астапово, гдето Толстой вече е на смъртно легло, предава в своите спомени за последните дни на великия писател следния забележителен диалог между Душан Петрович Маковицки, който придружава Толстоя в бягството му и София Андреевна: “София Андреевна пита за къде са тръгнали. Д.П. Маковицки със същия равен глас, със същата интонация, без да обръща внимание на повишения тон на графинята, отговаря: - Далеко.
към текста >>
Семеновский, лекар, извикан от София Андреевна в Астапово, гдето
Толстой
вече е на смъртно легло, предава в своите спомени за последните дни на великия писател следния забележителен диалог между Душан Петрович Маковицки, който придружава Толстоя в бягството му и София Андреевна: “София Андреевна пита за къде са тръгнали. Д.П.
27. ЛЕВ ТОЛСТОЙ И БЪЛГАРИЯ Константинов, Георги. Лев Толстой в България. София: печ. Пряпорец, 1929, с. 3. (Библиотека Свободна мисъл) А.П.
Семеновский, лекар, извикан от София Андреевна в Астапово, гдето
Толстой
вече е на смъртно легло, предава в своите спомени за последните дни на великия писател следния забележителен диалог между Душан Петрович Маковицки, който придружава Толстоя в бягството му и София Андреевна: “София Андреевна пита за къде са тръгнали. Д.П.
Маковицки със същия равен глас, със същата интонация, без да обръща внимание на повишения тон на графинята, отговаря: - Далеко. - Но къде? - Най-напред в Ростов на Дон. Там задгранични паспорти щяхме да си извадим. - А после?
към текста >>
сборник
Толстой
и о Толстомъ, новье материаль.
- В България. - Имате ли пари? - Пари имаме достатъчно. - Колко именно? - Достатъчно.” Излиза, че Душан Петрович и Лев Николаевич взели от къщи всичко 32 рубли.../вж.
сборник
Толстой
и о Толстомъ, новье материаль.
Редакция Н.Н. Гусева. Москва 1924 г. Толстовский музей, с. 71/. Същият факт, за който по време смъртта на Толстоя съобщава цялата европейска преса, се потвърждава и от записките на Александра Лвовна, дъщерята на Толстоя, която заедно с Маковицки придружава баща си в неговото тайно и мистично бягство. /Вж. П.И.
към текста >>
Толстой
, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна.
Бирюковъ, Биография Льва Николаевича Толстого, том четв. с. 241/. Кое е накарало този велик и неспокоен дух, който цял живот не можа да намери пристанище тук на земята, от която се отрече, да потърси прибежище за своето тъй голямо неспокойство именно в нашата малка и бедна духом страна - и то в момент на най-върховно напрежение, когато прави последна крачка и скъсва връзките, които са го крепили цели 82 години на тая грешна и свята земя? - В момент, когато мистичното сливане с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността? В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност?
Толстой
, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна.
За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна. И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото Толстой е имал някакво изключително родство с нея. - България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България. От нея той има лични спомени: като млад артилерийски офицер през време на Севастополската обсада той взема участие в атаката срещу Силистра, впечатленията от която се запечатват болезнено в душата му и играят може би сетне решителна роля, по време неговия нравствен прелом.
към текста >>
И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото
Толстой
е имал някакво изключително родство с нея.
Кое е накарало този велик и неспокоен дух, който цял живот не можа да намери пристанище тук на земята, от която се отрече, да потърси прибежище за своето тъй голямо неспокойство именно в нашата малка и бедна духом страна - и то в момент на най-върховно напрежение, когато прави последна крачка и скъсва връзките, които са го крепили цели 82 години на тая грешна и свята земя? - В момент, когато мистичното сливане с отвъдното се сбъдва, когато мечтата и действителността са на път да се слеят и да изчезнат във вечността? В какъв ли ореол се е представила пред съзерцателния и кротък поглед на великия старец нашата тъй неизвестна страна, та той поиска да бъде тя праг между неговия земен живот и неговата вечност? Толстой, който се отрече от себе си, от близките си и от родината си, за да се сближи с Бога - когато напусна своя дом имаше само едно желание: да бъде колкото се може по-далеч, да скъса с действителността, която тъй много го душеше в Ясна Поляна. За него беше безразлично къде ще отиде, стига да намери покой за душата си, да бъде далеч от миналото, от София Андреевна.
И ако в неговото бягство от Ясна Поляна, което е и бягство от живота, се е мернала пред погледа му България - то не е, защото България е обетована страна за отшелниците, или защото
Толстой
е имал някакво изключително родство с нея.
- България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България. От нея той има лични спомени: като млад артилерийски офицер през време на Севастополската обсада той взема участие в атаката срещу Силистра, впечатленията от която се запечатват болезнено в душата му и играят може би сетне решителна роля, по време неговия нравствен прелом. След освобождението ни, той се интересува живо за България, за нейната управа, за нейния народ, разпитва посетители и поклонници, които отиват от тук при него, и мечтае да види нашата страна като една Швейцария на Балканите. А освен това в България има толстоистки колонии, вестници и списания, с които той е във връзка, с които кореспондира, праща им свои ръкописи.
към текста >>
- възкликна
Толстой
.
Когато през 1907 г. Христо Досев - един от най-симпатичните и строги последователи на Толстоя у нас - посещава Ясна Поляна, дава следната атестация за режима в България по онова време: „В България има пълна свобода на печата. Ний печатаме всичко, което искаме. Против нас имаше поход само от страна на реакционния печат... Но правителството не послуша съвета на своите доброжелатели. Ний продължавахме и продължаваме своята работа.” „Колко хубаво е всичко туй!
- възкликна
Толстой
.
- А у нас това е невъзможно...” /Вж. Христо Досев, Близо до Ясна Поляна. 1907-1909 г., София, издание на „Посредник”, 1928 г. с. 6-7/. Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато Толстой е решил да бяга към нашата страна... За България Толстой се е заинтересувал по-определено още през 50-те и 60-те години на миналия век във връзка с тогавашната политика на Русия - особено през Кримската война, когато вече Толстой, млад артилерийски офицер, взема участие в боя при Силистра.
към текста >>
Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато
Толстой
е решил да бяга към нашата страна... За България
Толстой
се е заинтересувал по-определено още през 50-те и 60-те години на миналия век във връзка с тогавашната политика на Русия - особено през Кримската война, когато вече
Толстой
, млад артилерийски офицер, взема участие в боя при Силистра.
- възкликна Толстой. - А у нас това е невъзможно...” /Вж. Христо Досев, Близо до Ясна Поляна. 1907-1909 г., София, издание на „Посредник”, 1928 г. с. 6-7/.
Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато
Толстой
е решил да бяга към нашата страна... За България
Толстой
се е заинтересувал по-определено още през 50-те и 60-те години на миналия век във връзка с тогавашната политика на Русия - особено през Кримската война, когато вече
Толстой
, млад артилерийски офицер, взема участие в боя при Силистра.
Впечатленията си от тая злополучна война той излага във великолепните „Севастополски разкази”. За нас, българите, особено значение има едно дълго писмо, което Толстой пише до леля си и до брата си и в което излага между другото, и ужасите, които е преживяло българското население при оттегляне на руските войски. „И тъй, ще ви говоря за миналото, за спомените си от Силистра, пише Толстой. Там аз видях толкова интересно, поетично и трогателно, че времето прекарано там никога няма да се изглади от паметта ми... Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха. Едно село, в което аз ходех за мляко и плодове, беше по такъв начин разорено.
към текста >>
За нас, българите, особено значение има едно дълго писмо, което
Толстой
пише до леля си и до брата си и в което излага между другото, и ужасите, които е преживяло българското население при оттегляне на руските войски.
Христо Досев, Близо до Ясна Поляна. 1907-1909 г., София, издание на „Посредник”, 1928 г. с. 6-7/. Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато Толстой е решил да бяга към нашата страна... За България Толстой се е заинтересувал по-определено още през 50-те и 60-те години на миналия век във връзка с тогавашната политика на Русия - особено през Кримската война, когато вече Толстой, млад артилерийски офицер, взема участие в боя при Силистра. Впечатленията си от тая злополучна война той излага във великолепните „Севастополски разкази”.
За нас, българите, особено значение има едно дълго писмо, което
Толстой
пише до леля си и до брата си и в което излага между другото, и ужасите, които е преживяло българското население при оттегляне на руските войски.
„И тъй, ще ви говоря за миналото, за спомените си от Силистра, пише Толстой. Там аз видях толкова интересно, поетично и трогателно, че времето прекарано там никога няма да се изглади от паметта ми... Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха. Едно село, в което аз ходех за мляко и плодове, беше по такъв начин разорено. И ето: когато князът /Горчаков/ съобщи на българите, че който желае, може да премине с войските през Дунава и стане руски поданик, целият край се вдигна и всички жени, деца, коне, добитък се юрнаха към моста. Но тъй като беше невъзможно да вземе всички, князът бе принуден да се откаже от дошлите най-подир, и трябваше да видите колко тежко им подействува това.
към текста >>
„И тъй, ще ви говоря за миналото, за спомените си от Силистра, пише
Толстой
.
1907-1909 г., София, издание на „Посредник”, 1928 г. с. 6-7/. Ето тия по-интимни подбуди, безсъмнено са имали голямо значение, когато Толстой е решил да бяга към нашата страна... За България Толстой се е заинтересувал по-определено още през 50-те и 60-те години на миналия век във връзка с тогавашната политика на Русия - особено през Кримската война, когато вече Толстой, млад артилерийски офицер, взема участие в боя при Силистра. Впечатленията си от тая злополучна война той излага във великолепните „Севастополски разкази”. За нас, българите, особено значение има едно дълго писмо, което Толстой пише до леля си и до брата си и в което излага между другото, и ужасите, които е преживяло българското население при оттегляне на руските войски.
„И тъй, ще ви говоря за миналото, за спомените си от Силистра, пише
Толстой
.
Там аз видях толкова интересно, поетично и трогателно, че времето прекарано там никога няма да се изглади от паметта ми... Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха. Едно село, в което аз ходех за мляко и плодове, беше по такъв начин разорено. И ето: когато князът /Горчаков/ съобщи на българите, че който желае, може да премине с войските през Дунава и стане руски поданик, целият край се вдигна и всички жени, деца, коне, добитък се юрнаха към моста. Но тъй като беше невъзможно да вземе всички, князът бе принуден да се откаже от дошлите най-подир, и трябваше да видите колко тежко им подействува това. Той приемаше всички депутации, които идеха от страна на тези нещастници, разговаряше с всички, стараеше се да им обясни невъзможността да бъдат взети всички, предлагаше им да минат без кола и добитък, вземаше върху себе си грижата за тяхното препитание до като стигнат в Русия, като плащаше от собствените си средства за частни ладии да ги прекарат, с една дума, правеше всичко, което бе възможно за доброто на тия хора”.
към текста >>
Досев,
Толстой
веднага след неговите думи за режима в България, добавя: „Аз помня вашата страна.
106, нат. Государственное издательство. Москва - Петроград 1923 г./ И наистина, преживяното при Силистра не се „изглажда” от паметта на Толстоя през целия му живот. Петдесет години след това, когато при Яснополянския мъдрец идат на поклонение негови последователи от България, той още при първите думи с тях им припомня за тия свои преживявания, като ги допълня с някои и други подробности. Така, например, когато се запознава с Хр.
Досев,
Толстой
веднага след неговите думи за режима в България, добавя: „Аз помня вашата страна.
Това беше отдавна, много отдавна. Тогава аз бях офицер и трябваше да участвувам в действията на нашата армия - в него време бе току-що почната Севастополската война. Ний, след дълги страствувания, попаднахме на квартира в малкия градец Силистра, на брега на Дунава. Първата нощ там мина извънредно неприятно. И досега помня големите ваши дървеници, що ни ядоха тази нощ.
към текста >>
Същите спомени
Толстой
споделя и с българският общественик и журналист Д.
... Високи, снажни, красиви хора. Никога не ще ги забравя. До тогава не бях срещал такива хора.” /Вж. Хр. Досев, цит. кн. с.8/.
Същите спомени
Толстой
споделя и с българският общественик и журналист Д.
Ризов, който в 1899 г. прави едно посещение на Толстоя с цел да измоли застъпничеството му пред европейската съвест за облекчение съдбата на македонците. Това свое посещение Д. Ризов е описал прекрасно в статията си - „На гости у граф Л. Н. Толстой” /сп.
към текста >>
Толстой
” /сп.
Същите спомени Толстой споделя и с българският общественик и журналист Д. Ризов, който в 1899 г. прави едно посещение на Толстоя с цел да измоли застъпничеството му пред европейската съвест за облекчение съдбата на македонците. Това свое посещение Д. Ризов е описал прекрасно в статията си - „На гости у граф Л. Н.
Толстой
” /сп.
„Мисъл”, 1900, с.151/. Интересно е да се отбележи, че по това време Толстой толкова много се е отчуждил от политиката, на която е смъртен враг, че когато Ризов, след дълго притеснение, се осмелява да му заговори за Македония, той го прекъсва: „- Много срамно е, но длъжен съм да призная, че имам твърде смътни понятия за вашата родина. Зная само, че тя е някъде около Архипелага, че я владеят турците и че на християните живота там не е от най-добрите. Ала от вашите разкази се вижда, че тя е дълбоко нещастна страна”, /с. 171/. И Толстой изпраща Ризов с голяма болка на душата си, защото по силата на своите убеждения, е трябвало да откаже застъпничеството си за тая „дълбоко нещастна страна”.
към текста >>
Интересно е да се отбележи, че по това време
Толстой
толкова много се е отчуждил от политиката, на която е смъртен враг, че когато Ризов, след дълго притеснение, се осмелява да му заговори за Македония, той го прекъсва: „- Много срамно е, но длъжен съм да призная, че имам твърде смътни понятия за вашата родина.
прави едно посещение на Толстоя с цел да измоли застъпничеството му пред европейската съвест за облекчение съдбата на македонците. Това свое посещение Д. Ризов е описал прекрасно в статията си - „На гости у граф Л. Н. Толстой” /сп. „Мисъл”, 1900, с.151/.
Интересно е да се отбележи, че по това време
Толстой
толкова много се е отчуждил от политиката, на която е смъртен враг, че когато Ризов, след дълго притеснение, се осмелява да му заговори за Македония, той го прекъсва: „- Много срамно е, но длъжен съм да призная, че имам твърде смътни понятия за вашата родина.
Зная само, че тя е някъде около Архипелага, че я владеят турците и че на християните живота там не е от най-добрите. Ала от вашите разкази се вижда, че тя е дълбоко нещастна страна”, /с. 171/. И Толстой изпраща Ризов с голяма болка на душата си, защото по силата на своите убеждения, е трябвало да откаже застъпничеството си за тая „дълбоко нещастна страна”. Той, който е враг на всяка земна власт, не може да иска от света да се изгонят турците, защото знае, че след тях ще дойде друга власт, която макар и християнска, все пак е власт. И понеже е виждал колко много е огорчил със своя отказ патриотичния македонец, той се обяснява по нататък: „Вие сами се запитайте, какви особени добрини видя вашата България след освобождението си?
към текста >>
И
Толстой
изпраща Ризов с голяма болка на душата си, защото по силата на своите убеждения, е трябвало да откаже застъпничеството си за тая „дълбоко нещастна страна”.
Толстой” /сп. „Мисъл”, 1900, с.151/. Интересно е да се отбележи, че по това време Толстой толкова много се е отчуждил от политиката, на която е смъртен враг, че когато Ризов, след дълго притеснение, се осмелява да му заговори за Македония, той го прекъсва: „- Много срамно е, но длъжен съм да призная, че имам твърде смътни понятия за вашата родина. Зная само, че тя е някъде около Архипелага, че я владеят турците и че на християните живота там не е от най-добрите. Ала от вашите разкази се вижда, че тя е дълбоко нещастна страна”, /с. 171/.
И
Толстой
изпраща Ризов с голяма болка на душата си, защото по силата на своите убеждения, е трябвало да откаже застъпничеството си за тая „дълбоко нещастна страна”.
Той, който е враг на всяка земна власт, не може да иска от света да се изгонят турците, защото знае, че след тях ще дойде друга власт, която макар и християнска, все пак е власт. И понеже е виждал колко много е огорчил със своя отказ патриотичния македонец, той се обяснява по нататък: „Вие сами се запитайте, какви особени добрини видя вашата България след освобождението си? Разумява се, вие имате сега български княз вместо турски султан, българска конституция вместо турска монархия, български чиновници и офицери вместо турски, свободен печат вместо цензура и пр.; но народа, работният народ, ония попукани ръце, които ви хранят, какви особени облаги са видели те от всичко туй? Не забравяйте, че аз гледам малко по-инак на света: вие стреляте наблизо и за това не дигате прицела на пушката си; а аз се мъча да меря по-надалеч и съм принуден да дигам целия прицел на своята пушка...” /с. 174/. Д.
към текста >>
Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския,
Толстой
все пак не е бил съвсем равнодушен към тях.
с участие в гласа. - Ще напечатат, ще прочетат и тъй ще си потъне всичко това в морето на вестникарския боклук. Тая стихия не може да се спре с никакви думи. Тук е нужен по-дълбок преврат у хората, необходимо е разясняване на религиозното съзнание на народа. Съзнание на това, че всички са равни пред Бога, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/.
Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския,
Толстой
все пак не е бил съвсем равнодушен към тях.
Той чете вестници, информира се от тях и прави своите разсъждения. Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член. Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде. Лично Толстой се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд. Петко Ю.
към текста >>
Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и
Толстой
, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде.
Тук е нужен по-дълбок преврат у хората, необходимо е разясняване на религиозното съзнание на народа. Съзнание на това, че всички са равни пред Бога, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/. Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския, Толстой все пак не е бил съвсем равнодушен към тях. Той чете вестници, информира се от тях и прави своите разсъждения. Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член.
Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и
Толстой
, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде.
Лично Толстой се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд. Петко Ю. Тодоров дори подозира, че той го е осмял в „Плодове на просвещението” /вж. „Толстой в България”, сп. „Мисъл”, год. 17/.
към текста >>
Лично
Толстой
се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд.
Съзнание на това, че всички са равни пред Бога, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/. Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския, Толстой все пак не е бил съвсем равнодушен към тях. Той чете вестници, информира се от тях и прави своите разсъждения. Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член. Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде.
Лично
Толстой
се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд.
Петко Ю. Тодоров дори подозира, че той го е осмял в „Плодове на просвещението” /вж. „Толстой в България”, сп. „Мисъл”, год. 17/. Пред Д.
към текста >>
„
Толстой
в България”, сп.
Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член. Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой, Достоевски, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде. Лично Толстой се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд. Петко Ю. Тодоров дори подозира, че той го е осмял в „Плодове на просвещението” /вж.
„
Толстой
в България”, сп.
„Мисъл”, год. 17/. Пред Д. Ризова той е изразил протеста си по повод покръстването на тогавашния престолонаследник и днешен български цар Борис. Според Толстой, крайно осъдително е да се мени вярата на едно малко дете. /Вж. ц.стат. с. 166/.
към текста >>
Според
Толстой
, крайно осъдително е да се мени вярата на едно малко дете.
Тодоров дори подозира, че той го е осмял в „Плодове на просвещението” /вж. „Толстой в България”, сп. „Мисъл”, год. 17/. Пред Д. Ризова той е изразил протеста си по повод покръстването на тогавашния престолонаследник и днешен български цар Борис.
Според
Толстой
, крайно осъдително е да се мени вярата на едно малко дете.
/Вж. ц.стат. с. 166/. По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия.
към текста >>
Шопов заради отказа му от военна служба, Лев
Толстой
изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др.
Пред Д. Ризова той е изразил протеста си по повод покръстването на тогавашния престолонаследник и днешен български цар Борис. Според Толстой, крайно осъдително е да се мени вярата на едно малко дете. /Вж. ц.стат. с. 166/. По-късно, по повод арестуването на г.
Шопов заради отказа му от военна служба, Лев
Толстой
изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др.
очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия. Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля. И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които Толстой отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на Толстой се среща непосредствено след освобождението. В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им.
към текста >>
И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които
Толстой
отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на
Толстой
се среща непосредствено след освобождението.
По-късно, по повод арестуването на г. Шопов заради отказа му от военна служба, Лев Толстой изпраща следното писмо до редакцията на българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран от д-р Петков, в което дава съвети за пътя, по който трябва да върви българския народ, в своето духовно развите: - „Малките народи, като България, Сърбия, Швейцария и др. очевидно нищо не могат да постигнат чрез грубата сила. Те винаги в борбата чрез силата ще бъдат задушавани от неизмеримо по-могъщите държави Австрия, Германия, Франция, Англия и Русия. Ролята на малките народности не се състои да маймунствуват в подражаване на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват и пътя на големите народи”... Малко бяха хората, които можаха да схванат великата мисия, която предписваше на нашия народ Ясно-Полянския пророк - толкова малко, както и в цяла Европа, която се оказа тъй неподготвена и чужда за една велика, нравствена и възродителна роля.
И както Европа, таки и ние българите, понесохме и понасяме горчивините на своята слепота, за да разберем макар и късно, великата правдивост на ония съвети, които
Толстой
отправяше към всички ни... В нашия обществен и литературен живот името на
Толстой
се среща непосредствено след освобождението.
В осемдесетте години на миналия век, когато започват да си пробиват път у нас социалистическите учения, името на Толстоя се реди заедно с тия на Чернишевски, Писарев и Бакунин - повече като знамена на едно ново учение, без да се прави някаква разлика в идеите им. По-късно, през деветдесетте години, Толстоевия анархизъм постепенно се изяснява. Тогава се превеждат „Кройцеровата соната” /1890/, „Изповед” /1889/, „Възкресение” /1900/ и др., които правят цяла епоха в живота на нашата интелигенция. До 1900 година са преведени повече от 20 нравоучителни съчинения и статии на Толстоя. Техен преводач е главно Сава Т.
към текста >>
Какво голямо значение за личния и семеен морал е имал
Толстой
тогава, личи и от следните дръзки редове на Ст.
Главен издател на Толстоя у нас тогава е Т.Ф. Чипев. Особено силно впечатление е направила „Кройцерова соната”, която се чете жадно от учителството, става предмет на живи разисквания и увлича значителна част от по-буйните и мечтателни младежи. Деветдесетте години на миналия век, изобщо са от най-буйните в живота на нашата интелигенция. Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда. И в този кипеж идеите на Толстоя, дошли откъслечно и още неразбирани както трябва, играят голяма роля.
Какво голямо значение за личния и семеен морал е имал
Толстой
тогава, личи и от следните дръзки редове на Ст.
Михайловски, който, види се, и тук дава дан повече на своята безразсъдна екзалтация, отколкото на едно дълбоко разбиране: Толстой в „Кройцеровата соната” За нова обич нов закон създаде, Немедлено таз дрипел се печата У нас, и като захар се продава. /Вж сп. Мисъл, 1893, с. 425 - Нашите писачи и газетари/. Животът и значението на Толстоя обаче се изясняват у нас и за писатели и за общественици едва в първите десет години на сегашния век.
към текста >>
Михайловски, който, види се, и тук дава дан повече на своята безразсъдна екзалтация, отколкото на едно дълбоко разбиране:
Толстой
в „Кройцеровата соната” За нова обич нов закон създаде, Немедлено таз дрипел се печата У нас, и като захар се продава.
Особено силно впечатление е направила „Кройцерова соната”, която се чете жадно от учителството, става предмет на живи разисквания и увлича значителна част от по-буйните и мечтателни младежи. Деветдесетте години на миналия век, изобщо са от най-буйните в живота на нашата интелигенция. Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда. И в този кипеж идеите на Толстоя, дошли откъслечно и още неразбирани както трябва, играят голяма роля. Какво голямо значение за личния и семеен морал е имал Толстой тогава, личи и от следните дръзки редове на Ст.
Михайловски, който, види се, и тук дава дан повече на своята безразсъдна екзалтация, отколкото на едно дълбоко разбиране:
Толстой
в „Кройцеровата соната” За нова обич нов закон създаде, Немедлено таз дрипел се печата У нас, и като захар се продава.
/Вж сп. Мисъл, 1893, с. 425 - Нашите писачи и газетари/. Животът и значението на Толстоя обаче се изясняват у нас и за писатели и за общественици едва в първите десет години на сегашния век. Тогава се заражда и една системна, организирана проповед на неговите идеи, която продължава и до ден днешен.
към текста >>
Толстой
има у нас само един съперник: Карл Маркс, както до 1900 г.
425 - Нашите писачи и газетари/. Животът и значението на Толстоя обаче се изясняват у нас и за писатели и за общественици едва в първите десет години на сегашния век. Тогава се заражда и една системна, организирана проповед на неговите идеи, която продължава и до ден днешен. Създават се колонии, общества, вестници, списания и цели издателства, които разпространяватТолстоевите и изобщо анархистично-християнски идеи, и по този начин движението добива един постоянен приръст. И по влиянието си върху българската интелигенция след 1900 г.
Толстой
има у нас само един съперник: Карл Маркс, както до 1900 г.
му съперничеше Юго, който с „Клетниците” /Пловдив, 1888 г./ и „Парижката Св. Богородица”/Солун, 1890 г./ създаде цяла епоха. Разбира се, по численост Толстоевите привърженици далече не могат да съперничат с тия на Марксовия комунизъм. Но докато масовото увличане подир марксизма беше и е много външно, повърхностно и случайно и се дължи на чисто политическа проповед и демагогия - без да заляга дълбоко в идейното и религиозно съзнание на всички последователи, движението на толстоизма, който предполага лични предразположения, просвета и съзнание на подвиг и жертва, в името на едно колкото човешко, толкова и божествено добро, макар и да не достига големи размери, си осигурява едно постоянно и непоклатимо възмогване. Освен това, идеите на Толстоя, които се разпространяват чрез един тъй внушителен агент, каквото е неговото творчество, което по вдъхновеност и художествена ясност съперничи с евангелията, имат вечност - един живот, който не зависи от политическите и икономически условия на десетилетията.
към текста >>
Толстой
” /София, печатница Гавазов и Чомонев/, на което главен сътрудник е пак той.
Редакторът на вестника е известния вече преводач Сава Ничов. Той, и след него Георги Шопов са първите апостоли на толстоизма в България, те пишат статии, превеждат, агитират Г. Шопов, след като излежава наказанието си за отказа от военна служба, става още по-разпален агитатор. На 1903 г. месец февруари, той започва да редактира и издава списание „Лев Н.
Толстой
” /София, печатница Гавазов и Чомонев/, на което главен сътрудник е пак той.
На 1907 г. издава сп. „Живот”, което спира още след първата книжка. Освен това Г. Шопов става пътуващ книжар и издател.
към текста >>
Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев
Толстой
”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с.
По-късно Шопов създаде цяло книгоиздателство, което печаташе съчиненията на Толстоя в хиляди екземпляри. Неговото издателство „Живот” по едно време беше първото в България. Той издаде почти всички религиозно-нравствени статии и съчинения на Толстоя, както и по-големите му художествени произведения. Превеждаше ги най-често самия издател или други Толстоеви последователи. Това издателство пръсна проповедническата литература на Толстоя в стотици хиляди екземпляри. Г.
Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев
Толстой
”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с.
306/, която е единствена на български език. Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя.
към текста >>
Толстой
по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова.
306/, която е единствена на български език. Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя.
Толстой
по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова.
Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П. Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с. 46 и 64, Государственное издателство, 1923/. Едното от тия писма е от голямо автобиографично значение.
към текста >>
Две от писмата, които
Толстой
е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П.
Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова.
Две от писмата, които
Толстой
е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П.
Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с. 46 и 64, Государственное издателство, 1923/. Едното от тия писма е от голямо автобиографично значение. В него Толстой, който пише на младия Шопов, за да го успокои и да закрепи вярата му, прави следната изповед: „Благодаря ви, драги Шопов, че ми пишете често и ми изпращате тъй хубави вести.
към текста >>
В него
Толстой
, който пише на младия Шопов, за да го успокои и да закрепи вярата му, прави следната изповед: „Благодаря ви, драги Шопов, че ми пишете често и ми изпращате тъй хубави вести.
Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П. Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с. 46 и 64, Государственное издателство, 1923/. Едното от тия писма е от голямо автобиографично значение.
В него
Толстой
, който пише на младия Шопов, за да го успокои и да закрепи вярата му, прави следната изповед: „Благодаря ви, драги Шопов, че ми пишете често и ми изпращате тъй хубави вести.
Много ми е приятно като виждам вашия ентусиазъм и живата ви надежда за скорошното тържество на истината, но минал вече този път, по който вие сега вървите, мене ми се иска да ви предупредя за опасностите, които се срещат по този път. Аз поне, откакто се родих за нов и истински живот, минах следните степени: 1. Възторг от познанието на истината. 2. Желание и надежда да я осъществя веднага. 3. Разочарование във възможността да се осъществи тя скоро във външния свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот. 4.
към текста >>
Булгаков -
Толстой
и моралист, превела А.
Голямото автобиографично значение на това писмо се схваща от всички Толстоеви биографи и последователи /вж. Бирюков, т. 4, с. 64 н.т. и В.
Булгаков -
Толстой
и моралист, превела А.
Занова, библ. Възраждане, с. 55/. Г. Шопов е получавал и други писма от Толстоя, но както сам той казва, приятели ги взели и ги разкъсали за талисмани. В български превод тия писма излязоха в 1903 г.
към текста >>
и „Как живя, работи и умря Лев Н.
Толстой
”, с.
Възраждане, с. 55/. Г. Шопов е получавал и други писма от Толстоя, но както сам той казва, приятели ги взели и ги разкъсали за талисмани. В български превод тия писма излязоха в 1903 г. в брошурата „Кратко изложение от неиздаденото съчинение по отказа от военна служба на Г.С.Шопов /вж.
и „Как живя, работи и умря Лев Н.
Толстой
”, с.
192 нат./. Толстой е кореспондирал и с Хр. Досев /вж. брошурата му „Близо до Ясна поляна”/ с адвоката Хр. П. Шопов, който е искал от Толстоя да му отговори какво мисли за марксизма и др.
към текста >>
Толстой
е кореспондирал и с Хр.
Шопов е получавал и други писма от Толстоя, но както сам той казва, приятели ги взели и ги разкъсали за талисмани. В български превод тия писма излязоха в 1903 г. в брошурата „Кратко изложение от неиздаденото съчинение по отказа от военна служба на Г.С.Шопов /вж. и „Как живя, работи и умря Лев Н.Толстой”, с. 192 нат./.
Толстой
е кореспондирал и с Хр.
Досев /вж. брошурата му „Близо до Ясна поляна”/ с адвоката Хр. П. Шопов, който е искал от Толстоя да му отговори какво мисли за марксизма и др. Голямо значение има писмото, което Толстой изпрати до Втория подготвителен славянски събор на м. юний 1910 г.
към текста >>
Голямо значение има писмото, което
Толстой
изпрати до Втория подготвителен славянски събор на м.
192 нат./. Толстой е кореспондирал и с Хр. Досев /вж. брошурата му „Близо до Ясна поляна”/ с адвоката Хр. П. Шопов, който е искал от Толстоя да му отговори какво мисли за марксизма и др.
Голямо значение има писмото, което
Толстой
изпрати до Втория подготвителен славянски събор на м.
юний 1910 г. заседаващ в София. Рядката предвидливост и великата човещина на Толстоя и тук се проявяват в един внушителен и сърдечен тон /вж. Втори подготвителен славянски събор в София. Издава Славянското благотворително д-во в България, с.
към текста >>
Лично
Толстой
е бил във възторг от това списание - особено като е научил, че то се печати собственоръчно от авторите.
Той е прекалено скромен и затворен и за това по-малко е известен на обществото. Неговото значение, обаче за разпространението на Толстоевите идеи е голямо. От 1907 г. до сега той неизменно стои пред списанието, което, като се изключат годините на войните, излиза най-редовно. Списанието има средно 2000 абонати и във всеки брой дава по някоя статия от и за Толстоя.
Лично
Толстой
е бил във възторг от това списание - особено като е научил, че то се печати собственоръчно от авторите.
До неговата редакция Толстой е изпращал направо свои ръкописи. Прочутата статия против смъртното наказание „Не могу молчать” е изпратена в ръкопис до „Възраждане” и излиза най-напред на български. Пред Досева Толстой е казал следните думи за това списание: „Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично! То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи”. Ето и това списание е привличало Толстоя в България по време на бягството му.
към текста >>
До неговата редакция
Толстой
е изпращал направо свои ръкописи.
Неговото значение, обаче за разпространението на Толстоевите идеи е голямо. От 1907 г. до сега той неизменно стои пред списанието, което, като се изключат годините на войните, излиза най-редовно. Списанието има средно 2000 абонати и във всеки брой дава по някоя статия от и за Толстоя. Лично Толстой е бил във възторг от това списание - особено като е научил, че то се печати собственоръчно от авторите.
До неговата редакция
Толстой
е изпращал направо свои ръкописи.
Прочутата статия против смъртното наказание „Не могу молчать” е изпратена в ръкопис до „Възраждане” и излиза най-напред на български. Пред Досева Толстой е казал следните думи за това списание: „Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично! То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи”. Ето и това списание е привличало Толстоя в България по време на бягството му. Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български език.
към текста >>
Пред Досева
Толстой
е казал следните думи за това списание: „Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично!
до сега той неизменно стои пред списанието, което, като се изключат годините на войните, излиза най-редовно. Списанието има средно 2000 абонати и във всеки брой дава по някоя статия от и за Толстоя. Лично Толстой е бил във възторг от това списание - особено като е научил, че то се печати собственоръчно от авторите. До неговата редакция Толстой е изпращал направо свои ръкописи. Прочутата статия против смъртното наказание „Не могу молчать” е изпратена в ръкопис до „Възраждане” и излиза най-напред на български.
Пред Досева
Толстой
е казал следните думи за това списание: „Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично!
То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи”. Ето и това списание е привличало Толстоя в България по време на бягството му. Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български език. За всеки ден, учение за живота, изложено в изречения. /Превел от авторския ръкопис Ст.
към текста >>
Той е автор между другото и на една брошура „Учението на Лев
Толстой
” с мото: „Добротата разрешава всички противоречия” /юбилеен № 100 на книгоиздателство Възраждане/.
Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята простота и искреност. Покрай списанието и библиотека Възраждане, съществуват и други периодични издания, които се списват в духа на Толстоевото християнство. Особено педагогично значение има сп. „Свободно възпитание”, редактирано от проф. Д. Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер.
Той е автор между другото и на една брошура „Учението на Лев
Толстой
” с мото: „Добротата разрешава всички противоречия” /юбилеен № 100 на книгоиздателство Възраждане/.
Създателят на катедрата по педагогия при Софийския университет, на която сега е титуляр г. Кацаров, покойния проф. П. М. Нойков, издаде в 1909 г. един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература.
към текста >>
Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам
Толстой
се е възхитил.
Кацаров, покойния проф. П. М. Нойков, издаде в 1909 г. един капитален труд върху педагогията на Толстоя, който е рядък по значение не само в толстоистката, но изобщо в педагогичната литература. Без да е привърженик на Толстоя, проф.
Нойков подложи на една обективна и обстойна критика неговите педагогични възгледи, от която сам
Толстой
се е възхитил.
В отговора си до Нойкова, той пише, че е „приятно поразен от основателността и пълнотата на изложението”. За същия труд списание „Свободное воспитание”, списано в духа на Толстоевото учение, пише: „Това е най-сериозно и истински научно изследване, както по извънредното богатство на източниците, тъй и по безпристрастието с което са използувани, обмислеността на метода и точността на изложението. Оценката на автора е еднакво чужда както от голословно осъждане, тъй и на сляпата похвала” /вж. статията на проф. Д. Кацаров - проф.
към текста >>
Отношенията на Нойкова към педагогичните възгледи на Толстоя се резюмира в следните заключителни редове на неговата книга: “
Толстой
разрешава сполучливо въпроса за отношението на социалната детска и социалната простонародна активност, но въпроса за отношението на тези активности към активността на културното общество, черквата, държавата и другите обществено-политически организации той оставя незачекнат.
Кацаров - проф. П. М. Нойков, сп. „Училищен преглед”, XXVI, 1439, с. кн. 9-10,1927 г./.
Отношенията на Нойкова към педагогичните възгледи на Толстоя се резюмира в следните заключителни редове на неговата книга: “
Толстой
разрешава сполучливо въпроса за отношението на социалната детска и социалната простонародна активност, но въпроса за отношението на тези активности към активността на културното общество, черквата, държавата и другите обществено-политически организации той оставя незачекнат.
Той излиза от този въпрос по същия начин, по който излизаше Руссо от въпроса за отношението на детската активност към обществената - като предава последната на осъждане. Това е един недостатък на Толстоевата педагогия, но този недостатък не намалява ни най-малко заслугата, която той си е придобил чрез разрешаване кардиналния въпрос за използуване на социалната енергия на децата и на простия народ за делото на образованието. Педагогията на Толстоя ще остане всякога от ценно значение особено за страни, които имат здраво селско население и жизнеспособна детска младеж”. Други периодични издания: Сп. „Ясна Поляна” - излизало две години под редакцията на Велико Самин, 1922-1923, София; в.
към текста >>
По общата преценка на издателите,
Толстой
е най-много четения автор в България.
с. 196/. От 1900 г. до сега четири издателства са издавали изключително съчинения на Толстоя: „Ново Слово /1903-1904/; „Живот” /повече от 15 години/; „Възраждане” /от 1907 г. до сега/ и „Посредник” - току-що изникнало кооперативно издателство от последователи на Толстоя, което предприема ново пълно издание на неговите съчинения. Освен тези издателства, Толстоеви съчинения е издавал Чипев, а в сегашно време издателство „Игнатов и синове” издаде в нов превод избрани съчинения на Толстоя в 15 големи тома.
По общата преценка на издателите,
Толстой
е най-много четения автор в България.
Неговите романи „Война и мир”, „Анна Каренина”, както и „Изповед”, „Жив труп”, „Кройцерова соната”, „Силата на мрака”, „Кръг четива” и др. са претърпели по четири и повече издания. Цифрата на едно отделно издание достига и надминава 4000 екземпляра, нещо твърде рядко в нашата страна. В България има големи книжарници, като „Ясна Поляна” в София, които продават и издават изключително толстоистка литература. Онзи, който би искал да има цялостна представа за грамадното влияние на Толстоя в българския обществен живот, не бива да изпуска из вниманието си вегетарианските кооперативни сдружения, които от година и година се увеличават.
към текста >>
Към края на завещанието си Цанов пише: ’’Желал бих препис от завещанието ми и главно от пасажа за дуела да се изпрати до великия в 19 век филантроп - мислител, Лев Николаевич
Толстой
, защото е възможно той да се съгласи да го издаде от свое име и следователно да му даде нужното разпространение” /вж.
И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя идеализъм и себеотрицание! Много по-рано, още като журналист, за да докаже, че е готов да отговаря с живота си за онова, което пише, Н. Цанов приема да се дуелира с маджарския търговски консул във Видин, когото той е изобличил. Но на дуела той не стреля. Нещо повече - той отива с желание да го убият, като оставя и едно завещание, та в случай, че бъде убит, да се напечати то и да види света, че той е сложил живота си като протест срещу това „варварско средство за саморазправа”.
Към края на завещанието си Цанов пише: ’’Желал бих препис от завещанието ми и главно от пасажа за дуела да се изпрати до великия в 19 век филантроп - мислител, Лев Николаевич
Толстой
, защото е възможно той да се съгласи да го издаде от свое име и следователно да му даде нужното разпространение” /вж.
„Дуелите на Найчо Цанов”, събрал и нагодил Ц. Ангелов, Плевен 1912 г./ Доколко Цанов е повлиян в светогледа си от Толстоя показва и факта, че толстоистите го считат за свой човек и говорят за него с дълбока почит. Той е бил в постоянни връзки с тях, безпокоил се за всяко закъснение на сп. „Възраждане”, защищавал младежите - толстоисти, отказали се от военна служба. Когато Георги Шопов, поради отказа му е арестуван, Найчо Цанов пише специална статия „На тихо пристанище”, с която го защищава.
към текста >>
На тях аз ще отговоря с думите на великия
Толстой
: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/.
Своя характер и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов. В нея той събра за активна политическа дейност почти всички идеалисти-интелигенти, които в негово лице виждаха призвания народен трибун... Друг голям политически деец на съвременна България, Димитър Драгиев - един от създателите на Българския земеделски народен съюз, идеалист, който тъй си прилича Цанова, също не скрива школуването си при Яснополския отшелник. В своята политическа изповед, като полемизира със Стамболийски, тогавашния министър председател на България, Драгиев казва: „Един морал има само, който е необходимия цимент на високата материална, на високата веществена култура човешка - той е християнския морал: никой друг не може и няма да бъде. Аз зная, някои ще ми кажат: християнски морал! Християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество.
На тях аз ще отговоря с думите на великия
Толстой
: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/.
Няма по-висок морал и не ще има през вековете от този: да обичаш ближния си като себе си, да обичаш и врага си. „Който иска да върви след мене, казва Христос, нека се отрече от себе си” - Себеотрицание проповядва християнския морал! ” Като говори за онова, което го различава от Стамболийски, Драгиев казва: „Моят Бог е Христос, неговият Бог е Ничше, богът на германския император. Според учението на моя Бог, силният трябва да подпомага слабия; според учението на Ничше, силният трябва да смачка слабия...” Iвж. Д. Драгиев, Една политическа изповед, стенографирана реч, с.
към текста >>
Пушкин, Гогол и Тургенев са влияели на българската литература много повече, отколкото
Толстой
.
Драгиев, Една политическа изповед, стенографирана реч, с. 8 и 102, София, 1919 г./ Д. Драгиев е един от първите преводачи на Толстоя в България. Негов превод и издание е брошурката „Как да се премахне злото в света”. Далече по-слабо, дори никакво е влиянието на Толстоевото художествено тържество върху българската литература изобщо.
Пушкин, Гогол и Тургенев са влияели на българската литература много повече, отколкото
Толстой
.
Българските писатели, които по стара традиция често пият от живителните сокове на руската мисъл и руското художествено слово, се отнасят към делото на Толстоя само в един ням възторг. Те го четат и се удивяват на неговата божествена ширина, обаче школа от него не правят. Но Толстой дори и в Русия е изолиран като художник. Гений като него е неповторим. Толкова велико е неговото дело, че всеки чужд опит да се сближи с него би се явил като жалка пародия.
към текста >>
Но
Толстой
дори и в Русия е изолиран като художник.
Негов превод и издание е брошурката „Как да се премахне злото в света”. Далече по-слабо, дори никакво е влиянието на Толстоевото художествено тържество върху българската литература изобщо. Пушкин, Гогол и Тургенев са влияели на българската литература много повече, отколкото Толстой. Българските писатели, които по стара традиция често пият от живителните сокове на руската мисъл и руското художествено слово, се отнасят към делото на Толстоя само в един ням възторг. Те го четат и се удивяват на неговата божествена ширина, обаче школа от него не правят.
Но
Толстой
дори и в Русия е изолиран като художник.
Гений като него е неповторим. Толкова велико е неговото дело, че всеки чужд опит да се сближи с него би се явил като жалка пародия. Както и изобщо в художественото творчество школата, повторенията са опасно нещо и за тях се говори само в условен смисъл. Как може да се повторят стилът, изразните средства или духът в произведенията на известен автор? Но все пак, гениалният художник е и учител в живота - той е учител и като художник.
към текста >>
В този смисъл все би могло да се набележи едно макар и далечно влияние на художника
Толстой
и в България.
Толкова велико е неговото дело, че всеки чужд опит да се сближи с него би се явил като жалка пародия. Както и изобщо в художественото творчество школата, повторенията са опасно нещо и за тях се говори само в условен смисъл. Как може да се повторят стилът, изразните средства или духът в произведенията на известен автор? Но все пак, гениалният художник е и учител в живота - той е учител и като художник. Само че школата в тоя случай би имала оправдание, ако може да научи учениците да отидат по далече от учителя или пък само да получат една предварителна подготовка, за да знаят как, като художници, да пристъпят в живота.
В този смисъл все би могло да се набележи едно макар и далечно влияние на художника
Толстой
и в България.
За него говори и Пенчо Славейков в хубавата статия за Толстоя, в която го сравнява с ливанските кедри, с които някога хората са мерили вечността: „Сянката на Толстоя, пише П. Славейков, се простира и над нас, над нашия културен и нравствен живот, както и на Тургенев, както на безчетно други гениални представители на руската мисъл и дело, кръстниците на нашето дело и нашата мисъл. И аз живо си представям благото изумление на великия старец, когато един наивен и безсловесен нашенец е нарушил неговото спокойствие в Ясна Поляна, само да го види, за нищо друго -само за да го види! На Толстоевия въпрос: „С какво се прехранвате вие? ”, нашият беден брат наивно отговаря: „С хляб”.
към текста >>
А освен с хляб, ние се храним с храната, която
Толстой
ни дава в своите творения и примерите на своя живот.
За него говори и Пенчо Славейков в хубавата статия за Толстоя, в която го сравнява с ливанските кедри, с които някога хората са мерили вечността: „Сянката на Толстоя, пише П. Славейков, се простира и над нас, над нашия културен и нравствен живот, както и на Тургенев, както на безчетно други гениални представители на руската мисъл и дело, кръстниците на нашето дело и нашата мисъл. И аз живо си представям благото изумление на великия старец, когато един наивен и безсловесен нашенец е нарушил неговото спокойствие в Ясна Поляна, само да го види, за нищо друго -само за да го види! На Толстоевия въпрос: „С какво се прехранвате вие? ”, нашият беден брат наивно отговаря: „С хляб”.
А освен с хляб, ние се храним с храната, която
Толстой
ни дава в своите творения и примерите на своя живот.
И когато Тургенев от смъртното си легло се обръща към Толстоя с известния си въззив: „Велики писателю на руската земя, не хвърляй перото от ръката си! ” - той е дал израз на желанието на милиони почитатели на великия писател на руската земя, които са чакали от него храна за душата си. В това число и на нас”. В друга своя статия Пенчо Славейков конкретно отбелязва влияние на Толстоя върху творчеството на П.Ю. Тодоров. Дори и сам Петко Тодоров съобщава за свое школуване при великия писател.
към текста >>
Някои от тях като че не правят разлика между
Толстой
след осемдесетте години и
Толстой
- автора на „Война и мир”, „Анна Каренина” и пр.
Тодоров подозира, че и Антон Страшимиров е повлиян от Толстоя - в произведенията „Смутно време”, „Среща” и „Вампир”. Но все пак много по-интересно е да се наблюдава какво е отношението на нашите писатели към Толстоя, изразено в изповеди или статии, отколкото да се търси някакво несъществуващо художествено школуване у него. Толстоизма, като обществено явление у нас, не е останал незабелязан от българските писатели, и не са малко произведенията, гдето героите са Толстоеви последователи или пък гдето явления от обществен и психологически характер са осветлени от гледището на нравствената философия на Толстоя. Както вече отбелязахме, известността на Толстоя в България датува от времето, когато той е минал почти всички нравствени кризиси, когато на няколко пъти се е отрекъл от миналото си, от художественото си дело и е известен повече като апостол, отколкото като художник. Ето защо нашите писатели и общественици определят отношенията си към Толстоя като имат предвид и двата дяла на неговото творчество и на неговия живот.
Някои от тях като че не правят разлика между
Толстой
след осемдесетте години и
Толстой
- автора на „Война и мир”, „Анна Каренина” и пр.
- и то с тенденция да държат сметка повече на неговата нравствена проповед, отколкото за неговия художествен гений. Иначе не бихме си обяснили как Ст. Михайловски би дръзнал да определя книга като „Кройцерова соната” с епитета „гнусливо книжле”. Иван Вазов, изглежда също тъй е държал строга сметка на проповедите на Толстоя, които ако се съди по романа му „Казаларската царица”, гдето един от героите е „толстоист” - е разбирал малко своеобразно. В 1910 г.
към текста >>
При друг случай, по повод проповедите на Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че
Толстой
не знаел що нещо са турци!
Аз съм националист и не мога да отреча себе си! ” Този отговор на Вазов не се е харесал дори и на политиците Т. Тодоров и М. Маджаров. Но нам се струва, че той е продиктуван не защото на Вазов липсваше човеколюбив или от омраза към Толстоя и последователите му, а главно поради факта, че инициативата за тая амнистия е произлизала от една враждебна нему група. Все пак, Вазов, който написа толкова разкази и стихове, които по топлота не са далеч от Толстоя, с тоя си отговор го е доста прекалил.
При друг случай, по повод проповедите на Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че
Толстой
не знаел що нещо са турци!
Толстой е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия! Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола Толстой. За него П. Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на Бога в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна. Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж.
към текста >>
Толстой
е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия!
” Този отговор на Вазов не се е харесал дори и на политиците Т. Тодоров и М. Маджаров. Но нам се струва, че той е продиктуван не защото на Вазов липсваше човеколюбив или от омраза към Толстоя и последователите му, а главно поради факта, че инициативата за тая амнистия е произлизала от една враждебна нему група. Все пак, Вазов, който написа толкова разкази и стихове, които по топлота не са далеч от Толстоя, с тоя си отговор го е доста прекалил. При друг случай, по повод проповедите на Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че Толстой не знаел що нещо са турци!
Толстой
е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия!
Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола Толстой. За него П. Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на Бога в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна. Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж. „Стихията на художника”, Златорог, Г.
към текста >>
Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола
Толстой
.
Тодоров и М. Маджаров. Но нам се струва, че той е продиктуван не защото на Вазов липсваше човеколюбив или от омраза към Толстоя и последователите му, а главно поради факта, че инициативата за тая амнистия е произлизала от една враждебна нему група. Все пак, Вазов, който написа толкова разкази и стихове, които по топлота не са далеч от Толстоя, с тоя си отговор го е доста прекалил. При друг случай, по повод проповедите на Толстоя за непротивление на злото с насилие, Вазов заявява, че Толстой не знаел що нещо са турци! Толстой е видял турците, водил е война дори срещу тях на българска територия!
Той е видял и много нещо по-страшно от турци... Изобщо, като се изключат Михайловски и Вазов, всички български писатели таят една дълбока почит към мислителя и апостола
Толстой
.
За него П. Тодоров пише: „Поразителната прилика, която виждаме между един от последните портрети на Толстоя и образа на Бога в „Сътворението на Света” от Микеланжело върху свода на Сикстинската капела, не е съвсем случайна. Навярно и най-гениалните усилия на фантазията на живописеца не са могли да намерят по-висше изражение за образа на Твореца, в деня на неговия вдъхновен замах, от това, в което сияеше между нас през последните години на живота си образът на великия писател на руската земя”. /Вж. „Стихията на художника”, Златорог, Г. II, с.
към текста >>
Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал
Толстой
у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот.
За това монашеско отричане и смирение, за което ни говори лириката и личния живот на Лилиев, безсъмнено, голям дял има Толстоевата проповед. И с право един критик, когато е търсил по-дейните и цялостни последователи на Толстоя в България е изтъкнал, че Христо Досев е идеалният последовател на Толстоя чрез делото, а Николай Лилиев чрез поетичното слово. Но ние ще трябва да добавим, че това слово е и дело, толкова по-свято, колкото по-неразделна е връзката между него и сърцето, което го е родило.... Такова единство между жизнен и творчески идеал, подклаждано от едно чисто християнско, толстоистко светоразбиране, наблюдаваме при двама от най-големите български художници: Владимир Димитров - Майстора и Борис Георгиев. Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към Бога и деятелното добро. В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска книжнина и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване.
Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал
Толстой
у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот.
Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние Толстой е упражнил в България. Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Виж в „Изгревът” т. I, първо издание, 1993, с.
към текста >>
Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние
Толстой
е упражнил в България.
И с право един критик, когато е търсил по-дейните и цялостни последователи на Толстоя в България е изтъкнал, че Христо Досев е идеалният последовател на Толстоя чрез делото, а Николай Лилиев чрез поетичното слово. Но ние ще трябва да добавим, че това слово е и дело, толкова по-свято, колкото по-неразделна е връзката между него и сърцето, което го е родило.... Такова единство между жизнен и творчески идеал, подклаждано от едно чисто християнско, толстоистко светоразбиране, наблюдаваме при двама от най-големите български художници: Владимир Димитров - Майстора и Борис Георгиев. Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към Бога и деятелното добро. В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска книжнина и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване. Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал Толстой у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот.
Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние
Толстой
е упражнил в България.
Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Виж в „Изгревът” т. I, първо издание, 1993, с. 256-260 „Учителят и толстоистите”.
към текста >>
Поместваме публикацията на Георги Константинов „Лев
Толстой
и България”, защото е хубава и дава представа за това учение и движение, когато мнозина толстоисти стават дъновисти и обратно.
Виж в „Изгревът” т. I, първо издание, 1993, с. 256-260 „Учителят и толстоистите”. Виж в „Изгревът, том I, второ издание, 2011, с. 297-300. 2.
Поместваме публикацията на Георги Константинов „Лев
Толстой
и България”, защото е хубава и дава представа за това учение и движение, когато мнозина толстоисти стават дъновисти и обратно.
И накрая става едно смешение, което трае и досега. Школата на Учителя Дънов е една, а всичко друго е второстепенно. 3. „На гости в Ясна Поляна”, запознанството на Георги Шопов с Толстой и първите стъпки и преживелици на толстоистите в България. Мнозина от последователите на Учителя се подвеждат по толстоистите и се загубват във времето. 4. Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5.
към текста >>
„На гости в Ясна Поляна”, запознанството на Георги Шопов с
Толстой
и първите стъпки и преживелици на толстоистите в България.
Виж в „Изгревът, том I, второ издание, 2011, с. 297-300. 2. Поместваме публикацията на Георги Константинов „Лев Толстой и България”, защото е хубава и дава представа за това учение и движение, когато мнозина толстоисти стават дъновисти и обратно. И накрая става едно смешение, което трае и досега. Школата на Учителя Дънов е една, а всичко друго е второстепенно. 3.
„На гости в Ясна Поляна”, запознанството на Георги Шопов с
Толстой
и първите стъпки и преживелици на толстоистите в България.
Мнозина от последователите на Учителя се подвеждат по толстоистите и се загубват във времето. 4. Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5. Аз заварих толстоисти на възраст над 65 год. Понеже бяха вегетарианци бяха за годините си запазени, с буден ум. Но те не можеха да признаят, че Толстой е тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов.
към текста >>
Но те не можеха да признаят, че
Толстой
е тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов.
„На гости в Ясна Поляна”, запознанството на Георги Шопов с Толстой и първите стъпки и преживелици на толстоистите в България. Мнозина от последователите на Учителя се подвеждат по толстоистите и се загубват във времето. 4. Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5. Аз заварих толстоисти на възраст над 65 год. Понеже бяха вегетарианци бяха за годините си запазени, с буден ум.
Но те не можеха да признаят, че
Толстой
е тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов.
Затова публикуваме този материал. 6. Те смятаха, че Толстой е много по-велик от Петър Дънов.
към текста >>
Те смятаха, че
Толстой
е много по-велик от Петър Дънов.
Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5. Аз заварих толстоисти на възраст над 65 год. Понеже бяха вегетарианци бяха за годините си запазени, с буден ум. Но те не можеха да признаят, че Толстой е тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов. Затова публикуваме този материал. 6.
Те смятаха, че
Толстой
е много по-велик от Петър Дънов.
към текста >>
98.
28. Запознанството с Толстой
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
28. ЗАПОЗНАНСТВОТО С
ТОЛСТОЙ
Шопов, Г. С.
28. ЗАПОЗНАНСТВОТО С
ТОЛСТОЙ
Шопов, Г. С.
На гости в Ясна поляна. София: [печ. Пряпорец], 1929, с. 33-40. (Библиотека Свободна мисъл) След тия скъпи за мен спомени, които споделям с читателя, нека ми бъде позволено да разкажа накратко, кога и как се запознах с учението на Лев Толстой и как влязох във връзка с него. Това бе през 1900 г.
към текста >>
(Библиотека Свободна мисъл) След тия скъпи за мен спомени, които споделям с читателя, нека ми бъде позволено да разкажа накратко, кога и как се запознах с учението на Лев
Толстой
и как влязох във връзка с него.
28. ЗАПОЗНАНСТВОТО С ТОЛСТОЙ Шопов, Г. С. На гости в Ясна поляна. София: [печ. Пряпорец], 1929, с. 33-40.
(Библиотека Свободна мисъл) След тия скъпи за мен спомени, които споделям с читателя, нека ми бъде позволено да разкажа накратко, кога и как се запознах с учението на Лев
Толстой
и как влязох във връзка с него.
Това бе през 1900 г. Като всеки млад човек от онова време, и аз се въодушевявах от идейните течения на своето време. Най-модното тогава течение бе социализмът. Четейки литература от тоя род, следейки развитието на това движение у нас, аз все пак не се определях на негова страна. Не чувствувах пълна удовлетвореност от него не защото теоретично можех да му се противопоставя, а защото някак си душевно не можах да се пригодя към него.
към текста >>
той ми даде да прочета книжката „Времето наближава” от Лев
Толстой
.
Още с влизането в казармата аз изпитах едно силно болезнено чувство, преди всичко от това, че почувствувах свободата си ограничена. Не закъсняха първите уроци за младия войник, най-напред теоретично, после практично. На словесни занятия не можех да скривам своя вътрешен бунт против това, което слушах. Търпяха само със забележки моите отрицателни отговори, като считаха, че това е извинително за един млад войник. Един ден, споделяйки мисли и чувства с един от фелдшерите в честта, Д. Ц.
той ми даде да прочета книжката „Времето наближава” от Лев
Толстой
.
Това бе историята на един отказ от военна служба на белгиеца Вандервеер. Много се зарадвах, като огледах своя вътрешен мир в тая книжка. Всичките ония смътни мисли и чувства, които вълнуваха душата ми аз ги видях канализирани, оформени теоретично, а практично изразени чрез един отказ от военна служба. Тая форма на протест и борба, непозната ми дотогава, ми се видя единствено вярна и целесъобразна. Все пак, това не бе достатъчно да ме обоснове тъй здраво, за да започна и аз борбата си с милитаризма по тоя път.
към текста >>
На въпроса, къде си, леля им ми отговори, че току-що излезли, защото цялата нощ чели една книга, която ги просто „влудила” и ми посочи книгата „Какво трябва да правим” от Лев
Толстой
, превод пак от Сава Ничев.
Аз искрено все още продължавах да се колебая по отношение формата на борбата с милитаризма, но не и по отношение неговото съдържание. Служех в с. Княжево. Един неделен ден идвам в отпуск в София. Спирам у своите съграждани и приятели братята С. и Н. Б.
На въпроса, къде си, леля им ми отговори, че току-що излезли, защото цялата нощ чели една книга, която ги просто „влудила” и ми посочи книгата „Какво трябва да правим” от Лев
Толстой
, превод пак от Сава Ничев.
Жадно почвам да я чета, докато се върнат те. Наистина, тая книга може да „влуди” човека, който честно мисли. Връщат се за обяд моите приятели и споделяме взаимно възторга си от тая книга. Като не можах да я дочета в града, аз я вземах със себе си, и като пътувах пешком за Княжево, продължавах да я чета, не виждайки никого около себе си. При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест?
към текста >>
Толстой
ме хвана за ръката, повдигна ме, за да видя, че тия хора са ми изглеждали големи, защото съм ги гледал легнал по корем.
Не мога да заспя, искам да дочета книгата, но как? Издебвам дневалния, когато стои на външната врата, издърпвам войнишкото си сандъче изпод кревата, поставям го под снишената лампа и с усилие на зрението продължавам да чета. Сварва ме в това време дежурният фелдфебел, смъкна ме и ме блъсна в кревата, а книгата и той не прегледа. След като си излезе фелдфебела, аз отново продължих тая операция, докато допрочетох книгата. Тая книга разкъса веригите на авторитета на ония, които освен, че поддържат злото, но с учените си и големи титли му дават и нравствен престиж.
Толстой
ме хвана за ръката, повдигна ме, за да видя, че тия хора са ми изглеждали големи, защото съм ги гледал легнал по корем.
Тогава аз почувствувах двойното качество на робството - физическото и моралното - и ми стана ясно, че духовното робство е много по-страшно. Видях не цял народ, но цялото човечество оковано в духовно робство - видях го да почита и се кланя на кумира на злото, да вярва и служи на Молоха против собствените си интереси. С такава светлина заля душата ми тая книга, че аз веднага се освободих от лабиринта на вътрешните противоречия и заживях вече с ясна мисъл и поглед върху нещата. Настъпи време да ни обучават с пушки. С така събудена и осветлена съвест аз не можех да живея в такова страшно противоречие.
към текста >>
Николаев препраща вестника на Лев
Толстой
в Ясна Поляна.
Видин вестник „Народен лист”. Като разглеждаше тая случка, г. Цанов завършваше статията си, че може и да не се солидаризира човек с нея, но не може да не адмирира един младеж, който е готов да страда за своите идеи. Броят на в. „Народен лист”, в който е напечатана тая статия, попада в Москва в ръцете на Николай Николаев, преводач и популяризатор на идеите на Хенри Джордж.
Николаев препраща вестника на Лев
Толстой
в Ясна Поляна.
Като прочел статията „На тихо пристанище” от Н. Цанов, Лев Толстой я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене. Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П. Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой. Все по същия случай Толстой отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г.
към текста >>
Цанов, Лев
Толстой
я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене.
Цанов завършваше статията си, че може и да не се солидаризира човек с нея, но не може да не адмирира един младеж, който е готов да страда за своите идеи. Броят на в. „Народен лист”, в който е напечатана тая статия, попада в Москва в ръцете на Николай Николаев, преводач и популяризатор на идеите на Хенри Джордж. Николаев препраща вестника на Лев Толстой в Ясна Поляна. Като прочел статията „На тихо пристанище” от Н.
Цанов, Лев
Толстой
я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене.
Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П. Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой. Все по същия случай Толстой отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г. д-р Н. Петков. В това писмо Толстой съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария.
към текста >>
Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия
Толстой
.
„Народен лист”, в който е напечатана тая статия, попада в Москва в ръцете на Николай Николаев, преводач и популяризатор на идеите на Хенри Джордж. Николаев препраща вестника на Лев Толстой в Ясна Поляна. Като прочел статията „На тихо пристанище” от Н. Цанов, Лев Толстой я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене. Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П.
Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия
Толстой
.
Все по същия случай Толстой отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г. д-р Н. Петков. В това писмо Толстой съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария. Вече осъден в затвора, посети ме г. Найчо Цанов, станахме големи приятели и си останахме такива до край.
към текста >>
Все по същия случай
Толстой
отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г.
Николаев препраща вестника на Лев Толстой в Ясна Поляна. Като прочел статията „На тихо пристанище” от Н. Цанов, Лев Толстой я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене. Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П. Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой.
Все по същия случай
Толстой
отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г.
д-р Н. Петков. В това писмо Толстой съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария. Вече осъден в затвора, посети ме г. Найчо Цанов, станахме големи приятели и си останахме такива до край. В многото срещи, които имах с него тогава, па и после във Видин и София, за мен се разкри голямото сърце и благородната душа на тоя старец „Дядо Найчо” както го познават у нас.
към текста >>
В това писмо
Толстой
съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария.
Цанов, Лев Толстой я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене. Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П. Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой. Все по същия случай Толстой отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г. д-р Н. Петков.
В това писмо
Толстой
съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария.
Вече осъден в затвора, посети ме г. Найчо Цанов, станахме големи приятели и си останахме такива до край. В многото срещи, които имах с него тогава, па и после във Видин и София, за мен се разкри голямото сърце и благородната душа на тоя старец „Дядо Найчо” както го познават у нас. Макар политически деец, той лично за себе си избягваше властта. Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и студена рамка на властта.
към текста >>
Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на
Толстой
.
Макар политически деец, той лично за себе си избягваше властта. Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и студена рамка на властта. Той в личния си живот въплотяваше принципа на непротивенето на злото със зло. На обявен му от унгарския консул дуел той се яви и като му се падна да стреля последен, той не стреля. Когато се отвори оставеното от него завещание, там то пишеше, че отива на дуела, за да не го обвинят в страхливост, че ако стрелят първо в него и не го убият, той ще откаже да стреля, защото не желае да убива.
Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на
Толстой
.
В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце. Дядо Найчо бе голяма фигура у нас; той бе се превърнал в народен трибун и респектираше дори и политическите си противници. Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене.
към текста >>
Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета,
Толстой
често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици.
Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене. Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър. И аз вярвам, че колкото повечето времето ни отдалечава от него, толкова повече неговият ореол на добър човек ще расте в нашите очи.
Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета,
Толстой
често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици.
В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не бях изгубил известни писма, аз още сега бих документирал още веднъж неговото смирение и неговата любов към истината, която за него бе едничкият кумир. Тия сведения, които имат биографичен характер, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи. Едно мога да кажа, че след Христа аз не познавам човек, който така, без остатък, да е служил на Бога и на истината. С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт.
към текста >>
Това е животът на Лев
Толстой
, чийто изумителен гений не остави неразбутан нито един болен въпрос на живота.
Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца. Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не. Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството. Пред нас и пред бъдните поколения стои един живот с такава всестранна, многошумна и благотворна дейност, който вечно ще вдъхновява към по-високи и светли идеали; един живот, който бе най-голямата и страшна опозиция на всичко долно и мръсно; един живот, който създаде преврат в идеите и в общественото мнение в целия свят; един живот, който е най-скъпоценното съдържание на своя век; един живот, преминал през съмнения, борбите, паденията, ставанията, огорченията и духовните тържества, за да стигне славата, която още нито един смъртен не е виждал приживе.
Това е животът на Лев
Толстой
, чийто изумителен гений не остави неразбутан нито един болен въпрос на живота.
Нека този живот в черната рамка на нашата действителност блести като огромно слънце, което да осветява пътя на човечеството и да огрява сърцата и душите на ония, които копнеят за братство, мир и любов на земята.
към текста >>
99.
29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Това го накара да замине за Русия - там беше новохристиянският учител
Толстой
, и сума други големи личности на това движение.
Досев беше един от най-деятелните в групата. Той беше замислил това поселване още в Лозана, той беше и най-ревностният устройван на поселението и най-важният практически работник. Но и тук, както и навсякъде, той не се задоволяваше с постигнатото. Този живот беше повече суров и аскетичен и не даваше външни ефекти; него можеше да понася само душа, която се самовглъбява. А Досев беше на настроенията.
Това го накара да замине за Русия - там беше новохристиянският учител
Толстой
, и сума други големи личности на това движение.
Там имаше големи колонии, там имаше много други неща, които го привличаха силно. В Русия той прекара година при Толстоя, Черткова и другаде. После се завърна пак и пак отиде там. При второто отиване той се оженва за дъщерята на земеделец от интелигентните последователи на Толстоя и си нарежда отделно стопанство. В Русия Досев се доразви и стана завършен тип.
към текста >>
100.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Н.
Толстой
.
Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше. Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма. Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм. В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л.
Н.
Толстой
.
Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя. Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания. Сега, като си спомням всичките му възгледи, съвети и предупреждения, които тогава ни се струваха неподходящи и неправилни, аз виждам, че една от грешките на нашата община беше това, че ние малко се прислушвахме към неговите думи.
към текста >>
НАГОРЕ
