Търсене в беседите за 'Стремеж'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 218 резултата в 78 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

СБ

В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание.
А пък довечера от 9 до 10 ч. ще имаме събрание за духовно развитие, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си. По-нататък г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли: Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание. България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване. Господ обаче работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното. Настоящото положение до 1914 г. ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-ясни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

СБ

И после, че имаме стремеж към Бога.
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така“. В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред.
Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в живота, е покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е., да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането. Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка, това е освещението. В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people3, хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога.
към беседата >>

И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват. На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: — От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си.
към беседата >>

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към беседата >>

4. Упование на Господа

ИБ

Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си.
"По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповае на человека." Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата. Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни. Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си. Винаги дръжте в ума си това: "Бог е неизменяем."
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

СБ

Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят?
ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие?
към беседата >>

Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина.
към беседата >>

Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно.
Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно. Та вие сте между този народ, за да работите за неговото подигане и спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага.
към беседата >>

Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят.
Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. След като изпяхме „С нами Бог“, каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 часа сутринта и че след вечеря днес, в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година. След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза: — Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви.
към беседата >>

Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.
Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства.
към беседата >>

А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза.
към беседата >>

И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.
към беседата >>

И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават.
Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува.
към беседата >>

6. Умни и силни

ИБ

Ходете във виделина, за да знаете пътя си." Трябва да знаем стремежа си и с какво да се занимаваме.
Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло. Ходете във виделината, за да сте синове на Божието Царство. Човек расте, както и семето на растението нагоре. Думата "син" значи наследник. Христос казва "Всичко, що Отец има, Мое е, както Той има живот вечен, така е дал и Мене. Ходете във виделина, за да знаете пътя си." Трябва да знаем стремежа си и с какво да се занимаваме. Например пчелите се стремят мед да събират, хората – блага за земния си живот, а тези, които се стремят духовно, те трябва да се стремят за небето. Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината. Който чисти душата си, приема виделината, която пречистя душата. Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод. Ходете във виделина, за да се пречистите и да дадете тези плодове, добри дела, които се състоят в добро желание, мисъл, която ще даде своя плод.
към беседата >>

7. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

ИБ

За нашия стремеж да живеем на небето се искат условия.
Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога. Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото. Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата. За нашия стремеж да живеем на небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на виделината, това значи да имаме и използуваме дадените ни условия - виделината - за наш духовен прогрес. Светлината дава на растенията възможност да се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителен за растенията материал. Тъй растението расте и дава плод. И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени - това са желанията.
към беседата >>

8. Ето човекът

НБ

Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро.
– Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ?
към беседата >>

9. Житното зърно

НБ

Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи.
Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога.
към беседата >>

Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.
Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са? Ние им виждаме образите в черква“. Всяко нещо си има сянката, и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему.
към беседата >>

10. Познайте Истината и Истината ще ви

ИБ

Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак.
Една лоша дума, мисъл може да ни лиши от свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество, трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното. Тия мисли и желания идат от разни направления. Трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни още и железа, дървета и други материали.
към беседата >>

11. Сънищата на Йосифа

НБ

Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?
Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
към беседата >>

12. Законът на служенето

НБ

Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи.
Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват.
към беседата >>

13. Важността на малките неща

НБ

Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи.
Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк! “ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене? “ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак! “ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо?
към беседата >>

И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение.
Неговата сила първоначално е била скрита в зародиш. Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра почва, може да възроди нашия живот. Туй, което ние наричаме „възраждане“, съществува като закон на духа. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух. Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат, и в младостта се крие процъфтяването на човешката душа. Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си.
към беседата >>

14. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

– Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре.
Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение. Във вас всинца ви аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите.
към беседата >>

С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи.
Значи, ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека. Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк [1] и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства.
към беседата >>

Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено.
Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме. Този стих иска да ни каже: на тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. Прочее, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та да ви въздигне и помогне. От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука, и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас.
към беседата >>

15. Мир вам!

НБ

Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи.
Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие. Смърт и безсмъртие – това са две положения.
към беседата >>

16. Необходимостта да познаваме Бога

НБ

Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели.
Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти.
към беседата >>

Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията.
Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист.
към беседата >>

Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие.
Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил.
към беседата >>

17. Условията на вечния живот

НБ

Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога.
Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване.
към беседата >>

Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.
Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение.
към беседата >>

18. Духът и плътта. Приливи и отливи в

НБ

Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов.
Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч. Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Но не всички гледат така. Някои хора казват: „Аз не мога да се моля“, други се смеят и казват: „Заблуждение е да се молим, аз – учен, който съм свършил, да се моля на Господа“. Но нашите учени са непоследователни, и ето защо: Те искат длъжност и правят прошение: „Понеже баща ми е бил такъв, майка ми такава, понеже имам нужда, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва? Да, молитва доста характерна.
към беседата >>

19. В начало бе

НБ

А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята.
Ако я посадите някога, това ще е началото на нейното развиване. И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”. Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете да кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на почва, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плод, който да узрее. Нашият разумен Живот е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено в нашата глава. А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят. Сега няма да се впускам и да ви обяснявам надлъж и нашир дълбоките причини за това, което за мнозина ще бъде много сложно. Да се спирам върху първоначалното състояние на света и силите, които са действали, да се спирам върху онази първоначална интелигентност, която е работила и т.н., това са отвлечени неща, за които и най-великите философи са мълчали. Когато запитали за това великия египетски учител Хермес, той само стиснал устни. Какво е искал да каже?
към беседата >>

Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята.
Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. И тъй, за да можем да разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим. А думата ''очистване'' в един друг смисъл означава ''олекване'', което пък е процес на организиране, т.е. разумният процес в нашия строеж. Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята. Следователно, главата ни е свързана с Небето и ни тегли нагоре, а тялото ни тегли надолу към Земята. По този начин ние сме разпнати. И как може човек да мисли разпнат? След като умрем, трябва да дойде един Никодим, да извади гвоздеите, да ни снеме от кръста, да ни увие в плащаницата и след като олекнем, ние ще се повдигнем нагоре. Това е Възкресението.
към беседата >>

Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната.
Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трябва да направи правилен превод. Разбира се, на български думата ''Слово'' има едно значение, а на гръцки език, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва с буквата ''λ'' – Логос, а на български започва с буквата ''с''. Тоя факт същевременно показва, че гръцкият и българският народи не се намират на едно и също място, на едно и също поле. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната. Следователно, можем да кажем, че по Словото славяните са народ, който слиза надолу, че са достигнали до най-дълбокото място, докъдето може да се слезе, и че сега ще започнат своята нова еволюция. Тази е причината, поради която аз не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже във вашите мозъци, във вашите умове още Луната грее, у вас образите, фигурите, всичко е смътно. Но когато дойде дневната светлина или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно. И тъй, под думата ''Слово'' разбирам онова разумно Начало, което твори и създава у нас и мислите, и желанията, и действията. И сега ние трябва да се повърнем към туй Начало.
към беседата >>

20. Словесното мляко

НБ

Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо?
Трябва да се откажем от всички мамещи неща, които покваряват нашите мисли, и желания, които тровят нашия живот, и да потърсим и намерим Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, а да ви свърна да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско. А ако употребите Христовата храна, за която говори апостол Петър, ще имате добро разположение, радост, веселие, подем на вашия дух, смелост и решителност в борбата; ако бъдете наситени от това живо мляко, никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас. Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан от една богата мома, болна от скука; първото нещо, което ѝ препоръчал, било упражнение. – „Как да се упражнявам! “ – „Ако не се упражняваш, бедстваш да погинеш.“ – „Тогава ще се упражнявам; моля, дайте наставленията си.“ Той дава наставленията, и тя почва да се упражнява, и скуката ѝ минала. Вие седите често с ръце скръстени или въртите палците в едната посока, после в другата: въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате – да работите; тогава Господ ще ви благослови.
към беседата >>

21. Учителите

НБ

Не е лош сам по себе си този стремеж, но трябва да се знаят законите на учителстването.
И защо хората обичат Христа? Защото Той е дал нещо на света – „Дадох живот на онези, които го нямат, за да имат този живот преизобилно“. Искате да станете учители, ще ви попитам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако някого сте учили и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В съвременните християни и в църквите владее голяма слабост да учителстват. Не е лош сам по себе си този стремеж, но трябва да се знаят законите на учителстването. Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия, и след туй излиза заповед за назначение, т.е. за официално встъпване в длъжност; и в духовния свят е същото – човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство – за онова, което може да ни свърже с всички области на невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителстването. Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил?
към беседата >>

22. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

ИБ

И ние като растенията имаме двояк стремеж.
Едно дърво дава клоне, обаче всичките произлизат от едно място и са свързани помежду си. В разклонението на нещата те трябва да са свързани със своята основа. Всички ваши мисли и желания трябва да са свързани с вашата душа. Защо клоните растат нагоре, а корените надолу? Този въпрос е висящ, но трябва да има и растене нагоре, и надолу. И ние като растенията имаме двояк стремеж. Които са в корените, казват, че светът е само материя. Атомите, от които е съставена материята, са единици на сили. Под думата "материя" разбираме майка, която ражда. Видимото е субстанция, с която нашата майка "материя" ни е обвила. Казват, че между духа и материята имало борба.
към беседата >>

23. Великден

НБ

В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре.
Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане?
към беседата >>

Черните хора имат стремеж към земята, а не към небето; те са хората на онова дърво, от което вашата първа майка е яла; белите хора, които сега идват, са хората на „Дървото на Живота“.
Този черен мъж ние наричаме дявол. Едно лошо ваше желание, то е също ваше дете. Този закон на кармичността е строг; ние трябва да се пазим добре, защото не можем да избегнем последствията. Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Не е въпросът тука, че някой се родил от бял или от черен мъж; въпросът е, че има вибрации на черни и бели хора, които се различават. Черните хора имат стремеж към земята, а не към небето; те са хората на онова дърво, от което вашата първа майка е яла; белите хора, които сега идват, са хората на „Дървото на Живота“. Следователно, от което дърво ядем, туй ще станем. А „Дървото на Живота“ – то е Христос. Когато проникне във вас тази велика мисъл за Христа – не отвлечена мисъл, че Христос стои от дясна страна на Отца, но Христос – силата, която е проникнала цялата наша земя, и когато тази струя проникне във всички същества от малки до големи, тогава ще настъпи спасението. Когато Христос умрял, станало тъмно, хората почуствали тази тъмнота, и Писанието казва, че Христос влязъл в ада и проповядвал това учение там, и всички, които го послушали, излезли от ада и дошли на земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос?
към беседата >>

24. Новото основание

НБ

Например какво нещо е стремеж?
И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията. Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни. Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди.
към беседата >>

Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота.
Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни. Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта.
към беседата >>

Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация.
“ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо. Значи първото основание, първата опорна точка сте вие, втората е Христос. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете. Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух.
към беседата >>

25. Молитва

НБ

Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч.
Беседата ми тази сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е.
към беседата >>

Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа.
Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт.
към беседата >>

Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е.
Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога.
към беседата >>

тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.
Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек. Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва.
към беседата >>

какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора.
И пророците казват: „Когато Ме потърсите, ще Ме намерите“; когато чрез молитва потърсим Бог да се прояви в нас и ние да се проявим в Него, нашето избавление ще дойде. Някои казват, че имали дългове – дълговете са общество на лоши духове, които развращават сърцата ни, развращават душата ни. И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. Ако не влезете в този път, ще ви постигнат много нещастия; който е влязъл в този път, правилно се развива, но който не схваща този Живот, ще има много преломи. Защото развитието на индивида се отразява в обществото и в църквата, т.е. какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора. Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял, войникът започнал да се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад. Той взел това парче и утолил глада си, а когато се върнал у дома си, разправял: „Деца, има Бог.“ В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог. И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва: „Помоли се ти за мен! “; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш да търсиш други хора.
към беседата >>

26. Стари и нови мехове

НБ

В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, после почва да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние. Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове.
към беседата >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината.
Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро". Ако не искаш да правиш добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба.
към беседата >>

В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината.
Да го не лъже. Христос държи ключовете на Рая и сега идва да ви ги даде. Казва: „Пазете ги, да не ви оберат". Не вас, а Него – ще задигнат от Него всички богатства. И Писанието казва: „Ще извадя скрити съкровища"; то подразбира тези богатства. В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно". От сърце или не от сърце, направете добро, то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
към беседата >>

28. Рождението

НБ

Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа.
Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете.
към беседата >>

И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането.
Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане значи да се зачене и роди дете“. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание човек, не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи и ние тука на земята не вършим друго, освен да преработваме известна опитност, която сме придобили от милиони години. Някои питат: „Откъде идем? “ – От голямото море.
към беседата >>

29. Истината

НБ

Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“.
“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!
към беседата >>

Любовта има всякога стремеж към Истината.
Да не мислите, че Бог не ви е дал богатство; дал го е, всинца сте богати, но трябва да го издирите. В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни? “, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината.
към беседата >>

30. Поради радостта

НБ

Вечен стремеж.
И понеже се страхуват, често искат мъже да станат. Също и синът, когато иска бащата да му плаща, той се поставя в положението на слугата и казва: “Защо баща ми плаща на слугата, а не и на мен, аз също му работя”. Там е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии. Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената.
към беседата >>

31. Да възлюбиш Господа

НБ

Казвам: Всеки ваш стремеж иде от Бога.
Той туря всичко в ред и порядък. Той е Баща на всички. Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточете се, без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от своята любов, ще ви направи радостни и весели. Пита ли ви някой, отде знаете това, кажете му: Махни се от лицето ми, не ме изкушавай. Казвам: Всеки ваш стремеж иде от Бога. – Кога ще намеря Господа? – Когато изпаднеш в трудно положение. – Как ще намеря любовта? Какво представя тя? Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери.
към беседата >>

Казвам, всеки ваш стремеж иде от Бога. (втори вариант)
Той е Баща на всички. Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточсте се без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от Своята любов, ще ви направи радостни и весели. Пита ли ви някой отде знаете това, кажете му: „Махни се от лицето ми! Не ме изкушавай." Казвам, всеки ваш стремеж иде от Бога. „Кога ще намеря Господа? " Когато изпаднеш в трудно положение. „Как ще намеря любовта? Какво представя тя? "
към втори вариант >>

32. Да я не пия ли?

НБ

Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране.
Ако вземете няколко последователни тона, ясно ще различите всеки един поотделно. Обаче, ако вземете няколко тона, хармонично съчетани, ще образувате акорд, съзвучие или хармония. Казвам: Влезте в Божествения живот, да заживеете в Неговата хармония. Бог не се нуждае от нас, ние се нуждаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи. Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония. – Защо са нужни тогава страданията? – Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима.
към беседата >>

Понеже Бог няма нужда от нас, не иска да ни погълне, всичкият стремеж е съсредоточен в това, да даде на душата да разбере това, което Той разбира. (втори вариант)
Само тогава, като мине човек през огъня, ще намери четвъртия елемент, тоест духа, или както го наричат във философията - да намериш висшето „аз", Божественото, а в християнството се разбира да намериш духа, или с други думи - да се съединиш с Бога. Думата „съединение" е взета в смисъл на „хармония", а не да съединиш, да се хванеш за ръцете с някого. Когато вземем няколко тона от някоя гама последователни, те всички образуват само един тон. Но ако се вземат няколко хармонични, различни, тонове, които образуват един акорд, те ще дадат хармония, ще дадат обем. Но когато влезем в Божествения живот, ние ще образуваме хармония. Понеже Бог няма нужда от нас, не иска да ни погълне, всичкият стремеж е съсредоточен в това, да даде на душата да разбере това, което Той разбира. Следователно Бог е единственият учител на душите, които могат да Го разберат. Само тогава човек може да бъде умен, добър, красив, здрав и тогава ще се образува хармония във всички области на живота. Тази хармония за да се образува, в нея трябва винаги да има едно препятствие. Например, когато се движи някой влак, отпред пред колелетата има една цев, пълна с пясък, която се спуща пред колелетата, сипва пясъка, за да може колелетата да подемат. Иначе те се хлъзгат по гладката повърхност и не могат да се движат, да подемат.
към втори вариант >>

33. Мъдростта

НБ

Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа.
да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват – това е човешкото грехопадане. Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване. Така например, човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайният предел на втвърдяването е това състояние, при което тялото става крехко.
към беседата >>

Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби.
Или пък се гледате в огледалото и виждате, че сте остарели. Аз казвам: ще излезете от утробата на майка си. Християнството е наука, която посочва как хората трябва да излязат от този свят. То е тесен път – тесен, за да може само един човек да мине през него. И така, трябва да се помни, че Чистотата в сърцето и в ума е едно качество, един необходим атрибут. Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби. Не трябва да бъдем сиромаси. Някои цитират: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие”. Това не значи, че човек трябва да е беден, но значи човек, който е безсмъртен, който е разбрал Живота. Не на сиромасите е Царството Божие, а на онези, в сърцата на които няма мисъл да заграбят света, които всякога са доволни, който са готови да се жертват, от нищо не се оплакват, за които всичко е добро. Пратете ли ги в ада, там им е добре; пратете ли ги на Небето, и там им е добре.
към беседата >>

Престанете да мислите, че сте чисти, и имайте стремеж към Чистота.
Тя слиза заради нас, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради нас. Само когато придобиете тази Мъдрост, вие ще намерите вашия Баща, ще видите какъв е Бог. Ще намерите тази Мъдрост, която е чиста, мирна, приветлива, и тогаз ще намерите вътрешния смисъл на Бога, ще разберете какво нещо е Той. Когато влезете във връзка с Ангелите, в духа и в ума ви ще влезе нова Светлина, ще чуете такава музика, каквато никога не сте слушали, и ще кажете: “Има смисъл, това е дълбокият смисъл на Живота”. Сега всички, които ме слушате, приложете Чистотата. Престанете да мислите, че сте чисти, и имайте стремеж към Чистота. Някой казва: “Аз съм достатъчно чист, достатъчно мирен”. Не, трябва да бъдеш напълно чист и мирен. Под думата “мирен” се разбират най-интензивните сили, които работят в света. Светлината, която слиза отгоре, е мирна, но произвежда най-велики работи. Под думата “мирен” разбирам силата, която ни дава подтик да работим и да мислим.
към беседата >>

34. Христа да придобия

НБ

Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота.
Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща.
към беседата >>

По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека.
Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си.
към беседата >>

Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие.
Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие. Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата.
към беседата >>

И тъй, какви са стремежите на душата?
И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от Мъдростта. Тези неща са необходими, те са същественото в Живота. Вие мислите, че разбирате нещата; може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли. Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа. И тъй, какви са стремежите на душата? Някой казва, че е гладен, и вие мислите, че това е съществена нужда. Душата ви не се интересува от това, тя не иска тези твърди вещества. Вие мислите, че човек се състои от ядене, но това показва, че не разбирате нещата. Вие се питате: „Ами когато умра, дали ще ям и пия на онзи свят? “ И като не можете да разрешите този въпрос, започвате да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят.
към беседата >>

После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата.
Вие мислите, че човек се състои от ядене, но това показва, че не разбирате нещата. Вие се питате: „Ами когато умра, дали ще ям и пия на онзи свят? “ И като не можете да разрешите този въпрос, започвате да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят. В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце. След това някой започва да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо. Той се гордее, защото има много знания, може да учи хората и да им проповядва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашият ум, това е израз на вашите мисли.
към беседата >>

Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло.
Вие се питате: „Ами когато умра, дали ще ям и пия на онзи свят? “ И като не можете да разрешите този въпрос, започвате да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят. В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце. След това някой започва да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо. Той се гордее, защото има много знания, може да учи хората и да им проповядва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашият ум, това е израз на вашите мисли. Трябва да различите тези съществени неща на вашия ум.
към беседата >>

Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце.
“ И като не можете да разрешите този въпрос, започвате да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят. В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце. След това някой започва да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо. Той се гордее, защото има много знания, може да учи хората и да им проповядва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашият ум, това е израз на вашите мисли. Трябва да различите тези съществени неща на вашия ум. И така, къде ще намерим Христа?
към беседата >>

Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право.
Стига да искате, ще се научите как да се освободите: идете при един химик, помолете го да ви направи един прост опит – да разложи водата на водород и кислород, накарайте го да ви опише свойствата на единия и другия елемент и да ви покаже начина, по който той ги е отделил. Разсъждавайте и ще се научите и вие да разделяте по същия начин. Вие също имате едно съединение между тялото и сърцето; може да имате съединение и от три елемента – киселините например се състоят от три елемента. Следователно от съединението на вашите тяло, сърце и ум вие имате една киселина, а всички химици казват, че киселините са опасни за живота. Понякога киселините се употребяват за цяр, но трябва да се дават в малка доза; когато се употребят в голяма доза, те предизвикват отравяне. Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар.
към беседата >>

И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога.
Разсъждавайте и ще се научите и вие да разделяте по същия начин. Вие също имате едно съединение между тялото и сърцето; може да имате съединение и от три елемента – киселините например се състоят от три елемента. Следователно от съединението на вашите тяло, сърце и ум вие имате една киселина, а всички химици казват, че киселините са опасни за живота. Понякога киселините се употребяват за цяр, но трябва да се дават в малка доза; когато се употребят в голяма доза, те предизвикват отравяне. Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък.
към беседата >>

Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е.
Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. След това ви изпращат в света през задната врата, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте. И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно извержение. Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайте тялото, такива са неговите разбирания. И вие искате да приемете Христа по същия начин. Не, по този начин нищо няма да направите. Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата.
към беседата >>

35. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

НБ

По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати.
Като говоря за петте разумни и петте неразумни деви, не искам да си задавате въпроса, между кои сте вие, и да се плашите. Щом сте дошли да ме слушате, мислете, че сте от разумните. – От избраните ли сме? – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаете от кои сте и да не се интересувате от тоя въпрос. По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати. Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а останалите три деви – предната част – челото. Петте деви заедно образуват един триъгълник.
към беседата >>

Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.
Когато се проявят неразумните деви, вие излизате от релсите на своя живот. Когато ви посетят разумните, вие започвате да работите с любов и всичко ви върви добре. Първите деви ви събличат, а вторите ви обличат и носят голямо благословение. Дойде ли Божието благословение върху вас, вие не губите равновесие и сте в положението на параход в ръцете на добър, опитен капитан. Колкото и да се клатушка параходът ви, пазете равновесието си. Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота. Какво представя животът на земята? – Параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан. Параходът е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия океан. Може да преживеете състоянието на човек, който се страхува да не пропадне; или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода.
към беседата >>

Ще кажете: „Това нещо е много интересно, да владее човек злото, да обръща злото в добро." И в съвременната химия и алхимия е имало стремеж да превръщат неблагородните метали в благородни, в скъпоценни. (втори вариант)
Това криво разбиране се състои в това, че често хората не разсъждават. И когато им се говори, представлява истината, тази истина им причинява смъдяване, тъй както хора, които имат болезнени очи, имат често смъдяване. Стомашните болки се придружават с такива смъдявания. В кръвообращението има също такива реакции. И тъй, добрият човек, разумният човек владее тези елементи и преобръща злото в добро. Ще кажете: „Това нещо е много интересно, да владее човек злото, да обръща злото в добро." И в съвременната химия и алхимия е имало стремеж да превръщат неблагородните метали в благородни, в скъпоценни. Може да се каже, че религията е наука, с която можем да превърнем по-долните елементи в по-ценни, да се превърнат простите мисли в благородни. Това е дълбоката наука, това е стремежът на религията. Всички религии, които съществуват в света, са различни методи, които учат как да се преобърне лошото в добро, хората да се приближат в живота. Следователно от това гледище вие можете да имате коя и да е религия, стига тя да ви даде метод, по който да се приближавате към живота. Този въпрос практически много лесно се разрешава.
към втори вариант >>

Това е дълбоката наука, това е стремежът на религията. (втори вариант)
Стомашните болки се придружават с такива смъдявания. В кръвообращението има също такива реакции. И тъй, добрият човек, разумният човек владее тези елементи и преобръща злото в добро. Ще кажете: „Това нещо е много интересно, да владее човек злото, да обръща злото в добро." И в съвременната химия и алхимия е имало стремеж да превръщат неблагородните метали в благородни, в скъпоценни. Може да се каже, че религията е наука, с която можем да превърнем по-долните елементи в по-ценни, да се превърнат простите мисли в благородни. Това е дълбоката наука, това е стремежът на религията. Всички религии, които съществуват в света, са различни методи, които учат как да се преобърне лошото в добро, хората да се приближат в живота. Следователно от това гледище вие можете да имате коя и да е религия, стига тя да ви даде метод, по който да се приближавате към живота. Този въпрос практически много лесно се разрешава. Например отивате в някой град, престоите там няколко време и посетите някоя гостилница. Ако там не е добра храната, напущате я и отивате в друга, по- добра и по-скъпа гостилница.
към втори вариант >>

Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо. (втори вариант)
А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. Тези хора са недоволни от живота, казват, че животът няма смисъл. Как да няма смисъл? Щом са искали това нещо, има смисъл в живота. Ако искаш животът ти да има смисъл, искай да се ожениш за царския син, да му родиш едно умно и добро дете. Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо. Когато родим, ние ще забравим своята личност. Личността е една външна маска. Индивидуалното - то е висшето състояние у човека, там трябва да се спре той. Не е важно какви са отношенията ми с хората, а какви могат да бъдат отношенията ми с ангелите, най-възвишените хора. Ако аз участвам в един оркестър, там няма да ме гледат за моето хубаво лице, за меките ръце.
към втори вариант >>

Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър. (втори вариант)
Сега, не искам да оставя във вашия ум мисълта, между кои вие ще попаднете - ще се уплашите и ще започнете да мислите между кои сте, между умните или безумните. Мислете, че вие сте от умните, защото сте дошли да ме слушате. Следователно не трябва да мислите дали ще бъдете от избраните. Ако остане отсега да ви избират, то се свърши - вие трябва да сте избрани отдавна. По-добре е да не знаете избрани ли сте, или не. Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър. Сега, тези пет деви имат съотношение с човешкия ум. Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на възпоменание или на паметта. След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. Тези са петте деви. Едната дева е отзад на главата, другата е на горната част, а останалите три са отпред на челото.
към втори вариант >>

Човек в живота си трябва да има това равновесие - колкото и да се клатушка, стремежът у него трябва да върви към посоката, която той знае. (втори вариант)
Казват, че човек има два ангела. А аз казвам, че той има пет такива ангела, които са умни, и пет, които не са умни, тъй че всичко - десет. Когато влязат петте безумни, вие излизате от релсите си, а когато дойдат петте умни, вие работите, работата ви върви напред. Когато дойдат едните, те ви събличат, а когато дойдат другите, те донасят всичкото благословение със себе си. Значи, когато имате това разположение, което трае във всички периоди на живота ви, вие не изгубвате равновесието си, както един параход. Човек в живота си трябва да има това равновесие - колкото и да се клатушка, стремежът у него трябва да върви към посоката, която той знае. Ще ви приведа едно сравнение: този живот може да се уподоби на един съвременен параход - много добре устроен, с добри машини и със своите матроси, пътници. Тръгва на едно далечно пътешествие по великия океан. Може да имате доверието на този капитан и да го запитвате пак дали е осигурен животът ви. Или може да разгледате как са устроени машините, дали има въглища и т.н. При всяка буря вие ще се страхувате, но това няма да ви помогне, защото, ако параходът не е здрав, колкото и да се свивате, съвсем сте безсилни.
към втори вариант >>

36. Закхей

НБ

Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно.
Когато една мома се жени, тя не тръгва със старите си дрехи, със съдраните си обуща, а хвърля всичко и се облича с чисто нова премяна. Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. Онези от вас, които са стари, не трябва да се докачват. Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно. Бъдещето е на младите, защото те са с идеали. Закхей беше такъв млад човек. Макар и да беше богат, той се качи на горе на черницата. Ако вие бяхте на мястото на Закхея, щяхте да започнете да обсъждате какво ще кажат хората, щяхте да си мислите, че заемате такова и такова положение и няма да успеете. Закхей не искаше да знае какво ще кажат хората.
към беседата >>

Може да кажеш, че имаш стремеж, че знаеш.
Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание. И така, не може да стане спасение в света, без да влезе Христос. Както болният не може да оздравее, ако в къщата му не влиза светлина, така ако не влезе Христос във вашия ум, няма спасение. Спасението е прерогатив само на Бога. За да се спасиш, трябва да разбираш, трябва да владееш тези сили. Може да кажеш, че имаш стремеж, че знаеш. Опитай се да видиш колко знаеш. Един френски офицер искал да се противопостави на един закон, но преди това отишъл при един приятел и му казал: “Бий ме колкото искаш! ” Когато му ударили две яки тояги, той казал: “Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа в това, което съм намислил”... Ако не можете да победите една лоша мисъл или желание, как ще можете да победите света? Ако не можете да владеете своя език, няма да владеете и света. Някой казва: “Дъщеря ми е станала много лоша”.
към беседата >>

Аз бих желал и у вас да се яви този стремеж и бих желал Христос да ви намери на тази черница.
” И Христос влезе в дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христос влезе във вашата душа, Той ще ви подигне. Ако Христос влезе и каже: “Днес ще бъде спасението на този дом”, вие ще станете знатни за всички Ангели, за всички хора. За тогавашните хора Закхей не стори нещо необикновено, но за нас той е един идеал – той направи една благородна постъпка. Аз бих желал и у вас да се яви този стремеж и бих желал Христос да ви намери на тази черница. Някои питат какво ще правят, когато умрат. Гледайте да ви намери Христос на черницата и да ви каже: “Ела, Закхей, днес стана спасението на твоя дом”. И когато дойде Христос, не трябва да се криете, но трябва да кажете: “Давам половината си богатство на сиромасите и ще се стремя да поправя всички свои погрешки”. Колко години трябва да се чака, за да станат хората благородни? Ако имате смелостта на Закхея, можете да станете благородни за един ден, т. е.
към беседата >>

37. Спаси ни

НБ

Стремежът на корена е надолу в земята, следователно колкото си по-знатен, толкова по-надълбоко ще отидеш.
Може да е облечен с мантия, може да е със златна корона, но той е само един идол. От памтивека човек страда от идоли – пазете се от тях, те носят нещастие. И тъй, вие ще познаете Христа, защото Той ще внесе Мир във вашето сърце и във вашия ум, ще ви направи знатни на Небето. Всинца искате да сте знатни на Земята, но това е смешно. Колко знатен може да бъде един корен? Стремежът на корена е надолу в земята, следователно колкото си по-знатен, толкова по-надълбоко ще отидеш. С други думи, колкото си по-богат и знатен на Земята, толкова си по-далеч от Бога. Има четири вида хора: добри, които добро не правят; лоши, които зло не правят; добри, които добро правят и лоши, които зло правят. Последните два вида са постоянни, а първите два са преходни. Питам ви кои ще предпочетете? Кои са по-добри от първите два вида?
към беседата >>

38. Ще бъдат научени

НБ

„Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи.
Казваме: Чина нещо, т. е. правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото. „Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"?
към беседата >>

„Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си.
в пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемаш? – Божествените тонове. Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват. „Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото.
към беседата >>

Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа.
– Какво ще възприемаш? – Божествените тонове. Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват. „Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие.
към беседата >>

Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му.
Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват. „Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие. Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня.
към беседата >>

За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. (втори вариант)
Вие, които сте тук, сте първите работи на Господа, но не тъй, както аз ви виждам. Вие пред мен сте облечени с вашите висулки - това не са Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита - това е Бог направил. „Ще бъдете научени." За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Челове- чески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий." Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий." Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш.
към втори вариант >>

Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. (втори вариант)
Това положение означава един пасивен процес, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат. А наклоненото положение означава един активен процес. Светлината - това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. Така е и във всички други изкуства. Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня.
към втори вариант >>

Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. (втори вариант)
А наклоненото положение означава един активен процес. Светлината - това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. Така е и във всички други изкуства. Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня. Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието.
към втори вариант >>

Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. (втори вариант)
Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. Така е и във всички други изкуства. Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня. Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието. Това, което ни спъва в живота, то е жестокосърдечието. Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то.
към втори вариант >>

Сега за съвременното общество, за съвременните християни, за вас, които от две хиляди години търсите Христа, аз ви проповядвам, понеже искате да сте щастливи, искате да имате стремеж. (втори вариант)
Под „мъж" и „жена" аз разбирам службата на мъжа и на жената. Като се върнете, в третата култура ще видите какво нещо е жената и какво - мъжът, от какво произхождение са и двамата. Аз сега ви говоря за милосърдието. То е дума от среден род, а подразбира, че е жена. Милосърдието в себе си подразбира най-висшето, което може да се прояви на земята у вас. Сега за съвременното общество, за съвременните християни, за вас, които от две хиляди години търсите Христа, аз ви проповядвам, понеже искате да сте щастливи, искате да имате стремеж. И аз желая да бъдете учени, учени от Бога. Желаете да сте силни. И аз желая това, защото без сила човек в света не може да работи. Милосърдието, за което аз ви говоря, не е нещо отвлечено. То е нещо живо.
към втори вариант >>

39. Отдайте Божието Богу

НБ

Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това.
На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде.
към беседата >>

Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога.
Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо?
към беседата >>

40. Братът на най-малките

ИБ

НБ

От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела.
Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно. Под богове не разбирам Единния Бог, но висшите чинове от ангелската йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това име се наричат и същества, които не са богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено. Освободете се от това криво понятие за Бога.
към беседата >>

Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух.
Това значи да бъдеш истински човек. Докато не започнат да осветяват името Божие в онзи велик смисъл, предаден от Девствените Божествени духове, никой не може да се повдигне по-високо от стъпалото, на което се намира. Често наблюдавам как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Казват: „Ние сме широки, не сме тесногръди като другите“. – Дай, Боже, да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже.
към беседата >>

41. Достатъчна ти е Моята благодат

ИБ

Вашият стремеж е да родите Христа.
Христа трябва да Го създадете във вас. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Може да Го пометнете, например, кога се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христос във вас, и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност. Павел в седма глава е на мъки, в осма глава Христос се роди в него. Вашият стремеж е да родите Христа. Трябва да се научите на търпение, да сте смели, решителни, да сте готови да се жертвувате. Майка, която е страхлива, не може да ражда. Дяволът само гледа да убие във вас Христа, щом заченете. За Христос да сте готови на всички жертви. Като се роди Христос във вас, вие ще станете граждани на небето и ще помагате на Господа.
към беседата >>

42. Двамата господари

НБ

Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
„Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно: ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Мнозина съвременни философи са оплетени от тези два принципа. У всички песимисти, анархисти и тям подобни, като ги вземете в религиозно и обществено отношение, първият принцип е взел надмощие. Аз следя тези неща и имам за това цяла статистика.
към беседата >>

43. Все що е писано

НБ

Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. (втори вариант)
В този стих, думата „отмъщение" звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма, нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде, тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие". Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове, върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят.
към втори вариант >>

44. Блажените

НБ

В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание.
С тези чувства, с които може да изпитате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятните усещания от светлината; но когато вашето око е нагласено в хармония с нея, то ще изпита най-приятни чувства. Следователно, когато във вас се яви някоя дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания може да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог?
към беседата >>

45. Децата

НБ

Ако имате в продължение на 10 години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня.
Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо“, му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват.“ Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на 10 години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо голямо сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал.
към беседата >>

46. Без товар

ИБ

БС

''"Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а тям не".'' Тайните на Царството Божие съставляват предмет за размишление, стремеж на човешкия дух.
''"Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а тям не".'' Тайните на Царството Божие съставляват предмет за размишление, стремеж на човешкия дух. Вие ще разберете това, когато се хвърли светлина върху вашия ум, върху тази идея. Идея разбирам образ на една същина жива и разумна, която се развива не като мъртви предмети, а като нещо живо и съществено. "Вам, казва Христос, на които е дадено." Значи на всеки, който слуша, е дадено. Не вземай в отрицателна смисъл нещата - "Мене не е дадено", защото това е едно петно за Бога. От предразположението на твоя ум, сърце и воля и Бог ще да ти даде.
към беседата >>

47. Волята Божия

ИБ

БС

Не трябва всички да бъдете еднакви в своите стремежи.
И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади. Не трябва всички да бъдете еднакви в своите стремежи. Ако всички тъкат все платна, ще се яви голяма конкуренция. Вие всички искате да бъдете добри. Какво нещо е Добродетелта? – Каквото изработим, да бъде изработено добре – готвим ли, тъчем ли, шием ли и т.н., това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всеки да казва колко е хубава и да ви се учудват всички.
към беседата >>

48. Оправдание и спасение

ИБ

БС

Този стремеж е естествен и Божествен.
Ще се спра върху двете думи оправдание и спасение. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка жена се стреми към независимост. Докато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си – ризи, възглавници, постелки; дарува тези- онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, така добре наредена къща. И наистина, нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. Като при жената, по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.
към беседата >>

През деня, ако ви се внуши да четете някой псалм или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това.
Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху всички ни. Да се прослави Името Ти. Да се въдвори Царството Ти. Да се изпълни Волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето. През деня, ако ви се внуши да четете някой псалм или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, размишлявайте за всичко, което е най- красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия, добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на Добро. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!
към беседата >>

49. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

НБ

Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си.
Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми? Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Бащата обичал повече Исава, естествен човек, с обикновено съзнание. Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си.
към беседата >>

50. Влиянието на музиката

ИБ

На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум.
Хора, които не са музикални, тяхната реч е дрезгава, те са резки, груби. Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих. Музиката е необходима и любовта не може да се прояви без музика, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ. В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено.
към беседата >>

Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика.
Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих. Музиката е необходима и любовта не може да се прояви без музика, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ. В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено. Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести.
към беседата >>

Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек.
Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ. В човека има две души. На едната душа стремежите й са към центъра на земята, в нея няма музика, в нея има само шум. Другата душа е Божествената, чийто стремеж е към слънцето, нагоре, и в нея има музика. Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено. Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести. Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи?
към беседата >>

И тъй, музиката у вас ще бъде едно средство, за да изразите вашите чувства, а чувствата ще бъдат една форма, за да изразите разумния си стремеж към Бога.
Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи? Викате лекар - той ви дава бром и други лекарства за успокоение, които по-скоро притъпяват нервната система, но не ви лекуват. Музикалните вибрации са тъй деликатни. Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с чукове. И тъй, музиката у вас ще бъде едно средство, за да изразите вашите чувства, а чувствата ще бъдат една форма, за да изразите разумния си стремеж към Бога. Затова всички религии започват обредите си с песни. Отнемете песните на хората в света, те няма да се женят. С песни се движи колелото на живота. Песента е парата, спре ли парата, и колелото се спира. Когато хората са сгрешили, те са престанали да пеят.
към беседата >>

51. Радвайте се

НБ

Сега се обръщам към жената, виновница за събуждане в мъжа стремеж към придобиване на книжно богатство.
Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Само добродетелният човек може да се радва. Задачата на човека не се заключава в печелене на пари, но в прилагане на истината, правдата и добродетелта. Ако човек не говори истината, не постъпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчет за делата си. Той не се е родил, да живее и да работи, само за пари. Сега се обръщам към жената, виновница за събуждане в мъжа стремеж към придобиване на книжно богатство. Всяко богатство, придобито по неправилен начин, не се благославя. Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, спомен няма да остане от него. Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христос казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молец ги разваля." „Радвайте се " – Можем ли да се радваме?
към беседата >>

52. Божията воля / Волята Божия

НБ

Добър е стремежът им, но не е добре приложен.
Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения. Какво виждаме в съвременните общества? Всички хора, всички общества и народи се стремят да станат богати, силни, да имат власт. Добър е стремежът им, но не е добре приложен. Като стане богат, човек започва да мисли само за себе си; като стане силен, започва да изнасилва слабите и бедните; като придобие власт, започва да заповядва на окръжаващите. Не знаете ли, че Бог помага на слабите, на бедните, на страдащите? Бъдете, следователно, като Него. Ако сте богат, помагайте на бедните; ако сте силен, покровителствувайте слабите; ако имате власт, заповядвайте първо на себе си. Който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите.
към беседата >>

А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? (втори вариант)
“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ. А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ.
към втори вариант >>

53. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

НБ

И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни.
Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата.
към беседата >>

Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа.
Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто. Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение. Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони.
към беседата >>

– В стремежа им да се повдигнат нагоре.
Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината.
към беседата >>

Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
към беседата >>

Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието.
Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>

Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. (втори вариант)
Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
към втори вариант >>

Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. (втори вариант)
Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
към втори вариант >>

Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. (втори вариант)
Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь. Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?
към втори вариант >>

54. Взимане и даване / Взимане и даване

НБ

– Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога.
Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце." Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов.
към беседата >>

Стремежът на душата определя положението на човека.
Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце." Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания.
към беседата >>

От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека.
Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце." Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав.
към беседата >>

Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.
Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените.
към беседата >>

Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов.
– Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
към беседата >>

Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав.
От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно. Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него.
към беседата >>

Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога.
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби. Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>

Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога. (втори вариант)
Тръгналъ да търси този човѣкъ. Отива при учени, проповѣдници, свещеници и като не намѣрилъ между тѣхъ тази душа, връща се най-послѣ при Бога, да види коя е тази душа, на която Богъ такава любовь излива. И какво вижда? Богъ се намира въ едно капище, при единъ идолопоклонникъ и на него Богъ говорилъ тихо, меко. При тази логика, формата е крива, но съдържанието е правилно. Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога. Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. Този вѫтрѣшенъ животъ ще опрѣдѣли какъ Богъ ще гледа къмъ насъ. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко.
към втори вариант >>

Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. (втори вариант)
Отива при учени, проповѣдници, свещеници и като не намѣрилъ между тѣхъ тази душа, връща се най-послѣ при Бога, да види коя е тази душа, на която Богъ такава любовь излива. И какво вижда? Богъ се намира въ едно капище, при единъ идолопоклонникъ и на него Богъ говорилъ тихо, меко. При тази логика, формата е крива, но съдържанието е правилно. Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога. Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. Този вѫтрѣшенъ животъ ще опрѣдѣли какъ Богъ ще гледа къмъ насъ. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения.
към втори вариант >>

Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. (втори вариант)
При тази логика, формата е крива, но съдържанието е правилно. Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога. Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. Този вѫтрѣшенъ животъ ще опрѣдѣли какъ Богъ ще гледа къмъ насъ. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ. Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега азъ ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него. Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>

Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. (втори вариант)
Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога. Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. Този вѫтрѣшенъ животъ ще опрѣдѣли какъ Богъ ще гледа къмъ насъ. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ. Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега азъ ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него. Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь.
към втори вариант >>

Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. (втори вариант)
“ Има ли нужда отъ доказателство? То е сѫщото нѣщо, като да вземете нѣкоя свѣщь и да показвате съ нея, гдѣ е Слънцето. Най-смѣшно е да се доказва, че има Господь. Азъ не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си. Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи. Обърнете се къмъ себе си, азъ съмъ вѫтрѣ у васъ. Разбирайте този Господь, Който е вѫтрѣ у васъ.
към втори вариант >>

55. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

НБ

Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи.
Не е така. Ако ти спиш, когато слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цяло. Новата религия е любовта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие. Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаят, те могаг да го постигнат. Когато Израилският народ напусна Египет и тръгна с Моисея, за Обетованата земя, той се раздели на 12 племена и всяко племе носеше част от Скинията. Дето спираха, те веднага събираха всичките й части, построяваха я и отправяха гореща молитва към Бога. Сплотени в едно, отправяйки молитвата си към Бога, те получаваха Неговото благословение.
към беседата >>

Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. (втори вариант)
Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ. Какъ може да се приложи това учение въ свѣта? Въ свѣта дѣйствуватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията. Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията. Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. Когато се обичатъ, тѣ взаимно си помагатъ и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски, нѣма на единия повече или по-малко. Въ закона на антипатията ние отблъскваме отъ себе си тѣзи прѣдмети, които ни прѣдизвикватъ болезнено състояние, прѣдизвикватъ ни болка. Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия. Най-първото нѣщо е да се влѣзе въ връзка съ Бога. Като ставате сутринь, задайте си въпроса има ли връзка между васъ и Бога?
към втори вариант >>

56. Писмо

ИБ

Това е все едно да познаваш Христа във всичките Негови проявления, да примиряваш в себе си и да хармонизираш всичките свои действия и стремежи.
Любезний, Любовта, вярата, надеждата всякога обновяват живота. Всичко в проявения свят се дължи на тях. Те са носителки на всичките Божии блага. Да любиш, да вярваш, да се надяваш, това е велика работа на човешкия дух. Това е все едно да познаваш Христа във всичките Негови проявления, да примиряваш в себе си и да хармонизираш всичките свои действия и стремежи. Работете усърдно и разумно. Всякога поставяйте любовта за основа във всичките свои мисли и желания, вярата за двигателна сила в душата, а надеждата за реализиране, осъществяване на Божиите мисли и желания в живота. И мистически Л означава проявление на Божията обич към всичко живо. В във вярата означава връзка, единство. Н в надеждата - примирявание, осъществование на всички противоположности.
към беседата >>

Господ да ви даде на всички да постигнете всички ваши добри желания, добри мисли и стремежи на вашата душа.
Бащи, майки, синове, дъщери, всички до един досега ученици на любовта. "Стани, стани, Господ ще те съживи Стани, стани, Господ ще те възкреси. Стани, стани и с любовта започни. Стани, стани и истината облечи " Господ да ви даде на всички да постигнете всички ваши добри желания, добри мисли и стремежи на вашата душа. Поздрав от Него на всички приятели, малки и големи, и на всички добри ученици, бедни и богати. Всички, които горещо обичат истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милостиво сърце Господне могат да си препишат тия думи. Те са простички, но пълнички, те са готови да разцелуват всекиго от вас, да ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение, Господа, Който ви говори и отвън, и отвътре. Благославяйте Господа, Който се грижи за вас. Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всички народи.
към беседата >>

57. Съхранение на душевната енергия

ИБ

БС

Това движение вътре в нас, този стремеж трябва да стане венец в ръката Господня.
Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен. Подобно е положението и с мислите: в окултен смисъл има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията, има и духовна мисъл. Мислите на желанията са тези, от които съвременното общество страда, т.е. епохата, в която хората живеят днес, е такава. Това движение вътре в нас, този стремеж трябва да стане венец в ръката Господня. А под израза ръка Господня ние разбираме Волята Божия. В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг.
към беседата >>

58. Пълнене и празнене

БС

От вас се иска само стремеж за послушание към Бога на всичката Пълнота.
Така правят и учителите с учениците в училищата – за да ги приучат да работят, дават им класни работи, домашни, да развиват теми и др. Като влезете в Духовния свят, не мислете, че сте вече святи и чисти. Това ще си дойде само по себе си, не се грижете за него. Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога свети по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползвайте от нея. От вас се иска само стремеж за послушание към Бога на всичката Пълнота. Този Господ, за когото говоря, ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви, когато ги гоните. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви.
към беседата >>

59. Радостни и търпеливи

НБ

Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.
С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее. „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи?
към беседата >>

Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. (втори вариант)
Съ какво сѫ облѣчени хората? — Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гѫста, тежка. Материята на сѫществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осѫждамъ схоластицитѣ, не осѫждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сѫ временни занятия. Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи?
към втори вариант >>

60. Заведеевата майка

НБ

Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи.
Човек не живее само за малкия си пръст, но за всичките си пръсти. Малкият пръст представлява физическия свят. Човек не живее само за своите физически, т.е. материални нужди. Безименният пръст представлява любознателността на човека, средният – Правдата, показалецът – религията, а палецът – волята и разума. Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи. За да ни обичат хората, трябва да им дадем нещо от себе си. А ние можем да даваме само тогава, когато работим върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни. Хората се оплакват от неуспехите си в живота. Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват.
към беседата >>

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи на всичкитѣ си пръсти, да задоволява своитѣ вѫтрешни стремежи. (втори вариант)
Човѣкъ не живѣе само за малкия си пръстъ, но за всичкитѣ си пръсти. Малкиятъ пръстъ представя физическия свѣтъ. Човѣкъ не живѣе само за своитѣ физически, т. е. материални нужди. Безименниятъ пръстъ представя любознателностьта на човѣка, срѣдниятъ — правдата, показалецътъ — религията, а палецътъ — волята и разума. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи на всичкитѣ си пръсти, да задоволява своитѣ вѫтрешни стремежи. За да ни обичатъ хората, трѣбва да имъ дадемъ нѣщо отъ себе си. А ние можемъ да даваме само тогава, когато работимъ върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е далъ и продължава да дава, да задоволява нуждитѣ ни. Хората се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ си въ живота. Въпрѣки желанието имъ да бѫдатъ изправни, да реализиратъ своите идеали, тѣ пакъ не успѣватъ.
към втори вариант >>

61. Вкъщи

НБ

Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани." Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си.
Христос казва: мъжът, т.е. Духът, може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт. Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. Защо? Защото връзката е прекъсната. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани." Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи, и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците си: за този грях, именно, Духът напуска душата. За да не изпаднат в грях, на всички се препоръчва чист и свят живот. Човек не може да се развива правилно, ако животът му не е чист и свят Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си.
към беседата >>

Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. (втори вариант)
духътъ може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи отъ Бога. Само при това положение връзката между човѣшката душа и Бога се прекѫсва и настава това, което се нарича „втора смърть”. Да се отдалечишъ отъ Бога и да отидешъ въ свѣта да се удоволствувашъ, да водишъ пороченъ животъ, това е грѣхъ, който не се прощава. Защо? — Защото връзката е прекѫсната. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани.” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си: За този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. За да не изпаднатъ въ грѣхъ, на всички се препорѫчва чистъ и светъ животъ. Човѣкъ не може да се развива правилно, ако животътъ му не е чистъ и светъ. Чистиятъ и светъ човѣкъ е всѣкога доволенъ отъ живота си, той е готовъ на всѣкакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своитѣ ближни. Който прелюбодействува, той е опетнилъ душата си.
към втори вариант >>

62. Да Го посрещнат

НБ

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо.
Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемник. Това се отнася и за жената, и за мъжа. Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот. Както устойчивостта на къщата зависи от материалът, който употребявате, от начина на граденето и от сцеплението на отделните части, така и устойчивостта на човешкия живот се определи от основата, върху която е поставен той. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище, стремежите на малките същества – бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките. Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така.
към беседата >>

От човешко гледище, стремежите на малките същества – бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките.
Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемник. Това се отнася и за жената, и за мъжа. Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот. Както устойчивостта на къщата зависи от материалът, който употребявате, от начина на граденето и от сцеплението на отделните части, така и устойчивостта на човешкия живот се определи от основата, върху която е поставен той. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище, стремежите на малките същества – бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките. Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото.
към беседата >>

Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. (втори вариант)
Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така.
към втори вариант >>

Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. (втори вариант)
Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото.
към втори вариант >>

63. Не може да се укрие

НБ

Той има стремеж към възвишеното.
Някога той познавал това изкуство. Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце".
към беседата >>

Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
към беседата >>

Той има стремежъ къмъ възвишеното. (втори вариант)
Нѣкога той познавалъ това изкуство. Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му.
към втори вариант >>

Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”.
към втори вариант >>

64. В мое име

НБ

Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко.
" Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро. Когато Христос изказа мисълта "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз", Бог говореше чрез Него. Когато Бог говори, всякога имаме творчески процес. Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко. Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е с километри голяма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всеки трябва да се стреми да ражда.
към беседата >>

Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. (втори вариант)
Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него. Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата. Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная, какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е съ километри голѣма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро.
към втори вариант >>

Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. (втори вариант)
Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него. Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата. Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная, какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е съ километри голѣма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всѣки трѣбва да се стреми да ражда.
към втори вариант >>

65. Да се роди

НБ

"Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот.
"Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. "Ако се не роди някой изново, не може да види." Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговият физически свят.
към беседата >>

Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно.
на разумно, мъдро съчетание на тоновете. Когато иска да изрази някоя нежна част от пиесата, музикантът избира такова съчетание на вибриращите тонове, което може да произведе съответен ефект върху човешката душа. Когато иска да изрази Любовта си към момата, момъкът понижава гласа си, да стане тих и мек. Когато искате да покажете, че сте недоволни от някого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци. "Ако се не роди някой изново." Христос говори за Новораждането, като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото Новораждане, човек е на прав път. Който мисли, че ще намери тези материали във физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. Той знае, че смисълът на живота е в придобиване на Царството Божие, т.е.
към беседата >>

Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота.
Към този свят, именно, се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от нас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата.
към беседата >>

И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата.
Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание. Как намира човек своето висше съзнание, или това на своя ближен? Ще кажете, като люби. Вярно е, че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите?
към беседата >>

Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание.
Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание. Как намира човек своето висше съзнание, или това на своя ближен? Ще кажете, като люби. Вярно е, че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите? Например, жената се стреми към своя мъж. Къде е мъжът й?
към беседата >>

В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си.
Сега има по-важни работи." Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? За момата е важно да намери някой момък, да я храни и облича; за момъка е важно да намери някоя мома, да гледа къщата му и да му готви. Всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържат да видят Новото учение с листа и пъпки и се отказват; намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им. В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат, се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: "Да приложим вече идеите си в борба със злото. Няма защо да се спираме върху Христовите думи, да не се противим на злото." Тръгват те в борба против злото, но нямат никакъв резултат. Четвъртата категория продължава пътя си към Божественото учение, с търпение дочакват връзване на плода и узряването му. Всички трябва да се въоръжат с търпение да вкусят от плодовете на дървото, което Христос е посадил. Опитайте плодовете на това дърво, за да влезете във връзка с Възвишените духове от различните йерархии.
към беседата >>

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. (втори вариант)
„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види.” Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христосъ казва, че необходимитѣ елементи за това сѫ вода и духъ. Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Тѣхниятъ физически свѣтъ е съставенъ отъ вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ.
към втори вариант >>

Както бубата има стремежъ да се превърне въ пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нѣщата вѫтрешно. (втори вариант)
на разумно, мѫдро съчетание на тоноветѣ. Когато иска да изрази нѣкоя нѣжна часть отъ пиесата, музикантътъ избира такова съчетание на вибриращитѣ тонове, което може да произведе съответенъ ефектъ върху човѣшката душа. Когато иска да изрази любовьта си къмъ момата, момъкътъ понижава гласа си, да стане тихъ и мекъ. Когато искате да покажете, че сте недоволни отъ нѣкого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци. „Ако се не роди нѣкой изново.” Христосъ говори за новораждането, като условие за вѫтрешно виждане. Както бубата има стремежъ да се превърне въ пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нѣщата вѫтрешно. Когато работи съ желание да придобие материалитѣ, необходими за неговото новораждане. човѣкъ е на правъ пѫть. Който мисли, че ще намѣри тѣзи материали въ физическия свѣтъ и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мѫчнотиитѣ, изпитанията, на които човѣкъ се натъква, до известна степень спъватъ неговото развитие, но той трѣбва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълътъ на живота е въ Царството Божие, дето ще намѣри своитѣ близки, които обича, и които го обичатъ.
към втори вариант >>

Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. (втори вариант)
Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ съзнателно и несъзнателно всички мѫже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ. Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ. Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата.
към втори вариант >>

И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. (втори вариант)
Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание. Какъ намира човѣкъ своето висше съзнание, или това на своя ближенъ? Ще кажете, като люби. Вѣрно е, че любовьта отваря всички пѫтища на човѣка, но за коя любовь говорите?
към втори вариант >>

Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание. (втори вариант)
Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание. Какъ намира човѣкъ своето висше съзнание, или това на своя ближенъ? Ще кажете, като люби. Вѣрно е, че любовьта отваря всички пѫтища на човѣка, но за коя любовь говорите? Напримѣръ, жената се стреми къмъ своя мѫжъ. — Кѫде е мѫжътъ ѝ?
към втори вариант >>

Въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си. (втори вариант)
Той се отказва още въ началото. Кои сѫ важнитѣ работи? — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ, да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома, да гледа кѫщата му и да му готви. Всѣки намира смисълъ въ нѣщо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържатъ да видятъ новото учение съ листа и пѫпки и се отказватъ; намиратъ, че времената сѫ тежки, трѣбва да подобрятъ положението си, да помогнатъ за повдигане на отечеството имъ. Въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видятъ, че идеитѣ, които подържатъ, се разцъвтяватъ, тѣ спиратъ дотукъ и започватъ да се организиратъ въ общества и казватъ: Да приложимъ вече идеитѣ си въ борба съ злото. Нѣма защо да се спираме върху Христовитѣ думи, да не се противимъ на злото. Тръгватъ тѣ въ борба противъ злото, но нѣматъ никакъвъ резултатъ. Четвъртата категория продължава пѫтя си къмъ Божественото учение, съ търпение дочакватъ връзване на плода и узрѣването му. Всички трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение да вкусятъ отъ плодоветѣ па дървото, което Христосъ е посадилъ.
към втори вариант >>

66. Двата полюса

НБ

По своите стремежи и по вибрациите на силите, които ги управляват.
Ако тялото е здраво, и ръката ще бъде здрава; ако тялото е болно, и ръката е болна. Защо е така? Защото ръката е част от тялото. Болното и здравото тяло коренно се различават. По какво? По своите стремежи и по вибрациите на силите, които ги управляват. Силите, които действат в болния човек, разрушават, а в здравия – градят. Тези сили дават подтик към разширяване на ума и на сърцето. Много естествено. За да гради, човек трябва да разполага с място. Колкото е по-голямо мястото, толкова по голяма къща може човек да съгради.
към беседата >>

Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж.
Енергията, която се развива при удара, се превръща в топлина. Същото става и с човека. Той е топка, която се засилва да извърши някаква работа. На пътя си среща препятствие, което го връща назад. Той започва да се гневи, развива топлина, която не знае как и къде да пласира. Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога. Те стават гневни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е.
към беседата >>

По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на силитѣ, които ги управляватъ. (втори вариант)
Ако тѣлото е здраво, и рѫката ще бѫде здрава; ако тѣлото е болно, и рѫката е болна. Защо е така? — Защото рѫката е часть отъ тѣлото. Болното и здравото тѣло коренно се различаватъ. По какво? По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на силитѣ, които ги управляватъ. Силитѣ, които действуватъ въ болния човѣкъ, разрушаватъ, а въ здравия — градятъ. Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Много естествено. За да гради, човѣкъ трѣбва да разполага съ мѣсто. Колкото е по-голѣмо мѣстото, толкова по голѣма кѫща може човѣкъ да съгради.
към втори вариант >>

Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. (втори вариант)
Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни. Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е.
към втори вариант >>

67. Двете заповеди

НБ

Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот.
Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним.
към беседата >>

Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж.
Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи.
към беседата >>

Това е естествен стремеж на човешката душа.
Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил.
към беседата >>

Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. (втори вариант)
Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ.
към втори вариант >>

Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. (втори вариант)
Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи.
към втори вариант >>

Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. (втори вариант)
Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трѣбва да любимъ Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия. Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Това не сѫ форми, не сѫ праздни думи, но реални нѣща, които можемъ да приложимъ и въ сегашния си животъ. Като градимъ кѫща, даваме ѝ съответенъ стилъ.
към втори вариант >>

68. Да наеме работници

НБ

В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе – да обсебят колкото може повече земя, едни да се разширят за сметка на други.
Женитбата има смисъл само когато приближава човека до Бога, когато възлюбените си помагат взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората от Бога и разваля отношенията помежду им? Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че някъде членовете постоянно удрят главите си, разправят се, спорят. В това отношение, главите на мъжа и на жената са като чутури, в които чукат кафе. Децата им само ги обикалят и казват ха, но в края на краищата, нищо не излиза от това съдружие. В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе – да обсебят колкото може повече земя, едни да се разширят за сметка на други. И като сплетат стъблата си, объркат се и нямат никакъв резултат. Поживеят така няколко месеца, докато дойде господарят на нивата и обере всичките плодове. За предпочитане е да дадеш по-малък плод и да живееш повече, отколкото да имаш голям плод, а кратък живот. Какъв свят щеше да бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква? Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност.
към беседата >>

Всеки човек може да се уподоби на известно растение, със специфичен стремеж и развитие.
За предпочитане е да дадеш по-малък плод и да живееш повече, отколкото да имаш голям плод, а кратък живот. Какъв свят щеше да бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква? Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност. Те постепенно се развиват, облагородяват и започват да се жертват: дърветата – за горивен и градивен материал, а цветята, със своето благоухание и красиви багри, въздействат върху човешката мисъл. Човек започва да ги изучава и размишлява защо едни от тях миришат приятно, а други – не; защо едни от тях са жълти, а други червени; защо едни имат по пет венечни листа и пет тичинки, а други – по-малко или повече? Всеки човек може да се уподоби на известно растение, със специфичен стремеж и развитие. Някой има стремежа на черешата, иска да стане като нея кръгъл и червен. Не е лошо това желание, но той трябва да подбира мислите и чувствата си, защото те влизат в него като работници, които си създават свой дом. Дали този дом е добре, или зле построен, това не е безразлично за вас. Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете да се отнесете безразлично към тях. Все ще кажете нещо да им помогнете.
към беседата >>

Някой има стремежа на черешата, иска да стане като нея кръгъл и червен.
Какъв свят щеше да бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква? Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност. Те постепенно се развиват, облагородяват и започват да се жертват: дърветата – за горивен и градивен материал, а цветята, със своето благоухание и красиви багри, въздействат върху човешката мисъл. Човек започва да ги изучава и размишлява защо едни от тях миришат приятно, а други – не; защо едни от тях са жълти, а други червени; защо едни имат по пет венечни листа и пет тичинки, а други – по-малко или повече? Всеки човек може да се уподоби на известно растение, със специфичен стремеж и развитие. Някой има стремежа на черешата, иска да стане като нея кръгъл и червен. Не е лошо това желание, но той трябва да подбира мислите и чувствата си, защото те влизат в него като работници, които си създават свой дом. Дали този дом е добре, или зле построен, това не е безразлично за вас. Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете да се отнесете безразлично към тях. Все ще кажете нещо да им помогнете. Колко повече не сте безразлични към себе си, дето вашите мисли и чувства строят своите домове.
към беседата >>

Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. (втори вариант)
Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ? Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
към втори вариант >>

Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. (втори вариант)
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете.
към втори вариант >>

Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. (втори вариант)
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
към втори вариант >>

69. Изобилният живот

НБ

Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са.
Какво мислите вие, не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са. Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода.
към беседата >>

На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека?
Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода. На пръстите си има по няколко пръстена. Всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека? На неговия крадец. Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: “Не виждаш ли какви са хората? Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите.
към беседата >>

То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота.
Не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло? Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила. Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа. Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини.
към беседата >>

Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. (втори вариант)
Какво мислите вие, не е важно. Фактъ е, че всички хора носятъ въ себе си по единъ или повече крадци. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не страда отъ своитѣ крадци. Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода.
към втори вариант >>

На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? (втори вариант)
Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. Дето види проява на нѣщо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? — На неговия крадецъ. Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертвува за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: Не виждашъ ли, какви сѫ хората? Не виждашъ ли, какъвъ егоизъмъ сѫществува между тѣхъ? За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа.
към втори вариант >>

То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. (втори вариант)
Така заровено въ снѣга, никой не те забелязва. Ти трѣбва да се индивидуализирашъ. Вижъ моята жълта, портокалена дреха. Отдалечъ ме виждатъ. Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. Младъ момъкъ миналъ покрай извора, видѣлъ и дветѣ цвѣтя, откѫсналъ ги и съ радость полетѣлъ къмъ своята възлюбена, да ѝ занесе първитѣ пролѣтни цвѣтя. Тя се накичила съ тѣхъ и весело подскочила. Тукъ кокичето и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а кокичето — къмъ чистота. Чистота е нуждна на съвременнитѣ хора: чиста храна — за здраве, и чиста кръвь, чисти мисли и желания — за сила и бодрость на духа. Ще кажете, че живѣете добъръ, чистъ животъ и вѣрвате въ Бога, правите добрини.
към втори вариант >>

70. Малък разбор / Лемуил

НБ

ИБ

БС

С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.
мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, но ти надмина всичките. (31:28, 29) Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа. Красотата е лъстива и суетна е хубостта: жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30) Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете и делата й нека я хвалят в портите. (31:31)
към беседата >>

В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други.
От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по-надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, слез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не е. Това не е като във вестниците – в тях може да съобщят, че един град е паднал, а подир един-два дена да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пишат, че в Добруджа са навлезли румънците и всички отпадат духом; снощи пък пишеше, че румънците не са навлезли там. Някой дойде при теб и ти каже, че главата ти ще пати нещо и ти започваш да се тревожиш – ето че румънците навлизат в главата ти. Вие приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, че имала детенце и то умряло.
към беседата >>

Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа. (втори вариант)
Красотата е лъстива, и суетна е хубостьта: Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена. — Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е благочестива, затова ще бѫде похвалена. Дайте ѝ отъ плода на рѫцетѣ ѝ; И дѣлата ѝ нека я хвалятъ въ портитѣ. Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа. Когато сте неразположени, направете следния опитъ, да видите, каква магическа сила се крие въ формулитѣ, изказани въ стиховетѣ на прочетената глава. Ще си представите, че имате десеть килограма вълна; ще я турите въ голѣмъ сѫдъ и мислено ще я изперете нѣколко пѫти, докато стане съвършено бѣла. После ще вземете единъ даракъ и постепенно ще я развлачите и ще я правите на малки кѫдели. И тѣхъ ще развлачите на по-голѣмъ даракъ и ще ги направите на по-голѣми кѫдели. Отъ готовитѣ кѫдели ще вземете една, ще я турите на хурка и ще започнете да предете.
към втори вариант >>

71. И рече баща му

НБ

Той включва всички партии, всички политически стремежи.
Отворете страниците на историята, да видите как се изменят отношенията на народите един към друг. Докато се интересуват от един народ, всички го обикалят, правят му услуги, поддържат добри отношения с него. Щом постигнат интересите си, политиката се изменя. На това се дължи промяната в отношенията на народите, и днешният приятел утре ти става неприятел. Общественият живот е подобен на домашния. Той включва всички партии, всички политически стремежи. Във всеки дом има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има в семейството, толкова повече партии съществуват. По-добре е да имат по един син или по една дъщеря на Доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислят само за ядене и пиене. Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот.
към беседата >>

Духовният живот представлява стремеж на човека да намери смисъла на Живота.
Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа, с цел, невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение. Духовният живот представлява стремеж на човека да намери смисъла на Живота. С други думи казано, Духовният живот е плодът на Живота. Индивидуалният и общественият живот представляват семето, посято в почвата, за да израсте и даде признак на Живот. Щом се явят листа и клони, проявява се политическият живот, който се изразява в несъгласие между листата и клоните. Явява се вятър, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване в живота. Всички дават мнението си как по-добре да се нареди Животът; създават се закони, наредби и правила.
към беседата >>

Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате съзнателен или несъзнателен стремеж към усъвършенстване.
От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми", някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота. Тя влиза като съставна част и в растителното, и в животинското царство и се изявява в различни форми. Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате съзнателен или несъзнателен стремеж към усъвършенстване. Сегашните художници и скулптори са занаятчии, а в бъдеще ще станат майстори творци. И животните ще бъдат на по-високо стъпало, отколкото днес: езикът им ще се развърже, и те ще говорят. Няма нищо чудно в това. Защо? Защото животните съставят частица от Дървото за познаване на Живота. Дървото показва степента на нашето развитие.
към беседата >>

Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото.
Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижите, които полагат за вас, макар и да сте бедни. За предпочитане е сух хляб, спечелен с честен и благороден труд, отколкото богата и пищна храна, придобита по нечестен път. Благодарете за малкото, което днес имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството.
към беседата >>

Той включва всички партии, всички политически стремежи. (втори вариант)
Отворете страницитѣ на историята, да видите, какъ се измѣнятъ отношенията на народитѣ единъ къмъ другъ. Докато се интересуватъ отъ единъ народъ, всички го обикалятъ, правятъ му услуги, подържатъ добри отношения съ него. Щомъ постигнатъ интереситѣ си, политиката се измѣня. На това се дължи промѣната въ отношенията на народитѣ, и днешниятъ приятель утре ти става неприятель. Обществениятъ животъ е подобенъ на домашния. Той включва всички партии, всички политически стремежи. Въ всѣки домъ има най- малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има въ семейството, толкова повече партии сѫществуватъ. По-добре е да иматъ по единъ синъ или по една дъщеря на доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислятъ само за ядене и пиене. Умствениятъ животъ на народитѣ, на обществата и на индивидитѣ представя начало на човѣшката култура. Културата подразбира съвокупность на условия и възможности за проява на умствения и духовния животъ.
към втори вариант >>

Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. (втори вариант)
Умствениятъ животъ на народитѣ, на обществата и на индивидитѣ представя начало на човѣшката култура. Културата подразбира съвокупность на условия и възможности за проява на умствения и духовния животъ. За просвѣтата и за културата на единъ народъ се сѫди по неговитѣ писатели, художници, музиканти, учени и философи, т. е. по проявитѣ на неговия умственъ и духовенъ животъ. Културата подразбира още прояви на човѣшкия духъ и на човѣшката душа, съ цель, невидимото въ човѣка да се изрази въ видими, живи форми, отъ които да се ползува бѫдещето поколѣние. Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. Съ други думи казано, духовниятъ животъ е плодътъ на живота. Индивидуалниятъ и обществениятъ животъ представятъ сѣмето, посѣто въ почвата, за да израсте и даде признакъ на животъ. Щомъ се явятъ листа и клоне, проявява се политическиятъ животъ, който се изразява въ несъгласие между листата и клонетѣ. Явява се вѣтъръ, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване въ живота. Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди животътъ; създаватъ се закони, наредби и правила.
към втори вариант >>

Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. (втори вариант)
Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми. Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота. Дървото показва степеньта на нашето развитие.
към втори вариант >>

Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. (втори вариант)
Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижитѣ, които полагатъ за васъ, макаръ и да сте бедни. За предпочитане е сухъ хлѣбъ, спечеленъ съ честенъ и благороденъ трудъ, отколкото богата и пишна храна, придобита по нечестенъ пѫть. Благодарете за малкото, което днесъ имате. То ще се благослови и умножи. Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството.
към втори вариант >>

72. Неизвестното

НБ

Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата.
Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество. Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини.
към беседата >>

Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. (втори вариант)
— Грѣшницитѣ. Значи, не може да сѫществува учитель, ако нѣма ученици. При това, ако учительтъ е добъръ, и ученицитѣ ще бѫдатъ добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на ученицитѣ. Често ученицитѣ сѫ външенъ потикъ на учителя, да прояви той своето вѫтрешно естество. Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертвува отъ любовь. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всѣки човѣкъ, който изпълнява известна служба не отъ любовь, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратенъ отъ Бога. Неговата сѫдба се опредѣля отъ хората, а не отъ Бога. Това сѫ отношения на величини.
към втори вариант >>

73. Великите условия на живота

НБ

Светлината внася стремеж, а топлината – движение; светлината определя посоката и целта, а топлината дава сила за реализиране на целта; светлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява.
Всяко явление има две страни: положителна или добра страна и отрицателна или лоша. Вятърът, например, носи прах, но едновременно той пречиства въздуха и обновява човешката мисъл. Вятърът някъде движи облаците и донася дъжд, а някъде – суша. Водата и вятърът обработват почвата, но сами не могат да възрастят посятото семе. В помощ трябва да им дойдат светлината и топлината, да възрастне или възкръсне животът, посят в земята. Светлината внася стремеж, а топлината – движение; светлината определя посоката и целта, а топлината дава сила за реализиране на целта; светлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява. Словото, т.е. семето в живота, е Христос, защото Той казва: „Аз познавам Онзи, който ми дава живот и ми показва пътя; виждам светлината, която ми сочи целта; усещам топлината, която ме разширява и движи към целта на моя живот. Щом познавам светлината, топлината и живота, познавам и Отца си.“ Христос казва още: „Полагам и душата си за овцете.“ И тъй, каквото е отношението на Христовата душа към човеците, такова е отношението и на въздуха, водата, светлината и топлината към растенията. Христос трябва да полее почвата на нашия живот, да я озари със своята светлина и топлина, за да възкръсне Божественото.
към беседата >>

74. Голямата вяра

НБ

Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра.
Те са мислили само за удоволствие, а не за съзнателна, разумна работа. Който иска да се удоволства, плаща скъпо. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат. Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си.
към беседата >>

75. Лозата и пръчките

НБ

Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно.
“ Бог може да отхвърли от себе си човека, само когато последният е огорчил Духа. Представете си, че една мома се ожени за богат учен, добър, благороден момък, който е внимателен към нея, създава й всички удобства, задоволява нуждите й, а тя е постоянно недоволна от него. Какво трябва да прави този мъж? – Нищо друго не му остава, освен да даде свобода на жена си, да я пусне в света, там да търси щастието си, там да научи урока си. Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния.
към беседата >>

Първият стремеж у всички хора е еднакъв.
Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка.
към беседата >>

Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си.
Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива.
към беседата >>

Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви.
Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка?
към беседата >>

Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.
Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под „плод“ Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване.
към беседата >>

76. Като себе си

НБ

Без стремеж към красотата, любовта не може да се прояви.
Понеже в любовта има движение, човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Само така, той дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Това значи, да чувстваш пулса на живота. Това значи, да чувстваш величието и красотата на природата, както и могъществото на Твореца. Само така човек може да разбере и приложи стиха, в който Христос казва, как трябва да възлюбим Бога. Без стремеж към красотата, любовта не може да се прояви. „Да възлюбиш Господа с всичката си сила.“ Силата подразбира интензивност. Това значи, да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска. Любовта изисква велики жертви. Всички велики хора са дали жертва първо за любовта.
към беседата >>

Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното.
Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното. Да възлюбиш Бога и ближния си, това са два велики закона, чрез прилагането на които човек може да се освободи от мъчнотиите и противоречията в живота. Ще кажете, че като дойде Христос втори път на земята, животът ще се подобри изведнъж. Няма защо да чакате това време. Христос може да дойде след две хиляди години. Не трябва ли да работите през това време?
към беседата >>

77. Противоречие в съзвучието

НБ

Тя дава подтик, импулс, стремеж.
Изобщо, учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта, мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на любовта. Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е.
към беседата >>

Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа.
Не е въпрос да ограничавате човека, но трябва да знае, какво му е нужно за пиене и за ядене. Който е жаден, нека пие, но какво? – Чиста, прясна вода. Който е гладен, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа. Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления.
към беседата >>

78. Моето иго

НБ

Кротост и смирение – две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето.
Той ще се ожени и заедно с жена си ще ви възпитават. Синът ще бъде а, жена му – в, а вие – с, т.е. неговите деца. На какво ще бъде равно а – в? Този въпрос оставям отворен, вие да го разрешите. Кротост и смирение – две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето. Който иска да влезе в общение с възвишените жители на астралния свят, трябва да бъде кротък и смирен. Без тези качества, пак ще отидете в астралния свят и ще се върнете, без да сте придобили нещо. Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото го и прави здраво и бодро. Без кротост и смирение, лекуването на човека е невъзможно.
към беседата >>

НАГОРЕ

0.3751380443573