НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички
стремежи
на варненските българи към самостоятелност.
Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г.
/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички
стремежи
на варненските българи към самостоятелност.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
към текста >>
2.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има
стремеж
да се молим с необходимата сериозност на Бог.
Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.
Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има
стремеж
да се молим с необходимата сериозност на Бог.
След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия. Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината. Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе. Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно. Работата в с.
към текста >>
Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани
стремежа
към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.
Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани
стремежа
към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.
Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе.
към текста >>
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат,
стремежа
към знание напира като пролетен импулс.
Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат,
стремежа
към знание напира като пролетен импулс.
По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със
стремежи
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със
стремежи
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
София 25. X. 1907 г. Любезни бр. Киров, Получих твоето писмо от 12 т.м. Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се отбори път.
към текста >>
4.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни
стремежи
той гради това тяло и може да му даде красива форма.
В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още.
Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни
стремежи
той гради това тяло и може да му даде красива форма.
Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дъх и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере и се свърже с великите закони на природата, сам ще се лекува. На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 31.07.1903 г.
Срещата ни, запознанството ни, мислите ни,
стремежите
ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага.
Злото е временно, доброто е вечно. Правдата е неразрушима, неправдата, преходна. Любовта е неугасима, злобата, тлеюща. Да бъдем добри, да бъдем благи, да любим винаги, да сме готови да прощаваме, това е целта на живота, това и Бог желае от нас в този свят. Да се научим да се съобразяваме с Неговата воля, това е смисълът на живота, това е нашето добро.
Срещата ни, запознанството ни, мислите ни,
стремежите
ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага.
Да се не отегчаваме, да правим добро според волята Божия. Желая да има повече сестри като вас, да се подвизават за доброто и благото на тоя народ. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
6.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща.
към текста >>
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
7.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща.
към текста >>
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
8.
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България
, 13.11.1903 г.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща.
към текста >>
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
9.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща.
към текста >>
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе
, 18.12.1903 г.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.
Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните
стремежи
на един народ, който се ръководи от Господа.
Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства. Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща.
към текста >>
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Времето само по себе си ще изглади и поправи неразбориите. Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят.
Иде нов ред, нови събития, нови
стремежи
, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
А това е
стремежът
на душата да се възвърне към Бога.
Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух.
А това е
стремежът
на душата да се възвърне към Бога.
Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце.
към текста >>
12.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични
стремежи
… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството.
Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични
стремежи
… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество.
към текста >>
13.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен
стремеж
, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо.
Оставяйте водата добре да се изтече и изцеди. Г-н Дънов съобщи, че който желае, може да си замине днес. Пеньо и Михалаки си заминаха с железницата за София. В 5 часа подир обяд се събрахме тези, които бяхме останали, и между другото ни се каза, че утре, 16-ого, всеки да си носи „Хвалата", молитвата, а тази вечер между 9 и 10 часа записах следните мисли: - Трябва да се излъчите от физическия мир, а как ще стане това излъчване, не се грижете за това.
В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен
стремеж
, та затова, поради тази натегнатост, възможно е да има мъчнотия за довечера, за да може да видите нещо.
България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Радва ме желанието и
стремежът
ви.
София, 10. VI. 1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо.
Радва ме желанието и
стремежът
ви.
Те са добър лост във всяко благородно дело. Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума.
към текста >>
15.
Учителя води разговор с група ученици, София, 27 септември
, 27.09.1909 г.
не бива да сравняваш сегашните си
стремежи
и сегашните си прояви с миналите прераждания.
"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година. Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г. 27 септември 1909 г. В събрание у нас г-н Дънов между друготоказа: - Не сравнявайте себе си със себе си, т.е.
не бива да сравняваш сегашните си
стремежи
и сегашните си прояви с миналите прераждания.
У човека има две еволюции: лошите качества и добрите качества, и които качества взимат преимущество у човека, такъв е той, такава е и еволюциятаму. Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни Изгревът - Том 11
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 2.12.1909 г.
Много събития, случки, постъпки, деяния,
стремежи
зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации.
София, 2. XII. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен.
Много събития, случки, постъпки, деяния,
стремежи
зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации.
Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
И после, че имаме
стремеж
към Бога.
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така“. В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща.
И после, че имаме
стремеж
към Бога.
Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има
стремеж
, това показва, че той върви напред.
Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в живота, е покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е., да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането. Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени.
Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има
стремеж
, това показва, че той върви напред.
Шестата стъпка, това е освещението. В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people 3 , хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
И после, ние всички трябва да имаме
стремеж
да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
И после, ние всички трябва да имаме
стремеж
да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват.На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: — От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае — няма нужда да знае. Обещание, каквото например Яков даваше Господу и което е писано в „Битие“ гл.
към текста >>
20.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>
21.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и
стремежи
на човешката душа.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 20.10.1911 г.
В тоя
стремеж
те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес.
Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж. в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел.
В тоя
стремеж
те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес.
И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край. Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни условия, за да бъде добре тям и на помагачите им. Вий няма защо да се смущавате. Пътят е за хора по-подигнати духовно.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 20.04.1912 г.
Разбирайте добре своите
стремежи
.
Дните през пролетните дни не са всички все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни и бурни. Така е Господ наредил. Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб. Разбирайте добре живота.
Разбирайте добре своите
стремежи
.
Изваждайте поучение от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята.В. В [Ваш Верен] П.
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Защо е този
стремеж
у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят?
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа. ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
Защо е този
стремеж
у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят?
— И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие?
към текста >>
Христовото учение не е само
стремеж
към Бога, а е важно и неговото приложение.
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
Христовото учение не е само
стремеж
към Бога, а е важно и неговото приложение.
Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина.
към текста >>
Самият ваш
стремеж
, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно.
Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад.
Самият ваш
стремеж
, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно.
Та вие сте между този народ, за да работите за неговото подигане и спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага.
към текста >>
Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и
стремежи
ще се осъществят.
Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде.
Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и
стремежи
ще се осъществят.
Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.След като изпяхме „С нами Бог“, каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 часа сутринта и че след вечеря днес, в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година. След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза: — Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви — добре, но непотребни жертви не бива да се дават.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Защото в света има два
стремежа
: единият нагоре, а другият надолу.
когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
Защото в света има два
стремежа
: единият нагоре, а другият надолу.
Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства.
към текста >>
А пък
стремежът
, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим.
А пък
стремежът
, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза.
към текста >>
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на
стремежа
на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на
стремежа
на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.
към текста >>
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите
стремежи
и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават.
Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите
стремежи
и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават.
Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
2 Любостожание (арх.) —
стремеж
към богатство, алчност (Бел. ред.)
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.)
2 Любостожание (арх.) —
стремеж
към богатство, алчност (Бел. ред.)
3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.)
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1913 г.
, 1913 г.
Добри са вашите желания и
стремежи
, но животът си върви по определени закони и человешката душа се развива съобразно с тях.
(.. )* Люб. д-р Хр Дуков, Писмото ви получих.
Добри са вашите желания и
стремежи
, но животът си върви по определени закони и человешката душа се развива съобразно с тях.
Аз ще постъпя съобразно с добродетелта и Правдата на Царството Божие. Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на человека в земния му живот. „Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия. Аз познавам тоя народ и неговите духовни водители, зная каква Любов хранят към Бога. Зная какво бъдеще ги очаква.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.03.1913 г.
Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови
стремежи
на съвременното человечество.
Гледайте с вяра, в която е осъществяването на бъдещето И това бъдеще е светло и поне аз така гледам не по предположение, но тъй както стоят събитията пред моите очи И може ли да излезе зло, когато Господ работи. Не, то не е било и никога няма да бъде. И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него.
Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови
стремежи
на съвременното человечество.
Да му покаже нови хоризонти за живота на бъдещето Славно е и Велико е това, което сега става в света. Българският народ сега е на сцената и желаем той добре да си изиграе ролята във всяко направление. Това ще хвърли малко светлина във вашата душа, което сега ви пиша. Има неща, за които не е дошло още време да се говори, но достатъчно и това на оногова, който схваща. В. В. П.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 30.03.1913 г.
Дотолкова, доколкото вашите
стремежи
са добри, Аз ще ви помагам и ще ви подкрепям, ще ободрявам душата ви и духа ви, но там, гдето се уклонявате, Аз ще стоя по-далеч.
Аз се не мамя от външната обвивка на нещата. Защото Онзи, Който е в мене, е Светлина и в Него е Животът. Моят съвет е: бъдете добри майки, добри другарки,.обичайте мъжете си, живейте добре, по възможност добре с всички човеци. В живота ще срещнете много разочарования, но те са неща на миналото. Съграждайте отсега бъдещето.
Дотолкова, доколкото вашите
стремежи
са добри, Аз ще ви помагам и ще ви подкрепям, ще ободрявам душата ви и духа ви, но там, гдето се уклонявате, Аз ще стоя по-далеч.
Между доброто и злото не може да има съгласие; между лъжата и Истината не може да съществува обич. Светът се нуждае от души, души, и то велики души, души на доброто, на правдата и на Истината. В. В. [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.05.1913 г.
Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен
стремеж
.
Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не Царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветления. Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята.
Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен
стремеж
.
И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата.
към текста >>
Така и сега в тоя духовен
стремеж
на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха.
И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек.
Така и сега в тоя духовен
стремеж
на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха.
Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля.
към текста >>
Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния
стремеж
на человешкото сърце започва своята велика работа.
Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха.
Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния
стремеж
на человешкото сърце започва своята велика работа.
Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие.
към текста >>
31.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и
стремежи
да правим добро.
– Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и
стремежи
да правим добро.
Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ?
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
" Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци.
Стремеж
и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори:- Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия.
Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също.Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение.Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат?
" Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци.
Стремеж
и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори:- Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия.
Господ когато каже, че ще даде, Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите. И отсега нататък за мене е важно всинца да бъдете верни и истинни: верни - да не лъжете и истинни - да не ви лъжат.Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лява или от дясна страна.Аз ви считам и гледам на вас като по-малки мои братя, на които се радвам, когато успявате, но и когато грешите, ще ви поопъна за ухото. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
към текста >>
33.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и
стремежи
.
Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях.
С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и
стремежи
.
Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри
стремежи
, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там.
А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме. Този стих иска да каже: На тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи.И така, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та то да ви въздигне и помогне. Светът, в който сте поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим.
Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри
стремежи
, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там.
После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Когато варта се опече, образуват се нови форми, клетките, атомите вече вземат друго нареждане.И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате
стремеж
да излезете във виделината.
Стиска те мозъкът, зло има в него. Излез във виделината, нека се пукне злото. Главата ме притиска. Излез към виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мях, нов веднага ще се образува.
Когато варта се опече, образуват се нови форми, клетките, атомите вече вземат друго нареждане.И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате
стремеж
да излезете във виделината.
Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех. В който ден влезе в него, ще се зароди борба.
към текста >>
И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства.В днешната беседа искам от вас да имате
стремеж
към виделината.
Знаете ли каква дълбока мисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? - Да не го лъже. Христос държи ключовете на рая и сега идва да ви ги даде. Той казва: Пазете се да не ви оберат, не вас, а Него - ще задигнат от Него всички богатства.
И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства.В днешната беседа искам от вас да имате
стремеж
към виделината.
Имате известно желание, реализирайте го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете доброто, то ще ни спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 3.09.1915 г.
Човешката душа на земята трябва да се пречисти съвършено от всичките свои минали порочни
стремежи
и да се обнови напълно от Божествената Истина.
Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви.
Човешката душа на земята трябва да се пречисти съвършено от всичките свои минали порочни
стремежи
и да се обнови напълно от Божествената Истина.
Това обновление трябва да стане коренно, за да не се мъти изворът от главата си. Потребни са за това: здраво тяло, добро сърдце, светъл ум, силна душа и крепък дух. Това са елементи, необходими за неговото въздигание. И който може да ги прилага ежедневно в живота си, той е намерил разковничето. Пиша кратко, понеже писах надълго в своето писмо до всички ви.
към текста >>
37.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 24.03.1916 г.
Истината да ви е смисълът на живота, а любовта
стремежа
.
Има блага, които го очакват и ще му се дадат, когато трябва да се работи за повдигането на човешката душа. Вършете чистосърдечно това, което Божия Дух ви учи. Слушайте вътрешния глас на своята душа. Господ ще даде виделина на всички, които на Него уповават. Бъдете бодри, весели, смели и решителни в пътя на живота.
Истината да ви е смисълът на живота, а любовта
стремежа
.
Моят привет на всички ви. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>
38.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Значи от детската ми възраст още в мене е живял
стремежът
към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка.
От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране.
Значи от детската ми възраст още в мене е живял
стремежът
към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка.
И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря.
към текста >>
Никога не съм предполагала, че такъв
стремеж
към духовен живот ще се пробуди в мене.
Току изведнъж взех един от столовете и започнах да играя с него около масата. Така изредих и шестте стола, докато ме извикаха на обяд. Каква беше тази енергия? - Необикновена, неизпитвана дотогава радост пълнеше душата ми, която остана ненадмината и до днес. Едно особено чувство и желание да помагам, да услужвам на всички нуждаещи се, без да мисля какви и колко са възможностите ми за това.
Никога не съм предполагала, че такъв
стремеж
към духовен живот ще се пробуди в мене.
Къде се е крил той досега? Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово.
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (пощенска картичка), София
, 23.09.1916 г.
На земята
стремежът
на човешката душа е да изпълни своя дълг.
(адресирана: Г-жа В. Стойчева, т. п. чиновник, Бургас) София 23.ІХ.1916 Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева] Получих писмото ви и колета.
На земята
стремежът
на човешката душа е да изпълни своя дълг.
Доброто, правото, милосърдието, мъдростта, истината са основи на Божествения свят. Само един живот, основан на тях, е постоянен, вечен и безсмъртен. Има два живота в света: единия, съпроводен със смъртта, другия - с милосърдието. Когато времето е бурно, требва търпение; когато е хубаво, трябва да работим. Това е смисълът.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.09.1916 г.
На земята
стремежа
на човешката душа е да изпълни своя дълг.
София, 25.IX. 1916 г. Любезна Величка Стойчева, Получих писмото ви и колета.
На земята
стремежа
на човешката душа е да изпълни своя дълг.
Доброто, правото, милосърдието, Мъдростта, Истината са основи на Божествения свят. Само един живот основан на тях е постоянен, вечен и безсмъртен. Има два живота в светът, единият съпроводен със смъртта, другия с милосърдието. Когато времето е бурно, трябва търпение. Когато е хубаво, трябва да се работи.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 3.11.1916 г.
Само трябват търпение, вяра и
стремеж
.
При сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода. Пътя е напълно начертан от Христа. Когато този път се напълно разбере и приложи, той ще принесе своите плодове. Когато Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината е на наша страна, доброто се явява като плод на нашите усилия. Всичко ще се уреди, всичко ще се преобърне за добро.
Само трябват търпение, вяра и
стремеж
.
Сега тъмните и светлите сили в природата са в стълкновение. Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят. Сега Доброто по същия закон ще създаде Новия. Доброто ще възтържествува! Сега Христос се връща на Земята след като е взел Своето Царство.
към текста >>
42.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и
стремежи
на Вашата душа.
И Духът казва: „ Стани, стани и Господ ще те оживи, Стани, стани и Господ ще те възкреси. Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи".
Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и
стремежи
на Вашата душа.
Поздрав на всички добри приятели малки и големи, на всички добри ученици и бедни и богати. Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот. Благославяйте Господа, Който Ви говори отвън и отвътре. Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега.
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 17.12.1917 г.
Само така земния живот придобива смисъл, цел и
стремеж
правилен.
Бъдете постоянен в Любовта, твърд във вярата и силен в Надеждата. Развивайте в себе си Божествената Воля. Отличавайте чуждите мисли от Божиите. Кукувичи яйца не мътете, нека кукувицата сама да си ги мъти. На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението.
Само така земния живот придобива смисъл, цел и
стремеж
правилен.
Да сме във връзка духовна с всички хора навсякъде. Проучвайте хората, носете със себе си мечът на Духа, шлемът на вярата и поясът на Истината. Всякога бивайте с тях опасани. Дръжте така връзката си и не бойте се. Постоянно бъдете вътрешно в общение с Невидимия свят с Небето където и да сте без външните да забелязват.
към текста >>
44.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зареждал със сила и със
стремеж
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал. От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията. Кореспонденцията между Учителя и Пеньо Киров продължила дълго. В нея той получавал отговори за всички възникнали проблеми в живота му.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зареждал със сила и със
стремеж
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
Запазени са около 120 писма на Учителя до Пеньо Киров. Първото е от Варна и носи дата 14 септември (стар стил) 1898 г. Последното е от Велико Търново, с дата 2 януари (стар стил) 1914 г. Пеньо Киров завършва земния си път на 27 януари 1918 г. в Бургас.
към текста >>
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със
стремежи
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със
стремежи
да работи за Христа и да прилага добрия живот.
София 25. X. 1907 г. Любезни бр. Киров, Получих твоето писмо от 12 т.м. Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се отбори път.
към текста >>
45.
Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна
, 29.01.1918 г.
Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния
стремеж
към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога.
Варна, 29.I.1918 г. Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите на хората - място на живот и вътрешна обнова. За онзи, който иска. който търси и който хлопа, всичко му се дава.
Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния
стремеж
към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога.
В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението на Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите на Божествената природа, която е Неговото тяло. Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима. Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и святост. Бог ще ви озари да разбирате своя Дух. Ж. К. В. О.
към текста >>
46.
Писмо на Учителя, Варна
, 9.02.1918 г.
Господ да ви даде на всички да постигнете всичките ваши добри желания, добри мисли и
стремежи
на вашата душа.
И Духът казва: „Стани, стани и Господ ще те оживи, Стани, стани и Господ ще те възкреси. Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи."
Господ да ви даде на всички да постигнете всичките ваши добри желания, добри мисли и
стремежи
на вашата душа.
Поздрав на всички добри приятели, малки и големи, на всички добри ученици и бедни, и богати. Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от вас, да ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисъла на вашия живот. Благославяйте Господа, Който ви говори отвън и отвътре, Благославяйте Господа, Който ви е ръководил в миналото, ръководи ви и сега. Благославяйте Господа, Който се грижи за вас.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 12.03.1918 г.
Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и подем, а Надеждата да реализира
стремежа
на вашата душа.
Бъдете всички готови всякога и на всяко време. Поздрав от Величка вам и на Стевка.* Дайте книжката, кърпата и Пентограма на г-жа Габровска. Тя заслужава. Величка сега е по- свободна да работи за Господа. Тя ще има широко поле за работа.
Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и подем, а Надеждата да реализира
стремежа
на вашата душа.
Моите Благословения вам, на Стевка, а така също и на Величка. В. В. Ж. К. В, О. ** (Свещеният подпис) 12.ІІІ.1918
към текста >>
48.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „
Стремежът
на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти.
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „
Стремежът
на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „
Стремежът
на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „
Стремежът
на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>
И в
стремежа
си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление!
Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
И в
стремежа
си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление!
Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път", както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували.
към текста >>
49.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Макар и човек с духовен
стремеж
, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство.
Аз веднага се затичах към Него, целунах му ръка и го запитах: „Братът, който дойде от града, каза ли, че съм дошла и питам дали мога да Ви посетя? " - „Нищо не каза, само се обади и отиде да се види с братята." - Значи той наистина ме е забравил, си помислих аз. Интересно, без да каже братът нещо за мене, Учителят знае, че аз пристигам и чакам отговор, сам дойде да ме посрещне. Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места на планината и като погледна часовника си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме на мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам. Седнахме да обядваме и един от възрастните братя каза: „Ще дадем един хубав обяд на сестрата и след това ще я изпратим до града." Учителят му отговори: „Не, тя ще ни бъде гостенка." Думите на Учителя смутиха малко брата, но той премълча.
Макар и човек с духовен
стремеж
, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство.
Нахранихме се и аз влязох в ролята си на сестра и започнах да работя нещо около лагера. Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при десет братя. Обаче Учителят пак му отговори: „Ето, братът слиза в града по работа за два-три дни и освобождава палатката си. Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината." Останах в планината три дни и бях много доволна.
към текста >>
50.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава
стремеж
за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране.
Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален.
Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава
стремеж
за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране.
Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си.
към текста >>
51.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен
стремеж
и се държеше главно на него.
Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас.
Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен
стремеж
и се държеше главно на него.
От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
към текста >>
Учителят държеше на идейния вътрешен
стремеж
, на чистият идеен
стремеж
на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени.
Учителят държеше на идейния вътрешен
стремеж
, на чистият идеен
стремеж
на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто.
към текста >>
52.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Стремежът
на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките.
В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаете погрешката си, изправете я. Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва да се изправи.
Стремежът
на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките.
Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате. Сега, трябва да имате предвид следното положение. Когато учениците постъпват в училището, в първо време учителят е любезен, внимателен към тях. Колкото по-навътре влизат в знанието, и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат. Значи учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат.
към текста >>
53.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Всички външни нужди,
стремежи
, то не е смисълът.
Не, не и това е измама. Същността на живота е хората да се обичат един друг. Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в небето като идем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй висшето, разумното.
Всички външни нужди,
стремежи
, то не е смисълът.
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува.
към текста >>
54.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв
стремеж
за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България.
Двата опита за комунален живот са неуспешни. За комуните може да се прочете в: Спомени на Елена Андреева - Комуните Спомени на Елена Андреева 62. КОМУНИТЕ
В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв
стремеж
за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България.
Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна.
към текста >>
55.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
На първо място – налице бе явен
стремеж
за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
На първо място – налице бе явен
стремеж
за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
към текста >>
56.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои
стремежи
трябва да бъдат обърнати към Бога!
Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът.
Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои
стремежи
трябва да бъдат обърнати към Бога!
" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37) Жезълът означава законът за правдата. (2, 124) Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата.
към текста >>
" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва
стремеж
към Бога.
Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!
" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва
стремеж
към Бога.
(10, 37) Жезълът означава законът за правдата. (2, 124) Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг.
към текста >>
Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му
стремежи
и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено.
Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания.
Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му
стремежи
и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено.
Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога.
към текста >>
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен
стремеж
към Бога.
Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен
стремеж
към Бога.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
към текста >>
За да имате
стремеж
, трябва да ви се даде един модел.
Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга си има определено време, специално време и ако се използва, добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.)
За да имате
стремеж
, трябва да ви се даде един модел.
Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен.
към текста >>
Кой от вас няма
стремеж
да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат.
Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
Кой от вас няма
стремеж
да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат.
Но това са само копнежи. Само в тази Велика Школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. (267-268 стр.) Сега, слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален.
към текста >>
Но всички трябва да имате
стремеж
да станете ученици.
(246 стр.) И тъй, от думата „ученик" не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте.
Но всички трябва да имате
стремеж
да станете ученици.
Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности.
към текста >>
Във вас ще има
стремеж
да го настигнете.
В Школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В Школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал.
Във вас ще има
стремеж
да го настигнете.
Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде. (116 стр.) И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога.
към текста >>
Техният
стремеж
е да спънат цялото човечество.
Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания.
Техният
стремеж
е да спънат цялото човечество.
И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук, насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко на земята." А „тук", това значи, да може съвсем да те използват." (Лекция "Съмнение и воля" от 11.02.1923 г., ООК) Читалище „Надежда" - в началото на века П. Дьнов е изнасял лекции Френология.
към текста >>
57.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
На първо място – налице бе явен
стремеж
за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
На първо място – налице бе явен
стремеж
за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
към текста >>
58.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Свободата е качество на човешката душа и
стремеж
на човешкия дух.
След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика.
Свободата е качество на човешката душа и
стремеж
на човешкия дух.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
към текста >>
59.
Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 27.08.1923 г.
Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия
стремеж
.
Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи.
Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия
стремеж
.
Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа.
към текста >>
60.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Да имете
стремеж
, но този
стремеж
да е духовен.
Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности.
Да имете
стремеж
, но този
стремеж
да е духовен.
Да се усъвършенствуваш, да имаш знание. Третото нещо е - вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат.
към текста >>
61.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни
стремежи
.
И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни
стремежи
.
Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения.
към текста >>
– Който има
стремеж
, който има идеал – най-високия идеал.
В тях има велик идеал. Те всички все така мислят. И когато някой брат от тях реши да дойде на Земята, какво казват? Той ще дойде при най-добрия. И сега може да ми цитират кой е най-добрият.
– Който има
стремеж
, който има идеал – най-високия идеал.
При него той ще дойде. При онзи ученик, на когото душата трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя. А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителя ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще си замине. А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер.“Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен!
към текста >>
62.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Беше човек с голям
стремеж
за един духовен живот, за едно съвършенство.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете.
Беше човек с голям
стремеж
за един духовен живот, за едно съвършенство.
Той беше студент във физико-математи-ческия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание.
към текста >>
63.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен
стремеж
.
Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството.
По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен
стремеж
.
Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот.
към текста >>
- Това е
стремежа
на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя.
Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя.
- Това е
стремежа
на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя.
Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш.
към текста >>
64.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Мнозина имат добри желания, но малко са които имат
стремеж
да изпълнят тия добри желания.
Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било.Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние. Децата се ползуват от подготовката на материалното състояние, благодарение доброто духовно състояние на родителите - благата вървят по наследство.
Мнозина имат добри желания, но малко са които имат
стремеж
да изпълнят тия добри желания.
Имате отруднен брат - не се притичате да го облекчите. Военните не правят така, те се поддържат. За намиращия се в опасност военен, телеграфирват и го подкрепят. Поддръжка трябва и в духовния, и в умствения, и в материалния живот. Разбирам съзнателния материален живот.
към текста >>
65.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
То е, че сте свързани с едно въже и
стремежа
е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си.
И всичките Ханаански Царства " -Това са все грехове-царе-разни грехове, които Господ ще изкорени. Царе са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици - ще ги изкорени Господ.Тук имате един човек от преди 3000 години. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек.
То е, че сте свързани с едно въже и
стремежа
е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си.
Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена. Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса? - „Можеме!
към текста >>
66.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Свободата е качество на човешката душа и
стремеж
на човешкия дух.
След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика.
Свободата е качество на човешката душа и
стремеж
на човешкия дух.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
към текста >>
67.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е
стремеж
вътрешен.
Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го. Мен, ако ми остане време, може да ви посетя.
Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е
стремеж
вътрешен.
Поздрави всички приятели наши. С Божията Любов. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
68.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите, трябва да имате един силен
стремеж
да придобиете знание.
Чака професора си да го слуша върху какво ще говори. Е, по какво говори професора? - По разните отрасли на науката, но в една лекция всичко не казва. В ред години само студента ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр. и като свърши университета, ще стане учител.
В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите, трябва да имате един силен
стремеж
да придобиете знание.
Това са затруднения, мъчения или все едно, че человек е заобиколен от ред същества. Плаши те една мисъл, че скоро ще „свършиш". По кой начин става страха в человека? - Само от съмнението. Ами ако баща ти те обича, трябва ли да се страхуваш?
към текста >>
69.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
И в тези си копнежи и
стремежи
аз дочаках да се реализира това.
Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб. Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката.
И в тези си копнежи и
стремежи
аз дочаках да се реализира това.
Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите. Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет.
към текста >>
70.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и
стремеж
!
Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината!
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и
стремеж
!
Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце.В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта. Небето побеля, птичките зацвъртяват из храсталаците. Цветята се оросиха от сутрешната милувка.
към текста >>
71.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и
стремеж
!
Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината!
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и
стремеж
!
Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце.В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта. Небето побеля, птичките зацвъртяват из храсталаците. Цветята се оросиха от сутрешната милувка.
към текста >>
72.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Тази му връзка със Щайнер оформя
стремежа
му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване.
Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България.
Тази му връзка със Щайнер оформя
стремежа
му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване.
След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование.
към текста >>
73.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ
стремеж
– да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ
стремеж
– да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П.
към текста >>
74.
Писмо от Учителя до Цветана Симеонова
, 25.05.1930 г.
Възвишената мисъл, възвишения
стремеж
на човешката душа отличава човека.
Писмо от Учителя до Цветана Симеонова Любезна Цветана Симеонова,
Възвишената мисъл, възвишения
стремеж
на човешката душа отличава човека.
Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл на живота. На земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината. Стремете се в постижението на този идеал. Той е вечен и постоянен. Да пребъде светлината със твоята душа.
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
То е неговият
стремеж
.}
„В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята любов, озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13 гл. I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява.
То е неговият
стремеж
.}
Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай.
към текста >>
Този
стремеж
се нарича любов - това начало, което твори.
Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята любов, озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13 гл. I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.}
Този
стремеж
се нарича любов - това начало, което твори.
Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и благодари на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това!
към текста >>
76.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
, 25.09.1932 г.
Онова, което е разумно у него то може да задоволи неговите
стремежи
.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова Наталия, Животът върви по един определен път. Това, което може да го смущава е преходно. Всеки трябва да се стреми да разбере вътрешния смисъл.
Онова, което е разумно у него то може да задоволи неговите
стремежи
.
Вяра в Бога, вяра в себе си. Любов към вечното това дава смисъл.25.IX. 1932 г. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>
77.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
78.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните
стремежи
, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните
стремежи
, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * *
към текста >>
79.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
80.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът -
стремежът
към възвишеното.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона.
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът -
стремежът
към възвишеното.
Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. ВОДА И ИЗВОРИ Спомени на ученици
към текста >>
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът -
стремежът
към възвишеното.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона.
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът -
стремежът
към възвишеното.
Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение.
към текста >>
81.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Стремежът
ни ще покаже какво ще постигнем.
Когато нещо пожелаеш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Както сте тръгнали по този път, щете - не щете, ще стигнете до върха. Като се качиш на един параход, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг. Човек трябва да вярва и да се обърне към Бога за помощ, без никое колебание. Всичко може да стане тогаз.
Стремежът
ни ще покаже какво ще постигнем.
Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите. Ти казваш: „Духът ми го каза" - но кой дух ти го каза? Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Казано е: „Бдете и молете се." Светът още не е напълно в безопасност.
към текста >>
82.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Те имат добри
стремежи
, но преплетен е животът им.
Знаете ли колко хиляди години е употребила змията, за да направи тялото си тъй гъвкаво, да се увива около жертвата си? Това са изкуства, това са постижения. Ние живеем в неща, които са изостанали от минали култури. Ние говорим за една култура, за една религия, ние говорим за Бога, но всичко това са неща далеч от нас, които тепърва трябва да постигнем. Учените и религиозните хора още живеят в миналото.
Те имат добри
стремежи
, но преплетен е животът им.
Питам сега: Какво трябва да правим? Ще правим същото, каквото растенията правят. Щом посееш едно растение, то започва да изважда из земята ценното, с което да се развива, да дава своите плодове и да ги предлага на хората. И ако ни са любими растенията, те ни са любими по единствената причина за онази разумност, чрез която те изработват плодовете си и ни дават същественото. Ако не ни дават същественото, нямаше да ги любим.
към текста >>
83.
Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София
, 8.07.1934 г.
Най-важното е човек да има
стремеж
да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки.
Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е. В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр.
Най-важното е човек да има
стремеж
да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки.
Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото. Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов?
към текста >>
84.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август
, 5.08.1934 г.
Най-важното е
стремежът
на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки.
Природата е опитала своите хора. И познава своите деца кой какъв е. В живота на човека трябва да има разнообразие. Това значи следното: човек да не се ограничава само с размишления и молитви, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастика, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа и пр.
Най-важното е
стремежът
на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки.
В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите. В постъпки чрез показване на хората пътя на новите идеи, за да ги събуди за новото. Едно дете като заспи, други деца го зашиват на кревата и като се събуди, вижда се зашито. Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е.
към текста >>
85.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети.
към текста >>
86.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети.
към текста >>
87.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети.
към текста >>
88.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен
стремеж
и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с дъщеря си ме нещо гледат. Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло.
Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат
стремеж
към по-хубавото.
Възпитание от страна на родителите - никакво и на всяка добра инициатива от страна на учителя, те го вземат за това, какво че учителят си няма работа, че говори за чистота, за хигиена, за добри привички у децата. Дойдат в училището и млади, и стари, и като луди се гонят. Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети.
към текста >>
89.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
90.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за
стремеж
към Бога и целият този обхват от дълбочина и
стремеж
към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия
стремеж
да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен
стремеж
за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
91.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
103/„В
стремежа
си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с.
10/„Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." /"Мисли и за всеки ден 1990-1991 г.'", с. 22/ Учителят ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията.„Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." /"По Бога направени", с.
103/„В
стремежа
си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с.
370/„Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на прилежание". /" Божествен и човешки свят", с.
към текста >>
92.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 27 септември
, 27.09.1937 г.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи.На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът. И в буквалния смисъл на думата тази скала се формира на Изгрева. И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата.
към текста >>
93.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 28 септември
, 28.09.1937 г.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи.На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът. И в буквалния смисъл на думата тази скала се формира на Изгрева. И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата.
към текста >>
94.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 29 септември
, 29.09.1937 г.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи.На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът. И в буквалния смисъл на думата тази скала се формира на Изгрева. И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата.
към текста >>
95.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 30 септември
, 30.09.1937 г.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи.На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна.
Техните мисли и чувства ще имат нови
стремежи
.
Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново се формира една скала там, дето ставаше съборът. И в буквалния смисъл на думата тази скала се формира на Изгрева. И след време тя ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата.
към текста >>
96.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
в
стремеж
към доброто,
Любовта е извор, тя живота ражда и пресвята длъжност в него кротко всажда. Все напред да ходи
в
стремеж
към доброто,
що е съвършено горе на Небето. Работи със нея в милости желани, помощта носи й
към текста >>
благородния
стремеж
,
Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик,
благородния
стремеж
,
идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин; ти живееш и се учиш
към текста >>
97.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Големите
стремежи
на Фердинанд I доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи, понеже той не послуша Учителя Дънов.
Майка й умира два дни след раждането й. Фердинанд се жени втори път през 1908 г. за Елеонора Ройс-Кьостриц от австрийската фамилия Ройс-Кьостриц, родена през 1860 г. Омъжена, тя е много активна със санитарното дело, работи през време на Първата световна война като милосърдна сестра, посещава ежедневно болниците. Умира през 1917 г.
Големите
стремежи
на Фердинанд I доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи, понеже той не послуша Учителя Дънов.
А Борис III се грижи за семейството, за да им продължи династията. И този не слушаше Учителя. И той докара България до Трета национална катастрофа. България стана заложница на чужда международна карма и трябваше да я изплаща. 80. На 30 септември 1938 г.
към текста >>
98.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 29 декември
, 29.12.1938 г.
Скръбта е израз на
стремеж
.
Спомен на Ана Шишкова 22. Уханието 29.ХII.1938 год. Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите.
Скръбта е израз на
стремеж
.
Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества.
към текста >>
99.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате
стремежите
на вашата душа, поне да ги посадите.
Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта.
Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате
стремежите
на вашата душа, поне да ги посадите.
Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце.
към текста >>
100.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Там е Великият
стремеж
, Великото Благо, което всичко дава.
Любовта не се мами и никого не мами. От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина. В нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава. Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели!
Там е Великият
стремеж
, Великото Благо, което всичко дава.
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички!
към текста >>
НАГОРЕ