Търсене в текстове за 'Стремеж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 191 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата.
към текста >>

И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.
към текста >>

2. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.
Рабиндранат Тагор Из „Шепота на душата” Силата можем да измерим. Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката. И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
към текста >>

3. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.
Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето. Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват. Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението.
към текста >>

У тях има значи един стремеж за светлина.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия.
Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада.
към текста >>

Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.
- вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща.
към текста >>

А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

5. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството.
Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света. При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина?
към текста >>

В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".
Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното.
към текста >>

Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи.
Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти. Всред безбройните светила, то е съзряло своето слънце. И сега то бърза да стигне своят идеал. Постигането на тоя идеал ще внесе новото в живота.
към текста >>

6. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден.
към текста >>

7. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.
Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат.
към текста >>

8. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението.
Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят. Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др.
към текста >>

Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр.
Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние.
към текста >>

И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж.
сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
към текста >>

9. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
към текста >>

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>

И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.
към текста >>

Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

10. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.
Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
към текста >>

11. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
към текста >>

12. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи.
И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения.
към текста >>

13. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В природата и човека съществува стремеж за равновесие.
Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н.
към текста >>

14. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
към текста >>

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>

15. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика.
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
към текста >>

16. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето.
И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия.
към текста >>

17. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата.
На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението.
към текста >>

И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас.
И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот.
към текста >>

18. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
към текста >>

Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
към текста >>

И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността.
към текста >>

Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни.
към текста >>

Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
към текста >>

Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
към текста >>

Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално.
Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
към текста >>

Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
към текста >>

Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи.
Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма.
към текста >>

В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си.
към текста >>

И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж.
Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
към текста >>

19. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи.
И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд. Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke. [2]За тях по-големи подробности виж в „Die Geheimwissenschaft" (тайната наука) от д-р Р. Щайнер, в главата: „Еволюция на човечеството и на слънчевата система” [3]Виж по-подробно статията на Йога Рамачарака в списанието „Зеница” год. I. [4]Виж „Изследванията на Райхенбах" в спис. „Всемирна летопис", год.
към текста >>

20. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
към текста >>

21. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
към текста >>

Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?
Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи.
към текста >>

Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството.
към текста >>

22. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>

Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
към текста >>

Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
към текста >>

Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
към текста >>

С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж.
ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите.
към текста >>

Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
„Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление.
към текста >>

24. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах.
към текста >>

Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават.
към текста >>

В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование. В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
към текста >>

25. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката.
към текста >>

Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества).
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища.
към текста >>

Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество.
Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм. Новото, което всъщност окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане.
към текста >>

26. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности.
„Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи?
към текста >>

27. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя има и стремежа за подобрение на тези условия.
Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание.
към текста >>

28. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство!
Пълнотата – това е израз на богатство. Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро.
към текста >>

29. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота.
към текста >>

Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества.
Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се.
към текста >>

Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта.
към текста >>

От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
към текста >>

Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята.
Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
към текста >>

Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал.
към текста >>

Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи.
Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал. Тогава мирът, радостта и доволството ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно. Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват. Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи.
към текста >>

Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>

30. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони.
Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години! Значи, той е плод на дълго развитие в течение на милиони години. Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма. Още по-голям тласък му даде еволюционната теория. Значи, организмите не са излезли такива, каквито са днес, от ръцете на Твореца! Значи, всичко може да се обясни така просто и последователно чрез действието на механическите, физико-химични сили, които срещаме около нас! Щом е така, близко беше до ума да се считат физико-химичните сили като еднички реални и, че всичко е продукт на тях.
към текста >>

31. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове.
към текста >>

32. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения.
Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна. Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години? Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс.
към текста >>

33. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
към текста >>

34. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка.
към текста >>

35. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение.
От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз, говоря в името Божие. И този Бог, за когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината или не. Нека всички хора по целия свят, не само тук в България, знаят, че Бог съществува в света, и хората ще познаят това нещо!
към текста >>

36. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За нашите стремежи – Д.
Слепецът (стихотворение) – Х. 9. Маздазнан — М. Манев. 10. Има ли смърт – д-р Кадиев 11. Пълнота в живота – Ели. 12. За нашите стремежи – Д. Ст. 13. На пир (стихове) – Цветан 14. Светията и Серафиа – Г. 15. Уводни думи към окултната биология – Б. Боев 16.
към текста >>

37. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна.
Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото. Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение.
към текста >>

38. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота.
Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки.
към текста >>

Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката.
На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това.
към текста >>

39. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската".
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
към текста >>

„Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото.
Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д.
към текста >>

Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи.
към текста >>

40. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
към текста >>

41. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тежки завеси преграждаха моя стремеж.
” „Тръгни, служителю мой! Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света. И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради. Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота. Изминаха много лета. Аз стигнах предела на стария друм. Вдигнах взор.
към текста >>

42. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те оставят стремеж.
Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си).
към текста >>

А Бог, не е ли един възвишен стремеж?
И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад.
към текста >>

43. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия.
към текста >>

Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>

А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува.
Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото.
към текста >>

– Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото.
А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника.
към текста >>

Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника.
– Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип.
към текста >>

44. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа.
към текста >>

Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.
към текста >>

Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек.
към текста >>

Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала.
Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
към текста >>

45. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада.
към текста >>

Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада.
към текста >>

На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>

46. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си.
Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя?
към текста >>

47. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект.
Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература.
към текста >>

Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите.
Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература. Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание.
към текста >>

48. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива.
" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост. Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта. От неразбирането на Любовта идват ред разочарования.
към текста >>

Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света.
Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя.
към текста >>

49. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край.
към текста >>

50. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот.
Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг.
към текста >>

51. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи.
Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме.
към текста >>

52. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината.
Морис Метерлинк ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА (Превод) Аз искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината. Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята.
към текста >>

53. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано. Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота. И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота. И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>

54. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората.
Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца.
към текста >>

55. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага.
Всичко, което засега тайната на съществуванието, е било тогава познато. „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети." „В заключение - завършил „кралят на автомобилите" - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи". (От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдеще съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени. Превел: А. Бертоли
към текста >>

56. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов.
Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
към текста >>

Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи.
Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти.
към текста >>

57. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм.
към текста >>

58. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници.
ФИЗИОГНОМИЯ Овален тип Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции. Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин.
към текста >>

59. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2].
Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14.
към текста >>

това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
към текста >>

60. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения.
При това, да яде човек месо е привичка. Никога той не е ял месо. Известни учени и сега, продължават да препоръчват месния режим. (Ние се съмняваме, обаче, дали самите те употребяват тази храна така, както я препоръчват). Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения. За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци. Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец.
към текста >>

61. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем.
Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр. се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек. Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията.
към текста >>

62. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нека умра в стремежа си Не ме възвръщай.
Знаех. И тръгнах след теб. Ето ти заспа. Ако не бях аз, загубен беше. Сега върни се в низината! Аз ида от низината и отивам към върха. Нека умра в стремежа си Не ме възвръщай. И тръгна. – Чуй, рече Хо, видял ли си Айя? – В мечтите си, отговори. – Вярвай ми, не ще стигнеш Гур. – Ще стигна - и пак тръгна.
към текста >>

63. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото.
И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце.
към текста >>

64. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж.
Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени.
към текста >>

65. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко?
Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана.
към текста >>

С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река.
– Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
към текста >>

– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява.
към текста >>

66. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор.
Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек. Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част. До тогаз бяха изхарчени вече 2½ милиона франка, като се предвиждаше за доизкарване още толкова при една работа от още две години.
към текста >>

Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек.
При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек. Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част. До тогаз бяха изхарчени вече 2½ милиона франка, като се предвиждаше за доизкарване още толкова при една работа от още две години. („Гьотеанум" е открит в края на септември 1928 година, макар и не напълно още довършен). В български левове цялата сграда се пресмята да струва около 125 милиона лева.
към текста >>

67. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното.
Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието.
към текста >>

68. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ.
Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството.
към текста >>

69. Списанието PDF Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стремежcт на потока - Ив.
Духът на неродените. 5. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа. 6. Из моите спомени - Седир, 7. Когато бях - Мара Белчева. 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Стремежcт на потока - Ив. Изворов. 10. Амриха. 11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров 12. Слънчевите петна и априлските землетресения 13. Идеите и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм. 14.
към текста >>

70. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Природата, изучена от това тройно гледище, какви по-дълбоки мисли, чувства и стремежи ще събуди у нас!
Същото е с растението, човека и пр. Напр, за сензитива всички органи на растението, човека и пр. са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните сили на тези органи. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е. разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират". Природата, изучена от това тройно гледище, какви по-дълбоки мисли, чувства и стремежи ще събуди у нас! Напр. можем да съзерцаваме слънчев изгрев: ще се възхищаваме от красотата и чудната игра на краските, от промяната им всеки миг; колко дълбоко действува на душта това! Но това е само възприемане на формата. Ако искаме да дойдем до съдържанието, ще изучим взаимодействието между строителните сили на земята и слънцето. Природата освен физична страна има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тия две страни, т.е. да се изучи на кои физични явления точно кои духовни сили съответствуват.
към текста >>

71. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ (Писмо до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това.
към текста >>

72. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности.
Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П.
към текста >>

73. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено.
към текста >>

Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар.
Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни.
към текста >>

За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.
човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

74. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо.
Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта. Дали тя се проявява като сцепление, тежест или химическо средство - все е същата съединяваща сила на любовта. Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса.
към текста >>

75. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи.
То не я издига във висшите сфери. Целта е формата да буди духовното в човека. За да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура.
към текста >>

76. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си.
към текста >>

Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите.
към текста >>

Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората.
към текста >>

77. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познайте нашия стремеж да помогнем на света, за да превърнем вашите възможности в действителност.
Ние помагаме на всекиго доколкото се нуждае: на всеки човек по негов или неин особен начин. Ние можем, обаче, да ви помогнем, само когато сами се отворите за нашите сили. Нашата Сила може да бъде употребявана само за помагане на другите. И така - живейте, за да помагате и да поддържате, да засилвате и да покровителствувате. Така нашите сили ще протекат във вас като животворна мощ. Познайте нашия стремеж да помогнем на света, за да превърнем вашите възможности в действителност. Всеки ден вие имате случай да се приближите до Нас. Ние сме винаги готови за вас; но вие трябва да дойдете при Нас, и сами да се изкачите. Владетелят на Любовта Това е Той, Великият, Комуто принадлежите, както Любов на Любов принадлежи. Това е Той, Когото трябва да разпознаем във всичко. Всички вие сте Той - Той е Всичко.
към текста >>

В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов.
Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>

78. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той почва да има мисли, чувства, желания, стремежи, които по-рано не е имал и за които по-рано не е бил способен.
Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си. Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях. И благодарение на това този, който работи по новия начин, почва да развива спящите си дарби. У него се развива интуицията. Съзнанието му постепенно се разширява, той влиза в друг един живот. Той почва да има мисли, чувства, желания, стремежи, които по-рано не е имал и за които по-рано не е бил способен. Те са от по-високо ниво, с по-бързи вибрации. Към тях съзнанието му по-рано е било безчувствено. По-рано то е било по-грубо, за да може да ги преживява. Този, който работи по новия начин, влиза в контакт с един висш живот и затова живее в един друг свят. Това е, което наричаме Царство Божие.
към текста >>

79. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината.
ЖИВАТА НАУКА Житното зърно, посято в земята, отначало пуща корени; стреми се към центъра на земята. Като достигне до известно място, почва да расте нагоре към слънцето, Също така и човечеството отначало разработи светската наука. Това е именно коренът на житното зърно; той расте към центъра на земята. И наистина човешкото съзнание днес е доста потънало в материята. Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината. към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето. Разработването на живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено.
към текста >>

80. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство.
към текста >>

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

81. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта.
Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява. Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение". Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост. * * * Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта. Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица небесата". * * * Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си. Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов.
към текста >>

82. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот.
Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин. Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре.
към текста >>

83. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство.
към текста >>

84. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
към текста >>

Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание.
Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним. Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание. Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца. Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва. ГЕРМАНИЯ Списание „Das neue Licht” год. VIII, кн.
към текста >>

85. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма.
(което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9).
към текста >>

Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство.
Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10).
към текста >>

86. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът.
Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите.
към текста >>

87. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим!
Във висшата красота е свещената любов, свещената истина, свещената хармония. А най-висшата красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония! Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението.
към текста >>

88. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят.
Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес.
към текста >>

Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество.
* * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
към текста >>

За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество.
Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили.
към текста >>

Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение.
към текста >>

Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>

Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси.
* * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

89. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни.
Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. „Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото, човекът - цвете, от всички други цветя има най-голяма нужда от слънце." Из „Известия на дирекцията на народното здраве."
към текста >>

90. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост!
Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори.
към текста >>

91. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи.
Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш. Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи. И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може. Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.
към текста >>

92. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити.
Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява.
към текста >>

И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"!
Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата. И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод.
към текста >>

Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията.
И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.
към текста >>

93. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
към текста >>

Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи.
Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос?
към текста >>

Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
към текста >>

Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация.
Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти.
към текста >>

Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
към текста >>

94. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И така, мислете винаги за нашия стремеж, за нашата цел да помогнем на човечеството в неговия възход и тогаз ще знаете винаги, какво трябва да правите.
Във всички хора виждайте израза на Божествения живот; на своето време всички ще бъдете това, което ние сме сега. Вашата определена цел засега трябва да бъде: да станете това, което сме ние. Ние чакаме да станете готови за това. Светът чака да бъде извършено нашето дело. Всеки ден трябва да правите добрите дела заради нас. И така, мислете винаги за нашия стремеж, за нашата цел да помогнем на човечеството в неговия възход и тогаз ще знаете винаги, какво трябва да правите. Като работите с нашите оръдия, всичко ще ви се отдава. Стремете се, прочее, да бъдете все по-достъпни, за да бъдете използувани от нас. Нищо, което е било направено с цел да се допринесе щастие и разумност на другите, не е било напразно. Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота. Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас.
към текста >>

95. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си.
Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение.
към текста >>

Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия.
към текста >>

Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия.
И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации.
към текста >>

Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива.
И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят.
към текста >>

96. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот!
По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат! Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят? Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви! Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява! Човек трябва да влезе в живота на радостта! Той е толкоз близък до него!
към текста >>

Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява!
Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят? Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви! Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява! Човек трябва да влезе в живота на радостта! Той е толкоз близък до него! Стига да последва зова на душата си, която отвътре му говори да излезе от живота на гъсеницата и да влезе в живота на пеперудата! Днес всички, – и тези, които работят, и тези, за които работят, – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги: едни видими, а други – невидими.
към текста >>

Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация.
Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него. А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването.
към текста >>

Също така, ако извършиш добра постъпка, ти вече насърчаваш добрите постъпки на другите, укрепяваш всички добри стремежи, мисли и чувства у хората, даваш им храна.
Щастието не е нещо външно, но вътрешно. То произтича от даване ход на Възвишеното, Разумното в нас да се прояви. А това става при новите форми на труда! Всяка човешка постъпка не е нещо изолирано, откъснато от всеобщия живот; тя е свързана с живота на другите. Когато извършиш лоша постъпка, ти вече насърчаваш друг някой да извърши същата постъпка или даже по-лоша, понеже с това ти вече изпращаш известни течения в пространството. Също така, ако извършиш добра постъпка, ти вече насърчаваш добрите постъпки на другите, укрепяваш всички добри стремежи, мисли и чувства у хората, даваш им храна. Ето защо, човекът при новия начин на труда, колкото и малка да е постъпката му, съдейства до известна степен за развитието на цялото човечество. Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско. По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те.
към текста >>

97. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи.
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe духовни стремежи.
Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14. „Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe духовни стремежи. Редактира се от Ото Мария Зенгер в Лайпциг. Год, V, № 1, януари 1931 година. 15. „Histoire générale des réligions", от Клеман де Сен Марк (Белгия). 16. „Die Christengemeinschaft", списание, издавано от Д-р Фридрих Рителмайер в Щутгарт. 17. „Luce e ombra", списание на спиритуалистичната наука.
към текста >>

99. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух.
Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания.
към текста >>

Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>

А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления.
В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия.
към текста >>

Животът, който сега хората живеят, е резултат на миналото, на мислите и стремежите на миналото.
И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление. Колкото животът е по-нормален, толкова духът е по-силен. Щом животът е болезнен, това показва, че човешкият дух е слаб. В такъв случай човек трябва да знае, че има една вътрешна дисхармония между него и Природата. И днешните хора страдат именно по тази причина. Животът, който сега хората живеят, е резултат на миналото, на мислите и стремежите на миналото. Но човек не трябва да живее само с миналото, а трябва винаги да внася нещо ново. В момента, в който човек се отрече да възприема живота, тъй както се проявява сега и да придобива и гради в себе си, ще стане една вътрешна промяна в него и ще спре процеса на живота. По този път човек ще дойде до обезсмисляне на живота. Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни.
към текста >>

Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи.
Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр.
към текста >>

100. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер.
А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления.
към текста >>

НАГОРЕ

0.077717065811157