Търсене в беседите за 'Среда'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 200 резултата в 89 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

ИБ

Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота.
към беседата >>

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към беседата >>

2. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

СБ

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.
Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“
към беседата >>

4. Приложение към протокола от 1910 г.

СБ

Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас.
Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас. Още навън от нас – дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша.“ Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират. Вам е необходимо Знание, за да може да се борите.
към беседата >>

5. Житното зърно

НБ

А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца.
Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате, да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не, че не е въэможно, възможно е, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух да бьде непременно Неговият Дух, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо – прославяне Името Божие на земята; второ – за идването на Царството Христово на земята и трето – за изпълнение на Волята Му. В това направление, като работите чрез молитва, Господ ще даде своето. Трябва да се молите и да се молите! Молете повече за Любовта Божия, не се страхувайте; внушавайте си, че можете да понесете всичко за Христа и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме тъй наречената Господня вечеря и затова ще направим едно малко подготвяне.
към беседата >>

7. Необходимостта да познаваме Бога

НБ

Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот.
Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н. Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш за тия работи“.
към беседата >>

Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът.
Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също.
към беседата >>

Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог.
към беседата >>

Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот.
И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието.
към беседата >>

Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също.
Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота.
към беседата >>

Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира.
Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа.
към беседата >>

По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог.
Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа.
към беседата >>

Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим.
Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“.
към беседата >>

Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа.
Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“. Онзи свят – това е Бог. Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“.
към беседата >>

Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа.
По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“. Онзи свят – това е Бог. Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща?
към беседата >>

Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда.
Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“. Онзи свят – това е Бог. Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението.
към беседата >>

8. Условията на вечния живот

НБ

Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия.
Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“.
към беседата >>

Например, средата на рибите е водата.
Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
към беседата >>

Какво трябва да разбираме под думата „среда“?
Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена.
към беседата >>

„Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки.
За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата.
към беседата >>

Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“.
Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог.
към беседата >>

Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия.
към беседата >>

Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена.
Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“.
към беседата >>

Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата.
„Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика.
към беседата >>

Във „вечния живот“ кое е „среда“?
На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода.
към беседата >>

Някои смесват „условия“ със „среда“.
Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него.
към беседата >>

„Средата“, в която човек живее, е въздухът.
Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване.
към беседата >>

Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие.
Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? „Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата.
към беседата >>

Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие.
Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът. Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия?
към беседата >>

Среда за рибата е водата.
Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът. Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни.
към беседата >>

Среда за човека е въздухът.
Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът. Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно.
към беседата >>

Но средата е само една трета от истината.
Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът. Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно. И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за да избягнат възможните погрешки.
към беседата >>

Трябва да знаете как да го градите – да знаете кое е среда, кое – условие, кое – елемент.
Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно. И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за да избягнат възможните погрешки. По същия закон трябва да градите нещата в себе си, когато искате да изградите вашия характер – вашия ум и вашето сърце. Трябва да знаете как да го градите – да знаете кое е среда, кое – условие, кое – елемент. Защото има и елементи. Елементите се отнасят до поддържането на живота, а условията – до съществуването на живота. Например, нивите, градините, лозята и т.н. съставят условия за живота, от които пък произтичат елементите на живота: житото, плодовете и т.н. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента.
към беседата >>

Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно.
Представите обаче за „смъртта“ са различни. Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието – то е духовният гръбнак на човек. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия. Когато кажем, че светлината е необходима за човешкото око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане. Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат.
към беседата >>

Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат.
Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия. Когато кажем, че светлината е необходима за човешкото око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане. Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране.
към беседата >>

Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване.
Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети.
към беседата >>

Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети.
Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени.
към беседата >>

Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда.
Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината.
към беседата >>

А повдигане на живота има, когато правите средата условие.
То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“?
към беседата >>

Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда.
Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена.
към беседата >>

Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена.
Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас. Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност. Те са като птиците и рибите.
към беседата >>

Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него.
Те са като птиците и рибите. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опит да говорите, и тия клетки да ви разбират. И като им говорите на техния език, те ще извършат прекрасно своята длъжност. Па може и да ги сплашите; те ще се сгушат. Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него. „Ама може ли? “ – Може. Само трябва да измениш своята форма. „Ама не мога! “ – Чакай тогава, когато я измениш.
към беседата >>

Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог.
Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега? “ – „Разбрах.“ Нищо не си разбрал. Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог. Затуй именно „умират“ хората. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да „умре“, като си каже: „Аз трябва да умра, за да позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието. Ония, които са писали Евангелието, са били хора много мъдри. Някои мислят, че Евангелистите са били, като рибари, прости, неучени, и че и Исус Христос бил прост, неучен. Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда да се учи на земята.
към беседата >>

Те ще съответстват на средата.
Това са три елемента. Краката или ръцете са само един извод или един външен физически продукт за човешката деятелност. Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака. Условията ще ги създадат. Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба.
към беседата >>

Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда.
Краката или ръцете са само един извод или един външен физически продукт за човешката деятелност. Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака. Условията ще ги създадат. Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него.
към беседата >>

Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда.
Условията ще ги създадат. Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята. Сега да се обърнем към думата „познание“.
към беседата >>

Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“.
Ще попитате какви ще бъдат. Те ще съответстват на средата. Ние казваме, че известни органи е невъзможно да се изменят, докато съществото живее в една и съща среда. Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака. Ние, които искаме да минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда. Ако искаме да се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска да излезе от водата и да влезе в нашата среда, да мисли и действа: „Ти трябва най-първо да измениш своите хриле, да образуваш дробове и да се научиш да дишаш“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бъде най-учената риба. Сега и аз ви препоръчвам това учение – да си направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма да влезете в него. Трябва да бъдете приготвени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята. Сега да се обърнем към думата „познание“. В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат.
към беседата >>

За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им.
В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат. За пример, да вземем българската дума „познаване“. Първо имаме две черти спуснати отгоре надолу, като им турите отгоре още една чертица, става буквата „П“. Искаме да направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“. За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу. За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.
към беседата >>

Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица.
За пример, да вземем българската дума „познаване“. Първо имаме две черти спуснати отгоре надолу, като им турите отгоре още една чертица, става буквата „П“. Искаме да направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“. За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу. За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете.
към беседата >>

Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
към беседата >>

Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“.
– „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща. Всичко трябва да се тури в ред. Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище. Вие сами трябва да приготвите този материал. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, което могат. Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога.
към беседата >>

И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи.
Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща. Всичко трябва да се тури в ред. Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище. Вие сами трябва да приготвите този материал. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, което могат. Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; скоро винтовете дайте тук!
към беседата >>

Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са.
Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище. Вие сами трябва да приготвите този материал. Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“. И сега искам да ви оставя три неща, върху които вие трябва да мислите – среда, условия и елементи. Които не могат да мислят върху това, нека мислят за онова, което могат. Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са. Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой. Ако езикът не е на мястото си, трябва да му постегнете видите, да не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога. Някъде са развалени винтовете – бъбри; скоро винтовете дайте тук! Колко винтове изгубени зная аз! Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете: всичко туй трябва да се тури на място.
към беседата >>

Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота.
Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.
към беседата >>

9. Страхът

НБ

Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот.
Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане, той се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаял какво нещо е страх. И действително, страхът има двояко проявление: външно и вътрешно.
към беседата >>

10. Духът и плътта. Приливи и отливи в

НБ

С други думи, да измениш условията и средата.
А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, в научна форма казано, да излезеш от закона на „контрастите“ и да влезеш в закона на „подобието“. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. „Как ще обичам? “ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. Виждате колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце.
към беседата >>

11. Словесното мляко

НБ

Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота.
Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък. Но да дойда пак на думите „словесно мляко“. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.
към беседата >>

12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." ''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...'' Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. ''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней.
към беседата >>

13. Свобода на Духа

НБ

Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава.
Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически. Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка.
към беседата >>

14. Отдайте Божието Богу

(втори вариант)

НБ

Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа.
То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга. Някой казва, че се е разговарял с Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря с Христа, който се е повдигнал на едно високо стъпало и се е очистил. Ще кажеш, че си учен човек, че имаш достъп до Христа. Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученост не ти отваря път към Христа. Смирение е нужно на човека. Като знаеш толкова, кажи, колко години ще живееш, колко деца ще имаш, какви ще бъдат те. – Не зная, нито колко години ще живея, нито колко деца ще имам. – Ти не знаеш неща, които се отнасят до тебе, а говориш за неща далеч от тебе.
към беседата >>

Някой мисли, че е учен - но по отношение на твоята среда. (втори вариант)
Това е учението, което Христос проповядва. Това е положително учение... Не че духовете правят така, това е Божествената книга. Аз често ровя тази книга. Някои казват: „Христос му казал." Какво му е казал Той? Ти не можеш да се разговаряш с Христос, докато не си се издигнал. Някой мисли, че е учен - но по отношение на твоята среда. Човек трябва да обладава едно велико смирение. Като знаеш всичко, я ми кажи колко време ще живееш? Кажи ми колко деца ще имаш, какви ще бъдат те, с какви очи? „Не зная." Как да не знаеш тези елементарни неща! Трябва да се учиш.
към втори вариант >>

15. Растете в благодат! / Растене и познание

(втори вариант)

НБ

Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. (втори вариант)
Това е вярно и за самия живот. Сега искам тази мисъл да стане централна във вашия ум. Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си, доктор ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят. Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Тези положения вие никога не може да измените. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата. Под „духовен" подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под „душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно живот без форми не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица.
към втори вариант >>

16. Двамата господари

НБ

След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта.
Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има и изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си. Но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко. Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне! “ И този дом, който се гради 20 години, се разрушава.
към беседата >>

17. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

(втори вариант)

НБ

Те представят условия и среда за нейното развитие. (втори вариант)
вътрешната интелигентност в човека, трябва да го научи да познава Отца си, за да разбира отношенията си, както към себе си, така и към своите ближни. Съвременните хора се занимават с много въпроси, но 99 от тях са маловажни и несъществени. Само един от стоте въпроси е съществен. Около него, именно, се движат всички останали, затова те представят храна за този съществен и централен въпрос. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че в него има съществена и важна клетка - зародишната, около която се въртят всички останали клетки. Те представят условия и среда за нейното развитие. От нея ще излезе животът. На същото основание, казвам: Много неща са необходими за познаване на Сина, но едно е същественото – да вземете Неговото иго. Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети.
към втори вариант >>

18. Виделината

НБ

За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли.
В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът. „Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“ Затова Бог ви праща всички тези злини. Казвате за някого: „Той се е родил малоумен“. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли. Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват. Ние можем да се противим на Божествения свят, но когато законът му започне да действа, силата ще премахне нашето безразсъдно съпротивление. Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Аз разбирам, че в Божествената хармония зло не съществува, но извън Божествената хармония има зло.
към беседата >>

19. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

(втори вариант)

НБ

Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека.
За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>

Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят.
Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания. "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав.
към беседата >>

Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот. Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота".
към беседата >>

20. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

(втори вариант)

НБ

Ако разгледаме цигулката, ще видим, че тя е съставена от няколко части, но така наредени, че всички извивания и ъгли вървят към една права линия, която минава през средата на цигулката.
Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в живота, но до нас са достигнали само откъслеци, върху които днес се правят свободни тълкувания, създават се различни теории, които не отговарят на абсолютната истина. Права мисъл е само тази, която е приложена и опитана в самия живот. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Съчетание съществува не само между душите, но и между тоновете. Последното съчетание наричаме "хармония". Ако разгледаме цигулката, ще видим, че тя е съставена от няколко части, но така наредени, че всички извивания и ъгли вървят към една права линия, която минава през средата на цигулката. Майсторът на цигулката така е съчетал линиите и ъглите й, че при докосване до струните й, всички звукове излизат от главния отвор в хармонично съчетание. И човек представя инструмент, подобен на цигулката, с четири добре изопнати струни. Струните на цигулката се различават не само по дебелина, но и по интензивност на звука. За да свири на цигулка, човек се нуждае още и от лък, с добре изопнати косми, да може, при докосване до струните, да се получават желаните тонове. Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота.
към беседата >>

21. Доведете го

(втори вариант)

НБ

Но който живее в среда на разумни и светли Същества, никога не лъже.
Който живее в тъмнина. Обаче който живее в Светлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-учените от себе си? Който живее между обикновени хора, може понякога да си служи с лъжата. Но който живее в среда на разумни и светли Същества, никога не лъже. Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска. И това е възможно, но какво ще направите, ако Духът ви се възпротиви? Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя Дух, на своя висш ум, а не на низшето в себе си. Съвременните хора се оплакват от живота си. Защо се оплакват?
към беседата >>

Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска.
Обаче който живее в Светлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-учените от себе си? Който живее между обикновени хора, може понякога да си служи с лъжата. Но който живее в среда на разумни и светли Същества, никога не лъже. Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска. И това е възможно, но какво ще направите, ако Духът ви се възпротиви? Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя Дух, на своя висш ум, а не на низшето в себе си. Съвременните хора се оплакват от живота си. Защо се оплакват? Защото са объркали работите.
към беседата >>

22. Трите положения

(втори вариант)

НБ

Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа.
Цял ден работите, и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик. Защо ви е тази торба? Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа. Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влезли вече в Божествения свят, няма излизане от него, няма и влизане. – „Ще ни ограбят в света.” – Кой кого ще ограби? Смешно е син да краде баща си. Ако синът се осмели да краде баща си, той го поставя на изкушение.
към беседата >>

23. Скритият квас

(втори вариант)

НБ

В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота.
Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система.
към беседата >>

материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат.
Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания. Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб.
към беседата >>

24. Двамата братя

(втори вариант)

НБ

Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите.
Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват. Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят.
към беседата >>

25. В мое име

(втори вариант)

НБ

Някой се проявява в началото на живота си, друг – към средата, а трети – на края.
Човек е дошъл на земята с велика мисия, която трябва да изпълни. Всеки човек изразява една Божествена мисъл, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пак при Бога. Следователно, човек се движи на земята, докато излее своето съдържание, т.е. докато се прояви. Това не става изведнъж. Някой се проявява в началото на живота си, друг – към средата, а трети – на края. Много години ще тъпчеш земята, докато някой се сети да извади запушалката на твоето шише и да излее съдържанието ти. Като се изпразни, пак по същото колело се качва горе, да се напълни отново. Някой пита, ще дойде ли втори път на земята. Много пъти си дохождал и още много пъти ще дохождаш. Животът е колело, по което всички хора се качват и слизат; слизат да нагребат вода, качват се, изливат водата и отново слизат.
към беседата >>

26. Ако не бях дошъл

НБ

живота, и така осолява средата, в която живее.
Казано е в Писанието: „Затвърдя сърцето на този народ“. „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано.
към беседата >>

Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви.
Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата. Христос казва на учениците си: „Вие сте солта на земята“. За себе си казва: „Аз съм виделината на света.“ Солта играе важна роля на земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол. Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви. Солите се състоят от две неща: от метал и металоид, или от метал и остатък от киселини. Но солите не се намират отделно нито в киселините, нито в основите. За да си обясните, как се образуват солите, посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви.
към беседата >>

27. Моето иго

НБ

Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии.
Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: Какво искате от мене? – Как не те беше срам, да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си. – Ти отдавна ги изцапа.
към беседата >>

28. Като го видя Петър

(втори вариант)

НБ

Като видят една широка и голяма стая, веднага турят преграда в средата.
Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна. Когато Петър запита Христа за Йоана, какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоана, са лъчи на любовта – великият принцип на живота.” Питате: Какъв ще е бъдещият строй? Кой ще го донесе? – Гъсеницата не може да тури ред и порядък в живота, но като се превърне в пеперуда, тя ще има всички условия за развитие. Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък. Като видят една широка и голяма стая, веднага турят преграда в средата. Стаите стават две, а с това животът се усложнява. Дойде друг квартирант. И той намира, че стаите са големи. Туря друга преграда, на кръст. Стаите стават четири, а животът по-сложен.
към беседата >>

Господ е направил света отлично, а ние, като видим, че една стая е голяма, веднага поставяме една стена в средата и стават две стаи. (втори вариант)
Тези лъчи, които ще минат през Йоана, представляват любовта, тоест един принцип." Ще ме запитате как ще се образува бъдещият строй. Ако гъсеницата, която е на листа, си зададе въпрос: „Как мога да туря ред и порядък в живота? ", вярно е, че тя, като гъсеница, не може да тури ред и порядък в живота, но като пеперуда тя ще има всички условия да се развива. Всичките заблуждения се пораждат от това, че ние искаме да турим ред и порядък навсякъде в света и мислим, че ще можем да сторим това. Господ е направил света отлично, а ние, като видим, че една стая е голяма, веднага поставяме една стена в средата и стават две стаи. Дойде друг квартирант, той постави друга стена накръст и с това усложнява живота, а стаите стават четири. Казвате: „Ние сме много културни хора." Да, но трябва да намалите стаите. „Ами после? " После ще започнете да живеете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдем до това положение, ние няма да мислим кой какво мнение има за нас, а ще гледаме да даваме най-добри плодове.
към втори вариант >>

29. Призваха Исуса

НБ

Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли.
По същия начин и вие трябва да нареждате вашите мисли на няколко категории, т.е. трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. Когато правите сравнения между трите вида мисли, ще видите коя мисъл каква е, ще можете да се борите с тях и по този начин ще се развивате правилно. Друго важно нещо е това, че сватбата е място за работа. Когато започнете една работа, трябва да сте на сватба. Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели.
към беседата >>

Когато Християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, това значи да се върнем в Рая, да се върнем към онази първоначална среда, която създава условия за един спокоен и разумен Живот.
Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен. Когато Християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, това значи да се върнем в Рая, да се върнем към онази първоначална среда, която създава условия за един спокоен и разумен Живот. За тези условия не се искат векове – в един момент можеш да станеш добър и в следващ момент да станеш лош. Това, което казват за някого, че се е родил добър или лош, не е вярно. Може да сме родени в Доброто или в злото, но само в момента, когато действаме, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър, и обратно. Следователно Бог определя какви сме според момента, в който действаме.
към беседата >>

то е по средата.
Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли.
към беседата >>

Как ще намерите средата?
Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме.
към беседата >>

Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата.
За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна.
към беседата >>

Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги.
Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време трае у вас всяка добра или лоша мисъл – това е нова психология.
към беседата >>

От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й.
Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време трае у вас всяка добра или лоша мисъл – това е нова психология. Трябва да проучваш себе си, защото ако не знаеш как се проявяваш ти самия, то как ще знаеш външните неща?
към беседата >>

30. Старият книжник

НБ

Но на физическото поле това умно дете се намира в неподходяща среда за него.
Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно. Сега вие, мъже и жени, сте този учен книжник, и това старо и ново, което вадите от съкровището си, са вашите синове и дъщери. Ако майката роди неспособно, сприхаво дете, то е вехтата дреха. Ако разбираше закона, тя щеше да роди умно дете, което е новата дреха. Но на физическото поле това умно дете се намира в неподходяща среда за него. То иска да работи, да се прояви, но майка му не му дава да работи, не му позволява да се среща с други деца и т.н. Нима не можеш да дадеш работа на своето малко момче или момиче? Дай на момиченцето кукли да си играе и да извлече от тях поука. Често бащата казва: „Нямам време да се занимавам сега с деца, трябва да приготвя своите проповеди и задължения“. Вие може много да проповядвате, но от всяка проповед трябва да извадите известна поука.
към беседата >>

31. Разбиране и прилагане

СБ

Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата.
То е само на Земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе, в зданието за молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява Волята Божия. Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте! “ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си.
към беседата >>

32. Методи за лекуване

СБ

Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят.
Тя няма никакво практическо приложение на Земята. Вярвате, че някой човек е добър; може да не е такъв, обаче знаете, че ако вярвате в това, този човек в бъдеще ще бъде добър. Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън.
към беседата >>

Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вярата, религиозното чувство, което е в средата на главата, но за това трябва да работите дълго време.
– Как ще се съсредоточим, как ще изолираме известен център, за да проектираме мисълта си към друг център? – Когато ви казвам да проектирате мисълта си, то значи да се съсредоточите. Затова първо ще се помолите на Господа да ви помогне и посочи как да проектирате мисълта си. Като постоянно мислите върху един орган, ще започнете да чувствате някаква промяна – едно силно чувство на вяра, и там, дето чувствате напрежението, там е мястото на този орган. Когато някой ви обиди силно, вие чувствате едно напрежение, стягане отзад, към върха на главата. Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вярата, религиозното чувство, което е в средата на главата, но за това трябва да работите дълго време. Във всеки живот ние пресъздаваме органите си, но главното – постоянно работим върху тях. Те не се разрушават. Нищо не се разрушава. Вярата не се разрушава, а се носи и постоянно се развива. – Може ли да обърнем внимание на всички центрове?
към беседата >>

33. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)

СБ

А родителите, със силното си желание да се подобри, го спират на средата на неговото лекуване.
– Този въпрос е трудно да се разреши, защото майките и бащите търсят по-лесни методи да поправят децата си. В такъв случай, от чисто окултно гледище, за да се излекува вашият син или дъщеря, ще им дойде някоя сериозна болест, в която животът им ще увисне на косъм. Родителите още при първото заболяване ще се уплашат, ще започнат да се молят да не умре детето им, но с това всичко пропада. У сина или дъщерята трябва да дойде един краен процес, който да внесе някаква промяна, някакво физическо или морално сътресение. Тъй че, разболее ли се вашият син, не се плашете и не бързайте да го излекувате, а го оставете, докато организмът му се изтощи. А родителите, със силното си желание да се подобри, го спират на средата на неговото лекуване. Вие спирате болестта с лекарства и болният физически се излекува, но духовно – не. Една сестра каза: – Зная един случай, когато синът на едно семейство заболя много сериозно и лекарят се произнесе, че няма да оздравее, затова го причастиха. Но със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче забрави обещанието си – започна да нагрубява родителите си и дори казваше на баща си: „Ти си магаре, защото не можа да ме излекуваш.“
към беседата >>

34. Беседа по нарядите

СБ

Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират.
Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството.
към беседата >>

35. Бог е говорил

(втори вариант)

НБ

Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата.
Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно. Така е казал Христос, но знаете ли, какво нещо е отделянето? Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво.
към беседата >>

Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата.
Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво.
към беседата >>

Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата.
Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога.
към беседата >>

Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво.
Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа.
към беседата >>

Това сърце е в средата, а умът ви в душата.
Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл. „А Тоя отде е, не знаем.” Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, т. е.
към беседата >>

То е в средата на вашата душа.
Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл. „А Тоя отде е, не знаем.” Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, т. е. чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата.
към беседата >>

Следователно, ако искате да знаете на прав път ли сте, вижте дали сърцето ви е в средата. (втори вариант)
Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно. Така е казал Христос, но знаете ли какво нещо е отделянето? Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът - на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът - наляво. Следователно, ако искате да знаете на прав път ли сте, вижте дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво.
към втори вариант >>

Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. (втори вариант)
Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът - на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът - наляво. Следователно, ако искате да знаете на прав път ли сте, вижте дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво.
към втори вариант >>

Това привличане ще надвие на привличането наляво и сърцето ще остане повече към средата. (втори вариант)
Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога.
към втори вариант >>

Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. (втори вариант)
Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа.
към втори вариант >>

Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. (втори вариант)
Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл. „А Тоя отде е, не знаем." Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, тоест чувстването и движението.
към втори вариант >>

То е в средата на вашата душа. (втори вариант)
Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви - в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл. „А Тоя отде е, не знаем." Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, тоест чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа.
към втори вариант >>

36. Съмнение и вяра

ИБ

Сега, като говоря някои неща, забелязвам, че мислите на окръжаващата среда се преплитат в моя ум.
За да се повдигнете, трябва да минете от другата страна на конуса и оттам да се изкачите. Слизанията в конуса са изкушенията, през които минавате. Без тях нищо не се постига. Без изкушения, мъчнотии и страдания, човек не може да се повдигне нито един милиметър нагоре. Факт е, че през колкото повече опитности минаваш, в колкото по-голяма тъмнина навлизаш, без да губиш връзката си с Бога, толкова повече се повдигаш. Сега, като говоря някои неща, забелязвам, че мислите на окръжаващата среда се преплитат в моя ум. В това време аз трябва да отделям Божествените мисли от човешките; да различавам това, което ми се говори отдолу и отгоре. Дали всичко, което говоря, ви харесва, не е важно. Обаче, резултатите на това, което се дава отгоре, са добри. Искате да убедите другите в нещо, но знаете ли, какво изкуство е да убедиш човека? Това е достъпно само за ангелите.
към беседата >>

37. Електричеството и магнетизмът

ИБ

ООК

Напр., ако можехте да вдъхнете на съвременното общество да изключи лъжата из средата си, или, ако хората лъжат, да лъжат поне 10%, това ще бъде голям прогрес, а сега 90% лъжат.
И ако знаете това превръщане, вашите думи ще имат сила и тежест. А не може да направите това, ако нямате електричество и магнетизъм. Трябва да бъдете изпълнени с жива електрическа и магнетична енергия, и тогава, като говорите на някого, ще намерите у него годна почва за сеене. По такъв начин и вашият живот ще стане по-сносен и по-приятен. Не си туряйте мисъл, че трябва да измените живота си в друга посока; не, само ще отделите от себе си всички лоши утайки, и тогава домашният ви и личният ви живот ще вземат права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съвременното общество да изключи лъжата из средата си, или, ако хората лъжат, да лъжат поне 10%, това ще бъде голям прогрес, а сега 90% лъжат. Ще приведа пример с един религиозен човек. Преди 18 години попитах един обущар, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи обуща? " Отговори ми: „За тебе имам много здрави обуща". След като ги взех и ги носих един месец, те се напукаха и се скъсаха. Когато му съобщих това, той ми рече: „Отде да зная!
към беседата >>

38. Силите в Природата

ИБ

БС

Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта.
Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога. – „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта. Тези черти, както и чертите на Любовта, у някои хора са така загладени, че за такива казват, че мязат на месечина. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пук”, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски.
към беседата >>

39. Труд и мъчение

ИБ

Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете.
А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание.
към беседата >>

Например някога напишете едно стихотворение или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда.
Сега искам всички, които сте тук, да се вдълбочавате в себе си като житното зърно и да не се занимавате с другите хора. Ако разберете себе си, ще разберете и другите хора; не разбирате ли себе си, никого не можете да разберете. Ако си доволен от своите постъпки, ще бъдеш доволен и от постъпките на другите хора; ако не си доволен от себе си, от никого няма да бъдеш доволен. Като определяме една постъпка от гледището на тези два велики закона – мъчението и труда, всякога ще бъдем доволни. Според тези закони може да проверявате и други неща. Например някога напишете едно стихотворение или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда. Ако вие си го харесвате и не го критикувате, ще ви го харесат и другите. Критикувате ли го вие, и другите ще го критикуват. Вие написвате едно стихотворение и не го харесвате, а искате другите да го харесат. Че как, те по-глупави ли са от вас? Тъй че като напишете едно стихотворение и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро.
към беседата >>

40. Законът и пророците

НБ

Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали.
Кой е причина за това? – Твоята неразумна любов. Казвам: Да пази Бог от любов, която разваля човека! Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят. Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят. Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали. Когато искате да проявите любовта си, ще слезете до положението на ония, които обичате, и ще работите заедно с тях. Един ден, когато у тях естествено се яви желание да живеят като вас, те ще минат безболезнено от едно състояние в друго. Това е учението на Христа. И Христос живее сега при нас, докато един ден ние сами пожелаем да се повдигнем до Него. Така разбрано, Христовото учение има смисъл, идея, живот.
към беседата >>

41. Новото човечество

СБ

Тук, дето живеем ние, се намираме във въздушна среда, в която има много въглена киселина.
Днес хората ми казват: "Разкрийте ни една от великите тайни." Казвам: една от великите тайни е да се научи човек да се излекува, когато е болен, като хвръкне. Когато хората са неврастеници, могат да се излекуват по тоя начин. Някоя жена е болна; нека се опита за половин час да похвърчи из въздуха и ще се върне здрава. Утре се разболее мъжът й; нека го постави и него в балона, да го пуснат из въздуха да похвърчи и той ще се върне здрав. Оздравяването по този начин е лесно, защото въздухът в по-висшите сфери е по-чист. Тук, дето живеем ние, се намираме във въздушна среда, в която има много въглена киселина. И ако сме нервни днес, то се дължи на голямото количество въглена киселина във въздуха, която вдишваме и издишваме и която почти отравя организма ни. Знаете ли какво бихте почувствали, като влезете в някой град? Ако у вас беше развито шестото чувство, или т.н. психометрично чувство, с което са надарени някои хора, и погледнехте в някой град, вие бихте се отвратили от атмосферата и не бихте желали повече да живеете там от смрад! Нашите градове и къщи са за такова човечество като сегашното, с такова обоняние.
към беседата >>

42. Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране

СБ

Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист.
Мерило за правилно разбиране За да може Божествената Светлина, Божественият Живот да засегне душите ви, вие трябва да живеете в мир. Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко и затова трябва да му отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. Реплика: – Вчера в беседата си руският мисионер каза, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. – Това не е казано за първи път.
към беседата >>

43. Голям е само Бог

ИБ

Ангелите са една среда за превръщане на малките и големите величини.
Една от най-добрите науки за самообладанието е математиката. Смирението пада като един метод на малките величини в математиката. Всеки един от вас трябва да знае каква малка величина сте. Всеки е много малка величина. Велик и голям е само Бог. Ангелите са една среда за превръщане на малките и големите величини. Вашите отношения са: първо – отношението ви към Бога. Като влизате в тази школа, не се старайте вие сами да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух. Втората картина показва, че никоя сила в света не може да спре вашата еволюция, ако вие сами, разбира се, не я спрете. Когато дойде вашият Дух, да ви пусне във водата, да не се плашите, защото това са изпити – едно мощно упражнение на духа ви, който е във вашето тяло. Съмнения в окултната школа не са позволени.
към беседата >>

44. Работа върху чистотата и самообладанието

СБ

Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ.
Четирите картини, които виждате тук, изразяват закона за самообладанието. Този закон действа само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се владее, затова и неговите мисли трябва да бъдат хармонични. При прилагането на закона за самообладанието трябва да знаете, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил в него и които никой не може да му отнеме. Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ. Такива души се наричат кристални. Не мислете, че тези души са горе – такива души има въплътени между всички народи на Земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате, освен вие самите.
към беседата >>

Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души.
При прилагането на закона за самообладанието трябва да знаете, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил в него и които никой не може да му отнеме. Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ. Такива души се наричат кристални. Не мислете, че тези души са горе – такива души има въплътени между всички народи на Земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате, освен вие самите. Ако светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. Третата картина, три преплетени кръга и два триъгълника в средата, означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които доброто и злото са преплетени.
към беседата >>

Третата картина, три преплетени кръга и два триъгълника в средата, означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят.
Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. Втората картина, три кръга с триъгълник в средата, означава светещите души. Тази светлина е присъща на самия човек и никой не може да му я отнеме – никой не може да изгаси светлината, която имате, освен вие самите. Ако светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. Третата картина, три преплетени кръга и два триъгълника в средата, означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които доброто и злото са преплетени. Духът обича да се гмурка в материята. Шестоъгълникът показва, че духът се е гмурнал в материята. Не се бойте от никаква катастрофа – духа ви никой не може да спъне, той ще излезе навън. Усъмните ли се, вие оставате на дъното, смъртта идва.
към беседата >>

Щом предизвикате в ума си втората картина, триъгълника с кръг в средата, Белите Братя ще ви познаят.
Това е вярното учение – никакво съмнение, никакво колебание! Туй, което имате вложено във вас, е Божествено – усъмните ли се, вие замествате Божественото с човешкото. Не мислете, че пътят на един добър човек е постлан с рози – ако едни го обичат, други го мразят. На Земята засега е тъй. Но тежката карма на хората предизвиква и противоположни реакции. Щом предизвикате в ума си втората картина, триъгълника с кръг в средата, Белите Братя ще ви познаят. Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. Господ не обича никакво съмнение – онзи, който се съмнява, няма успех. В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Божественият път е един. За да разберете вътрешния смисъл на нещата, са нужни условия.
към беседата >>

45. Аз ви избрах

ИБ

За всички други същества, които Бог е създал, Той им е определил и среда, в която да живеят.
Сега туй избирание не е както платовете, като избира, Христос казва: „Да принесете плод.“ В тия думи на Христа се крие онази велика наука за живота. Всички, и стари, и млади, искат да живеят. И животът, който искаме да живеем, прилича на онзи пътник, който иска да пътува и избира път или пътека. Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи съзнателният живот е разумният живот. За всички други същества, които Бог е създал, Той им е определил и среда, в която да живеят. На рибите – водата, на птиците – въздуха, а на човека – светлината. Всичките безпокойства произлизат от безпокойствата в живота. Ако детето се грижи, мислите ли, че то може да порасне? И за вас е същият закон. Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става, не трябва да се безпокоите.
към беседата >>

46. Сърцето си никому в заем не давайте

ИБ

Ние очакваме сега да дойде Христос, но Той няма да дойде, докато ние не се подвижим поне до средата на пътя, да Го посрещнем.
Ние очакваме сега да дойде Христос, но Той няма да дойде, докато ние не се подвижим поне до средата на пътя, да Го посрещнем. Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте на заем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому на заем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте. Христос казва: „Аз ви избрах.“ Сърцето си, езика си, ума си, краката си, очите си и т.н.
към беседата >>

47. Две лепти

НБ

Ти, приятелю, влизал ли си в средата на огъня като св. Пантелеймона?
За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма. Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора. Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре. Казва някой: „Благословен Господ Бог наш.“ Ами ти благословен ли си? Ти, приятелю, влизал ли си в средата на огъня като св. Пантелеймона? Аз бих желал да носят за в бъдеще всички владици корони, оплетени от добродетелите. Един велик проповедник в Америка, като проповядвал, винаги притурял думата „но“, за всяко нещо казвал „но“. Като свършил проповедта, идват при него слушателите, поблагодарили му за хубавата проповед, като му казали, че проповедта му била отлична, „но“. И при мене, когато идват някои, аз казвам „но“. Като ви проговори Господ веднъж, вие други хора ще станете.
към беседата >>

48. С думата „може“

ИБ

ако средните – зимата е в средата,
Фламарион изчислява, че 29 стотинки от времето на Христа, сметнати със сложна лихва, дават число с 39 цифри, които, ако са дълг, ще се изплатят в 9000 години със злато от топка голяма като Земята, която пада всеки 9 минути. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата „може“ ние привличаме всички добри условия и успехът за работата е осигурен. Тополата като календар Ако първо падат долните листа – зимата е в началото, ако средните – зимата е в средата, ако горните – зимата е в края, ако падат равномерно – зимата е дълготрайна. 8 ч. Откровение 19:19–21 Птици = пролетарии, комунисти.
към беседата >>

49. Кротките

НБ

ИБ

След това има една друга линия, която идва отгоре към правата линия, а другата – от тази среда надолу.
Това е диаметърът, който минава отгоре надолу през центъра на тази окръжност. Значи, кротостта е, която разделя един живот от друг. Кой живот? – Злото от доброто. Тази линия разделя кръга на две. След това има една друга линия, която идва отгоре към правата линия, а другата – от тази среда надолу. Тогава на тази линия се образуват три ъгъла, всеки с по 60°, всички събрани ще дадат 180°. Когато искаме да изследваме развитието на живота на човека, тази единица е човешкият гръбнак. Да обясня, защо именно кротките ще наследят земята. Тази линия, която е образувала гръбнака на змията, е срастнала с лицето, защото няма никакво отклонение. Значи, лицето на змията е отзад, а не отпред.
към беседата >>

50. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

(втори вариант)

НБ

Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи.
Но дойдат ли до изпитанията, никой не иска да го изпитват. Те казват: „Всичко е добро, но да не са изпитанията“. За да стане стихът по-ясен, ще ви приведа един окултен разказ в притчи или в символи. – Защо не го предавам направо? – Защото истината, със своята светлина, е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. Каква ще бъде тая среда, не е важно. Може да бъде вода, може да бъде и въздух. Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите. В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар. Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо.
към беседата >>

Каква ще бъде тая среда, не е важно.
Те казват: „Всичко е добро, но да не са изпитанията“. За да стане стихът по-ясен, ще ви приведа един окултен разказ в притчи или в символи. – Защо не го предавам направо? – Защото истината, със своята светлина, е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. Каква ще бъде тая среда, не е важно. Може да бъде вода, може да бъде и въздух. Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите. В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар. Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството.
към беседата >>

51. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

(втори вариант)

НБ

– Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива.
С други думи казано: В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията. Следователно, когато се говори за разумен живот, подразбираме прилагане на законите. Те се спазват само при абсолютна чистота. – Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. Това определя и отношението между действието и противодействието. Затова, именно, нашите идеи и разбирания за живота са различни. Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота.
към беседата >>

52. Влиянието на хармонията в живота

ИБ

БС

Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти.
За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, говорите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията - и млади, и стари. Младите от началото, старите от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.
към беседата >>

53. Още по-блажени са!

НБ

Аз не обичам да стоя по средата.
Често в моите беседи има две крайности, или два полюса. Аз не обичам да стоя по средата. Трябва да стоя или в началото, или в края, т.е. две неща, които, като се слеят, да се завършват. И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край. Начало е главата, краят са краката. Следователно, с началото гледаме към Бога, а с края ходим по земята.
към беседата >>

54. Искайте, търсете, хлопайте!

НБ

Най-първо, трябва да се измени тяхната среда.
Но има условия, които са създадени от природата, и такива, които ние сме създали. Когато природата е дала на рибата водата, тази риба вие не можете да я извадите от там, защото ако я извадите, тя ще умре. Културата на водата е определена. Какво друго може да се проповядва на рибите? Каква друга култура може да се насади? Най-първо, трябва да се измени тяхната среда. Сега пренасям: един човек, който има понятие на рибешкия живот – защото има хора, които живеят като рибите, – казва така: „Господ създаде водата за жабите, а виното за хората; водата за жабите, защото те живеят във водата, а виното за хората, които решават великите въпроси на света, като му теглят една чаша, всичко върви наред“. Но именно водата създаде Господ за хората. Защото ако глупавите жаби са съумели да живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва да използваме тая вода: хората са започнали да използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби. Аз взимам водата като емблема на живота. Но някой казва: „Защо е животът?
към беседата >>

55. Трите живота / Трите живота

(втори вариант)

ООК

За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта.
Не е нужно изведнъж да завършите развитието си; важно е да запазите състоянието, през което минавате. Ако сте изникнали, пазете издънката, да не я изяде някое астрално същество; ако сте се разлистили и цъфнали, пазете цвета си; ако сте завързали, пазете плода си. Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения. Любовта се проявява във всеки човек, но коритото, в което се събира, трябва да бъде дълбоко. Ако е плитко, тя ще се разлива и вместо да даде добри резултати ще разкаля повече терена наоколо. Ето защо, работете, мислете, за да създадете в себе си условия за идване на Любовта между вас и във вас. Само при това положение можете да чуете велики неща.
към беседата >>

За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта.
Не е нужно изведнъж да завършите развитието си; важно е да запазите състоянието, през което минавате. Ако сте изникнали, пазете издънката, да не я изяде някое астрално същество; ако сте се разлистили и цъфнали, пазете цвета си; ако сте завързали, пазете плода си. Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения. Любовта се проявява във всеки човек, но коритото, в което се събира, трябва да бъде дълбоко. Ако е плитко, тя ще се разлива и вместо да даде добри резултати ще разкаля повече терена наоколо. Ето защо, работете, мислете, за да създадете в себе си условия за идване на Любовта между вас и във вас. Само при това положение можете да чуете велики неща.
към беседата >>

56. Старият и новият живот / Стар и нов живот

(втори вариант)

МОК

Направете средата на вашите мисли или по-малко рядка, или малко по-гъста, веднага ще има известно пречупване.
В окултната школа схващанията ни за Бога са по-други, отколкото обикновените схващания. Каква форма бихте дали на светлината? Светлината създава формите. Там, дето има препятствие заради нея, тя създава формата. Създайте на светлината едно препятствие и тя ще отбележи известна форма. Направете средата на вашите мисли или по-малко рядка, или малко по-гъста, веднага ще има известно пречупване. Но аз искам да схванете следующата мисъл, за да можете да разберете великата окултна школа. Вие ще се стремите да схванете какво е вашето отношение към целокупния живот, каква е вашата роль в този грамаден, Божествен живот; какво е вашето предназначение, колкото и да е малко, но туй предназначение да го извършите тъй, както е определено. При сегашните условия, при сегашните възможности, които съществуват, вашият живот може да се развие само по един начин. За в бъдеще ще се развиете при други условия и по друг начин, а сега само по един правилен начин може да се развиете. Може по много начини да се развиете, но най-правилният начин е само един.
към беседата >>

По какъв начин светлината създава формите - щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма; тъй щото искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете и известно препятствие - направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване. (втори вариант)
Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един лъч и да проникне в душата ни; този лъч е тъй необходим за нея, както слънчевата светлина за цветята. В окултните школи учениците се домогват до съвсем различни от тия на обикновените хора знания и схващания за Бога. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите - щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма; тъй щото искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете и известно препятствие - направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване. За учениците е важно да разберат отношенията си към Целокупния Живот, ролята си във великия Божествен Живот, предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на Земята да живеят; щом разбере това, ученикът ще може да изпълни всичко, което му е определено. Условията, възможностите на тоя живот дават само един начин, по който можете да се развивате правилно; бъдещите условия, бъдещият живот носят в себе си други начини за правилното развиване на хората. Единственият правилен начин, по който хората могат да се развиват, е Божията Любов - тази Любов дава възможност да схванете в Живота най-възвишеното, най-благородното и заради него да се обичате. Днес хората се обичат външно, но това не е Любов; Любовта към хората подразбира Любов към благородното, Божественото в тях. Докато не намерите Божественото в себе си и не го обикнете, и хората не можете да обичате.
към втори вариант >>

57. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

(втори вариант)

ООК

Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг.
За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата.
към беседата >>

Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг.
За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата.
към беседата >>

58. Закон на движенията / Закон на движение

(втори вариант)

МОК

То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача.
Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието.
към беседата >>

Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична.
Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
към беседата >>

Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят. Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана.
към беседата >>

И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. (втори вариант)
Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна.
към втори вариант >>

Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. (втори вариант)
Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча". Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа. И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може.
към втори вариант >>

59. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

(втори вариант)

МОК

Ще бъдете толкова интелигентни или толкова глупави, колкото окръжаващата среда. (втори вариант)
За да не стане сблъскване между тия два трена, вторият трябва да намали скоростта на движението си, да стане поне като на първия, но непременно с известно разстояние един от друг. Сега, докато живеете между хората, не трябва да бъдете нито много умни, нито много глупави - защо? Защото и глупостта, и интелигентността са кармически закони. Ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще се сблъскаш с тия, които се движат бавно; ако си пък много глупав, ще се движиш бавно и ще се сблъскаш с тия, които се движат бързо. И в двата случая ще имате еднакви резултати - какво трябва да правите тогава? Ще бъдете толкова интелигентни или толкова глупави, колкото окръжаващата среда. Казвате: „Как и кога трябва човек да проявява интелигентността си? ". Вие трябва да пазите силите си за по-благоприятни времена. Например ако пред вас се движи трен с по-малка бързина, вие трябва да намалите парата си; ако пътят ви е свободен, т.е. ако пред вас няма никакъв трен, можете да пуснете всичката пара и да се движите с каквато скорост желаете. След две седмици направете извлечение от всичко, говорено досега; за същия ден пишете върху темата Приложение на кармата в Живота.
към втори вариант >>

60. Дъще Сионова

НБ

Туй, по средата, не.
– Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов.
към беседата >>

61. Необятната любов / Необятната любов

(втори вариант)

ООК

Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ.
Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена. Съвършената Любов подразбира безгранична светлина. Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ. Може ли при това положение да изпитваш някаква омраза? Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи.
към беседата >>

Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ.
Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена. Съвършената Любов подразбира безгранична светлина. Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ. Може ли при това положение да изпитваш някаква омраза? Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи.
към беседата >>

62. Изгрев и залез / Изгрев и залез

(втори вариант)

ООК

Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
към беседата >>

Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
към беседата >>

Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
към беседата >>

Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
към беседата >>

63. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

(втори вариант)

МОК

Значи във вас трябва да има послушание и внимание, трябва да се образуват тия нови чувства и способности, в които може да реагира новата среда.
После ученикът не трябва да се разколебава от несполуки, които може да го сполетят още в началото. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен, не търпи никакво невежество. Тези сили, тази атмосфера, в която Учителят живее, е жива и всеки, който влезе там неподготвен и се опита да каже някоя измама, го очаква смърт, нищо повече. Сега когато казвам, че го очаква смърт, туй е тъй естествено, както когато извадите риба от нейното естествено състояние, от водата, какво ще стане? – Ще се задуши във въздуха. Значи във вас трябва да има послушание и внимание, трябва да се образуват тия нови чувства и способности, в които може да реагира новата среда. Щом влезете в атмосферата, в която Учителят живее и сте неподготвени, непременно ви очаква смърт. Ще разберете, че туй отношение е естествено. Може да помислите защо трябва да умрете. То е все едно да попитате: Защо рибата трябва да умре? – Защото тя не може да диша.
към беседата >>

Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. (втори вариант)
Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно в тях да се развиват нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха - тя не е пригодена към новите условия на Живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте как електротехниците работят с електричеството - те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество, то не иска да знае кой е пред него - който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята.
към втори вариант >>

Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно в тях да се развиват нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. (втори вариант)
Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно в тях да се развиват нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха - тя не е пригодена към новите условия на Живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте как електротехниците работят с електричеството - те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество, то не иска да знае кой е пред него - който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мен - учени хора; на онези, които не знаят повече от мен, които са невежи, давам ритник на общо основание".
към втори вариант >>

64. Възможности

(втори вариант)

МОК

Ученикът може да бъде недоволен от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своята воля; също така той може да бъде недоволен и от окръжаващата среда. (втори вариант)
Човек трябва да използва възможностите, които се крият в него, за подобрение на положението на коня си, който пък ще го улеснява. В какво може да се подобри положението на коня - в жилището, в храната и във водата; като се подобри положението на коня, той ще бъде по-здрав, по-силен и ще може повече да улеснява господаря си. Това значи: ако господарят на вашето тяло не подобри умствените сили и способности на своя мозък, ако не подобри чувствата на своето сърце и най-после ако не подобри действията на своята воля, той не може да има никакви улеснения в своя живот. Като ученици на тази Школа, предстои ви задачата да използвате своето недоволство, което с години наред ще ви бъде спънка. От какво е недоволен ученикът? Ученикът може да бъде недоволен от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своята воля; също така той може да бъде недоволен и от окръжаващата среда. В каквато и форма да е изразено, от каквото и да е предизвикано, недоволството е енергия, сила, която може да се използва като стимул за работа. Недоволството на човека се дължи на това, че му липсва нещо крайно необходимо, нужно за неговото щастие. Питам къде ще намерите това, което ви липсва. Ако ви липсва Топлина, къде ще я намерите - в Слънцето; ако ви липсва Светлина, къде ще я намерите - в Слънцето. Някой може да каже, че Светлината иде от всяко запалено, горящо тяло - например когато горят газ, свещ или дърво, пак имаме топлина; да, но тази топлина е вторична.
към втори вариант >>

65. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

ИБ

Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика.
Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание. Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде?
към беседата >>

66. Много плод принася

СБ

– Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал и всичко предсказва.
Казвате: „Да обърнем някого към Господа“ – да си създаде беля на главата! Искате да привлечете някой учен в България да стане наш съмишленик. Защо? Да обърнете света наопаки – той няма да дойде със смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длъжност.“ Преди десетина години един млад човек, 30-годишен, отиде при Кортеза5 със страхопочитание и я запита как се моли, какви молитви чете, иконите й какви са и как са наредени. Като научи всичко това от нея, после разказваше: „Ааа, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше? – Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал и всичко предсказва. Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея пет хиляди екземпляра и да ходи да я продава. Запитват го: „Кой написа тази книжка? “ – „Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.“ – „Остави го – казвам, – нека я разпространява.“ В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духът чрез тебе говори, това е плагиатство.
към беседата >>

67. Изпитвайте Писанията!

СБ

Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното.
И ние в Школата ще ви дадем методи. Тия методи са тъй прости, че като ви се дадат, вие се усъмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето? “ Казвам: ще опитате методите и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бъде ден за Школата, аз бих желал всички онези от вас, които имат някакви съмнения, да си изповядат съмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право?
към беседата >>

Знаете ли каква среда представлява България?
“ Казвам: ще опитате методите и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бъде ден за Школата, аз бих желал всички онези от вас, които имат някакви съмнения, да си изповядат съмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например аз ще ви въоръжа.
към беседата >>

Знаете ли каква среда представлява българското духовенство?
Сега, понеже утре ще бъде ден за Школата, аз бих желал всички онези от вас, които имат някакви съмнения, да си изповядат съмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полирани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, той ще се пукне като мехур.
към беседата >>

68. Изтълкувай ни тази притча

СБ

ИБ

Например, когато произнасяте думата „обичам“, къде трябва да се постави ударението, в началото ли, в края ли, или в средата?
Това е гръцко четене, при което всичко е на една линия, няма слизане и качване, всичко върви в една плоскост. На такива казват: „Какво четеш като отчаян поп? “ Българинът разбира, когато се движиш в една плоскост, в която няма никаква музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да се произнася по този музикален закон. Например, когато произнасяте думата „обичам“, къде трябва да се постави ударението, в началото ли, в края ли, или в средата? Колко слога има думата? – Три. Къде трябва да поставим ударението? „Обичам“ или „обичам“? В триъгълник ли, или по една крива линия?
към беседата >>

69. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

СБ

Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика.
Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?... И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя“.
към беседата >>

70. Спомен от търновските събори - 1922 г.

ИБ

Представете си едно прасенце, така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче и го отделят от околната среда.
Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички болести, и неизлечими, власт имам. В моя власт е това. Но каква полза? Представете си едно прасенце, така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче и го отделят от околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла, и то стане чудно хубаво, красиво, мило. Но като го пусна, къде мислите, ще иде? – Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля, ще стане неузнаваемо. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил?
към беседата >>

71. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете

(втори вариант)

НБ

СБ

Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място.
“ За Любовта се изисква дълго време за приготовление. Този Христос, за когото ви проповядвам, е на земята – ходи и посещава църквите, но още не Го познават. В една известна църква в Америка държал проповеди доктор Гордон. По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата? “ – Че Той беше Христос! Христос веднъж идва в неговата църква и за Него не се намира място. Колко пъти Христос е посещавал църквите и за Него не е имало място! За Христа още няма място и в сърцата на хората.
към беседата >>

По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. (втори вариант)
Той посещава всички черкви, но още не Го познават. В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник, доктор Гордън. Той написал една хубава книга за Христа. Повод за написването й било едно видение. Една вечер той сънувал, че държи много хубава проповед, която приковала вниманието на слушателите му. По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. Щом свършил проповедта си, той веднага запитал слушателите си: Кой беше този човек, който през всичкото време стоеше прав? – Христос. – Христос? Един път дойде Христос в моята черква и нямаше място за Него. Казвам: Колко пъти Христос е посещавал черквите, но за Него е нямало място!
към втори вариант >>

72. Влияние на музиката, пеенето и движенията

ООК

Музиката върви по средата.
Докато у сития е обратно. Той има едно настроение, обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човек хубаво, нему се доспива. Казва: „Човек да си поспи малко“. Тия две състояния не съответстват на музиката. Музиката върви по средата. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. И единственото изкуство, което гради във всяко едно отношение, то е музиката. Без музика вие нищо не можете да извършите. Най-първо, трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си.
към беседата >>

В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение.
(Учителят пее и свири на нов глас „Сила жива“.) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша. Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката. Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение. Това са упражнения само за тониране на организма.
към беседата >>

73. Психическо наблюдение

МОК

Показалецът на лявата ръка подпира показалеца на дясната вече не на върха, а през средата на пръста.
Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си ще мислите хубаво. Правете упражнението два пъти на ден: сутрин и вечер в неопределен час, но главно след свършване на предвидената от вас работа. Тази е първата част на упражнението. Втората част на упражнението се различава малко от първата, а именно: вдига се дясната ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан, обърната към лицето. Показалецът на лявата ръка подпира показалеца на дясната вече не на върха, а през средата на пръста. В това положение на пръстите ще концентрирате мисълта си около 10-20 секунди. След това средният пръст на лявата ръка ще подпре средния на дясната и пак ще концентрирате мисълта си. После безименният пръст на лявата ръка ще подпре безименния на дясната и т.н. При иодиирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си но 10-20 секунди. В това положение на пръстите ще вдигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу.
към беседата >>

74. Отличителните черти на живота

МОК

Ако теглите нрава линия през средата на човешкото лице, ще се образува буквата „Ж".
Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо човек само констатира, че се е проявило или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се определи. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството. Ако теглите нрава линия през средата на човешкото лице, ще се образува буквата „Ж". Това показва, че човешкото лице се поляризира, т.е. разделя се на две части, в едната от които на първо място седят чувствата, а на второ място — мисълта. В другата част на лицето е точно обратно: на първо място са мислите, а на второ — чувствата. Когато говорим за човека на плътта, т. е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот; когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата.
към беседата >>

75. Хармонизиране на енергиите

МОК

Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг.3).
И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг.3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта. Фиг.4 Фиг.5
към беседата >>

76. Да наследя

НБ

Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда.
От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: От толкова години слушаме Учителя.
към беседата >>

77. Единство на съзнанието

МОК

Ако от средата на челото спуснете перпендикуляр към носа, този перпендикуляр определя големината на ъглите, които се образуват от линиите на носа.
Ако разгледате буквата а, виждате, че тя е образувана от знака за безконечността, поставен нагоре (вместо хоризонтално, както обикновено се пише) и натоварен, бременен с нещо. Това показва, че в тази буква безконечността се ограничава от нещо и става бременна. Както буквите изразяват известен род енергии, така и всеки уд в човешкия организъм е свързан с известен род сили, с известен род енергии. Например носът на човека е израз на неговата интелигентност, на неговия интелект. Следователно, колкото по-силен е интелектът на човека, толкова по-дълъг е неговият нос. Ако от средата на челото спуснете перпендикуляр към носа, този перпендикуляр определя големината на ъглите, които се образуват от линиите на носа. Линиите на носа представляват двете рамена на ъгъла, а широчината на носа представлява големината на ъгъла. Колкото повече страните на тия ъгли се отдалечават от перпендикуляра, толкова повече интелигентността на човека отслабва. Колкото по-малък става ъгълът, толкова повече интелигентността се увеличава. Изобщо интелектуалната сила на човека се проектира чрез носа. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен.
към беседата >>

78. Ще ви научи

НБ

От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче.
– Защо? – Всичко турят в своя джоб. Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. Защо ни е такава снаха, цял ден да плаче? Като чува това, булката се обръща към девера и казва: Не ми обръщайте внимание, аз ще плача, а вие ме водете напред. Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом. Питам: Кое е идеалното тук?
към беседата >>

79. Добрата земя

НБ

Средата и условията дават тон и направление на човешката душа.
Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри.
към беседата >>

Някога се говори и за средата, като добра и лоша.
Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно.
към беседата >>

И детето, като порасне, напуща детската среда.
В този момент, пламнала полата на жена му, и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество. Те намирали, че той се объркал малко. Много естествено, пораснал е този човек. И детето, като порасне, напуща детската среда. Кой от вас не е напуснал детското общество? Всички сте били материалисти, т.е. вие сте се занимавали с неща, близко до очите ви. Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т.е.
към беседата >>

Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа?
Стомахът, гърдите, мозъкът ти здрави ли са? Под „стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под „гърди" т.е. под „дихателна система" разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа? Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. Защо? – Сам не вярва на лекуването си. Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува.
към беседата >>

80. Самоопределение

МОК

(– Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) Съгласни ли сте всички с тази дефиниция?
Какво разбирате под думата самоопределение? (– Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) Съгласни ли сте всички с тази дефиниция? Какво нещо е самоопределение на единицата? Според мен самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (– Поляризиране.) Какво нещо е поляризирането?
към беседата >>

81. Защо не можахме?

НБ

Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия.
— Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
към беседата >>

82. Признаци на проявеното човешко съзнание

МОК

Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер.
Вън от тази точка пък е непроявената Вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената Вселена има различни гъстоти, а оттам – и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата.
към беседата >>

Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата.
Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път.
към беседата >>

И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали.
Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между Ангелите, както и между всички напреднали Същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя Живот.
към беседата >>

Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи.
Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката са своя път, докато не постигне целта си. Когато змията прави зигзаги, гърчения с тялото си, изменя ли с това своя път или своето естество? Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи. По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в която съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи, като криволичи натук-натам, и мисли, че изменя посоката на своя път; като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи.
към беседата >>

Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи.
Когато змията прави зигзаги, гърчения с тялото си, изменя ли с това своя път или своето естество? Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи. По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в която съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи, като криволичи натук-натам, и мисли, че изменя посоката на своя път; като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи. Старият е разрешил задачите на своя живот толкова, колкото и младият.
към беседата >>

По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна.
Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи. По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в която съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи, като криволичи натук-натам, и мисли, че изменя посоката на своя път; като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи. Старият е разрешил задачите на своя живот толкова, колкото и младият. И старият, и младият са далеч от Истината.
към беседата >>

Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно – от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път.
Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по този въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно – от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно при сегашното развитие на човека (в неговото индивидуално и социално развитие) стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център.
към беседата >>

Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда.
За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по този въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно – от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно при сегашното развитие на човека (в неговото индивидуално и социално развитие) стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. Например, десет-петнадесет души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние помежду си.
към беседата >>

Със своята мисъл някои стигнаха до средата на пътя.
Това значи, че Земята трябва да влезе в нови условия на развитие, да попадне под влиянието на някакво ново Слънце. Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето. Ще се наблюдавате кой докъде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до Слънцето? Със своята мисъл някои стигнаха до средата на пътя. Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде дотам. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се вдигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича смъртна река, през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс.
към беседата >>

Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч.
Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде дотам. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се вдигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича смъртна река, през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовника за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения астрален пояс, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии.
към беседата >>

83. Правилният растеж на Ученика

ООК

В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда.
И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън.
към беседата >>

84. Значение на ръцете и пръстите

ООК

Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия.
Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: Изглади погрешката си, но не забивай ножа в себе си. Може да кажете някой път: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл. И сега цялата наша литература е пълна с отрицателни мисли. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! Сега тия упътвания са потребни, за да се създаде между вас една хармония. Моето желание е да се създаде в класа една вътрешна хармония. Аз не искам едно общежитие. Тъй, каквито сте, аз ви харесвам, т.е.
към беседата >>

За пример обкръжаващата среда от черната ложа, която повдига духовенството, то е от черната ложа, иска да внесе един клин, едно отравяне между вас.
Като ви казвам тъй, това в един ден няма да се създаде, но трябва да бъде целта ни. Изискват се няколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но може да се създаде. Създаде ли се веднъж, ние вече стъпваме на една здрава основа, окултна основа. В тази хармония всичко можем да вършим. За пример обкръжаващата среда от черната ложа, която повдига духовенството, то е от черната ложа, иска да внесе един клин, едно отравяне между вас. Не му е времето сега. Вие се занимавате с важни въпроси, оставете духовенството за друг път. От чисто окултно гледище те постъпват неразумно, но ние ще постъпим според закона на Бялото Братство, според Божествения закон. Ще дадем едно мощно движение напред, тъй, както житното зърно израства отдолу нагоре. Ще кажем тъй: „Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме!
към беседата >>

85. Окултна страна на живота

МОК

(– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите.
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята?
към беседата >>

Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу?
Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре.
към беседата >>

86. Установени мерки

МОК

Средата, в която живеете, е много груба и лесно може да ви извади от релсите на вашия живот.
И тъй, като погледнете носа си, не се обезсърчавайте, нито обвинявайте дедите и прадедите си. Благодарете за всичко, което ви е дадено – то е подарък, за който нищо не можете да кажете. Една българска пословица казва: "На харизан кон зъбите не се гледат." Щом не сте доволни от това, което ви е дадено, трябва да работите върху себе си. Ако работите съзнателно върху себе си, ще ви се дадат упътвания как да работите върху различните области на мозъка си, за да предизвикате дейността на умствените си сили. По този начин ще внесете равновесие в себе си. Средата, в която живеете, е много груба и лесно може да ви извади от релсите на вашия живот. Не си правете илюзии да мислите, че с гранитна или с желязна воля можете да постигнете нещо. Диамантна воля се изисква от всички! Българинът има такава воля само когато се заинати. Ако в работата си би проявил такава воля, каквато в ината, той би извършил чудеса. У българина е силна волята в отрицателен смисъл; той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда.
към беседата >>

Освен това число, има още едно число – 37 см – разстоянието от средата на ушите до темето; това число е норма.
И така, от старото той създава нещо хубаво. И тъй, работете съзнателно върху носа си – ако е къс и тесен, да го удължите и разширите поне с един милиметър. Ако успеете за две години да постигнете този резултат, вие имате силна воля. Като норма за широчината на носа вземам 35 мм. През тези две години ще мерите носа си, за да видите дали сте достигнали дадената мярка. Освен това число, има още едно число – 37 см – разстоянието от средата на ушите до темето; това число е норма. Който има тези две числа в себе си, той е устойчив човек, на него може да се разчита. Като изучавате тези силови линии, ще видите какви са резултатите, когато тези две числа едновременно се намаляват или увеличават или ако едното число се увеличава, а другото намалява. Като правите различни изчисления, ще видите колко сложни формули се получават. От това гледище аз определям човека като сложна математическа формула. Щом е формула, всяка формула има три вида разрешаване: умствено, чувствено и физическо или волево.
към беседата >>

87. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

(втори вариант)

НБ

Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство. Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ?
към беседата >>

88. Тъмното петно в съзнанието

ООК

Сега туй, което става в окръжаващата среда, искат да отвлекат вашето внимание в друга посока.
Този ток ще покаже кой от вас е работил в миналото, доколко се е занимавал, как се е учил, когато е бил в Школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е учил и как е използвал това знание в ред съществувания на миналото. И следователно във вас ще се представят всичките тия картини на вашия минал живот и вие ще се спрете и ще кажете: „Разбирам, тази погрешка се дължи на тия причини“. И при туй съзнание вие ще поправите тия погрешки много лесно. Та главното нещо, което се изисква, е да съсредоточите ума си във вашите способности, да използвате Божията светлина. Сега туй, което става в окръжаващата среда, искат да отвлекат вашето внимание в друга посока. То е едно налягане и онзи ученик, който разбира закона, ще знае, че туй налягане отвън е тъй необходимо, както в една реторта трябва да има налягане, за да може законът да работи. В Школата трябва да има известно съпротивление. Та няма да се плашите от външната обстановка на нещата. Тия свещеници, които днес пречат, те са били ученици някога в окултната Школа; някои от тях са изпъдени от Школата и като няма какво да правят, станали са свещеници. Но Школата на Бялото Братство, тя е безпощадна.
към беседата >>

89. Малките случаи

ООК

Може да хванете този лък и по средата, както искате, но има известни правила, които трябва да спазвате.
Разбиране трябва между нас, зачитане на онези велики закони, на които ученикът и Учителят се подчиняват едновременно. Ако вие сте един ученик при мене и учите музика, аз не мога да изменя тия правила на музиката заради вас, да изменя тоновете на позициите и да ви дам други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както са и за мен, и за вас, те трябва да са ясни. После вие не може да карате лъка насам-нататък, да го метухарите. Този лък трябва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лък и по средата, както искате, но има известни правила, които трябва да спазвате. И ученикът, и учителят трябва да ги спазват. И в живота е същият закон. Ние не можем да живеем по който и да е начин. Има точно определени правила, по които трябва да живеете. Тази вечер аз мога да говоря и по друг начин, мога да кажа много неща, но аз зная последствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете.
към беседата >>

В живота няма нищо по-приятно от това, да чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе.
Видиш някой ученик разтревожен, нещо го мъчи, не го питай: „Какво имаш? “ Влез в положението му и виж как е създадено туй положение. Той има товар, не му го взимай, ти може да му помогнеш, като не се съмняваш в него. Сега, разбира се, аз не искам в един ден да изпълните тия правила. Аз ви давам 10 години, да ги усвоите, пък вие може да ги усвоите и за един ден, за седмица, за месец, за една година и за две години. В живота няма нищо по-приятно от това, да чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе. Обичат те тъй искрено, всеки един от тях е готов да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно да се усещаш между своите. Няма по-хубаво състояние на земята от това! Да имаш 2–3 приятели, на които ти напълно може да разчиташ. И сега, такова общество ние трябва да направим и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали?
към беседата >>

НАГОРЕ

0.22170782089233