НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
124
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в
средата
- в единствената за времето си зала "България".
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в
средата
- в единствената за времето си зала "България".
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
към текста >>
За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по
средата
на първия балкон.
В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.
За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по
средата
на първия балкон.
Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост.
към текста >>
2.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална
среда
.
От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална
среда
.
Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова - избирай сам!
към текста >>
3.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В тази груба
среда
тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях.
В тази груба
среда
тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
към текста >>
4.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние, музикантите, се наредихме в
средата
на кръга и засвирихме.
- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия.
Ние, музикантите, се наредихме в
средата
на кръга и засвирихме.
Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него.
към текста >>
5.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На
средата
бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
А защо? Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни. Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията.
На
средата
бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
към текста >>
Виждам Учителя - че е застанал по
средата
на поляната.
Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни. Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
Виждам Учителя - че е застанал по
средата
на поляната.
Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?
към текста >>
6.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на
средата
на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на
средата
на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото.
към текста >>
7.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската
среда
за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото.
Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската
среда
за половината от нейните пилци и свидни рожби.
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>
Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена
среда
.
Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена
среда
.
Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство. Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!
към текста >>
8.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в
средата
на кръга.
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в
средата
на кръга.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
към текста >>
Отмествам махалото към
средата
на стаята - нищо не се движи.
Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта.
Отмествам махалото към
средата
на стаята - нищо не се движи.
Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство.
към текста >>
9.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А музиката е
средата
, в която Божествения Дух твори.
Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа. За това Хармонията е материализирано движение на Духа.
А музиката е
средата
, в която Божествения Дух твори.
Тук се творят законите на Мирозданието.
към текста >>
10.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние за тях сме работна
среда
.
Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас.
Ние за тях сме работна
среда
.
Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя!
към текста >>
11.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото според Учителя психическата
среда
там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него.
Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли?
Защото според Учителя психическата
среда
там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него.
Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>
12.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А техните места са на втория ред и то - в
средата
, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата.
А техните места са на втория ред и то - в
средата
, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети? " А Ради отговаря: "Господ ни ги даде!
към текста >>
Не иска да ги сложи в
средата
, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи.
Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува.
Не иска да ги сложи в
средата
, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи.
По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети? " А Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда.
към текста >>
Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по
средата
.
" "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано." Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета.
Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по
средата
.
Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно.
към текста >>
13.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това се случи и по
средата
, и в края, когато се даваше Паневритмията.
Та имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока.
Това се случи и по
средата
, и в края, когато се даваше Паневритмията.
Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители. Защо разправям това ли?
към текста >>
14.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в
средата
на музикантите.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух.
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в
средата
на музикантите.
Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
към текста >>
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и
среда
на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено.
Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано.
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и
среда
на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено.
През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
към текста >>
15.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в
средата
на поляната, където играехме Паневритмия.
На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа?
Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в
средата
на поляната, където играехме Паневритмия.
Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас.
към текста >>
16.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По
средата
на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
"Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки.
По
средата
на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните.
към текста >>
17.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз също бях принудена да живея в тази груба
среда
на занаятчии.
Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
Аз също бях принудена да живея в тази груба
среда
на занаятчии.
Но никога не одобрявах вътре в себе си това, което се случи, защото знаех много добре къде ще ни отведе. Отведе ни където трябва. Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци.
към текста >>
18.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по
средата
на стаята си безпомощна.
Всяка една от тях събираше този десятък и после го предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите.
Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по
средата
на стаята си безпомощна.
По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време.
към текста >>
19.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана
среда
на физическото поле.
Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят.
Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана
среда
на физическото поле.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен.
към текста >>
20.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това са условия, това е
среда
, това са възможности, които се свързват в едно.
Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна.
Това са условия, това е
среда
, това са възможности, които се свързват в едно.
Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа.
към текста >>
21.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира
среда
между есеите в Палестина.
Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5.
Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира
среда
между есеите в Палестина.
Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
към текста >>
22.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Най-важното е, че в
средата
бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче.
В брой 2 от 1992 година, под заглавието на списанието беше поместен портретът на Учителя, искащ да покаже, че Учителят Беинса Дуно може да се постави заедно, на един кантар с класическите йога-текстове и че те съвпадат със Словото на Учителя, видно от уводната статия. Бяха поместени различни текстове от Учителя, като бяха дадени и дихателни техники от Учителя. В забележка искаха да докажат, че Учителят е взел всичко това от учението на йогите. Бяха поместени спомени, целенасочено преразказани, преиначени и изменени, за да компрометират самите спомени и то без разрешение на онези, които са ги публикували. Накрая са поместени материали на йогите.
Най-важното е, че в
средата
бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче.
Това бе копието, с което бе прободен образът на Всемировия Учител. Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата. Надявам се, че след всяко нарушение на окултните закони от Школата идват други закони, които възстановяват нарушението. Тези неща ги изнасяме, за да се види цената на отклонението и цената на Божието Възмездие. Защото Божието Възмездие възстановява Божията Правда.
към текста >>
23.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят не застана по
средата
им, нито застана отпред, за да ги обедини.
Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения.
Учителят не застана по
средата
им, нито застана отпред, за да ги обедини.
Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
24.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по
средата
." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя.
В Мърчаево Учителят каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират по отношение на Бялото Братство." За кое бъдеще се отнасяше, не ни се каза. Досега минаха тридесет години и не се коригираха, а проведоха много гонения срещу нас. Видяха в Учението голям съперник по отношение на някой идеи, като смятаха, че това са техни идеи, а тези идеи бяха общочовешки и Божествени. Видяха, че самият живот от една страна, а от друга страна - идеите на Учението на Учителя ще привлекат хората към Него и затова се бояха от нас. И затова ни преследваха, ограничаваха, съдиха ни и изгориха книгите на Учителя.
Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по
средата
." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя.
Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички.
към текста >>
25.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по
средата
на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето.
Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време.
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по
средата
на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето.
Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
към текста >>
26.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Така че аз не работех в чужда
среда
, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше.
Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят.
Така че аз не работех в чужда
среда
, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше.
Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца. С тях работете.
към текста >>
27.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по
средата
на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай.
Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала.
Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по
средата
на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай.
Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре. И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме.
към текста >>
Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в
средата
имаше многочислен струнен оркестър.
Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера.
Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в
средата
имаше многочислен струнен оркестър.
Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път".
към текста >>
28.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
На
средата
на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка.
"Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от него на малки групи. Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина.
На
средата
на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка.
Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен.
към текста >>
Обикновено музикантите свиреха в
средата
на кръга.
Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър.
Обикновено музикантите свиреха в
средата
на кръга.
Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят.
към текста >>
Учителят играеше Паневритмията в
средата
на кръга до музикантите.
Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга.
Учителят играеше Паневритмията в
средата
на кръга до музикантите.
А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят. Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията.
към текста >>
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в
средата
на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя.
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в
средата
на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор.
към текста >>
29.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува
средата
на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува
средата
на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си.
към текста >>
30.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За животните пък
средата
е важна.
Психичната обстановка ще бъде нова. Ще се прилага и музиката при отглеждането на растенията. Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората.
За животните пък
средата
е важна.
Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.
към текста >>
31.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учениците създават условията и
средата
, за да се прояви Словото на Всемировия Учител в музика и движение, за да се създаде Паневритмията.
Всеки ще има ключа в себе си, когато се запознае и проучи Словото на Учителя и го приложи. А дотогава ще се чака. Столетия му предстоят на този народ да работи и да се повдига чрез Словото на Учителя. Ние се движим във верига - едни слизат на земята, други си заминават. Кръговрат има и в природата и в живота, и в движенията на онези, които са ученици и се движат по Пътя на ученика.
Учениците създават условията и
средата
, за да се прояви Словото на Всемировия Учител в музика и движение, за да се създаде Паневритмията.
Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите." "Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото" - допълни друг път Учителят. Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията." Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката." Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
към текста >>
32.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в
средата
има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в
средата
има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>
33.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
От село, изведнъж попаднаха в столична
среда
.
"Таксата" От далечната провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи.
От село, изведнъж попаднаха в столична
среда
.
Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери. Не смееше да поиска от братята.
към текста >>
Има една жива
среда
, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания.
Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев.
Има една жива
среда
, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания.
Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има виждане. И знание. А за да се приложи това знание е необходимо да се познават Духовните и Божествените закони, които управляват света и Вселената.
към текста >>
34.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Да се образува тук една
среда
на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди.
От временното се ползувай, но живей с Вечното! Що е Братството Всички онези, които могат да доловят Божествената Мисъл, която сега слиза на земята в умовете на човеците, всички онези, които се отзовават на Божиите повеления, които сега проникват чрез живота на праведниците - образуват Бялото Братство, независимо от това учени ли са или са прости, богати или бедни, верующи или неверующи. Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго.
Да се образува тук една
среда
на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди.
Второ: Защо съм ви събрал тука? За да ви подготвя за проповедници за в бъдещето. Кои идеи ще проповядвате? Идеите на шестата раса. Къде са вложени те?
към текста >>
35.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна
среда
.
"Своеволия на "Изгрева" На "Изгрева" ставаха необикновени неща. Когато Учителят казваше на възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма смисъл. Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри.
Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна
среда
.
Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях. Ние тогава бяхме младежи и нямахме право да се месим в тези неща, а и не ни допускаха. Чак след заминаването на Учителя бяхме допуснати отчасти в решаване на някои проблеми, а тогава наближавахме към петдесет години. Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина.
към текста >>
36.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична
среда
, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места.
За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична
среда
, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
към текста >>
37.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по
средата
.
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София.
Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по
средата
.
Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците? " Учителят премълча. След време Кършовски нарисува портрет на Учителя и Той отиде на изложбата му.
към текста >>
38.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата
среда
!
Оглашеният човек само слуша. Чак когато ученикът направи вътрешна и външна връзка с Бога, тогава Бог ще направи връзка между вас и нас. Запомнете това. Това е закон на Школата. Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите!
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата
среда
!
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет.
към текста >>
Тя ще му създаде
среда
и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата.
Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка.
Тя ще му създаде
среда
и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата.
Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога! Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички!
към текста >>
39.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят играеше в
средата
.
Друг път Учителят е показал на някого упражнението, ние го правим, а Той ни гледа. Той не ни коригираше лично, а оставяше сами да се коригираме. Той въобще много деликатно се отнасяше към тези работи. През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много.
Учителят играеше в
средата
.
След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията.
към текста >>
40.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Палатката беше разположена по
средата
на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
Палатката беше разположена по
средата
на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>
41.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В
средата
имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
В
средата
имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си.
към текста >>
42.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят не е искал на
средата
да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 година дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната.
Учителят не е искал на
средата
да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята си правеха каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева".
към текста >>
43.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите -
средата
, третите - върха на пирамидата.
Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят.
Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите -
средата
, третите - върха на пирамидата.
И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ.
към текста >>
44.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е
средата
, в която Христовият Дух на Единството твори.
Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух. А Духът е първичната проява на Бога. А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите.
Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е
средата
, в която Христовият Дух на Единството твори.
Тук се създават законите на Мирозданието. От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа.
към текста >>
Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е
среда
на този свят.
А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите. Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е средата, в която Христовият Дух на Единството твори. Тук се създават законите на Мирозданието. От тук се създават световете и животът на всяка една форма.
Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е
среда
на този свят.
Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина.
към текста >>
Музикалният свят е
среда
, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство.
Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух. А Духът в своето Битие е Хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е творчески акт на цялата жива Природа и оттам излиза Музиката като творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител - Беинса Дуно - е творчески акт на Божествения Дух - чрез Него Светът се е създал. Музиката създава разни светове чрез Хармонията си.
Музикалният свят е
среда
, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство.
Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа.
към текста >>
45.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават
среда
, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя.
Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това.
Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават
среда
, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя.
Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица.
към текста >>
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична
среда
за работа върху идеите на Словото.
Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата.
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична
среда
за работа върху идеите на Словото.
Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
към текста >>
46.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга
среда
, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга
среда
, в положение много по-високо, отколкото нейното.
И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата
среда
, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата
среда
, за по-високото положение, към което се стреми.
Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към текста >>
47.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна
среда
.
Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик.
Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна
среда
.
Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват.
към текста >>
48.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз за първи път попадах в
среда
на спиритисти.
Чух молитви, които не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха. Всички бяха наредени на редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум.
Аз за първи път попадах в
среда
на спиритисти.
Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора - пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс.
към текста >>
49.
9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така аз намерих моята родна
среда
.
неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава.
Така аз намерих моята родна
среда
.
Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня, от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях се сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество?
към текста >>
50.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така се запознах пак с тях, влезнах в
средата
и отново намерих Братството и Учителя.
А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни. Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от лозето в Търново. Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново.
Така се запознах пак с тях, влезнах в
средата
и отново намерих Братството и Учителя.
А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София. Като се поопознахме, като споделяхме и видяхме, че имаме общи идеи и стремеж, образувахме духовна група от 20-30 младежи и се събирахме на полянката вън от голямото Братство. Ние се насочвахме нашата младежка група към една поляна вътре в гората. После се срещахме в квартирата на един от младите братя в града всеки неделен ден в 6 часа сутринта. Така правехме нашите събрания - пеем песни, молим се, разговаряме по разни теми и изнасяме реферати по различни въпроси.
към текста >>
51.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В Общия Клас самата
среда
беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас.
Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
В Общия Клас самата
среда
беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас.
И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.
към текста >>
52.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по
средата
се насажда нов харман.
Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп. В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър?
Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по
средата
се насажда нов харман.
И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си.
към текста >>
53.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната
среда
, за да не го смъкне тя до своето ниво.
Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало". Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4.
Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната
среда
, за да не го смъкне тя до своето ниво.
Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6.
към текста >>
54.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше много удобен понеже е в
средата
на София.
„Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца.
Той беше много удобен понеже е в
средата
на София.
В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата. Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г.
към текста >>
55.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние купувахме билети на Учителя и то по
средата
на първия балкон в зала България.
Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти по покана на наши приятели идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя когато бяха поканени в частни домове.
Ние купувахме билети на Учителя и то по
средата
на първия балкон в зала България.
А около Него имаше винаги по 2-3 приятели. А почти целия Изгрев беше в салона. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
към текста >>
56.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те бяха много хубава
среда
за разговор.
Обикновено ходехме на Мусала. Мнозина от нас имат невероятни преживявания с Учителя на планината. Идеята за Младежките събори даде Учителят и се проведоха осем младежки събора от 1923 до 1930 г". С голяма любов и при голямо участие Учителят изнасяше по няколко беседи и даваше разяснение на всеки от младежите, които имаше да изнесе по някой въпрос, реферат или доклад. Имаше и общо разговори където се повдигаха онези въпроси, които ни вълнуват и които ни предстои да разрешим в бъдеще.
Те бяха много хубава
среда
за разговор.
Младежките събори бяха светло явление в братството. Създаваше се светла, хубава атмосфера. И Учителят участваше. Тук имаше представители на различни течения, като ние ги поканвахме. Съборите бяха един апел към младите хора за един идеен живот.
към текста >>
57.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Животът сред природата бе нашия живот, нашата
среда
, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот.
Живеехме повече сред природата. Нашето жилище беше малко, но ние правехме многобройни разходки и екскурзии по планините. Мога да кажа, че в тези пътувания от 55 години, по мое изчисление сме извървели 110 хиляди километра. Обиколили сме земята три пъти по екватора. Имахме с нея един дълъг и прекрасен живот, един хубав път сред най-хубава обстановка.
Животът сред природата бе нашия живот, нашата
среда
, в която се движехме, паралелно с него вървяха нашите разговори като идея и живот.
Аз споделях всичко с нея и нашия път мина при една голяма хармония и разбирателство, творческа и полезна работа. Ние с нея бяхме от началото до края на Школата на Учителя. Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка.
към текста >>
58.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в
средата
, а Учителят играеше във вътрешния кръг.
Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър.
Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в
средата
, а Учителят играеше във вътрешния кръг.
Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни.
към текста >>
Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в
средата
на кръга имаше оркестър от десетина музиканти.
Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха. Всичко, което е казал Учителя за луната е записано. Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя.
Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в
средата
на кръга имаше оркестър от десетина музиканти.
Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия.
към текста >>
59.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по
средата
изковани дълги маси.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите.
До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по
средата
изковани дълги маси.
Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат.
към текста >>
Седяха на пейката, а по
средата
е седнал Учителя и разговаря с тях.
Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя.
Седяха на пейката, а по
средата
е седнал Учителя и разговаря с тях.
По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли. А Учителят стоеше прав. Преди да се счупи пейката, миг преди това Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се изпотъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти на сестрите стърчаха нагоре.
към текста >>
60.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше
средата
на м.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА Учителят сам определи деня когато се завърна на Изгрева.
Беше
средата
на м.
октомври 1944 г. Животът на Изгрева започна да тече по същия начин както преди. Приятелите се заселиха в къщичките си, а Учителят беше в стаята си. Но промените, които станаха след като дойде новата комунистическа власт засегна и нашия квартал. Тук бяха настанени и руски офицери за пренощуване.
към текста >>
61.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в
средата
.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата.
От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията. Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята? Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане.
Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в
средата
.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата.
Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл. Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки.
към текста >>
62.
31. СЕАНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в
средата
между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш".
Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса жената се побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: „Учителю, помогни ни!
Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в
средата
между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш".
Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене? " Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
към текста >>
63.
44. ПРОВОДНИКЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние сме
среда
за Невидимия свят и той работи с нас, така както за нас е
среда
земята и всичко що расте по нея и което ни заобикаля.
А Катя нищо не вижда, нито знае. След малко идват приятелите от горе, казват: „Симеон падна, но не се удари много. Само си понавехна крака." Катя не може да разбере как е казала тя самата това. Важното е, Учителят запитва, а от Невидимия свят отговарят чрез Катя на Неговия въпрос. Ние сме скачени за Невидимия свят с невидими жици и връзки.
Ние сме
среда
за Невидимия свят и той работи с нас, така както за нас е
среда
земята и всичко що расте по нея и което ни заобикаля.
Връзки живи, но невидими, по които протича живота на Цялото.
към текста >>
64.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едни искат откъм опашката, други от
средата
, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи.
Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана. Зачервен, ароматен, кухнята се изпълня с ухание. Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе.
Едни искат откъм опашката, други от
средата
, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи.
В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни. Братята седят наоколо с жаден поглед гледат шарана, вдъхват сладостния мирис, устата им се наливат със слюнки. Учителят пак си налива вода и си отива в стаята.
към текста >>
65.
120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 2
Изведнъж в
средата
на беседата Учителят вмъква тези думи: „Тези сълзи са много ценни.
Учителят със съвършено чувство, следи, бди и помага. Имахме един гърбав брат...Той беше нещастен от това, слаботелесен, често боледуваше и често прекарваше тежки кризи и състояния. Веднъж през време на такава една криза, той отива на беседа, но му е толкова тежко, че сяда в задните редици между приятелите, сгушва се надолу и от очите му почват да текат сълзи. Чувствува се нещастен, изоставен, безпомощен, закрил с ръка очите си, тихичко си плаче, рони сълзи, без да го види някой. В туй време Учителят държи беседата.
Изведнъж в
средата
на беседата Учителят вмъква тези думи: „Тези сълзи са много ценни.
Аз ги събирам и пазя. Ангелите скъпо плащат за тях." Братът се сепва. Тези думи отговарят точно на неговото състояние. Учителя продължава по-нататък беседата си. Откъде Учителят знае мъката му?
към текста >>
66.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А в
средата
е жена му Ерифели.
През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци. Било е голямо тържество. Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят.
А в
средата
е жена му Ерифели.
След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе. Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици на Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели". Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, до-шел от най - възвишената планета „феташ". Бе му казал също кога е дошъл. Бе му казал и за какво е дошъл.
към текста >>
67.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната
среда
много добре.
" Ако се усетят приятелите да го направят - направят го. Иначе Учителят си мълчи. Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова. От 1905 г. до 1926 г.
през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната
среда
много добре.
Те бяха скромнички хора, честни, хубави, обикновени. Гумнеров беше един предан брат. Като усети, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси. Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец.
към текста >>
68.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това беше живата
среда
, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори.
Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори.
Това беше живата
среда
, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори.
Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа.
към текста >>
69.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в
средата
, където другите са насядали в кръг.
Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път моливче-то си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в
средата
, където другите са насядали в кръг.
Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
към текста >>
70.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в
средата
, където е самата чешма.
Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце.
На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в
средата
, където е самата чешма.
Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни.
към текста >>
71.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
- В каква хубава
среда
ще бъде ВЛАД.
Защото има един малък, личен живот, а има и един Голям Живот, където всички сме заедно. В него винаги ще се срещаме и работим - в него няма раздяла. - Това е ЖИВОТ ВЕЧЕН. Горе за ВЛАД има радост. Ще го посрещнат Учителят и приятелите с песни.
- В каква хубава
среда
ще бъде ВЛАД.
А ние тука имаме скръб, но казва Бог: „С вас ще бъда, когато сте в скръб". А по-нататък казва: „Скръбта ви ще се превърне в радост". Сега нека всички кажем: МИР И СВЕТЛИНА НА ДУШАТА НА БРАТ ВЛАД ПАШОВ. Споменавайте го в молитвите си! Брат Борис
към текста >>
72.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща
среда
.
Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това.
Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща
среда
.
А тя ще бъде скоро. УЧИТЕЛЯТ ПРИЗОВАВА РАБОТНИЦИТЕ СИ И ГИ ПРИГОТВЯ ЗА НОВА СРЕЩА. И тъй до нашата следоюща нова среща. Брат Борис 20.VII.1969 г. с. ПРОСЛАВ, Пловдив
към текста >>
73.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Реже ги по
средата
, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож.
Реже ги по
средата
, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се?
към текста >>
74.
85. ЗАЩИТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква
среда
се движи.
85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети.
Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква
среда
се движи.
Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме!
към текста >>
75.
92. МЪГЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По
средата
на пътя паднала мъгла и изгубила пътя.
Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит както и останалите. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал, да се отиде на Черни връх. Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша.
По
средата
на пътя паднала мъгла и изгубила пътя.
Лутала се насам, натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: „Хайде сега двамата да намериме пътя".
към текста >>
Не случайно по
средата
на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре.
Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Така Паша прави своят опит. Тя не би могла да стигне върха, дори и да е било слънчево времето, тя не беше подготвена за такива преходи.
Не случайно по
средата
на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре.
Мъглата я спира, тя прави връзка с Учителя и получава помощта. Опитът на Паша излезна несполучлив, но примера с Учителя е превъзходен и превъзхожда опитностите на другите във връзка с изкачването на учениците на Черни връх.
към текста >>
76.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по
средата
се усмихва дядо Димитър като жива икона.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва.
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по
средата
се усмихва дядо Димитър като жива икона.
Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде.
към текста >>
77.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А по
средата
беше огнището.
Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време.
А по
средата
беше огнището.
На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде?
към текста >>
78.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в
средата
, а ние сме наредени в кръг и слушаме.
Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в
средата
, а ние сме наредени в кръг и слушаме.
Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
79.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в
средата
на поляната.
Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в
средата
на поляната.
С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
към текста >>
По
средата
на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро.
По
средата
на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>
80.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Събрахме всички камъни на
средата
на поляната.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см.
Събрахме всички камъни на
средата
на поляната.
Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария.
към текста >>
Значи камъните, които бяха натрупани в
средата
по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в
средата
за сядане във вид на спирала.
Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова.
Значи камъните, които бяха натрупани в
средата
по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в
средата
за сядане във вид на спирала.
Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България. Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне?
към текста >>
81.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В
средата
на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни.
В
средата
на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме.
До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни.
към текста >>
В
средата
свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше.
До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни.
В
средата
свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше.
Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук. След Паневритмия всички се събирахме около Учителя, целувахме ръка и започваха интересни разговори. През това време музикантите свиреха. Накрая се разотивахме по палатките.
към текста >>
82.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По
средата
десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване. Обстановката тук е необикновена. Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям.
По
средата
десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията.
Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро.
към текста >>
83.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в
средата
на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място.
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в
средата
на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки.
към текста >>
84.
57. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Средата
на месец септември за 12 дни до Черни връх.
Беседите са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота" (стр. 1 до 67). 5. 1942 г. Месец август-септември до връх Мусала за дванадесет дни. 6. 1943 г.
Средата
на месец септември за 12 дни до Черни връх.
към текста >>
85.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В
средата
на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството.
Отпред един милиционер, отзад друг, така че да ме сплашат, да ме разстроят психически, ама аз си вървя, усмихвам се отвътре и нещо в мен се усмихва и си пее. Състояние на духа. Завеждат ме в кабинета, една голяма стая, осветлението е много слабо, нарочно е направено така. И те имат опит - тъмните сили обичат тъмнината. Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава.
В
средата
на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството.
Отстрани са седнали 5-6 души следователи, които също ми задават въпроси. Изправен съм срещу змей с много глави. Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос. Трябва да се отговори. Това е битка.
към текста >>
86.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бог е
средата
, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш.
Бог е
средата
, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само.
към текста >>
Силните индивиди са в борба помежду си и със
средата
, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават.
Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост.
Силните индивиди са в борба помежду си и със
средата
, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават.
Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет!
към текста >>
87.
IX. НОВАТА ЕПОХА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят се завръща на Изгрева в
средата
на месец октомври - 19 октомври 1944 г.
Скоро ще се върнем на Изгрева". Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович. С братски поздрав Ваш Боян." Забележка на редактора: На 9.09.1944 г. се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на руските войски, които навлизат на 8.09.1944 г. в България.
Учителят се завръща на Изгрева в
средата
на месец октомври - 19 октомври 1944 г.
към текста >>
88.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна
среда
, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна
среда
, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>
89.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
е отивала в по-гъста
среда
, а сега отива към по-възвишени области.
За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е.
е отивала в по-гъста
среда
, а сега отива към по-възвишени области.
Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството.
към текста >>
90.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в
средата
на улицата.
Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото. Сериозно трябва да се помисли по този въпрос и да се пристъпи към действие. Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя. Те казаха, че ще се продължи ул. „10".
Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в
средата
на улицата.
Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва. Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов. Кога мислите да дойдете на Изгрева?
към текста >>
91.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на
средата
на сцената.
След един час случайно дойде един от второстепенните служители, който си миеше колата. Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина.
Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на
средата
на сцената.
Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж. На масата тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе. И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане!
към текста >>
92.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
По
средата
на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно.
Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева.
По
средата
на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно.
От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление.
към текста >>
93.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Понякога тя слиза забулена и за околната
среда
остава непозната.
Ученикът Аверуни узнава името на своята душа. С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа. Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата.
Понякога тя слиза забулена и за околната
среда
остава непозната.
Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната.
към текста >>
94.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тръгни по шосето и нейде по
средата
на пътя ще я видиш.
- поставих смутено въпроса. - Очаквам още една от учителките! Олга не е дошла. Тя идва отдалече. Тя пътува с влак, пристигащ късно и ще можеш ли да я посрещнеш?
Тръгни по шосето и нейде по
средата
на пътя ще я видиш.
Иди и я доведи! Вместо да отговоря, че съм съгласен, вдигнах ръка за поздрав и бързо тръгнах към шосето. Тогава то бе тясно, застлано с чакъл. Оградено от високи дъбови дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло. Лунната светлина му придаваше особена красота.
към текста >>
95.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и
среда
за духовната дейност на школата.
Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и
среда
за духовната дейност на школата.
Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото. Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа.
към текста >>
96.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната
среда
в школата на УЧИТЕЛЯ.
Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване. И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка.
А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната
среда
в школата на УЧИТЕЛЯ.
Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ. Явих се при Него. Изложих двата проблема. Той внимателно следеше всяка мисъл, търпеливо изчака края на моето изложение.
към текста >>
97.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Достатъчно е било, в такава интимна
среда
, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере.
Достатъчно е било, в такава интимна
среда
, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
към текста >>
98.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
За мен, който дойдох по
средата
на Школата, това бе кощунство.
Учителят не е бил доволен от това. Защо ли? Защото тези идеи за комуните не са Негова идея, а са вложени отвън, за да отклонят младите от Учението. Решават да правят комуна. Напускат Школата.
За мен, който дойдох по
средата
на Школата, това бе кощунство.
Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това. Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва. Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват.
към текста >>
99.
ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В 10 часа ние музикантите застанахме в
средата
на кръга, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем.
Бяхме решили него ден да играем Паневритмия на поляната над езерото над „Чистота" под връх „Харамията". Беше определен час. Точно 10 часа сутринта. Всички от лагера излезнахме там, а Борис и Мария летуваха на „Салоните", на 10 км далеч от нас. Бяха съобщили, че ще дойдат за Паневритмия.
В 10 часа ние музикантите застанахме в
средата
на кръга, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем.
Някой каза: „Да почакаме Борис и Мария." А те се виждаха като точки, които слизат по билото. За да дойдат при нас им трябва най-малко 30 минути. Ние зачакахме. Минаха 15 минути и някои почнаха да се изнервят от чакане. Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува.
към текста >>
100.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
И в бъдеще, когато дойдат други да правят нов герб, за да отхвърлят стария - то лъвът пак ще го има по
средата
.
Дойде време да си направят герб, символ на държавната власт. Правиха, струваха, включиха символика в него, която да отговаря на техните комунистически идеи и идеали. Какво бе моето учудване, когато лъвът като емблема намери също своето място в техния комунистически герб. Хайде сега, отговорете ми, защо стана така? Отговорът ще намерите в думите на Учителя, които ви предадох.
И в бъдеще, когато дойдат други да правят нов герб, за да отхвърлят стария - то лъвът пак ще го има по
средата
.
към текста >>
НАГОРЕ