Търсене в текстове за 'Среда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни.
– „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл.
към текста >>

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>

– съгражда и развива умствения като среда;
Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм.
към текста >>

Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата.
Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас; – Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена. Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени. 14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.
към текста >>

Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.
Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния. Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя.
към текста >>

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
към текста >>

При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
към текста >>

междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории).
X=(D.a): d = (4600. a. а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия).
към текста >>

Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите.
а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия.
към текста >>

Доказва, че светлината се поглъща от междузвездната среда.
[72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди. Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път. Доказва, че светлината се поглъща от междузвездната среда. [73] Норман Робърт Погсън (23.03.1829–23.06.1891) – английски астроном. През 1851 г. става асистент в обсерваторията „Радклиф” в Оксфорд. От 1858 г. е директор на обсерваторията „Хартуел–Хол” в Бъкингам.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят.
И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
към текста >>

Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта.
И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината.
към текста >>

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
към текста >>

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>

Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система.
Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
към текста >>

Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.
[104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104.
към текста >>

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104. [106] Homo sapiens (лат.) – разумно, мислещо същество. [107] Т.е. като първообраз.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие.
Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
към текста >>

В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.
на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно.
към текста >>

Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.
Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.
към текста >>

4. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
към текста >>

5. Писмо № 10

В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.”
Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

6. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Следователно е вън и от тяхната среда.
Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите. А тъзи вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прямия, тъй и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нрав[ствено] духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма с.35 да добиеш. При това знай, че нещата няма [да] се съобразят с твойте желания и стремления, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са тъй непоколебими, както и този, който ги движи и направлява.
към текста >>

Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи.
Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие. с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява с своята длъжност, която занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото да се създаде нещо, се трябва в реда на нещата да има каква с.47 годе нужда и вътре в животът каква годе потреба за появяванието на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия по[д]тик на нещата си служат едни на други.
към текста >>

7. УВОД

Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница.
Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи. Премахнати са краесловните ерове „ъ" и „ъ". Всички случаи, когато слято или разделено изписани думи на автора са предадени от мен разделено и обратно, са обяснени в бележка под линия. Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал. За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература. ....................
към текста >>

8. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Следователно е вън и от тяхната среда.
Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите. А тази вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прекия, така и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява. Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява. Види ти се сам, въпреки това, което знаеш, като че ли още не можеш да схванеш и разбереш тази неизменяема истина.
към текста >>

Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде.
А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро.
към текста >>

9. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия. Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота.
към текста >>

Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.
Вярно е, защото е истинно, и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

10. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
към текста >>

11. 1898_Пеню Киров - №1

От средата на 1900 г.
Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.
към текста >>

12. Пеню Киров - №17

Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми.
И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>

13. Пеню Киров - №27

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в.
Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба. Честитя Ви деня Рождество Господне. Целувам те. Същий ..................... 106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)
към текста >>

14. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

От средата на 1900 г.
Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.
към текста >>

15. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми.
И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в.
Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба. Честитя Ви деня Рождество Господне. Целувам те. Същий ..................... 106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)
към текста >>

16. №89 (Пеню Киров)

Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи.
А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи. Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни посоки и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии. Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток.
към текста >>

17. №110 (Петър Дънов)

Дънов се връща в средата на юни.
Чет[ете] 75 пс[алом]. Ваш верен: П. К. Дънов ------------------------------------------ 191. В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
към текста >>

18. №93 (Пеню Киров)

Дънов се връща в средата на юни.
С искрен поздрав. Твой верен Господу: П.Киров _________________________ Обяснителни бележки: 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло.
към текста >>

19. №95 (Пеню Киров)

Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора.
А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо. Нямаме такава мярка, нямаме понятие нито във фантазията си. И тогава разбрах Павловите думи, че чул словеса неизречими. Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите. Но как да ти го опиша? Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора. След тази утрин аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден. Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море.
към текста >>

20. №100 (Пеню Киров)

223 В началото на 1907 г., до средата на март, П.
П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

21. ПОСЛЕСЛОВ

От таблицата във втората част е видно, че от средата на 1901 година П.
За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни. От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П. Дънов е пребивавал основно във Варна и Нови пазар, а П. Киров – в Бургас. От таблицата във втората част е видно, че от средата на 1901 година П. Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици. Пеню Киров пише предимно от Бургас.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Дънов се връща в средата на юни.
190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото. 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д-
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

223 В началото на 1907 г., до средата на март, П.
Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г. 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.
към текста >>

24. ПРЕДГОВОР

Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
към текста >>

Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност.
-63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г.
към текста >>

Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда.
Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
към текста >>

Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност.
-63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г.
към текста >>

25. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
към текста >>

26. 230 ПИСМА до д-р Дуков

Понеже между неговата душа и Бога има среда, тя бърка.
Защото не само неща, които имат лош изглед, са лоши, но често и тия, които имат добър повидимому. Трябва человек да разбира същността. А да я разбира, трябва да има непокварен душевен вкус. Христос е ясно поставил тая мисъл. Дотогава, докато человек не се е отрекъл от себе си, каквото и да умствува и да говори, той не познава истината. Понеже между неговата душа и Бога има среда, тя бърка. Вие вървете по пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите. Аз искам вие да разберете Христа добре и когато го разберете, ще бъдете едно с Него. И вашият девиз ще бъде: първом Царството Божие и Правдата Негова и после всичко друго. Любовта трябва да озари, да стопли и да промени всичко. За г-жата ви няма какво да се страхувате.
към текста >>

27. БЕЛЕЖКИ

В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси. В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.
към текста >>

28. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
към текста >>

29. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество.
Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло.
към текста >>

30. Повече светлина

Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията.
А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията. От космоса идат към Земята други светлинни вибрации и като дойдат до Земята, те се видоизменят и се ражда оная обикновената светлина. Зад обикновената светлина седят други енергии от по-висок род, а зад последните седи нещо разумно. Всеки цвят има органическо и психическо действие. Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека. Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма.
към текста >>

31. Към великата цел.

Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот.
Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „Късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „Идете, работете. Каквото се пада и на вас, ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>

Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>

32. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават.
към текста >>

Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
към текста >>

– Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.
А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още.
към текста >>

33. ***

Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност.
Напред в Любовта безгранична! Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди багри.
към текста >>

34. 1–50

Чистотата е среда, в която живее ученикът.
33 Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна! 34 Чистота. Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! 35 Божествената Любов. Моралът на ученика е Божествената Любов! 36
към текста >>

35. 250–300

Средата на ученика.
254 Новият път. Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите. Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света. 255 Средата на ученика. Живей и се движи винаги в Любовта! 256 С Бога. Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма. Живееш правилно, докато си в контакт с Бога.
към текста >>

36. ФОРМУЛИ - Всички

В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето.
Да въведе Бог душите ни във вечната свобода на Своя Дух. След което концентрираме ума си в живия Господ на Любовта — Христос. От изходно положение - ръцете пред лицето, в хоризонтално положение, с обърнати длани навън и допрени пръсти, бавно разтваряме ръцете встрани до хоризонтално положение. След това се издигат над главата, дланите се приближават и се допират (най-напред се допират пръстите), след което се спущат пред брадата. Дланите се отдалечават една от друга, за да се обърнат навън, а пръстите остават допрени. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето. Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. Формула 249 Огради ме, Господи, с великата броня на Божествения живот и Божествената Любов. Формула 250
към текста >>

Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете:
За ограждане сутрин и Вечер. Пръстите са събрани пред устните и като се духа, разтварят се настрани, формулата се произнася три пъти. Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния около мен. Формула 270 За да се оградите от Външни атаки, начертайте с мисълта си около себе си един светъл, неподвижен кръг и още един такъв кръг - отпред назад. Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете: Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат. Формула 271 Велики Господи на Любовта, Велики Господи на Мъдростта, Велики Господи на Истината,
към текста >>

Вечер, преди лягане, поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете:
дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във Великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздвижвам всичко, което Бог ми дава. Формула 340 Вечер, преди лягане, поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете: Бог е светлина! Помислете върху това около две минути и после пак мислено кажете: Ангелите са топлина! След като помислите, следва: Всички човеци са добрина!
към текста >>

37. ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'

В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето.
Да въведе Бог душите ни във вечната свобода на Своя Дух. След което концентрираме ума си в живия Господ на Любовта — Христос. От изходно положение - ръцете пред лицето, в хоризонтално положение, с обърнати длани навън и допрени пръсти, бавно разтваряме ръцете встрани до хоризонтално положение. След това се издигат над главата, дланите се приближават и се допират (най-напред се допират пръстите), след което се спущат пред брадата. Дланите се отдалечават една от друга, за да се обърнат навън, а пръстите остават допрени. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето. Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. Формула 249 Огради ме, Господи, с великата броня на Божествения живот и Божествената Любов. Формула 250
към текста >>

Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете:
За ограждане сутрин и Вечер. Пръстите са събрани пред устните и като се духа, разтварят се настрани, формулата се произнася три пъти. Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния около мен. Формула 270 За да се оградите от Външни атаки, начертайте с мисълта си около себе си един светъл, неподвижен кръг и още един такъв кръг - отпред назад. Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете: Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат. Формула 271 Велики Господи на Любовта, Велики Господи на Мъдростта, Велики Господи на Истината,
към текста >>

38. ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'

Вечер, преди лягане, поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете:
дишам светлината на Божествената Мъдрост, движа се във Великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздвижвам всичко, което Бог ми дава. Формула 340 Вечер, преди лягане, поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете: Бог е светлина! Помислете върху това около две минути и после пак мислено кажете: Ангелите са топлина! След като помислите, следва: Всички човеци са добрина!
към текста >>

39. Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам

В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето.
Да въведе Бог душите ни във вечната свобода на Своя Дух. След което концентрираме ума си в живия Господ на любовта - Христос. От изходно положение - ръцете пред лицето в хоризонтално положение с обърнати длани навън и допрени пръсти, бавно разтваряме ръцете встрани пак в хоризонтално положение. След това се издигат над главата, дланите се приближават, като най-напред се допират пръстите, след което се спущат пред брадата. Дланите се отдалечават една от друга, за да се обърнат навън, а пръстите остават допрени. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето. Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. формула 263 Огради ме, Господи, с великата броня на Божествения живот и Божествената любов. формула 264
към текста >>

Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете:
(три пъти) формула 286 Велики Господи на любовта, Велики Господи на мъдростта, Велики Господи на истината, в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото Бяло братство. формула 287 За да се оградите от външни атаки, начертайте с мисълта си около себе си един светъл кръг и още един такъв кръг - отпред назад. Застанали в средата на тези светещи кръгове, произнесете: Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат.
към текста >>

40. Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене

Вечер преди лягане поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете:
(три пъти) формула 362 Аз съм ангел — вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на земята. формула 363 Вечер преди лягане поставете лявата си ръка в средата на гърба с длан, обърната навън, а дясната ръка - с длан на слънчевия възел и мислено кажете: Бог е светлина! Помислете върху това около две минути и после пак мислено кажете: Ангелите са топлина! След като помислите, следва: Всички човеци са добрина!
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс.
към текста >>

42. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско.
Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
към текста >>

43. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област. И колкото повече течало времето, толкова българското възраждане тук напредвало, сблъсквало се с настъпващия елинизъм, бивало отблъсквано назад от него и накрай влизало в борба с него. В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите.
към текста >>

44. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.
Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него.
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.
Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.
към текста >>

47. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала".
Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото.
към текста >>

48. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби.
Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности. Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата. Изгарях от желание да надникна в нея, да видя какво е написано вътре.
към текста >>

49. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

1996. Вече е средата на октомври.
Във Варненското братство винаги кипеше живот. Често идваха гости. Тихо беше само когато хората възлизаха на Рила. * * * 1996. Вече е средата на октомври. На поляната на братското лозе още се играят паневритмични танци. Една година есента беше мека и топла и ние играехме Паневритмия до Коледа. През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането. През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав. През есента, когато листата се обагрят оранжево-червени, храстите на смрадликата изглеждат като запалени клади...
към текста >>

50. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

51. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.
Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“
към текста >>

Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас.
Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас. Още навън от нас - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират. Вам е необходимо Знание, за да може да се борите.
към текста >>

52. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата.
Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч. през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва" и песента „Тебе поем" 244, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли! Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от Книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходимо нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен.
към текста >>

53. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца.
Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че не е възможно, възможно е, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух да бъде непременно Неговият Дух, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо, прославяне Името Божие на Земята, второ, за идването на Царството Христово на Земята и трето, за изпълнение на Волята Му. В това направление като работите чрез молитва, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите! Молете338 повече за Любовта Божия, не се страхувайте; внушавайте си, че можете да понесете всичко за Христа, и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме т.нар.
към текста >>

Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>

54. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
- То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>

55. Писма до Мария Казакова

Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение? Внушението е от няколко степени: първо, в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие; и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и низшите духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник В други посредством силата на ума, стига умовете да се намират на еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение.
към текста >>

56. ОРГАНИЗАЦИЯТА

„...В първите години съборът се свикваше от средата на август и продължаваше една седмица и повече.
Нощно време се поставяха и секретни постове, които бяха в услуга на дежурните от портала. Охраната вършеше една важна работа. Тя не допускаше външни хора в лагера и по този начин се предпазвахме от кражби и други неприятности. Караулен началник беше брат Петко Христов, капитан, ръководител на Шуменското братство.“ А в писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. четем: „...В първите години съборът се свикваше от средата на август и продължаваше една седмица и повече. Когато наближаваше датата на събора, се образуваше комитет, който да го организира. Специална квартирна комисия в Търново настаняваше гостите на квартира в околните частни къщи и в хотелите на града, а по-късно гостите се настаняваха в околните вили на палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата. В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения.
към текста >>

57. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

58. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

Отворете го към средата на събранието ви.
Вървете по пътя, който съм ви посочил; следвайте великите Истини, кoитo cтe чули. Ваш В.Подпис (П.К.ДъноВ) Б.Г.Б.Н.С.И.В. * * * София, 4.III.1914г. (Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер на 27, кога се съберете всички наедно. Отворете го към средата на събранието ви. Това е съобщението ви за тоя месец. След като го прочетете, коленичете и благодарете на Бога.") Приложете сол на вашия живот. Съпротивете се на всички лоши желания. Слушайте увещанието на Духа, кoйтo ви говори благо кaтo на синове и дъщери и ви noкaзвa пътя на живота.
към текста >>

59. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца.
Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате, да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не, че не е въэможно, възможно е, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух да бьде непременно Неговият Дух, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас, но ние следва да работим първо, та да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всинца. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която и цел тази година ви се дават три посоки за мисъл и действие: първо – прославяне Името Божие на земята; второ – за идването на Царството Христово на земята и трето – за изпълнение на Волята Му. В това направление, като работите чрез молитва, Господ ще даде своето. Трябва да се молите и да се молите! Молете повече за Любовта Божия, не се страхувайте; внушавайте си, че можете да понесете всичко за Христа и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме тъй наречената Господня вечеря и затова ще направим едно малко подготвяне.
към текста >>

60. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>

61. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата.
То е само на земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе в зданието на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия. (29-30 стр.) Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И вие проявявате такъв интерес: едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица.
към текста >>

62. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Аз за първи път попадах в среда на спиритисти.
Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс.
към текста >>

Така аз намерих моята родна среда.
Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава. Така аз намерих моята родна среда. Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество?
към текста >>

63. 1920_9 Картините в горницата

в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др.
А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им? Единствен аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178) През 1920 г. в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др. Три от тях Той допълнително обяснява пред Класа на добродетелите. Важното е, че са били цветни и с определени размери. За тях Той казва: „Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, нищо няма да бъде в състояние да ви разколебае." (стр. 93) Тези картини не успяхме да открием, освен Пентаграма и знамето, избродирано с цветни копринени конци на бял фон. То не е висяло на кол, а е било сложено като картина.
към текста >>

Това се изразява в първата картина триъгълника с кръга в средата.
Тези четири картини трябва да ги помните, за да бъдете ученици на бялата окултна Школа. Те са един метод за самообладание на ума, затова през годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията. Това е един от добрите методи за концентриране на ума. (92 стр.) I) При прилагане закона на самообладанието първото нещо, което трябва да знаете, е, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил и които никой не може да ги вземе. Това се изразява в първата картина триъгълника с кръга в средата. Кръгът има три цвята. Външната, виолетова, краска означава онази потенциална Божествена сила на душата, за да се прояви. Втората, зелена, краска означава силата й да се развива, да расте. Третата, портокалена, краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричат кристални.
към текста >>

Щом предизвикате в ума си картината - триъгълника с кръга в средата, белите братя ще ви познаят.
Такива души се наричат кристални. (Не мислете, че тези души са горе. Такива души има в плът между всички народи на земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговия идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. (90 стр.) Щом предизвикате в ума си картината - триъгълника с кръга в средата, белите братя ще ви познаят. Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. (90 стр.) II) Втората картина (трите кръга с триъгълник в средата) означава светещите души. Тази Светлина е присъща на самия човек и никой не може да му отнеме.
към текста >>

II) Втората картина (трите кръга с триъгълник в средата) означава светещите души.
(90 стр.) Щом предизвикате в ума си картината - триъгълника с кръга в средата, белите братя ще ви познаят. Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. (90 стр.) II) Втората картина (трите кръга с триъгълник в средата) означава светещите души. Тази Светлина е присъща на самия човек и никой не може да му отнеме. Никой не може да изгаси Светлината, която имате, освен вие сами. Ако Светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не други. Тъй казва окултната Школа на Бялото Братство. III) Третата картина (трите преплетени кръга и двата триъгълника в средата) означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят.
към текста >>

III) Третата картина (трите преплетени кръга и двата триъгълника в средата) означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят.
II) Втората картина (трите кръга с триъгълник в средата) означава светещите души. Тази Светлина е присъща на самия човек и никой не може да му отнеме. Никой не може да изгаси Светлината, която имате, освен вие сами. Ако Светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не други. Тъй казва окултната Школа на Бялото Братство. III) Третата картина (трите преплетени кръга и двата триъгълника в средата) означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които и доброто, и злото е преплетено. Духът обича да с гмурка в материята. Шестоъгълникът показва, че духът се е гмурнал в материята. Не се бойте от никаква катастрофа, духът ви никой не може да спъне, той ще излезе. Усъмните ли се, оставате на дъното, смъртта дохожда.
към текста >>

64. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист.
Едно добро дете храни деветте лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. - Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа?
към текста >>

65. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

66. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.
към текста >>

67. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2).
В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174) В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно.
към текста >>

68. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното.
След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.) Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например, вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право?
към текста >>

Знаете ли каква среда представлява България?
Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.) Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например, вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега, например, аз ще ви въоръжа.
към текста >>

Знаете ли каква среда представлява българското духовенство?
(360-361 стр.) Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например, вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега, например, аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полировани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне като мехур.
към текста >>

69. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Беше вече средата на септември.
Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и пр. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл".
към текста >>

70. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят.
Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме.
към текста >>

71. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него. Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и Западна Европа, закъснява с няколко века. Докато на Запад то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век. Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите.
към текста >>

72. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски.
Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
към текста >>

73. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците.
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи. Църквата останала да застъпва пред турските власти правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия. Вселенската православна патриаршия в Цариград, която изцяло била в гръцки ръце, по силата на договорни отношения била натоварена да отстоява църковните интереси на православните народи, населяващи полуос-трова. На първо време Цариградската патриаршия играела ролята на наднационално обединяващо зве-но, където религиозното начало е било поставяно над националното.
към текста >>

74. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Новата служебна и обществена среда променя коренно живота на Константин Дъновски.
Освен черковното пеене, което младият Константин Дъновски бил изучил още като ученик в Татар-пазарджишкото училище, той владеел говоримо и писмено гръцки език. Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му. Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи. Така Константин Дъновски се свързва и сприятелява с Никола и Сава Георгиевич, Рали х. Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча – дядо Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18 Новата служебна и обществена среда променя коренно живота на Константин Дъновски. Неусетно той бива въвлечен в обществото на варненската българска интелигенция, у която зрее бунтът срещу фанариотското и османското потисничество.
към текста >>

75. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век.
В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.”
към текста >>

76. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ. Накрая нека се позовем на мнението на Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно, относно съдбата на богомилството и падането на България под турско робство, изразено в една от неговите беседи: “Когато изгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели петстотин години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол.
към текста >>

Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе.
Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров. Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.). Вместо да се организират за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите. Такъв е случаят през 1363 г., когато цар Иван Александър се споразумява с Мурад ІІ за съвместно нападение срещу Иван Палеолог. Стъпили здраво на Балканския полуостров, османците още на следващата 1364 г.
към текста >>

77. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г.
едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21 В друг доклад от 7 ноември 1866 г. същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г. свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21 Каква роля е играел по това време отец Константин се вижда и от други документи. Така например пър-венците на с. Гюн-Доуду, Варненско, на 13 октомври 1865 г. са отправили до ръководството на варненската българска църква “Св.
към текста >>

78. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост.
Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

79. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас.
Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир.
към текста >>

80. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командва според генералския пагон на съпруга си.
към текста >>

81. УЧЕНИЦИ

Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях.
Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре.
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение.
"Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
към текста >>

83. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление.
Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен.
към текста >>

84. РАДИ ТАНЧЕВ

А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Смешно е за останалите, а трагично за Ангел. Но те бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Но служителката в салона упорства. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети? " Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек?
към текста >>

Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи.
Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Но служителката в салона упорства. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети? " Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда.
към текста >>

Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата.
" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано". Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно.
към текста >>

85. СПИРИТИЗЪМ

" Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш".
Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим! " Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
към текста >>

Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг.
Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
към текста >>

86. НЕПОСЛУШАНИЕ

Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева".
към текста >>

Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга.
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
към текста >>

87. ПОСЛУШАНИЕ

Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва.
Намирах се в голямо затруднение. Дълговете започнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при Учителя, за да му кажа болката си. Той ме изслуша спокойно и ми каза: "Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - " Нямам чифт, Учителю." - "Ще намериш. Но за да имаш добър резултат, ето как ще постъпиш: през месец август семето ще го поставиш върху чисти черги на открито три дни да се грее на Слънцето, като отвреме навреме ще го обръщаш, ще го преравяш с една лопата, тъй че да се изпече от всички страни, като вечер го покриваш или прибираш вкъщи. Така семето е готово за посев. Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата". Когато се ожъне и овършее, да се отдели десятък. Само тогава се благославя и идва изобилието. Направих всичко, каквото ми каза Учителят и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни.
към текста >>

88. ПАНЕВРИТМИЯ

Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя.
към текста >>

89. МУЗИКА

Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България".
Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите.
към текста >>

След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение.
към текста >>

Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви.
Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре.
към текста >>

90. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв.
Направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: "Така лекичко ще пътуваш". И тръгнахме на екскурзия през Мусала. Тя нищо не носи. Той носи всичко. През пустинята, през Рибните езера, Рилския манастир, през Седемте езера и си дойдохме в София. Обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: "Како, там ми остана туберкулозата! Там, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го диктувал на брат Боев - как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца.
към текста >>

91. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче.
Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист.
към текста >>

92. ЧУДОТВОРСТВО

Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред.
Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас.
към текста >>

93. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Когато се запознава с тях, той запитва откъде идват и в каква среда се движат.
Любезен и внимателен вече към него е онзи партиец, новият началник. Оценили работата му и така той останал да работи в същата служба. Люба Стойкова Олга Славчева решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той запитва откъде идват и в каква среда се движат. Олга решила да не крие и да си каже истината: "Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: "Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: "Когато дойде време и ние ще го защитим!
към текста >>

Учителят, като чу за сутрешните ми страхове, каза: "Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева, вървете посредата на пътя." И добави: "Всякога, когато има беседа, аз бдя върху пътя и го почиствам, за да няма никаква опасност за тези, които идват."
" - "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. Мария Тодорова Когато бях в София, живеех на квартира в града и за беседите сутрин ставах рано и отивах на Изгрева. Учителят, като чу за сутрешните ми страхове, каза: "Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева, вървете посредата на пътя." И добави: "Всякога, когато има беседа, аз бдя върху пътя и го почиствам, за да няма никаква опасност за тези, които идват." Куна Христова Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Една сутрин по пътя за Изгрева зад нея тръгнал някакъв мъж.
към текста >>

94. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Няма по-голямо щастие за човека от това да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре.
Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области, ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са - Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там, дето Бог присъства. Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас - всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане. Вън от Бога е безсмислието на живота! Там е адът, там е нещастието.
към текста >>

95. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-нагоре, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, моментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар или при този и онзи. Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки, къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-нагоре, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си. И каквото пожелаеш - знание, сила, мъдрост, кротост, добродетел - всичко ще придобиеш. Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай - зад гърба ни.
към текста >>

96. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Да се образува една среда на Любовта, за да може от този център да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят.
И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която трябва да го обичате. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг. Да се образува една среда на Любовта, за да може от този център да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят. Да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на хората и да ги събуди. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от Невидимия свят, всички благоприятни условия за творческа работа.
към текста >>

Ученикът никога не трябва да се влияе от окръжаващата среда.
не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти може да приемаш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да я унищожаваш. Не се съблазнявайте нито от мъже, нито от жени, нито от пари. Това са временни неща. Светът може да се съблазнява от тях, но вие, които искате да служите на Бога, не трябва да се съблазнявате. Ученикът никога не трябва да се влияе от окръжаващата среда. Постъпи ли веднъж в училището, той трябва да се стреми да учи за себе си, да се стреми да свърши с успех. Дали другарите му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе и на другите. Като ученици, предстои ви вътрешна работа.
към текста >>

97. КРАСОТА

За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична.
КРАСОТА Записки от беседите на Учителя Външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може бъде красив - като измени условията, като измени средата. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно написано, но има съдържание. Красотата трябва да има съдържание. За предпочитане е да имаш здрави и силни очи, отколкото да бъдеш красив.
към текста >>

Само по този начин човек може бъде красив - като измени условията, като измени средата.
Записки от беседите на Учителя Външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може бъде красив - като измени условията, като измени средата. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно написано, но има съдържание. Красотата трябва да има съдържание. За предпочитане е да имаш здрави и силни очи, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш добре развити уши, отколкото да бъдеш красив.
към текста >>

98. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Отгоре и отдолу идвали трамваи и той по средата.
Когато заговорили за Любка, Учителят казал, че ако бяхме прекъснали всички молитвата, тя щеше да си замине. "Завършете си молитвата, а другото оставете на Бога, защото всичко е в Неговите ръце" - казал Учителят. Донка Куртева Един ден брат Милен Попов от града отивал на Изгрева. Минавал по улица "Граф Игнатиев", близо до пресечката с "Цар Иван Шишман". Отгоре и отдолу идвали трамваи и той по средата. Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: "Учителю! " И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него.
към текста >>

По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя.
Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал. Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша. По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя. Лутала се насам - натам и накрая се объркала. Идва й на ум, че трябва да търси помощ. Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: "Хайде сега двамата да намерим пътя".
към текста >>

99. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Дето има цветове, там грехът е изключен. Музиката, цветята и животните спасяват човека от греха. Затова спирайте вниманието си върху тях. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба. На какво се дължи нетърпението? - На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога - повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира.
към текста >>

100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Желая здравето на всички хора." После ще хванеш ухото си горе и ще кажеш: "Желая да бъда умен като всички умни хора, които са живели преди мен." Най- после ще хванеш средата на ухото си и ще кажеш: "Искам да бъда активен, експедитивен в чувствата си."
След това да се съберат пръстите на ръцете едно до друго и после съберете двете ръце с допрени длани. И при такова положение на ръцете кажете Добрата молитва! След това ще произнесем при същото положение на ръцете: "Мир и радост да цари в нас и във всички сърца! " (3 пъти) Ще хванеш ухото си долу и ще кажеш: "Искам да бъда здрав. Желая здравето на всички хора." После ще хванеш ухото си горе и ще кажеш: "Желая да бъда умен като всички умни хора, които са живели преди мен." Най- после ще хванеш средата на ухото си и ще кажеш: "Искам да бъда активен, експедитивен в чувствата си." Опъни ухото си долу и кажи: "Господи, помогни ми да стана разумен, както Ти си предвидил." Хванете се за ухото и си кажете: "Да работим! " Когато се продължава надолу ухото, и животът се продължава. Когато ухото се продължава нагоре, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активността в човека се разширява.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22699308395386