Търсене в беседите за 'Скръб'

Ето познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Ето Аз Съм, който говоря с теб: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми – за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствам. Ето познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на Духа ти са благопристойни и мислите на сърцето – пълни с Благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога – погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за теб извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.
към беседата >>

Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. (втори вариант)
Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.
към втори вариант >>

3. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив

Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.
Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему. АЗ СЪМ ЕЛОХИМ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.
към беседата >>

4. Мисли и упътвания

За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние.
А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си.
към беседата >>

5. Слово 1903, Варна

В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.
Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме?
На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито сянка от съмнение. И тогава ще видите как действа законът. И когато се молим, отговорът се дава не за наше достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможността удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова се разколебавате и не знаете как да се молите. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи! “, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите.
към беседата >>

7. Поздрав на всички мои братя

В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.
Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си.
към беседата >>

8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне.
Но на този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете Истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината.
към беседата >>

9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни.
към беседата >>

И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб.
Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
към беседата >>

Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши.
към беседата >>

10. Всекиму според вечната Правда

Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява.
А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже.
към беседата >>

11. Ще постигнем

Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата?
Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си.
към беседата >>

Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта."
Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето. Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта." Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност.
към беседата >>

Какво е скръб?
Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето. Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта." Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени.
към беседата >>

Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто.
Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим. Да пазим добре стомаха си, дробовете си и ума. Да пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието. Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло. Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение.
към беседата >>

И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение.
Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр.
към беседата >>

Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни.
Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр. Хората постоянно молят едни други за материални нужди, но най-богат е нашият небесен Баща.
към беседата >>

12. Беседа за празника на пролетта

Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.
Хората с външните сетива гледат, а Христос - с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества. Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас. Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното. Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб. В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил? Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете. В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат.
към беседата >>

13. Ето човекът

Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.
към беседата >>

14. Житното зърно

Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“.
Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условие да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон. Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране.
към беседата >>

15. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм [3], що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях.
към беседата >>

16. Молитва

Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си.
Тъй както детето казва „Мамо! “, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие. Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога. Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Само в този процес развитието върви нормално и правилно.
към беседата >>

17. Рождението

В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“.
Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“. Ако каже: „Не искам“, ще му рече: „Стой при Мене, в голямото море, защото щом излезеш от него, ти си вече работник, който трябва да се труди и страда на земята“.
към беседата >>

Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“.
Затова всички ние трябва да тържествуваме. Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“.
към беседата >>

18. Истината

От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот.
Тя трябва да се насажда още дълго време. Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност?
към беседата >>

Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: „Защо съм жена? “ Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди. Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят?
към беседата >>

19. Поради радостта

Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”.
Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии. Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж.
към беседата >>

Защо се ражда тази скръб?
Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш.
към беседата >>

Христос казва на учениците си: “Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас”.
Един българин ми разказваше как е станало неговото обръщане: “По време на турската война ме нападна един ден една тъга, не мога да се събера в кожата си, ще се пукна. Започнах да се разхождам. По едно време слушам, че в една шатра пеят песента “Широк е пътят в света”. Изведнъж една светлина дойде в ума ми и тогава разбрах смисъла на живота”. Душата на този млад човек е била бременна, родила в шатрата и тогава в нея настанала радост. Христос казва на учениците си: “Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас”. И Христос трябваше да умре. В света има раждане и смърт. Когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда. Интересен е процесът на зачатие. Когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят.
към беседата >>

Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна.
Тези им състояния показват, че такова е било тяхното дете. Често пъти майката казва на детето си: “Моето ангелче”. Не е ангелче то. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: “Ще се родя от теб и ще ме поправиш”. Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна. Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия. Следователно, каквато и мисъл да дойде, т. е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.
към беседата >>

Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон.
Често пъти майката казва на детето си: “Моето ангелче”. Не е ангелче то. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: “Ще се родя от теб и ще ме поправиш”. Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна. Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия. Следователно, каквато и мисъл да дойде, т. е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата. Господ е дал на човека Свободата да прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията.
към беседата >>

В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб.
Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: “Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя”. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб. Но казва Христос: “Аз ще си отида и вие ще се възрадвате”. Ще ви дам един пример, който ще обясни отклоненията, които стават в света. От един знаменит германски проповедник се заинтересувала млада мома. Тя посещавала редовно всички негови проповеди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-после проповедникът се оженил за нея и казал: “Намерих една работничка, която ще ми помага”. Но след като се оженили, тя му рекла: “Досега аз играх роля, отсега нататък ти ще играеш такава”.
към беседата >>

“Жена, кога ражда, на скръб е”.
Но тогава Йоан казал: “Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще тази жена и сто пъти да ме влече за косите из къщи”... По същия начин много от вас сте влекли Христа за косите из къщи. И когато отидете на Небето, Христос ще каже: “Това е моята добра, отлична жена, която ме влече за косите”. Бих желал Христос да не е само едно прозвище и да очаквате да Го видите на Небето. Къде е Небето? В началото Бог създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора.
към беседата >>

Скръбта е Земята, а Радостта е Небето.
Бих желал Христос да не е само едно прозвище и да очаквате да Го видите на Небето. Къде е Небето? В началото Бог създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост.
към беседата >>

Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем.
Къде е Небето? В началото Бог създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята.
към беседата >>

Скръбта е сянка на Радостта.
В началото Бог създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос.
към беседата >>

“Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос.
Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Бог шест периода е строил света, за да създаде тази голяма земя – жената. Колко много е бъбрила тя, колко много огън е хвърляла, докато се укроти! Човек трябва да се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят. “Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос. Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда. Затова трябва да ражда добре. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог.
към беседата >>

Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост.
След време той ще се роди във вашите сърца и умове, ще го видите в себе си и тогава ще се зарадвате, защото той ще внесе у вас и Небето, и Земята. Заедно с него ще влязат и Ангели, и Архангели, и Херувими и други Велики същества. В Христовата църква законът е такъв, че едни са на Земята, а други са на Небето. Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може да се слуша какво се говори там. А може и от Небето да се слуша какво се говори на Земята. Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост. Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: “Заради това Божествено дете, което нося със себе си, човек трябва да страда! ” В Писанието се казва: “Когато ние, мъртвите, възкръснем”, а аз казвам: “Когато ние, живите, родим”. Това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост.
към беседата >>

Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост.
Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост. Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: “Заради това Божествено дете, което нося със себе си, човек трябва да страда! ” В Писанието се казва: “Когато ние, мъртвите, възкръснем”, а аз казвам: “Когато ние, живите, родим”. Това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. И тогава човек ще си каже: “Животът има смисъл”. Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня. И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът. Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота.
към беседата >>

20. Спаси ни

Когато преживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато преживявате скръб, това също е вълнение, но неприятно.
Затова, когато някой казва, че не се вълнува, той лъже. Няма човек на Земята, който да се не вълнува, и ако твърди това, той не говори Истината. Колкото и да се повдигне, човек все ще се вълнува, защото това е Животът. Някои мислят, че когато отидат на Небето, там няма да има вълнения. И там ще има, но вълненията са различни. Когато преживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато преживявате скръб, това също е вълнение, но неприятно. Така че, вълненията биват приятни и неприятни. Ако сте ясновидци и разглеждате светлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нямаше тези вълни, светлината не би се образувала. Вашият мозък съответства на етерните вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана от Слънцето, дойде до очите ви, тя се разбива и щом стигне до зрителния нерв, вие усещате светлина.
към беседата >>

21. Двамата господари

Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се.
Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл.
към беседата >>

22. Все що е писано

Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. (втори вариант)
Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света. Какво е състоянието на сегашното човечество? То се намира в положението на движещия се параход.
към втори вариант >>

23. Блажените

Радост и скръб са две дъщери на Бога.
Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог? “ – ще запитате. – На Онзи, Който е изявен на човечеството. Вие ще кажете: „Бог има ли дъщери? “ – Има, Той има дъщери и синове тук на земята и горе на Небето.
към беседата >>

Радост и скръб са две сестри на Господа. (втори вариант)
Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез страдание. Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда. Страданията са врата за радостта. Не искате ли да страдате - няма радости в живота, тъй като те са необходими. Радост и скръб са две сестри на Господа. „На кой Господ? " - ще запитате. На Този, Който е изявен на хората. Вие ще кажете: „Вашият Господ има ли сестри и братя? " Има, Той има милиони сестри и братя тук, на земята, и горе на небето.
към втори вариант >>

Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. (втори вариант)
Когато произнасяме думата „мъдрост", това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос. Да произнесем думата „мъдрост" и да постоим десет минути, след което настъпва известно прояснение. Това ще бъде като с някой слепец, който, като проглежда - вижда красотите на света. Той казва: „Виж-дам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ." И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майка, жена, деца, па и нещастия покрай това - за всичко трябва да се благодари на Бога. Онези, които са тръгнали в пътя на християнството, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа. Не казвайте „като умра", а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда." Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене? " Червеите - те са вашите по-малки братя.
към втори вариант >>

24. Хигиена на човешката душа

Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога.
Мислите и желанията са дрехи, в които се обличат Божествените духове. Ако можете да играете на туй хоро, хванете се; ако не, обмислете добре и не се хващайте. Резултатът от тия упражнения идва бавно, може след една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го режете по аршин да го изнасяте на пазара. Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа! ” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога.
към беседата >>

25. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. (втори вариант)
Да издържиш матурата си отлично, това значи, да си научил, разбрал и приложил петте велики добродетели. От хиляди години се говори и проповядва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото светът се нуждае от възкръснали хора. Ако българският народ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо няма да придобие. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос. Защо трябва да обичаме врага си? – За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. Отнасяйте се към всички с любов, а не с омраза.
към втори вариант >>

26. Спасението

– Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости.
Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите.
към беседата >>

27. Без товар

С всички споделяйте радостта, скръбта, това са велики тайни в живота.
Става могъща душата му, може да гледа спокойно, като го бият, ще има светлина в себе си. Христос е получил 80 000 удара и е казвал: "Удряйте, за да се благословят другите чрез тези удари." Понесе всички укори за Своите братя. Вашата мисъл беше тогава: "Ето човек, който не разбра смисъла на живота, млад човек, глупав, отиде." Правда, чистота, вяра, надежда и любов - с тях се хранете всеки ден. Не одумвайте хората. С всички споделяйте радостта, скръбта, това са велики тайни в живота. Христос иде, вие ще Го видите; вашите прадеди, и те ще дойдат. Христос сега носи венци за жените. Понеже земята е кръгла и е място на мъдростта, тя е училище на мъдростта, затова туря венец на главата на жената. Христос иде и ще ви запита, да види какво сте научили. Едни ще пита по смятание, събирание, други по умножение, по химия, по физика, други по женитбата какво са получили и др.
към беседата >>

28. Кръстът

Споделям скръбта на онзи, който скърби, и му казвам: “Ти си бил и можеш да бъдеш щастлив”.
Когато питат с какво се храня, казвам: “С Вяра, Надежда и Любов”. Това са плодовете на Духа – с тях се храня. И повече да не одумваме никого. Когато някой яде повече от мен, аз се радвам, че стомахът му е здрав. Радвам се с оня, който се радва. Споделям скръбта на онзи, който скърби, и му казвам: “Ти си бил и можеш да бъдеш щастлив”. Преди няколко години, някъде между май и юни минавахме с един бивш учител край една гостилница във Варна. Това беше един хотел с градина, бяха сложени маси, бяха сервирани пържоли, които изпущаха много хубава миризма, беше сложено и винце. Когато минавахме, този учител извика: “Ох! ” попитах го защо пъшка. – “Едно време и аз бях от тези щастливци, а сега страдам”.
към беседата >>

29. Волята Божия

Някой ден сте весели – това е един вид тор; скръбта е друг вид тор.
Знанието в света има сила само когато се прилага. Мнозина от вас не го прилагат и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гозби, без да знаете как се придобиват и приготовляват. Всеки трябва да знае как да снове, да тъче и т.н. Някой ден сте весели – това е един вид тор; скръбта е друг вид тор. Някой усеща приятно настроение, но ще мине половин час и то ще се измени. Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще събуди у себе си всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, когато е дошло Божественото благословение, са поникнали. Трябва да изхвърляте плевелите от вашата градина! Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот.
към беседата >>

30. Оправдание и спасение

Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб.
Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават.
към беседата >>

Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина.
Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават. Когато е здрав, човек няма нужда от никакви хапчета.
към беседата >>

А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън.
Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията и нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно те я подслаждат отвън. Има такива хапчета – отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа нито хомеопатията, нито алопатията. Първата лекува с малка доза горчиви прахове, за да действат, а втората – с голяма доза горчиви прахове; и болките престават. Когато е здрав, човек няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по някое хапче аспирин или хинин, за да не заболяват.
към беседата >>

31. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството.
Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот – и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане с един или с друг народ, това да не ви смущава. Душата е по-важна от народа. Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството. Къде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинът не изчезна. В това време живееше един истински Човек в света, Когото разпнаха наред с разбойниците, но Неговите идеи и до днес още съществуват и владеят света. Той струва повече от цялата Римска империя. Този велик човек беше Христос.
към беседата >>

32. Радвайте се

Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата любов е Божествена.
Те покварят човешкия живот, както ръждата разрушава желязото. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се." Когато любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. Направете опит: в продължение на една година, всяка сутрин, да изговаряте по десет пъти думата "радост"; да видите, каква промяна ще стане с вас. Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата „пожар”, вие веднага настръхвате.
към беседата >>

Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората.
– Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито–покрито под небето." Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи. Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората. Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее. Христос казва: "Радвайте се." Защо да се радвате? Защото няма смърт.
към беседата >>

“ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. (втори вариант)
Не допущайте въ ума си лоши мисли. Напримѣръ нѣкоя жена допусне въ себе си мисъльта, че мѫжътъ ѝ ходи по чужди жени. Не допущай такава мисъль, поразговори се съ мѫжа си, но мисъльта изхвърли отъ себе си, тя не носи радость. Този Божественъ духъ, който живѣе у насъ, иска да ни сближи, да се обичаме разумно, безъ да правимъ зло. Ще каже нѣкой: „Какъ ще познаемъ каква е тази любовь? “ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. Затова казва Христосъ: „Радвайте се и внесете тази Любовь, която ще подигне душитѣ и сърдцата ни.“ Тогава нѣма да има никакви болести, нито задухъ, нито неврастения, нито подагра и др. Въ продължение на една година изговаряйте думата „радость“ всѣка сутринь десеть пѫти прѣзъ цѣлата сутринь и елате при мене слѣдъ 6 мѣсеца, да ми кажете какъвъ е ефектътъ отъ тази дума. Всѣка дума, която произнасяте, има ефектъ, има сила вѫтрѣ въ себе си. Като чуете думата „пожаръ“, каква сила има тя? Думата „ура“, каква сила има!
към втори вариант >>

33. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо?
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит. Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо? Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е отечество, Божествен дом. Съвременните хора под разлъчване разбират разлъчване само между мъж и жена, т.е. това, което наричат парясване. Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце.
към беседата >>

34. Взимане и даване / Взимане и даване

Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.
Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим.
към беседата >>

Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение. Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
към беседата >>

След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми.
към беседата >>

Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
към беседата >>

Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. (втори вариант)
Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата? “ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ.
към втори вариант >>

35. Простотата

Скръбни сте, натъжени сте – молете се.
– Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден. Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши. Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота.
към беседата >>

Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл.
Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима. Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем.
към беседата >>

36. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни. „Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си.
към беседата >>

37. Писмо

"Потърсете Ме в деня скръбен и ще ви помогна, и ще Ме прославите".
"Аз Го познавам" - казва Христос. А надеждата не посрамя, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго. Имайте вяра, имайте любов помежду си. Аз ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. "Опитайте и вижте че Аз съм благ" казва Господ. "Потърсете Ме в деня скръбен и ще ви помогна, и ще Ме прославите". "Дерзайте Аз съм с вас". Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. "Мир ви давам Аз". Мир и радост нося аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете.
към беседата >>

Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните.
"Мир ви давам Аз". Мир и радост нося аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички". Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той Единият и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля. Ваш верен
към беседата >>

38. До всички приятели

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия излеяна в сърцата чрез дадената Духа Светаго.
В. Т. И. X. С. Б. (Верен твой Исус Христос, Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят! Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им и душите им със Своята обилна любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия излеяна в сърцата чрез дадената Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път - пътя на Божествената Любов - пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресение, във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа! Ваш верен
към беседата >>

39. Съхранение на душевната енергия

Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб.
Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада. Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири- пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание.
към беседата >>

Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват.
И това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада. Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири- пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса.
към беседата >>

Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно.
Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате:„Защо тези хора са долу в ада да се мъчат? ” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост?
към беседата >>

Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили.
Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате:„Защо тези хора са долу в ада да се мъчат? ” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост? Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили. Например, ако изгубим здраве, пари, слух или друго,ще скърбим. Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата!
към беседата >>

40. В истия час

Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал.
Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава?
към беседата >>

Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. (втори вариант)
Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ. „Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
към втори вариант >>

41. Радостни и търпеливи

Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. „В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората.
към беседата >>

Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. „В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях.
към беседата >>

Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. „В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма.
към беседата >>

„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”.
С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее. „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички.
към беседата >>

„В скръб бивайте търпеливи”.
А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека. „В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение.
към беседата >>

Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта.
Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека. „В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
към беседата >>

Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
към беседата >>

Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост. „В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи.
към беседата >>

Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост. „В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце.
към беседата >>

Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя. – „Дали, наистина, Бог ни е посещавал? ” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва.
към беседата >>

Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда.
към беседата >>

Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.” „В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма.
към беседата >>

Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости?
към беседата >>

Скръбта е неизбежна.
Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат.
към беседата >>

Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата.
Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин. Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към беседата >>

Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма.
Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин. Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
към беседата >>

И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
към беседата >>

Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята.
Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.
към беседата >>

Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище. Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му.
към беседата >>

Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство.
Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота. И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат.
към беседата >>

Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете.
Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота. И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън.
към беседата >>

От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство.
Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате. От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим?
към беседата >>

Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите.
към беседата >>

„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата.
Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята. „В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.
към беседата >>

Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее. Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.
към беседата >>

Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.
” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее. Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.
към беседата >>

Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. (втори вариант)
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. „Въ надежда бивайте радостни”.
към втори вариант >>

Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. (втори вариант)
Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. „Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората.
към втори вариант >>

Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. (втори вариант)
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. „Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма.
към втори вариант >>

„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. (втори вариант)
— Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гѫста, тежка. Материята на сѫществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осѫждамъ схоластицитѣ, не осѫждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сѫ временни занятия. Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кѫщички.
към втори вариант >>

„Въ скръбь бивайте търпеливи”. (втори вариант)
А пъкъ азъ ще кажа, да изправишъ надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако рѫката ти е схваната, или ако имашъ сърдцебиене, ти трѣбва да изправишъ надеждата си, т. е. да я усилишъ. Всѣка дисхармония въ физическото тѣло на човѣка показва, че надеждата му е отслабнала. И обратно: всѣка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човѣка. „Въ скръбь бивайте търпеливи”. Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бѫде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мѫчно, възможно е човѣкъ да бѫде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка се иска поне търпение.
към втори вариант >>

Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. (втори вариант)
Ако лицето ти е бледно, ако рѫката ти е схваната, или ако имашъ сърдцебиене, ти трѣбва да изправишъ надеждата си, т. е. да я усилишъ. Всѣка дисхармония въ физическото тѣло на човѣка показва, че надеждата му е отслабнала. И обратно: всѣка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човѣка. „Въ скръбь бивайте търпеливи”. Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бѫде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мѫчно, възможно е човѣкъ да бѫде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка се иска поне търпение. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
към втори вариант >>

Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. (втори вариант)
Дето сѫ добродетелитѣ, тамъ има хлѣбъ въ изобилие. Нѣма ли добродетели, и хлѣбъ нѣма. Значи, въ Божествения свѣтъ хлѣбътъ е свързанъ съ доброто, т. е. съ добродетелитѣ. Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость.
към втори вариант >>

Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. (втори вариант)
Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. „Въ молитва бивайте постоянни.” Защо е нуждна молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи.
към втори вариант >>

Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. (втори вариант)
Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. „Въ молитва бивайте постоянни.” Защо е нуждна молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи. На слабъ стомахъ препорѫчватъ да пие малко винце.
към втори вариант >>

Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. (втори вариант)
И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. — Защо? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ? — Той е влизалъ много пѫти въ сърдцата ви. Той ви е посещавалъ и когато сте били радостни.
към втори вариант >>

Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. (втори вариант)
Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда.
към втори вариант >>

Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. (втори вариант)
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.” „Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта?
към втори вариант >>

Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. (втори вариант)
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости?
към втори вариант >>

Скръбьта е неизбѣжна. (втори вариант)
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ.
към втори вариант >>

Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. (втори вариант)
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
към втори вариант >>

Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. (втори вариант)
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>

Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. (втори вариант)
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ.
към втори вариант >>

И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. (втори вариант)
При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята.
към втори вариант >>

Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. (втори вариант)
Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.
към втори вариант >>

Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. (втори вариант)
Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище. Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му.
към втори вариант >>

Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. (втори вариант)
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се носятъ страданията.
към втори вариант >>

Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. (втори вариант)
Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се носятъ страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдатъ.
към втори вариант >>

Отъ надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта — търпение, а отъ молитвата — постоянство. (втори вариант)
Жената се моли на мѫжа, да не я пече; мѫжътъ се моли на жената, да не го пече. Въ края на краищата, огъньтъ не се вдига. Докато не станатъ чисти и не свѣтнатъ, огъньтъ постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е далъ такъвъ мѫжъ, или такава жена, да се изчистите взаимно. За васъ е важно да се радвате, да търпите и да постоянствувате. Отъ надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта — търпение, а отъ молитвата — постоянство. — Защо трѣбва да скърбимъ? — За да придобиемъ търпение. — Защо трѣбва да се надѣваме? — За да придобиемъ радость. — Защо трѣбва да се молимъ?
към втори вариант >>

Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бѫдете търпеливи, приемайте съ радость скръбьта; ако искате да бѫдете постоянни, молете се. (втори вариант)
— За да придобиемъ търпение. — Защо трѣбва да се надѣваме? — За да придобиемъ радость. — Защо трѣбва да се молимъ? — За да придобиемъ постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бѫдете търпеливи, приемайте съ радость скръбьта; ако искате да бѫдете постоянни, молете се. Молете се не само за васъ, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо нѣма да постигне. Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, тогава ще мислите само за себе си. — Защо? — Защото тамъ всички сѫ силни, не се нуждаятъ отъ чужда помощь.
към втори вариант >>

„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни” Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. (втори вариант)
Щомъ отидете на онзи свѣтъ, ще ви попитатъ, при Бога ли искате да останете, или пакъ да се върнете на земята. Отъ отговора, който дадете, вие ще си опредѣлите мѣстото. Това показва, че човѣкъ иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мѫчнотии и да имате, при каквито условия и да живѣете, не роптайте. Вие сами сте избрали мѣстото си, доброволно сте дошли на земята. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни” Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. Приложете това правило за единъ месецъ и, ако имате 50% резултатъ, ще знаете, че сте въ законитѣ на природата, понеже тя помага 50% въ всички случаи: въ болести, въ мѫчнотии, въ страдания. Постѫпвайте и вие като природата. Ако помогнете на единъ човѣкъ 50%, оставете го той самъ да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцѣло, сто на сто. Ако си намислилъ да оставишъ на дъщеря си сто хиляди лева, дай ѝ 50,000 лв.
към втори вариант >>

Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. (втори вариант)
Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича? — Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сѫ сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ. Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ образъ е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния образъ. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе. Това значи, да бѫде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ.
към втори вариант >>

Това значи, да бѫде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ. (втори вариант)
— Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сѫ сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ. Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ образъ е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния образъ. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе. Това значи, да бѫде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ.
към втори вариант >>

42. Заведеевата майка

Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят.
Свят на движение. Тук формите се движат от едно място на друго. Като дойдете до Астралния свят, някои мислят, че той е далеч от тях, някъде зад звездите. Астралният свят е чувственият, т.е. свят на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят. Чрез чувствата човек се свързва с душите и ги познава. На физическия свят хората изучават нещата чрез сетивата си, а в Астралния свят – чрез чувствата си. И душите имат мирис, вкус, тон, както и физическите предмети. Колкото по-фини са чувствата на човека, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е от долния, или от горния свят. Всеки трябва да си зададе въпроса от кой свят е като душа, дали е на мястото си във физическия свят, има ли благородно сърце и светъл ум.
към беседата >>

Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. (втори вариант)
— Свѣтъ на движение. Тукъ формитѣ се движатъ отъ едно мѣсто на друго. Като дойдете до астралния свѣтъ, нѣкои мислятъ, че той е далечъ отъ тѣхъ, нѣкѫде задъ звездитѣ. Астралниятъ свѣтъ е чувствениятъ, т. е. свѣтъ на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. Чрезъ чувствата човѣкъ се свързва съ душитѣ и ги познава. На физическия свѣтъ хората изучаватъ нѣщата чрезъ сѣтивата си, а въ астралния свѣтъ — чрезъ чувствата си. И душитѣ иматъ миризъ, вкусъ, тонъ, както и физическитѣ предмети. Колкото по-фини сѫ чувствата на човѣка, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е отъ долния, или отъ горния свѣтъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ.
към втори вариант >>

43. Събличане и обличане

Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето.
Съблечи старата и нечиста дреха и облечи нова. Не е достатъчно само да съзнаеш, че си сгрешил, но трябва да облечеш нова дреха. Ако днес си направил една погрешка, кажи си: "Утре ще облека нова дреха, т.е. ще направя едно добро". Под думата утре, разбирам момента на изгряването на Слънцето. Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето. Приложете в ума си мисълта за събличането и обличането, да расте Доброто у вас. Съблечете старата дреха от вашия ум и от вашето сърце и ги облечете с нови. Мислете всякога върху обличането ви с нови дрехи, докато тази мисъл се реализира и стане действителна. И художникът постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облечете с нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисъл на Живота.
към беседата >>

Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. (втори вариант)
Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро. Подъ думата „утре”, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна. И художникътъ постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота.
към втори вариант >>

44. Да Го посрещнат

Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм.
Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно. Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват.
към беседата >>

Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. (втори вариант)
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ.
към втори вариант >>

45. Двамата братя

Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач.
към беседата >>

Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. (втори вариант)
Понеже всички сме братя, грѣхътъ на едного е общъ грѣхъ. Така казва Христосъ. И благото, и доброто на едного е общо благо. Днесъ всички народи негодуватъ единъ срещу другъ. Тѣ се обичатъ, но се намиратъ въ хипнотично състояние, което помрачава съзнанието имъ, затова тѣ не разбиратъ, какво правятъ. Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ.
към втори вариант >>

46. В мое име

Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши.
Искам всички да възлюбим Господа, Който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христос има петстотин милиона последователи, които са разделени според своето верую. Те и до днес още спорят, Син Божи ли е Христос, или не е; не знаят какво място да Му определят. Христос е сит от такива последователи. Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, Който казва: „Аз съм с вас." Това означава стихът, в който се казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз”. Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре, или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата, или отпред. Каже ли някой, че Бог му е проговорил, важно е да се знае откъде, от коя посока: от изток, запад, север или юг. Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си".
към беседата >>

Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. (втори вариант)
Що се отнася до последователи, ето, Христосъ има 500 милиона последователи, които сѫ раздѣлени споредъ своето вѣрую. Тѣ и доднесъ още спорятъ, Синъ Божи ли е Христосъ, или не е; не знаятъ, какво мѣсто да Му опредѣлятъ. Христосъ е ситъ отъ такива последователи. Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ. Давидъ казва: „Видѣхъ Господа отпредъ, на лицето си”.
към втори вариант >>

47. Който намигва

Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого?
Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява. Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става.
към беседата >>

По същия начин обяснявам и закона на скръбта.
Ако минавате покрай някой кон и той поклати главата си, то значи: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгнат работите.” Поправи поведението си и пак иди при този кон, и ще видиш, че той вече няма да поклати главата си. Когато вашият ум си клати главата като махало на часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношениеи към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига. По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва: - Скръбен съм. - Хубаво, дръж си очите отворени! – Но много ми е тежко на душата. - Дръж очите си отворени!
към беседата >>

- Скръбен съм.
Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношениеи към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига. По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва: - Скръбен съм. - Хубаво, дръж си очите отворени! – Но много ми е тежко на душата. - Дръж очите си отворени! – - Боли ме гърба.
към беседата >>

Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал.
Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден!
към беседата >>

Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина.
Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. Някой казва: „Искам да бъда светия! ” Щом искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който е минал светията. А теб те заболи гръбнака и хайде, бързаш да дойдеш при мен. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш!
към беседата >>

Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне.
Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа! ” И това е нещо сторено. Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си, това не е наука – не по този начин трябва да ви олеква. Така ще отивате с цел да използвате, но без да искате ще позволявате да ви използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога!
към беседата >>

48. Като чуха

Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. "И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога.
към беседата >>

Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. (втори вариант)
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа. „И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога.
към втори вариант >>

49. Малък разбор / Лемуил

Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена.
Туря ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката. (31:19) Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? ” А ти какво правиш?
към беседата >>

Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна.
и държи в ръката си хурката. (31:19) Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? ” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти.
към беседата >>

Когато дойде скръбта, завърти вретеното си!
А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? ” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят.
към беседата >>

Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната.
Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея.
към беседата >>

Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта.
Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея. Прави за себе си завивки: облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите,
към беседата >>

Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа!
Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи! Не казвам да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа! ”
към беседата >>

когато я налегнатъ скръбни мисли и чувства, когато е въ тъмнина. (втори вариант)
Значи, разумната жена работи върху физическото си тѣло, прави гимнастика, не е ленива. Чрезъ волята си тя работи върху тѣлото си, а чрезъ мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си укрепява мишцитѣ си. Усѣща, че търговията ѝ е добра: Свѣтилникътъ ѝ не гасне ноще. Свѣтилникътъ на разумната жена не гасне ноще, т. е. когато я налегнатъ скръбни мисли и чувства, когато е въ тъмнина. Всѣка жена, която въ време на скърби и страдания се отказва отъ вѣрата си, отъ убежденията си, сама изгасва свѣтилника си и ходи въ тъмнина. Туря рѫцетѣ си на вретеното, И държи въ рѫката си хурката. Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си.
към втори вариант >>

Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. (втори вариант)
Туря рѫцетѣ си на вретеното, И държи въ рѫката си хурката. Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи.
към втори вариант >>

Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. (втори вариант)
И държи въ рѫката си хурката. Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти.
към втори вариант >>

Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. (втори вариант)
Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти.
към втори вариант >>

Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? (втори вариант)
Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота.
към втори вариант >>

Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? (втори вариант)
Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота. Хурката представя Божествения свѣтъ, а нишката, която се преде, показва посоката, отдето иде енергията.
към втори вариант >>

Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. (втори вариант)
Силата на християнството се заключава, именно, въ това, че учи хората да се обличатъ. Облѣче ли се съ магнетична, т. е. съ двойна дреха, човѣкъ става силенъ. Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха.
към втори вариант >>

Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. (втори вариант)
Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха. Прави за себе си завивки: Облѣклото ѝ е висонъ и багреница. Мѫжъ ѝ е познатъ въ портитѣ,
към втори вариант >>

50. С любов се взима

Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви.
Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е.
към беседата >>

Да няма плач, да няма скръб!
Ето панацеята за всички ваши нещастия. При тези условия за един ден ще може да възобновите домовете си и всеки ден ще може да възкръсвате. Днес е денят на Възкресението. Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: “Можете”. Да няма плач, да няма скръб! Плачът е остатък от старата култура – старите хора плачат, а в Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов. Сега, жените ще попитат какво да правят с мъжете си, когато не ги оставят на спокойствие. Кой е вашият мъж и къде е той?
към беседата >>

Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни.
Днес е денят на Възкресението. Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: “Можете”. Да няма плач, да няма скръб! Плачът е остатък от старата култура – старите хора плачат, а в Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов. Сега, жените ще попитат какво да правят с мъжете си, когато не ги оставят на спокойствие. Кой е вашият мъж и къде е той? Мъжът ви е в друг кораб, оставете го да се грижи за себе си. А ти си в съвсем друг кораб.
към беседата >>

Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура.
Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки. Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура. Пари, ризи, чорапи, обуща – нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща. Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: “Елате в Царството Божие”. В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през вратата на Любовта”. Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам.
към беседата >>

Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях.
Ще кажете: “Колко е добър г-н Дънов! ” Не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа. Не мислете, че аз се различавам от вас – не, между мен и вас няма никаква разлика. Ако има, тя е само външна, а по същество, по вътрешно съдържание и по произход от Божествения Дух всинца сме едно и също. Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света (освен че съществуват като сенки), то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях. Например, някой страда от зъб и казва, че никога няма да забрави тази болка, но зъбът му минава, той всичко забравя, остава само спомен от болката, който е илюзия на нашия ум. Днес Господ ви говори на прост език, необходимо е само да пожелаете да Го разберете и послушате. Възможно е, когато си отидете вкъщи, да се запитате: “Какво ли мога да направя? ” Не мислете какво можете да направите. Когато отидете на гарата, питате ли какво трябва да направите за локомотива, дали има нужда от вода, въглища или масло?
към беседата >>

В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”.
Тъй че, ако всички ме слушате, ще ви направя царе, царици или князе. Ако възприемете това, което ви препоръчвам, няма да бъдете прости хора. Не казвайте като Давид: “В грях ме зачена майка ми”. Днес ще бъдете заченати от Божествената Любов, ще бъдете въздигнати от Божествената Обич и ще бъдете възкресени чрез Божествения Дух. Искам всеки от вас да призове Господа. В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”. Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден.
към беседата >>

Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви.
Не казвайте като Давид: “В грях ме зачена майка ми”. Днес ще бъдете заченати от Божествената Любов, ще бъдете въздигнати от Божествената Обич и ще бъдете възкресени чрез Божествения Дух. Искам всеки от вас да призове Господа. В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”. Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат.
към беседата >>

Сега ще ме запитате защо още сте скръбни.
Днес ще бъдете заченати от Божествената Любов, ще бъдете въздигнати от Божествената Обич и ще бъдете възкресени чрез Божествения Дух. Искам всеки от вас да призове Господа. В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”. Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории.
към беседата >>

Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден.
В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”. Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение!
към беседата >>

В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува.
Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това.
към беседата >>

51. Детето растеше

Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх.
Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най-много няма да остане онеправдан човек на земята.
към беседата >>

52. Това учение

Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч.
Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е. часът на вашия ум. Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч. – „Кога да го направя” – пита някой. – Когато усетиш подбуждение! Някой казва: „Това подбуждение ще дойде друг път.” Не, пропуснеш ли го, няма да дойде. Някой път Духът ти казва: „Стани да се помолиш! ” Казваш: „Няма 5 ч.” Не, стани, защото Духът ти казва, че е 5 ч.
към беседата >>

Друго нещо ще ви препоръчам: когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома й и да се помолят за оправяне на работата.
соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца. Казвате: „Тогава ще умрем.” Да, но втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Смъртта подразбира самопожертване. Всички трябва да гледате един на друг така, както майките гледат на децата си. Христовото Учение е метод да не се цапате. Друго нещо ще ви препоръчам: когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома й и да се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да е скаран с някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем! ” Така искам да посрещнете Великден. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди – границите на Божествената Любов са безпределни.
към беседата >>

53. Кога се молиш

Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания.
Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде, той е жив, и ти можеш да го видиш. Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата.
към беседата >>

Като ги подложи на опит, Той проверява отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. (втори вариант)
Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: „Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде. Той е жив и ти можеш да го видиш." Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв.
към втори вариант >>

54. Светило на тялото

Вашата радост е тяхна скръб.
Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето. Вие ще се радвате. Днес кога се радвате? – Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици, зачукат се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира. Да, но тези кокошки и агънца са недоволни от вашата радост, не я споделят. Вашата радост е тяхна скръб. Един ден отношенията ще се изменят. От вашите тлъстини ще се образува тревата, която овците спокойно ще хрупат. Това ще им бъде отплата за тяхното месо, което вие ред години сте употребявали. Такъв е великият кармичен закон. Христос казва: „Като разберем така живота, нещастията ще изчезнат и животът ще бъде светъл“.
към беседата >>

55. Гредата

Тези двама приятели не могли да се приближат един до друг и се разделили с голяма скръб.
Христос казва: „Извади гредата от твоето око“, а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н. Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде: във всички общества, църкви, религии, все греди виждам. Съвременните хора приличат на онези двама германци в Америка, които били добри приятели и си дали един ден обещание да се целунат. Обаче коремите им били големи, та не могли да се доближат един до друг да се целунат. Тези двама приятели не могли да се приближат един до друг и се разделили с голяма скръб. Днес всички хора имат такива големи кореми, та не могат да се доближат. Защо? – Гредата е всичката причина. При такава голяма греда, за душата не може да има никаква целувка. Някоя мома срещне един момък, иска да го целуне, но не може, изпъшка. Момък иска да целуне някоя мома, също не може – и той изпъшка.
към беседата >>

56. Призваха Исуса

Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна.
Затова, когато залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, а следобед е отрицателна. Същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото – отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, че няма време – поне пет минути имате на разположение. Когато правите опитите, не допускайте мисълта, че не можете да ги правите.
към беседата >>

57. Малкият закон

Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение.
Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“. Някои питат: „Защо Господ е толкова щедър и снизходителен към мене? “ – Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват, че аз говоря хубави неща. Не е важно какво говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото в приложението на това учение е вашата радост, и смисълът на вашия живот е в повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение. Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Тъй че тези същества, които са извън нашите сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота.
към беседата >>

Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. (втори вариант)
И след този си неуспех, ангелът отива при младия момък и му казва: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час време от своя живот." Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая. Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости - ние сами ги създаваме. Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия.
към втори вариант >>

Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. (втори вариант)
Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости - ние сами ги създаваме. Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия. Това е правило.
към втори вариант >>

58. Аз съм онзи човек

„Аз съм оня човек, който видях скръб.” Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма.
Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб.” Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Иеремиев”, виждате, през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте пред вид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви.
към беседата >>

Скръбта не иде за пръв път в живота.
Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб.” Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Иеремиев”, виждате, през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте пред вид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви.
към беседата >>

“Видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб?
Човекът ще възрази: Ние обичаме кокошките и, като ги колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие. Той казва: Такъв е Божият Промисъл. Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно. “Видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви . причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност.
към беседата >>

Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” На такъв рекламаджия трябва тояга.
Казах си: Такова нещо представяме и ние, съвременните хора – рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере. Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” На такъв рекламаджия трябва тояга. – Защо е нужно тояга? – За да излязат узрелите зрънца. Когато бобът и лещата узреят, чукат ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца. Тогава ще пишете в историята, че сте многострадален народ. Аз облажавам всеки човек и всеки народ, който е страдал, защото от него ще излезе доброто и възвишеното, които ще служат за повдигане на човечеството.
към беседата >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си.
Всички стари реклами трябва да се хвърлят навън. Свещениците трябва да се облекат в бяло и отвън, и отвътре. В това отношение, аз харесвам шопите, които носят бели и шарени дрехи. И аз трябва да хвърля черните дрехи, да си направя шопски. В бъдеще, цяла Европа ще се облече в бяло, като шопите. „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга. Който не понася тия удари, търси сянка.
към беседата >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” – Кога иде Божественият жезъл?
Казано е: „Проклет е оня, който се надява на човека.” Нека българите се обърнат към Бога и кажат: На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва. Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци! „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” – Кога иде Божественият жезъл? – Когато настъпва нова култура, нова епоха. Учените казват, че човек е произлязъл от маймуна. Тогава той не е бил изправен на два крака, но се е подпирал с тояга. Значи, при всяка нова епоха, при всяко ново учение човек се подпира на тояга, т. е. учи нов закон.
към беседата >>

Когато хората са весели, аз съм скърбен; когато те са скръбни, аз им пея.
Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скърбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето.
към беседата >>

Майката пее, когато детето е скръбно.
Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скърбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: Верен е Господ във всички свои прояви.
към беседата >>

Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото.
Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която и е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си.
към беседата >>

„Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. (втори вариант)
Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта - един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Йеремиев", виждате през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви.
към втори вариант >>

Скръбта не иде за пръв път в живота. (втори вариант)
Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта - един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Йеремиев", виждате през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви.
към втори вариант >>

„Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? (втори вариант)
Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: „Много жестоки са нашите богове." Човекът ще възрази: „Ние обичаме кокошките и като го колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие." Той казва: „Такъв е Божият промисъл." Кое всъщност е Божи промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е петдесет процента лъжливо, двайсет и пет процента вероятно и двайсет и пет процента вярно. „Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи има два вида страдания: едните са смислени, а другите нямат смисъл.
към втори вариант >>

Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." На такъв рекламаджия трябва тояга. (втори вариант)
Казах си: такова нещо представяме и ние съвременните хора - рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име мъчно може да се разбере. Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." На такъв рекламаджия трябва тояга. Защо е нужно тояга? За да излязат узрелите зрънца. Когато бобът и лещата узреят, чукат ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца. Тогава ще пишете в историята, че сте многострадален народ. Аз облажавам всеки човек и всеки народ, който е страдал, защото от него ще излезе доброто и възвишеното, които ще служат за повдигане на човечеството.
към втори вариант >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. (втори вариант)
Всички стари реклами трябва да се хвърлят навън. Свещениците трябва да се облекат в бяло и отвън, и отвътре. В това отношение аз харесвам шопите, които носят бели и шарени дрехи. И аз трябва да хвърля черните дрехи, да си направя шопски. В бъдеще цяла Европа ще се облече в бяло като шопите. „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга. Който не понася тия удари, търси сянка.
към втори вариант >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Кога иде Божественият жезъл? (втори вариант)
На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва. Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци! " „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Кога иде Божественият жезъл? Когато настъпва нова култура, нова епоха. Учените казват, че човек е произлязъл от маймуна. Тогава той не е бил изправен на два крака, но се е подпирал с тояга. Значи при всяка нова епоха, при всяко ново учение човек се подпира на тояга, тоест учи нов закон. Той вдига и слага тоягата, тоест вдига пръста си нагоре и го слага.
към втори вариант >>

Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. (втори вариант)
Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: „Отсега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови." Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: „Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана." Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде." Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: „Верен е Господ във всички Свои прояви."
към втори вариант >>

Майката пее, когато детето е скръбно. (втори вариант)
Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови." Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: „Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана." Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде." Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: „Верен е Господ във всички Свои прояви." Казвам: освободете се сега от всички политически връзки.
към втори вариант >>

Кажете и вие като Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб." (втори вариант)
Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България." България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб." Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път." Потърсете Тоя Бог в себе си.
към втори вариант >>

59. И отиде та се представи

Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скръбен.“ Това значи, търсете ме, когато съм близо до вас.
Всичко, което става с човека днес и което ще стане в бъдеще, е точно определено и може да се предскаже. Достатъчно е да погледнеш ръката си, за да познаеш колко време ще живееш и какъв човек ще станеш. Затова Христос казва, че няма нищо скрито-покрито в света. Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скръбен.“ Това значи, търсете ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия. Някой мисли, че добрите условия се дават всякога, затова отлагат нещата. Не е така. Добрите условия се дават само веднъж.
към беседата >>

60. Ще живее

Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението.
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени. И тъй, всички сте дошли на земята да решавате уравнения с едно или повече неизвестни, да намирате техните корени.
към беседата >>

61. Денят на доброто

В оня свят няма скръб и плач.
Някои от вас искат да отидат на Небето. Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични.
към беседата >>

И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“.
Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. На симпатичния човек всеки може да направи услуга.
към беседата >>

62. Надеждата

В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние.
Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние. В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип.
към беседата >>

63. Земният и небесният

Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб.
Обичай всички и работи за всички. И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат. Това е все едно, единият да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете. За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват.
към беседата >>

64. Силите в Природата

Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението.
На Живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни.
към беседата >>

Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението.
Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е.
към беседата >>

Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта.
Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква.
към беседата >>

Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква. Сутрин на църква, вечер на църква, и всички казват за него: „Набожен човек е този.”
към беседата >>

65. Труд и мъчение

Когато някой тук на земята е скръбен, а иска да се представи радостен, изменя неестествено лицето си.
Всичко има смисъл, щом е според Писанието, в което се казва: „Бог не гледа на лице, а на сърце.“ Как ще разберете тази метафора? Господ не гледа как е устроено твоето лице, а гледа на сърцето ти. Гледам двама души: единият има хубаво лице, а другият – почерняло лице, груби ръце и Господ предпочита втория, защото има хубаво сърце, а първият няма. Някои ще ми възразят: „Да, но нали лицето е израз на сърцето.“ То е тъй, но не и на земята. Лицето е израз на сърцето само в Божествения свят. Когато някой тук на земята е скръбен, а иска да се представи радостен, изменя неестествено лицето си. Той отвътре скърби, а отвън се смее; отвътре мрази, а отвън показва, че е готов на всяка отстъпка. Питам сега: Лицето израз ли е на сърцето? Какво става в това лицемерие? При тези две противоположни състояния по преживяване мускулите претърпяват известни съкращения и отпускания, вследствие на което лицето погрознява. Всякога, когато искате да представите това, което не е, лицето погрознява.
към беседата >>

Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб.
Това значи, едното е движение от центъра навън към периферията, а другото от периферията навътре към центъра. Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към периферията и обратно. Тези две движения са движения на ума и на сърцето; едната буква показва сърцето, а другата – ума. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване. Хубостта на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят. Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб. Като минете покрай някой извор или река, ще почувствувате живота на този извор. А това е велика философия. Вие няма да си представите извора само такъв, какъвто си е, но ще ви се представи и другата му страна. Като влезете в този океан, ще вземете пътя към пространството нагоре. Като наблюдавате тези неща, ще ги сравните с вашия живот, с всички ваши разположения, чувства, мисли и желания, защото всички реки са съотношения на движенията, които стават вътре във вас.
към беседата >>

66. Зачудиха се

Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб.
с други методи за виждане. Те се различават от физическите. Ако можете да запазите мир и спокойствие и насочите енергията си върху очите на слепия, в него ще стане известно просветление, и той ще вижда по-ясно. От какво ослепяват хората? – От неразбиране на обикновените и необикновените процеси. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата. От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък жълъд? Нищо не си му предел.
към беседата >>

67. Молих се

Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия.
Прав е онзи, който казва, че има душа, къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна – душата му е вън от него. Човек може да остане и без душа. Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне? Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос. Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях.
към беседата >>

Взели къщата на някого, обрали го; майка му и баща му умрели от скръб.
–. Това е мирът, който ще дойде. Христос казва: Доведете детето при мене, аз ще му бабувам. Христос иде от небето, да донесе мир на човечеството, такъв, какъвто никога не си го представяли. Щом слезе Христос на земята, всички нечисти духове ще излязат навън от онези, които сега боледуват, гърчат се, ритат. – Нека се гърчат, лошите духове трябва да излязат от тях. Взели къщата на някого, обрали го; майка му и баща му умрели от скръб. Питате: Така ли трябваше да стане? – Как трябваше иначе? По-добре от това не можеше да стане. Ние сме на земята в едно велико училище. Чудни са хората!
към беседата >>

68. Работете с Любов

Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота.
Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е? ”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа. Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота. Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко.
към беседата >>

69. Новото човечество

Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта.
Някои от вас може да кажат: "Какво ни интересува това Ново човечество при сегашните страдания." Обаче трябва да знаем, че страданията са една необходимост за развитието на човека. Ние едва сега, в тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съвременните хора страдат повече, но тези страдания са нещо благородно и те са, които ще организират обществото. Всяка бременна майка не изпитва ли известни страдания, известни преживявания? Тя страда, докато се сформира детето в утробата й, но когато роди, освобождава се от всички страдания. Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта. Често ние сами си причиняваме страданията. За пример ще ви приведа един анекдот из българския живот. Някой си селянин обичал много яйца и търсил случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голяма скъперница. Тя била едра, снажна и когато мъжът й се осмелявал без нейно знание да си похапне едно-две яйца, тя го набивала добре. Един ден тя припаднала и умряла.
към беседата >>

В това време дошли няколко селянки, комшийки, да споделят скръбта му.
За пример ще ви приведа един анекдот из българския живот. Някой си селянин обичал много яйца и търсил случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голяма скъперница. Тя била едра, снажна и когато мъжът й се осмелявал без нейно знание да си похапне едно-две яйца, тя го набивала добре. Един ден тя припаднала и умряла. Селянинът си казал: "Слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвам яйца, няма кой да ме бие." Взел си седем яйца и ги заровил в огнището. В това време дошли няколко селянки, комшийки, да споделят скръбта му. Той, като чул стъпки, стреснал се изведнъж и като забравил, че жена му е умряла, за да не бъде бит, извадил набързо яйцата и ги турил в пазвата си. Селянките му казали: - Голям огън гори в къщата ти. - Да, голям огън е, но този, който гори в гърдите ми, в пазвата ми, е още по-голям - отговорил той. Сегашните хора казват "големи страдания имаме".
към беседата >>

Мога да мълча, но в душата ми се повдига голяма скръб и си казвам: тези хора са християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъв е този психологически момент, когато те излизат извън себе си?
Искам да ме разберете право. Аз нямам ни най-малко желание да обидя някого от вас. Вашите вярвания, вашите дълбоки убеждения, каквито и да са те, са за мене свещени. Но лошите ви постъпки, те са друго нещо, аз тях не мога да споделям. Аз не мога да търпя злото в света, не мога да гледам спокойно, когато един човек оскърбява друг. Мога да мълча, но в душата ми се повдига голяма скръб и си казвам: тези хора са християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъв е този психологически момент, когато те излизат извън себе си? Но аз вярвам, че иде голяма топлина, която ще стопи ледовете. По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата Бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази Нова култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на този Нова култура, на това Ново човечество!
към беседата >>

70. Път, Истина и живот

Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или отчаяние, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Ние знаем този Път и знаем, че без път не може да се ходи. Пътят – това е видимият свят, това е материалният свят, това са всички възможности, с които ние живеем. А за да стане Пътят равен, необходима е Истината, за да ни даде насока; необходим е и Животът, за да ни даде вътрешна сила да извървим този път. Ние виждаме днес, че небето е ясно – а какво означава Небето отгоре над нас? Небето, това е Божието Лице. Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или отчаяние, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас. Всички благословения идват от Небесното пространство, от Небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. И след всичко това мнозина питат къде е Господ? Той е над нас. Мнозина казват: „Къде е Господ, докажи ни съществуването Му.“ Нещата се доказват само на слепите, а на онези, които имат очи, не се доказват.
към беседата >>

71. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

Законът е същият и за добрия човек: добрият, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания.
“ Не е там въпросът, че си отишъл да го слушаш. Христос казва: „Извади окото си! “ Как? Като повърнете възприетата мисъл, която ви безпокои. Законът, който действа в този случай, е следният: човек, който произвежда смущение в ума на хората, смущава и своя ум – лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърцата на хората. Законът е същият и за добрия човек: добрият, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. Следователно Доброто произвежда у човека Добро, злото – зло, Истината – Истина, т.е. всяка реалност си има отражение. Тогава как ще превърнете една мисъл, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: „Истината живее в мен, аз съм опитвал нейното влияние.“ Оставете настрана всяко нещо, което не дава никакъв подем на вашите чувства, мисли и действия, което не дава подтик на вашия живот, което не дава никакъв растеж и не произвежда Божествено действие у вас. Павел казва това по друг начин: „Ако дойде някой ангел от Небето и ви проповядва друго евангелие, не го приемайте.“ Щом дойде някой да ви проповядва за Бога, това значи, че Любовта, която Бог е имал към вас, и проявата на тази Любов ви е изоставила.
към беседата >>

72. Който има мир

В света скръб ще имате; но дерзайте.
В света скръб ще имате; но дерзайте. Аз победих света.“ В този стих има три качества, които са отличителни. Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва.
към беседата >>

И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде.
Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта.
към беседата >>

Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро.
Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания?
към беседата >>

Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта.
Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания? “ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът? “ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно.
към беседата >>

Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта.
И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания? “ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът? “ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно. Съвременните хора мязат на онзи средновековен лекар, който лекувал своите пациенти, като им давал топла вода да пият и им пущал кръв.
към беседата >>

Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете?
– „Ами как ще се оправи светът? “ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно. Съвременните хора мязат на онзи средновековен лекар, който лекувал своите пациенти, като им давал топла вода да пият и им пущал кръв. Изгубили сме този вътрешен мир в себе си, изгубили сме Бога в себе си. Човек, който се отдалечи от Бога, ще има вечни мъчения. Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха. Защо хората не искат да разберат Христа? – Защото търсят по-лесния път. Отива някой българин на гости и като се понапил, почнал да се качва на коня си откъм опашката му. Пипа, пипа и не може да му намери главата.
към беседата >>

73. Няма любов като Божията Любов

Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания.
Няма престъпление, което да остане ненаказано. Страстта е равна на всичките чувства и способности. Напущал ли е някой жена си, за да види как се напуща и обратното. Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? Плътската любов произлиза от много ядене. Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания. Всичко ще се уреди. Настоящето ще бъде едно приятно възпоминание за бъдещето. (Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома. Радостта е красивата мома – тя е изменчива. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето.
към беседата >>

(Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома.
Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? Плътската любов произлиза от много ядене. Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните, преди изгрева на слънцето, и после, като имаш скръб, когато си подложен на изпитания. Всичко ще се уреди. Настоящето ще бъде едно приятно възпоминание за бъдещето. (Някои братя имаме само за баласт.) Скръбта е добрата мома. Радостта е красивата мома – тя е изменчива. Нужно е да се възпита първо умът, защото той е развратил сърцето. Онзи, който върши престъпление, той е господар. Слугите никога не вършат престъпление. Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели.
към беседата >>

74. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли. (втори вариант)
Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ. Това сѫ лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да излѣзе нищо добро. Не се смѣя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли. Този законъ трѣбва да дѣйствува между васъ. А вие се съберете и казвате: „Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сѫсѣдка? “ Нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ“ и ще простре рѫката си върху тебе.
към втори вариант >>

75. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение.
Като говоря така, не искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, за да ви избавя от излишни страдания. Земният живот е микроскопическа частица от великия Божествен живот. Ето защо ние трябва да се приготвим за великия Божествен свят, на който трябва да станем граждани. Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Който има опитности и преживявания от другия свят, и болен да е, лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение. Днес хората се страхуват от нищо и никакво. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? За търговеца свързване не съществува.
към беседата >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. (втори вариант)
Така и вие, не стойте въ бездѣйствие, а се гответе. Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность. Като ви говоря това, не разбирайте, че искамъ да напуснете свѣта, но ви проповѣдвамъ учение, съ което да разберете дълбокия смисълъ на Божествения свѣтъ и да ви избавя отъ излишни страдания. Нашиятъ животъ тукъ на земята е частица отъ великия Божественъ свѣтъ. Ето защо ние трѣбва да се приготвимъ за онзи великъ свѣтъ, на който трѣбва да станемъ граждани. Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. А сега мѫжътъ се бои да не го напусне жена му, жената се плаши да не я напусне мѫжътъ ѝ. Че кой ви е свързалъ, защо се плашите? За търговци съединение нѣма. Онова, което любовьта е свързала, само то ще остане неразединено. Ако сте свързани по закона на Божията любовь, никаква сила на този свѣтъ не е въ състояние да разруши или да помръдне тази връзка.
към втори вариант >>

76. Двете жени / Двѣтѣ жени

Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта. (втори вариант)
И онѣзи, които се готвятъ за религиозенъ животъ трѣбва да изучаватъ законитѣ на религията. И религията има свои закони. Въ този свѣтъ има много деликатни чувства. Ако си прѣдставите една религиозна мома, която има най-хубави чувства къмъ нѣкой свѣтски момъкъ и прѣживѣете нейнитѣ чувства, то страданията ще бѫдатъ 10 пъти по-тежки отколкото тѣзи на момъка, защото религиознитѣ чувства сѫ съ много вибрации. Вие не разбирате закона. Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта. Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и сиромашията и обратно: дѣто се увеличава сиромашията, увеличава се и богатството. Сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ чувствата и ума. Ако вашитѣ чувства не се увеличаватъ, не може да се увеличи и вашиятъ умъ; ако вашиятъ умъ не се увеличи не могатъ да се увеличатъ и вашитѣ чувства. Ако не стане извѣстна промѣна въ вашето сърце, не може да стане съотвѣтна промѣна и въ умствения свѣтъ. Нѣкой пѫть сърцето функционира въ миньорна гама, а умътъ въ мажорна, а нѣкога обратно – умътъ въ миньорна, а сърцето – въ мажорна гама.
към втори вариант >>

77. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Щом порасне, радостта им се превръща в скръб.
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на границата на реалния живот. Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания. Когато в някое семейство се роди момиче, докато е малко още, родителите му се радват. Щом порасне, радостта им се превръща в скръб. Те си казват: „Защо Бог ни даде това дете? Трябва да се грижим да го оженим, а затова са нужни пари. Какво ще стане с него, ако хване кривия път? “ – Защо родителите се безпокоят за децата си, особено за момичетата? – Защото хората още не са влезли в реалния живот, дето действат Божествените закони.
към беседата >>

78. Пробуждане на колективното съзнание

Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами.
Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни. Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче. Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие.
към беседата >>

79. Разумно служене

Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни.
Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро за всички.
към беседата >>

И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа.
Представете си, ако вие бихте попаднали на Земята, а тя да беше просто като топка – да нямаше на нея нито растения, нито вода, нито камъни. Какво бихте научили от Земята, ако тя беше само една валчеста топка, гладка като стъкло? Ето защо хубостта на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли. И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално. Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа. И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа. Когато вие започвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си; когато изгубите мисълта си, скъсвате нишката на волята си. Следователно изгубили сте вашата душа. И когато в нас идва вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките от душата си. А душата – това сме ние. Тази Божествена душа се облича в разни форми и всяка форма е необходима за света, в който душата се проявява.
към беседата >>

Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост.
Така ще се стараете да държите вашите мозъци в изправно състояние и да използвате мислите, които ви безпокоят. Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва? – Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си. Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето. И тъй, вие стоте ще се стараете да въдворите хармонията между вас. Да не остане у вас нито помен от мисълта, че еди-кой си бил такъв-онакъв и не можем да го търпим. За нас всичко е хармонично. Там, където е Господ, всичко е добро.
към беседата >>

80. Братя и сестри на Христа

А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“.
И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията? “ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“, отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил и сляп, и глух, и ням, забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите? “ Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, и да я нямаш. Следователно какво ще правите вие? Ще търсите царската дъщеря ли или ще изправите греховете си?
към беседата >>

81. Тогаз те ще просветнат!

Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята.
Тогава заедно учели момчета и момичета. Един ден, когато двамата се разговаряли, и вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин, и този момък се обърнал към тази мома и казал: „Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш“. Ще кажете: „То е обикновено нещо“. На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням?
към беседата >>

82. В Египет

Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици.
към беседата >>

И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
към беседата >>

83. И Петър се грееше!