Търсене в текстове за 'Скръб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 184 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.
към текста >>

Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ.
Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.
към текста >>

3. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.
Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание.
То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
към текста >>

5. Учителя дава 'Добрата молитва'

Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате".
Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа.
към текста >>

„Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост.
„В начало бе Словото". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш." Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта!
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен

Скръб или радост, все що е дошло, е добро.
Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро. Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи. Няма нито един да е забравен. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." [Лук. 12:32]
към текста >>

7. Учителя във Варна - Слово на 10 август 1903 г.

В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.
Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Габрово

Възлизане нагоре и слизане надолу Има радост, има и скръб.
Ще ви изпроводя добрите Господни духове, моите приятели, да ви помагат, да ви упътват, да ви учат, за да укрепвате. Колко добри неща е казал Господ за вази и за всинца ви. Този, който ви обича който ви съчувствува и споделя всичко добро и зло с вази. Радвайте се, веселете се, пейте и бъдете бодри духом, изпълнени с всяка надежда, с всяка благост, защото това е Божията воля. В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизане нагоре и слизане надолу Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота. Сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си".
Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него. Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли? ". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .
към текста >>

12. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб.
Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”.
към текста >>

13. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб.
Аз му забраних да говори пред хората по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”.
към текста >>

14. Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).

Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим.
Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател.Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.Първата стъпка. Мълчание да се пази, когато се борят духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитнициЧовек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.Мълчим, за да слушаме: Бог, кога говори - воюва.„Не ви е позволено да ме ударите." - Кога се каже на един побойник, тая мисъл ще го запре. Не може да предадете на хората това, което нямате.Любовта Господня е безпределна.
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи.
Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува. Камъка трябва да отмахнете от гроба. Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас, до вас, остава да Го видите. А че имате карма - оставете това.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Христо Тончев, Търново

Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно развитие.
Търново, 23.V.1910 г. Люб. г-н Тончев* Получих писмото ви. Това, което ви се е случило, провидението ще го превърне за ваше добро. Сега скръб изпълня сърцето ви, но един ден, когато разберете дълбоките Божии мисли и се научите напълно да се надявате нему, да го любите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила, ще проумеете, че детето ви се взема, за да му дадат много по-големи удобства за неговото духовно развитие. Детето ви е живо и се радва на Божията Виделина. Не скърбете, но се радвайте с него наедно в Господния път. Образът, това е Негова ръководящ дух. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб.
Аз ще се постарая след време да хвърля виделина във вашия ум, да се озари душата ви, да познаете Истината. При Бога всички са живи. Има отношения на душите. Любовта е основа на живота. Истинската Любов ражда най-добрите плодове, радост, веселие, търпение, упование. Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб. Тая скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте. В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие. И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява.
към текста >>

Тая скръб след време ще произведе във вас радост.
При Бога всички са живи. Има отношения на душите. Любовта е основа на живота. Истинската Любов ражда най-добрите плодове, радост, веселие, търпение, упование. Старайте се да благодарите на Бога за ония неща, които повидимому ви принасят скръб. Тая скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте. В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие. И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне.
Но на този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете Истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб.
Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, да се смути то за тази промяна? Дните през пролетните дни не са всички все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни и бурни. Така е Господ наредил. Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб. Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи. Изваждайте поучение от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб.
Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
към текста >>

Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

23. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Вий ще сте като жена, която ражда - щом роди, скръбта си забравя заради роденото.
Стойте верни на местата си. Господ обича да има врагове. Затова те повдигнах, казва на фараона, за да покажа в теб силата Си на бъдещите родове. И ако България има врагове, то ги е повдигнал Господ, за да покаже силата Си, да научи хората на ред и справедливост и извади всичко наяве - и добро, и зло. Онова, което ще стане, ще ви зарадва всички. Вий ще сте като жена, която ражда - щом роди, скръбта си забравя заради роденото. България вече роди. Сега трябва отглеждане. Моят поздрав на всички, които следят пътя на Истината. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

24. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.
Хората с външните сетива гледат, а Христос - с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества. Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас. Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното. Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб. В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил? Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете. В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат.
към текста >>

25. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.
към текста >>

26. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях.
към текста >>

28. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни.
Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация. Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си. Спомям си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ. На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним. Сбогувахме се с Учителя и така оставихме вилата, дето ставаше срещата, оставихме и Търново, както е било определено да не го видим повече от 3-4 години. 22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.
към текста >>

29. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго.
В. Т. И.Х. С. Б. /Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели), Варна

И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго."
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Това е моя поздрав на всички, които вървят в правия Христов път. Пътя на Божествената Любов, пътят на новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до приятели, Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им със своята обилна Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна душевна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига.
Възпитавайте и сърцето, и ума си. Пазете свободата на душата си и нейната чистота, хранете я с Божествената Любов и никога не изнасилвайте духа си. Само така човек може да постигне пълното благо. След всеки изпит само добродетелта преживява и в живота ни здрава основа остава. След всяка права и крива постъпка правдата, правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падане и ставане Истината пътя на живота показва. Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие. Ето Божественото учение. Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица.
към текста >>

34. Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София

В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.
Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става движението правилно. Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия. В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. Ваш В. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>

35. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
към текста >>

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.
Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.
към текста >>

36. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
към текста >>

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.
Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.
към текста >>

37. Учителя дава песните 'Сила жива' и 'Скръбта си ти кажи ' - гр.София

Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта си ти кажи " -
Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта си ти кажи " - гр.София Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът.
към текста >>

Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение.
Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта си ти кажи " - гр.София Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. „Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина.
към текста >>

„Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта.
, Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. „Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува.“ Сила жива Сила жива, сила жива,
към текста >>

Дойде ли Светлината, скръбта изчезва.
Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. „Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува.“ Сила жива Сила жива, сила жива, кажи ми, кажи ми, де вода извира!
към текста >>

Скръбта си ти кажи
Извира, извира, де вода извира. (2) Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две! Твойте думи две, сладки думи две Скръбта си ти кажи Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи, на слънчеви лъчи, на слънчеви лъчи,
към текста >>

Скръбта си ти кажи,
Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две! Твойте думи две, сладки думи две Скръбта си ти кажи Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи, на слънчеви лъчи, на слънчеви лъчи, на слънчеви лъчи.
към текста >>

38. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител.
към текста >>

39. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
към текста >>

40. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
към текста >>

41. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
към текста >>

42. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта.
към текста >>

43. Учителя дава песента Аум- гр.София

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти.
Аум, Аум, Аум, Ом, Ом, Аумен. Свещенната дума „АУМ” е дадена в 3 лекция, от Учителя, държана на 2 декември, 1925 г , гр.София в беседата „АУМЕН”. „И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.”
към текста >>

Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество.
Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми". Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! " Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека.
към текста >>

- „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека.
Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! " Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма!
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Къде отиде скръбта?
”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни. Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам. Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето. Къде отиде скръбта? Кой прибра сълзите ми в скъпоценна кутийка и не ми ги върна вече? Може би там те станаха целебни и тайно се превърнаха в брилянти и скрито ги остави в духовната ми съкровищница.Дъждът престана. На голямата роена поляна правим окръжност. Той ни ръководи - правим гимнастически упражнения. Затоплихме се.
към текста >>

45. Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол

Ще получите най-голямата Му любов.Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб.
Вие тръгвате от София, линията също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията. Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко благодарете. Невъзможното за человека е възможно за Бога. Когато имате най-големите страдания, скърби, Бог ще ви донесе най-голяма радост. Ще получите най-голямата Му любов.Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб. Христос даде най-голямата радост - възкреси сина й. Грешките си ще коригирате. Бог коригира света.В този събор ще имате Мир. Мира придобивайте, търпение имайте, не се безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви.В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се измени.
към текста >>

46. Учителя дава песента 'Тъги, скърби са богатство'

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен.
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва: "Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика."
към текста >>

47. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Скръб изпълва гърдите ми.
Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме.
към текста >>

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Скръб изпълва гърдите ми.
Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме.
към текста >>

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Скръб изпълва гърдите ми.
Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме.
към текста >>

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Скръб изпълва гърдите ми.
Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме.
към текста >>

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти. 2. Писмо на Боян Боев: Свещените истини
към текста >>

Скръб изпълва гърдите ми.
Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме.
към текста >>

Безкрайна скръб ме обзема.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята. Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
към текста >>

52. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те.
Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река. Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те. Чувай как шумят водопадите. А те са такива тук от незапомнени времена и тъй ще си пребъдат во веки. Не е ли тъй и с човека. Губи се, явява се; вечно живее, както тия потоци, ту заледени, ту подвижни са все едни и същи. И всичко това за благото на човека.
към текста >>

53. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те.
Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река. Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те. Чувай как шумят водопадите. А те са такива тук от незапомнени времена и тъй ще си пребъдат во веки. Не е ли тъй и с човека. Губи се, явява се; вечно живее, както тия потоци, ту заледени, ту подвижни са все едни и същи. И всичко това за благото на човека.
към текста >>

54. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта. Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката душа и напразно ги дирим отвън себе си. Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките. Няколко братя разговарят с Учителя. Но всички те ме гледат, викат ме.
към текста >>

Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта. Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката душа и напразно ги дирим отвън себе си. Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките. Няколко братя разговарят с Учителя. Но всички те ме гледат, викат ме.
към текста >>

55. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето.
а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска.
към текста >>

56. Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август

Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни.
Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях.
към текста >>

Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла?
Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла? Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение? Може би, защото в хубав и слънчев ден тук човек се чувства господар, докато гъстата мъгла го прави неспокоен и слаб.Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро. Заплискаха вълни - бяхме при Махабур. Познавахме добре кристалните му води.Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя. По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали.
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

Не говори на скръбния за скърбите.
В света ние търсим златото. Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите. Не говори на радостния за радостта. Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число.
към текста >>

Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта.
Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите. Не говори на радостния за радостта. Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни. А някой път и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Скръбта на човека е дадена за радост.
Извор Махабур, 8 ч сутринта Тая сутрин ви казах 36 изречения - 36 беседи. 36 семенца, които могат да се развият; 36 градини. Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват. Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта. Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш.
към текста >>

Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта.
36 семенца, които могат да се развият; 36 градини. Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват. Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта. Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш. Ти казваш: „Какъв е този господар? Той съвсем ни измъчи!
към текста >>

Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи.
Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват. Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта. Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш. Ти казваш: „Какъв е този господар? Той съвсем ни измъчи! " Когато човек казва, че много е страдал, това означава, че малко са му платили.
към текста >>

А който не разбира, го нарича скръб.
Ако не мислите така, вие никога не можете да избегнете противоречията в живота. Представете си сега, че Бог носи страданията и греховете на целия свят. Какво ще кажете? Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват. Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината.
към текста >>

Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост.
Представете си сега, че Бог носи страданията и греховете на целия свят. Какво ще кажете? Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват. Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината. Това са чисти истини от извора.
към текста >>

Това, което не никне, е скръб.
Дисхармонията на стомаха седи в това, че храната не е сдъвкана добре. Човек възприема една идея. Трябва да я разбере. Да сдъвкаш - това значи да разбереш добре. Тази е формулата: Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание. Изгревът - Том 17 Глава: 1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания.
Когато [1] в незавършените процеси това не съществува. Раждането е един завършен процес. Смъртта е един незавършен процес. Следователно тия двата процеса имат две противоположни посоки. Първият процес носи радоств себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очаква. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания. Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право. По това се познават добрите и лошите хора в света. Добрите дават, а лошите вземат.
към текста >>

Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека.
Раждането е един завършен процес. Смъртта е един незавършен процес. Следователно тия двата процеса имат две противоположни посоки. Първият процес носи радоств себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очаква. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания. Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право. По това се познават добрите и лошите хора в света. Добрите дават, а лошите вземат. Вземат това, за което нямат право.
към текста >>

Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание.
Смъртта е един незавършен процес. Следователно тия двата процеса имат две противоположни посоки. Първият процес носи радоств себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очаква. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания. Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право. По това се познават добрите и лошите хора в света. Добрите дават, а лошите вземат. Вземат това, за което нямат право. Ако някой убива някого, вземе живота му, той няма право.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си."
После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво. Записки на Елена Хаджи Григорова 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 21 ст. 16гл. Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си." 16 гл. Йоана. Правило: Стой на краката си, работи с ръцете си, {гледай с очите си}, слушай с ушите си, говори с езика си, {мисли с ума си, чувствувай със сърцето си},служи с дъха си! Когато търсиш силата на своя ум, винаги ще те вържат с юлара. На когото краката са яки, на планината върви добре, той и в живота, на полето, никъде няма да се спъне - ще върви добре. Който падне на планината, и на полето долу ще падне.
към текста >>

Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл.
Спасението иде отвътре. Бог действува отвътре в нашата воля, ум и пр. Не се занимавайте с обикновените постижения в света. Можеш ли да се съмняваш, като отидеш при един извор, че той не ще ти даде вода? Никога не е ставало такова нещо. Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл. Скръб, която можеш да забравиш, тя е на мястото. Знанието, силата, съзнанието, доброто вървят с човека. С любовта се постига животът; с Истината - свободата. Ти трябва да знаеш, че тези, които те обичат, ще те разлюбят. Любовта - в яйцето си вътре, ограничен си.
към текста >>

Скръб, която можеш да забравиш, тя е на мястото.
Бог действува отвътре в нашата воля, ум и пр. Не се занимавайте с обикновените постижения в света. Можеш ли да се съмняваш, като отидеш при един извор, че той не ще ти даде вода? Никога не е ставало такова нещо. Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл. Скръб, която можеш да забравиш, тя е на мястото. Знанието, силата, съзнанието, доброто вървят с човека. С любовта се постига животът; с Истината - свободата. Ти трябва да знаеш, че тези, които те обичат, ще те разлюбят. Любовта - в яйцето си вътре, ограничен си. Разлюби те майка ти - излизаш от яйцето навънка.
към текста >>

61. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Но съмнение, скръб и традиция я спират.
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме.Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ! 9 юлиНеделна беседа на Учителя.
към текста >>

62. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

Някой човек стои натъжен и скърби; Ангелите знаят какво му липсва и когато му го донесат, той се чуди, че скръбта му е изчезнала, и казва, че му е олекнало на душата.
Там, когато има обич, всички са едно. Това прилича на следното: някой е заслужил една кошница грозде, но го сподели с другите и го раздаде. Друга аналогия: някой свири за своята възлюблена, но всички се радват на доброто изпълнение. Когато двама души се разбират, те са близо, а когато не се разбират, те са далече един от друг. Велик е Господ, Той задоволява хората и праща Ангелите, за да изучат нуждите на човешката душа. Някой човек стои натъжен и скърби; Ангелите знаят какво му липсва и когато му го донесат, той се чуди, че скръбта му е изчезнала, и казва, че му е олекнало на душата. Ангелите идват при него, изсвирват му някоя мелодия от Невидимия свят и мислите му се променят. Стана дума за слънчевата енергия. Учителя каза: От Слънцето иде към нас и друга Светлина, която човешките очи не могат да схванат. В Шестата раса ще се образува една мрежа в очите на човека и той ще вижда нови цветове и нова Светлина.
към текста >>

63. Учителя дава песента 'Добър ден'

В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб.
Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага. Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика на Природата. Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество.
към текста >>

Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта.
Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо.
към текста >>

Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб.
Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята.
към текста >>

Скръбта се ражда от липсата на Светлина.
Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи.
към текста >>

Дойде ли Светлината, скръбта изчезва.
Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна.
към текста >>

Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето.
Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя.
към текста >>

Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна.
Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
към текста >>

Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
към текста >>

Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма.
Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
към текста >>

64. Учителя започва песента 'Радост и скръб' - София

Учителя започва песента "Радост и скръб" - София
Учителя започва песента "Радост и скръб" - София Песента е започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София.
към текста >>

В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота.
Учителя започва песента "Радост и скръб" - София Песента е започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата: Да ви приведа за пример една песен.
към текста >>

В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други.
Учителя започва песента "Радост и скръб" - София Песента е започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата: Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея.
към текста >>

В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата:
Песента е започната на 9 ноември, завършена на 16 ноември 1933 г. В нея е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата: Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки.
към текста >>

Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея.
В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата: Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят.
към текста >>

"Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно.
Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. За тази песен Учителя говори в лекцията "Петте врати",22 януари 1936 г., Общ Окултен Клас, София. В лекцията песента е със заглавие "Песен за скръбта", но темата е същата: Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя.
към текста >>

Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой.
Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогава можеш да кажеш, че си изпял песента.
към текста >>

За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта.
Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогава можеш да кажеш, че си изпял песента. Това е разбиране на една песен. Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента.
към текста >>

Радост и скръб
Това е разбиране на една песен. Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента. От "Петте врати" Текст на песента: Радост и скръб Слушал съм за тебе, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Не знаеш ли ти, че съм беден странник?
към текста >>

Слушал съм за тебе, скръб,
Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента. От "Петте врати" Текст на песента: Радост и скръб Слушал съм за тебе, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Не знаеш ли ти, че съм беден странник? Кажи, що искаш ти от мене,
към текста >>

скръб, кажи!
че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Не знаеш ли ти, че съм беден странник? Кажи, що искаш ти от мене, скръб, кажи! Кажи, що искаш, нека аз това да знам! „Мъчно може мен някой да обича. Там е скръбта. Който мен обича
към текста >>

Там е скръбта.
Кажи, що искаш ти от мене, скръб, кажи! Кажи, що искаш, нека аз това да знам! „Мъчно може мен някой да обича. Там е скръбта. Който мен обича и приема ме добре, само той може живота да разбира. Труден е и стръмен е пътят,
към текста >>

Радост и скръб – това са пътища
невъзможно е почти. Някой пък да обича и добре да мисли за мен, трябва той да бъде жител съвършено от друг свят.“ Радост и скръб – това са пътища да се разбира Великия живот. Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост са едно, скръб и радост са едно, Любовта щом в тях цари.
към текста >>

Скръб и радост са едно,
трябва той да бъде жител съвършено от друг свят.“ Радост и скръб – това са пътища да се разбира Великия живот. Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост са едно, скръб и радост са едно, Любовта щом в тях цари. Правдата в скръбта се цени, а Доброто – в радостта. Тях да възприемем,
към текста >>

скръб и радост са едно,
съвършено от друг свят.“ Радост и скръб – това са пътища да се разбира Великия живот. Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост са едно, скръб и радост са едно, Любовта щом в тях цари. Правдата в скръбта се цени, а Доброто – в радостта. Тях да възприемем, дружно да вървим напред.
към текста >>

Правдата в скръбта се цени,
да се разбира Великия живот. Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост са едно, скръб и радост са едно, Любовта щом в тях цари. Правдата в скръбта се цени, а Доброто – в радостта. Тях да възприемем, дружно да вървим напред. Любовта еднакво и двете цени. (2) Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

65. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Радостта носи откровение, скръбта носи тайни.
107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения.
към текста >>

В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения.
Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с.
към текста >>

Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как.
Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108)„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия.
към текста >>

Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце.
Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108)„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия. Те имат съвсем друг характер.
към текста >>

66. (известна е само годината) Учителя дава песента 'Българска рапсодия'

скръб ще ми пълни сърцето.
тиха песен да послушам, ще отида тамо. Лиляно, цвете рано в градина, ако таз песен, Лиляно, не чуя, ах, от таз вода ако не пия, скръб ще ми пълни сърцето. Лиляно моме, ти в планината, там горе, ще ме заведеш, изворът дето извира. Горе в планината,
към текста >>

67. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

Ето, казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна.“ Мога да ви приведа много примери.
И тогава остава само един път – Божественият. Хората търсят Бога отвънка. Аз не доказвам съществуванието на Бога отвънка; считам, че това е предмет за другите. Мъчно е да се докаже, че Бог съществува отвънка. Вътрешно ти можеш да провериш, че има Бог. Ето, казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна.“ Мога да ви приведа много примери. Ти се намираш в трудно положение и търсиш помощ от хората. Първо иди при Източника и след това отвътре ще ти се съобщи кои са онези хора, които в дадения случай могат да ти помогнат. Само онзи може да ти помогне, който те обича. Спасението не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори.
към текста >>

68. Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'

На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб.
аз за пръв път чух тези песни. А сега за втори път влезнах в техния свят.Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му. Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"? Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение.
към текста >>

По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден.
Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"? Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове.
към текста >>

Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка.
Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя. Трябваше да се внимава, къде трябва да се слага силна и къде слаба сричка.
към текста >>

69. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

След всяка голяма скръб идва голяма радост.
Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод.
към текста >>

И след всяка голяма радост има голяма скръб.
Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват.
към текста >>

70. Писмо от Учителя до учениците, Изгрев-София

Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание.
Те произтичат [от това,] че учениците Му очакваха да ги посрещне светът с венци. А Христос казва: „Мен като изгониха, и вас ще изгонят." Щом не обичаш, ти си от света, ти си гонител, това е състояние. Нещата могат да се проявят по два начина. Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост. Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание. Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора. Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима.
към текста >>

Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото.
Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост. Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание. Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора. Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима. Вие скърбите.... Небесната радост каква ще бъде? Когато Бог направил света, явило се слънцето и казало: „Каква ще бъде моята работа? " Господ казал: „Когато изгряваш, на хората работа ще носиш, а когато залязваш - почивка." Не може да имаш работа преди да е изгряло слънцето, да ти донесе работа; и не може да имаш почивка, докато слънцето не е залязло.
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание.
Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите. Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита. Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал. Кой не се влюбва? И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия.
към текста >>

73. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Скръб и печал ме обземат.
1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари."1. Текст на песента "Буря" Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. (2) Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.
към текста >>

Скръб и печал ме обземат.
После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! "
към текста >>

74. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>

И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>

И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него.
" А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят .Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова небудни съзнания. И това беше голямата ни радост разбира се. Запяхме "Светъл лъч отгоре слиза! " След това се започна пак работата. След това знам, че минава известно време, не знам колко време, когато се прибираме вече от Рила, пристига младежа и Учителят с него разговарял ми се струва цял час, знам че дълго време разговарял с него.
към текста >>

75. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>

И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>

76. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя....
към текста >>

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>

И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>

77. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Нова песен, пълна с обич и молитва.Солистката пее, но в гласа й има сълзи; словото стига до сърцето, изпълня го цяло, настанява се там:„Слушал съм за теб, скръб,
Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти! Ние пеем тук, но мислим за Тебе, наш Пастирю, наш Учителю. Ти ни показа най-правия път към Бога; Ти ни изясни Христа и ни доведе при Него. Защо не дойдеш сега, ние сме тъжни. Но тази тъга и очакване е една особена песен. Нова песен, пълна с обич и молитва.Солистката пее, но в гласа й има сълзи; словото стига до сърцето, изпълня го цяло, настанява се там:„Слушал съм за теб, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи!
към текста >>

ти от мене, скръб, кажи!
Нова песен, пълна с обич и молитва.Солистката пее, но в гласа й има сълзи; словото стига до сърцето, изпълня го цяло, настанява се там:„Слушал съм за теб, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи! ”После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка:„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.
към текста >>

Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен.
Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж.Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност. Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си. Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени.От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила.Качи се на Харамията и от там погледни надоле.
към текста >>

78. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище.
Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
към текста >>

79. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище.
Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
към текста >>

80. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище.
Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
към текста >>

81. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>

И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>

82. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>

И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище.
Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли,четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
към текста >>

83. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Скръб и печал ме обземат.
После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! "
към текста >>

84. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние.
Спомен на Боян Боев НИЕ ГРАДИМ На 11 май 1937 г. излязохме на Витоша и около Учителя се състоя следният разговор: Сега тук ние сме в Онзи свят и около нас има много скъпоценности, но вие не ги виждате, защото ако ги видите, ще искате да ги вземете за себе си. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към леглото и когато то се събуди, вижда се пришито. Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Това значи, че сте вързани. Но всичките ви несрети са все за ваше добро.
към текста >>

Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо.
А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. Изгубил си едно перо; когато го намериш, се радваш. Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и всеки ден за всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го вземе. След това Учителя посочи книгата „Линиите на Природата“ и каза на една сестра:
към текста >>

85. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 март

1. Спомен на Ана Шишкова: Дрехите на радостта и на скръбта
По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Дрехите на радостта и на скръбта Спомен на Ана Шишкова 133. Дрехите на радостта и на скръбта 23.III. 1938 г. Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест.
към текста >>

133. Дрехите на радостта и на скръбта
Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Дрехите на радостта и на скръбта Спомен на Ана Шишкова 133. Дрехите на радостта и на скръбта 23.III. 1938 г. Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мислите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате.
към текста >>

Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте.
Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сцената вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя. В пението има нещо невъзможно - „si" в трета октава и „si" в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „lа" да е верен, да произвежда неговия цвят.
към текста >>

Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото".
Хвана малкия пръст и взема „mi", хвана четвъртия - взема „fa", „rе" на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do" е тон на живота, „ге" - на движение, мисли право е „mi". Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш! Видиш куче, запей му, разбира! Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен.
към текста >>

133. Дрехите на радостта и на скръбта
На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението. В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме." Изгревът - Том 17 133. Дрехите на радостта и на скръбта
към текста >>

86. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април

Тези са мирови страдания, мирова скръб, затова трябва да работи, да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята.
Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек.се учи, за да придобие знание, с което да може да придобие живота. Духът страда от ограничението на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб, затова трябва да работи, да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до онази наука, посредством която ще придобием живия хляб. Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом. Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем.
към текста >>

Тези са мирови страдания, мирова скръб.
Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек се учи, за да придобие знание, с което може да придобие живота. Духът страда от ограниченията на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб. Затова човек трябва да работи: да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до оная наука, посредством която ще придобием живия хляб. Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом; така ще издържаме лесно изпитите си и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем.
към текста >>

87. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

88. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

89. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

90. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

91. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

92. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 29 декември

Скръбта е израз на стремеж.
Спомен на Ана Шишкова 22. Уханието 29.ХII.1938 год. Като се изливат тъгите, чувствата, ние ги схващаме като ухание. Тъгите, чувствата са ухание за нас, а нашите скърби са ухание за другите. Скръбта е израз на стремеж. Ако не скърбим, не ухаем. Щъркел ми се оплаква, че му счупено крилото. Гладих този щъркел по главата. Тъй и човешката душа, като си счупи крилцето, дойде при Учителя. Има различни същества.
към текста >>

93. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1.
към текста >>

94. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

Скръбта иде от земята.
Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки.
към текста >>

Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен.
Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите.
към текста >>

95. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта.
Човек да се радва на туй състояние, в което се намира в дадения случай. Като си удариш крака, да се радваш; като оздравя, пак да се радваш. Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят.
към текста >>

96. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 октомври

Дето има страдание и скръб, там не е.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично.
към текста >>

97. Учителя дава песента 'Ме-хейн'

Без теб е мрак, без теб е скръб.
аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Текст на песента (Стоянка Илиева): Ме-хейн Без теб е мрак, без теб е скръб. Божествен лъч, огрей ме ти. В сърцето ми ти внеси, в сърцето ми внеси Радост, Мир. Пробуждам се от сън дълбок и те зова като дете.
към текста >>

98. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

Някой човек стои тъжен, скръбен.
При ангелите, когато едного обичат, всички други се радват. Там, когато има обич, всички са едно. Когато двама души се обичат, разбират, те са близко, а когато не се разбират, те са далеч един от друг. Велик е Господ, Той задоволява хората. Ангелите някой път гледат как да задоволят един човек, изучават го, докато най-после го задоволят. Някой човек стои тъжен, скръбен. Ангелите знаят, че му липсва нещо. И те ще му занесат нещо. Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на душата. “ От слънцето иде към нас и друга светлина, която човешките очи не могат да схванат. Сега човек няма още тази мрежа в окото си, за да схване тази светлина.
към текста >>

Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на душата. “
Велик е Господ, Той задоволява хората. Ангелите някой път гледат как да задоволят един човек, изучават го, докато най-после го задоволят. Някой човек стои тъжен, скръбен. Ангелите знаят, че му липсва нещо. И те ще му занесат нещо. Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на душата. “ От слънцето иде към нас и друга светлина, която човешките очи не могат да схванат. Сега човек няма още тази мрежа в окото си, за да схване тази светлина. В шестата раса ще се образува тази мрежа и човек ще вижда нови царства и нова светлина, ще развие ясновидството. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

99. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 август

Дето има страдание и скръб, там не е.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично.
към текста >>

100. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 септември

Дето има страдание и скръб, там не е.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44760799407959