НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
176
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно
скръбен
и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно
скръбен
и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той. Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си. Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед.
към текста >>
Като че ли е събрал
скръбта
на цялата планета в себе си.
Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите. Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София? " Учителят сваля погледа си и го насочва към мен. Какъв строг поглед има Той.
Като че ли е събрал
скръбта
на цялата планета в себе си.
Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед. Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение. Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната.
към текста >>
2.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Скръбта
е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта
е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3.
към текста >>
3.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Кръстът на брат Борис го изпълни със
скръб
.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги.
Кръстът на брат Борис го изпълни със
скръб
.
От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа.
към текста >>
4.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "
Скръбта
си ти кажи".
Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "
Скръбта
си ти кажи".
Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.
към текста >>
5.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Скръб
и печал ме обземат.
После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.
Скръб
и печал ме обземат.
Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал".
към текста >>
6.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При
скръбта
ти придобиваш условия за нови придобивки.
Който влезе в новия живот - това е възкресение. Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват.
При
скръбта
ти придобиваш условия за нови придобивки.
Аз мога да стана художник, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство. Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта".
към текста >>
7.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "
Скръбта
си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога. Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика.
Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "
Скръбта
си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи.
към текста >>
8.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със
скръб
, горещи сълзи течеха от очите ни.
Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния.
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със
скръб
, горещи сълзи течеха от очите ни.
Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
към текста >>
Всяка раздяла по човешки носи
скръб
.
Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни.
Всяка раздяла по човешки носи
скръб
.
Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен.
към текста >>
Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна
скръб
, а Космическа
скръб
.
Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб.
Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна
скръб
, а Космическа
скръб
.
Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване.
към текста >>
Това бе Мировата
скръб
на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб.
Това бе Мировата
скръб
на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание.
към текста >>
9.
5_23 Българската народна песен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства,
скръб
, отчаяние.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства,
скръб
, отчаяние.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>
10.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Бях чел, че радостта и
скръбта
са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя.
Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се оженвате в този живот". Аз мълчах, слушах и се съгласявах. Какво значи да се радвам?
Бях чел, че радостта и
скръбта
са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя.
Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти. И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен.
към текста >>
11.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е
скръбно
- на него е изписана цялата
скръб
на човечеството, цялата Мирова
скръб
на Вселената.
А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше. От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата пред палатката Си. А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време.
На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е
скръбно
- на него е изписана цялата
скръб
на човечеството, цялата Мирова
скръб
на Вселената.
Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя.
към текста >>
И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото
скръбно
лице и угрижените лица на приятелите около Него.
Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време.
И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото
скръбно
лице и угрижените лица на приятелите около Него.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
към текста >>
12.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата
скръб
в радост.
Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни.
Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата
скръб
в радост.
Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника.
към текста >>
13.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Времето ще изличи моята
скръб
като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя.
Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал?
Времето ще изличи моята
скръб
като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя.
Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим.
към текста >>
14.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази
скръбна
вест разтърси приятелите.
Сутринта рано дойдоха и приятелите - лекари. Учителят беше в притеснение и кашляше от време на време. Аз Го подкрепях да седи седнал. Аз Го бях прегърнал Учителят си замина в ръцете ми. В салона на Изгрева имаше клас в сряда Общ клас.
Тази
скръбна
вест разтърси приятелите.
Сестри и братя плачеха. Заминаха в града и изпратиха телеграми на всички Братства, че Учителят си е заминал.
към текста >>
15.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства,
скръб
, отчаяние.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства,
скръб
, отчаяние.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>
16.
50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А ние тука имаме
скръб
, но казва Бог: „С вас ще бъда, когато сте в
скръб
".
В него винаги ще се срещаме и работим - в него няма раздяла. - Това е ЖИВОТ ВЕЧЕН. Горе за ВЛАД има радост. Ще го посрещнат Учителят и приятелите с песни. - В каква хубава среда ще бъде ВЛАД.
А ние тука имаме
скръб
, но казва Бог: „С вас ще бъда, когато сте в
скръб
".
А по-нататък казва: „Скръбта ви ще се превърне в радост". Сега нека всички кажем: МИР И СВЕТЛИНА НА ДУШАТА НА БРАТ ВЛАД ПАШОВ. Споменавайте го в молитвите си! Брат Борис
към текста >>
А по-нататък казва: „
Скръбта
ви ще се превърне в радост".
- Това е ЖИВОТ ВЕЧЕН. Горе за ВЛАД има радост. Ще го посрещнат Учителят и приятелите с песни. - В каква хубава среда ще бъде ВЛАД. А ние тука имаме скръб, но казва Бог: „С вас ще бъда, когато сте в скръб".
А по-нататък казва: „
Скръбта
ви ще се превърне в радост".
Сега нека всички кажем: МИР И СВЕТЛИНА НА ДУШАТА НА БРАТ ВЛАД ПАШОВ. Споменавайте го в молитвите си! Брат Борис
към текста >>
17.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и
скръб
по него се разболя и си замина.
Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски.
След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и
скръб
по него се разболя и си замина.
Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка.
към текста >>
18.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изтихо радва се блажено че отишла си е
скръбта
и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3.
Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце. И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта. 12.Х11.1961 г. 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2.
Изтихо радва се блажено че отишла си е
скръбта
и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3.
Но пък небето мълчаливо не среща тази блага реч но цяло се разтърси живо гласа Му чу се надалеч. 4. С вихри, бури и стихии зарадвано от все сърце. Реве, свисти и грозно вие гърмоти, плеска с ръце. 6. Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце. 7. Крещи и вика: иде, иде Божествения Син в света.
към текста >>
19.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега ние тука
скръб
имаме, но се утешаваме с думите на пророка: „И загубените души ще се намерят отново".
Псалмопевецът го нарича „Домът Господен". Христос го нарича „Домът на Отца моего". Сега ние пожелаваме на нашата обична сестра Олга Славчева, Светъл път към Дома Господен. Там ще я посрещнат онези, които я обичат, и които тя обича. И радостта им ще бъде голяма.
Сега ние тука
скръб
имаме, но се утешаваме с думите на пророка: „И загубените души ще се намерят отново".
София, 4 януари 1967 г. Борис Николов
към текста >>
20.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние през това време бяхме се залисали по
скръбта
от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя.
Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне. Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя.
Ние през това време бяхме се залисали по
скръбта
от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя.
Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност.
към текста >>
21.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по
скръбта
към Учителя.
Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета. Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по
скръбта
към Учителя.
Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака. Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите. Той се изработи от юристите Симеон Симеонов и другите, но след като се представи той не беше одобрен.
към текста >>
22.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в
скръб
!
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62.
МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в
скръб
!
" 1. В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител.
към текста >>
„С Него ще съм когато е в
скръб
".
Работете в „часът на Доброто". Това е важен метод, с който работеше Учителят. Той изчакваше времето. 6. Учителят ще ме посети в затвора с една светла мисъл, с едно хубаво чувство. Него виждам във всички, които ми услужват и помагат.
„С Него ще съм когато е в
скръб
".
Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен?
към текста >>
23.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Голямата
скръб
, която идва след него, това е днешната епоха и нейното страдание, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12) 3.
XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ 1."... че Господ откак избави своят народ от Египетската земя, погуби после онези, които не повярваха." (стих 5)Избраният народ, това е Юдиното племе. А днес това е Славянството и по точно българския народ. 2. „Идването на архангел Михаил - това е днешната епоха, която се управлява от него (виж стих 9). Той е военоначалникът и променя цялата епоха.
Голямата
скръб
, която идва след него, това е днешната епоха и нейното страдание, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12) 3.
„Ето иде Господ с много хиляди Свои светии да направи Съдба над всички и да изобличи всичките между тях нечестиви за вейте дела на техното нечестие, които сториха и за всите жестоки думи, които говориха против него, нечестивите грешници." (Стих 14-15). Съдбата на света започна от Изгрева в София. Всички, които воюваха по времето на Школата срещу Учителя направиха съдба с домът Господен. 4. „Царството Божие е Царство на избраните. Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло.
към текста >>
24.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на
скръб
, ден посветен Богу Моему.
Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.
Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на
скръб
, ден посветен Богу Моему.
А3 СЪМ ЕЛОХИЛ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН! Съобщено на 8 октомври 1898 г., гр. Варна, България. Дадено чрез Учителя Петър Дънов. Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на Българския народ и на целокупното Славянство.
към текста >>
25.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на
скръб
, ден, посветен Богу Моему.
Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си.
Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на
скръб
, ден, посветен Богу Моему.
Аз СЪМ ЕЛОХИЛ, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16). Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Киров на: 30 май, събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас. Преписал: М. Сотиров
към текста >>
26.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" Не по-малка
скръб
са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици.
Това засяга УЧИТЕЛЯ. Той страда наред с всички. И Той е искал помощ и спасение. И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез!
" Не по-малка
скръб
са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици.
Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта.
към текста >>
Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка -
скръбта
.
" Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици. Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ.
Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка -
скръбта
.
Усмивката като че ли е забравена. С нетърпение всички очакваме разведряване! " А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"! През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г.
към текста >>
27.
І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Елате и вникнете в моето ежедневие, опитайте радостите и горчивините,
скръбта
и страданията, и ако тогава ме познаете - последвайте ме.
Прочутите съборни дни на школата не бяха друго, освен едно тържествено общуване със Силите Господни - както ги назоваваха едни от първите ученици на УЧИТЕЛЯ. Да, Той ни покани да видим и усетим с цялата си душа Неговия път, осеян не само с песни и възторзи. Той искаше да ни покаже огромната работа на небето и земята, без която е немислимо възраждането на човечеството. Да, в тази свежа и неделна утрин Той ни покани да тръгнем след Него. - Елате и вижте!
Елате и вникнете в моето ежедневие, опитайте радостите и горчивините,
скръбта
и страданията, и ако тогава ме познаете - последвайте ме.
Вие по-лесно ще ме познаете. По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества. Аз трябва да различавам тяхното присъствие и затова е трудна задачата ми. В такива случаи помагам не само на вас, но и на онези обитатели, които живеят, макар и временно, във вас. - Вие елате с мен в домът ми, елате с мен, да възлезем по планинските пътеки, елате и опитайте моето бреме и, ако ви хареса, тръгнете с мен.
към текста >>
28.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и
скръбта
тежи на неговата душа.
Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и
скръбта
тежи на неговата душа.
Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи.
към текста >>
29.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Онова, което ние преживяхме там горе, на Рила, дните на Рилската Голгота, дните на голямата
скръб
, дните на очакването, не можем да забравим.
Възкресението е осъществено. Учителят бавно заслиза по стъпалата, заобиколен от приятели. Насядали сме около извора и пеем песни. Ликуваме не само ние, но ликува и цялото небе. Не е беда, че ние не можем да си спомним днес дните на Христовото Възкресение.
Онова, което ние преживяхме там горе, на Рила, дните на Рилската Голгота, дните на голямата
скръб
, дните на очакването, не можем да забравим.
Дойде и Денят на Възкресението. Този ден бе 12 август 1936 година, денят в който бе написано в тефтерчето на Савка собственоръчно от Учителя: „Бог е Любов! " На 14 август 1936 Учителят слезе от Рила. Изгревът го очакваше. Бог е Любов!
към текста >>
30.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Всички ние изразяваме с музика и радостни, и
скръбни
часове, и упованието ни към Бога.
Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири.
Всички ние изразяваме с музика и радостни, и
скръбни
часове, и упованието ни към Бога.
Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее.
към текста >>
31.
ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 4
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията,
скръб
, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията,
скръб
, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича.
към текста >>
32.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Скръбта
е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта
е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2.
към текста >>
33.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови
скръбта
на всяко страдащо същество.
От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той.
Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови
скръбта
на всяко страдащо същество.
Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба.
към текста >>
34.
6.09. Учителят и четирите категории съзнания
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със
скръб
от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота.
Тези съзнания не представляват нещо статично. Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха. Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните.
Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със
скръб
от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота.
Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия.
към текста >>
35.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика
скръб
от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза.
Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика
скръб
от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
към текста >>
36.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито
скръб
от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито
скръб
от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде.
към текста >>
37.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене
скръбно
,
скръбно
плаче.
Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви. Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с кофата, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея. От разговора нищо не се получи. Разделихме се и двамата в едно сконфузено положение.
Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене
скръбно
,
скръбно
плаче.
В мен плачеше и чувах гласа на моята дисертация. Вие чували ли сте да плаче у вас дисертацията ви, за която сте положили десетки години труд? Аз доживях да чуя и видя как тя плаче и ридае. Тя плака три дни и три нощи. След това си замина и никога повече не се върна при мен.
към текста >>
38.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Мировата
скръб
на Учителя 272.
Туристическият нож на Цеко 267. Апартаментът на Цеко 268. Машата на Учителя 269. Котешки истории 270. Лучка 271.
Мировата
скръб
на Учителя 272.
Човешката скръб и мировата скръб на Учителя 273. Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277.
към текста >>
Човешката
скръб
и мировата
скръб
на Учителя 273.
Апартаментът на Цеко 268. Машата на Учителя 269. Котешки истории 270. Лучка 271. Мировата скръб на Учителя 272.
Човешката
скръб
и мировата
скръб
на Учителя 273.
Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277. Астрология и хиромантия 278.
към текста >>
39.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и
скръбта
, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това.
Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека.
Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и
скръбта
, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това.
Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
40.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Накрая си отидох замислена, пребита от
скръб
и от умора.
Стоях десет дни и нито един изпит не разреших и Учителят не ме прие. Последният десети ден не ми каза нищо, не ми каза неговото „Рекох, елате утре". Мина покрай мене все едно, че ме няма. А мен ме има. Мен ме има, но аз стоя като неодушевен стълб, стоя, стърча и съм забита в земята.
Накрая си отидох замислена, пребита от
скръб
и от умора.
Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни. Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е.
към текста >>
41.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
В Божественото едновременно присъст-вуват и
скръбта
, и радостта, присъстват и двата контраста.
Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние.
В Божественото едновременно присъст-вуват и
скръбта
, и радостта, присъстват и двата контраста.
Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."
към текста >>
42.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Имаш голяма
скръб
, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог.
Има ограничение. Отвън те пазят. А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека". „Щом имаш малко разколебаване мисълта, която те задържа е Бог. Щом имаш добро желание, туй което те повдига да го направиш, то е Бог.
Имаш голяма
скръб
, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог.
Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога. Да живеем винаги в близост с Бога. Например аз излеза и се пека на слънце, то е близост.
към текста >>
43.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде
скръбта
да скърбиш.
За пример. Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре.
Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде
скръбта
да скърбиш.
Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея. Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат. Увеличаването не скърбите, то е един добър признак. Скръб има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби. Върне се майката - то се радва.
към текста >>
Но като дойде
скръбта
да си радостен, че преминаваш през нея.
Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш.
Но като дойде
скръбта
да си радостен, че преминаваш през нея.
Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат. Увеличаването не скърбите, то е един добър признак. Скръб има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби. Върне се майката - то се радва. Причината е, че това де*е няма вяра в майка си.
към текста >>
Скръб
и радост - те са неща, които ще дойдат.
Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея.
Скръб
и радост - те са неща, които ще дойдат.
Увеличаването не скърбите, то е един добър признак. Скръб има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби. Върне се майката - то се радва. Причината е, че това де*е няма вяра в майка си. Има състояние, при което човек се чувствува сам, изоставен.
към текста >>
Скръб
има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби.
Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея. Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат. Увеличаването не скърбите, то е един добър признак.
Скръб
има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби.
Върне се майката - то се радва. Причината е, че това де*е няма вяра в майка си. Има състояние, при което човек се чувствува сам, изоставен. Това милиони същества го изпитват. Има болен човек, изоставен.
към текста >>
44.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
След него ще умре и другия по
скръб
по него до шест месеца.
Аз седях, слушах и му казах: „Ако вие, Учителю, я сложите на един от моите изпити, не би издържала дори и пет минути". Той се усмихна и отговори; „И аз така мисля". Това беше негов метод за работа с учениците. Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре.
След него ще умре и другия по
скръб
по него до шест месеца.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива.
към текста >>
45.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата
скръб
.
И те идваха. Пристигнахме в салона на ул. „Оборище", всички виждат, че аз слизам с Учителя, влезнахме заедно в салона, а през това време приятелите пееха песента „Братство и единство". Учителят се насочи към катедрата, а Тодор Стоименов отиде и седна отпред на своето си място, а аз седнах отзад. Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да усетят онова, което аз бях изпитала.
А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата
скръб
.
Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор. Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна.
към текста >>
46.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
Жена му беше пълна със
скръб
и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха.
Вашите деца трябва да бъдат духовни деца, а това са вашите добродетели. Човек не може да роди човек, а човек е само един канал, през който един малък човек трябва да излезе. Човек се ражда от Бога." Онези двете сестри седят, разбират загадката и сълзи се набират в очите им, защото Учителят вече им е дал отговор на цялото онова противоречие, в което бяха изпаднали. В първите години на Школата имаше една двойка омъжени - Михаил и Пенка Влаевски. Бяха се оженили и им се бяха родили две близначета, които не след дълго време умряха.
Жена му беше пълна със
скръб
и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха.
Учителят я прие, погледна я строго, посрещна я много сдържано. А тя както си беше наумила да се изплаче пред Учителя, това и направи - изплака се. След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му.
към текста >>
47.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
Това ме радва, че ти работиш." Аз си тръгнах, но ми стана мъчно и изпитах една топла
скръб
, че пак се отделям от единственото Същество, което ми е тъй близко до душата, но дълбоко в мен имаше една радост, че Господ пак ми се усмихна чрез Учителя.
Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш. Да не се обезсърчаваш." Разговора приключи и аз си взех сбогом с Учителя и той каза: „Няма Любов като Божията Любов". После ми се усмихна хубаво и топло, и насърчително. Аз се просълзих и мълчаливо долових една мисъл „Всичко това е изпит. Учи.
Това ме радва, че ти работиш." Аз си тръгнах, но ми стана мъчно и изпитах една топла
скръб
, че пак се отделям от единственото Същество, което ми е тъй близко до душата, но дълбоко в мен имаше една радост, че Господ пак ми се усмихна чрез Учителя.
Вървях и си мислех: аз само него ще си чакам и ще му остана вярна. То е слънцето на моят живот, ще го чакам винаги. Не само днес и утре, а през цялата вечност. Духът съгражда и управлява времето и вечността.
към текста >>
48.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Веднъж при най-голямата
скръб
, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада.
Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре. Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната. Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми. Ние го приемахме това за нещо напълно нормално. Ето това е една аналогия и съпоставка, която е необходима в случая.
Веднъж при най-голямата
скръб
, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада.
Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници.
към текста >>
49.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в
скръб
.
Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше. Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд. Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя.
Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в
скръб
.
Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ. Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна. Усмихна се, засмя се и си отиде обнадеждено. Това човече целуна ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам.
към текста >>
А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от
скръб
, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси.
Става, тръгва си, качва се на файтона и обиден си заминава като казвал, че повече с Дънов не искал да има работа. Та така както преди професорът не е имал работа с него, така и след като излиза от дома на Гумнерови също е нямал работа с него. И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло.
А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от
скръб
, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси.
А тук случаят беше друг. С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше?
към текста >>
50.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото
скръбта
й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ Беше десети януари, вторник 1926 г. Тази сутрин срещнах Учителят, беше много разстроен и отиваше към Изгрева. Попитах го: „Какво ви е, Учителю? " От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке".
Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото
скръбта
й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас.
За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие.
към текста >>
Аз исках вътрешно да ми даде от
скръбта
си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание.
Попитах го: „Какво ви е, Учителю? " От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас.
Аз исках вътрешно да ми даде от
скръбта
си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание.
Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба.
към текста >>
Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата
скръб
.
Той дете ли е та да го утешавам с геврече. Това правеха в София родителите на разплаканите си деца. Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде. Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една болка ме сви за моята духовна мизерия и немощ.
Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата
скръб
.
Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми.
към текста >>
Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната
скръб
, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му.
Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми.
Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната
скръб
, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му.
Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева.
към текста >>
Той сам трябва да понесе своят
скръб
незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него.
Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне.
Той сам трябва да понесе своят
скръб
незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него.
Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено. Никога в живота си аз не съм виждала такава скръб.
към текста >>
Никога в живота си аз не съм виждала такава
скръб
.
Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено.
Никога в живота си аз не съм виждала такава
скръб
.
Тя беше по-силна и от смъртта. Тя беше нечовешка и никой човек не можеше да я понесе. О, защо си, Боже тъй величествен, а аз съм такова нищожно създание. Ако бях поне мъничка може би бих могла да те утеша, но аз съм нищожно създание. Но сега и да умра чувствувам, че нищо не мога да направя в този момент за тебе.
към текста >>
Великата
скръб
стоеше още на лицето му.
В такива размишления стигнах и аз на Изгрева. Видях го, че го бе заприказвала една сестра. Отворих страхливо вратата на приемната. Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него.
Великата
скръб
стоеше още на лицето му.
След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има? " „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам? " „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание. Но кога се радвате?
към текста >>
51.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга,
скръб
по нашата малка къщичка се отнесе към небето.
Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа. Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи. Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност.
Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга,
скръб
по нашата малка къщичка се отнесе към небето.
Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
към текста >>
52.
119. СВОБОДАТА НА БРАКА
,
,
ТОМ 5
Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и
скръбно
плаче в него.
Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга.
Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и
скръбно
плаче в него.
Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Аз съм на разговор пред Учителя. „В страданията вземай пример от растенията. Едно растение като му поставиш главата в земята то се радва и казва: „Нямам възможност да се разпростря на широко затова ще раста на високо". Главите на растенията са в земята, минават през страдания, но пък затова те растат нагоре чрез стъблата си към небето.
към текста >>
53.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
В това време там на поляната седи една
скръбна
душа, седи и чака мен.
Понякога много от посетителите пречеха на Учителя в неговата работа. Изказаха се опасения, че той много се уморява с тези срещи, с непослушните ученици. А той веднъж ми каза: „Седя някой път с някой, който разговаря с мен. И той е много доволен от това. Обаче аз не съм с него.
В това време там на поляната седи една
скръбна
душа, седи и чака мен.
Отивам там. А той, посетителя, който не се усеща да излезне и да си отиде мисли, че съм с него. Аз съм там при скърбящите, унижените, отрудени хорица. Бог не е при горделивите, а е при смирените, немощните духом, скърбящите и жадуващи за правда. Те ще се утешат.
към текста >>
54.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Потърсете Ме в ден
скръбен
и ще ви помогна и ще Ме прославите".
„А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго". Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив и благоутробен. „ОПИТАЙТЕ И ВИЖТЕ, ЧЕ А3 СЪМ БЛАГ", казва Господ.
Потърсете Ме в ден
скръбен
и ще ви помогна и ще Ме прославите".
Дерзайте, Аз съм с Вас. Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир Ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог.
към текста >>
55.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Колкото ще ти донесат радост, толкова и
скръб
.
Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно.
Колкото ще ти донесат радост, толкова и
скръб
.
Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра. Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета. Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш. Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет.
към текста >>
56.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Този език, като изговориш първата дума то ако си
скръбен
,
скръбта
изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва.
Например „о" е взето от формата на окото. А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език?
Този език, като изговориш първата дума то ако си
скръбен
,
скръбта
изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва.
И тялото разбира този език. Езикът на посветените е Божествен език. Езикът на посветените е един. Той е езика на Любовта. Ватанския език е външната страна на езика на посветения.
към текста >>
57.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тя е, която ограничава, носи
скръб
, разочарование и е напълно егоистична.
На следващият ден Учителят в беседа каза: „Божестрената Любов е извор - неизчерпаем и голям, Огън неугасим, Слънце, което никога не залязва. Светлина непреривна, безгранична, необятна, безсмъртна, включваща благото на всички. Тя е онзи свещен огън, който носи живот и възкресение за човешките души. Човешката любов е като малък извор, който едвам цицирика докато пресъхне. Временна любов, преходна, която лесно загасва.
Тя е, която ограничава, носи
скръб
, разочарование и е напълно егоистична.
Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател.
към текста >>
58.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
271. МИРОВАТА
СКРЪБ
НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади момичета завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити.
271. МИРОВАТА
СКРЪБ
НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади момичета завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити.
Тогава най-важното за нас беше посещението в Школата, отколкото в Университета. Но трябваше да имаме образование, за да бъдем готови за Школата му. Тя не е за невежи, за необразовани и за прости хора. Тя е за високоинтелигентни човеци с висок образователен ценз. А че през годините надойдоха необразовани хора това се случи, защото онези образованите от града не дойдоха и онези, които бяха изпратени от Невидимия свят да бъдат в Школата на Учителя.
към текста >>
Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова
Скръб
- започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена.
От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя.
Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова
Скръб
- започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена.
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му.
към текста >>
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата
Скръб
.
А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена.
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата
Скръб
.
Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния.
към текста >>
Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата
Скръб
- да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е.
Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб.
Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата
Скръб
- да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е.
да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му.
към текста >>
Ето такава беше Мировата
Скръб
на Учителя от непослушанието на учениците, които бяха на Изгрева.
Никога не предполагах, че има хора, които открито да противодействат на Учителя заради техни човешки съображения и човешки приумици. Тези два примера означаваха, че Милка слушаше повече Савка отколкото Учителя и че за нея Савка бе божествено олицетворение с името Лучка, а пък Учителят беше нещо, което бе случайно вметнато да служи, да присъствува на Изгрева, за да може да се въздига и възвеличава Лучка в нейните очи и в очите на другите. Ето именно затова Учителят бе казал пред мен: „Савка може да стане причина да пропадне Божието дело. Но аз я търпя понеже е такава Божията Воля". А животът на Савка след заминаването на Учителя имаше един печален край като не се различаваше много и печалният край на Милка Аламанчева.
Ето такава беше Мировата
Скръб
на Учителя от непослушанието на учениците, които бяха на Изгрева.
към текста >>
59.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Беше глад, немотия,
скръб
и потиснатост.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО Европейската война 1917 Г. е в разгара си, макар и към края. Пристигат всеки ден ранени и пълнят училищните сгради превърнати в болници. Ние учим в разни дюкянчета, кафенета и тям подобни. Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище.
Беше глад, немотия,
скръб
и потиснатост.
Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години. Всички лягаха рано и будуваха дълго в леглото, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане". Живеех във всекидневната стая на семейство Антонови. През деня хазайката ми се посещаваше от съседките и разговаряха за какво ли не, но най-вече разговорът се въртеше около войната, немотията, ранените.
към текста >>
60.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от
скръб
, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията. Сега пенсионер вече.
В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от
скръб
, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба.
Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил.
към текста >>
61.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и
скръб
живот.
Не е в многото. За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. Хляб, хляб. Малкото хлебче, което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му. Бъдете жив хляб за гладните там на село.
Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и
скръб
живот.
Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И одарявайте с него вашите ближни!..." Дълго ни говори и душите ни пиеха жадни слова чисти, топли, пълни със сила и живот. Поднесе ни бурканче със сладко. Ние винаги ловим в думите Му - притчи в делата Му - символи.
към текста >>
62.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка
скръб
и болка, как ги разбира и познава?
Там се устройвали много често пиршества в чест на именни и рождени дни, сватбени, кръщавки, гощавки, танцови забави, където си избираш другари, банкети в чест на повишения, приветствувания, /обилен в чест на заслужили лица и разни празнословия на проявили се в наука, изкуства и обществен живот. И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята. И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека? Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята болка аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е.
48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка
скръб
и болка, как ги разбира и познава?
Може би, защото много от човешките болки опитах и много от скръбта на земята узнах. Не съжалявам! Не съжалявам, че празниците на живота останаха далече от мен. Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува. Но съжалявам за скъпите и любими хора, които ми отне.
към текста >>
Може би, защото много от човешките болки опитах и много от
скръбта
на земята узнах.
И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята. И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека? Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята болка аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е. 48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и болка, как ги разбира и познава?
Може би, защото много от човешките болки опитах и много от
скръбта
на земята узнах.
Не съжалявам! Не съжалявам, че празниците на живота останаха далече от мен. Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува. Но съжалявам за скъпите и любими хора, които ми отне. Ще ми ги върнеш ли някога?
към текста >>
На прага на всяка
скръб
чакат десет радости.
Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува. Но съжалявам за скъпите и любими хора, които ми отне. Ще ми ги върнеш ли някога? Тогава ще бъде празника на моя живот. Дочух думите на Учителя: „Десетократно ще ти върна онова, което си изгубила.
На прага на всяка
скръб
чакат десет радости.
И любимите твои хора къде са? - Всички до един около тебе. И когато всичко това се сбъдне разкажи ти на хората: „С много скърби се влиза в Царството Божие, не с много радости." „Радостта ще ги заведе при скръбта, а скръбта ще ги заведе при радостта." „Сред радостта иде неминуемо скръб, но след скръбта идат 10 радости." „Скръбта е за земята, радостта е за небето." „Радваш ли се на земята, ще скърбиш на Небето." „По-добре 100 скърби на земята, за една радост на Небето." „Земята е живота на физическия човек, Небето е живота на Духа." „По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа." „Но, на прага на всяка скръбна тялото чакат 10радости на Духа."
към текста >>
И когато всичко това се сбъдне разкажи ти на хората: „С много скърби се влиза в Царството Божие, не с много радости." „Радостта ще ги заведе при
скръбта
, а
скръбта
ще ги заведе при радостта." „Сред радостта иде неминуемо
скръб
, но след
скръбта
идат 10 радости." „
Скръбта
е за земята, радостта е за небето." „Радваш ли се на земята, ще скърбиш на Небето." „По-добре 100 скърби на земята, за една радост на Небето." „Земята е живота на физическия човек, Небето е живота на Духа." „По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа." „Но, на прага на всяка
скръбна
тялото чакат 10радости на Духа."
Тогава ще бъде празника на моя живот. Дочух думите на Учителя: „Десетократно ще ти върна онова, което си изгубила. На прага на всяка скръб чакат десет радости. И любимите твои хора къде са? - Всички до един около тебе.
И когато всичко това се сбъдне разкажи ти на хората: „С много скърби се влиза в Царството Божие, не с много радости." „Радостта ще ги заведе при
скръбта
, а
скръбта
ще ги заведе при радостта." „Сред радостта иде неминуемо
скръб
, но след
скръбта
идат 10 радости." „
Скръбта
е за земята, радостта е за небето." „Радваш ли се на земята, ще скърбиш на Небето." „По-добре 100 скърби на земята, за една радост на Небето." „Земята е живота на физическия човек, Небето е живота на Духа." „По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа." „Но, на прага на всяка
скръбна
тялото чакат 10радости на Духа."
към текста >>
63.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Никаква
скръб
и отчаяние.
„Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмичката. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка. Никаква умора. Никакво задъхване.
Никаква
скръб
и отчаяние.
А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих лекичко върху камъните. Спрях се. Не бях се ударила никъде. Чак тогава се сетих, че съм болна.
към текста >>
64.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
Тя била смазана от мъка и
скръб
.
Защото ето много „мравчици" Той направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя. Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца било смъртно болно.
Тя била смазана от мъка и
скръб
.
Сама е, мъжът й е на фронта. Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за помощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал. Стои и я гледа сериозен, съсредоточен. Тя скача, разтрива очи. „Сън ли е това?
към текста >>
65.
78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
,
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
ТОМ 6
РАЗКАЗ ЗА
СКРЪБТА
78.
РАЗКАЗ ЗА
СКРЪБТА
78.
НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ Лятото на 1939 г. беше последното лято богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление. След това не се повтори. Учителят ходи с една малка групичка, между които бях и аз, в 1940 г. на Рила само за 10-12 дена.
към текста >>
Но при всяка бомбардировка, при която се чуваха гърмежите и се виждаха пламъците от селото ни, аз бивах на щрек и в молитва, и взимах участие в мъката и
скръбта
на всички.
Ако Го бяха слушали, косъм от главата на никого нямаше да падне. Той, обаче, запази своите си хора. Нито един наш човек тогава не пострада. Започнаха бомбардировките над София. Аз през това време бях в село, което отстоеше на 25 км от София и всичките ужаси не видях и не изпитах, за което съм признателна на Небето.
Но при всяка бомбардировка, при която се чуваха гърмежите и се виждаха пламъците от селото ни, аз бивах на щрек и в молитва, и взимах участие в мъката и
скръбта
на всички.
Нали съм българка? Нали съм човек? Нали обичам хората? Нали те ми са братя и сестри? Нали там бяха и моите близки: роднини, приятели и братя, и сестри от Братството?
към текста >>
66.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
И със
скръб
отговорих на Еленка, че ми е невъзможно да сторя това.
79. В МЪРЧАЕВО Учителят се евакуирал там след бомбардировките на Ю.януари 1944 г., а на края на юни същата година след като бяхме разпуснали децата за лятната ваканция получих писмо от сестра Еленка Андреева, в което казва: „Учителят каза да дойдеш да прекараш ваканцията при нас! " Но как? Ние учителите бяхме задължени да останем в село половината ваканция в услуга на кмета и директора. Макар че в нашето село нямаше никаква работа, в която да се нуждаят от учителска помощ, беше ми невъзможно да сторя това.
И със
скръб
отговорих на Еленка, че ми е невъзможно да сторя това.
Веднага получих второ писмо: „Учителят каза ти и Стоянка Илиева (също Учителю в друго село) час по-скоро да дойдете при нас! " Но как? Разплаках се аз. И невъзможното стана възможно. Разболях се и по такъв начин можах да си издействувам от кмета и директора да ме пуснат.
към текста >>
67.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА
СКРЪБ
Щом си отидох в село и времето се влоши.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА
СКРЪБ
Щом си отидох в село и времето се влоши.
Заваляха дъждове непрекъснато. Разкаля се, застуди се, почнаха да падат мъгли и т.н. И не се отвори хубаво време през ноември, па и през декември, за да си отида. Пътуванията бяха все още много трудни. А всички мълчат, никой не се обажда от Изгрева, да зная какво става там.
към текста >>
Вървяхме и мълчахме трите потънали в
скръб
и горчиви мисли.
сутринта бяхме на софийската гара. Влакът беше претъпкан с войници и граждани. Едва успяхме да се качим и да увиснем на стълбите. Добре, че се намериха добри войничета, които ни отстъпиха място на платформата, а после и в коридора. Иначе как щяхме да издържим навън, не зная.
Вървяхме и мълчахме трите потънали в
скръб
и горчиви мисли.
Когато стигнахме на Изгрева беше 9 ч. сутринта. Първа ни срещна в гората сестра д-р Борова и ни каза какво се беше случило, което ние предусещахме, но все още не искахме да вярваме. Посрещнаха ни на Изгрева плачещи сестри: „Той е там! " Само толкова могат да кажат. Повече нищо.
към текста >>
Въпреки голямата
скръб
, голямата болка, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила.
Посрещнаха ни на Изгрева плачещи сестри: „Той е там! " Само толкова могат да кажат. Повече нищо. Той беше положен пред катедрата в белия си костюм, който беше обличал понякога, само на Великден, Петровден и събора. Беше чисто, светло, топло и уютно.
Въпреки голямата
скръб
, голямата болка, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила.
Той не обичаше това. Седнаха кротичко до Него. Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма скръб и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой? Как? И защо?
към текста >>
Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма
скръб
и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой?
Той беше положен пред катедрата в белия си костюм, който беше обличал понякога, само на Великден, Петровден и събора. Беше чисто, светло, топло и уютно. Въпреки голямата скръб, голямата болка, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила. Той не обичаше това. Седнаха кротичко до Него.
Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма
скръб
и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой?
Как? И защо? Защо? Защо?! А на хубавото Му лице около устата имаше една гънка на неудоволствие, на отвращение!
към текста >>
Ето аз съм болна и смазана от
скръб
.
Ще ми помогне ли, както ми помагаше досега? С мене ли ще се занимава сега в този важен и съдбоносен ден? Стоя до главата Му в събота вечер заедно със Стоянка Илиева и си мисля: „Как ще бъде сега, от сега нататък без Тебе, Учителю? " По-рано заболи ме нещо, отида при Него, кажа Му, Той ми даде съвет какво да направя и минава или просто, без да правя нещо в същия миг минава. Ами сега?
Ето аз съм болна и смазана от
скръб
.
А във вторник на училище. Ако не бях поне на училище! Остават 3-4 дни. Разпущаме децата за Коледна ваканция на 5.януари. Не, за няколко дни няма да си отивам да се простудявам по пътищата.
към текста >>
Особено сега, при тази
скръб
не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли.
Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра. Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка". И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти.
Особено сега, при тази
скръб
не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли.
Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други. Какво си мислеше Стоянка, какво се молеше, не зная. Но аз, малката, ней-малката ученичка на Учителя, ето това се молеше и искаше пак помощ от Него. И, о, чудо! В миг се смъкна всичко от мене, както някога е ставало.
към текста >>
Но в голямата си
скръб
и губещи Неговата мила и обична форма, с която тъй бяхме свикнали, ние забравихме за миг Неговия Божествен, мощен, животворящ Дух и мислехме, че губим и Него.
И тя ме гледа тъжно и мило и едновременно зарадвано, радва се както и аз се зарадвах, колкото че съм оздравяла, още повече, че даде знак, че е тука, че ни вижда, че ни чува и че пак ще ни помага. Гледам, пипам безжизненото Му, студено чело, лице, гледам наоколо, взирам се във въздуха да Го видя жив, да ми се очертае образа Му, както в съня на 27.ХИ., но не. Не ми се даде това! Ех, благодаря, благодаря и на това, че зная, че е тука, че ме чу и нищо, че не съм Го видяла! Не можеше и другояче да бъде.
Но в голямата си
скръб
и губещи Неговата мила и обична форма, с която тъй бяхме свикнали, ние забравихме за миг Неговия Божествен, мощен, животворящ Дух и мислехме, че губим и Него.
„Благодаря, благодаря, благодаря...", шептеше душата ми. И започна друг мислен разговор с Него, вече не за себе си, В 12 часа полунощ дойдоха две други сестри да ни сменят. Аз не исках да си ида. „Иди сега да ядеш и да спиш! " Боже, как ми пошепна в душата ясно и отчетливо тези думи, както някога тъй нежно, тъй топло, тъй бащински.
към текста >>
Ядох и спах... На утрото щом се събудих,
скръбта
, жестоката
скръб
отново се сви в сърцето ми и го загриза. Станах.
Поуспокоиха се и те. Олекна и на тях. Николай си отиде. Ние спахме. Аз спах, спах...'Както искаше и както каза Той!
Ядох и спах... На утрото щом се събудих,
скръбта
, жестоката
скръб
отново се сви в сърцето ми и го загриза. Станах.
По-скоро да вървим, по-скоро. Още днеска и няма вече никога да Го виждаме. Просто не можех, не исках да вярвам. Още повече след случилото се снощи. Но беше факт - горчив и жесток факт.
към текста >>
Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените на който бяха пропити с толкова песни и Слова, се проникнаха сега от толкова
скръб
.
Но времето лети. Когато отидохме салонът беше препълнен. Бяха надошли още много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички.
Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените на който бяха пропити с толкова песни и Слова, се проникнаха сега от толкова
скръб
.
Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах права зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач, хлипане.
към текста >>
Ние знаехме това и свободно изливахме
скръбта
си.
Разплаках се отново и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава душата в работата и пътя й, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога.
Ние знаехме това и свободно изливахме
скръбта
си.
В тази форма ние вече няма да Го -видим. Милата форма, която тъй обичахме. Ние плачехме за нея. По едно време бях седнала на един стол по-близо до Учителя и до мене една непозната жена. Плаче, горчиво плаче и търка непрекъснато очите си с кърпичката.
към текста >>
68.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС
,
,
ТОМ 6
Бях много
скръбна
и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега.
" Или: „Някъде на топличко, на топличко! " Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше.
Бях много
скръбна
и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега.
Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"?
към текста >>
" Но ние бяхме толкова обзети от
скръб
, че не му обръщахме внимание или и да го чуехме, не вярвахме и мислехме, че това са наши мисли, че ние със собствените си мисли искаме да се утешим.
Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние". Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз! Пак Аз! Пак Аз!
" Но ние бяхме толкова обзети от
скръб
, че не му обръщахме внимание или и да го чуехме, не вярвахме и мислехме, че това са наши мисли, че ние със собствените си мисли искаме да се утешим.
Докато те почнаха да стават реалност, да имат потвърждение в живота ни, а не да остават празни думи в нас. Ето някои примери из моя живот: През зимата на 1945 г. един неделен слънчев ден излязох да се разходя по шосето вън от село, както често обичах да правя това. Беше ми много тъжно. Вървя и си мисля за Него, вървя и Му говоря мислено и Той ми отговаря.
към текста >>
69.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
,
ТОМ 6
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА
СКРЪБТА
Беше преди години.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА
СКРЪБТА
Беше преди години.
Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта! " „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта!
към текста >>
между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за
скръбта
!
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него.
между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за
скръбта
!
" „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам!
към текста >>
" „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за
скръбта
?
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта!
" „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за
скръбта
?
Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта!
към текста >>
Та аз никак не обичам
скръбта
!
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта! " „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта?
Та аз никак не обичам
скръбта
!
Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта! " Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А скръбта е хубаво нещо!
към текста >>
За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма
скръб
!
Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта! " „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога!
За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма
скръб
!
Не искам! Виж, да е за радостта! " Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А скръбта е хубаво нещо! ", поклащайки леко глава. - „Ще напишеш, ще напишеш!
към текста >>
" Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А
скръбта
е хубаво нещо!
Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта!
" Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А
скръбта
е хубаво нещо!
", поклащайки леко глава. - „Ще напишеш, ще напишеш! " Тогава аз живеех в радостта. Изхвръкнах от при Него както викат, като весело и безгрижно птиченце и се гмурнах във вълните на радостта. Слънцето е на зенита си, лъчезари.
към текста >>
За каква
скръб
ще пиша?
" Тогава аз живеех в радостта. Изхвръкнах от при Него както викат, като весело и безгрижно птиченце и се гмурнах във вълните на радостта. Слънцето е на зенита си, лъчезари. Небето е безоблачно, лазурно. Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ- 134 чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато.
За каква
скръб
ще пиша?
Аз забравих дори зададената ми задача. След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него. Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги.
към текста >>
След години дойде и
скръбта
по загубата на обични хора,
скръбта
по Него.
Слънцето е на зенита си, лъчезари. Небето е безоблачно, лазурно. Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ- 134 чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато. За каква скръб ще пиша? Аз забравих дори зададената ми задача.
След години дойде и
скръбта
по загубата на обични хора,
скръбта
по Него.
Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги. И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима?
към текста >>
Да пиша за
скръбта
тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях.
Небето е безоблачно, лазурно. Дребните всекидневни грижи, болести, неразположения се стопяваха под Неговите лъ- 134 чи и ние летяхме и пеехме непрекъснато. За каква скръб ще пиша? Аз забравих дори зададената ми задача. След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него.
Да пиша за
скръбта
тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях.
Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги. И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде?
към текста >>
И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за
скръбта
!
Аз забравих дори зададената ми задача. След години дойде и скръбта по загубата на обични хора, скръбта по Него. Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги.
И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за
скръбта
!
" Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта.
към текста >>
Нима е искал да ме предупреди за голямата
скръб
, която ще дойде?
Да пиша за скръбта тогава ми беше съвсем невъзможно, въпреки че я преживях. Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги. И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима?
Нима е искал да ме предупреди за голямата
скръб
, която ще дойде?
Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша.
към текста >>
Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за
скръбните
дни след Него.
Нито мислех, нито се опитвах. По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги. И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде?
Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за
скръбните
дни след Него.
Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост?
към текста >>
Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за
скръбта
".
По-късно се опитах един-два пъти, но не ми се удаде и се отказах, отказах се завинаги. И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него.
Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за
скръбта
".
И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб?
към текста >>
И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за
скръбта
, в мене се пишеше разказа за радостта.
И сега, когато написах спомените си, един глас вътре в мене се обади: „Е, ти сега написа разказа за скръбта! " Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта".
И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за
скръбта
, в мене се пишеше разказа за радостта.
Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб? Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост.
към текста >>
Оставаше да напиша и разказа за
скръбта
.
" Нима? Нима е искал да ме предупреди за голямата скръб, която ще дойде? Защото това не е разказ, а спомени, спомени за преживените радостни дни край Него и за скръбните дни след Него. Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта.
Оставаше да напиша и разказа за
скръбта
.
И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб? Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост. И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно.
към текста >>
И що е
скръб
?
Но тъй като в Него много думи имаха съвсем друго значение от общоприетото, то може би можем да наречем първата част „Разказ за радостта" и втората - „Разказ за скръбта". И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост?
И що е
скръб
?
Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост. И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно. И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта! " Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно! " Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение.
към текста >>
Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам
скръб
,
скръб
по загубената радост.
И тъй, когато бях при Него и Той ми каза да напиша разказ за скръбта, в мене се пишеше разказа за радостта. Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб?
Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам
скръб
,
скръб
по загубената радост.
И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно. И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта! " Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно! " Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава.
към текста >>
И когато чета втората част - „Разказ за
скръбта
" изпитвам радост, защото в
скръбта
се свързвам с Него и ми става леко и радостно.
Оставаше да напиша и разказа за скръбта. И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб? Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост.
И когато чета втората част - „Разказ за
скръбта
" изпитвам радост, защото в
скръбта
се свързвам с Него и ми става леко и радостно.
И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта! " Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно! " Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава. А Господ на време всичко ще уреди.
към текста >>
И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е
скръбта
!
И не закъснях да го напиша. Що е радост? И що е скръб? Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост. И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно.
И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е
скръбта
!
" Спомням си и думите от песента: „Скръб и радост - все едно! " Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава. А Господ на време всичко ще уреди. Той е твърдост моя.
към текста >>
" Спомням си и думите от песента: „
Скръб
и радост - все едно!
Що е радост? И що е скръб? Когато чета днес първата част на спомените си, които нарекох „Разказ за радостта", в които мисля, че блика радост, аз изпитвам скръб, скръб по загубената радост. И когато чета втората част - „Разказ за скръбта" изпитвам радост, защото в скръбта се свързвам с Него и ми става леко и радостно. И тогава спомням си думите: „Хубаво нещо е скръбта!
" Спомням си и думите от песента: „
Скръб
и радост - все едно!
" Скърбя или се радвам, аз се свързвам с Него - с Любовта, и ми стават еднакво и двете извор на радост и вдъхновение. „След всичките изпити само Добродетелта преживява и Истината вечно остава. А Господ на време всичко ще уреди. Той е твърдост моя. Благословен Господ Бог и мой Отец." 10.Х1.1941Г.
към текста >>
70.
9. ДУХОВНИ ОТКРОВЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
Онова, през което преминах през живота си в
скръб
, тегоби и неволи доказа точно това, че благото, което е определено за нашата душа е невидимо и недосегаемо.
Друг път каза: „Дойде някой да го лекувам. Гледам - няма никакви условия за това и да искам да му помогна, не мога." И ми показа един посетител, който бавно се отдалечаваше явно недоволен от срещата си с Учителя. Той нямаше в себе си създадена връзка между себе си и Учителя, между неговата душа и Бога. Как тогава и по какъв начин ще протече помощта на Учителя към него, когато я няма тази връзка. Друг път казва: „Помнете, че всичко, което Бог допуща във вашия живот, е за някакво благо, близко или далечно, за вашата душа".
Онова, през което преминах през живота си в
скръб
, тегоби и неволи доказа точно това, че благото, което е определено за нашата душа е невидимо и недосегаемо.
При едно посещение у Него, Му казах: „Учителю, имам голямо желание да разговарям с Вас, но се страхувам да дохождам, за да не Ви безпокоя". Той ми отговори: „Като отидете да се греете на слънцето, Вие ли го безпокоите, или то вас? " Слънцето бе за всички. Ползуваха се онези, които съзнателно го търсеха.
към текста >>
71.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
" Отговор: Когато бяхме в Стара Загора още като дете съм Го чувал когато ни предаваше песента „
Скръбна
душо".
А пък когато излязоха окултните песни, то беше нещо величествено. Тогава съм ги слушал с възхищение. А пък има много мелодии, които Учителят не ги е дал, дето ги е свирил горе. Въпрос: „А за пеенето? Чувал ли си Го да пее?
" Отговор: Когато бяхме в Стара Загора още като дете съм Го чувал когато ни предаваше песента „
Скръбна
душо".
Той я предаваше на събранието там на братята като свиреше и пееше едновременно. И друг път съм Го слушал. Имаше хубав глас - баритонов. Хубаво пееше. Във всяко отношение съвършенство.
към текста >>
72.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата
скръб
, докато се добере до изходния път към Светлината.
Чрез Петър Камбуров е предадена също песента „Идилията" (виж. N9). Тази песен посочва пътя за слизането на човешката душа на земята. Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане. Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота.
Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата
скръб
, докато се добере до изходния път към Светлината.
А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода. „Помни само едно, ти си жива душа, която'люби Бога". Ти си вече син на Светлината.
към текста >>
73.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Някой път имаш някоя
скръб
, дойде някой човек и
скръбта
ти отминава.
Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, но ти един ден ще изпиташ неговото положение. Ти като богат имаш една малка възможност, не да отнемеш страданията му, а да ги малко облекчиш. В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда.
Някой път имаш някоя
скръб
, дойде някой човек и
скръбта
ти отминава.
А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света.
към текста >>
А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате
скръбен
.
Ти като богат имаш една малка възможност, не да отнемеш страданията му, а да ги малко облекчиш. В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава.
А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате
скръбен
.
Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта.
към текста >>
Онзи, който е минал през голямата
скръб
е разбрал вече Любовта.
Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия.
Онзи, който е минал през голямата
скръб
е разбрал вече Любовта.
Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите.
към текста >>
74.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува
скръб
; това показва слабост.
И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост.
И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува
скръб
; това показва слабост.
Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас.
към текста >>
Тъжен си, смутен си,
скръбен
си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието".
Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка".
Тъжен си, смутен си,
скръбен
си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието".
Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си? " Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си.
към текста >>
75.
5. НЕПОСЛУШНИЯТ СИН
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
Беше
скръб
за цялото ни семейство.
5. НЕПОСЛУШНИЯТ СИН „Все по това време, продължи дядо Петър, се случи следното: Имахме син Иванчо, ученик от четвърти клас в гимназията. Той беше буен, непослушен, не се учеше добре и от никакъв съвет не взимаше, нито от каране, нито даже от бой.
Беше
скръб
за цялото ни семейство.
Един неделен ден като се върнах от проповед от църква, седнахме да обядваме. В това време дойде пощенския раздавач и подаде писмо от Петър Дънов. Аз взех писмото, отворих го и почнах гласно да го чета пред всички около масата. В писмото Петър се обръщаше лично към Иванчо с думите: „Иванчо, прочети от евангелието на Йоанна еди коя си глава" (главата пропусната да се запише). След прочитане на писмото продължихме да се храним.
към текста >>
76.
4. СТИХОВЕ
,
Иванка Петрова
,
ТОМ 6
Но где си хубав месец май Ще дойдеш ли ти пак при мен В теб
скръбта
ми не трай Ти дивен, дивен мой си блян.
4. СТИХОВЕ МАЙ През май кога дъждец ръми И святка и гърми небето Аз бродя в нощните тъми И леко ми е на сърцето. И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти.
Но где си хубав месец май Ще дойдеш ли ти пак при мен В теб
скръбта
ми не трай Ти дивен, дивен мой си блян.
Под твоето небе аз тичам от чудна радост озарена с Тебе да съм аз желая Щастлива, радостна, блажена. Обичам те с копнежа на цветята За слънчев лъч през пролетта Жадувам твоите обятия О, май, да вкуся Любовта - на Бога. НЕ БОЙ СЕ Не бой се ти - от думите световни! Не бой се - работи! И книгата на живата природа Разтваряй и чети!
към текста >>
77.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Но тя горката от голяма
скръб
и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи.
През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й. Тези пари тя ги бе получила заради сина си. Той беше авиатор и през първата световна война по погрешка самолетът му бил свален от българите и пилотът убит. Поради това баба Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева.
Но тя горката от голяма
скръб
и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи.
Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си. С мъка копаех мака, който бяхме засели, защото от страшния сън се чувствувах изтощена. Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина. Баба Вълковица наистина била одушена и парите й взети.
към текста >>
78.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в
скръб
- разбрали защо идва радостта и
скръбта
.
Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща искрена молитва. Тя била чута и още същата нощ и брат Слави сънувал Христо Ботев, който дошъл при него и му благодарил за направената молитва. Бил вече освободен от тежкия патрондаш и пушката. Наистина молитвата на събралите се братя и сестри е голяма, мощна сила, още повече, когато тя се прави в една хармонична среда, където хората живеят в обич един към друг. Помня какви хубави срещи бяха тогава.
В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в
скръб
- разбрали защо идва радостта и
скръбта
.
И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества. След няколко дни детето оздравя и една нощ дойде на сън при мен Христо Ботев и ми каза: „Сестра, аз вече се освободих и моля да ме заведеш при Учителя, Когото ти позна в Неговата голяма духовна сила". Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си.
към текста >>
79.
8. НЕОБИКНОВЕНАТА ВЕСТ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За
скръб
е, госпожа.
Тя дойде и вечерта стояхме до късно докато се приготвим. Легнах си в два часа, до три бях будна. След това съм заспала и сънувам сън, че при вратата на стаята се изправи леля ми, която беше покойница от преди пет години. Повика ме да изляза, че ме чакал раздавач. Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма.
Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За
скръб
е, госпожа.
Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти Величка почина в 11 часа". В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата. Аз се спрях за малко и помислих: нейната внучка се казваше Величка и аз помислих, че съобщението за смъртта се отнася за нея. Но тъй като ми беше неудобно направо да й кажа, че внучката й е починала, казах: „Кака Велика беше болна". Тогава тя се обърна към мене и каза: „Донке, ти не разбра, кака ти Минка почина в 11 часа?
към текста >>
Питам го каква е тази телеграма и той ми отговаря със същите му: „За
скръб
, госпожа".
Събудих се с ясното чувство, че действително кака е починала и събудих сестра си, която беше дошла от Казанлък. Тя като разбра за съня ми каза: „Успокой се, сънят ти показва, че злото й е умряло". Докато ние се разговаряхме на вратата се почука. Излязох и видях една моя съседка, която ми каза, че ме търси раздавача. Тръгнах към кладенеца и видях същия човек, както в съня си и по същия начин държи телеграмата.
Питам го каква е тази телеграма и той ми отговаря със същите му: „За
скръб
, госпожа".
Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти почина в 11 часа". Повтори се точно както беше в сънят.
към текста >>
80.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите,
скръбно
в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно
скръбта
на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!...
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите,
скръбно
в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно
скръбта
на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
" проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>
Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и
скръб
и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!....
И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта.
Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и
скръб
и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!....
Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината! Но Бог е повече от Светлината.
към текста >>
81.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от
скръб
по детето.
а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях.
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от
скръб
по детето.
После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска.
към текста >>
82.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята
скръб
, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя.
Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически.
Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята
скръб
, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя.
За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци.
към текста >>
83.
12. Скръбта и радостта
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
11.
СКРЪБТА
И РАДОСТТА В 1936 г.
11.
СКРЪБТА
И РАДОСТТА В 1936 г.
изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея. Цели десет години не можах да се храня и да спя. Цяла нощ не можех да затворя дори очите си. Бяха широко отворени. С кафена лъжичка сипвах мляко в устата си, което едва можех да преглътна.
към текста >>
Той разбра и продължи да говори, като че ли нищо не е било и от който разговор аз не чух нищо (по- право съзнанието ми беше далеч - в моята
скръб
).
Застанах зад всички отзад със силна молитва към Учителя. Търсех помощ от Него, да мога поне да почна да се храня и да спя. Само това да ми помогне, а ще изпълня Волята Божия, ще се освободя от тоя ненужен товар. Още не съм доизказала молитвата си и Той с ръце разбута групата и ме погледна. Погледите ни се срещнаха.
Той разбра и продължи да говори, като че ли нищо не е било и от който разговор аз не чух нищо (по- право съзнанието ми беше далеч - в моята
скръб
).
Братята и сестрите се обърнаха да търсят, кого искаше да види Учителя, но аз стоях невъзмутимо. Като че ли не се отнасяше за мене този поглед на Учителя. Стоях още малко и си тръгнах. Тогава още нямаше рейсове и трябваше да вървя пеш. Но вече аз не вървях, а летях.
към текста >>
84.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Той не се е оженил и след шест годишна
скръб
по нея умира.
Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една студена парична сума. Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира.
Той не се е оженил и след шест годишна
скръб
по нея умира.
В този живот се виждат, пак с любов се вземат, но тъй като те са в по- горна фаза на любовта, половата любов е попречила на нея. Дават й само Кортеска, да се яви майката на сцената. Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това духовно направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането. Тя иска чрез Кортеска да си довърши своите духовни тела, които й не достигат, и които като получи ще почне да работи в по-горни полета. От Кортеска не иска да не се жени съвсем, но сега няма условия и не е здравословен такъв брак.
към текста >>
85.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и
скръбта
, и славата, и безчестието.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост.
В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и
скръбта
, и славата, и безчестието.
В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) София, 22.III. Любезна Еленке, В материалния свят човек трябва да има познания. Всеки човек трябва да е роден за една работа.
към текста >>
86.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Но никога няма да забравя каква
скръб
сме причинявали на майка си тогава, защото пущаха войниците, които се връщат от фронта, а те се завръщаха парцаливи, кой по бели гащи, кой гол, кой бос, неприятна картина.
когато реших да замина и да живея в София. Както казах преди, баща ми е убит при Тутракан 1916 г. Тогава сме воювали с руснаците и румънците. Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия. Няколко месеца след това дойде съобщение в общината, това бе писмо от Русия, че баща ми е убит, за да пенсионират жена му.
Но никога няма да забравя каква
скръб
сме причинявали на майка си тогава, защото пущаха войниците, които се връщат от фронта, а те се завръщаха парцаливи, кой по бели гащи, кой гол, кой бос, неприятна картина.
Не зная защо не са им давали военните дрехи, с които да се върнат вкъщи, ами са ги пущали тъй окъсани по бели гащи и фланелки. Ние живеехме на една височина и виждахме от баира как слизаха войниците и ние двамата с брат ми като ги видим, първата ни работа беше да идем при майка си, да й кажем да излезе, да види дали баща ни не е между тях. После като пораснахме разбрахме каква тревога сме създавали на майка си. Когато чичовците ми и баща ми ги викали на фронта и те били седнали на обед ли или на вечеря, чичо ми Драган се обърнал към баща ми и казал: „Бате, ние отиваме на фронта. Ние знаем какво ще стане с нас.
към текста >>
87.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз си спомням, че чаках час и половина да говоря, обаче не се състоя разговора и тъй като бях обременен от голямата
скръб
, че не можах да се събера с Елена, отидох направо при Учителя и Му разправих, че сме решили да се сгодим в София срещу Нова година.
Аз дори вземах мярка за пръстена и след няколко дена заминах за София и с това решение останахме, че тя за Нова година, като си вземе отпуска ще дойде в София. Добре, но като минаха няколко дни и наближи мисля една седмица до Нова година, получих обширно писмо, в което пишеше, че трябва да отида в Русе да се сгодим. Аз помислих, правих, струвах, минаха един-два дена ли, отидох на пощата, централна поща и пред мене имаше един другар, който говори по телефона с Русе и след като излезе той, чиновничката ме покани за разговор, обаче почнах да викам - ало, ало, но минаха няколко минути, никой не се обажда. Аз излизам и казвам: „Госпожице, (тогава нямаше другарко) никой не се обади“. „Чакай да проверя“, каза тя и като провери каза: „Ами станала е някаква авария, имало е силен дъжд и студ и телефонните жици са се прекъснали поради леда и кога ще може да се говори не мога да ви кажа“.
Аз си спомням, че чаках час и половина да говоря, обаче не се състоя разговора и тъй като бях обременен от голямата
скръб
, че не можах да се събера с Елена, отидох направо при Учителя и Му разправих, че сме решили да се сгодим в София срещу Нова година.
Как тя се съгласи и как сега ми пише, че не желае да дойде в София, а аз да отида в Русе. Учителят ме погледна и каза: „Няма да й пишеш, няма да пращаш телеграма. Тя, рекох, трябва да дойде тук“. Много строго ми каза това. Викам: „Добре, Учителю“.
към текста >>
Тежкият товар,
скръбта
, която имах паднаха от гърба ми и така аз се успокоих.
Как тя се съгласи и как сега ми пише, че не желае да дойде в София, а аз да отида в Русе. Учителят ме погледна и каза: „Няма да й пишеш, няма да пращаш телеграма. Тя, рекох, трябва да дойде тук“. Много строго ми каза това. Викам: „Добре, Учителю“.
Тежкият товар,
скръбта
, която имах паднаха от гърба ми и така аз се успокоих.
Това беше през седмицата. Но по едно време получих телеграма със следното съдържание: „Чакай ме, един кой ден, в толкова часа пристигам“. Мисля, че беше два дни преди Нова година. Кога беше и кой ден точно Нова година не си спомням. Както и да е, аз на съответния ден и час отидох на гарата и я посрещнах.
към текста >>
88.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Гдето има
скръб
има и радост, а гдето нема радост има
скръб
.
Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят да се смути то за тези промени. Дните през пролетните дни не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни, така е Господ наредил.
Гдето има
скръб
има и радост, а гдето нема радост има
скръб
.
Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи. Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа.
към текста >>
И като знаете, че
скръбта
произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос.
И като знаете, че
скръбта
произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
към текста >>
89.
2. ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Преживях голяма, дълбока
скръб
, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за самоубийство, живота ми се обезсмисли.
02. ВЕГЕТАРИАНСТВО През май 1917 г. моята обична майка - Елена Миркова, почина след дълго боледуване на 38 години.
Преживях голяма, дълбока
скръб
, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за самоубийство, живота ми се обезсмисли.
Баща ми бе на фронта, аз бях сама с по-малките от мен сестра и братче. Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера.
към текста >>
И защото бях потопена за дълго в
скръбта
по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания.
Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак.
И защото бях потопена за дълго в
скръбта
по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания.
В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми.
към текста >>
90.
6. ЧИСТЕНЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Трябва ли да премълча, да не кажа колко
скръбни
размишления и чувствувания имах в това състояние?
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати.
Трябва ли да премълча, да не кажа колко
скръбни
размишления и чувствувания имах в това състояние?
Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст! След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна треска. Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница.
към текста >>
Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и
скръбния
спомен за майка ми се събуди.
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние?
Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и
скръбния
спомен за майка ми се събуди.
И какъв контраст! След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна треска. Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница. След като преседях там три седмици на лечение и получих 3-4 диагнози, щом се почувствувах по-добре излязох, преседях няколко дни у една сестра докато се посъвзема и отпътувах за София, тъй като ползувах отпуск вече трети месец.
към текста >>
91.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление,
скръб
, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено.
Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно.
При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление,
скръб
, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено.
И само това ли е причинявало сълзите? А неуспехите при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел? А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена. Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение.
към текста >>
92.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и
скръбта
край Него.
Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите".
Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и
скръбта
край Него.
Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя. Да познаеш мигове, когато се чувствуваш като душа, която общува с друга по-напреднала, с едно велико съзнание, какво по-високо от това на земята? Че имаше толкова беседи, от които се излизаше с криле, като че не стъпваш на земята, но това с човешки език не може да се предаде, пък и не е нужно.
към текста >>
Пък нали радостта и
скръбта
са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени.
И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него.
Пък нали радостта и
скръбта
са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени.
Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя. Да познаеш мигове, когато се чувствуваш като душа, която общува с друга по-напреднала, с едно велико съзнание, какво по-високо от това на земята? Че имаше толкова беседи, от които се излизаше с криле, като че не стъпваш на земята, но това с човешки език не може да се предаде, пък и не е нужно. Едно трудно нещо, на което Учителя се стараеше твърде много да ни научи, бе да приемаме, да понасяме страданието с радост, да го осмисляме, щом поне не роптаем и бързо да трансформираме скръбта в радост.
към текста >>
Едно трудно нещо, на което Учителя се стараеше твърде много да ни научи, бе да приемаме, да понасяме страданието с радост, да го осмисляме, щом поне не роптаем и бързо да трансформираме
скръбта
в радост.
Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя. Да познаеш мигове, когато се чувствуваш като душа, която общува с друга по-напреднала, с едно велико съзнание, какво по-високо от това на земята? Че имаше толкова беседи, от които се излизаше с криле, като че не стъпваш на земята, но това с човешки език не може да се предаде, пък и не е нужно.
Едно трудно нещо, на което Учителя се стараеше твърде много да ни научи, бе да приемаме, да понасяме страданието с радост, да го осмисляме, щом поне не роптаем и бързо да трансформираме
скръбта
в радост.
Мога да кажа, че бързо мислех в Негово присъствие, мисълта ми като че се силеше да се изравни до някъде по вибрации с Неговата мисъл. Обичайното Му изявление беше разположение на Духа. Но не се манифестираше шумно, фрапиращо, то се предаваше като аромат от цветя, то заразяваше. Особено по време на екскурзии в природата, Неговото разположение се предаваше на всички ни, ние се отваряхме като цветя на слънце и ставахме по-достъпни за благотворното въздействие на планината. Той осветяваше мястото, в което пребиваваше в даден момент и времето, през което това ставаше.
към текста >>
93.
30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ
,
,
ТОМ 8
На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква
скръб
.
А сега за втори път влезнах в техния свят. Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му. Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори.
На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква
скръб
.
И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"? Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение.
към текста >>
По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил
скръбен
през тоя ден.
Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"? Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер.
По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил
скръбен
през тоя ден.
Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове.
към текста >>
Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при
скръб
, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка.
Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише.
Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при
скръб
, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка.
Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя. Трябваше да се внимава, къде трябва да се слага силна и къде слаба сричка.
към текста >>
94.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Сълзи на
скръб
и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те?
Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те?
Сълзи на
скръб
и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те?
Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше. София, 30.1Х.1973 г.
към текста >>
95.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Двете граници на живота -
скръбта
и радостта Той многократно описва, обрисува така, че да приемем, да преминем през скритото между тях страдание.
Той живееше едновременно в два свята: когато се качваше в духовния свят, правеше усилие да повдигне поне донякъде и нас. Седиш понякога пак на беседа и слушаш: Учителят говори някъде отвисоко, ти не разбираш, става ти тъжно, усещаш, че си нещо малко, дребно и може неусетно да попаднеш в един водовъртеж от противоречия. Зорките очи виждат това, но Словото тече спокойно, медлено, а ти след време разбираш, че съвсем не е фатално едно подобно преживяване. Някъде в Словото си бе казал: "Някои мисли, които съм изказал, ще ги разберете след 100-200 години. Тогава ще ви бъдат като подарени".
Двете граници на живота -
скръбта
и радостта Той многократно описва, обрисува така, че да приемем, да преминем през скритото между тях страдание.
Не познавам друг мъдрец или философ да е говорил тъй много, тъй ясно и убедително за ползата от страданията. Но всичко, каквото ни говореше, беше изпитано, проверено от Него и от нас. Той изискваше да проверяваме опитно - закони, принципи и правила, а това значеше -да прилагаме. В приложението беше залогът на нашия успех и прогрес, иначе оставаме задължени и неоправдали всичката онази похарчена за нас духовна енергия. Въображението се отказва да си представи, да нарисува дори само схемата на огромната работа, която стои пред всеки човек, дошъл в досег с Учителя.
към текста >>
96.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
2 Да се помолим дружно пожелахме, о,
скръбен
шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът, но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът. Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори.
2 Да се помолим дружно пожелахме, о,
скръбен
шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1.
към текста >>
"Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на
скръб
дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди!
15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила. Един, единствен образ грее там винаги, по всяко време. 3. Струи обилна светлина от него, и две очи ме гледат топло, мълча, но слушам в себе си дълбоко гласът познат да ми говори: 4.
"Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на
скръб
дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди!
Помни, че Аз съм неизменен в бурите закрилник верен". 5. Сама съм в стаята и слушам, как двама са у мен, говорят, в сърцето ми, разбунено море, оглежда се тъй синьото небе и светла вяра ме крепи, крепи. 28.Х1.1958 г. Посвещава се на Борис Николов, който бе в затвора, след което последва процес 1957/58 г. и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г.
към текста >>
Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в
скръб
сърцето залиняло. 6.
С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5.
Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в
скръб
сърцето залиняло. 6.
Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия.
към текста >>
От дневния шум на човешкия кошер Той идеше тук да почине,- че знаеше много врати за небето и ключ за
скръбта
на сърцето. 5.
Зефир ли шумеше в листата ти млади, затихваше мигом унесен, ти слушаше кротко хармония дивна, Божествена мисъл и песен. До същата лозница бе положено тялото Му на 31.Х11.1944 г. Днес там е мястото на Учителя Дънов, оградено от елипса. РАЗКАЗВАЙ, ЛОЗНИЦЕ! 2. Разказвай за дните честити и светли, щастлива ти беше тогава, Учителя близо край тебе седеше в часът на вечерна прохлада. 3.
От дневния шум на човешкия кошер Той идеше тук да почине,- че знаеше много врати за небето и ключ за
скръбта
на сърцето. 5.
Тук в размисъл чиста, потънал дълбоко Той виждал е дните на горест, и бъдеще светло далече да грее -най-нова написал е повест. 6. За нея разказвай, не спирай, лознице, тя нека обходи земята, красивата повест за гост лъчезарен, събудих в човека душата 7. И днес си зелена, облистена, китна, тъй както си нявга шумяла, за дълго години ти страж ще останеш свещения спомен да пазиш. На мястото на Изгрева днес са построили посолствата на бившата СССР, т.е. днешна Русия и други такива.
към текста >>
97.
24. ТОГАВА АЗ
,
,
ТОМ 8
А аз
скръбна
.
Учителят приседна на скамейката. "Седнете, рекох", чух топлещият глас и аз приседнах също. А денят хубав, хубав. Слънце и въздух. Да се радва човек и да благодари.
А аз
скръбна
.
Учителят благи. Поусмихна се леко, обърна ми внимание върху една тревичка, цветенце, повдигна ме към планината и гората, и се наведе надолу. А там мравки, мравки, много мравки. Движат се бързо, бързо, търсят, събират зимовище, отнасят. Някоя със зрънце, някоя със сламка или крилце в устата, бързат.
към текста >>
98.
40. ТЕМИТЕ
,
,
ТОМ 8
25.Х.1933 г., Изгрев, София Отличителните черти на сладкото и горчивото Сладкото е радост, Сладкото е почивка, горчивото е
скръб
.
Следователно, когато отиваш при Него всякога можеш да вземаш. Туй, от което можеш най-много да вземаш, то не може да се определи. Това е Бог. Той е отвътре и отвън. Той е навсякъде.
25.Х.1933 г., Изгрев, София Отличителните черти на сладкото и горчивото Сладкото е радост, Сладкото е почивка, горчивото е
скръб
.
горчивото е лекуване. 26.! Х.1936 г., Изгрев, София Отношение на нервната система към човешката мисъл Трябва да се укрепи добре нервната система, за да имаме права мисъл. 29.И937 г., Изгрев, София
към текста >>
99.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Учителят не остави
скръб
, а едно особено състояние.
Той е един от големите дейци на Българското документално кино, че дори и е изобретател. Преди да умре ми каза: "Правете, струвайте, но искам да видя детето си в кинематографията". Та търсихме с Жени, дъщеря му, филма, но не се намери. Не е в неговият личен архив. Къде е, не се знае.
Учителят не остави
скръб
, а едно особено състояние.
Доколкото си спомням друг, който е правил филми на Учителя е Жоро Кьосев. А фотографи има много. В: Преди 20 години ти ми разказваше едно изказване на Учителя към теб: "Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб". Д: Когато един кораб потъва, капитанът остава последен. "Ние с тебе ще бъдем последни на кораба." До ден днешен не мога да разтълкувам това нещо.
към текста >>
100.
23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Скръб
ме изпълни, но нещо ми подшушна, че съм вътрешно подготвена за тази
скръбна
вест и това бе вярно.
23. ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Аз вече съм на работа като учителка в гр. Дупница през учебната 1944/45 г. Това е нова страница в живота ми. На 27.Х11.1944 г. получих телеграма от София: "Учителят си замина".
Скръб
ме изпълни, но нещо ми подшушна, че съм вътрешно подготвена за тази
скръбна
вест и това бе вярно.
Аз поисках от Учителя да ме преместят по-близо до София. Силно желаех да дойда по-близо до Учителя. На 15, 16, 17.Х11.1944 г. аз бях при Учителя. През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като скръб.
към текста >>
През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като
скръб
.
Скръб ме изпълни, но нещо ми подшушна, че съм вътрешно подготвена за тази скръбна вест и това бе вярно. Аз поисках от Учителя да ме преместят по-близо до София. Силно желаех да дойда по-близо до Учителя. На 15, 16, 17.Х11.1944 г. аз бях при Учителя.
През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като
скръб
.
Беше сряда и Учителят отиде в дома на Мария Тодорова, за да се окъпе у тях. Аз Го придружих. Къщата щеше да се запали и пак Учителят с чаша вода изгаси пожара. Искали всичко да изчистят, но Той не им позволи. Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че банята беше тясна и пълна с пара.
към текста >>
Такава голяма
скръб
.
Последното ми желание беше да имам отглас, отговор, за да може това да ме вдъхновява. Тръгнах веднага, след като получих телеграмата без да кажа за кого искам отпуската. Веднага ми даде директора на училището десет дни отпуска. Тръгнах на края на града да моля да ме качи някой автомобил или камион. Първият ми отказа и след малко се строши.
Такава голяма
скръб
.
На вторият камион също ми отказаха. Но качих се на третия камион натоварен с бали от тютюн. Имаше и други хора. В София щом стигнах на моста до реката срещнах една сестра, попитах я и тя ми разправи случилото се. Макар че плачех, аз отивах с едно чувство, като че ли отивам при жив Учител.
към текста >>
Даже
скръбта
ми не беше тъй голяма.
На вторият камион също ми отказаха. Но качих се на третия камион натоварен с бали от тютюн. Имаше и други хора. В София щом стигнах на моста до реката срещнах една сестра, попитах я и тя ми разправи случилото се. Макар че плачех, аз отивах с едно чувство, като че ли отивам при жив Учител.
Даже
скръбта
ми не беше тъй голяма.
Той беше полегнал на кушетката, покрит с бял чаршаф. Облечен в бял костюм, елегантен, хубав. Сякаш не беше заспал, а сякаш че медитираше. По едно време ми се стори, че беше заспал и че тялото Му е живо. Повечето от времето стърчах при Него, даже вечер, макар че салона не беше отоплен, нещо ме поддържаше да стоя.
към текста >>
НАГОРЕ
