Търсене в беседите за 'Светилище'

Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква.
към беседата >>

2. Братът на най-малките

ИБ

– Вън от моето светилище!
Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз! “ Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ! “ Казваш на някого: „Не мога да мисля добре за тебе! “ Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога?
към беседата >>

3. Взимане и даване / Взимане и даване

Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си?
Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат.
към беседата >>

Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си.
Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието.
към беседата >>

4. Законът на самопожертването

Бог говори в Светилището Си:
Тези облаци представляват това, че мислите трябва да се обгърнат със закона на Любовта. „Възнеси Се, Боже, над Небесата, и Славата Ти да бъде над всичката земя! Избави тези, които Си възлюбил, Боже, спаси ни с Десницата Си и чуй нашата молитва! ... Бог говори в Светилището Си: Моав е Моя умивалница... Чрез Бога ние ще направим юначество и Той ще стъпче враговете ни.“ Като се преведат тези формули в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и в закона на Истината, всички, съединени в едно, са оръжия, с които сега трябва да се воюва. Сега ще ви говоря за закона на самопожертванието, как трябва да се разбира този закон.
към беседата >>

5. Братя и сестри на Христа

Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си ми брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик“.
Тогава всичко в света ще се превърне за тяхно добро. И те ще разберат тайните, който Бог е определил да им се открият. И сега, ако ти се оплакваш от мъжа си, не си брат, сестра и майка на Христа. Ако най-малките мъчнотии не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си ми брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик“. И Христос казва на учениците си: „Ето моите братя, сестри и майка“. Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка, да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви, и така да се реализира и материализира, и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
към беседата >>

6. Неговата заповед

Тя трябвало само да тури папируса пред него, а дълго време след като четял той, ставал от масата, връщал се в неговото светилище, а тя пак го завивала и го туряла в нейното хранилище.
Този папирус е бил написан на особен език и той се намирал в ръцете на най-красивата, но най-бедна мома, Изис. Според тогавашните правила на Бялото Братство, изобщо жените напълно се изключвали, понеже не са били повдигнати до тази висока култура. Имало едно правило за учениците, да не дружат много с жените. Започнал Тацин да посещава тази младата мома, а окръжаващите почнали да обсъждат какви са неговите намерения. Те не са подозирали, че в нея се криел този скъп папирус. Тя трябвало само да тури папируса пред него, а дълго време след като четял той, ставал от масата, връщал се в неговото светилище, а тя пак го завивала и го туряла в нейното хранилище. Така, ден след ден той ходел да чете и младата мома се чудела каква любов има той към тази книга. Когато пипал книгата, у него се зараждал един свещен трепет, лицето му се изменяло, но тя не могла да си обясни. А външните хора мислели: навярно той се е влюбил в тази мома. Тя се чудила кои са причините, поради които той чел тази книга, а външните хора се чудели кои са причините, които го заставяли да посещава нейния дом. Когато някой съвременен човек започне да изучава Божието Слово, хората почват да мислят защо този човек почнал да трепери.
към беседата >>

7. Три вида съзнание

Когато Псалмопевецът влезе в светилището, където животът му се развива добре, той разбира вече първите противоречия и казва: „Поставил ги е Господ на хлъзгава почва“.
Ние имаме същото положение, когато някой беден човек се моли по 3 пъти на ден, а получава храна само за обяд. Друг пък се моли само веднъж на ден, а получава много пари и живее богато. Първият е получил едва тройка, а вторият е получил шестица. Защо работите на първия не се уреждат, а на втория се уреждат? И Псалмопевецът се озадачава от тези факти в живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живее по-добре от мене“. Когато Псалмопевецът влезе в светилището, където животът му се развива добре, той разбира вече първите противоречия и казва: „Поставил ги е Господ на хлъзгава почва“. Тъй щото, когато ученикът е прочел урока си само веднъж и учителят му е писал шест, с това той го е поставил на хлъзгава почва. Казвам: Всички имате възможност да преодолеете малките мъчнотии и препятствия, които ви се поставят на пътя. Тези препятствия са необходими, за да видите как Бог действува в света. Като влезете в света, добрият учител ще ви пише първо единица; втория месец ще ви пише двойка; третия месец – тройка; четвъртия месец – четворка; петия месец – петица; шестия месец – шестица. Като съберете последователно всички тия числа, ще получите числото 21.
към беседата >>

8. Седмият кръг на живота

Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост.
Ако познавате условията, при които идеите са раснали, вие можете да се произнесете за всеки поет и писател при какви условия е писал произведенията си. В поезията на поета е очертан целият му живот: неговите мисли, чувства, желания, начин на живеене. Четете поезията на някой поет и казвате, че той живее в областта на чистата, възвишената мисъл. Никой не може да скрие това, което живее в него, никой не може да се опази от влиянията на външния свят. Когато влезе в храма и видя, че търговци продават вътре гълъби и други стоки, Христос се възмути от техния живот и взе камшик, та ги изгони вън; в душата на Христа се повдигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито място - сърцето си. Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост. Чисто ли е сърцето ви, и окото ви ще вижда ясно. При един виден адепт, който познавал добре магията, дошъл друг адепт да разговаря с него. Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа. Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си. Кой е виновен за кражбата - самият адепт; той не трябваше да отваря храма си и да показва на хората какво има в него.
към беседата >>

Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа.
Никой не може да скрие това, което живее в него, никой не може да се опази от влиянията на външния свят. Когато влезе в храма и видя, че търговци продават вътре гълъби и други стоки, Христос се възмути от техния живот и взе камшик, та ги изгони вън; в душата на Христа се повдигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито място - сърцето си. Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост. Чисто ли е сърцето ви, и окото ви ще вижда ясно. При един виден адепт, който познавал добре магията, дошъл друг адепт да разговаря с него. Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа. Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си. Кой е виновен за кражбата - самият адепт; той не трябваше да отваря храма си и да показва на хората какво има в него. Този храм представлява човешкото сърце, което трябва да бъде затворено. Иска ли някой да познае сърцето ти, това може да стане само по един начин - какъв е този начин? Той трябва да влезе в сърцето ти като чиста червена кръв; докато се превърне в чиста кръв, той трябва да мине през устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръв, да отиде в сърцето - това означава стиха от Евангелието: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си".
към беседата >>

Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си.
Когато влезе в храма и видя, че търговци продават вътре гълъби и други стоки, Христос се възмути от техния живот и взе камшик, та ги изгони вън; в душата на Христа се повдигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито място - сърцето си. Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост. Чисто ли е сърцето ви, и окото ви ще вижда ясно. При един виден адепт, който познавал добре магията, дошъл друг адепт да разговаря с него. Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа. Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си. Кой е виновен за кражбата - самият адепт; той не трябваше да отваря храма си и да показва на хората какво има в него. Този храм представлява човешкото сърце, което трябва да бъде затворено. Иска ли някой да познае сърцето ти, това може да стане само по един начин - какъв е този начин? Той трябва да влезе в сърцето ти като чиста червена кръв; докато се превърне в чиста кръв, той трябва да мине през устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръв, да отиде в сърцето - това означава стиха от Евангелието: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си". Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях живеят повече в стомашната си система, в гъстата материя на живота, поради което са изложени на големи страдания; други живеят повече в дробовете си, а трети - в главата.
към беседата >>

Идва му друг един маг, той го завежда в светилището си, където никого досега не ввеждал. (втори вариант)
Туй, свещеното място, то е човекът. Една малка стаичка трябва да си имате. Навсякъде, в целия град търгувайте – но да си имате едно местенце, тъй, място свещено. Какво бихте казали вие днес? Един виден адепт, който бил запознат с магията, имал си той жезъл, кръгове, чаша. Идва му друг един маг, той го завежда в светилището си, където никого досега не ввеждал. И какво става? Онзи му открадва чашата и жезъла. Кой е виновен? Той не трябваше да отваря храма си. Няма какво да се показваш, този храм е за теб.
към втори вариант >>

9. Естествена среда

Дошло е време и за светията да напусне светилището си, да се върне в света, да покаже на хората как да живеят.
Някои се готвят да вървят по въжето, други се качили вече, а трети са на края. Това е неизбежен път. Няма човек в света, който може да го избегне. Това е въпрос само на време, по-рано или по-късно. Следователно, като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът да се върнете при своите. Дошло е време и за светията да напусне светилището си, да се върне в света, да покаже на хората как да живеят. Хората секат дърветата в горите, трошат камъните и светията се вижда принуден да напусне гората. Той казва: „По-добре между хората, отколкото между дърветата“. Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже.
към беседата >>

10. Доведете ми го тук

Когато момъкът или момата са дали обещание в някое светилище да не се женят, не трябва да нарушават обещанието си.
Те носят отрова в себе си. Днес мъже и жени се женят, но след време се разболяват. – Защо? – Има нещо дисхармонично между тях. Единият или другият не е определен да се жени. Когато момъкът или момата са дали обещание в някое светилище да не се женят, не трябва да нарушават обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се със смърт. За всяко нарушаване на обещания, дадени пред Бога, следва смъртно наказание. Като слушате примера за ангела, който влязъл да живее в славея, ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, всяко нещо, което науката не може да обясни, минава за невероятно. В такъв случай, много неща минават за невъзможни, обаче, това са факти.
към беседата >>

11. За храна

Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им.
Днес всеки човек търси новото. Ако отиде на училище, или в черква, дето от години, се преподава едно и също нещо, вие казвате: Тези неща ги знаем, нещо ново искаме. Новото трябва да се приложи. Хората са слушали много да им се проповядва, че трябва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. Тези неща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята святост. Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, трябват му пари. Не е въпрос в парите. Той страда, защото няма хляб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхната щедрост. Като опита щедростта и любовта на хората, човек трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея. Ако я владее, пред него веднага ще се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с прясно ядене.
към беседата >>

12. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли

Хвалете Бога в светилището Му. (втори вариант)
Ще ви прочета 150 псалом: 1. Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му. Хвалете го в твърдта на силата Му. 2. Хвалете Го заради могъществото Му: Хвалете Го според голямото Негово величество. 3. Хвалете Го с тръбен глас: Хвалете Го с псалтир и китара.
към втори вариант >>

13. Чуваш ли

Този дом е едно светилище.
Разбираш ли това? “ И тогава показва камшика. Ако не го слушаш, ще питаш: „Кой ти даде тази власт? “ Той казва: „Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш.“ Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания ви са дадени не да се удоволствате и да правите каквото искате. Да обичаш хората, разбирам. Когато говоря за любовта, разбирам следното.
към беседата >>

Този дом е едно светилище. (втори вариант)
И тогава показва камшика. Ако не го слушате, ще питате: Кой ти даде тази власт? Той казва: Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш. Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите и пазите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е даден и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Пелият ви живот, всички ваши мисли и желания, са ви дадени не да се удоволствате и да правите, каквото искате. Да обичате хората, разбирам. Когато говоря за Любовта, разбирам следното: Бог се отличава с едно качество, Той винаги дава, а човек се отличава с това, че винаги взема.
към втори вариант >>

14. Реалното и нереалното

УС

В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата.
Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува. Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
към беседата >>

Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата.
Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило.
към беседата >>

15. Музикална забава

В светилището са били пети.
Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват.
към беседата >>

16. Разумният музикален живот

Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството.
Така пее душата, не пее Духът. Къде ще пее Духът? – После в музиката (неразбиране) има. Сега не мислете, че аз критикувам работите. Казвам: Неразбиране има. Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството. И като влязла в обществото тя станала като обикновена жена. Този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби онази чистота и красотата, и музиката изгубва. Да кажем, че имате 2⁄4 такт. Какво е 2⁄4 такт? Или имате 4⁄4, то е част от времето.
към беседата >>

17. Правилно приемане

Светилище на посветените.
Тя е област широка. Вие ще влезете там. Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело.
към беседата >>

18. Който знае и който не знае

Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото.
Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък. Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува.
към беседата >>

19. Запалката на свещения огън

РБ

Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма.
Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човешкото сърце. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. Онези, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали през големи страдания. Онези, които са изучавали този закон, са минали през големи радости.
към беседата >>

Те са го търсили в светилището на храма - отвън. (втори вариант)
Любовта без свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училище, дето се е учило за свещения огън. Огън, който постоянно е горял. То е външната страна. И всички хора са искали да знаят какво нещо е свещения огън. Те са го търсили в светилището на храма - отвън. А пък свещения огън всякога го има във вашето сърдце. И онези, които не са изучили закона на свещения огън, много страдания са преминали. А пък онези, които са изучили закона на свещения огън, на тях са дошли много радости. Ще ви прочета от книгата “Учителят говори” за свещения огън. (Прочете се от тая книга стр.138 от начало до новия ред: “И всички...”)
към втори вариант >>

20. Двата принципа

Знайте, че музиката излязла из светилището.
Туй произтича от факта, че българинът иска изведнъж много да се разшири. Той много иска изведнъж. Когато едно дете иска да пее, и в децата има един вид лакомия. Той иска да му се сипе в паницата много, а половината не може да изяде и остава повечето ядене. Гледам сегашните българи, казват: „Народната музика…“ В народната музика българинът трябва да излезе из този затворен кръг, един затворен музикален кръг има. Знайте, че музиката излязла из светилището. Някои наричат „светска“ музика. Има светски, материален ритъм; има духовен ритъм; има и Божествен ритъм. Има материално време, има и духовно време и има и Божествено време. Някой казва: извън времето. Извън физическото време – в духовното; извън духовното – в Божественото време.
към беседата >>

21. Божествена мярка

УС

Тия игри са извадени от светилището.
Нали казват, не си струва човек да играе. Не си струва да играеш глупаво. Като играеш, майстор да си. Да знаеш добре играта. Българите имат няколко игри, но те са ги опорочили. Тия игри са извадени от светилището. В древните времена, в светилището са знаели да играят. Вие сега не знаете как да играете, ако речете да играете. За пръв път аз образувах игра, едно колело, по-полека, да не кажат, че полудяха. Пазете едно правило: Всяко нещо което произтича от закона на Любовта, то е правдоподобно. Всичко в света играе на хоро.
към беседата >>

В древните времена, в светилището са знаели да играят.
Не си струва да играеш глупаво. Като играеш, майстор да си. Да знаеш добре играта. Българите имат няколко игри, но те са ги опорочили. Тия игри са извадени от светилището. В древните времена, в светилището са знаели да играят. Вие сега не знаете как да играете, ако речете да играете. За пръв път аз образувах игра, едно колело, по-полека, да не кажат, че полудяха. Пазете едно правило: Всяко нещо което произтича от закона на Любовта, то е правдоподобно. Всичко в света играе на хоро. Няма нещо, което да не играе.
към беседата >>

22. Механически, органически и психически процеси

Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката.
Казваш: „Много се радвам.“ Този процес вътре е разговор. Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка. Казваш: „Да те занеса в приемната стая.“ Разговаряш се. После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор. Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката. След като изкараш ябълката горе в мозъка, какво ще правиш? На тази ябълка ще ѝ създадеш нова форма, ще ѝ платиш билета и ябълката ще се върне. Ти като поет ще напишеш цяло едно стихотворение на ябълката. Ще кажеш: „Довиждане, на добър път.“ Отиде си ябълката. И ябълката [е] доволна, че отива нагоре, и ти си доволен.
към беседата >>

23. От север към юг / С любов

И тъй, когато влизате в светилището си, бъдете изправни.
Ще влезе в дома ти и каквото намери, ще го вземе. Човек, обаче, стои много по-високо от котката. Ето защо, като влизате в Божествения дом, нищо не взимайте без позволение. Докато не дойде Бог и ви позволи да вземете нещо, ще стоите настрана. Всяко нещо, дадено с любов и разположение, се благославя. И тъй, когато влизате в светилището си, бъдете изправни. Направете опит още днес да бъдете изправни към своя ум и към своето сърце. Една мисъл вложете в ума си, но да бъде свещена; едно чувство в сърцето си, но да бъде свещено. Радвайте се на Божиите блага, на Божието благоволение към вас. Радвайте се, че има Един в света, Който е благосклонен към всички души. Няма същество, малко или голямо, което Той да не е задоволил по начин най-добър за него.
към беседата >>

Та казвам, като влезем в светилището вътре, трябва да бъдем изправни. (втори вариант)
Ако тя беше бутала сиренето, защото по някой път бута хляба, сиренето, а по някой път прави и други безобразни работи. Аз взимам поука от това и казвам, умна котка. В дадения случай поведението е добро. Като я видях, като влизам в стаята си, казвам си тя е направила някоя пакост. Те са носители на известни болести, на известни микроби, понеже ходят на нечисти места, ядат нечисти работи, та като влязат вкъщи и бутнат тук и там, оставят някои зарази. Та казвам, като влезем в светилището вътре, трябва да бъдем изправни. Днешния ден да бъдем изправни. Да имаме в ума си една свещена мисъл, да имаме едно свещено чувство. Не от страх, но да се радваме на Божиите блага. И да се радваме, че Бог ни е дал своите благословения и да имаме неговата благосклонност. Няма друг, който да е така благосклонен към хората, както Бог.
към втори вариант >>

24. Новият свят

РБ

Душата е храм на истината, умът – светилище на мъдростта, сърцето – олтар на любовта.
Душата е храм на истината, умът – светилище на мъдростта, сърцето – олтар на любовта. Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата. Старият човек беше създаден за живота и за движението. Новият човек е създаден за любовта и за знанието. Следователно, от живота към любовта! От любовта към Бога!
към беседата >>

25. Законът на Любовта

Умът е светилище на Мъдростта.
Душата е храм на Истината. Умът е светилище на Мъдростта. Сърцето е олтар на Любовта. Света на светлината Бог създаде за очите, Света на слуха – за ушите, Света на уханието – за носа, Света на словото – за устата.
към беседата >>

26. Подмладяване

(Учителя свири български мотив.) Българинът това го е взел от светилището.
Избавя се човек от страданието. (Свири пак.) Този ритъм – няма спънка в живота. Няма нещо, което може да спъне живота. Това показва, че в нас се крие музика. Някой път човек стои дрехъл*, няма разрешение. (Учителя свири български мотив.) Българинът това го е взел от светилището. Няма разрешение в тая песен. Има материал за обработване. Тази мелодия да излезе навън, ще се образува хармония. След туй българинът се справя със затруднението. (Учителя свири игриво ръченица.) В българина, на затворения интервал, разрешение има.
към беседата >>

27. Път за свобода

„Душата – храм на Истината, умът – светилище на Мъдростта, сърдцето – олтар на Любовта.
„Душата – храм на Истината, умът – светилище на Мъдростта, сърдцето – олтар на Любовта. Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата. Старият човек беше създаден за живота и за движението. Новият човек е създаден за Любовта и за знанието“. Трябва да имаме едно правилно схващане. Човек като млад, не знае защо е млад, като е възрастен, не знае защо е възрастен и като стар, не знае защо е стар.
към беседата >>

28. Новата идея

УС

Като го съблазнила, той напуснал светилището и вече никой да го не вижда.
В живота от младини до старини има съграждане, рушене. Таман съградиш нещо и мислиш, че си постигнал, разруши се. Толстой привежда един пример за един руски светия. Един ден довели при него една мома, малко смахната, но много красива. Той я излекувал, но тя го съблазнила. Като го съблазнила, той напуснал светилището и вече никой да го не вижда. Ние някой път лекуваме хората. Не се опитвай да лекуваш хората, докато не си с любовта. Само като дойде любовта в тебе, тогава лекувай. Без любов настрани стой. Гледам, вие току водите този, онзи, казвате: „Ела при Учителя да те излекува.“ Не лекувайте хората, които не приемат любовта.
към беседата >>

29. Новото верую