Търсене в текстове за 'Светилище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 87 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е Светилището на Рила.
Като погледна рекичката, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера.
към текста >>

Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор: Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем.
към текста >>

Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера.
Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор: Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем. Където искаме да отидем – на Марс ли, на някоя друга слънчева система ли, всичките ще можем да ги посетим.
към текста >>

2. 5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи” - Боян Боев (1883 – 1963)

Основните български народни песни са излезли от светилището.
За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други. Учителя изпя следната песен: Нали думах, мила мамо, да не ходя, мила мамо, на чешмата.
към текста >>

3. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка.
Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. И в Духовния свят се започва първоначално с началните букви. По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание. Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в Духовния свят едно растение, което съответства на тази добродетел, изчезва. После, когато проявиш тази добродетел, това растение пак се явява. Това не е въображение, това е реално.
към текста >>

4. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

Упражненията „Слънчеви лъчи“ са от светилището на посветените и са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение.
Въртенето на единия участник около другия при упражнението „Слънчеви лъчи“ е аналогично на движението на Земята около Слънцето, на движението на другите планети около Слънцето и на Луната около Земята. Упражнението „Слънчеви лъчи“ трябва да се играе със специални костюми с широки като тоги ръкави, и то с пояси. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят. В „Слънчеви лъчи“, когато се говори за майка, се подразбира онази Майка – в Разумната Природа. Под думата „майка“ е скрито името на Бога. Упражненията „Слънчеви лъчи“ са от светилището на посветените и са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение. Когато ги правите, вие сте проводници на Любовта и на Светлината и пръскате тези лъчи и идеи, за да ги предадете на света. И когато пеете думите:“Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая“, то в този момент у много хора в света почват да трептят в съзнанието им такива светли думи и идеи. Тези упражнения лекуват всички болести и недоразумения. Кракът, който се прегъва при упражненията и е във въздуха, взема слънчева енергия, а другият крак, който е на земята, дава.
към текста >>

5. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Гениалните музикални късове са извадени от Светилището.
Един брат запита: „Как можем да използваме съня за нашето духовно повдигане? ” Вечер при лягане ще благодарите за това, което сте получили през деня в ума и сърцето си, и когато спите, душата ще обработва този материал. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Гениалните музикални късове са извадени от Светилището. Гениалното не е в количеството, а трябва да бъде концентрирано и с голяма мощ. В песента трябва да пазиш пространството и времето. Някой път хората удължават пространството и съкращават времето, а друг път правят обратното. Обаче трябва да знаете как да пазите пространството и времето. Трябва да съгласувате времето с пространството.
към текста >>

6. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“.
Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер.
към текста >>

7. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа.
Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме.
към текста >>

8. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество.
Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот.
към текста >>

Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма.
Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
към текста >>

Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ”
към текста >>

9. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво.
Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява.
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Гениалните музикални късове (мелодии) са извадени от Светилището.
Един брат запита: - Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане? - Вечерта при лягане ще благодариш в ума и сърцето си за това, което си получил през деня и тогава през нощта, когато спиш, душата ти ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: - Гениалните музикални късове (мелодии) са извадени от Светилището. Не е в многото, а в малкото - но да бъде концентрирано, да бъде с голяма мощ. В песента трябва да пазиш пространството и времето. Понякога хората удължават пространството и съкращават времето, а друг път - обратното. Обаче трябва да знаеш как да пазиш пространството и времето. Трябва да съгласуваш времето с пространството.
към текста >>

11. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера.
Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм.
към текста >>

12. 15. Правилното дишане - път към постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. 2. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
към текста >>

13. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не наподобява ли някой храм, светилище?
Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места.
към текста >>

14. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли сме в чертозите на едно светилище.
Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро.
към текста >>

15. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Коя обител ще ни покани в своето светилище?
Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен. Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. – Ние сме вече на Сфинкса.
към текста >>

Той бди в преддверието на светилището на Рила.
Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. – Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. – Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него. Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото.
към текста >>

Ние сме тук в светилището на Рила.
Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата! Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина! Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини. Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот.
към текста >>

16. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката е излязла от светилището на Посветените!
Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и Божествения свят. Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод. Ако аз обучавам децата по музика, ще ги заведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той.
към текста >>

17. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва!
Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там!
към текста >>

18. 080 НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мястото от Бели Искър до Рупите - местността "Скакавците" е светилището на Рила.
Рупите са красиви. Те приличат на голям град. Рупите са най-свещените места на Рила. Думата "Рупи" в корена си има "рух" - "място на Духа". В Рупите има Школа. Мястото от Бели Искър до Рупите - местността "Скакавците" е светилището на Рила. Там има непристъпни места. В Рила са складирани знанията. Културата за Египет, за Индия - от Рила е отивала и се е разпространявала. Има какво да се учи за в бъдеще. Какво е значението на тези свещени центрове?
към текста >>

19. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище.
То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство. Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме. Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище. Какво може да знае един студент, който не е слушал нито един професор? Някои казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде - и в Индия, и тук. Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат.
към текста >>

20. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката излиза от светилището на храма.
Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
към текста >>

21. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е светилището на Рила.
Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем. Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза: Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти. Като днешния ден в сто години веднъж се случва.
към текста >>

Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем. Като застанахме на снега под Окото, Учителя каза: Тук е светилището на Рила. Горе Мусала е кубето на Рила. Светилището обхваща всичката тази местност от Окото на Рила до Маричините езера. Тук има местности, дето човешки крак не е стъпвал. Значи те са много чисти. Като днешния ден в сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера. Там стояхме малко време.
към текста >>

22. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка.
Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с а, б, така и ти ще започнеш в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не остават да научат същинското. Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, като нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, после, като проявиш тази добродетел, това растение пак се проявява. Това не е въображение, това е реалност. Някой казва:“Ние ще живеем добър живот.“ Това е старото.
към текста >>

23. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището.
“ Вечерта при лягане ще благодариш за това, което си получил през деня за ума и сърцето си. И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен.
към текста >>

24. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Това наподобява храм, светилище.
Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера.
към текста >>

25. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище“ №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя.
към текста >>

26. Звездният мир АСТРОЛОГИЯТА- Николай Дойнов - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Книгата на Николай Дойнов е преди всичко огънче от светилището на Великата Окултна Школа на Учителя Беинса Дуно.
Звездният мир АСТРОЛОГИЯТА Николай Дойнов НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ЗВЕЗДНИЯТ МИР АСТРОЛОГИЯТА Книгата на Николай Дойнов е преди всичко огънче от светилището на Великата Окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Второто й издание, както и първото, целят да положат началото на така наречената "нова астрология", твърде различна от конвенционалната астрология. Последната се намира в своя залез заедно със залеза на старата култура. Новата Култура ще изисква и нова астрология. Издателство "Хелиопол" (ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)
към текста >>

27. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище.
В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите".
към текста >>

28. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята.
към текста >>

29. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините.
И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли.
към текста >>

Но тази реформа не излязла извън светилището.
Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен. Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота.
към текста >>

Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция.
Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката.
към текста >>

Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция.
Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия.
към текста >>

При връщането си Орфей отишъл в това светилище.
Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си.
към текста >>

Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон.
Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени.
към текста >>

30. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
към текста >>

31. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна.
Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти.
към текста >>

32. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си!
Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи." Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.
към текста >>

33. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните.
Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма.
към текста >>

34. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите.
Пророк Самуил Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил.
към текста >>

35. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове. От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи. Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе.
към текста >>

36. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската.
Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти." „И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески. И чух глас человечески сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението. И дойде близо, дето стоех.
към текста >>

Тогаз Светилището ще се очисти."
От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти." „И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески. И чух глас человечески сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението. И дойде близо, дето стоех. И като дойде, разтреперах се и паднах на лицето си. А той ми рече: Разумен.
към текста >>

И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания.
В началото на молбите ти излезе заповедта. И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението. Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият. Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни. И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира.
към текста >>

И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението.
От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет. В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението. И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват. И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време. И когато пострадат, ще им се помогне с малка помощ, мнозина обаче, ще се приложат при тях с ласкателство. И от разумните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се избелят до сетното време. Защото и то ще стане в определеното време."
към текста >>

37. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде.
към текста >>

63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я.
към текста >>

Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата.
към текста >>

Но когато влезе в Божието Светилище, т.е.
В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули?
към текста >>

Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания.
към текста >>

Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

38. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището.
И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной.
към текста >>

Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре.
У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде.
към текста >>

39. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат.
При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
към текста >>

40. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците.
Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе.
към текста >>

41. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището.
И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3)
към текста >>

42. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.
към текста >>

43. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/. "Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>

44. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм. Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма. Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище. 88
2. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО. 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА 81 ТАРОТО - 22-та ГОЛЕМИ АРКАНА 83 ДВАДЕСЕТ И ДВАТА ГОЛЕМИ АРКАНА 85 1. Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ 85 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище. 88 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС 90 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК. 93 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите. 95 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният. 99 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План. 102
към текста >>

16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133
11. Единадесети Аркан ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник — смелост, магически сили. 116 12. Дванадесета Аркан: ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята. 123 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149
към текста >>

46. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище.
През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти. По-голяма част от Истината се е предавала винаги от Учител на Ученик устно, от уста на ухо. И когато някой се опитвал да изложи Истината в книга, той забулвал с алхимични и астрологически термини, така щото само онзи, който притежавал ключа, може да я открие и разбере. Това се е правило през Средните векове, за да избегнат преследванията, затварянията и убиването на всеки, който се осмелявал да търси Истината. Даже и в наши дни има малко книги върху херметичната философия, макар че за нея се загатва в много съчинения, писани върху различни области на окултизма. Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище. В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират.
към текста >>

47. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно.
Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме. С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието. Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите. В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга.
към текста >>

Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието.
А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието. Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите. В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство". Херметиците са били първите алхимици, астролози и психолози, защото самият Хермес е основател на тази Школа на Мисълта. От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия.
към текста >>

48. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище
2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище Картината представлява Изида - символ на Женския принцип, седнала пред вратата на храма на Изида, между двете колони - Жакин и Бохас. Колоната отдясно е червена, този цвят символизира ума и неговото издигане над материята. Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята. Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало.
към текста >>

Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата.
Картината представлява Изида - символ на Женския принцип, седнала пред вратата на храма на Изида, между двете колони - Жакин и Бохас. Колоната отдясно е червена, този цвят символизира ума и неговото издигане над материята. Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята. Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало. Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен. Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство. Полуоткритата книга с наметало означава, че Тайните на Битието и Живота се разкриват на мъдреца в усамотение, когато той се съсредоточава в пълно себевладеене. Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката.
към текста >>

49. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите Този Аркан означава Авторитетът, разумното вдъхновение. Световният амгнетизъм - науката за доброто и злото. Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си. В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно. Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта. Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето.
към текста >>

Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха.
Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение. Но при втория Аркан жрицата държи в ръката си книга, което показва, че при тази фаза на окултно развитие знанието се придобива от книгите, от ръкописите, а при петия Аркан няма никакъв ръкопис в ръцете на учителя, а неговата вдигната ръка нагоре показва нагоре, т.е. към по-висшите светове, откъдето идва знанието. Този Аркан показва, че при тази фаза на своето развитие ученикът търси устните поучения, които учителят получава отгоре и предава на ученика.
към текста >>

50. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса.
Справедливостта, излъчена от Бога, е уравновесяваща сила, която възстановява реда, т.е. равновесието между правото и длъжността. Мечът е символ на покровителство, на защита, но също е една заплаха. Очите на жената са покрити с една превръзка, което показва, че тя мери и удря, налага наказания, без да държи сметка за условните различия, които хората установяват помежду си. Осмият Аркан със своята картина има връзка с картините пета и втора. В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса. Тези две картини дават обещанието, че на ученика ще бъде открито това, което е открито зад Завесата. Картина осем показва същността на онова, което е зад Завесата - Истината. На тази степен на развитие на ученика му се казва, че той няма да познае Истината чрез изучаването на противоречивите философски системи. Също се научава, че не трябва с вяра да се покланя пред учението на жреците, на този или онзи храм, но той трябва, след като бъде претеглен в тази фаза на своето развитие и не е намерен много лек, да опознае онова, което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида. Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8.
към текста >>

В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището.
Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството. В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището. Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв. Принципът на тази картина ще бъде опитният камък на ученика дали той наистина е опознал даденото явление. Истината дава смелост. Но това не е смелостта на храбрия, който със стиснати зъби отива срещу Смъртта със силата на волята си, а смелостта на мъдрия, който знае, че Смъртта е естествено явление, което често се повтаря, че е само един преход, а не край.
към текста >>

51. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето Този Аркан има число 70 и буква О. Картината представя една кула, чиито бойници са разбити от Небесен Огън, от гръм. Човек с корона и друг без такава са паднали от височината на кулата заедно с развалините от срутването. Това е символ на конфликта на силите в човека. Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени.
към текста >>

52. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието.
Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

53. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
към текста >>

54. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Изида - Вратата на окултното Светилище.
10. Колелото на Съдбата. 13. Косачът или Смъртта. 16. Гръмнатата Кула. 19. Слънцето на Озирис. В Пътя на Изида влизат следните Аркани: 2. Изида - Вратата на окултното Светилище. 5. Господарят на Арканите - Учителят. 8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда.
към текста >>

55. Предговор - Павел Желязков

Сега електронното светилище стои в стаята.
Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби. Хората все по-малко се замислят върху смисъла на своето съществуване и върху значението на събитията, които протичат в съвременния свят. Резултатът е пасивност и въздържаност от действия в личен и социален аспект. В своето изследване на най-активния и най-масовия съвременен фактор за въздействие върху мисълта, Лони Мелашенко и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града. Сега електронното светилище стои в стаята. Така че трябва да решим само каква част от света искаме да внесем у дома си." А относно пагубното влияние на телевизията, особено върху младите хора, те са категорични: „Преди всичко телевизията има склонност да затъпява ума. Тя е едно умоуспокоително. Тя е склонна да намалява способността за разрешаване на проблемите и да се мисли аналитично, понеже представя техните готови решения. Тя намалява способността нещата да се видят в представите и да се сътворят, понеже храни младите умове с наготово изготвени представи. По този начин тя редуцира изострянето на вниманието." Според д-р Виктор Клайн, цитиран от двамата автори: „Повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен... С повтарянето то става все по-приемливо... Изгубваме способността да забелязваме жертвата."
към текста >>

56. Грехопадение на съзнанието - Павел Желязков

Божественото присъствие осветява всеки кът на това съзнание и не позволява на крадеца, на злосторника да се промъкне незабелязан в светилището, т. е.
Грехопадение на съзнанието В основата на всяко внушение и измама стои прекъсването на връзката с източника на живота. Когато едно същество обикне повече себе си и пренебрегне своя създател, губи любовта си към Бога. Грехопадението, както е описано в Библията, остава класическия пример на всички времена за механизма на измамата. Будното и ясно съзнание предпазва човека от заблуди и измами. Божественото присъствие осветява всеки кът на това съзнание и не позволява на крадеца, на злосторника да се промъкне незабелязан в светилището, т. е. в предверието на човешката душа, и да го оскверни. Хоризонтите на това съзнание са широки, безгранични; в тях душата диша свободна и озарена от любовта на Създателя си. Терминът „широко съзнание" е произлязъл от това идентифициране с безграничността на човешката душа. Целта на Духовната школа е ученикът да влезе и заживее в това състояние на съзнанието. Затова Учителят Беинса Дуно казва:
към текста >>

57. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Само от светилището на такава Школа могат да бъдат изнесени знания от предвечната мъдрост на Първата човешка раса и от ученията на Велики посветени, неизвестни на официалната историография, като Саабей и други.
Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще - гносеологичната природа на отношението Учител - ученик. Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай - Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да се разглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа. Доколкото една Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота на идейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура, научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като феномени на тази Школа и Култура. Само от светилището на такава Школа могат да бъдат изнесени знания от предвечната мъдрост на Първата човешка раса и от ученията на Велики посветени, неизвестни на официалната историография, като Саабей и други. В това, в крайна сметка, се състои и необикновеността на тази книга - бъде прометеевска жар от един невидим, първичен и неугасващ огън... Школата на Учителя Беинса Дуно функционира в триизмерното пространство на България от 1922 до 1944 година. Като всяка Велика Школа тя продължава да е около нас „до скончанието на века”, а нейните Божествени идеи и методи са достъпни за всяко пробудено съзнание. „В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар. второ тяло на човека, или посредник на силите на природата.
към текста >>

Книгата на Николай Дойнов е преди всичко, както вече отбелязахме, огънче от светилището на Великата окултна Школа на Учителя Беинса Дуно.
Вече предупредих читателя, че ключът за хармонията на сферите ще бъде твърде метафоричен, на места дори патетичен и твърде вероятно е да не се понрави дори и на автора на тази книга. Но даже и да го приемете за поетична измислица, той пак ще е постигнал целта си, защото астрологията е наука за музиканти и поети. „Когато изучаваме влиянието на планетите върху Земята и човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върху човешкото съзнание... Истинският окултист поставя Бога на мястото на Слънцето, ближния си - на мястото на Луната, а себе си - на мястото па Земята. В семейството си пък бащата ще постави на мястото на Слънцето, майката - на мястото на Луната, а себе си - на мястото па Земята...“ Учителя Беинса Дуно В заключение не бих искал да заблуждавам читателя. „Науките на Първата човешка раса“ не е труд нито върху астрологичната екзистенция, нито върху хармонията на сфери, така че тези два обещани ключа едва ли ще му вършат работа. Книгата на Николай Дойнов е преди всичко, както вече отбелязахме, огънче от светилището на Великата окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Още повече, че самият той е подчертавал, че с идването си на земята Христос е загубил ключа за астрологията. Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността на това твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да става дума след всичко това?... Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих Николай Дойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл в стаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца.
към текста >>

58. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище.
Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище. Там е завещано да се извършват поклонения пред тъмния камък и да се предават дарове от всеки поклонник, последовател на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“.
към текста >>

59. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището.
И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет.
към текста >>

60. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118.
Той може да бъде намерен само ако се направи Михаеличен синтез между двата клона на съвременното езотерично християнство: източен - учението на Великото Всемирно Братство, и западен - в лицето на антропософията. За да разберем Паневритмията, дадена от Учителя Беинса Дуно, трябва да познаваме и разбираме що е Евритмия или, с други думи, що е евритмичен метод. От друга страна, ако искаме да разберем как евритмичните принципи се разгръщат в една цялостна етерна архитектура, трябва да изследваме Паневритмията като уникален феномен в съвременната европейска християнска култура. Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в Балканския полуостров на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур. Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив).
към текста >>

НАГОРЕ

0.35210180282593