Търсене в текстове за 'Светилище'

ТОМ 2

„Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея".
Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече. „Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай.
към текста >>

3. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

ТОМ 2

Тази песен ни откри за миг светилището на храма.
Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен.
към текста >>

4. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той е Светилище на човеците.
Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

5. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище.
А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп.
към текста >>

6. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

ТОМ 6

(Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище).
Няма да влизат в джамията (при тях само мъжете ходят в джамията), ще се наредят отвън и ще им кажете, че в петък ще вали, ако всички, които са се скарали се одобрят, които се съдят веднага да се спогодят, ако имате някоя бедна,вдовица, ще й помогнете, ако има болен ще го нагледате, да няма изобщо нищо, което да ви разделя в село. Ще го направите ли", питам ги аз. „Ще го направим, г-н капитан", отговарят те. „В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд.
към текста >>

7. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

ТОМ 10

Предполага се, че тук са живели някогашните богомили, със свое светилище.
3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС Айтос е малък град, разположен в източна България, в източните разклонения на Стара планина. Започва с буквата „А" - начало на българската азбука, което означава започване на нещо ново. Според Учителя „А" значи семе, посадено в земята, което има условие да покълне и расте - самосъзнание. Той се намира в благоприятна природна обстановка, която е давала възможност на човека да се отнася с благоволение към нея. Тази природа предразполага към вглъбеност и към великата разумност и Божествените закони. Предполага се, че тук са живели някогашните богомили, със свое светилище. Тази тайнствена обстановка е помогнала за духовното пробуждане на хората от града. Сред тези магнетични влияния, след Освобождението хората от града са търсили и усещали една духовна потребност за връзка с Бога. Така постепенно в града се създават т.н. спиритични групи, които са привличали по-будните хора, които са желаели да влязат във връзка с невидимия свят. Там, в местността Паспалата и т.н.
към текста >>

8. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

2. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ Жертвата при жертвоприношението, която се обрича, посвещава и принася се Богу било като дар за благодарност, било за спечелване на благоволението му или като изкупление и възмездие за сторен грях.
2. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ Жертвата при жертвоприношението, която се обрича, посвещава и принася се Богу било като дар за благодарност, било за спечелване на благоволението му или като изкупление и възмездие за сторен грях. Жертвата е израз на съзнание за грях и вина пред Бога. Тя е изкупление за сторен грях. Вяра в изкупителната сила на кръвта на жертвеното животно, защото насилническата пролята кръв само с кръв се измива и че без проливане на кръв прошка не бива (Послание към евреите, гл. 9, ст. 22). Отначало всеки сам си е бил свещеник и служител на жертвата си и принадлежеше тази длъжност на главата на семейството, изключително право на първородния син.
към текста >>

И говори Бог Моисею, и рече: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях." По всичко, което Ти показвам, Аз, образа на скинията и образа на всичките й съдове така да направите (Изход, гл.
Вяра в изкупителната сила на кръвта на жертвеното животно, защото насилническата пролята кръв само с кръв се измива и че без проливане на кръв прошка не бива (Послание към евреите, гл. 9, ст. 22). Отначало всеки сам си е бил свещеник и служител на жертвата си и принадлежеше тази длъжност на главата на семейството, изключително право на първородния син. Но след като се установи Мойсеевият закон, жертвоприношението се извършваше само от Аароновите синове. Законът определяше и място за жертвоприношението, те се събираха около олтаря в Скинията. И говори Бог Моисею, и рече: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях." По всичко, което Ти показвам, Аз, образа на скинията и образа на всичките й съдове така да направите (Изход, гл. 25, ст. 8-9). „Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината (Изход, гл. 25, ст. 40). Скинията, която бе направена от Мойсей по повеление на Бога, за да могат евреите да извършват богослуженията си, е имала правоъгълен вид. Пред Скинията е имало двор, където е стоял олтарът на всесъжението (изгарянето) и умивалница.
към текста >>

Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога.
Пред Скинията е имало двор, където е стоял олтарът на всесъжението (изгарянето) и умивалница. В двора израилтяните са принасяли приношенията си, оброците и молитвите си. Правоъгълната форма на Скинията е разделена на две части. Външната част е две трета част от общата дължина. Това е първото отделение, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар. Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога. Трапезата на хлябовете на предложенията е, където се нареждат хлябовете пред Господа. И златният светилник, със седем светила, свещи, които да светят. Външната част, или Светото място, е било отделено със завеса, която да отделя вътрешната част. Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната стомна, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета. Покровът на ковчега се наричал „чистилище" и на противоположните му краища е имало два златни херувима с криле с обърнати лица един срещу други.
към текста >>

Всяка сутрин и вечер донасяха в светилището кадилница с тамян и я полагаха върху златния олтар.
40, ст. 34-38). Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев. Свещениците бяха избрани от Левиевото племе да извършват богослужения за очистване на греховете на человеците, да принасят дарове и жертви за греховете им. Те служеха сами в олтаря, извършваха всички жертвоприношения, те поддържаха постоянно огън в олтаря на всесъжението, месеха и печаха хлябовете за предложение, поставяха ги на златната трапеза за предложенията и ги сменяваха всяка събота. Те поддържаха да гори огъня в светилата на златния светилник. Всяка сутрин и вечер донасяха в светилището кадилница с тамян и я полагаха върху златния олтар. Каква служба се извършваше във външната част на земното светилище, наречено „Светото място"? Всички грехове на человеците се изповядваха чрез жертвоприношението на животните. Те понасяха наказание за греха, направен от человеците. Евреите имаха три вида жертвоприношения: Принос за всесъжение (всеизгаряне). Принасят се жертва мъжко, непорочно - овен, козле, теле пред дверите на Скинията.
към текста >>

Каква служба се извършваше във външната част на земното светилище, наречено „Светото място"?
Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев. Свещениците бяха избрани от Левиевото племе да извършват богослужения за очистване на греховете на человеците, да принасят дарове и жертви за греховете им. Те служеха сами в олтаря, извършваха всички жертвоприношения, те поддържаха постоянно огън в олтаря на всесъжението, месеха и печаха хлябовете за предложение, поставяха ги на златната трапеза за предложенията и ги сменяваха всяка събота. Те поддържаха да гори огъня в светилата на златния светилник. Всяка сутрин и вечер донасяха в светилището кадилница с тамян и я полагаха върху златния олтар. Каква служба се извършваше във външната част на земното светилище, наречено „Светото място"? Всички грехове на человеците се изповядваха чрез жертвоприношението на животните. Те понасяха наказание за греха, направен от человеците. Евреите имаха три вида жертвоприношения: Принос за всесъжение (всеизгаряне). Принасят се жертва мъжко, непорочно - овен, козле, теле пред дверите на Скинията. Поръсва се с кръвта олтаря на всесъжението.
към текста >>

9. І.01.03. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ

3. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ Кой извършваше богослужението във втората част на Скинията, наречена Светая Светих, където бе ковчегът на Завета.
3. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ Кой извършваше богослужението във втората част на Скинията, наречена Светая Светих, където бе ковчегът на Завета. Веднъж в годината влиза първосвещеника и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. (Левит, гл. 16, ст. 12,34). Всекогодишното служене в земното светилище, в Светая Светих става в седмия месец, в десетия му ден. Свещеникът прави умилостивление, за да очисти Израилевите синове от всички сторени през годината грехове.
към текста >>

Всекогодишното служене в земното светилище, в Светая Светих става в седмия месец, в десетия му ден.
3. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ Кой извършваше богослужението във втората част на Скинията, наречена Светая Светих, където бе ковчегът на Завета. Веднъж в годината влиза първосвещеника и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. (Левит, гл. 16, ст. 12,34). Всекогодишното служене в земното светилище, в Светая Светих става в седмия месец, в десетия му ден. Свещеникът прави умилостивление, за да очисти Израилевите синове от всички сторени през годината грехове. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да стане, да е придружено с покаяние и вяра. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да е придружено с приношението на някаква жертва. Само в деня на умилостивлението първосвещеникът влизал в светилището отвътре на завесата, която закрива Светая Светих. Какво е правил първосвещеникът преди да влезе в Светая Светих?
към текста >>

Само в деня на умилостивлението първосвещеникът влизал в светилището отвътре на завесата, която закрива Светая Светих.
16, ст. 12,34). Всекогодишното служене в земното светилище, в Светая Светих става в седмия месец, в десетия му ден. Свещеникът прави умилостивление, за да очисти Израилевите синове от всички сторени през годината грехове. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да стане, да е придружено с покаяние и вяра. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да е придружено с приношението на някаква жертва. Само в деня на умилостивлението първосвещеникът влизал в светилището отвътре на завесата, която закрива Светая Светих. Какво е правил първосвещеникът преди да влезе в Светая Светих? „И от събранието на Израилевите синове да вземе два ярца от козите в приношение за грях и един овен за всесъжение. (Левит, гл. 16, ст. 5). И да вземе юнец от говедата в приношение за грях." И да предаде Аарон юница за приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си.
към текста >>

И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове.
И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл.
към текста >>

И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец.
И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл.
към текста >>

А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им.
Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл. 16, ст. 27). Това ще бъде за вас събота на покой и да смирите душите си, то е узаконение вечно (Левит, гл.
към текста >>

10. І.01.04. ПАСХАТА

И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях.
„И рече Господ Моисею: „Възлез при Мене в гората и бъди там и ще ти дам каменните плочи и законът, и заповедите, които съм написал да ги поучаваш." (Изход, гл. 24, ст. 12). И възлезе Мойсей на планината, за да получи каменните плочи и Закона Господен. И облакът Господен покриваше планината и Славата Господня като огън застана над Синайската планина и облакът я покриваше шест дни. И видът на Славата Господня по планината беше в очите на Израилевите синове като огън пояждаещ. И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9). И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви. „И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл.
към текста >>

11. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл.
Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим.
към текста >>

12. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище.
А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата.и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? "' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп.
към текста >>

13. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие.
Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела.
към текста >>

14. V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ

Съчинения и писма на ученичките

Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4.
41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 1. Просвети ме, О! Преблагий Исусе с вътрешна виделина, и нека Твоята виделина да осияе нашето сърдце и да разгони всичката негова тъмнина. 2. Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. 3. Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата съвест. 4. Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9.
към текста >>

15. Класът на Добродетелите

ТОМ 12

Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот.
Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мисли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш? Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна. А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор? Бъди щедър към своята душа, храни я с плодове, които тя обича, а тя обича да види всички радостни.
към текста >>

16. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1681-1700

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

1685 Хвалете Господа в светилището му.
1683 Учете се да мислите, учете се да чувствувате, учете се да вършите Волята Божия. Бъдете смели, да изпълните Волята Божия. Когато всички хора се решат да вършат Волята Божия, то е Царството Божие на земята. Особен човек. 1684 Особен човек наричам онзи, който мисли както Бог мисли. Халелуйя. 1685 Хвалете Господа в светилището му. „Халилуйя" - съществува в природата. Ти не знаеш какво значи „халилуйя", но като я произнесеш, ще почувствуваш нещо. Туй, което почувствуваш, това е. Живот. 1686 Думата „живот" не е българска, нито славянска, тя е ватанска дума. Заповедта. 1687 Само един Бог ще имаш.
към текста >>

17. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Там, където е Духът, там е Израил, домът и Светилището на дома Господен.
66 Ученикът, който иска да мълчи, най-първо трябва да се учи да слуша. Познание за Бога. 67 „Ето сега познах, че няма Бог във всичката земя освен в Израил." (4-та книга на Царете, V глава: ст. 15) 30.IV.1928 г., понеделник, 3 часа след обяд на Изгрева. Не всички са Израил, които са от Израил. Там, където е Духът, там е Израил, домът и Светилището на дома Господен. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Парахода - бараката, в която живееха трите стенографки заедно. Савка е родена на 1.V.1900 г. по стар стил + 13 дни = 14 май е новият календарен стил. А на 14.V.1928 г. има рожден ден и навършва 28 години.
към текста >>

18. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Гениалните музикални парчета са извадени от Светилището.
Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява. Нали Слънцето е голямо, а пък колко малки слънца са фотографирани. Забранено е да се разхожда човек-с Любовта. Това значи следното: на ученика не се позволява да ходи с възлюблената си и на ученичката не се позволява да ходи с възлюбления си. Любовта вътре да седи, а не вън. Гениалните музикални парчета са извадени от Светилището. Не е важно многото, а малкото, но да бъде концентрирано, да бъде с голяма мощ. Една сестра каза: "За да се създаде в България новата музика, българинът трябва да стане нов човек". Учителят каза: На огъня, на който е турен българинът, ще се разтопи. Хубавото не се губи, само да се махне напластяването, за да се прояви доброто в човека. Доброто в човека е повече отколкото злото.
към текста >>

19. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Николай Дойнов

ТОМ 15

Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията.
91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" N 14 Погълнати от този чар на бликащият, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка.
към текста >>

20. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище.
Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите.
към текста >>

21. VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ - 1. Легенда [за светилището на Любовта]

Невена Неделчева

ТОМ 23

Легенда [за светилището на Любовта][1] Със злато и пурпур се усмихва зората.
VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ Невена Неделчева. Има ли друг свят: Разкази. София, 1941 г. Прощавай винаги заради Бога! Учителят 1. Легенда [за светилището на Любовта][1] Със злато и пурпур се усмихва зората. Лек прохладен ветрец подухва - въздухът е свеж и приятен. Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света. С леки стъпки се изкачва той по хълма. В главата му никнат Божествени мисли, а сърцето му потръпва от невнятни, непознати досега копнежи. Той върви нагоре.
към текста >>

Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света.
София, 1941 г. Прощавай винаги заради Бога! Учителят 1. Легенда [за светилището на Любовта][1] Със злато и пурпур се усмихва зората. Лек прохладен ветрец подухва - въздухът е свеж и приятен. Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света. С леки стъпки се изкачва той по хълма. В главата му никнат Божествени мисли, а сърцето му потръпва от невнятни, непознати досега копнежи. Той върви нагоре. В чистите му очи се отразява синината на небето, а върху главата и раменете му, сякаш зората е разхвърлила своето злато. На хълма горе, той дълго гледа изгряващото слънце, потопен в незнаен мир вдълбяващ се във великите природни закони.
към текста >>

Ученикът тихо минава край нея и не след много вратите на Светилището го прибират отново.
Сърцето му като лекокрила птичка трепти и иска да изхвръкне. Когато вече е съвсем близко до нея, той отправя поглед към небето и лек звук приличен на въздишка се изтръгва от младенческите му гърди: «Господи, чуй молбата ми! » И той се свежда над младото нежно създание, обгръща главата му с трептящи пръсти и целува очите й. Изведнъж булото от очите й пада и тя вижда две очи, в чиято благост и кротост се потапя като в златисто море, в което вековете се отразяват. Като, че ли цялата природа зазвучава в дивна мелодия и тя, полюлявайки се като младо нежно стлъбце, пада на земята. Ученикът тихо минава край нея и не след много вратите на Светилището го прибират отново. И той никога вече не се изкачва на хълмът, където го чака тя. Неговият път е друг, не както на обикновените човеци и той знае - тези, които истински го любят, ще го намерят преминали и през смъртта, там при нозете на Живия Бог, Чиято воля желае да изпълни той! ----------------------------------- [1] Добавка от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.
към текста >>

22. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

Сещаш ли се ти, която претендираш, че твоята правда, "руската правда", била едничка останала в развратния свет правда, която щяла да спаси света, сещаш ли се ти какво значи това, гдето българският селяк се биеше като лев и разгромяваше една десет пъти по-голяма империя, само защото скрито в сърцето си, като в едно светилище, носеше из тракийските полета, посред ужаси и несгоди, топлата, съживителната, радостната вяра, че ако турците ни разбият, "Майка" Русия бди над нас и не ще ни остави.
Колко са виновати русите пред този човек - тъй трогателно доверен тем!... Да, Русия си изигра великата задача... но не съвсем. Тя, като една обичана и вярвана майка, с ласки и милувки поведе чистата си дъщеря до позора... но чистотата на дъщерята в последния момент откри очите на нещастната излъгана, даде й свръхчовешка сила, и тя рипна, скъса булото и изскочи на свободната улица! О, Русия, Божествената Правда е по-силна от 160-милиони империи. О, "православна", "християнска" и "светая" (?!) Русь, знаеш ли, че Данев, когото ти лъжеше, беше фокусът на българското сърце, че него лъжейки, ти лъжеше целия тоя добър, скромен и безхитростен български народ! Сещаш ли се ти, която претендираш, че твоята правда, "руската правда", била едничка останала в развратния свет правда, която щяла да спаси света, сещаш ли се ти какво значи това, гдето българският селяк се биеше като лев и разгромяваше една десет пъти по-голяма империя, само защото скрито в сърцето си, като в едно светилище, носеше из тракийските полета, посред ужаси и несгоди, топлата, съживителната, радостната вяра, че ако турците ни разбият, "Майка" Русия бди над нас и не ще ни остави. Разбирате ли вие, руски люде, какво значи тази вяра, тази надежда? Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя? И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе!
към текста >>

23. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Всичко ми се види прекрасно: и надвесените дървета край пътя, и малките постройки тук-там всред зеленината, и конете, които ни возят, и измачканите дрехи на спътниците, и халосания поглед на всеки от нас, който за пръв път влиза в това древно богомилско светилище.
Завиваме към западния край. Накачулили сме се на каруцата и пеем ли, пеем. Гордо изглеждаме любопитните минувачи, како че ли сме някои новоизбрани князе, които идват тук да получат своя скиптър. Да, князе и княгини, нищо повече. Всеки носи в сърцето си образа на скъпия, обичен Учител, който е благоволил да ни покани и събере. Всичко ми се види прекрасно: и надвесените дървета край пътя, и малките постройки тук-там всред зеленината, и конете, които ни возят, и измачканите дрехи на спътниците, и халосания поглед на всеки от нас, който за пръв път влиза в това древно богомилско светилище. А Търново! Някакъв мистичен ореол се спуска над него, някаква мрачна врата стои пред нас, на която ние още не сме взели ключа. Пеят колелетата. Пеем и ние.Внезапно спираме до малка, тревясала пътечка, водяща за някъде. Грабвай вързопа си и тръгвай!
към текста >>

24. 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.
Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета. Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания. Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта. Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти. Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар... С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда. Запяваме песни.
към текста >>

25. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Това е една райска местност, едно светилище на планината.
У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога. Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества. Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда. Преди няколко години тук е идвал Учителя и ги е оградил с големи камъни. Тука било мочурище, но той намерил тия пет туптящи сърца, изкопал ги, оградил ги, съединил ги едно с друго с дълбоки вади и от това някогашно мочурище сега е направил а природата райски кът.
към текста >>

Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога.
Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава. Връщаме се. В котлето кипи козе мляко. Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно. Излизаме от Куш Бунар. Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат.
към текста >>

Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец.
Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно. „Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори. Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини.
към текста >>

26. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва... - Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това... - А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>

27. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.
Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет! Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове. Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог. Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво!
към текста >>

28. 6.3. В начало бе Словото”

За текст на тази песен са взети първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана - един свят се разкрива и новата светлина, която го осветлява ни води в светилището на Словото: мелодията разбулва великата тайна и животът получава своя ярък и реален образ.
И тъй както я пее, тя звучи необикновено. Невъзможно е да се забравят и най-малките детайли на този час, на тази среща с песента “В начало бе Словото”, която слушаш за първи път. Няма да правим опит дори да вникнем в дълбокото съдържание на тази песен, която като много други по-късно могат да послужат като основна тема при създаване на оратории. Изслушана тогава песента остави незаличими следи. Винаги когато щеше да пееш тази песен, щеше да си спомняш за оня празничен час и за една мелодия, която звучеше необикновено дълбоко, за да напои душата с оная влага, която щеше да възрасти посетите в добрата земя семена. За текст на тази песен са взети първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана - един свят се разкрива и новата светлина, която го осветлява ни води в светилището на Словото: мелодията разбулва великата тайна и животът получава своя ярък и реален образ. Великото е слязло при човека, за да му подари онова, което тепърва, както и през всичките времена ще охранява, ще напоява, ще възраства духовния кълн в човека - “светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обвзе." Никъде другаде - на земята никой до сега не е дал в този сбит и кратък вид идеята за вечното, за мощното, което в пазвите си таеше живота не само на Цялата Вселена с милионите галактики, а и живота на отделния човек -“Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана.” “В начало бе словото” бе първата среща с музиката, която се раждаше, забележително нова и дълбока - тепърва тя щеше да ни обогатява и вдъхновява. Песните щяха да долитат до нас и всяка по отделна преди да ни разкрие съдържанието си, щеше да ни разкаже за великолепния миг, когато е била сътворена, за голямата радост и благодарност с които тя биваше посрещната. Песента “Фир-фюр-фен” щеше да ни разкаже за красотата и мистиката на Търновските събори. Следващите щяха да образуват разкошен букет, чийто аромат те отнася в друг свят, където те посрещат със скъпоценен съсъд пълен с нектар.
към текста >>

29. 6.4. “Духът Божи”

Когато пристъпва човек към тази песен усещаш че се намираш в светилище, където ти предстои среща с Великото.
Би трябвало наистина да намерят други думи с които да ги заместят и би било по-честно да не си служат с тях, след като ги отричат или за утеха казват, че за тях те съдържат друго нещо. Ала в живота на човека те имат точно определено значение и своята роля, независимо от това дали учените, философите, авторитетите ги признават или не. Между всичките песни на Учителя е песента “Духът Божи”, дадена на 13.XI.1922 година в Общия клас II год. 7 лекция. Текстът на тази песен е своеобразен, звучи особено и ти разказва за нещо, което за пръв път сякаш чуваш. Когато пристъпва човек към тази песен усещаш че се намираш в светилище, където ти предстои среща с Великото. Душата ожида светлината, свободата, красотата; успял е да разбере човекът, че след дълги пътешествия в пустинята на живота, най-после се е добрал до един оазис, където може да отседне и спокойно да отдъхне. Намерил е най-после онова, което желае, за което сърцето копнее. Обстановката не е обикновена, вън и вътре в него като фокус събрал всичките светлини, той проумява великата идея, разбира съкровения език на една нова ожидана през векове обич. Говори се ясно и разбрано - Истината е разкрита от Оня, Който свидетелствува за нея. Ученикът слуша Учителя си и думите получават цената на неоспорими факти, светят като запалени факли, които ще осветят целия му път.
към текста >>

30. 6.6. Алилуйя

Хвалете Бога в светилището Му!
Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени. Тези творби щяха да влязат в музикалните програми дори на тия, които исторически оспорваха това класическо творчество на миналото и този духовен цъфтеж. Хендел щеше да вплете в тази дума своята прочута оратория и никоя дума нямаше да звучи толкова мощно и окрилящо, както Алилуйя в произведението на Хендел - “Месия”. “Алилуйя! Хвалете Бога в светилището Му! Хвалете Го в твърдта на силата Му. Хвалете Го заради могъществото Му; Хвалете Го според голямото Негово Величество! ” 1,2 ст. Всичко е казано в два стиха. Те имат общ смисъл и обща идея.
към текста >>

И когато умът и сърцето в един общ акорд издигнат своето Алилуйя, изпълнено със светлина и топлина, човешката душа е достойна да влезе в светилището, където е започнала тържествената служба.
Нито времето, нито бурите, нито нашествията на езичниците в най-различни форми, можеха да спрат бликащите води на извора и тия на пълноводната река, която никога нямаше да престане да освежава и напоява човешката душа, както събраните води на земята я хранеха и оживотворяваха. Отношението към Великото бе отношение към Словото. Човекът щеше да открива нови инструменти - те лежаха непосредствено до него, достъпни, за да може по най-естествен и правилен начин да изрази обичта си, упованието си, вярата в Своя Бог - също, както Давид с кимвал и китара. Защото, какво е човешкия ум, ако не най-финия инструмент надвишаващ по красота и светлина всички останали, когато човекът изказваше своето мощно Алилуйя?... И какво е човешкото сърце, този великолепен съсъд, надвишаващ по топлота и мекота всички останали инструменти, когато човек изпява своето Алилуйа?... И когато умът и сърцето в един общ акорд издигнат своето Алилуйя, изпълнено със светлина и топлина, човешката душа е достойна да влезе в светилището, където е започнала тържествената служба. В неговата скрита стаичка, тая светая светих щеше да кънти малката, ала мощна думичка: Алилуйя... Новото шуми и пее и като води на океан, като песен на дълбок лес, като прииждаща пролет. И нека тези песни да идват понякога отдалеч и отдълбоко като скритата музика под морените. Новото щеше да стигне до всички жадни за светлина, за топлина, за свобода души, както стигна до нас от вековете това възторжено Алилуйя. Един величествен акорд в който беше вплетена идеята - всяко дихание да хвали Господа - музика, песен и молитва представляваха магически ключ, подарен в сияен час на човека в знак на милост, на любов, на утеха. Човекът щеше да оцени този дар и щеше да си служи с тая магия, която му отваряше пътя към сбъдновение и единство със Великия Творец, защото общението с Бога беше възможна и реална връзка - достижима обстановка за която душата жадува по всяко време.
към текста >>

31. 7.2. Тайната стаичка

Глава 1. Откриване на Школата

Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека, вътре в него, значи много близко - някакво място без пространственост и без ориентироващи белези, а съществува и като светилище чака всеки човек, чака го винаги, дверите са винаги отворени.
Всичко, каквото миналото ни е завещало по този въпрос е плод на проникновен опит - от Библейските сказания до псалмите на Давида, от определената принципност на Христа до всичко онова, което Учителят е дал по този въпрос, изразено ярко в малката беседа “Общение с Бога” - не е нищо друго, а жива и реална истина, която чака да бъде опитана. Определението, което Христос дава е класическо по своята простота и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес. “Влез в скришната си стаичка". Вече не е важно, къде човек ще се моли в храм, църква, синагога, джамия, капище или хълм; не е важно, как ще бъде облечен, на какъв език ще се моли - еврейски, гръцки, латински - всичко това при Христа изчезва, никъде не се споменава, Евангелието не отделя нито една страница за външната страна на молитвата - едно нещо е само важно - Христос го формулира просто, макар и иносказателно: “Скритата стаичка”. Човек може да спазва всичките правила и форми, по много начини прости и блестящи може да бъде изразена молитвата, ала пренебрегне ли се едното - “Скритата стаичка” - все едно, че нищо не е направено както трябва. Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека, вътре в него, значи много близко - някакво място без пространственост и без ориентироващи белези, а съществува и като светилище чака всеки човек, чака го винаги, дверите са винаги отворени. “Скритата или тайната стаичка” не е само фигура на речта, а жива и непосредствена идея, която говори за една достижима възможност до която човек трябва да се добере, ако иска да извърши най-съществената работа не по форма, а по дух, и молитвата стигне своето предназначение и човек се удостои с отговор. Без това възлизане в тази свещена обител човек никога не може да се надява на отговор, за да преживее радостта и утехата, че една Велика Любов простира своето крило над него. Вън и вътре в тази стаичка са състояния противоположни, все едно, че това са два свята - двете полукълба на земята от които едното е винаги огрято от слънцето, а другото е легнало в тъмнина. В единия владее покоя на смъртта, а в другия дефилира живота. В единия всичко е устроено светло, акустично и гласът на душата свободно отеква, а в другия свят ни слух, ни услишание - пустиня.
към текста >>

32. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

Вината е само в неподготвеността и несъвършенството, невежеството на хората, които пристъпват светилището с нечисти крака.
Окултизмът е твърда храна и далеч не прилича на попара, някой може да си строши зъбите и да си повреди стомаха и тогава общественото мнение “дълбокомъдро” може да се произнесе - това учение е опасно. Окултизмът ни най-малко не е поканил хората на своята трапеза, нито на всеослушание е разгласявал същността на своите идеи, нито е било някога да си е послужил с пропаганда. Не е било време и няма да бъде когато вратите на окултните школи да са се разтваряли широко пред народните маси, макар, че тази наука засяга жизнените проблеми на живота, като се започне от храненето и се свърши с мисленето и чувствуването, макар, че никъде другаде актуалните задачи не получават своето широко и дълбоко разрешение, макар, че окултизмът единствено уталожва жаждата на човешката душа, дух и ум за знания и духовни постижения. Въпреки всичко, тази дълбока наука не е достъпна за всички. Неподготвените могат да компрометират по някакъв начин тази наука, но това няма абсолютно никакво значение, нищо не е в състояние да помрачи блясъка й. Вината е само в неподготвеността и несъвършенството, невежеството на хората, които пристъпват светилището с нечисти крака. Не са започнали с елементите на новото, мислите и чувствата, за да се издигнат до оная висота откъдето могат да съзерцават тези върхове; не са оперирали добросъвестно прилежно и упорито като ученици, като студенти, пренебрегнали са основата с една дума не са манипулирали с чисто наличие - златен капитал. Окултизмът от такива ученици никога не е пострадал, пострадали са те, пренебрегнали са основното. Окултната наука е като огън всепояждащ, не търпи нищо нечисто, себично, егоистично. В пламъците на този огън или всичко изгаря, или всичко расте, цъфти и дава плод. Пред вратите на окултната школа човек трябва да се спре и да се запита притежава ли такъв капитал, способен ли е на великата жертва, готов ли е да учи и работи упорито, прилежно, за да изкове характер.
към текста >>

33. 6. Школата на любовта

Глава 4. Идеалът на ученика

Ученикът знаеше, че има едно вътрешно светилище, нека бъдем наясно, не във физическия свят, вътрешни двери и храм, където Учителя го чакаше и едно внимание го обграждаше. Кому?
Той разбираше човека, защото го обичаше, виждаше, как е построен, виждаше пътя, виждаше перспективите пред него, виждаше бъдещия образ и знаеше, как да му помогне, знаеше какво му беше нужно и как да му го поднесе. За всеки отделен човек Той имаше специфичен метод, ала всички тези методи почиваха върху закона на Любовта. Праговете лежаха свободни - вратата на школата не беше заключена, ключове нямаше, пазачи на вратата не стояха, ала и на този праг “стои ангел с огнен меч.” Основния принцип в окултните школи беше напълно спазен, но този път не отвън, а отвътре. Ученикът, който прекрачваше външния праг, знаеше, че има вътрешен. Той може да влиза и да излиза в салона и да стои близо до катедрата и да слуша Словото - достъп до вътрешната школа щяха да имат определените - истинските ученици, които имаха ценз. Ученикът знаеше, че има едно вътрешно светилище, нека бъдем наясно, не във физическия свят, вътрешни двери и храм, където Учителя го чакаше и едно внимание го обграждаше. Кому? На тези, които учеха с любов, които живееха с любов, работеха с любов. Законите на окултната школа стояха непокътнати. По същия начин ученикът се подлагаше на проверка, на изпитание, мереше се, теглеше се. Целият живот на ученика се движеше така, че от него, той се превръщаше на истинска школа. Ученикът в школата можеше да се радва на вниманието на Учителя, на присъствието Му само тогава, когато учеше усърдно, когато трудолюбието красеше неговите ръце и неговото чело.
към текста >>

34. 8. Петте разумни

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Не се приемат деца в университета, не се приемат неразумни деви в светилището, които нямат светилник, нито масло в момент, когато женихът идва, в момент, когато новото чака готовите.
Човекът като петте девици чака жениха в пълна готовност - това е разумният човек, чийто добродетели са развити идеално и образуват хармоничната фигура. Разумният човек е достоен да участвува в посрещането на жениха. Този човек с добре сложено и оформено чело е достоен представител на бялата раса, която е призвана да изработи свещеното тяло на разумността. Идеята се отлива в целия свят, където половината - разумните деви, които ще участвуват във великото, което се ражда като зора и другата половина неразумните деви, които не са готови за новото и са пропуснали безразсъдно времето да си набавят масло, за да го търсят сега по лесен начин: Дайте ни на заем. Красотата на новото може да се почувствува от всички, ала вратата към тоя свят не може да бъде отворена за всички. Не се приемат деца в университета, не се приемат неразумни деви в светилището, които нямат светилник, нито масло в момент, когато женихът идва, в момент, когато новото чака готовите. Законът е неумолим - ще влязат само готовите, разумните девици. Другите ще чакат новите условия, които ще дойдат след хилядолетия, когато проумеят цената на маслото и се заловят да си го изработят и спечелят. Иначе те не могат да участвуват в реализирането на Царството Божие на земята. Петте разумни представлява петата раса - бялата раса, която днес има ръководна роля на земята. Какво в същност представлява бялата раса?
към текста >>

35. 6. Горницата

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Школата, планината, съборите и накрая тоя пристан, това светилище, където човек пристъпваше с трепет, за да си прочете “Господнята” молитва, своето всекидневно “Отче наш” и изпее своето съкровено: “Алилуя".
по време, когато реалността на същото и принципността на нашето мислене бяха преобразили и свели до най-естествения тон живота ни, който Учителят беше успял да превърне на хармонично и великолепно ежедневие. Направя го просто, естествено, спокойно, безшумно. Бе успял - Големият Майстор бе преобразил всичките представи за мистичното, скритото, необикновеното като сведе всичко до нещо ново, обновяващо, реално - до една жива обстановка, бихме казали до една прозрачна среда с много слънце и топлина, където искаше да се развиват естествено учениците Му. Направи го и ние сме благодарни, че съвременния човек по време на двадесетия век си остана здрав, жив, цялостен, незасегнат от фанатизма, който винаги придружава ония, които навлизат в света на духовното. Пътят, който Той построи, очертал се нагорен и чист като планински път към високите върхове беше здрав, красив, минаваше през цветущи места, облян в много светлина. Школата, планината, съборите и накрая тоя пристан, това светилище, където човек пристъпваше с трепет, за да си прочете “Господнята” молитва, своето всекидневно “Отче наш” и изпее своето съкровено: “Алилуя". Горницата е реален знак и символичен - всеки човек трябва да намери своята “горница”; цялото човечество в своето лутане и без изход трябва да стигне до горницата, не вече за да преживее трагедията на “Пасхалната нощ” по времето на Христа, а да преживее тържеството на Духа, повел човека към оня светъл хълм на среща с Неговия Бог. Човечеството непременно ще стигне до Него. Като постройка в оня вид, Горницата на Изгрева вече не съществува. Присъствувахме, когато по всичките правила на отстъплението и разрушението част по част, тя бе разглобена. Трясък и облаци от прах се вдигаха, така е винаги, когато нещо се разрушава; не откъснахме очите си и не се отвърнахме да прочетем написаното.
към текста >>

36. 40. Кой е този народ / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 296, 22.09.1942, с. 1.

ТОМ 30

И великото е не туй, външното, очебийното, шумното, което привлича днес погледите и ангажира интереса на всички, но онова безшумно, невидимо - онази скрита, но хиляди пъти по-важна действителност, оня тих безшумен, но истински реален и носещ трайни непреходни резултати вътрешен процес - процеса, който невидимо за окото на праздното и повърхностно човешко любопитство, става днес в светилището на човешкото съзнание.
Колкото и гениален, колкото и необикновен, колкото и силен да е той, неговата сила ще се превърне в нищо пред силата на Бога. Ако ний имаме нужда от някакъв водач, то този Водач не може да бъде никой друг, освен Христос. Ако ний трябва да тръгнем по някакъв нов път, то този път не може да бъде никой друг, освен пътя на Христа. И ако ний трябва да станем един велик народ, то ний можем да направим това само със силата на любовта, по пътя на братството, мира, свободата и разумността. Велики слова се пишат днес в книгата на живота. И великото е не туй, външното, очебийното, шумното, което привлича днес погледите и ангажира интереса на всички, но онова безшумно, невидимо - онази скрита, но хиляди пъти по-важна действителност, оня тих безшумен, но истински реален и носещ трайни непреходни резултати вътрешен процес - процеса, който невидимо за окото на праздното и повърхностно човешко любопитство, става днес в светилището на човешкото съзнание. Велики слова се пишат днес в книгата на живота! Малцина, обаче са тия, които ги виждат. Очите на хората днес са заслепени от бурния поток на външните събития, но те не виждат оная истински велика действителност, която става не по бойните фронтове, а в потайните глъбини на човешкото и общочовешкото съзнание. Единственият истински реален процес е този. Единственият истински смисъл на всички необикновени, извънредни по своята сила и замах днешни събития, е в това, което става в тайниците на човешката душа.
към текста >>

Работата, която днес Бог извършва в светилището на човешките души, в глъбините на човешкото съзнание, утре ще бъде подета и приложена в своите естествени външни следствия от милиони човешки души.
Една велика Победа се подготвя - победа, за която човешкият ум днес няма ни най-малката представа, защото е погълнат от ефекта на външното. Една велика промяна, една велика Революция се извършва безшумно, нечуто и невидено за никого, и тази промяна, тази революция ще доведе до победата, до надмощието на Божественото в живота на човека и човечеството. Това, което става днес вътре, то не може да не се изрази утре и навън. Всички процеси първом биват вътрешни, а после придобиват и външна форма и проява. Това, което днес става скрито и невидимо, утре ще бъде явно и видимо за всички. Работата, която днес Бог извършва в светилището на човешките души, в глъбините на човешкото съзнание, утре ще бъде подета и приложена в своите естествени външни следствия от милиони човешки души. Души - носители на светлина. Души - спасители на своите братя и сестри, потънали в тъмнина, оковани във веригите на заблуждението. Души, проводници на Божията сила, на Божията разумност, на Божието величие. Души - скромни работници за приложението на Божия план на земята. И Бог се нуждае от своите работници.
към текста >>

37. 3.8. Ела, Божествен огън!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Защото забравихме Тебе: забравихме да подигаме очите си към синевината на ясното небе; към безкрайността на звездното небе; към Слънцето - Светилището на твоята Любов, на твоя Живот, на твоята Мъдрост, на твоята Истина!...
Защото тъмните сили са ни оковали в тежки вериги. Защото пеем химни на Бога - на доброто, на истината, на свободата, на идеала, на човещината, а служим на себе си - на най-низкото в себе си, на заблужденията си, на пороците си, на слабостите си - на плътта. Защото сме станали слуги, роби, подчинени на злото. Защото сме се възгордели. Защото сме се самозабравили. Защото забравихме Тебе: забравихме да подигаме очите си към синевината на ясното небе; към безкрайността на звездното небе; към Слънцето - Светилището на твоята Любов, на твоя Живот, на твоята Мъдрост, на твоята Истина!... Ела, Божествен Огън! Ела и спаси ни от пламъците на ада, които лижат подстъпите към нашите души. Ела и очисти ни в прегръдките, в трепета, във вибрациите на страданието. Ела и възвърни ни Божествения живот, Божествения Мир, Божествената радост, Божествената Любов, Божествената Светлина. Ела и облечи ни в Божествената чистота и красота!
към текста >>

38. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

ТОМ 32

[5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището?
В него ще бъдат застъпени всички отдели на Духовния живот, наука и изкуство. Трябва да се привлекат широк кръг сътрудници за всички отдели. Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др. Редакцията трябва да разполага със списанията и литературата на всички духовни движения по Земята. Каква голяма и хубава работа ни предстои! [5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището? Това е нашия свят. Ние го носим в душите си всякога. Виждам го и сега, съзерцавам го от тука, живея в него. Разбира се, не е само до обстановката. Всичко е в пълното съгласие и единство с нашите идеи, мисли, чувства.
към текста >>

Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила.
Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа. [Септември, 1961 г.] Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно. Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила. Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си.
към текста >>

Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога.
Тъй е било през всички времена, тъй е сега. Това е нашия път. [1 март 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето посрещам сутрин с мисълта за тебе! Тъй започва моя ден. И вечер пак заедно го изпращаме. Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога. Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата Марица. Сега зная, че времето се оправдава от Любовта. Това е важното. Заради Любовта е дадено времето. Този завет ни остави Учителят.
към текста >>

Месец октомври - (10,11,12,13,14,15,16,17,18) Обична моя Мария, Спомняш ли си, че преди две години, през тези дни бехме на нашето любимо място в Светилището на Рила - изворите на Марица?
Обични брат Боян, поздравявам те с Пролетта! Господ е с нас. Учителят е с нас. Бъдете бодри духом, смели и решителни! Предай моя поздрав на всички приятели! Месец октомври - (10,11,12,13,14,15,16,17,18) Обична моя Мария, Спомняш ли си, че преди две години, през тези дни бехме на нашето любимо място в Светилището на Рила - изворите на Марица? Учителят ни подари тези дни тогава. Преди изпитанията ние си дойдохме. Сега душите ни обитават там, в нашето Царство, и по-лесно носим страданията си. Достатъчно е да притворя очите си, и виждам всичко ясно. Колко просто е всичко и съвършено, чисто!
към текста >>

Пред очите ми е светлия мир горе в Светилището.
Господ ни посещава и ни се изявява по хиляди начини. Моя обична Мария, аз всякога мисля за тебе! Обична моя Мария, от моето кътче тук наблюдавам Марица. Тя тече тук наблизо. Помисли си само, че тя носи и водите на нашето изворче при Олтаря! Пред очите ми е светлия мир горе в Светилището. Малката палатка, изворчето при пряспата, нашия Молитвен връх, откъдето посрещаме Слънцето и мълчаливите върхове наоколо - нашият свят, нашите приятели. Ех, ти Мир Божий прекрасен! Ще ги посетим ли някой ден с тебе? Сега за тебе съм угрижен. Преди да получа писмото ти, почувствах това.
към текста >>

Ние с тебе живеем горе в Светилището на Рила, нашето любимо място.
Такова мълчание, че може да се чуват стъпките на времето. Чува се как часовете отминават във Вечността. Ветрец ли мине, разклати тревите и клонките на клековете, разнесе се шепот, виждаме езерцата в дъното на циркуса. Мир ти мой прекрасен! Днес е деня на Учителя. Ние с тебе живеем горе в Светилището на Рила, нашето любимо място. И Той е с нас, Той винаги е с нас, пълнота на живота ни, Мир и радост на душите ни. Сутрин посрещаме изгрева на Слънцето горе при камъните. Първият лъч на изгряващото Слънце -високия идеал на учениците. Обична моя Мария, нашия живот е живота с Господа, следователно - Живот Вечен. Той всякога е с нас.
към текста >>

Малцина са се приближили до светилището.
Който я е познал, дава всичко за Любовта. Него Божията Благодат е осенила. Чрез обект човек вижда Любовта, но самия обект не е любовта. Любовта осветява обекта на любовта. Малко писатели са се докоснали до този момент - познаване на Любовта: Достоевски, Толстой, Келерман, Леонид Андреев, Карин Михаелис, Лагерльоф. Малцина са се приближили до светилището. Учителят е врата за този свят. „Аз Съм добрия пастир, Аз Съм вратата.” Които са познали Любовта, са взети от нея, принадлежат на нея за всякога. И през страдания, и през смъртта минават с радост. Заради нея, която са познали, те принадлежат на Любовта във Вечността. Любовта се е докоснала до тях, те са оживели и възкръснали в Живот Вечен.
към текста >>

От там не е далече до нашето Светилище - изворите на Марица.
Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него. [24 януари 1961 г.] Обична моя Мария, Виждам планините от тука, нашият свят, нашето Царство. Слънцето залязва зад Белмекен. Гледам го и пожелавам да възлезем с тебе един ден заедно там. Да посрещнем Слънцето, да отправим нашата мисъл, нашата любов, нашата молитва към Бога, да призовем нашия обичен Учител. От там не е далече до нашето Светилище - изворите на Марица. Един ден, ако е волята Божия, ще го посетим. Бъди силна духом, във вярата непоколебима, в надеждата постоянна! Най-същественото имаме - връзката с Бога. Всичко друго е второстепенно. Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя!
към текста >>

39. III. Мисли на ученика