НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
73
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от
пъкъла
и я отхвърлете.
преди обед на 10–ий август, неделя. Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните: От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път.
И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от
пъкъла
и я отхвърлете.
Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Ние от дъното на
пъкъла
се качваме нагоре и този
пъкъл
е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме.
Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът.
Ние от дъното на
пъкъла
се качваме нагоре и този
пъкъл
е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме.
Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение. След това г-н Дънов рече: Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа. Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев.
към беседата >>
Например не ти трябва по-голям
пъкъл
от това, да гледаш в едно море морско сражение.
Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме.
Например не ти трябва по-голям
пъкъл
от това, да гледаш в едно море морско сражение.
След това г-н Дънов рече: Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа. Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга.
към беседата >>
А пък знайте, че само
пъкълът
е основан на насилие.
После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята.
А пък знайте, че само
пъкълът
е основан на насилие.
Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия
пъкъл
?
Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате.
Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия
пъкъл
?
И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има чистота. Аз искам от всички вас да ми не пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома. И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща.
към беседата >>
4.
Силната отрова
,
ИБ
, , 5.5.1912г.,
Всичко в живота е
пъкъл
и чистилище, но действа за добро.
Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа.
Всичко в живота е
пъкъл
и чистилище, но действа за добро.
Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция.
към беседата >>
Пъкълът
например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити.
Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро.
Пъкълът
например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити.
По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува.
към беседата >>
5.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Пъкълът
какво означава?
Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“.
Пъкълът
какво означава?
Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те! “, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“.
към беседата >>
Аз съм видял милиони планове – целият
пъкъл
все с планове е пълен.
„Решил съм да посаждам“, ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“. Те ще се радват. Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя“. Нищо няма да направиш.
Аз съм видял милиони планове – целият
пъкъл
все с планове е пълен.
Мислите да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощ“. И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“. Тогава Господ ще ви благослови. Това е то Християнството. И когато Христос ви казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“, Той иска да каже, че това, което те вземат, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великден.
към беседата >>
6.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в
пъкъла
.
Така действат тия велики закони, и първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили. Хората искат свещеник след черква да им проповядва, но той е в закона на противоположностите, неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат да донесат благословение на хората. Той може да служи от немай-къде, длъжен е. Ако беше свободен, щеше да си вземе капата и да отиде някъде; но хората искат да им проповядва. Какво ще им проповядва?
Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в
пъкъла
.
Него ден той е казал една лъжа; той е говорил за себе си, защото туй, което той е говорил, се е отразявало във вас: вие сте били огледало, и той се е оглеждал във вас, живял е под влиянието на закона на противоположностите. Разправят за един знаменит американски проповедник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши, като че ли светът се е свършвал. Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава да се смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден проповедника и го откарват в болницата, за да очистят от стомаха му тия малки папили. Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“.
към беседата >>
То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в
пъкъла
– в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на
пъкъла
.
Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте! “ Обаче Господ казва: „Гледайте да я не охлузите отвън, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всякой ден по малко и забележете тия ценни неща, които тя съдържа“. Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва внимателно да пазите съдържанието на Свещената Книга: по нея ще разбирате законите за противоположностите и подобието. И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови да ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“ – ще бъдете спасени.
То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в
пъкъла
– в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на
пъкъла
.
В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи! “, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира. Сега ще ви приведа един пример и с него ще заключа. В миналото някой си човек умрял, и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости.
към беседата >>
В миналото някой си човек умрял, и го занесли в
пъкъла
.
И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови да ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“ – ще бъдете спасени. То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи! “, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира. Сега ще ви приведа един пример и с него ще заключа.
В миналото някой си човек умрял, и го занесли в
пъкъла
.
Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“. Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“.
към беседата >>
Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в
пъкъла
.
Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“. Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“.
Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в
пъкъла
.
Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към Небето, защото инак, ако кажете: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу. Може да се хванат за вашите дрехи, за вашите крака, мълчете, нищо не казвайте. Него ден, когато кажете: „Този морков е мой“, вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога под закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите – това е християнството.
към беседата >>
7.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до
пъкъла
.
Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие си казвате: „Нищо няма в ума ми“. Защо няма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда. „Не мога да обичам“ – вие сте безплоден.
Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до
пъкъла
.
Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света.
към беседата >>
8.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
„Да не ме доведе в
пъкъла
".
Следователно, Светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх – да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян. Ами че ти си починал, като седиш в това блато.
„Да не ме доведе в
пъкъла
".
Ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре.
към беседата >>
Ами че ти, като стар мех, си вече в
пъкъла
.
Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх – да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян. Ами че ти си починал, като седиш в това блато. „Да не ме доведе в пъкъла".
Ами че ти, като стар мех, си вече в
пъкъла
.
Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас?
към беседата >>
Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в
пъкъла
долу.
Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня.
Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в
пъкъла
долу.
Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим.
към беседата >>
Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в
пъкъла
?
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока.
Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в
пъкъла
?
" Кажете: „Ще те турят, а мене – на друго място". Кажете му истината. „Ама ние ще живеем в избата". То е цяла измама: в тази изба няма живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виделината.
към беседата >>
9.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в
пъкъла
“.
А земята е място на страданията. „Ама – казва – отде да зная? “ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята.
Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в
пъкъла
“.
– „Но пъкълът – това са хората“, отговорил големият ангел. И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата.
към беседата >>
– „Но
пъкълът
– това са хората“, отговорил големият ангел.
„Ама – казва – отде да зная? “ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“.
– „Но
пъкълът
– това са хората“, отговорил големият ангел.
И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата.
към беседата >>
И наистина,
пъкълът
– то сме ние.
“ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Но пъкълът – това са хората“, отговорил големият ангел.
И наистина,
пъкълът
– то сме ние.
Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече. Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя.
към беседата >>
10.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Сега, някои казват: “Ти никога няма да се спасиш, вечно в
пъкъла
ще стоиш”.
Божественото Милосърдие е ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за да не се карат в нас. Казват за някого: “Той е добър, не мога да го търпя; той е глупав, не мога да го търпя; той е лош, не мога да го търпя”. Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. Душата, която мразите, се мъчи, страда, тя е прикована някъде в Небето.
Сега, някои казват: “Ти никога няма да се спасиш, вечно в
пъкъла
ще стоиш”.
Аз пък питам кой от тези философи е съветник на Господа, че да знае какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, и като слепия, който пипа платното на великия художник. Те ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация? Не са те. Това е онзи Ангел, който слезе да ни научи на Милосърдие – Христос.
към беседата >>
11.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ
пъкъла
и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това.
Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ
пъкъла
и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
Разумниятъ Христосъ иде отъ горѣ сега и ви казва: „Миръ вамъ! “ Всѣкиму ще се даде това, което той заслужава. То не е страшно. Който за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде. Сега пригответе се да посрѣщнете Христа, пригответе си нови дрехи, но не за всички Той ще дойде едноврѣменно.
към беседата >>
12.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в
пъкъла
“.
Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонтин“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи.
Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в
пъкъла
“.
И мене ми е приятно да се оглеждам в хората; и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и такива, нашите, в които други да се оглеждат; само така ще изправят хората грешките си. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледала! Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат гърло, дали има някаква болест, употребяват огледало.
към беседата >>
13.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Едно врѣме прѣпорѫчваха да се бѣга отъ свѣта, а сега казватъ: „Влѣзте въ свѣта.“ Едно врѣме се казваше да се бѣга отъ
пъкъла
, а сега казватъ да се влѣзе вѫтрѣ въ
пъкъла
, да се работи.
(втори вариант)
Тѣзи слѣпи, като прогледатъ, ще станатъ нещастни, като такива, които не сѫ готови. Ако има нѣкои слѣпи, на които не искаме да отворимъ очитѣ, то е защото ги щадимъ, да не страдатъ. Не давамъ нѣкому пари, за да не страда, защото той, като не умѣе да ги използува разумно, тъй ще ги използува, че ще дойде въ състояние да те убива. Вѣра, жива вѣра трѣбва у всички васъ! Не трѣбва да се дѣлите отъ свѣта, а да влѣзете вѫтрѣ въ този свѣтъ и да го облагородите.
Едно врѣме прѣпорѫчваха да се бѣга отъ свѣта, а сега казватъ: „Влѣзте въ свѣта.“ Едно врѣме се казваше да се бѣга отъ
пъкъла
, а сега казватъ да се влѣзе вѫтрѣ въ
пъкъла
, да се работи.
Долу старитѣ убѣждения, старитѣ кѫщи, тѣ сега ще се събарятъ и нови ще се градятъ. Понеже всичко се събаря, ще трѣбва граденето да става по другъ начинъ. Една и сѫща драма не трѣбва да се повтаря, Богъ не обича да се повтарятъ драмитѣ му. Сега идатъ драмитѣ на доброто. „Не убивай, не кради, не лъжи и не лъжесвидѣтелствувай.“ Това е законътъ на прѣраждането.
към втори вариант >>
14.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
– Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в
пъкъла
, дето има плач и скърцане със зъби.
Един ден Христос ще ви каже: "Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме." Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, Добродетели не се придобиват даром. – “Строго е казано.” – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби." Един стар свещеник казал на слугата си:
– Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в
пъкъла
, дето има плач и скърцане със зъби.
– Дядо попе, ние да му мислим. Твоята работа е наред, ти нямаш зъби, няма с какво да скърцаш. – отговорил засмяно слугата. Това са човешки заключения, резултат на човешка логика. Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби.
към беседата >>
Единъ старъ свещеникъ казалъ на слугата си: Иване, лошо нѣщо ни чака, всички ще отидемъ въ
пъкъла
, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.
(втори вариант)
Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ. — Строго е казано. — Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.”
Единъ старъ свещеникъ казалъ на слугата си: Иване, лошо нѣщо ни чака, всички ще отидемъ въ
пъкъла
, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.
Дѣдо попе, ние да му мислимъ. Твоята работа е наредъ, ти нѣмашъ зѫби, нѣма съ какво да скърцашъ — отговорилъ засмѣно слугата. Това сѫ човѣшки заключения, резултатъ на човѣшка логика. Единъ свещеникъ написалъ писмо до свой другарь, въ което му съобщавалъ, че изпраща съ слугата си две хубави пражени риби. Слугата взелъ писмото и рибитѣ и тръгналъ да изпълни порѫчката па господаря си.
към втори вариант >>
15.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Не повярваш ли, ще бъдеш в
пъкъла
.
Бог да му даде живот и здраве! Когато отивам на гости някъде, и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем. Това е учението, с което хората могат да се разбират. Сега се проповядва да повярваш в Господа.
Не повярваш ли, ще бъдеш в
пъкъла
.
– Защо проповядват така? – За пари. Ще кажат, че трябва да се свети масло на някого. И това се прави за пари. Това не е обида.
към беседата >>
Не повярваш ли, ще бъдеш в
пъкъла
.
(втори вариант)
Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и като излезеш, кажи: „Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве." Когато отивам на гости някъде, и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем. Това е учението, с което хората могат да се разбират. Сега се проповядва да повярваш в Господа.
Не повярваш ли, ще бъдеш в
пъкъла
.
Защо проповядват така? За пари. Ще кажат, че трябва да се свети масло на някого. И това се прави за пари. Това не е обида.
към втори вариант >>
16.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в
пъкъла
ще бъдат", казват някои.
(втори вариант)
Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора.
Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в
пъкъла
ще бъдат", казват някои.
Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята! Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението. Казвам, всинца сте чада на Бога. В този широк смисъл слушайте гласа Му, вършете волята Му, както вие разбирате, и не се бойте.
към втори вариант >>
Господ казва: „То е временно, те сега са в
пъкъла
." Какъв по-голям
пъкъл
от земята!
(втори вариант)
Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои.
Господ казва: „То е временно, те сега са в
пъкъла
." Какъв по-голям
пъкъл
от земята!
Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението. Казвам, всинца сте чада на Бога. В този широк смисъл слушайте гласа Му, вършете волята Му, както вие разбирате, и не се бойте.
към втори вариант >>
Ние сме сега в
пъкъла
и следователно Този Господ сега ни изважда из
пъкъла
, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
(втори вариант)
В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята!
Ние сме сега в
пъкъла
и следователно Този Господ сега ни изважда из
пъкъла
, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
Казвам, всинца сте чада на Бога. В този широк смисъл слушайте гласа Му, вършете волята Му, както вие разбирате, и не се бойте.
към втори вариант >>
17.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
То отрича всякакъв ад, всякакъв
пъкъл
.
Влез в Божествения свят и знай, че Бог е Любов. Така ще кажа на всяка пробудена душа, на всеки брат и сестра. Мнозина питат: Какво е новото учение? – Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще е и в бъдеще.
То отрича всякакъв ад, всякакъв
пъкъл
.
Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава и сам влиза в него. Сега ние създаваме Божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. Бъдете смели и решителни!
към беседата >>
18.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Великият закон в Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в
пъкъла
.
Великият закон в Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в
пъкъла
.
Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате. Един войник например върви тихо и спокойно. Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно.
към беседата >>
19.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
И следователно всички искат сега да ни кажат, че едни трябва да бъдат щастливи, спасени, а другите трябва да погинат: едните да бъдат в рая, а другите в
пъкъла
; едните трябва да бъдат невежи, а другите учени.
В Божествената наука такава философия няма. В Божественото или всички трябва да бъдем щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. Едно от двете. Половината щастливи, половината нещастни, такова нещо няма. А туй, дето едни са щастливи, а други нещастни, то е наша философия, то е човешко.
И следователно всички искат сега да ни кажат, че едни трябва да бъдат щастливи, спасени, а другите трябва да погинат: едните да бъдат в рая, а другите в
пъкъла
; едните трябва да бъдат невежи, а другите учени.
Не е така. Тия лъжливи положения са създадени от нас. Днес всички казват: „Вярваш ли ти в религията? “ Няма какво да вярвам, ние с бъдещи опити не ходим, а ходим с настоящи. Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце.
към беседата >>
20.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Не е морал да проповядваш на един човек, че има
пъкъл
.
Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал.
Не е морал да проповядваш на един човек, че има
пъкъл
.
Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“.
към беседата >>
Пъкъл
не знаем какво е, сега сме в
пъкъла
.
Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл.
Пъкъл
не знаем какво е, сега сме в
пъкъла
.
Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята.
към беседата >>
Проповядват ни
пъкъла
.
Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла.
Проповядват ни
пъкъла
.
Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания.
към беседата >>
Аз не съм виждал по-голям
пъкъл
от земния, сега аз съм в
пъкъла
и изпитвам неговия огън.
И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла.
Аз не съм виждал по-голям
пъкъл
от земния, сега аз съм в
пъкъла
и изпитвам неговия огън.
Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен.
към беседата >>
Най-големият
пъкъл
е тук, на земята.
И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън.
Най-големият
пъкъл
е тук, на земята.
И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен. Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън.
към беседата >>
„Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в
пъкъла
.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен.
Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания.
„Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в
пъкъла
.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен.
Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън. Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат, и пламъци има около тях, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекат на пирустия, обръщат ги на едната страна и на другата. Най-първо, трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дяволът на тия лъжливи неща, в които животът не може да бъде щастлив. Какво ще бъде вашето положение, ако на гърба ви турят 50 килограма злато и двама стражари вървят с вас, но като дойдете у дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударят един камшик и ви казват: „Вървете си, без злато“.
към беседата >>
21.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
“ По-добре с това тяло да влезеш в Царството Божие, отколкото да влезеш със здраво тяло в
пъкъла
.
Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате и ще продължите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим.“ Сега трябва да използвате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използвате този живот? „Ама моето тяло е хилаво!
“ По-добре с това тяло да влезеш в Царството Божие, отколкото да влезеш със здраво тяло в
пъкъла
.
Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислиш, че си болен, това е първата лъжа!
към беседата >>
22.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ
пъкъла
.
Имашъ нѣкоя възлюблена, вземешъ перото, драсъ-драсъ, написвашъ нещо – поетъ си. Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочете нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ?
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ
пъкъла
.
Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това.
към беседата >>
„Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ
пъкъла
отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си?
Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза.
„Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ
пъкъла
отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си?
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ?
към беседата >>
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ
пъкъла
, той ходилъ ли е въ
пъкъла
?
Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си?
Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ
пъкъла
, той ходилъ ли е въ
пъкъла
?
Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ? Ама тъй казва Христосъ.
към беседата >>
Само този човѣкъ, който е ходилъ въ
пъкъла
, само той може тъй сигурно да казва това.
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла?
Само този човѣкъ, който е ходилъ въ
пъкъла
, само той може тъй сигурно да казва това.
Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли си го? Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ? Ама тъй казва Христосъ. Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва да грѣшите.
към беседата >>
Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е
пъкъла
, провѣрилъ ли си го?
Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това.
Ти ходилъ ли си тамъ, знаешъ ли какво нещо е
пъкъла
, провѣрилъ ли си го?
Ама езицитѣ имъ засъхвали! Ти билъ ли си тамъ? Ама тъй казва Христосъ. Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва да грѣшите. Вие не вѣрвате въ думитѣ на Христа, затова грѣшите.
към беседата >>
“ Сега, има евангелиски проповѣдници, които доказватъ колко милиона години ще стои човѣкъ въ
пъкъла
, колко врѣме ще страда.
Ама тъй казва Христосъ. Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва да грѣшите. Вие не вѣрвате въ думитѣ на Христа, затова грѣшите. Ако човѣкъ само единъ пѫть е билъ въ ада, то, като дойде на земята, изведнъжъ ще се освободи отъ всичко, и ще каже: „Туй, което видѣхъ, слѣдъ тия мѫчения, които минахъ, не искамъ нищо, нито паритѣ нито кѫщитѣ, нищо не искамъ“. Ще кажете: „Ама то е праздна работа!
“ Сега, има евангелиски проповѣдници, които доказватъ колко милиона години ще стои човѣкъ въ
пъкъла
, колко врѣме ще страда.
И започватъ: Ако човѣкъ влѣзе въ пъкъла, то, нѣма да му се простятъ грѣховетѣ, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината. Той съветникъ ли беше на Господа? Казвамъ: „Ти не разбирашъ Писанието“. Защо твърдятъ тѣ това? Защото въ Писанието тамъ Богъ казалъ на еврейския народъ: За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето си.
към беседата >>
И започватъ: Ако човѣкъ влѣзе въ
пъкъла
, то, нѣма да му се простятъ грѣховетѣ, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината.
Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва да грѣшите. Вие не вѣрвате въ думитѣ на Христа, затова грѣшите. Ако човѣкъ само единъ пѫть е билъ въ ада, то, като дойде на земята, изведнъжъ ще се освободи отъ всичко, и ще каже: „Туй, което видѣхъ, слѣдъ тия мѫчения, които минахъ, не искамъ нищо, нито паритѣ нито кѫщитѣ, нищо не искамъ“. Ще кажете: „Ама то е праздна работа! “ Сега, има евангелиски проповѣдници, които доказватъ колко милиона години ще стои човѣкъ въ пъкъла, колко врѣме ще страда.
И започватъ: Ако човѣкъ влѣзе въ
пъкъла
, то, нѣма да му се простятъ грѣховетѣ, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината.
Той съветникъ ли беше на Господа? Казвамъ: „Ти не разбирашъ Писанието“. Защо твърдятъ тѣ това? Защото въ Писанието тамъ Богъ казалъ на еврейския народъ: За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето си. Какво означава това „Вечно“?
към беседата >>
23.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Но ще кажат някои, в онзи свят има ли
пъкъл
?
Аз заключение никога не правя. Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. Ако имаше истински морал, биха ли съществували тези затвори, убийства?
Но ще кажат някои, в онзи свят има ли
пъкъл
?
Че кой създаде пъкъла? Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята. Не е така. Пъкълът е тук на земята. Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види.
към беседата >>
Че кой създаде
пъкъла
?
Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. Ако имаше истински морал, биха ли съществували тези затвори, убийства? Но ще кажат някои, в онзи свят има ли пъкъл?
Че кой създаде
пъкъла
?
Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята. Не е така. Пъкълът е тук на земята. Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята, да видя как живеят тези умните хора там“.
към беседата >>
Ние мислим, че
пъкълът
е далеч от земята.
Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. Ако имаше истински морал, биха ли съществували тези затвори, убийства? Но ще кажат някои, в онзи свят има ли пъкъл? Че кой създаде пъкъла?
Ние мислим, че
пъкълът
е далеч от земята.
Не е така. Пъкълът е тук на земята. Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята, да видя как живеят тези умните хора там“. Като го завел, то казало: „Слушай, на земята искам, а ти ме водиш в ада“.
към беседата >>
Пъкълът
е тук на земята.
Ако имаше истински морал, биха ли съществували тези затвори, убийства? Но ще кажат някои, в онзи свят има ли пъкъл? Че кой създаде пъкъла? Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята. Не е така.
Пъкълът
е тук на земята.
Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята, да видя как живеят тези умните хора там“. Като го завел, то казало: „Слушай, на земята искам, а ти ме водиш в ада“. – „Ами че тук са хората, тук живеят те.“ Раздори, съмнения, недоразумения навсякъде: и в науката, и в религията, и в обществото – навсякъде. Този бил виновен, онзи бил виновен, този застрелят, онзи застрелят, този, онзи затворят.
към беседата >>
24.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Някои ни проповядват, че
пъкълът
бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните.
Кой е този огън? – Който гори и не изгаря. И сега аз класифицирам хората на праведни и грешни. Мнозина казват, че само грешните ще горят. Не, и праведните, и грешните ще горят – на общо основание ще горят.
Някои ни проповядват, че
пъкълът
бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните.
Не, не, и едните, и другите ще горят. Праведните ще горят, ще се стопят и ще се пречистят, а грешните ще горят, ще изгорят и на сгурия ще станат. И праведният, и грешникът еднакво ще страдат, само че праведният ще знае защо страда, а грешникът няма да знае защо страда. И единият, и другият ще умрат. Ние взимаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние.
към беседата >>
25.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.
● По-добре е ти да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да влезеш във вечния огън. ● И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си; по-добре е ти с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи
и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.
Христос под думата око е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото. Ако аз кажа на един вол, че докато не отреже своята опашка и не я хвърли, никога няма да стане човек, какво ще ми каже той? Ще каже: „Тази опашка ми трябва, аз с нея се браня от мухите. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е от Бога.“ Питам: като човек той ще има ли нужда от тази опашка? – Няма.
към беседата >>
26.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен
пъкъл
от този?
Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на земята. Когато къщата на човека е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е в рая; когато е добре облечен, нахранен и задоволен, той е в рая; когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, той е в рая; когато е здрав и спокоен, човек е пак в рая. Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада.
Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен
пъкъл
от този?
Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи, да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята. На умните, на добрите хора в света е дадена задача да изпъдят всички хора от ада, да ги изпратят вън и да затворят след тях вратата на ада, да не може никой да влиза вътре. Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. Ако изкопаете дупка на пътя, в нея може да падне и грешният, и праведният. Засипете дупката, никой да не пада в нея.
към беседата >>
27.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Значи за грешника, който иде тук, на земята, земята е рай, а небето -
пъкъл
.
(втори вариант)
Такова е разбирането на един свят, на един разумен човек, който разбира нещата. Ти не допущай мисълта, че някой може да те изчерпи и не се плаши от това. Щом допуснеш мисълта, че някой може да те изчерпи, възможно е и това да стане. „Ама мога да умра." И това е възможно. Ако ти разбираш правилно нещата, ти можеш да се преселиш, но не и да умреш.
Значи за грешника, който иде тук, на земята, земята е рай, а небето -
пъкъл
.
За праведния пък земята е ад, а небето - рай. Това е разликата. Когато грешникът умре, той отива в ада, а когато праведният умре, той отива в рая. Затова именно грешните хора не искат да напуснат своя рай на земята, когато праведните няма да живеят дълго време на земята. Единственото нещо, което задържа праведните тук, на земята, това са висшите същества, които ги обичат.
към втори вариант >>
28.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Нали в природата има рай, има и
пъкъл
.
(втори вариант)
Каква беше главната мисъл, О., - дотолкова, доколкото си разбрала? („За белите и за черните дни в живота.") Черните дни, това е една необходимост. Нали знаете, че в тъмнината се приготовляват плочите. Можеш ли да извадиш един портрет от една фотография при светлина? Вие трябва да знаете защо е създадена чернотата в природата.
Нали в природата има рай, има и
пъкъл
.
И двете половини са турени. Ако ние питаме: „Не може ли животът без страдание? ", тогава защо съществува адът и раят? И виждаме онзи пример, дето Христос дава за Авраам и Лазар. А на другото място имаме ада с богатия, на когото засъхнало гърлото.
към втори вариант >>
29.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в
пъкъла
, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
(втори вариант)
Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене. Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен.
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в
пъкъла
, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия. Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори.
към втори вариант >>
30.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен." (–9 ст.).
(– 7 ст.). – Горко ономува, който става гарант за човек, който прави престъпления! „И ако те съблазнява ръката ти, или ногата ти, отсечи и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (– 8 ст.). – Ако имаш нож, с който можеш да убиваш хората, хвърли този нож от себе си. Ако носиш в джоба си един съвременен кобур, хвърли го сто крачки далеч от себе си, да не съблазняваш хората.
„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен." (–9 ст.).
– Ако имаш две врати на къщата си, и през едната влизат разбойници, а през другата влизат приятели, затвори вратата, през която влизат разбойниците, а остави само тази, през която влизат приятелите. „Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, Който е на небеса." (– 10 ст.). „Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото." (– 11 ст.). „Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли 99-те на горите, и отхожда да търси изгубената?
към беседата >>
31.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в
пъкъла
.
Един художник трябваше да нарисува портрета на този Лазар, на бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Надали в цялата история на евреите има по-красив образ от този Лазар, който седял там и търпеливо изчакал смъртта. Един характер на доволство. Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш.
В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в
пъкъла
.
Докато твоят Лазар - докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек, но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в пъкъла. Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча към вас. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на светлия ум, който при никакви условия да не се колебае, разбирам; едно сърце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирам истинско богатство.
към беседата >>
Докато твоят Лазар - докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек, но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в
пъкъла
.
Надали в цялата история на евреите има по-красив образ от този Лазар, който седял там и търпеливо изчакал смъртта. Един характер на доволство. Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш. В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в пъкъла.
Докато твоят Лазар - докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек, но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в
пъкъла
.
Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча към вас. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на светлия ум, който при никакви условия да не се колебае, разбирам; едно сърце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирам истинско богатство. Най-после кажете: всичко, което знаем, ще приложим за доброто на човека.
към беседата >>
32.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Не че всички богати ще отидат в
пъкъла
.
Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви?
Не че всички богати ще отидат в
пъкъла
.
Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него.
към беседата >>
33.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е
пъкълът
, това е мъчението.
Безопасни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие.
Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е
пъкълът
, това е мъчението.
Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят.
към беседата >>
Раят за едни е
пъкъл
, за други
пъкълът
е рай.
Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се занимават боговете, които разполагат с много време. За хората които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението.
Раят за едни е
пъкъл
, за други
пъкълът
е рай.
Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре. Вашият рай не е рай за другите, вашият пъкъл не е пъкъл за другите. Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят. Това са философските работи.
към беседата >>
Вашият рай не е рай за другите, вашият
пъкъл
не е
пъкъл
за другите.
По някой път и човешкият живот се обезсмисля от постоянно еднообразие. Има еднообразие в света, което е царството Божие за някои същества; има същества, за които еднообразието, това е пъкълът, това е мъчението. Раят за едни е пъкъл, за други пъкълът е рай. Казвате: "Как да го разберем? " разбирайте го, както вие намерите за добре.
Вашият рай не е рай за другите, вашият
пъкъл
не е
пъкъл
за другите.
Това което вие не разбирате, други го разбират; това което вие мразите, други го обичат; това, което вие обичате, някои го мразят. Това са философските работи. Както старите кабалисти са разбирали математическите работи, и днес има учени, които ги разбират. За простия човек всичко е просто, той всичко отрязва изведнъж, казва: "Това не съществува. Това не може да бъде свършено.
към беседата >>
34.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
И наистина, като излезе в света, той направи цялата земя на
пъкъл
.
Всеки човек, който не разбира великите Божии закони, той не може да бъде добър. Защо? – Понеже добър и лош, това са сили, които функционират в природата. Ти трябва да знаеш как да употребиш доброто, и как да употребиш злото. Понеже Адам преждевременно научи това учение, но не можа да го приложи, не беше в състояние да го употреби, затова Бог казва: понеже Адам е като нас, да разбира и злото, трябва да излезе вън от рая, понеже няма този ум, да го приложи, както трябва. Адам не може да приложи това учение като Бога и ако беше останал в рая, той щеше да направи най-големите пакости.
И наистина, като излезе в света, той направи цялата земя на
пъкъл
.
Това е вярно. Ние виждаме днес цялата земя покрита с кръв. Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама. Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас? И те удариха нашироко.
към беседата >>
35.
Носители на Новото
,
ИБ
,
БС
, София, 19.5.1932г.,
В другия свят турят богатия в
пъкъла
, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата.
Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви? ” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали.
В другия свят турят богатия в
пъкъла
, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата.
В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе.
към беседата >>
36.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Някои хора ги е страх да станат безверници, да не би да отидат в
пъкъла
.
Той търси един приятелски поглед, или мекия поглед на майка си. Казвам му: "Ако Господ ти даде една красива мома, която да те обикне, ще повярваш ли? " Казва: "Ако Го направи, ще вярвам вече в Господа." Та всичките вярвания, които хората имат, на какво се основават? Ти вярваш, че ще отидеш в рая.
Някои хора ги е страх да станат безверници, да не би да отидат в
пъкъла
.
Не са лоши работи. Има и рай, има и ад. Но раят не е такъв, какъвто го описва Милтон, и пъкълът не е такъв, какъвто го описва Дайте. Вие ходили ли сте в рая? Данте ходил ли е в ада?
към беседата >>
Но раят не е такъв, какъвто го описва Милтон, и
пъкълът
не е такъв, какъвто го описва Дайте.
Та всичките вярвания, които хората имат, на какво се основават? Ти вярваш, че ще отидеш в рая. Някои хора ги е страх да станат безверници, да не би да отидат в пъкъла. Не са лоши работи. Има и рай, има и ад.
Но раят не е такъв, какъвто го описва Милтон, и
пъкълът
не е такъв, какъвто го описва Дайте.
Вие ходили ли сте в рая? Данте ходил ли е в ада? Той само е надникнал в ада, Милтон само е надникнал в рая. В рая живеят най-разумните същества. За да влезеш там, трябва да знаеш техния език, да се разговаряш с тях, да влезеш в техните заведения, да слушаш техните сказки, да виждаш общественото положение, и като се върнеш, да кажеш: "Много хубаво нещо е раят!
към беседата >>
37.
Разумният свят
,
МОК
, София, 8.7.1932г.,
Христос на едно място загатва: „Ако те съблазнява ръката ти, по-добре отрежи я, по-добре с една ръка в рая, отколкото с двете ръце да бъдеш хвърлен в
пъкъла
.“
(втори вариант)
Всеки един човек плаче, за да се окуражи. Като плаче човек, той се окуражава. Сега съществува в света, в сегашния свят едно противоречие, което не може да се обясни, понеже това противоречие, което сега съществува, в сегашния строй се дължи на резултати от преди хиляди години и не може да се разреши, понеже причината е далечна. Ако имате рана, какво трябва да направите? – Или трябва да я намажете, или трябва да я разрежете с хирургическа операция, а понякой път се изисква цяла наука, за да се отреже.
Христос на едно място загатва: „Ако те съблазнява ръката ти, по-добре отрежи я, по-добре с една ръка в рая, отколкото с двете ръце да бъдеш хвърлен в
пъкъла
.“
Не се завземайте с неща, които не са по вашите вътрешни разбирания. Някои неща се случват в живота ви сега, причината е далечна. Този човек е неприязнено разположен спрямо тебе, поради далечни причини. Не се стремете да примирите този човек със себе си. Една кобра, която е зле разположена,даже змиеукротителите понякой път не могат да я преобразят.
към втори вариант >>
38.
И проводи ги
,
НБ
, София, 12.2.1933г.,
Няма ли Царството Божие, това е страдание, то е
пъкълът
, то е адът, то са всички нещастия и т.н.
И прати ги да проповядват Царството Божие. Най-великото нещо, което човек може да постигне, е съзнанието в четири отношения. Царството Божие, това е външната страна на човека. Има ли Царството Божие, има човек; няма ли Царството Божие, няма и човек. Има ли Царството Божие, има свобода, има любов, има мъдрост, има истина; няма ли Царството Божие, няма тия неща – това е робство.
Няма ли Царството Божие, това е страдание, то е
пъкълът
, то е адът, то са всички нещастия и т.н.
Казвате: „Защо ни е Царството Божие? “ Че то е онзи свещен трепет. За мене човекът не седи в това, което той вярва. Човекът може да бъде вярващ, може да бъде и невярващ. За мене е важно онзи човек, който може широко да отвори прозорците, да влиза в тях повече светлина.
към беседата >>
39.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Аз съжалявам да те видя в
пъкъла
.
(втори вариант)
Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп.
Аз съжалявам да те видя в
пъкъла
.
Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино.
към втори вариант >>
40.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
То е туй, което се нарича закон в природата, туй, което се нарича
пъкъл
.
Някой иска да направи нещо, да забогатее, после да стане майстор, това, онова. Това не е мисъл. Ще дойде един ден в човечеството, когато всички добри постъпки на цялото човечество, през всичките поколения, които сте минали, всичкият този живот ще излезе като панорама и след хиляди години ще има кино, в което нашата епоха ще бъде представена с всичките си черни страни и с всичките си светли страни. Един филм се приготовлява, защото няма да остане в света нищо скрито, покрито. Не искам сега да ви карам да се страхувате, но в света има една абсолютна разумност, която използва всичко за добро: и зло, и добро.
То е туй, което се нарича закон в природата, туй, което се нарича
пъкъл
.
Туй, което религиозните хора наричат Бог в природата, не Бог, който принадлежи на един народ, не един Бог, който принадлежи на човечеството. Но този, който държи всичко, цялата Вселена, Битието вътре, от него изтича всичко и хората са проявление на него. Единствената мисъл е ние да познаем туй Първото Начало, и там е нашето богатство. Какво ти лисва на тебе, ако ти си беден човек. В какво седи богатството на човека, ако ти имаш това знание, че да тръгнеш всяка вечер, че да отваряш касите на богатите хора, без да ги обираш, и богатият като дойде, намери касата отворена, необрана и там пишеш писмо, такова анонимно писмо: „Или употребете намясто това богатство, или туй богатство непременно ще изчезне от вас.“
към беседата >>
41.
Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа
,
ООК
, София, 17.5.1933г.,
Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в
пъкъла
, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
(втори вариант)
Вие може да имате прекрасно състояние на душата си, но постоянно ви изпитват. Вие изгубвате вашето разположение, изменявате се. Коя е причината, че изгубвате вашето разположение? – В градината не сте издържали изпита, недоволни сте, меланхолик сте. Трябва да дойде някой спасител отвън да те укрепява.
Ти искаш да се самоубиеш, трябва да дойде някой да ти каже: „Мъж имаш – ако си женен – ще идеш в
пъкъла
, в огъня.“ Какво може да излезе от тези хора, които трябва да убеждаваме, да не се убиват?
Та в нашия живот постоянно, ние сме още в процеса на изпитания. И не сме дошли още до края на изпитанията. И млади, и стари, всички сме в процес на изпитания. Има хиляди форми на изпитания – явни и тайни изпитания, които никой не подозира, в които съзнанието на човека се разклаща. И в тези изпитания Божественото изпитва доколко човек е готов.
към втори вариант >>
42.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Щом вървиш против, в
пъкъла
турят.
(втори вариант)
Най-учените хора, което имаме в Европа, попитайте ги, преди 1000 години къде е бил – не знае. Той ще разправя, че имало азот, кислород, на Слънцето много елементи има. Попитайте го има ли живи хора на Слънцето, ще каже: „Всичко е в разтопено състояние, никакъв живот няма на Слънцето.“ И той минава за първокласен учен човек. Попитайте религиозния човек: „Баща ти е умрял, къде е той? “ Ако той е от православната църква, ще каже, че той е в джендема, ако е евангелист, ще каже, че е в ада, ако е окултист ще е в ада, всички все в ада турят.
Щом вървиш против, в
пъкъла
турят.
Човек може да е православен, да иде в пъкъла, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в пъкъла, като не е бил в свещената област. Някой казва: „Като умра, къде ще ида? “ Като умреш ще бъдеш там, гдето си сега. Най-първо умирането вие го схващате материалистически. Ако след като умреш, ще идеш някъде, ти си материално същество.
към втори вариант >>
Човек може да е православен, да иде в
пъкъла
, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в
пъкъла
, като не е бил в свещената област.
(втори вариант)
Той ще разправя, че имало азот, кислород, на Слънцето много елементи има. Попитайте го има ли живи хора на Слънцето, ще каже: „Всичко е в разтопено състояние, никакъв живот няма на Слънцето.“ И той минава за първокласен учен човек. Попитайте религиозния човек: „Баща ти е умрял, къде е той? “ Ако той е от православната църква, ще каже, че той е в джендема, ако е евангелист, ще каже, че е в ада, ако е окултист ще е в ада, всички все в ада турят. Щом вървиш против, в пъкъла турят.
Човек може да е православен, да иде в
пъкъла
, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в
пъкъла
, като не е бил в свещената област.
Някой казва: „Като умра, къде ще ида? “ Като умреш ще бъдеш там, гдето си сега. Най-първо умирането вие го схващате материалистически. Ако след като умреш, ще идеш някъде, ти си материално същество. Ако си лек газ, ще идеш във въздуха на 4-5 километра и там ще се спреш.
към втори вариант >>
43.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Този живот, който аз виждам, той е ужасен
пъкъл
.
Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме.
Този живот, който аз виждам, той е ужасен
пъкъл
.
Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“ Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане?
към беседата >>
Животът, който виждам тук, е ужасен
пъкъл
.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде герой, да разбере, че ние трябва да умрем, за да възкръснем. Целият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко това трябва да умре, така както Христос умря. Ние трябва да излезем от тази смърт и да влезем в новия живот. Сега вие треперите и казвате: Много зле си представяме живота. За мене този живот, който си представям, е по-красив, отколкото живота, който сега виждам.
Животът, който виждам тук, е ужасен
пъкъл
.
Аз не гледам повърхностно на нещата, а гледам възвишеното. Него гледам аз. Целият ред, който сега имаме, трябва да се измени, за да дойде Божественото, обновяващото. Има един друг свят. Този живот ще се прояви така, както от гъсеницата се излюпва пеперуда.
към втори вариант >>
44.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от
пъкъла
.
И те си имат право. Ако разгледаме поезията от преди 2000 години насам и сегашната поезия, ще видим, че те коренно се различават. Поетите преди 2000 години едно са възпявали, а сега друго пеят. Едно време певците едно са пели, сега друго пеят. Разправяше ми един наш приятел, който слушал един концерт по своето радио, което имал в дома си, разправяше своите впечатления.
Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от
пъкъла
.
Толкова страшно му се видяло! Нему се струвало, като че същества излизат от пъкъла, а онези, които слушат там, струва им се, че слизат от небето – и ръкопляскат. Това са две различни впечатления. Та, сега да направя мисълта си малко по-ясна. Когато синът се връща тъй малко чакрък, пийнал, или когато мъжът се връща малко цъфнал, пил повече от обикновеното, това не ѝ се харесва, сърцето ѝ се стяга.
към беседата >>
Нему се струвало, като че същества излизат от
пъкъла
, а онези, които слушат там, струва им се, че слизат от небето – и ръкопляскат.
Поетите преди 2000 години едно са възпявали, а сега друго пеят. Едно време певците едно са пели, сега друго пеят. Разправяше ми един наш приятел, който слушал един концерт по своето радио, което имал в дома си, разправяше своите впечатления. Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от пъкъла. Толкова страшно му се видяло!
Нему се струвало, като че същества излизат от
пъкъла
, а онези, които слушат там, струва им се, че слизат от небето – и ръкопляскат.
Това са две различни впечатления. Та, сега да направя мисълта си малко по-ясна. Когато синът се връща тъй малко чакрък, пийнал, или когато мъжът се връща малко цъфнал, пил повече от обикновеното, това не ѝ се харесва, сърцето ѝ се стяга. Кръчмарят пък се радва, че младият момък бил юнак, могъл да изпие по три оки наведнъж. „Юнак е това момче, бре!
към беседата >>
45.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Ако знаеш как да храниш своя мозък, и целият
пъкъл
, всички сили да се съберат, пак не може да победят мозъка.
– „Богатството.“ Че, ние го имаме. Какво ще придобием повече? По-голямо богатство от това никой не може да ни даде. Мозъкът, който имаш, струва толкова много. Ако това вещество го храниш, то е в състояние да се справи с всички мъчнотии в света.
Ако знаеш как да храниш своя мозък, и целият
пъкъл
, всички сили да се съберат, пак не може да победят мозъка.
Вие ще кажете: „Как да не могат? “ В мозъка се развива такава грамадна енергия и такава топлина, в която всички лоши духове се разтопяват. Какво ще кажете? Който неприятел дойде, той се разтопява в мозъка. Вие ще кажете: „Не може да се разтопи.“ Там е вашето нещастие.
към беседата >>
46.
Бедният Лазар и богатият
,
УС
, София, 29.4.1934г.,
Дойдоха ангелите и задигнаха и богатия, туриха го на другото място – в
пъкъла
.
И действително стана тъй. Дойдоха ангелите и задигнаха Лазара, занесоха го на Небето. И като се намери Лазар в този свят, видя, че този порядък не е такъв, какъвто е на Земята. Там Лазар беше облечен с багреница и висон, с хубави дрехи, с музика и градини, пълни с плодове, с ябълки наоколо и ангелите му пеят. Той сам се чуди защо е така.
Дойдоха ангелите и задигнаха и богатия, туриха го на другото място – в
пъкъла
.
Вижда богатият, че молитвата на Лазара беше много по-добра. Той, като се молеше за богатия, стана щастлив, а богатият, като се молеше за Лазара, стана нещастен. Как ще си го обясните това? Богатият, като се молеше за Лазар, стана нещастен, а Лазар, като се молеше за богатия, стана щастлив. Ако сиромах се моли за вас, вие ще отидете в лоното Авраамово, но ако един богат се моли за вас, вие ще отидете в ада.
към беседата >>
47.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Сега има много проповедници, които казват: „Ако не вършите волята Божия, ще идете в
пъкъла
.“ Както проповедниците разбират ада, той не е такъв, той не е място на мъчения, както те разбират.
Ще бъдеш ли добър да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко издънки, да си посадя в моята градина? “ Онзи казва: „На драго сърце.“ Онзи не се досеща, а първият разбира неговата дъщеря. Това е дипломация. Първият казал: „Пак ще дойдем, пак ще поговорим по въпроса.“ После ще разберат какво са говорили иносказателно. Ако му каже: „Аз дойдох за дъщерята“, ако му каже това веднага, няма да има този резултат.
Сега има много проповедници, които казват: „Ако не вършите волята Божия, ще идете в
пъкъла
.“ Както проповедниците разбират ада, той не е такъв, той не е място на мъчения, както те разбират.
В ада има живот организиран, много комфортен, има забавления, музика. И Христос ходи в ада. Това не е най-голямото мъчение. Това са човешки души, това е един свят, дето хората се намират в илюзии. Илюзиите седят в това.
към беседата >>
48.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Англичаните, например, когато искат да употребят някаква груба дума, те казват: „Иди в
пъкъла
“.
С това те искат да кажат, че умът на някой човек не е на место. Не само българите, но почти всички народи си имат такива думи, които употребяват при известни случаи. Източните народи имат много груби думи, които употребяват често. Те са неделикатни, груби думи, но не могат да се освободят от тях. Западните народи, обаче, си служат с по-деликатни думи.
Англичаните, например, когато искат да употребят някаква груба дума, те казват: „Иди в
пъкъла
“.
Тази е най-грубата дума за тях. Те я считат за лоша дума. Казвам: Има много думи, които са нехармонични, но тази дисхармония не е в произнасянето. Има думи, които са фатални: като изговориш една такава дума, тя може да причини най-голямото нещастие. От произнасянето на тази дума може да умре баща ти, или майка ти, или децата ти.
към беседата >>
49.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Бедният казва на богатия: „Ти ще отидеш в ада, в
пъкъла
, ти си такъв, онакъв." Хука го.
Той изпълни закона, Мойсеевия закон. Мойсеевият закон не е лош. Като четете неговото гражданско право, там ще видите следните думи: „Да възлюбиш Господа Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си.'' И Христос взема тия две заповеди и казва: „Върху тия две заповеди почива целият закон." Лазар като изпълни този закон, отиде при Господа. Вие бихте ли направили следното? Един богат християнин и един беден християнин се срещат.
Бедният казва на богатия: „Ти ще отидеш в ада, в
пъкъла
, ти си такъв, онакъв." Хука го.
„Не виждаш ли, че аз съм беден? " Богатият му казва: „Колко ти трябва? " „Толкова." Изважда и му дава един чек, и му казва: „Като ти потрябват, пак заповядай. Колко хубаво пееш, отлично пееш. Много хубаво си научил Христовия закон." Това са почти изключителни условия.
към беседата >>
50.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Някой казва: „Но ти ще отидеш в
пъкъла
." И това няма да ви казвам.
(втори вариант)
Сега, не че онова, което знаете, е лошо. Вие живеете в Бога, движите се в Бога. Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва.
Някой казва: „Но ти ще отидеш в
пъкъла
." И това няма да ви казвам.
Пъкълът, това е едно несъответствие на живота. ''(Някой изгаси ламбите.)'' Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате.
към втори вариант >>
Пъкълът
, това е едно несъответствие на живота.
(втори вариант)
Вие живеете в Бога, движите се в Бога. Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва. Някой казва: „Но ти ще отидеш в пъкъла." И това няма да ви казвам.
Пъкълът
, това е едно несъответствие на живота.
''(Някой изгаси ламбите.)'' Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото.
към втори вариант >>
51.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
В английски език най-лошата дума е: „Иди в
пъкъла
!
Никога не произнасяй една лоша дума, понеже, ще осакатиш езика си. Като дойде да кажеш една лоша дума, спри се и мисли, вие не мислите. Дойде някой, искаш да избухнеш. Спри се и помисли, кажи: „Не! “ Искаш да му кажеш нещо лошо.
В английски език най-лошата дума е: „Иди в
пъкъла
!
“ – Англичаните нямат този богат речник на лоши думи. Да кажем ти искаш да туриш един епитет някому. Спри се. Понеже, ако туриш този епитет знай, че и на тебе ще го турят. Без разлика ще дойде, понеже ти каквото кажеш лошо, то ще се върне.
към беседата >>
52.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Влезе ли любовта в
пъкъла
, влез и ти с нея.
Това място е било рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влезте и вие с нея. Това е новото учение. Ако нямате това разбиране, вие сте в един материалистичен свят.
Влезе ли любовта в
пъкъла
, влез и ти с нея.
И не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти с нея. Сега аз не искам да аргументирам този език, защото езикът ми ще се изтрие. Аз съм аргументирал този въпрос толкова много, че ако продължа да го аргументирам, ще изтрия езика си, а не искам това, не искам после да си поправям езика. Та сега, като влезете в реалния свят, ще говорите по-малко.
към беседата >>
53.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в
пъкъла
.
Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини? Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място.
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в
пъкъла
.
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл?
към беседата >>
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в
пъкъла
се мъчат.
Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини? Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла.
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в
пъкъла
се мъчат.
Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене.
към беседата >>
И всички вие имате един рай и един
пъкъл
.
Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението.
И всички вие имате един рай и един
пъкъл
.
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
към беседата >>
Хубаво, може ли да има един рай без
пъкъл
?
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл.
Хубаво, може ли да има един рай без
пъкъл
?
Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?
към беседата >>
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден
пъкълът
?
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден
пъкълът
?
“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно.
към беседата >>
Живот без
пъкъл
не може.
А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота.
Живот без
пъкъл
не може.
Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими.
към беседата >>
54.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
По-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.“
Та като отива на небето, човек трябва да бъде като дете – да не носи никакъв спомен от земята. Човек може да носи със себе си само знанието и опитността си. „И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.“ Следователно човек трябва да се смири толкова, че всяка най-малка мисъл, всяко най-малко чувство и всяка най-малка постъпка в себе си трябва да ги зачита, да не мисли, че и без тях може. Не казвайте, че вие знаете тия работи. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си.
По-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.“
Казвате: „Как да извадим едното си око? “ Че вие имате само едно око, второто ви око е изкуствено. Защо трябва да лъжеш хората с изкуственото си око? Извади това око и го хвърли навън. Нека хората знаят поне, че ти си с едно око.
към беседата >>
55.
Бог иска това
,
ООК
, София, 30.8.1939г.,
Проповедникът им казвал: „В
пъкъла
ще идете!
Като не си разположен добре, като не чувствуваш добре не мислиш добре. Добрата мисъл зависи от разположението, което имате. На един американски проповедник се е разстроил черния му дроб и вижда все грешници в света. И на всички е проповядвал огън и пламък, казва им да се покаят. Дотегнало на тези хора това, изплашили се.
Проповедникът им казвал: „В
пъкъла
ще идете!
Никакво бъдеще нямате! “ Най-после те го пращат в една болница, на лекуване. Лекарят, за три–четири месеца промива стомаха му от набралите киселини и като се върнал проповедникът почнал да говори вече за Царството Божие, за Любовта. Не яжте храни, които образуват много киселини във вас. Киселините са потребни.
към беседата >>
56.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
И там има рай и
пъкъл
.
Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо.
И там има рай и
пъкъл
.
Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят, пак и там ще страдаш, не е ли по-зле? Ако със смъртта можеш да се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако и там отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терезии, с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая.
към беседата >>
Ако злото натежава, хайде в
пъкъла
.
И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят, пак и там ще страдаш, не е ли по-зле? Ако със смъртта можеш да се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако и там отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терезии, с които теглят нещата до най-малките величини.
Ако злото натежава, хайде в
пъкъла
.
Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярвате в това? То е само една идея. Има един ад, който всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
към беседата >>
57.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Не мислете, че трябва насила да давате, от страх да не отидете в
пъкъла
.
Оставете го да си напълни цялата каца, защото ако му дадете само една–две чашки, той ще каже за вас: „Много скържав човек е този.“ И след това му кажи: „Пак заповядай, утре пак ела.“ През цялата година, колкото пъти дойде, всякога му пълнете кацата. Кажете му: „На Ваше разположение съм.“ Какво ще изгубите, ако му давате колкото вода иска? Нищо няма да изгубите. Това е новият начин на отношение. Искам да разсъждавате по нов начин, но не насилствено, а доброволно.
Не мислете, че трябва насила да давате, от страх да не отидете в
пъкъла
.
Че, вие сега сте в пъкъла. Че какъв по-голям пъкъл искате от този на бойното поле? Идете на бойното поле, да видите какво става там. Като падне някоя бомба или граната, че откъсне някой крак или ръка. Ще видите на бойното поле хиляди и милиони души, които си търсят частите, плачат, не могат без тях.
към беседата >>
Че, вие сега сте в
пъкъла
.
Кажете му: „На Ваше разположение съм.“ Какво ще изгубите, ако му давате колкото вода иска? Нищо няма да изгубите. Това е новият начин на отношение. Искам да разсъждавате по нов начин, но не насилствено, а доброволно. Не мислете, че трябва насила да давате, от страх да не отидете в пъкъла.
Че, вие сега сте в
пъкъла
.
Че какъв по-голям пъкъл искате от този на бойното поле? Идете на бойното поле, да видите какво става там. Като падне някоя бомба или граната, че откъсне някой крак или ръка. Ще видите на бойното поле хиляди и милиони души, които си търсят частите, плачат, не могат без тях. Най-после ще се намери някой милостив, че събере частите им, ще ги зарови в земята.
към беседата >>
Че какъв по-голям
пъкъл
искате от този на бойното поле?
Нищо няма да изгубите. Това е новият начин на отношение. Искам да разсъждавате по нов начин, но не насилствено, а доброволно. Не мислете, че трябва насила да давате, от страх да не отидете в пъкъла. Че, вие сега сте в пъкъла.
Че какъв по-голям
пъкъл
искате от този на бойното поле?
Идете на бойното поле, да видите какво става там. Като падне някоя бомба или граната, че откъсне някой крак или ръка. Ще видите на бойното поле хиляди и милиони души, които си търсят частите, плачат, не могат без тях. Най-после ще се намери някой милостив, че събере частите им, ще ги зарови в земята. И тия души седят над заровените си съкровища, плачат и ги пазят.
към беседата >>
58.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
Ако не страдаш, ти си кандидат за
пъкъла
.
Страданието изкупва, а мъчението поставя човека в робство. Някои хора не искат да страдат. Всеки, който не иска да страда, той взима страната на Каина. Човек трябва да страда, да вземе страната на Авела. Който страда, той е кандидат за Царството Божие.
Ако не страдаш, ти си кандидат за
пъкъла
.
Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. „Пак-колело“ – това означава пъкълът.
към беседата >>
Аз употребявам думата „
пъкъл
“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате.
Някои хора не искат да страдат. Всеки, който не иска да страда, той взима страната на Каина. Човек трябва да страда, да вземе страната на Авела. Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла.
Аз употребявам думата „
пъкъл
“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате.
Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. „Пак-колело“ – това означава пъкълът. Сега, аз не искам да го тълкувам.
към беседата >>
Да бъдеш в
пъкъла
, това значи да движиш едно колело в неоправен път.
Всеки, който не иска да страда, той взима страната на Каина. Човек трябва да страда, да вземе страната на Авела. Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате.
Да бъдеш в
пъкъла
, това значи да движиш едно колело в неоправен път.
Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът. „Пак-колело“ – това означава пъкълът. Сега, аз не искам да го тълкувам. Това тълкувание не е авторитетно.
към беседата >>
Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е
пъкълът
.
Който страда, той е кандидат за Царството Божие. Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път?
Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е
пъкълът
.
„Пак-колело“ – това означава пъкълът. Сега, аз не искам да го тълкувам. Това тълкувание не е авторитетно. Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които ѝ са дадени, да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата.
към беседата >>
„Пак-колело“ – това означава
пъкълът
.
Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла. Аз употребявам думата „пъкъл“ в съвсем друг смисъл, а не така както вие го разбирате. Да бъдеш в пъкъла, това значи да движиш едно колело в неоправен път. Какво може да придобие едно колело, което хиляди години се е въртяло в един неоправен път? Да бъдеш колело, което само да се въртиш, без да вършиш някаква работа, това е пъкълът.
„Пак-колело“ – това означава
пъкълът
.
Сега, аз не искам да го тълкувам. Това тълкувание не е авторитетно. Злото е зло, понеже лишава човешката душа от онези възможности, от онези права, които ѝ са дадени, да бъде наследница на света, който Бог е създал. Светът е създаден за душата. Следователно всеки, който спира развитието на човешката душа и я лишава от възможността да приема благата на живота, върши най-голямото зло.
към беседата >>
59.
Светлината на Любовта
,
НБ
, София, 4.2.1940г.,
Ако вярваш, че в
пъкъла
ще идеш, защо да не вярваш, че в рая ще идеш?
Хората от много неспокойна мисъл са станали неврастеници. Има религиозни хора, които, като мислят, че Господ ще ги накаже, ще ги тури в ада, постоянно мислят за това. Казва: „Какво мислиш? “ Той мисли дали ще бъде спасен или в онова пъкло, в ада, ще го мъчат. Казвам: Вярваш ли?
Ако вярваш, че в
пъкъла
ще идеш, защо да не вярваш, че в рая ще идеш?
Колкото е вярно, че ще бъдеш в рая, толкова е вярно, че ще бъдеш в ада. Ако вярваш, че ще идеш в рая, в рая ще идеш. Ако вярваш, че в пъкъла ще идеш, в пъкъла ще идеш. Сега ми иде на ум и един анекдот, който един българин ми разправяше. Синът отишъл да следва във Франция, че пише на бащата синовно писмо.
към беседата >>
Ако вярваш, че в
пъкъла
ще идеш, в
пъкъла
ще идеш.
“ Той мисли дали ще бъде спасен или в онова пъкло, в ада, ще го мъчат. Казвам: Вярваш ли? Ако вярваш, че в пъкъла ще идеш, защо да не вярваш, че в рая ще идеш? Колкото е вярно, че ще бъдеш в рая, толкова е вярно, че ще бъдеш в ада. Ако вярваш, че ще идеш в рая, в рая ще идеш.
Ако вярваш, че в
пъкъла
ще идеш, в
пъкъла
ще идеш.
Сега ми иде на ум и един анекдот, който един българин ми разправяше. Синът отишъл да следва във Франция, че пише на бащата синовно писмо. Той като получил писмото, минава покрай един месарин и понеже не знаел да чете, казва му: „Моето момче пратих във Франция, човек да стане, виж какво пише в туй писмо.“ Той започнал да чете на един дебел, груб глас: „Татко, мене ми трябват пет хиляди лева, да ми изпратиш. Намирам се в трудно положение.“ Бащата слуша и казва: „Гледай ти, магарето, говори ли се така грубо? Пари ли?
към беседата >>
60.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
Що е
пъкълът
?
Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината.
Що е
пъкълът
?
Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят. Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може.
към беседата >>
61.
Старото и новото
,
НБ
, София, 1.12.1940г.,
Аз създавам рая, аз създавам
пъкъла
за себе си.
Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество е създало ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. То е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, вие сте свободни. Аз вярвам.
Аз създавам рая, аз създавам
пъкъла
за себе си.
Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ създал рая. Господ създал своя рай. И Той си има свой рай.
към беседата >>
62.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
И сега още от страх казват, в ада, в
пъкъла
ще идеш.
То се иска размишление по туй. Вие мислите царица. Искате буквално да стане, да ви се подчиняват всички. Първото нещо е трябва да се научиме да изпълняваме волята Божия, не тъй както е по старому. Едно време хората са изпълнявали волята Божия от страх.
И сега още от страх казват, в ада, в
пъкъла
ще идеш.
В новото учение, любовта е движението на Царството Божие. Започва да се работи с любов. Без любов Царството Божие не може да се прояви в нас. Любовта носи всичките вътрешни богатства за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа. Ти ще разполагаш, няма да се тревожиш.
към беседата >>
63.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
Щом Господ се отдалечи –
пъкълът
иде.
Ще ви каже: Всичко в света е хубаво, ако имате любов. Там, дето е Бог, е рай. Дето Го няма Господа, е ад. И на земята ако си, щом дойде Господ – раят иде. Хората се съгласяват.
Щом Господ се отдалечи –
пъкълът
иде.
Всеки ден ние се измъчваме. Сега ме питат, какво ще правим – ще се бием ли, или няма да се намесим? Според мене българите в хиляда години 150 войни са водили, на всеки 8 години война са имали. Казвам: Сега е осмата година за следната война, нека сега да се не бият. До сега се с войни, сега да кажат: Без война!
към беседата >>
64.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в
пъкъла
.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи.
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в
пъкъла
.
Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си.
към беседата >>
65.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
/9/ И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.
(втори вариант)
Ще прочета част от осемнайсета глава от евангелието на Матея – от седми до двайсет и първи стих. /7/ Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз, человека, чрез когото съблазънта дохожда! /8/ И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
/9/ И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в
пъкъла
огнен.
/10/ Гледайте да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса. /11/ Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото. /12/ Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не оставя ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? /13/ И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет неизгубени.
към втори вариант >>
66.
Бъди верен! / Бъди верна!
,
НБ
, София, 5.4.1942г.,
Когато влезеш в дъното на
пъкъла
, тогава ще чуеш гласа му.
Когато правите погрешка някой път, ще дойдат тия мъчнотии. Ще разсъждаваш: Не може ли да не дойдат тия мъчнотии? Няма да обиждаш Господа да казваш: Господи, така не се прави. Да знаеш, че има едно същество, което държи всичко, твоето щастие зависи от него. Когато всичко изгубиш, ти ще дойдеш до него и тогава ще чуеш неговия глас.
Когато влезеш в дъното на
пъкъла
, тогава ще чуеш гласа му.
Йон влезе в ада – в устата на кита. Като започна да се моли, чу го Господ, казва: Какво правиш? – Казва: Избягах от лицето ти. Той заповяда на тази риба да го изхвърли навън. Като го избълва на брега към Испания, на изток отиде.
към беседата >>
Когато влезеш в дъното на
пъкъла
, тогава ще чуеш гласа му.
(втори вариант)
За наказание за непослушанието му Господ изпрати буря в морето, Йон попадна в корема на едни хит, и тогава той започна да се моли на Господа да го освободи от корема на кита. Разбра, че против Господа не може да се върви. „Като че знаеше в мене душата ми, поменах Господа, и спаси ме.“ Когато един ден Йон си почивал, тиква израснала за миг и под листата ѝ той се чувствал добре на сянка, предпазен от палещите лъчи на слънцето, но ето че допълзява един червей и поразява листата на тиквата. И Йон почва да негодува, и Господ му рече: „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, а аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, в който има повече от дванадесет человеци, които не различават десницата си от левицата.“ Няма да обиждаш Господа, да казваш: „Господи, така не се прави.“ Да знаеш, че има едно същество, което държи всичко, твоето щастие зависи от него. Когато всичко загубиш, ти ще дойдеш до него, и тогава ще чуеш неговия глас.
Когато влезеш в дъното на
пъкъла
, тогава ще чуеш гласа му.
Йон влезе в ада – в устата на кита. Като започна да се моли, чу го Господ и заповяда на тази риба да го изхвърли навън. Сега мнозина сте като Йона. В това място ви е мъчно, искате да си поживеете. Ще се намерите в утробата на кита.
към втори вариант >>
67.
Самовъзпитание
,
СБ
,
РБ
,
НБ
, София, 2.8.1942г.,
Ако иде в
пъкъла
, той ще го превърне в рай.
Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него.
Ако иде в
пъкъла
, той ще го превърне в рай.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
към беседата >>
Думата „
пъкъл
“, те са човешки понятия.
Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай. Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си.
Думата „
пъкъл
“, те са човешки понятия.
Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън.
към беседата >>
Доста учени хора са в
пъкъла
, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай. Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората.
Доста учени хора са в
пъкъла
, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света.
към беседата >>
Който е подобрил външните и вътрешните условия на своя живот, той се е освободил от ада, или както казват, от
пъкъла
.
(втори вариант)
Следователно дали човек ще отиде в рая, или в ада, дали е бил богат, или сиромах, това не е важно. Важно е той да бъде добър, умен и справедлив. Ако притежава тези качества, човек може да превърне и ада в рай. Каква е целта на самовъзпитанието? – Да приготви човека външно и вътрешно да създаде рай в себе си.
Който е подобрил външните и вътрешните условия на своя живот, той се е освободил от ада, или както казват, от
пъкъла
.
Адът не е такъв, какъвто си го представят хората. Там живеят различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И там се женят, раждат се деца и т.н. Ще кажете, че адът е място на вечен огън. Огънят не е лошо нещо.
към втори вариант >>
68.
Бъдете съвършени
,
НБ
, София, 1.11.1942г.,
Пъкълът
, това са сенките на рая.
Красотата на живота седи в големите противоречия, които съществуват. Вас ви е страх от ада, нали така? Че адът, това е сянката на рая. Ти направиш една земя райска, ще туриш сенки наоколо. Без тия сенки никаква картина няма да имаш.
Пъкълът
, това са сенките на рая.
Изпъкват противоречията. В какво седи раят, виждаш. Ако нямаше ад, нямаше и раят да се възприеме. Нашите разбирания за доброто и злото в света, те са частични понятия. Злото в света е творчески принцип, който е създал света.
към беседата >>
Пъкълът
, това са сенките на рая.
(втори вариант)
Красотата на живота се състои в големите противоречия, които съществуват. Страх ви е от ада, нали? Че адът, това е сянката на рая. За да нарисуваш една картина на рая, трябва да туриш сенки тук - там. Без тия сенки никаква картина няма да имаш.
Пъкълът
, това са сенките на рая.
Изпъкват противоречията и виждаш, в какво се състои раят. Ако нямаше ад, нямаше и раят да се възприеме. Нашите разбирания за доброто и злото в света са частични понятия. Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Злото е създало света.
към втори вариант >>
69.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Един американски проповедник, на когото стомахът бил разстроен, страдал от стомах, проповядвал за онзи свят, за ада, за дявола, за големи наказания, за хиляди години че горят хората, че в
пъкъла
ще се мъчат.
Ако в нас мислите [нишките? ] не са прави, не може да предават правите мисли. Тия нишки на сърцето, ако не са хубаво изтъкани, ако тия нишки на нашата душа не са хубаво изтъкани и тия нишки на нашата воля, ако не са хубаво изтъкани, не може да предават Божествената хармония. Най-първо трябва да се създаде един отличен мозък, трябва да се създаде едно отлично сърце, едно отлично тяло, което да устоява на всичките външни влияния, което не само да приема, но и да предава. Сега, много пъти проповедници, които проповядват, оратори, които говорят, имат някой път някакъв недъг.
Един американски проповедник, на когото стомахът бил разстроен, страдал от стомах, проповядвал за онзи свят, за ада, за дявола, за големи наказания, за хиляди години че горят хората, че в
пъкъла
ще се мъчат.
Изпоплашили се всичките богомолци. Проповядва за свършването на света. Църквата била доста заможна и го пратили в една клиника на модерно лечение. Лекарите измили стомаха му от всичките киселини и той се излекувал. Като се върнал, започнал да проповядва за Царството Божие, за идването на Христа, за Небето.
към беседата >>
70.
С благодат и истина
,
НБ
, София, 24.1.1943г.,
Що е
пъкъл
?
Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни. Да живееш в Истината с Любов е едно нещо и да живееш в Истината без Любов е друго нещо. Ти тогава ще живееш в света на мъчението. Да живееш в Истината без Любов е ад, да живееш за Истината с Любов, това е рай.
Що е
пъкъл
?
– Да живееш в Истината без Любов. Що е рай? – Да живееш в Истината с Любов. Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай. Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава.
към беседата >>
71.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
По-добре е с една ръка да влезеш в Царството Божие или с един крак, отколкото с два крака и две ръце, и да идеш в
пъкъла
.
Че всяка война е камшик. Че какво мислите? А пък вие виждате сега и добрата страна. Любовта идва при ранените. Има сестри милосърдни и лекари, които лекуват.
По-добре е с една ръка да влезеш в Царството Божие или с един крак, отколкото с два крака и две ръце, и да идеш в
пъкъла
.
Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това.
към беседата >>
72.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Трябва да знаеш не само да говориш, че вие сте грешници, че в
пъкъла
ще идете.
Ако ти не можеш да всадиш доброто в човешкото сърце, ако ти не може да всадиш справедливостта в човешкия ум, ако не може да всадиш красотата в човешката душа, ако не може да всадиш разумността в човешкия дух, ти нищо не можеш да постигнеш. Като направиш това в себе си, там е възпитанието. Съвременните хора искат да възпитат света. Трябва да знаеш как да вложиш доброто в сърцето, трябва да знаеш как да вложиш правдата в ума, трябва да знаеш как да вложиш Божествената красота в душата, трябва да знаеш как да вложиш разумността в духа. От туй съвременният човек се нуждае.
Трябва да знаеш не само да говориш, че вие сте грешници, че в
пъкъла
ще идете.
Това са празни работи. Ние се нуждаем от доброта – това е материалният свят. Ние се нуждаем от справедливост – това е реалният свят. Ние се нуждаем от красота – това е [идеалният] свят. Ние се нуждаем от разумност – това са бъдещите блага, които идат отгоре.
към беседата >>
73.
Добър слуга и господар
,
НБ
, София, 16.5.1943г.,
Като се разболял, започнал да проповядва на слушателите си за второто пришествие, казвал, че Господ ще ги прати в
пъкъла
.
Целият свят може ли да обере този скъперник? То е едно наше самозаблуждение. В Америка някой проповедник, на който се разстроил черният дроб, станал хипохондрик. Станал хипохондрик, обичал да похапва, както не е позволено на проповедник. Ял позволени и непозволени храни.
Като се разболял, започнал да проповядва на слушателите си за второто пришествие, казвал, че Господ ще ги прати в
пъкъла
.
„Нито един в църквата не е праведен, вие всички в пъкъла ще идете, както вървите.“ Изпоплашил ги. Той мислел, че е най-добрият проповедник. Започнали тия богомолци да се молят за проповедника. Пращат го в една клиника. Един опитен лекар взел и три пъти премил стомаха му, да се освободи от тия киселини.
към беседата >>
„Нито един в църквата не е праведен, вие всички в
пъкъла
ще идете, както вървите.“ Изпоплашил ги.
То е едно наше самозаблуждение. В Америка някой проповедник, на който се разстроил черният дроб, станал хипохондрик. Станал хипохондрик, обичал да похапва, както не е позволено на проповедник. Ял позволени и непозволени храни. Като се разболял, започнал да проповядва на слушателите си за второто пришествие, казвал, че Господ ще ги прати в пъкъла.
„Нито един в църквата не е праведен, вие всички в
пъкъла
ще идете, както вървите.“ Изпоплашил ги.
Той мислел, че е най-добрият проповедник. Започнали тия богомолци да се молят за проповедника. Пращат го в една клиника. Един опитен лекар взел и три пъти премил стомаха му, да се освободи от тия киселини. Седял три месеца, оздравял, подобрял черният дроб и проповядвал за идването на Царството Божие на Земята.
към беседата >>
НАГОРЕ