Търсене в текстове за 'Пъкъл'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

2. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век".
Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
към текста >>

3. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А пък аз ви казвам, че който се гневи на брата си, ще бъде повинен на съд; и който му рече лоша дума, ще бъде повинен пред обществото, а който му рече: безумни, ще бъде повинен за пъкъла.
За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай. А пък аз ви казвам, че който се гневи на брата си, ще бъде повинен на съд; и който му рече лоша дума, ще бъде повинен пред обществото, а който му рече: безумни, ще бъде повинен за пъкъла. Затова преди да се явиш пред Бога, помири се и се спогоди с брата си и противника си, за да не попаднеш в тъмница. Защото няма да излезеш от нея, докато не изплатиш всичко — до като не обикнеш ближния си в пълнота” (21 — 26 ст. свободно предадено). „Казано е още: Не прелюбодействувай. А аз ви казвам, че който гледа на жена, за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече в сърцето си.
към текста >>

4. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И там има рай и пъкъл.
Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла.
към текста >>

Ако злото натежава, хайде в пъкъла.
И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярват в това? То е само една идея. Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля.
към текста >>

5. -

Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си.
Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад. Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие, Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ е създал рая. Господ е създал своя рай. И Той си има свой рай.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>

А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения: а) в пространството и покрай нас; б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и в) в преизподнята.
Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ. Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения: а) в пространството и покрай нас; б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и в) в преизподнята. В пространството обитават всички духове на безгрешните човеци и малолетните деца до 4 годишна възраст. След четвъртата си година, децата отговарят за престъпленията си, които съзнателно вършат, само в по-малък размер, отколкото при напреднала възраст. В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе. Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята.
към текста >>

В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе.
картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ. Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения: а) в пространството и покрай нас; б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и в) в преизподнята. В пространството обитават всички духове на безгрешните човеци и малолетните деца до 4 годишна възраст. След четвъртата си година, децата отговарят за престъпленията си, които съзнателно вършат, само в по-малък размер, отколкото при напреднала възраст. В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе. Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване. Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше.
Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва).
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“?
Това е приказката за Жената и луковото перо3) Една майка имала едно дете. Майката била много лоша. Детето постоянно пеело. След като умряла майка му, то престанало да пее. Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече. Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща.
към текста >>

Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла.
Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г.
към текста >>

“ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла.
Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г. Ецов 4): Един селянин си орал, и владиката минал с ясакчията, пътувал по селата. Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>

0.27797198295593