Търсене в текстове за 'Пъкъл'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

БОРИС НИКОЛОВ

Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на преизподнята, на пъкъла.
Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък. Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на преизподнята, на пъкъла. Ето, какво представлява цената на самотата и цената на самостоятелната килия, която избрах по мое собствено желание.
към текста >>

2. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Вижда духа на дядо Стойчо, който чрез медиума дава доказателство на своя син: казва кога е умрял, колко време е бил в пъкъла, и че от една година е в чистилището отгдето може скоро да излезе, ако синът тури начало на нов живот.
Молете се и вий, за да получите по-добро място. Благодари на мъжа си за всичко, но желае да я споменуват в черква по празниците. - Кой по-добре знае от какво се нуждаят покойниците - ако не самите те. В тъмния сеанс Д. 3. вижда бащата на А-в , че прави движение пред сина си, поздравява и си отива. Вижда духа на дядо Стойчо, който чрез медиума дава доказателство на своя син: казва кога е умрял, колко време е бил в пъкъла, и че от една година е в чистилището отгдето може скоро да излезе, ако синът тури начало на нов живот. Що значи: „въздавам беззаконието... до трети и четвърти род." Не се ли въздават и добрите така - от чадата на родителите? В тоя сеанс Д. 3. вижда Иисуса придружен от Мохамед, но последният не е такъв блясък, а само светъл; задължава Д. Д. да каже на ходжата с по-голяма енергия да проповядва вечния живот-„поканете го на сеанс" - Д. 3. вижда видение: Иисус разпнат на кръст, М. К.
към текста >>

3. IV.9 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите.
Бъчваров от 8 до 9 часа; Анастасия Желязкова от 9 до 10 часа; Т. Стоянов от 10 до 11 часа преди обяд. Докато се изреждахме в горния ред. на тези, които бяха долу, г-н Дънов каза: - От тази изповед, която правите сега, ще зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва. Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда борба между вас.
към текста >>

4. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието.
Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях. После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя.
към текста >>

5. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Знаете ли, че това може да привлече вибрациите на целия пъкъл?
Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се едни на други и се шегувате. Знаете ли, че това може да привлече вибрациите на целия пъкъл? И туй също Духът не одобрява. Мъчнотията да се състои Веригата е тая, че във всяка вече съставена трябва да има чистота. Аз искам от вас всички да не ни препращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре да си седи у дома. Ако някой от вас мисли, че парите, които се събират тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лв., които може да взимам годишно, по случай годишната среща, другите стоят и се употребяват там, дето Духът изисква.
към текста >>

6. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?
Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли. Накарайте ума си да излезе на виделина, към Бога, да не се боите за плътта. Ама че щял да пусне вашият мех - нека се пукне; колкото по-скоро се пукне, толкова по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че се е пукнал.
към текста >>

" Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла.
Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли. Накарайте ума си да излезе на виделина, към Бога, да не се боите за плътта. Ама че щял да пусне вашият мех - нека се пукне; колкото по-скоро се пукне, толкова по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че се е пукнал. И колкото повече пукнатини има, толкова по-добре за вас.
към текста >>

Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу.
Едно време и хората са били слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем. Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим.
към текста >>

Някой ще пита: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и трябва да си научат уроците. Някой ще пита: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мене на друго място." Кажете му истината. Ама ние не живеем в избата. То е цяла измама. В тази изба няма живот. Това са двата принципа.
към текста >>

7. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Ти му казваш: „Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш." Аз питам: Кой е съветник на Господа, та да знае какво мисли Господ?
Светът не е лош. Лошо е нашето разбирание на нещата. Ние сме лоши в себе си. Светът е много добър. Тая душа, която вий мразите, тя се мъчи, тя страда, тя е закована някъде в небето. Ти му казваш: „Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш." Аз питам: Кой е съветник на Господа, та да знае какво мисли Господ? Тези философи съветници ли са на Господа, та да знаят какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, те са като слепия, който пипа платното на великия художник. Тези ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът. Това е онзи ангел, който ще ни научи на милосердие. Това е Христос.
към текста >>

8. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово.
И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят.
към текста >>

9. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла.
И пази душата си с всичкото си пазене, което духът може да извърши за тебе! А сега сам Господ намира да те съблюдава в своето си Име от всичките ухищрения на лукавия. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за тебе. Подвизавай се пред Лицето Ми с онази благопристойна вяра и света Любов, която сега Бог ражда с действието на Духа си! И бъди Творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно! Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла. И сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И кога те усени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм ти говорил това. Твоят Господ, които мъртъв бях и сега съм жив, и свидетелствувам за Твоята душа и в моите ръце са ключовете на ада; и Аз отварям и аз затварям, и зная всичко, което се върши в поднебесния. Няма никоя вражия сила, която да можа да укрие своите действия от Моето око.
към текста >>

Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада.
Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте се заблудили своеволно и сте взели път противоположен на Любовта Божия; и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението. Помни, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потули. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада. Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди човек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е Всеприсъствуващ и Всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си.
към текста >>

10. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>

11. 20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.

То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл.
Влез в Божествения свят и знай, че Бог е Любов. Така ще кажа на всяка пробудена душа, на всеки брат и сестра. Мнозина питат: Какво е новото учение? - Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще е и в бъдеще. То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава, и сам влиза в него. Сега ние създаваме Божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. Бъдете смели и решителни!
към текста >>

12. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила.
Жената е играла роль наравно с мъжа. Ето защо мнението на разни женомразци (мизогини), които се срещат дори между цвета на учения и образован свят, че жената е по-глупава и по-неспособна от мъжа, не издържа критика. Вековете опровергават на всяка крачка заграбеното господство на мъжкия пол над женския, защото няма крупно събитие в историята на човешкия род, гдето, освен невидимото нареждане на Небето, да няма намеса на женски пръст. Жената в лицето на Пенелопа е била образец на целомъдрие, в образа на Сократовата жена Ксантипа - пример на налудничавост и ветреност; като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк. Като Хипация, тя преподава възвишеното учение на неоплатонизма и мечтае да съгради наново съборените храмове на древногръцките божества; в образа на Лукреция Борджия тя е истинско олицетворение на зъл, коварен дух. Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила. Жената обича крайностите повече от мъжа; нейната душа е по- чувствителна и по-колеблива за влиянията на невидимите области. Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма простота. Съдбата не се бори никога искрено против нея, тя е по-близо до Бога и се отдава много по-предпазливо на чистото дело на Мистерията, казва съвременният мистичен писател М. Метерлинк. Животът е една мъчна гатанка, чието решение посветеният в духознанието по-лесно намерва. Жената, с чувствителното си, любящо сърце, долавя много по-скоро от мъжа целта на живота, тя по- бързо от него схваща задачите на човечеството.
към текста >>

13. 1.3. Стефан Томов и Учителят

Такава точна сметка се е държала за делата на душата, щото ставало нужда да се прекарат хиляди години или векове (калпи) в едно или друго от небесата, като награда за добри дела или себеналожено страдание, и все пак душата да бъде принудена да се върне на земята или в пъкъла, за да направи като животно, човек или бяс омилостивение за известни грехове.
Прераждането е староиндийско учение. Хиндусите вярвали, че човешките души произхождали от Върховното Същество, което им позволило да станат отделни съществувания и да се раждат на земята. Тъй разделена от действителния извор на своя живот, душата трябва пак да се върне при този извор, или да се слее пак с оная божествена субстанция, с която първоначално е била едно. Обаче, като се е опетнила от греха, душата трябва да се стреми да се освободи от виновността и да се приспособи към небесното си поприще. До когато душата не постигне това състояние на чистота, тя трябва пак да се роди след разлагането на тялото, с което е била свързана. Такава точна сметка се е държала за делата на душата, щото ставало нужда да се прекарат хиляди години или векове (калпи) в едно или друго от небесата, като награда за добри дела или себеналожено страдание, и все пак душата да бъде принудена да се върне на земята или в пъкъла, за да направи като животно, човек или бяс омилостивение за известни грехове. Това накъсо е староиндийското учение за прераждането или преселението на душите. Старите египтяни и персийци приемали с някои видоизменения същото учение. В древна Гърция учението за преселението на душата - метемпсихоза - се е приемало само от някои философи и от тъй наречените мистерии. Питагор и Платон са приемали това учение. (3) Софрони Ников, водител на Теософския кръжок в София, издаде в 1904 г.
към текста >>

14. 4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ

ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.

То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл.
Влез в Божествения свят и знай, че Бог е Любов. Така ще кажа на всяка пробудена душа, на всеки брат и сестра. Мнозина питат: Какво е новото учение? - Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще и в бъдеще. То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава, и сам влиза в него. Сега ние създаваме Божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. Бъдете смели и решителни!
към текста >>

15. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Нека изпитвам жаждата на богатия Лазар, който след разкошния си живот отишел в пъкъла.
Ще има да подсладя хляба си точно 2 пъти. Наистина аз съм бедния Лазар. Хазаите ми разполагат вече с два апартамента - канят безброй гости на гощавки, у мамини също е добре, при Colombo също не е зле, при Здравка и Соничка има изобилие, пък аз - бедствувам. Пада ми се, навярно в миналия си живот съм била безсърдечна; чуждите неволи не са ме засягали, че сега изплащам всичко до стотинка. Тогава, нека. Нека изпитвам жаждата на богатия Лазар, който след разкошния си живот отишел в пъкъла. Пак „Ангелите” са милостиви и идват да наквасят гърлото ми с крайчеца на потопения у водата пръст. Дайте ми работа, Асавита, иначе не приемам вече нищо и от Вас. Само така бих поела „Вашите пръсти”, не, но и цялата Ви ръка. Цяло проклятие е да живееш по милост от някого! Но кой вижда моята мъка?
към текста >>

16. 126. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Старото и новото. Из беседа, държана на 1.12.1940 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си.
„Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие. Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верою. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ е създал рая. Господ е създал своя рай. И Той си има свой рай.” Беседа от Учителя, държана на …., София-Изгрев.
към текста >>

17. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

Знае се че Дяволът управлява Ада и там горят в пъкъла всички грешници.
Когато бях малък ми разказваха една случка, която всяка година я проверявах, че е вярна. Това го знаят мнозина, но не знаят защо това се случва и коя е причината и силата, която движи всичко туй. Случката е следната: 11.2.13. Казанът на българите в ада. Знае се, че Свети Петър държи ключовете на Рая и управлява онези души, които са допуснати там. Знае се че Дяволът управлява Ада и там горят в пъкъла всички грешници. Срещат се веднъж двамата и Дяволът запитва: „Свети Петър, как е при теб в Раят? " - „Всичко е добре и е в Божествен порядък." А Дяволът се похвалил: „И при мен в Ада всичко е добре и е в Божествен порядък." Свети Петър се зачудил как така в Ада ще има Божествен порядък, и пожелал да види всичко това. Дяволът отворил вратите на Ада и го въвел и започнал да го разхожда и да му показва. А в Ада наредени в редици един до друг стоят големи казани, под тях горял огън, а вътре в тях катран и там се пекат, горят и врат всеки един народ поотделно. Дяволът му показва английския казан, френския казан, руския казан.
към текста >>

18. 112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”

III. В Кабинета на Учителя

Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал.
Християнинът и анархистът, и двамата неспособни да действуват другояче, освен по начин разрушителен, отровен, задушващ, те всекиму изсмукват кръвта, и двамата по инстинкт питаят смъртна омраза към всичко съществуващо, всичко трайно, към всичко що обещаваше бъдеще на живота... Християнството бе вампира на Римската империя! В една само нощ, то унищожи грамадното дело на римляните, делото за създаване почва на една велика култура, която разполага с време! Не разбирате ли още това? Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура. Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост. Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал. Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец. Тогава се появи Св.
към текста >>

19. 113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората

III. В Кабинета на Учителя

Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере... Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”... 59 гл.
113. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ Е ИЗВОРА, А РЕКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЛИВА СВОБОДНО В МОРЕТО, Т.Е. В ЖИВОТА НА ХОРАТА Това, което той отгатна беше начинът, по който можеше да се запали един „всемирен пожар” с помощта на малкото сектантско движение на християните, настрана от юдейството, начина по който можеше да се сплоти в една грамадна сила всичко низко и скрито бунтуващо се, цялото наследство от анархистичните брожения в империята посредством символа на „разпятието”. „Спасението иде от юдеите”. - Да направи от християнството колективна формула за всевъзможните подземни култове-тези на Озириса, на великата майка, на Митра и пр. - в тази именно проницателност се състои гения на Св. Павел. Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере... Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”... 59 гл. - „Напразно цялата работа на древния свят: аз не намирам думи, които да изразят чувството ми върху едно тъй чудовищно нещо! И като вземам в съображение, че тази работа бе само една предварителна работа, че с едно гранитно самосъзнание току що бяха положени основите на едно дело за хилядолетия - напразно целия смисъл на древния свят!... За какво Гърция, за какво Римляни?... Само един спомен на следния ден! - Гърци!
към текста >>

20. 9. Говори брата Любомир Лулчев, чрез Величка у тях: Кои са враговете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Всички дяволи, в пъкъла ще ги навържем и навреме!
Лошото е, че ти затъваш, поддаваш се, и въобще си добър проводник и в единия и другия случай. Много си чувствителна, фина и податлива на атаките, и на нас ни е трудно да те измъкваме! Но едно да знаеш - на тях няма да те дадем! Ти си вписана в нашите анали. Светът ще преобразим, Земята, ако трябва ще преобърнем, но ти си наша. Всички дяволи, в пъкъла ще ги навържем и навреме! До тебе няма да се приближават повече, а ти ученичка ще бъдеш Сега в тебе се извършва една основна пертурбация! Всички клетки, свързани със злото - изгарят. Затова ще се чувстваш така омаломощена, недобре и ще си мислиш, че си заминаваш, а то няма да си заминаваш. Този процес ще продължи. Не се отчайвай от изтощението ти.
към текста >>

21. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Вън от православието, според него, всички други вечно ще гният в пъкъла!
Какво разбира той под тая дума? Ако е: человек, който не вярва в нищо, то той казва една безмислица, защото и най-дивака пак вярва в нещо. Ако ли разбира человек, който не вярва в православието, то е друго нещо. В този последния случай той поставя православието като единствена вяра, чрез която някой може да бъде спасен. Тази идея действително съществува в главата на простите поклонници на всяка религиа, но да я намирам и в главата на един богослов, това ми се вижда чудно. Вън от православието, според него, всички други вечно ще гният в пъкъла! Съвсем на противно мнение сме ний: Всяка религиа си има и добрините и злините, както и своите мъченици-светци. Както всички видими и невидими неща са творение на Бога, тъй и всички религии са негово вдъхновение. Затуй и всички имат еднаква основа. Никоя не казва: лъжи, кради или убивай, а всички проповядват любовта и справедливостта. Ако са лоши, те добиват това си свойство от своите главни представители, от религиозните началници, които наместо да вървят по духа на Божието вдъхновение, почват да се съобразяват с изискванията на светските обстоятелства, като се съдружават с царете, за да угнетяват, преследват и колят тези, които те би трябвало да спомогнат и въздигнат.
към текста >>

22. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

Той сиромах мислеше веке, че е влязъл в нектите на сатана и страшний пъкъл бе веке отворен пред очи му да го погълни подир смъртта му... Папата обдарява дяда Йосифа със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи като българо-католишки патрик и провожда го в Цариград да управля новообратеное стадо в католицизма!
И това ся прегърна от кардиналите, се за Христовото име!... Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила. Неговата дарба далеч от да подействува в дяда Йосифа, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход. Старий фанатизм се възбуди в дяда Йосифа еще от обяда, де видя, че папата яде благо в петък! Усилването да му обръснат поне белокосото теме, разяри го еще повеч и той не мислеше веч друго освен как да се изтръгне от ръцете на католиците. Той сиромах мислеше веке, че е влязъл в нектите на сатана и страшний пъкъл бе веке отворен пред очи му да го погълни подир смъртта му... Папата обдарява дяда Йосифа със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи като българо-католишки патрик и провожда го в Цариград да управля новообратеное стадо в католицизма! Дава и декорации (кавалерии) на ония клетници българи, кои го бяха съдружили в Рим, както и неким другим от по-знаменития двигатели на тая злочеста пропаганда в България. Поляшкий комитет зема сичките нужни мерки да се приемне дядо Йосиф блистателно, като доде в Цариград и да се припознае и снабди с ферман от Отоманская порта като званичен българо-католишки патрик! Сичко това се изпълни хубаво и сяйно и многи веки от агентите сънуваха злати мечти, особито поляците. Но Дядо Йосиф, далеч от да се поколебае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му се отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знаменитите и богатите армено-католици, с които можеше и да се разговаря на турски език, той се впусти в едно морно замишляние и искаше средство да се отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще. Той си напомняше преминалий си живот, кого е имал в младост като предводител свободния чети в хайдутството си, по зелената шума, де е бил като един малък горски цар и де е казнил злоупотребленията на угнетителите милаго си народа.
към текста >>

23. 2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии

Усилването да му обръснат поне белокосото теме разяри го още повече... Той сиромах мислеше вече, че е влязъл в ноктете на сатана и страшният пъкъл бе вече отворен поред очите му, да го погълне подир смъртта му.” Завърнал се в Цариград, Йосиф бива приет от Портата като истински патриарх, и нему се отдават почести като на глава на самостойна черква (милет-баши).
Папата изказва радостта си от това решение на българския народ, а след няколко дни издава грамота, с която назначава Йосифа архиепископ (не патриарх!) и апостолски наместник на съединените българи. Йосиф е извън себе си от радост. Но той буди навред в Рим удивление с обноски и държане, и Раковски знае да разказва весели анекдоти за неокастрения българин, който дели трапеза с короновани особи и забавлява сътрапезниците си със спомени за своите хайдушки години. При ръкополагане поискали да му обръснат темето, мустаците и брадата, по католишки обред. „Дядо Йосиф се опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава... Старият фанатизъм се възбуди у дядо Йосифа още от обяда, гдето видя, че папата яде благо в петък! Усилването да му обръснат поне белокосото теме разяри го още повече... Той сиромах мислеше вече, че е влязъл в ноктете на сатана и страшният пъкъл бе вече отворен поред очите му, да го погълне подир смъртта му.” Завърнал се в Цариград, Йосиф бива приет от Портата като истински патриарх, и нему се отдават почести като на глава на самостойна черква (милет-баши). Но това не прави вече впечатление на българите, пък и сам Йосиф като че е разколебан в своите униатски чувства. Дали защото изпитва някакви скрупули от бойкота на голямото число българи, верни на православието и възмутени от ренегатството на бившия игумен, или защото у него заговаря носталгия за родните гори, с тяхната зеленина и прохлада, но той е силно разтъжен. Един ден, на 6 юний 1861 г. той бива споходен от стария си другар П. Р. Славейков, един от народните представителя, дошли в Цариград.
към текста >>

0.75447297096252