Търсене в беседите за 'Причинност'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 21 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Противоречие в съзвучието

Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата.
Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света. Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата.
към беседата >>

2. Гордост и тщеславие

Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията.
Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, Слънцето, човек развива въображението си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въображението и разсъдителността са два центъра, които се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията. Те съпоставят явленията, сравняват ги и вадят общи резултати. За да се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва да бъде по-голяма или по-малка от другата. За да се сравнят тези две величини, трябва да си послужите със съответното чувство. Сравняването пък става чрез измерване. За тази цел трябва да се влезе в областта на музиката.
към беседата >>

3. Земята се върти. Стремеж на душата

Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е.
Когато моята мисъл роди плодове, аз ще ги изкарам на пазар и вие ще видите какво мисля. Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят. Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
към беседата >>

4. Ще ми изявиш

И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност.
Френолозите са така разпределили способностите, че като погледнеш на един човек, ти веднага можеш да познаеш дали той е поет или художник, или инженер, или правник, или съдия, или свещеник и т.н. Челото на човека напълно показва какъв е той. Който може да чете по челото на човека, ще каже кой човек какъв е. И действително, челата на всички свещеници са направени по един терк, също тъй и челата на правниците, на художниците, на музикантите, на писателите са направени по специален за тях терк, тъй както са определени и моделите от парижката мода. Във всички тия теркове има голямо разнообразие. И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност. От тези центрове се отделя особена енергия, но същевременно излизат и различни цветове.Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл, от тези центрове излиза една особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до една мека, виолетова, а понякога жълта светлина. Значи, цветовете на мисълта минават целия слънчев спектър. Всички тия краски в цветовете показват степента на човешката разсъдливост. И следователно, когато казват за някой човек, че е отличен философ, аз питам: в коя краска се движи той? Ако живее в червения цвят, той се движи в своя физически, материален живот; ако е в портокаления цвят, той се движи в обществения, в политическия живот, той вдига и сваля правителства; ако е в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките и във всички осигурителни дружества.
към беседата >>

5. Великото и красивото

У едни хора е по-силно развит центърът за причинността, у други – по-слабо.
Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи- представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност. Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други – по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други- по-слабо. У едни хора е по-силно развит центърът за причинността, у други – по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тяхната работа е допринесла и допринася много нещо за повдигането на човешката душа. Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите, наричат тази душа "майка на човечеството".
към беседата >>

6. Дух Господен / Духът Господен

И следователно казват, че съществува само една причинност. (втори вариант)
Следователно всички тези точки имат еднакъв център, но нямат еднакво проявление. Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал. Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>

Какво е причинността? (втори вариант)
Всяка една точка се проявява по особен начин. Ако не беше това разнообразие в света, то и кръгът никога не би се образувал. Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена. Питам, тогава как е възможно точката, която не е пространствена, при движението да образува нещо пространствено?
към втори вариант >>

7. Разумността / Разумното

В него причинността на нещата е силно развита.
Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Като говорим за умен и за разумен човек, те се взаимно допълват. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. Той предвижда условията и ги използва.
към беседата >>

В разумния човек трябва да е развита причинността. (втори вариант)
Всеки един човек, в когото са застъпени обективните способности, той не е дълбок, той е плитък, но има ясни разбирания за проявите на природата. Лесно схваща нещата. Но от всичките най-силна дума е УМЕН ЧОВЕК. Щом кажем умен човек, трябва да разбираме, че той е разумен. Някой път, понеже тази дума, понеже като кажем разумен човек, в него има вече изработен един характер! В разумния човек трябва да е развита причинността. Колко неща трябва да има разумният човек? Той във всичките си разсъждения трябва да бъде крайно логичен. Разумният човек не може да направи един крив извод. Той въобще никога не прави криви изводи. И той никога не се домогва до известни положения, да използува слабите.
към втори вариант >>

8. Разумен център

Висшите центрове имат отношение към разсъдъка, към причинността на нещата.
Трябва да пееш и да свириш. – Обаче пеенето е в зависимост от музикалния център. Но той е един от многото центрове, не е единствен. В човешкия мозък има повече от 40 мозъчни центъра, всеки със специална дейност. Нисшите центрове отговарят на обективния ум, на личния живот. Висшите центрове имат отношение към разсъдъка, към причинността на нещата. Те подразбират отношението на човека към неговия ближен. Музикалният център има отношение към Божествения свят, дето всички неща са постижими. Какво е Бог? – Реалност, в която силите се превръщат от едно състояние в друго. Ти ще познаеш Бога като среда, в която силите се пречупват и изявяват в много посоки.
към беседата >>

Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. (втори вариант)
Работата не е нещо постоянно. При тръгването към този център, ще се спреш на този център за известна малка почивка и оттам ще тръгнеш в друго направление. Някой път казвате: Човек трябва да пее, но пеенето е един музикален център. Той не е единствен център. В човешкия мозък има повече от 40 центрове на известни деятелности. Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. Има и низши центрове. Най-долните центрове отговарят на обективния ум на човека, на личността. А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. А пък музикалния център отговаря на Божественото, дето всичко в света се постига. Бог е една реалност, в която силите се трансформират от едно състояние в друго.
към втори вариант >>

А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. (втори вариант)
Той не е единствен център. В човешкия мозък има повече от 40 центрове на известни деятелности. Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. Има и низши центрове. Най-долните центрове отговарят на обективния ум на човека, на личността. А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. А пък музикалния център отговаря на Божественото, дето всичко в света се постига. Бог е една реалност, в която силите се трансформират от едно състояние в друго. Ти Бога ще познаеш като една среда, в която ще се пречупиш в много направления. Ти ще обичаш ближния си. Ближният е закон за освобождаване.
към втори вариант >>

9. И украсиха светилниците си

В света причинност няма.
Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал.
към беседата >>

Причинността ние сами я създаваме.
Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието.
към беседата >>

В Бога не съществува никаква причинност.
Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
към беседата >>

В света причинност няма. (втори вариант)
Той разказва за това сериозно и аз не се съмнявам, че е така. Във всичко, което той е видял и преживял има истина. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път. Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
към втори вариант >>

Причинността ние сами я създаваме. (втори вариант)
Във всичко, което той е видял и преживял има истина. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път. Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Индуските философи говорят за кармата.
към втори вариант >>

В Бога не съществува никаква причинност. (втори вариант)
Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път. Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът, а коя е била причината, която заставила човека да греши?
към втори вариант >>

За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. (втори вариант)
Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът, а коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те стигат до следното заключение: От две добрини винаги се ражда едно зло, и от две злини се ражда едно добро.
към втори вариант >>

10. Доброто семе

Виждам, че центърът на причинността – да разсъждава от причина към следствие, е слабо развит.
Но у някой вярата е слабо развита, той не вярва. Като дойдем до човешките способности, те са недоразвити. Колкото хора са идвали при мене и са се оплаквали. Аз като ги погледна, виждам откъде иде. Най-първо в него способността за време не е развита, после способността за интуиция, за пресмятане на времето не е доразвита. Виждам, че центърът на причинността – да разсъждава от причина към следствие, е слабо развит. После, наблюдателните способности, и те са слабо развити. Той е станал търговец, взел стока, която на хората не е потребна, забатачил. Казва: задигнали го. Какво ще го задигнат? Той турил 10 души слуги в дюкяна си, а той си държи ръцете отзад.
към беседата >>

11. Естествени положения

И този център на причинността, и той не е развит.
Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли какво да прави, как да излезе из трудното положение.
към беседата >>

12. Самопознание и самовъзпитание

У някои от вас центърът на причинността, на способността да разсъждавате е слабо развит.
А у гениалните музиканти всички са хубаво развити. Значи те си имат развити органите на музиката. Човек трябва да е роден с тези органи. И после, с усилия, може пак да се направи нещо. Трябват ви и други неща. У някои от вас центърът на причинността, на способността да разсъждавате е слабо развит. Например, един такъв човек не може да намери причините и последствията на нещата, не може да направи разлика, не разсъждава, че като каже една дума, тя може да има лоши последствия. Той казва: "Какво лошо има от това, че съм казал една дума? " Звуковете, музикалните вълни на тая дума, като влязат в човека, работят. Говорът, и той е музика, той е начатък на музика. Човешката реч има да се развива и да стане музикална.
към беседата >>

13. Съзнателно говорене

Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка?
Електроните имат свое движение. Значи, природата сама по себе си е жива, тя твори. По какво се отличава една памучна нишка от една копринена нишка? Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило. Човекът е извадил тия нишки. Питам: Когато тази буба правеше своята нишка, имаше ли тя знание за причинността на тази нишка? Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул. Цял един процес е, тя работила, химически процеси има. Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може да извади пеперудата своите крила. Тя турила най-добрия материал, понеже се върши един отличен процес вътре. Ние още нямаме представа как е създадено златото.
към беседата >>

14. Вас ви нарекох приятели

Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество.
В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си.
към беседата >>

15. Най-голям в Царството небесно

Той е учен, защото може да ти каже как функционира мозъкът, но попитайте го де седи причинността на нещата, той нищо не може да отговори.
Когато дойде господарят им, те го разравят и казват: „Ето, не е изгубено твоето богатство, твоят талант.“ Сега да дойдем до новото. За пример, вие сте учили за храносмилането, учили сте за дишането, учили сте за мисленето, както и учените хора. Но въпреки това и учените хора днес много малко знаят за процесите, които стават в мозъка. Казва се, че еди-кой си е учен човек. Той е учен, защото може да ти каже как функционира мозъкът, но попитайте го де седи причинността на нещата, той нищо не може да отговори. На кое място в мозъка е центърът на причинността, той не знае. Казват, че някой е набожен, религиозен човек, но питайте и него по този въпрос – и той нищо не знае. И той е учен, свършил е няколко факултета, но и той не знае. Като го запитат за центъра на причинността в човека, той казва: „Така се е родил човекът.“ Не е така. Едва сега учените [са] се заели с обяснение на тези неща и казват, че зад всяко нещо имало някъде една жлеза.
към беседата >>

На кое място в мозъка е центърът на причинността, той не знае.
Сега да дойдем до новото. За пример, вие сте учили за храносмилането, учили сте за дишането, учили сте за мисленето, както и учените хора. Но въпреки това и учените хора днес много малко знаят за процесите, които стават в мозъка. Казва се, че еди-кой си е учен човек. Той е учен, защото може да ти каже как функционира мозъкът, но попитайте го де седи причинността на нещата, той нищо не може да отговори. На кое място в мозъка е центърът на причинността, той не знае. Казват, че някой е набожен, религиозен човек, но питайте и него по този въпрос – и той нищо не знае. И той е учен, свършил е няколко факултета, но и той не знае. Като го запитат за центъра на причинността в човека, той казва: „Така се е родил човекът.“ Не е така. Едва сега учените [са] се заели с обяснение на тези неща и казват, че зад всяко нещо имало някъде една жлеза. Те вярват в това.
към беседата >>

Като го запитат за центъра на причинността в човека, той казва: „Така се е родил човекът.“ Не е така.
Казва се, че еди-кой си е учен човек. Той е учен, защото може да ти каже как функционира мозъкът, но попитайте го де седи причинността на нещата, той нищо не може да отговори. На кое място в мозъка е центърът на причинността, той не знае. Казват, че някой е набожен, религиозен човек, но питайте и него по този въпрос – и той нищо не знае. И той е учен, свършил е няколко факултета, но и той не знае. Като го запитат за центъра на причинността в човека, той казва: „Така се е родил човекът.“ Не е така. Едва сега учените [са] се заели с обяснение на тези неща и казват, че зад всяко нещо имало някъде една жлеза. Те вярват в това. Вярно е, че има такава една жлеза – там [се] намират много работи. Казвам: Човек трябва тепърва да се проучава. Ние, хората на физическия свят, представяме стомаха на битието, на космоса.
към беседата >>

16. Противоречията в природата

В основата ѝ лежи причинността.
Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала.
към беседата >>

Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото.
Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти.
към беседата >>

Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение.
Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата.
към беседата >>

17. Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум

Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора над ушите, където е центърът на гнева или пробием два отвора на малкия мозък.
Всички неща трябва да бъдат разумни, за да бъдат те величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка една постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е основана на този закон, трябва да се изправи. Сега, понякога има известни начини за наблюдение, въпреки че Природата е скрила неговите обекти. Това се доказва, ако вземете локализациите на всички центрове в главния мозък. Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора над ушите, където е центърът на гнева или пробием два отвора на малкия мозък. Какво ще забележите? – Щом човек стане религиозен, мозъкът ще се надигне четири-пет пръста нагоре там, където е центърът на религиозното чувство; щом човек престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак надолу. Щом човек започне да мисли и разсъждава, мозъкът ще се надигне отпред на челото като два рога. Щом се влюби човек, веднага отзад ще му се появят две издатини. И вие ще разберете, че една млада мома се е влюбила, щом има отзад два рога.
към беседата >>

Представете си, че пробием главата, дето е религиозното чувство, после пробием дупка, дето е причинността, или центърът на разсъждението отпред на челото направим две дупки, или направим две дупки отстрани на главата, дето е инициативата, пробием две дупки над ушите, дето е гневът, а после пробием две дупки на малкият мозък, какво ще забележите? (втори вариант)
Всяка постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е обоснована на този закон, трябва да се изправи. Казвам: Понякога има начини за наблюдение. Природата е скрила тия наблюдения. Ако вземете мозъка, дето са локализирани разните центрове, какво ще забележите? Представете си, че пробием главата, дето е религиозното чувство, после пробием дупка, дето е причинността, или центърът на разсъждението отпред на челото направим две дупки, или направим две дупки отстрани на главата, дето е инициативата, пробием две дупки над ушите, дето е гневът, а после пробием две дупки на малкият мозък, какво ще забележите? Щом човек е религиозен, мозъкът, дето е центърът на религиозното чувство, ще изскочи 4-5 пръста. Щом престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак долу. Човек започва да мисли, да разсъждава, мозъкът ще изскочи на челото като два рога. Щом се влюби, веднага отзад ще изскочат два върха. И ще знаете, че една млада мома се е влюбила, щом има два рога отзад.
към втори вариант >>

18. Отмерени отношения

Трябва да разчитате на причинността във вас, да мислите върху причини и следствия.
След туй очаквате някой да дойде да го поправи. Да кажем, направите някоя погрешка, кой ще я поправи? На коя способност трябва да разчитате? Направил един една погрешка, на какво трябва да разчита? Трябва да разчитате на вашето състояние, на вашата съвест. Трябва да разчитате на причинността във вас, да мислите върху причини и следствия. В разбирането да сте прави и в приложението. Онова, което сте разбрали, да приложите. Трябва да разчитате на вашата смелост, трябва да разчитате на вашата твърдост и трябва да разчитате на вашето постоянство. Казвам, човек трябва да изучава себе си, в даден случай да апелира към онези чувства и способности, които може да му помогнат да постигне нещо. Той, за да бъде смел, за да бъде устойчив, има известни чувства, на които трябва да разчита.
към беседата >>

19. Връзвайте и развързвайте

След туй иде причинността, философията, че всяко нещо си има своя причина, и най-после има една проницателност, да проникваш в бъдещето, което Бог е създал, той е Божественият свят.
В Божествения свят имаме веселие. Веселостта е способност, която принадлежи към Божествения свят. Да бъде човек весел не е качество на физическия свят. Ако искаш да бъдеш весел, невъзможно е на Земята. Може ред и порядък да имаш, с цветя може да се облечеш, но да бъдеш разположен духом, то е качество на духа. След туй иде причинността, философията, че всяко нещо си има своя причина, и най-после има една проницателност, да проникваш в бъдещето, което Бог е създал, той е Божественият свят. Събрал ги е от едната страна, това са четиринадесет способности. Тези способности имат още подразделения, понеже три подразделения има всяка способност. Няма да ви разправям това. Сега онзи, в когото редът не е развит, живее в безпорядък. Онзи, в когото изчисленията не са развити, той живее, не прави сметка, харчи.
към беседата >>

20. Млад и стар

Човек не може да разбира аналогиите, ако причинността в него не е развита.
Братът, като мине, вижда насадено, той полива. Който полива, е брат. Който приема водата, е сестра. Това са аналогии. Аналогията е един труден въпрос. Човек не може да разбира аналогиите, ако причинността в него не е развита. Той трябва да разбира нещата, да разсъждава логически. Казвате някой път: „Защо той не ме обича? “ Той не ви обича, защото вашите крака миришат. „Защо той не ме обича? “ Той не ви обича, защото вашите ръце миришат.
към беседата >>

21. Работа за цялото

У някои този център на причинността не е развит.
Тръгнал съм един ден да си търся лулата. Турил съм лулата на ухото си и съм забравил. Питам бабата, питам децата, къде ми е лулата. Малкото ми внуче казва: Дядо, лулата ти е на дясното ухо. – Тъй ли синко, кой дядовото я турил? У някои този център на причинността не е развит. Не може да разсъждавате от причини към последствия. Минава някой човек, че ви бутнал с лакета си. Във вас има едно подозрение, като ви бутне някой. В една тълпа като минавате, бутат ви хората, тогава не правите възражение. Ако се намериш в една голяма тълпа и те притискат хората, кому ще се сърдиш?
към беседата >>

1.0799810886383