Търсене в текстове за 'Причинност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало.
След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет. Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство.
към текста >>

2. 6.11. Елипсата около котвата

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия.
Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този момент като че ли беше намагнетизиран с един флуид, който служеше като ключ - да отваря вратите на най-отговорните фактори в политическия и обществения живот на България.
към текста >>

3. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата.
Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса. Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава.
към текста >>

4. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща.
Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост.
към текста >>

5. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Законът за причинността е неизменен закон.
Едно нещо аз лкзбопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно.
към текста >>

6. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие.
Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие човек може да постигне нещо. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие. (16.Х.1935 год., сряда) 127.Тоновете "Do" е основен тон на живота. "Rе" е измерението, дава посока, движение. „Мi" е мек тон, дава разширение. "Fa" е съдържанието, условията, при които животът може да се развива. „Sol" е формата, в която може да се облече този живот, "Lа" са добрите условия, мир, спокойствието.
към текста >>

7. (Продължение)

Влад Пашов

принципът на причинността, и 7.
Принципът на ментализма; 2. принципът на аналогията или съответствията; 3. принципът на Вибрацията; 4. принципът на полярността; 5. принципът на ритъма; 6. принципът на причинността, и 7. принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала. Тези принципи лежат в основата на творчеството, във всички области на Битието. Учителят често се спира върху тези принципи, като казва, че всеки ученик трябва да борави с тях. 1. Принципът на ментализма. „Този принцип е изразен в следующето изречение в „Kybalion'a””: „Всичко е ум.
към текста >>

8. (Продължение)

Влад Пашов

Принципът на причинността.
Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството - закон за Божествената справедливост. 7. Принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала.
към текста >>

„Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”.
Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството - закон за Божествената справедливост. 7. Принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в „Kybalion'a” no следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде - във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието””.
към текста >>

9. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти.
към текста >>

10. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека.
Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука. Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека. Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години. Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество. В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека. Той е закон за причина и последствия. Това, което човек е посял в миналото, трябва да пожъне плодовете му в настоящето. Човешкото развитие се извършва под ръководството на Христа, който прилага като принципи в това развитие Любовта, Мъдростта и Истината. Такъв е в много бегли черти пътят на развитието на човека във физическия свят, пътят на създаването и развитието на физическото тяло. Вън от това развитие човек има една още по-дълга история в предшествуващите земни периоди.
към текста >>

11. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност.
Човечеството е пред една нова епоха. Мирогледът на тази нова епоха ще измени икономическия и социален облик на народите и на човечеството. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. Тези нови отношения ще легнат в основите на новия свят. Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. За да не излезем от границите на нашето изложение, ще изтъкнем само, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават необходимата среда за развитието на тези психични възможности. Стр. 94/943 Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността. Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси.
към текста >>

12. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Това е кръгът, в който се е движила досега научната мисъл в ограничената сфера на едно геоцентрично разбиране, което е търсило причинността на нещата и на явленията предимно в земни фактори.
По пътя на слънчевата спирала нашата планета се носи непрестанно в нови и нови звездни сфери, които създават обективните условия за творчески промени или, на философски език казано, за „скоковете” в природата, както и в развоя на човешките общества. Така говорят звездните летописи; така твърди и модерната научна мисъл, която изследва както суб-микроскопичните частици на атома, така и ултра-макрокосмичните креации - галактиките. Чрез съвременните средства на електронния микроскоп и радиотелескопа, както и чрез съвременните космични сонди, научната мисъл се домогва смело по пътя на астрокосмичната синтеза. Индукцията, метод на конкретната човешка мисъл, работеща в триизмерния емпиричен свят, хроникира нашите възприятия. Методът на дедукцията изгражда от елементите на възприятията съответни представи, а каузалната мисъл, по пътя на законите на логиката и чрез метода на аналогията есенциира понятията. Това е кръгът, в който се е движила досега научната мисъл в ограничената сфера на едно геоцентрично разбиране, което е търсило причинността на нещата и на явленията предимно в земни фактори. Новата съвременна научна мисъл си служи вече с методи по-съвършени: символиката, съответствието, корелацията и интуицията. Тези методи позволяват да се навлезе в сферата на едно хелиоцентрично и космично разбиране, което no пътя на астрокосмичната синтеза ни разкрива новия философско-метапсихичен мироглед-живот за цялото. В светлината на тези разбирания, ние ще се опитаме да дадем една характеристика на идейните елементи на звездните фактори, които лежат в основите на астросоциологията. * * * Индивидуалната астрология датира от Хапдея, Асировавилония и древния Египет. Политическата астрология, или както вече казахме ние ще я наричаме, световна астросоциология, Стр.
към текста >>

13. ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

У едни хора е по-силно развит центъра за причинността, у други - по-слабо.
Тялото, както и външните и вътрешните му органи представя материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно, дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други - по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други - по-слабо. У едни хора е по-силно развит центъра за причинността, у други - по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тяхната работа е допринесла и допринася много нещо за повдигането на човешката душа. Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите, наричат тази душа „майка на човечеството”.” 6.
към текста >>

14. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3].
към текста >>

15. НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ

Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност.
Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност. Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти? Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни! Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести?
към текста >>

16. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Зло, временно, относително: - човек ще се поучи от страданията, които то му носи по силата на Карма - Великият Закон на Бога за причинността.
към света на Вечната Светлина и Красота. към света на съвършенството, и на Вечната Радост; Тук, на нашата земя, в нашия човешки свят, съществува тази реалност - реалност относителна, временна, която наричаме зло. Но, има зло, което причинява сам човекът. Зло, което по силата на своята собствена Свободна воля, по правото на избор между Доброто и злото, сам човекът извършва и за което той отговаря. За което той плаща и ще плаща. Зло, временно, относително: - човек ще се поучи от страданията, които то му носи по силата на Карма - Великият Закон на Бога за причинността. И тъй поучен, ще престане да го върши. Ще дойде края му. Ще има край злото човешко. Туй зло, което човек съзнателно или несъзнателно извършва. По-рано или по-късно, човек ще се освободи от него.
към текста >>

17. 5.9. Задача № 1

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Великият закон за Причинността - Карма - държи сметка за всичко.
Дълги години, десетилетия, столетия, хилядолетия ще плащаш за кръвта на убитите животни. Или ти си мислиш, че не носиш отговорност? Че си някакво свръхсъщество, за което всички трябва да се жертвуват? Или си мислиш: Е, това са животни, нисши същества, кой ще седне да държи сметка за тях, за тяхната пролята кръв? Може да е така по твоя, по човешкия закон, но по Божия закон не е така! Великият закон за Причинността - Карма - държи сметка за всичко. Нищо не пропуска. Ще се изиска от тебе кръвта на брата ти: кръвта на твоите по-малки братя - животните. Каин ще заплати своето престъпление - братоубийството. Човешката кръв ще тече на земята, насилствено пролята, дотогава, докато тече кръвта на животните, пролята насилствено от нас, хората. Този Закон не може да се избегне, не може да се заобиколи.
към текста >>

В света на Бога всичко е обусловено от една разумна, логична, неизбежна, Божествено справедлива Причинност.
Плащат за пролятата кръв на животните. Плащат за причинените страдания на своите по-малки братя. Плащат, изобщо, за своите престъпления, за своята жестокост за своето зверство, за своето безумие. За всичко се плаща. Няма нищо случайно. Не! В света на Бога всичко е обусловено от една разумна, логична, неизбежна, Божествено справедлива Причинност. Нищо, незаслужено от тебе, не ще те постигне. Никакво зло, семето на което не си посял сам ти, преди години, десетилетия, столетия, хилядолетия, не ще те засегне. Не Бог ни съди, не Той ни наказва. Осъждаме се, наказваме се самите ний. Не Бог създава войните.
към текста >>

18. Карма

1. Що е окултизъм?

КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота - закона за Кармата или Причинността.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота - закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си”, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така.
към текста >>

И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.
Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал.
към текста >>

Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал. И от характера именно на тази ни работа, от пътя, който изберем и по който тръгнем в живота, зависи нашето бъдеще - нашите способности, и условията, при които ще бъдем принудени да работим утре.
към текста >>

19. Карма

2. Човек и Бог

Другояче той се определя като каузалност, причинност, т.е.
КАРМА Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Другояче той се определя като каузалност, причинност, т.е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон: В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливост" ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв е той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил.
към текста >>

0.8520359992981