Търсене в текстове за 'Причинност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L).
Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А). Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото. Центърът на алчността е над ушите и малко напред (Н). Центърът на индивидуалността е между веждите (J). От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L). Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него. Когато главата горе е вдлъбната, това показва слабо развито религиозно чувство. Да кажем, че си наследил от баща си широка глава и затова кипваш; тогава ще пратиш енергия и кръв към челото и към горната част на главата. В Бостън дъщерята на един богат американец се влюбила в един момък. Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие.
към текста >>

2. 17) Да станат огън - Боян Боев (1883 – 1963)

У Павел беше развита причинността, т. е.
Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давид, трябва да е минал през изпитанията му. Прочетете например Псалом 51.
към текста >>

3. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

У Павла беше развита причинността, т. е.
Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. * Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давида, трябва да е минал през неговите изпитания. Четете например 51 псалом.
към текста >>

4. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр.
Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума. Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу - повече топлина.
към текста >>

5. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

У Павел беше развита причинността, т. е.
Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома е имал обективен ум, интерес към материалната област. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек? “
към текста >>

6. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина.
Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството.
към текста >>

7. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.
Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят.
към текста >>

8. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА ИЛИ СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Принцип на причинността - на причина и последствия.
1. Принцип на ментализма или принцип на Ума. 2. Принцип на съответствията или аналогията. 3. Принцип на вибрациите. 4. Принцип на полярността. 5. Принцип на ритъма. 6. Принцип на причинността - на причина и последствия. 7. Принцип на възпроизвеждането, на създаването или на пола. Учителя го нарича още Принцип на рода или Принцип на единството. Върху тези седем Принципа Учителя е изградил Паневритмията.
към текста >>

9. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони.
ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ Този Принцип е представен в Кибалион по следния начин: Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своя причина; всяко нещо става съгласно определен закон. Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност.
към текста >>

10. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност.
Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле. Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване.
към текста >>

Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност.
Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле. Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда.
към текста >>

11. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял.
Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва. Като дойдем до човешките способности, и те са свързани с известни центрове в предната част на мозъка. И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял. Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека.
към текста >>

12. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека.
към текста >>

13. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността.
От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение. В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето. От първостепенно значение за човека е да се извиси над областта на обсебванията и противопоставянията от всякакъв вид. За да бъдем свободни същества, трябва да осъзнаем Единството, което предполага възможност за виждане отвъд борбата на противоположностите, отвъд частното. След като сме развили това освобождаващо съзнание за Единството, светът ще престане да ни изглежда като един чудовищен, абсурден и опияняващ сън: елементите на пъзела ще се подредят и Божественият План ще възвърне в нашите очи своята цялост и значимост.
към текста >>

14. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

То търсеше причинността между фактите и явленията главно в границите на нашата малка планета.
ПРЕДИСЛОВИЕ Всяка епоха има свое схващане за света. Тази концепция бележи със своя идеологичен печат всяка област на Живота: науката, религията, изкуството и социалните отношения. Човечеството се намира на границата на две епохи: тази, от която се измъкваме, и онази, на която усещаме първите стъпки. Старата епоха се развиваше под знака на геоцентричното схващане за света. То търсеше причинността между фактите и явленията главно в границите на нашата малка планета. В настоящото съчинение си поставихме за основна задача да нахвърлим новия космичен мироглед, чийто основи са положени от Учителя Беинса Дуно в основаната от Него в България „Школа на Всемирното Бяло Братство". Ние често ще използваме този израз на Учителя. Как ще го разбираме във философски и мистичен аспект? Космичната концепция на Учителя не е свързана с физичната форма на някакъв колектив, народ или раса. По съдържание и смисъл, тя е духовен потенциал, който изразява космичния принцип на дадената епоха.
към текста >>

15. ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството.
Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята". Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи: Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството. Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята. В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзианието твори обективния свят - светът на материята и явленията.
към текста >>

16. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Мислителите и философите на античния свят са спирали своето внимание върху принципа на причинността.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ Проблемът за свободата, за свободната воля - философските концепции за детерминизма и ипдетерминизма - намират своя израз в различните системи на Материализма и Идеализма. Проблемът за детерминизма и индстерминизма е един от главните въпроси на философията в цялата духовно-културна история на човечеството. Мислителите и философите на античния свят са спирали своето внимание върху принципа на причинността. Още Аристотел е търсел причинната обусловеност между явленията. Тази връзка философът отдава на материална причина, спира се на активната формираща сила и така достига до първопричината. Той започва разсъжденията си като материалист и завършва изводите си като идеалист. Подчертавам това, за да покажа, че още в онази древна епоха започва това философско раздвоение, този философски възел, който през вековете и до наши дни все още не е развързан. Няма да се спираме върху етапите на тази вековна философска дискусия.
към текста >>

Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията.
Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух. Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието. В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм. Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията. Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността. Тя може да бъде изведена единствено от самия субект, от същността на неговата психика. Идеализмът, особено Субективният, дава предпочитание на догмата на вярата, която неминуемо ни води към религията, към статичната теология, израждаща се във фанатична догматика. Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм.
към текста >>

Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността.
Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието. В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм. Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията. Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността. Тя може да бъде изведена единствено от самия субект, от същността на неговата психика. Идеализмът, особено Субективният, дава предпочитание на догмата на вярата, която неминуемо ни води към религията, към статичната теология, израждаща се във фанатична догматика. Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма.
към текста >>

Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността.
Тя може да бъде изведена единствено от самия субект, от същността на неговата психика. Идеализмът, особено Субективният, дава предпочитание на догмата на вярата, която неминуемо ни води към религията, към статичната теология, израждаща се във фанатична догматика. Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност.
към текста >>

Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед.
Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи.
към текста >>

Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив.
Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина.
към текста >>

17. СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Днешният човек търси Космично свръхсъзнание, което да му обясни причинността на всичко и да го освободи от обусловености и ограничения.
Второто стъпало В основата на религията стои материализмът. Тя има отношение към Пътя на Вярата. На това стъпало са създадени религиите и животът на отшелничество и аскетизъм. Казахме, че тези практики отдалечиха човека от реалността и не разрешиха основните проблеми на живота и задачите на човечеството. Днешният човек търси Космично свръхсъзнание, което да му обясни причинността на всичко и да го освободи от обусловености и ограничения. Този нов мироглед надхвърля границите на религиозното съзнание. Третото стъпало В основата на Духовния свят се намира религията. Необходимо е да подчертаем, че не отъждествяваме религията с мистичните откровения на Великите Посветени. Религията е едно човешко изобретение, в което царуват догмата и деспотичната йерархия.
към текста >>

18. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Тази причинност произтича от Великото Космично Начало.
В техните души няма и сянка на съмнение, страх, безверие и безволие. В техните мозъци са събудени висши центрове и те съзнателно приемат енергиите от планетите и слънцата. Те са тези, които ще преодолеят ограничителните условия на Бялата Раса, за да придобият богатите възможности на Шестата раса - расата на гениите. Душите на тази нова раса ще установят пряк контакт с Духовния свят, в който плува целият Космос. Тогава народите и човечеството ще разберат, че съществува причинна връзка между всички явления в природата. Тази причинност произтича от Великото Космично Начало. Вече има представители на Шестата раса, които надхвърлят тривиалните човешки възможности. На тях може да се разчита при всички условия. Съществува паралел между физическото освобождение и психическото развитие. Астронавтиката показва, как чрез увеличаване скоростта на движение, се преодоляват силовите планетни полета. Увеличавайки още скоростта, могат да се прекрачат границите и на Слънчевата система, за да се навлезе в Космичното пространство.
към текста >>

19. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Но цялото това научно изследване, в своето философско обяснение, почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност.
Човечеството е пред една Нова епоха. Мирогледът на тази епоха ще измени неговия икономически и социален облик. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. В основите на Новия свят ще залегнат нови отношения. Съвременната наука се е добрала до огромен фактически материал относно анатомичното, биофизиологичното и отчасти до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване, в своето философско обяснение, почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. Без да излизаме от границите на нашата тема, ще изтъкнем, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават възможности за нейното развитие. Само едно космично виждане за Живота като Единство, би могло да намери диагонала между научните схващания на „преформацията" и „епигенезиса" по отношение на наследствеността. Проникването на научната мисъл в света на ядрените частици, посредством електронния микроскоп, както и в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон с метапсихичните изследвания. В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса
към текста >>

20. 26. ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

С велико търпение човек учи уроците на живота чрез опита на земните си съществувания, като най-напред събира фактите, подобно на някой ученик, след което започва да търси причинността на явленията, от чиято закономерност извлича законите на живота.
В материята е най-малкото проявление на живота. И така ние отвръщаме често поглед от външните форми и условия и започваме да търсим свободата и широките възможности вътре в себе си. Там се крие изходният път от задънената улица на физическия ни живот. Вътрешният свят е съдържанието и смисъла на земния човек. Той е великата алхимическа лаборатория, в която човекът е призван да изработи съвършенството и безсмъртието си. С велико търпение човек учи уроците на живота чрез опита на земните си съществувания, като най-напред събира фактите, подобно на някой ученик, след което започва да търси причинността на явленията, от чиято закономерност извлича законите на живота. Чрез законите той се добира до основните принципи, от които произтича животът. Ако разгледаме фактите, законите и принципите от гледището на количествената мярка, виждаме, че първите са най-многобройни, които, групирани и систематизирани, се свеждат до по-малък брой закони, а най-малко са принципните. Те се свеждат до числото три. Фактите са физическият свят, законите — духовният, а принципите — божественият. И в нашия вътрешен живот ние се движим от множеството към единството, от анализа към синтеза.
към текста >>

21. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността.
Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха." "Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата - това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали." (Учителят П. Дънов) Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността. Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие, дело. Известен е и като закон за причината и следствието. Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н.
към текста >>

22. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността).
Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността). 3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма). В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък?
към текста >>

23. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).
От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
към текста >>

24. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така.
към текста >>

И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,.
към текста >>

Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека.
Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,. — все пак нему е дадено право и възможности да работи с тоя капитал.
към текста >>

25. Дишането и продължителността на живота - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обикновено, продължителността на нашия живот, както и нашето физическо и душевно здраве са предварително и до голяма степен определени от цяла редица фактори, които са действували в миналото и с това са определили вече веригите на известна причинност.
Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха“. Учителя Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане — ето правилото, което винаги трябва да имаме пред вид, ако искаме да имаме дълъг и здрав живот. Обикновено, продължителността на нашия живот, както и нашето физическо и душевно здраве са предварително и до голяма степен определени от цяла редица фактори, които са действували в миналото и с това са определили вече веригите на известна причинност. Но ние никога не трябва да забравяме, че, освен факторите, които са действували в миналото, освен причините, които са вече положени от тях в миналото, съществуват и фактори, които действуват сега, в настояще време, и че тия фактори днес поставят в действие нови причини, които не могат да не упражнят известно, по-голямо или по-малко влияние върху нашето състояние, върху нашето здраве и върху продължителността на нашия живот. Наистина, има неща, които са така да се каже, абсолютно предопределени, т. е. неизбежни. Но има много повече неща в живота ни, които могат да станат или да не станат, в зависи- мост от това, дали ние, съзнателно или несъзнателно, ще сложим в действие нови фактори, които ще повлияят в едно или в друго направление на крайния резултат. Така стои въпроса и с човешкото здраве и с продължителността на човешкия живот.
към текста >>

26. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Другояче той се определя като каузалност, причинност, т. е.
Карма Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете“. Другояче той се определя като каузалност, причинност, т. е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон: В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливости“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв й той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил.
към текста >>

27. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Наблюдателност; 11 Причинност; 12.
Цвят; 4 Ред; 5. Смятане; 6. Памет за места; 7. Време; 8. Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно възприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси.
към текста >>

28. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието.
Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения.
към текста >>

0.25589299201965