Търсене в беседите за 'Причастие'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 16 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
към беседата >>

В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата.
Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
към беседата >>

2. Сънищата на Йосифа

Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква. Но да се върнем към характера на Йосифа.
към беседата >>

3. Многоценният бисер

В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат.
Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: „Ама ти имаш цел да образуваш някоя секта“. Ония, които образуват секти, са, според мене, много дребнави хора. Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“.
към беседата >>

4. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“.
към беседата >>

Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. (втори вариант)
Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се, как църквата е допуснала такова богохулство! Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската църква. Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш. Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне. Той се кълне в очите си: Да ми изтекат очите, ако не говоря истината. Кълне се и в жена си, и в децата си: Да умре жена ми! Той може да има нещо против жена си и по този начин я туря за поръчител.
към втори вариант >>

5. Господи, да прогледам!

Не, не, всички такива свещеници ще бъдат отговорни за тия лъжици причастие!
– Само онзи лекар, който като дойде да лекува и види пред себе си един престъпник, да му каже: „Господине, аз тебе не мога да те лекувам“. За свещеници ще бъдат кои? – Само онзи, който като дойде при умирающия, да му каже: „Ти си извършил толкова престъпления в света! “ А сега? Умира един престъпник и свещеникът туря лъжицата в устата му, мисли, че Господ ще го приеме. Не, не, всички такива свещеници ще бъдат отговорни за тия лъжици причастие! Туй тяло не може да бъде простено. Онзи престъпник, който не се е разкаял, не може да бъде приет в небето. Не, не, какъв ред и порядък има там! Не е както тук на земята. Не е тъй лесно да се приеме човек на небето.
към беседата >>

6. Истинско служене

Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи?
Ако плачете, трябва да знаете защо плачете. Кажете ми, защо плачете вие? Отговор: Да олекне на душата ни. Природата не обича да изразходва напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята? Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи? Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът. Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата. Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете.
към беседата >>

7. Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии

В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието.
Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно, какво искате? В село Николаевка, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер. През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една – две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? – Да се изповядаме. – Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата. Ще изтъркам всичките ви грехове. Като видели пилата, момичетата хукнали да бягат.
към беседата >>

8. Огнената пещ

Казват му: „Дядо попе, да дойдете, че дядо Ради е болен, пътник е за онзи свят.“ Той взима причастието, чашата, патрахиля и отива там да види.
Такива хора се намират и в България. Аз имам само един такъв пример. Разправяше ми един български свещеник. Това се случило в село Николаевка. Викат го при един 90-годишен старец, някой си дядо Ради. Казват му: „Дядо попе, да дойдете, че дядо Ради е болен, пътник е за онзи свят.“ Той взима причастието, чашата, патрахиля и отива там да види. Дядо Ради седи, пред него една паница боб. Попът започва да се смее. – „Не се смей, дядо попе, това ми е последното ядене. Искам да си похапна, защото си заминавам, няма да ям.“ – „Е, шегуваш се с мене. Няма ти нищо, ти ще живееш още 20 години.“ – „Не, дядо попе, причести ме.“ – „Няма какво, боб ядеш, след няколко дни ще дойда.“ Попът отива до вратника, дядо Ради се обтяга и [домашните му] почват да плачат.
към беседата >>

9. Мечът на Духа

Една секта в Америка са имали спор за причастието.
Майката, която храни детето си с мляко, не трябва да има никакви отрицателни мисли. Всяка отрицателна мисъл носи такава страшна отрова, с която може майката да отрови детето си. Животът е предизвикал тази отрицателна мисъл. След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш! “ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним. Една секта в Америка са имали спор за причастието. В такива нередни работи изпадат хората. Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря. Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това! Аз навеждам този пример по единствената причина: има нещо в нас, което ни безпокои. То е толкова важно, колкото дигането на чашата.
към беседата >>

Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря.
Животът е предизвикал тази отрицателна мисъл. След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш! “ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним. Една секта в Америка са имали спор за причастието. В такива нередни работи изпадат хората. Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря. Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това! Аз навеждам този пример по единствената причина: има нещо в нас, което ни безпокои. То е толкова важно, колкото дигането на чашата. Важното в живота не седи във външния живот. Всичкият външен живот, който сега имате, е резултат на минали поколения.
към беседата >>

Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това!
След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш! “ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним. Една секта в Америка са имали спор за причастието. В такива нередни работи изпадат хората. Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря. Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това! Аз навеждам този пример по единствената причина: има нещо в нас, което ни безпокои. То е толкова важно, колкото дигането на чашата. Важното в живота не седи във външния живот. Всичкият външен живот, който сега имате, е резултат на минали поколения. Той е сега завършен резултат.
към беседата >>

10. Киселина, основа, сол

Чудят се в православната църква и в някои евангелски църкви с какво да правят причастието.
Старото не го разливайте, аз ни най-малко не искам да се хвърлят старите мехове. Старото вино е лечебно. Хубаво вино е то, лечебно е. Апостол Павел казва на Тимотея, понеже стомахът му е разхлабен: „Да вземеш една-две лъжички от хубавото вино." При сегашните разбирания на въздържателите, които проповядват все за въздържанието, това е престъпление. Чудят се в православната църква и в някои евангелски църкви с какво да правят причастието. Едни варили смокини, че от сока направили причастие, да не е ферментирало вино. Причастието с какво вино трябва да се направи? Ние нямаме още представа за кое вино се говори и какво трябва да е виното. Новото учение е виното. Новото учение носи една активна страна на доброто в себе си.
към беседата >>

Едни варили смокини, че от сока направили причастие, да не е ферментирало вино.
Старото вино е лечебно. Хубаво вино е то, лечебно е. Апостол Павел казва на Тимотея, понеже стомахът му е разхлабен: „Да вземеш една-две лъжички от хубавото вино." При сегашните разбирания на въздържателите, които проповядват все за въздържанието, това е престъпление. Чудят се в православната църква и в някои евангелски църкви с какво да правят причастието. Едни варили смокини, че от сока направили причастие, да не е ферментирало вино. Причастието с какво вино трябва да се направи? Ние нямаме още представа за кое вино се говори и какво трябва да е виното. Новото учение е виното. Новото учение носи една активна страна на доброто в себе си. Всяко едно учение, което иде в света, не е старо вино, но е едно вино, което прави хората активни.
към беседата >>

Причастието с какво вино трябва да се направи?
Хубаво вино е то, лечебно е. Апостол Павел казва на Тимотея, понеже стомахът му е разхлабен: „Да вземеш една-две лъжички от хубавото вино." При сегашните разбирания на въздържателите, които проповядват все за въздържанието, това е престъпление. Чудят се в православната църква и в някои евангелски църкви с какво да правят причастието. Едни варили смокини, че от сока направили причастие, да не е ферментирало вино. Причастието с какво вино трябва да се направи? Ние нямаме още представа за кое вино се говори и какво трябва да е виното. Новото учение е виното. Новото учение носи една активна страна на доброто в себе си. Всяко едно учение, което иде в света, не е старо вино, но е едно вино, което прави хората активни. Вие запример, ако възприемете едно учение, и то ако е сладко вино, ще ви даде разположение.
към беседата >>

11. Общи погрешки и общи добродетели

После възниква спор причастието с какво вино да се прави.
Един светия като се роди, или един адепт като се роди в едно семейство, може да яде месо, на общо основание ще яде месо. Сега вегетарианците поддържат, че трябва да се яде растителна храна. Христос, след като възкръсна, извадил риби на жаравата, после ял. Как ще обясните това? Христос защо яде опечените риби? После възниква спор причастието с какво вино да се прави. Някои поддържат, че със сладко вино трябва да се прави, други поддържат, че трябва да се прави с ферментирало вино. То е неразбиране на въпроса, то е догматично разглеждане. В света храната трябва да съответства на човека. За да ядете сладко, всяка една хапка трябва да съответства на една сладка дума. Когато вземате хапката на трапезата, ако не може да намерите съответстващата дума на тази хапка, вие ще видите тази хапка колко горчива излиза.
към беседата >>

12. Учат и страдат

С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.
Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете. С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие. Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч.
към беседата >>

13. Под слънчевите лъчи

Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом.
Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение. Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години.
към беседата >>

14. Младият син

Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка.
Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял.
към беседата >>

15. Новото в света

Онези, които поддържали, че трябва да се дигне чашата, като направили причастието, забравили да се вдигне чашата, толкоз важен въпрос е.
Казвам, онези, които вярват, че е Син Божи, и онези, които вярват, че е гениален – резултатите са почти едни и същи. Ще ви приведа онзи пример за едни религиозни хора в Америка, които дошли до един спор за Тайната вечеря. Половината от църквата поддържала, че проповедникът трябвало да подигне чашата нагоре и след това да се причестят. Другите казвали, че е света чаша и не трябва да се бута. Разделила се църквата. Онези, които поддържали, че трябва да се дигне чашата, като направили причастието, забравили да се вдигне чашата, толкоз важен въпрос е. Често ние се спорим за въпроси, дето забравяме да вдигнем чашата. Вдигането на чашата разрешава един въпрос. Ако не си разрешил въпроса, чашата не се дига. Мене ми разправяше един вярващ: веднъж като отива да се разхожда, вижда един бивол насреща. Спира се и казва: „Аз ти заповядвам да спреш.“ Биволът не спира.
към беседата >>

16. Три неща

Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е?
Казва му българинът: „Да се разберем, ти ми говориш на един неразбран език“. На французина ако му говориш по български, е несвързано; на българина ако му говориш по френски, е несвързано. Сега ние трябва да знаем езика на Природата. Стомахът има език. Щом те боли, каква е речта на стомаха. Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е? Каква част на речта е, щом те боли стомахът? Сега някой път аз нещата ги представям много прости. Не е така лесно, цяла наука е. Да работи стомахът, то значи да си съгласен с цялата физическа Природа. Щом стомахът ти е здрав, ти си в съгласие със Слънцето, ти си в съгласие и със звездите, с всичко си в съгласие.
към беседата >>

1.1999831199646