Търсене в текстове за 'Причастие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ?

БОРИС НИКОЛОВ

Пита Учителя: „Какво ще ми кажете за причастието?
91. ТИ ДОСТОЙНА ЛИ СИ ДА СЕ ПРЕЧИСТИШ? Сестра Паша Теодорова пости и иска да се пречисти срещу Великден. Пита Учителя: „Какво ще ми кажете за причастието? " Учителят мълчи. Паша пак пита. Най-после Учителят я запитва: „Ти искаш ли да се причастиш? " „Учителю, аз постя, аз искам". „Добре, тогава иди в църквата!
към текста >>

2. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането.
Адресирани до Него се получаваха много писма от провинцията и от чужбина. На едни отговаряше лично УЧИТЕЛЯТ, рядка привилегия, доставила радост на мнозина ученици. Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл.
към текста >>

3. 2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Симеон Арнаудов

Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в манастира на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростявяше от техните плътски грехове.
Аз по-късно разбрах защо ме обича. Ами той беше на върха на тази институция и всички онези, които той управляваше и командуваше от тази верига трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. А аз трябваше да я заплатя. Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в манастира на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростявяше от техните плътски грехове. И той ги опрощаваше по всички правила както това ставаше при такива гуляи в света. Аз бях тогава млад и видях цялото двуличие. Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време; „Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие.
към текста >>

4. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят.
Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя. Последната много обича децата на Емил и се радва на техните успехи. Тя обича и Божидарчо - детето на Йоанна, но не позволи да отидем да живеем в къщата на баща й, понеже аз съм била дъновистка. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

5. 16. Причастието

Анина Бертоли

16. ПРИЧАСТИЕТО Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“.
16. ПРИЧАСТИЕТО Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“. Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство.
към текста >>

Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие.
Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен. Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие.
към текста >>

Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие.
Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие. Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми. „Но след обед ще отидете да се причестите.“ И аз сега гледам, кога ще излязат та зад тях отивам така в черквата и виждам всички отиваха пред едного, където се изповядват, то има една такава дървена будка, вътре седи попа, а отвън желязно такова с дупка отвънка пък седи тоз, който се изповяда. Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват. След като всички минаха, сега и аз отивам. Не знам какво да кажа нали, седя.
към текста >>

6. 17. Покръстването

Анина Бертоли

Всеки ден се пречистявах и се молех нали тъй, както вярвах, като пророкувах, че след това причастие вече Бог е в мене и Му говорех: „Господи, направи баща ми да се върне към черковата, иначе ще ходи в ада той“.
17. ПОКРЪСТВАНЕТО В Италия аз съм била в манастир. Всеки ден се пречистявах и се молех нали тъй, както вярвах, като пророкувах, че след това причастие вече Бог е в мене и Му говорех: „Господи, направи баща ми да се върне към черковата, иначе ще ходи в ада той“. Цяла година и половина се молих. И после като излязох така почнах и аз си казвам, хайде да чуе един път молитвата баща ми. Беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Как всички тия хора ще отидат в ада? В: Това е 1930 г.
към текста >>

7. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пък сега казвам защо ще го правя да се причестя когато не вярвам в причастието, тъй както сега става.
Разбрал за Изгрева и дошъл на Изгрева и питал, познават ли ме и една сестра взела че ме похвалила, че съм много ревностна сестра. И той пише на Стефан - владиката в София, че в селото има една учителка, дъновистка, много е добра като човек, много е добра като учителка, ама дъновистка, не иска да се причасти, не иска да се кръсти, какво да правим? И той сега му отговорил, гледайте да я приобщите към църквата. И това било да ме накарат да се причестя. И той като се заинати за причестяването. Пък сега казвам защо ще го правя да се причестя когато не вярвам в причастието, тъй както сега става. И не се причестих, и тогава дойде един инспектор, направи анкета и анкетата установила, че имам идеи, живея си ги, но не ги пропагандирам, но той рекъл: „Ако заговори, всички ще тръгнат след нея, понеже цяло село я обича". Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си мляко, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така. Но аз това не знам. Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите.
към текста >>

8. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След това попът започна да ми предлага причастие.
Попът на селото разбрал, че аз съм при Учителя. Той отишъл на Изгрева срещнал някои от сестрите, попитал за мене и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това той отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и като учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. В началото на пролетта на 1935 год. дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа.
към текста >>

9. 09 - 160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата.
160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата. И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
към текста >>

10. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците.
Нашата работа е такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа. Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго.
към текста >>

В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата.
Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа. Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причиняваме страдания на никое същество, защото с това спираме сами себе си.
към текста >>

11. 17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

Жечо Панайотов

Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие.
Също така и на честите възстановявания в съзнанието ми на тези картини при изпълняване на нарядите при другите случаи. И така в него ден тримата братя застанахме в Горницата, с правото да престоим там десетина минути. Трябваше да прочетем „Добрата молитва", стихове от Писанието, да изкажем свободна молитва по дух за нуждите, които всеки от нас има. Същевременно гледахме да запомним какво бе турено на масата. А то бе действително забележително. Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие. Всички изброявани предмети бяха така поставени на масата, че образуваха кръг. След това по-нагоре бе поставено Свещенното Писание, а след него светилника с няколко свещи или кандилца. Най-после имаше един жезъл - дървен, с дължина около 40 см. Така тези предмети образуваха красив кръг. Впоследствие разбрах, че това е натурално въплъщение на външния кръг на Пентаграма, емблемата на Бялото Братство изработена от Учителя.
към текста >>

12. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други.
След закуската потеглих за Равна със слугата им. Картина разкошна! Сняг се сипе върху нас, а аз - изпълнена с доволство, радост и енергия, като че крила ме носеха. Разкошна зимна екскурзия направих! За да усилят вярата ми и да ми докажат, че подтикът да отида в Губеш беше Божествен, през нощта сънувах: Влизам във вътрешната стая на Учителя, дето Го виждам в особена дреха облечен, с наметало - като тога за свещенодействие. Целувах Му ръка и ми даде един залък хляб, намокрен като че с вино, като причастие; даваше и на други. Между другото, каза ни, на тези, които бяхме там: „Да не се допирате до ръцете на сестра Костова, защото имат много недъзи." След това намерих се в моята стая на Изгрева. Печката Савка извадила, стаята ми - чиста и ми се видя като че по-голяма. Савка беше там и ми каза: „Еленке, дойде в твоята стая Св. Илия, но понеже много висок, легна чак до под ктупата на постлано от нещо изящно." Сутринта на б.III.т.г, сряда, станах много весела; целия ден прекарах добре. На другия ден - четвъртък, 7.III.т.г., като станах, разположението ми беше средна хубост.
към текста >>

13. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

Уран е управител на знака Водолей в съпричастие с падналия Бог Сатурн, когото в древността са наричали „Начало и край на нещата - Алфа и Омега".
Вторият деканат е научният , който ще трае от 2634 до 3354 г. Третият деканат е социалният , който ще трае от 3354 г. до 4074 г. Зодиакалният знак Водолей е въздушен знак и дава огромни възможности за открития, свързани със земната атмосфера. В Божествената астрология зодиакалният знак Водолей е символ на Божественият човек, който напоява вселената с живите си води и поддържа формите в живота. Уран е управител на знака Водолей в съпричастие с падналия Бог Сатурн, когото в древността са наричали „Начало и край на нещата - Алфа и Омега". В случая Уран е бащата - Божествената мъдрост, а Сатурн е неразумният син. Уран е онази сила, която в края на всеки цикъл освобождава живота на формите, тоест освобождава съзнанието на съществото от формата, която го е заробвала продължително време, като използва всичките придобити опитности, за да ги приложи в следващата по-високо организирана форма, в която ще влезе, Ще станат големи открития във въздухоплаването, изследването на космичните лъчи и методите за пътуването през космичното пространство. Разпадането на атома, създаването на нови въздухоплавателни кораби, нови силни разрушителни взривове, използвани за военни цели и други подобни открития ще доведе човечеството до една нова бездимна цивилизация, която по най-добър начин ще разреши социалните и икономически проблеми на хората. В първия деканат на Водолей - мистичният, християнската и етична максима на покоряване на злото, ще се замени с новата, дадена от Учителя максима: „Злото или черната ложа ще станат слуги на доброто. " Злото е управлявало милиони години човечеството.
към текста >>

14. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Лютер е ръкоположен за свещеник с разрешение да чете литургии и да дава причастие.
Често Мартин Лютер си задава въпроса: "Как да стана истински приемлив за Бога? " В него мисълта да стане монах, за да получи вечно спасение, все повече нараства. На 16 юли 1505 г. Мартин Лютер се разделя с приятелите си и влиза в Августинския манастир като послушник, при много тежък режим и битови условия. През 1507 г. М. Лютер е ръкоположен за свещеник с разрешение да чете литургии и да дава причастие. Дава му се право да работи с латинската Библия и отделя време да учи староеврейски и старогръцки. Въпреки всичко, Мартин Лютер се смятал грешен пред Бога и нямал вътрешен мир. Той прибягнал към самоизмъчване и самобичуване. За този свой живот той казва: "В продължение на 20 години бях непрекъснато тъжен. Аз трябва да съм най-мизерното същество на земята".
към текста >>

15. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение.
Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение. Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение. Тези благодатни средства, според Джон Уесли, са изпратени от Бога и определени да ни предадат Неговата благодат и чрез нея спасението. Практикуването на благодатните средства ни дава общение с Бога, което трябва да изпълва живота ни. Всеки от вас, който се е разтворил за Евангелието (Благата вест) или е желал да стори това, е необходимо да се включи в едно обвързващо живота му служение и общение. Джон Уесли не приема само идването на Църква - да сме пасивни слушатели. Църковността е само елемент от нашия християнски живот.
към текста >>

16. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите.
БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас. Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер. Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име! Току-що закусили, получили се заповед войниците да се построят общо на словесни занятия, за да им бъде прочетена от специално изпратения офицер следната ЗАПОВЕД по 1-а Бигада от 6-а пехотна Бдинска дивизия № 89 19 март 1917 г., 11/2 км сев. к. 1248 ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ Параграф 1 Обявява се благодарност Тази вечер и последната рота от 3-ти пехотен Бдински полк се снема от позицията и полкът се установи на почивка за ново организиране и привеждане в ред.
към текста >>

17. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност.
Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини. Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала. Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност. Книгата “Песен над равнините” на Буча Бехар заслужава да получи одобрение и препоръка от Министерството на народното просвещение. София, 15.VII.1939 г. * * * Сюжетите на тия разкази, на брой дванадесет са черпани из живота на село. В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр. По естеството си те са реалистични и това, което им дава романтичен оттенък е рамката в която се развива случката или действието.
към текста >>

18. 4.2. Мост към бъдещето, социална драма. Севлиево: книгоизд. Братство, [1946]. 48 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Светло причастие на душата към доброто!
Ние днес заедно, аз, ти и Иванка, (привлича и двете едновременно към себе си) представляваме вече едно с нищо неразделимо единство... (Чува се фабрична свирка). Ето, ето, чува се зовът към радостния творчески труд!... Ето призивът към светлата песен, към радостния химн на труда. Ето началото на великата симфония на човешките воли, които в мощен такт изграждат светлите строежи на новия свят... (след кратка пауза). Труд! Свещен, благодатен, благословен от Бога труд!... Светло причастие на душата към доброто! Смисъл, радост и упование в живота ни! Велик човешки труд, чрез който ние ставаме съучастници в творчеството на природата, на Бога - само ти ни приближаваш към великото в живота, само ти ни даваш възможност да осмислим живота си, да заслужим с пълно право името човеци! Мария: (развълнувана). И аз искам да работя! Аз за това дойдох!
към текста >>

19. 45. Защо не им дадох Салона

Милка Кралева

Мълчанието в този случай, бе съпричастие със злото.
Те не служеха на доброто. Вътре нещо ми казваше: „Искат да имат салона, но не са познали Учителя! ” И досега много хора в Бургас се питат кой крив и кой прав, по въпроса за салона. Свободни са да се питат! Но всички, които навремето подкрепиха с мълчанието си онова недостойно ръководство, спиращо прогреса в Братството, сега са жалки в моите очи! Мълчанието в този случай, бе съпричастие със злото. Плодовете на това мълчание, се оказаха горчиви. Когато бях 12 годишна, обещах да запазя салона на братята, и да им го дам, когато има по-добри условия. Запазих го. По-добрите условия дойдоха. Но не го дадох.
към текста >>

20. 47. Култура и доброта при Димитър Сотиров

Милка Кралева

Освободи се от писмото на бургазлии с жест на достойнство, и показа съпричастие към мен.
Лицето му изразяваше и възмущение, и благороден гняв. Не беше харесал тона на писмото, и безпочвените обвинения срещу баща ми и мен! Отказа да го коментира. Даде ми го, така както беше в плика, и каза: „Аз не искам това писмо, тое позор за Братството! ” Така постъпи синът на полковник Минчо Сотиров! Освободи се от писмото на бургазлии с жест на достойнство, и показа съпричастие към мен. Спомням си този жест. Беше поучителен. Наистина, посещенията при брат Митко Сотиров, бяха школа за мен! В съзнанието ми заради уроците по братство, които ми даде, аз го наредих до тримата братя, вече заслужили мястото си в моя духовен пантеон - до Георги Томалевски, Влад Пашов и Борис Николов. Спомням си с любов за брат Димитър Сотиров!
към текста >>

21. 127. Да играеш миналите си животи - ликвидиране на кармата

Той й е дал причастие.
След това следва „Травиата” - Виолета. Когато е влязъл при нея свещеникът да я причасти и като излязъл, казал: Аз излязох от стаята на една светица! - Макар че тя, Виолета в „Травиата”, е била лека жена. В.К.: Куртизанка. Л.Т.: Да. Той й е дал причастие. И всичките ми роли, които пях, са мои минали животи. В.К.: Сега, въпросът ми е там. Учителят Ви е казал, че Вие си играете Вашите минали прераждания. А преди това изказване на Учителя Вие имахте ли това усещане? Л.Т.: Имах го.
към текста >>

22. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св.
Наистина, в Свищов станало събрание от някои подържници на Др. Цанков, но от долуизложения документ и от устни сведения151, става ясно, че интимните замисли на Др. Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода. Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос. Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св.
към текста >>

Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св.
Цанков, но от долуизложения документ и от устни сведения151, става ясно, че интимните замисли на Др. Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода. Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос. Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св. Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква. II.
към текста >>

Петра и подновявами со причастието си и седалището на св.
Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св. Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква. II. Както продължаваме да сме секога най-верни на Н. В. Султана на тоя господар, в същото време ще пазим пълна и често усердна верност и най-усердно синовно послушание и към св. Папа Пий IX и към неговите наследници на светото седалище имящи и припознаваяще сега и до века светата Българска майка. III. Святата западна Римска черква според както в старо времи и още узаконила да и днес неин началник благоволява св.
към текста >>

Сичките обряди и постановления на нашите восточни церкви, както богослужението, торжествата и состоянието и черковните обичаи на нашето горно и долно духовенство способат във вършението на тайнствата и раздаванието на причастието остановат ся неизменно секо отношение, както биле в употребление до сега, така ще бъдат и занапред. VII.
Пий IX. Верховният днес неин началник благоволява да възобнови и да припознае законното съществувание из тая наша каноническа и независима йерархия IV. Главният архиепископ на Българската наша в Цариград черква ще бъде глава на вънкашните български церкви и на външното българско духовенство и ще ги управлява съобразно черковните правила и царските закони за това ще носи титла Български патриарх, той и неговите наследници. V. Българскията патриарх, както и митрополитите и епископите и сичкото духовенство, които ще управляват българските епархии и енурии ще бъдат сички българи, епископите ще се избират от епархиите по вишегласието и ще се одобрява от патраиархът, а патриархът ще се избира с общото желание на свишето духовенство и на сичкия народ, и ще се одобрява от Н. св. папа Пий IX под покровотелството на когото ще бъде. VI. Сичките обряди и постановления на нашите восточни церкви, както богослужението, торжествата и состоянието и черковните обичаи на нашето горно и долно духовенство способат във вършението на тайнствата и раздаванието на причастието остановат ся неизменно секо отношение, както биле в употребление до сега, така ще бъдат и занапред. VII. Читанието на символа на вярата ще бъде според както стои в черковните наши книги, остава си не изменен. Така календарят ще се установи по ветхому с приетите от восточната черква святи и празувание. VIII. Черковните наши книги, по които сми отправели и ще още отправеми богослужението си устануват си истити, коиту и днес ся в употребление на славянски или старобългарски език с народните си букви и характер и ще бъде всякога главният език основа на учението на нашите младежи. 863 февр. 17. Свищов Събрание, наистина станало и за тоя акт решение било съобщено на в.
към текста >>

23. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие.
Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава. Г. Б. като им дава друг разум не какъвто ние сме им дали, иска да каже, че ние сме сгрешили. Излъган е! То е учителска работа да разкаже на учениците взаимните тези подробности и разлики. Г. Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие. Доколкото е справедлив в мислите си, не знаеме, но ние секаме, че непогрешимо може да каже некой: стоящий, седящий, ходящий ..... (следува) Г. 3, бр. 11, 21 август 1861, с. 86. За правописанието и за произношението, Г. Б-в, се задоволил да каже само: „че и там се срещат некой неточности и неверности”, - без да каже какви са и де са.
към текста >>

0.6600489616394